Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл. Защото узнах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори. А това казвам, защото един от вас дума: "аз съм Павлов", друг: "аз пък - Аполосов", трети: "аз съм Кифин", а друг: "аз пък - Христов". Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте? Наистина, щом има помежду ви завист, раздори и разногласия, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки? Защото, щом един говори: "аз съм Павлов", а друг: "аз съм Аполосов", не сте ли плътски? Какво е, прочее, Павел? какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте, и то според колкото всекиму от тях Господ е дал? Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте. (1 Кор. 1:10-13, 3:4-6)
Св. Антоний Велики:
Отпадналият поради гордост от своя небесен чин дявол непрестанно се старае да увлече в грях и всички тези, които от цялото си сърце желаят да пристъпят към Господа – по същия начин, по който и сам той паднал, т.е. с гордост и любов към суетна слава. С тези неща именно ни борят демоните, с тези и други подобни те смятат да ни отделят от Бога. Още повече, знаейки, че този, който обича брата си, обича и Бога, те влагат в нашите сърца ненавист един към друг, докато не можем вече да гледаме своя брат, или да си кажем с него и дума. Много наистина велики в добродетелта люде подхващали своите трудове, но поради безрасъдство погубили себе си. Това не бива да бъде чудно и за вас, ако например охладнели към подвига вие започнете да мислите, че притежавате в себе си добродетели. И ето вие вече сте паднали в същата болест на дявола – самомнението, мислейки, че сте близо до Бога и пребивавате в светлина, тогава, когато в крайна сметка вие се намирате в тъмнина. Какво подбудило нашият Господ Иисус Христос да свали одеждите Си, и да се препаше с убрус, и, наливайки вода в умивалника (Иоан. 13:4), да умие нозете на тези, които са по-низши от Него, ако не това, да ни научи на смирение? Да – това именно Той ни показа със Своя пример, затова и всички желаещи да бъдат първи, не могат да достигнат това по друг начин, освен чрез смирение; така както в началото пък, тъкмо гордостта бе причина за низвергването от небето. И тъй, ако в човека няма крайно, съвършено смирение, смирение в цялото му сърце, в целия му ум, и в целия му дух, смирение от цялата му душа и тяло, то той не ще наследи царството Божие.
Пребъдвайте в търпение и не допускайте да се разслабват сърцата ви във време на бедствия, но въздавайте за тях благодарност, за да получите награда от Господа. Да има във всички вас – мир, истина, любов към Бога и взаимно благоразположение, и да няма раздори, клевети, противоречия, зла завист, неподчинение, гордост, обида към някой от хората, осмиване, тщеславие, ненавист или взаимно недружелюбие. В която обител има такива деяния, там се вселява Божият гняв. При това знайте, че нашият живот в този свят е твърде кратък; затова го ценете и не го похабявайте в нерадение, за да не ви застигне часът на смъртта, когато се гневите един на друг, и поради това да бъдете причислени към човекоубииците, както е писано: Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец (1 Иоан. 3:15). Щадете се един друг, за да пощади и вас Господ. Защото това, именно, Той Сам внушава, когато говори: прощавайте, и простени ще бъдете (Лук. 6:37). Ако някой от вас бъде наклеветен, нека приеме това с радост, и всичко свое да предаде на Господа, Който е единственият праведен Съдия и Въздаятел. А който пък наклевети своя ближен, нека побърза да се смири пред Господа и да поиска прошка от него, та да го помилва Господ. Не допускайте слънцето да ви залезе гневни, както ни учи Писанието (Еф. 4:26); но изтръгвайте из корен от вашите сърца измъчващите ви зли помисли, каквито имате един към друг, та по такъв начин да прекъснете всеки зародиш на омраза, корен на която са ненавистта и завистта. Тези две страсти са особено пагубни, ненавистни и на Бога, и на хората; повече от всичко, несъответстващи на който и да било от вярващите, или Божиите раби. Поради това никой от нас да не се хвали, в своето крайно безумие, и да казва: аз победих брата си, и няма да има за него пощада. Този, който говори и мисли така, да знае, че е предал душата си в ръцете на смъртта и, че неговото наследие ще бъде там, където има плач и скърцане със зъби, където червеят не заспива и огънят не угасва.
Нека поставим стража на устата си, за да не произнасяме нищо лошо против никого, защото лошите думи са по-убийствени от всякакви отрови. Всички рани зарастват, но раната от езика няма изцеряване. Езикът на невнимателния злодей, движен от дявола, е по-отровен от езика на змия, понеже той възбужда кавги и горчиви свади сред братята, посява смут и раздор между хора живеещи в мир и разпръсва многобройни общества. И тъй, не унижавайте другите и бъдете прилежни в мълчанието. Обичащият мълчанието пребивава най-близо до Бога и Неговите ангели, и неговото място е на небесата. Господ говори, че тогава Той ще опази твоите пътища, когато ти сам започнеш да пазиш устата си (Притч. 13:3).
Съхранявайте братството заедно и го устройвайте в мир, единомислие, смирение, страх Божий и молитви. Тогава ще се яви между вас в съвършенство красотата на Божия дом, и вие ще я обладавате с радост и веселие. Да ви украсява преди всичко, вярата, надеждата, любовта, смирението, страха, разсъдителността, благоговението, мира и братолюбието. Защото, който е придобил всичко това, вече е облечен в брачна одежда и ходи в заповедите на Духа. Пребъдвайте във всяко смирение и търпение, та да се изличат от вас страстите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар