ПОХВАЛНО СЛОВО за Свети Четиридесет Мъченици

От Св. Климент Охридски

Размишлявам за единомислената воля и еднаквата мъдрост на тези

четиридесет мъченици и обхванат от почуда, прибягвам към Христа, от

когото явно слиза отгоре всяко добро даяние и всеки дар, както е казал

и преблаженият Павел: “Ти си Христос — божия сила и мъдрост”. И с тая

сила бяха изпълнени преблажените четиридесет воини, мъченици за Христа.

Те възсияха в света като пресветли звезди и озариха цялата вселена с

лъчите на богопознанието, като имаха сред себе си духовното слънце —

Христос. Озарявани от неговата светлина и украсени с велика красота, те

разцъфнаха с особена вяра като благоуханни лилии, напоявани изобилно с

росата на Пресветия Дух. Като се украсиха с добри дела, те станаха

възлюбени на своя Господ, защото по чистота и любов те се

превъзхождаха един друг. Те светеха като светилници с духовно сияние:

едни — с пост и въздържание, други — с благоверие и гостоприемство;

едни — с коленопреклонна молитва и чистосърдечност, а други — със

смирение и сърдечна кротост; едни — с бодърствуване и искрена любов, а

други — с обич и милосърдие към бедните. Наистина силата на Пресветия

Дух беше у тях, която ги подтикваше към всяко добро дело и чрез вярата

ги защити от всяка беда.

И тъй, те бяха по вид и красота като еднородни. Сплетени чрез вярата и

любовта като златна огърлица, те бяха свързани един с друг чрез

единомислие. Оставяйки суетния начин на живот, те ревностно желаеха да

застанат пред неизказаната божия слава чрез добър подвиг и искрена

любов. Те се подканяха един друг да бързат към пресветия път на

подвиг. Вместо с броня се облякоха с вярата, и вместо с щит се

въоръжиха с кръста и се явяваха в битките като мълнии — яздейки срещу

хиляди и десетки хиляди и биваха прославяни с победа. Те водеха двойна

война — с видими и невидими врагове.

Дяволът, който не можеше да гледа красотата и вярата им, а също и

чистия им живот, повдигна борба срещу тях, като влезе в зломислещия

съсъд Ликиний, който беше самовластник в това време. Той повдигна

гонение против християните. Искайки с измама да улови благоверните

мъченици, Ликиний принуждаваше всички да се поклонят на идолите. Но

нали древният пророк провъзгласи и каза: “Господ няма да остави

жезъла на нечестивците върху жребия на праведните, за да не протягат

праведниците ръце към беззаконието. Господи, прави добро на добрите и

на праведните по сърце!”. С тая светлост се озариха те, като се

подвизаваха бляскаво и дивно в мъченичеството, презирайки

обикновената наслада от веселието. Като се ободряваха радостно един друг, те казваха помежду си: “Братя, нека не се страхуваме от тая

кратковременна мъка, която бързо като сянка преминава, но въвежда 

във вечните жилища. Затова да застанем, братя, здраво въоръжени

срещу противника-враг, за да бъдем обкичени с победни венци от Христа

Бога! Понеже заради земния живот и заради смъртния цар не щадяхме

себе си в битките, но, попаднали и в много беди, защитени чрез силата на

Бога, излязохме победители, то — ако се постараем да го последваме,

вземайки върху себе си доброволните му страдания, надяваме се, че той

ще бъде с нас, както той е и обещал: “Когато ви заведат в събрания, и

при власти, и в тъмници, и пред царе и князе, и пред мъчители заради

моето име, не се грижете какво да кажете или какво да отговорите,

понеже аз ще ви дам думи и мъдрост, на която не ще могат да

противостоят или да противоречат всички ваши противници. И не се бойте

от тия, които убиват тялото, а не могат да сторят никакво зло на душата;

но се бойте от оня; който след убиването има власт да хвърли в геената”.

С тия думи те се поучиха и се подкрепяха един друг, и стъпкаха мощно

дяволското коварство. Те понесоха с радост всякакви мъки, като си

казваха апостолското слово: “Бог не е несправедлив, братя, та да

забрави вашия труд”.

Когато те стояха през нощта, при мраз, всред блатото, край град

Севастия, ето един от тях, като се отметна, прибягна в банята (устроена

край платото) и, докосвайки се до топлината, той се разтопи като лед и

погина. И внезапно от небето ги огря неизказана светлина и студът се

превърна от нея в топлина. И слязоха от небесата върху главите им венци

— четиридесет на брой. Само един венец остана, нямайки къде да се спре.

Пазачът, като видя това чудо, съблече дрехите си, скочи при мъчениците

и с висок глас извика: “Вярвам в Божия Син Иисус Христос, в когото и

тези свети мъченици вярват; дано Той ме удостои със същата слава, за

да завърша заедно с тях мъченически подвиг!” И веднага върху главата

му се спусна и застана венецът на неизказаната слава. Ето такава е

божията милост, както сам Господ каза: “Последните ще бъдат първи, а

първите — последни”.

Затова как да възхвалим пресветлата дружина, от която отпадна тоя

окаяник, както Иуда някога отпадна от богоизбраната дружина и както

дяволът отпадна от ангелския състав и от светлината и стана началник

на тъмнината и си заслужи вечна мъка. Неговата завист погълна и тоя

окаяник. Но все пак дяволът бе стъпкан от непобедимите и от този пазач,

когото пребожествената, възраждаща за нов живот къпалня възроди.

Църквата ги отхрани с духовна храна, увенча ги с най-светлозарни венци;

направи ги съобщници на ангелите и ги показа на цялата вселена като

светлозарни светилници. С чудесата си те сияят повече от слънцето. За

тях възвести в древност пророкът, казвайки: “Ти ни изпита, Боже, претопи

ни, както се претапя сребро; постави човеци над главите ни. Преминахме

през огън и вода и ти ни изведе на свобода”. Този вечен мир като

желаеха, те оставиха красотата на живота, къщи, богатство, бащи, майки,

сестри и братя, жена, деца, та дори и живота си презряха, според

господнята заповед. Затова Господ е проявил чудно цялото си

благоволение към тях. Наистина те бяха съдове за добра употреба,

избрани за служба на единствения владетел и наш спасител Иисус

Христос. Нищо не можа да отдели от тях Христовата любов: ни огън, ни

вода, нито някакво друго страдание.

Заради това днес празнуваме с почит тяхната памет и като им отдаваме

дължимата възхвала, казваме: “Радвай се ти, всечестна и предивна

дружина от пресветлото войнство!”

Те станаха подобни на безплътните сили и ги надминаха; защото ония,

бидейки безплътни, стоят на своето място и се наслаждават на

неизказаната красота. А мъчениците, като преплуваха

многоразвълнуваното житейско море, осветиха чрез своята кръв целия

свят. С духовни крила те литнаха нагоре и стоят пред неизказаната божия

слава. Те обилно дават изцеление на болните, прогонват бесовете,

облекчават страданията, осветляват църквите, опазват мира, насочват

човеците към добри подвизи, прогонват демоните и бързо унищожават

тяхното коварство, двояко обогатяват бедните — душевно и телесно —

унищожават ересите. Като сияят с най-светли зари, те станаха велики

поборници — мъченици за вярата.

И тъй коя уста или кой език ще смогне да възхвали тези небесни

светилници, които се явиха по-светли от слънцето? С пречистите си мощи

като със звезди те осветлиха целия свят. Те сгряха дневния мраз,

възпламенени от Светия Дух. И огнени пламъци угасиха те, както някога

богопреданите юноши във Вавилон. Със златозарните си кости те

осветлиха речните струи, украсиха всички църкви с благоуханните си

мощи, възрадваха света с неизказаните си чудеса, прогониха измамата,

а насадиха истината, дявола стъпкаха, Христа възрадваха! Затова и

десницата на Вседържителя ги обкичи с пресветли венци и ги озари с

лъчите на неизказаната светлина, удостои ги дивно и с честта да стоят

пред Бога, с богоизтъкана одежда ги облече, със силата на Светия Дух ги

изпълни и ги направи равни на безплътните сили. Затова и дивен е Бог

между своите светци, като прославя винаги ония, които го прославят, и ги

удостоява по чуден начин с неизказани чудеса.

Аз желая да разкажа едно от техните многобройни чудеса, а именно, как

чеда слушат своята благородна майка.

Когато тези преблажени мъченици предадоха светите си души в ръцете

на Господа, един от тях още дишаше. Майка му, като видя, че той е

оставен жив, отхвърли от себе си женската немощ, възприе мъжко

дръзновение, взе на раменете си своя възлюбен син и вървейки след

(колите, натоварени с телата на мъчениците), говореше му: “Подвизавай

се, страдалче за Христа, бъди мъжествен и да крепне сърцето ти, и

моята душа да се зарадва заради тебе! Не отпадай, както Иуда някога

отпадна от апостолите, нито както сега отпадна един от вас, но възложи

на Бога цялата си надежда и духа си, и той ще те подкрепи; защото, ето

Христос стои пред тебе, брате, за да приеме душата ти и очаква твоето

пристигане.” Докато тя говореше това, синът й, носен от нея, предаде

душата си в ръцете на Господа. Тя го отнесе, сложи го при светците и

каза: “Почивай, чедо, заедно със светата си дружина и помени ме заедно

с тях в светите ваши молитви, за да постигна вашия мъченически

подвиг.” После тя се върна с радост, като прославяте Бога.

Чухте ли, братя, за любовта и дръзновението на христолюбивата майка?

Как тя не се побоя нито от царя, нито от мъчителя, нито от меча, нито от

огъня, а само от животодателя Бога.

Затова и ние, като отхвърлим от себе си всякакъв страх от човеци, нека

направим място у себе си за страх от Бога. Дано той просвети нашите

души и сърца! Нека пребиваваме винаги в пост, в чистота и в искрена

обич, в кротост и послушание, като се въздържаме от всяко зло. Нека се

украсим и с добри дела, както тези пресветли мъченици, като прославяме

Пресветата Троица, единосъщна в три лица — Отец, и Син, и Свети Дух —

сега и всякога, и во веки. Амин!


Превод: архим. А. Бончев