Мисля, че случващото се сега е една брънка от големия експеримент - проучване за евентуалното поведение на народа при предстоящото идване на Антихриста. Ще проявиме ли търпимост, снизхождение, неосъждане, великодушие и прошка и спрямо бъдещите си пастири които ще бъдат "принудени от времето и обстоятелствата" само ужким, привидно да се поклонят на Антихриста, за да си запазим неразрушени църквите и духовно пустите манастири, а покрай това и владиците с всичките им салтанати. Ако това не е така можеш ли да ми посочиш поне един от гореупоменатите някога, при безбройните си витиевати проповеди да е казал на стадото си, че при идването на Антихриста Св. Синод е готов за гонения, че ще се откажат от лимузините си, че ще служат в катакомби, понеже мерзоста на запустението ще седне на най-святите места - в храмовете, че ще напуснат Синодалните палати и Митрополитски домове обзаведени с мебели "Версаче". Брате да не се лъжем, че те ще се откажат от "благинките си" или, че те тайно денем инощем, плачат за подобно на св. ап. Петра, когато чуят, че кукуригат петли. Дълбоката пропаст на падение е за някои които са звани, но не избрани от Бога. Те са избрани от психоаналитиците на ДС като най-подходящи за предателство, защото страдат от липсата на готовност да умрат за Христа. Когато Христос ни казва, че както Него така и нас ще гонят, Той ни казва: "По плодовете ще ги познаете!" Делата им говорят повече от всичко, да не се правим на слепи и да търсим оправдание, което чакат бъдещите предатели за да не бъдем членове на "църквата на Антихриста", която ще се оглавява от същите по дух лъже-пастири.
Взето от тук
Взето от тук
Сливенският митр. Йоаникий: Когато няма комунизъм, всички са демократи
ОтговорИзтриванеАвтор 24 часа
събота, 28 януари 2012
Сливенският митрополит Йоаникий коментира на пресконференция отварянето на досиетата. Ето какво каза той вчера пред медиите:
"Много хора ангажира и даже смути въпросът с досиетата. Как Божият служител, който издига ръце за благослов, който се моли за паството си и прощава, да бъде сътрудник на ДС? Как съвместява това дело? Когато човек е спокоен и има вътрешен мир, тогава всичко останало е второстепенно. Обещах да видя.
То какво досие? Картонче, 2-3 страници: къде съм роден, какво съм завършил, какви са ми имената. Самият аз се изненадах, очаквах нещо по така. Не видях нищо.
Не съм се подписвал, никакъв донос не съм правил. Това, че някой ме вербувал, да си отговаря. Чух, че в беседа с отговорни тогава ръководители могат да те завербуват, без да те питат, без да подписваш.
Чета, че през 1986 г. съм се срещал с Кирил Котов. Да, само веднъж, през август 1986 г. Заминавахме за конференция в Шотландия през септември, а през ноември бяхме в Швейцария по православни работи. Не е тайна, че когато отиваме в чужбина, идват политици да ни информират какво е външното положение, страната ни къде е причислена.
В картончето пише, че с писмо 1018 от 1990 г. е разпоредено делото да бъде унищожено. Кой е изпратил това писмо, не става ясно. Аз никога не съм изпращал писмо или молба, не съм знаел, че имам досие.
Много съжалявам, че това досие, ако е имало, е унищожено. Ако стоеше, щеше да се види, че в него няма мои декларации, подписи, доноси. Получих устна информация, че имало писано против мене, но не пожелах да видя, да не изживея повторно разочарование. Трябва да бъдем критични, но и справедливи. Духовната борба изисква много трезвеност. Когато няма борба, всички са герои. Когато няма комунизъм, всички са демократи.
Във всичко трябва да има мярка, даже в духовния подвиг. Правил съм пропуски и винаги съм се покайвал. Защото всяко покаяние е помирение с Бога, възстановяване на душевния мир и сили за борба срещу злото. Никога не се смущавам да искам прошка. По-силният трябва да иска прошка и да прощава. Тогава настъпва блаженството.
Аз имам 42 г. в моята епархия, хората ме познават. Мога да изляза на площада за извинение и прошка. Сега трябва да се молим заедно да не стане нов разкол в БПЦ. Когато са гонили Църквата, тя е била по-стабилна и по-здрава"
Прав е човекът! И за всички, които пищят в захлас; броят сламките в чуждото око; пресмятат алчно имотите на Църквата; плащат на жалки отрепки да клеветят най-вулгарно български духовници; демонстрират лицемерна набожност; наричат Негово светейшество „Максим”, като да е продавачът в кварталния магазин; спазват стриктно 7-те смъртни гряха, а 10-те Божи заповеди презират, което не им пречи да се изживяват като морални стожери на обществото; не различават монах от свещеник; не знаят как да се прекръстят; не са и надниквали в Библията, „щото е много дебела”; влизат в храма, щото е модно, пък може и на телевизора да ги покажат; „вярват”, когато е разрешено и не вярват, когато е забранено; и с един сладострастен блясък в очите очакват поредното шоу, поредното зрелище, поредното ритуално жертвоприношение върху олтара на собственото си безкнижие и духовна пустош.
ОтговорИзтриване