Синаксар за Неделя втора на Великия пост –

на свети Григорий Палама

Стих: Великият и истински проповедник на пресветлата светлина сега се привежда към незалязващата светлина от Самия Източник на светлината.

Свети Григорий, този син на божествената и незалязваща Светлина, истински Божи човек и дивен Божи служител, бе родом от Цариград и имаше благородни и благочестиви родители. Той се стараеше да украси с добродетел и ученост не само външния и чувствения човек, но особено - вътрешния и съкровения. Когато бе още много млад, неговият баща се спомина; майка му възпитаваше в строгост и учеше на заповедите и Св. Писание както него, така и всичките му братя и сестри, а го пращаше и при учители, та добре да научи от тях и светската мъдрост. Благодарение на природните си дарби и прилежността в учението, той скоро изучи всички философски науки.

Когато Григорий навърши 20 години, той счете всичко земно за по-безполезно от сън и пожела да се устреми към Бога, Източника и Подателя на всяка премъдрост, и целия себе си да посвети на Него в съвършен живот. Тогава той откри на майка си своето богоугодно намерение, голямата си любов към Бога и пламенното си желание и разбра, че тя подобно нему дълго време тъгуваше по това и в еднаква степен с него се зарадва от решението му. Тя веднага събра всичките си деца и радостно каза: “Ето ме мене и децата, които Бог ми даде” (Ис. 8:18; Евр. 2:13). Изпитвайки техните добри помисли, тя им съобщи за намерението на великия Григорий. А той, обръщайки се към тях с поучителни слова, скоро убеди всички тях да се съгласят и усърдно да последват бягството от света, скланяйки ги към подобна на неговата любов. След това, в съгласие с евангелската заповед, раздавайки цялото си състояние на бедните, той великодушно презря царската милост, славата и дворцовите почести и последва Христа.

Той насочи майка си и сестрите си към женски манастир, а братята си взе със себе си на светата Атонска планина. Там той ги убеди да се подвизават в различни обители, защото по-трудно щяха да водят богоугоден живот, ако останат заедно. Самият той се връчи в послушание на един чуден старец - Никодим, който живееше в безмълвие само за Бога. Със смирение на духа се научи от него на дело да изпълнява всички заповеди и всички добродетели. Там, по ходатайството на Пречистата Богородица, св. Григорий получи в тайно видение непобедима помощ от апостол и евангелист Йоан Богослов.

След блажената кончина на своя старец, св. Григорий отиде във Великата лавра на св. Атанасий Атонски и прекара там няколко години, подвизавайки се с голямо усърдие и съвършена разсъдителност. От любов към безмълвието, той се отдалечи от Лаврата и се засели в пустинята. Постоянно възраствайки в любовта и желаейки винаги да пребъдва с Бога, той се посвети на най-сурови подвизи, като с трезвено внимание винаги укротяваше страстите, а ума въздигаше към Бога. Молейки се непрестанно и поучавайки се, той извънредно преуспя в божествените неща. С Божията помощ победи всички изкушения на бесовете и очисти душата си с потоци сълзи по време на всенощните бдения, стана избран съсъд на даровете на Светия Дух и често съзерцаваше Бога в чудни образи.

Поради нападенията на турците, св. Григорий замина за Солун, във Верийския скит, и там се принуди да беседва с някои жители на града. После, усърдно преминавайки жизнения път, очиствайки напълно и тялото и душата си, вече в преклонна възраст, по Божия заповед прие свещен сан и като някой безплътен [ангел], бидейки като в изстъпление, извършваше тайнството на Литургията, така че се умиляваше всяка душа, която го видеше.

Св. Григорий бе наистина велик и на живеещите богоугодно се откриваше, че той е богоносец, а дори и за виждащите само външното това бе явно: имайки власт над бесовете, той избавяше обладаните от тяхната прелест и козни; безплодните дървета правеше плодоносни; имаше дар на пророчество, а също бе украсен и с други плодове и дарования на Божествения Дух.

Обаче, доколкото извършването на добродетелите е в наша власт, а падането в изкушения - не зависи от нас, а без изкушения не можем да станем съвършени и да докажем вярата си в Бога, защото апостолът казва, че съпътстващото добродетелите страдание прави човека с Божия помощ съвършен в доброто (Ср.: Сир. 2:1-5; Иак.1:2-4; 1 Пет. 1:7), - та затова бе допуснато и преподобният да пада в различни и чести изкушения, за да стане чрез това действително съвършен.

Кой ум знае и кое слово може да изрази идващите от всички страни и по-големи от предишните козни на лютия враг, набези и обвинения против свети Григорий на новопоявилите се еретици, и как той отстояваше православието в продължение на цели 23 години, претърпявайки от тях многочислени скърби и нападения? Защото италианският звяр, монахът Варлаам от Калабрия, блестейки с външна ученост и мислейки, че всичко знае със своя земен ум, започна люта борба против Църквата Христова и нашата православна вяра, и срещу всички, които строго се придържаха към нея. Той безумно считаше за сътворени общата на Отца, Сина и Светия Дух благодат, и светлината, в която праведните ще възсияят като слънце в бъдещия век, пред-открита от Христос, Който Се преобрази на Таворската планина, - т. е. считаше за тварни всяка сила и енергия на Триипостасното Божество и всичко различно от Божествената същност. А православно признаващите тази божествена светлина и всяка сила и енергия за несъздадени, нетварни (защото няма нищо ново и тварно от пребиваващото у Бога по естество), в своите слова и пространни творения наричаше двубожници и многобожници, както ни наричат и иудеите и Савелий, заедно с Арий.

По тази причина, като защитник на православието и проповедник на Таворската светлина, свети Григорий, който преди всичко за това се сражаваше и търпеше клевети, бе изпратен от Църквата в Константинопол, където и пристигна, когато благочестивият цар Андроник, четвъртият от Палеолозите, свика Събор за защита на православието, на който се яви и Варлаам със своите гнусни учения и нечестиви обвинения срещу Православието. Тогава великият Григорий се изпълни с Дух Божий, обличайки се свише в непобедима сила, и затвори устата на Варлаам, която хулеше Бога, и напълно посрами еретика. Със своите проникнати от огън вдъхновени слова и писания той изгори като сухи клони неговата ерес. Противникът на православието, като не изтърпя позора, избяга при латинците, откъдето бе дошъл. Скоро след тези многочислени беди, свети Григорий на нов Събор отново изобличи и опроверга неговите съчинения с противоположни доводи. А онези, които бяха съпричастни на тази гибелна ерес, така и не престанаха да нападат Църквата Божия.

Затова свети Григорий, силно принуждаван от Събора и самия император – Йоан Кантакузин, и преди това убеден от Божие повеление, бе възведен на архиерейския престол и поставен за пастир на Солунската църква. Там той мъжествено и търпеливо извърши подвизи в защита на православната вяра, много по-големи от предишните. Защото се появиха много и зли приемници на Варлаам и Акиндин, люти чеда на дивите зверове, чиито учения и творения свети Григорий по различни начини громеше и напълно победи в своите речи и чрез Божествените Писания, при това не веднъж и дваж, а много пъти, и не при един цар или патриарх, а при трима императори, сменили се един друг на престола, и при толкова патриарси, както и на безброй събори. А някои упорстващи, не зачитайки висшия съд, продължиха да държат на своето заблуждение и остатъците от всички еретичестващи, още безсрамно нападаха победилите ги светии, като тук дори не говорим за най-дръзкия юдейски род, даже и до днес ненавиждащ Христа. Такива бяха накратко победите на великия Григорий над нечестивите.

Бог пък по чуден начин го изпрати като учител на Изток, в Азия. Свети Григорий, като началстващ, бе изпратен от Солун в Константинопол, за да примири скараните царе. По пътя бе хванат от агаряните и цяла година прекара в плен мъченически, преминавайки от място на място, от град в град, проповядвайки безстрашно Евангелието Христово, едни укрепяваше във вярата, като ги учеше и убеждаваше да я пазят, а други, които се съмняваха и задаваха различни въпроси, богомъдро наставляваше, давайки по всички предмети на разговора изчерпателни разяснения. На иноверците-мохамедани и на преминалите към тях окаяни християни, отрекли се от нашата вяра, често и без страх говореше за въплътеното домостроителство на Господа, нашия Бог, за поклонението на Честния Кръст и на светите икони. Те също спореха с него за Мохамед и за много други неща, и едни му се възхищаваха, а други в ярост го подлагаха на побои и щеше да пострада даже до мъченически венец, ако, по Божи Промисъл, агаряните не го пощадиха, надявайки се да получат за него откуп. След като измина време, едни християни (българи) откупиха светията и безкръвният мъченик отново радостно се върна при своето паство. Към многото други велики дарования и преимущества, които имаше, той се украси и с раните Христови, както и пише божествения Павел, “носейки на себе си раните на Христа” (ср. Гал. 6:17).

И за да си съставим някаква представа за него, нека изброим какви бяха неговите качества: ненадмината кротост и смирение (но не и когато говореше за Бога и Божественото, защото в това той бе много ревностен); съвършена незлопаметност и доброта, така че се стараеше по силите си да въздава с добро на тези, които са му сторили някакво зло; неприемане на клевети против ближните; търпение и великодушие в постоянно случващите се скърби; издигане над всяко сластолюбие и тщеславие; постоянна бедност и невзискателност във всички телесни нужди; безмълвен и тих живот в търпение, и благодатта винаги му се даваше толкова изобилно, че това бе явно за всички, които го виждаха; постоянна разсъдителност, внимателност и съсредоточеност; като следствие на това, очите му никога не бяха сухи, но жадуваха за източване на сълзи. Така той от началото до самия си край мъченически се подвизаваше против страстите и бесовете, и прогонвайки еретиците далеч от Христовата Църква, изясни православната вяра в своите речи и творения, запечатвайки ги като с печат с цялото Боговдъхновено Писание, защото неговото житие и слово бяха като някакъв преразказ или отпечатък на словата и житията на светиите.

Освен това, свети Григорий по апостолски и богоугодно пасеше своето стадо 13 години, поучавайки го и водейки го към небесната паша. И може да се каже, че той стана проповедник за всички - и съвременни и бъдещи православни, и премина в другия свят, достигайки 63 годишна възраст. Духът той предаде в Божиите ръце, а тялото, към края на живота особено просветено и прославено, остави на паството като наследство и скъпоценно съкровище, защото чрез него Христос всеки ден облагодетелства идващите с вяра и подава чудни изцеления от различни болести, много от които са описани в неговото житие.

По неговите молитви, Боже, помилуй ни. Амин.

За монашеството и живота в света

Макар св. отци да възхваляват монашеството като ангелско състояние и мнозина от великите светци да са достигнали съвършенство сред тишината на пустинята или в манастири, все пак православната Църква не препоръчва монашеското житие на всички вярващи. Един светец беше казал: „Нито всички в пустинята ще се спасят, нито всички в света ще погинат”. На един градски жител, който без никаква склонност за монашество, решил да отиде в манастир, св. Нифон казал: „Сине мой, човек не се спасява и не погива заради мястото, където пребивава, а се спасява или погива заради делата си. Нито святото място, нито святото състояние ще му помогнат, ако не изпълнява Господните заповеди. Цар Саул живя в царски разкош и загинал, и цар Давид живя в подобен разкош, но получи венец. Праведният Лот живя сред беззаконните содомяни и бе спасен. Юда беше един от апостолите, но отиде в ада. Оня, който казва, че е невъзможно да се спасиш с жена и деца е измамник. Авраам имаше жена и деца и триста и осемнайсет слуги, а също и много злато и сребро, и бе наречен приятел на Бога! Много слуги на Църквата са се спасили, независимо дали са били пустинолюбители, аристократи, войници, занаятчии, земеделци и прочие. Бъди верен на Бога и обичай людете и ще се спасиш.”

Синаксар за Неделя първа на Великия пост –

Тържество на Православието

Стих: Радвам се сега когато виждам неподобаващо изхвърлените някога икони, да се почитат както подобава.

В тоя ден, в първата Неделя от светия пост, Църквата е приела да се чества възстановяването почитанието на светите и честни икони, извършено от император Михаил и майка му, блажената царица Теодора, а също и от светия Константинополски патриарх Методий. А това стана тъй:

При император Лъв Исавър (717-741 гг.), бивш свинар и мулетар, но по допущение Божие заграбил царската власт, бе извикан светител Герман, тогава водач на Църквата, който чу думите на царя: „Струва ми се, владико, че иконите по нищо не се отличават от идолите, затова заповядай колкото се може по-скоро да ги приберат и да ги махнат от църквите. Ако са истински свети изображения, то нека да ги окачат по-нависоко, та да не би ние, които се валяме в грехове, да ги оскверним, като ги целуваме.”. Но патриархът отхвърли тия нечестиви слова на царя, казвайки: „Не си ли ти, царю, този, който според пророчеството ще въздигне гонение срещу светите икони и чието име е Конон?”. Той отвърна: „Така бях наречен като дете!”. И понеже патриархът отказа да се подчини на волята му, той го прогони и на негово място постави своя единомишленик Анастасий и тогава вече открито започна борба против светите икони. Казват, че тази ненавист към иконите му била внушена от някакви иудеи, които с врачуване му предсказали въздигането до престола по времето, когато той бил още беден и заедно с тях си изкарвал прехраната като пастир на осли.

След края на злощастния му живот, негов приемник стана най-жестокият от синовете му Константин Копроним (741-775 гг.), който продължи яростното гонение против светите икони. И трябва да се каже, че според беззаконията, които извърши даде му се и да умре в позорна смърт. [Той умря по време на поход срещу българите, поразен от много силна огница, като според собствените му думи, приживе бе предаден на неугасимия огън!]. На престола се възкачи неговият син Лъв ІV Хазар (775-780), но и той умря от мъчителна смърт.

Наследници на престола станаха Ирина и Константин. Макар съпруга на Лъв ІV, тя бе тайна почитателка на иконите и след смъртта му стана регентка на своя син младия Константин VІ. Наставлявани от светейшия патриарх Тарасий, те свикаха Седмия вселенски събор, на който Църквата Христова възстанови почитанието на светите икони. След свалянето им от престола, императори станаха Никифор Геник (802-811 г.), после Ставрикий [но той бе ранен от българите и съвсем за кратко управляваше, след което почина в манастир], а след него - Михаил Рангаве (811-813), като всички те почитаха светите икони.

Приемник на Михаил стана звероподобният Лъв Арменец (813-820 гг.), който бе коварно въведен в заблуждение от един нечестив монах-затворник и започна второто иконоборческо гонение, — и отново Божията Църква се оказа лишена от красота. Лъв Арменец бе сменен от Михаил ІІ Аморей (820-829 гг.) , а той — от сина му Теофил (829-842 гг.), който отново въздигна гонение против иконите, надминавайки всички останали. Този Теофил подхвърли на различни наказания и мъчения светите отци заради светите икони. Но казват за него, че много ратуваше за справедливост и стана известен със своя справедлив съд. Теофил управлява самостоятелно дванайсет години, но се разболя от стомах дори до смърт, а устата му така се разтвори, че му се виждаха вътрешностите. Царица Теодора [жена му] бе в силна скръб от случващото се. Веднъж тя за кратко заспа и в сън видя Пречистата Богородица, държаща в ръцете си Предвечния Младенец, обкръжена от светли ангели, които бичуваха и хокаха мъжа й Теофил. Когато тя се събуди, Теофил дойде малко на себе си и завика: „Горко на мен - окаяния! Заради светите икони ме бичуват!”. Царицата веднага положи на главата му иконата на Богородица и й се молеше през сълзи. А Теофил, като видя, че наблизо един човек имаше икона на гърдите си, грабна я и я целуна. И веднага устните, които хулеха иконите и безобразно разтвореното гърло се върнаха в предишното си състояние и той, избавен от постигналата го беда и мъка, заспа, разбрал колко добре е да се почитат светите икони. Царицата изнесе от ковчежетата си светите и честни образи и убеждаваше мъжа си да ги целува и почита от цялата си душа. Така Теофил лека полека напусна този живот.

Теодора повика всички, които бяха в изгнание и по тъмниците и ги освободи. Беше свален от патриаршеския престол Йоан Граматик, по прозвище Аннис, тоест магьосник, по-скоро началник на гадателите и бесовете, отколкото патриарх, а на негово място бе възведен Христовият изповедник Методий, който преди много пострада за иконите и жив бе затворен в гроб.

По това време, по божествено озарение, при преподобния Йоаникий Велики, подвизаващ се на планината Олимп, отиде светият отшелник Арсакий и му рече: „Бог ме изпрати при тебе, за да отидем заедно в Никомидия при преподобния мъж Исая Затворник, и научени от него да направим онова, което е приятно Богу и подобава на Неговата Църква.”. И отидоха при преподобния Исая и чуха от него: „Тъй казва Господ: ето приближи се краят на враговете на Моя образ. Затова идете при царица Теодора, но и при патриарх Методий и кажете: отлъчи всички нечестиви и тогава с ангелите Ми принеси хвалебна жертва, почитайки изображението на Моя лик и на Кръста!”. Като чуха това, те отидоха в Константинопол и предадоха тези думи на патриарх Методий и на всички Божии избраници. А те, като се събраха, отидоха при царицата и я намериха покорна във всичко, защото тя бе благочестиво и боголюбиво научена да почита иконите от предците си.

Царицата веднага извади образа на Богородица, който висеше на шията й, така че всички да го видят, целуна го и рече: „Да бъде проклет оня, който не се покланя на иконите и не ги целува с любов, не като богове и без идолопоклонство, но като образи заради любовта си към Първообраза!”. Отците се зарадваха с голяма радост, а Теодора просеше от тях да се помолят за мъжа й Теофил. Те, виждайки вярата й, макар и да казваха, че това е свише техните сили, й се подчиниха.

Светият патриарх Методий, отивайки във Великата Божия църква, събра целия православен народ, причта и архиереите, монасите и пустинниците, сред които бяха и гореспоменатите Йоаникий Велики от Олимп и Арсакий, Навкратий, учениците на Теодор Студит, Теофан игуменът на „Голямо поле”, изповедник Сигриански, Теодор и Теофан Начертани, Михаил синкел и изповедник от Светия Град и много други. Те отправиха всенощна молитва към Бога за Теофил, умолявайки постоянно със сълзи Господа. И така правеха през цялата първа седмица от Великия пост. Същото правеше и царица Теодора, заедно с членовете на императорския двор.

Тогава, когато настъпи разсъмването на петъка, царица Теодора се унесе в сън и видя себе си застанала до колоната на Константин Велики, а наоколо някакви хора шумно вървяха по улицата и носеха различни оръдия за мъчения, а посред тях вързан с ръце на гърба се влачеше Теофил. Като разпозна мъжа си, тя тръгна подир тия, които го водеха. Когато стигнаха до Медните врати, където имаше икона на Спасителя, те оставиха Теофил пред един дивен Мъж, който бе застанал там в свръхестествено явяване. Падайки в нозете Му, царицата започна да се моли за царя. Накрая Мъжът отвори устата Си и рече: „Голяма е вярата ти, жено! И тъй, знай, че заради твоите сълзи и твоята вяра и заради молитвите и прошенията на Моите раби и Моите свещеници Аз давам опрощение на твоя мъж Теофил.” И заповяда на тия, които водеха царя: „Развържете го и го предайте на жена му!”. А тя, като го взе, отиде си с радост и веселие. И в този миг се събуди.

А патриарх Методий, кога свършиха молитвите и моленията, взе чист свитък, написа на него имената на всички царе - еретици, включително и на цар Теофил, и го постави под светия престол в храма. В петък и той видя един страшен и велик Ангел, Който влезе в храма и идвайки към него, рече: „Молитвата ти бе чута, епископе – цар Теофил получи опрощение; недей, прочее повече да досаждаш за това на Бога!”. А патриархът, за да изпита истинско ли е видението, слезе от своето място, взе свитъка, разгърна го и видя - о, Божии съдби! – че името на Теофил е напълно изличено от свитъка.

Като научи за това, царицата много се зарадва, изпрати пратеници при патриарха и заповяда да се събере целият народ с кръстове и икони във Великата църква, за да върнат там честните образи и да възвестят на всички за новото Божие чудо. Скоро, когато всички се събраха в храма със свещи, дойде и царицата със своя син. По време на литията те излязоха и стигнаха до гореспоменатото място и носейки честните икони, Кръста и светото и Божествено Евангелие, пееха „Господи, помилуй!”. И като се върнаха отново в църквата отслужиха божествена Литургия. Тогава бяха възстановени честните икони от споменатите свети мъже, които бяха прославени като благочестиви и православни, а противящите се и нечестивите, не приемащи почитанието на светите икони бяха отлъчени и предадени на проклятие. И оттогава светите изповедници определиха ежегодно по този начин да се извършва това свещено тържество, та да не би отново някога да изпаднем в това нечестие.

Господи, Който си неизменен Образ на Отца, по молитвите на светите Твои изповедници помилуй ни. Амин.

Срещу кого и какво Православната църква произнася анатема?

Анатематизми, които се четат в Първата неделя на Великия пост

На всичко, което е било нововъведено и постановено, или което занапред ще бъде постановено противно на църковното предание и учението и обичаите на светите и приснопаметни отци – анатема.

На онези, които отричат Божието битие и утвърждават, че този свят е самобитен и всичко в него става случайно и без промисъл Божи – анатема.

На тия, които учат, че видимата материя е съ-безначална спрямо Твореца и Бога на всички и се противопоставят на Този, Който казал: "Небе и земя ще преминат, ала думите Ми няма да преминат" (Мат. 24:35) - анатема.

На онези, които казват, че Бог не е дух, но плът; или пък че Той не е праведен, милосърден, премъдър, всезнаещ и които произнасят други подобни хули - анатема.

На ония, които дръзват да говорят, че Синът Божи не е единосъщен и не е равночестен на Отца, и казват същото и за Дух Светий, и които не изповядват Отца, и Сина, и Светия Дух като един Бог – анатема.

На ония, които безумно говорят, че за нашето спасение и очистване от греховете не е било необходимо пришествието в света на Сина Божи в плът, Неговото доброволно страдание, смърт и възкресение – анатема.

На ония, които не приемат благодатта на проповядваното от Евангелието изкупление, като единствено средство за нашето оправдание пред Бога – анатема.

На онези, конто не приемат с цялата си душа, че Синьт Божи в плът е възлязъл при Отца - анатема.

На ония, които дръзват да говорят, че Пречистата Дева Мария не е била преди раждането на Христа, при самото раждане и след раждането Дева – анатема.

На ония, които не вярват, че Духът Светий умъдри пророците и апостолите и чрез тях ни възвести истинския път към вечното спасение, потвърждавайки това с чудеса, и също не вярват, че сега Той обитава в сърцата на верните и истински християни и ги наставлява на всяка истина – анатема.

На отхвърлящите безсмъртието на душата, края на света, бъдещия съд и вечното въздаяние за добродетелите на небесата, и вечното осъждане за греховете – анатема.

На тия, които предпочитат глупавата така наречена мьдрост на въшните философи и следват техните наставници, и приемат, че човешките души преминават в други твари и загиват подобно на безсловесните животни, като по нищо не се различават от тях, и по този начин отхвърлят възкресението и съда, и последната почит към умрелите - анатема. 

На онези, които не вярват, че ще има възкресение и че телата на мъртвите от векове ще се възстановят, и че Господ ще дойде на съд - анатема.

На тези, които приемат и разпространяват суетните и езически твърдения, че на душите е присъщо предвечно съществуване, а не че всичко е сътворено от нищо, и че ще има край на вечните мъки и всеобщо възстановяване и с такива твърдения разрушават небесното царство и го правят преходно, докато то е вечно и неразрушимо; а сам Христос, нашият Бог, ни е научил и ни е завещал, пък и от всички стари и нови писания ние разбрахме, че и мъчението е безкрайно, и Царството е вечно. А с такива думи те сами се погубват и стават и на други ходатаи за вечната мъка. На такива - анатема. 

Понеже прелукавият наш враг разсея по цялата българска земя манихейската ерес, като я смеси с месалианската, на всички, които са начинатели на тази ерес анатема.

На поп Богомил, който при българския цар Петьр възприе манихейската ерес, като прибави кьм нея и това,че Христос, нашият Бог, само привидно се е родил от светата Богородица и Приснодева Мария и привидно е бил разпнат и възнесьл обожествената плът, и я е оставил във въздуха; на неговите бивши и настоящи ученици, които твърдят това и се наричат "апостоли" - анатема.

И на всички, които поддържат тази ерес и техните обичаи, и нощните им сборища и тайнства, и вредните им учения, и ходят заедно с тях, анатема.

На онези, които на 24-ия ден от месец юни, на Рождеството на св. Йоан Крьстител, правят магии и отмъкват плодове, и каквито и скверни тайнства да правят през тази нощ, подобни на езическата служба - анатема.

На онези, които наричат сатаната творец на видимото мироздание и управител на дъжда и градушката, и на всичко, което произлиза от земята - анатема.

На онези, които твърдят, че сатаната е сьздал Адам и Ева - анатема.

На онези, които отхвърлят боговидеца Моисей и Илия Тесвитянина и останалите свети пророци и патриарси и твърдят, че техните свети писания не са от Бога, а от сатаната, и че подтиквани от него те са написали това, което написаха; а пък което са изрекли за Христос, са го говорили, без да искат и по принуда. И затуй и на богомилите, които се отричат от всички книги, написани вьв Ветхия завет, и от всички свети пророци, възсияли в него - анатема.

На онези, които твърдят, че жената зачева в утробата си с помощта на сатаната и че сатаната неотстьпно пребивава там чак до раждането на младенеца и светите мъже не могат да го прогонят чрез кръщението, а само с молитва и пост, на онези, които твърдят това - анатема.

На онези, които хулят Йоан Кръстител и казват, че и той, и кръщението във водата са от сатаната, и затова се отвръщат от кръщението с вода и се кръщават без вода, само като изрекат веднъж "Отче наш" - анатема.

На отхвърлящите светите тайнства, извършвани в Христовата Църква – анатема.

На отхвърлящите съборите на светите Отци и тяхното предание, което е съгласно с Божественото Откровение и се пази благочестиво от Православната Вселенска Църква – анатема.

На онези, които се отмятат от поклонението на честния и животворящ Кръст и на светите и свещени икони - анатема.

На ония, които ругаят и хулят светите икони, поставени от Светата Църква за възпоменание на Божиите дела и Неговите угодници, та чрез гледането им християните да се подбуждат към благочестие и подражание, и на ония, които казват, че иконите са идоли – анатема.

На ония, които учат и изповядват за тварна нетварната божествена благодат и Таворската светлина – анатема.

На теософите, дъновистите и другите еретици, които дръзват да говорят и безумно да учат, че Господ наш Иисус Христос е слязъл на земята и се е въплътил не веднъж, но много пъти, а също и на ония, които отричат, че истинската Премъдрост на Отца е Неговият единороден Син и въпреки Божественото Писание и учението на светите Отци, търсят други премъдрости – анатема.

На масоните, окултистите, спиритистите, чародеите, врачките и всички, които не вярват в Единия Бог, но почитат бесовете и не предават смирено на Бога своя живот, но с призоваване на чародейните бесове търсят да узнаят бъдещето - анатема.

На гонителите на Христовата Църква, на нечестивите отстъпници, вдигнали ръце против свещенослужителите Божи, поругали светините, разрушили Божиите храмове, изтезавали нашите братя и осквернили нашето отечество – анатема.

На ония, които безумно утвърждават обновленческата ерес на сергианството, като учат, че земното битие на Църквата Божия може да се основава на отричане от Христова истината, и утвърждават, че Църквата се спасява чрез служението на богоборните власти и изпълнението на безбожните им повеления, които отричат светите канони, светоотеческото предание и божествените догмати и разрушават цялото християнство; и на ония, които почитат антихриста и неговите слуги и предтечите му като законна власт от Бога; и на богохулстващите против новите изповедници и мъченици – анатема.

На ония, които нападат Христовата Църква и учат, че тя се е разделила на клонове, които се различават в своите учения и живот, и утвърждават, че Църквата видимо не съществува, но трябва да се съедини в единно тяло от клонове, разколи и иноверия; както и на ония, които не различават истинното свещенство и тайнствата на Църквата от еретическите, но учат, че кръщението или евхаристията на еретиците служат за спасение; и на ония, които имат общение с такива еретици, или им способстват, или ги защитават с новата ерес на икуменизма за братска любов и единение на разделените християни - анатема.

На тези, които имат молитвено или евхаристийно общение с еретици и схизматици, или им позволяват да вършат каквото и да е като служители на Църквата - анатема.

На онези, които беззаконно «снеха» анатемата срещу Римо-католическата църква, наложена през 1054 г., и на тия, които не се противопоставиха на това и по този начин сами себе си противопоставиха на Светите и Велики Събори от 1341, 1347, и 1351 гг., осъдили папското отстъпление, а също и на тия, които не считат Римо-католическата църква за еретическа и допускат църковно единение с нея – анатема.

На родоначалниците и ересиарсите на новата икуменическа ерес Мелетий Константинополски, Хризостом Атински, Никодим Ленинградски, Атинагор и Димитрий Константинополски и на всички единомислени с тях, които с открита глава изповядват ереста на икуменизма заедно с останалите ереси на Лутер и Калвин и дръзко възстават срещу благочестието, клеветят и хулят нашите свети Отци и светите Събори, и така се надсмиват над църковните канони — анатема.

Който не следва обичаите на Църквата и това, което са заповядали седемте свети Вселенски събори за светата Пасха и Месецослова и добре са ни законоположили да следваме, а желае да следва Григорианската пасхалия и месецослов (новия календар), и така заедно с безбожните астрономи противодейства на всички определения на Светите Събори, иска да ги измени и отмени - да бъде анатема.

На низвергнатия митрополит Киприан (Куцумбас), „Екзорциста”, който проповядва дяволското учение, че падналите в ерес са все още част от Църквата Христова и че техните тайнства са благодатни, и който още учи, че Христовата Църква се е разделила на две части – едната боледуваща в ереста, а другата здравствуваща в Православието – и така твърди, че светото Тяло Христово не само може да бъде разделено, но може и да е заразено с болестта на лъжеучението, което пък противоречи на св. ап. Павел, който казва, че Светата Църква е „славна Църква, която няма петно, или порок или нещо подобно” (Еф. 5:27) и на тия, които следват този Киприян и причастяват еретици и така са отпаднали в ереста на икуменизма – анатема.

На всички еретици – анатема (3)

Пълен текст на молебена

ОТЦИТЕ–КОЛИВАДИ ОТ ХVІІІ ВЕК И ТЯХНАТА ПОЛЕМИКА СРЕЩУ ЕРЕТИЧЕСКОТО ЛАТИНСКО КРЪЩЕНИЕ


Извадки от “Изповядвам едно кръщение” на прот. Георгиос Металинос

G. D. Metalinos. I confess one baptism… St. Paul’s Monastery, Holy Mountain, 1994.

Съвременните икуменически и “между-църковни” отношения са в очевидно противоречие с автентичната църковна традиция на пророците, апостолите и св. отци от всички времена. Необходимо е да бъдем добре запознати с православното църковно предание, защото живеем с последиците на неговото помрачаване от непростимата прибързаност на някои църковни личности по въпроса за икуменизма, особено в сферата на взаимоотношенията с папството.

Тази тенденция доведе и до т. нар. Баламандска уния – съвместен документ на римокатолически и православни представители от тяхната среща в Баламанд, Ливан през 1993 г. Официалните представители на 9 православни църкви предложиха взаимно признаване на тайнствата с католиците, пренебрегвайки Вселенските събори, догматите и историята, търсейки фактически уния с папството. Параграф 13 на Баламандското съглашение завършва със следното становище: “В този контекст е ясно, че всякакво прекръщаване е изключено.” Разбира се, правилният богословски отговор на това е, че въз основа на своето саморазбиране Православната църква не прекръщава неправославните конверти, но канонически ги кръщава, като такива, които никога не са приели едното канонично кръщение на Църквата. Такъв е и отговорът на отците-коливади – големи фигури в Православната църква, които не само познавали добре Преданието, но също и го прилагали в живота си.

Появата на коливадското движение на Света Гора през ХVІІІ век представлява динамично обръщане към корените на православното Предание, към “филокалисткия” опит, който е сърцевина на духовността в Православната църква. Това движение е възраждащо и същевременно традиционно, прогресивно и същевременно светоотеческо, с други думи – истински православно. Коливадите разкриват приемствеността на исихазма на Света Гора и остават верни не само на теоретическите формулировки на исихастко-паламитското богословие, но и на тяхното практическо приложение в целия спектър на аскетическия опит.

Главни представители на светогорското коливадско движение са Неофит Капсокаливит (+1784), св. Макарий Нотарас (+1769), св. Никодим Светогорец (+1809) и Атанасиос Париос (+1813). Наред със споровете за честото причастяване и за деня на извършването на заупокойните служби, коливадите се включват и в другия важен дебат на тяхното време – приемането на римокатолици в Православната църква. През 1755/56 г. патриарсите на Константинопол – Кирил V, на Александрия – Матей и на Йерусалим – Партений издават определение на Светата Велика Христова Църква относно кръщението на обръщащи се към Църквата западни християни (римокатолици).

Определението (орос) гласи:

“Много са средствата, чрез които ние постигаме спасението си. И, така да се каже, те подобно на стълбица са взаимосвързани и взаимообусловени и водят към една цел. Сред тях на първо място е кръщението, предадено от Бога на св. апостоли, като нещо, без което останалото е безплодно. Защото казано е: “Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие.” (Йоан 3:5). Първото раждане въвежда човека в неговото смъртно съществуване. Затова е наложително и необходимо друго, по-мистично раждане, което нито започва в тление, нито завършва с него и чрез което ще ни бъде възможно да подражаваме на извършителя на нашето спасение Иисус Христос. Защото кръщелната вода в купела заема мястото на утроба и се ражда този, който е роден, както казва св. Йоан Златоуст. И точно както Христос бе положен в гроба и на третия ден се върна към живота, така и вярващите, потапяйки се под водата вместо под земята, чрез три потапяния изобразяват в себе си тридневната благодат на Възкресението, а осветената от слизането на Всесветия Дух вода просвещава тялото, което е видимо и душата приема освещаването от Духа, което е невидимо. Защото също както водата в котела приема топлината на огъня, така и водата в купела се преобразява чрез действието на Духа в божествена сила. Тя очиства кръщаващите се по този начин и ги прави достойни за осиновлението. Но не е така, обаче, с посветените по различен начин. Вместо да получат очистване и осиновление, те остават нечисти и синове на тъмнината.

Преди три години се повдигна въпросът: “Приемливо ли е кръщението на еретици, които се обръщат към нас, щом това кръщение се извършва въпреки преданието на св. апостоли и св. отци, а също и въпреки обичая и постановлението на Вселенската и апостолска църква?”.

Ние, които по Божия милост сме възпитани в Православната църква, пазим правилата на св. апостоли и божествените отци и признаваме само една Църква, нашата свята, вселенска и апостолска Църква, чиито тайнства, а следователно и кръщение, единствено приемаме. Напротив, отвращаваме се чрез общо решение от всичко онова, което става у еретиците и което не се извършва така, както е заповядано от Светия Дух и апостолите и както се извършва в Христовата църква до ден днешен. Защото това са изобретения на развратни хора, които считаме противни и чужди на апостолското предание.

Затова отхвърляме всяко еретическо кръщение и приемаме онези от еретиците, които се обръщат към нас, като непосветени и некръстени. Така ние следваме на първо място Господа Иисуса Христа, Който е заповядал на апостолите си да кръщават в името на Отца и Сина и Св. Дух; следваме и светите божествени апостоли, които са ни заповядали да кръщаваме кандидатите с три потапяния и изваждания с произнасяне при всяко потапяне на едното име на Светата Троица; после следваме и божествения равноапостолен Дионисий, който казва, че оглашен, кога съблекат от него всички дрехи, трябва да се кръсти в купела, съдържащ осветена вода и елей, като се призовават трите ипостаси на всеблаженното Божество, и подир това да се запечата с боготворното миро, както и да се удостои да стане причастник на Божествената Евхаристия; най-сетне, следваме и Втория и Пето-шестия вселенски събори, които ни заповядват да се приемат като некръстени всички обръщащи се в Православието, които не са били кръстени с три потапяния и изваждания, при всяко от които да се е произнасяло името на една от Божествените ипостаси, а са били кръстени по някакъв друг начин.

Като се придържаме към тия свети и божествени определения, считаме достойно за осъждане и отвратително еретическото кръщение, защото то противоречи на апостолската божествена заповед. Според думите на св. Атанасий и св. Амвросий то не е нищо друго освен безполезно умиване, което никак не освещава и не очиства от греха. Ето защо всички, които некръщенно са кръстени (abaptistws baptizomenous) от еретици, когато се обръщат към Православието, приемаме ги като некръстени и без всякакво смущение ги кръщаваме според апостолските и съборните правила, на които твърдо почива св. Христова апостолска и вселенска църква, нашата обща Майка. С това наше общо решение и изявление потвърждаваме това определение (орос), като съгласно с апостолските и съборните правила, което потвърждаваме и с подписите си.

В лето Господне 1755

+ Кирил, по Божия милост Архиепископ на Константинопол, Новия Рим и Вселенски Патриарх

+ Матей, по Божия милост папа и Патриарх на великия град Александрия

+ Партений, по Божия милост Патриарх на Светия град Йерусалим и цяла Палестина

Това определение удържа православната еклезиология, като съвсем ясно различава истинското кръщение на Църквата от лъже-кръщението на еретиците. В него римокатолиците не се споменават, но съвсем очевидно е, че то е насочено срещу латинското кръщение, което се извършва с обливане или поръсване. Светогорските отци-коливади богословски аргументират акривийната (строга) практика, указана в определението, като основен проблем пред тях са две икономийни (снизходителни) правила на Вселенски събори – 7 правило на ІІ Вселенски събор и 95 правило на Пето-шестия (Трулски) събор, в които се прави разграничение на определени еретици, някои от които се приемат с кръщение, други с миропомазване, а трети с отричане от ереста.

Аргументацията на отците-коливади се основава на следните еклезиологически и канонически предпоставки

1. Безусловен център, около който се формира тяхното богословско съзнание е изразът на св. ап. Павел: “Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението” (Еф. 4:5), следователно една е и Църквата, в която единствено съществуват истински тайнства. И тази Църква е Православната. С една дума, те съвсем ясно следват еклезиологията на св. Киприян Картагенски, която е възприета и от целия православен Изток.

2. По-нататък отците-коливади приемат Апостолските правила 46, 47, 50 и 68, като абсолютни норми с неоспорим авторитет. Те считат Апостолските правила за автентично апостолски, т.е. за дадени от самите св. апостоли. 1 правило на Картагенския събор от 258 г. под председателството на св. Киприян, се базира именно на споменатите апостолски правила. И то има вселенско значение чрез утвърждаването му от 2 правило на Пето-шестия Вселенски събор, в което се изброяват всички признавани от Църквата правила и определения на по-ранни събори и отци. Затова не може да има решение на Църквата, което да противоречи на Апостолските правила и на правилото на св. Киприян.

3. В съответствие с Еф. 4:5 и Символа на вярата съществува само едно и единствено кръщение, кръщението на Православната църква. То е кръщение (в буквален смисъл потапяне – baptisma), извършвано чрез три потапяния и изваждания от водата. Самият термин baptisma означава само и единствено това. Кръщението с трикратно потапяне е “Божествено учение” и “богодадено”, потвърдено от апостолските, съборните и светоотеческите правила. Именно това кръщение изповядваме като едно и неповторимо.

4. Различните еретици, както ги е определил св. Василий в своето 1 правило, са извън Църквата и следователно тяхното “кръщение”е напълно недействително, т.е “псевдо-кръщение”, тъй като е извършено извън Църквата. Дори да е извършено чрез три потапяния, в съгласие с правилната форма на църковното кръщение, в никакъв случай то не може да се счита за “просвещение”, тъй като по същината си то е “осквернение”. Еретиците не могат да имат кръщение защото те грешат спрямо вярата. Вярата на еретиците е предадена на анатема, докато православната вяра е благословена, затова тяхното кръщение не е еднакво с православното. Св. Никодим отбелязва, че дори призоваването на Св. Троица и кръщелният обред да са извършени правилно от еретиците “тези свръх-божествени имена остават недействени и безплодни, когато са произнесени от устата на еретиците”.

Нещо повече, еретиците не могат да имат кръщение, защото нямат свещенство, а те са взаимосвързани. Еретическото кръщение не може да даде опрощаване на греховете и затова всички еретици, идващи в Църквата трябва задължително да се кръщават. Този възглед се основава на правилото на св. .Киприян, както и на 47 правило на св. Василий, свидетелстващи според коливадите за акривията (строгост, точност) на Църквата, където няма място за дискусия относно действителността на еретическите тайнства.

5. Променянето на “богодадената” форма на църковното кръщение без “спешна необходимост” представлява “непростимо нарушение на апостолското предание” и “отвратителен и противен акт”. Според Неофит Капсокаливит кръщението е “изповедание на догматите” и трикратното потапяне също е догмат. Кръщението не е просто църковен обичай, който може да се разглежда въз основа на обичая и традицията, а принадлежи на самата вяра. Затова недопустимо е да се различава изповеданието от формата на кръщението. На въпроса “Кое е по-важно и същностно – външната форма или вярата?” коливадите отговарят: “И двете”.

6. Трикратното потапяне в кръщението съответства на неговата догматическа същност. Чрез трикратното потапяне ние изповядваме догмата за Божествената Троица, произнасян при призоваванията; и не само това, но и догмата за Божественото снизхождение на Христа, нашия Господ и Спасител, като чрез трите потапяния и изваждания символично изобразяваме Неговата смърт и погребение, и Неговото Възкресение в третия ден. Според св. Никодим, това не е просто символизъм, а реалност, защото личността осъществява в себе си Господнята смърт, т.е. кръщаваният умира и се погребва с Христа в кръщелната вода. Без трикратното потапяне е невъзможно да се изобрази у нас Христовата смърт и тридневно погребение. В православното кръщение се изобразява “слизането на Господнята душа в ада”. Така чрез изобразяването на Христовото погребение тялото на кръщавания се оформя от Бога, докато чрез изобразяването на слизането в ада, душата му става причастна на обожението.

Стъпвайки на тези ясни догматически предпоставки отците-коливади разглеждат споменатите снизходителни правила и особено по-ранното 7 правило на ІІ Вселенски събор, в което се указва еретиците ариани, македониани, саватиани, новациани (катари), четиринадесетдневници и аполинариани да се приемат в Православната църква чрез миропомазване, а не чрез кръщение.

Според Неофит Капсокаливит това правило отразява местната практика на Константинополската църква, която не може да има вселенско значение и задължителен характер за цялата Църква. Той счита, че тази практика започва да преобладава в Константинопол по време на арианските спорове заради проблема с връщането на “обърнати в арианството” (т.е. на кръстени в Православната църква християни, които впоследствие отпадат в арианската ерес и след това отново искат да се върнат в Православието). Тях Църквата правилно не прекръщава, а само премиропомазва. С течение на времето различаването на ариани (кръстени от еретиците) и обърнати в арианството (кръстени в Църквата) се изгубва. Така процедурата по приемането на последните се разпростира и върху същинските ариани, макар според Неофит, това да не е канонично.

Светогорските отци-коливади считат, че за да се разбере правилно този 7 канон на ІІ Вселенски събор, той не може да се разглежда изолирано, но винаги в контекста на следните правила: 46, 47, 50 и 68 апостолски; 1 на Картагенския събор, 7 и 8 на Лаодикийския, 8 и 19 на І Вселенски събор, 1, 5, 20 и 47 на св. Василий Велики, 95 на Пето-шестия и 57 на Картагенския събор (419 г.). Разглеждан сам по себе си и буквално, този канон е в противоречие с практиката на Църквата, канонически изразена от св. Киприян и други отци (напр. св. Василий). С право отците-коливади задават въпроса: “Защо ІІ Вселенски събор не е отхвърлил кръщението на всички еретици в съгласие с древната практика на Църквата?” Именно класифицирането на две групи еретици – такива, които трябва да се кръщават и такива, които не трябва - е сърцевината на проблема, който създава този канон. Въз основа на св. Киприян и св. Василий, коливадите наричат това класифициране “напълно осъдително”. Още повече, че Съборът е по-толерантен към “по-нечестивите” еретици на онова време – арианите и македонианите, които отхвърлят божествеността на Христа и хулят Св. Дух.

В опит да се преодолее противоречието на 7-то правило на ІІ Вселенски събор с предходните му определения на събори и отци, някои канонисти изказват мнението, че Вселенският събор може да преразглежда и отменя канонически решения на отците, “защото нечувано е мнението на някой отец да превъзхожда и да бъде предпочетено пред становището на Събор”. Такова становище изказва дори и Зонара в тълкуванието си на 7 правило, като счита че то превъзхожда определението на св. Киприяновия събор от 258 г., като правило на Вселенски събор, а не на поместен.

Отците-коливади, обаче, съвсем не са съгласни с тази постановка, тъй като добре са научени от Преданието на Църквата какво представляват св. отци за нейния живот. Те не допускат дори и най-малко противоречие между съборите и отците. Съборите, били те и вселенски, не отменят св. отци, а напротив – осланят се на тях. ІІ Вселенски събор по никой начин не пренебрегва по-ранните св. отци като Киприян, Атанасий и Василий, които наричат еретическото кръщение “осквернение” и конкретно арианското кръщение считат за “осъдително”. Според св. Никодим Светогорец, позицията на ІІ Вселенски събор към арианиете и македонианите може да се обясни, ако се вземе предвид, че Църквата има “два начина на управляване и изправяне”, а именно акривия (точност, прецизност, строгост) и икономия (снизхождение, отстъпка). Докато св. апостоли и ранните събори и отци прилагат акривията, двата вселенски събора приемат икономията. Св. Никодим счита, че ІІ Вселенски събор “само частично спазва Канона”, действайки “според икономията и снизхождението”.

Икономията, бидейки плод на църковното пастирско и лечебно служение, се прилага поради временно-исторически причини. Еретиците – ариани и пр., които искат да се съединят с Църквата са многобройни и политически силни. Затова съборните отци проявяват мекота, “за да ги привлекат към Православието и да ги поправят по-лесно”. Употребата на икономията не е произволна, а оправдана, като се има за цел спасението на еретиците и мира на Църквата. Освен това, според Неофит, има и още една важна причина, поради която употребата на икономия е не само възможна, но и необходима. И Втория и Пето-шестия Вселенски събори говорят за “онези еретици, които първоначално бяха към нас” (т.е. били православни, но впоследствие отпаднали в ереста). И понеже те се смесват с кръстени в арианството, Съборът е принуден да приложи икономия, която по принцип може да се приложи само над разколници. Св. Никодим твърди, че ако се изследва добре въпроса ще се види, че Съборът приема чрез икономия еретици, които дори са били клирици, но са отпаднали от Православието в ереста.

Особено важно е да се подчертае, че ІІ Вселенски събор проявява мекота и снизходителност към еретици, у които формата на кръщението не се различава от православната, т.е. с три пълни потапяния. 7 правило на Събора говори за еретици, чиято кръщелна форма е извратена и те следва да се приемат с кръщение. Икономията е възможна при еретици, които “запазват апостолското предание в своето кръщение”, т. е. тя има своите граници.

Следователно противоречие в каноните относно кръщението не съществува. Тълкуванието им въз основа на схемата акривия/икономия изключва всякаква привидна дисхармония между тях. Коливадите разбират икономията като снизходителна пастирска практика на фона църковната строгост и прецизност (акривия). Едната е пастирска мярка, а другата – богословски критерий, който изисква точно следване на Божието слово, съставляващо нормалната практика на Църквата. В случая, тази нормална практика на Църквата не се определя от правилото на Вселенския събор, а от апостолските и светоотеческите правила. Икономията на Събора, проявена при конкретни исторически предпоставки, в никакъв случай не отменя акривията като постоянна практика на Църквата.

Основният извод на отците-коливади е, че 7 правило на ІІ Вселенски събор, както и подобното му 95 правило на Пето-шестия събор не могат да се приложат безкритично към други, по-късни еретици, тъй като тези правила са на принципа на икономията, която има временен характер и се прилага в конкретни случаи. Затова оросът от 1755 г. за кръщаването на латинците не противоречи с нищо на учението на Църквата, нито на нейната исконна практика. Прилагането на тези два икономийни канона към еретици, които са извратили и формата на кръщението, каквито са римокатолиците, е напълно невъзможно.

Коливадите настояват на акривийната практика, посочвайки за опасността, която се крие в прекомерната употреба на икономията – самите православни могат да изоставят истинското кръщение и да започнат да го извършват по неправилен начин (и това е вече факт, особено в официалната Българска Православна Църква - Българска Патриаршия - бел. прев.).

За различните видове беди

За различните видове беди

Понякога ни се случват неочаквани беди и ние се питаме защо. Бедите връхлитат едни хора, за да ги подтикнат към покаяние, а други – за да се удостоят с венци, като Лазар и Иов.

Императрица Евдокия тайно симпатизирала на евтихианската ерес, вслушвайки се в съветите на коварния евнух Хрисафий. Внезапно я връхлетяла страшна беда. Едни ден съпругът й император Теодосий ІІ й донесъл голяма ябълка. Императрицата изпратила ябълката на болния сенатор Павлин. Той пък, от любов към императора, изпратил същата ябълка в дар на Теодосий. У него веднага възникнали подозрения към съпругата му и сенатора. Той веднага я попитал къде е ябълката, която й подарил. Тя го излъгала, казвайки му, че я е изяла. Това засилило подозренията на императора и той заточил Евдокия в Палестина. След време Евдокия отхвърлила ереста и изпълнявайки съвета на великите палестински духовни отци се върнала чистосърдечно към Православието. Нещастието връхлетяло императрицата не заради изневяра със сенатора Павлин (в това тя била напълно невинна), а заради нейните еретически заблуди.

Един друг, различен пример: веднъж бъдещият император Маркиан, бидейки още военачалник, минавал близо до Филипопол и видял на пътя труп на мъж. От състрадание, той слязъл от коня и започнал да погребва мъртвеца. В това време обаче бил забелязан от хора и изведнъж се оказал обвинен в убийство. Маркиан щял да бъде осъден на смърт, но Бог бързо разкрил истинския убиец. Тук бедата е от втория вид – изпитанието увенчало милосърдния Маркиан, който скоро бил коронован за император.

За вярата и делата

Ако истините на вярата понякога ти се струват твърда храна, първо трябва да се опиташ да изпълниш християнския нравствен закон и едва след това ще ти се даде разбирането на веровите истини. Любопитното изследване на възвишените неща, без усилие за поправяне на живота, е твърде безполезно. Св. Йоан Златоуст пише: „Ако държим истинската вяра, но не се замисляме за поведението си, тя няма да ни ползва; също и ако наблягаме на поведението си, а пренебрегваме истините на вярата, няма да получим нищо полезно за нашето спасение. Ако искаме да избегнем геената и да придобием Царството, трябва да имаме и двете украшения – истинска православна вяра и праведен живот.”

За Въплъщението

Вярвам и изповядвам, че от момента на зачеването Си в утробата на Девата, Господ Иисус Христос е една Ипостас (Личност), но в две природи – човешката и божествената. Той е и никога не е преставал да бъде Бог и човек от момента на зачеването Си и така ще бъде във вечността.

Вярвам, че Пресветата Дева Мария наистина прие Огъня на Божеството в себе си, без да бъде изгорена от Него. Символ и предобраз на това в Стария Завет е горящата, но неизгаряща къпина на планината Синай. Вярвам и изповядвам, че тя наистина даде от своята плът и кръв на Въплътеното Слово и го кърми със своето мляко. Въплъщението на Христа е истинско и Неговото Тяло наистина е човешко тяло.

Вярвам и изповядвам, че Иисус Христос е роден извън времето от Отца без майка. Във времето, Той Се въплъти (бе заченат и се роди в плът) безмъжно (без участието на баща). Той е без майка по божествената си природа и без баща по човешката.

Затова, вярвам и изповядвам, че чрез Въплъщението Пресветата Дева Мария наистина стана Майка Божия във времето и историята. Тя е девица преди, по време и след раждането на нашия Спасител. Тайната на божественото Раждане е също толкова велика, както тайната на Христовото Възкресение и влизането Му през заключени врати при апостолите. Той премина през девствената утроба (Богородица не е изпитала обичайните родилни мъки) без да засегне девството на Мария. По подобен начин, Той възкръсна от гроба, въпреки че юдеите запечатаха камъка. После, Той влезе през заключените врати в стаята, където бяха събрани учениците Му. Богородица е вратата, през която Бог влезе в света, но която си остана затворена.

Свт. Филарет Изповедник,

Митрополит Ню-Йоркски (+1985)

ВЕЛИК ПОКАЕН КАНОН

ТВОРЕНИЕ НА ПРЕПОДОБНИЯ НАШ ОТЕЦ СВЕТИ АНДРЕЙ КРИТСКИ

ГЛАС 6

Ирмосите по два пъти и на всеки тропар 3 поклона с припева:

Помилуй мe, Боже, помилуй мe.



ЧАСТ І

В ПОНЕДЕЛНИК НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА

ОТ ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Песeн 1

Ирмос: Помощник и покровител Той ми бе за спасение — Той е мой Бог и ще Го прославя, Бог на отца ми и ще Го превъзнасям, задето славно се прослави.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Отгде да започна да плача над своя окаян живот? Какво ли начало да сложа, Христе, на моето скръбно ридание? Но по Твоето добросърдечие, дай ми опрощение на греховете.

Ела, нещастна душо, заедно с твоята плът, изповядай се пред Твореца; занапред отхвърли греховния живот и принеси на Бога покайни сълзи.

Като последвах Адамовото престъпление, осъзнах себе си лишен от Бога, от вечното Царство и благодатната наслада поради многото ми грехове. (Бит. 3:6-7).

Горко ми, окаяна душо, защо се уподоби на първата Ева? Ти погледна с похот и се уязви жестоко; докосна се до дървото и дръзко вкуси от безумната храна. (Бит. 3:6).

Вместо чувствената Ева в мен се надигна мислената Ева във вид на страстен плътски помисъл, който ми обещава наслада, но винаги когато вкуся ме изпълва с горчивина.

Адам бе заслужено изгонен от Едем, понеже не опази, Спасителю, Твоята единствена заповед; какво ли заслужавам аз, който винаги нарушавам Твоите животворни слова?

Слава: Свръх-същностна Троице, на Която се покланяме като на Бог Един, вземи от мене тежкия греховен товар и като добросърдечна дай ми сълзи на умиление.

И ныне: Богородице, надежда и защита на тия, които те възпяват, вземи от мене тежкото греховно бреме и като пречиста Владичица приеми ме каещия се.

Песен 2

Ирмос: Чуй, небе, и аз ще заговоря и ще възпея Христа, Който по плът се роди от Девата.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Чуй, небе, и аз ще заговоря; чуй, земьо, гласът на каещия се пред Бога, който Го възпява.

Погледни към мене с милостиви очи, Спасителю мой, и приеми моята гореща изповед.

Единствен аз съгреших пред Тебе повече от всички човеци; но като Бог, Спасителю, смили Се над Твоето създание. (1Тим. 1:15).

Чрез стремежа към чувствени наслади се уподобих на безобразността на моите страсти и погубих красотата на ума си.

Бушува в мен бурята на страстите, добросърдечни Господи; но както на Петър и на мене подай ми ръка. (Мат. 14:31).

Оскверних одеждата на моята плът и окалях онова, което бе по Твой образ и подобие, Спасителю.

Помрачих душевната си красота със страстните наслади и целия си ум сведох до пръста.

Разкъсах първата одежда, която в началото ми изтъка Творецът и затова сега гол лежа. (Бит. 3:21)

Облякох се в разкъсаната риза, която змията изтъка ми чрез коварния съвет и се срамя.

Сълзите на блудницата, Всещедрий, и аз проливам; очисти ме, Спасе, по добросърдечието Си. (Лк. 7:38)

Погледнах красотата на дървото и прелъсти се моят ум; затова сега гол лежа и се срамувам. (Бит. 3:7)

По моя гръб ораха всички демононачалници на страстите и дълго продължи над мене беззаконието им. (Пс. 128:3).

Слава: Тебе – Единия Бог на всичко в три Лица възпявам: Отец и Син и Дух Свети.

И ныне: Пречиста Богородице Дево, единствена всевъзпявана, усърдно се моли да се спасим.

Песен 3

Ирмос: Върху непоклатимия камък на Твоите заповеди, Христе, утвърди моя помисъл.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Изсипа се някога огън от Господа, който изпепели Содомската земя. (Бит. 19:24).

Спасявай се като Лот в планината, душо, и намери прибежище в Сигор. (Бит. 19:23).

Бягай от пламъка, душо, бягай от горящия Содом, бягай от разрушението на божествения огън.

Единствен аз съгреших повече от всички човеци, Христе Спасителю, но Ти не ме отхвърляй.

Ти Си добрият Пастир, потърси мене – заблудената овца и не ме отхвърляй. (Ин. 10:11-14)

Ти Си пресладкият Иисус, Ти Си моят Създател; с Тебе, Спасителю, ще се оправдая.

Изповядвам се пред Тебе, Спасителю; съгреших, съгреших Ти, но разреши и прости ми като милосърден.

Слава: О, Троице, Единице, Боже! Спаси ни от заблуди, изкушения и беди.

И ныне: Радвай се, Богоприятна утробо, вместила Бога; радвай се, престоле Господен, радвай се, Майко на нашия Живот.

Песен 4

Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие, Господи, и се уплаши, че искаш от Дева да Се родиш и да Се явиш на човеците и казваше: „Чух словата Ти и се смутих, слава на Твоята сила, Господи!”. (Авак. 3:2)

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Правосъдни и човеколюбиви Боже! Не презирай Твоите дела и не оставяй създанието Си, макар сам едничък аз да съгреших повече от всеки човек, но като Господ на всичко Ти имаш власт да прощаваш на човеците греховете. (Мк. 2:10).

Приближава се, душо, краят, приближава се, но теб нито те е грижа, нито се подготвяш; съкращава се времето, стани, Съдията е близо, пред вратата; времето на живота преминава като сън, като цвят, за какво все напразно се суетим? (Мат. 24:33).

Събуди се, душо моя! Размисли за сторените от теб дела, вгледай се в тях и пролей своите покайни сълзи; изповядай пред Христа без страх делата и помислите си и приеми оправдание.

Няма грях, нито дело, ни зло, в което да не се провиних през моя живот, Спасителю, чрез слово и желание, преднамерено и с мисъл и с действие съгреших, както никой друг.

Затова съм осъден окаяният аз и ме изобличава съвестта, от която нямам нищо по-нужно на света; о мой Съдия и Изкупител, Който знаеш моето сърце, пощади, избави и спаси мене, Твоя раб.

Стълбата, която в древност видя великият сред патриарсите Яков, душо моя, е образ на деятелното изкачване и въздигането на ума; ако искаш да заживееш деятелно, разумно и съзерцателно, обнови се! (Бит. 28:12)

Поради нужда древният патриарх Яков търпеше дневния зной и понасяше нощния студ, като пасеше стадата, трудеше се и усърдно работеше, събирайки ежедневно печалбата, та две жени да събере. (Бит. 31:7-40).

Под две жени разбирай деятелността и съзерцателното познание; Лия е деятелността, понеже е многодетна, а Рахил – познанието, постигнато с много труд; защото без усилие, душо, нито деятелността, нито съзерцанието ще достигнат съвършенство.

Слава: Като неразделно по същност и неслитно по Лица богословствам за Тебе, Троично едно Божество, съ-царствено и съ-престолно; възпявам Те с небесната трисвета песен. (Ис. 6:3)

И ныне: Ти роди и остана девица, пребъдвайки Дева по естество; Роденият от тебе обновява природните закони: девствената утроба ражда, понеже когато Бог пожелае, изменя се порядъкът на естеството, защото Той твори по Своя воля.

Песен 5

Ирмос: Нощем бодърствам, Човеколюбче, и Те моля просвети ме и води ме чрез Твоите заповеди, и научи ме, Спасе, да върша Твоята воля.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Прекарах постоянно в тъмнина своя живот, защото мрак и гъста мъгла за мене беше нощта на греха; но покажи ме, Спасе, като син на деня. (Еф. 5:8).

Подобно на Рувим, нещастният аз извърших престъпно и беззаконно деяние пред всевишния Бог – оскверних своето ложе, както той – бащиното си. (Бит. 35:22, 49:4).

Изповядвам се пред Тебе, Христе Царю, съгреших, съгреших както някога братята, които продадоха Йосиф – този плод на чистотата и целомъдрието. (Бит. 37:28).

Предадена от сродници бе праведната душа – продаден в робство бе възлюбеният Йосиф като предобраз на Христа, а ти, душо, цялата сама себе си продаде на твоите пороци. (Бит. 39:7-23).

Подражавайки на праведния Йосиф и на неговия целомъдрен ум, нещастна и непотребна душо, не се осквернявай постоянно с неразумни пожелания и беззаконие.

Макар Йосиф да беше някога в рова, Владико Господи, той бе предобраз на Твоето погребение и възкресение; а аз кога подобно нещо ще ти принеса?

Слава: Тебе, Единия Бог-Троица, славим: свят, свят, свят Си Отче, Сине и Душе, проста Същност, Единице вечно покланяема.

И ныне: От тебе, нетленна и безмъжна Майко – Дево, моя състав прие Оня, Който сътвори вековете и Се съедини с човешката природа.

Песен 6

Ирмос: От цялото си сърце призовах милосърдния Бог, и Той ме чу как викам от преизподния ад и изведе от тлението моя живот.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Искрено принасям Ти, Спасителю, сълзите на моите очи и въздишките от дълбината на сърцето си и викам: съгреших Ти, очисти ме. (Лука 18:13)

Отклони се ти, душо, от твоя Господ, както Датан и Авирон; но извикай от преизподния ад: „Боже, пощади ме!”, за да не те погълне земята. (Числа 16:32).

Като неукротима телица ти, душо, се уподоби на Ефрем; но като сърна от примката спасявай своя живот, окриляйки ума си с деятелност и съзерцание. (Осия 10:11, Йерем. 31:18).

Нека Моисеевата ръка ни увери, душо, как Бог може да избели и очисти прокажения живот; затова не се отчайвай, макар да си прокажена.

Слава: Троица Съм проста и Единица неразделна, съединена по естество, разделна по Лица, казва Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне: Твоята утроба ни роди Бога, приел нашия образ; Него, като Творец на всичко, моли, Богородице, да получим оправдание с твоите молитви.

Господи, помилуй (3). Слава... И ныне...

Кондак, глас 6:

Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят приближава и ти ще се смутиш, но събуди се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва.

Песен 7

Ирмос: Съгрешихме, постъпвахме беззаконно и неправедно пред Тебе, нито опазихме, нито вършихме това, което Си ни заповядал; но не ни оставяй до край, Боже на нашите отци. (Дан. 9:5)

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Съгреших, беззаконствах и наруших Твоята заповед; защото в грехове съм роден и към раните си добавих още язви; но Сам ме помилвай като добросърдечен, Боже на нашите отци.

Тайните на сърцето си изповядах пред Тебе, мой Съдия; виж смирението ми, виж и скръбта ми; обърни ми внимание и Сам ме помилвай като добросърдечен, Боже на нашите отци.

Някога Саул загуби ослиците на своя баща, но неочаквано с известието за тях получи царство; гледай, душо, и не се забравяй, предпочитайки своите скотски желания пред Царството Христово. (1 Цар. 10:2)

В древност богоотецът Давид двойно съгреши, уязвен от стрелата на прелюбодейството и пронизан от копието на угризението поради убийството, но ти, душо моя, още повече страдаш от своеволните си пожелания (2 Цар. 11:4 - 15).

Някога Давид към беззаконието прибави беззаконие, защото прелюбодейството съедини с убийство, но скоро принесе двойно покаяние; а ти, душо, макар да стори по-големи грехове, не се разкая пред Бога.

Давид изписа като на икона покайна песен, за да изобличи деянието, което стори, казвайки: „Помилуй ме, пред Теб Едничкия съгреших, но Сам Ти ме очисти, Боже на всичко!”.

Слава: Бог Се възпява като Троица проста, неразделна и единосъщна, Една по естество, Светлини и Светлина, Трима Святи и Един Свят! Възпей и ти, душо, и прослави Извора на Живота – Бога на всичко.

И ныне: Възпяваме те, благославяме те, покланяме ти се, Богомайко; защото ти роди Един от неразделната Троица, Христа Бога, и сама отвори за нас, живеещите на земята, небесните обители.

Песен 8

Ирмос: Бога, Когото войнствата небесни славят и от Когото треперят херувимите и серафимите, нека всяко дихание и твар да възпява, благославя и превъзнася във всички векове.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Спасителю, помилвай ме, грешния; издигни ума ми към обръщане; приеми ме каещия се; смили се над мене, който Ти викам: съгреших Ти – спаси ме, беззаконствах – помилуй ме!

В древност Илия с колесницата на добродетелите възходи в небесата, издигайки се над земните неща; душо моя, размисляй за това възхождане. (4 Цар. 2:11)

Някога Елисей с кожуха на Илия раздели на две струите Йорданови; но ти, душо, не стана причастна на тая благодат поради невъздържанието си. (4 Цар. 2:14).

В древност Елисей, приемайки кожуха на Илия, получи двойна благодат от Бога; но ти душо, не стана причастна на тая благодат поради невъздържанието си. (4 Цар. 2:9)

Жената от Сонам благонравно нагости праведника Елисей, а ти, душо, не прие в дома си нито странник, нито пътник; но с ридание ще бъдеш изхвърлена от брачния чертог. (4 Цар. 4:8)

Непрестанно ти, нещастна душо, подражаваш на скверния Гиезиев нрав; поне в старостта си отхвърли неговото сребролюбие и оставяйки своите зли дела, геенския огън избегни. (4 Цар. 5:20)

Слава: Безначални Отче, съ-безначални Сине, Утешителю благий – Душе правий; Родителю на Словото Божие, Слово на безначалния Отец, животворящ и съзидателен Душе, Единна Троице, помилуй ме.

И ныне: Като от пурпурна коприна, Пречиста, в твоята утроба се изтъка духовната багреница – Емануиловата плът; затова и наистина те почитаме като Богородица.

Песен 9

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на непозналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове теб, като Богоневеста и Майка, православно величаем.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Умът е изранен, тялото - разслабено, духът боледува, словото изнемощя, животът гасне, краят дебне пред вратата; и тъй, окаяна моя душо, какво ще сториш щом дойде Съдията да изследва твоите дела?

Пред теб представих, душо, Моисеевия разказ за сътворението на света, а след това и цялото Писание на Стария Завет, което ти разказа за праведни и за неправедни; от тях на вторите си подражавала, а не на първите, съгрешавайки пред Бога.

Законът изнемогна, бездейства и Евангелието и цялото Писание в теб стои в пренебрежение; всяко праведно слово у пророците загуби сила; твоите рани, о душо, се умножиха и няма лекар, който да те изцели!

Сега ти давам примери от Новозаветното Писание, о душо, които да те приведат в съкрушение. Подражавай прочее на праведните, а от грешните се отвръщай и умилостиви Христа с молитви, пост, чистота и благоговение.

Христос Се въплъти и призова към покаяние разбойници и блудници; покай се, душо, дверите на Царството вече са разтворени и първи го грабят каещи се митари и фарисеи и прелюбодейци.

Христос стана Младенец, приобщавайки Се към мен по плът и доброволно изпита всичко свойствено на естеството, освен греха, давайки ти, душо, подобие и образ на Своето снизхождение.

Христос спаси мъдреците, пастирите призова, множеството младенци направи мъченици, прослави стареца и престарялата вдовица. Нито на делата, нито на живота им си подражавала ти, душо, но горко ти, когато застанеш пред Съда.

Пости Господ четиридесет дни в пустинята и накрая огладня, разкривайки в Себе Си човешката природа; душо, не се лени, ако срещу теб се устреми врагът, нека чрез молитвата и поста да отстъпи пред твоите нозе.

Слава: Отца да прославим, Сина да превъзнесем, на Божествения Дух с вяра да се поклоним, неразделна Троице, Единица по същество, Светлина и Светлини, Живот и Животи, оживотворяващ и просвещаващ краищата на вселената.

И ныне: Пази своя град, Богородителко пречиста, защото чрез твоята защита той владичества с вяра и от тебе получава сила, чрез тебе победоносно отблъсква всяко изкушение и враговете взима в плен, държейки ги в подчинение.

Преподобне отче Андрее, моли Бога за нас.

Андрее честний и трижди блажен отче, пастирю Критски! Не преставай да се молиш за тия, които те възпяват - да се избавим от гняв и скръб, от тлението и безмерните съгрешения всички ние, които с вяра почитаме твоята памет.

ЧАСТ ІІ

ВЪВ ВТОРНИК НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА ОТ ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Песeн 1

Ирмос: Помощник и покровител Той ми бе за спасение — Той е мой Бог и ще Го прославя, Бог на отца ми и ще Го превъзнасям, задето славно се прослави. (Изх. 15:1-2)

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Надминах Каиновото убийство, бидейки съзнателно убиец на душевната ми съвест; укрепвайки плътта, аз воювах с душата чрез злите си дела. (Бит. 4:8)

Не се уподобих, Иисусе, на праведния Авел; никога не Ти принесох приятни дарове, нито богоугодни дела, ни чиста жертва, нито живот непорочен. (Бит. 4:4)

Както Каин, и ние с тебе, окаяна душо, принесохме на Създателя скверни дела, жертва порочна и живот непотребен; затова и сме осъдени. (Бит. 4:3)

Ти ме създаде от земната пръст, дарявайки ме с плът и кости, с дихание и живот, но, о Творче мой, Избавителю мой и Съдия, приеми ме каещия се. (Бит. 2:7)

Изповядвам Ти, Спасителю, всичките си грехове, които сторих и раните на душата и тялото ми, които вътрешни убийствени помисли злодейски ми причиниха. (Лк. 10:30).

Макар и да съгреших, Спасителю, зная че Ти Си човеколюбив, милостиво наказваш и милваш с любов, виждаш сълзите и като Баща бързаш да призовеш блудния син. (Лк. 15:20).

Слава: Свръх-същностна Троице, на Която се покланяме като на Бог Един, вземи от мене тежкия греховен товар и като добросърдечна дай ми сълзи на умиление.

И ныне: Богородице, надежда и защита на тия, които те възпяват, вземи от мене тежкото греховно бреме и като пречиста Владичица ме приеми каещия се.

Песен 2

Ирмос: Чуй, небе, и аз ще заговоря и ще възпея Христа, Който по плът се роди от Девата.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Грехът уши ми кожените ризи, снемайки от мене първоначалната богоизтъкана одежда. (Бит. 3:21)

В изобличение на моите самоволни страсти съм облечен като със смоковни листа в срамно одеяние.

Облякох се в срамна дреха, опетнена и окървавена с нечистотата на моя страстен и отдаден на насладите живот.

Подложих се на страстното мъчение и тлението на плътта, затова сега врагът ме угнетява.

Като предпочетох с невъздържанието си живот самовластен и привързан към земното, сега съм впрегнат в тежко бреме.

Украсих кумирът на плътта с многоцветни одеяния от гнусни помисли и съм подложен на осъждане.

Грижейки се усърдно само за външното благолепие, пренебрегнах вътрешната богообразна скиния. (1Петр. 3:3-4)

Погребах първообразната красота със страсти, Спасителю, но както някога загубената драхма – Ти потърсú и намерú я. (Лк. 15:8)

Съгреших и като блудницата Ти викам: единствен аз съгреших пред Тебе; приеми като миро, Спасителю, моите сълзи. (Лк. 7:37-50)

Като митаря Ти викам: помилвай, помилвай ме, Спасителю, защото никой от потомците Адамови не съгреши колкото мене. (Лк. 18:13)

Слава: Тебе – Единия Бог на всичко в три Лица възпявам: Отец и Син и Дух Свети.

И ныне: Пречиста Богородице Дево, единствена всевъзпявана, усърдно се моли да се спасим.

Песен 3

Ирмос: Утвърди, Господи, върху камъка на Твоите заповеди моето недостойно сърце, защото единствен Ти Си свят и Господ.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Тебе – Разрушителят на смъртта - придобих като Извор на живота; затова преди смъртта си викам: съгреших, очисти, спаси ме.

Съгреших, Господи, съгреших Ти! Очисти ме, защото няма друг между човеците, който да е съгрешил колкото мене и когото да не надминах по грехове.

Подражавах, Спасе, на блудните Ноеви съвременници и наследих присъдата им да се издавят във водите на потопа. (Бит. 6:4-23)

Подражавайки на отцехулителя Хам, ти, о душо, с лице обърнато назад, срамотата на своя ближен не прикри. (Бит. 9:22-23).

Бягай, душо моя, от пламъка на греха, подобно на Лот, бягай от Содом и Гомор, от огъня на всяко неразумно желание. (Бит. 19)

Смили Се над мене, Господи, кога дойдеш с Твоите ангели, за да въздадеш на всички заслуженото според делата.

Слава: Троице проста, несъздадена, безначално Естество, възпявана в три Ипостаси, спаси нас, които с вяра се покланяме на Твоята власт.

И ныне: Ти, Богомайко, роди безмъжно във времето Роденият извън времето от Отца Бог Син, и о дивно чудо, кърмейки Го остана девица.

Песен 4

Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие, Господи, и се уплаши, че искаш от Дева да Се родиш и да Се явиш на човеците и казваше: „Чух словата Ти и се смутих, слава на Твоята сила, Господи!”. (Авак. 3:2)

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Бодърствай, душо моя, и бъди мъжествена като древния велик патриарх, за да придобиеш деятелност с познание, за да станеш ум виждащ Бога и да постигнеш непристъпния мрак в съзерцание и ще станеш като добрия търговец. (Бит.32:28; Лука 19:13-15)

Великият патриарх Яков, раждайки дванайсетте патриарси, тайнствено ти разкри, душо моя, стълбицата на деятелното възхождане, премъдро уподобявайки децата като стъпала, а своите стъпки по тях – като възкачване нагоре.

Подражавайки на омразния Исав, ти душо, отдаде на измамника първенството на твоята първоначална красота, лиши се от отеческото благословение и двойно се препъна – по действие и разум; затова сега покай се. (Мал. 1:3, Бит. 25:32, 27:37)

Исав бе наречен Едом поради крайното си женолюбие; разпалвайки се постоянно от невъздържание и осквернявайки се от сластолюбието, той се нарече Едом, което значи разпалване на грехолюбивата душа. (Бит. 25:30)

Душо моя, като чу за Иов, получил оправдание на гноището, ти не подражава на неговото мъжество, нито придоби неговата непоколебимост във всичко, що узна, видя и изпита, но се показа нетърпелива. (Иов 1:22)

Преди въздигнат на престол – сега изпоранен на гноището; преди многодетен и славен – сега бездетен и бездомен; но Иов счете гноището за палат, а струпеите си – за бисери. (Иов 2:7-8)

Слава: Като неразделно по същност и неслитно по Лица богословствам за Тебе, Троично едно Божество, съ-царствено и съ-престолно; възпявам Те с небесната трисвета песен. (Ис. 6:3)

И ныне: Ти роди и остана девица, пребъдвайки Дева по естество; Роденият от тебе обновява законите на природата: девствената утроба ражда, понеже когато Бог пожелае изменя се порядъкът на естеството, защото Той твори, каквото поиска.

Песен 5

Ирмос: Нощем бодърствам, Човеколюбче, и Те моля просвети ме и води ме чрез Твоите заповеди, и научи ме, Спасителю, да върша Твоята воля.
Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Слушала си, душо, как в древност Моисей в кошницата беше носен по речните вълни, където, като в чертог, той избягна от злото намерение на фараона. (Изх. 2:3)

Ти, нещастна душо, си слушала за бабите, които някога, по заповед на фараона, трябваше да умъртвяват младенците от мъжко потомство – този образ на целомъдреното деяние, но вместо това, бояха се от Бога. И ти стани сега младенец и като Мойсей сучи премъдрост. (Изх. 1:10-16)

Ти, окаяна душо, не уби своето плътско мъдруване, както великият Мойсей уби египтянина; кажи ми как чрез покаяние ще се вселиш в пустинята, където ще бъдеш свободна от страстите? (Изх. 2:12)

В пустинята се засели великият Мойсей; иди и ти, душо, подражавай на неговия живот, та и ти в къпината да видиш Божието явяване.

Представи си, душо, Моисеевият жезъл, удрящ по морето и сгъстяващ дълбината, като образ на божествения Кръст; с него и ти можеш да сториш велики неща. (Изх. 14:21)

Аарон принасяше на Бога огън чист и непорочен; но Офни и Финеес, както и ти, душо, принесохте чужд на Бога, осквернен живот. (1 Цар. 2:12)

Слава: Тебе, Единия Бог-Троица, славим: свят, свят, свят Си Отче, Сине и Душе, проста Същност, Единице вечно покланяема.

И ныне: От тебе, нетленна и безмъжна Майко – Дево, моя състав прие Оня, Който сътвори вековете и Се съедини с човешката природа.

Песен 6

Ирмос: От цялото си сърце призовах милосърдния Бог, и Той ме чу как викам от преизподния ад и изведе от тлението моя живот.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Вълните на моите грехове се обърнаха, Спасе, и внезапно ме покриха, както някога вълните на Червеното море покриха египетските колесници. (Изх. 14:26, 15:4)

Неразумни бяха твоите желания, душо, както у древния Израил; понеже ти безразсъдно предпочете сластолюбивото пресищане от страстите пред божествената манна. (Чис. 21:5)

Кладенците Хананейски на помислите ти предпочете, душо, пред Камъка с цепнатината, от който като от чаша тече реката на премъдростта и излива струите на богословието. (Бит. 21:25, Изх. 17:6)

Като древния безразсъден народ в пустинята, ти също, душо моя, предпочете свинското месо и египетските ястия. (Изх. 29:3)

Когато Твоят раб Мойсей удари с жезъла си по камъка, о Христе, той предизобрази Твоите животворни ребра; от тях ние всички черпим жива вода. (Числа 20:11)

Ти, подобно на Иисус Навин, изследвай и огледай каква е обетованата земя, душо, и засели се в нея, спазвайки закона. (Иис. Нав. 2)

Слава: Троица Съм проста, и Единица неразделна, съединена по естество, разделна по Лица, казва Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне: Твоята утроба ни роди Бога, приел нашия образ; Него, като Творец на всичко, моли, Богородице, да получим оправдание с твоите молитви.

Господи, помилуй (3). Слава... И ныне...

Кондак, глас 6:

Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят приближава и ти ще се смутиш, но събуди се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва.

Песен 7

Ирмос: Съгрешихме, постъпвахме беззаконно и неправедно пред Тебе, нито опазихме, нито вършихме това, което Си ни заповядал; но не ни оставяй до край, Боже на нашите отци. (Дан. 9:5)

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Когато пренасяха Ковчега на колесница и воловете го наклониха, тогава заради едно докосване до него Оза изпита Божия гняв; но ти, душо, отбягвай неговата дързост и истинно благоговей пред божествените неща.

Слушала си ти за Авесалом, как въстана срещу самото естество; знаеш неговите гнусни дела, с които оскверни ложето на баща си Давид; но ти самата, душо, подражаваш на неговите страсти и стремежите на похотта.

Ти, душо, пороби величието на своята свобода на твоето тяло; защото намирайки в сатаната друг Ахитофел, ти се съгласи с неговите съвети; но Самият Христос ги разпръсна, за да можеш ти да се спасиш. (2 Цар. 16:20-21)

Някога великият Соломон, бидейки изпълнен с благодатта на премъдростта, стори зло пред Бога и отстъпи от Него; но с твоя проклет живот, душо, ти на него заприлича. (3 Цар. 3:12, 11:4)

Увлечен от своите плътски страсти, уви, оскверни се любителят на премъдростта; той възлюби блудните жени и се отчужди от Бога; на него, душо, и ти подражаваш с ум, изпълнен със срамно сладострастие.

Ти, душо, се сравни с Ровоам, който не послуша съветниците на баща си; ти стана като най-порочния слуга Йеровоам, древния отстъпник; но бягай от подобно подражание, викайки към Бога: съгреших, смили се над мен.

Слава: Бог Се възпява като Троица проста, неразделна и единосъщна, Една по естество, Светлини и Светлина, Трима Святи и Един Свят! Възпей и ти, душо, и прослави Извора на Живота – Бога на всичко.

И ныне: Възпяваме те, благославяме те, покланяме ти се, Богомайко; защото ти роди Един от неразделната Троица, Христа Бога, и сама отвори за нас, живеещите на земята, небесните обители.

Песен 8

Ирмос: Бога, Когото войнствата небесни славят и от Когото треперят херувимите и серафимите, нека всяко дихание и твар да възпява, благославя и превъзнася във всички векове.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Като стана подобна на Озия, душо, ти двойно придоби неговата проказа, защото мислиш неправедно и вършиш беззаконие; остави всичко що имаш и пристъпи към покаяние. (2 Паралип. 26:19-21)

Слушала си как в древност ниневийците във вретище и пепел се каеха пред Бога, но ти не ги последва в покаянието им, а се показа най-лоша от всички съгрешили преди и след Закона. (Иона 3:5)

Слушала си, душо, как Йеремия в тинестия ров с ридание викаше към град Сион и просеше сълзи; подражавай на неговия плач и ще се спасиш.

Йона побягна към Тарсис, предвиждайки обръщането на ниневийците, защото като пророк той знаеше Божието милосърдие и бе загрижен да не се окаже пророчеството му лъжовно. (Иона 1:3)

Слушала си, душо, как Даниил в рова затвори устата на зверовете; знаеш и как отроците с Азарий угасиха с вяра пламъка на пещта. (Дан. 14:31, 3:24)

Стария Завет изцяло ти приведох, душо моя, в пример; подражавай на боголюбивите дела на праведните и бягай от греховете на порочните.

Слава: Безначални Отче, съ-безначални Сине, Утешителю благий – Душе правий; Родителю на Словото Божие, Слово на безначалния Отец, животворящ и съзидателен Душе, Единна Троице, помилуй ме.

И ныне: Като от пурпурна коприна, Пречиста, в твоята утроба се изтъка духовната багреница – Емануиловата плът; затова и наистина те почитаме като Богородица.

Песен 9

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на непозналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове теб като Богоневеста и Майка православно величаем.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Христос бе изкушаван: дяволът Го изкушаваше, показвайки Му камъните, за да ги превърне в хлябове; възведе Го на планината, за да види в миг единствен всичките царства на тоя свят; бой се, душо, от това, бди и се моли всеки час на Бога.

Гълъбът, който възлюби пустинята, Христовият светилник, гласът на викащия възгласи, проповядвайки покаяние; но Ирод извърши беззаконие с Иродиада; виж, душо моя, не се оплитай в мрежите на беззаконниците, но възлюби покаянието.

В пустинята се посели Предтечата на благодатта и от цяла Иудея и Самария идваха, за да го слушат и изповядваха греховете си, усърдно приемайки кръщение; но на тия ти не подражаваш, душо.

Бракът е честен и ложето - нескверно, защото Христос някога ги благослови, вкусвайки по плът храна на сватбата в Кана и водата във вино претвори, явявайки първото Си чудо, за да можеш ти, о душо, да се промениш.

Христос изцери разслабения, който взе одъра си, и въздигна мъртвия юноша - чедо на вдовицата, както и слугата на стотника; и откривайки Се на самарянката, душо, Той ти предначерта как да служиш на Бога в Дух и истина.

Господ изцери кръвоточивата чрез докосване до края на одеждата Си, очисти прокажените, просвети слепите и хромите изправи, глухите, немите и прегърбената изцери със слово, за да се спасиш ти, нещастна душо.

Слава: Отца да прославим, Сина да превъзнесем, на Божествения Дух с вяра да се поклоним, неразделна Троице, Единица по същество, Светлина и Светлини, Живот и Животи, оживотворяващ и просвещаващ краищата на вселената.

И ныне: Пази своя град, Богородителко пречиста, защото чрез твоята защита той владичества с вяра и от тебе получава сила, чрез тебе победоносно отблъсква всяко изкушение и враговете взима в плен, държейки ги в подчинение.

Преподобне отче Андрее, моли Бога за нас.

Андрее честний и трижди блажен отче, пастирю Критски! Не преставай да се молиш за тия, които те възпяват - да се избавим от гняв и скръб, от тлението и безмерните съгрешения всички ние, които с вяра почитаме твоята памет.

ЧАСТ ІІІ

В СРЯДА НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА ОТ ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Песeн 1

Ирмос: Помощник и покровител Той ми бе за спасение — Той е мой Бог и ще Го прославя, Бог на отца ми и ще Го превъзнасям, задето славно се прослави. (Изх. 15:1-2)

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

От младини, Христе, отхвърлих твоите заповеди, целият си живот прекарах в страсти, безгрижие и нерадение; затова Ти викам: поне накрая ме спаси!

Лежа пред Твоите врати, Спасителю, и Те моля: поне на старини не отхвърляй мене, непотребния, в ада, но като Човеколюбец дай преди смъртта ми прощение на греховете.

Разпилях богатството си в разпътство, Спасителю, и съм лишен от плодовете на благочестието; но гладен викам: милостиви Отче, побързай да се смилиш над мене.

Чрез моите помисли се уподобих на оня, който попадна на разбойниците и сега целия съм изпонаранен и покрит с язви; но Сам ти, Христе Спасе, дойди и ме изцели.

Като ме видя, свещеникът отмина и левитът пренебрегна голотата ми, но Иисусе, Който възсия от Мария дойди и се смили над мене.

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Дай ми тази светозарна благодат, която по Божествен промисъл, бе дадена на теб, Марийо, за да избегна мрака на страстите и усърдно да възпявам прекрасните подвизи на твоя живот.

Слава: Свръх-същностна Троице, на Която се покланяме като на Бог Един, вземи от мене тежкия греховен товар и като добросърдечна дай ми сълзи на умиление.

И ныне: Богородице, надежда и защита на тия, които те възпяват, вземи от мене тежкото греховно бреме и като пречиста Владичица ме приеми каещия се.

Песен 2

Ирмос: Чуй, небе, и аз ще заговоря и ще възпея Христа, Който по плът се роди от Девата.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Подобно на Давид подхлъзнах се и паднах в блуд и оскверних се; но умий и мене, Спасе, със сълзи.

Нямам нито сълзи, нито покаяние, ни умиление; но Ти, като Бог, ми ги дарувай.

Загубих първоначалната си красота и благолепие, а сега гол лежа и се срамувам.

Не ми затваряй в оня час Твоята врата, Господи, но отвори я за мене, който ти се кая.

Чуй, Спасителю, стенанията на моята душа, приеми сълзите на моите очи и ме спаси.

Човеколюбче, Който искаш всички да се спасят! Ти ме призови и като благ ме приеми, каещия се.

Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.

Пречиста Богородице Дево, едина Всевъзпявана, усърдно се моли да се спасим.

Втори ирмос: Вижте, вижте, че Аз Съм Бог, Който в древност излях от небето манната и източих вода от камъка в пустинята за Моите люде, чрез Моята десница и сила.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Вижте, вижте, че Аз съм Бог; чуй, душо моя, зовящия те Господ, остави греха предишен и се бой от Господа като праведен Съдия и Бог.

Кому се уподоби ти, многогрешна душо? На първия убиец Каин и на грешния Ламех, защото с твоите злодеяния ти порази жестоко тялото си и уби ума си с безразсъдните стремежи. (Бит. 4 гл.)

Спомняйки си за всички живели преди Закона, ти душо, не се уподоби на Сит, не подражава на Енос, нито на Енох чрез възнасяне към Бога, нито на Ной, но чужда се показа на праведния живот.

Единствена ти, душо моя, си попаднала под гневните струи на своя Бог и си потънала, подобно на земята при потопа, с цялата си плът, и делата и живота и си останала извън ковчега на спасението.

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

С цялото си усърдие и любов ти прибягна към Христа, оставяйки предишния греховен път и заживя в непроходимите пустини, в чистота изпълнявайки Неговите заповеди.

Слава: Безначална и несътворена Троице, неразделна Единице, приеми ме каещия се, съгреших - спаси ме; аз съм Твое творение, не ме отхвърляй, но пощади ме и ме избави от огненото осъждане.

И ныне: Пречиста Владичице, Богородителнице, надежда на прибягващите към тебе и пристанище за попадналите в буря, чрез твоите молитви склони милостивия Творец и твой Син да се смили над мене.

Песен 3

Ирмос: Утвърди, Господи, върху камъка на Твоите заповеди моето недостойно сърце, защото единствен Ти Си свят и Господ.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Благословенията на Сим ти не наследи, душо моя, нито подобно на Йафет получи обширно владение в земята на опрощението.

Излез от Харан, от земята на греха, душо моя, и иди в земята, източваща вечно живото нетление, която наследи Авраам.

Слушала си, душо, за Авраам, който в древност оставил отческата си земя и станал странник; на неговата решителност подражавай.

Под Мамврийския дъб Авраам на Ангелите даде угощение и в старините си наследи печалбата на обещанието.

Бедна моя душо, знаейки как Исаак тайнствено бе принесен Богу като нова жертва и всесъжение, на неговата решителност подражавай.

Слушала си, душо моя, как Исмаил бе изгонен като син на рабинята; бдителна бъди и гледай и ти така да не пострадаш поради сладострастието си. (Бит. 21:10)

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Притискан съм от бурите и вълните на съгрешенията, но ти, майко, сега ме спаси и ме приведи към пристанището на божественото покаяние.

Принасяйки сега усърдна молитва към добросърдечната Богородица, преподобна майко, с твоите молитви отвори и за мен вход към божественото.

Слава: Троице проста, несъздадена, безначално Естество, възпявана в три Ипостаси, спаси нас, които с вяра се покланяме на Твоята власт.

И ныне: Ти, Богомайко, роди безмъжно във времето Роденият извън времето от Отца Бог Син, и о дивно чудо, кърмейки Го остана девица.

Песен 4

Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие, Господи, и се уплаши, че искаш от Дева да Се родиш и да Се явиш на човеците и казваше: „Чух словата Ти и се смутих, слава на Твоята сила, Господи!”. (Авак. 3:2)

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Тялото оскверних, духа опетних, цял с рани се покрих, но Ти, Христе, като лекар и едното и другото изцери с покаяние, умий, очисти и направи ме, Спасителю, по-бял от сняг.

На Кръста Ти, Слове, принесе в жертва за всички Своето тяло и кръв; тялото – за да ме обновиш, кръвта – за да ме умиеш, духът предал си, за да ме приведеш, Христе, към Твоя Отец.

Посред земята Ти устроил си спасение, Всещедри, за да се спасим; доброволно ти разпна се на Кръста и отвори се заключения Едем; небесното и подземното, цялото творение и всички народи спасени се покланят на Тебе. (Пс. 73:12).

Кръвта и водата, изтекли от Твойте ребра, да ми бъдат купел и питие на опрощението и чрез тях да бъда очистен, помазан и напоен като с елей и питие, Слове, чрез Твоите животворящи слова. (Иоан. 19:34).

Църквата придоби Твоите живоносни ребра като потир, Спасителю, от който бликна двойния поток – на опрощението и разума, като образ на двата завета, Стария и Новия.

Лиших се от чертога, от брака и от празничния пир; угасна светилникът ми, останал без елей, заключи се чертога, докато спях, и приключи вечерята; а аз с вързани ръце и нозе съм изхвърлен вън.

Слава: Като неразделно по същество и неслитно по Лица богословствам за Тебе, Троично едно Божество, съ-царствено и съ-престолно; възпявам Те с небесната трисвета песен. (Ис. 6:3).

И ныне: Ти роди и остана девица, пребъдвайки Дева по естество; Роденият от тебе обновява законите на природата: девствената утроба ражда, понеже когато Бог пожелае изменя се естествения порядък, защото Той твори, каквото поиска.

Песен 5

Ирмос: Нощем бодърствам, Човеколюбче, и Те моля просвети ме и води ме чрез Твоите заповеди, и научи ме, Спасителю, да върша Твоята воля.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Като фараона станах и аз с тежък нрав, Владико; а по душа и тяло заприличах на Ианий и Иамврий и моят ум се помрачи; но помогни ми. (Изх. 7:11, 2 Тим 3:8).

Окалях моя ум окаян, но умий ме, Господи, в банята на моите сълзи и моята плътска одежда направи по-бяла от сняг.

Ако изпитам делата си, Спасе, ще видя, че греховете ми са повече от на всеки друг; защото греших съзнателно, а не по незнание.

Пощади, пощади, Господи, Твоето създание, съгреших, прости ми, защото по природа само Ти единствен си чист и никой освен Тебе не е лишен от нечистота.

Бидейки Бог, Ти Спасителю, заради мен прие моя образ и извърши чудеса, изцерявайки прокажените и изправяйки разслабения, а с допиране до Твоята дреха кръвоточивата също получи изцеление.

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Като мина през Йорданските струи ти намери безболезнен покой, оставяйки плътските сласти, преподобна майко; от тях избави и нас чрез твоите молитви.

Слава: Тебе, Единия Бог-Троица, славим: Свят, Свят, Свят си Отче, Сине и Душе, просто Същество, Единице вечно покланяема.

И ныне: От тебе, нетленна и безмъжна Майко – Дево, моя състав прие Оня, Който сътвори вековете и Се съедини с човешката природа.

Песен 6

Ирмос: От цялото си сърце призовах милосърдния Бог, и Той ме чу как викам от преизподния ад и изведе от тлението моя живот.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Стани и надвий плътските страсти, както Иисус Навин надви Амалик, и винаги побеждавай гаваонитците – измамните помисли. (Изх. 17:8, Иис. Нав. 8:21).

Премини през скоротечното естество на времето, както някога кивота през Йордан и стани, душо, наследница на обетованата земя; така повелява Бог. (Иис. Нав. 3:17).

Спасителю, както спаси зовящия към Тебе Петър, побързай да спасиш и мене от звяра, простирайки Твоята ръка и ме изведи от дълбочината на греха. (Мат. 14:31).

Владико, Владико Христе! Зная Те, че Си тихо пристанище; побързай да ме избавиш от безкрайните дълбочини на греха и отчаянието.

Слава: Троица съм проста, и Единица неразделна, съединена по естество, разделна по Лица, казва Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне: Твоята утроба ни роди Бога, приел нашия образ; Него, като Творец на всичко, моли, Богородице, да получим оправдание с твоите молитви.

Господи, помилуй (3). Слава... И ныне...

Кондак, глас 6:

Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят приближава и ти ще се смутиш, но събуди се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва.

Песен 7

Ирмос: Съгрешихме, постъпвахме беззаконно и неправедно пред Тебе, нито опазихме, нито вършихме това, което Си ни заповядал; но не ни оставяй до край, Боже на нашите отци. (Дан. 9:5)

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Доброволно ти усвои Манасиевите престъпления, поставяйки страстите си вместо идоли и умножавайки мерзостта, но усърдно подражавай на неговото покаяние и умиление. (4 Цар. 21:2).

На Ахавовите мерзости, душо моя, подражаваш; уви, ти стана жилище на плътски скверноти и съсъд на срамни страсти; но въздъхни от дълбината на сърцето си и изповядай пред Бога свойте грехове. (3 Цар. 16:30).

Заключи се небето и Бог напрати глад за тебе, душо, както някога за Ахав, който не послуша словата на Илия Тесвитянина; но ти подражавай на Сарептската вдовица, която нагости пророка.

Когато Илия изтребваше гнусните пророци на Иезавел за изобличение Ахавово, два пъти изгори по петдесет от нейните слуги; но ти, душо, не подражавай им, но се укрепвай. (4 Цар. 1:10-15).

Слава: Бог Се възпява като Троица проста, неразделна и единосъщна, Една по естество, Светлини и Светлина, Трима Святи и Един Свят! Възпей и ти, душо, и прослави Извора на Живота – Бога на всичко.

И ныне: Възпяваме те, благославяме те, покланяме ти се, Богомайко; защото ти роди Един от неразделната Троица, Христа Бога, и сама отвори за нас, живеещите на земята, небесните обители.

Песен 8

Ирмос: Бога, Когото войнствата небесни славят и от Когото треперят херувимите и серафимите, нека всяко дихание и твар да възпява, благославя и превъзнася във всички векове.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Правосъдни Спасителю, помилвай и ме избави от огъня и от страхотиите, които справедливо ще ми бъдат отсъдени; облекчи ме преди свършека чрез добродетел и покаяние.

Като разбойника Ти викам: помени ме; като Петър горко плача: прости ми, Спасе; викам ти като митаря, плача като блудницата; приеми риданието ми, както някога прие плача на хананейката.

Изцели гниенето на моята смирена душа, едничък Лекарю; наложи ме с пластир, елей и вино – дела на покаяние и сълзи на умиление.

Подражавам и аз на хананейката и викам: помилуй ме, Сине Давидов; докосвам се до края на дрехата Ти и като Мария и Марта плача над Лазар. (Йоан 11:33).

Слава: Безначални Отче, съ-безначални Сине, Утешителю благий – Душе правий; Родителю на Словото Божие, Слово на безначалния Отец, животворящ и съзидателен Душе, Единна Троице, помилуй ме.

И ныне: Като от пурпурна коприна, Пречиста, в твоята утроба се изтъка духовната багреница – Емануиловата плът; затова и наистина те почитаме като Богородица.

Песен 9

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на непозналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове теб като Богоневеста и Майка православно величаем.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Изцерявайки недъзите, Христос – Бог Слово благовести на бедните, лекуваше сакатите, ядеше с митари и беседваше с грешници, а отлетялата душа на Иаировата дъщеря възвърна с докосване на Своята ръка.

Митарят се спаси и блудницата стана целомъдрена, а самохвалният фарисей бе осъден, защото първият зовеше: "Бъди милостив към мене!", втората: "Смили Се над мене!", а последният се хвалеше, думайки: "Боже, благодаря Ти!" и нататък със своите безумни слова.

Закхей бе митар, но се спаси; фарисеят Симон се съблазни, а блудницата получи пълно опрощение от Този, който има власт да прощава греховете; побързай, душо, и ти да станеш като нея.

Окаяна душо, ти не се уподоби на блудницата, която взе алабастрен съд с миро, със сълзи помаза и изтри с коси нозете на Господа, отменящ присъдата за нейните предишни съгрешения.

Градовете, на които Христос възвести Евангелието, душо моя, знаеш как бяха прокълнати; стресни се от това, за да не се окажеш като тях, защото Владиката, като ги оприличи на Содом, ги осъди в ада.

Нека отчаянието не те направи негодна, о душо моя, но чуй за вярата на хананейката, заради която дъщеря й се изцели чрез Божието слово. "Сине Давидов, спаси и мене!" - от дълбините на сърцето извикай, както тя зовеше към Христа.

Слава: Отца да прославим, Сина да превъзнесем, на Божествения Дух с вяра да се поклоним, неразделна Троице, Единица по същество, Светлина и Светлини, Живот и Животи, оживотворяващ и просвещаващ краищата на вселената.

И ныне: Пази своя град, Богородителко пречиста, защото чрез твоята защита той владичества с вяра и от тебе получава сила, чрез тебе победоносно отблъсква всяко изкушение и враговете взима в плен, държейки ги в подчинение.

Преподобне отче Андрее, моли Бога за нас.

Андрее честний и трижди блажен отче, пастирю Критски! Не преставай да се молиш за тия, които те възпяват - да се избавим от гняв и скръб, от тлението и безмерните съгрешения всички ние, които с вяра почитаме твоята памет.

ЧАСТ ІV

В ЧЕТВЪРТЪК НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА ОТ ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Песен 1

Ирмос: Помощник и покровител Той ми бе за спасение — Той е мой Бог и ще Го прославя, Бог на отца ми и ще Го превъзнасям, задето славно се прослави.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Агънче Божий, Който взимаш греха на света, вземи от мене тежкото греховно бреме и като добросърдечен дай ми сълзи на умиление.

Падам пред Теб, Иисусе, съгреших Ти, очисти ме, вземи от мене тежкия греховен товар и като добросърдечен дай ми сълзи на умиление.

Не влизай в съд с мене, разкривайки делата ми, изследвайки словата ми и изобличавайки моите намерения и желания; но по Твоите щедрости, презри моите злодеяния и ме спаси, Всесилний.

Във време на покаяние идвам при Тебе, Създателю мой, вземи от мене тежкото греховно бреме и като добросърдечен дай ми сълзи на умиление.

Душевното богатство, пропилявайки в греха, аз нямам плодовете на благочестието и мъчен от духовен глад зова: Господи, Подателю на милостта, спаси ме!

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Покорявайки се на божествените Христови заповеди, ти пристъпи към Него, като изостави необузданите стремления към чувствените насладите и с всяко благоговение постигна като една всички добродетели.


Слава: Свръх-същностна Троице, на Която се покланяме като на Бог Един, вземи от мене тежкия греховен товар и като добросърдечна дай ми сълзи на умиление.

И ныне: Богородице, надежда и защита на тия, които те възпяват, вземи от мене тежкото греховно бреме и като пречиста Владичица ме приеми каещия се.

Песен 2

Ирмос: Вижте, вижте, че Аз Съм Бог, Който в древност излях от небето манната и източих вода от камъка в пустинята за Моите люде, чрез Моята десница и сила.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

“Мъж убих, причинявайки си язва, и момче погубих, наранявайки се сам”, викаше в ридание Ламех; а ти, душо моя, не трепериш, макар да омърси плътта и да оскверни ума си. (Бит. 4:23).

Ти замисли, о душо, да издигнеш кула и да построиш крепост с твоите похоти; но Творецът обузда замислите ти и срина на земята твоите кроежи.

О, как се уподобих на древния убиец Ламех, убивайки душата, както той уби мъжа, и погубвайки ума си – както той момчето; и както Каин уби своя брат, тъй и аз убих тялото си с любосластните стремежи.

Някога Господ изсипа огън, за да изпепели неистовото беззаконие на содомяни; а ти, душо, сама запали геенски огън, в който ще гориш.

Уязвих се, израних се, ето вражите стрели пронизаха душата и тялото ми; ето гнойните струпеи, които викат и разкриват ударите на моите необуздани страсти.

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Потъваща в бездната на злините, ти простря ръцете си към Милостивия Бог, Марийо, и Той, търсейки всячески твоето обръщане, както на Петър, човеколюбно ти протегна Своята ръка.

Слава: Безначална и несътворена Троице, неразделна Единице, приеми ме каещия се, съгреших - спаси ме; аз съм Твое творение, не ме отхвърляй, но пощади ме и ме избави от огненото осъждане.

И ныне: Пречиста Владичице, Богородителнице, надежда на прибягващите към тебе и пристанище за попадналите в буря, чрез твоите молитви склони милостивия Творец и твой Син да се смили над мене.

Песен 3

Ирмос: Утвърди, Господи, върху камъка на Твоите заповеди моето недостойно сърце, защото единствен Ти Си свят и Господ.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Ти се уподоби на древната египтянка Агар, о душо; поробвайки се на своите пожелания ти роди новия Исмаил – надменността. (Бит. 16:16)

За стълбата, явила се пред Йаков, издигаща се от земята до небето, ти знаеш, душо; защо не избра непрестанния възход чрез благочестието?

Подражавай на Мелхиседек - този Свещеник на Бога Всевишни и единствен Цар, подобен на Христа по живот в света и сред човеците. (Бит. 14:18)

Обърни се и заплачи, окаяна душо, преди да настъпи края на тържеството на живота, преди Господ да затвори вратата на чертога.

Не ставай солен стълб, като се обръщаш назад, о душо, но нека примерът на Содом те ужасява, а ти спасявай се в Сигор. (Бит. 19:26)

Не отхвърляй, Владико, моленията на тия, които Те възпяват; но смили се, Човеколюбче, и дай на просещите с вяра опрощение.

Слава: Троице проста, несъздадена, безначално Естество, възпявана в три Ипостаси, спаси нас, които с вяра се покланяме на Твоята власт.

И ныне: Ти, Богомайко, роди безмъжно във времето Раждащия Се извън времето от Отца Бог Син, и о дивно чудо, кърмейки Го остана девица.

Песен 4

Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие, Господи, и се уплаши, че искаш от Дева да Се родиш и да Се явиш на човеците и казваше: „Чух словата Ти и се смутих, слава на Твоята сила, Господи!”. (Авак. 3:2)

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Малко е времето на живота ми и е пълно със страдания и злини, но в покаяние ме приеми и в разум ме повикай, за да не бъда притежание, нито храна на чуждия, Спасителю, и сам Ти ми бъди милосърден. (Бит. 47:9).

Човек праведен, облечен в царско достойнство, венец и багреница, известен с богатство и много стада изведнъж загуби богатството, славата и царството и стана сиромах.

Ако този, който бе праведен и непорочен повече от всички, не избегна нападенията и мрежите на прелъстителя, какво ще правиш ти, окаяна грехолюбива душо, когато нещо неочаквано те връхлети?

Високомерен сега съм и жестокосърдечен, всичко е суета и е напразно; не ме осъждай заедно с фарисея, Едине Щедри, но дай ми смирението на митаря и към него ме причисли, праведни Съдия.

Съгреших, Милосърдни, осквернявайки съсъда на моята плът, но в покаяние ме приеми и в разум ме повикай, за да не бъда притежание, нито храна на чуждия, Спасителю, и сам Ти ми бъди милосърден.

Станах за себе си идол, като нараних душата си със страстите, но в покаяние ме приеми и в разум ме повикай, за да не бъда притежание, нито храна на чуждия, Спасителю, и сам Ти ми бъди милосърден.

Не послушах Твоя глас, престъпих Твоето Писание, Законодателю, но в покаяние ме приеми и в разум ме повикай, за да не бъда притежание, нито храна на чуждия, Спасителю, и сам Ти ми бъди милосърден.

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Макар потънала в бездната на страшните пороци, ти не остана в нея, но чрез по-добри помисли и деятелност въздигна се към съвършена добродетел, удивлявайки с това ангелския род.

Слава: Като неразделно по същност и неслитно по Лица богословствам за Тебе, Троично едно Божество, съ-царствено и съ-престолно; възпявам Те с небесната трисвета песен. (Ис. 6:3)


И ныне: Ти роди и остана девица, пребъдвайки Дева по естество; Роденият от тебе обновява законите на природата: девствената утроба ражда, понеже когато Бог пожелае, изменя се порядъкът на естеството, защото Той твори, каквото поиска.

Песен 5

Ирмос: Нощем бодърствам, Човеколюбче, и Те моля просвети ме и води ме чрез Твоите заповеди, и научи ме, Спасе, да върша Твоята воля.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Подражавай на прегърбената жена, окаяна душо, ела и падни в краката на Христа, за да те изправи и да ходиш право по стъпките Господни (Лук. 13:11-13).

Макар да Си кладенец бездънен, Владико, източи ми вода от Твоите пречисти рани, та и аз като самарянката да пия и никога повече да не ожаднея; защото ти източваш животворни струи. (Иоан. 4:1).

Като Силоам да бъдат за мен моите сълзи, Владико Господи, за да умия аз сърдечните зеници и умствено да видя Тебе – предвечната светлина. (Иоан. 9:7).

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

С несравнима любов и желание ти, всеблажена, пожела да се поклониш на Дървото на Живота и се сподоби с желаното; удостой и мене да получа небесната слава.

Слава: Тебе, Единия Бог-Троица, славим: Свят, Свят, Свят си Отче, Сине и Душе, просто Същество, Единице вечно покланяема.

И ныне: От тебе, нетленна и безмъжна Майко – Дево, моя състав прие Оня, Който сътвори вековете и Се съедини с човешката природа.

Песен 6

Ирмос: От цялото си сърце призовах милосърдния Бог, и Той ме чу как викам от преизподния ад и изведе от тлението моя живот.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Аз съм загубената драхма с царския образ, Спасителю; но запалвайки светилника – Твоя Предтеча, потърси и намери Своя образ. (Лук. 15:8).

Стани и надвий плътските страсти, както Иисус Навин надви Амалик, и винаги побеждавай гаваонитците – измамните помисли. (Изх. 17:8, Иис. Нав. 8:21).

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

За да угасиш пламъка на страстите ти непрестанно си проливала потоци сълзи, Марийо, и си разпалвала душата си с огъня на божествената любов; дай и на мен, твоя раб, благодатния дар на сълзите.

Придобила си, майко, небесното безстрастие чрез твоя възвишен живот на земята; затова моли се тия, които те възпяват да се избавят от страстите чрез твоите молитви.

Слава: Троица Съм проста и Единица неразделна, съединена по естество, разделна по Лица, казва Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне: Твоята утроба ни роди Бога, приел нашия образ; Него, като Творец на всичко, моли, Богородице, да получим оправдание с твоите молитви.

Господи, помилуй (3). Слава... И ныне...

Кондак, глас 6:

Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят приближава и ти ще се смутиш, но събуди се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва.

Песен 7

Ирмос: Съгрешихме, постъпвахме беззаконно и неправедно пред Тебе, нито опазихме, нито вършихме това, което Си ни заповядал; но не ни оставяй до край, Боже на нашите отци. (Дан. 9:5)

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Изминаха моите дни като сън, затова и аз като Езекия плача на своето легло да се удължат годините на моя живот; но кой Исая ще застане пред тебе, душо, ако не Бог на всичко? (4 Цар. 20:3, Ис. 38:2).

Падам пред Тебе и Ти принасям вместо сълзи моите слова: съгреших, както и блудницата не съгреши и беззаконствах както никой друг на земята; но смили Се, Владико, над Твоето творение и ме призови.

Помрачих Твоя образ и наруших заповедта Ти; помръкна в мене цялата ми красота и от страстите светилникът угасна; но смили се над мене, Спасителю, и както пее Давид, върни ми радостта. (Псал. 50:14).

Обърни се, покай се, открий тайните си, кажи на всезнаещия Бог: Ти знаеш моите тайни, Едине Спасе, но Сам ме помилуй, както пее Давид, по голямата Ти милост. (Псал. 50:3).

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Викайки към пречистата Богомайка, ти първо отхвърли яростта на страстите, които някога жестоко те измъчваха и посрами изкусителния враг; дай сега и на мене, твоя раб, помощ в скръбта.

Този, Когото възлюби и избра и заради Когото изнури плътта си, Него сега моли по великата Си милост да даде мирен живот на тия, които Го почитат.

Слава: Бог Се възпява като Троица проста, неразделна и единосъщна, Една по естество, Светлини и Светлина, Трима Святи и Един Свят! Възпей и ти, душо, и прослави Извора на Живота – Бога на всичко.

И ныне: Възпяваме те, благославяме те, покланяме ти се, Богомайко; защото ти роди Един от неразделната Троица, Христа Бога, и сама отвори за нас, живеещите на земята, небесните обители.

Песен 8

Ирмос: Бога, Когото войнствата небесни славят и от Когото треперят херувимите и серафимите, нека всяко дихание и твар да възпява, благославя и превъзнася във всички векове.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Подобно на блудницата, която просеше милост, викам към Тебе, Спасителю, изливайки съд със сълзи, като миро над главата Ти, молитва принасям и прося опрощение.

Макар никой да не е съгрешил пред Тебе, както аз, но приеми ме, милостиви Спасителю, каещия се и викащия със страх и любов: съгреших пред Тебе, помилуй ме, Щедри.

Пощади, Спасителю, Твоето създание и като Пастир потърси погиналото, предпази заблудения, избави ме от духовния вълк и ме направи агне от Твоето паство.

Когато седнеш като Съдия, Спасителю милосърдни, и явиш Твоята страшна Слава, о какъв страх ще бъде тогава пред горящата пещ и всички ще треперят пред величието на Твоя съд! (Мат. 25:31).

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Майката на Незалязващата Светлина те просвети и освободи от мрака на страстите; затова влязла в духовната благодат просвети, Марийо, тия, които вярно те възпяват.

Като съзря в тебе ново чудо, божественият Зосима наистина се ужаси, защото видя ангел в плът и изпълнен със страх, той възпя Христа во веки.

Слава: Безначални Отче, съ-безначални Сине, Утешителю благий – Душе правий; Родителю на Словото Божие, Слово на безначалния Отец, животворящ и съзидателен Душе, Единна Троице, помилуй ме.

И ныне: Като от пурпурна коприна, Пречиста, в твоята утроба се изтъка духовната багреница – Емануиловата плът; затова и наистина те почитаме като Богородица.

Песен 9

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на не позналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове теб като Богоневеста и Майка православно величаем.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Смили сърцето Си, спаси ме, Сине Давидов! Помилуй ме Ти, Който изцери с една дума обхванатите от бесове и благосърдечно ми кажи като на разбойника: „Истина ти казвам, ще бъдеш с Мене в рая, когато дойда в славата Си!”

Единият разбойник Те хулеше, а другият Те изповяда като Бог, а и двамата заедно с Теб висяха на кръст, о Всемилостиви, но както за разбойника, който повярва в Теб и позна в Тебе Бога, и за мене отвори вратата на славното Ти Царство.

Творението страдаше, гледайки Те разпнат, камъни и планини от ужас се разпадаха, земята се потресе и адът загуби своята сила, и дневната светлина се помрачи, понеже Ти, Иисусе, по плът Се прикова на Кръста.

Не искай от мене достойни плодове на покаяние, защото оскъдня в мене силата ми, но дай ми винаги сърце съкрушено и нищета духовна, та поне тях да Ти принеса като благоприятна жертва, единствен Спасителю.

Съдия мой, Който знаеш всичко за мене! Ти пак ще дойдеш със Своите ангели, за да извършиш съд над целия свят; но тогава погледни към мене с милостивото Си око и ме пощади, Иисусе, смили се над мене, който съгреших повече от целия човешки род.

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Ти смая всички с необикновеното си житие - и ангелските войнства и човешките множества, живеейки като безплътна и надхвърляйки човешката природа; затова сякаш с невеществени нозе, Марийо, ти прекоси Йордан.

Умилостиви Твореца към нас, които те възхваляме, преподобна майко, за да се избавим от скърби и беди, връхлитащи отвред върху ни, та като се избавим от изкушения, да величаем непрестанно Господа, Който те прослави.

Преподобне отче Андрее, моли Бога за нас.

Андрее честний и трижди блажен отче, пастирю Критски! Не преставай да се молиш за тия, които те възпяват - да се избавим от гняв и скръб, от тлението и безмерните съгрешения всички ние, които с вяра почитаме твоята памет.

Слава: Отца да прославим, Сина да превъзнесем, на Божествения Дух с вяра да се поклоним, неразделна Троице, Единица по същество, Светлина и Светлини, Живот и Животи, оживотворяващ и просвещаващ краищата на вселената.

И ныне: Пази своя град, Богородителко пречиста, защото чрез твоята защита той владичества с вяра и от тебе получава сила, чрез тебе победоносно отблъсква всяко изкушение и враговете взима в плен, държейки ги в подчинение.

В ЧЕТВЪРТЪК НА ПЕТАТА СЕДМИЦА ОТ ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Песeн 1

Ирмос: Помощник и покровител Той ми бе за спасение — Той е мой Бог и ще Го прославя, Бог на отца ми и ще Го превъзнасям, задето славно се прослави.
Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Отгде да започна да плача над своя окаян живот? Какво ли начало да сложа, Христе, на моето скръбно ридание? Но по Твоето добросърдечие, дай ми опрощение на греховете.

Ела, нещастна душо, заедно с твоята плът, изповядай се пред Твореца; занапред отхвърли греховния живот и принеси на Бога покайни сълзи.

Като последвах Адамовото престъпление, осъзнах себе си лишен от Бога, от вечното Царство и благодатната наслада поради многото ми грехове. (Бит. 3:6-7).

Горко ми, окаяна душо, защо се уподоби на първата Ева? Ти погледна с похот и се уязви жестоко; докосна се до дървото и дръзко вкуси от безумната храна. (Бит. 3:6).

Вместо чувствената Ева в мен се надигна мислената Ева във вид на страстен плътски помисъл, който ми обещава наслада, но винаги когато вкуся ме изпълва с горчивина.

Адам бе заслужено изгонен от Едем, понеже не опази, Спасителю, Твоята единствена заповед; какво ли заслужавам аз, който винаги нарушавам Твоите животворни слова? (Бит. 3:23)

Надминах Каиновото убийство, бидейки съзнателно убиец на душевната ми съвест; укрепвайки плътта, аз воювах с душата чрез злите си дела. (Бит. 4:8)

Не се уподобих, Иисусе, на праведния Авел; никога не Ти принесох приятни дарове, нито богоугодни дела, ни чиста жертва, нито живот непорочен. (Бит. 4:4)

Както Каин, и ние с тебе, окаяна душо, принесохме на Създателя скверни дела, жертва порочна и живот непотребен; затова и сме осъдени. (Бит. 4:3)

Ти ме създаде от земната пръст, дарявайки ме с плът и кости, с дихание и живот, но, о Творче мой, Избавителю мой и Съдия, приеми ме каещия се. (Бит. 2:7)

Изповядвам Ти, Спасителю, всичките си грехове, които сторих и раните на душата и тялото ми, които вътрешни убийствени помисли злодейски ми причиниха. (Лк. 10:30).

Макар и да съгреших, Спасителю, зная, че Ти Си човеколюбив, милостиво наказваш и милваш с любов, виждаш сълзите и като Баща бързаш да призовеш блудния син. (Лк. 15:20).

Лежа пред Твоите врати, Спасителю, и Те моля: поне на старини не отхвърляй мене, непотребния, в ада, но като Човеколюбец дай преди смъртта ми прощение на греховете.

Чрез моите помисли се уподобих на оня, който попадна на разбойниците и сега целият съм изпонаранен и покрит с язви; но Сам ти, Христе Спасе, дойди и ме изцели.

Като ме видя, свещеникът отмина и левитът пренебрегна голотата ми, но Иисусе, Който възсия от Мария дойди и се смили над мене.

Агънче Божий, Който взимаш греха на света, вземи от мене тежкото греховно бреме и като добросърдечен дай ми сълзи на умиление.

Във време на покаяние идвам при Тебе, Създателю мой, вземи от мене тежкото греховно бреме и като добросърдечен дай ми сълзи на умиление.

Не се погнусявай от мене, Спасителю, не ме отхвърляй от Своето лице, вземи от мен тежкото греховно бреме и като добросърдечен дай ми прошка на грехопаденията.

Спасителю, прости ми волните и неволни, явни и скрити, знайни и незнайни грехове, всичко ми прости като Бог, очисти ме и ме спаси.

От младини, Христе, отхвърлих твоите заповеди, целият си живот прекарах в страсти, безгрижие и нерадение; затова Ти викам: поне накрая ме спаси!

Разпилях богатството си в разпътство, Спасителю, и съм лишен от плодовете на благочестието; но гладен викам: милостиви Отче, побързай да се смилиш над мене.

Падам пред Теб, Иисусе, съгреших Ти, очисти ме, вземи от мене тежкия греховен товар и като добросърдечен дай ми сълзи на умиление.

Не влизай в съд с мене, разкривайки делата ми, изследвайки словата ми и изобличавайки моите намерения и желания; но по Твоите щедрости, презри моите злодеяния и ме спаси, Всесилни.

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Дай ми тази светозарна благодат, която по Божествен промисъл, бе дадена на теб, Марийо, за да избегна мрака на страстите и усърдно да възпявам прекрасните подвизи на твоя живот.

Покорявайки се на божествените Христови заповеди, ти пристъпи към Него, като изостави необузданите стремления към чувствените насладите и с всяко благоговение постигна като една всички добродетели.

Преподобне отче Андрее, моли Бога за нас.

Чрез твоите молитви, Андрее, избави ни от унизителните страсти и молим те: направи ни причастници на Христовото Царство, ние, които с вяра и любов те възпяваме.

Слава: Свръх-същностна Троице, на Която се покланяме като на Бог Един, вземи от мене тежкия греховен товар и като добросърдечна дай ми сълзи на умиление.

И ныне: Богородице, надежда и защита на тия, които те възпяват, вземи от мене тежкото греховно бреме и като пречиста Владичица ме приеми каещия се.

Песен 2

Ирмос: Вижте, вижте, че Аз Съм Бог, Който в древност излях от небето манната и източих вода от камъка в пустинята за Моите люде, чрез Моята десница и сила.
Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Чуй, небе, и ще заговоря; чуй, земьо, гласът на каещия се пред Бога, който Го възпява.

Погледни към мене с милостиви очи, Спасителю мой, и приеми моята гореща изповед.

Единствен аз съгреших пред Тебе повече от всички човеци; но, Спасителю, като Бог смили Се над Твоето създание. (1Тим. 1:15).

Обсажда ме бурята на страстите, добросърдечни Господи; но както на Петър и на мене подай ми ръка. (Мат. 14:31).

Сълзите на блудницата, Всещедрий, и аз проливам; очисти ме, Спасе, по добросърдечието Си. (Лк. 7:38)

Помрачих душевната си красота със страстните наслади и целия си ум сведох до пръста.

Разкъсах първата одежда, която в началото ми изтъка Творецът и затова сега гол лежа. (Бит. 3:21)

Облякох се в разкъсаната риза, която змията изтъка ми чрез коварния съвет и се срамя. (Бит. 3:4-5)

Погледнах красотата на дървото и прелъсти се моя ум; затова сега гол лежа и се срамувам. (Бит. 3:7)

По моя гръб ораха всички демононачалници на страстите и дълго продължи над мене беззаконието им. (Пс. 128:3).

Загубих първоначалната си красота и благолепие, а сега гол лежа и се срамувам.

Грехът уши ми кожените ризи, снемайки от мене първоначалната богоизтъкана одежда. (Бит. 3:21)

В изобличение на моите самоволни страсти съм облечен като със смоковни листа в срамно одеяние.

Облякох се в срамна дреха, опетнена и окървавена с нечистотата на моя страстен и отдаден на насладите живот.

Оскверних одеждата на моята плът и окалях онова, което бе по Твой образ и подобие, Спасителю.

Подложих се на страстното мъчение и тлението на плътта, затова сега врагът ме угнетява.

Като предпочетох с невъздържанието си живот самовластен и привързан към земното, сега съм впрегнат в тежко бреме.

Украсих кумирът на плътта с многоцветни одеяния от гнусни помисли и съм подложен на осъждане.

Грижейки се усърдно само за външното благолепие, пренебрегнах вътрешната богообразна скиния. (1 Петр. 3:3-4)

Чрез стремежа към чувствени наслади станах подобен на безобразността на моите страсти и погубих красотата на ума си.

Погребах първообразната красота със страсти, Спасе, но както някога загубената драхма – Ти потърсú и намерú я. (Лк. 15:8)

Съгреших и като блудницата Ти викам: единствен аз съгреших пред Тебе; приеми като миро, Спасителю, моите сълзи. (Лк. 7:37-50)

Подобно на Давид подхлъзнах се и паднах в блуд и оскверних се; но умий и мене, Спасе, със сълзи.

Като митаря Ти викам: помилвай, помилвай ме, Спасителю, защото никой от потомците Адамови не съгреши колкото мене. (Лк. 18:13)

Нямам нито сълзи, нито покаяние, ни умиление; но Ти, като Бог, ми ги дарувай.

Не ми затваряй в оня час Твоята врата, Господи, но отвори я за мене, който ти се кая.

Човеколюбче, Който искаш всички да се спасят! Ти ме призови и като благ приеми ме, каещия се.

Чуй, Спасителю, стенанията на моята душа, приеми сълзите на моите очи и ме спаси.

Пресвета Богородице, спаси нас.

Пречиста Богородице Дево, едина Всевъзпявана, усърдно се моли да се спасим.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Вижте, вижте, че Аз съм Бог; чуй, душо моя, зовящия те Господ, остави греха предишен и се бой от Господа като праведен Съдия и Бог.

Кому се уподоби ти, многогрешна душо? На първия убиец Каин и на грешния Ламех, защото с твоите злодеяния ти порази жестоко тялото си и уби ума си с безразсъдните стремежи. (Бит. 4 гл.)

Спомняйки си за всички живели преди Закона, ти душо, не се уподоби на Сит, не подражава на Енос, нито на Енох чрез възнасяне към Бога, нито на Ной, но чужда се показа на праведния живот.

Единствена ти, душо моя, си попаднала под гневните струи на своя Бог и си потънала, подобно на земята при потопа, с цялата си плът, и делата и живота и си останала извън ковчега на спасението.

“Мъж убих, причинявайки си язва, и момче погубих, наранявайки се сам”, викаше в ридание Ламех; а ти, душо моя, не трепериш, макар да омърси плътта и да оскверни ума си. (Бит. 4:23).

О, как се уподобих на древния убиец Ламех, убивайки душата, както той уби мъжа, и погубвайки ума си – както той момчето; и както Каин уби своя брат, тъй и аз убих тялото си с любосластните стремежи.

Ти замисли, о душо, да издигнеш кула и да построиш крепост с твоите похоти; но Творецът обузда замислите ти и срина на земята твоите кроежи.

Уязвих се, израних се, ето вражите стрели пронизаха душата и тялото ми; ето гнойните струпеи, които викат и разкриват ударите на моите необуздани страсти.

Някога Господ изсипа огън, за да изпепели неистовото беззаконие на содомяни; а ти, душо, сама запали геенски огън, в който ще гориш.

Разберете и вижте, че Аз съм Бог, Който изпитва сърцата и знае помислите, Който изобличава делата и изпепелява греховете, Който защитава сиротния, смирения и нищия.

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Потъваща в бездната на злините, ти простря ръцете си към Милостивия Бог, Марийо, и Той, търсейки всячески твоето обръщане, както на Петър, човеколюбно ти протегна Своята ръка.

С цялото си усърдие и любов ти прибягна към Христа, оставяйки предишния греховен път и заживя в непроходимите пустини, в чистота изпълнявайки Неговите заповеди.

Преподобне отче Андрее, моли Бога за нас.

Нека да видим, о душо, човеколюбието на Бога и Владиката; затова преди смъртта си в сълзи да паднем и да викнем: по молитвите на свети Андрей, Спасе, помилуй ни.

Слава: Безначална и несътворена Троице, неразделна Единице, приеми ме каещия се, съгреших - спаси ме; аз съм Твое творение, не ме отхвърляй, но пощади ме и ме избави от огненото осъждане.

И ныне: Пречиста Владичице, Богородителко, надежда на прибягващите към тебе и пристанище за попадналите в буря, чрез твоите молитви склони милостивия Творец и твой Син да се смили над мене.

Песен 3

Ирмос: Утвърди, Господи, върху камъка на Твоите заповеди моето недостойно сърце, защото единствен Ти Си свят и Господ.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Изсипа се някога огън от Господа, който изпепели Содомската земя.

Спасявай се в планината, душо, като Лот и намери прибежище в Сигор. (Бит. 19:23).

Бягай от пламъка, душо, бягай от горящия Содом, бягай от разрушението на божествения огън.

Изповядвам се пред Тебе, Спасителю; съгреших, съгреших Ти, но разреши и прости ми като милосърден.

Единствен аз съгреших повече от всички човеци, Христе Спасителю, но Ти не ме отхвърляй.

Ти Си добрият Пастир, потърси мене – заблудената овца и не ме отхвърляй.

Ти Си пресладкият Иисус, Ти Си моят Създател; с Тебе, Спасителю, ще се оправдая.

Пресветая Троице, Боже наш, слава Тебе.

О, Троице, Единица, Боже! Спаси ни от заблуди, изкушения и беди.

Пресветая Богородице, спаси ни.

Радвай се, Богоприятна утробо, вместила Бога; радвай се, престоле Господен, радвай се, Майко на нашия Живот.

Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Тебе – Разрушителят на смъртта - придобих като Извор на живота; затова преди смъртта си викам: съгреших, очисти, спаси ме.

Подражавах, Спасе, на блудните Ноеви съвременници и наследих присъдата им да се издавят във водите на потопа. (Бит. 6:4-23)

Съгреших, Господи, съгреших Ти! Очисти ме, защото няма друг между човеците, който да е съгрешил колкото мене и когото да не надминах по грехове.

Подражавайки на отцехулителя Хам, ти, о душо, с лице обърнато назад, срамотата на своя ближен не прикри. (Бит. 9:22-23).

Благословенията на Сим ти не наследи, душо моя, нито подобно на Йафет получи обширно владение в земята на опрощението.

Излез от Харан, от земята на греха, душо моя, и иди в земята, източваща вечно живото нетление, която наследи Авраам.

Слушала си, душо, за Авраам, който в древност оставил отческата си земя и станал странник; на неговата решителност подражавай.

Под Мамврийския дъб Авраам на Ангелите даде угощение и в старините си наследи печалбата на обещанието.

Бедна моя душо, знаейки как Исаак тайнствено бе принесен Богу като нова жертва и всесъжение, на неговата решителност подражавай.

Слушала си, душо моя, как Исмаил бе изгонен като син на рабинята; бдителна бъди и гледай и ти така да не пострадаш поради сладострастието си. (Бит. 21:10)

Не ставай солен стълб, като се обръщаш назад, о душо, но нека примерът на Содом те ужасява, а ти спасявай се в Сигор. (Бит. 19:26)

Ти се уподоби на древната египтянка Агар, о душо; поробвайки се на своите пожелания ти роди новия Исмаил – надменността. (Бит. 16:16)

За стълбата явила се пред Йаков, издигаща се от земята до небето, ти знаеш, душо; защо не избра непрестанния възход чрез благочестието?

Подражавай на Мелхиседек - този Свещеник на Бога Всевишни и единствен Цар, подобен на Христа по живот в света и сред човеците. (Бит. 14:18)

Бягай, душо моя, от пламъка на греха, подобно на Лот, бягай от Содом и Гомор, от огъня на всяко неразумно желание. (Бит. 19)

Смили Се над мене, Господи, кога дойдеш с Твоите ангели, за да въздадеш на всички заслуженото според делата.

Не отхвърляй, Владико, моленията на тия, които Те възпяват; но смили се, Човеколюбче, и дай на просещите с вяра опрощение.

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Притискан съм от бурите и вълните на съгрешенията, но ти, майко, сега ме спаси и ме приведи към пристанището на божественото покаяние.

Принасяйки сега усърдна молитва към добросърдечната Богородица, преподобна майко, с твоите молитви отвори и за мен вход към божественото.

Преподобне отче Андрее, моли Бога за нас.

С твоите молитви дай и на мен опрощаване на дълговете, о Андрее, предстоятелю Критски! Ти си преизряден учител на тайната на покаянието.

Слава: Троице проста, несъздадена, безначално Естество, възпявана в три Ипостаси, спаси нас, които с вяра се покланяме на Твоята власт.

И ныне: Ти, Богомайко, роди безмъжно във времето Роденият извън времето от Отца Бог Син, и о дивно чудо, кърмейки Го остана девица.

Песен 4

Ирмос: Чу пророкът за Твоето пришествие, Господи, и се уплаши, че искаш от Дева да Се родиш и да Се явиш на човеците и казваше: „Чух словата Ти и се смутих, слава на Твоята сила, Господи!”. (Авак. 3:2)
Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Правосъдни и човеколюбиви Боже! Не презирай Твоите дела и не оставяй създанието Си, макар сам едничък аз да съгреших повече от всеки човек, но като Господ на всичко Ти имаш власт да прощаваш на човеците греховете. (Мк. 2:10).

Приближава се, душо, краят, приближава се, но теб нито те е грижа, нито се подготвяш; съкращава се времето, стани, Съдията е близо, пред вратата; времето на живота преминава като сън, като цвят, за какво все напразно се суетим? (Мат. 24:33).

Събуди се, душо моя! Размисли за сторените от теб дела, взри се в тях и пролей своите покайни сълзи; изповядай пред Христа без страх делата и помислите си и приеми оправдание.

Няма грях, нито дело, ни зло, в което да не се провиних през моя живот, Спасителю, чрез слово и желание, преднамерено и с мисъл и с действие съгреших както никой друг.

Затова съм осъден окаяният аз и ме изобличава съвестта, от която нямам нищо по-нужно на света; о мой Съдия и Изкупител, Който знаеш моето сърце, пощади и избави, и спаси ме Твоя раб.

Стълбата, която в древност видя великият сред патриарсите Яков, душо моя, е образ на деятелното изкачване и въздигането на ума; ако искаш да заживееш деятелно, разумно и съзерцателно, обнови се. (Бит. 28:12)

Поради нужда древният патриарх Яков търпеше дневния зной и понасяше нощния студ, като пасеше стадата, трудеше се и усърдно работеше, събирайки ежедневно печалбата, та две жени да събере. (Бит. 31:7-40).

Под две жени разбирай деятелността и съзерцателното познание; Лия е деятелността, понеже е многодетна, а Рахил – познанието, постигнато с много труд; защото без усилие, душо, нито деятелността, нито съзерцанието ще достигнат съвършенство.

Бодърствай, душо моя, и бъди мъжествена като древния велик патриарх, за да придобиеш деятелност с познание, за да станеш ум виждащ Бога и да постигнеш непристъпния мрак в съзерцание и ще станеш като добрия търговец. (Бит.32:28; Лука 19:13-15)

Великият патриарх Яков, раждайки дванайсетте патриарси, тайнствено ти разкри, душо моя, стълбицата на деятелното възхождане, премъдро уподобявайки децата като стъпала, а своите стъпки по тях – като възкачване нагоре.

Подражавайки на омразния Исав, ти душо, отдаде на измамника първенството на твоята първоначална красота, лиши се от отеческото благословение и двойно се препъна – по действие и разум; затова сега покай се. (Мал. 1:3, Бит. 25:32, 27:37)

Исав бе наречен Едом поради крайното си женолюбие; разпалвайки се постоянно от невъздържание и осквернявайки се от сластолюбието, той се нарече Едом, което значи разпалване на грехолюбивата душа. (Бит. 25:30)

Душо моя, като чу за Иов, получил оправдание на гноището, ти не подражава на неговото мъжество, нито придоби неговата непоколебимост във всичко, що узна, видя и изпита, но се показа нетърпелива. (Иов 1:22)

Преди въздигнат на престол – сега изпоранен на гноището; преди многодетен и славен – сега бездетен и бездомен; но Иов счете гноището за палат, а струпеите си – за бисери. (Иов 2:7-8)

Човек праведен, облечен в царско достойнство, венец и багреница, известен с богатство и много стада изведнъж загуби богатството, славата и царството и стана сиромах.

Ако този, който бе праведен и непорочен повече от всички, не избегна нападенията и мрежите на прелъстителя, какво ще правиш ти, окаяна грехолюбива душо, когато нещо неочаквано те връхлети?

Тялото оскверних, духа опетних, цял с рани се покрих, но Ти, Христе, като лекар и едното и другото изцери с покаяние, умий, очисти и направи ме, Спасителю, по-бял от сняг.

На Кръста Ти, Слове, принесе в жертва за всички Своето тяло и кръв; тялото – за да ме обновиш, кръвта – за да ме умиеш, духът предал си, за да ме приведеш, Христе, към Твоя Отец.

Посред земята Ти устроил си спасение, Щедри, за да се спасим; доброволно ти разпна се на Кръста и отвори се заключения Едем; небесното и подземното, цялото творение и всички народи спасени се покланят на Тебе.

Кръвта и водата, изтекли от Твойте ребра, да ми бъдат купел и питие на опрощението и чрез тях да бъда очистен, помазан и напоен като с елей и питие, Слове, чрез Твоите животворящи слова. (Иоан. 19:34).

Лиших се от чертога, от брака и от празничния пир; угасна светилникът ми, останал без елей, заключи се чертога, докато спях, и приключи вечерята; а аз с вързани ръце и нозе съм изхвърлен вън.

Църквата придоби Твоите живоносни ребра като потир, Спасителю, от който бликна двойния поток – на опрощението и разума, като образ на двата завета, Стария и Новия.

Малко е времето на живота ми и е пълно със страдания и злини, но в покаяние ме приеми и в разум ме повикай, за да не бъда притежание, нито храна на чуждия, Спасителю, и сам Ти ми бъди милосърден. (Бит. 47:9).

Високомерен сега съм и жестокосърдечен, всичко е суета и е напразно; не ме осъждай заедно с фарисея, Едине Щедри, но дай ми смирението на митаря и към него ме причисли, праведни Съдия.

Съгреших, Милосърдни, осквернявайки съсъда на моята плът, но в покаяние ме приеми и в разум ме повикай, за да не бъда притежание, нито храна на чуждия, Спасителю, и сам Ти ми бъди милосърден.

Станах за себе си идол, като нараних душата си със страстите, но в покаяние ме приеми и в разум ме повикай, за да не бъда притежание, нито храна на чуждия, Спасителю, и сам Ти ми бъди милосърден.

Не послушах Твоя глас, престъпих Твоето Писание, Законодателю, но в покаяние ме приеми и в разум ме повикай, за да не бъда притежание, нито храна на чуждия, Спасителю, и сам Ти ми бъди милосърден.

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Живеейки в плът ангелски живот, ти преподобна майко, наистина придоби голяма благодат от Бога, за да ходатайстваш пред Него за тия, които вярно те почитат; затова те молим да ни избавиш от всякакви беди.

Макар потънала в бездната на страшните пороци, ти не остана в нея, но чрез по-добри помисли и деятелност въздигна се към съвършена добродетел, удивявайки с това ангелския род.

Преподобне отче Андрее, моли Бога за нас.

О, Андрее, отеческа похвало, предстоейки пред Пребожествената Троица не преставай да се молиш, щото ние, които с любов те призоваваме, да се избавим от мъчението, о божествени застъпниче, Критско украшение.

Слава: Като неразделно по същество и неслитно по Лица богословствам за Тебе, Троично едно Божество, съ-царствено и съ-престолно; възпявам Те с небесната трисвета песен. (Ис. 6:3).

И ныне: Ти роди и остана девица, пребъдвайки Дева по естество; Роденият от тебе обновява законите на природата: девствената утроба ражда, понеже когато Бог пожелае изменя се естествения порядък, защото Той твори каквото поиска.

Песен 5

Ирмос: Нощем бодърствам, Човеколюбче, и Те моля просвети ме и води ме чрез Твоите заповеди, и научи ме, Спасе, да върша Твоята воля.
Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Прекарах постоянно в тъмнина своя живот, защото мрак и гъста мъгла за мене беше нощта на греха; но покажи ме, Спасе, като син на деня. (Еф. 5:8).

Подобно на Рувим, нещастният аз извърших престъпно и беззаконно деяние пред всевишния Бог – оскверних своето ложе, както той – бащиното си. (Бит. 35:22, 49:4).

Изповядвам се пред Тебе, Христе Царю, съгреших, съгреших както някога братята, които продадоха Йосиф – този плод на чистотата и целомъдрието.

Предадена от сродници бе праведната душа – продаден в робство бе възлюбеният Йосиф като предобраз на Христа, а ти, душо, цялата сама себе си продаде на твоите пороци. (Бит. 39:7-23).

Подражавай на праведния Йосиф и на неговия целомъдрен ум, нещастна и непотребна душо, и не се осквернявай постоянно с неразумни пожелания и беззаконие.

Макар Йосиф да беше някога в рова, Владико Господи, той бе предобраз на Твоето погребение и възкресение; а аз кога подобно нещо ще ти принеса?

Слушала си, душо, как в древност Моисей в кошницата беше носен по речните вълни, където, като в чертог, той избягна от злото намерение на фараона. (Изх. 2:3)

Ти, нещастна душо, слушайки за бабите, които някога умъртвяваха младенците от мъжко потомство – този образ на целомъдреното деяние – стани сега младенец и като Мойсей сучи премъдрост. (Изх. 1:10-16)

Ти, окаяна душо, не уби своето плътско мъдруване, както великият Мойсей уби египтянина; кажи ми как чрез покаяние ще се вселиш в пустинята, където ще бъдеш свободна от страстите? (Изх. 2:12)

В пустинята се засели великият Мойсей; иди и ти, душо, подражавай на неговия живот, та и ти в къпината да видиш Божието явяване.

Представи си, душо, Моисеевият жезъл, удрящ по морето и сгъстяващ дълбината, като образ на божествения Кръст; с него и ти можеш да сториш велики неща. (Изх. 14:21)

Аарон принасяше на Бога огън чист и непорочен; но Офни и Финеес, както и ти, душо, принесоха чужд на Бога, осквернен живот. (1 Цар. 2:12)

Като фараона станах и аз с тежък нрав, Владико; а по душа и тяло заприличах на Ианий и Иамврий и моят ум се помрачи; но помогни ми. (Изх. 7:11, 2 Тим 3:8).

Окалях моя ум окаян, но умий ме, Господи, в банята на моите сълзи и моята плътска одежда направи по-бяла от сняг.

Ако изпитам делата си, Спасе, ще видя, че греховете ми са повече от на всеки друг; защото греших съзнателно, а не по незнание.

Пощади, пощади, Господи, Твоето създание, съгреших, прости ми, защото по природа само Ти единствен си чист и никой освен Тебе не е лишен от нечистота.

Бидейки Бог, Ти Спасителю, заради мен прие моя образ и извърши чудеса, изцерявайки прокажените и изправяйки разслабения, а с допиране до Твоята дреха кръвоточивата също получи изцеление.

Подражавай на кръвоточивата, окаяна душо, хвани се за Христовата одежда, за да се избавиш от раните и чуй от Него: твоята вяра те спаси!

Подражавай на прегърбената жена, окаяна душо, ела и падни в краката на Христа, за да те изправи и да ходиш право по стъпките Господни.

Макар да Си кладенец бездънен, Владико, източи ми вода от Твоите пречисти рани, та и аз като самарянката да пия и никога повече да не ожаднея; защото ти източваш животворни струи. (Иоан. 4:1).

Като Силоам да бъдат за мен моите сълзи, Владико Господи, за да умия аз сърдечните зеници и умствено да видя Тебе – предвечната светлина.

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

С несравнима любов и желание ти, всеблажена, пожела да се поклониш на Дървото на Живота и се сподоби с желаното; удостой и мене да получа небесната слава.

Като мина през Йорданските струи ти намери безболезнен покой, оставяйки плътските сласти, преподобна майко; от тях избави и нас чрез твоите молитви.

Преподобне отче Андрее, моли Бога за нас.

Като пастир най-изряден тебе, Андрее премъдри, моля с най-голяма обич: по твоите молитви да получа спасение и вечен живот.

Слава: Тебе, Единия Бог-Троица, славим: Свят, Свят, Свят си Отче, Сине и Душе, просто Същество, Единице вечно покланяема.

И ныне: От тебе, нетленна и безмъжна Майко – Дево, моя състав прие Оня, Който сътвори вековете и Се съедини с човешката природа.

Песен 6

Ирмос: От цялото си сърце призовах милосърдния Бог, и Той ме чу как викам от преизподния ад и изведе от тлението моя живот.
Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Искрено принасям Ти, Спасителю, сълзите на моите очи и въздишките от дълбината на сърцето си и викам: съгреших Ти, очисти ме. (Лука 18:13)

Отклони се ти, душо, от твоя Господ, както Датан и Авирон; но извикай от преизподния ад: Боже, пощади ме!, за да не те погълне земята. (Числа 16:32).

Като неукротима телица ти, душо, се уподоби на Ефрем; но като сърна от примката спасявай своя живот, окриляйки ума си с деятелност и съзерцание. (Осия 10:11, Йерем. 31:18).

Нека Моисеевата ръка да ни увери, душо, как Бог може да избели и очисти прокажения живот; затова не се отчайвай, макар да си прокажена. (Изх. 4:6-7).

Вълните на моите грехове се обърнаха, Спасителю, и внезапно ме покриха, както някога вълните на Червеното море покриха египетските колесници. (Изх. 14:26, 15:4)

Неразумни бяха твоите желания, душо, както у древния Израил; понеже ти безразсъдно предпочете сластолюбивото пресищане от страстите пред божествената манна. (Числа 21:5)

Кладенците Хананейски на помислите ти предпочете, душо, пред Камъка с цепнатината, от който като от чаша тече реката на премъдростта и излива струите на богословието (Бит. 21:25, Изх.17:6)

Като древния безразсъден народ в пустинята, ти също, душо моя, предпочете свинското месо и египетските ястия. (Изх. 29:3)

Когато Твоят раб Мойсей удари с жезъла си по камъка, той предизобрази Твоите животворни ребра; от тях ние всички черпим жива вода. (Числа 20:11)

Ти, подобно на Иисус Навин, изследвай и огледай каква е обетованата земя, душо, и засели се в нея, спазвайки закона.

Стани и надвий плътските страсти, както Иисус Навин надви Амалик, и винаги побеждавай гаваонитците – измамните помисли. (Изх. 17:8, Иис. Нав. 8:21).

Премини през скоротечното естество на времето, както някога кивота през Йордан и стани, душо, наследница на обетованата земя; така повелява Бог. (Иис. Нав. 3:17).

Спасителю, както спаси зовящия към Тебе Петър, побързай да спасиш и мене от звяра, простирайки Твоята ръка и ме изведи от дълбочината на греха. (Мат. 14:31).

Владико, Владико Христе! Зная Те, че Си тихо пристанище; побързай да ме избавиш от безкрайните дълбочини на греха и отчаянието.

Аз съм загубената драхма с царския образ, Спасителю; но запалвайки светилника – Твоя Предтеча, потърси и намери Своя образ. (Лук. 15:8).

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

За да угасиш пламъка на страстите ти непрестанно си проливала потоци сълзи, Марийо, и си разпалвала душата си с огъня на божествената любов; дай и на мен, твоя раб, благодатния дар на сълзите.

Придобила си, майко, небесното безстрастие чрез твоя възвишен живот на земята; затова моли се тия, които те възпяват да се избавят от страстите чрез твоите молитви.

Преподобне отче Андрее, моли Бога за нас.

Знаейки те като Критски пастир и предстоятел, отче Андрее, и като вселенски молитвеник прибягвам към тебе и викам: извади ме от дълбочината на греха.

Слава: Троица Съм проста и Единица неразделна, съединена по естество, разделна по Лица, казва Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне: Твоята утроба ни роди Бога, приел нашия образ; Него, като Творец на всичко, моли, Богородице, да получим оправдание с твоите молитви.

Господи, помилуй (3). Слава... И ныне...

Кондак, глас 6:

Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят приближава и ти ще се смутиш, но събуди се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва.

Песен 7

Ирмос: Съгрешихме, постъпвахме беззаконно и неправедно пред Тебе, нито опазихме, нито вършихме това, което Си ни заповядал; но не ни оставяй до край, Боже на нашите отци. (Дан. 9:5)
Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Съгреших, беззаконствах и наруших Твоята заповед; защото в грехове съм роден и към раните си добавих още язви; но Сам ме помилвай като добросърдечен, Боже на нашите отци.

Тайните на сърцето си изповядах пред Тебе, мой Съдия; виж смирението ми, виж и скръбта ми; обърни ми внимание и Сам ме помилвай като добросърдечен, Боже на нашите отци.

Някога Саул загуби ослиците на своя баща, но неочаквано с известието за тях получи царство; гледай, душо, и не се забравяй, предпочитайки своите скотски желания пред Царството Христово. (1 Цар. 10:2)

В древност богоотецът Давид двойно съгреши, уязвен от стрелата на прелюбодейството и пронизан от копието на угризението поради убийството, но ти, душо моя, още повече страдаш от своеволните си пожелания. (2 Цар. 11:4-15)

Някога Давид към беззаконието прибави беззаконие, защото прелюбодейството съедини с убийство, но скоро принесе двойно покаяние; а ти, душо, макар да стори по-големи грехове, пред Бога не се покая.

Давид изписа като икона покайна песен, за да изобличи деянието, което стори, казвайки: „Помилуй ме, пред Теб Едничкия съгреших; но Сам Ти ме очисти, Боже на всичко!”

Когато пренасяха Ковчега на колесница и воловете го наклониха, тогава заради едно докосване до него Оза изпита Божия гняв; но ти, душо, отбягвай неговата дързост и истинно благоговей пред божествените неща.

Слушала си ти за Авесалом, как въстана срещу самото естество; знаеш неговите гнусни дела, с които оскверни ложето на баща си Давид; но ти самата, душо, подражаваш на неговите страсти и стремежите на похотта.

Ти, душо, пороби величието на своята свобода на твоето тяло; защото намирайки в сатаната друг Ахитофел, ти се съгласи с неговите съвети; но Самият Христос ги разпръсна, за да можеш ти да се спасиш. (2 Цар. 16:20-21)

Някога великият Соломон, бидейки изпълнен с благодатта на премъдростта, стори зло пред Бога и отстъпи от Него; но с твоя проклет живот, душо, ти на него заприлича. (3 Цар. 3:12, 11:4)

Увлечен от своите плътски страсти, уви, оскверни се любителят на премъдростта; той възлюби блудните жени и се отчужди от Бога; на него, душо, и ти подражаваш с ум, изпълнен със срамно сладострастие.

Ти, душо, се сравни с Ровоам, който не послуша съветниците на баща си; ти стана като най-порочния слуга Йеровоам, древния отстъпник; но бягай от подобно подражание, викайки към Бога: съгреших, смили се над мен.

На Ахавовите мерзости, душо моя, подражаваш; уви, ти стана жилище на плътски скверноти и съсъд на срамни страсти; но въздъхни от дълбината на сърцето си и изповядай пред Бога свойте грехове. (3 Цар. 16:30).

Когато Илия изтребваше гнусните пророци на Иезавел за изобличение Ахавово, два пъти изгори по петдесет от нейните слуги; но ти, душо, не подражавай им, но се укрепвай. (4 Цар. 1:10-15).

Заключи се небето и Бог напрати глад за тебе, душо, както някога за Ахав, който не послуша словата на Илия Тесвитянина; но ти подражавай на Сарептската вдовица, която нагости пророка. (3 Цар. 17:7-9).

Доброволно ти усвои Манасиевите престъпления, поставяйки страстите си вместо идоли и умножавайки мерзостта, но усърдно подражавай на неговото покаяние и умиление. (4 Цар. 21:2).

Падам пред Тебе и Ти принасям вместо сълзи моите слова: съгреших, както и блудницата не съгреши и беззаконствах както никой друг на земята; но смили Се, Владико, над Твоето творение и ме призови.

Помрачих Твоя образ и наруших заповедта Ти; помръкна в мене цялата ми красота и от страстите светилникът угасна; но смили се над мене, Спасителю, и както пее Давид, върни ми радостта.

Обърни се, покай се, открий тайните си, кажи на всезнаещия Бог: Ти знаеш моите тайни, Едине Спасе, но Сам ме помилуй, както пее Давид, по голямата Ти милост. (Псал. 50:3).

Изминаха моите дни като сън, затова и аз като Езекия плача на своето легло да се удължат годините на моя живот; но кой Исая ще застане пред тебе, душо, ако не Бог на всичко? (4 Цар. 20:3, Ис. 38:2).

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Викайки към пречистата Богомайка, ти първо отхвърли яростта на страстите, които някога жестоко те измъчваха и посрами изкусителния враг; дай сега и на мене, твоя раб, помощ в скръбта.

Този, Когото възлюби и избра и заради Когото изнури плътта си, Него сега моли по великата Си милост да даде мирен живот на тия, които Го почитат.

Преподобне отче Андрее, моли Бога за нас.

С твоите молитви утвърди ме на камъка на вярата, отче, ограждайки ме с божествения страх и подай ми покаяние, Андрее, моля те; избави ме от мрежите на врага.

Слава: Бог Се възпява като Троица проста, неразделна и единосъщна, Една по естество, Светлини и Светлина, Трима Святи и Един Свят! Възпей и ти, душо, и прослави Извора на Живота – Бога на всичко.

И ныне: Възпяваме те, благославяме те, покланяме ти се, Богомайко; защото ти роди Един от неразделната Троица, Христа Бога, и сама отвори за нас, живеещите на земята, небесните обители.

Песен 8

Ирмос: Бога, Когото войнствата небесни славят и от Когото треперят херувимите и серафимите, нека всяко дихание и твар да възпява, благославя и превъзнася във всички векове.
Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Спасителю, помилвай ме, грешния; издигни ума ми към обръщане; приеми ме каещия се; смили се над мене, който Ти викам: съгреших Ти – спаси ме, беззаконствах – помилуй ме!

В древност Илия с колесницата на добродетелите възходи в небесата, издигайки се над земните неща; душо моя, размисляй за това възхождане.

Някога Елисей с кожуха на Илия раздели на две струите Йорданови; но ти, душо, не стана причастна на тая благодат поради невъздържанието си.

В древност Елисей, приемайки кожуха на Илия, получи двойна благодат от Бога; но ти душо, не стана причастна на тая благодат поради невъздържанието си. (4 Цар. 2:9)

Жената от Сонам благонравно нагости праведника Елисей, а ти, душо, не прие в дома си нито странник, нито пътник; но с ридание ще бъдеш изхвърлена от брачния чертог. (4 Цар. 4:8)

Непрестанно ти, нещастна душо, подражаваш на скверния Гиезиев нрав; поне в старостта си отхвърли неговото сребролюбие и оставяйки своите зли дела, геенския огън избегни. (4 Цар. 5:20)

Като стана подобна на Озия, душо, ти двойно придоби неговата проказа, защото мислиш неправедно и вършиш беззаконие; остави всичко що имаш и пристъпи към покаяние. (2 Паралип. 26:19-21)

Слушала си как в древност ниневийците във вретище и пепел се каеха пред Бога, но ти не ги последва в покаянието им, а се показа най-лоша от всички съгрешили преди и след Закона. (Йона 3:5)

Слушала си, душо, как Йеремия в тинестия ров с ридание викаше към град Сион и просеше сълзи; подражавай на неговия плач и ще се спасиш.

Йона побягна към Тарсис, предвиждайки обръщането на ниневийците, защото като пророк той знаеше Божието милосърдие и беше загрижен да не се окаже пророчеството му лъжовно. (Йона 1:3)

Слушала си, душо, как Даниил в рова затвори устата на зверовете; знаеш и как отроците с Азарий угасиха с вяра пламъка на пещта. (Дан. 14:31, 3:24)

Стария Завет изцяло ти приведох, душо моя, в пример; подражавай на боголюбивите дела на праведните и бягай от греховете на порочните.

Правосъдни Спасителю, помилвай и ме избави от огъня и от страхотиите, които справедливо ще ми бъдат отсъдени; облекчи ме преди свършека чрез добродетел и покаяние.

Като разбойника Ти викам: помени ме; като Петър горко плача: прости ми, Спасе; викам ти като митаря, плача като блудницата; приеми риданието ми, както някога прие плача на хананейката.

Изцели гниенето на моята смирена душа, едине Лекарю; наложи ме с пластир, елей и вино – дела на покаяние и сълзи на умиление.

Подражавам и аз на хананейката и викам: помилуй ме, Сине Давидов; докосвам се до края на дрехата Ти и като Мария и Марта плача над Лазар. (Иоан. 11:33).

Подобно на блудницата, която просеше милост, викам към Тебе, Спасителю, изливайки съд със сълзи, като миро над главата Ти, молитва принасям и прося опрощение. (Мат. 26:7, 14:3, Лук. 7:38).

Макар никой да не е съгрешил пред Тебе, както аз, но приеми ме, милостиви Спасителю, каещия се и викащия със страх и любов: съгреших пред Тебе, помилуй ме, Щедри.

Пощади, Спасителю, Твоето създание и като Пастир потърси погиналото, предпази заблудения, избави ме от духовния вълк и ме направи агне от Твоето паство. (Пс. 118:176).

Когато седнеш като Съдия, Спасителю милосърдни, и явиш Твоята страшна Слава, о какъв страх ще бъде тогава пред горящата пещ и всички ще треперят пред величието на Твоя съд! (Мат. 25:31).

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Майката на Незалязващата Светлина те просвети и освободи от мрака на страстите; затова влязла в духовната благодат просвети, Марийо, тия, които вярно те възпяват.

Като съзря в тебе ново чудо, божественият Зосима наистина се ужаси, защото видя ангел в плът и изпълнен със страх, той възпя Христа во веки.

Преподобне отче Андрее, моли Бога за нас.

Като имаш дръзновение пред Господа, Андрее, всечестна Критска похвало, моли се да получа освобождение от веригите на беззаконието, защото си учител на покаянието и слава на преподобните.

Благославяме Отца и Сина и Светия Дух, Господа.

Безначални Отче, съ-безначални Сине, Утешителю благий – Душе правий; Родителю на Словото Божие, Слово на безначалния Отец, животворящ и съзидателен Душе, Единна Троице, помилуй ме.

И ныне: Като от пурпурна коприна, Пречиста, в твоята утроба се изтъка духовната багреница – Емануиловата плът; затова и наистина те почитаме като Богородица.

Песен 9

Ирмос: Раждането от безсеменно зачатие е необяснимо и нетленен е Плодът на непозналата мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството; затова и всички родове теб като Богоневеста и Майка православно величаем.
Припев: Помилуй мe, Боже, помилуй мe.

Умът е изранен, тялото - разслабено, духът боледува, словото изнемощя, животът гасне, краят дебне пред вратата; и тъй, окаяна моя душо, какво ще сториш щом дойде Съдията да изследва твоите дела?

Пред теб представих, душо, Моисеевия разказ за сътворението на света, а след това и цялото Писание на Стария Завет, което ти разказа за праведни и за неправедни; от тях на вторите си подражавала, а не на първите, съгрешавайки пред Бога.

Законът изнемогна, бездейства и Евангелието и цялото Писание в теб стои в пренебрежение; всяко праведно слово у пророците загуби сила; твоите рани, о душо, се умножиха и няма лекар, който да те изцели!

Сега ти давам примери от Новозаветното Писание, о душо, които да те приведат в съкрушение. Подражавай прочее на праведните, а от грешните се отвръщай и умилостиви Христа с молитви, пост, чистота и благоговение.

Христос Се въплъти и призова към покаяние разбойници и блудници; покай се, душо, дверите на Царството вече са разтворени и първи го грабят каещи се митари и фарисеи и прелюбодейци.

Христос стана Младенец, приобщавайки Се към мен по плът, и доброволно изпита всичко свойствено на естеството, освен греха, давайки ти, душо, подобие и образ на Своето снизхождение.

Христос спаси мъдреците, пастирите призова, множеството младенци направи мъченици, прослави стареца и престарялата вдовица. Нито на делата, нито на живота им си подражавала ти, душо, но горко ти, когато застанеш пред Съда.

Пости Господ четиридесет дни в пустинята и накрая огладня, разкривайки в Себе Си човешката природа; душо, не се лени, ако срещу теб се устреми врагът, нека чрез молитвата и поста да отстъпи пред твоите нозе.

Христос бе изкушаван: дяволът Го изкушаваше, показвайки Му камъните, за да ги превърне в хлябове; възведе Го на планината, за да види в миг единствен всичките царства на тоя свят; бой се, душо, от това, бди и се моли всеки час на Бога.

Гълъбът, който възлюби пустинята, Христовият светилник, гласът на викащия възгласи, проповядвайки покаяние; но Ирод извърши беззаконие с Иродиада; виж, душо моя, не се оплитай в мрежите на беззаконниците, но възлюби покаянието.

В пустинята се посели Предтечата на благодатта и от цяла Иудея и Самария идваха, за да го слушат и изповядваха греховете си, усърдно приемайки кръщение; но на тия ти не подражаваш, душо.

Бракът е честен и ложето - нескверно, защото Христос някога ги благослови, вкусвайки по плът храна на сватбата в Кана и водата във вино претвори, явявайки първото Си чудо, за да можеш ти, о душо, да се промениш.

Христос изцери разслабения, който взе одъра си, и въздигна мъртвия юноша - чедо на вдовицата, както и слугата на стотника; и откривайки Се на самарянката, душо, Той ти предначерта как да служиш на Бога в Дух и истина.

Господ изцери кръвоточивата чрез докосване до края на одеждата Си, очисти прокажените, просвети слепите и хромите изправи, глухите, немите и прегърбената изцери със слово, за да се спасиш ти, нещастна душо.

Изцерявайки недъзите, Христос – Бог Слово благовести на бедните, лекуваше сакатите, ядеше с митари и беседваше с грешници, а отлетялата душа на Иаировата дъщеря възвърна с докосване на Своята ръка.

Митарят се спаси и блудницата стана целомъдрена, а самохвалният фарисей бе осъден, защото първият зовеше: "Бъди милостив към мене!", втората: "Смили Се над мене!", а последният се хвалеше, думайки: "Боже, благодаря Ти!" и нататък със своите безумни слова.

Закхей бе митар, но се спаси; фарисеят Симон се съблазни, а блудницата получави пълно опрощение от Този, който има власт да прощава греховете; побързай, душо, и ти да станеш като нея.

Окаяна душо, ти не се уподоби на блудницата, която взе алабастрен съд с миро, със сълзи помаза и изтри с коси нозете на Господа, отменящ присъдата за нейните предишни съгрешения.

Градовете, на които Христос възвести Евангелието, душо моя, знаеш как бяха прокълнати; стресни се от това, за да не се окажеш като тях, защото Владиката, като ги оприличи на Содом, ги осъди в ада.

Нека отчаянието не те направи негодна, о душо моя, но чуй за вярата на хананейката, заради която дъщеря й се изцели чрез Божието слово. "Сине Давидов, спаси и мене!" - от дълбините на сърцето извикай, както тя зовеше към Христа.

Смили сърцето Си, спаси ме, Сине Давидов! Помилуй ме Ти, Който изцери с една дума обхванатите от бесове и благосърдечно ми кажи като на разбойника: „Истина ти казвам, ще бъдеш с Мене в рая, когато дойда в славата Си!”

Единият разбойник Те хулеше, а другият Те изповяда като Бог, а и двамата заедно с Теб висяха на кръст, о Всемилостиви, но както за разбойника, който повярва в Теб и позна в Тебе Бога, и за мене отвори вратата на славното Ти Царство.

Творението страдаше, гледайки Те разпнат, камъни и планини от ужас се разпадаха, земята се потресе и адът загуби своята сила, и дневната светлина се помрачи, понеже Ти, Иисусе, по плът Се прикова на Кръста.

Не искай от мене достойни плодове на покаяние, защото оскъдня в мене силата ми, но дай ми винаги сърце съкрушено и нищета духовна, та поне тях да Ти принеса като благоприятна жертва, единствен Спасителю.

Съдия мой, Който знаеш всичко за мене! Ти пак ще дойдеш със Своите ангели, за да извършиш съд над целия свят; но тогава погледни към мене с милостивото Си око и ме пощади, Иисусе, смили се над мене, който съгреших повече от целия човешки род.

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас.

Ти смая всички с необикновеното си житие - и ангелските войнства и човешките множества, живеейки като безплътна и надхвърляйки човешката природа; затова сякаш с невеществени нозе, Марийо, ти прекоси Йордан.

Умилостиви Твореца към нас, които те възхваляме, преподобна майко, за да се избавим от скърби и беди, връхлитащи отвред върху ни, та като се избавим от изкушения, да величаем непрестанно Господа, Който те прослави.

Преподобне отче Андрее, моли Бога за нас.

Андрее честний и трижди блажен отче, пастирю Критски! Не преставай да се молиш за тия, които те възпяват - да се избавим от гняв и скръб, от тлението и безмерните съгрешения всички ние, които с вяра почитаме твоята памет.

Слава: Троице единосъщна, Единство в три Ипостаси, ние Те възпяваме, славейки Отца, величаейки Сина и покланяйки се на Светия Дух, наистина Бог Един по естество; Светлина и Светлини, Живот и Животи, оживотворяващ и просвещаващ краищата на вселената.

И ныне: Пази своя град, Богородителко пречиста, защото чрез твоята защита той владичества с вяра и от тебе получава сила, чрез тебе победоносно отблъсква всяко изкушение и враговете взима в плен, държейки ги в подчинение.

Кратко житие на св. Андрей, архиепископ Критски

Свети Андрей се родил в град Дамаск и бил ням по рождение до седемгодишна възраст. Когато заедно с родителите си се причастил в църквата с божествените Тайни на Тялото и Кръвта Христови, при причастяването езикът му се развързал и той проговорил. Христос, истинният Син Божий, изрекъл похвала на Себе Си чрез устата на това нямо дете, показал колко велика е силата, скрита в Пречистите Тайни.

След като получил чрез светото Причастие дара на словото, блаженият Андрей бил даден да се учи на божествените книги, а в четиринадесетата година от живота си бил отведен в светия град Иерусалим за служене на Бога. Светейшият Иерусалимски патриарх го приел и го причислил към клира и след време го назначил, като разумен човек, за нотарий. Свети Андрей водел много добродетелен живот, подвизавайки се в целомъдрие, въздържание и кротост, така че му се удивлявал и самият патриарх; той бил угоден на Бога и обичан от всички.

След много години при царуването на император Константин Погонат в Константинопол бил свикан Шестият Вселенски събор на светите отци против злочестивата ерес на монотелитите, за която може по-подробно да се прочете в житието на преподобни Максим Изповедник. На този събор от тогавашния светейши Иерусалимски патриарх Теодор бил изпратен и блаженият Андрей, който тогава бил в архидяконски сан; самият патриарх не могъл да отиде на събора в Константинопол, тъй като Иерусалим по това време бил под мюсюлманско владичество. Тогава блаженият Андрей, по благодатта на Светия Дух, с която бил изпълнен, станал известен на светите отци и на самия император. Те забелязали в него не само книжна премъдрост и дълбоко познаване на догматите на православната Църква, но и свят, богоугоден живот. Той се проявявал против еретиците като доблестен Христов воин и воювайки усърдно за благочестието, много помагал на събора на светите отци.

След завършването на събора свети Андрей се върнал в Иерусалим и пребивавал в обичайните си богоугодни занимания, грижейки се, по поръчение на патриарха, за сираците, хранейки странниците, служейки на болните. Във всичко това той бил толкова усърден и старателен, като че служел на Самия Христос. По-късно при управлението на император Юстиниан II Андрей бил назначен за архиепископ в Крит. Тук той бил светилник за света, осияващ Христовата Църква с боговдъхновеното си учение и добродетелния си живот. Като непобедим подвижник, от когото се боят и бесовете (защото той ги изгонвал), Андрей бил страшилище за еретиците.

Не само невидимите, но и видимите врагове бивали прогонвани по неговите молитви. Веднъж остров Крит бил нападнат от пристигнали на кораби сарацини. Те обсадили града, наречен Друмеос, където се затворили християните със своя пастир свети Андрей. Но сарацините воювали безуспешно и със срам отстъпили, прогонени не с оръжие, а от по-силните от всяко оръжие молитви на светителя, които изливал със сълзи към Бога, и с тях, като със стрели, уязвявал враговете.

Неговите молитви имали голяма сила: с тях той по време на бездъждие и суша измолил от Бога дъжд, който оросил критската земя и й дарил плодородие. Христовият светител Андрей написал много боговдъхновени писания и Великия канон, който се пее в четвъртък на петата седмица на Великия пост, както и други канони. Той украсил Църквата с песнопения и почел с много похвали Пречистата Дева Богородица.

Веднъж отишъл в Константинопол по някаква църковна работа и тук се оказал полезен за мнозина. Всеки се услаждал от присъствието му и от медоточивите му слова, и се усъвършенствал духом. Затова и се стичали при него всички, търсещи спасение на душите си. Имайки намерение да се върне обратно в Крит, светецът предузнал смъртта си и казал на своите любезни приятели в Христа, че повече няма да види острова. Като се простил с тях с последно целуване, той се качил на кораб и тръгнал на път. Когато стигнал до остров Митилена, заболял, и на едно място, наречено Иерис, предал душата си в Божиите ръце. Блаженият Андрей с чест пасял повереното му стадо от словесни овци и бил причислен към лика на светите иерарси, предстоящи пред престола на Отца, Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото се отдава слава во веки. Амин.