Памет на светите отци от шесте Вселенски събора (в неделята между 13 и 19 юли по църк. календар)

СЛУЖБА ЗА НЕДЕЛЯ НА СВЕТИТЕ ОТЦИ ОТ ШЕСТТЕ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОРА

На Великата вечерня, първа катизма.

На Господи воззвахъ 4 възкръсни стихири, и 6 на отците, глас 6.                       Подобен: Отчаяная…

Ти Се роди предвечно без майка преди утринната звезда от Отеческата утроба, макар Арий да Те считаше за твар, а не за Бог, дръзвайки безумно да причисли Теб – Твореца към творението и така приготви себе си за вечния огън. Но съборът в Никея Те проповядва като Божи Син, съ-престолен на Отца и на Духа. (2)

Раздраната и разкъсана от челюстите на еретическите песове дреха на Христа вие мъдро съшихте, свети отци, нетърпейки никак да гледате Неговата голота, подобно на древните Сим и Йафет, които също не посмяха да погледнат голотата на баща си; и така посрамихте безумния Арий, едноименен на гнева и неговите единомишленици.

Македониани и несториани, евтихиани и диоскориани, аполинариани, савелиани и севериани – страшните вълци, дошли в овчи кожи, вие като истински пастири прогонихте далеч от стадото на Спасителя и сваляйки им овчите кожи, разобличихте трижди окаяните еретици; затова ви облажаваме. (2)

Слава, глас 6: Нека днес да възхвалим тайнствените тръби на Духа – богоносните отци, които посред Църквата запяха песен, подобаваща на богословието, проповядвайки неизменната Троица, Една по същност и божествено естество; те са низложители на Арий и поборници на православните, и винаги се молят Господу за помилването на нашите души.

И ныне: Богородичен от Октоиха.

Вход, прокимен на деня и паримии.

На литията, стихира на храма.

Слава, глас 3: Вие станахте строги пазители на апостолските предания, свети отци, защото определяйки православно единосъщието на Светата Троица, вие съборно отхвърлихте хулата на Арий; с него изобличихте и духобореца Македоний, осъдихте Несторий, Евтихий и Диоскор, Савелий и Севир-Акефал. А за нас, които се избавихме от техните заблуди, изпросете да съхраним непорочен живота си във вярата.

И ныне, глас 3: Безсеменно от божествения Дух, по волята на Отца Ти зачена Сина Божи, Който предвечно съществува, раждайки Се от Отца без майка; Ти по плът роди и с мляко откърми като Младенец Този, Който заради нас от Тебе произлезе без баща; затова непрестанно се моли от беди да се избавят нашите души.

На стиховните - възкресни стихири от Октоиха.

Слава, глас 4: Днес ние православните с благочестива вяра празнуваме паметта на богоносните отци, които се събраха от цялата вселена в славния град Никея. Защото те отхвърлиха с благочестив ум коварното безбожно учение на Арий и го изгониха съборно от вселенската Църква; те научиха всички в Символа на вярата ясно да изповядват Сина Божи за единосъщен и съ-вечен, съществуващ преди вековете, точно и благочестиво излагайки това. Затова и ние като следваме техните божествени учения с твърда вяра служим на Отца заедно със Сина и всесветия Дух в едно Божество, Троица единосъщна.

И ныне, глас 4: Вслушай се в молението на Твоите раби, Всенепорочна, и прекрати страшните беди, които връхлитат срещу нас, и ни избави от всяка скръб; защото Тебе имаме за единствена твърда и надеждна опора и Твоето застъпничество придобихме; да не се посрамим, Владичице, като Те призоваваме, но побързай да чуеш молбата на викащите с вяра към Теб: „Радвай се, Владичице, Помощница на всички, Радост и Покров, и Спасение на нашите души!”.

На Богъ Господь, възкресен тропар (2).

Слава, глас 8: Препрославен Си, Христе Боже наш, защото Ти утвърди като светила на земята нашите отци и чрез тях настави всички нас на истинската вяра; Многомилостиви, слава Тебе!

И ныне: Ти, Който заради нас Се роди от Дева и разпятие претърпя, Благий, обезоръжи със смърт смъртта и възкресението яви като Бог, не презирай тия, които създал Си с Твоята ръка; яви човеколюбието Си, Милостиви, и приеми родилата Те Богородица, молеща се за нас и спаси, Спасителю наш, отчаяните люде.

Нататък всичко по реда на възкресната утреня на съответния глас.

Канони – възкресен и Богородичен от Октоиха и следните два, творение на св. патр. Герман, глас 6.

Песен 1

Ирмос: Когато Израил преминаваше пеша през морето като по суша, виждайки потъващ фараона - своя гонител, извика: „Нека възпеем Бога с победна песен!”.

Припев: Свети отци, молете Бога за нас.

Нека със свещени слова да се почетат отците, които от Никея, сякаш като от небе навсякъде възвестиха за Словото на Живия Отец и показаха враговете Му като поразени от гръм.

В деянията на Втория събор Христос чрез Светия Дух прогони далеч от Своята Църква лукавия дух на духоборците.

Кирил, началникът на Третия събор, който ясно изповяда Дева Мария като пречиста Божия Майка, разобличи измамата на Христобореца Несторий.

Припев: Пресветая Богородице, спаси нас.

О, Пречиста, Ти раждаш Единия от несътворената Троица – Христа с две природи и воли; чрез Теб Той извърши съединението на ангели и на човеци.

Друг канон, глас 8. Ирмос: Някога Моисеевият чудотворен жезъл с кръстообразен удар раздели морето и потопи колесниците на фараона, спасявайки беглеца Израил, който пеш премина и възпя с песен Бога.

Припев: Свети отци, молете Бога за нас.

Благочестивият Четвърти събор на отците, който някога се събра против Евтихий, определи Спасителя да се почита наистина в две неразделни естества, открито следвайки и поддържайки така ученията на божествения александрийски отец Кирил.

Шестотин и трийсетте най-благочестиви мъже, като отхвърлиха Евтихиевата заблуда и Севировата ерес, побързаха да възпеят така: „Проповядваме Христа в две естества, следвайки изреченията на блажения Кирил.”

Слава:  Който не проповядва Словото на Отца – Христа в две природи и две действия, да бъде анатема, защото така благоразумно обяви Четвъртият събор на светите отци; нека всички тях прославим!

И ныне: Славни неща се говорят за Тебе от род в род, Богородице Мария, вместила в утробата си Бога Слово, но останала чиста; затова подир Бога всички Теб почитаме за наша Застъпница.

Песен 3

Ирмос: Никой не е свят като Тебе, Господи Боже мой, Който въздигаш силата на Твоите верни, Благий, и ни утвърждаваш върху камъка на Твоето изповедание.

Безумният Арий се прояви като служител на тварното и Македоний се оказа също толкова мерзък, затова в геената огнена двамата се мъчат наравно с езичниците.

Като със светлина от седем светилника Ти озари досточтимата Църква, Христе, със седемте свещени събора на светите отци и пропъди далеко тъмата на заблудата.

Многообразната зараза на еретиците погубваше Твоето стадо, Слове Божий, но пастирите на Твоите разумни овци прекратиха това със своето учение.

Богородичен: Ти роди, Пречиста, в две естества и воли Един от нетварната Троица; на Неговия свещен образ се покланяме, изпълвани с благодат.

Ирмос: О, Христе, Който премъдро утвърди в начало небесата и основа земята върху водите, утвърди и мене върху камъка на Твоите заповеди, защото никой не е свят освен Тебе, единствен Човеколюбче.

Вие, които безсрамно се хвалите със словата на Севир, изпълнени със смъртоносна отрова, бъдете посрамени и отлъчени от Църквата навеки, като вълци и хищни псета.

Празнуващи и верни, ние почитаме Създателя на всичко и Спасителя в две неразделни естества, с две воли и действия и така окончателно се отвращаваме от заблудите на Севир.

Слава: Елате открито да отхвърлим заблудите на Севир, Евтихий и Йаков и заедно с тях на Теодор и Диоскор, а Четвъртия събор на благочестивите отци да възпеем в божествени песни.

И ныне: Ти се яви по-висша от херувимите и серафимите, Нескверна Богородице, защото прие невместимия Бог в утробата си; затова всички верни Теб, Пречиста, с песни Те прославяме.

Кондак и икос възкресни.

Седален на св. отци, глас 4: 

Като пресветли светилници на Христовата истина вие просветихте света с вашите учения, отци богословесни, изгаряйки ересите на злославните хулители и погасявайки пламъците на еретическите смутове; затова като светители Христови, молете се да се спасим. (2)

Слава и ныне: Чрез божественото раждане на Христа от Теб, Пречиста, Ти обнови подложилото се на тление поради страстите смъртно естество на земнородните и въздигна всички от смъртта към нетленния живот; затова, както Ти сама предрече, подобаващо Те облажаваме, препрославена Дево.

Песен 4

Ирмос: „Христос е моята Сила, Бог и Господ!” – така достойно пее светата Църква с разум чист, празнувайки в Господа.

Разшумяха се Твоите врагове, Спасителю, и ненавиждащите Те надигнаха глави за кратко, но веднага паднаха, неможейки да изтърпят гласа на духовните тръби – нашите свети отци.

От Слънцето - Отца засияха две Слънца - Синът и Духът, несътворени и съ-безначални; вярваме, че и на Двамата Причина е Единият Отец.

Седем духове почиват върху Христа, както изрече за това Исая; върху седемте събора почива Христос с Отца и Божествения Дух.

Богородичен: Ти роди Бога, облечен в плът от пречистите Ти кърви, чиста Отроковице, Когото проповядваха отците, като двойствен по природи, но с една Ипостас.

Ирмос: Ти Си моя крепост, Господи, Ти Си и моя сила, Ти Си моя радост и мой Бог, Който без да остави недрата на Отца посети нашата нищета; затова заедно с пророк Авакум Ти викам: „Слава на Твоята сила, Човеколюбче!”.

Обясни ни, безумни и суетни Севире, дали Словото, Синът на Отца на светлините, има една същност, смесена и безначална? Защото, ако твърдиш това, то явно утвърждаваш различна същност, защото плътта и Словото не са една същност, а две, о окаяни!

Наричайки „една“ природата на Словото, учителят и предстоятелят на александрийците Кирил добави „въплътена“ – тоест приело е и човешко естество, но без изменение и смесване, ясно учейки за две естества и воли у Христа желаещите да разсъждават православно.

Слава: Всички ние, верните проповядваме Христа в две неслитни естества и така напълно отхвърляме цялото нечестие на Евтихий и безумния Диоскор, следвайки определението на светите отци и словата на божествения Кирил.

И ныне: Пречиста Богомайко, Ти си херувимска колесница, вместилище и обител на Словото на Отца и Бога, Който от Твоите пречисти недра се облече в плът; затова, като се покланяме на Въплътилия се от Тебе в две естества, ние непрестанно Те прославяме.

Песен 5

Ирмос: Моля Те, Благий, да просветиш с божествената Своя светлина душите на тези, които на ранина Те призовават, Слове Божи, за да Те познаят като истински Бог, призоваващ ги от греховния мрак.

Божественото Христово лозе, принесено от Египет, бе нападнато от зверовете – слугите на тъмния злочестив погубител, но бяха прогонени далеч от прашката на светите отци.

С просветени умове от божественото трисияйно озарение, досточтимите отци проповядваха Единия от Всесветата Троица - Христа Господа, имащ две естества и воли.

Припев: Пресветая Троице, Боже наш, слава Тебе.

С трудовете на мъдрите отци, о Троице, Църквата се уподоби на небеса: с макар веществени, но подобни на серафимските песни непрестанно възпявайки Те с трисветата песен, тя изповядва като неразделно Твоето Едно Троично Божество.

Припев: Пресветая Богородице, спаси нас.

Ти си станала Майка и рабиня на Твоя Син, Пречиста, защото Този, Който от Тебе се роди, преди Теб съществуваше като Твой Създател; Него познаваме в две природи и ги съединяваме в Ипостаста на Словото.

Ирмос: Защо отхвърли ме от Своето лице, о Светлина неугасима, и покри ме – окаяния - чуждата тъма? Но моля се, обърни ме отново в светлината на Твоите заповеди и изправи моите пътища.

О, Севире беззаконен, не сливай лукаво Христовите природи, защото всички преблажени учители и почитатели, възвестявайки за Христа в две природи и едно Лице, ясно ни изложиха всичко това.

Безначалното Слово на Отца явно прие човешката природа, като Човеколюбец, желаейки да помилва нас, погиналите; затова Го проповядвам в две естества и воли.

Слава: Четвъртият събор осъди Севир и Диоскор, които хулеха Христа и потвърди томоса на Лъв, Римския предстоятел, където той твърде прекрасно говори за двете неразделни естества на Спасителя.

И ныне: Имайки майчино дръзновение към своя Син, Всечиста, молим Те не ни лишавай от родствена грижа, защото ние, християните, само Теб предлагаме като благоприятно омилостивение пред Владиката.

Песен 6

Ирмос: Като гледам морето на живота да се вълнува от бурите на изкушенията, аз прибягвам към Твоето тихо пристанище и Ти викам: „Изведи от тлението моя живот, Многомилостиви!”.

„Бог на боговете - Господ заговори и призова от изток, от краищата на цялата земя, даже до запада” – така някога Давид възпя, пророкувайки за Вселенските Събори на отците.

На седем стълба Божията премъдрост утвърди Твоята Църква, Владико – чрез седемте събора на светите отци, опазвайки я непоколебима от всякакви ереси.

Нека срам покрие лицата на Евтихий и Диоскор, които безумно учат за сливане в естествата на Христа, защото Той прие природата на смъртните човеци не призрачно, но истински, в Своята божественост.

Богородичен: Нека Несторий да бъде причисли към помрачените събрания на евреите и да се отсече хулещия език, защото Дева Мария ни роди Бога, облечен в плът.

Ирмос: Очисти ме, Спасе, защото много са беззаконията ми и ме изведи от греховната дълбина; към Тебе викнах, чуй ме, Боже на моето спасение.

Двете послания на Кирил, изпратени някога до префекта, владичестващ над Изтока, изобличават цялата заблуда на Севир и благочестиво проповядват за Христа.

Слава: Отсичайки ереста на безумния Севир, Кирил проповядва Христа в две природи и две действия; затова всички поддържаме неговите учения.

И ныне: Богородице Мария, ние благочестивите наистина Те проповядваме като преславна и пречиста Дева, и така затваряме безсрамните уста на Несторий и отхвърляме зломислието на Диоскор.

Кондак на отците, глас 8:

Проповедта на апостолите и догматите на отците запечатаха единната вяра на Църквата, Която носейки изтъканата от небесното богословие одежда на истината, правилно преподава и слави великата тайна на благочестието.

Икос: Нека чуем възвишената проповед на Божията Църква, която вика: „Който е жаден, нека дойде при мен и да пие от чашата на премъдростта, която аз държа; питието в нея смесих със словото на истината и от нея се излива не водата на противоречията, а питието на изповеданието. От нея пие днешният Израил и съзерцава Бога, Който възгласява: „Вижте, вижте, че това Съм Аз, и Аз не Се изменям; Аз Съм Бог – Първият и Последният, и освен Мене няма друг. Затова тия, които се причастяват от тук ще се наситят и ще възхвалят великата тайна на благочестието!”.

Песен 7

Ирмос: Ангелът направи росоносна пещта за благочестивите отроци, но Божието повеление, изгарящо халдеите, накара мъчителя да вика: „Благословен Си, Боже, на нашите отци!”.

Някога Даниил разкъса вавилонската змия, а по молитвите на отците се разкъса Арий – жестоката египетска змия, поглъщаща Христовото стадо.

В недъга на непростимото нечестие падна вълкът Македоний, нападайки Светия Дух, Който дарява обожение на людете и чрез банята на Кръщението възвежда всички верни към образа на първоначалната красота.

Диоскор, Евтихий и Севир–Левиатан, тримата, сливайки и смесвайки Христовите естества чрез умозрително смешение, дързостно въстанаха срещу Всесветата Троица.

Богородичен: Благоговейно целуваме изображението на Твоя образ в плът, Владико, а също образите на Твоята Майка и на всички светии, знаейки, че при правилно разбиране на иконопочитанието, честта изцяло преминава към първообраза.

Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки, играейки сякаш на поляна, пееха: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Изповядвайки Христа в две естества и действия без сливане и изменение, ние побеждаваме Севировото заблуждение; затова към Господа, Който възприемайки плътта претърпя страдание зовем: „Благословен е Бог на нашите отци!”.

Ние знаем, че Този, Който е на Кръста и Който е в недрата на Отца е Един и Същ - като Бог е във висините, а в гроба е като съединен с плътта; Нему в един глас пеем: „Благословен е Бог на нашите отци!”.

Нека да намразим, верни, зломислието на Арий, което унизява Бога чрез разсичане и умаление, както и лъжеучението на Савелий, сливащо Лицата, и отхвърляйки тези врагове на Троицата, нека към Нея призовем: „Благословен е Бог на нашите отци!”.

Припев: Благославяме Отца и Сина и Светия Дух, Господа.

Като Господ на всички, но като Отец единствено на Единородния Ти Син, православно богословствайки, Тебе проповядваме, Отче Светий, познавайки и Единия изхождащ от Тебе Дух истински, съединен и вечно-съществуващ заедно с Теб.

Песен 8

Ирмос: От пламъка Ти източи роса за благочестивите и с вода изгори жертвата на праведника, защото Ти вършиш всичко по Своя воля, Боже, и Тебе превъзнасяме във всички векове.

Като Богонасадени израстъци от единия Корен възсияха Синът и Духът, защото Отец е единствен, над-временен Техен Източник, равночестен на над-временните Лица.

Ти възсия извън времето от невеществената утроба, Слове, единосъщен на Отца и Духа, но заради нас Ти влезе във времето, зачевайки Се във веществената утроба на единствената Богородица.

Стрелите, запалени с духовен огън се забиха в студените сърца на враговете – еретици и ги поразиха смъртно, изстреляни от божествените и седмочислени събори на отците.

Богородичен: Не в две лица славим Единия Христа и несмесвайки естествата Му, изповядваме Неговото единство, Дево, защото Твоят Син и Създател, бидейки Един и същ по Лице, се съзерцава в две природи.

Ирмос: Халдейският мъчител седмократно разпали силата на пещта за богопочитателите, но когато ги видя спасени от висшата сила, той викна към Твореца и Избавителя: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Да се посрамят лицата и да се затворят устата на онези, които не проповядват Единия Син в две природи неразделно, неизменно и неслитно, защото ние, православните едномислено вярваме, че у Христа има две действия и две воли не поради различие на Лицата, но съгласно с двете естества.

Вие, които носите прозвището на Иаков Кентон и с неговото име се наричате, кажете ни: него ли призовахте, когато се кръстихте някога в купела? Затова като отстъпихте заради него от благодатта Христова, вие доброволно проявявате безсрамие заедно с него.

Четвъртият събор в Халкидон порази лукавите Диоскор, Евтихий и Севир и докрай отсече от Църквата на Владиката Христа тяхната подобна на тръни заблуда, която слива естествата на Спасителя; държейки се о Православието с нея, нека ги възненавидим.

Слава:  Трисветлото Божество, сияещо със зарите на едно общо сияние от едното Естество в Три Ипостаси: безначалния Отец, единосъщното Му Слово и съ-царствения Му единосъщен Дух, деца, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте във всички векове.

И ныне: Божия Родителко Пречиста, очисти раните на моята душа и греховните съблазни, умивайки ги с живоносните струи от извора, изтекъл от ребрата на Твоя Син; защото към Тебе викам и към Теб прибягвам и Тебе призовавам, Богоблагодатна.

Песен 9

Ирмос: За човеците е невъзможно да видят Бога, към Когото и ангелските ликове не дръзват да погледнат, но чрез Теб, Всечиста, въплътеното Слово стана видимо за човеците. Като Го възвеличаваме заедно с небесните войнства, ние и Тебе облажаваме.

Не подобава да се прибавя или изпуска нещо от Свещеното Предание на нашата православна вяра, защото вярвайки така, ние в нея се кръстихме, а изменящите тази вяра справедливо ще бъдат предадени на страшно проклятие.

Нека със сърдечна радост да ликуваме, събирайки свещените Събори на отците, защото благодарение на тях ние видяхме светлината на Православието; те станаха светилници, които наставляват всички към придобиване на правите учения.

Да изпросим очистване на душите и да се постараем да живеем живота си благочестиво, за да станем съпричастни на светите отци, които опазиха за нас, техните чеда, богатството на правите учения.

Богородичен: Бог възсия от Твоите недра, Майко Божия, обожи човешкия род, удостои го със Своята слава и яви като наследници всички, които винаги Те проповядват за истинска Богородица.

Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог Се яви в плът на човеците и Твоята утроба стана по-широка от небесата; затова Тебе, Богородице, ангелските войнства и човешките множества величаят.

Коварният Севир проникна в непорочната Христова Църква, но чрез отсъдата на благочестивите отци прие справедливо възмездие за своите хули и брътвежи и осъден се изхвърля от събранието на учителите.

Слава: Защо сливаш Христовите естества и въвеждаш смешение и сливане, отнасяйки Кръстното страдание и погребението към безстрастното Божество на Единородното Слово Божие, о окаяни Севире? Затова ние се отвращаваме от твоята голяма хула.

И ныне: Роденият от Девата Създател разруши гордостта и дързостта на неприятелите и замислите на злословещите еретици, а събранието на верните непоколебимо утвърди като Бог, въздигайки достойнството и укрепвайки вярата им, та всички да Те величаем, Богомайко.

Възкресен ексапостиларий, светилен на отците:

Слава: Празнувайки днес паметта на божествените отци, с техните прошения Те молим, Всещедри: „От всякаква вреда на ересите избави народа Си, Господи, и всички сподоби да славят Отца, Словото и Всесветия Дух!”.

И ныне: Радвай се, Божия Палато, радвай се, сенчеста Планино; радвай се, неизгаряща Къпино, радвай се, Престоле на славата; радвай се, божествена Трапезо, радвай се, златен Съд с манна; радвай се, най-светъл Светилниче; радвай се, лек Облак, Дево Майко Мария.

Хвалитни стихири - 4 възкресни и 4 на св. отци, глас 6:

Събрали цялото духовното познание и водени от божествения Дух честните отци изписаха с боговдъхновени слова небесния и свещен Символ на вярата. В него те по най-ясен начин учат за Словото, Което е съ-безначално и наистина единосъщно на Родилия Го Отец, като така явно следват апостолските учения, богославни, пребогати и наистина богомъдри. (2)

Стjхъ: Бlгословeнъ є3си2, гDи б9е nтє1цъ нaшихъ, и3 хвaльно и3 прослaвлено и4мz твоE во вёки.

Приемайки цялото духовното сияние на Светия Дух, блажените отци боговдъхновено изрекоха чрез кратки слова и много разум свръхестественото откровение, и като Христови проповедници и защитници на евангелските учения и благочестивите предания получиха явно свише откровението за тях и просветени разкриха определението на богодадената вяра.

Стjхъ: Собери1те є3мY прпdбныz є3гw2.

Събирайки цялото пастирско изкуство и надигайки се сега с праведен гняв, божествените пастири, които са най-истинни раби Христови и най-свещени служители на божествената проповед, справедливо прогониха лютите и пагубни вълци, изхвърляйки ги от църковната пълнота чрез прашката на Духа, като паднали до смърт и като неизлечимо болни.

Слава, глас 8, от Георги Никомидийски: Ликът на светите отци, събрани от краищата на вселената, научиха ни, че на Отца и Сина и Духа Свети една е същността и естеството и ясно предадоха на Църквата тайната на богословието. Възхваляйки ги, нека с вяра ги про-славим, казвайки: „О, божествен полк, богословесни воини на опълчението Господне, звезди многосветли на духовната твърд, непобедими стълбове на тайнствения Сион, благоухаещи с миро райски цветя, всезлатна уста на Словото, Никейска похвала, украшение за вселената! Усърдно се молете за нашите души!”.

И# нhнэ: Пребlгословeнна є3си2, бцdе дв7о...

Велико славословие.