Лична страница на о. Иван Латковски

Духовни изречения от
о. Иустин (Попович)

Страданието е вино, с което Христос причастява човека от потира на любовта.

Прости ми, Боже, но аз най-много обичам Бога, Който плаче. Сигурно, затова най-много обичам Христа?

Децата са Царството Божие на земята. Ако ни водеха деца, отдавна щяха да са ни отвели в Царството Божие. И няма да ни се даде Царството, докато ни водят книгояди и словояди. Ако не бяха децата, отдавна в гроб да сме отнесени. Децата ни оправдават пред Бога.

Целият смисъл на Богочовешкото домостроителство на спасението е следният: възстановяване на разпадналата се цялост на личността. Какви са средствата за това? - Църквата, светите тайнства, и всичко, което е в нея.

Вляза ли в стая, в която няма икона, изглежда ми сляпа, безлична, без прозорец към небето.

“Царството Божие не е ястие и питие, то е правда и мир и радост в Светия Дух” (Рим.14:17). Християнският социализъм или комунизъм издига обратния лозунг: Царството Божие е ястие и питие.

Християнството за мнозина е престанало да бъде подвиг и необходимост, а се е превърнало или в украса, или в национален обичай, народна традиция, старина, морал, философстване - във всичко друго, но не и в радикално преображение на човека от смъртен в безсмъртен, от грешен в безгрешен, от дяволски в Божий.

Апостолско, светоотеческо, Богочовешко е учението: Господ може всичко, но не може да спаси човека без самия човек, защото го е сътворил Себеподобен, т.е. свободен. Господ би противоречал Сам на Себе Си, ако спаси човека механично, противно на неговата богоподобна свобода, която и съставлява същината на неговото битие.

Православието не се доказва, а се показва: “дойди и виж”. Това е цялата апология - дойди и виж първо Христос Богочовека, после всички светители, мъченици...

Еклезиология - това е о-съборена, о-католичена, о-масовена Христология. Това е о-христовление и въ-христовление. Еклезиологията е опитна Христология.

Боговъплъщението - смисъл и цел на всички сътворени бития. Всички бития са сътворени с тази цел - до най-висока степен да овъплътят в себе си Бога-Логос, да се обожат, да се о-логосят. Затова и всичко е създадено от Него и заради Него.

Нека изучаваме Свещеното писание чрез Светите Отци; при това да подражаваме на Отците в техния живот.

Храмът е парче небе на земята, оазис на безсмъртието, райски оазис сред мора на земния ад.

Нека нашият живот извън храма бъде продължение на богослужението ни в храма, продължение на нашата молитва, на нашето умиление, на нашето смирение...

Дървото на познанието не е дървото на живота. Това са две различни дървета. Значи знанието не е необходимо за живота. Във всеки случай, за вечното блаженство не е необходимо опитно познание на злото.

Господи, тялото ми не е мое, докато с пост и молитва не го направя Твое; душата ми, съвестта ми не са мои, докато с евангелски подвизи не ги направя Твои; моите очи не са мои, моите уши не са мои, докато с благодатен живот не ги направя Твои.

Молитвено предание: Всички богослужебни книги, всички молитви - това е живия, благодатен живот на Църквата. Това са догматите преведени в молитва, а чрез молитвата те се отпечатват в нашата душа. Това е православната педагогика.

Света Литургия? Това е стълба, мост към небето. Всеки ден си на небето. Всичко в нея те пренася в другия свят, между ангелите и светиите. Нима всяка молитва не е стълба към небето за душата? Какво униние може да има, когато се извършва Светата Литургия?

Причастие - Църква. Светото Причастие е свято участие в Богочовека. С Причастието се участва в Него. Причастникът е и участник. Това важи за светото Тяло Христово, т.е. църквата. Чрез причастието се извършва о-църковление на човека, влизане в живота на Богочовека.

Всеки християнин е вече само едно: обновен Господ Христос - вече в безброй човешки измерения.

Ако не беше св.Богородица, всички хора отдавна да бяха станали дяволи. Защото тя е родила Спасителя Бога .

Взето от: Попович, Jустин. Подвижничка и богословска поглавльа. В: На Богочовечанском путу. Београд, 1980.