събота, 29 декември 2012 г.

Неделя на св. праотци Христови


Св. Игнатий Брянчанинов

Евангелската притча за поканените на голямата вечеря (Лук. 14:16-24)

Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина.
Възлюбени братя! Днешното Евангелие ни разказва за един неизвестен човек, дал великолепен пир, на който били поканени много гости. След това Евангелието посочва страшно обстоятелство: във вечерята взели участие не тези лица, които били поканени на нея, но съвсем други. Разкошният пир бил даден вечерта и затова бил наречен Голяма вечеря. Вечер наричаме последните часове от деня преди настъпването на нощта.

Разказът за Голямата вечеря е живописна притча, с която нашият Господ Иисус Христос е изобразил Царството Божие, приготвено от Небесния Отец от създание мира (Мат. 25:34) за Неговите избраници, изобразил е и това по какъв начин било прието благовестието за това Царство от призованото към него човечество.

На всички нас, без изключение, ни предстои смъртта, всички ние трябва да минем през нейните врати във вечността и да пребъдем в нея завинаги. Смъртта е като тясно и задушно антре пред великолепните и обширни чертози. Във вечността за нас е приготвено Царството Божие, извън него е безкрайна мъка, бедствие, което никога няма да престане -плач и ридание, които никога няма да се утешат и да престанат. Ако утре, след седмица или месец ни предстоеше събитие, което трябва да реши нашата земна участ, за наше добро или зло, не бихме ли взели всички мерки, не бихме ли положили всички усилия, всички предпазни средства, за да насочим събитието към благоприятен за нас изход? Да насочим вниманието си към нашата участ във вечността. Да отхвърлим съня и забравата, в която сме потопени, да отхвърлим заслепението, да отхвърлим самозаблудата, представяща на човека неговия живот на земята като безкраен. Да повярваме в най-достоверната истина. Да повярваме, че на всички нас предстои неизбежна смърт. Както е вярно това, че ще умрем, така е необходимо да се погрижим за нашата участ в задгробната страна. 

С тази цел да разгледаме притчата на нашия Господ за Голямата Вечеря.
Кой устройва вечерята? Светото Евангелие го нарича един човек, тоест неизвестен, неопределен човек. Очевидно е, че това е Бог. Той е заменил Себе Си в притчата със Своя образ - човека. Тъй като хората са забравили Бога, изгубили са истинното познание и правилното разбиране за Него, то Бог, наричайки Себе Си човек, се е нарекъл неизвестен човек: Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина. Множеството поканени означава, че цялото човечество, без никакви изключения, е предназначено от Бога за вечно блаженство. Братя! Всички ние сме призвани! Никой не е забравен! Никой няма нито повод, нито право да се предава на скръб и униние.

Когато настъпило времето на многожеланата трапеза, Устроителят на пира изпраща Своя Раб да повика поканените. И времето на пира, и единствеността на Раба имат дълбоко значение. В гръцкия текст на Евангелието, написан от свети Лука, пред думата „раб" е поставен член, което, според свойството на този език, придава на думата „раб" особено, отделно значение. Тук Раб Божий Господ Иисус Христос е нарекъл преди всичко Самия Себе Си. Другите свети човеци са свети относително (Рим. 4:2), човешката святост е най-малката, според човешките възможности, греховност. Един Божият Раб се представя в притчата като единствен извършител на човешкото спасение; пророците, апостолите, учителите на Църквата са били само служители, оръдия на Словото: Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало (Йоан. 1:3). Времето за покана на призваните е вечерта. Това значи: нашият Господ Иисус Христос слязъл на земята в последните часове от живота на видимия свят. Осемнадесет столетия са минали от времето на това най-щастливо събитие, и животът на света още не се е прекъснал: но за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден (2 Петр. 3:8). Продължава, отсрочва се Божията вечер, за да могат всички поканени да се съберат на Неговата Вечеря, и нито един от избраните да не се лиши от нея.

Така се изобразява в притчата Божият промисъл относно човеците; сега да погледнем към изобразяването на поведението на човеците по отношение на Бога. Всички звани, като наговорени, се извинили и се отказали от вечерята. Що за заговор, що за единодушие в противенето на Бога? Това действие на падението, общо за всички, това е доказателство за благоволението към собственото състояние на падение, доброволно пребиваване в него, това е признак на умъртвяването от греха на душата, неможеща и нежелаеща да се пробуди от смъртния сън, дори от призоваващия глас на Сина Божий. Като причина за нежеланието да дойдат на вечерята поканените изтъкнали своите земни отношения. Един приписал такава важност на своите учебни, служебни и своенравни желания, че сметнал за позволено пренебрегването на Бога, друг се предал на семейни грижи и забравил за Бога, трети, накрая, се увлякъл от страстите, потънал в груби плътски наслаждения и станал напълно чужд на Бога. Не само очевидният грях ни отнема духовното съкровище, отнема ни го всяко земно занимание, всяко земно положение, когато душата бъде изцяло привлечена и прикована към него.

Поканените се отказали от участие във вечерята. Устроителят изпратил същия Раб да събере по градските улици и улички, по пътищата и кръстопътищата сакатите, бедните, хромите и слепите, и да ги уговори и доведе на вечерята.
Поканени Евангелието нарича иудеите, като предварително поканени в християнството посредством закона и пророците; безприютните бедняци и сакати, бродещи по улиците, странниците, трудещи се по пътя или спрели се на кръстопътя, за да изберат път, изобразява езичниците, пребиваващи извън дома, извън Църквата и богопознанието; изброените техни телесни недостатъци трябва да приемаме по отношение на душата. Поканените иудеи решително отказали, поканените след тях езичници едва били убедени да дойдат на вечерята: много столетия, безчислени жертви и цели реки кръв били необходими, докато Словото Божие убеди всички да приемат християнството.

За поканени в християнството трябвало да бъдат признати славните, богатите, учените, благополучните в този свят: даруваните им от Бога преимущества пред другите, свързаното с тези преимущества удобство за Богопознание и Богослужение, без съмнение, изразяват Божието призвание за спасение и висше блаженство... Уви! Гледка, достойна за плач! Поканените остават глухи като камъни към Призоваващия. Изглежда, само поразените от бедствия, болести, нищета и лишения - само сакатите и бедните във веществено отношение са способни да чуят Бога: оказват послушание към Бога, по думите на Апостола, невежите по разум в света, немощните, онези, които са от долен род, унизените в света (1 Кор. 1:27). И тези унизени в света трябва, под ръководството на Словото Божие и с Неговото могъщо съдействие, да проведат най-люта борба със своето падение, с насилие над себе си да се покорят на Бога, с насилие да си доставят спасение. Притчата много вярно изобразява, че бедните, слепите, хромите и сакатите чудният Раб трябвало да уговори и убеди да дойдат на вечерята. Ние сме възприели и обикнали своето падение: тежко ни е да се разделим с него. Собственото ни естество е станало неспособно на добро, и без Спасителя то не може да извърши никакво истинско и неподправено добро: без Мене, е казал Той, не можете да вършите нищо (Йоан. 15:5). Нашето собствено добро е осквернено с примеси на зло. То не може да не бъде такова: неговият източник - естеството на падналото човечество - представлява смес от добро и зло и постоянно ражда от себе си действие, съобразно на него.

Господ е завършил притчата със страшна присъда. Той, прозирайки с всевиждащо око сегашното и бъдещото невнимание към Него от страна на човеците, е казал: мнозина са звани, а малцина - избрани (Лук. 14:24). Милосърдният Бог призовава всички към спасение, но далеч не мнозина Му се подчиняват. Всички ние принадлежим към числото на поканените поради неизказаната Божия любов към нас, но малцина от нас се включват в числото на избраните, защото включването в това число е предоставено на нашата свободна воля. Амин.

неделя, 2 декември 2012 г.

21 ноември / 4 декември - Въведение на Пресвета Богородица в храма


Велика вечерня
На Господи воззвaхъ, 8 стихири, глас 1.
Днес ликуваме, о верни, пеейки псалми и песни Господу и почитаме Неговата свещена Скиния, одушевения Ковчег – Тази, Която вмести невместимото Слово; защото Тя се довежда при Господа, като необикновено Дете по плът и великият първосвещеник Захарий Я приема с радост, като Божия Обител.
Днес одушевеният Храм на светата слава на Христа, нашия Бог, Единствената благословена сред жените, Пречистата, се привежда в храма на закона, за да заживее в светилището; и радват се с нея духом Йоаким и Анна, и хоровете на девиците пеят Господу, почитайки и възпявайки с псалми Неговата Майка.
Ти си проповядваната от пророците, Ти си слава на апостолите, похвала на мъчениците и обновление на всички родени на земята, Дево, Майко Божия, защото чрез Тебе ние се примирихме с Бога. Затова почитаме Твоето въвеждане в храма Господен и спасявани чрез Твоите молитви заедно с ангелите ние всички Ти зовем: „Радвай се, Пречиста!”.
В Светая Светих светата и непорочната Дева се въвежда от Светия Дух и се храни от ангел – Тази, Която е най-свят Храм на нашия свят Бог, осветил всичко чрез Нейното въвеждане и тъй обожил падналото естество на смъртните. (2)
Девойките, носещи запалени свещи с радост днес предшестват духовната Свещ и тържествено Я въвеждат в Светая Светих, явявайки предварително неизказаното Сияние, Което предстои да възсияе от Нея и чрез Духа да просвети намиращите с в тъмнината на незнанието.
С веселие възкликна всехвалната Анна: „Приеми, Захария, Тази, за Която проповядваха Божиите пророци чрез Духа и Я въведи в светия храм да се възпитава от свещениците, за да стане за Владиката на всичко божествен Престол, Палат, Ложе и светозарна Обител!”.
Слава, и ныне, глас 8: След рождението си, Богоневесто Владичице, Ти дойде в храма Господен, за да бъдеш възпитана в Светая Светих, като осветена. Тогава и Гавриил бе пратен при Теб, Всенепорочна, за да Ти носи храна. Всичко небесно се изуми, като видя Светия Дух да Се вселява в Тебе. Затова, Пречиста и Нескверна, прославяна на небето и земята, Майко Божия, спасявай нашия род.
Вход. Прокимен на деня и паримии.
Литийни стихири, глас 1, самогласни, от Георги Никомидийски:
Нека днес небето свише да се радва и облаците да източват веселие заради твърде преславните и велики дела на нашия Бог, защото ето Вратата, обърната на изток, раждайки се от нераждащата безплодна Анна според обещанието и посветена за обител на Бога, днес в храма се довежда като непорочно приношение. Нека Давид се радва, свирейки на гусла: „Ще доведат – казва той - подире й при Царя девици, нейните близки ще ги доведат в Божията скиния, в Неговото очистилище”, за да се възпита Тя за обител на Родения нетленно преди вековете от Отца за спасението на нашите души.
Глас 4: Днес Боговместимият Храм – Богородица се довежда в храма Господен и приема Я Захария; днес Светая Светих се радва и ангелският хор тайнствено тържествува. Празнувайки и ние днес с тях, нека да викнем заедно с Гавриил: „Радвай се, Благодатна, с Тебе е Господ, Който има велика милост!”.
Елате, всички верни да прославим единствената Непорочна, предвъзвестена от пророците и доведена в храма - преди вековете предизбраната за Майка и в последните времена явилата се Богородица. Господи, по Нейните молитви дай ни Твоя мир и велика милост.
Слава, и ныне, глас 5, от Лъв Магистър: Възсия радостен ден и празник всепочитан, защото днес в храма се довежда Тази, Която и преди и след раждането пребъдва Девица. И радва се старецът Захарий, бащата на Предтечата, и радостно зове: „Светата Застъпница на скърбящите дойде да се освети в светия храм, за да стане Обител на Царя на всичко!”. Нека да се весели праотецът Йоаким и Анна да се радва, защото те принесоха на Бога като тригодишна телица непорочната Владичица. Зарадвайте се с тях, майки; заиграйте, деви; ликувайте, безплодни, защото предизбраната Всецарица ни отвори Небесното Царство. Радвайте се, люде, и се веселете!
Стиховни стихири, глас 5.
Радват се небето и земята, като виждат духовното Небе да идва в божествения дом, за да бъде възпитана в благочестие – единствената и непорочна Дева, към Която в удивление Захария зовеше: „Двер Господня, отварям Ти дверите на храма! Радостно ликувай в него, защото узнах и повярвах, че избавлението Израилево вече явно ще дойде и от Теб ще се роди Бог Слово, даряващ света с велика милост!”.
Анна явява божествената благодат, довеждайки с веселие в храма Божи дадената й по благодат чиста Приснодева, и повикала девойки със запалени свещи да вървят пред Нея, казва: „Върви, Чедо, и за Този, Който Те даде, бъди и приношение и благоуханен тамян! Влез в недостъпното място и познай тайните и се готви да станеш приятно и прекрасно вместилище за Иисус, даряващ на света велика милост!”.
Във вътрешността на храма Божий се въвежда вместилия Бога Храм – всесветата Дева, и девойки със свещи вървят пред Нея. Радват се превъзходните родители Йоаким и Анна, ликувайки че са родили Родителката на Твореца, Която веселейки се в божествените обители и хранена от ангелска ръка стана всенепорочна Майка на Христа, даряващ на света велика милост.
Слава, и ныне, глас 6, от Сергий Агиополит: Събирайки се днес, о събрания на верните, нека духовно тържествуваме и благочестиво да възхвалим Богоотроковицата, Дева и Богородица, довеждана в храма Господен - предизбраната от всички родове за Обител на Христа, Царя и Бога на всичко. Девици, носещи свещи, вървете напред, почитайки светото шествие на Приснодевата! Майки, оставете всяка печал и радостно съпроводете Майката Божия и Подателката на радост за света! Нека всички радостно да викнем с ангела: „Радвай се, Възрадвана, Която винаги се молиш за нашите души!”.
Тропар на празника, глас 4: Днес е предзнаменованието на Божието благоволение и проповядването на човешкото спасение - в храма Божи Девата тържествено се явява и Христа на всички предвъзвестява; към Нея и ние нека велегласно призовем: „Радвай се Ти, Която си изпълнение на промисъла на Създателя!”. (3)

Утреня на празника - тук

вторник, 20 ноември 2012 г.

8 / 21 ноември - Събор на безплътните сили и успение на свт. Филарет Изповедник, Митрополит Ню-Йоркски
















Велика вечерня 
На Господи воззвах, стихири на 10 - 3 на св. Арх. Михаил, глас 4. Под.: Яко добля:
Бидейки най-светъл служител на Трислънчевото Божество, архистратиже Михаиле, ти заедно с висшите сили радостно зовеш: „Свят Си Ти, Отче, Свят Си Ти, съ-безначално Слово, Свят Си и Ти, Свети Душе, Една Слава, Едно Царство и Естество, Едно Божество и Сила!”.
И видът ти е огнен и красотата ти е чудна, протоангеле Михаиле, защото с невещественото си естество ти прелиташ по краищата на света, изпълнявайки повеленията на Твореца на всичко, Който Се познава като могъщ в твоята сила, а твоя храм, почетен с твоето свято име, Той направи извор на изцеления.
Господи, Който правиш, както е писано, ангелите Си ветрове и служителите Си огнен пламък, Ти показа като първенствуващ сред Твоите архангелски чинове Архистратига Михаил, който се подчинява на Твоята воля, Слове, и със страх възпява трисветата песен за Твоя слава.
На св. Арх. Гавриил – 3, глас 4, под.: Дал еси знамение:
Предвечният Ум те създаде като втора светлина, Гаврииле, за да просвещаваш цялата вселена с причастието на божествените дарове и от века истинно да ни откриваш божествената и велика тайна: Безтелесният се въплъщава в девствената утроба и става Човек, за да спаси човека.
Стоейки пред Престола на Трислънчевото Божество и щедро осияван от божествените искри, които непрестанно извират оттам, Гаврииле Архистратиже, избави от мъглата на страстите и направи лъчисти чрез просвещението нас земните, които радостно ликуваме и те възхваляваме, молитвениче за нашите души.
Съкруши нападенията на агаряните, непрестанно насочени против твоето стадо; прекрати раздорите в Църквата; укроти бурята на неизмеримите изкушения; избави от беди и трудности тези, които те почитат и прибягват под твоя покров, Гаврииле Архистратиже, молитвениче за нашите души.
На свт. Филарет – 4, глас 2:
Елате да възпеем, люде, великия и чуден светител Филарет, възсиял на църковния светилник в тези последни времена, като най-прекрасно слънце, непоколебимия стълб на Православието, противоборника на новата икуменическа ерес, поборника и защитника на правата вяра и наставника на всички верни.
С какви красиви песнопения да възпеем светителя, който разцъфтя като прекрасна лилия сред тръни, посред нечестието на тоя век, когато всички предстоятели на Църквата отстъпиха от Бога, целувайки се с еретиците и злочестивите, погазвайки заветите на светите отци, а този досточуден Филарет възревнува за правата вяра и сега като законен светител на Господа се моли за нашите души.
Ти претърпя поругания от чужди, като изобличител на тяхното нечестие, а твоите събратя те укоряваха, че имаш ревност не по разум, но тези твои слепи укорители не разбраха, че си разпалван от ревността за правата вяра, светителю Филарете, достоен за хвала, и Господ благоволи да те прослави и да яви твоите честни мощи на целия свят, утвърждавайки така вярата на тия, които почитат твоята памет.
Господи, Ти даде утвърждение на Твоята Църква – говорещият с пламенна ревност Филарет, ангелът на руското разсеяние, богосияйният и пресветъл лъч, разпръскващ мрака на унинието и малодушието, всемирната радост на верните, с която утеши нас грешните, Иисусе Всесилни, Спасителю на нашите души.
Слава, глас 6: Радвайте се с нас, всички ангелски чиноначалия, защото вашият предстоятел и наш закрилник, великият Архистратиг днес в своя честен храм преславно се явява и ни освещава; затова както подобава го възпяваме и му зовем: „Покрий ни под покрова на твоите криле, най-велики Архангеле Михаиле.”
И ныне, глас 6: Радвайте се с нас, всички ликове на девствениците, защото нашата Застъпница, Ходатайка, Покров и велико Прибежище днес в Своя честен и божествен храм утешава скърбящите; затова както подобава Я възпяваме, зовейки: „Покрий ни с Твоето божествено застъпничество, Пречиста Богородице, Владичице!”.
Вход. Прокимен на деня и паримий – 2 на ангелите и 1 на светителя.
Стихири на литията, глас 1:
Архистратизи на духовните сили, които стоите непрестанно около Престола на Владиката, молете се на Господа да дари мир на света и на душите велика милост.
Глас 2: Предстоятели на духовните сили на невещественото Същество и отблясъци на Трислънчевата Слава, просвещаващи вселената, Архистратизи, вие с непрестанен глас пеете трисветата песен; затова се молете да се спасят нашите души.
Окръжавайки невеществения Престол, духовни същества, божествени безтелесни, вие с пламенни уста пеете на Владетеля Бога трисветата песен: „Свети Боже, Отче безначални, Свети Крепки, Сине съ-безначални, Свети Безсмъртни, единосъщен Душе, прославян заедно с Отца и Сина!”.
Глас 4: С огнени устни Те възпяват херувимите, Христе Боже, и с безтелесни уста непрестанно Те славослови архангелският лик; Архистратигът на висшите сили Михаил неспирно принася победна песен на Твоята Слава и днес той ни озари за светло тържество, за да запеем достойно псаломски трисветата похвала с тленни устни, защото цялото творение се изпълни с хвала за Тебе, задето чрез ангелите Си Ти даваш на света велика милост.
Глас 6: Чрез струите на твоите богомъдри слова, светителю Христов, прехвални Филарете, ти винаги заливаш потопа на нечестивите и богато напояваш сърцата на верните, в които ти пося семената на словото Божие; не преставай и сега да ни посещаваш, милостиво наставлявайки ни на пътя на спасението, избавяйки винаги от всякакви заблуди и беди тези, които почитат твоята памет и зоват: „Отче милостиви, погледни към нас и ни сподоби с твоите молитви да влезем в Божието Царство!”.
Слава, глас 6: Отче Филарете, не презирай сега нашето малко моление, а ела и застани с нас, за да чуем твоя сладък глас: „Аз съм с вас и никой не може да бъде срещу вас!”.
И ныне, глас 6: Моят Творец и Избавител, Пречиста, Христос Господ произлезе от Твоята утроба, в мен – човека - Се облече и от древното проклятие освободи Адам; затова към теб, Всечиста, като към Божия Майка и истинска Дева „радвай се” непрестанно зовем с ангелския поздрав: „Радвай се, Владичице, защита, покров, и спасение на нашите души!”.
Стиховни стихири, глас 1, под.: Небесних чинов:
Ние, които сме в света, нека ангелски да тържествуваме и на седящия на Престола на Славата Бог да запеем песен: „Свят Си Ти, Отче Небесни, Свят Си Ти, съ-вечно Слово, Свят Си и Ти, Всесвети Душе!”.
Стих: Ти правиш ангелите Си ветрове и служителите си огнен пламък.
Пръв си по дръзновение сред небесните ликове и стоиш пред страшния Престол в слава, очевидец на неизказани неща, Архистратиже Михаиле, молим те спаси нас, които сме в нужди и беди, чрез твоите молитви.
Стих: Хвалете Го всички Негови ангели, хвалете Го всички Негови сили.
Пръв си сред безплътните ангели и служител на божественото Сияние, очевидец и посветен в тайните, Архистратиже Михаиле, спаси нас, които ежегодно те честваме благочестиво и с вяра възпяваме Светата Троица.
Слава, глас 8: Ние, множеството на всички верни, те почитаме, светителю отче наш Филарете, защото наистина познахме, че права е твоята пътека; блажен си ти, потрудил се за Христа и изобличил еретическата сила, събеседниче на ангелите, съпричастник на изповедниците и мъчениците; заедно с тях моли се на Господа да помилва нашите души.
И ныне, глас 8: Като чиноначалник и поборник и предводител на ангелите, Архистратиже, освободи от всяка нужда и скърби, от недъзи и страшни грехове тия, които открито и с вяра те възпяват и те молят, славни, като невеществен съзерцател на Невеществения Бог и сияещ в непристъпната Светлина на Славата на Господа, защото Той по Своето човеколюбие прие от Девата плът заради нас, пожелавайки да спаси човечеството.
Тропар на ангелите, глас 4:
Началници на небесните войнства, ние, недостойните, винаги ви молим с молитвите си да ни оградите под покрова на вашата невеществена слава, като запазвате нас, които коленопреклонно молим и викаме: избавете ни от беди, защото сте чиноначалници на висшите сили.
Тропар на свт. Филарет, глас 2:
Защитник на православната вяра, ярък изобличител на древните и новите ереси, стълб на Христовата Църква, боговдъхновено украшение на архиерейството, слава и похвала на монасите, наставник в благочестието на всички верни, милостив помощник на бедните, светителю досточуден Филарете, моли Христа, нашия Бог, да ни утвърди в правата вяра, напътствайки ни винаги по пътя на Своите заповеди, да дари на църквите мир и благосъстояние и да спаси нашите души.
Слава и ныне: Всички твои тайни, Богородице, са преславни и превишават ума; с чистота запечатана и със запазено девство, ти си знайна като Майка, родила истинския Бог: Него моли да се спасят душите ни.


Утреня - тук


неделя, 4 ноември 2012 г.

22-ра Неделя след Петдесетница

Св. Игнатий Брянчанинов

За богаташа и бедния Лазар

Възлюбени братя! Светът нарича своите увеселения и наслаждения невинни. Но жизнено необходимо за всеки от нас е да знаем как Бог гледа и съди за тях. Всеки от нас трябва, непременно трябва, в неопределено, неизвестно на него време, да остави попрището на кратковременното земно странстване и да встъпи в областта на вечността, на границата й да даде отчет за това, как е употребил определеното време, дадено за придобиване на спасението, и накрая или да се възнесе в обителта на вечното блаженство за правилното използване на земния живот, или за злоупотребяването с него да се низвергне завинаги в ада. Този въпрос е решен в четеното днес Евангелие. Божият съд е възвестен своевременно. Да побързаме да усвоим за себе си мислите, преподадени ни от Бога, та превратните, прелъстителни понятия да не ни отклонят от богоугодната дейност, да не ни послужат за начална причина за големи, вечни бедствия. Да не бъдем лекомислени, определяйки и решавайки нашата вечна участ! Да се заемем с най-важното дело с всяко внимание. То изисква такова внимание! То е достойно за такова внимание! Да разгледаме определението на Божия съд за плътските човешки увеселения, определение, предварително възвестено за предупреждение и наставление; да насочим нашата дейност по волята на нашия Бог, и окончателната Божия присъда да не ни порази с вечна смърт. То няма да ни порази с вечна смърт, когато, по внезапна заповед и искане на Бога, оставим този свят, оставим в него самите си тела - и само с душите си встъпим в света на духовете, за да бъдем причислени там или към блажените, или към отхвърлените духове.

Някой си човек, разказва евангелската притча, беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. Две черти от живота на богаташа ни се представят от Евангелието за благочестиво, душеспасително съзерцание: неговият разкош и отдадеността му на увеселения. В противоположност на положението на човека, изобилстващ с всякакви земни блага и пресищащ се с тях, е представено страдалческото положение на болния и бедния, измъчващ се под гнета на всякакви лишения. Тези положения, толкова различни, често съжителстват едно с друго, живеят във взаимна веществена и нравствена връзка. И тук, в съседство, на едно място с великолепието и благоденствието, обитавало и се притискало бедствието. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата на богаташа, и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа. На богаташа не му било до бедния. Той бил загрижен за това, в неговите пиршества и увеселения да няма никакъв недостиг, да бъдат удовлетворени изискванията на изящния вкус и съвременната мода или обичай, да бъде удовлетворено тщеславието на домакина, имащо нужда да представи на показ на посетителите и богатството, и така нареченото познаване на света, приличието, живота, за да бъдат удовлетворени всички плътски пожелания на посетителите, да бъде удовлетворено тяхното сладострастие по всякакъв възможен начин. Прислугата на богаташа нямало кога да се занимава с бедния: цялото й внимание било съсредоточено върху бързото и точно изпълнение на разпорежданията и заповедите но господаря, блестящ, вероятно, и с гениална изобретателност на избраното от него поприще.

Уви! Всяко земно положение се отнема от смъртта и се заличава, като че никога не е съществувало. Умря сиромахът, продължава да разказва Евангелието, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха. Погребаха го! И толкова. С нищо друго не завършва попрището на всеки велик на земята, принасящ живота си в жертва на нея. Равнодушно изпращат във вечността притежателя на временните блага наследниците на тези блага. Само заради приличието при погребалната церемония лицата им се обличат в престорена печал. Те скоро ще се развеселят на разкошната трапеза, следваща след погребението, на масата, на която с чаши вино се полива отминалата мъка и се посреща настъпващата радост. Скоро ще умре и споменът за починалия! Скоро вниманието на всички ще се насочи изключително към наследниците, и ще се чуят възклицания, провъзгласяващи ги за щастливци, достойни за завист. Щастието е доставено чрез смъртта на така наречения близък на сърцето. Погребаха го: това е казано не толкова за погребението на тялото в недълбокия гроб, колкото за погребването на душата в дълбоката, адска бездна. Задгробната участ на богаташа е представена в противоположност на задгробната участ на бедния.

Но с това евангелската притча не свършва. След този разказ тя продължава със събития в невидимия за нас свят, който ни очаква. Богаташът, в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. Каква промяна на положенията! Временното благоденствие е заменено с вечна мъка, и временното страдание - с вечно блаженство. Неотдавна бедният е лежал полугол, струпав при вратите на богаташа, желаел е да утоли измъчващия го глад с трохите, падащи от трапезата, не с някакви по-значителни остатъци, с които се ползвала прислугата; неотдавна богаташът не искал да погледне към бедния, виждал го мимоходом, като да не го вижда, отвръщал погледа си от него, гнусейки се от неговото безобразие; сега бедният се наслаждава и блаженства, а богаташът го моли да намокри края на пръста си във вода и да се докосне до езика му, да разхлади езика му, изсъхнал и нагорещен в адския пламък. Оказва се, че на богаташа било добре известно положението на бедния: той дори знаел името му. Причина за невниманието към него не било незнанието. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават. С кротост, смирение и любов отговаря Авраам на затворения в ада. Той не осъжда осъдения от Бога и предаден на вечни мъки; не се отклонява от разговор с него, не се отрича от родството по плът, нарича го син, не го изобличава, а само му напомня за начина на земния живот, станал причина за вечното блаженство на единия, и вечното мъчение на другия. Авраам говори за неизменността на задгробната участ, без да добавя никакво обяснение: това е Божия наредба, неподлежаща на човешкия съд, приемана с вярата, напълно ясна единствено за Бога.

Ободрен от милосърдния отговор, затворникът в ада отправя друга молба към светия патриарх: Моля ти се тогава, отче, прати Лазар в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелства, за да не дойдат и те в това място на мъката. Тази молба показва неопитност в духовния подвижнически живот. Неопитният проси голямо изкушение за неопитните: явяване на същества от света на духовете, който е скрит за нас от Бога, за да бъдем запазени от прелъстяването от падналите и лукави духове, приемащи вид на ангели на светлината, та да могат по-лесно да прелъстяват и погубват човеците. Патриархът посочва на нещастния правилния път, пътя на изучаването на Божия Закон и следването му, патриархът предава на низведения в ада знание, което би могло да го предпази от ада, ако го беше придобил и беше се възползвал от него в свое време. Имат, казал Авраам, Моисея и пророците: нека ги слушат. Познанията, получени чрез Словото Божие, са по-верни дори от онези, които дават истинните и свети видения. Това става ясно от Второто послание на свети Апостол Петър. Споменавайки за преславното преображение на Господа на Таворската планина, на което Апостолът бил свидетел, той казва: Имаме по-достоверно нещо - пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорни-ца изгрее в сърцата ви (2 Петр. 1:19).

Дълбокото неведение на затворения в ада не разбрало преподадената му дълбока истина. Той влиза в спор с патриарха и възразява: Не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покоят. - Ако Моисея и пророците не слушат, бил отговорът на Авраам, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят. На тези, които не желаят да се запознаят по правилен начин с Божия Закон, които използват целия си земен живот за служене на греха и на света; на тези, които изучават Божия Закон само по буква, пренебрегват деятелното му изучаване, потъпкват го с поведението си, на тях явяването на блажена душа от райските селения няма да принесе никаква полза. Самото възкресение от запечатания, охраняван от стража гроб, няма да събуди убитата от греховния живот и лукавото разположение способност на човека да вярва. Господ възкръснал, и какво правят иудейските първосвещеници и стареи? Те подкупват римските воини, поставени пак от тях при гроба и донесли достоверно известие за възкресението, та воините да скрият с измама възкресението на Господа. Какво правят воините, удостоили се с видение, превишаващо тяхното достойнство, след като видели слезлия от небето мълниеносен Ангел, отвалил камъка от гроба, в който било заключено тялото на Господа, поразил ги с ужас, от който те паднали на земята и станали като мъртви? Те приемат сребърниците и под влияние на тях, въпреки страшното чудо, на което били свидетели, покриват чудото с мрака на лъжата (Мат. 28:11-15). Нито поразителните знамения, нито страшните, нито усладителните видения не предизвикват благотворно впечатление в сърцето, не му доставят спасение, ако то не е насочено по пътя на спасението от Божия Закон. Ако то е озарено от този светилник, даден Свише като ръководство за всички, желаещи да получат блаженство във вечността (Пс. 118:105), то ще достигне това блаженство и без помощта на видения и чудеса. Множеството опити в историята на християнското подвижничество служат за доказателство за това.

Като първопричина за духовното, вечно блаженство за човека служи внимателното изучаване на Божия Закон и живота според него; първопричината за душевното, вечно бедствие се състои в непознаването на Божия закон, в живота според внушенията и представите на лъжеименния разум, според влеченията на волята, поразена и повредена от състоянието на падение. Нещастният богаташ, както се вижда, имал превратна, лъжлива представа за себе си, за своите отношения към имуществото и за човечеството изобщо, с една дума, към всичко. Той действал според тази представа, и погинал. Той не придобил истинно богопознание, не знаел какво е значението на човека, каква е целта на неговото безкрайно съществуване, каква е целта на неговото временно пребиваване на земята, какви са неговите задължения към Бога, към самия себе си, към ближните, към видимия и невидимия свят. Помрачен от падението, помрачен от състоянието на падение, от примера на другите, от възприетите обичаи в човешкото общество, той сметнал живота за живот само на тялото, оставяйки без внимание живота на душата; той пожелал да развие изключително живота на тялото, доставяйки му всички възможни наслаждения, използвайки всички способности на душата за служене на тялото. Така постъпвал със собствената си душа, така постъпвал и с ближните: той ги пренебрегвал. Не пренебрегвал само онези от тях, които използвал като оръдие на своята воля и които съдействали на тази воля. Той смятал своето имущество за своя собственост във всяко отношение, а себе си в правото да използва тази собственост по своя угода. Писанието разсъждава иначе. То нарича заможните хора само разпоредители на имуществото, което принадлежи на Бога, и се поверява на разпоредителите за определено време, за да се разпореждат с него по Божия воля. 'Всички богати хора са Божии приставници и разпоредители, а не собственици. Бог е единственият стопанин и господар на всяко благо и всяко богатство, и го дава на когото поиска, за обща полза. Изпитваш ли разпоредителя за парите, които са му дадени, къде и за какво ги е похарчил: Господ ще изпитва и теб за даденото ти от Него богатство, и за всяка рубла, за какво и как си я похарчил, ще дадеш отговор пред Него в съдния ден". (Свети Тихон Воронежки. Том 14-и, писмо 29-о.)

И имуществото, и земния си живот богаташът използвал единствено за угаждане на плътта. Тези временни Божии дарове, с които можел да придобие вечните дарове, той хвърлил в тлението. Той пирувал и живеел в разкош! Пирувал и живеел в разкош не понякога, не в определено време, а ежедневно, постоянно, веселейки се всеки ден бляскаво. Богаташът преминавал от едно удоволствие към друго, непрестанно се развличал и разсейвал, избягвайки всяко самонаблюдение, за да не се разкрие пред него някаква печална картина, да не оживее някакъв печален спомен, който да наруши радостното разположение. При такъв живот Бог, вечността, блаженството и страданията в нея се забравят - забравят се така дълбоко, че започват да изглеждат като несъществуващи. И мнозина, упоени от живота за плътта, не само са забравили за духовните неща, но поради своето упоение са започнали да отхвърлят съществуването на Бога, на невидимия свят, на самата си душа. Точно така! За техните чувства тези неща са престанали да съществуват. Те биха отхвърлили и самата видима смърт, ако можеха да я отхвърлят. Те отхвърлят значението й, наричайки я унищожаване на човека. Такова разбиране примирява с плътския живот, одобрява го. Усвоилият за себе си това разбиране свободно може всеки ден да пирува бляскаво, да изпълнява всички прищевки, да потъпква всички свети задължения и всички добродетели, стига само да бъдат запазени благовидността и приличието пред очите на света. Човекът, водил такъв живот на земята, отчуждил се от Бога във времето, придобил всички богопротивни качества, доброволно отхвърлил усвояването на Бога, след своята смърт естествено отива в страна, обречена за жилище на съществата, отхвърлени от Бога, отива там заради отхвърлянето на Бога. Низвергва се в адската тъмница чуждият на Бога, макар и да не е бил явен злодей.

Евангелието не споменава за нито една добродетел на бедния Лазар, то говори само за неговия страдалчески живот и за това, че Ангелите отнесли душата му в това място на рая, наречено Авраамово лоно. Светите отци дори отбелязват, че Лазар имал грехове, заради които му били допуснати от Бога болест и нищета. До това заключение водят думите, че той е получил злото. Подобен израз е употребен и за богаташа, за означаване на това, че имуществото му било предоставено от Бога, а съвсем не било негова собственост, както погрешно мислят мнозина за своето имущество. В какво трябва да търсим причината за спасението и блаженството във вечността, дарувани на Лазар, каква била неговата добродетел? Причина за неговото спасение, негова добродетел било покаянието. Очевидно е, че той, подобно на разбойника, разпнат отдясно на Господа, съзнавал себе си като достоен за наказание, благодарял и славославил Бога за наказанието във времето, молел за помилване във вечността. Патриархът, както вече отбелязахме, беседвайки със затворника в ада, не казал нищо нито за греховността на този затворник, нито за праведността на Лазар, само посочил положението във вечността на единия и на другия, като следствие от тяхното положение на земята. Изобличаването на греховността на предадения на вечна мъка и обявяването пред него на заслугите на райския жител вече били излишни, за тях било късно: те само биха станали причина за нова болка за поразения с вечна смърт, с която завинаги се отнема не битието, а наслаждението с битието, с него се свързва страданието, толкова люто и горчиво, колкото и смъртта. Светият патриарх щади наказания от Бога, той не дръзва не само да го осъжда, но и да добавя своя съд към Божия съд, състрадава на страдащия във вечната мъка като на свой член, като на член на човечеството, и казва: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава., а ти се мъчиш. Това значи: „На теб беше дадено от Бога голямо имущество, за да помагаш чрез него на нуждаещите се и бедстващите, както заповядва Божият закон, и така да изработиш своето спасение, но ти злоупотреби с Божия дар, хвърляйки го в смрадта на плътоугодието, и затова си се низвергнал в пропастта, в пламъка на ада. Така и на Лазар, за очистване на греховете му, са били изпратени от Бога нищета и болест. Той се възползвал от тях, осъзнал своята греховност, оправдал и изповядал Божието правосъдие, покаял се. Той бил възнесен от Ангелите в райските обители за вечно блаженство, като изпълнил Божията воля". Отците справедливо отбелязват, че за тази добродетел на Лазар, макар и да е премълчано, тя се разкрива от последствията, иначе Ангелите не биха застанали пред него и не биха го поселили във вечната обител на светиите, угодили на Бога. 

Нифонт, епископ на Констанция Кипърска, мъж с велика святост, беседвайки веднъж с братята за полза на душата, споменал и следното: „В този град (в Константинопол, където живеел светият, преди са стане епископ) един велможа имал слуга на име Василий, шивач по занаят, със зъл нрав, осквернител, смешник, пропиляващ цялото си време в игри и плътски грехове, независимо от увещанията на своя господар. По дивния промисъл на милосърдния Бог неговото спасение се устроило по следния начин: настъпил голям глад, и господарите започнали да прогонват слугите си поради недостиг на храна. Господарят на Василий също го изгонил. Василий първо продал дрехите си, за да си купи хляб, след това започнал да ходи полугол, просейки милостиня. Тогава било зима, и той много страдал от студа. Накрая, изнемогнал, легнал на улицата. Постепенно изгнили пръстите на нозете му, а след това се парализирали и самите нозе. Василий търпеливо понасял това състояние, признавайки го за наказание за греховете си, и постоянно повтарял: Слава Богу за всичко. Така прекарал два месеца на улицата без покрив, въздишайки и ридаейки за греховете си. Веднъж по тази улица минавал един Христолюбец, на име Никифор. Той, като видял Василий да страда, заповядал да го отнесат в неговия дом, където му доставил спокойствие и прехрана. След две седмици, в събота, болният Василий започнал да казва: „Добро е вашето идване, свети Ангели, почакайте малко, и ще тръгнем". Те казали: „Не, върви веднага, защото Господ те призовава". Василий отговорил: „Почакайте ме малко, за да върна дълга: бях взел на заем от един приятел десет медни монети, и още не съм ги върнал, и се боя да не ме спре дяволът заради тях във въздуха". Ангелите се съгласили да почакат. Василий изпросил парите и ги изпратил на този, на когото принадлежали, след което предал Богу дух".

Непостижимиата Съдба дава на хората по време на земния им живот различни обстоятелства: едни се ползват с богатство, слава, могъщество, здраве; други са бедни и толкова незначителни в човешкото общество, че всеки може да ги обиди; други прекарват живота си в скърби, преминавайки от една скръб към друга; други се измъчват в болести, в гонения, в унижения. Всички тези положения не са случайни: тях, като задачи за решаване, като уроци за работа, Божият Промисъл разпределя така, че всеки човек, в положението, в което е поставен, изпълнявайки Божията воля, да изработи своето спасение. Носещите бремето на скърбите трябва да го вършат със смирение, с покорност към Бога, знаейки, че то им е възложено от Бога. Ако са грешни, то скърбите служат за въздаяние за техните грехове във времето. За осъзнаването на своята греховност, за благодушното търпене на скърби те се избавят от наказание във вечността. А ако са невинни, то изпратената им или допусната скръб, като постигнала ги по Божия воля, с всеблага божествена цел, им подготвя особено блаженство и слава във вечността. Ропотът срещу изпратената скръб, ропотът срещу Бога, Който я е изпратил, погубва божествената цел на скръбта, лишава от спасение, подхвърля на вечна мъка.
Тези, на които е предоставено разпореждането със земните блага, трябва особено да се пазят от злоупотребяване с тях. Славни и силни на земята! Вашето предназначение е да бъдете благодетели на хората и чрез облагодетелстването на ближните да станете благодетели на самите себе си. Авраам има на небесата лоно, тоест обител, в която приема земните страдалци, достойни за нея. Неговото положение на небето е подобно на положението, което бил избрал за себе си на земята. На земята той бил богат, приемал странници, помагал на угнетените и нуждаещите се. Неговото блажено положение на небето се устроило съобразно с добродетелния му живот на земята. И вие с такъв живот придобийте такива обители и такова положение, които справедливо могат да бъдат признати за ваша собственост. Те никога няма да ви се отнемат, докато земните санове и придобивки, земното богатство, всички земни блага ви се дават само за да ги пазите. Евангелието нарича земното богатство неправедно и чуждо, а небесното истинско и собственост на човека. И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското? И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? (Лук. 16:11, 12). Временното богатство е наречено неправедно, защото то е следствие от падението. Ние не бихме се нуждаели нито от пари, нито от защита от стихиите, която се стремим да направим великолепна, нито от други помощни средства, преминаващи в предмети на разкош, ако не бяхме низвергнати от рая на земята, на която пребиваваме много кратко време, дадено ни от Божието милосърдие за възвръщане на изгубеното в рая.

Временното богатство е наречено чуждо: то и само по себе си се унищожава, и постоянно преминава от ръка на ръка, то не е свойствено на човека, но служи за изобличаване на неговите нужди от помощ за себе си, на неговото падение. То е неудържимо! То не се е спряло и не е останало в нито едни ръце, но винаги се дава за повече или по-малко кратък срок, еднакво кратък пред безпределната вечност. Вечното имущество е наречено истинско, като нетленно и неизменно, но винаги оставащо собственост на този, който го получи веднъж. То е наречено свое за човека: човекът е сътворен, за да го притежава и да му се наслаждава, то е свойствено за човека. За да получим истинското богатство, което ни принадлежи и никога няма да ни се отнеме, трябва да запазим верността към Бога при разпореждането с повереното ни за определен срок. Не се лъжете: не смятайте, че имате право да разполагате с това имущество по своя воля! Не се лъжете: не смятайте за безгрешно използването на това имущество за разкош и увеселения! Вие сте длъжни да се разпореждате така, както ви е заповядал Бог, Който ви е възложил това разпореждане. Използвайки вашето имущество за предаване на разкош и увеселения, вие погубвате сами себе си. Вие поробвате духа на тялото, вие заглушавате и умъртвявате душата, забравяте за Бога и вечността, изгубвате самата вяра. Развивайки в себе си единствено плътските усещания, усилвайки ги чрез пресищане с изискани ястия, чрез постоянни плътски увеселения, вие не можете да се въздържите от любодеянието, и ненаситно му се предавате. В този смъртен грях окончателно погребвате вашето спасение. Обаче, горко вам, е възвестил Спасителят, богати, злоупотребяващи с вашето богатство, защото си получавате утехата. Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете (Лук. 6:24, 25). -Дайте милостиня, пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя (Лук. 12:33). 

Намерете наслада във вършенето на добри дела! Още щом се докоснете до извършването им, и ще се срещнете с духовното, свято наслаждение, и плътските наслаждения ще ви се сторят гнусни. От милостинята, която давате, у вас ще започне да се явява жива вяра, чрез която ще видите и опитно ще познаете Бога. На милостта е свойствено да ражда вяра, и на вярата - милост. Въздържанието от угаждане на плътските пожелания доставя чистота на ума, и начинът, по който умът гледа на земята и на всичко земно, се изменя: на него му се открива това, което досега не е виждал, тленното в тленното и временното във временното; помислите му започват да се възнасят към вечността, той намира за необходимо да се вгледа в нея своевременно, да изучи нейната необозрима област. Придобийте си приятели с неправедно богатство, увещава Евангелието, наричайки неправедно богатство вещественото имущество, а приятели - светите Ангели и онези свети човеци, които вече са заминали оттук във вечността, на тях подобава да се усвоим чрез добродетелен живот и причастност към Божествената благодат по време на нашето земно странстване.

Придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища! Вие ще обеднеете, ще обеднеете в пълния смисъл на думата, когато при тайнственото действие на смъртта оставите на земята всичко, принадлежащо на земята и взето от нея, когато оставите на нея и самите си тела! Небесните жители да ви приемат тогава във вечните живелища (Лук. 16:9), в райските обители! С тези многожелани обители да ни сподоби Божието милосърдие за покоряването на всесвятата Божия воля. Амин.

вторник, 23 октомври 2012 г.

10 / 23 октомври - 26 Зографски преподобномъченици

Вечерня на празника - тук

На Утренята, тропар на преподобномъчениците, глас 1:
Богоизбрания полк на преподобните страдалци, двадесет и шестимата божествени отци от Зографската обител, които изобличиха латинското заблуждение и претърпяха насилствена смърт в горящата кула – пастиреначалника Тома и свещения Варсануфий, със славния Партений и останалите състрадалци, живели всички в същата обител, като се съберем, нека с песни почетем, защото те се молят за нас на Троицата. (2)
Слава, и ныне, тропар на иконата, глас 1: Както някога на стареца инок, който пред Твоята света икона пееше Ти похвали, си рекла и той да се радва и си предвъзвестила нашествието на враговете, Богородице, така и сега чуй нашите молби и отблъсни от нас нашествието на видимите и невидимите врагове, та всички благодарно да ти зовем: „Радвай се, невкусила брак Майко, Която възпрепятстваш коварствата на врага и ни избавяш от всички злини!”.
Първи седални, глас 1
Нека достойно почетем Христовите мъченици и преподобните отци, като наши пазители, непрестанни застъпници и стражи, защото те мъжествено изобличиха заблудата на латино - мъдруващите и в огъня добре се удостоиха с божествена кончина.
Слава: Вие, мъдри, се явихте като светли звезди за Христовата Църква, която озарихте с лъчите на ученията и сиянието на страданията, защото изяснихте светоотеческите догмати; затова днес с вяра празнуваме свещената ваша памет.
И ныне: Пророкът Те нарече облак на вечносъществуващата Светлина, о Дево, защото от Тебе, като дъжд върху руно слезе Словото на Отца и Светлината, Която от Тебе възсия, просвети света и Христос, нашият Бог унищожи заблудата; моли Го прилежно за спасението на нашите души.
Втори седални, глас 4
Наистина удиви се ангелското войнство на мъжеството на мъдрите преподобни отци – мъченици, как стояха на кулата и изобличиха беззаконстващия цар, жестокия патриарх Век и кардиналите и храбро изтърпяха да бъдат изпепелени, сякаш други страдаха! Затова Христос ги увенча с неувяхващи венци.
Слава: Твърдостта на вашето мъжество удивява всеки ум, преподобни страдалци Христови, украшение на Зографската обител, защото доблестно и мъдро победихте папските служители и заплювайки гордостта им и суетните им съвети, добре завършихте божественото поприще; затова като празнуваме свещената ваша памет, всехвални, имаме ви за горещи застъпници.
И ныне: Както някога светите Зографски преподобномъченици, изгаряни от латинците в кулата, си сподобила, Владичице, да чуят глас от небето, който им повелявал да се радват и им обещал голяма награда на небесата, така удостой и нас, Богомайко, при нашата кончина да предадем с радост душите си в ръцете на Твоя Син и да приемем от Него наследие на вечното блаженство.
Полиелей и величание на светиите:
Облажаваме ви, свети преподобномъченици наши, и почитаме вашата свята памет, наставници на монасите и събеседници на ангелите.
Седални след полиелея, глас 4
Светлите адаманти на Православието, изтърпели временния огън, нека бъдат днес похвалени, като проповедници на Троицата.
Слава: Днес Зографската обител празнува почитаното тържество на своите преподобни страдалци, защото те проповядваха божествените догмати на Православието.
И ныне: Богородице Дево, упование на християните, дари Твоите милости, които получиха нашите отци, и покрий и ни запази от всяко зло, та като наша надежда непрестанно да Те величаем.
Прокимен, глас 4: Скъпа е пред Господа смъртта на неговите светии. Стих: Какво да въздадем на Господа за всичко, което ни е дал?
Стихира след 50 псалом, самогласна, глас 2:
Вместо тленните и преходни неща вие възлюбихте нетленните и вечните, и вместо земните предпочетохте небесните, преподобни отци – страдалци; молим ви да избавите тия, които ви почитат от варварски нашествия и разбойнически нападения, та винаги да почитаме вашата всечестна памет.
Канони – един на Пресвета Богородица и два на светиите
Песен 1
Ирмос: Ще отворя уста и тя ще се изпълни с Дух, ще изрека слово за Царицата Майка и с радост тържествувайки ще възпея Нейните чудеса.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Отвори, Владичице, устата ми и дай ми дух на премъдрост и страх Божи, за да възпея с хвалебен глас Твоите величия и милости, които яви нам, Богомайко.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Откъде да започна и за какво да Те прославя първо, Богомайко? За това ли как с раждането на Христа си избавила нашето естество от ада и вечната смърт, или как и сега ни избавяш от всякакви беди и страшни злини?
Пресветая Богородице, спаси нас.
Падналото в дълбината на дяволската заблуда човешко естество Ти възведе на планината на истинското богопознание, Владичице; а сега не допусна да паднем в еретически заблуждения.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Всеблажена Отроковице, чиста Гълъбице, укрепи ни да живеем чист живот и с Твоите молитви ни сподоби с вечното блаженство, та винаги да Те прославяме като причина на нашето спасение.
Ирмос: Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възвисете се! Пей на Господа, цяла земьо, и с веселие възпейте, люде, защото Се прослави!
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Нека с радост днес да почетем тържеството на честните преподобномъченици, иноци от Зографската обител, и прилежно да се помолим на Господа, та по техните молитви да се сподобим с небесните радости.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Бидейки синове Божии по причастие, твърди преподобнострадалци, вие изобличихте гнилата заблуда на латинското зловерие и изпепелени в огъня, увенчахте се с двоен венец от Христа.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Прославени с твърдост на ума, премъдри, вие изповядахте Духа, като изхождащ само от Отца, според думата на Спасителя и така изобличихте и посрамихте папистите, като въвеждащи нови догмати.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Нека почетем истинската Божия Майка, като причина за нашето изправление, Божията Планина, от Която се отсече краеъгълния Камък, привеждащ в неизказано съединение разделените преди това естества.
Ирмос: Ще отворя уста...
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Пожелах да възхваля със скверни устни божественото събрание на преподобните Христови страдалци и Те моля, Спасителю, да ми дадеш слово и благодат, за да им сплета похвала.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Да похвалим днес сбирането на преподобните страдалци, двадесет и шест твърди адаманти, изобличили злочестието на латинците и претърпели несправедлива смърт.
Слава: Достойно днес да почетем най-изрядния пастир Тома и да възхвалим божествения Йаков с Варсануфий, Симеон, Кирил, Мина, Киприан заедно с всички останали.
И ныне:  Знаем Те като източник на незалязващата Светлина, Всевъзпявана, затова се молим да разпръснеш мрака на душите и телата ни с Твоите лъчи и да ни сподобиш да Я съзерцаваме, Владичице.
Песен 3
Ирмос: Твоите певци, събрани в хор, духовно утвърди, Богородице, жив и изобилен Изворе, в Божествената Твоя слава и ги удостой с венците на славата.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Твоите певци, които Те знаят като истинска Богородица и наричат Твоя Син Глава на Църквата, не лишавай от Твоето майчино благоволение, а онези, които вярват противно на това вразуми ги и направи единомислени с нас, Владичице.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Твоят Син е истинският Жених на Църквата, Богородице, а ние сме само поканените на сватбения пир на вярата; затова, Владичице, ненавиждаш латино - мъдруващите папски служители, които наричат себе си женихи на Църквата и така посрамяват Христа.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Твоят Син, Богородице, веднъж се принесе в жертва на Бога Отца, а безумните латинци, неразбиращи това, на един олтар в един ден неколкократно принасят тази жертва и сякаш за втори път Христа разпъват и правят недействена тайната на Изкуплението.
Ирмос: Към родения нетленно преди вековете от Отца Син и в последните времена от Девата въплътил Се безсеменно Христос Бог да извикаме: „Въздигна Ти нашата сила, Свят Си Ти, Господи!”.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
С божествени песни да се възхвали божественото събрание на свещените преподобномъченици от Зографската обител, защото се увенчаха с двоен венец, като трижди блажени постници и твърди изповедници.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
С най-утвърден разум храбро се подвизаваха Михей и Симон, с Иларион и Кирил, Евтимий и всички двадесет и шестима, които днес възхваляваме с радостни песни и славим Господа.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Едно общо търпение в много тела проявиха преподобните отци – страдалци от Зографската обител, посрамиха жестоките латинци и главите им се увенчаха с победни венци.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Неизказаният начин на зачатието и раждането на Христа от Тебе, Дево Богородице, за всички бе необясним, защото Ти зачена Сина Божи и роди безсеменно, Пречиста, оставайки Приснодева.
Ирмос: Твоите певци...
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Като претърпя огнено изгаряне в кулата божественият лик на преподобните ангелите удиви, демоните се посрамиха, а верните радостно похвалиха тяхната доблест.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Много ви прослави и на небето и на земята Христос, всепочитани отци, като потрудили се първо в постничество, а после и пострадали; затова днес почитаме вашата добрознаменита памет.
Слава: Нека се възпеят Павел и Сава, твърдия Мартиниан и Сергий със Симон, и Дометиан заедно с всички, защото те изобличиха латинското безумие.
И ныне: Владичице пречиста, сподоби да видят лъчите на Твоята светлина тези, които с любов, въздържание и прилежна молитва Ти се покланят, като ги избавяш от най-дълбокия мрак на страстите.
Кондак на иконата, глас 8
Зографската обител и цялата планина Атон, избавени от нашествията на еретичестващите и кръвожадни латинци, благодарно Ти зоват, Богородице: „Радвай се, Покрове, по-широк от облак, който ни закриля от зноя на Божия гняв и ни избавя от всички беди!”.
Икос: Като видяха неизгоряла в огъня иконата на Богомайката, която по чуден начин бе дошла при тях, Зографските иноци я целуваха с любов и в Успенския храм като Настоятелка я поставиха, зовейки радостно: „Радвай се, Владичице, покров и защита на нашата обител, избавяща ни от огън и всякакви беди!”.
Седален на светиите, глас 8
Взели на рамо Христовия Кръст, блажени двадесет и шестима отци, с постничеството към него се привързахте, но дяволът – враг, завиждайки на вашето добродетелно житие, подтикна срещу вас жестоките латинци, които мислеха да отслабят твърдостта на вашия постнически подвиг, но изобличена бе неговата зла умисъл, защото вие превъзходно пострадахте; молете Христа Бога за прошка на прегрешенията на тия, които с любов празнуват вашата свята памет. (2)
Слава, и ныне, Богородичен: Слънцеобразна Давидова Колесница, постлан с порфира Соломонов Одър, Исаев богонаписан Свитък, Моисеева одушевена Скиния и адамантова Амосова Стена, изкован от злато Захариев Светилник, Планина Даниилова, Авакумова жълто - бяла Дъсчица и превъзходно възвестяване на пророците си била, Богородице! Моли Твоя Син и Бог да даде прошка на прегрешенията за тия, които благоговейно се покланят на Твоя божествен образ.
Песен 4
Ирмос: Седейки в слава на Божествения престол, на Облак лек дойде пребожественият Иисус чрез нетленната Длан, и спаси зовящите: „Слава на Твоята сила, Христе!”.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Ти разруши злия замисъл на латинците, които някога нападнаха Твоя жребий и ги накара в срам да се завърнат по своите места, а пострадалите от тях заради благочестието си Твои раби, Ти сподоби с венците на славата.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Днес светло тържествува Зографската обител и чества празненството на Твоята свята икона, чрез която, Богомайко, Ти изобличи заблуждението на латинците и предизвести тяхното нашествие.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Не само Зографската обител, но и цялата Света Гора Атонска Те прославя, Богомайко, защото не допусна латино - мъдруващите да въздигнат върху нея своя рог и православието в нея и до днес, макар и утеснявано по килии и скитове, неповредено си запазила.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Както корабът в морето е блъскан от вълните, така и Църквата на Твоя Син, Богомайко, е разтърсвана от бурята на различни ереси, но Ти я насочи към тихото пристанище на вечното спасение чрез Твоите всесилни молитви към Бога.
Ирмос: Жезъл от корена Йесеев и Цвят от него Си, о Всехвални Христе; Ти разцъфтя от Девата и дойде от планината, засенчена с гора, въплъщавайки Се от непозналата мъж, но Си остана Бог Невеществен. Слава на Твоята сила, Господи!
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Като вървяха постнически по пътя, водещ към живота, двадесет и шестимата отци от Зографската обител получиха страдалческо прославяне от Бога и мъжествено изобличиха заблудата на безумния цар Михаил.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Оставяйки тленната слава и храна, отци, вие се подвизавахте в Зографската обител и съпротивлявайки се твърдо на латинците, чрез огъня се принесохте като съвършени жертви Богу.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Пей, свещени слова, най-свещени Тома, игумене на Зографската обител и всички, които с него на високата кула посрамихте латино - мъдруващите врагове и злочестивия Век, като въвеждащи нови злоупотребления.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Знаем Те, като Врата, по-широка от небесата и Престол, по-горен от серафимите, Всечиста, защото цялото творение не разбира как си вместила в себе си Бога и Го носиш на обятията си като Младенец, Който постави нашето естество на Престола на Отца.
Ирмос: Съзерцавайки неизследимия Божи Съвет, за Твоето, Всевишни, въплъщение от Девата, пророк Авакум зовеше: слава на Твоята сила, Господи.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Да се възвеселим духовно, почитайки знаменитата памет на преподобните страдалци и почитаеми наставници на Зографската обител, чрез чиито молитви се избавяме от злини.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Украси се сега, божествена Зографска обител, с твоите свети цветя – двадесет и шестимата преподобни страдалци, които от високата кула посрамиха злочестието на папските служители.
Слава: Укрепен с мъжество и благодат, полкът на преподобните победи коварствата на безплътните врагове и обори пустословието на папистите, изпълнено с нечестие.
И ныне: Невкусила брак Невесто чиста, Майко Божия, спасявай Твоето стадо невредимо от всяко зло и нападенията на злите, защото ние Твоите раби, Тебе имаме за избавление в бедите.
Песен 5
Ирмос: Всички твари се изумиха на Твоята божествена слава; защото Ти, невкусилата брак Девица, в утробата си носила Бога над всичко и си родила надвременния Син, дарявайки мир на всички, които Те възпяват.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Ужасиха се папските служители, когато чуха глас от небето, укрепяващ зографските страстотерпци и обещаващ им награда на небесата; но не се покаяха, а като глухи аспиди останаха непоправими в своето заблуждение.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Не знаете от кой дух сте вие, латинци, защото ако проповядвате Христовото Евангелие, защо убивате и с огън изгаряте слугите на Богомайката, които не ви се подчиняват? Христос не е заповядал на учениците си да постъпват така.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Чуйте, латинци, и се засрамете! Ако учението ви беше право и ревността ви по Христовата вяра бе угодна Богу, то Царицата Небесна нямаше да ви нарече врагове на своя Син чрез Нейната икона.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Падайки пред Твоята света икона, Дево, викаме със съкрушени сърца – не допускай да паднем в еретическите мрежи, Владичице всемилостива, но ни укрепи до края на нашия живот да пребъдем в Православието.
Ирмос: Бог Си на мира и Отец на милосърдието, Ти ни прати Ангела на Великия Съвет, даряващ мир. Затова приведени към светлината на богопознанието, посрещайки зората след нощта, славословим Те, Човеколюбче.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Със силата на догматите първо отблъснахте зловерието на латинците, а после от тях бяхте изгорени с огън и се принесохте усърдно като жертви на Господа, приснопаметни мъченици, ликувайки сега заедно с ангелските ликове.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Свято си пасъл твоето стадо, о Тома, изряден пастир на Зографската обител и си пострадал заедно с твоите божествени ученици от латино - мъдруващите и като злато в пещ бяхте изпитани в огън и сега ликувате заедно с ангелите.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Явихте се като ревнители Господни, премъдри преподобни отци, и изобличихте говорещите неправда, премъдро затваряйки устите им чрез изясняване на Писанията; затова всички днес празнуваме вашата памет.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Словото Божие, единосъщно на Отца, Дево, свръхразумно се въплъти от Твоята чиста утроба неизменно, както благоволи; за Него ние православно мислим като за една Ипостас в две природи, с две действия и воли.
Ирмос: Всички твари се изумиха...
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Като разбрахте, че красотата на тоя живот е тленна и скоропреходна, преподобни отци, уязвихте се от Христовата любов и сега се наслаждавате на неизказана радост в божествените селения, блажени.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Наистина сега възсия светлината на Божествената благодат, наистина днес ни се предлага нетленната храна, източващата живот манна – светлата памет на нашите божествени застъпници; елате всички желаещи, насладете се!
Слава: Безсмъртна слава от Бога купихте, славни, с временната смърт в огън и малкото в много превърнахте, о премъдри търговци! Затова сега се радвате с преподобните и мъчениците.
И ныне: Светли Светилниче на първата Светлина, просвети тъмната ми душа с Твоята светлина, та да видя отново най-първата Светлина, която от Тебе излезе, за да ни просвети и да съзра и Теб – моята Просветителка, защото такова е свойството на светлината.
Песен 6
Ирмос: Божествения и почитан от всички празник на Богомайката елате да празнуваме, богомъдри, и с ръце да запляскаме, славейки родения от нея Бог.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Архангел Гавриил Ти възвести от века скритата тайна, а сега Ти, Богомайко, прие от Бога дар да предизвестяваш нашествията на враговете и от тяхната жестокост Твоите верни раби да избавяш.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Смирено Те моля, всеблага Предвъзвестителко, винаги ми възвестявай за неизбежния час на смъртта и страшния Съд на Твоя Син, та поне така да се въздържа от греховни дела, които постоянно по навик извършвам.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Радвай се, преблагословена Дево, дарила на иноците за жилище Своя земен жребий – светата Атонска планина; радвай се Ти, която ясно възвести Своята любов към това място; радвай се Ти, която обеща да защитаваш подвизаващите се в нея; радвай се Ти, която никога не отстъпваш от Своите обещания.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Радвай се, всещедра Дарителко на всякакви дарове за Твоите раби; радвай се, премилосърдна Утешителко в техните страдания и трудове; радвай се Ти, която устройваш за тях благоденствие тук на земята, а там във вечността - всеблажен живот.
Ирмос: От утробата си морският звяр изхвърли като младенец Йона цял, какъвто го погълна, а Словото, вселявайки Се в Девата и възприемайки плът, мина през Нея, опазвайки Я нетленна, защото бидейки Сам неподвластен на изтление, Той и Родилата Го съхрани невредима.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Днес за нас настъпи светло освещаващ ден на радост - благознаменитият празник на двадесет и шестимата преподобни отци и духовно весели душите и сърцата на всички чрез благодатта на Духа; и както подобава го почитаме с песнопения.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
За да получите вечния живот на небесата, премъдри, вие предадохте телата си на временния огън, изобличавайки латинското зловерие; затова днес с радост празнуваме вашето тържество.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
О, почтен и приснопаметен лик на преподобните! С вяра ви почитаме и ви възпяваме, зовейки: „Избавете сега тези, които ви почитат от всяка скръб, беди и злочестини, та благоговейно да почетем в песнопения вашето тържество.”
Пресветая Богородице, спаси нас.
Ангелските ликове и съборът на всички светии Те почитат, Владичице, защото Ти даде плът на безплътния Бог Слово, пред Когото треперят ангелите и стана Божия Майка, Която с раждането на Христа разруши стената на враждата.
Ирмос: Божествения и почитан...
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Като пострадахте приехте почести за трудовете, всепреподобни двадесет и шест отци, и с благодатни дарования ви украси Венцеподателят Христос.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Око не е виждало и ухо не е чувало, и човеку на ум не е идвало, както е писано, благата, с които вие се сподобихте на небесата, всеславни.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Да възхвалим днес пазителите, застъпниците и покровителите на Зографската обител, двадесет и шестимата преподобни страдалци, като се съберем на празничното тържество.
Слава: Като почитаме днес вашата благознаменита памет, преподобни страдалци, молим ви да избавите от скърби тази обител и нейните иноци.
И ныне: Като имате различни дарования, отци, избавете ни от различни напасти и като приемете за съ-молитвеници Козма Зографски и Владичицата, запазете вашето паство.
Кондак, глас 8:
Нека възхвалим застъпниците и пазителите на нашата обител, свещените двадесет и шест преподобни страдалци, победили латинската гордост, претърпели изгаряне в огън и получили достойно увенчаване и да им речем: „Радвайте се, преподобни страдалци!”
Икос: Ангелите се удивиха, гледайки от небесата безбожното нападение на латинците и как те изпепелиха в огъня заради благочестието им преподобните, които благочестиво пожелаха да умрат и побеждавайки гордостта на мъчителите, от небето слушат това:
Радвай се, лик на преподобните страдалци; радвай се, твърдо опълчение на многострадалните. Радвайте се, двадесет и шест преподобни отци; радвай се, Тома, заедно с останалите мъченици. Радвай се, божествени Варсануфий с непоколебимия Михей; радвайте се, Дометиане, Мина със светлия Павел. Радвайте се, Антоний, Евтимий и Иларионе; радвайте се, Партений, Симеоне, и Йосифе. Радвайте се, двамата Йаковци, заедно с Козма и Сергий; радвайте се, Киприане, Кириле, Иове и Саво славни. Радвай се, четворице славна от светли страстотерпци; радвайте се, преподобни страдалци!
В месец Октомври, на десетия ден почитаме паметта на 26-имата преподобномъченици пострадали в нашата свещена Зографска обител от зловерните латино - мъдруващи – Михаил, най-зломъдреният от Палеолозите, патриарх Йоан Век и техните сборища. По всесилните молитви на Пречистата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария и на светите двадесет и шестима преподобномъченици и изповедници Зографски, Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй и спаси нас, амин!
Песен 7
Ирмос: Богомъдрите отроци не почетоха творението повече отколкото Твореца, но мъжествено потъпкаха застрашаващия ги огън и радостно запяха: всехвални Господи и Боже на отците ни, благословен Си!
Пресветая Богородице, спаси нас.
Със струите на Твоите щедрости ороси, о Богомайко, изгарящите в пещта на бедите, та да се посрамят нашите врагове и да разберат, че ние сме Твои раби и че чиста и непорочна е нашата вяра.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Света Гора Атонска и цялата Източна Църква избавени чрез Тебе от заблудата и насилието на папските служители, Богомайко, благодарно Ти зове: „Благословена си Ти между жените, единствена всенепорочна Владичице!”.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Съберете се днес, православни люде, и отпразнувайте тържество за Пречистата Богомайка, прославяйки Нейната света икона, която предизвестява вражеското нападение и избавя от всякакви злини тия, които викат: „Благословен е Бог на нашите отци!”.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Творче и Спасителю, Христе Боже наш, приеми молитвата на Твоята Пречиста Майка, която Тя Ти принася за нас грешните и ни избави от всякакви беди и от нападенията на враговете, та радостно да Ти зовем: „Благословен е Бог на нашите отци!”
Ирмос: Отроците, възпитани в благочестие, пренебрегвайки нечестивото повеление, не се уплашиха от застрашителния огън, но пееха, стоейки посред пламъка: „Боже на отците ни, благословен Си!”.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Сега настъпи божествената и радостна ваша памет, преподобни страдалци, веселяща и освещаваща всички, които почитат вашите подвизи и страдания и пеят: „Боже на отците ни, благословен си!”
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Погълнати от огъня вие изгорихте противната на Бога заблуда, преподобномъченици Христови, изобличавайки страшната прибавка на латинците, че уж Светият Дух изхождал и от Сина, и пеехте: „Боже на отците ни, благословен си!”.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Всичко светско - и тела и богатство презряха храбрите преподобномъченици заради бъдещия живот и умирайки, сега с Христа царуват в непристъпната и незалязваща Светлина.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Чуй сега нашата молебна песен, Богородице Приснодево, и всички, които възпяват и с любов зоват към Господа: „Боже на отците ни, благословен Си!”.
Ирмос: Богомъдрите отроци...
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Възлюбвайки Бога в най-голяма степен, преподобни, и поучили се в божествения Му закон, който изпълнихте чрез страданията и явихте своята любов към Господа, сега достойно сте почитани.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Да запляскат сега небесните със земните, да се възвесели с ангелите човешкото естество, защото небесните човеци, ангелите земни, отците с небесни умове, пострадали храбро, се честват сега.
Слава: Облажават се вашите подвизи и битки, отци преподобни, чрез които станахте достойни обители на Духа, и като ангели пострадахте за правилното богомислие, затова сте почитани во веки.
И ныне: Страшния греховен мрак скоро премахни за тия, които благочестиво Те възпяват като Богородица, Владичице, и сподоби просветените от Тебе с радостната участ.
Песен 8
Ирмос: Благочестивите отроци в пещта бяха спасени от Плода на Богородица – тогава в предобраз, а сега действителен, и кара цялата вселена да Ти пее: „Възпявайте Господа, творения, Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Пейте, иноци Атонски, благославяй, обител Зографска, благата Владичица – всемилостивата Застъпница, покриваща със Своя покров православните люде и разрушаваща всички еретически замисли.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Някога папските служители искаха да пленят с меч цялата Атонска планина и всички иноци да обърнат в своята пагубна ерес, но с Твоето застъпничество, Владичице, Господ потъпка гордостта им; затова Те превъзнасяме во веки.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Вседържителят Господ, вселил се в Твоята утроба, Те показа на верните като стълб на утвърждение; като прибягваме към него ние се освобождаваме от напастите, от изкушенията на ересите и се избавяме от всякакви беди; затова, Пречиста, в един глас Те възпяваме и превъзнасяме во веки.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Ти укрепи страстотерпците от Зографската обител да пострадат за благочестието, Владичице; заедно с тях моли Христа Бога за спасението на нашите души, за да Те благославяме и превъзнасяме във всички векове.
Ирмос: Оросяващата пещ показа образа на свръхестественото чудо, защото не изгаря юношите, които прие, така както и огънят на Божеството не изгори утробата на Девата, в която влезе. Затова да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Свещената Зографска обител сега се хвали и краси с вашите чудеса, богоносни отци, наслаждава се и се величае с вашите подвизи, защото посрамихте папските служители, като им се противопоставихте с православните догмати, пеейки славословие на Христа во веки.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
С песни нека се възпеят свещения Тома, игумен на Зографската обител, Варсануфий и Иларион, Козма и Сергий, Евтимий, Мина и Йаков, Иов, Йоаникий и другите от почтеното събрание – двадесет и шестимата, които възпяват Господа и Го превъзнасят во веки.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Спасявай Твоите раби Всемогъщи Царю, Боже, единствен Милостиви, умилостивяван сега чрез множеството моления на Твоите двадесет и шест преподобни страдалци; приеми с тях и нас, които викаме: „Всяка твар да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Хляба на Живота, Който храни всички, Ти вмести като трапеза, Отроковице, чрез всемогъщо осенение и Го откърми като Младенец; възпявайки Го като Бог, към Тебе, истинската Богородица, зовем: „Всяка твар да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.
Ирмос: Благочестивите отроци...
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Ставайки свещени избрани съсъди вие приехте светлото райско сияние и тръгнахте радостно към истинското небесно селение, осиявани от благодатта на Божествената Троица, Която с песнопения възпявате във всички векове.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Завършвайки живота си, преподобни отци - страдалци, приехте от Христа на небесата праведни венци – Тома и всички с него, сърадвайки се с ангелските ликове, помолете се за тия, които ви възхвалят.
Благославяме Отца и Сина и Светия Дух, Господа.
Заедно с всички небесни войнства на Отца, Сина и Светия Дух, трисветлото, неразделно и несъздадено Божество, Едно властно Началство и Царство, пеем с непрестанна любов: „Свят, Свят, Свят си, Боже!”.
И ныне: Дево Богородице, родила неизказано Бога в плът и обожил човешкото естество в Твоята утроба, нека достойно с песни да се почетат заедно с Тебе двадесет и шестимата отци, които Те проповядваха със слова и догмати като чиста Богородица.
Песен 9
Ирмос: Нека всеки роден на земята да се възрадва, просветен от Духа и да тържествува естеството на безплътните умове, които почитат свещеното тържество на Богомайката и да зоват: „Радвай се, всеблажена Богородице, чиста Приснодево!”.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Елате, питомци на Православието, да се зарадваме духовно днес, защото настъпи светлият празник на чудната икона на Пречистата Богомайка, чрез която се утвърждава Православието, а заблудата на латино - мъдруващите се изобличава.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Зло замислиха срещу нас богоборците латинци, както Ахитофел срещу Давид, но по Твоите молитви, Богородице, Ти разруши техния замисъл и победи тяхната сила.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Велико прибежище за отчаяните, тихо пристанище за попадналите в буря си Ти, Богородице, затова запази и нас от всякакви беди и жестоки изпитания, та покланяйки се на Твоята свята икона, усърдно да Те величаем.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Приеми, Пречиста Отроковице, тази песен, принасяна на Тебе и въздай благодат на надяващите се на Тебе; изпроси от Твоя Син мир за църквите, подай на православните християни победи срещу богопротивните еретици, та всеки народ да Те величае православно.
Ирмос: Тайнство странно и преславно виждам – пещерата е небе, а Девата – херувимски престол; яслите са вместилище, където легна невместимият Христос Бог, Когото в песни величаем.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Като последвахте благоговейно отците и поживяхте свято на земята, подвизавайки се постнически в Зографската обител, победихте убедително лукавия и пострадахте за благочестието; затова сега ви възхваляваме.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Като приемете сега убого пение от нечисти усти, молете се прилежно за нас на едничкия Владика, твърди преподобни страдалци, да получим опрощаване на греховете и светло да почетем вашата памет.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Свещената ви памет просия като велико слънце и озарява света; празнувайки я благоговейно, ние ви почитаме като застъпници, пазители и стражи на нашата обител, преподобни страдалци.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Като благоуханни рози, като най-красиви кринове, като вечноцъфтящи дървета, източващи миро от честните ви мощи, вие дарявате безчислени изцеления, всепреподобни, прогонвайки злосмрадието на недъзите от тия, които с вяра и благоговение пристъпват към вас.
Пресветая  Богородице, спаси нас.
Къпината предизобрази Твоето преславно чудо, Дево, защото Ти наистина прие в утробата си непоносимия Огън – Христа, Слънцето на Правдата и остана неопалима; затова винаги Те облажаваме.
Ирмос: Нека всеки роден на земята...
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Влезли в духовната светлина, премъдри, приемете песента, която ви принасяме, защото сме ви много задължени и просим да ни се дари опрощаване на греховете чрез вашите молитви и достойно ви почитаме.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Бог ви постави в последните времена като неотменни пазители на тая обител от непримиримите врагове, преподобни страдалци, а вашите кости направи като камък за препъване за противниците ни, укрепявайки така завинаги православната вяра.
Свети преподобномъченици Зографски, молете Бога за нас.
Укротете бурята, която жестоките варвари вдигат срещу нас, всепреподобни, спрете църковните раздори, на певците дайте прошка на греховете, а обителта запазете невредима от всякакви беди.
Слава: Всевишни Боже, Отче, Сине и Душе, равночестна Троице, по молитвите на Твоите преподобни запази нашата свещена обител от всяко зло, паството Ти – непоколебимо и непреклонно и му дай мирно житие.
И ныне: Ти се яви наистина като обител на Духа, Владичице, защото Бога, Когото небето и земята не могат да вместят, Ти вмести в Твоята утроба; умилостиви Го с Твоите молитви и моленията на преподобните за всички нас, които Те възпяваме.
Светилни:
Нека днес радостно възхвалим застъпниците на нашата обител, потъпкали заблудата на латинците, преподобните отци – страдалци, проповедниците на православната вяра, които бяха изпепелени с огън и така се принесоха в жертва на Божествената Троица.
Слава: Придобихме ви за застъпници и пазители на свещената наша обител, всемъдри отци; затова радостно празнуваме всеславната ви памет и с песни ви почитаме, защото като прославихте Господа, сега достойно заедно с ангелите сте почитани.
И ныне: Сломи гордостта на латино – мъдруващите, Владичице, та да се засрамят и да разберат, че в учението им няма истина, а само заблуда на гордия сатана, който поиска да постави престола си на Небесата и да бъде подобен на Всевишния Бог, но бе свален даже до ада и се всели в преизподнята.
Хвалитни стихири на 8, глас 1
Пречиста Богородице Дево, Която унищожи древната измама на змията чрез раждането на Христа, смирено Те молим и сега да избавиш православните люде от измамата и коварството на латино – мъдруващите еретици, които извратиха всички догмати на светите отци и вместо тях предложиха своите лъжливи учения на света, като мътно и вредоносно питие.  
Твоят земен жребий, Богомайко, стана ограда на Православието, винаги отхвърляйки и изобличавайки всички надигания на ересите; затова, Владичице, Ти винаги явяваш Твоето благоволение към него и по време на изкушения помагаш на населниците му, а опълчващите се против тях разпиляваш като прах, раздухвана от вятъра. 
Ела, преподобни старче, и запей с нас радостната песен пред чудната икона на Богомайката, както някога си пял: „Радвай се, Невесто неневестная!”, та заради тебе и на нас Владичицата да рече: „Радвайте се, верни раби на Моя Син и наследници на Царството Небесно!”. 
Благодарим Ти, Пресвета Дево, Която постоянно промисляш за Твоя земен жребии и опазваш в безопасност тия, които навсякъде живеят благочестиво и праведно, а грешниците милваш и не допускаш да паднат в крайно падение, но ги наставляваш по пътя на покаянието чрез Твоите майчински молитви към Бога.
Елате, верни, и съберете се, безбрачни ликове, да възпеем с песни доблестните Христови войни и светилниците на Православието, твърдите двадесет и шест преподобни страдалци и да ги призовем с вяра: „Молете Спасителя за нас!”.
Като отхвърлихте земните грижи, отци, подвизавайки се в Зографската обител, от жестоките еретици доблестно пострадахте като пазители на отеческите предания и приехте двойни венци.
Събрани в кулата с радостни сърца и твърди помисли, вие изобличихте заблудата на жестоките латино – мъдруващи и като изгоряхте в огъня, преподобни, принесохте се като приятни жертви Господу.
Двадесет и шестима доблестни Христови воини, запазете от всякакви беди и от видимите и невидимите врагове тия, които с вяра празнуват вашата памет, преподобни, и ги удостойте с Небесното Царство.
Слава, глас 1: С какви слова да ви принесем песен, преподобни отци – страдалци? Или с какви похвални песни да ви възвеличим? Защото за това няма да стигнат и множество усти, но макар и да е недостойно, чуйте от нас това: „Радвайте се, защитници на Православието, обители на добродетелите, крепост на монашестващите и основа на вашата обител! Радвайте се, прогонители на демоните, противници на злославните еретици, верни наставници на заблудените, селения на Всепочитаната Троица! Радвайте се, многоструйна чаша с благовонно миро, вечно течащи ароматни реки, стълбове на Света Гора, наследници на вечните блага; молете се нас, които с любов честваме вашата свята памет.        
И ныне, на същия глас: Дивно чудо на Твоята сила яви, Богородице, когато в Зографската обител избави от огнения пламък един преподобен страдалец, за да разкаже на всички как свещеният Тома с учениците си изобличи заблуждението на кръвожадните латинци и как чу глас от небето, призоваващ ги към вечния покой и обещаващ им голяма награда.
Велико славословие