събота, 29 декември 2012 г.

Неделя на св. праотци Христови


Св. Игнатий Брянчанинов

Евангелската притча за поканените на голямата вечеря (Лук. 14:16-24)

Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина.
Възлюбени братя! Днешното Евангелие ни разказва за един неизвестен човек, дал великолепен пир, на който били поканени много гости. След това Евангелието посочва страшно обстоятелство: във вечерята взели участие не тези лица, които били поканени на нея, но съвсем други. Разкошният пир бил даден вечерта и затова бил наречен Голяма вечеря. Вечер наричаме последните часове от деня преди настъпването на нощта.

Разказът за Голямата вечеря е живописна притча, с която нашият Господ Иисус Христос е изобразил Царството Божие, приготвено от Небесния Отец от създание мира (Мат. 25:34) за Неговите избраници, изобразил е и това по какъв начин било прието благовестието за това Царство от призованото към него човечество.

На всички нас, без изключение, ни предстои смъртта, всички ние трябва да минем през нейните врати във вечността и да пребъдем в нея завинаги. Смъртта е като тясно и задушно антре пред великолепните и обширни чертози. Във вечността за нас е приготвено Царството Божие, извън него е безкрайна мъка, бедствие, което никога няма да престане -плач и ридание, които никога няма да се утешат и да престанат. Ако утре, след седмица или месец ни предстоеше събитие, което трябва да реши нашата земна участ, за наше добро или зло, не бихме ли взели всички мерки, не бихме ли положили всички усилия, всички предпазни средства, за да насочим събитието към благоприятен за нас изход? Да насочим вниманието си към нашата участ във вечността. Да отхвърлим съня и забравата, в която сме потопени, да отхвърлим заслепението, да отхвърлим самозаблудата, представяща на човека неговия живот на земята като безкраен. Да повярваме в най-достоверната истина. Да повярваме, че на всички нас предстои неизбежна смърт. Както е вярно това, че ще умрем, така е необходимо да се погрижим за нашата участ в задгробната страна. 

С тази цел да разгледаме притчата на нашия Господ за Голямата Вечеря.
Кой устройва вечерята? Светото Евангелие го нарича един човек, тоест неизвестен, неопределен човек. Очевидно е, че това е Бог. Той е заменил Себе Си в притчата със Своя образ - човека. Тъй като хората са забравили Бога, изгубили са истинното познание и правилното разбиране за Него, то Бог, наричайки Себе Си човек, се е нарекъл неизвестен човек: Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина. Множеството поканени означава, че цялото човечество, без никакви изключения, е предназначено от Бога за вечно блаженство. Братя! Всички ние сме призвани! Никой не е забравен! Никой няма нито повод, нито право да се предава на скръб и униние.

Когато настъпило времето на многожеланата трапеза, Устроителят на пира изпраща Своя Раб да повика поканените. И времето на пира, и единствеността на Раба имат дълбоко значение. В гръцкия текст на Евангелието, написан от свети Лука, пред думата „раб" е поставен член, което, според свойството на този език, придава на думата „раб" особено, отделно значение. Тук Раб Божий Господ Иисус Христос е нарекъл преди всичко Самия Себе Си. Другите свети човеци са свети относително (Рим. 4:2), човешката святост е най-малката, според човешките възможности, греховност. Един Божият Раб се представя в притчата като единствен извършител на човешкото спасение; пророците, апостолите, учителите на Църквата са били само служители, оръдия на Словото: Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало (Йоан. 1:3). Времето за покана на призваните е вечерта. Това значи: нашият Господ Иисус Христос слязъл на земята в последните часове от живота на видимия свят. Осемнадесет столетия са минали от времето на това най-щастливо събитие, и животът на света още не се е прекъснал: но за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден (2 Петр. 3:8). Продължава, отсрочва се Божията вечер, за да могат всички поканени да се съберат на Неговата Вечеря, и нито един от избраните да не се лиши от нея.

Така се изобразява в притчата Божият промисъл относно човеците; сега да погледнем към изобразяването на поведението на човеците по отношение на Бога. Всички звани, като наговорени, се извинили и се отказали от вечерята. Що за заговор, що за единодушие в противенето на Бога? Това действие на падението, общо за всички, това е доказателство за благоволението към собственото състояние на падение, доброволно пребиваване в него, това е признак на умъртвяването от греха на душата, неможеща и нежелаеща да се пробуди от смъртния сън, дори от призоваващия глас на Сина Божий. Като причина за нежеланието да дойдат на вечерята поканените изтъкнали своите земни отношения. Един приписал такава важност на своите учебни, служебни и своенравни желания, че сметнал за позволено пренебрегването на Бога, друг се предал на семейни грижи и забравил за Бога, трети, накрая, се увлякъл от страстите, потънал в груби плътски наслаждения и станал напълно чужд на Бога. Не само очевидният грях ни отнема духовното съкровище, отнема ни го всяко земно занимание, всяко земно положение, когато душата бъде изцяло привлечена и прикована към него.

Поканените се отказали от участие във вечерята. Устроителят изпратил същия Раб да събере по градските улици и улички, по пътищата и кръстопътищата сакатите, бедните, хромите и слепите, и да ги уговори и доведе на вечерята.
Поканени Евангелието нарича иудеите, като предварително поканени в християнството посредством закона и пророците; безприютните бедняци и сакати, бродещи по улиците, странниците, трудещи се по пътя или спрели се на кръстопътя, за да изберат път, изобразява езичниците, пребиваващи извън дома, извън Църквата и богопознанието; изброените техни телесни недостатъци трябва да приемаме по отношение на душата. Поканените иудеи решително отказали, поканените след тях езичници едва били убедени да дойдат на вечерята: много столетия, безчислени жертви и цели реки кръв били необходими, докато Словото Божие убеди всички да приемат християнството.

За поканени в християнството трябвало да бъдат признати славните, богатите, учените, благополучните в този свят: даруваните им от Бога преимущества пред другите, свързаното с тези преимущества удобство за Богопознание и Богослужение, без съмнение, изразяват Божието призвание за спасение и висше блаженство... Уви! Гледка, достойна за плач! Поканените остават глухи като камъни към Призоваващия. Изглежда, само поразените от бедствия, болести, нищета и лишения - само сакатите и бедните във веществено отношение са способни да чуят Бога: оказват послушание към Бога, по думите на Апостола, невежите по разум в света, немощните, онези, които са от долен род, унизените в света (1 Кор. 1:27). И тези унизени в света трябва, под ръководството на Словото Божие и с Неговото могъщо съдействие, да проведат най-люта борба със своето падение, с насилие над себе си да се покорят на Бога, с насилие да си доставят спасение. Притчата много вярно изобразява, че бедните, слепите, хромите и сакатите чудният Раб трябвало да уговори и убеди да дойдат на вечерята. Ние сме възприели и обикнали своето падение: тежко ни е да се разделим с него. Собственото ни естество е станало неспособно на добро, и без Спасителя то не може да извърши никакво истинско и неподправено добро: без Мене, е казал Той, не можете да вършите нищо (Йоан. 15:5). Нашето собствено добро е осквернено с примеси на зло. То не може да не бъде такова: неговият източник - естеството на падналото човечество - представлява смес от добро и зло и постоянно ражда от себе си действие, съобразно на него.

Господ е завършил притчата със страшна присъда. Той, прозирайки с всевиждащо око сегашното и бъдещото невнимание към Него от страна на човеците, е казал: мнозина са звани, а малцина - избрани (Лук. 14:24). Милосърдният Бог призовава всички към спасение, но далеч не мнозина Му се подчиняват. Всички ние принадлежим към числото на поканените поради неизказаната Божия любов към нас, но малцина от нас се включват в числото на избраните, защото включването в това число е предоставено на нашата свободна воля. Амин.

неделя, 2 декември 2012 г.

21 ноември / 4 декември - Въведение на Пресвета Богородица в храма


Велика вечерня
На Господи воззвaхъ, 8 стихири, глас 1.
Днес ликуваме, о верни, пеейки псалми и песни Господу и почитаме Неговата свещена Скиния, одушевения Ковчег – Тази, Която вмести невместимото Слово; защото Тя се довежда при Господа, като необикновено Дете по плът и великият първосвещеник Захарий Я приема с радост, като Божия Обител.
Днес одушевеният Храм на светата слава на Христа, нашия Бог, Единствената благословена сред жените, Пречистата, се привежда в храма на закона, за да заживее в светилището; и радват се с нея духом Йоаким и Анна, и хоровете на девиците пеят Господу, почитайки и възпявайки с псалми Неговата Майка.
Ти си проповядваната от пророците, Ти си слава на апостолите, похвала на мъчениците и обновление на всички родени на земята, Дево, Майко Божия, защото чрез Тебе ние се примирихме с Бога. Затова почитаме Твоето въвеждане в храма Господен и спасявани чрез Твоите молитви заедно с ангелите ние всички Ти зовем: „Радвай се, Пречиста!”.
В Светая Светих светата и непорочната Дева се въвежда от Светия Дух и се храни от ангел – Тази, Която е най-свят Храм на нашия свят Бог, осветил всичко чрез Нейното въвеждане и тъй обожил падналото естество на смъртните. (2)
Девойките, носещи запалени свещи с радост днес предшестват духовната Свещ и тържествено Я въвеждат в Светая Светих, явявайки предварително неизказаното Сияние, Което предстои да възсияе от Нея и чрез Духа да просвети намиращите с в тъмнината на незнанието.
С веселие възкликна всехвалната Анна: „Приеми, Захария, Тази, за Която проповядваха Божиите пророци чрез Духа и Я въведи в светия храм да се възпитава от свещениците, за да стане за Владиката на всичко божествен Престол, Палат, Ложе и светозарна Обител!”.
Слава, и ныне, глас 8: След рождението си, Богоневесто Владичице, Ти дойде в храма Господен, за да бъдеш възпитана в Светая Светих, като осветена. Тогава и Гавриил бе пратен при Теб, Всенепорочна, за да Ти носи храна. Всичко небесно се изуми, като видя Светия Дух да Се вселява в Тебе. Затова, Пречиста и Нескверна, прославяна на небето и земята, Майко Божия, спасявай нашия род.
Вход. Прокимен на деня и паримии.
Литийни стихири, глас 1, самогласни, от Георги Никомидийски:
Нека днес небето свише да се радва и облаците да източват веселие заради твърде преславните и велики дела на нашия Бог, защото ето Вратата, обърната на изток, раждайки се от нераждащата безплодна Анна според обещанието и посветена за обител на Бога, днес в храма се довежда като непорочно приношение. Нека Давид се радва, свирейки на гусла: „Ще доведат – казва той - подире й при Царя девици, нейните близки ще ги доведат в Божията скиния, в Неговото очистилище”, за да се възпита Тя за обител на Родения нетленно преди вековете от Отца за спасението на нашите души.
Глас 4: Днес Боговместимият Храм – Богородица се довежда в храма Господен и приема Я Захария; днес Светая Светих се радва и ангелският хор тайнствено тържествува. Празнувайки и ние днес с тях, нека да викнем заедно с Гавриил: „Радвай се, Благодатна, с Тебе е Господ, Който има велика милост!”.
Елате, всички верни да прославим единствената Непорочна, предвъзвестена от пророците и доведена в храма - преди вековете предизбраната за Майка и в последните времена явилата се Богородица. Господи, по Нейните молитви дай ни Твоя мир и велика милост.
Слава, и ныне, глас 5, от Лъв Магистър: Възсия радостен ден и празник всепочитан, защото днес в храма се довежда Тази, Която и преди и след раждането пребъдва Девица. И радва се старецът Захарий, бащата на Предтечата, и радостно зове: „Светата Застъпница на скърбящите дойде да се освети в светия храм, за да стане Обител на Царя на всичко!”. Нека да се весели праотецът Йоаким и Анна да се радва, защото те принесоха на Бога като тригодишна телица непорочната Владичица. Зарадвайте се с тях, майки; заиграйте, деви; ликувайте, безплодни, защото предизбраната Всецарица ни отвори Небесното Царство. Радвайте се, люде, и се веселете!
Стиховни стихири, глас 5.
Радват се небето и земята, като виждат духовното Небе да идва в божествения дом, за да бъде възпитана в благочестие – единствената и непорочна Дева, към Която в удивление Захария зовеше: „Двер Господня, отварям Ти дверите на храма! Радостно ликувай в него, защото узнах и повярвах, че избавлението Израилево вече явно ще дойде и от Теб ще се роди Бог Слово, даряващ света с велика милост!”.
Анна явява божествената благодат, довеждайки с веселие в храма Божи дадената й по благодат чиста Приснодева, и повикала девойки със запалени свещи да вървят пред Нея, казва: „Върви, Чедо, и за Този, Който Те даде, бъди и приношение и благоуханен тамян! Влез в недостъпното място и познай тайните и се готви да станеш приятно и прекрасно вместилище за Иисус, даряващ на света велика милост!”.
Във вътрешността на храма Божий се въвежда вместилия Бога Храм – всесветата Дева, и девойки със свещи вървят пред Нея. Радват се превъзходните родители Йоаким и Анна, ликувайки че са родили Родителката на Твореца, Която веселейки се в божествените обители и хранена от ангелска ръка стана всенепорочна Майка на Христа, даряващ на света велика милост.
Слава, и ныне, глас 6, от Сергий Агиополит: Събирайки се днес, о събрания на верните, нека духовно тържествуваме и благочестиво да възхвалим Богоотроковицата, Дева и Богородица, довеждана в храма Господен - предизбраната от всички родове за Обител на Христа, Царя и Бога на всичко. Девици, носещи свещи, вървете напред, почитайки светото шествие на Приснодевата! Майки, оставете всяка печал и радостно съпроводете Майката Божия и Подателката на радост за света! Нека всички радостно да викнем с ангела: „Радвай се, Възрадвана, Която винаги се молиш за нашите души!”.
Тропар на празника, глас 4: Днес е предзнаменованието на Божието благоволение и проповядването на човешкото спасение - в храма Божи Девата тържествено се явява и Христа на всички предвъзвестява; към Нея и ние нека велегласно призовем: „Радвай се Ти, Която си изпълнение на промисъла на Създателя!”. (3)

Утреня на празника - тук