събота, 26 март 2011 г.

Неделя трета от Великия пост - Кръстопоклонна

Из последованието на празника:
Вечерня, стихири на Господи воззвах, глас 5:
Възсияй, Господен Кръсте, със светозарните мълнии на Твоята благодат в сърцата на тия, които Те почитат и прегръщат с боговдъхновена любов, о Радост за целия свят! Чрез Теб изчезнаха сълзите на скръбта и се избавихме от мрежите на смъртта, преминавайки към вечното веселие. Покажи красотата на Твоето благолепие като въздаяние за въздържанието на Твоите раби, които с вяра просят щедрото Ти покровителство и велика милост.
Радвай се, живоносен Кръсте, прекрасен рай на Църквата, Дърво на нетлението, което ни дари с наслаждението на вечната слава! От Тебе бягат пълчищата на бесовете, а ангелските войнства празнуват и се веселят заедно със събранията на верните. Непобедимо оръжие, нерушима крепост, победа на царете, похвала на свещениците, подай сега и нам да стигнем до Христовите страдания и Възкресение.
Радвай се, живоносен Кръсте, непобедима победа на благочестието, райска двер, утвърждение на верните, ограда на Църквата! Чрез Теб се унищожи и премахна тлението и бе погълната силата на смъртта, а ние се възнесохме от земята към небето; Ти си оръжие непобедимо, противно на бесовете, слава на мъчениците, истинско украшение на преподобните, пристанище на спасението, което дава на света велика милост!
Елате, прародители, които в древност отпаднахте от хора на ангелските сили поради завистта на човекоубиеца, чрез вкусване от горчивата наслада на дървото. Ето, наистина всесвещеното Дърво пред нас застава! Идвайки при него, радостно го прегърнете и извикайте към него с вяра: „Ти си наша помощ, всечестен Кръсте, Дърво богоблажено, насаждение небесно! Като вкусихме от Твоя плод, ние получихме безсмъртие, приемайки отново неизменно предишния Едем и велика милост!”.
Слава, глас 3: Христе Боже наш, Който прие доброволно разпятие заради общото възкресение на човешкия род и човеколюбно благоволи с Кръста и кръвта, обагрила Твоите пръсти, като с тръст и пурпурно мастило да подпишеш царски опрощението ни! Не презирай нас бедстващите, които пак от Теб сме отделени, но пожали, единствен Дълготърпеливи, изпадналия в беда Твой народ и стани и срази воюващите против нас, като Всесилен!
Тропар, глас 1: Спаси, Господи, Твоите люде и благослови наследството Си, като даруваш на православните християни победи над враговете и ги запазваш с Твоя Кръст.
Канон на Утренята, глас 1, творение на преп. Теодор Студит
Песен 1

Ирмос: В деня на Възкресението да се просветим, о люде! Пасха, Господня Пасха! От смъртта към живота и от земята към небето Христос, нашият Бог, преведе нас, които пеем победната песен.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Днес е ден на тържество, в който от Христовото Възкресение смъртта побягна, възсия светлината на живота и Адам, въздигнат, радостно ликува; затова да възкликнем и запеем победна песен.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Днес е ден за поклонение на Честния Кръст, елате при него всички; сега той свети със зарите на Христовото Възкресение; затова като го целуваме нека духовно се възрадваме.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Велики Кръсте Господен, яви сега образа на Твоята божествена красота и покажи ме достоен поклонник на Твоята слава; защото към теб се обръщам и те прегръщам като жив.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Нека заедно възхваляват небето и земята всеблажения Кръст, изправен пред всички ни сега, на който телесно се пожертва Христос; на него се покланяме в духовна радост.
Слава: Три Ипостаси и Една Същност! Отче, Сине и Душе, равносилни, с една воля и желание, сила и власт, запази Твоя свят като го дариш с мир.
И ныне: Непознала мъж ти, Дево, безсеменно раждаш Младенеца – Твореца на света, Христа Бога; моли Го да даде на всички мир.
Песен 3
Ирмос: Елате да отпием от новото питие, не вода, извираща чудесно от безплоден камък, а вино от източника на нетлението, извиращ от Христовия гроб, в който се утвърждаваме.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Елате да запеем нова песен, за да отпразнуваме разрушението на ада; Христос възкръсна от гроба и плени смъртта и всички ни спаси.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Елате, всички верни, да пием не от извора, източващ тленна вода, от която пак ще ожаднеем, а от извора на просвещението – Христовия Кръст, на когото се покланяме и с него се хвалим.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Сега като целуваме Твоя Кръст, който в древност Мойсей пред-изобрази с разтворени ръце, Владико Христе, ние побеждаваме духовния Амалик и чрез него придобиваме спасение.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Нека радостно се поклоним на Господния Кръст, верни, с чисти очи и уста, пеейки тържествени песни.
Слава: Почитам Единия безначален Бог в три Лица, неразделен по природа, Отец, Син и Дух Свети, в Когото се кръстихме.
И ныне: В древност Мойсей видя в къпината образ на твоята тайна, чиста Дево; както пламъкът тогава не я изгаряше, така и Божеството не изгори твоята утроба.
Седален, глас 6: Свят е Твоят Кръст, Господи, понеже той носи изцеление на боледуващите от греха; като му се покланяме, ние падаме пред Теб: помилуй ни.
Днес се изпълни пророческото слово: ето, покланяме се на мястото, където стояха Твоите нозе, Господи; и вкусвайки от дървото на спасението, получихме свобода от греховните страсти, по молитвите на Богородица, Човеколюбче.
Слава: Когато се издигна Твоя Кръст, Христе, разклатиха се основите на смъртта, Господи; и поглъщайки Те жадно, адът с трепет Те отпусна; Ти ни яви Твоето спасение, Светий, затова Тебе славословим, Сине Божи, помилуй ни.
И ныне: Богородице, Дево, моли твоя Син, Който доброволно Се прикова на Кръста и възкръсна от мъртвите, Христа, нашия Бог, да се спасят нашите души.
Песен 4
Ирмос: На божествена стража да застане заедно с нас боговдъхновения пророк Авакум и да се покаже като светоносен ангел, който вика с ясен глас: „Днес дойде спасението на света, понеже Христос възкръсна като всесилен!”.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Ето, възкръсна Христос! – рече ангелът на жените - мироносици. Не плачете, а идете при апостолите и им кажете: „Радвайте се, защото днес е спасението на света; разруши се тиранията на врага чрез смъртта на Христа!”.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Като посрещаме радостно сега и се покланяме на живоносния Ти Кръст, ние се подготвяме за Твоите всесвети страдания, които за спасението на света, Спасителю, Ти претърпя като всесилен.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Днес е радост на небето и земята, защото триблаженият Кръст се яви на света като знак на Христа; той се поставя пред нас и източва вечно течаща радост за покланящите се пред него.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Какво да Ти принесем, Христе, затова че Си ни дал за поклонение Твоя честен Кръст; на него се проля Твоята всесвята кръв и се прикова с гвоздеи Твоя плът; като го целуваме сега, ние Ти благодарим.
Слава: Възпявам трите Лица на едното Божество; проповядвам простото неразделно естество; безначалният Отец, съ-престолните Син и Дух Свети, едно Господство, едно Царство и една вечносъществуваща Сила!
И ныне: В теб, чиста Владичице, единствена сред жените се прояви страшно и чудно нещо: ти обнови естеството, раждайки безсеменно и пребъдвайки както преди Дева, защото Родилият Се от теб  е истински Бог.
Песен 5
Ирмос: Нека станем рано с изгрева и да принесем на Владиката вместо миро - песен и ще видим Христа – Слънцето на правдата, Което възсиява, дарявайки живот на всички!
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Ти възсия от гроба, о Незалязваща Светлина, и сияейки в нетление прогони мрачната тъга на смъртта от краищата на земята, милостиви Господи.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Очистени от въздържанието, нека пристъпим с горещи хваления към всесвятото Дърво, на което Христос се разпна и спаси света, като Милостив.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Днес ликуват с веселие ангелските чинове за поклонението на Твоя Кръст; чрез него Ти Си разбил множеството на бесовете, Христе, дарявайки човечеството със спасение.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Църквата се яви като втори рай, имайки Твоя Кръст за Дърво на Живота, Господи; и сега, докосвайки го, ставаме причастни на безсмъртието.
Слава: Славя трите съ-безначални Лица с една природа: Отец, Син и Свети Дух, единна трисиятелна Светлина, една Власт и Царство в неслитно тъждество.
И ныне: Родила си по закона на естеството, но надвишавайки закона; защото ти единствена роди безсеменно. Не смеем да мислим или да говорим за твоето детерождение, всенепорочна Дево!
Песен 6
Ирмос: Ти слезе в земната преизподня, о Христе, и съкруши вековните прегради, които държаха пленниците на смъртта и както Йона от кита, Ти тридневен възкръсна от гроба!
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Ти възкръсна, сразявайки смъртта, Христе, като Цар могъщ и от адските дълбини ни призова към земята на безсмъртието, дарявайки ни радостта на Царството Небесно.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Нека с божествени песни радостно да викнем към Бога и да целунем Господния Кръст, защото той е източник на освещение на всички в света.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Изпълняват се словата на псалмопевеца; защото, ето, покланяме се в подножието на  Твоите пречисти нозе, Всесилни, на Твоя честен Кръст – триблаженото Дърво!
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Почитаме Твоя Кръст, Щедри – Дървото, което видя пророкът на плача; възпяваме и Твоите окови и гроб, копието и гвоздеите.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Целуваме светия Кръст, който Ти благоволи да понесеш на раменете Си и на който Ти прие да Се разпънеш с плътта Си; така получаваме сила срещу невидимите наши врагове.
Слава: Възпявам Единицата в три Лица и Троицата, покланяема в едно Естество, Троичния Бог, трислънчевата Светлина: Отец, Син и Дух Свети.
И ныне: Най-великото от всички чудеса се яви в тебе, нескверна Агнице, защото ти роди Агнеца, Който взима греха на света; моли Го прилежно за тия, които те възпяват.
Кондак на Кръста, глас 7: Вече пламенният меч не пази Едемските врати, но те се свързаха с преславния възел на Кръстното Дърво; жилото на смъртта и победата на ада бяха прогонени, понеже Ти, Спасителю мой, дойде и викна към тия, които бяха в ада: „Влезте отново в рая!”.
Икос: Три кръста издигна Пилат на Голгота – два за разбойниците и един за Жизнеподателя. Като го видя, адът рече на тия, които бяха в него: „О, слуги мои и сили мои! Кой заби гвоздеи в сърцето ми и с дървено копие внезапно ме прободе? И болка разкъсва моята вътрешност, духът ми се смущава и съм принуден да отпусна Адам и неговото потомство. Дърво ги даде в моя власт, а сега това Дърво отново ги въвежда в рая!”.

Синаксар - тук

Песен 7
Ирмос: Оня, Който избави тримата отроци в пещта Се въплъти и страда като смъртен човек и чрез страданията, смъртното облече в дрехата на безсмъртието; Той единствен е благословен и преславен Бог на нашите отци.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Ти възкръсна на третия ден от гроба, Господи, подобно на човек, който става от сън, и с божествената сила порази пазителите на адските двери, въздигайки древните праотци, единствен благословен и преславен Боже на нашите отци.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Нека днес ликувайки да се възрадваме с песен и да прославим в поклонение Кръста, на който се прикова Христос, единственият благословен и преславен Бог на нашите отци.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Твоят Кръст, всемилостиви Господи, се почита от целия свят, защото Ти направи от едно оръдие на смъртта - извор на живота; освети тези, които му се покланят, едничък благословен и преславен Боже на нашите отци.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Единствен милостиви и добросърдечни, просвети, освети, единствен Иисусе, покланящите се с вяра на Твоя Кръст и на Твоите божествени страдания, едничък благословен и преславен Боже на нашите отци.
Слава: Възпявам Божеството – Единица в три Лица; Отец е светлина, Синът е светлина, светлина е и Дух Свети, но Светлината пребъдва неразделна, сияеща в единството на естеството и в трите лъча на Лицата.
И ныне: Ти бе проповядвана от всички пророци с много имена, разкривайки се като Божия врата, златен съсъд, свята земя, Дево Богоневесто, родила по плът Иисус Христос – преславния Бог на нашите отци.
Песен 8
Ирмос: Това е определеният и Свят ден, първата Събота, цар и господар на дните, празник на празниците и тържество на тържествата, в него благославяме Христа во веки.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
„Защо носите миро в ръцете си? Кого търсите?” - вика сега явилият се в гроба юноша. „Възкръсна Христос, нашият Бог, въздигайки човешкото естество от адските дълбини!”
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Радвай се, трижди благословено и божествено Дърво, Кръсте Господен, светлина за намиращите се в тъмнина, който по четирите краища на земята пръскаш зарите на Христовото Възкресение; сподоби всички верни да достигнат до Пасхата.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
В този ден, Христовият Кръст – Дървото, миропомазано с Живот, изпълва всичко с благоуханието на благодатта; вдишвайки неговия боговдъхновен аромат, нека му се покланяме во веки.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Ела, пророче Елисее, и кажи ни ясно, какво беше дървото, което хвърли във водата? То бе Кръстът Христов, чрез който се избавихме от дълбината на тлението, затова с вяра му се покланяме во веки.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
В древност Йаков предизобрази Твоя Кръст, Христе, и Йосиф се покланяше на божествения жезъл, предвещавайки този страшен скиптър на Твоето Царство; на него сега и ние с вяра се покланяме во веки.
Благословяме Отца и Сина и Светия Дух – Господа.
Славя Една Същност в три Ипостаси и не сливам Трите в едно Лице, нито разделям Същността; Отец, Син и Дух Свети – Един над всички Троичен Бог.
И ныне: Единствена сред майките си останала девица, Марио Богоневесто, без мъж родила Христа Спасителя, запазвайки печата на чистотата; тебе всички верни облажаваме во веки.
Песен 9
Ирмос: Сияй, сияй, нови Йерусалиме, славата Господня над тебе възсия; ликувай сега и се весели, Сионе, възсияй, чиста Богородице, за Възкресението на Родилия Се от тебе.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Ти слезе в гроба, Жизнеподателю и Боже, като счупи всички ключалки и вериги и възкреси умрелите, които викаха: „Слава на Твоето Възкресение, Христе Спасителю всесилни!”.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Твоят гроб, Христе, ме дари с живот, понеже Ти, Който Си самият Живот, дойде и викна към пребъдващите в гробовете: „Бъдете свободни, вие, които сте оковани във вериги, защото дойдох Аз – Изкуплението на света!”.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
 Нека заиграят и запеят всички горски дървета, като гледат едноименното Кръстно Дърво, което днес приема поклонение; на него Христос издигна глава, както пророкува божественият Давид.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Чрез дърво погинах, но в теб открих Дървото на Живота, о Христоносни Кръсте мой, непобедим мой защитник и крепка сила против демоните; като ти се покланям днес аз викам: „Освети ме чрез твоята слава!”.
Слава, Тебе Боже наш, слава Тебе.
Весели се и се радвай, Църкво Божия, която днес се покланяш на трижди благословеното Дърво – всечестния Кръст Христов; нему служат ангелските чинове и в страх пред него предстоят.
Слава: Троичен по Лица и Един по естество, покланям Ти Се, свети Боже – Отец, Син и Дух Свети, едно Начало, едно Царство, владеещо над всички.
И ныне: Ти си висока планина, о Дево, в която Се всели Христос, както казва божественият Давид; чрез тебе се възнесохме на небесата, Всеблаженна, понеже ти възвърна осиновението чрез Духа.

вторник, 22 март 2011 г.

ПОХВАЛНО СЛОВО за Свети Четиридесет Мъченици


От Св. Климент Охридски

Размишлявам за единомислената воля и еднаквата мъдрост на тези
четиридесет мъченици и обхванат от почуда, прибягвам към Христа, от
когото явно слиза отгоре всяко добро даяние и всеки дар, както е казал
и преблаженият Павел: “Ти си Христос — божия сила и мъдрост”. И с тая
сила бяха изпълнени преблажените четиридесет воини, мъченици за Христа.
Те възсияха в света като пресветли звезди и озариха цялата вселена с
лъчите на богопознанието, като имаха сред себе си духовното слънце —
Христос. Озарявани от неговата светлина и украсени с велика красота, те
разцъфнаха с особена вяра като благоуханни лилии, напоявани изобилно с
росата на Пресветия Дух. Като се украсиха с добри дела, те станаха
възлюбени на своя Господ, защото по чистота и любов те се
превъзхождаха един друг. Те светеха като светилници с духовно сияние:
едни — с пост и въздържание, други — с благоверие и гостоприемство;
едни — с коленопреклонна молитва и чистосърдечност, а други — със
смирение и сърдечна кротост; едни — с бодърствуване и искрена любов, а
други — с обич и милосърдие към бедните. Наистина силата на Пресветия
Дух беше у тях, която ги подтикваше към всяко добро дело и чрез вярата
ги защити от всяка беда.
И тъй, те бяха по вид и красота като еднородни. Сплетени чрез вярата и
любовта като златна огърлица, те бяха свързани един с друг чрез
единомислие. Оставяйки суетния начин на живот, те ревностно желаеха да
застанат пред неизказаната божия слава чрез добър подвиг и искрена
любов. Те се подканяха един друг да бързат към пресветия път на
подвиг. Вместо с броня се облякоха с вярата, и вместо с щит се
въоръжиха с кръста и се явяваха в битките като мълнии — яздейки срещу
хиляди и десетки хиляди и биваха прославяни с победа. Те водеха двойна
война — с видими и невидими врагове.
Дяволът, който не можеше да гледа красотата и вярата им, а също и
чистия им живот, повдигна борба срещу тях, като влезе в зломислещия
съсъд Ликиний, който беше самовластник в това време. Той повдигна
гонение против християните. Искайки с измама да улови благоверните
мъченици, Ликиний принуждаваше всички да се поклонят на идолите. Но
нали древният пророк провъзгласи и каза: “Господ няма да остави
жезъла на нечестивците върху жребия на праведните, за да не протягат
праведниците ръце към беззаконието. Господи, прави добро на добрите и
на праведните по сърце!”. С тая светлост се озариха те, като се
подвизаваха бляскаво и дивно в мъченичеството, презирайки
обикновената наслада от веселието. Като се ободряваха радостно един друг, те казваха помежду си: “Братя, нека не се страхуваме от тая
кратковременна мъка, която бързо като сянка преминава, но въвежда 
във вечните жилища. Затова да застанем, братя, здраво въоръжени
срещу противника-враг, за да бъдем обкичени с победни венци от Христа
Бога! Понеже заради земния живот и заради смъртния цар не щадяхме
себе си в битките, но, попаднали и в много беди, защитени чрез силата на
Бога, излязохме победители, то — ако се постараем да го последваме,
вземайки върху себе си доброволните му страдания, надяваме се, че той
ще бъде с нас, както той е и обещал: “Когато ви заведат в събрания, и
при власти, и в тъмници, и пред царе и князе, и пред мъчители заради
моето име, не се грижете какво да кажете или какво да отговорите,
понеже аз ще ви дам думи и мъдрост, на която не ще могат да
противостоят или да противоречат всички ваши противници. И не се бойте
от тия, които убиват тялото, а не могат да сторят никакво зло на душата;
но се бойте от оня; който след убиването има власт да хвърли в геената”.
С тия думи те се поучиха и се подкрепяха един друг, и стъпкаха мощно
дяволското коварство. Те понесоха с радост всякакви мъки, като си
казваха апостолското слово: “Бог не е несправедлив, братя, та да
забрави вашия труд”.
Когато те стояха през нощта, при мраз, всред блатото, край град
Севастия, ето един от тях, като се отметна, прибягна в банята (устроена
край платото) и, докосвайки се до топлината, той се разтопи като лед и
погина. И внезапно от небето ги огря неизказана светлина и студът се
превърна от нея в топлина. И слязоха от небесата върху главите им венци
— четиридесет на брой. Само един венец остана, нямайки къде да се спре.
Пазачът, като видя това чудо, съблече дрехите си, скочи при мъчениците
и с висок глас извика: “Вярвам в Божия Син Иисус Христос, в когото и
тези свети мъченици вярват; дано Той ме удостои със същата слава, за
да завърша заедно с тях мъченически подвиг!” И веднага върху главата
му се спусна и застана венецът на неизказаната слава. Ето такава е
божията милост, както сам Господ каза: “Последните ще бъдат първи, а
първите — последни”.
Затова как да възхвалим пресветлата дружина, от която отпадна тоя
окаяник, както Иуда някога отпадна от богоизбраната дружина и както
дяволът отпадна от ангелския състав и от светлината и стана началник
на тъмнината и си заслужи вечна мъка. Неговата завист погълна и тоя
окаяник. Но все пак дяволът бе стъпкан от непобедимите и от този пазач,
когото пребожествената, възраждаща за нов живот къпалня възроди.

Църквата ги отхрани с духовна храна, увенча ги с най-светлозарни венци;
направи ги съобщници на ангелите и ги показа на цялата вселена като
светлозарни светилници. С чудесата си те сияят повече от слънцето. За
тях възвести в древност пророкът, казвайки: “Ти ни изпита, Боже, претопи
ни, както се претапя сребро; постави човеци над главите ни. Преминахме
през огън и вода и ти ни изведе на свобода”. Този вечен мир като
желаеха, те оставиха красотата на живота, къщи, богатство, бащи, майки,
сестри и братя, жена, деца, та дори и живота си презряха, според
господнята заповед. Затова Господ е проявил чудно цялото си
благоволение към тях. Наистина те бяха съдове за добра употреба,
избрани за служба на единствения владетел и наш спасител Иисус
Христос. Нищо не можа да отдели от тях Христовата любов: ни огън, ни
вода, нито някакво друго страдание.
Заради това днес празнуваме с почит тяхната памет и като им отдаваме
дължимата възхвала, казваме: “Радвай се ти, всечестна и предивна
дружина от пресветлото войнство!”
Те станаха подобни на безплътните сили и ги надминаха; защото ония,
бидейки безплътни, стоят на своето място и се наслаждават на
неизказаната красота. А мъчениците, като преплуваха
многоразвълнуваното житейско море, осветиха чрез своята кръв целия
свят. С духовни крила те литнаха нагоре и стоят пред неизказаната божия
слава. Те обилно дават изцеление на болните, прогонват бесовете,
облекчават страданията, осветляват църквите, опазват мира, насочват
човеците към добри подвизи, прогонват демоните и бързо унищожават
тяхното коварство, двояко обогатяват бедните — душевно и телесно —
унищожават ересите. Като сияят с най-светли зари, те станаха велики
поборници — мъченици за вярата.
И тъй коя уста или кой език ще смогне да възхвали тези небесни
светилници, които се явиха по-светли от слънцето? С пречистите си мощи
като със звезди те осветлиха целия свят. Те сгряха дневния мраз,
възпламенени от Светия Дух. И огнени пламъци угасиха те, както някога
богопреданите юноши във Вавилон. Със златозарните си кости те
осветлиха речните струи, украсиха всички църкви с благоуханните си
мощи, възрадваха света с неизказаните си чудеса, прогониха измамата,
а насадиха истината, дявола стъпкаха, Христа възрадваха! Затова и
десницата на Вседържителя ги обкичи с пресветли венци и ги озари с
лъчите на неизказаната светлина, удостои ги дивно и с честта да стоят

пред Бога, с богоизтъкана одежда ги облече, със силата на Светия Дух ги
изпълни и ги направи равни на безплътните сили. Затова и дивен е Бог
между своите светци, като прославя винаги ония, които го прославят, и ги
удостоява по чуден начин с неизказани чудеса.
Аз желая да разкажа едно от техните многобройни чудеса, а именно, как
чеда слушат своята благородна майка.
Когато тези преблажени мъченици предадоха светите си души в ръцете
на Господа, един от тях още дишаше. Майка му, като видя, че той е
оставен жив, отхвърли от себе си женската немощ, възприе мъжко
дръзновение, взе на раменете си своя възлюбен син и вървейки след
(колите, натоварени с телата на мъчениците), говореше му: “Подвизавай
се, страдалче за Христа, бъди мъжествен и да крепне сърцето ти, и
моята душа да се зарадва заради тебе! Не отпадай, както Иуда някога
отпадна от апостолите, нито както сега отпадна един от вас, но възложи
на Бога цялата си надежда и духа си, и той ще те подкрепи; защото, ето
Христос стои пред тебе, брате, за да приеме душата ти и очаква твоето
пристигане.” Докато тя говореше това, синът й, носен от нея, предаде
душата си в ръцете на Господа. Тя го отнесе, сложи го при светците и
каза: “Почивай, чедо, заедно със светата си дружина и помени ме заедно
с тях в светите ваши молитви, за да постигна вашия мъченически
подвиг.” После тя се върна с радост, като прославяте Бога.
Чухте ли, братя, за любовта и дръзновението на христолюбивата майка?
Как тя не се побоя нито от царя, нито от мъчителя, нито от меча, нито от
огъня, а само от животодателя Бога.
Затова и ние, като отхвърлим от себе си всякакъв страх от човеци, нека
направим място у себе си за страх от Бога. Дано той просвети нашите
души и сърца! Нека пребиваваме винаги в пост, в чистота и в искрена
обич, в кротост и послушание, като се въздържаме от всяко зло. Нека се
украсим и с добри дела, както тези пресветли мъченици, като прославяме
Пресветата Троица, единосъщна в три лица — Отец, и Син, и Свети Дух —
сега и всякога, и во веки. Амин!


Превод: архим. А. Бончев

събота, 19 март 2011 г.

Втора Неделя на Великия пост - на св. Григорий Палама

В тази неделя от св. Четиридесетница, Църквата продължава празнуването тържеството на Светото Православие, като спомня живота и богословието на тоя дивен Божи угодник св. Григорий Палама, архиепископ Солунски. Със своя свят живот и боговдъхновено учение, той утвърди Православната вяра и ни обясни що значи 
"вече не аз живея, а Христос живее в мене".

По неговите молитви, Христе Боже наш, помилуй и спаси нас, амин.



Из службата на светителя
С какви похвални песни да възпеем този йерарх - тръба на богословието, огнедишаща уста на благодатта, свещено вместилище на Духа, непоколебим стълб на Църквата, велико украшение на вселената, река на премъдростта, светилник на Светлината, ярка звезда, която просвещава цялото творение?
С какви цветове на песнопения да увенчаем този йерарх, поборник на благочестието и противник на нечестието, горещ защитник на вярата, велик наставник и учител, най-прекрасна лира на Духа, златосияен език, извор, изливащ потоци на изцеления за верните, великия и досточуден Григорий?
С какви усти ние, земните, да възхвалим този йерарх, учител на Църквата, проповедник на божествената светлина, посветен в небесните тайни на Троицата, велико украшение на монашестващите, просиял с дела и съзерцание, солунска похвала, който има за свой съгражданин на небесата божествения и пречуден свети Димитрий Мироточиви?
Слава, глас 6: Преподобний, трижди блажен, светейши отче, добри пастирю и на Архипастира Христа ученик, който положи душата си за овците! Сам сега, отче наш, богоносни Григорие, изпроси от Него чрез твоите молитви да ни дари с велика милост.
Тропар, глас 8:  Светилниче на Православието, утвърждение и учителю на Църквата, украшение на монасите, непобедим поборник на богословите, чудотворче Григорие, солунска похвало, проповедниче на благодатта, моли се непрестанно за спасението на нашите души.
Канон, глас 4
Песен 1
Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.
Божествени проповедници, избрани богослови и всички вдъхновени от Бога езици, елате и се съберете в едно, за да възпеете достойно божествения Григорий, проповедника на Духа.
Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.
Нека възпея великия Григорий - стълбът на вярата, защитникът на     Църквата, добрият солунски пастир и истинска слава за архиерейския чин.
Слава: От детство пожела възвишен живот и от младини възлюби съвършеното богомислие, явявайки се като истинен последовател и единомишленик на твоя съименник, отче Григорие.
И ныне: Бъди ми, Всенепорочна, път на живота, водейки ме към божествените обители; защото се прелъстих и паднах в пропастта на злото; от там ме възведи чрез твоето ходатайство.
Песен 3
Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.
Като съхраняваме струите на твоите божествени учения, ние отхвърляме всички козни на злославните еретици и чрез твоите свещени писания обръщаме в бягство техните пълчища, Григорие.
Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.
Безумната мъдрост на злославните еретици ти обори, блажени,  имайки в своето сърце Ипостасната Божия Премъдрост, чрез Която шумно порази упоритата им гордост. 
Слава: Ти умъртви всяко сладострастие на тленната плът, премъдри, и оживявайки душата си чрез делата на подвижничеството, я направи божествен орган на богословието.
И ныне: Съзнателно и доброволно възлюбих страстно срамния и блуден живот; но чрез твоите молитви, Дево Богоневесто, обгърни с божествена любов моето сърце.
СедаленПрелестта на еретиците ти унищожи, премъдри, и добре изясни вярата на православните, просвещавайки така целия свят. Затова ти прие венците на победата, стана стълб на Църквата и истинен йерарх; моли непрестанно Христа, всички да се спасим.
Песен 4

Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.
Ти отвори устата си, премъдри отче, за да проповядваш божествената Премъдрост, от Която винаги се поучаваше в своето сърце, и тъй ти изобличи празнословеца Варлаам като безразсъден и безумен.
Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.
Ти залезе като слънце в земята, о пресладки, според природния закон, но в утрото изгряваш с Христа - незалязващото Слънце, съгрявайки и пазейки всички със своите молитви.
Слава: Божествената благодат, о блажени, те направи похвалá и велика опора на православните, добър пастир, втори Григорий Богослов и бдителен пазител на своето паство.
И ныне: Отвори душевния ми слух, Майко Божия, родила Оня, Който отвори ушите на глухия и ме сподоби да слушам и изпълнявам божествените слова.
Песен 5
Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.
Със сърпа на твоите слова и свещени писания ти изкорени тръните на ересите и плевелите на лъжата и пося семената на православното благочестие, свещеноначални Григорие.
Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.
Твоите слова и честните ти писания са за тия, които ги четат, чиста небесна роса, мед от скалата, ангелски хляб, питие, храна, сладост и наслада и извор на жива вода, о премъдри Григорие.
Слава: Земята и морето те признават за свой учител, като свещен стълб на Православието, славна ризница на божествените догмати, свещен и премъдър богослов, съжител и единонравен събеседник на апостолите.
И ныне: Отмий сквернотата на моето сърце, непорочна Дево, със струите на умилението и ми дай начин на покаяние чрез твоите свети молитви към милостивия Бог, Когото неизказано роди.
Песен 6
Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.
Разбита бе суетната гордост и безумния език на Варлаам от словата, поученията и проницателния ум на премъдрия цар и на великия Григорий.
Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.
Божествената лира на Духа, тръбата, проповядваща ясно божествените тайни, солунския предстоятел и богословския език елате с песни да възпеем.
Слава: Предвождайки народа като огнен стълб, ти изгори враговете на вярата и просвети събранията на верните, богомъдри отче Григорие.
И ныне: Бъди ми, Всечиста Владичице, тишина и прибежище на утешение, като укротиш моите страсти и ме приведеш в спасителното божествено пристанище.
Кондак, глас 8: Като свещен и божествен орган на Премъдростта и радостна тръба на богословието ние единодушно те възпяваме, богословесни Григорие, но като ум, близък на Първоначалния Ум, приведи и нашите умове към Него, та да ти викаме: „Радвай се, проповедниче на благодатта!”.
Икос: Като ангел ти се яви на земята, възвестявайки на човеците тайните Божии, защото, макар да притежаваше човешки ум и плът, ти ни удиви със слова прилични за безплътните, боговдъхновений, и ни научи да ти викаме така: „Радвай се, защото чрез тебе бе прогонена тъмата; радвай се, защото чрез тебе се върна светлината. Радвай се, вестителю на нетварното Божество; радвай се, истинни изобличителю на безумното учение за тварна благодат. Радвай се, непостижима висота, свидетелстваща за божественото естество; радвай се, неизмерима дълбино, говореща за Неговото действие. Радвай се, защото ти прекрасно възвести за славата Божия; радвай се, защото ти отхвърли мненията на зломислещите. Радвай се, светилниче, който ни показваш Слънцето; радвай се, чашо, напояваща с божествено питие. Радвай се, защото чрез теб сияе истината; радвай се, защото чрез теб помръкна лъжата. Радвай се, проповедниче на благодатта!”.

Синаксар за Втора неделя от Великия пост - тук 

Песен 7
Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.
Всички, които изучават твоите слова и писания, Григорие, се просвещават с богопознание и се изпълват духовна премъдрост, богословствайки за нетварната благодат и божествената енергия.
Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.
Меча и стрелите на злославните ти напълно съкруши, Варлаамовата гордост и цялата сила на еретиците разкъса, както камък разкъсва паяжина, светителю.
Слава: Запечатана с твоите слова и догмати е вярата на благочестивите, Григорие, и унизи се еретическата дързост; прекрати се разрушението на Православието и се сломи силата на еретиците.
И ныне: Повехнали от болестите на страстите, ние наистина намерихме в теб извор, от който да черпим спасение и божествени струи; затова ти викаме: „Всечиста, благословен е плодът на твоята утроба!”.
Песен 8
Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.
Ти сега предстоиш пред престола на Всещедрия Бог като един от великите богослови, защото бе тям единонравен, премъдри Григорие, солунски предстоятелю, архиерейска красота; сияйно украсен със славата на свещеноначалието, ти и сега служиш на Бога.
Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.
Още преди зачеването ти в утробата, Бог знаеше чистотата на твоя разум и Той откри ясно на боголюбивия цар, че си непобедим защитник на Църквата; затова по неизменните канони ти бе запечатан с мирото на  архиерейството.
Слава: Вредното Акиндиново събрание бе победено и претърпя беди от твоите мъдри слова, преславни Григорие, солунски предстоятелю; както димът изчезва, така изчезна и тяхното гнусно безумие от твоя гръмогласен и богословесен език.
И ныне: В тебе, Дево, Божественото слово преобрази човешкото естество, затънало в страстите, чрез безкрайната си благост и цялото го обнови и освети; затова, спасени чрез тебе, те възпяваме във всички векове.
Песен 9
Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.
Ти стана божествено огледало, Григорие, защото непорочно съхрани създаденото по Божи образ естество, мъжествено поставяйки ума си за господар над страстите, което по подобие от Бога възприе. Затова и стана светла обител на Светата Троица.
Светителю отче Григорие, моли Бога за нас.
Като крилат ангел в помощ на благочестивия цар, ти бе изпълнен с Дух Свети и сражавайки се с празнословеца Варлаам, който похули в своето безумие славата Божия, справедливо ти го победи.
Слава: Целият изпълнен с небесна мъдрост, ти просвети света със светлина, преславни, изяснявайки догматите на Православието. И бидейки привързан към истинското любомъдрие, премъдри, ти зачена в себе си страха Божи и роди словата на Духа.

И ныне: Ние верните в съгласие ти принасяме благодарствена песен, защото ти разруши нашето древно проклятие, Богородителко, и чрез тебе всички получаваме плодовете на Божието благословение: спасение, просвещение, милост и вечната радост.