петък, 26 март 2010 г.

За светлината на Преображението



Господ казал: „Истина ви казвам – тук стоят някои, които няма да вкусят смърт докато не видят Сина Човешки да иде в Царството Си (Мат. 16:28). След шест дни Господ се преобразил на планината Тавор пред Своите трима ученици и апостоли Петър, Йаков и Йоан.


Светлината на Христовото преображение няма начало, нито край, нито е ограничена или осезаема за сетивата, макар че за кратко е била видима и за човешките очи на планинския връх. Има хора, които се гордеят с езическите елински учения и мъдростта на тоя свят, и не се вслушват в словата на духовните човеци по въпросите на духовното, а избират да им противоречат. Щом чуят, че светлината на Христовото преображение на планината е била видяна от очите на апостолите, те веднага я принизяват до видима, тварна светлина. Тази нематериална, несътворена, предвечна светлина, която превъзхожда не само сетивата, но и умовете ни, те дръзват да принизяват, защото са на ниско духовно стъпало и не са в състояние да помислят за нещо по-високо от земните неща. Обаче Оня, Който се яви в тази светлина доказа предварително, че тя е нетварна, наричайки я Царство Божие. Царството Божие не е подвластно или сътворено, а е непобедимо и нетварно. То е отвъд границите на времето и вековете и за него не може да се каже, че е имало начало или че ще свърши в определен момент. Вярваме, че това Царство е наследие за онези, които се спасяват.

Няма коментари:

Публикуване на коментар