сряда, 1 юни 2011 г.

Възнесение Господне

Вечерня на празника:

Стихири на Господи воззвах, глас 6:
Господ Се възнесе на небесата, за да прати Утешителя на света. Небесата приготвиха престола Му, а облаците – възхождането Му. Ангелите се удивяват, виждайки Човек по-горе от себе си. Отец очаква Този, Когото има като съ-вечен в недрата Си, а Дух Свети повелява на всички свои Ангели: „Повдигнете, князе, портите си! Всички народи, запляскайте с ръце, защото влезе Христос там, където бе изначално!”.

Господи, от Твоето възнесение се удивиха херувимите, виждайки Тебе – Бога, Който върху тях седиш, да възлизаш на облаците; и ние Те славим, защото е блага милостта Ти, слава Тебе!
Съзерцавайки на светите планини Твоето възнесение, Христе, Сияние на славата на Отца, възпяваме светоподобния образ на Твоето лице, покланяме се на Твоите страдания, почитаме възкресението, прославяйки славното възнесение. Помилуй ни!
Господи, когато апостолите Те видяха да Се издигаш на облаците, Подателю на живота Христе, с горчиви сълзи, изпълнени със скръб, ридаейки говореха: „Владико, не оставяй сиротни нас, Твоите раби, които по своето милосърдие възлюби като Добросърдечен; но изпрати, както ни обеща, Пресветия Твой Дух, Който просвещава нашите души!”.
Господи, изпълнявайки тайната на Своя промисъл, Ти взе учениците Си на Елеонската планина и Се възнесе; и ето, Сам премина през небесната твърд. Заради мене обедня като мен и възлизайки там, откъдето не Си Се разлъчвал, изпрати Всесветия Твой Дух, Който просвещава нашите души.
Слава и ныне, глас 6: Без да Се разлъчваш от недрата на Отца, Пресладкий Иисусе, и като поживя със земните като Човек, днес от Елеонската планина Ти Се възнесе в слава, и възвисявайки милостиво нашето паднало естество, Ти го постави редом до Отца. Затова небесните безплътни чинове, удивявайки се на чудото, в страх се ужасиха и обхванати от трепет величаеха Твоето човеколюбие. Задно с тях и ние, земните, славословейки Твоето снизхождане към нас и възнесението Ти от нас, молим се така: „Ти, Който учениците и родилата Те Богородица изпълни с безкрайна радост при Своето възнесение, и нас сподоби с радостта на Твоите избрани, по техните молитви и заради великата Ти милост!”
Литийни стихири, глас 1:
Възлизайки на небесата, от които слезе, не ни оставяй сиротни, Господи. Нека дойде Твоят Дух, носейки мир на света. Покажи на синовете човешки делата на Твоите сили, Господи, Човеколюбче!
Възлезе Ти, Христе, при безначалния Твой Отец, от Чиито безкрайни недра не Си Се отлъчил; и небесните Сили не прибавиха нещо към своето трисвято хваление, но и след въ-човечаването, Господи, Те познаха като единствен Син, единороден на Отца. По многото Ти щедрости, помилуй ни!
Твоите ангели, Господи, говореха на апостолите: „Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този е Христос Бог, Който се възнесе от вас на небето; Той отново ще дойде в същия образ, в който Го видяхте да отива на небето; послужете Му в святост и правда!”.
Глас 4: Когато дойде на планината Елеонска, Христе, за да завършиш благата воля на Отца, ужасиха се небесните ангели и се изплашиха пребъдващите в преизподнята. А учениците радостно застанаха в трепет, когато Ти говореше с тях; но като престол насреща вече бе готов очакващият Те облак, а небето, разтваряйки врати, явяваше своята красота и земята откри дълбините си, за да стане явно Адамовото слизане в нея и възхождането му. Но ето, стъпалата Ти започнаха да се издигат над земята, а устата гръмко благославяха, така че всички ясно чуха; облакът Те издигаше и небето Те прие в себе си. Това велико и преславно дело извърши Ти, Господи, за спасението на нашите души.
Падналото в дълбините на земята Адамово естество, пресъздавайки го в Себе Си, Ти, Боже, днес възведе по-високо от всяко началство и власт. Защото като го възлюби, Ти го посади в Себе Си и като го помилва, Се съедини с него. И бидейки съединен претърпя свойственото му страдание, като безстрастен Ти пострада и го прослави със Себе Си. И ето, безплътните викаха: „Кой е Този прекрасен Мъж? – Той не е просто човек, а Бог и Човек едновременно и явно!” Затова удивените ангели, едни в одеждите си летейки около учениците, а други стоейки викаха: „Мъже галилейски, Този, Който от вас Си отиде, Той е Иисус – Човек и Бог; Богочовекът, Който пак ще дойде като Съдия на живите и мъртвите; на верните Той дарява прошка на греховете и велика милост!”.
Когато Се възнесе в слава, Христе Боже, пред взора на учениците, облаците Те повдигаха с плътта Ти, отвориха се небесните врати, ангелския лик се радваше с веселие и висшите Сили зовяха, думайки: „Повдигнете, князе, портите си и ще влезе Царят на Славата!”. А учениците в изумление говореха: „Не се разлъчвай от нас, добри Пастирю, но изпрати ни Пресветия Твой Дух, Който наставлява, утвърждава, просвещава и освещава нашите души!”.
Слава, и ныне, глас 4: Господи, изпълнявайки като Благ скритото от векове и родове тайнство, Ти дойде с учениците Си на Елеонската планина заедно с родилата Теб – Твореца и Създателя на всички; защото на нея, която по време на Твоите страдания майчински страдаше повече от всички, подобаваше да се наслади на преголямата радост на прославянето на Твоята плът. Ставайки на нея съпричастни, Владико, ние славим Твоята велика милост, която дойде върху нас при Твоето възхождане на небесата!
Стиховни стихири, глас 2:
Ти Се роди, както Сам пожела, яви Се, както Сам благоволи; по плът пострада, Боже наш, от мъртвите възкръсна, побеждавайки смъртта; възнесе Се в слава и изпрати ни божествения Дух, за да възпяваме и славим Твоето Божество.
Когато Ти се възнасяше от Маслиновата планина, Христе, силите небесни гледаха и едни към други викаха: „Кой е Той?”. И бе им казано: „Той е Могъщият и Силният, Той е Силният в битката, Той е наистина Царят на Славата!”. „А защо са Му червени одеждите?”. „Защото идва от Восор, тоест в плът!”. А Ти, като седна Сам отдясно на Величието, изпрати ни Светия Дух, за да наставлява и спасява нашите души.
Възнесъл Си Се в слава от Маслиновата планина, Христе Боже, пред Твоите ученици и Си седнал отдясно на Отца, изпълвайки всичко с Твоето Божество и Си ни изпратил Светия Дух, Който просвещава, укрепва и освещана нашите души.
Слава, и ныне, глас 6: Възлезе Бог при възклицания, Господ при тръбен звук, за да възнесе падналия образ на Адам и да изпрати Духа Утешител, за освещението на нашите души.
Тропар на празника, глас 4:
Възнесъл Си Се в слава, Христе Боже наш, и си зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, след като си ги уверил чрез благословението, че Ти Си Синът Божи, Изкупителят на света.


Няма коментари:

Публикуване на коментар