събота, 21 април 2012 г.

Неделя Антипасха, Уверение Томино


В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин.
Христос возкресе! Воистину возкресе!


О, преславно чудо! Йоан склони глава на гърдите на Словото, а Тома се удостои да се докосне до ребрата Му. И така единият извлече хвърлящата в трепет дълбина на богословието, а другият се удостои да ни въведе в тайната на домостроителството, защото той представи ясно доказателство за възкресението Му, зовейки: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”. (Стиховна стихира, глас 4)

Днес празнуваме първата неделя след Пасха, наречена в богослужебните книги Антипасха или Томина неделя, в която си спомняме явяването на Господа пред апостолите за втори път след Неговото славно Възкресение от мъртвите, и по-специално явяването Му на апостол Тома, комуто заповядал да вложи ръка в белезите от гвоздеите по ръцете Му, както и в раната в ребрата Му. Ние не знаем какво божествено откровение е преживял апостолът в момента, когато сложил ръката си в раните Господни (нещо, от което се страхуват дори самите ангелски сили), но крайният резултат от това са думите: „Господ мой и Бог мой!”. С тези прости слова св. ап. Тома ясно изразява пред нас вярата си в единението на двете природи у Богочовека, защото наричайки Го „Господ”, той има предвид човечеството Му, а назовавайки Го „Бог”, той разкрива Неговата божественост.

Акт на дълбоко смирение, напълно подхождащ на божественото величие на нашия Спасител, е да снизходи към немощта на Своите апостоли. В неверието си Тома не е единствен, защото и другите апостоли са изразили подобно съмнение при първото Христово явяване, и само защото ял пред тях, нашият Господ успял да успокои страховете и съмненията им, че това, което виждат не е призрак или дух, а същият Човек, Който претърпя страданията със същото това тяло. Неверието на Тома обаче е по-сериозно поради това, че той отказва да приеме свидетелството на своите събратя - апостоли. В отговор на тяхното свидетелство той казва: „Ако не видя на ръцете Му белезите от гвоздеите и не сложа пръста си в тях, и не сложа ръка в ребрата Му, няма да повярвам!”.

Вездесъщият и всезнаещият Господ, имайки предзнание за всички неща, със сигурност е знаел тези слова още преди Тома да ги е изрекъл, и въпреки това Той снизхожда към него и Му показва ребрата Си, заповядвайки на апостола да не бъде вече невярващ, а вярващ. Неверието не е в резултат на рационален ум, а на все още слаба душа и затова напразно съвременните философи обвиняват вярващите люде, че са суеверни, слабоумни човеци. Тома ни показва, че неверието не е добродетел, не е дело на интелигентен и просветен човек, а резултат на упорство, родено от слабост.

В Охридския пролог, владика Николай Велимирович пише следното:
Как можем да отговорим на тези, които казват, че в нашата логика няма място за Чудотвореца Христа? Отговори им просто: Поставете себе си в Него. В Неговата логика се съдържа цялата вечност и всички временни блага, така че бихте могли, ако желаете, да намерите място и за себе си. Ако не можете да съберете буре в напръстник, то можете да поберете напръстник в буре. Блаженият Климент Александрийски казва: „Философите са като деца, докато не узреят в Христа”, защото истината никога не се побира само в процесите на рационалното мислене. Христос дойде, за да обнови човеците, а също така и да направи нова логиката на човеците. Той е нашият Логос и нашата логика. Така ние трябва да насочим нашите умове в съответствие с Неговия, а не Той с нашите. Той е коректив на нашите умове. Слънцето не се настройва спрямо нашите часовници, а те - спрямо слънцето.

Тялото на Господа след Възкресението Му е прославено тяло, което е земно и едновременно с това небесно. Затова Той е могъл да поеме храна, както и свободно да премине през заключената врата. За тези, които се съмняват във възможността Господ да стори това, светите отци представят силен аргумент - щом не се съмняваме, че Той е могъл да премине през затворените врати на Девическата утроба, то можем да сме сигурни, че е могъл да мине и през затворените врати, където са били събрани учениците.

Господ поздравява апостоли с думите „Мир вам!”, защото знаел за душевното им смущение, докато се криели в страх от иудеите. Апостолите видели как тези хора убили Господа и имали всички основания да очакват подобно наказание и за себе си не само поради тази причина, но също и заради заговора за убийството на четиридневния мъртвец Лазар, възкресен от Христа. Ето защо Господ утешава апостолите със Своето божествено присъствие, издигайки умовете им с благословията на Своя мир. Това утешение от Господа не е чуждо и на нас днес, и няма по-ясен израз на тази реалност от това, което преживяваме чрез Божествената литургия. По време на литургията свещеникът възкликва „Мир на всички!”, преподавайки на верните мира, който Нашият Господ е дал на Своите апостоли. И нещо повече - точно както Господ покани Тома да се докосне до огнетечното Му ребро, така нашият Спасител ни кани да се причастяваме с новия плод на божествената радост в Царството Му - Неговите скъпоценни и всесвети Тяло и Кръв. Господ изцери неверието на Тома, така както лекува и душите ни - чрез божественото причастие. Като човешки същества ние сме съставни по природа - с душа и тяло, и от съществено значение е, че нашето изцеление се осъществява и в двете. Светото Причастие извършва това, защото светите тайнства са физически и духовни, лечебни и за душата и за тялото.

Нашият Господ Иисус бе пратен от Своя Отец, за да спаси човешкия род и по същия начин Той изпрати Своите апостоли, за да спасява света. Когато апостолите ръкополагали мъже за служение на Църквата, те ги изпращали по същия начин, като им казвали: „Както нашият Господ ни прати, така и ние ви пращаме!”. Това е същността на апостолското приемство. Никой човек не приема честта от свещенството сам от себе си, но той е призван от Бога чрез Църквата и се изпраща, за да работи от името на Църквата. Той не е служител сам за себе си, а раб Божи, служещ на Божия народ. Той не кръщава в свое име, а в името на Светата Троица, Която извършва цялото тайнство чрез ръцете на ръкоположения да служи за тази цел.


Вечерня на празника – тук

петък, 13 април 2012 г.

Велики Петък


Из утренята на Велики Петък

Хвалитни стихири, глас 3:
Две зли дела извърши първородният Ми син Израил: той изостави Мене, Извора на живата вода и си изкопа кладенец разбит; Мен разпъна на Дървото, а Варава изпроси и освободи. Ужаси се от това небето и слънцето скри своите лъчи. А ти, Израилю, не се засрами, но на смърт Ме предаде. Прости им, Отче Светий, защото не осъзнават какво извършиха.

Студитова: Всеки член на Твоята свята плът претърпя безчестие заради нас: главата - тръни, лицето - заплюване, страните - плесници, устата - вкус на разтворена в оцета жлъчка, ушите – нечестиви хули, гърба - бичуване и ръката - тръст, цялото тяло – разпъване на Кръста, ръцете и краката - гвоздеи и ребрата - копие. Пострадал за нас и освободил ни от страдания, слязъл при нас по Своето човеколюбие и възнесъл ни, всесилни Спасителю, помилуй ни!

Византиева: Виждайки Твоето разпятие, Христе, цялото творение се разтрепери, основите на земята се разтресоха от страх пред Твоето могъщество, защото днес когато Ти бе издигнат, погина еврейския род, завесата на храма се раздра на две и мъртвите възкръснаха от гробовете; а като видя чудото стотникът се ужаси. Твоята Майка, стоейки пред Теб, ридаеше с майчина скръб и викаше: „Как да не заридая и как да не се бия в гърди, виждайки Те осъден и гол да висиш на Кръста?”. Разпнат и погребан и възкръснал от мъртвите, Господи, слава Тебе!

Слава, глас 6: Съблякоха Ми дрехите и Ме облякоха в багреница, възложиха на главата Ми венец от тръни и в дясната Ми ръка дадоха тръст, за да ги разбия като грънчарски съдове.

И ныне, глас 6: Подложих гърба Си на бичуване и не скрих лицето Си от оплюване, застанах пред съда на Пилат и претърпях Кръст за спасението на света.




петък, 6 април 2012 г.

Благовещение на Пресвета Богородица и Възкресение на праведния Лазар


Нека днес се поздравим с чудното съчетание на двата празника, които Църквата Христова предлага като двойно духовно пиршество за нас и да възпеем милостивия Бог, Който Се въплъти неизказано в утробата на Своята Майка - Пресвета Дева Богородица, за да спаси човека и да му даде победа над смъртта чрез славното Си възкресение, чийто предобраз днес виждаме във възкресяването на праведния Лазар.

 
Днес Божията Премъдрост Се въплъщава, за да възкреси Своя приятел праведния Лазар. Възкреси и нас, падналите, Слово на Отца, и ни дай да се поклоним на светото Твое Възкресение!

     Такова съвпадение на тия два прекрасни спасителни дни може да стане само, ако следваме светоотеческия "юлиански" календар, който за мнозина е "незначителна подробност", която подлежи на изменение. Да не бъде!!! Да не бъдем неразумни, а да слушаме гласа на Христовата Църква, следвайки всички нейни предания, правила и благословени деяния, за да се сподобим с небесното веселие и радостта на всички светии.

Вечерня на Благовещение

Стихири на Господи возвах, глас 4:
Смилявайки се над творението и снизхождайки по Своето милосърдие, Създателят бърза да се всели в утробата на Девата, Божията Отроковица; дойде при Нея великият архангел, казвайки: „Радвай се, Боговъзрадвана, сега нашият Бог е с Тебе! Не се плаши от мен – Царският архистратиг, защото Ти намери благодатта, която преди загуби Ева, Твоята пра-майка, и ще заченеш и ще родиш Сина, единосъщен на Отца!”.

„Странна е думата ти и твоят вид, необикновени са словата и известията ти – рече Мариам на ангела. – Да не Ме прелъстиш, защото Аз съм Девица, непознаваща брак, а ти казваш, че ще зачена Необятния. И как утробата Ми ще вмести Този, Когото и пределите на небесата не могат да вместят?”. А той Й рече: „Нека Авраамовата шатра, която някога вмести Бога да Те научи, защото тя предизобрази Твоята приела Бога утроба!”.


Идвайки в град Назарет сега, Гавриил прегръща Теб - одушевения Град на Царя Христа и Ти зове: „Радвай се, Благословенна и Боговъзрадвана! Ти ще примеш в утробата си Бога - въплъщаващ Се и чрез Тебе призоваващ човечеството отново към древното блаженство по Своето добросърдечие. Благословен е Плодът на Твоята утроба, божествен, безсмъртен, даряващ на света очистване и велика милост!”.
Глас 6: Откривайки Ти предвечния промисъл, Отроковице, Гавриил пред Теб застана и прегръщайки Те рече: „Радвай се, Земьо незасята; радвай се, неизгаряща Къпино! Радвай се, Глъбино непроницаема; радвай се, Мосте, привеждащ към небето и Стълбо висока, която Йаков видя! Радвай се, божествена Стомна с манна; радвай се, Избавление от проклятието! Радвай се, призвание Адамово, Господ е с Тебе!”.
„Като човек Ми се явяваш – казва на архистратига непорочната Отроковица, –  а как говориш слова, превишаващи разума човешки? Защото ти каза, че Бог ще бъде с Мен и ще Се всели в Моята утроба. И как ще стана, кажи Ми, вместилище широко и място свещено за Превъзхождащия херувимите? Да не Ме прелъстиш с измама, защото не познавам плътска сласт; на брак съм непричастна, как тогава ще родя Дете?”.
„Там, където Бог поиска, отменя се природния закон – казва безплътният – и става това, което превишава човека. Повярвай на моите истинни слова, Всесвята и Пренепорочна!”. А Тя извика: „Нека Ми бъде сега по думата ти и ще родя Безплътния, приел от Мене плът, за да въздигне човека в първоначалното достойнство чрез съединението със Себе Си, като единствен Бог могъщ!”.
Слава, и ныне, глас 6, самогласен, от преп. Йоан Дамаскин: Изпратен бе от небето архангел Гавриил да предвъзвести на Девата зачатието и идвайки в Назарет, той размисляше в себе си за чудото, удивявайки му се: „О, как Всевишният, бидейки непостижим, от Дева Се ражда? Как Този, Който има за престол небето и за подножие земята, Се вместява в девическа утроба? Как Този, към Когото шестокрилите и многооките не могат да погледнат, с една дума благоволи да Се въплъти от Нея. Той е истинско Слово Божие! Но защо стоя, а не кажа на Девата: „Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе! Радвай се, Чиста Дево; радвай се, Невесто, непознала брак! Радвай се, Майко на Живота, благословен е Плодът на Твоята утроба!”.
Стихири на литията, глас 1:
От Византиеца: В шестия месец архистратигът бе изпратен при Тебе, Дево чиста, за да Ти възвести слово за спасение и заедно с това да Ти зове: „Радвай се, Възрадвана, Господ е с Тебе! Ще родиш Сина, роден предвечно от Отца и Той ще спаси Своя народ от греховете му!”.
От Анатолий: В шестия месец бе пратен от небето архангел Гавриил в Галилейския град Назарет да донесе на Отроковицата радостното благовестие. И като дойде прие Нея викна, думайки: „Радвай се, Възрадвана, Господ е с Тебе! Радвай се, Вместилище на невместимото Естество, защото Този, Когото небесата не вместяват, Твоята утроба вмести, Благословена! Радвай се, свято Адамово Възстановяване и Евино Избавление, Радост на света и Веселие за нашия род!”.
От Бога пратен бе архангел Гавриил от небесата при непорочната Дева в града Галилейски Назарет, за да Й благовести за странния начин на зачеването Й. Пратен бе безплътният раб при одушевения Град и разумната Двер да възвести за пришествието на слезлия Владика. Пратен бе небесният воин при одушевения Чертог на Славата, за да приготви на Създателя постоянно Жилище и идвайки при Нея викаше: „Радвай се, огневиден Престоле, по-славен от четириобразните херувими! Радвай се, Седалище на Царя Небесен; радвай се, Планино неразсекаема, пресвета Обител, защото в Тебе телесно Се всели цялата пълнота на Божеството по благоволението на вечния Отец и със съдействието на Всесветия Дух! Радвай се, Възрадвана, Господ е с Тебе!”.
Слава, глас 8, от преп. Йоан Дамаскин: Небесата да се веселят и земята да се радва, защото Съ-вечният, Съ-безначалният и Съ-престолният на Отца, преизпълвайки Се със състрадание и човеколюбива милост, подложи Се на умаление по благоволението и промисъла на Отца и Се всели в девствената утроба, предочистена от Духа. О, чудо! Бог - сред човеците, Невместимият - в утроба, Вечният - във времето! Преславно чудо е това, защото и зачатието е безсеменно, и умалението – неизказано, и тайнството - велико! Сам Бог Се умалява и Се въплъщава и Се създава, когато ангелът за зачатието възгласи на Чистата: „Радвай се, Възрадвана, с Тебе е Господ, Който има велика милост!”.
И ныне, глас 2: Днес благовести Гавриил на Благодатната: „Радвай се, Майко непознала мъж и невкусила брак! Не се чуди на моя странен вид, нито се смущавай, защото аз съм архангелът. Някога змията прелъсти Ева, а сега аз Ти благовестя радост: ще пребъдеш нетленна и ще родиш Господа, Пречиста.
Стиховни стихири, глас 4:
В шестия месец пратен бе архангелът при Чистата Дева и като й рече „Радвай се!”, благовести Й, че от Нея ще произлезе Изкупителят. Затова като прие с вяра този поздрав, Тя зачена предвечния Бог, Който неизказано благоволи да Се въ-човечи за спасението на нашите души.
Език непознат чу Богородица – архангелът Й говореше словата на благовестието. Затова като прие с вяра неговия поздрав, Тя зачена Тебе - предвечния Бог. Затова и ние, радвайки се Ти зовем: „Боже, Който неизменно Се въплъти от Нея, дай мир на света и на душите ни велика милост!”.
Ето, яви ни се призив към спасение сега: свръх-разумно Бог Се съединява с човеците, с гласа на архангела премахва се заблудата; защото Девата приема радост, земята се превърна в небе, светът се освободи от древното проклятие. Нека творението се радва и да запее с пълен глас: „Творче и Избавителю наш, Господи, слава Тебе!”.
Слава, и ныне, глас 4, от Андрей Йерусалимски: Днес е благовестието на радостта, тържество на девството, съединението на долните с горните. Адам се обновява и Ева се освобождава от предишната скръб, и скинията на нашето естество чрез обожението от Възприемащия го стана храм на Бога. О, тайнство! Неведом образ на умаление, неизречено богатство на благостта! Ангел служи на чудото, утробата на Девата приема Сина, Дух Свети слиза, а Отец свише благоволи и става примирение по общата воля на трите Ипостаси. Получили го и спасени чрез него, заедно с Гавриил към Девата да викнем: „Радвай се, Възрадвана, от Която е спасението – Христос, нашия Бог; приел нашето естество, Той го възведе към Себе Си. Моли Го да спаси нашите души!”.
Тропар, глас 4: Днес е началото на нашето спасение и откриването на предвечната тайна: Синът Божи става Син на Девата и Гавриил благовести благодатта. Затова и ние с него към Богородица да викнем: „Радвай се, Благодатна, Господ е с тебе!”.
Тропар, глас 1: Уверявайки ни в общото възкресение на мъртвите, преди Твоите страдания Ти въздигна от мъртвите Лазар, Христе Боже. Затова и ние като деца, носещи знаците на победата, на Теб – Победителя на смъртта, пеем: „Осанна във висините, благословен идещия в името Господне!”. 
Из Утренята на Лазарова събота - тук
Синаксар на Лазарова събота - тук
Из утренята на Благовещение - тук
Синаксар на Благовещение - тук