В Светата и Велика Неделя на Пасхата празнуваме самото живоносно Възкресение на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос.
Настоящият празник наричаме Пасха, което на еврейски език значи преминаване, превеждане, защото това е денят, в който в началото Бог привел света от небитие в битие; в същия ден, превеждайки народа Израилев през Червено море, Той го избавил от ръцете на фараона; в същия ден Той слязъл от небето и се вселил в утробата на Девата. Сега пък, изтръгвайки от преизподните на ада цялото човешко естество, Той го възвел на небесата и го привел в първоначалното достойнство на нетлението. Впрочем, слизайки в ада, Той възкресил не всички, а само пожелалите да повярват в Него. А душите на светиите, държани от века насилствено в ада, Той освободил и на всички открил достъпа до небесата. Ето защо ние, преизпълнени с извънмерно голяма радост, светло празнуваме Възкресението, ознаменувайки благодатта, с която нашето естество се обогатило от даровете на Божественото милосърдие. Изразявайки както прекратяването на враждата, така и съединението с Бога и самите ангели, ние се поздравяваме един друг със свято целувание.
А Възкресението на Господа станало тъй: когато вóйните пазели гроба, около полунощ станало земетресение, защото ангел слязъл и отместил камъка от гроба, а стражата в ужас се разбягала, с което след изтичането на съботния ден, приблизително около полунощ, се открил пътя на жените. Възкресението станало известно преди всички на Божията Майка, която както разказва св. Матей, седяла срещу гроба с Магдалина. Но за да няма място за съмнение във Възкресението поради родството с Майката, евангелистите казват: яви се първо на Мария Магдалина. Тя видяла и ангела на камъка, а приближавайки се още, вижда в гроба ангелите, които й възвестили за Възкресението на Господа. Възкръсна, казали те, няма Го тук; ето мястото дето Го положиха. Чувайки това, тя тръгнала към най-пламенните от учениците му Петър и Йоан и им благовестила за Възкресението. Когато се връщала с другата Мария, срещнал ги Христос, казвайки им: „Радвайте се!”, защото на същия женски род, който преди чул „с болки ще раждаш децата си”, се полагало първи да чуе и тази радост. В порив на неудържима любов, те се приближили и искайки осезателно да се уверят, докоснали се до пречистите Му нозе. Дошли на гроба и апостолите – Йоан само надникнал и тръгнал, а Петър влязъл вътре и особено внимателно разгледал, докосвайки се до плащаницата и кърпата за главата.
Преди разсъмване Магдалина отново дошла с другите жени, за да се увери още повече във видяното. Спирайки се пред гроба, тя заплакала и навеждайки се вътре в него, видяла два ангела, с бляскави светли дрехи, които успокоявайки я й казали: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Търсите Иисус Назарянина, Разпнатия? Той възкръсна, няма Го тук”. И веднага с трепет се изправили, забелязвайки Господа. А после, като се обърнала назад, и тя видяла стоящия там Христос, но Го помислила за градинаря (понеже гробът бил в градина) и му рекла: „Господине, ако ти си Го взел, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.” А когато тя отново се обърнала към ангелите, Спасителят казал на Магдалина: „Марийо!” А пък тя, чувайки сладостния и познат глас на Христа, искала да падне в нозете Му, но Той й казал: „Не се докосвай до Мене, защото още не съм възлязъл при Моя Отец, както и ти самата признаваш, приемайки Ме още за човек, но отиди при братята Ми и им кажи за всичко, което видя и чу.” И Магдалина изпълнила това, а на разсъмване отново отишла на гроба с останалите. Другите с Йоана и Саломия дошли, когато слънцето било вече изгряло. Изобщо трябва да се каже, че по различно време идвали на гроба жените, сред които била и Богородица, защото тя е онази Мария, която Евангелието нарича Иосиева майка – този Иосия бил син на Йосиф.
Впрочем, неизвестно е в кой точно час възкръснал Господ. Някои казват, че по първи петли, други – когато станало земетресението, а трети – по друго време.
Междувременно докато се случвало всичко това, някои от стражата отишли при първосвещениците и им съобщили за станалото. Те ги подкупили с пари и ги накарали да казват, че учениците Му дошли през нощта и Го откраднали.
Вечерта на същия ден, когато учениците, страхувайки се от юдеите, се събрали заедно при здраво заключени врати, при тях влязъл Иисус, понеже бил в нетленно тяло и по обичая ги благословил с мир. Като Го видели, те премного се възрадвали и чрез духването на Възкръсналия възприели Всесветия Дух в още по-съвършена степен.
Как Възкресението на Господа се оказва тридневно разбирай така: вечерта на четвъртъка и денят на петъка (защото така евреите измерват денонощията) – един ден; после нощта на петъка и цялата събота – втори ден; а после нощта на събота и денят на неделята (защото част от началото се приема за цяло) – ето го и третия ден. Или може да се изчисли така: в третия час на петъка Христос бил разпнат; после, от шестия до деветия настанала тъмнина, - считай това за нощ, и ето от третия час до деветия става един ден; после след тъмнината пак идват денят и нощта на петъка – ето го и вторият ден; след това с денят на събота и следващата нощ стават три дни. И ако Спасителят ни е обещал на третия ден да ни дари с това велико благодеяние, но е направил това в най-кратко време, то нека Му въздадем слава и власт во веки веков. Амин.
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриване