Проповед и поздрав от владика Григорий за Неделя на Всички Светии

Sunday of All Saints from Bishop John on Vimeo.

Утреня в Неделята на Всички светии

Възкресен тропар, глас 8:

От висините слязъл Си, Добросърдечни, и тридневно погребение приел Си, за да ни освободиш от страстите, Животе и Възкресение наше, Господи, слава Тебе!

Слава, тропар на Всички светии, глас 4: 

Твоята Църква като с багреница и висон се украси с кръвта на Твоите мъченици по целия свят. Чрез тях тя Ти вика: „Христе Боже, изпрати на Твоите люде щедростите Си, дай мир на Твоя народ и на душите ни велика милост.”

И ныне, Богородичен, глас 4: 

От века скритото и непостижимо за ангелите тайнство, чрез тебе, Богородице, се откри на живеещите на земята – Бог Се въплъти в неслитно съединение на двете естества и прие доброволно Кръст заради нас; така Той възкреси първосъздадения Адам и спаси от смърт нашите души.

Първи седални, глас 8

Ти възкръсна от мъртвите, Животе на всичко, и светъл ангел каза на жените: „Спрете да плачете! Благовестете на апостолите и с песни възкликнете, че възкръсна Христос Господ, Който като Бог благоволи да спаси човешкия род.”

Стих: Воскресни, Господи Боже мой, да вознесeтся рука Твоя, не забyди убогихъ Твоихъ до конца.

Човеци запечатаха Твоя гроб, Спасителю, но ангел отмести камъка от входа; жените видяха Възкръсналия от мъртвите и благовестиха на Твоите ученици в Сион, че Си възкръснал, Животе на всичко, и разкъсаха се оковите на смъртта; Господи, слава Тебе!

Слава и ныне: Ти, Който заради нас Се роди от Дева и разпятие претърпя, Благий, обезоръжи със смърт смъртта и възкресение яви като Бог, не презирай тия, които създал Си с Твоята ръка; яви човеколюбието Си, Милостиви, и приеми родилата Те Богородица, молеща се за нас и спаси, Спасителю наш, отчаяните люде.

Втори седални, глас 8

Облечен в бяло, Гавриил сякаш като мълния застана сияещ пред гроба на Христа и отмести камъка от входа, и страх велик обхвана Твоите стражи, които внезапно до един станаха като мъртви. От стражите на гроба и от запечатания камък се засрамете, беззаконници, и разберете, че Христос възкръсна!

Стих: Исповемся Тебе, Господи, всем сeрдцем моим, повем вся чудеса Твоя.

Когато наистина възкръсна от гроба, Ти заповяда на благочестивите жени да възвестят за Възкресението на апостолите, както е писано; и бързоногият Петър застана при гроба и като видя в него светлина, се удиви; после виждайки повивките, без божественото тяло в тях, възкликна с вяра: „Слава Тебе, Христе Боже, Който всички спасяваш, понеже Си Сияние на Отца!”.

Слава и ныне: За Теб се радва, Благодатна, всяка твар, ангелският събор и човешкият род, осветени Храме и Рай духовен, на девиците похвала, от която Бог Се въплъти и Младенец стана нашият предвечен Бог; Той направи Твоите недра престол и утробата Ти по-широка от небесата; за Теб се радва, Благодатна, всяка твар, слава Тебе!

Седален след полиелея, глас 8:

Извършвайки светата памет на праотците, на отците, патриарсите, на апостолите, мъчениците, пророците, на Твоите светители и преподобни, на постниците и праведниците и на всяко име, записано в книгата на живота, Христе Боже, ние се молим на всички тях за застъпничество с думите: „Дай мир на Твоя свят по техните молитви, като Човеколюбец, за да Ти зовем: „Боже, прославян в сонма на Твоите светии, Ти наистина достойно Си прославил тяхната памет!”.

Канони - трите от Октоиха на глас 8, и на светиите, глас 8.

Песен 1

Ирмос: Някога Моисеевият чудотворен жезъл с кръстообразен удар раздели морето и потопи колесниците на фараона, спасявайки беглеца Израил, който пеш премина и възпя с песен Бога.

Припев: Всички светии, молете Бога за нас.

Възпявайки множеството на Твоите светии, аз моля да се озари душата ми от Твоята светлина по техните молитви, защото Ти Си непристъпна Светлина, Която прогонва мрака на незнанието чрез Твоите зари, Слове Божи, Подателю на светлината Христе. (2) 

Когато Се издигна на Дървото, Ти привлече към познание на Тебе цялото наследие на народите, Владико, и го просвети със светлината на Светата Троица чрез Твоите свети апостоли, които разпръснаха мъглата на измамата.

Обикнали Твоя закон, Христе, славните апостоли благочестиво отхвърлиха всичко земно и със светлината на благодатта озариха цялата вселена, проповядвайки благовестието за Тебе.

Слава: Взимайки с радост Твоя Кръст и неотклонно подражавайки на светите Ти страдания, доблестните мъченици не се уплашиха нито от заплахите на мъчителите, ни от огън, ни от меч, ни от рани, ни от глад, нито от смъртта дори.

И ныне: Изпълнени с мъжество, девиците непоколебимо претърпяха мъчителни страдания и, според псалома, следвайки подире Ти, Пречиста Дево, с боговдъхновена радост заедно се принесоха на Твоя Син – Царя на всичко.

Песен 3

Ирмос: О, Христе, Който премъдро утвърди в начало небесата и основа земята върху водите, утвърди и мене върху камъка на Твоите заповеди, защото никой не е свят освен Тебе, единствен Човеколюбче.

Свещениците и пастирите, облечени в свещения дар на свещенството, Христе, чрез него мъдро ръководеха и бяха за него достойно украшение, наистина обогатени свише със словото на учителството. (2)

Украсени с красотата на първоначалното благолепие и явени като неугасими светила, вие светии, направихте Църквата Христова подобна на небето, като всеки по своему я украсихте. (2)

Слава: Подчинявайки се на Твоя закон, множествата на блажените, озарени с многообразни добродетели, получиха наследството си с радост, достойно заемайки всеки своето място в небесните обители.

И ныне: От девствена утроба Ти ни роди, Богомайко, родения от Бога Бог - Слово, Когото чистите деви боголепно възлюбиха и всички, подражавайки на Теб, открито Го последваха.

Седален, глас 8: 

Извършвайки светата памет на праотците, на отците, патриарсите, на апостолите, мъчениците, пророците, на Твоите светители и преподобни, на постниците и праведниците и на всяко име, записано в книгата на живота, Христе Боже, ние се молим на всички тях за застъпничество с думите: „Дай мир на Твоя свят по техните молитви, като Човеколюбец, за да Ти зовем: „Боже прославян в сонма на Твоите светии, Ти наистина достойно Си прославил тяхната памет!”. 

Слава, същият. И ныне: Небесната Врата и Кивот, всесвятата Планина, светозарния Облак нека да възпеем, небесната Стълба, духовния Рай, Евиното Избавление, великото Съкровище на цялата вселена, защото чрез Нея се извърши спасението на света и опрощението на древните съгрешения. Затова Й зовем: „Моли Твоя Син и Бог да дарува опрощение на греховете на тия, които благочестиво се покланят на Твоето пречисто детерождение.”.

Песен 4

Ирмос: Ти Си моя крепост, Господи, Ти Си и моя сила, Ти Си моя радост и мой Бог, Който не остави недрата на Отца и посети нашата нищета; затова заедно с пророк Авакум Ти викам: „Слава на Твоята сила, Човеколюбче!”.

Събран от любовта, съборът на Твоите светии с истинска и чиста радост празнува заедно с ангелите нескончаемия празник на насладата, която е в Тебе, Всевиждащия Бог на всичко и Господ. (2)

В началото украсени с богодейственото помазание на свещенството, всеблажени и славни свещеномъченици, вие подобно на юношите се увенчахте с мъченически венец. И тъй, достойно приели двойни венци, сега вечно се радвате с Христа.

Вие наистина покорихте плътското мъдруване на Духа, богоносни, изсушавайки с пост неудържимите стремежи на плътта и сега, озарени със светлината на безстрастието, получихте за трудовете си награда.

Слава: Като свидетели на Първомъченика Христа, големи мъки претърпяхте, доблестно и търпеливо, сякаш страдащи в чужди тела, о славни, и сега бидейки наследници на Царството, източвате изцеления за верните.

И ныне: Ти стана Божия Невеста, Богородителко, защото ни роди телесно предвечното Слово на Бога, чрез Когото водиха свят живот жени, украсени чрез Теб с всевъзможни подвизи и така изправиха падението на пра-майката ни Ева.

Песен 5

Ирмос: Защо отхвърли ме от Своето лице, о Светлина неугасима, и чуждата тъма покри мен – окаяния? Но моля Те, обърни ме отново в светлината на Твоите заповеди и изправи моите пътища.

Подобно на божествени пророци удостоени предварително със съзерцание на бъдещите блага, вие възжелахте с душевно благородство да заживеете в чист живот, о богоносни, просвещавайки се със силата на Духа. (2)

Ликът на светиите днес блести с божествени дарования – живелите преди закона патриарси, пророците, апостолите и множествата на мъчениците, подвижниците и учителите, и праведниците със свещеномъчениците. (2)

Слава: Съзерцавайки днес събора на Твоите светии, сияещи в Твоята светлина, Спасителю, като неугасими светилници на благодатта, ние непрестанно възпяваме Твоето божествено богатство от блага и щедрости, Човеколюбче.

И ныне: Възлюбвайки предивния Плод на Твоето раждане, пречестните жени счетоха за нищо житейските радости, Всечиста, желаейки с любов единствено Неговата светлина и божествено озарение.

Песен 6

Ирмос: Моля Те, Спасителю, очисти ме от многото беззакония и изведи ме от дълбините на злините, защото Тебе призовах и чуй ме, Боже на моето спасение!

Твоите светии Те намериха, Владико, като непоклатима основа и драгоценен краеъгълен Камък, избран и положен на Сион и сами върху Теб като избрани камъни се съградиха. (2)

От Твоите прободени ребра се изляха капки кръв с боготворяща вода, които обновиха света и призоваха към Теб божествения събор на всички светии, Благодетелю. (2)

Слава: Всеблагоговейно възпяваме божествения облак на мъчениците, изпълнен с благодат и светло просиял с кървавата багреница на техните доблестни страдания.

И ныне: Всички Те знаем като истинска Майка Божия, Всенепорочна, чрез която избавеното женско естество пострада за Христа и благочестиво се изпълни с всяка добродетел.

Кондак, глас 8:

Господи, Насадителю на тварите, вселената Ти принесе като първи плодове на естеството богоносните мъченици. По техните молитви и заради Богородица, Многомилостиви, запази в дълбок мир Твоята Църква и Твоя народ,

Икос: Мъчените по цялата земя и преселилите се на небесата, подражавалите на Христовите страдания и избавящите ни от страсти светии днес тук се събират, явявайки Църквата на първородните, която носи небесен образ и зове към Христа: „Ти Си мой Бог, заради Богородица ме запази, Многомилостиви!”.

Песен 7

Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки, играейки сякаш на поляна, пееха: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Множествата на светиите непрестанно възпяват Бога, Който върху тях почива и наслаждавайки се на божествената сладост, радостно ликуват с песен: „Благословен е Бог на нашите отци!”.

Озарени с божествени сияния, изливащи се от Трислънчевата Светлина, съборите на светиите благочестиво богословстват за Тричислената Единица – за безначалния Отец, за Сина и за Светия Дух.

Когато с неизказаната Твоя слава Се явиш като Бог сред богове, дарявайки на всеки полагащите се награди, венци и дарове, тогава, Спасе, сподоби ни да Ти пеем: „Благословен е Бог на нашите отци!”.

Слава: Радостно възпяваме събора на всички светии, съставен от всеки род, звание и образ и пеем заедно с тях: „Благословен е Бог на нашите отци!”.

И ныне: На пречистата Мария, пресвета Богородица и Отроковица, всички заедно в божествен хор велегласно възгласете: „Радвай се Ти, Която източваш за нас извор на радост!”.

Песен 8

Ирмос: Халдейският мъчител седмократно разпали силата на пещта за богопочитателите, но когато ги видя спасени от висшата сила, той викна към Твореца и Избавителя: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Радвайте се, мъченици, пророци, апостоли, свещеномъченици достойни за почитане, праведни и преподобни, божествен лик на учителите, които заедно с жените-мироносици сладостно зовете: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Господа във всички векове!”.

Насищани с превъзхождащо ума сияние и изпълнени с божествено веселие и радост, о светии, вие ставате богове в близостта си до Бога; и така приобщени към боготворящото сияние и просветени от лъчите на неизказаната слава, превъзнасяйте във всички векове Христа.

Припев: Благославяме Отца, Сина и Светия Дух, Господа.

Като ярки звезди, о светии, вие озарявате църковното небе с разнообразни дарования и различни красоти - с праведност, целомъдрие, мъжество и разум, пеейки: „Свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Христа во веки!”.

И ныне: Всички богомъдри жени, достигнали в Христа съвършенство чрез Духа, сега с веселие окръжават пречистата Дева – истинската Майка Божия, Която ни избави от проклятието на пра-майката ни Ева. Възпявайте Нейния Плод во веки!

Песен 9

Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог Се яви в плът на човеците и Твоята утроба стана по-необятна от небесата; затова Тебе, Богородице, ангелските войнства и човешките множества величаят.

Войнството на избраните, въоръжено с надеждата и любовта и оградено с вярата, претърпя с радост всички заплахи на мъчителите, изтезанията и раните, защото като първи свидетели на истината тяхното богатство бе Христос, Който дава победа в страданията.

Пристанището на спасението – Кръстителя, апостолите, пророците и мъчениците с подвижниците, божествените учители и свещеници, съборите на патриарсите и славните свещеномъченици, боголюбивите жени, преподобните и праведните, нека сега достойно да възхвалим.

Слава: Изпитани в огъня на изкушенията и непрелъстени от светските наслади, вие тържествувате с чиста радост, славни светии, стоейки пред световидния Господен престол на небесата, защото вече не гледате смътно, като през огледало, а сянката премина и ясно истината ви се откри.

И ныне: Ти си за разделените съединение, защото чрез Теб човеците наистина станаха съграждани на небесните ангели и за това свидетелстват чиновете на всички светии, които заедно с безплътните сега възпяват Родения от Тебе, Дево Богородице, с вечни песнопения.

Светилни:

Възкресен първи: Нека възлезем с учениците на планината Галилейска, за да видим с вяра Христа, Който приема власт над небесното и земното и да узнаем как Той учи да се кръщават всички народи в името на Отца и Сина и Светия Дух, обещавайки да пребъде с тайнослужителите до свършека на света.

Слава: Кръстителя и Предтечата, апостолите, пророците, мъчениците и свещеноначалниците, постниците и преподобните, свещеномъчениците заедно с боголюбивите жени, всички праведници и ангелските чинове, нека както подобава да увенчаем с песни, молейки се на Христа Спасителя да се удостоим с тяхната слава.

И ныне: Този, Който на небесата е прославян божествено от ангелите, без да отстъпва неизказано от недрата на Отца, заживя със земните, Пречиста; а ти стана служителка на това спасение, свръхразумно давайки Му плът от чистите ти кърви. Моли Христа да дари на твоите раби избавление от прегрешенията.

Хвалитни стихири на 8 – 5 на глас 8 от Октоиха:

Господи, макар и да застана като подсъдим пред съдилището на Пилат, Ти не отстъпи от Престола, на който заедно с Отца седиш и възкръсвайки от мъртвите, Ти освободи света от робството на неприятеля, като Щедър и Човеколюбец.

Господи, Ти ни даде Своя Кръст за оръжие против дявола, защото той се страхува и трепери, не можейки да гледа неговата сила. Кръстът възкресява мъртви и унищожи смъртта, затова се покланяме на Твоето погребение и възкресение.

Господи, макар че иудеите Те положиха като мъртвец в гроба, а войниците Те пазеха като спящ Цар и Те запечатаха с печат като Съкровищница на живота, но Ти възкръсна и подари нетление на нашите души.

Твоят ангел, Господи, проповядвайки за възкресението, стражата уплаши, а на жените възвести: „Защо търсите Живия сред мъртвите? Той възкръсна като истински Бог и дарува на вселената живот.”

Ти пострада на Кръста, бидейки безстрастен по божество и прие тридневно погребение, за да ни освободиш от робството на врага; и дарявайки ни с безсмъртие Ти ни оживотворяваш, Христе Боже, чрез Твоето възкресение, Човеколюбче.

И 3 стихири на светиите, глас 4

Господ направи дивни светиите на земята, защото те възприеха телесно Неговите страдания и рани и украсявайки се с тях, явно се изпълниха с божествените красоти; нека ги възпеем като неувяхващи цветя, като неугасващи звезди на Църквата и като доброволно принесли се жертви.

Стих: Воззваша праведнии, и Господь услыша ихъ.

Апостолите с пророците, учителите с преподобните, свещеномъчениците с всички праведни и пострадалите свети жени с множеството на подвизавалите се с любов и чиновете на преподобните, нека да възхвалим със свещени песни, като наследници на небесното Царство и като жители на рая.

Стих: Дивенъ Богъ во святыхъ Своихъ, Богъ Израилевъ.

Направилите земята подобна на небето със сиянието на добродетелите, подражавалите на смъртта Христова, вървелите по пътя, водещ към безсмъртието, очистилите страстите човешки чрез действието на благодатта и пострадалите единодушно по целия свят мъченици, нека доблестно да се възхвалят.

Слава, първа евангелска стихира, глас 1.

Пред възхождащите на планината ученици застана Господ, преди възнесението Си от земята. Покланяйки Му се, те узнаха за дадената Му повсеместна власт и бяха пратени да проповядват по вселената за възкресението Му от мъртвите и за възнесението Му на небесата, а Христос – истинският Бог и Спасител на нашите души, обеща да пребъде с тях во веки.

И ныне: Преблагословенна еси…

Владика Григорий - поздрав за Петдесетница

Pentecost from Bishop John on Vimeo.




Pentecost Uncut from Bishop John on Vimeo.

КАНОН НА УТРЕНЯТА НА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ, ПЪРВОУЧИТЕЛИ СЛАВЯНСКИ 

Песен 1

Ирмос: Господ, Който в древност с божествена заповед събра водите в едно и за израилския народ раздели морето - Той е нашият препрославен Бог; Него възпяваме, защото Се прослави.

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Желаейки да отхвърлиш светската суета, преподобни Методие, ти остави всички хубости на тоя свят и воювайки в ангелски образ с невидимите врагове послужи на единия Бог, възпявайки Го с радост: „Него единствен възпяваме, защото Се прослави!”

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

От пелени ти се показа като избран съсъд, Кириле блажени, и беше чужд на юношеските падения, възлюбвайки божествената мъдрост; и така просветен с ученията на православната Църква, сам стана за мнозина учител и просветител.

Слава: Обилно напоени с водата на вашите учения, славянските страни и до днес принасят на Владиката Христа благоприятни плодове. Затова ви облажава светата Църква и зове: „Избавете ни от беди, угодници Христови!”

И ныне: Водите на греха нахлуха в моята душа, Владичице, и затънах в тинята на страстите, но към тебе прибягвам, Всенепорочна, усмири бурята на нечистите ми помисли и ме дари с мирно устроение.

Песен 3

Ирмос: Всевишни Вседържителю, Който от небитие изведе цялото творение, сътворявайки го чрез Словото и усъвършенствайки го чрез Духа, утвърди ме в Твоята любов.

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Като вложи в сърцето си Господните слова: „Който иска да върви след Мене, нека вземе кръста си...”, ти възложи на плещите си кръста на монашеския живот, преподобни Методие, и последва Христа; моли Го и мене – охладнелия духом да утвърди в Своята любов.

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Този, Който в древност показа на Йаков в сънно видение стълбата възлизаща на небесата, Той Същият и тебе, свети Кириле, още като младенец в дивен сън те сгоди с девицата София, а тя бе седящата на Божия престол Премъдрост, Която те утвърди в любовта на Всевишния.

Слава: Бог всичко сътвори от нищо и вас, отроци достойни за удивление, от майчина утроба освети като избрани Свои съсъди, за да понесете Името Му пред народите. Затова празнувайки свещената ви памет, молим ви, Кириле и Методие, колебаещите се наши умове да утвърдите в правата вяра.

И ныне: Като дарила мир на света и родила Началника на тишината, укроти вълните на моите страсти, Пречиста, и ме утвърди на камъка на безстрастието.

Седален, глас 4: Светата и единосъщна Троица ти уподоби на слънцето, Кириле боговдъхновени, посочвайки, че то е сътворено на небето, за да бъде видим образ на Светата Троица, казвайки: „Подобие на Бог Отец е слънчевият кръг, който няма начало, нито край; и както от слънчевия кръг извират лъчите на светлината, просветлявайки света, така от Бог Отец Се ражда Синът – Сиянието на Отца; а топлината, която оживотворява вселената, изливаща се от същия кръг заедно с лъчите, е подобие на Светия Дух, Който изхожда от Същия Отец.” Слушайки твоето дивно учение и ние се покланяме на Единия Бог – Троица, облажавайки и твоята памет, всеблажени отче.

Песен 4

Ирмос: Ти яви Своята велика любов към нас, Господи, предавайки на смърт Единородния Си Син; затова с благодарност Ти зовем: слава на Твоята сила, Господи.

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Положил си спазването на заповедите като крайъгълен камък, върху който изгради храма на своята душа, преподобни Методие, правейки я обител на Светия Дух; аз пък, бидейки обиталище на греха, към теб прибягвам, всеблажени, очисти ме с росата на твоите молитви, за да викам с благодарност: „Слава на Твоята сила, Господи!”

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

„Дай ми да разбера кое е угодно на Теб, Владико” – викаше ти, блажени Кириле, когато с младия цар се обучаваше на книжната наука. Заради това, заедно с външната философия, ти свише прие духа на Премъдростта и страха Божи, а счете за нищо земна мъдрост, викайки: „Слава на Твоята сила, Господи!”

Слава: Любовта към своя Създател ти положи като печат върху своето сърце, всеблажени. Затова отхвърли земната невеста и славата на тоя свят, Кириле, и като птица бягаща от мрежите на ловците, ти достигна в тихото пристанище на монашестващите и се облече в дрехата на радостта, пеейки с Методий: „Слава на Твоята сила, Господи!”

И ныне: Като положа пред себе си моите беззакония и неправди, виждам че те са повече от морския пясък. Към тебе прибягвам, Всенепорочна, изцели раните на моята душа, за да викна към Родения от тебе с благодарност: „Слава на Твоята сила, Господи!”

Песен 5

Ирмос: Като видя образно Бога превъзнесен на престол и носен от ангелите на славата, Исая викаше: „О, окаяният аз, видях въплъщаващия Се Бог, незалязващата Светлина, Която просвещава света!”

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Като благоуханна лилия ти разцъфна в пустинята, преподобни Методие, украсявайки душата си с молитви, бдения и пост и като поживя равноангелно на земята, сега с ангелите светло съзерцаваш незалязващата Светлина, Която просвещава света.

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Молейки се в пустинята на Оня, Който е носен от ангелите на славата, Кириле, ти бе върнат в царствения град, защото така бе потребно и се украси със сана на свещенството, за да покажеш пътя на спасението на човеците, просвещавайки ги със светлината на ученията и принасяйки безкръвната жертва за всички на незалязващата Светлина, Която просвещава света.

Слава: Като неизчерпаем извор на Премъдростта се яви ти, богоносни Кириле, когато бе изпратен от царя за прение със сарацините, хулещи Пресветата Троица, защото те не можаха да те потопят с мътните води на злото си учение, понеже ти свише беше озарен от незалязващата Светлина.

И ныне: Бидейки като безплодно дърво, как не се боя от страшното посичане, о окаяният аз? Скоро се притечи към Богоблагодатната, душо моя, защото, ако тя не се застъпи за тебе, няма да видиш незалязващата Светлина, Която озарява света!

Песен 6

Ирмос: Обгърна ме греховната бездна и изнемогва духът ми; но простри, Владико, Своята силна ръка и както Петър ме спаси.

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

„Ето, Божието естество е като морската бездна, непостижимо за ума и неизречимо със слова”, - рекъл си на мохамеданите, премъдри Кириле – „и който иска да преплува тая бездна без светото Евангелие потъва, не знаейки да пее: „Владико, както Петър ме спаси!”.

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Потънали в бездната на лъжливия разум, мохамеданите тайно ти предложиха смъртоносна отрова, но Христос, Който в Евангелието каза: „Дори и нещо смъртоносно да изпиете, няма да ви навреди”, те запази жив и те върна с чест в царствения град. А ти, достойно облажаван от царя и патриарха, не се възгордя, но не престана да пееш: „Владико, както Петър ме спаси!”

Слава: В древност рече божественият Дух: „Отделете ми Варнава и Савел за делото, за което ги призовах!” Подобно и вас, преподобни отроци, Той повели да ви изпратят в славянските страни и така людете, седящи в тъмнина и смъртна сянка, да се просветят с вашите учения и да викнат: „Владико, както Петър Ти и нас си спасил!”

И ныне: Обгърна ме последната бездна на греховете и цял съм в трепет, ужасен от безконечното потъване! Затова ти принасям молитва, Пренепорочна, помилвай моята страстна душа, простри ръката си като блага и както твоя Син спаси Петър, така и мен, Владичице, спаси.

Кондак, глас 3: Нека почетем свещената двоица наши просветители, които с превода на божествените писания ни откриха извора на богопознанието; от него и до днес черпим неоскъдно и ви облажаваме, Кириле и Методие, които стоите пред престола на Всевишния и горещо се молите за нашите души.

Икос: Просиялите в добродетели проповедници на благочестието, истинските стълбове и основи на Църквата, тръби на божествените Христови догмати, богоносните отци Методий и Кирил, елате, верни, да възхвалим. Защото те отблъснаха от нас мрака на незнанието и изгориха нечестието на ересите с огъня на Духа; превеждайки Писанията, те претвориха славянския род от дива в благоплодна маслина и чрез божественото кръщение го приведоха във вярата Христова, изпълвайки вселената с множество чудеса. Затова днес те като венценосци предстоят пред Вседържителя Бога и ние викаме към тях: „Божествени отци и равноапостоли, чрез своето застъпничество дарете на всички славянски народи твърдост в правоверието и единомислие и горещо се молете за нашите души!”

Песен 7

Ирмос: В древност отроците не се поклониха на златния персийски идол, но посред пещта пееха: „Боже на отците ни, благословен Си!”

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

В началото пребъдвайки сам с Единия, ти претвори душата си като богонасаден рай, Методие, а после отивайки на апостолска проповед заедно с богомъдрия Кирил, ти се потруди и в славянските страни, където като неизгарящи от огъня на нечестието отроци възпявахте: „Боже на отците ни, благословен Си!”

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Иудеи и сарацини ти обори, премъдри Кириле, и Хазарската страна просвети със светото кръщение, освобождавайки множество пленници и претворявайки в безводната пустиня горчивата вода в сладка. А людете, спасени чрез теб, възпяваха: „Боже на отците ни, благословен Си!”

Слава: Били сте избрани съсъди, отроци преподобни, да понесете името Господне пред народите, затова и други славянски страни пожелаха да се озарят от вашите учения. А вие, предпочели да замените насладата от безмълвието с апостолските трудове, та да придобиете за Христа множество души, задно с тях възпейте: „Боже на отците ни, благословен Си!”

И ныне: Съсъд изпълнен със страсти съм аз, пресвета Богородице Дево, и се боя от вечната смърт и огненото наказание. Но ти, Пречиста, спаси мене – загиващия, препаши със сила моя дух, та като разкъсам греховните вериги да възпея с благодарност: „Родителко на Избавителя на пленените, благословена си!”

Песен 8

Ирмос: Веществения огън с невеществен пламък изгориха богосъзерцателните отроци и пееха: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Винаги озаряван от нетварната светлина на благодатта, ти прие сана на свещенството, блажени Кириле, и чрез подкрепящия те Дух Свети, ти извая славянските букви, за да се просветят народите, имайки преведени на сроден език боговдъхновените книги и да възпеят: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Първо неземните слова на сина на гърма: „В начало бе Словото”, като начало на нашата вяра гръмко възвестихте, отци всехвални. После сладкогласния псалтир преведохте със славянски думи, чрез които и днес светата Църква радвайки се вика: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”

Слава: С невеществени съкровища ни обогатихте, отци дивни, защото божествената литургия на славянските езици започна от вас да се извършва. На тая благодат и ние до днес бидейки причастни, възпяваме Бога, казвайки: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”

И ныне: Обгърна ме огънят на изкушенията и злите беди, към тебе прибягвам, Богородице Дево, не пренебрегвай моленията на твоя раб, избави ме от задържащите ме в плен страсти, та благославяйки да те славословя и да превъзнасям името ти во веки.

Песен 9

Ирмос: Теб – неизгарящата къпина и свята Дева, Майка на Светлината и Богородица, надежда за всички нас, ние величаем.

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Кой може по достойнство да те възхвали, Методие всеславни? Кой ще изброи подвизите и трудовете ти, които по апостолски понесе заради спасението на заблудените човеци, Кириле? Но ние, които от вас се научихме да славим всевишния Бог на сродни нам езици, единодушно и вас заедно с Него величаем.

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Когато извърши делото и премина попрището на живота, Кириле блажени, свише ти получи известие за своята кончина, която прие и радостно запя: „За тия, които ми рекоха: „Да влезем в дворите Господни” се възвесели духът ми!” И жадуващ за небето, с душа се възнесе там, където заедно с небесните сили винаги възпяваш единосъщната Троица.

Слава: Приемайки епископството на моравската църква, преподобни Методие, ти понесе много трудове и подвизи, възвестявайки светата вяра и претърпя много беди и гонения; а сега заедно със свети Кирил, радвайки се на небето, молете се за нас, та винаги да ви величаем като наши застъпници и ходатаи.

И ныне: По-висша от ангелите и по-почитана от херувимите, чрез посредничеството на светите Кирил и Методий, смили се над нашето смирение, молим те, и изведи ни от греховната дълбина, избави ни от вечното осъждане, та заедно с тях тебе, Майко на Светлината и Богородице, надеждо за всички нас, да величаем.

Утреня на Петдесетница

Тропар, глас 8:

Благословен Си, Христе Боже наш, Който направи рибарите премъдри, изпращайки им Светия Дух, и чрез тях улови вселената, Човеколюбче, слава Тебе!

Първи седален, глас 4:

Нека радостно да отпразнуваме, о верни, последния и заключителен празник; това е Петдесетница, изпълнение на обещаното и определеното, защото днес огънят на Утешителя слезе на земята във вид на огнени езици и просвети учениците, показвайки ги посветени в небесните тайни. Светлината на Утешителя дойде и просвети света! Слава, и ныне, същият.

Втори седален, глас 8:

Дошлият на земята източник на Духа, разделяйки се мислено на огнени реки, оросяваше апостолите, възвеждайки ги към светлината. И за тях огънят стана оросяващ облак, просвещаващ ги с дъжд от пламък; от тях и ние приехме благодат чрез огън и вода. Светлината на Утешителя дойде и просвети света! Слава, и ныне, същият.

Седален след полиелея, глас 8:

След възкресението от гроба и божественото възнесение в небесната висота, Христе, Ти изпрати на боговидците Своята слава, Щедри, обновявайки правия Дух в учениците. Затова като с мелодия от звучна лира, те тайнствено на всички изясниха, Спасите-лю, Твоето домостроителство. Слава, и ныне, същият.

1-ви антифон, на 4-ти глас

Прокимен, глас 4-ти: Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата. Стих: Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми.

Стихира след 50 псалом, глас 6:

Царю Небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който Си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и Се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благи, нашите души.

Канони - първият на преп. Козма Маюмски, глас 7 и вторият на преп. Йоан Дамаскин, глас 4

Песен 1

Ирмос: Господ, Който съкрушава в битки със силна ръка, покри с морето фараона и колесниците му; нека Го възпеем, защото Се прослави.

Припев:Пресветая Троице, Боже наш, слава Тебе.

Както обеща на учениците Си, Христе, Ти на дело изпрати Утешителя Духа, и озари със светлина света, Човеколюбче.

Изпълни се предвъзвестеното от древност в Закона и пророците, защото днес се изля благодатта на божествения Дух за всички верни.

Втори ирмос: Покрит с божествен мрак, заекващият Моисей, изложи ясно написания от Бога закон, защото отърсвайки прахта от очите на ума си, той видя Вечносъществуващия и се научи на знание от Духа, прославяйки Го с божествени песни.

Свещените и честни уста рекоха: „Разлъка за вас не ще има, о приятели! Защото сядайки на най-високия престол на Отца, Аз ще излея обилната благодат на Духа, за да просияят копнеещите за нея.”

Преминалото предела най-истинно Слово изпълва с тишина сърцето, защото завършвайки делото, Христос възвесели Своите приятели и както обеща, в бурен вятър и огнени езици дарува им Духа.

Песен 3

Ирмос: Христе, Ти рече на учениците: „Стойте в Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре! Аз ще ви пратя Друг Утешител като Мене – Моя и на Отца Дух, в Когото ще се утвърдите!”.

Слязлата сила на божествения Дух божествено съедини в едно съзвучие разделения в древност говор на зломислещите, вразумявайки верните с познание за Троицата, в Която ние се утвърдихме.

Втори ирмос: В древност, единствено молитвата на изпълнилата се с дух съкрушен пророчица Анна към всесилния Бог на разума разкъса веригите на бездетната утроба и прекрати неудържимата наглост на многодетната.

Непостижима е Богоначалната Троица, защото Тя направи неуките красноречиви, рибарите – премъдри и затварящи със слово устата на множество мъдреци, извличайки от дълбината на нощта безчислени народи, чрез искрящия пламък на Духа.

Нетленното Сияние – Духът, изхождащ от неродената Светлина и просвещаващ с всемогъщо действие, сега чрез Сина с огнен шум явява единосъщната Светлина на Отеческата власт пред народите в Сион.

Седален, глас 8: Любещите Спасителя се изпълниха с радост и тези, които бяха страхливи преди, получиха дръзновение, когато днес Дух Свети слезе свише над дома на учениците и всеки от тях по различен начин говореше на людете; защото езиците бяха разделени и видими като огън, който не ги изгори, но напротив, ороси ги. Слава, и ныне, същият:

Песен 4

Ирмос: Съзерцавайки Твоето пришествие в последните времена, Христе, пророкът викаше: „Чух за Твоята сила, Господи, че Си дошъл да спасиш всички Твои помазаници!”.

Този, Който в началото говореше чрез пророците и проповядваше Закона на несъвършените човеци, днес като истински Бог Утешител Се открива на служителите и свидетелите на Словото.

Духът, носещ знамението на Божеството, Се раздели в огън над апостолите и Се яви в странни езици, защото Той е божествената и самовластна Сила, изхождаща от Отца.

Втори ирмос: Царю на царете, Един от Единия, единствено Слово, произлязло от безначалния Отец, Ти като благодетел наистина изпрати равносилния Твой Дух на апостолите, които пеят: „Слава на Твоята сила, Господи!”.

Като приготви банята на божественото обновление чрез Богочовешкото Си слово Ти, Слове Божи, запечатай излелия се от нетленно прободеното Твое ребро дъждовен поток с топлината на Духа.

Всички прекланят колена пред Утешителя, пред Сина на Отца и пред единосъщния Отец, виждайки в три Лица Същество истинно, непристъпно, надвременно и едно, понеже благодатта на Духа възсия като светлина.

Нека всички служители на трисветлото Същество да се изпълнят с Богоначалния, защото Христос като Благодетел свръхестествено прави всички съвършени и огнено просвещава за спасение, давайки цялата благодат на Духа.

Песен 5

Ирмос: Правият Дух на спасението, заченат у пророците и роден на земята чрез страха Господен, прави чисти апостолските сърца и във верните Се обновява, защото Божиите повеления са светлина и мир.

Слязлата днес Сила е благият Дух - Духът на Божията Премъдрост, Духът, изхождащ от Отца и чрез Сина явил Се на нас, верните; Той дава святост на онези, в които Се вселява, и в тази святост Той по естество Се съзерцава.

Втори ирмос: Изкупително очистване от греховете чрез огнедишащата роса на Духа приемете, о, световидни чеда на Църквата, защото сега излезе от Сион закон – благодатта на Духа във вид на огнени езици.

Неподвластният Дух, Който изхожда от Отца, благоволи самовластно да направи мъдри езиците на апостолите, запечатвайки живоносното слово, изречено от Спасителя със силата на Отца, като Нему съ-образен.

За да изцели умовете на апостолите от греха, всевластният Бог – Слово устрои в тях пречист дом за Себе Си; а сега тук се вселява светлината на равносилния Му и единосъщен Дух.

Песен 6

Ирмос: Сред вълненията на житейските грижи моите грехове ме потопяват и ме поглъща душепагубния звяр, Христе, но като Йона аз зова към Теб: „От дълбината на тлението ме изведи!”.

От Твоя Дух Ти изля обилно върху всяка плът, както Си рекъл, Господи, и всичко се изпълни с познание за Тебе - че Ти Си Син, роден нетленно от Отца, а Духът неразделно от Него изхожда.

Втори ирмос: Владико Христе, Ти възсия от Девата като очистване и спасение за нас, понеже както избави пророк Иона от гръдта на морския звяр, така изведе от тлението целия паднал Адамов род.

Вседържителю, обнови в нас многожелания и прав Дух, Който е всесъвършено съединен и изхождащ от Отца, изгарящ отвратителната тиня на скверните дела и очистващ нечистотата на умовете, и нека Той пребъдва в нас во веки.

Като желано достояние за апостолите, очакващи на Сион Твоето пришествие, Ти, Душе, чрез огън утвърждаваш в тях познанието за Роденото от Отца Слово, изобличавайки скоро дивото безумие на езическите брътвежи.

Кондак, глас 8: 

Когато слезе и смеси езиците, Всевишният разделяше народите, а когато раздаваше огнени езици, призова всички към съединение, затова в един глас славим Всесветия Дух.

Икос: Скоро и надеждно утешение подай на Своите раби, Иисусе, когато униваме духовно. Не Се отлъчвай от нашите души в скърби, не Се отделяй от мислите ни в беди, но винаги идвай ни на помощ. Приближи Се към нас, приближи Се, Вездесъщи, и както всякога Си заедно с Твоите апостоли, така съедини със Себе Си и любещите Те, Щедри, та съединени с Тебе да възпяваме и славословим Твоя всесвят Дух.

Синаксар: 

Стихове: В бурен вятър Христос раздава на апостолите Божествения Дух във вид на огнени езици. Във великия ден Духът Се изля върху рибарите.

На този ден, осмата неделя след Пасха, празнуваме Светата Петдесетница в памет на слизането на Всесветия Дух в света, което се случва петдесет дни след Възкресението от мъртвите на нашия Господ Иисус Христос. Ние възприехме този празник от еврейските книги, защото точно както евреите празнували своята Петдесетница, почитайки числото седем и понеже получили Закона петдесет дни след Пасха, така и ние празнувайки петдесет дни след Пасхата, вместо закона получаваме Всесветия Дух, Който ни дава закон и ни наставлява на всяка истина, постановявайки това, що е угодно на Бога.

Трябва да се знае, че сред евреите имало три големи празника: Пасха, Петдесетница и Шатри.

Те извършвали Пасхата в памет на освобождението си от Египет и преминаването им през Червено море, защото "Пасха", на еврейски означава "преминаване". Този празник означава и нашето собствено преминаване и завръщане от мрака на греха към рая.

Евреите празнували Петдесетница за възпоменание на трудностите, които преживели в пустинята, където получили Закона, и как, чрез през много скърби стигнали до Обетованата земя, защото тогава се насладили на плодове, пшеница и вино. За нас пък този празник символизира трудностите, които понесохме докато бяхме в неверието, и влизането ни в Църквата, в която приемаме Тялото и Кръвта на Владиката. Едни казват, че Петдесетницата се празнувала у иудеите по гореспомената причина, а други – в чест на петдесетте дни,  в които Моисей постил и в края на които приел Богонаписания закон. Напомнят също и жертвоприношението на телеца и другите неща, които извършил Моисей при негово възкачване и слизане от планината. Други смятали, че Петдесетницата у иудеите е замислена, както вече се каза, заради числото седем, защото умножено само по себе си прави петдесет без едно. Но достойнството на числото петдесет се отнася не само към дните, но и към всяка петдесета година, която у тях се нарича юбилейна, защото се получава при седемкратно умножаване на седем години, когато оставят земята си незасята, на животните си дават отдих и купените роби пускат на свобода.  

Третият им празник бил Шатри, отбелязван след прибирането на плодовете, тоест пет месеца след празника Пасха. Този празник се празнувал в памет на деня, в който Мойсей за първи път разпънал Скинията, която видял на планината Синай в облака и която била съградена от майстора Веселиил. Сами разпъвайки шатри, евреите празнували този празник на полето и благодарели на Бога, събирайки плодовете на своя труд. Предполагат и че Давид надписал някои от псалмите си с надписа „За линовете“, имайки предвид този празник. Той е предобраз на нашето възкресение от мъртвите, когато нашите вече разрушени телесни скинии отново ще бъдат разпънати и възстановени, за да се радваме на плодовете на трудовете си, празнувайки във вечните обители.

Трябва да се знае, че в този ден Петдесетница, който празнуваме, Светият Дух слезе върху учениците. И тъй като светите отци решили да разделят празника поради величието на Всесветия и Животворящ Дух, защото Той е Един от Светата и Животворяща Троица, то за това как слезе Светия Дух ще разкажем утре.

По молитвите на светите апостоли, Христе Боже, помилвай ни. Амин.

Песен 7

Ирмос: Хвърлени в огнената пещ, благочестивите отроци с песен претвориха огъня в роса, пеейки така: „Благословен Си, Господи, Боже на нашите отци!”.

Когато апостолите известяваха за великите Божии дела, невярващите счетоха за опиянение действието на Духа, чрез което се открива Троицата – единственият Бог на нашите отци.

Православно богословстваме за неразделното естество – безначалния Бог Отец, Словото и Духа единовластни, като пеем: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Втори ирмос: Хармонично зазвуча мелодичния напев на инструментите, призоваващи към почитание на излетия от злато бездушен истукан, а светоносната благодат на Утешителя ни подбужда с благоговение да пеем: „Единна, равносилна и безначална Троице, благословена Си!”.

Безумните не разпознаха пророческия глас, когато чуха необичайните речи на апостолите и говореха, че са се опили с вино; а ние, благочестивите, боговдъхновено Ти зовем: „Благодетелю на всичко, благословен Си!”.

Божествено откровение гръмогласно проповядва боговдъхновеният пророк Иоил, когато чрез него Словото изрече: „Тия, върху които Аз ще излея богоначалния Мой Дух, заедно ще призоват: „О, Трисияйно Естество, благословено Си!”.

Третият час се обогати с благодат, за да почитаме Трите Ипостаси в неразделната им власт; и сега - в единия Господен Ден - Сине, Отче и Душе, благословен Си!

Песен 8

Ирмос: Неизгарящата в огъня къпина на Синай яви Бога на трудно говорещия и заекващ Моисей, а ревността Божия показа тримата отроци в огъня като непоколебими певци, които пееха: „Всички творения Господни, Господа възпявайте и превъзнасяйте във всички векове!”.

Когато живителното бурно дихание на всесветия Дух свише се носеше над рибарите във вид на огнени езици, тогава те известяваха за великите Божии дела: „Всички творения Господни, Господа възпявайте и превъзнасяйте във всички векове!”.

Като възлизащи на планината, до която не биваше човек да се допира, елате да застанем на Синайската планина, в града на живия Бог, и без да се боим от страшния огън с духоносните ученици сега да се възрадваме: „Всички творения Господни, Господа възпявайте и превъзнасяйте във всички векове!”.

Втори ирмос: Пламъкът на Трисветлия образ на Божеството разкъсва окови и разхлажда; отроците пеят, а цялото творение благославя като Благодетел единия Спасител и Творец на всичко.

Чрез видението на огнените езици Духът устройва спомен за спасителните слова на Христа, които Той чу от Отца и изрече пред апостолите; а досега отчужденото от Бога творение, отново се приобщава към Него и благословено Го възпява.

Спасително и самовластно Си дошъл, явявайки Се като самосияйна Светлина, която дава просвещение, о, Душе, и изпълнил Си апостолите като драгоценно вдъхновение. Пребъдвай неотстъпно в Твоите раби!

Пророците, с преизпълнени от Духа усти, възпяха Твоето пришествие в плът, Царю, и изпращането на Духа, произхождащ от недрата на Отца, несътворен, съ-действащ и съ-престолен на Тебе, чрез Когото верните благоговеят пред Твоето въ-човечаване.

Песен 9

Ирмос: Заченала нетленно и дала плът на най-мъдрото от всички Слово, Майко непознала мъж, Дево Богородице, Вместилище на Невместимия, Обител на безпределния Твой Създател, ние Тебе величаем.

Припев: Като съзерцаваха слизането на Утешителя, апостолите се удивиха, как във вид на огнени езици Се яви Светият Дух.

Носен в древност на неизгарящата огнена колесница, огнедишащият ревнител Илия радостно явяваше вдъхновението свише, което сега осия апостолите и осветени в него, те на всички проповядваха Троичния Бог.

Въпреки законите на естеството чу се нещо необикновено: когато се разнасяше единен глас от учениците, по благодатта на Духа, различно чуваха народите и племената за великите Божии дела, просвещавани в познанието на Троицата.

Втори ирмос: Радвай се, Царице, славна Майко и Дево, защото никоя красноречива уста с ораторство не може да Те възпее достойно; изнемогва всеки ум, опитвайки се да разбере Твоето детерождение; затова единогласно Те възпяваме.

Да се възпее подобава Отроковицата, от Която Животът произлезе, защото Тя единствена скри в утробата си Словото, Което лекува страдащата под греха човешка природа, а сега, седейки отдясно на Отца, ни изпраща благодатта на Духа.

Всички ние, върху които се изля божествената благодат, осветени, сияещи и преобразени в чудно благолепие, придобихме знание за равносилното, неразделно, премъдро, трисветло Същество, Което и прославяме.

Светилен, глас 3:

Всесвети Душе, Който от Отца изхождаш и чрез Сина дойде при неуките ученици, познали в Тебе Бога, спаси и помилуй всички нас.

Слава и ныне: Отец е Светлина, Словото е Светлина, Светлина е и Светият Дух, Който бе пратен над апостолите във вид на огнени езици; чрез Него и целия свят се просвещава за почитане на Светата Троица.

Хвалитни стихири, глас 4:

Преславно чудо днес видяха всички народи в града Давидов, когато Дух Свети слезе в огнени езици, както повествува богословесният Лука, пишейки: „Когато бяха събрани Христовите ученици биде шум като че от бурен вятър и напълни къщата, в която седяха, и всички наченаха да говорят непознати слова, непознати учения, необичайни наставления за Светата Троица.” (2)

Дух Свети е бил винаги, и е и ще бъде; нито има начало, не ще има и край, но винаги е заедно с Отца и Сина и към Тях Се причислява: Живот и Животворящ, Светлина и Подател на светлина, Сам благ и Извор на благост. Чрез Него се познава Отец и се прославя Сина, и от всички се постига едната сила, единия порядък, едното поклонение на Светата Троица.(2) 

Дух Свети е светлина, живот и жив разумен Извор. Дух на премъдрост, Дух на разум, благ, прав, мислещ, владичестващ, очистващ съгрешенията; Бог и Творец на богове по благодат; Огън, изхождащ от Огъня; говорещ, действащ, разпределящ дарованията. Чрез Него се увенчаваха всички пророци и божествените апостоли с мъчениците. Това е нещо странно за слуха и за съзерцанието: Огън, разделящ Се за раздаване на дарованията! (2)

Слава и ныне, глас 6: Царю Небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който Си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и Се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благи, нашите души.