Православно кръщение

Проповед за Въведение на Пресвета Богородица в храма - 21 ноември / 4 декември

В името на Отца , и Сина , и Светия Дух. Амин .

Днес отбелязваме един от най-големите празници на църковната година - празника на Въведението на Света Богородица в храма. Според Великия Синаксар, този празник не е сред най-древните в литургичния цикъл на Църквата, но въпреки това Светият Дух е вдъхновил Църквата да включи това събитие като нещо неделимо свързано с нашето разбиране за живота на Пресвета Дева Мария. От самото начало на живота на Църквата Света Богородица заема изключително важно място. Преди няколко месеца приведохме писанията на св. Дионисий Ареопагит, както и на други църковни отци, според които верните християни от далечни земи, които никога не били виждали Девата Майка, копнеели да я видят и да разговарят с нея. Девата знаела по-добре от всеки друг събитията в живота на Своя Син от момента на Неговото въплъщение. Всичко, което е записано за ранния живот на Господа в Евангелието на Лука е научено не от някой друг, а от самата Дева, а това са събития с огромно значение за нашето разбиране на Въплъщението.

Въведението на Богородица в храма ни дава едно по-дълбоко разбиране за личността, която родила Спасителя. Животът на това Момиче е наистина уникален в историята на човечеството, предзнаменувайки уникалната Й роля в спасението на човечеството. Когато била зачената Дева Мария, родителите Й Йоаким и Анна били вече близо 70-годишни, бидейки женени в продължение на близо половин век без да имат дотогава деца. Те я ​​посветили на храма, което означавало, че тя няма да живее с тях,  а че ще остане да живее в храма. След три години у дома, Йоаким и Анна я завели в храма, придружена от много девици със запалени кандила. Те я ​​поставили на първото от петнайсетте стъпала на храма, а тя започнала да ги изкачва доброволно, съпровождана от лика на девиците. Тя изумила родителите си, като не погледнала назад към тях, бидейки вече изпълнена с Божествената благодат и вдъхновена от Бога. След това тя влязла в Светая Светих - свещеното място, в което влизал само първосвещеникът веднъж годишно и където се възнасяли жертви и молитви за народа. Трябва да се отбележи, че по времето, когато Девата влязла в това място, самият Ковчег на завета лисвал от храма, след като бил взет и скрит от пророк Йеремия. Ковчегът бил предобраз на самата Богородица, защото Тя приела в своето тяло Бога, станал човек, както Ковчегът бил смятан за обиталището на Бога на земята. Ето защо, този свещен съсъд станал излишен, когато тази, която той предизобразявал, влязла в Светая Светих. Свети Йоан Дамаскин ни учи, че целият Стар Завет предизобразява две личности: или Господ Иисус или Неговата Майка.

Всеки от нас може да разбере учудването на светите Йоаким и Анна от поведението на малката Дева. Едва ли можем да си представим, че едно тригодишно дете няма да се уплаши при отделянето си от своите родители дори за кратко време. Обикновеното дете след ден - два ще иска да се върне у дома, особено когато този дом е бил благословен от такива свети родители. Но Девата останала в храма поне още осем години. Нейният живот в храма бил изумителен. Тя била хранена и наставлявана на Божиите тайни от Архангел Гавраил. Докато съзрявала, тя осъзнавала на все по-дълбоко ниво падението на човешкия род и се борела повече от всички да побеждава страстите. Това познание увеличавало съчувствието Й към падналите. Тя никога не осъждала другите за техните недостатъци, но се молела за избавлението на всички. Тя знаела, че това спасение ще дойде само чрез въплъщението на Логоса, макар и да е било скрито от нея как това въплъщение ще се случи. Тя не считала себе си достойна да бъде дори робиня на жената, която ще роди Господа. Никога не си помислила, че именно самата Тя ще бъде тази жена и че Въплъщението ще стане без семе на мъж.

Дева Мария прекарвала по-голямата част от времето си в умна молитва. Тя разбирала, че лечението на телесните страстите се корени в дисциплината на тялото, докато изцелението на духовните страсти изисква вътрешна молитва. В много случаи, Господ също ни дава пример за този вид уединена молитва, защото често се отдалечавал в усамотение, за да се моли. Това е основното занятие на тези, които се посвещават на Бога чрез монашеския живот. Свети апостол Павел ни учи така:

„Пък аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу; а жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената. Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи - как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи - как да угоди на мъжа си. Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено.[ 1 Кор . 7:32-35 ]

Пътят на онези, които се уповават на Господа без съмнение е по-висок от тези, които се надяват на земните неща. Историята на Господнето посещение в къщата на Лазар е най-ясен пример за това:

„И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме. [Лука 10:38-42]

Този конкретен текст от Евангелието на св. Лука винаги се чете на празниците на Пресвета Богородица, защото писаното за Мария, сестрата на Лазар, е най-приложимо към самата Богородица. Тя получава тайнственото учение на Господа, като тайнствено седи в нозете Му, тоест като Му се моли в сърцето си. В наши дни, когато духовното познание е почти изчезнало, терминът „богослов” се отнася към академична специалност, а не към опитно познание на Бога. Възпитаниците на семинариите и академиите на световното „Православие” завършват със степен магистър по богословие или магистър по богословски науки и обикновено по-нататък се наричат „богослови”. Но истински богослов е оня човек, който се моли. В молитвата човекът наистина започва да разбира Кой е Бог. Ето защо Дева Мария е най-великият богослов. Тя е свидетел на Господа, Тя е Негов мъченик, защото повече от всички други разбира Кой е Той. Тайните на Вярата, на които светите отци посветили своите писания, не са написани като вероучителна инструкция, а като защита на вярата против ересите. Св. Амвросий пише, че би било по-добре да се оставят тези тайни на тихото им почитание в сърцето, но тъй като еретиците покварят истинската вяра веднъж завинаги предадена на светиите, стана необходимо в името на невинните Христови агънца да се изкажат писмено, доколкото би могло да бъде описан трансцендентния Бог, Светата Троица. Ето защо, ние се държим здраво за догмите на Църквата, като същевременно отчитаме ограниченията на човешката мисъл и писменото й изразяване. Бог не е схоластична формула, а Източникът на всички живи същества, Сам жизнеподател и животворящ, Тайна, Която напълно надвишава нашата способност да се обясни или да се схване напълно.

Животът на Дева Мария Богородица ни е даден като пример за това как трябва да живеем нашия живот. У Нея една част е земна, а другата - небесна . Тя станала Майка  Божия чрез акта на най-великата милост, но Тя също така живяла примерен живот, който ни представя идеалният пример за живота в Христос. Да се ​​мисли, че можем да Й подражаваме постоянно и във всичко е неразумно, но поне можем да напредваме в доброто с малки стъпки. Св. Доротей Газки вярвал, че ако предложим нашите немощни дела на вяра, пост, даване на милостиня със смирение, въпреки че не се равни на великите дела на предшествениците ни, Бог ще ги приеме и ще ни причисли сред спасените, което всеки от нас нека да постигне, по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, амин .

Йоан, епископ на Колорадо Спрингс  

Петдесетница - Велика Вечерня на Свети Дух

В Неделя на Петдесетница вечерта - 

Велика Вечерня с коленопреклонните молитви 

Преславно чудо днес видяха всички народи в града Давидов, когато Дух Свети слезе в огнени езици, както повествува богословесният Лука, пишейки: „Когато бяха събрани Христовите ученици биде шум като че от бурен вятър и напълни къщата, в която седяха, и всички наченаха да говорят непознати слова, непознати учения, необичайни наставления за Светата Троица.” (2)

Дух Свети е бил винаги, и е и ще бъде; нито има начало, не ще има и край, но винаги е заедно с Отца и Сина и към Тях Се причислява: Живот и Животворящ, Светлина и Подател на светлина, Сам благ и Извор на благост. Чрез Него се познава Отец и се прославя Сина, и от всички се постига едната сила, единия порядък, едното поклонение на Светата Троица. (2)

Дух Свети е светлина, живот и жив разумен Извор. Дух на премъдрост, Дух на разум, благ, прав, мислещ, владичестващ, очистващ съгрешенията; Бог и Творец на богове по благодат; Огън, изхождащ от Огъня; говорещ, действащ, разпределящ дарованията. Чрез Него се увенчаваха всички пророци и божествените апостоли с мъчениците. Това е нещо странно за слуха и за съзерцанието: Огън, разделящ Се за раздаване на дарованията! (2)

Слава и ныне, глас 6: Царю Небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който Си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и Се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благи, нашите души.

Велик прокимен, глас 7: Кто Богъ вeлій яко Богъ нaшъ? Ти еси Богъ творяй чудеса.

Стихъ 1: Сказaлъ єси въ людехъ силу твою. Кто Богъ вeлій:

Стихъ 2: И рехъ: ныне начaхъ, сія измена десницы Вышняго. Кто Богъ вeлій:

Стихъ 3: Помянyхъ дела Господня, яко помяну от начaла чудеса Твоя. Кто Богъ вeлій:

И първите коленопреклонни молитви със съответните прошения от 

Паримийника.

Ектения: Рцeмъ вси... и вторите коленопреклонни молитви.

Спод0би Господи... и третите коленопреклонни молитви.

Ектения: Исп0лнимъ вечeрнюю молитву нaшу...

Стиховни стихири, глас 3:

Сега явно знамение за всички станаха езиците, защото иудеите, от които е по плът Христос, падайки в недъга на неверието, отпаднаха от Божията благодат, а ние – призваните от езичниците, се сподобихме с божествената светлина, утвърдени от словата на учениците, които известяваха за славата на Благодетеля на всички - Бога. Заедно с тях, прекланяйки сърца и колена, с вяра да се поклоним на Светия Дух, утвърдени в Спасителя на нашите души.

Сега Духът Утешител Се изля над всяка плът, започвайки от лика на апостолите, и от тях по причастие Той простря благодатта над верните; Той удостовери Своето властно пришествие в огнен вид, раздавайки на учениците езици за песнопения и слава Божия. Затова, просвещавани разумно в сърцата и утвърдени във вярата от Светия Дух, молим се за спасението на нашите души.

Сега апостолите се обличат свише със силата Христова, защото Утешителят ги обновява, обновявайки Се Сам в тях чрез тайнственото обновление на разума. Проповядвайки с необикновени и възвишени гласове, те ни учат да почитаме вечносъществуващото и просто Три-ипостасно Естество на Благодетеля на всички - Бога. Затова, просветени с техните учения, нека се поклоним на Отца, Сина и Духа, молейки се за спасението на нашите души.

Слава и ныне, глас 8: Елате, народи, да се поклоним на Три-ипостасното Божество – на Сина в Отца със Светия Дух; защото Отец извън времето ражда съ-вечния и съ-престолен Син и Дух Свети е в Отца, прославян със Сина; една Сила, една Същност, едно Божество. Покланяйки Му се, всички казваме: „Свети Боже, Който всичко Си сътворил чрез Сина при съдействието на Светия Дух! Свети Крепки, чрез Когото познахме Отца и чрез Когото Дух Свети дойде в света! Свети Безсмъртни Утешителю – Душе, Който от Отца изхождаш и почиваш в Сина! Троице Свята, слава Тебе!”

Тропар, глас 8:

Благословен Си, Христе Боже наш, Който риболовците показа премъдри, изпращайки им Светия Дух, и чрез тях улови вселената, Човеколюбче, слава Тебе!

Утреня - тук

Вечерня - тук

5-та Неделя след Пасха - на Самарянката

Из богослужението на празника

Стихири на Господи воззвах:

При извора в шестия час дойде Ти, Който Си Извор на чудеса, за да уловиш плода на Ева; защото в този час Ева излезе от рая, излъгана от змията. И ето, приближи се самарянката, за да напълни вода и като я видя, Спасителят й рече: „Дай ми вода да пия и Аз ще те наситя с жива вода!”. И като изтича в града, целомъдрената възвести веднага на народа: „Елате да видите Христа Господа, Спасителя на нашите души!”.

Щом Господ дойде на кладенеца, самарянката молеше Добросърдечния: „Дай ми водата на вярата и ще приема радостта и избавлението на купелните водни струи!”. Подателю на живота, Господи, слава Тебе!

Съ-безначалният и съ-вечен Син и Слово на Отца, Изворът на изцеленията дойде на извора и жена от Самария се появи, за да си налее вода. Като я видя, Спасителят й каза: „Дай ми вода да пия и иди, повикай мъжа си!”. А тя пък, мислейки, че разговаря с човек, а не с Бог искаше да се прикрие и рече: „Нямам мъж!”. И Учителят и каза: „Право рече, че нямаш мъж, защото петима мъже си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж.” А тя поразена от словата Му побягна към града и на народа викаше: „Елате, вижте Христа, Който дава на света велика милост!”.

Слава, глас 6: При кладенеца на Йаков Иисус намери самарянката и поиска от нея вода – Той, Който с облаци покрива земята! О, чудо! Носеният от херувимите беседваше с жена - блудница; вода просеше Поставилият земята върху водите; вода искаше Този, Който изпълва с води езера и извори, желаейки наистина да привлече оплетената от неприятеля - враг и да напои с жива вода нея - тежко изгаряната от срамни дела, като единствен Добросърдечен и Човеколюбец.

Слава на стиховните, глас 8: 

Когато по неизказания Твой промисъл, Христе Боже, Ти Се яви в плът, самарянката чу Твоето слово, Човеколюбче, остави при кладенеца стомната си и се затича да каже на намиращите се в града: „Елате, вижте Сърцеведеца, не е ли Той очакваният Христос, Който има велика милост!”.

Канони на Пасхата, на Преполовение и следния на самарянката, от Йосиф Солунски, глас 4:

Песен 1

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Погребаният стана и въздигна със Себе Си рода човешки; нека се радва цялото творение и духовните облаци днес нека напояват с правда.

Доброволен Кръст Ти по плът претърпя и в третия ден възкръсна от мъртвите, Началниче на живота, Господи, опустошавайки адските хранилища и извеждайки окованите души.

Като видяха бляскавия облик на ангела, мироносиците в страх отстъпиха от гроба, но узнавайки за Христовото възкресение бързат да възвестят на учениците.

Покриващ с води горните чертози, Ти, Господи, Си Водата на живота и напои с нея просещата Твоите свещени потоци самарянка, която позна Твоето добросърдечие.

Слава: О, Троице, Отче, Сине и Душе! Спаси тия, които с чиста вяра Те прославят и като Творец на всичко дарувай ни опрощение на греховете, бидейки Преблаг.

И ныне: Радвай се, огнен Престоле! Радвай се, всезлатен Свещниче! Радвай се, светъл Облак! Радвай се, Палат на Словото и духовна Трапеза, достойно носеща Хляба на живота – Христа!

Песен 3

Доброволно Се издигна на Дървото, Слове, и виждайки това, разпаднаха се камъните и цялото творение се разклати и мъртвите от гробовете ставаха като от сън.

Когато Те видяха с душата Си да слизаш в ада, душите на праведните се освободиха от вечните окови, славейки с песни Твоята сила, превъзхождаща ума.

 „Защо се чудите, защо с миро в гроба търсите, жени, Владиката? Той възкръсна и със Себе Си въздигна света” – говореше светлият ангел на мироносиците.

Милосърдни Господи, Който Си Живот и Извор на безсмъртието, Ти седна при кладенеца и с Твоите премъдри води напои самарянката, която Те молеше за това и Те възпяваше.

Слава: Един над всички Бог в Троица Се възпява: Отец, Син и божествения Дух, Когото със страх славят небесните войнства, викайки: „Свят, Свят, Свят Си Ти, Господи!”.

И ныне: Зачевайки неизказано в утробата си Бога на всички, Дево - Майко, Ти Го роди свръх всяка мисъл и слово, оставайки Дева, както преди раждането, Божия Невесто.

Седален, глас 4: Да се радват небесата, да ликува всичко, що е на земята, защото Христос, явявайки Се от Девата като Човек, чрез Своята смърт избави от тлението цялото човечество; сияейки с чудеса и просейки вода от жената – самарянка, Той й дари извора на изцеленията, като единствен Безсмъртен.

Слава и ныне, глас 4: На премъдростта Подател и Владика, при настъпване на празника според закона Ти седна в светилището и научи всички, говорейки така: „Елате, жадуващи, пийте водата, която сега Аз ви давам; чрез нея, всички човеци, насладете се на божествения живот и блаженство!”.

Песен 4

Нека веселят се небесата и да празнува всяка твар: възкръсна Господ и Се яви на всички премъдри Свои апостоли.

Погълната бе, смърте, твоята сила чрез Христовата смърт и мъртвите излязоха от гробовете като от чертози след Неговото възкресение.

„Защо ридаете, жени? Защо с миро търсите Безсмъртния? Той възкръсна, както беше казал!” – говореше на мироносиците ангелът.

Щом самарянката поиска, Господи, Ти й даде водата на познанието на Твоето могъщество, затова во веки тя не ще изпита жажда и ще Те възпява.

Слава: О, над-същностна Троице, Отче, Слове и божеcтвен Душе, една съ-безначална Сила! Спаси всички нас, които с вяра Те възпяваме!

И ныне: Като неизгаряща къпина в древност Те видя законодателят, а Даниил Те съзерцаваше като свята Планина, единствена Дево-Майко, Владичице.

Песен 5

Като дойдоха рано на Твоя гроб, мироносиците видяха бляскавия юноша и се уплашиха, научавайки за Твоето възкресение, Христе.

Смъртта е умъртвена, адът е пленен, пребъдващите в окови се освободиха чрез Христовото възкресение; нека се възрадваме и да запляскаме с ръце, чествайки светлия празник.

Апостоли, тържествувайте и ангели, ликувайте! Всички земнородни, възрадвайте се: Господ възкръсна, тлението е унищожено, скръбта престана и Адам ликува.

Като Извор на живота Ти, Господи, някога дари на жената – самарянка водата на опрощението и познанието, за която тя Те молеше. Затова възпяваме Твоите неизказани милости.

Слава: Единица Триипостасна, Троица единосъщна: Отец, Слово и Дух Свети, неразделния по естество един Бог почитаме – Творец, Господ и Владика на всичко.

И ныне: Наричаме Те Двер непроходима и Земя неорана, Кивот с манна и Съсъд, Свещник и Кадилница на невеществения Въглен, Чиста.

Песен 6

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Беззаконниците приковаха Те на Кръста и Те прободоха с копие, Христе, а благообразният Йосиф Те погреба в нов гроб; възкръсвайки от него в слава Ти, Спасителю, съ-възкреси цялото творение, което възпява Твоята власт.

Ключалките и дверите на ада Ти със сила съкруши, Владико, и възкръсна като Бог; срещайки жените Ти им рече: „Радвайте се!” и ги прати да възвестят на учениците: „Възкръсна Животът и видяхме Просветителя на света!”.

„Защо плачете, защо, о жени, носите миро като на смъртен? Възкръсна Христос и остави празни повивките – викаше някога явилият се бляскав юноша – идете и възвестете на приятелите Му за Неговото възкресение!”.

Ти Си поток на изобилния живот, Господи, и бездна от милост, о Благий! Пътешествайки, Ти седна близо до кладенеца на клетвата и викна към самарянката: „Дай Ми вода да пия, за да получиш водите на опрощението!”.

Слава: Заедно с безплътните сили възпявам с вяра безначалния Отец и Сина съ-престолен и Духа единосъщен, едно Същество и естество и слава, и едно Царство на Бога и Твореца на всичко, Вседържителя.

И ныне: Чиста Дево, Която единствена роди и запази утробата си нетленна, възпяваме те, , като престол Господен и двер и планина, невеществен светилник, най-светъл Божи чертог и скиния на Славата, кивот, съсъд с манна и трапеза.

Кондак, глас 8: Дошлата с вяра на кладенеца самарянка видя Теб – Водата на премъдростта и като се напои обилно с Нея, тя навеки наследи небесното Царство и придоби вечната слава.

Икос: Нека чуем какво ни учи Йоан за свещените тайни, извършени в Самария: как Господ беседва с жена, просейки от нея вода, макар Сам Той, Който е съ-престолен на Отца и Духа, да е събрал водите в техните вместилища, защото Той дойде да потърси Своя образ, като Бог прославен навеки.

Песен 7

Към беззаконници, милостиви Христе, Ти доброволно Се причисли по време на божествените Ти страдания; и виждайки това тресеше се земята и камъните се разпадаха от вседейственото Ти желание, Непостижими, и възкръсваха мъртвите от века.

Слизайки с душата Си в преизподнята на ада, Ти мъжествено изведе всички оковани, които жестокият мъчител смъртта владееше от века и те викаха към Тебе: „Слава на Твоя промисъл, Иисусе Боже!”.

„Защо търсите сред мъртвите Живия во веки? Той възкръсна, както Сам предрече! Ето, вижте празните повивки и пустия гроб – викаше към мироносиците явилият се юноша – бързо идете и възвестете на апостолите!”.

„Ти Си Водата на живота – викаше към Христа самарянката – напой и мене, Слове, жадуващата винаги Твоята божествена благодат, Иисусе Господи, за да не бъда повече обхваната от зноя на незнанието, но да проповядвам за Твоето величие!”.

Слава: Възпяваме Отца и Сина и божествения Дух, неразделната по природа Троица, но разделна по Лица, една единна Същност, безначална, Творец на всички и Бог, Когото възпяват всички небесни чинове.

И ныне: След страшното раждане Ти остана чиста, свята Богородице Дево, затова всички ангелски ликове и всички човешки родове Те възпяват с непрестанни гласове, чисто Вместилище на Невместимия.

Песен 8

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Смърт доброволно претърпя, едничък Безсмъртни, ада плени и съкруши медните врати, Царю Небесни, и отне пребъдващите там от века затворници, които възпяват непрестанно силата на Твоята благост.

Въздигнал Си Се доброволно на Дървото, Дълготърпеливи, и камъните се разпаднаха, угасна слънцето и завесата на храма се раздра, земята се потресе и затрепери адът, станал за посмешище и пусна всички свои окованици.

Яви Се Ти, Господи, на седящите в тъмнина, бидейки Сам незалязваща Светлина и Живот на всички. Затова когато сонмът на праведните Те видя, Слове, зарадва се и възгласи: „Дойде Ти, за да освободиш всички от оковите, които възпяват Твоята власт!”.

Ти седна близо до извора, Спасителю, в шестия час и дари на самарянката живата вода и водите на разума поради голямото Си милосърдие. С нея всички в песни възклицаваме: „Благославяйте, всички творения Господни, непрестанно Господа!”.

Припев: Благославяме Отца и Сина и Светия Дух, Господа.

Възпяваме безначалния Отец и съ-безначалния Син и Духа Свети, Тримата като един Бог, неслитен и неразделим, Създател на всичко, Една самовластна Сила и зовем: „Благославяйте, всички творения Господни, непрестанно Господа!”.

И ныне: С въглен очисти се Исаия, предвъзвестявайки въплъщаващия Се свръх-разумно от Тебе, Всенепорочна Дево, невеществен Въглен, Който изгаря всички веществени грехове на човеците и обожва по Своето милосърдие нашето естество.

Песен 9

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ето, видим бе Животът на всички - Христос, висящ доброволно на Дървото и гледайки това, разтърси се земята и много тела на починали светии възкръснаха и тъмницата на ада се разтресе.

Прекрасен Ти излезе от гроба, като Жених от брачен чертог, разорявайки мъчителството на смъртта, Христе, с божествена сила съкруши ключалките на ада и с духовната светлина на Твоето възкресение просвети света.

Нека всички сега се съберем в хорове духовни и да викнем: „Господ възкръсна! Нека земята да се радва, да се весели небето и облаците да ни оросят с дъжда на правдата, та с радост да възпеем Христа!”.

Господ - Животът на живите, Изворът на благата, източвайки обилно водата на ученията, вика към жената: „Подай Ми вода да пия, за да ти дам вода, която изсушава изворите на твоите грехове!”.

Слава: Светлина единна и неразделна, трислънчево Единство, безначален Отец, Син и Дух – едно Божество, Живот и Творец на всички. Нека Го възпеем, верни, заедно с безплътните, славейки Го свето с трисвети песни.

И ныне: Ставайки жилище на Светлината, Чиста, озари зениците на моята душа, помрачени от многото козни на врага и ме сподоби да видя ясно с чисто сърце възсиялата свръх-разумно от Тебе Светлина. 

Ексапостиларий:

В Самария дойде, всесилен мой Спасителю, и беседвайки с жената, поиска вода да пиеш Ти, Който източи за евреите вода от твърдата скала. Така Ти я приведе към вярата в Тебе и сега тя се наслаждава вечно на живота в небесата.

Хвалитни стихири, глас 3:

Да ликуват днес радостно небето и земята, защото Христос Се яви в плът като човек, за да избави от проклятието Адам с целия му род. И дивно Се прослави с чудеса, идвайки в Самария; като беседваше с жената, поиска й вода, макар облаците да изпълва с води. Затова нека всички верни да се поклоним на доброволно Обеднелия по Своето добросърдечно произволение.

Тъй казва Господ на самарянката: „Ако познаваше дара Божи и Кой ти казва: дай ми вода да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал да пиеш, така че да не ожаднееш никога!”.

Слава, глас 6: Живоначалният Извор Иисус, нашият Спасител, достигайки до извора на патриарха Йаков, поиска да пие вода от жената - самарянка, а когато тя Му рече, че иудеите не общуват със самаряните, мъдрият Създател я привлече със сладостни слова към просба за вечно живата вода, която тя прие и на всички проповядва, казвайки: „Елате и вижте Оня, Който вижда съкровените неща; Той е Бог, дошъл в плът, за да спаси човека!”.

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!

Пасхален поздрав от Успенския скит, Буена Виста, САЩ

Богослужебни текстове от Страстната седмица - Велики Четвъртък

Велики Четвъртък

Тропар на Утренята:

Когато славните ученици при умиването на нозете на вечерята се просвещаваха, тогава нечестивият Иуда, обхванат от сребролюбие, се помрачаваше и Тебе – праведния Съдия предава на беззаконните съдии. Виж сега и ти, любителю на богатства, този, който се обеси заради тях! Бягай от ненаситната душа, която дръзна да стори такова нещо против Учителя! Господи, Който Си благ към всички, слава Тебе!

Канон от преп. Козма Маюмски

Песен 1

Ирмос: С удар се разсича Червеното море и пресъхва дълбината, повдигаща вълни; тя стана проходима за невъоръжения народ и едновременно с това се превърна в гроб за въоръжената войска. И песен боголепна се запя: „Славно Се прослави Христос, нашият Бог!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Причинителката и Подателката на живота – безпределната Божия Премъдрост Си създаде храм от Чистата и непознала мъж Майка, защото нашият Бог Христос, обличайки се в телесен храм славно Се прослави.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Като посвещава в тайните Своите приятели, истинската Божия Премъдрост приготвя насищаща душите трапеза и налива чаша с безсмъртие за верните. Да пристъпим и ние благочестиво и да викнем: „Христос, нашият Бог славно Се прослави!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Да чуем, верни, зовящата ни с възвишена проповед несътворена и единосъщна на Отца Божия Премъдрост, защото Тя зове: „Вкусете и познайте, че Аз съм Христос и викнете: „Христос, нашият Бог славно Се прослави!”.

Песен 3

Ирмос: Бидейки Господ и Създател на всичко, безстрастният Бог обедня и съедини със Себе Си създанието Си, и като стана Сам Пасха за тия, за които желаеше да умре, предварително Сам Себе Си предложи като ястие, казвайки: „Яжте Моето тяло и се утвърдете чрез вярата!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Със спасителната за целия човешки род Твоя Чаша, Благий, Ти напои Твоите ученици, като я изпълни с веселие; защото Сам над Себе Си свещенодействаш, викайки: „Пийте Моята кръв и се утвърдете чрез вярата!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

„Безумен е оня, който сред вас е предател – каза Ти на Своите ученици, Благий, и предрече – той няма да разбере словата Ми и като неразумен никога не ще ги приеме; но вие пребъдете в Мен и се утвърдете чрез вярата!”.

Седален, глас 1: 

Творецът на езерата, изворите и моретата ни научи на най-голямо смирение, като Се препаса с убрус и уми нозете на учениците, смирявайки Се поради изобилието на Своето добросърдечие и ни изведе от пропастта на злобата, единственият Човеколюбец.

Слава, глас 3: Като се смири поради добросърдечието Си, Ти уми нозете на Твоите ученици и ги насочи по божествения път; Петър първоначално не искаше да го умиеш, но после се подчини на божественото Твое повеление и умиван Теб усърдно молеше да ни дариш велика милост.

И ныне, глас 4: Докато вечеряше с Твоите ученици, Ти тайнствено яви, Владико, всесветото Твое заколение, чрез което се избавихме от тлението ние, почитащите Твоите свети страдания.

Песен 4

Ирмос: Като предвидя неизказаното Твое тайнство, Христе, пророкът викна: „Ти приготви крепка любов чрез силата Си, щедри Отче, защото изпрати единородния Си Син, Благий, за очистването на света!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Отивайки на страданията, чрез които за всички Адамови потомци източи безстрастие, Христе, Ти рече на Своите приятели: „Пожелах с вас да се причастя на тая Пасха, защото Мен – Единородния Си Син, Отец изпрати за очистването на света.”

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Причастявайки се от чашата, Христе Безсмъртни, Ти извика към учениците: „Няма вече да пия от плода на лозата в тоя живот с вас, защото Мен – Единородния Си Син, Отец изпрати за очистването на света.”

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

„Но казвам ви, че ново свръх-разумно Питие ще пия в Моето Царство – рече Ти, Христе на Твоите приятели – когато заедно с вас ще бъда там като Бог сред богове, защото Мен – Единородния Си Син, Отец изпрати за очистването на света.”

Песен 5

Ирмос: Свързвани с връзките на любовта, апостолите се подчиниха на Христа, Който владичества над всички и приеха умиване на прекрасните си нозе, чрез които благовестиха на целия свят.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Премъдростта Божия, Която поддържа неудържимата и възвисената във въздуха вода, и Която обуздава бездните и укротява моретата, сега влива вода в умивалника и Владиката умива нозете на рабите Си.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Владиката дава пример за смирение на учениците Си - Този, Който облича небето с облаци сега се препасва с кърпа и колена прекланя Този, в Чийто ръце е диханието на всичко съществуващо, за да умие нозете на рабите Си.

Песен 6

Ирмос:  Попаднах сред най-дълбоките води на греховете и не понасяйки повече вълненията им, като Йона зова към Теб, Владико: „От тлението ме избави!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

„Господ и Учител Ме наричате, ученици, и наистина такъв Съм Аз – рече Ти, Спасителю - затова подражавайте на примера, който ви дадох.”

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

„Онзи, Който няма никаква сквернота не се нуждае от умиване на нозете; и вие, ученици, сте чисти, но не всички, защото един от вас в миг ще се отклони в неистово безчинство.

Кондак, глас 2: 

Взимайки хляба в ръце, предателят тайно ги протяга и взима цената на Този, който създаде човека с ръцете Си; и непоправим остана Иуда, раб и лъжец.

Икос: 

Нека всички да се приближим със страх към тайнствената трапеза и с чисти души хляба да приемем, оставайки заедно с Владиката, за да видим как Той мие нозете на учениците и ги избърсва с кърпа, и да правим така, както видяхме, покорявайки се един на друг и един другиму нозете да умиваме, защото Христос заповяда на Своите ученици да правят така; но не послуша това Иуда, раб и лъжец.

Песен 7

Ирмос: Отроците във Вавилон не се уплашиха от пламъка в пещта, но хвърлени сред огъня и оросявани възпяваха: „Благословен Си, Господи, Боже на нашите отци!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Кимайки с глава, Иуда замисляше злодеянието си и търсеше удобно време, за да предаде на осъждане Съдията, Който е Господ на всички и Бог на нашите отци.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

„Един от вас ще Ме предаде” - рече на приятелите Си Христос; а те, като забравиха веселието, обхванати от скръб и страх запитаха: „Кажи ни кой е, Боже на нашите отци?”

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

„Този, който с Мен дръзко слага ръка в блюдото; за него щеше да е по-добре изобщо да не влиза през вратите на живота!” – така предателя посочи Христос, Бог на нашите отци.

Песен 8

Ирмос: За отеческите закони търпяха беди блажените юноши във Вавилон, но като презряха царската безумна заповед сред неопалващия огън за Владиката пееха достойна песен: „Възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Апостолите - блажени съ-трапезници на Словото в Сион, тръгнаха след Него като агнета след пастир и съединени неразлъчно с Христа, хранени с божественото слово, те с благодарност викаха: „Възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Като доброволно забрави закона на любовта, злославният Искариот приготви за предателство нозете си, които Ти уми; и вкусвайки от Хляба – Твоето божествено Тяло, той вдигна пета срещу Тебе, Христе, и не пожела да призове: „Възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Безсъвестният Иуда прие Тялото, което опрощава греха и божествената Кръв, която се пролива за света; но не се засрами да пие това, що продаде за цена, не се отврати от злото и не пожела да призове: „Възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.

Песен 9

Ирмос: Елате, верни, с възвишени умове да се насладим на гостоприемството на Владиката и на безсмъртната трапеза в горницата и да чуем възвишено слово от Словото, Което ние величаем.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Словото рече на учениците: „Идете и пригответе в горницата Пасхата, която утвърждава умовете, посвещавани от Мене в тайнството чрез безквасното истинно слово и величайте ненарушимата благодат.”

 Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Отец ражда преди вековете Мен – Творческата Премъдрост; като начало на Своите пътища Той Ме създаде за делата, които сега тайнствено се извършват, защото бидейки Слово несъздадено по естество, с тези слова Аз правя Свое това, което сега възприех.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Понеже не призрачно Съм Човек по природа, съединеното с Мене естество се обоготворява поради взаимообщението на естествата; затова познайте Мен, единия Христос, Който спасявам това, от което, в което и което Съм.

Светилен: 

Виждам Твоя чертог украсен, Спасителю мой, но одежда нямам, за да вляза в него. Просвети одеянието на моята душа, Подателю на светлината, и ме спаси.

Хвалитни стихири:

Иудейското сборище се събира, за да предаде на Пилат Създателя и Твореца на всичко. О, беззаконници! О, неверници! Те приготвят съд за Този, Който иде да съди живи и мъртви; Изцеряващия страстите те приготвят за страдания; дълготърпеливи Господи, велика е Твоята милост, слава Тебе!

Беззаконният Иуда, който на вечерята топи с Тебе в блюдото, сега протяга ръце към беззаконниците, за да вземе сребърниците; той изчисли цената на мирото, но не се побоя да продаде Тебе, Безценния; той даде да му умиеш нозете, но на беззаконниците с целувка измамно Те предаде, Владико; той бе отхвърлен от апостолския лик и захвърли тридесетте сребърника, без да познае Твоето тридневно възкресение, чрез което, Господи, помилуй ни!

Лукавият предател Иуда с измамна целувка предаде Спасителя Господа и продаде на иудеите като роб Владиката на всичко; и като овца на заколение бе поведен Агнецът Божи, Синът на Отца, Многомилостивият.

По делата си се разкри Иуда – раб и лъжец, ученик и предател, приятел и дявол; следвайки подир Учителя, замисляше как да Го предаде и си казваше: „Ще Го предам и ще припечеля събраното съкровище.”. Той искаше и мирото да продаде и чрез измама Иисус да залови; с целувка предаде Христа, Който отиде като овца на заколение; Той е Агнецът Божий, Който единствен е добросърдечен и Човеколюбец.

Слава, и ныне, глас 2: Агнецът, Когото Исая проповядваше, отива на доброволно заколение и подлага плещите Си на бичуване, страните Си на удари, не отвръщайки лицето Си от срама на заплюването и се осъжда на ужасна смърт; Безгрешният приема всичко доброволно, за да даде на всички възкресение от мъртвите.

Стиховни стихири:

Днес се събра против Христа лукавото сборище и замисли против Него напразен заговор – да предаде Невинния на смърт пред Пилат. Днес с припечеленото Иуда си надява на врата бесило и се лишава, както от временния, тъй и от божествения вечен живот. Днес Каиафа неволно пророкува, казвайки: „По-добре е Един да умре за народа”. Та нали наистина Той дойде, за да пострада за нашите грехове и да ни освободи от робството на врага, като благ и Човеколюбец.

Днес Иуда слага маската на нищелюбието и тъй разкрива истинското си користолюбие, защото той не е загрижен за бедните и продава не мирото на грешницата, а Мирото небесно и скрива получените за Него сребърници. Бърза той да иде при беззаконните иудеи и им казва: „Какво ще ми дадете, за да ви Го предам?” О, сребролюбие предателско! Евтино продава Непродаваемия и извършва сделката според желанието на купувачите; не се скъпи за цената, но продава като избягал роб, защото обичай на крадците е да захвърлят ценното. Сега ученикът хвърли на псетата Светинята, защото неистовото му сребролюбие го накара да беснува против Своя Владика. Да бягаме от такова изкушение, зовейки: „Дълготърпеливи Господи, слава Тебе!”.

От преп. Йоан Дамаскин: Нравът твой е пълен с коварство, беззаконни Иудо, защото страдайки от сребролюбие, ти стана човеконенавистник. Щом си обичал богатството, защо дойде при Оня, Който учеше на бедност? Ако си Го обичал, защо продаде Безценния, като Го предаде на убиване? Ужаси́ се, слънце, заплачи, земьо, и разтърсена призови: „Благий Господи, слава Тебе!”.

От патр. Методий: Нека вече никой непосветен в тайните, о верни, да не пристъпва към Господната вечеря и да не се приближава към трапезата с коварство, като Иуда; защото той, като прие залъка, против Хляба въстана; имаше вид на ученик, а на дело стана убиец; заедно с иудеите се радваше, макар да беше един от апостолите; ненавиж-дайки целуваше, целувайки продаваше Изкупилия ни от проклятието - Бога и Спасителя на нашите души.

Слава: Нравът твой...

И ныне, глас 5, от преп. Козма Маюмски:  Посвещавайки в тайните Твоите ученици, Господи, Ти ги учеше така: „О, приятели, гледайте никакъв страх да не ви разлъчи от Мен, защото макар и да страдам, правя го за света. Да не се съблазните поради Мене, защото Аз не дойдох, за да Ми служат, но да послужа и да положа душата Си като изкупление за света. Ако сте Мои приятели, подражавайте Ми: оня, който иска да бъде пръв, нека бъде последен, господарят да бъде като слуга. Пребъдете в Мене, за да принесете грозд, защото Аз съм Лозата на живота.”

Богослужебни текстове от Страстната седмица - Велика Сряда

Велика Сряда

Тропар на Утренята:

Ето Младоженецът иде в полунощ и блажен е оня раб, когото намери буден, а недостоен е оня, когото намери безгрижен. Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на Царството, но опомни се и възкликни: „Свят, свят, свят си, Боже, заради Богородица помилуй нас!”.

Седални:

Блудницата пристъпи към Тебе, изливайки върху нозете Ти миро, смесено със сълзи, Човеколюбче, и чрез повелението Ти се избавя от смрадта на своите злини. А дишалият благодатта Твой неблагодарен ученик, отхвърля я и се облича в зловоние, продавайки Те поради сребролюбието си. Слава, Христе, на Твоето добросърдечие!

Лъжецът Иуда, подвизавайки се в сребролюбието, замисли да продаде коварно Тебе, Господи, Който Си Съкровището на живота; затова и опиянен тича той при беззаконните иудеи и ги пита: „Какво ще ми дадете, за да ви Го предам да Го разпнете?”.

Блудницата плачеше с глас, докато изтриваше пречистите Твои нозе с косите си и сърдечно стенеше от дълбините на сърцето си: „Не ме отхвърляй, нито Се гнуси от мене, Боже мой, но приеми ме каещата се и ме спаси, като единствен Човеколюбец!”.

Трипеснец на преп. Козма Маюмски

Песен 3

Ирмос: Като ме утвърди върху камъка на вярата, Ти отвори широко устата ми срещу моите врагове, защото духът ми се развесели, щом запях: „Няма свят, като нашият Бог и няма по-праведен от Тебе, Господи!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Напразно се събира беззаконният синедрион със злонравно намерение да обяви за осъден Теб – Избавителя, Христе, Комуто пеем: „Ти Си наш Бог, и няма по-свят от Тебе, Господи!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Злобното съвещание на беззаконниците с души изпълнени с богоборчество, замисля да умъртви праведния Христа, като неугоден тям; но ние Нему пеем: „Ти Си наш Бог, и няма по-свят от Тебе, Господи!”.

Кондак, глас 4: 

Беззаконствах повече от блудницата, Благий, и потоци сълзи съвсем не Ти принесох, но молейки се в безмълвие пред Тебе падам, целувайки с любов Твоите пречисти нозе, та да дариш като Владика опрощение на дълговете на мене, който Ти зова, Спасителю: „Избави ме от моите скверни дела!”.

Икос: 

Блудната преди жена внезапно стана целомъдрена, като възненавидя делата на срамния грях и телесните наслади, помнейки големия срам и съда с мъченията, който ще претърпят блудниците и грешниците, сред които първият съм аз; и макар да се боя, аз - безумният оставам в порочния си обичай. А блудната жена, като се уплаши, бързо се затича и отиде при Избавителя, викайки: „Човеколюбиви и Милосърдни, избави ме от моите скверни дела!”.

Синаксар

Песен 8

Ирмос: Понеже се слушаше думата на мъчителя, седемкратно бе разпалена някога пещта, в която отроците, потъпкали заповедта на царя, не изгоряха, но зовяха: „Всички творения Господни, Господа възпявайте и Го превъзнасяйте във всички векове!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Като изля скъпоценно миро върху Господнята и Божествена страшна Твоя глава, Христе, жената се докосна и до пречистите Ти нозе със своите осквернени ръце и викаше: „Всички творения Господни, Господа възпявайте и Го превъзнасяйте във всички векове!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Виновната грешница със сълзи умива нозете на Създателя и ги изтрива с косите си; затова тя не се лиши от опрощение за стореното в живота, но викаше: „Всички творения Господни, Господа възпявайте и Го превъзнасяйте във всички векове!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Свещенодейства се избавлението на благоразумната жена чрез спасителното устроение на сърцето й и потока от сълзи, в който тя без да се срамува се уми с изповед, зовейки: „Всички творения Господни, Господа възпявайте и Го превъзнасяйте във всички векове!”.

Песен 9

Ирмос: С чисти души и неосквернени уста елате да възвеличим Непорочната и Пречиста Майка на Емануил, чрез Чието застъпничество да се обърнем към Родения от Нея така: „Пощади душите ни, Христе Боже, и ни спаси!”.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Оказвайки се неразумен и лукав завистник, коварният Иуда оценява достойния за Бога дар, заради когото бе опростен дълга на греховете, търгувайки с боголюбезната благодат. Пощади душите ни, Христе Боже, и ни спаси!

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Отхвърлил заради злато близостта Христова, Иуда дойде при беззаконните началници и ги попита: „Какво ще ми дадете, за да ви предам по вашето желание Христа, Когото търсите?”. Пощади душите ни, Христе Боже, и ни спаси!

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

О, как си заслепен от сребролюбието, нечестиви Иудо! Заради него ти забрави това, на което бе научен - че дори целият свят не струва колкото една душа. И ето, сам надяна си бесилото поради отчаяние, предателю! Пощади душите ни, Христе Боже, и ни спаси!

Светилен: 

Виждам Твоя чертог украсен, Спасителю мой, но одежда нямам, за да вляза в него. Просвети одеянието на моята душа, Подателю на светлината, и ме спаси.

Хвалитни стихири:

В Теб – Сина на Девата, блудницата позна Бога и като извършителка на много дела, достойни за сълзи, тя с ридаене Те молеше така: „Отпусни дълга ми, както аз разпускам своите коси; възлюби любящата, която справедливо е ненавиждана и аз сред митарите ще Те проповядвам, Благодетелю Човеколюбче!”.

Скъпоценното миро блудницата смеси със сълзи и го изля върху Твоите пречисти нозе с целувки. И Ти веднага оправда я; и нам дай опрощение Ти, Който пострада за нас и ни спаси.

Когато грешницата принасяше мирото, тогава ученикът се уговаряше с беззаконниците. Тя се радваше, разливайки скъпоценното миро, а той пък бързаше да продаде Безценния. В Христа тя позна Владиката, а той се отдели от Него. Тя се освобождаваше, а Иуда се поробваше на врага. Страшно нещо е нерадението, а велико – покаянието! Дари ми го, Спасителю, Който пострада за нас и ни спаси.

О, Иудино окаянство! Гледаше той блудницата, целуваща Христовите нозе и коварно замисляше предателска целувка. Тя косите си разплете, а той оплете се в ярост, носейки вместо миро зловонна злоба, защото завистта не умее да предпочита полезното. О, Иудино окаянство! От него, Боже, избави нашите души.

Слава, глас 2: Грешницата бързаше да купи многоценно миро, с което да миропомаже Благодетеля и викаше към продавача на мирото: „Дай ми миро, та и аз да помажа Този, Който очисти всичките ми грехове!”.

И ныне, глас 6: Потъналата в грехове жена Те намери като спасително пристанище и смесвайки мирото със сълзи, викаше към Тебе: „Виж ме Ти, Който очакваш покаянието на съгрешаващите! Но, Владико, спаси ме от греховните вълни по Твоята велика милост!”.

Стиховни стихири:

Днес Христос идва в дома на фарисея и като пристъпи, жената – грешница падна в нозете Му, зовейки: „Погледни ме потъналата в грехове и отчаяната заради делата си, но неотхвърлена от Твоята благост, и дай ми, Господи, опрощение на моите злини и ме спаси!”.

Блудницата простря косите си към Теб, Владико, а Иуда протегна ръце към беззаконниците: тя – за да получи опрощение, а той – за да вземе сребърниците. Затова зовем към Теб, Който бе продаден и ни освободи: „Господи, слава Тебе!”.

Пристъпи жената гнусна и скверна, проливайки сълзи, Спасителю, и изповяда своето страдание: „Как ще Те погледна, о Владико? Но Ти Сам дойде, за да спасиш блудницата. Мен, мъртвата, вдигни от бездната, както вдигна Лазар от гроба на четвъртия ден. Приеми ме, окаяната, Господи, и ме спаси!”.

Отчаяната поради живота си и известната на всички със своя нрав жена, носейки миро, пристъпи към Тебе, думайки: „Не ме отхвърляй, Сине на Девата, не презирай моите сълзи, Радост на ангелите! Но приеми ме, каещата се, която Ти не отхвърли дори когато съгрешавах, по великата Си милост!”.

Слава, и ныне, глас 8, от преп. Касия: Господи, падналата в много грехове жена усети Твоето Божество и приемайки служението на мироносица, с ридание преди погребението миро Ти принася, казвайки: „Горко ми, защото за мене нощ е невъздържаният блуд, мрачна и безлунна е любовта към греха! Приеми извора на моите сълзи Ти, Който от облаците изливаш морските води. Склони към моите стенания сърдечни Ти, Който приклони небесата с неизказаното Твое понизяване! Ще целувам и ще изтрия с косите на главата си Твоите пречисти нозе, чийто стъпки щом Ева чу подир пладне в рая, със страх се скри. Бездната на моите грехове и на Твоите съдби кой ще изследва? Спасителю, Който спасяваш душите, не презирай мен, Твоята рабиня, понеже имаш безмерна милост!”.

Тропар на пророчеството, на 6-ти час:

Днес се събра лукавият синедрион и срещу Теб замисли напразен заговор; днес заради сговора си с тях Иуда с бесило се сгодява, а Каиафа неволно изповядва, че Ти едничък  заради всички смърт приемаш доброволно, Избавителю наш, Христе Боже, слава Тебе!