неделя, 18 март 2012 г.

Трета неделя на Великия пост - Кръстопоклонна


Из богослужението на Кръстопоклонна неделя - тук

Синаксар за неделята - тук

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

Днес, в третата неделя на Великия пост, празнуваме поклонението на Светия Кръст. Тази трета неделя е средата на Великия пост. Човешката природа често усеща тежестта на своите трудове най-остро, когато работата е свършена едва наполовина, затова светата Църква, желаейки да ни укрепи и да ни насърчи да продължим добрия подвиг, полага Светия Кръст в средата на храма, като дърво, под което да си отдъхнем за момент.

Посред древния рай, Бог насади две дървета: Дървото на Живота и дървото на познанието на доброто и злото. Бог благослови Адам и Ева да се хранят от Дървото на Живота, за да живеят вечно, възраствайки винаги в Неговата любов. От всички дървета Той им забрани само едно: дървото на познанието на доброто и злото. Въпреки това те не устояха и не опазиха тая заповед и тъй отпаднаха от Божията благодат в този настоящ живот.

Когато Господ бе прикован на Кръстното дърво, Той стана за нас нов плод на вечния живот. Именно този плод ние вкусваме, когато приемаме Неговото свято Тяло и Кръв. Изворът на нашия живот не произлиза от нашата собствена природа, а от нещо извън нас: от Бога. Както се нуждаем от физическа храна за продължаване живота на тялото, така и душите ни се нуждаят от духовната храна на светите църковни тайнства, за да живеят. Този факт от нашата природа обяснява и защо молитвата е задължителна за нас. Колкото повече човек се отдалечава от общение с Бога, толкова повече той се приближава до духовната смърт; и колкото повече помни Господа, толкова повече се изпълва с живот.

Всички добре помним евангелските слова: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и поучете от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си. Моето иго е благо и бремето Ми е леко.” [Мат. 11:28-30]

Парадоксално е, че след като сме чували този призив толкова много пъти, тези думи все още звучат с неотслабваща сила и мощ в сърцата ни. Да се приближаваме до нашия Създател чрез молитва, чрез причастяване със светите Тайни и чрез вършене на добродетели е правилният отговор на Неговия призив. Това е начин на живот, който отваря вратата на нашето сърце, за да получи утешение и мир от Господа. Приемането на Господнето иго на послушанието, отхвърляйки болезненото и тежко иго на упорството и своеволието, носи мир на душата. И Той ни казва, че Неговото иго е благо и бремето леко, защото общението с Бога е естествено за човека, а това, което е естествено, то е леко за постигане от нас. Ако чувстваме обаче, че не ни е леко общението с Бога, напротив трудно ни е, то значи още не сме сторили началото на нашето покаяние и не сме възприели доброделта на послушанието към Бога и трябва да се преборим със себе си.

Същевременно, всички трябва да разберем един много важен факт от живота. Ние всички сме създадени, за да ядем от Дървото на Живота. Адам заплака и се натъжи при изгонването му от рая, защото вече не можеше да вкусва от плодовете на това Дърво. Всъщност, не казва ли някъде в Писанието, че Бог поставил ангел да пази Дървото на Живота, така че Адам да не може да вкусва от него след падението си? Христос дойде, за да поправи древното разделение, така че отново да можем да се храним от Дървото на Живота. То всъщност е Светият Кръст, а плодовете на Дървото на Живота са светите Тяло и Кръв Христови. Христос превърна Голгота в рай, а Кръста – в източник на живот за нас.

Красив на вид и на вкус приятен бе плодът, който мене умъртви; но Христос е Дървото на Живота, от Което като вкусвам не умирам, но викам заедно с благоразумния разбойник: „Помени ме, Господи, в Своето Царство!” (Стих от Блаженствата на Литургията, глас 7, Октоих)

Нека нашият Спасител отвори духовните ни очи и да ни утвърди в онова, което е добро и приятно Нему, така че да се причастяваме от Дървото на Живота во веки в Неговото Царство. Амин.

събота, 10 март 2012 г.

Втора неделя на Великия Пост - на св. Григорий Палама



Из службата на празника - тук 

Синаксар за неделята - тук


В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин. 

Днес отбелязваме втората неделя на Великия пост, посветена на паметта на светия наш отец Григорий Палама, архиепископ Солунски. В една своя проповед върху Евангелието за втората неделя на поста, св. Григорий обяснява мистичното значение на този евангелски текст (за спускането на разслабения през покрива, за да застане пред Христа и да бъде изцелен, Марк 2:1-12). Той парадоксално използва образа на спускането на разслабения от покрива, за да разкрие учението за молитвата, която слиза от ума в сърцето, за нетварната божествена светлина и за единението, което се стремим да постигнем между ума и сърцето.

Миналата неделя празнувахме Тържеството на Православието. Сърцето на човека е вратата, през която Божията благодат влиза в живота ни, а ключът, който отваря тази врата е вярата, но не каква да е вяра, вярата в догматите на Църквата. Твърдата вяра в тези догмати отваря сърцето ни, за да получим нетварната светлина на Светата Троица чрез Светото Кръщение. Когато сме приели и изповядали вярата в тези свети учения, разкрити от Бога, ние сме отворили сърцата си, за да приемем Бога в най-съкровените дълбини на нашата личност.

Както Бог присъства вътре в нас, така и ние имаме достъп до Него в нашите сърца. Ето защо се стремим да съсредоточим вниманието си в сърцето по време на молитва. Стремим се да подражаваме на Мария, сестрата на Лазар, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. Молитвата на сърцето е точно това. Човек, който без разсейване се моли в сърцето си, знае от опит, че седи пред своя Господ, и сърцето му се очиства, така че постепенно духовното му възприятие се отваря, за да съзре Бога по същия начин, както Моисей видя Божията слава. Бог е светлина, и онези, чиито сърца са станали чисти виждат тази светлина с очите на ума. Окото на душата е нещо неизказано красиво. Когато то е чисто, когато способността му за съзерцание е очистена от нещата на този свят, то е способно да види онова, което надхвърля и превъзхожда този свят.

В своята проповед, св. Григорий обяснява, че постът укрепва душата с добродетел.   Обратно, нерадението в делото на поста усилва нашата поробеност на порока. Но има и друга връзка. Когато човек не осъзнава ценността на поста, той също започва да пренебрегва и ценността на вярата. В съответствие с това, появяват се съмнения за ценността на монашеството. Ето защо в световното „Православие”, постът е в пренебрежение, а монашеството, ако изобщо го има, е преследвано, отбягвано и изолирано.

Тези първи две недели от Великия Пост са най-неприятните през годината за икуменическите епископи на световното „Православие”. Миналата седмица беше победата на Православието над всички лъжливи религии, същите, с които световното „Православие” се моли на техните икуменически събирания, а тази седмица, Църквата изправя пред всички вярващи образа на св. Григорий Палама, който повтаря общата тема от миналата неделя, като се фокусира предимно върху грешките на латинците, разобличавайки ересите на папството. Неговите обемни писания разкриват заблудата на римокатолиците за Filioque, тяхното погрешно разбиране на Божията благодат, нетварната светлина и т. н.

Епископите на световното „Православие” са посрамени, изобличени като лицемери пред лицето на света, защото отказват да изрекат анатема за демоничните лъжеучения, които светите отци анатемосаха.


Един от най-важните цитати от св. Григорий Палама, който всички трябва да помним е: „Ако човек не участва в божественото естество чрез нетварната Божия благодат, той си остава само едно следствие на творческа енергия на Бога”. Ние участваме в божествените енергии на Бога чрез Светото Кръщение и като приемаме всички останали благодатни тайнства на Църквата. Ако не влезем в царството на богопричастността, ние сме само следствие от Божиите творчески действия. Хората, които не са изпълнили предназначението, за което са създадени (защото сме създадени, за да бъдем съ-участници на божественото естество), пропускат своята цел. Именно затова Господ стана човек, за да можем да станем богове по благодат. Пишем „богове” с малко „б”, за да се разбере, че не сме Бог, тоест Този, Който е божествен по природа, а ставаме съпричастници на Бога, ставаме богове, изпълнени с божествените енергии на Бога. Това е целта на нашия живот в Христа.

И тъй, увещаваме ви ревностно да се подвизавате през оставащите дни на поста, подготовяйки се за Светата Пасха - време на всеобщо обновление. Нека Бог да се смили над всички нас и да ни спаси. Амин.