Споделено от блога на К.Б.
Ние православните твърдим, че спасението е възможно само в Православието, което единствено съдържа Истината Христова. Означава ли това, че само по себе си Православието спасява автоматично? Не бихме ли профанирали истината с клубно или партийно членство?
Истината е преди всичко живот. Доколко православно кръстените са живи членове на Църквата Христова и може ли фиктивни членове без евангелски принципи в живота си да наследят Царството Божие?
Достатъчна ли е формалността при извършването на тайнствата и на първо място кръщението?
Не съгрешават ли цели поместни църкви, въвеждайки безпринципното кръщение и пословичо нехайство за душеспасението на народа?
Боя се, че докато общественото мнение е заето с риторичния въпрос кой от двата синода е Църквата, в България става едно очевадно престъпление - духовно осакатяване на цял един народ. Недоумявам, че за това престъпление не се намират будни богословски или пастирски съвести.
Колкото до кръщението, то едва ли някой би възразил, че от апостолски времена, Църквата го е извършвала единствено във формата на трикратно потопяване.
Библейската археология ни идва на помощ с откриване на баптистерии в древните християнски храмове.
Църковното право е категорично по въпроса за кръщението, макар днес този принципно важен въпрос да е така безпринципно занемарен и нехайно омаловажен. По силата на 49-то и 50-то апостолски правила: "Ако епископ или пресвитер, извърши не три потопявания... да бъде низвергнат" .
Свети Василий Велики казва: "Великото тайнство кръщение се извършва чрез трикратно потопяване и толкова призовавания на Отец, Син и Св. Дух, за да се отпечата в нас и образа на Христовата смърт, както и да се просветят душите на кръщаваните чрез преподаването им боговедение".
Тертулиан пише:"Трикратно се потопяваме, както Господ е определил в Евангелието".
В Апостолските постановления (III век), кн. 7б гл. 16, четем: "След това... епископ или подчиненият ти презвитер, произнасяйки над тях поименно свещеното призоваване на Отца, Сина и Светия Дух, потопи ги във водата".
Климент Александрийски пише: " Ние влизаме във водата, натоварени с грехове и нечистота. Излизамие от водата плодоносещи в сърцето"
Главното във формата на светото кръщение не е толкова неговата историческа достоверност, която е безспорна, а самият смисъл на тайнодествието. Кръщението не е някакъв отвлечен обряд, който да демонстрира някакви догматични и символични истини. То е реално съумиране и съвъзкресение на човека с Христа.
"...всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме. И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот" (Рим. 6:3-4).
В своята 25-та беседа на евангелието от Иоанна, св. Иоан Златоуст пише: "Когато потопяваме главите си във водата, като в гроба, заедно с това се погребва старият човек.... после, когато се изправяме, излиза нов човек".
Прочее, с кръщението не би трябвало да робуваме на традицията или да свидетелстваме по партиен маниер, че сме православни. Църквата в лицето на своите свещенослужители е длъжна да научи пристъпващите към това тайнство, че с него ние се кръщаваме в смъртта Христова и в Неговото възкресение"Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението" (Рим. 6:5).
Този новозаветен стих поставя акцент в литургичната традиция на връзката между кръщението и Пасха. Оттук идва пасхалният характер на кръщението и кръщелното съдържание на Пасха в ранната Църква.
Православното кръщение, което се извършва "в подобие" или "по образа" на смъртта и възкресението, не е символ или знак на смъртта и възкресението. То е истинска смърт и истинско възкресение в Христа!
На това именно църковната иерархия, ако е вярна на Христа и Църквата, трябва да научи пристъпващите към купела. Ето го свидетелството доколко сме в истината и доколко подменяме Църквата Христова с една фалшива видимост, която не само никого не спасява, но и реално осакатява и убива духовно!
Ранната Църква знаела, че за да се следва Христос, необходимо е първом да се умре и се възкръсне с Него и в Него.
Днешната църковна дейстивтелност в България е тази, че в нея отсъства Христос. Ние градим църковна видимост без евангелски принципи и без да познаваме Христа. За Него можем да си спомним частично само на празничните трапези и гуляите на силните на деня.
Очевидно е, че съвременната форма на обливане или поръсване не може в никакъв случай да бъдат сами по себе си смърт и възкресение!
Човек, станал участник на поръсвателен "обряд", не може да се счита за реален участник в Тайнство.
Истинската Църква Христова не е възпитавала никога своите верни да вярват в магическа сила на тайнствата. Те са благодатна сила за вечен живот и в тях магизъм не може да има.
Затова псевдо тайнствата на днешната църковна дейстивтелност не са тайнства. Те губят не само своето символично и догматично съдържание, но участниците в подобни шоу кръщения, надминаващи по своята извратеност тези на протестантите, не участват в съумирането и съвъзкресението в Христа. Тези фалшиво кръстени живи същества се отказват демонстративно от кръстната жертва на Господа.
Такива церемонии, наподобаващи тайнствата не откриват дверите на Църквата и не позволяват на онези, над които се е извършила кощунствената церемония, да влязат в зданието, но само мислено имитират входа, оставайки ги в действителност по-старому на улицата.
Затова и храмовете ни са празни, защото служителите на култа изпразват Църквата от нейната благодатност. Затова и кръстеният народ остава далече от Църквата, на улицата, защото тя - църковната видимост - се превръща все по-силно и динамично във варосана гробница, която удушава и не въздига духом за спасение.
Изпразвайки тайнството от неговата същност, съвременните церемонии развиват заблудата, че те - церемониите, наподобаващи църковните тайнства, се явяват магични носители на благодатта и надминавайки римо-католическите индулгенции, въвеждат автоматично в Царството небесно.
Занемарявайки духовното усъвършенстване, православните служители на мъртвия култ се доближават до западното еретическо мнение, че благодатта Божия е нещо като енергия, която действа едва ли не автоматично или по силата на произнесените свещенически думи, оприличаващи се всячески с баенето или заклинанията на магесниците.
Новото богословие се отказва да обясни кръщението като смърт и възкресение, защото самото то няма никакъв интерес нито към смъртта, нито към възкресението.
http://klimentburenkov.blogspot.com/2010/11/blog-post_679.html
