събота, 29 май 2010 г.




Честит празник на всички!


Нека имаме дръзновението на светиите и да послужим на Бога през целия си живот. Амин





КАНОН НА УТРЕНЯТА НА ПЪРВАТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА
 НА ВСИЧКИ СВЕТИИ
Песен 1
Ирмос: Някога Моисеевият чудотворен жезъл с кръстообразен удар раздели морето и потопи колесниците на фараона, спасявайки беглеца Израил, който пеш премина и възпя с песен Бога.
Вси светии, молете Бога за нас.
Възпявайки множеството на Твоите светии, аз моля да се озари душата ми от Твоята светлина по техните молитви, защото Ти Си непристъпна Светлина, Която прогонва мрака на незнанието чрез Твоите зари, Слове Божи, Подателю на светлината Христе. (2)
Вси светии, молете Бога за нас.
Когато Се издигна на Дървото, Ти привлече към познание на Тебе цялото наследие на народите, Владико, и го просвети със светлината на Светата Троица чрез Твоите свети апостоли, които разпръснаха мъглата на измамата.
Вси светии, молете Бога за нас.
Обикнали Твоя закон, Христе, славните апостоли благочестиво отхвърлиха всичко земно и със светлината на благодатта озариха цялата вселена, проповядвайки благовестието за Тебе.
Слава: Взимайки с радост Твоя Кръст и неотклонно подражавайки на светите Ти страдания, доблестните мъченици не се уплашиха нито от заплахите на мъчителите, ни от огън, ни от меч, ни от рани, ни от глад, нито от смъртта дори.
И ныне: Изпълнени с мъжество, девиците непоколебимо претърпяха мъчителни страдания и, според псалома, следвайки подире ти, Пречиста Дево, с боговдъхновена радост заедно се принесоха на твоя Син – Царя на всичко.
Песен 3
Ирмос: О, Христе, Който премъдро утвърди в начало небесата и основа земята върху водите, утвърди и мене върху камъка на Твоите заповеди, защото никой не е свят освен Тебе, единствен Човеколюбче.
Вси светии, молете Бога за нас.
Свещениците и пастирите, облечени в свещения дар на свещенството, Христе, чрез него мъдро ръководеха и бяха за него достойно украшение, наистина обогатени свише със словото на учителството. (2)
Вси светии, молете Бога за нас.
Украсени с красотата на първоначалното благолепие и явени като неугасими светила, вие светии, направихте Църквата Христова подобна на небето, като всеки по своему я украсихте. (2)
Слава: Подчинявайки се на Твоя закон, множествата на блажените, озарени с многообразни добродетели, получиха наследството си с радост, достойно заемайки всеки своето място в небесните обители.
И ныне: От девствена утроба ти ни роди, Богомайко, родения от Бога Бог - Слово, Когото чистите деви боголепно възлюбиха и всички, подражавайки на теб, открито Го последваха.
Седален: Извършвайки светата памет на праотците, на отците, патриарсите, на апостолите, мъчениците, пророците, на Твоите светители и преподобни, на постниците и праведниците и на всяко име, записано в книгата на живота, Христе Боже, ние се молим на всички тях за застъпничество с думите: „Дай мир на Твоя свят по техните молитви, като Човеколюбец, за да Ти зовем: „Боже прославян в сонма на Твоите светии, Ти наистина достойно Си прославил тяхната памет!”.
Песен 4
Ирмос: Ти Си моя крепост, Господи, Ти Си и моя сила, Ти Си моя радост и мой Бог, Който не остави недрата на Отца и посети нашата нищета; затова заедно с пророк Авакум Ти викам: „Слава на Твоята сила, Човеколюбче!”.
Вси светии, молете Бога за нас.
Събран от любовта, съборът на Твоите светии с истинска и чиста радост празнува заедно с ангелите нескончаемия празник на насладата, която е в Тебе, Всевиждащия Бог на всичко и Господ. (2)
Вси светии, молете Бога за нас.
В началото украсени с богодейственото помазание на свещенството, всеблажени и славни свещеномъченици, вие подобно на юношите се увенчахте с мъченически венец. И тъй, достойно приели двойни венци, сега вечно се радвате с Христа.
Вси светии, молете Бога за нас.
Плътското мъдруване вие наистина покорихте на Духа, богоносни, изсушавайки с пост неудържимите стремежи на плътта и сега, озарени със светлината на безстрастието, получихте за трудовете си награда.
Слава: Като свидетели на Първомъченика Христа, големи мъки претърпяхте, доблестно и търпеливо, сякаш страдащи в чужди тела, о славни, и сега бидейки наследници на Царството, източвате изцеления за верните.
И ныне: Ти стана Божия невеста, Богородителко, защото ни роди телесно предвечното Слово на Бога, чрез Когото водиха свят живот жени, украсени чрез теб с всевъзможни подвизи и така изправиха падението на пра-майката ни Ева.
Песен 5
Ирмос: Защо отхвърли ме от Своето лице, о Светлина неугасима, и покри ме – окаяния - чуждата тъма? Но моля се, обърни ме отново в светлината на Твоите заповеди и изправи моите пътища.
Вси светии, молете Бога за нас.
Удостоени предварително, подобно на божествени пророци, със съзерцание на бъдещите блага, вие възжелахте с душевно благородство да заживеете в чист живот, о богоносни, просвещавайки се със силата на Духа. (2)
Вси светии, молете Бога за нас.
Ликът на светиите днес блести с божествени дарования – живелите преди закона патриарси, пророците, апостолите и множествата на мъчениците, подвижниците и учителите, и праведниците със свещеномъчениците. (2)
Слава: Съзерцавайки днес събора на Твоите светии, сияещи в Твоята светлина, Спасителю, като неугасими светилници на благодатта, ние непрестанно възпяваме Твоето божествено богатство от блага и щедрости, Човеколюбче.
И ныне: Възлюбвайки предивния Плод на твоето раждане, пречестните жени счетоха за нищо житейските радости, Всечиста, желаейки с любов единствено Неговата светлина и божествено озарение.
Песен 6
Ирмос: Моля Те, Спасителю, очисти ме от многото беззакония и изведи ме от дълбините на злините, защото Тебе призовах и чуй ме, Боже на моето спасение!
Вси светии, молете Бога за нас.
Като непоклатима основа и драгоценен краеъгълен камък, избран и положен на Сион Те намериха, Владико, Твоите светии и както избрани камъни сами върху Теб се съградиха. (2)
Вси светии, молете Бога за нас.
От Твоите прободени ребра се изляха капки кръв с боготворяща вода, които обновиха света и призоваха към Теб божествения събор на всички светии, Благодетелю. (2)
Слава: Всеблагоговейно възпяваме божествения облак на мъчениците, изпълнен с благодат и светло просиял с кървавата багреница на техните доблестни страдания.
И ныне: Всички те знаем като истинска Майка Божия, Всенепорочна, чрез която избавеното женско естество пострада за Христа и благочестиво се изпълни с всяка добродетел.
Кондак, глас 8: Господи, Насадителю на тварите, вселената Ти принесе като първи плодове на естеството богоносните мъченици. По техните молитви и заради Богородица, Многомилостиви, запази в дълбок мир Твоята Църква и Твоя народ,
Икос: Мъчените по цялата земя и преселилите се на небесата, подражавалите на Христовите страдания и избавящите ни от страсти светии днес тук се събират, явявайки Църквата на първородните, която носи небесен образ и зове към Христа: „Ти Си мой Бог, заради Богородица ме запази, Многомилостиви!”.
Песен 7
Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки, играейки сякаш на поляна, пееха: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.
Вси светии, молете Бога за нас.
Множествата на светиите непрестанно възпяват Бога, Който върху тях почива и наслаждавайки се на божествената сладост, радостно ликуват с песен: „Благословен е Бог на нашите отци!”.
Вси светии, молете Бога за нас.
Озарени с божествени сияния, изливащи се от Трислънчевата Светлина, съборите на светиите благочестиво богословстват за Тричислената Единица – за безначалния Отец, за Сина и за Светия Дух.
Вси светии, молете Бога за нас.
Когато с неизказаната Твоя слава Се явиш като Бог сред богове, дарявайки на всеки полагащите се награди, венци и дарове, тогава, Спасе, сподоби ни да Ти пеем: „Благословен е Бог на нашите отци!”.
Слава: Радостно възпяваме събора на всички светии, съставен от всеки род, звание и образ и пеем заедно с тях: „Благословен е Бог на нашите отци!”.
И ныне: На пречистата Мария, пресвета Богородица и Отроковица, всички заедно в божествен хор велегласно възгласете: „Радвай се ти, която източваш за нас извор на радост!”.
Песен 8
Ирмос: Халдейският мъчител седмократно разпали силата на пещта за богопочитателите, но когато ги видя спасени от висшата сила, той викна към Твореца и Избавителя: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.
Вси светии, молете Бога за нас.
Радвайте се, мъченици, пророци, апостоли, свещеномъченици достойни за почитане, праведни и преподобни, божествен лик на учителите, които заедно с жените-мироносици сладостно зовете: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Господа във всички векове!”.
Вси светии, молете Бога за нас.
Насищани с превъзхождащо ума сияние и изпълнени с божествено веселие и радост, о светии, вие ставате богове в близостта си до Бога; и така приобщени към боготворящото сияние и просветени от лъчите на неизказаната слава, превъзнасяйте във всички векове Христа.
Благославяме Отца, Сина и Светия Дух, Господа.
Като ярки звезди, о светии, вие озарявате църковното небе с разнообразни дарования и различни красоти - с праведност, целомъдрие, мъжество и разум, пеейки: „Свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Христа во веки!”.
И ныне: Всички богомъдри жени, достигнали в Христа съвършенство чрез Духа, сега с веселие окръжават пречистата Дева – истинската Майка Божия, която ни избави от проклятието на пра-майката ни Ева. Възпявайте нейния Плод во веки!
Песен 9
Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог Се яви в плът на човеците и твоята утроба стана по-необятна от небесата; затова тебе, Богородице, ангелските войнства и човешките множества величаят.
Вси светии, молете Бога за нас.
Войнството на избраните, въоръжено с надеждата и любовта и оградено с вярата, претърпя с радост всички заплахи на мъчителите, изтезанията и раните, защото като първи свидетели на истината тяхното богатство бе Христос, Който дава победа в страданията.
Вси светии, молете Бога за нас.
Пристанището на спасението – Кръстителя, апостолите, пророците и мъчениците с подвижниците, божествените учители и свещеници, съборите на патриарсите и славните свещеномъченици, боголюбивите жени, преподобните и праведните, нека сега достойно да възхвалим.
Слава: Изпитани в огъня на изкушенията и непрелъстени от светските наслади, вие тържествувате с чиста радост, славни светии, стоейки пред световидния Господен престол на небесата, защото вече не гледате смътно, като през огледало, а сянката премина и ясно истината ви се откри.
И ныне: Ти си за разделените съединение, защото чрез теб човеците наистина станаха съграждани на небесните ангели и за това свидетелстват чиновете на всички светии, които заедно с безплътните сега възпяват Родения от тебе, Дево Богородице, с вечни песнопения.

неделя, 23 май 2010 г.

КАНОН НА УТРЕНЯТА НА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ, ПЪРВОУЧИТЕЛИ СЛАВЯНСКИ 

Песен 1


Ирмос: Господ, Който в древност с божествена заповед събра водите в едно и за израилския народ раздели морето - Той е нашият препрославен Бог; Него възпяваме, защото Се прослави.

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Желаейки да отхвърлиш светската суета, преподобни Методие, ти остави всички хубости на тоя свят и воювайки в ангелски образ с невидимите врагове послужи на единия Бог, възпявайки Го с радост: „Него единствен възпяваме, защото Се прослави!”

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

От пелени ти се показа като избран съсъд, Кириле блажени, и беше чужд на юношеските падения, възлюбвайки божествената мъдрост; и така просветен с ученията на православната Църква, сам стана за мнозина учител и просветител.

Слава: Обилно напоени с водата на вашите учения, славянските страни и до днес принасят на Владиката Христа благоприятни плодове. Затова ви облажава светата Църква и зове: „Избавете ни от беди, угодници Христови!”

И ныне: Водите на греха нахлуха в моята душа, Владичице, и затънах в тинята на страстите, но към тебе прибягвам, Всенепорочна, усмири бурята на нечистите ми помисли и ме дари с мирно устроение.

Песен 3

Ирмос: Всевишни Вседържителю, Който от небитие изведе цялото творение, сътворявайки го чрез Словото и усъвършенствайки го чрез Духа, утвърди ме в Твоята любов.

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Като вложи в сърцето си Господните слова: „Който иска да върви след Мене, нека вземе кръста си...”, ти възложи на плещите си кръста на монашеския живот, преподобни Методие, и последва Христа; моли Го и мене – охладнелия духом да утвърди в Своята любов.

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Този, Който в древност показа на Йаков в сънно видение стълбата възлизаща на небесата, Той Същият и тебе, свети Кириле, още като младенец в дивен сън те сгоди с девицата София, а тя бе седящата на Божия престол Премъдрост, Която те утвърди в любовта на Всевишния.

Слава: Бог всичко сътвори от нищо и вас, отроци достойни за удивление, от майчина утроба освети като избрани Свои съсъди, за да понесете Името Му пред народите. Затова празнувайки свещената ви памет, молим ви, Кириле и Методие, колебаещите се наши умове да утвърдите в правата вяра.

И ныне: Като дарила мир на света и родила Началника на тишината, укроти вълните на моите страсти, Пречиста, и ме утвърди на камъка на безстрастието.

Седален, глас 4: Светата и единосъщна Троица ти уподоби на слънцето, Кириле боговдъхновени, посочвайки, че то е сътворено на небето, за да бъде видим образ на Светата Троица, казвайки: „Подобие на Бог Отец е слънчевият кръг, който няма начало, нито край; и както от слънчевия кръг извират лъчите на светлината, просветлявайки света, така от Бог Отец Се ражда Синът – Сиянието на Отца; а топлината, която оживотворява вселената, изливаща се от същия кръг заедно с лъчите, е подобие на Светия Дух, Който изхожда от Същия Отец.” Слушайки твоето дивно учение и ние се покланяме на Единия Бог – Троица, облажавайки и твоята памет, всеблажени отче.

Песен 4

Ирмос: Ти яви Своята велика любов към нас, Господи, предавайки на смърт Единородния Си Син; затова с благодарност Ти зовем: слава на Твоята сила, Господи.

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Положил си спазването на заповедите като крайъгълен камък, върху който изгради храма на своята душа, преподобни Методие, правейки я обител на Светия Дух; аз пък, бидейки обиталище на греха, към теб прибягвам, всеблажени, очисти ме с росата на твоите молитви, за да викам с благодарност: „Слава на Твоята сила, Господи!”

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

„Дай ми да разбера кое е угодно на Теб, Владико” – викаше ти, блажени Кириле, когато с младия цар се обучаваше на книжната наука. Заради това, заедно с външната философия, ти свише прие духа на Премъдростта и страха Божи, а счете за нищо земна мъдрост, викайки: „Слава на Твоята сила, Господи!”

Слава: Любовта към своя Създател ти положи като печат върху своето сърце, всеблажени. Затова отхвърли земната невеста и славата на тоя свят, Кириле, и като птица бягаща от мрежите на ловците, ти достигна в тихото пристанище на монашестващите и се облече в дрехата на радостта, пеейки с Методий: „Слава на Твоята сила, Господи!”

И ныне: Като положа пред себе си моите беззакония и неправди, виждам че те са повече от морския пясък. Към тебе прибягвам, Всенепорочна, изцели раните на моята душа, за да викна към Родения от тебе с благодарност: „Слава на Твоята сила, Господи!”

Песен 5

Ирмос: Като видя образно Бога превъзнесен на престол и носен от ангелите на славата, Исая викаше: „О, окаяният аз, видях въплъщаващия Се Бог, незалязващата Светлина, Която просвещава света!”

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Като благоуханна лилия ти разцъфна в пустинята, преподобни Методие, украсявайки душата си с молитви, бдения и пост и като поживя равноангелно на земята, сега с ангелите светло съзерцаваш незалязващата Светлина, Която просвещава света.

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Молейки се в пустинята на Оня, Който е носен от ангелите на славата, Кириле, ти бе върнат в царствения град, защото така бе потребно и се украси със сана на свещенството, за да покажеш пътя на спасението на човеците, просвещавайки ги със светлината на ученията и принасяйки безкръвната жертва за всички на незалязващата Светлина, Която просвещава света.

Слава: Като неизчерпаем извор на Премъдростта се яви ти, богоносни Кириле, когато бе изпратен от царя за прение със сарацините, хулещи Пресветата Троица, защото те не можаха да те потопят с мътните води на злото си учение, понеже ти свише беше озарен от незалязващата Светлина.

И ныне: Бидейки като безплодно дърво, как не се боя от страшното посичане, о окаяният аз? Скоро се притечи към Богоблагодатната, душо моя, защото, ако тя не се застъпи за тебе, няма да видиш незалязващата Светлина, Която озарява света!

Песен 6

Ирмос: Обгърна ме греховната бездна и изнемогва духът ми; но простри, Владико, Своята силна ръка и както Петър ме спаси.

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

„Ето, Божието естество е като морската бездна, непостижимо за ума и неизречимо със слова”, - рекъл си на мохамеданите, премъдри Кириле – „и който иска да преплува тая бездна без светото Евангелие потъва, не знаейки да пее: „Владико, както Петър ме спаси!”.

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Потънали в бездната на лъжливия разум, мохамеданите тайно ти предложиха смъртоносна отрова, но Христос, Който в Евангелието каза: „Дори и нещо смъртоносно да изпиете, няма да ви навреди”, те запази жив и те върна с чест в царствения град. А ти, достойно облажаван от царя и патриарха, не се възгордя, но не престана да пееш: „Владико, както Петър ме спаси!”

Слава: В древност рече божественият Дух: „Отделете ми Варнава и Савел за делото, за което ги призовах!” Подобно и вас, преподобни отроци, Той повели да ви изпратят в славянските страни и така людете, седящи в тъмнина и смъртна сянка, да се просветят с вашите учения и да викнат: „Владико, както Петър Ти и нас си спасил!”

И ныне: Обгърна ме последната бездна на греховете и цял съм в трепет, ужасен от безконечното потъване! Затова ти принасям молитва, Пренепорочна, помилвай моята страстна душа, простри ръката си като блага и както твоя Син спаси Петър, така и мен, Владичице, спаси.

Кондак, глас 3: Нека почетем свещената двоица наши просветители, които с превода на божествените писания ни откриха извора на богопознанието; от него и до днес черпим неоскъдно и ви облажаваме, Кириле и Методие, които стоите пред престола на Всевишния и горещо се молите за нашите души.


Икос: Просиялите в добродетели проповедници на благочестието, истинските стълбове и основи на Църквата, тръби на божествените Христови догмати, богоносните отци Методий и Кирил, елате, верни, да възхвалим. Защото те отблъснаха от нас мрака на незнанието и изгориха нечестието на ересите с огъня на Духа; превеждайки Писанията, те претвориха славянския род от дива в благоплодна маслина и чрез божественото кръщение го приведоха във вярата Христова, изпълвайки вселената с множество чудеса. Затова днес те като венценосци предстоят пред Вседържителя Бога и ние викаме към тях: „Божествени отци и равноапостоли, чрез своето застъпничество дарете на всички славянски народи твърдост в правоверието и единомислие и горещо се молете за нашите души!”
Песен 7

Ирмос: В древност отроците не се поклониха на златния персийски идол, но посред пещта пееха: „Боже на отците ни, благословен Си!”

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

В началото пребъдвайки сам с Единия, ти претвори душата си като богонасаден рай, Методие, а после отивайки на апостолска проповед заедно с богомъдрия Кирил, ти се потруди и в славянските страни, където като неизгарящи от огъня на нечестието отроци възпявахте: „Боже на отците ни, благословен Си!”

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Иудеи и сарацини ти обори, премъдри Кириле, и Хазарската страна просвети със светото кръщение, освобождавайки множество пленници и претворявайки в безводната пустиня горчивата вода в сладка. А людете, спасени чрез теб, възпяваха: „Боже на отците ни, благословен Си!”

Слава: Били сте избрани съсъди, отроци преподобни, да понесете името Господне пред народите, затова и други славянски страни пожелаха да се озарят от вашите учения. А вие, предпочели да замените насладата от безмълвието с апостолските трудове, та да придобиете за Христа множество души, задно с тях възпейте: „Боже на отците ни, благословен Си!”

И ныне: Съсъд изпълнен със страсти съм аз, пресвета Богородице Дево, и се боя от вечната смърт и огненото наказание. Но ти, Пречиста, спаси мене – загиващия, препаши със сила моя дух, та като разкъсам греховните вериги да възпея с благодарност: „Родителко на Избавителя на пленените, благословена си!”

Песен 8

Ирмос: Веществения огън с невеществен пламък изгориха богосъзерцателните отроци и пееха: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Винаги озаряван от нетварната светлина на благодатта, ти прие сана на свещенството, блажени Кириле, и чрез подкрепящия те Дух Свети, ти извая славянските букви, за да се просветят народите, имайки преведени на сроден език боговдъхновените книги и да възпеят: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Първо неземните слова на сина на гърма: „В начало бе Словото”, като начало на нашата вяра гръмко възвестихте, отци всехвални. После сладкогласния псалтир преведохте със славянски думи, чрез които и днес светата Църква радвайки се вика: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”

Слава: С невеществени съкровища ни обогатихте, отци дивни, защото божествената литургия на славянските езици започна от вас да се извършва. На тая благодат и ние до днес бидейки причастни, възпяваме Бога, казвайки: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”

И ныне: Обгърна ме огънят на изкушенията и злите беди, към тебе прибягвам, Богородице Дево, не пренебрегвай моленията на твоя раб, избави ме от задържащите ме в плен страсти, та благославяйки да те славословя и да превъзнасям името ти во веки.

Песен 9

Ирмос: Теб – неизгарящата къпина и свята Дева, Майка на Светлината и Богородица, надежда за всички нас, ние величаем.

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Кой може по достойнство да те възхвали, Методие всеславни? Кой ще изброи подвизите и трудовете ти, които по апостолски понесе заради спасението на заблудените човеци, Кириле? Но ние, които от вас се научихме да славим всевишния Бог на сродни нам езици, единодушно и вас заедно с Него величаем.

Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Когато извърши делото и премина попрището на живота, Кириле блажени, свише ти получи известие за своята кончина, която прие и радостно запя: „За тия, които ми рекоха: „Да влезем в дворите Господни” се възвесели духът ми!” И жадуващ за небето, с душа се възнесе там, където заедно с небесните сили винаги възпяваш единосъщната Троица.

Слава: Приемайки епископството на моравската църква, преподобни Методие, ти понесе много трудове и подвизи, възвестявайки светата вяра и претърпя много беди и гонения; а сега заедно със свети Кирил, радвайки се на небето, молете се за нас, та винаги да ви величаем като наши застъпници и ходатаи.

И ныне: По-висша от ангелите и по-почитана от херувимите, чрез посредничеството на светите Кирил и Методий, смили се над нашето смирение, молим те, и изведи ни от греховната дълбина, избави ни от вечното осъждане, та заедно с тях тебе, Майко на Светлината и Богородице, надеждо за всички нас, да величаем.

събота, 22 май 2010 г.

КАНОНИ НА УТРЕНЯТА НА ПЕТДЕСЕТНИЦА

Песен 1

 
Ирмос: Господ, Който съкрушава в битки със силна ръка, покри с морето фараона и колесниците му; нека Го възпеем, защото Се прослави.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Както обеща преди това на учениците Си, Ти на дело изпрати Утешителя Духа, Христе, и озари със светлина света, Човеколюбче.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Предвъзвестеното от древност в Закона и пророците се изпълни, защото днес благодатта на божествения Дух за всички верни се изля.


Втори ирмос: Покрит с божествен мрак, заекващият Моисей, изложи ясно написания от Бога закон, защото отърсвайки прахта от очите на ума си, той видя Вечносъществуващия и от Духа се научи на знание, прославяйки Го с божествени песни.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Свещените и честни уста рекоха: „Разлъка за вас не ще има, о приятели! Защото сядайки на най-високия престол на Отца, Аз ще излея обилната благодат на Духа, за да просияят копнеещите за нея.”


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Преминалото предела най-истинно Слово изпълва с тишина сърцето, защото завършвайки делото, Христос възвесели Своите приятели и, както обеща, в бурен вятър и огнени езици дарува им Духа.


Песен 3


Ирмос: Христе, Ти рече на учениците: "Стойте в Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре! Аз ще ви пратя Друг Утешител като Мене – Моя и на Отца Дух, в Когото ще се утвърдите!”


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Слязлата сила на божествения Дух божествено съедини в едно съзвучие разделения в древност говор на зломислещите, вразумявайки верните с познание за Троицата, в Която ние се утвърдихме.


Втори ирмос: В древност, единствената молитва на изпълнилата се с дух съкрушен пророчица Анна към всесилния Бог на разума разкъса веригите на бездетната утроба и прекрати неудържимата наглост на многодетната.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Непостижима е Богоначалната Троица, защото Тя неуките направи красноречиви, рибарите – премъдри и затварящи със слово устата на множество мъдреци, извличайки от дълбината на нощта безчислени народи, чрез искрящия пламък на Духа.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Нетленното Сияние – Духът, изхождащ от неродената Светлина и просвещаващ с всемогъщо действие, сега чрез Сина с огнен шум явява единосъщната Светлина на Отеческата власт пред народите в Сион.


Седелен, глас 8: Любещите Спасителя се изпълниха с радост и страхливите преди, дръзновение получиха, когато днес Дух Свети слезе свише над дома на учениците и всеки от тях по различен начин говореше на хората; защото езиците бяха разделени и видими като огън, който не ги изгори, но напротив, ороси ги.

Песен 4


Ирмос: Съзерцавайки Твоето пришествие в последните времена, Христе, пророкът викаше: „Чух за Твоята сила, Господи, че Си дошъл да спасиш всички Твои помазаници!”.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Този, Който в началото говореше чрез пророците и проповядваше Закона на несъвършените човеци, днес като истински Бог Утешител Се открива на служителите и свидетелите на Словото.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Духът, носещ знамението на Божеството, Се раздели в огън над апостолите и Се яви в странни езици, защото Той е божествената и самовластна Сила, изхождаща от Отца.


Втори ирмос: Царю на царете, Един от Единия, единствено Слово, произлязло от безначалния Отец, Ти като благодетел наистина изпрати равносилния Твой Дух на апостолите, които пеят: „Слава на Твоята сила, Господи!”.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Разтваряйки със слово божествения купел на обновлението Ти - сложен по природа, като дъжд изливаш за мен поток от прободеното Твое нетленно ребро, о Слове Божи, запечатвайки ме с жарта на Духа.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Всички прекланят колена пред Утешителя, пред Сина на Отца и пред единосъщния Отец, виждайки в три Лица Същество истинно, непристъпно, надвременно и едно, понеже възсия като светлина благодатта на Духа.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Нека всички служители на трисветлото Същество да се изпълнят с Богоначалния, защото Христос като Благодетел свръхестествено прави всички съвършени и огнено просвещава за спасение, давайки цялата благодат на Духа.


Песен 5


Ирмос: Правият Дух на спасението, заченат у пророците и роден на земята чрез страха Господен, прави апостолските сърца чисти и Се обновява във верните, защото Божиите повеления са светлина и мир.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Слязлата днес Сила е благият Дух, Духът на Божията Премъдрост, Духът изхождащ от Отца и чрез Сина явил Се на нас, верните; Той дава святост на онези, в които Се вселява, и в тази святост Той по естество Се съзерцава.


Втори ирмос: Изкупително очистване от греховете чрез огнедишащата роса на Духа приемете, о световидни чеда на Църквата, защото сега излезе от Сион закон – благодатта на Духа във вид на огнени езици.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Неподвластният Дух, Който изхожда от Отца, благоволи самовластно да направи мъдри езиците на апостолите, запечатвайки живоносното слово, което Спасителят изрече, със силата на Отца, като Нему съ-образен.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


За да изцели умовете на апостолите от греха, всевластният Бог – Слово устрои в тях пречист дом за Себе Си; а сега тук се вселява светлината на равносилния Му и единосъщен Дух.


Песен 6


Ирмос: Сред вълненията на житейските грижи моите грехове ме потопяват и ме поглъща душепагубния звяр, Христе, но като Йона аз зова към Теб: „От смъртоносната дълбина ме изведи!”.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


От Твоя Дух Ти изля обилно върху всяка плът, както Си рекъл, Господи, и всичко се изпълни с познание за Тебе - че Ти Си Син, роден нетленно от Отца, а Духът неразделно от Него изхожда.


Втори ирмос: Владико Христе, Ти възсия от Девата като очистване и спасение за нас, понеже както избави пророк Иона от гърдите на морския звяр, така изведе от тлението целия паднал Адамов род.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Вседържителю, обнови в нас многожелания и прав Дух, Който е всесъвършено съединен и изхождащ от Отца, изгарящ сквернотата на ненавистното вещество и очистващ нечистотата на умовете, и нека Той пребъдва в нас во веки.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Като желано достояние за апостолите, очакващи на Сион Твоето пришествие, Ти, Душе, чрез огън утвърждаваш в тях познанието за Роденото от Отца Слово, изобличавайки скоро дивото безумие на езическите брътвежи.

Кондак, глас 8: Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнени езици, към единство призова всички, затова едногласно славим Всесветия Дух.


Икос: Скоро и надеждно утешение подай на Своите раби, Иисусе, когато униваме духовно. Не Се отлъчвай от нашите души в скърби, не Се отделяй от мислите ни в беди, но винаги идвай ни на помощ. Приближи Се към нас, приближи Се, Вездесъщи, и както с Твоите апостоли винаги Си бил, така съедини със Себе Си и любещите Те, Щедри, та съединени с Тебе да възпяваме и славословим Твоя всесвят Дух.


Песен 7


Ирмос: Хвърлени в огнената пещ, благочестивите отроци с песен претвориха огъня в роса, пеейки така: „Благословен Си, Господи, Боже на нашите отци!”.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Когато апостолите известяваха за великите Божии дела, невярващите счетоха за опиянение действието на Духа, чрез което се открива Троицата – единственият Бог на нашите отци.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Православно богословстваме за неразделното естество – безначалния Бог Отец, Словото и Духа единовластни, като пеем: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.


Втори ирмос: Хармонично зазвуча мелодичния напев на инструментите, призоваващи към почитание на излетия от злато бездушен истукан, а светоносната благодат на Утешителя ни подбужда с благоговение да пеем: „Единна, равносилна и безначална Троице, благословена Си!”.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Безумните не разпознаха пророческия глас, когато чуха необичайните речи на апостолите и говореха, че са се опили с вино; а ние, благочестивите, боговдъхновено Ти зовем: „Благодетелю на всичко, благословен Си!”.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Божествено откровение гръмогласно проповядва боговдъхновеният пророк Иоил, когато чрез него Словото изрече: „Тия, върху които Аз ще излея богоначалния Мой Дух, заедно ще призоват: „О, Трисияйно Естество, благословено Си!””.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Третият час се обогати с благодат, за да почитаме Трите Ипостаси в неразделната им власт; и сега - в единия Господен Ден - Сине, Отче и Душе, благословен Си!


Песен 8


Ирмос: Неизгарящата в огъня къпина на Синай яви Бога на трудно говорещия и заекващ Моисей, а ревността Божия показа тримата отроци в огъня като непоколебими певци, които пееха: „Всички творения Господни, Господа възпявайте и превъзнасяйте във всички векове!”.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Когато живителното бурно дихание на всесветия Дух свише се носеше над рибарите във вид на огнени езици, тогава те известяваха за великите Божии дела: „Всички творения Господни, Господа възпявайте и превъзнасяйте във всички векове!”.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Като възлизащи на планината, до която не бива човек да се допира, без да се боим от страшния огън, елате да застанем на Синайската планина, в града на живия Бог и с духоносните ученици сега да се възрадваме: „Всички творения Господни, Господа възпявайте и превъзнасяйте във всички векове!”.


Втори ирмос: Пламъкът на Трисветлия образ на Божеството разкъсва окови и разхлажда; отроците пеят, а цялото творение благославя като Благодетел единия Спасител и Творец на всичко.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Чрез видението на огнените езици Духът устройва спомен за спасителните слова на Христа, които Той чу от Отца и изрече пред апостолите; а досега отчужденото от Бога творение, отново се приобщава към Него и благословено Го възпява.


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Спасително и самовластно Си дошъл, явявайки Се като самосияйна Светлина, която дава просвещение, о Душе, и изпълнил Си апостолите като драгоценно вдъхновение. Пребъдвай неотстъпно в Твоите раби!


Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.


Пророците, с преизпълнени от Духа уста, възпяха Твоето пришествие в плът, о Царю, и изпращането на Духа, произхождащ от недрата на Отца, не-сътворен, съ-действащ и съ-престолен на Тебе, чрез Когото верните благоговеят пред Твоето въ-човечаване.


Песен 9



Ирмос: Заченала нетленно и дала плът на най-мъдрото от всички Слово, Майко непознала мъж, Дево Богородице, вместилище на Невместимия, обител на безпределния твой Създател, ние тебе величаем.


Като съзерцаваха слизането на Утешителя, апостолите се удивиха, как във вид на огнени езици Се яви Светият Дух.


Носен в древност на неизгарящата огнена колесница, огнедишащият ревнител Илия радостно явяваше вдъхновението свише, което сега осия апостолите и осветени в него, те на всички проповядваха Троичния Бог.


Като съзерцаваха слизането на Утешителя, апостолите се удивиха, как във вид на огнени езици Се яви Светият Дух.


Въпреки законите на естеството чу се нещо необикновено: когато се разнасяше единен глас от учениците, по благодатта на Духа, различно чуваха народите и племената за великите Божии дела, просвещавани в познанието на Троицата.


Втори ирмос: Радвай се, Царице, славна Майко и Дево, защото никоя красноречива уста с ораторство не може достойно да те възпее; изнемогва всеки ум, опитвайки се да разбере твоето детерождение; затова единогласно те възпяваме.


Като съзерцаваха слизането на Утешителя, апостолите се удивиха, как във вид на огнени езици Се яви Светият Дух.


Да се възпее подобава Отроковицата, от която Животът произлезе, защото тя единствена скри в утробата си Словото, Което лекува страдащата под греха човешка природа, а сега, седейки отдясно на Отца, ни изпраща благодатта на Духа.


Като съзерцаваха слизането на Утешителя, апостолите се удивиха, как във вид на огнени езици Се яви Светият Дух.


Всички ние, върху които се изля божествената благодат, светли, със сияен блясък, преобразени в чудно благолепие, придобихме знание за равносилното, неразделно, премъдро, трисветло Същество, Което и прославяме.

петък, 21 май 2010 г.

За авторитетите

"Онези, които се опитват да противопоставят тъй нареченото „живо предание на Църквата” (тоест мненията на почитани съвремени духовници и богослови) на учението на Христа и ранната Църква се намират в сериозна опасност да изпаднат в заблуда. Ако някой уважаван (независимо заслужено или не) сред вярващите човек е поддържал някакво погрешно мнение, а неговите почитатели в качеството на критерий за истинност използват не силата на доводите, а мнението на уважавания от тях човек, то погрешното мнение се разпространява и сред неговите последователи. По-нататък, мнението на уважаваните хора от числото на тези последователи става авторитетно за следващото поколение и така се образува цяла школа, изповядваща погрешно мнение. Постепенно такива заблуждения се натрупват и в резултат може да възникне учение, което съвсем малко напомня на автентичното православие. Като че ли именно това става в съвременния православен свят и това са горчивите плодове от забравянето на Христовите думи, призоваващи християните да нямат други наставници.

При такъв подход учението на Христа се противопоставя на мнението за „непогрешимостта на църквата” и същите натрупали се заблуди фактически се догматизират и стават общозадължителни. Такъв път лесно може да доведе до лъже-църквата на антихриста, която със своя авторитет и численост иска да заглуши слабия глас на онези, които се противопоставят на нововъведенията и следват автентичното християнско учение – тях ги наричат еретици и разколници. Но онзи, който, по милост Божия, е твърд във вярата, лесно разпознава лъжите на надменните лъжеучители – извращението на вярата ги води към явни извращения в живота и горчивите плодове изобличават гнилостта на принеслото ги дърво."

Наистина православният християнин трябва много да внимава какво чете, чии мнения възприема за правилни, православни и църковни, за да не се окаже в един момент, че изповядва нещо съвсем различно от Православието.
Липсата на духовен опит и богословски разум нерядко води до безкритичното възприемане на възгледи, изказани и поддържани от авторитетни духовници, които обаче не са в съгласие с православното Предание и изведнъж то се замъглява и отхвърля. 

сряда, 19 май 2010 г.

За Църквата, спасението и сегашното скръбно време

В моята вяра имам за учители Самият Господ Иисус Христос, Който завеща на Своите св. Апостоли и техните наследници – св. Отци истинските и спасителни православни догмати. Нищо не отнемам и нищо не прибавям към богодаденото учение на Христовата Църква, засвидетелствано в Свещеното Писание, творенията на св. Отци, деянията на Съборите, житията на светиите, правилата и в цялото Предание.

Благодаря на Бога, че ми е дал възможност да се докосна до безценната съкровищница на св. Православие, от която да черпя духовно познание и да пия от извора на богопросветената светоотеческа мъдрост. Именно в житията и творенията на св. Отци от всички времена откривам дълбинната връзка между богословието и живота на православния християнин. Всичко, което Църквата притежава като богословско учение има своите практически измерения и приложение в реалния живот на онези, които с цялото си същество прегръщат богооткровената истина и се “смиряват пред догматите”. Догмат и аскеза вървят ръка за ръка, затова “животът на светиите е една въплътена догматика”. Следователно, ако искаме да бъдем част от благодатното тяло на св. Църква и да станем “съграждани на светиите и свои на Бога”, трябва да имаме същата вяра като тях и да подражаваме на техния живот.

Действително, колкото повече времето препуска към своя край и наближава светлия и славен ден на Второто Христово пришествие, като че ли толкова повече оскъдняват даровете на Светия Дух дори в живота на православните християни и мнозина смятат, че днес такива аскетически подвизи, за каквито четем в житията, вече не се възможни. Но ако аскетическите добродетели са трудно постижими за съвременните хора, то какво пречи да се следва неотклонно православното верооучение? И затова първа и най-важна задача пред всеки, който иска да пребъдва в спасителните граници на Христовата Църква, е приемането и опазването на чистото православно учение и отклоняването от всяка ерес – стара или нова.

Истинската святост се състои в единението ни с Христа, и когато Той пита: “Кога дойда ще намеря ли вяра на земята?”, всъщност предупреждава, че малцина ще бъдат верните Му последователи, които ще са опазили заповедите Му и чистотата на получената от предците им вяра. Но именно тези, които опазят вярата ще бъдат по-велики от древните св. Отци, както самите те свидетелстват.

Цялото Предание на Църквата говори за насъщната необходимост от вярно изповядване на спасителните догмати. Църквата винаги е в състояние на война с “поднебесните духове на злобата” - изобретатели на всички ереси, чрез които погубват мнозина. Затова основна характеристика на православното църковно съзнание е ясното различаване на истината от лъжата, на православието от ереста, на истинския светъл ангел от явяващият се във вид на светъл ангел демон. А именно с липсата на това отличаване се характеризира съвременния възгордял се човешки разум.

Само духовно ослепели и заблудени човеци, загубили усета си за Божественото и жаждата по Бога не разбират голямата трагедия на времето, в което живеем. Тази трагедия се изразява в отдалечаването на човека от Бога, в повсеместното разпространение на неверието и кривоверието, в това, което Писанието нарича “отстъпление” (2 Сол. 2:3). То е допуснато от Бога и никой човек не може да го спре, но трябва да бди над себе си и да се отстрани от него, независимо какво ще му струва това.

Отстъплението засяга не просто света като цяло, но което е по-важно, дава своя отпечатък и върху живота на Църквата. Този процес прониква сред членовете на Тялото Христово и постепенно ги отделя от него. За съжаление, съществува отпадане от Църквата, както на отделни личности, така и на цели общности. Последното става реалност, когато се изопачи вярата и съзнанието на епископата и духовенството, които, по силата на органичното църковното устройство, повличат със себе си цялата пълнота на църковната общност. Именно потъпкването на веровите истини и нарушаването на църковните канони от страна на църковната власт нанася най-големи духовни щети на Христовата Църква. Процесът на отстъпление в йерархията е постепенен – външната църковна структура се овладява от личности с неправославно съзнание, а онези, които мислят че запазват православието си, но остават в общение с отстъпниците, губят способността да въздействат върху процесите в съответната църковна структура. Стига се дотам, че в един момент църковната власт не е в състояние да взима адекватни църковни решения, като например да отстранява от служение епископи, провинили се спрямо каноните или догматите на Църквата. В такова болезнено състояние са структурите на съвременните поместни официални църкви, и в частност официалната църква в България.

И тук съм длъжен да изрека с голяма болка, но и подтикван от привързаността си към Христовата истина, единственото позволено осъждане в православния духовен живот – осъждането на ереста.

Официалните поместни църкви носят отговорността за голямото отстъпление от вярата, което се извърши през ХХ век. Всички те са в общение помежду си и често се парадира с това «единство». Ето защо те са съ-отговорни за предателствата, извършвани от отделни представители на това «вселенско православно семейство». Така например, още през 1965 г. Вселенската патриаршия вдига анатемите срещу папството и вписва римския папа-ересиарх в диптиха на Църквата. Реакция от останалите поместни църкви няма, с изключение на протестите от страна на Първойерарха на Руската православна задгранична църква свт. Филарет (Вознесенски) и разбира се на атонските монаси – ревнители. И сега, отношението на официалната йерархия към папата е като към равноправен епископ на Църквата, а във взаимоотношенията между православни и римокатолици се възприема и понятието “църкви - сестри”. След дългогодишен диалог с монофизитите се подписват съглашения, отхвърлящи православната христология, а Антиохийската патриаршия разрешава сакраментално общение с еретиците - монофизити. Всички новостилни поместни църкви изменят на православното Предание за календара, попадайки под анатемата на Събора на православните патриарси от 1583 г., като особено болезнено е състоянието на Финландската църква, която приемайки и Григорианската пасхалия попада и под анатемата на І Вселенски събор.

И тъй, това трагично състояние на официалното “Православие” се дължи преди всичко на икуменическата ерес, а в страните от бившия социалистически блок, и на тоталното подчинение на църковната структура на безбожните власти. Именно под техния натиск свещеноначалието на БПЦ взима съдбовните решения за включването в Световния съвет на църквите през 1961 г. и за промяната на календара през 1969 г.

Човек, който има истинско православно съзнание не може да си затвори очите и да каже, че греховете на йерархията са си за нейна сметка, тъй като животът в Църквата е органично цяло и не се ръководи от принципа “всеки за себе си”. Всеки е отговорен за всичко. От църковната история е добре известно, че именно Божият народ е корективът на епископата. Да, на епископите е дадена властта да учителстват и ръководят църковния народ във вярата, но на последният принадлежи правото и задължението да следи за православността на своите архиереи. От своя страна, истинският епископ се грижи за духовното израстване на клириците и народа, живее с пулса на своята Църква и добре разпознава проблемите на църковния живот, прилагайки истинските църковни методи за тяхното решаване, и най-вече бди за чистотата на вярата. Какво наблюдаваме днес? Основният тон в “православното богословие” и в църковната политика в различните поместни църкви се дава от архиереи, зад които няма реално паство, съществува като че ли пропаст между свещеноначалието и хората, които считат себе си за православни, но дори не познават епископите си.

За съжаление повечето от днешните “православни” християни проявяват абсолютна загуба на ориентация в съвременните църковни проблеми и липса на усет за същинските опасности в духовния живот. В нежеланието да видим истината се питаме: какво от това, че Вселенската патриаршия вдигна анатемите срещу Рим и включи папата в диптисите?; какво от това, че Антиохийската патриаршия е в евхаристийно общение с монофизитите? Какво от това, че навсякъде по света на икуменическите форуми “православните участници” съ-молитстват с еретици и езичници? Какво от това, че едни архиереи на БПЦ посрещат папата с “Благословен гряди во имя Господне” и му целуват ръка, а други гузно и страхливо мълчат, за да не би някой да каже, че правят разкол?

Съзнавам, че някои църковници въобще не считат икуменизма за ерес и не смятат, че участието в него може да доведе до тежки последици в духовното състояние на дадена поместна Църква. А мнозина биха и възразили, че конкретно БПЦ вече не изповядва икуменизма, дори напротив – отхвърля го и напусна ССЦ през 1998 г. Но ако икуменизмът е бил грешка, то за да се поправи тя е необходимо покаяние. Излизането от ССЦ не бе съпроводено нито с покаяние, а още по-малко и с изискваното в такива случаи осъждане и отричане от ереста. При липсата на истинска промяна в позицията към икуменизма е съвсем естествено, че продължават участията на архиереи и представители на БПЦ в икуменически прояви, включително с молитвено общение. Всички бяхме свидетели и на трагичната картина при посещението на римския папа у нас през 2002 г. Няма преоценка и по отношение на сътрудничеството с безбожната комунистическа власт, като най-кощунствено е мълчанието за подвига на новомъчениците, които св. Църква роди през изминалото столетие. Действително трудно е да се прославят изповедниците, когато техният подвиг е изобличение за наследниците им.

Много бих искал всичко, казано до тук да не е истина или тези проблеми да не са чак толкова страшни и опасни в духовно отношение, колкото ги чувствам, и аз да съм в заблуда, а мнозинството мои сънародници, близки и приятели да пребъдват в истината и да живеят в съгласие с църковните правила. Но не мога да пренебрегна ясното свидетелство на Църквата – в историята й, в правилата и определенията й – че ереста или общението с еретици отделя от благодатното общение с Христа и светиите. Църквата предава на анатема всички ереси, затова има и канони, които забраняват всяко общение с отстъпниците от истинската и спасителна православна вяра (Ап. 10, 45, 46; Лаод. 6, 33); под анатема са и намиращите се в общение с епископи, дръзнали да заемат катедрите си с помощта на светската власт, която в нашето неотдавнашно минало открито се стремеше към изкореняване на вярата от съзнанието на народа (Ап. 30). Една богоборна власт не може да се приема като власт от Бога, още по-малко да се влиза в съглашателство с нея.

И понеже напоследък особено се набляга върху въпроса за тайнствата, длъжен съм да кажа и следното. В съвременното икуменическо богословие господства тезата, че където има кръщение, там е Църквата. Същата зависимост се прилага и по отношение на Евхаристията и свещенството. Т. е. където се извършват тайнства (или действия, наподобяващи тайнства), там е и Христовата Църква. Светоотеческият модел е точно обратният: истинските спасителни и благодатни тайнства се извършват само в Христовата Църква, а не в отпадналите от нея еретически общности. Т. е. не тайнствата са критерий за Църквата, а Църквата е критерий за тайнствата – където е Христовата Църква, там има и истински тайнства.

Следователно, истинското кръщение се извършва от Христа в Неговата свята Църква. Същото се отнася и до всички останали тайнства. Това е принципът на светоотеческата еклезиология, която не познава освещаваща благодат извън Тялото на Христовата Църква. Най-ярък изразител на това разбиране е св. Киприян Картагенски, чиито думи “Извън Църквата няма спасение” се приемат като правило от целия православен Изток. Другата теза, която съвременните икуменисти проповядват като учение на цялата Църква, произхожда от частното мнение на бл. Августин, че тайнствата на схизматиците и еретиците не са лишени от освещаваща благодат.

Но православното учение за Църквата се основава на думите на св. ап. Павел в Ефесяни 4:5: “Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението”, следователно една е и Църквата, в която единствено тайнствата са валидни и изкупителни. Такова е православното църковно самосъзнание и то не бива да се размива и изопачава с еретически заблуди. За съжаление, неправилните схващания по тези въпроси нерядко се доказват с практиката на Църквата да приема в лоното си еретици без да ги кръщава, а само чрез тайнството миропомазание или чрез покаяние и отричане от ереста. Този факт, без да се вникне в неговите предпоставки и в църковния разум, се използва за безобразно изопачаване на православната светоотеческа еклезиология.

Приемането в Църквата Христова на еретици и схизматици без кръщение, а на клириците им – без ръкоположение, т. е. в “същата степен”, е известно от древност. Но св. Отци са далеч от съвременното икуменическо разбиране на подобни действия в смисъл на признаване на благодатността на действията, наподобяващи тайнства, които се извършват в отпаднали от Църквата общности. В този случай не съществува никакво привидно противоречие между догматическото учение и практиката на Църквата. Благодатта у еретиците и разколниците еднозначно се отрича – различна е само практиката на приемането им в Църквата, както за това ясно свидетелства 1 правило на св. Василий Велики. Допустимо е прилагането на т. нар. икономия (снизхождение) по пастирски съображения, но тя в никакъв случай не отменя акривията (точност, строгост), отразяваща в пълнота догмата за Църквата и респ. преподаването и приемането на Божията благодат.

Конкретно относно св. тайнство Кръщение: то се извършва чрез трикратно пълно потапяне на кръщавания във вода (baptisma, baptismos от baptein - потапям) в името на Отца и Сина и Светия Дух. Тайнството Кръщение, извършвано от Църквата по заповядания от Христа и запазения в Преданието й начин, е неповтаряемо, еднократно, както еднократно е биологичното раждане на човека. “Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението.” За голямо съжаление, не само в БПЦ, но и в други поместни официални църкви, формата на Кръщението е изопачена - кръщаваните не се потапят напълно, а само обливат или поръсват. Църквата държи и на външната страна на св. тайнства, затова когато в свои съборни правила постановява приемането на съответни еретици без кръщение тя се движи от презумпцията, че у тях е запазена външната форма на кръщението, т. е. трикратното пълно потапяне и произнасянето на сакраменталната формула (срв. 7 пр. на ІІ Всел. и 95 пр. на Трул.). Тези т. нар. “икономийни” правила съществуват в църковното съзнание редом до множество “акривийни” правила, регламентиращи приемането на еретици с кръщение (Ап. 46, 47, І Всел. 19; Карт. /258 г./ 1; Лаод. 8; Вас. Вел. 47). Последните правила отразяват ясно и конкретно догмата за единството на Църквата, докато първите свидетелстват за способността на Църквата да действа снизходително спрямо обръщащите се към истината и осъзнали трагичното си състояние еретици.

Ето само едно от правилата, касаещи св. тайнство Кръщение, но което е достатъчно показателно за вярата на Църквата относно тайнствата и еретическите лъже-тайнства. 47 Апостолско правило: “Епископ или презвитер, ако отново кръсти някого, който е действително кръстен (т.е. кръстен е правилно в истинската Христова Църква), или не кръсти осквернен от нечестиви (т.е. от еретици), да бъде низвергнат понеже се е надсмял над Кръста и смъртта Господни и не е различил свещеници от лъже-свещеници”. В тълкуванието си Зонара пише: “Едно кръщение е предадено на християните. И така, който има кръщение според преданието на божествените апостоли и отци (защото това означава “действително”, слав. – по истине, гр. – kata alitheian), нечестиво е отново да се прекръщава. Също нечестиво е да не се прекръщават кръстените, които правилото нарича осквернени, защото еретическото кръщение е нечисто и подхвърля на голяма отговорност. Затова правилото и повелява да се подхвърлят такива на низвержение – един за туй, че въпреки църковното предание е извършил две кръщения, а друг за туй, че не е умил с божествената баня човека, осквернен с беззаконно кръщение... те се считат достойни за низвержение защото не различават благочестивите (православни) свещеници от лъже-свещениците (еретици)...”