събота, 30 април 2011 г.

Неделя втора след Пасха - Антипасха

Томина неделя, в която празнуваме уверяването на светия славен апостол Тома в славното Христово Възкресение




О, прекрасно Томино неверие! 

Вечерня на празника

Стихири на Господи воззвах, глас 1:

През заключените двери при събралите се ученици Ти внезапно влезе, всесилни Иисусе, Боже наш, и като застана посред тях ги дари с мир и ги изпълни със Светия Дух; и им заповяда да не напускат Йерусалим, докато не се облекат със сила отгоре. Затова и Ти зовем: „Просвещение, и възкресение, и мир наш, слава Тебе!"
Осем дни след Твоето възкресение, Господи, Ти Се яви на Своите ученици в мястото, където се бяха събрали и им рече: „Мир вам!” и на невярващия ученик показа ръцете Си и пречистото ребро. А той, като повярва, викаше към тебе: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.
Тома, наричан Близнак, не беше с тях, когато Ти, Христе, влезе при заключени врати, затова и не вярваше на казаното му, когато от неверието го утвърждаваха във вярата. Но Ти не отказа, Благий, да му покажеш пречистото Си ребро и раните по ръцете и нозете Ти; а той, като ги докосна и видя, изповяда Те като Бог, но не безплътен и като Човек, но не обикновен и викна: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.
В осмия ден Спасителят застана пред съмняващите се ученици, там където се бяха събрали и дарявайки им мир, викна към Тома: „Ела, апостоле, и докосни ръцете, в които се забиха гвоздеите!”. О, прекрасно Томино неверие! То приведе сърцата на верните към пълнотата на познанието, а апостолът със страх извика: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.
Глас 2: След Твоето възкресение, Господи, когато Твоите ученици бяха събрани зад заключените двери, Ти застана посред тях и им даде Своя мир. Повярва и Тома, след като видя Твоите ръце и ребра и Те изповяда за Господ и Бог, Който спасява надяващите се на Тебе, Човеколюбче.
При заключени врати Иисус застана пред учениците и ги дари с безстрашие и мир, а после каза на Тома: „Защо не Ми вярваш, че възкръснах от мъртвите? Дай си тук ръката, вложи я в ребрата ми и виж! Прочее, заради твоето неверие всички ще познаят Моите страдания и Възкресение и заедно с теб ще призоват: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.
Слава и ныне, глас 6: Когато дверите бяха заключени, Ти дойде при учениците, Христе. Тогава Тома промислително не беше с тях, защото казваше: „Няма да повярвам, ако не видя и аз Владиката, ако не видя реброто, от което изтекоха кръвта и водата на кръщението, ако не видя раната, от която се изцели дълбоката рана на човека; ако не видя, че Той не е подобен на дух, но има плът и кости!”. Господи, Ти Който победи смъртта и увери Тома, слава Тебе!
Стихири на литията, глас 4:
Господи, в неустоимото сияние на Твоето Божество Ти дойде, когато дверите бяха заключени и заставайки сред Своите ученици разкри ребрата Си и показа белезите от раните на ръцете и нозете Си; така утеши скръбта и унинието им и ясно възгласи: „О, приятели, виждате Ме в плътта, която възприех, затова не Се явявам само като дух!”. А на съмняващия се ученик Ти заповяда с трепет да Те докосне, казвайки му: „Изпитай всичко и ела, не се съмнявай!”. А той, като усети с ръка двете Твои естества, викна със страх, воден от вярата: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.
Глас 8: „Докосни, Тома, ребрата ми с ръка – казва Христос – и ела да усетиш следите от гвоздеите! С вяра изследвай и бъди Ми верен и не бъди невярващ!”. А Тома, когато се докосна с пръст до Владиката, извика силно: „Ти Си мой Бог и Господ! Добросърдечний, слава Тебе!”.
Слава, и ныне, глас 8: През заключени врати при събралите се ученици Се яви Спасителят, застана посред тях и каза на Тома: „Ела и докосни и виж белезите от гвоздеите; протегни ръката си и докосни реброто Ми и не бъди невярващ, но с вяра проповядвай за Моето възкресение от мъртвите!”.
Стиховни стихири, глас 4:
О, преславно чудо! Неверието роди твърда вяра. Защото Тома рече: „Ако не видя, няма да повярвам!”. Но докосвайки ребрата, той богословства за Самия въплътил Се Божи Син; позна Го като пострадал по плът, но Го проповядва като възкръснал Бог и викна със силен глас: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.
О, преславно чудо! Сеното, допряло се до Огъня, се съхрани, защото Тома, влагайки ръката си в огнените ребра на Иисус Христос, Бога, не изгоря от това докосване, но недоверието на своята душа претвори в благоверие и от дълбината на сърцето си горещо викна: „Ти Си мой Владика и Бог мой, Който възкръсна от мъртвите, слава Тебе!”.
О, преславно чудо! Йоан склони глава на гърдите на Словото, а Тома се удостои да се докосне до ребрата Му. И така единият извлече хвърлящата в трепет дълбина на богословието, а другият се удостои да ни въведе в тайната на домостроителството, защото той представи ясно доказателство за възкресението Му, зовейки: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.
Слава, и ныне, глас 5: Велико и несравнимо е множеството на Твоите щедрости, Човеколюбче! Защото Ти претърпя ударите на иудеите, докосването на апостола и щателния разпит на тия, които Те отричаха. Как Се въплъти? Как бе разпнат, о Безгрешни? Но вразуми ни, та като Тома да Ти зовем: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.
Тропар, глас 7:
Макар да беше запечатан гробът, Ти - Животът от гроба възсия, Христе Боже, и при заключени врати застана пред учениците, о Възкресение на всички, обновявайки чрез тях правия Дух в нас по великата Си милост. (3)

Утреня на празника - тук




петък, 22 април 2011 г.

Велика Събота


Из стихирите на Вечернята:

Гледайки Те днес на Кръста да висиш, Слове, непорочната Дева ридаеше от дъното на майчината си утроба, горчиво страдаше в сърцето си и стенеше мъчително от дълбината на душата си в съкрушение. Затова, удряйки се в гърди жално викаше: „Горко ми, божествено Чедо! Горко ми, Светлина на света! Защо Се скри от моите очи, Агънче Божи?”. Затова и безплътните войнства, обхванати от трепет, възгласиха: „Непостижими Господи, слава Тебе!”.
Днес Владиката на творението застава перед Пилат и на Кръст се предава Творецът на всичко, като агнец, воден по своя воля; с гвоздеи Се приковава и в ребрата Се пробожда и с гъба Се напоява Този, Който изля като дъжд манната; по лицето удрят Изкупителя на света и от собствените Му раби Се поругава Създателят на всичко. О, какво човеколюбие прояви Владиката! За разпъващите Го Той молеше Своя Отец, казвайки: „Прости им този грях, защото не знаят беззаконниците, че вършат неправда!”.
Когато от Дървото Ариматеецът сне мъртъв Теб – Живота на всички, той със смирна и плащаница Те обви, Христе, и с любов сърдечна искаше да целува нетленното Ти тяло, но сдържайки се поради страх, радостно викаше към Тебе: „Слава на Твоето снизхождение, Човеколюбче!”.
Слава и ныне, глас 5: Теб – Обличащия Се в светлината като с дреха, Йосиф заедно с Никодим сне от Кръстното Дърво и виждайки Те мъртъв, гол и непогребан, започна да плаче в дълбоко състрадание и с ридания говореше: „Горко ми, пресладки Иисусе! Слънцето Те гледаше висящ на Кръста и се обви в мрак, земята се тресеше в страх и завесата на храма се раздра. Но ето, аз сега виждам Теб, Който заради мен доброволно смърт прие. Как ще Те погреба, Боже мой, или с каква плащаница да Те обвия? С какви ръце ще се докосна до нетленното Ти тяло? Или с какви песни ще запея за Твоята кончина, Милосърдни? Величая Твоите страдания, възпявам и Твоето погребение с Възкресението, зовейки: „Господи, слава Тебе!”.
Из Утренята: 

Тропар, глас 2: Благообразният Йосиф от Кръста сне пречистото Ти тяло, с плащаница чиста го обви и с благоухания в нов гроб го положи.
Втори тропар, глас 2: На жените мироносици при гроба яви се ангел, говорейки: „Мирото подобава за мъртвите, а Христос на тлението е неподвластен!”.
Кондак, глас 6: Заключилият бездната лежи мъртъв и обвит с плащаница и смирна; в гроба Се полага като смъртен Безсмъртният. Жените дойдоха да Го помажат с миро и плачейки горчиво викаха: „Тая Събота е преблагословена, в нея Христос заспа, за да възкръсне на третия ден!”.
Икос: Тоя, Който всичко поддържа бе издигнат на Кръста и цялото творение ридае, виждайки Го гол, висящ на Дървото; слънцето скри лъчи и звездите - светлината си, а земята се разтресе в страх велик, морето побягна и камъните се разпаднаха; много гробове се отвориха и възкръснаха телата на свети мъже. Долу адът стене, а иудеите замислят да оклеветят Христовото възкресение, но жените викат: „Тая Събота е преблагословена, в нея Христос заспа, за да възкръсне на третия ден!”. 
Стихира при целуване на св. Плащаница, глас 5:
Елате да прославим приснопаметния Йосиф, който отиде през нощта при Пилат и изпроси Живота на всички: „Дай ми Този Странник, Който няма къде глава да подслони; дай ми Този Странник, Когото лукавият ученик предаде на смърт; дай ми Този Странник, към Когото Майката, виждайки Го да виси на Кръста, с ридания викаше и майчински възкликваше: „Горко ми, Чедо мое! Горко ми, моя Светлина и възлюбен Плод на моята утроба! Защото предсказаното от Симеон в храма, днес се сбъдна: меч прониза сърцето ми, но Ти претвори плача ми в радост с Възкресението!”. Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покланяме се на Твоите страдания, Христе, и на Твоето свято Възкресение! 

събота, 16 април 2011 г.

Възкресяване на праведния Лазар


Из утренята на празника 

Тропар, глас 1: Уверявайки ни в общото възкресение на мъртвите, преди Твоите страдания Ти въздигна от мъртвите Лазар, Христе Боже. Затова и ние като деца, носещи знаците на победата, на Теб – Победителя на смъртта, пеем: „Осанна във висините, благословен идещия в името Господне!”. (3)

Седални
Смилявайки се над Мартините и Мариините сълзи, Ти заповяда да отместят гробния камък, Христе Боже, и като повика мъртвия го възкреси, Подателю на живота, уверявайки ни във възкресението. Слава на силата Ти, Спасе, слава на Твоята власт, слава на Тебе, Който чрез словото Си всичко сътвори.
Ти, Който си Източник на премъдростта и предзнанието, отивайки във Витания, попита ония, които бяха с Марта: „Къде положихте приятеля ми Лазар?”. И  просълзявайки се за лежащия от четири дни във гроба, Добросърдечни, Ти го възкреси чрез Своя глас, Човеколюбче, понеже Си Животодател и Господ. 

Канони на утренята
Песен 1
Ирмос: Да възпеем Господа, Който преведе своя народ през Червено море, защото Той единствен славно Се прослави.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
С божествено повеление Ти възкреси, като Създател и Съкровище на живота умрелия Лазар, Човеколюбче.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Чрез словото Си Ти въздигна четиридневния Лазар, Безсмъртни, разрушавайки мрачния образ на адското царство.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Като възкреси от мъртвите четиридневния Лазар, Владико, Ти на всички разкри познанието на свръхбожественото Божество.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Днес Витания предвъзвестява Възкресението на Жизнеподателя Христа, ликувайки за възкресението на Лазар.
Ирмос: Като мина през морето като по суша и избягна египетското зло, израилтянинът викаше: „Да възпеем нашия Избавител и Бог!”.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Ти, Който сътвори от нищо всяка твар и знаеш дълбините на сърцата, сега като Владика предсказваш на Твоите ученици Лазаровото успение.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Като прие от Девата човешко естество, Ти като Човек попита къде е погребан Лазар, бидейки всезнаещ като Бог.
Слава: Ти наистина възкреси от гроба вече злосмрадния четиридневен мъртвец, вдигайки го сякаш от сън, уверявайки ни, Слове, в Твоето Възкресение.
И ныне: Ангелските чинове и човеците, безневестна Майко, те хвалят непрестанно, защото в обятията носиш техния Създател като Младенец.

Песен 3
Ирмос: Ти си утвърждение на прибягващите към Тебе, Господи, Ти Си светлина за омрачените, и Теб възпява моя дух.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Показвайки двете Твои действия, Ти разкри и двете естества, Спасителю, защото Ти Си Бог и Човек.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Бидейки бездънен Разум, Ти питаш: „Къде положихте мъртвия?” – желаейки да го възкресиш, като Подател на живота.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Ти Си Бог неизобразим и всичко изпълваш, но се яви като изобразим, ставайки Човек.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Ти вдигна Лазар с Твоето божествено слово, Христе; моля Те, вдигни и мене умъртвения от множество прегрешения.
Ирмос: Творче на небесния свод, Господи и Създателю на Църквата, Ти, Който Си край на желанията, опора на верните, утвърди ме в Твоята любов, единствен Човеколюбче.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Заставайки пред гроба във Витания, Чудотворче Господи, Ти се просълзи над Лазар, според както е привично на човешката природа, Иисусе Боже мой, уверявайки всички, че Си възприел истинска плът.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Плачá на Марта и Мария Ти веднага утеши, Спасителю, проявявайки Своето всемогъщество; Ти Сам рече, че Си Възкресението и Животът, Истина и Господ на всичко.
Слава: Ти изведе от тъмния ад обвития в плащаница любим Лазар, Господи, и чрез Твоето всемощно слово разби дверите на царството на смъртта.
И ныне: Ти Се всели в Девата по плът, Господи, и стана видим за всички Човек; нея пък показа като истинска Богородица, помощница на верните, единствен Човеколюбче.

Седален, глас 4: С горчиви сълзи, плачейки за своя брат, Лазаровите сестри заедно застанаха пред Христа и рекоха: „Господи, Лазар умря!”. А Той, знаейки това като Бог, като Човек запита: „Къде го положихте?”. И пристъпвайки към гроба, повика четиридневния Лазар. Той веднага стана и се поклони на Възкресилия го.
Слава и ныне, глас 8: Като Творец, имайки предзнание за всичко, Ти предрече на Твоите ученици още преди Витания: „Днес умря нашият приятел Лазар.” И макар да знаеше, попита: „Къде го положихте?”. Просълзен като Човек се помоли на Отца и викна, за да възкресиш от ада четиридневния Лазар, когото обичаше; затова и Ти зовем: „Приеми, Христе Боже, тия, които дръзват да Ти принасят хваление и сподоби всички с Твоята слава!”.
Песен 4
Ирмос: Чух, Господи, тайната на Твоя промисъл, разбрах Твоите дела и прославих Твоето Божество.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Като се помоли, Ти възкреси четиридневния мъртвец, Всесилни, изпълнявайки неизречения промисъл.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
На Отца съ-вечното Слово и Бог сега като Човек се моли, макар да е Този, Който приема молитвите на всички.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Твоят глас разруши цялата сила на смъртта, Спасе, и основите на ада се разклатиха от Твоята Божествена сила.
Пресвета Богородице, спаси нас.
Да възпеем Девата, останала девица и след рождеството на Христа Бога, Който избави света от измамата.
Ирмос: Ти си моя крепост, Господи, Ти си моя сила, Ти си мой Бог и моя радост; без да Се отделяш от недрата на Отца, Ти посети нашата нищета, затова заедно с пророк Авакум зова: „Слава на Твоята сила, Човеколюбче!”.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Христе Творче, Ти като пастир избави четиридневния мъртвец от свирепия и ненаситен духовен звяр; така Ти прояви като всесилен Господ всемирната слава на Твоето възкресение.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Като видяха Теб – Живота тия, които бяха с Марта рекоха: „Ако Ти беше тук, Господи – просвещение за всички и Живот, Лазар нямаше да умре.” Ти Си за мъртвите живот, Човеколюбче, защото обръщаш на радост техния плач.
Слава: Бездните боят се от Твоето присъствие, Господи, всички води Ти служат; от Теб треперят адските врати, Христе, и от Твоята сила те се разрушават, всесилни Спасе Човеколюбче, Който възкреси Лазар с Твоя глас.
И ныне: Ти си похвала на верните, Невесто невкусила брак, ти си застъпница и прибежище на християните, стена и пристанище: към твоя Син ти принасяш молби и спасяваш от беди тия, които с вяра и любов те знаят като чиста Богородица.

Песен 5
Ирмос: Защо ме отхвърли от Твоето лице, о незалязваща Светлина, и покри ме, окаяния, чуждата тъма? Но, моля Те, обърни ме и отправи стъпките ми към изпълнение на Твоите заповеди.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Като застана пред Лазаровия гроб, Ти извика и дари живот на Лазаря, понеже Ти Си безсмъртен Живот за всички човеци и като Бог предизобразяваш явно бъдещото възкресение.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
С овързани нозе вървеше Лазар, явявайки чудото на чудесата, което стори Христос; на Неговото слово, като на Бог и Владика, се покорява цялото творение.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Христе, Който въздигна изтляващия четиридневен мъртвец Лазар, вдигни и мене – умъртвения сега поради моите грехове и положения в ров – в тъмнината на смъртната сянка, и като добросърдечен ме избави и спаси.
Ирмос: същия
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
В молитва Ти въздаде слава и благодарение на Отца и утвърждавайки във вярата наобиколилия Те народ, Дълготърпеливи Господи, Ти с повеление въздигна Лазар.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
О, каква е божествената сила на Твоята власт, Спасителю! С богоизречени слова Ти съкруши всепоглъщащите двери на смъртта; но избави ме от моите страсти, както избави преди Твоя приятел четиридневния Лазар.
Слава: По молитвите на Лазар, Марта и Мария, сподоби и нас да видим Твоя Кръст и Твоите страдания, Господи, и светоносната царица на дните – Твоето Възкресение, Човеколюбче.
И ныне: Имайки майчино дръзновение пред твоя Син, Пречиста, не презирай молитвите на нас - твоите раби, Владичице, които ти принасяме благопритна жертва.

Песен 6
Ирмос: Иона сам в кита си поставил, Господи, а мене свързания от вражеските мрежи, както него от смъртта, спаси.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Любовта Те отведе във Витания при Лазар, Господи, и него - вече зловонен Ти възкреси като Бог, и от адските окови го спаси.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Марта бе отчаяна, виждайки Лазар от четири дни в гроба, но като Бог Христос възкреси изтляващия и чрез слово го върна към живота.
Ирмос: Очисти ме, Спасе, защото много са беззаконията ми и ме изведи от греховната дълбина; към Тебе викнах, чуй ме, Боже на моето спасение.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Ти си Бог истинен; знаейки за Лазаровото успение и превъзвестявайки го на Твоите ученици, Ти уверяваш всички в безпределната сила на Своето Божество.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
По плът си описуем, о Неописуеми; Ти дойде във Витания и като Човек, Владико, плачеш над Лазар, но като Бог възкресяваш четиридневния мъртвец.

Кондак, глас 2: Христос, Който е за всички радост, истина, светлина, живот и възкресение на света, Се яви на човеците и бидейки образ на Възкресението, на всички дарява божествено опрощение.
Икос: Създателят предсказа всичко на учениците, показвайки им, че е всезнаещ Творец на всичко, като рече: „Братя и познати, нашият приятел умря; да отидем и да видим странното погребение и Марийното ридание, и да видим Лазаревия гроб; там желая да сторя чудо, начевайки делото, което ще завърша на Кръста, дарявайки на всички божествено опрощение!”.
Синаксар - тук

Песен 7
Ирмос: Еврейските отроци в пещта дръзновено угасиха пламъка и превърнаха в роса огъня, викайки: „Благословен Си, Господи Боже, во веки!”.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Като Човек Ти се просълзи, Щедри, но като Бог възкреси мъртвеца от гроба; и освободен от ада, Лазар викаше: „Благословен Си, Господи Боже, во веки!”.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Излезе Лазар, завързан в повивки и избегнал бездната на ада и тъмнината чрез словото на Господа, зовеше: „Благословен Си, Господи Боже, во веки!”.
Ирмос: Дошлите някога от Иудея във Вавилон отроци с вярата в Светата Троица победиха пламъка на пещта, пеейки: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение. 
Просълзявайки се за приятеля Си, Ти утеши и Мартините сълзи, Щедри Господи, и с доброволните страдания изтри от лицата на Твоите люде всяка сълза; благословен Си, Боже на нашите отци.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение. 
О, Съкровище на живота, Ти въздигна мъртвия като от сън и със слово разкъса адската утроба, възкресявайки всички, които пеят: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение. 
Зловонният мъртвец, увит в повивки, Владико, Ти въздигна, възкреси и мене свързания с много прегрешения, за да пея: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Песен 8
Ирмос: Когато зазвучаха музикални инструменти безбройно множество се поклони на образа на царя във Вавилон, но тримата отроци не се подчиниха, но възпяваха Господа и Го славословеха во веки.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение. 
Като Пастир си потърсил агнето и Си го измъкнал от пагубния звяр – духовния вълк; и макар да бе разложен Лазар, ти го обнови, а той Ти пее: „Пейте и превъзнасяйте Господа во веки!”.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение. 
Като Човек Ти търсеше гроба на Лазар, а като Творец възкреси умрелия, чрез Твоята божествена заповед, от която адът се ужаси; затова Ти пеем: „Пейте и превъзнасяйте Господа во веки!”.
Ирмос: Небесният Цар, Когото възпяват ангелските войнства, хвалете и превъзнасяйте във всички векове.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение. 
Питаш като Човек, а възкресяваш като Бог чрез слово четиридневния мъртвец; затова Те възпяваме и превъзнасяме във всички векове.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение. 
С благодарност Мария Ти принася миро, Владико, както е необходимо преди погребение, възпявайки Те във всички векове.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение. 
Като Човек Ти призоваваш Отца, а като Бог въздигаш Лазар; затова Те възпяваме, Христе, и превъзнасяме във всички векове.

Песен 9
Ирмос: Да почетем преславно чистата Богородица, която неопалимо прие в утробата си Божествения огън.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение. 
Хората, виждайки ходещия четиридневен мъртвец, се удивиха на чудото и викаха към Избавителя: „Боже, с песни Те възвеличаваме!”.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение. 
Предизобразявайки Твоето славно възкресение, Ти въздигна от ада четиридневния мъртвец Лазар, който с песни Те възпява.
Ирмос: Ние, спасените чрез тебе, Дево чиста, признаваме те, че си наистина Богородица, като те величаем с безплътните ликове.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение. 
Почитайки Своя Отец и показвайки, че не Си богопротивен, Ти Христе, самовластно възкреси четиридневния.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение. 
Като въздигна от гроба четиридневния Лазар, Христе, Ти го направи най-истински свидетел на Твоето тридневно Възкресение.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение. 
Като вървеше, плачеше и говореше, Спасителю, Ти показа Своето човешко действие; а Божественото прояви, възкресявайки Лазаря.
Слава, Господи, на Твоето свето възкресение. 
Ти неизказано извърши моето спасение, Владико Спасе мой, чрез двете Твои естества и по Твоето самовластно произволение.

неделя, 10 април 2011 г.

Пета неделя на Великия Пост - на св. Мария Египетска

В името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин.


Днес, в неделята на св. Мария Египетска, отбелязваме петата неделя от началото на Великия Пост. Остават само две седмици до Пасха. За някои, постът приключи много бързо, но за вас, които продължавате пътуването, ние се молим Бог да ви укрепи да довършите краткото време, което остава по начин, приятен за Този, Който ни призова към живот в молитва и пост. Наградата за нашия труд е близо.
В тази последна неделя от Великия Пост, св. Мария Египетска ни се представя като свръхчовешки пример за това, какво представлява истинската православна духовност. Тя не е била епископ, нито свещеник. Тя никога не е чела служби в църквата, никога не се е учила да пее. Никого не е напътствала духовно през живота си. Никой не е намерил вдъхновение от нейния пример; тъкмо напротив. Тя е била скрита от света. Ако не беше достохвалният добродетелен преп. Зосима, може би никой нямаше да знае, че дори е живяла.

Св. Мария паднала в бездната на покварата. Заживяла блуден живот (ако това може да се нарече изобщо живот), още когато била девойка. По всичко личало, че нямало надежда тя да се отвърне от такъв живот. Седемнадесет години прекарала тя в това злочестие. Дори капка от спасителната Божия благодат не достигала до сърцето й през това време. И на ум не й минавало да се покае дори за едно от своите дела, да не говорим за целия си живот.   Тя тръгнала за Йерусалим не поради благочестие, а водена от своята развратност.   Дори до самото й отиване до храма на Възкресението, никаква покайна мисъл не обземала ума й. Виждайки, че всички хора вървят в тази посока, тя ги последвала. Опитала се да влезе в църквата, като всички останали. Направила няколко опита да влезе в църквата преди силите й да я напуснат съвсем и се принудила да се облегне на стената в църковния притвор. Тук тя застанала пред иконата на Света Богородица.   Именно тук светлината на Божията благодат започнала да смекчава каменното й сърце.   Тя разбрала, че е възпрепятствана да влезе в църквата от Бога поради греховния си живот.
Това била повратната точка в живота на св. Мария. След като дала обет и обещала никога повече да не осквернява себе си в мрежите на блудството, тя се помолила на Богородица да ходатайства, за да й се даде възможност да влезе в църквата. Бог чул молитвите на Своята Пресвята Майка и наистина св. Мария се поклонила на мястото, където стояли нозете Му, съзерцавайки Светия Кръст.

"Премини Йордан и ще намериш чуден покой", чула тя глас от висините.
Св. Мария изпълнила обещанието си към Бога и Той изобилно изпълнил Своите обещания към нея. През следващите седемнадесет години, св. Мария заживяла сама в пустинята.   Ние не можем да си представим изкушенията, които тя претърпяла в пустинята.   Освен, че денем и нощем търпяла несгодите от природните стихии, тя била нападана духовно от демоните, които й припомняли всичко, което оставила в Египет.   Тя си спомняла храните, на които някога се наслаждавала - месото, рибата и виното, както и развратните песни и желанието за прегръдки.   Душата й неизразимо се измъчвала от тези неща, така че на моменти тя падала на земята и лежала неподвижно по цяло денонощие, молейки Богородица да й дойде на помощ. И действително, утешение й се давало чрез посещение от нетварната светлина.

Св. Мария издържала седемнадесет години на подобни изкушения сякаш, за да се възстанови от седемнадесетте години, които преживяла в грях. След това тя била прославена от Бога с дарби, които много малко хора постигат, дори и тези, които се посвещават в служба на Църквата още от младостта си. Св. Мария поддържала света със своите молитви. В такива моменти тя се издигала над земята от Божията сила. Имала дар да ходи по вода.   Била й дадена благодат да преминава големи разстояния почти мигновено.   Наистина, тя намерила славния покой, обещан й от Богородица.
Бог прославил Своята рабиня заради нейната голяма любов. Именно тази нейна любов я накарала да се предаде изцяло на молитвите на Богородица по време на своите най-големи страдания.   Затова никой от нас не бива да мисли, че Бог ни мрази, дори и да сме дълбоко оплетени в мрежите на греха.   Бог е любов и Той никога не спира да ни дава Своята любов. Бог мрази греховете, които ни отделят от Него и прави всичко да ни освободи от греха. Щом Той пожела да даде живота Си на Кръста за нас, когато бяхме още под робството на врага, то колко повече ще действа сега, за да ни избави? Там където грехът се умножи, благодатта се яви в голямо изобилие, пише св. ап. Павел. Св. Мария е най-ярък пример за тази истина.


По нейните свети молитви, нека Господ Бог се смили над нас и ни спаси.   Амин.



сряда, 6 април 2011 г.

25 март (7 април) Благовещение на Пресвета Богородица

Канон на Утренята, глас 4:

Песен 1
Їрм0съ: Tвeрзу ўстA мо‰, и3 нап0лнzтсz д¦а, и3 сл0во tрhгну цRи1цэ м™ри, и3 kвлю1сz свётлw торжествyz, и3 воспою2 рaдуzсz тоS чудесA.

Пресвета Богородице, спаси нас.
Твоят праотец Давид, Владичице, нека те възпява с духовна лира: чуй, дъще, радостния глас на ангела, защото той ти възвестява неизразима радост.
Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.
Ангелът: Викам към тебе с веселие, наклони ухо и обърни ми внимание, защото възвестявам Божието безсеменно зачатие; ти придоби благодат пред Бога, каквато никоя друга не получи, Пречиста.
Пресвета Богородице, спаси нас.
Богородица: Изясни ми, ангеле, смисъла на твоите слова. Как ще стане това, което казваш? Как ще зачена аз, която съм млада девица? И как ще стана майка на моя Създател?
Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.
Ангелът: Неверни ти се струват моите думи, но се радвам, виждайки твоето основание в предпазливостта; дерзай, Владичице, защото щом Бог иска, лесно стават и най-преславните неща.

Песен 3
Їрм0съ: Тво‰ пэсносл0вцы, бцdе, живhй и3 незави1стный и3ст0чниче, ли1къ себЁ совокyпльшыz, д¦0внw ўтверди2, въ б9eственнэй твоeй слaвэ вэнцє1въ слaвы спод0би.

Пресвета Богородице, спаси нас.
Богородица: Наистина оскъдня владичеството от Юда, и дойде време да се яви надеждата за всички народи – Христос. Но ти кажи, как ще Го родя аз, бидейки девица?
Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.
Ангелът: Желаеш да научиш от мене, Дево, начина на твоето зачеване, но то е необяснимо; ще го стори Дух Светий, осенявайки те с творческа сила.
Пресвета Богородице, спаси нас.
Богородица: Моята пра-майка Ева, приемайки съвета на змията, се лиши от божествената храна; затова и аз от твоя странен поздрав се боя, да не падна в същата съблазън.
Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.
Ангелът: Аз, който предстоя пред Бога, съм пратен да ти разкрия Божието определение; защо се боиш, Всенепорочна, от мене, който със страх стоя пред тебе? Защо, Владичице, благоговееш пред мене, като самият аз те почитам в благоговение?

Седален, глас 8: Словото Божие слезе сега на земята, и яви се ангелът пред Девата с думите: “Радвай се, благословена, защото ти единствена опазваш печата на чистотата, приемайки в утробата си предвечния Господ Слово, Който като Бог ще спаси човешкия род от заблудата.

Слава и ныне: Пратен от Бога, слезе от небето архистратиг Гавриил и застана пред духовния град – Пресветата Дева, открито казвайки й: ще приемеш Създателя в утробата си, Дево, и ще Го родиш неизменно в плът. Затова съм пратен да ти възвестя чудното рождение, Непорочна, и стоя пред тебе, викайки: радвай се, Невесто неневестна.

Песен 4
Їрм0съ: Сэдsй въ слaвэ, на пrт0лэ б9ествA, во џблацэ лeгцэ, пріи1де ї}съ преб9eственный нетлённою длaнію, и3 сп7сE зовyщыz: слaва, хrтE, си1лэ твоeй.

Пресвета Богородице, спаси нас.
Богородица: Слушала съм словата на древния пророк Исая за светата Дева, която ще роди Емануил; но желая да разбера как човешкото естество ще изтърпи смесването с Божеството.
Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.
Ангелът: Горящата, но неизгаряща къпина показа явно твоята преславна тайна, всевъзпявана Майко, защото след раждането ще останеш чиста Приснодева.
Пресвета Богородице, спаси нас.
Богородица: Осветен със сиянието на Бога Вседържителя, проповедниче на истината, кажи ми, Гаврииле, истинно: как ще родя в плът безплътното Слово, оставайки недокосната в моето девство?
Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.
Ангелът: Със страх пред тебе, както роб пред свойта господарка, предстоя и не смея да те гледам, Девице; защото Словото на Отца благоволи като дъжд на руно да слезе върху тебе.

Песен 5
Їрм0съ: Ўжас0шасz всsчєскаz њ б9eственнэй слaвэ твоeй: тh бо, неискусобрaчнаz дв7о, и3мёла є3си2 во ўтр0бэ над8 всёми бGа, и3 родилA є3си2 безлётнаго сн7а, всBмъ воспэвaющымъ тS ми1ръ подавaющаz.

Пресвета Богородице, спаси нас.
Богородица: Да разбера не мога смисъла на твоите слова; много чудеса са ставали чрез Божията чудотворна сила, бидейки знамения и образи в Закона и Писанията, но да роди девица без мъж никога не е било.
Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.
Ангелът: Дивно е, Всенепорочна, твоето странно чудо, защото ти единствена ще приемеш Царя на всичко, Който ще Се въплъти в твоята утроба; теб предричат словата и тайнствените видения на пророците и предобразите в Закона.
Пресвета Богородице, спаси нас.
Богородица: Как Невместимият и Невидимият може да се всели в девическа утроба, която Сам е сътворил? И как ще зачена Бог Слово, Съ-безначалния на Отца и Духа?
Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.
Ангелът: Онзи, Който обеща на твоя праотец Давид да постави от плода на твоята утроба Син на престола на Своето Царство, теб единствена избра, о украшение на Йаков, за Свое разумно обиталище.

Песен 6
Їрм0съ: Возопи2, проwбразyz погребeніе триднeвное, прbр0къ їHна, въ ки1тэ молsсz: t тли2 и3збaви мS, ї}се цRю2 си1лъ.

Пресвета Богородице, спаси нас.
Богородица: Приемам радостния глас на твоите слова, Гаврииле, и се изпълвам с божествено ликуване; защото ти възвестяваш безкрайна радост и веселие.
Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.
Ангелът: На теб се даде божествената радост, Богомайко; на тебе пее “Радвай се” цялото творение, Богоневесто; понеже ти едничка си определена за Майка на Божия Син.
Пресвета Богородице, спаси нас.
Богородица: Нека днес чрез мен да се премахне присъдата на Ева и дългът й нека аз да изплатя; нека взетото навремето в дълг, чрез мен напълно да се върне.
Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.
Ангелът: Бог обеща на праотеца Авраам, че от неговото семе ще се благословят всички народи, о чиста Дево; и днес чрез теб започва изпълнението на обещанието.

Кондак, глас 8: На тебе, Богородице, поборница-воевода, ние, твоите раби, след като се избавихме от злини, пеем победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да ти пеем: Радвай се, невесто неневестна.

Икос: Първият Ангел бе пратен от небето да каже на Богородица: “Радвай се!” и като видя, че Ти, Господи, едновременно при тоя безплътен глас, се въплъщаваш, стоеше ужасен и викаше към нея така: Радвай се ти, чрез която ще изгрее радостта; радвай се ти, чрез която клетвата ще изчезне! Радвай се ти, чрез която падналият Адам бе възвърнат; радвай се ти, чрез която Ева се избави от сълзи! Радвай се, висота, трудно достижима с човешки помисли; радвай се, глъбино, в която мъчно се прониква и с ангелски очи! Радвай се, защото ти си Царев престол; радвай се, защото носиш Онзи, Който всичко държи! Радвай се, звездо, която явяваш Слънцето; радвай се, утробо на Божественото въплъщение! Радвай се ти, чрез която се обновяват тварите; радвай се ти, чрез която се прекланяме на Твореца! Радвай се, Невесто, неневестна!

Синаксар - тук

Песен 7
Їрм0съ: Не послужи1ша твaри бGомyдріи пaче создaвшагw, но џгненное прещeніе мyжески попрaвше, рaдовахусz пою1ще: препётый nтцє1въ гDь и3 бGъ, бlгословeнъ є3си2.

Пресвета Богородице, спаси нас.
Богородица: В светлото Благовещение сега ми възвестяваш Невеществената Светлина, съчетана с телесно естество поради велика милост и викаш към мене с божествено известие: “Благословен е, Пречиста, Плодът на твоята утроба.”
Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.
Ангелът: Радвай се, Владичице Дево, радвай се, Пречиста, радвай се, Божие вместилище; радвай се, свещниче на Светлината, Адамово обновление и Евино избавление, радвай се, свята планина, радвай се сияйно светилище и чертог на безсмъртието.
Пресвета Богородице, спаси нас.
Богородица: Със слизането Си, Пресветият Дух очисти душата ми, освети тялото ми, направи ме одушевен храм - вместилище на Бога, Богоукрасена Скиния и всечиста Майка на Живота.
Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.
Ангелът: Съзерцавам те като многосветла свещ и Богосътворен чертог, и сега като кивот от злато, Богоневесто, приеми Законодателя, Който благоволи чрез тебе да избави тленното човешко естество.

Песен 8
Їрм0съ: Слhши, nтрокови1це дв7о чcтаz, да речeтъ ќбw гавріи1лъ совётъ вhшнzгw дрeвній и4стинный: бyди къ пріsтію гот0ва б9ію, тоб0ю бо невмэсти1мый съ человёки поживE. тёмъ и3 рaдуzсz вопію2: бlгослови1те, вс‰ дэлA гDнz, гDа.

Пресвета Богородице, спаси нас.
Богородица: Отстъпва всеки земен ум, който иска да схване чудната вест, която ми благовестиш - рече Девата; чух твоите слова, но се смущавам и боя се да не ме отдалечиш от Бога със измама, както Ева някога се прелъсти. Но все пак викам: благославяйте, всички дела Господни, Господа и превъзнасяйте Го във всички векове.
Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.
Ангелът: Рече й ангелът: “Ето, свърши твоето недоумение, ти право нарече със словата на устата си това трудно за разбиране; приеми го сега и не се съмнявай повече в измама, а повярвай, че е истина; аз пък, радвайки се, викам: благославяйте, всички дела Господни, Господа и превъзнасяйте Го във всички векове.”
Пресвета Богородице, спаси нас.
Богородица: Има за човеците такъв закон, от Бога даден – отново рече Непорочната – от взаимната любов и съчетание на мъж с жена произлиза раждането; но аз съпружеска наслада изобщо не познавам. Как тогава казваш, че ще зачена? Страхувам се да не би измамно да говориш. Но все пак викам: благославяйте, всички дела Господни, Господа и превъзнасяйте Го във всички векове.
 Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.
Ангелът: С твоите слова, пречиста, ти описваш вярно рождението на смъртните човеци; но аз ти известявам, че истинският Бог от теб приема плът свръхразумно и неизразимо, по начин известен само Нему; затова радвайки се, викам: благославяйте, всички дела Господни, Господа и превъзнасяйте Го във всички векове.
Пресвета Богородице, спаси нас.
Богородица: Явяваш се пред мен - рече Девата – като вестител на истината, защото си благовестник на обща за всички радост; и ето, очистих душата и тялото си и нека ми бъде по думите ти - да се всели в мене Бог; към Него викам заедно със теб: благославяйте, всички дела Господни, Господа и превъзнасяйте Го във всички векове.

Песен 9
Празничен припев на 9-та песен: Бlговэствyй, землE, рaдость вeлію, хвали1те, нб7сA, б9ію слaву.
Їрм0съ: Ћкw њдушевлeнному б9ію ківHту, да никaкоже к0снетсz рукA сквeрныхъ. ўстнЁ же вёрныхъ бцdэ нем0лчнw, глaсъ ѓгGла воспэвaюще, съ рaдостію да вопію1тъ: рaдуйсz, бlгодaтнаz, гDь съ тоб0ю.

Да благовести земята велика радост, хвалете, небеса, Божията слава.
Неизказано заченала си Бога, Девице, и си превъзмогнала закона на плътта; защото раждайки ти избегна онова, що е свойствено за майките; затова достойно е да чуеш: “Радвай се, благодатна, Господ е с тебе.”  
Да благовести земята велика радост, хвалете, небеса, Божията слава.
Как кърмиш, Дево чиста, не може земният език да изрече; понеже ти показваш нещо непривично за естеството, издигайки се над закона на човешкото рождение; затова достойно е да чуеш: “Радвай се, благодатна, Господ е с тебе.” 
Да благовести земята велика радост, хвалете, небеса, Божията слава.
За тебе тайнствено се говори в свещените писания, Майко на Всевишния; когато в древност Йаков видя стълбата, която те предизобразяваше, той рече: това е домът Божи; затова достойно е да чуеш: “Радвай се, благодатна, Господ е с тебе.” 
Да благовести земята велика радост, хвалете, небеса, Божията слава.
За тайновидеца Мойсей горящата къпина бе дивно предзнаменование; търсейки неговото изпълнение в последващото време, той рече: ще я видя в чистата Девица, която като Богородица нека се възпее: “Радвай се, благодатна, Господ е с тебе.” 
Да благовести земята велика радост, хвалете, небеса, Божията слава.
Даниил те нарече духовна планина, а Исая – Божия родителка; Гедеон видя те като руно, Давид те назова светилище, а друг - врата; Гавриил към тебе викна: “Радвай се, благодатна, Господ е с тебе.”