четвъртък, 23 декември 2010 г.

Новото богословие на икуменизма. Икуменическата ерес в действие

Вартоломей I: Ние ще продължим диалога с папата и исляма



Вселенският патриарх защитава избора за диалог с католици, евреи и мюсюлмани, въпреки критиките от страна на православните традиционалисти.



Истанбул (AsiaNews) - В навечерието на коледните празници, Вартоломей I изнесе реч пред високопоставена аудитория от православния свят, защитавайки избора на Вселенската патриаршия за диалог между религиите. 

"Ние ще настояваме за диалог, въпреки критиките, които получаваме", каза той. "Има, за съжаление, определен религиозен фундаментализъм, трагично явление, което съществува сред православни и католици, мюсюлмани и евреи. Това са хора, които смятат, че само те имат право да съществуват на земята, сякаш само те имат право да владеят нашата планета според Стария Завет. Те казват, че няма място за никой друг и затова се противопоставят на всеки диалог. "

Патриархът продължава: "Ние сме обект на критика и атака, тъй като поддържаме връзки с папата (защото ние сме силни поддръжници на икуменическия диалог между православни и католици), с исляма и юдаизма. Но ние ще продължим напред по нашия път, така както ни завещаха нашите предшественици, независимо от критиките, на които сме подложени. Тези наши критици с крайни възгледи, са навсякъде. Поради това е естествено да търпим критиките им, защото те действат според идеологическия си диктат, а ние се опитваме да разширим хоризонтите и да имаме богословска гледна точка за нещата. Защото ние искаме мирно съвместно съществуване на всички, въз основа принципите на милосърдието и приятелството. "

Вартоломей I добави: "Това е кредото на Вселенската патриаршия и аз искам да припомня, че през 1920 г. Местоблюстителят на патриаршеския престол заедно със Синода се обърна към католиците и протестантите с енциклика, наречена "Общението на църквите„, по линия на новосъздаденото "Общество на народите". Днес Световният съвет на църквите счита тази енциклика за "Хартата" на икуменическото движение на нашето време. Това е известен факт на заинтересованите, но е добре да се направи широко достояние на възможно повече хора ".

По-нататък Вартоломей I продължава: "По отношение на междурелигиозния диалог, това е нашата вяра, нашето кредо, защото трябва да се опознаем по-добре, да работим заедно при зачитане на религиозните убеждения на другите, на тяхната културна идентичност, без потискане. Това е единственият начин да живеем в мир. Поради тази причина, Патриаршията, в допълнение към диалога с другите църкви и християнски вероизповедания, през последните 25 години започна и диалог с исляма и юдаизма. Имахме няколко успешни срещи . С мюсюлманите и евреите, нашите братя, ние не обсъждаме чисто богословски въпроси, тъй като това би предизвикало трудности. Но ние говорим за социални проблеми, социални въпроси, които се отразят на всички хора, на цялото човечество, на целия свят. "


петък, 3 декември 2010 г.

21 ноември / 4 декември Въведение на Пресвета Богородица в храма


Утреня на Въведение Бородично

Тропар, глас 4:

Днес е предзнаменованието на Божието благоволение и проповядването на човешкото спасение: в храма Божи Девата тържествено се явява и Христа на всички предвъзвестява; към Нея нека и ние велегласно да призовем: радвай се Ти, Която си изпълнение на Творческия промисъл.

Първи седален, глас 1 :

Плодът на праведните Йоаким и Анна се принася Богу в светото свети­ли­ще; макар дете по плът, Тя е пазителка на нашия живот; нека всички ние да прославим като Майка Божия Тази, Която свещеникът Захарий благослови. Слава и ныне, същият.

Втори седален:

Преди да си зачената, о Чиста, Ти на Бога беше посветена, и раждайки се на земята, сега в дар на Него се принесе, изпълнявайки обещанието към праотците; в божествения храм със запалени свещи бе заведена Ти, Която сама си храм на Бога, пребъдвайки от детинство в чистота и се прояви като обиталище на непристъпната божествена светлина; наистина велико е Твоето влизане в храма, единствена Богоневесто и Приснодево. 

Слава и ныне, същият.

Седален след полиелея:

Нека да се радва песнописецът Давид и Йоаким да ликува заедно с Анна, защото от тях произлезе свят плод - Мария, светоносната божествена Свещ, Която се радва, влизайки в храма; и като Я видя Варахиевият син, благослови Я и радостно извика: Радвай се, всемирно Чудо! Слава и ныне, същият.

Прокимен, глас 4: Чуй, дъще, и виж и наклони ухото си. Стих: Изля сърцето ми благо слово, делата свои разказвам аз на Царя.

След 50 псалом:

Слава: Днес одушевеният храм на Великия Цар влиза в храма, за да му се при­гот­ви като Божествено жилище: люде, веселете се! И ныне: същият. 

Стихира самогласна, глас 4: Днес Боговместимият храм – Богородица, се довежда в храма Господен и Захарий Я приема; днес Свeтая Святих се радва и хорът на ангелите тайнстве­но тържествува. Празнувайки днес и ние с тях, нека викнем заедно с Гавриил: Рад­вай се, Благодатна, с Тебе е Господ, Който има велика милост!

Канони - два на 1 и 4 глас. Катавасии: Христос раждaется:

Песен 1

Ирмос: Ще отворя уста и тя ще се изпълни с Дух Свети, ще изрека слово за Царицата Майка и в светло тържество ще възпея въведението й в храма.

Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.

Знаем Те като съкровище на Премъдростта, Пречиста, и като непресъхващ извор на разума, източващ благодат; затова Те молим да ни оросиш с твоите струи, Владичице, за да Те възпяваме во веки. 

Бидейки храм и палат по-висок от небесата, Пречиста, Ти влезе в храма на Бога, за да се приготвиш като божествено жилище на Неговото пришествие.

Богородица възсия с благодатна светлина и просвети всички, събирайки ги да украсят Нейното пресветло тържество с песни; елате при Нея да се съберем.

Преславната Двер, непроходима с човешки помисли, сега отваря дверите на Божия храм и ни заповядва да се съберем и да се насладим на Нейните божествени чудеса.

Ирмос: Победна песен да запеем всички за Бога, Който сътвори дивни чудеса със силна ръка и спаси Израиля, защото се прослави.

Нека днес се съберем, за да почетем с песни Богородица, празнувайки с духовно тържество, защото Тя в храма в дар на Бога се принася.

С песни да възпеем славното шествие на Богородица; защото Тя, която е Божи храм, днес се въвежда в храма като многоценен дар, изпълнявайки пророчествата.

Непорочната Анна майчински се радваше, принасяйки на Бога многоценен дар в храма; и Йоаким с нея светло тържествува.

Твоят праотец Давид в древност Те възпя, Богоневесто Дево, наричайки Те дъщеря на Царя Христа, Когото роди и кърми както майка - своя младенец.

Тригодишната Богородица се принася на Господа, а Божият свещеник Захария Я приема с радост и в храма Я въвежда.

Ликувайте, деви, свещоносици запейте днес и вие, майки, възпейте Царицата Майка, идваща в храма на Царя Христа.

Слава: Троица Единосъщна – Отец, Слово и Дух Свети! Славим Те верно като Творец на всичко и с благоговение зовем към Тебе: спаси ни, Боже.

И ныне: О, Пречиста! Царят – Бог през Теб премина и Се облече в пурпур от Твоите кърви, за да обнови целия човешки род по Своето добросърдечие.

Песен 3

Ирмос: Богородице, жив и изобилен изворе, Твоите певци, събрани в хор духовно утвърди и в Твоето всечестно въвеждане ги удостой с венците на славата.

Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.

Храмът стана днес прекрасно украшение на Невестата и чертог за Девата, приемайки одушевения Божи Чертог – най-чистата и непорочна и най-светлата от всички творения.

Давид, започвайки ликуването, тържествува и се радва с нас и провъзгласява Теб, Пречиста, за прекрасна Царица, която стои в храма на Царя и Бога, Всечиста.

От Ева, от която в древност произлезе престъплението в рода човешки, процъфтя изправлението и нетлението – Богородица, Която днес се привежда в Божия дом.

Тържествуват ангелските войнства и цялото човешко множество и пред Твоето лице, Пречиста, като свещоносици вървят, провъзгласявайки Твоето величие в Божия дом.

Ирмос: Нека се утвърди сърцето ми в Твоята воля, всесилни Христе Боже, утвърдил над водите второ небе и земята основал на водите.

Нека тържествуваме всички, които обичаме празниците и да се възрадваме духом, приемайки днес угощение на светия празник на царската Дъщеря и Майка на нашия Бог.

Радвай се днес, Йоакиме, и весели се духом, Анно, привеждайки при Господа родилата се от вас тригодишна Отроковица, свята и непорочна.

В светия храм се води Божието селение - Богородица Мария, тригодишна по плът, и девици със свещи тичат пред нея.

Непорочната Божия Агница, неопетнената Гълъбица, боговместяващата Скиния, освещение на славата, избра за себе си да обитава в Светата Скиния.

Тригодишната по тяло и многолетната по дух, по-широка от небесата и по-висша от ангелските сили – Богоневестата, нека се прослави с песни.

Празнувайки встъпването на Богородица в недостъпното място на храма, и ние днес със свещи в духовно веселие да се приближим с девиците към храма.

Свещеници Божии, облечете се в правда чрез благодатта и радостно посрещнете Дъщерята на Царя и Бога, откривайки й входа към най-святото място.

Слава: Отец е светлина, светлина е и Неговият Син, светлина е и Духът Утешител, защото като от едно Слънце сияе Троицата и божествено озарява и запазва нашите души.

И ныне: За тебе, Чиста, пророците проповядваха като за Ковчег на светинята, златна Кадилница, Свещник, Трапеза, и ние Те възпяваме като боговместима Скиния.

Седални на празника, глас 4:

Възкликни, Давиде, какъв е този днешен празник в чест на Тази, Която ти някога възпя в книгата на псалмите като Дъщеря Богоотроковица и Дева? Ще отидат, рече ти, при Царя тайнствено след Нея девици и близки; и дивен и всемирен празник ще настъпи за тези, които викат: начело застана Богродица, Която е ходатайка за нашето спасение.

Слава и ныне: Непорочната Агница и неоскверненият чертог Богородица Мария с веселие се въвежда преславно в Божия дом; Нея верно окръжават копиеносни ангели и всички верни непрестанно Я облажават и с благодарност Й пеят велегласно: Ти си наша слава и спасение, Всенепорочна.

Песен 4

Ирмос: Съзерцавайки неизследимия Божи съвет, за Твоето, Всевишни, въплъщение от Девата, пророк Авакум зовеше: слава на Твоята сила, Господи.

Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.

Божият дом, приемайки днес непроходимата Врата, прекрати всяко служение на закона, защото наистина се яви Истината на живеещите на земята.

Осенената Планина, която в древност предвидя Авакум, предвъзвести Поселилата се в непристъпното място на храма, и процъфтявайки с добродетели, Тя осенява краищата на вселената.

Виждайки необичайни, странни и дивни неща, как Девата приема храна от ангела, цялата земя приема знамението на божествения промисъл.

Явила си се храм, дворец и небе одушевено, Царска Богоневесто, Ти довеждаш се в храма, който беше под закона, за да се съхраниш за Христа, Пречиста.

Ирмос: Провиждайки духом въплъщението на Словото, ти, пророче Авакуме, проповядваше с думите: когато наближат годините, ще бъдеш разпознат; когато дойде времето, ще Се явиш; слава на Твоята сила, Господи.

Пророче Исаия, проречи ни: Кой е Този, Който е в утробата на Девата? Това е израсналият от корена Иудин и родилият Се от царя Давида славен Плод от свято семе.

Започнете да пеете песни, девици, държейки в ръце свещи, възхвалявайте и заедно с нас празнувайте шествието на чистата Богородица, Която сега отива в храма Божий.

Йоакиме и Анно, веселете се сега, довеждайки в храма Господен чистата бъдеща Майка на Христа Бога, Царя на всичко, Която от вас се роди, като тригодишна телица.

Бидейки най-свята от светиите, Пречиста, Ти предпочете да се поселиш в светия храм и да пребъдваш в беседа с ангелите, получавайки по чуден начин хляб от небето, Пазителко на живота.

Раждайки свръх всяка надежда пречистата Дева, Йоаким и Анна благочестиво обещаха да Я принесат на Бога и изпълняват това, давайки Я в дома Божий, като жертва, родена от тях.

Процъфтя някога Аароновият жезъл, предизобразявайки Твоето божествено детерождение, Пречиста, - че Ти безсеменно ще заченеш, ще пребъдеш нетленна и след раждането девица ще останеш, хранейки като младенец Бога на всичко.

Благоговейно съберете се да почетете с нас: девици - Девата, майки - Майката, - родена, като непорочна жертва, и след рождението принасяна като плод на Бога; нека всички светло да празнуваме.

Слава: Благоговейно да прославим Троичния по лица и Единия по естество Бог истинен, Когото като Владика на творенията верно възпяват ангелските и архангелските чиноначалия и Комуто людете винаги се кланят.

И ныне: Моли непрестанно, Пресвята Чиста, Твоя Син и Бог, Когото Ти роди по плът, да избави всички Твои раби от разнообразните дяволски мрежи и от всички изкушения.

Песен 5

Ирмос: Всичко се ужаси при Твоето свещено влизане; защото Ти, невкусилата брак Девица, влезе вътре в храма Божий, като най-чист храм, дарявайки мир на всички, които Те възпяват.

Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.

Славна светиня и свещено приношение, пречистата Дева принесена Богу днес в храма, се запазва за жилище на единия Всецар нашия Бог, както само Нему е известно.

Захария, съзерцавайки някога красотата на Твоята душа, Пречиста, с вяра възкликна: Ти си избавление, Ти си радост за всички, Ти си нашето възстановяване; чрез Тебе Невместимият ще стане вместим заради мене.

О, Твоите чудеса превъзхождат ума, Всечиста; необикновено е Твоето рождение, необикновен е начинът на Твоето израстване; странно, непонятно и необяснимо за човеците е всичко в Теб, Богоневесто.

Бидейки многосветъл светилник, Богоневесто, Ти днес възсия в дома Господен и нас озаряваш със свещените дарове, Пречиста, на Твоите чудеса, о възпявана от всички Богородице.

Ирмос: С ярката вечна светлина осияй нас, които от ранина следваме Твоите заповеди, Владико Човеколюбче Христе, Боже наш.

Да се облечем в светли одежди, православни, събирайки се всички и славейки Богомайката, защото при Господа в този ден Тя се довежда, като приятна жертва.

Да се веселят днес праотците, Владичице, и да се радва родилата Те заедно с Твоя баща, че техния плод Богу се принася.

Многоименитата и славна непорочна Телица, като родила по плът божествения Телец, всички да възпеем, празнувайки с вяра.

В този ден записват се в дома Господен божествените знамения, които превишават всеки ум, че Ти, Дево чиста, си Невеста Божия за славното раждане чрез Дух Свети.

Нека се отворят преддверията на славата на нашия Бог и да приемат непозналата брак Божия Майка, като чужда на сквернотата тригодишна телица.

Нека да възпеем многопочитаната и сенчеста планина, Приснодевата станала Божия Майка, защото Тя озари краищата на вселената.

Слава: Прославяйки по-висшето от всяко начало и вечното единно Божество, да Му се поклоним в три Лица, неразделни по естество и равнопочитани по слава.

И ныне: Като тихо пристанище и неразрушима стена придобихме Твоето ходатайство в напасти, Божия Родителко, като винаги чрез Тебе се избавяме от беди и скърби.

Песен 6

Ирмос: Божествения и почитан от всички празник на Богомайката елате да празнуваме, богомъдри, и с ръце да запляскаме, славейки родения от Нея Бог.

Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.

Този, Който всичко държи чрез словото Си чу молитвата на праведните; затова прекратявайки болестта на безплодието, като милосърден, Той им дарува Причинителката на радостта.

Господ, искайки да покаже на народите Своето спасение, прие сега от човеците непозналата брак в знак на примирението и обновлението.

Явявайки се като дом на благодатта, в който са положени съкровищата на неизреченото Божие домостроителство, Ти, Всечиста, се приобщи в храма към нетленната наслада.

Храмът Те прие, Богоневесто, като царска диадема и се озари и украси, виждайки в Тебе изпълнение на предсказаното.

Ирмос: Подражавайки на пророка Иона аз зова: живота ми, Благий, от гибел избави и спаси ме, Спасителю на света, който Ти викам: слава Тебе!

Да празнуваме, верни, духовния празник, възпявайки благоговейно Божията Майка, защото Тя е по-свята от небесните ангели.

В песни духовни да възхвалим, верни, Майката на Светлината, защото Тя в този ден ни се яви влизаща в дома Господен.

Чуждата на всяка сквернота Агница и чиста Гълъбица, приведена за обитаване в Божия дом, е предназначена като непорочна да стане Божия Майка.

В храма на закона влиза Храмът Божий, небесната Скиния, от която за нас, намиращите се в мрак, възсия светлина.

Невръстна по плът и съвършена по душа, светият Ковчег влиза в Божия дом, за да се наслади на божествената благодат.

От всякакви изкушения и опасности душевни освободи нас, които прибягваме към Тебе, чрез Твоите ходатайства, всехвална Майко на Христа Бога.

Слава: Отче, Сине и правий Душе, Единство в три Лица и неразделна Троице, помилуй покланящите се на Твоята божествена власт.

И ныне: Този, Който и целият свят не може да вмести, се вмести в Твоята утроба, Богомайко, и от Тебе произлезе, Всенепорочна, в две природи - Бог и Човек.

Кондак на празника, глас 4:

Пречистият Храм на Спасителя, драгоценният Чертог и Дева, свещеното Съкровище на Божията слава, днес се въвежда в дома Господен, като въвежда със себе си благодатта, която е в Божествения Дух; Нея Божиите ангели възпяват: Тя е Небесната Обител!

Икос: Като гледам неизречените и Божествени тайни, които видимо и явно изпълват Девата, се радвам и недоумявам да разбера странният и неизказан образ: как Пречистата се яви единствена избрана от всички видими и разумни твари? Затова като искам да Я възхваля, твърде много се смущавам с ум и слово, но като дръзвам, проповядвам Я и величая: Тя е Небесната Обител!

В месец ноември, в двадесет и първия ден, празнуваме Въвеждането в храма на пресветата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария. По нейните свети молитви, Господи, помилуй и спаси ни! Амин.

Песен 7

Ирмос: Богомъдрите отроци не почетоха творението повече отколкото Твореца, но мъжествено потъпкаха застрашаващия ги огън и радостно запяха: всехвални Господи и Боже на отците ни, благословен Си!

Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.

Ето днес засия до краищата на вселената радостната пролет, която просвещава нашите души, помисли и умове с благодатта на Богородичното тържество; нека в този ден да участваме в пира на тайнството.

Всичко днес нека въздаде чест на Царицата Майка: небе и земя, ангелските войнства и човешкото множество, и всички да извикат: в храма се въвежда радостта и избавлението. 

Писаният закон премина и изчезна като сянка и в храма Божи засияха лъчите на благодатта с Твоето встъпване в него, Дево Майко чиста, Която си благословена во веки.

На Родения от Теб, Всечиста, се подчиниха небето, земята и преизподнята като на Творец и Бог, и всеки човешки език да изповяда, че се яви Господ, Спасителят на нашите души.

Ирмос: Пещта се ороси, Спасителю, и отроците ликувайки запяха: Боже на отците ни, благословен Си.

Да се възрадваме в този ден всички, които обичаме духовното празнуване и да възпеем всечистата Владичица, почитайки достойно Йоаким и Анна.

Пророчествай, Давиде, говорейки чрез Духа: ще се поведат девици след Тебе и ще се доведат в храма на Царицата Майка.

Радват се ангелските войнства и веселят се духовете на праведните, защото Майката Божия в Светилището се въвежда.

Приемайки небесна храна, преуспяваше в премъдростта и благодатта Тази, Която стана Майка по плът на Спасителя Христа.

И телом и духом се радваше непорочната Мария, живеейки в храма Божи, като най-свещен съсъд.

Твоите целомъдрени родители, Пречиста, въведоха Те в най-вътрешното място на храма, където тайнствено да израстеш като вместилище на Христа Бога.

Слава: Да прославим Троицата неразделна и да възпеем единното Божество: заедно с Отец и Словото и Всесветия Дух.

И ныне: Божия Родителко, моли Господа, Когото роди, като милосърден по природа, да спаси душите на тези, които Те възпяват.

Песен 8

Ирмос: Чуй, Отроковице Дево чиста, нека изрече Гавриил истинския изначален замисъл на Всевишния: "Бъди готова да приемеш Бога; защото чрез Тебе Невместимият ще заживее сред човеците; затова и аз радостно зова: благославяйте, всички творения Господни, Господа!”

Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.

Като доведе някога Пречистия Храм в Божия дом, Анна с вяра каза на свещеника: приеми сега детето, дадено ми от Бога и въведи го в храма на твоя Създател и радостно Му пей: благославяйте, всички творения Господни, Господа!

Захарий каза някога на Анна, провиждайки духом: ти въвеждаш истинската Майка на Живота, която ясно провъзгласиха за Богородица Божиите пророци; но как храмът ще Я вмести? Затова с удивление зова: благославяйте, всички творения Господни, Господа!

Аз бях Божия рабиня, отговори му Анна, която Бога призова с вяра и молитва, за да получа плод от моето страдание и след раждането да принеса родената на Този, Който ми Я даде; затова с ликуване зова: благославяйте, всички творения Господни, Господа!

Наистина това е законно дело, рече й свещеникът, но за мен е твърде чудно когато виждам, че Приведената в дома Господен странно превъзхожда по благодат Светилището; затова и радостно зова: благославяйте, всички творения Господни, Господа!

Насърчавам се, му рече Анна, като вниквам в твоите слова, защото ти разбра чрез Божия Дух това, което ясно провъзгласи за Девата; приеми Пречистата в храма на твоя Създател и радостно Му пей: благославяйте, всички творения Господни, Господа!

Светоносен светилник, викна свещеникът, запали за нас радост най-велика, блеснала в храма; нека душите на пророците с мен се веселят, съзерцавайки колко чудни дела се вършат в дома Божий, и да възкликнат сега: благославяйте, всички творения Господни, Господа!

Ирмос: Този, от Когото се ужасяват ангелите и всички войнства, като Творец и Господ, възпейте свещеници, прославете отроци, благословете люде и превъзнесете Го във всички векове.

Весели се днес светло Иоаким и непорочната Анна на Господа Бога принася в жертва дадената й съгласно обещанието свята Дъщеря.

Хвалят се светите Давид и Иесей, и се превъзнася Иуда, защото от техния корен израсна плод - Дева чиста, от Която Се роди предвечният Бог.

Мария, пречиста и одушевена Скиния, се довежда в този ден в дома Божий, и Захария Я према в ръце, като осветено съкровище Господне.

Като спасителна Врата и духовна Планина, като одушевена Стълбица нека да почетем ние, верните, истинската Дева и Майка Божия, благословена от ръцете на свещениците.

Пророци, апостоли и мъченици Христови, войнства ангелски и всички родени на земята нека почетем с песни чистата Дева, като благословена Майка на Всевишния.

В храма Те доведоха, Всенепорочна Чиста, божествено родилите Те, като жертва чиста и по чуден начин Ти се въдворяваш в недостъпните места у Бога, подготвяйки се за обитанието на Словото.

Слава: Нека се възпява Трисветият Бог: Отец, Син и Дух Свети, неразделното Единство, едното Божество, държащо на длан цялото творение във всички векове.

И ныне: Безначалното Слово по плът приема начало, раждайки се както Сам благоволи, Бог и заедно с това Човек от Девата-Отроковица, възсъздавайки нас, които паднахме преди, по Своето крайно милосърдие.

Не се пее Честнейшую..., а девета песен с припевите на празника.

Песен 9

Ирмос: Нека до одушевения Божи Ковчег отсега нататък да не се докосва ръка на непосветени, но устите на верните да не замлъкват, пеейки ангелския възглас и в радост да зоват към Богородица: наистина Ти всичко превъзходаш, Дево чиста!

Ангелите гледаха въвеждането на Всечистата в храма и се удивляваха как тя със слава влезе в Светая Светих.

Като имаш пресветлата красота на душевната чистота и си изпълвана с благодат Божия от небесата, Богородице чиста, Ти непрестанно озаряваш с вечна светлина тези, които с радост викат:  наистина Ти всичко превъзхождаш, Дево чиста!

Ангелите гледаха въвеждането на Девата в храма и се удивляваха как тя със слава влезе в Светая Светих.

Твоето чудо, Богородице чиста, надхвърля силата на думите; защото признавам в Тебе превъзхождащо разума тяло, недостъпно за греховния поток, затова благодарно Ти зова: наистина Ти всичко превъзхождаш, Дево чиста!

Ангели и човеци, нека почетем въвеждането на Девата в храма, защото Тя със слава влезе в Светая Светих.

Законът чудно Те предизобрази, Чиста, като Скиния и божествен Съд с мана, дивен Ковчег и Завеса, и Жезъл, Храм неразрушим и Божия Врата; така той ни учи да Ти зовем: наистина Ти всичко превъзхождаш, Дево чиста!

Ангелите гледаха въвеждането на Девата в храма и се удивяваха как Тя богоугодно влезе в Светая Светих.

Давид, възпявайки нарече Те дъщеря на Царя, когато Те видя по красота на добродетелите предстояща отдясно на Бога; затова той пророчески зовеше: наистина Ти всичко превъзхождаш, Дево чиста!

Ангели, със светиите тържествувайте, девици, заедно ликувайте, защото Богоотроковицата влезе в Светая Светих.

Соломон, провиждайки, че Ти ще приемеш в себе си Бога, Те уподоби, Богородице, на царско ложе и на жив запечатан извор, от който излезе чиста вода за нас, които с вяра зовем: наистина Ти всичко превъзхождаш, Дево чиста!

Ангели и човеци, нека възвеличим с песни Девата, защото боголепно влезе в Светая Светих.

Ти даряваш Твоята тишина на моята душа, Богородице, източвайки живот за почитащите Те достойно, грижейки се сама за тях, покривайки ги и пазейки ги, за да Ти зоват: наистина Ти всичко превъзхождаш, Дево чиста!

Ирмос: Светоносният облак, върху който Владиката на всичко слезе от небето като дъжд на руно и чрез който Безначалният се въплъти, ставайки Човек заради нас, всички ние величаем, като пречиста Майка на нашия Бог.

Величай, душо моя, доведената в храма Господен и благословената от ръцете свещенически.

От праведните Йоаким и Анна произлезе плодът на обещанието - Мария Божията Отроковица; и като благоуханен тамян Тя, още като малко дете по плът, се привежда в светия храм, за да обитава в светилището като свята.

Величай, душо моя, доведената в храма Господен и благословената от ръцете свещенически.

Нека да възхвалим с песни Детето по естество и свръхестествено явилата се като Майка Божия, защото Тя в този ден в храма подзаконен при Господа се води като благоухание приятно и като духовен плод на праведните.

Величай, душо моя, доведената в храма Господен и благословената от ръцете свещенически.

Нека заедно с ангела да възкликнем, верни, “Радвай се, Богородице”, както подобава: радвай се, прекрасна Невесто; радвай се, светли Облаче, от който възсия Господ за нас, пребъдващите в тъмнината на незнанието; радвай се, Надеждо на всички.

Величай, душо моя, доведената в храма Господен и благословената от ръцете свещенически.

Светая светих и Богомайко Мария, чрез Твоите молитви, Чиста, освободи от мрежите на врага, и от всяка ерес и скръб нас, които с вяра се покланяме на Твоя свят образ.

Величай, душо моя, доведената в храма Господен и благословената от ръцете свещенически.

Най-достойна песен възгласява за Богородица цялото творение, викайки заедно с архангел Гавриил: радвай се, всенепорочна Майко Божия, заради Която се избавихме от древното проклятие, ставайки причастни на нетлението.

Величай, душо моя, доведената в храма Господен и благословената от ръцете свещенически.

Превъзхождаща херувимите, по-висша от серафимите и по-широка от небесата се яви Ти, Дево, като вмести в утробата си и роди неизказано съвършено невместимия наш Бог; моли Го усърдно за нас.

Величай, душо моя, властта на Триипостасното и неразделно Божество.

Едно естество в три Лица и неразделна слава, непрестанно възпявана в единството на Божеството, на небето и земята - Троица неразлъчна; заедно със Сина, Отца и Духа да прославим, покланяйки се с благоговение.

Величай, душо моя, по-почитаната и по-славната от небесните войнства Пречиста Дева, Богородица.

Моли, Дево Богомайко, за избавление от гибел и беди и от всякакви изкушения на тези, които с вяра прибягват към Твоето милосърдие и благоговейно се покланят на Твоя Син, като на Бог и Господ на целия свят.

Първият припев и последната катавасия.

 Ексапостиларий:

Да възхвалим с вяра Мария, Божието Дете, Която в древност съслови­ето на пророците предвъзвести като Стомна и Жезъл, Скрижал и неразломима Планина, защото днес се въвежда в Святая Святих, за да се възпитава в Господа. (3)

Хвалитни стихири на 4, гл. 1, по Небесных чинов...

Свещоносиците деви радостно съпровождат Приснодевата и пророчестват чрез Духа за бъдещето: макар самата Богородица да е Божи храм, Тя се въвежда в храма като малко дете със славата на девството.

Богородица наистина се яви на света като обещание на Светия и като благославен плод, който превъзхожда всички; Тя благочестно се привежда в храма Божий, изпълнявайки молитвеното обещание на родителите си, опазвана от Божествения Дух.

Отхранена наистина с небесен хляб в храма Господен, Дево, Ти роди за света Хляба на живота – Словото, за Когото като храм избран и всенепорочен тайнствено си предизбрана от Духа, сгодена от Бога и Отца.

Да се отвори вратата на богоприятния храм, храмът и престолът на Царя на всички, защото Той днес със слава приема от Него избраната за своя Майка, Която Йоаким принася да се освети от Господа.

Слава и ныне, глас 2: Днес в храма се привежда всенепорочната Дева, в дома на Царя на всичко – Бога, и Хранителя на целия наш живот: днес най-чистата светиня, като тригодишна телица се въвежда в Светая Святих; нека Я възпеем като ангела: радвай се, единствена Благословена между жените!

Велико славословие

четвъртък, 2 декември 2010 г.

Светоотеческо поучение за празника

Колко прекрасно е словото на светите отци! Защо ли не ги четем повече...?





БЕСЕДА ОТ СВ. ГРИГОРИЙ ПАЛАМА ЗА ВЪВЕДЕНИЕТО В СВЕТАЯ СВЕТИХ НА ПРЕСВЕТАТА ВЛАДИЧИЦА НАША БОГОРОДИЦА

Ако дървото се познава по плода си, и доброто дърво дава добри плодове (Мат. 7:17; Лк. 6:44), то как може Майката на Самата Благост и Родителката на Вечната Красота да не стои далеч над всяко друго благо в естествения и свръхестествения свят? Защото Съвечният и Неизменен Образ на благостта на Превишния Отец, Предвечното, Предсъществуващо и Преблаго Слово, по неизреченото Си човеколюбие и състрадание към нас, пожелавайки да приеме нашия образ, за да отзове естеството ни от най-дълбоката преизподня при Себе Си, да обнови това овехтяло естество и да го възкачи на наднебесна висота – намира за всичко това най-добрата Служителка, Приснодевата, Която ние прославяме и чудесното Въведение на Която в Светая-Светих на Храма празнуваме днес. Нея преди вековете Бог отрежда за спасение и призоваване на нашия род: Тя е избрана от числото на избраните преди вековете и славните както по своето благочестие и благоразумие, така и по богоугодните си слова и дела.
Някога виновникът на злото – змеят се превъзнесе над нас и ни повлече в своята пропаст. Много причини го подбудиха да се вдигне срещу нас и да пороби нашето естество: завистта, съперничеството, омразата, несправедливостта, коварството, хитростта и като прибавка към всичко това – смъртоносната сила в него, която той сам породи в себе си като пръв отстъпник от истинския живот.
Виновникът на злото завидя на Адам, виждайки го да се стреми от земята към небето, откъдето самият той бе справедливо низвергнат, и след като му завидя, нападна със страшна ярост Адам, дори пожела да го облече със смърт. Та нали завистта е родителка не само на омразата, но и на убийството – както стори този истински човекомразец, лукаво тръгвайки след нас, защото искаше несправедливо да бъде властелин на земнородните за погибел на създанието, сътворено по образ и подобие Божие.
И тъй като не притежаваше достатъчно смелост, за да нападне открито, той прибягна към хитрина и лукавство и прие образа на видима змия. И обръщайки се като уж приятел и полезен съветник, този всъщност страшен враг и зломисленик неусетно премина към действие и с богопротивния си съвет вля собствената си смъртоносна сила като отрова в човека.
Ако Адам се бе придържал здраво към Божествената заповед, той щеше да бъде победител на своя враг и да се издигне над смъртоносното осквернение; но тъй като той, от една страна, се поддаде доброволно на греха, претърпя поражение и стана грешник, а от друга, бидейки корен на нашия род, започна да ни ражда вече като носители на смъртта, то, за да унищожим в себе си смъртоносната душевна и телесна отрова и да придобием отново вечен живот, нашият род се нуждаеше от нов корен.
Беше ни необходим нов Адам, който не само да бъде безгрешен и съвършено непобедим, но да може и да прощава греховете и да избавя от наказание грешниците, – да притежава не само живот, но и способност да оживотворява, за да направи участници на живота онези, които Го следват и принадлежат към Неговия род, и то не само представителите на поколенията след Него, но и онези, които вече са умряли преди Него. Затова светият Павел, тази велика тръба на Светия Дух, възкликва: първият човек стана жива душа, а вторият Човек – дух животворящ .
Но никой не е безгрешен освен Бога, никой друг не животвори и не може да прощава греховете. Затова новият Адам трябваше да бъде не само Човек, но и Бог, да бъде Сам по Себе Си и живот, и мъдрост, и правда, и любов, и милосърдие, и изобщо всяко благо, за да доведе вехтия Адам до обнова и оживотворяване с милостта, мъдростта, правдата – средства, противоположни на ония, с които виновникът на злото ни причини смърт.
Напълно справедливо бе естеството ни, което е било доброволно поробено и поразено, да встъпи отново в борба за победа и да отхвърли от себе си доброволното робство. Затова и Бог благоволи да приеме от нас нашето естество, съединявайки се ипостасно и по чудесен начин с него. Но съединението на висшата Природа, чиято чистота е недостижима за нашия разум, с греховното естество би било невъзможно, преди то да пречисти себе си. Затова за зачеването и раждането на Подателя на чистотата бе необходима Дева, която да е съвершено Непорочна и Пречиста.
Ето че празнуваме тъкмо паметта на това, което някога спомогна на това въплъщение. Защото роденият от Бога Бог Слово и Син, събезначален и съвечен на Всевишния Отец, става Син Човешки, син на Приснодевата. "Иисус Христос е същият вчера и днес и вовеки" (Евр. 13:8), неизменен по Божество и непорочен по човечество, единствен, който, както предрече за Него пророк Исайя, "беззаконие не сътвори, нито се намери лъст в устата Му" (Ис. 53, 9) – единствен, който бе заченат не в беззаконие и се роди не в грехове, в противоположност на това, което за себе си и за всеки друг човек свидетелства пророк Давид (Пс. 50, 7).
Единствен Той бе съвършено чист и дори не се нуждаеше от пречистване: заради нас Той прие страдание, смърт и възкресение. Бог се ражда от Непорочната и Света Дева, или по-добре казано, от Всепречистата и Всесветата. Тази Дева не само че е над всяко плътско осквернение, но е дори над всякакви нечисти помисли, и зачева не от пожелаването на плътта, а от осеняването на Пресветия Дух.
В пълно отдалечаване от хората и в молитвено настроение и духовно веселие рече Девата на Ангела-благовестител: "ето рабинята Господня: да ми бъде според словото ти" (Лк. 1:38), и тъй зачена и роди. И тъй, за да се окаже Девата достойна за тази висша цел, Бог преди вековете избира сред избраните тази възхвалявана днес от нас Приснодева.
Обърнете внимание и на това, откъде е започнало това избрание. От синовете на Адам Бог избра чудния Сит, който по благоприличието на нрава си, по благолепието на чувствата си, по висотата на добродетелите си изглеждаше като одушевено небе, за което и бе удостоен да бъде родоначалник на Девата. Поради това и цялото потомство на Сит получи името "синове Божии": защото от това поколение трябваше да се роди Божият Син, както и самото име Сит означава ставане или възкресение (от мъртвите).
И колко строга е точността на този предобраз! Сит бе роден от Ева, както самата тя казваше, вместо Авел, убит поради завист от Каин (Бит. 4:25), а Синът на Девата, Христос, се роди за нас вместо Адам, умъртвен поради завист от виновника и покровителя на злото. Но Сит не възкреси Авел: защото той бе само предобраз на възкресението, а нашият Господ Иисус Христос възкреси Адам, защото Той е живот и възкресение за земнородните. Затова и потомците на Сит бяха наречени заради упованието си чеда Божии.
А че тъкмо заради това тяхно упование са били наречени чеда Божии, се вижда от това, че първият от наречените тъй, синът на Сит – Енос, бе първият, който уповаваше да се нарече по името на Господа. По такъв начин, избранието на бъдещата Майка Божия, започвайки от самите синове Адамови, и преминавайки през всички поколения през времето, стига, по предзнание Божие, и до царя-пророк Давид и приемниците на неговото царство и род.
Когато пък настъпи времето на избранието, от дома и рода на Давид Бог избра Йоаким и Анна, които, макар и бездетни, бяха по своя добродетелен живот и добри нрави най-добри от всички в Давидовото коляно. И когато те в молитва молят Бога да ги избави от бездетността им и обещават да посветят рожбата си на Бога, тогава им се възвестява Богомайката и им се дава от Бога като Чедо – та именно от такива многодобродетелни хора да бъде зачената Предобродетелната и Пречистата Дева.
И ето че когато праведните Йоаким и Анна видяха, че са удостоени с изпълняване на желанието си и когато Божието обещание се изпълни на дело, те като истински боголюбци побързаха да изпълнят своя обет пред Бога: заведоха в Божия храм това наистина свято и божествено Дете – Девата, веднага след като тя престана да се храни с мляко. А Тя въпреки крехката си възраст бе изпълнена с божествени дарби и разбираше повече от другите това, което се извършваше с Нея, и с всичките Си качества показваше, че не Нея завеждат в храма, но Самата Тя по собствена воля отива да служи на Бога, сякаш политайки със самородни криле към светата Божия любов, убедена, че въвеждането Й в храма, в Светая Светих, и пребъдването Й там е това, което Тя желае.
Затуй и първосвещеникът, виждайки, че върху девойката почива повече от всички други Божията благодат, пожела да я засели в Светая-Светих и убеди всички да се съгласят охотно с това. И Бог съдействаше на Девата и Й пращаше чрез Своя Ангел тайнствена храна, благодарение на която Тя се укрепваше и стана по-чиста от ангелите, имайки при това небесните духове като служители. И не само веднъж бе въведена Тя в Светая Светих, но и бе приета от Бога, за да пребъдва с Него през всички тези години: защото чрез Нея трябваше да се отворят Небесните Обители за хората. Ето защо Избраната сред избраните от началото на вековете се оказа Най-Святата от светиите.
Ние пък, размишлявайки за извършеното заради нас чрез Пресветата Дева спасение, да Й въздадем с всички сили благодарност и хвала. И наистина, ако благодарната жена (за която ни разказва Евангелието), чувайки малко от спасителните слова на Господа, въздаде благодарност на Неговата Майка, като извиси глас от тълпата и рече на Христа: "блажена утробата, която Те е носила, и гърдите, които са Те кърмили" (Лук. 11:27), то колко повече ние, християните, които имаме начертани в сърцата си думите на вечния живот, и не само думите, но и чудесата и страданията, и чрез тях възстановяването на естеството ни от мъртвите, и възнасянето му от земята на небето, и обещания ни вечен живот, и истинското спасение, трябва да прославяме и неуморно да облажаваме Майката на Началника на спасението и Подателя на живота, празнувайки зачатието и рождеството Й, а сега и Въведението Й в храма – в Светая Светих. Да се преселим, братя, от земята нагоре, да се пренесем от плътта към духа, да предпочетем да желаем постоянното, а не временното.
Да отдадем дължимото презрение на плътските наслади, които служат като примамка за душата и скоро отминават. Да възжелаем дарби духовни, пребъдващи нетленно. Да отклоним разума и вниманието си от житейските грижи и да ги извисим към небесните висини – към онази Светая-Светих, където пребъдва сега Богородица. Защото по такъв начин и нашите песнопения и молитви с богоугодно дръзновение и полза ще стигат до Нея, и благодарение на Нейното застъпничество ще станем наследници не само на сегашните, но и на бъдещите, никога не свършващи блага – с благодатта и човеколюбието на родения заради нас от Нея Господ наш Иисус Христос, на Когото подобава славата, царството, честта и поклонението заедно с Безначалния Негов Отец и Вечния и Животворящ Негов Дух сега и винаги и вовеки веков. Амин. 



Превод от руски Андрей Романов
Взето от тук.