Отново за отстъплението на епископите

Мнение от една форумна дискусия за досиетата на "православните" епископи  от "Светия" Синод:

Мисля, че случващото се сега е една брънка от големия експеримент - проучване за евентуалното поведение на народа при предстоящото идване на Антихриста. Ще проявиме ли търпимост, снизхождение, неосъждане, великодушие и прошка и спрямо бъдещите си пастири които ще бъдат "принудени от времето и обстоятелствата" само ужким, привидно да се поклонят на Антихриста, за да си запазим неразрушени църквите и духовно пустите манастири, а покрай това и владиците с всичките им салтанати. Ако това не е така можеш ли да ми посочиш поне един от гореупоменатите някога, при безбройните си витиевати проповеди да е казал на стадото си, че при идването на Антихриста Св. Синод е готов за гонения, че ще се откажат от лимузините си, че ще служат в катакомби, понеже мерзоста на запустението ще седне на най-святите места - в храмовете, че ще напуснат Синодалните палати и Митрополитски домове обзаведени с мебели "Версаче". Брате да не се лъжем, че те ще се откажат от "благинките си" или, че те тайно денем инощем, плачат за подобно на св. ап. Петра, когато чуят, че кукуригат петли. Дълбоката пропаст на падение е за някои които са звани, но не избрани от Бога. Те са избрани от психоаналитиците на ДС като най-подходящи за предателство, защото страдат от липсата на готовност да умрат за Христа. Когато Христос ни казва, че както Него така и нас ще гонят, Той ни казва: "По плодовете ще ги познаете!" Делата им говорят повече от всичко, да не се правим на слепи и да търсим оправдание, което чакат бъдещите предатели за да не бъдем членове на "църквата на Антихриста", която ще се оглавява от същите по дух лъже-пастири.


Взето от тук

Д-р Николай Михайлов за църковната "криза" с досиетата

Висшият клир е в трайна несъстоятелност, която по парадокс спестява всички остри кризи. Острата криза предполага контраст на състоянията „до” и „преди”, предполага  пречупване. В нашия случай няма до и преди, има все същото. Не може да стане нито по-добро, нито по-лошо, защото е посредствено. Защото е такова, каквото е било, е и ще бъде. Посредственото е стабилно в своята посредственост. Какво може да ни изненада от страна на висшия клир, от къде иде този потрес? За висшия клир се знае всичко , което трябва да се помни, за да си спестим  разочарования  и „кризи”. Този клир е  провинциален, бавноподвижен, съсловно затворен, несменяем. Този клир е произведение  на тоталитарната власт и  на българското битово монашество, с руска или гръцка специализация, което не променя много..... Накрая, но не на последно място, този клир е носител на всички свойства на своя народ, на неговата „дребна душа”, по думите на един наистина праведен български духовник. Този клир е народен, той е наш и ние сме негови. Спокойно, следователно.
Православният човек е в криза, преди кризата с архивите.  В душата на този човек истини на  Преданието се конкурират с предразсъдъци на Просвещението, научни положения с  битови суеверия, реалността с телевизията. На всичко отгоре, арбитражът на тези вътрешни „войни” е поверен на „духа на времето”, на постмодерния релативизъм, който въдворява мир, чрез обезсмисляне на всичко. Получава се голяма немощ. Православието, в неговата масова употреба е редуцирано до ритуалите на колективното суеверие и смътния религиозен усет, до  автоматизирана „благочестива” практика, която вълнува сетивата, но приспива духа. 
Ако стане ясно, че архиереите са  работили за „националната сигурност, културно-историческото наследство и световния мир” няма да им стане нищо, ще бъдат оневинени „по икономия”. Ако имат доноси ще трябва да се каят, което повлича лицемерие, защото няма как да се кае този, който е направил всичко, за да не му се наложи да се „кае”. В последна сметка, разкаянията и прошките ще бъдат сведени до драматургията „сякаш”. Сякаш се каят, сякаш прощаваме. Живеем в епохата на симулациите, ще се справим и с тая.  


- Виждате ли оздравителен изход от ситуацията, която ще предизвика отварянето на досиетата на висшия клир?- Не съм сигурен, че имаме сили за справяне с въпроса. Ще се замаже. Най-голямата фалшификация ще настъпи в момента на „прошката”, защото нито ще се каят, нито ще прощаваме, а  ще се преструваме. Рискът да се случи „благочестив” театър е съвсем реален. Накрая, ще настъпи тържествената измишльотина -  от умора, безсилие и  суета. Ще се събере православната художествено-творческа интелигенция в някоя зала и от висотата на своята „въцърковеност”  ще обяви  готовност да прости, защото желае да е отговорна и щедра. Ще се получи колективна прелест с бурни ръкопляскания, чийто адресат ще бъде тя самата.


„Оздравителен изход” ще имаме, съдейки по очакванията, ако всички архиереи, извършвали доноси, постъпят в манастир за покаяние или сладък живот. По избор. Но то няма да се случи, освен по чудо. Междинните варианти, свързани с лицемерни разкаяния и суетни опрощения  ще изведат на авансцената всеобщата ни  несъстоятелност. Това от което се нуждаем не е „изход”, сиреч набързо сковани компромиси, а истина. Търсенето на истината е бавна работа в режим на несигурност и такт, а не сприхав натиск на  късогледо „правдолюбие”. Нуждаем се от освестяване. Това което говорят архиереите дотук е духовно невменяемо. Говорят като  „блажени”, като владици, с извинение. „Такова беше времето”, „всяка власт е от Бога”, не можеше да не бъдем „в синхрон”, „извинявайте, ако има засегнат”. Чух да казват, че авторът на тези думи „се покаял”. Това ли било? 

Със старата представа за национална църква е свършено, този трус ни връща към неизбежното. Държавата не се нуждае от Църква, а от бутафория с това име. И наема персонал. Така беше при комунизма, така ще бъде и нататък.  Глупаво е да очакваме от този персонал да се кае и още по-глупаво е да обявяваме, че се е разкаял. Тази игра на фалшификации е политическа, мястото й е в партиите и в телевизора, а не в Църквата.


Интервю за Двери.бг - тук

6 / 19 януари Богоявление. Кръщение Господне

Велика Празнична Вечерня

На Господи воззвахъ, стихири на 8, глас 2:

Виждайки нашия Просветител, Който просвещава всеки човек, дошъл да Се кръсти, Предтечата се радва в душата си, а ръката му трепери, казвайки на людете: „Ето Го Избавителя на Израиля, Който ни освобождава от тлението!” О, безгрешни Христе, Боже наш, слава Тебе! (2)

Ангелските войнства се ужасиха, гледайки нашия Избавител, кръщаван от Своя раб и засвидетелстван от пришествието на Духа; а от небето се чу гласът на Отца: „Този, Когото Предтечата кръщава с ръката си, е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение!”. Христе, Боже наш, слава Тебе! (2)

Йораданските струи приеха Тебе – Извора и Утешителят слезе във вид на гълъб. Глава прекланя Този, Който преклони небесата; глината зове и вика към Ваятеля: „Защо ми заповядваш това, което е свръх моите сили? Аз трябва да се кръстя от Тебе!” О, безгрешни Христе, Боже наш, слава Тебе! (2)

Желаейки да спасиш заблудения човек, Ти не Се погнуси да Се облечеш в образ на раб, защото на Тебе – Владиката и Бога подобаваше да приемеш нашето естество заради нас и кръщавайки Се по плът Ти ни сподоби с опрощение, Избавителю. Затова и Ти зовем: „Христе, Боже наш, слава Тебе!” (2)

Слава, и ныне, глас 2: Приклонил Си глава пред Предтечата и Си съкрушил главите на змиите; влизайки в струите, Ти Си просветил цялото творение, което Те слави, Спасителю, като Просветител на нашите души.

Из книга Битие чтение

В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.) И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана. Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.) Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро - ден трети.

Из книга Числа чтение

Рече Господ на Моисея: що викаш към Мене? Кажи на Израилевите синове да вървят; а ти вдигни тоягата си, и простри ръката си над морето, и раздели го, и ще минат Израилевите синове презсред морето по сухо. Аз пък ще ожесточа сърцето на (фараона и на всички) египтяни, и те ще тръгнат подире им; и ще покажа славата Си над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. И ще познаят (всички) египтяни, че Аз съм Господ, когато покажа славата Си над фараона, над колесниците му и над конниците му. Тогава Моисей простря ръката си над морето, и през цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър, та направи морето суша; и водите се разцепиха. И тръгнаха Израилевите синове посред морето по сухо: водите бяха тям като стена отдясно и отляво. Втурнаха се египтяни, и влязоха подире им в средата на морето всички коне на фараона, колесниците му и конниците му. И Моисей простря ръката си над морето, и призори водата се върна на мястото си; а египтяни бягаха насрещу (водата). Тъй потопи Господ египтяни всред морето. И водата се върна и покри колесниците и конниците на всичката фараонова войска, които бяха влезли подире им в морето; не остана ни един от тях. А Израилевите синове минаха по сухо презсред морето. 

Из книга Изход чтение

Моисей поведе израилтяните от Червено море, и те влязоха в пустиня Сур; и вървяха из пустинята три дни и не намираха вода. Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива; затова и нарекоха онова място Мера (горчило). И заропта народът против Моисея и думаше: какво ще пием? (Моисей) викна към Господа, и Господ му показа дърво, и той го хвърли във водата, и водата стана сладка. Там Бог даде на народа наредби и закон и там го тури на изпитание. И каза: ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, - няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой. След това дойдоха в Елим; там имаше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите. И потеглиха от Елим, и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай.

Тропар: Яви Се в света Ти, Който сътвори света, за да просветиш пребиваващите в тъмнина, Човеколюбче, слава Тебе!

Из книга Иисус Навин чтение

Господ каза на Иисуса: днес ще почна да те прославям пред очите на всички синове Израилеви, за да узнаят, че както бях с Моисея, тъй ще бъда и с тебе; а ти дай заповед на свещениците, които носят ковчега на завета, и кажи: щом влезете във водите на Йордан, спрете се в Йордан.  Когато тия, които носеха ковчега (на завета Господен), влязоха в Йордан, и нозете на свещениците, които носеха ковчега, се потопиха във водата на Йордан (Йордан пък излиза от всичките си брегове през цялото време на пшеничната жетва), водата, що течеше отгоре, се спря и стана като стена на твърде голямо разстояние, до град Адам, който е до Цартан; а която течеше в морето, що е на равнината, в Солено море, отиде и изчезна. И народът преминаваше срещу Иерихон; свещениците пък, които носеха ковчега на завета Господен, стояха на сухо посред Иордан с твърда нога. Всички синове Израилеви преминаваха по сухо, докле целият народ премина Иордан.

Из Четвърта книга Царства чтение

И рече Илия на Елисей: остани тука, защото Господ ме праща на Иордан. И той каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И тръгнаха двамата. Петдесет души от синовете пророчески тръгнаха и се спряха надалеч срещу тях, а те двамата стояха при Иордан. 
И взе Илия кожуха си, сви го и удари с него по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и преминаха двамата по сухо. Когато преминаха, Илия каза на Елисея: искай, каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе. Елисей отговори: духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене. А той каза: мъчно нещо искаш; ако видиш, как ще бъда взет от тебе, тъй ще ти бъде; ако ли не видиш, няма да бъде. Както вървяха и се разговаряха по пътя, изведнъж се яви огнена колесница, и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се понесе във вихрушка към небето. А Елисей гледаше и извика: отче мой, отче мой, колеснице Израилева и негова конница! И вече го не видя. И хвана дрехите си, та ги раздра на две. И вдигна той на Илия кожуха, който бе паднал от него, па се върна и се спря край брега на Иордан; взе на Илия кожуха, който бе паднал от него, удари с него по водата, и каза: де е Господ, Бог Илиев - Самият Той? И удари по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и Елисей премина. 

Из Четвърта книга Царства чтение

И дойде Нееман с конете си и с колесницата си и се спря пред входа на Елисеевия дом. Тогава Елисей прати при него слугата да каже: иди, окъпи се седем пъти в Иордан, и тялото ти ще се обнови, и ще бъдеш чист. Разгневи се Нееман и си тръгна, думайки: ето, аз мислех, че той ще излезе, ще застане и ще призове името на Господа, своя Бог, ще си тури ръката на мястото и ще снеме проказата; нима дамаските реки Авана и Фарфар не са по-добри от всички израилски води? Не можех ли да се окъпя в тях и да се очистя? Па се обърна и си отиде ядосан. Доближиха се рабите му и му говориха, думайки: отче, да беше ти казал пророкът нещо трудно, не щеше ли да го направиш? Още повече сега, когато ти каза само: окъпи се и ще бъдеш чист. Той отиде и се потопи в Иордан седем пъти, според думите на Божия човек, и тялото му се обнови като тялото на малко дете и се очисти.

Тропар: На грешници и митари Се яви Ти, Спасителю наш, заради многото Ти милости, защото къде можеше да възсияе Твоята светлина, ако не на седящите в тъмнина? Слава Тебе!

Из пророчеството на Исая чтение

Тъй говори Господ: умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля. Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни; ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят това.

Из книга Битие чтение

Иаков тръгна по пътя си. (И кога погледна, видя опълчено Божие опълчение.) И го срещнаха Ангели Божии. Като ги видя Иаков, рече: това е Божие опълчение. И нарече името на онова място Маханаим. И прати Иаков пред себе си вестители при брата си Исава в земята Сеир, в областта Едом, па им заповяда и рече: тъй кажете на господаря ми Исава: ето що казва твоят слуга Иаков: аз живях при Лавана и престоях досега; имам волове, осли и дребен добитък, слуги и слугини; и пратих да известят за мене на господаря ми (Исава), за да намеря аз (твоят слуга) благоволение пред очите ти. И се върнаха вестителите при Иакова и рекоха: ходихме при брата ти Исава; той иде да те посрещне, и с него четиристотин души. Иаков много се уплаши и се смути; и раздели на два стана човеците, които бяха с него, и дребния и едрия добитък и камилите. И рече (Иаков): ако Исав нападне единия стан и го избие, другият може да се спаси. И рече Иаков: Боже на отца ми Авраама и Боже на баща ми Исаака, Господи (Боже), Който ми каза: върни се в земята си, в отечеството си, и Аз ще ти сторя добро! Недостоен съм за всички милости и всички благодеяния, които си сторил на Твоя раб; защото с тояга преминах този Иордан.

Из книга Изход чтение

Излезе фараоновата дъщеря на реката да се къпе, а нейните прислужници-жени ходеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръсталака и прати робинята си да го вземе. Отвори и видя детето; и ето, детето плачеше (в кошчето); смили се над него (фараоновата дъщеря) и рече: това ще е от еврейските деца. Тогава сестрата на детето рече на фараоновата дъщеря: да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето? Фараоновата дъщеря й отговори: иди. Момичето отиде и повика майката на детето. Фараоновата дъщеря й рече: вземи това дете и ми го откърми; ще ти заплатя. Жената взе детето и го кърми.  И порасна детето, и тя го заведе при фараоновата дъщеря, и то й стана като син, и нарече тя името му Моисей, защото, казваше, от вода го извадих.

Из книга Съдии чтение

Гедеон каза Богу: ако спасиш Израиля чрез моя ръка, както Ти говори, то ето, ще простра тук на гумното едно руно: ако има роса само на руното, а по цялата земя бъде сухо, ще зная, че Ти чрез моя ръка ще спасиш Израиля, както говори. Тъй и стана: на заранта, като стана рано, взе да изцежда руното и изцеди роса от руното цяла чаша вода. И Гедеон каза Богу: не гневи ми се, ако пак кажа и ако само още еднаж направя опит с руното: нека бъде сухо само на руното, а по цялата земя да има роса. Тъй и направи Бог през оная нощ: само на руното беше сухо, а по цялата земя имаше роса.

Из Трета книга Царства чтение

Илия рече на целия народ: приближете се до мене. И всичкият народ се приближи до него. Той въздигна пак срутения жертвеник Господен. И взе Илия дванайсет камъка, тъкмо колкото са колената на синовете на Иакова, комуто Господ бе казал тъй: Израил ще бъде твоето име. И съгради от тия камъни жертвеник в името на Господа, и около жертвеника направи окоп, който побираше две сати зърна, и тури дърва (върху жертвеника), разсече телето, положи го върху дървата и каза: напълнете четири ведра вода и изливайте върху всеизгаряната жертва и дървата. (И направиха тъй.) После каза: повторете. И те повториха. И рече: направете същото трети път. И те потретиха. И водата се разля около жертвеника, а окопът се напълни с вода. Когато принасяха вечерната жертва, пророк Илия се приближи (извика към небето) и каза: Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев! (Чуй ме, Господи, чуй ме днес в огъня!) Нека познаят днес (тия човеци), че Ти един си Бог у Израиля, и че аз съм Твой раб и извърших всичко по Твое слово. Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и Ти ще обърнеш сърцето им (към Себе Си). И огън Господен падна и пояде всесъжение, дърва, камъни и пръст, и погълна водата, която беше в окопа. Като видя това, всичкият народ падна ничком и каза: Господ е Бог, Господ е Бог!

Из Четвърта книга Царства чтение

Тогава жителите на града Йерихонски казаха на Елисея: ето, както виждаш, господарю, положението на тоя град е добро; но водата е лоша и земята безплодна. И той каза: дайте ми нова чаша и турете в нея сол. И дадоха му. И той отиде при извора на водата, хвърли в нея солта и каза: тъй говори Господ: Аз направих здрава тая вода; занапред няма да иде от нея ни смърт, ни безплодие. И водата стана здрава доднес, според думата, която Елисей каза. 

Из пророчеството на Исая чтение

Тъй казва Господ: в благоприятно време Те чух и в ден на спасение Ти помогнах; и Аз ще Те пазя и ще Те направя народу завет, за да възстановиш земята, да възвърнеш на наследниците опустошените наследия, да кажеш на затворниците: излезте, и на ония, които са в тъмнина: покажете се. Край пътища ще пасат те, и по всички хълмове ще бъдат техните пасища; не ще търпят глад и жажда, и не ще ги удари пек и слънце; защото Оня, Който ги милува, ще ги води и ще ги заведе при извори водни. И всички Мои планини ще направят друмове, и Моите пътища ще бъдат издигнати. Ето, едни ще дойдат отдалеч; и ето - едни от север и от морето, а други - от земя Синим. Радвайте се, небеса, и весели се, земьо, и възклицавайте от радост, планини, защото Господ утеши Своя народ и помилува Своите страдалци. А Сион казваше: остави ме Господ и Бог мой ме забрави! Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя.

Стихири на литията, глас 4, от преп. Козма Маюмски:

Този, Който Се облича в светлината като в дреха, заради нас благоволи да стане като нас и днес Се облича в Йорданските струи, не защото Сам Се нуждае от очистване, а защото в Себе Си за нас устройва възрождение. О, чудо! Христос Бог без огън претопява и възсъздава без разрушение, спасявайки тия, които в Него се просвещават - Спасителят на нашите души.

Виждайки Тебе – в Дух и огън Очистващия греховете на света, да вървиш към него, Кръстителят се ужаси и разтреперан викаше така: „Не смея да се докосна до Твоята пречиста глава, но Ти ме освети, Владико, с Твоето божествено явяване, единствен Човеколюбче!”

Елате да подражаваме на мъдрите девици, елате да срещнем явилия Се Владика, защото Той дойде като Жених при Йоан. Като Те видя Йордан се уплаши и се спря, а Йоан викна: „Не смея да се докосна до главата на Безсмъртния!” Светият Дух слезе във вид на гълъб, за да освети водите и се чу глас от небето: „Този е Моят Син, Който дойде да спаси човешкия род!” Господи, слава Тебе!

Кръщава Се Христос и излиза от водите, за да възведе със Себе Си света и вижда отворените небеса, които Адам затвори за себе си и за своите потомци; и Духът свидетелства за Христовото Божество, защото Спасителят на нашите души отива при Равния на Себе Си и приема свидетелството на гласа от небето.

Трепереше ръката на Кръстителя, когато се докосна до пречистата Ти глава, Йордан се върна обратно, не дръзвайки да Ти служи, защото как реката, която се уплаши от Иисус Навин да не се уплаши от своя Творец? Но Ти изпълни целия Си промисъл, Спасителю наш, за да спасиш света със Своето явяване, единствен Човеколюбче.

Слава, глас 8: Господи, желаейки да изпълниш това, което бе определил от века, Ти прие служители на Твоята тайна от цялото творение: от ангелите – Гавриил, от човеците – Девата, от небесата – звездата и от водите – Йордан, в когото изтреби беззаконието на света, Спасителю наш, слава Тебе!

И ныне, глас 8: Днес творението се просвещава, днес всичко се весели, небесното заедно със земното, ангелите и човеците се съединяват, защото където е пришествието на Царя, там се сбира и целият порядък. Затова нека се стечем на Йордан и да видим всички как Йоан потапя главата на Неръкотворния и Безгрешния; и нека заедно с апостолите да възкликнем: „Яви се Божията благодат, спасителна за всички човеци, която озарява и подава на верните велика милост!”.

Стихири на стиховните, самогласни, глас 2:

Виждайки Те на река Йордан да идваш към него, Йоан рече: „Христе Боже, защо идваш при Своя раб, като нямаш никаква нечистота, Господи? В чие име да Те кръстя? На Отца ли? Но Ти Го носиш Сам в Себе Си! На Сина ли? Но това Си Сам Ти, въплътил Се! На Светия Дух ли? И Него можеш да Го преподаваш на верните с устата Си! Боже, Който ни Се яви, помилуй ни!

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха, защото и херувимите не могат да гледат Твоята слава, нито серафимите да я съзерцават, но предстоейки със страх едните Те носят, а другите славят Твоята сила. Заедно с тях, Милостиви, ние възвестяваме хвала на Тебе, казвайки: „Боже, Който ни Се яви, помилуй ни!”.

Днес Творецът на небето и земята идва в плът на Йордан, просейки кръщение, за да очисти света от вражеската измама и от раба Се кръщава Безгрешният Владика на всичко и чрез водата дава очистване на човешкия род. Нека към него да извикаме: „Боже, Който ни Се яви, помилуй ни!”.

Слава, и ныне, глас 6, от преп. Теофан Начертани: Светлият светилник, запален от безплодната, виждайки възсиялото от Девата Слънце в Йордан да иска кръщение, в страх и радост викаше към Него: „Ти ме освети, Владико, с Твоето божествено явяване!”.

Тропар, глас 1: При Твоето кръщение в Йордан, Господи, се откри поклонението на Троицата, защото гласът на Родителя свидетелстваше за Тебе, наричайки Те възлюбен Син и Духът във вид на гълъб потвърждаваше истинността на думите. Явил Се, Христе Боже, и просветил света, слава Тебе! (3)

Тропари на Царските часове на Рождество Христово

Тропар на предпразненството, глас 4: Някога, заедно със стареца Йосиф, като произхождаща от семето Давидово Мариам се записа във Витлеем, носейки в утробата си безсеменния Плод; настана й време да роди и нямаше място в страноприемницата; но пещерата се оказа като приятен чертог за Царицата. Христос се ражда, за да възкреси падналия образ.

Тропари на Първия час, творение на св. Софроний Йерусалимски, глас 8:

Витлееме, приготви се, благоукрасете се, ясли; и ти, пещера, приемай: Истината дойде; сянката премина и Бог сред човеците се яви от Девата, приемайки нашия образ и обожвайки това, в което се облече. Така Адам се обновява, зовейки заедно с Ева: „Благоволение на земята се яви, за да спаси нашия род!”. (2)

Сега бърза да се изпълни пророческото предсказание, което тайнствено гласи: „И ти, Витлееме, земьо Иудина, никак няма да се наречеш най-малък сред воеводствата, като приготвящ пещерата; защото от тебе ще ми излезе Предводител на народите в плът от Девата Отроковица - Христос Бог, Който ще пасе Своя народ, новия Израил.” Нека всички да Му въздадем величие!

Слава и ныне: Тъй казва Йосиф на Девата: „Марийо, какво е това нещо, което виждам в тебе? Недоумявам и се удивявам, и умът ми е поразен. Затова скрий се веднага от мене. Марийо, какво е това нещо, което виждам в тебе? За честта – срам, за веселието – скръб, вместо да се хваля, ти укор ми донесе. Затова вече не мога да търпя присмеха на човеците; защото от свещениците на Господния храм аз те приех непорочна, а що за гледка е това?”

Кондак на предпразненството, глас 3: Девата днес идва, за да роди неизказано Предвечното Слово в пещерата; ликувай, вселено, чувайки за това и прослави с ангелите и пастирите Този, Който заради нас пожела да се яви като Отроче младо - Предвечния Бог.

Тропари на Третия час, глас 6: Този е нашият Бог и никой не ще се сравни с Него, роден от Девата и живял с човеците; в бедни ясли Синът Единороден лежи като човек и с пелени се повива Господа на Славата; и звездата насочва мъдреците да Му се поклонят, а ние пеем: „Троице Свята, спаси нашите души.”

Глас 8: Преди Твоето раждане, Господи, невеществените войнства се удивяваха, съзерцавайки с трепет Твоето тайнство; защото като Младенец благоволи да се родиш Ти, Който със звезди небето украси; и в ясли на безсловесни легна Ти, Който държиш в ръка всички земни краища. Чрез този Твой промисъл стана известно милосърдието Ти, Христе. Велика е Твоята милост, слава Тебе!

Слава и ныне: Йосифе, кажи ни как Девата, Която взе от Светилището, сега непразна водиш във Вифлеем? „Аз - казва – пророците изследвах и като приех вест от ангела се уверих, че Мария ще роди неизказано Бога; Нему на поклонение мъдреци от Изток ще дойдат и ще Му послужат с драгоценни дарове.” Господи, Който се въплъти заради нас, слава Тебе!

Тропари на Шестия час, глас 1: Елате, верни, да се възвисим и да съзрем Божественото слизане свише, явено ни във Витлеем и очиствайки ума, нека чрез живота си да принесем вместо миро добродетели, подготвяйки с вяра настъпването на Рождеството от съкровищата на душите и зовейки: „Слава във висините на Троичния Бог, чрез Когото сред човеците се яви благоволението, избавяйки Адам от първородното проклятие, като Човеколюбец!” (2)

Тропар, глас 4: Слушай, небе, и внимавай, земя, да се раздвижат основите й и преизподнята да се обземе с трепет, защото Бог Творец се облече във вещество от плът, Създалият с могъща ръка цялото творение сега се съзерцава в сътворена утроба. О, каква дълбина на богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими са пътищата Му!

Слава и ныне, същият, глас 5: Елате, христоносни люде, да видим чудото, което поразява и пленява всеки разум и благоговейно възпявайки го, верни, да се поклоним. Днес във Витлеем Девата непразна идва, за да роди Господа, а пред Нея бързат хорове от ангели. И като видя това, Йосиф Обручник зовеше: „Що за необикновено тайнство в Тебе, Дево, става? И как ще раждаш, Ти, неизпитала хомот Телице?”

Тропари на Деветия час, глас 7: Удиви се Ирод, виждайки благочестието на мъдреците, но победен от гняв, разпитваше за времето на станалото; майки се лишаваха от децата си и незрелите по възраст младенци горко бяха пожънати, гърди пресъхваха и млечни извори преставаха, велико беше бедствието! А ние, верни, събирайки се благоговейно, нека да се поклоним на Христовото Рождество.

Глас 2: Когато Йосиф, Дево, отивайки към Витлеем, бе покрусен от мъка, Ти към него викна: „Защо си тъй унил и се смущаваш, като ме виждаш непразна, а не знаеш страшното тайнство, което е в мене? Сега освободи се от всякакъв страх, като проумееш преславното събитие, защото Бог поради милостта Си слиза на земята сега, като приема плът в моята утроба. Ще Го видиш да се ражда, както Той благоволи, и изпълнен с радост ще Му се поклониш като на твой Създател, Когото ангелите възпяват непрестанно и Го славословят заедно с Отца и Светия Дух.

Слава и ныне, глас 6: Днес от Девата се ражда Този, Който в ръката Си държи цялото творение; с пелени, като смъртен се повива Този, Който е неосезаем по природа; в ясли ляга Бог, Който в началото утвърди със слово небесата; с мляко от гърди се храни Този, Който в пустинята изля като дъжд манна за народа; мъдреците призовава Женихът на Църквата; даровете им приема Синът на Девата. Покланяме се на Твоето Рождение, Христе; покланяме се на Твоето Рождение, Христе; покланяме се на Твоето Рождение, Христе! Покажи ни и Божественото Твое Богоявление!