петък, 18 януари 2013 г.

6/19 януари - Богоявление. Кръщение Господне


Вечерня на празника - тук


Канони на Утренята от св. Козма Маюмски и от св. Иоан Дамаскин, глас 2. 

Песен 1
Ирмос: Силният в битки Господ откри дъното на дълбината и по суша поведе Своя народ, покривайки в бездната противниците, защото Се прослави.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Господ – Царят на вековете обновява в Йорданските струи подложилия се на тление Адам и съкрушава главите на криещите се там змии, защото Се прослави.

Въплътилият Се от Девата Господ, Който облече невеществения огън на Божеството във веществената плът, днес се покрива от Йорданските струи, защото Се прослави.

Господ, Който умива нечистотата на човеците, приемайки очистване в Йордан заради тези, на които Сам пожела да Се уподоби, оставяйки какъвто беше, просвещава намиращите се в тъмнина, защото Се прослави.

Ирмос: Преминава Израил по бурните морски вълни, които внезапно се оказаха суша, а Червеното море покри египетските конници като воден гроб чрез крепката сила на Господнята десница.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Сега на човеците Се яви светоносното Утро от пустинята при водите на Йордан – Ти, Царю на слънцето преклони шия, за да избавиш нашия родоначалник от мрачната страна и да очистиш творението от всяка сквернота.

Безначално Слово, Ти наново претворяваш погиналия чрез заблудата, погребвайки го със Себе Си в струите, неизказано приемайки властния Отечески глас: „Този е Моят възлюбен Отрок, равен на Мен по естество!”.

Песен 3
Ирмос: Господ, Който дава сила на нашите царе и издига рога на Своите помазаници, Се ражда от Девата и идва за кръщение; Нему, верни, да зовем: „Никой не е свят като нашия Бог, нито е праведен някой освен Тебе, Господи!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Някога безплодна и бездетна Христова Църкво, весели се днес, защото от вода и Дух синове ти се родиха и с вяра викат: „Никой не е свят като нашия Бог, нито е праведен някой освен Тебе, Господи!”.

С висок глас Предтечата вика в пустинята: „Приготвяйте пътищата на Христа и прави правете пътеките за нашия Бог, като зовете с вяра: Никой не е свят, като нашия Бог, нито е праведен някой освен Тебе, Господи!”.

Ирмос: Ние, които се избавихме от древните мрежи, разкъсани от челюстите на ненаситните лъвове, нека се възрадваме и да отворим уста, сплитайки сладкопесенни слова за Словото, Което е най-сладък дар за нас.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Този, който в началото насади смъртта в творението, явявайки се във вид на зловреден звяр, сега се помрачава от пришествието в плът на Владиката, сблъсквайки се с Него като с утро, явило се да съкруши вражеската му глава.

Владиката влече към Себе Си богосътвореното естество, погребано в утробата на мъчителя и отново го ражда, завършвайки Своето велико дело с възстановяване на земния род, защото Той дойде, желаейки да го очисти.

Ипакои, глас 5: Когато с Твоето явяване Ти всичко просвети, тогава соленото море на неверието побягна и Йордан, течащ надолу назад се върна, въздигайки ни към небето; но чрез висотата на Твоите божествени заповеди запази ни, Христе Боже, по молитвите на Богородица, и ни помилуй.

Песен 4
Ирмос: Чух Твоя глас, Господи, когото Ти нарече „глас на викащия в пустинята”, когато Ти загърмя над много води, свидетелствайки за Своя Син, и цял изпълнен със снизходилия Дух той извика: „Ти Си Христос, Божия Мъдрост и Сила!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

„Виждал ли е някой слънцето - светло по природа, очиствано да бъде?”, вика проповедникът. „Как аз с вода да Те умия, Сияние на славата и Образ на вечния Отец и бидейки трева как да се докосна до Твоето Божество, защото Ти Си Христос, Божия Мъдрост и Сила!”.

„Мойсей прояви боговдъхновено благоговение, с което се изпълни при срещата с Тебе, защото когато той разбра, че Ти му говориш от къпината, веднага лицето си покри; а аз как открито към Тебе да погледна или как да възложа ръката си на Тебе? Защото Ти Си Христос, Божия Мъдрост и Сила!”.

„Имайки душа разумна и почетен с дара на словото, боя се от неодушевените неща, защото ако Те кръстя, ще ме изобличи димящата от огън планина и морето, разделило се на две и този Йордан, който се върна назад, защото Ти Си Христос, Божия Мъдрост и Сила!”.

Ирмос: Очистен от огъня на тайнственото видение и възпявайки обновлението на човеците, пророкът извисява глас в Духа, разкриващ въплъщението на неизказаното Слово, Което съкрушава мощта на силните.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Всесветло Слово, изпратено от Отца, Ти дойде да разпръснеш пагубния нощен мрак и да изтръгнеш корена на човешките грехове и да изведеш заедно със Себе Си светлисинове от струите Йордански при Твоето кръщение, Блажени.

Съзирайки Самото преславно Слово, проповедникът открито вика към творението: „Този е, Който съществува преди мен, но подир мен прие плът и възсия съ-образен на нас с божествена сила, за да унищожи нашия ненавистен грях!”.

Привеждайки ни към Своето животворно пасище, Бог - Слово улавя змиите в гнездата им, разкъсвайки многото им мрежи и свързва оня, който порази в петата целия човешки род, спасявайки творението.

Песен 5
Ирмос: Началникът на живота Иисус идва, за да премахне осъждането на първосъздадения Адам; като Бог Той не се нуждае от очистване, но падналия очиства в Йордан, където убивайки враждата дарява мир, превъзхождащ всеки ум.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Когато безбройни множества се събраха при Йоан, за да се кръстят, той застана посред тях и им рече: „Кой, непокорни, ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Принесете на Христа достойни плодове, защото Той Се явява сега и дарява мир!”.

Заставайки посред Земеделецът и Създателят, като един от всички, вниква в сърцата и взимайки в ръка очистителната лопата премъдро разделя всемирното гумно, изгаряйки безплодната плява, а доброплодното жито дарява с вечен живот.

Ирмос: Умити с очищението на Духа от отровата на тъмния и скверен враг, ние стъпихме на нов и безопасен път, водещ към непристъпната радост, достъпна само за примирените с Бога.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Виждайки в мрака на съгрешенията и в неразкъсваеми окови този, комуто даде образ с пръстите Си, Създателят го вдигна и го сложи на раменете си, умивайки го сега в многоводните бездни от древния позор на Адамовото падение.

Нека с благочестие усърдно се сберем при пречистите извори на спасителния Поток и да съзрем Словото, въплътило Се от нетленната Девица, носещо почерпала за утоляване на божествената жажда, изцелявайки сладко недъга на света.

Песен 6
Ирмос: Гласът на Словото, светилникът на Светлината, утринната звезда – Предтечата на Слънцето вика в пустинята към всички люде: „Покайте се и се очистете, защото ето, дойде Христос, Който избавя света от тлението!”. 

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Христос, Чийто ремък, тоест съединението на Словото с това, което прие от нас, както учи Предтечата, е невъзможно да се развърже, роден нетленно от Бог - Отец, Се въплъщава нескверно от Девата и избавя земнородните от заблудата.

Във вечния огън Христос кръщава непокорните, които не Го признават за Бог, а в Духа чрез водата обновява тия, които разбират Неговото Божество, избавяйки ги от съгрешенията.

Ирмос: С всерадостен глас Отец яви Въжделения, Когото изведе от утробата Си: „Наистина Този, Който Се явява сега е Моят светозарен Син, Чието естество е като Моето и Който произлезе от човешкия род – Моето живо Слово и заедно с това – Човек по промисъл!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Пророкът, който по странен начин пребиваваше в утробата на морския лъв, на третата вечер от него излезе, предвещавайки на всички спасението от змията – човекоубиец чрез възобновяването в последните времена.

Когато се отвориха светлите небесни сводове, тайнозрителят видя изхождащият от Отца и пребиваващ върху пречистото Слово Дух да слиза като гълъб в неизказан образ и на людете указва да тичат при Владиката.

Кондак, глас 4: Явил Си Се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, осени нас, които разумно Те възпяваме: „Дойде и Се яви Ти, Който Си непристъпната Светлина!”.

Икос: В езическа Галилея, в Завулонската страна и в земята Нефталимова, както каза пророкът, възсия голяма светлина – Христос. На помрачените Се яви светло Сияние от Витлеем, и по-точно от Мария – Господ, Слънцето на правдата, разпръсква лъчи по цялата вселена. Затова вие, голи, които сте от Адама, елате всички да се облечем в Него, за да се сгреем, защото Той облича голите и просвещава помрачените. Дойде и Се яви Ти, Който Си непристъпната Светлина!

Песен 7
Ирмос: Благочестивите отроци, хвърлени в огнената пещ, бяха съхранени невредими от шумния росоносен вятър и от слизането на Божия Ангел; затова оросявани сред пламъка те с благодарност пееха: „Всевъзпяван Господи и Боже на отците ни, благословен Си!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Като на небето с трепет и учудване стояха ангелските войнства над Йордан, съзерцавайки тъй дивното снизхождане на Бога – как Този, Който държи горните води, сега стоеше във водите, облечен в плът, Бог на нашите отци.

В древност облакът и морето предизобразиха чудото на божественото кръщение – чрез тях древният подзаконен народ, пътувайки се кръсти, като морето бе образ на водата, а облакът – на Духа. Получавайки в тях съвършенство ние викаме: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Всички ние, верните, богословствайки за Този, от Когото получихме съвършенство, заедно с ангелите непрестанно ще славим Отца, Сина и Светия Дух, защото това са Ипостасите на единосъщната Троица, но Бог един, Когото възпяваме: „Господи и Боже на отците ни, благословен Си!”.

Ирмос: Този, Който укроти високия пламък на пещта, обхванал благочестивите юноши, изгори главите на змиите в струите Йорданови и трудно разпръскващата се мъгла на греха Той цялата изчиства с росата на Духа.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ти прекрати страшния Асирийски пламък, който Теб изобразяваше, като го превърна в роса; така и сега, Христе, Ти облече Се във вода, изгаряйки скрития злобен враг, който ни отклонява по хлъзгавия греховен път.

В древност при разделянето на Йордан народът Израилски премина по суша, предизобразявайки Теб Всесилния, Който сега стремително наставяш цялото творение на нетленния и по-добър път.

Знаем, че Ти преди милостиво напрати всепагубния потоп за всеобщо изтребление, о Боже, Който вършиш велики и дивни неща! А сега Христе, Ти потопи греха по Своето добросърдечие за човешкото спасение.

Песен 8
Ирмос: Вавилонската пещ, която източи роса яви преславна тайна – Йордан, щеше да приеме в струите си невеществения Огън и да вмести кръщаващия Се по плът Творец, Когото благославят людете и Го превъзнасят във всички векове.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

„Остави всеки страх - рече Избавителят на Предтечата - и Ми се покори, пристъпи към Мен като към Благ, защото такъв Съм по природа, подчини Се на повелението Ми и кръсти Мен – Снизходилия, Когото благославят людете и превъзнасят във всички векове.

Щом чу словата на Владиката, Предтечата с трепет простря ръка, но докосвайки главата на своя Създател, викна към Кръщаващия Се: „Освети ме, защото Ти Си Бог мой, Когото благославят людете и Го превъзнасят във всички векове!”.

На Йордан се яви Троичният Бог, Който е Естество свръх-божествено; Отец възгласи: „Този, Който Се кръщава е Моят Син възлюбен”, а Духът дойде при Равния на Себе Си, Когото благославят людете и Го превъзнасят във всички векове.

Ирмос: Творението вече е свободно, а тези, които преди бяха помрачени, сега са синове на светлината; само владетелят на тъмнината стене. Затова сега цялото преди окаяно наследие на народите, нека усърдно да благослови Причинителя на всичко това.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Тримата боговидни юноши, оросявани в огъня, ясно явиха съединението с човешката природа на Висшето Естество, пресветло сияещо в Трите Ипостаси, сякаш изгарящо с роса всяка пагубна заблуда.

Нека да се облече в бяло всяко земно естество, въздигано сега от падението към небето, защото чрез Словото, Което всичко държи, очистено във водните струи то избегна предишните прегрешения и пресветло се уми.

Не пеем Честнейшую, а припевите на празника:
Песен 9
Величай, душо моя, по-почитаната от небесните войнства Дева, Пречистата Богородица.
Ирмос: Никой език не може да Те възхвали достойно и дори висшият ум е в недоумение как да Те възпее, Богородице, но като Блага, приеми вярата ни, защото знаеш и нашата божествена любов; Ти си защитница на християните и Тебе ние величаем.

Величай, душо моя, Този, Който проси кръщение от Предтечата.
Величай, душо моя, Този, Който дойде да Се кръсти в Йордан.
Давиде, ела духом при просвещаваните и запей: „Пристъпете сега към Бога с вяра и се  просветете; този нищият – падналият Адам, викна и ето, идвайки, чу го Господ и обнови тленния в Йорданските струи!”.

Величай, душо моя, Засвидетелствания от Отеческия глас.
Величай, душо моя, Единият от Троицата, който преклони глава и прие кръщение. „Умийте се и се очистете – говори Исая – махнете лукавството пред Господа; жадуващи, идете при живата вода, защото Христос поръсва с водата на обновлението тия, които пристъпват към Него с вяра и кръщава с Духа за неостаряващ живот.”

Пророче, ела при Мен, простри ръката си и скоро Ме кръсти.
Пророче, остави сега и кръсти Мене, Който желая това, защото дойдох да изпълня всяка правда.
Да се опазим, верни, с благодатта и печата на Духа, защото както в древност евреите избягнаха гибелта чрез намазването с кръв на праговете си, тъй и този божествен купел на новорождението ще стане за нас изход; тогава ще видим и назалязващата светлина на Троицата.

Днес Владиката прекланя глава под ръката на Предтечата.
Ирмос: О, как превишат ума чудесата на Родилия Се от Тебе, Невесто всечиста, Майко благословена! Получили чрез Тебе всесъвършено спасение, ние достойно Те възхваляме, като Благоделка, принасайки Ти в дар благодарствена песен.

Днес Йоан кръщава Владиката в струите Йордански.
Днес Владиката погребва във водите греха човешки.
Това, което Мойсей видя в къпината сега ние съзряхме да става по небивали закони, защото огненосната Дева съхранена остана, раждайки светоносния Благодетел, явил се сега в Йорданските струи.

Днес Владиката е засвидетелстван свише, като Син възлюбен.
Днес Владиката дойде, за да освети естеството на водата.
Днес Владиката приема кръщение от ръката на Предтечата.
Ти помазваш човешката природа с общението на Духа, Безначални Царю, за да я даришсъс съвършенство, и очиствайки я с чистите струи посрамваш надменната сила на тъмата, като сега й даваш безкрайния живот.


неделя, 6 януари 2013 г.

7 януари / 25 декември - Рождество по плът на нашия Господ Иисус Христос



Канони на празничната Утреня, 
от преп. Козма Маюмски и преп. Йоан Дамаскин, глас 1:

Песен 1 
Ирмос: Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възвисете се! Пей на Господа, цяла земьо, и с веселие възпейте, люде, защото Се прослави!

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Създадения по образ Божи човек се подложи на тление заради престъплението и цял погина, лишавайки се от по-добрия божествен живот, но премъдрият Създател го обнови отново, защото Се прослави.

Като видя погиващ човека, когото създаде с ръцете Си, Творецът слиза, прекланяйки небесата и приема цялото му същество, въплъщавайки се истинно от божествената и чиста Дева, защото Се прослави.

Премъдростта, Словото и Силата, Синът и Сиянието на Отца по естество - Христос Бог, тайно от силите, както небесните, тъй и земните, се въ-човечи и отново ни обнови, защото Се прослави.

Ирмос: Творящият чудеса Владика спаси народа, когато някога пресуши морските вълни, а раждайки се по Своя воля от Девата, Той проправя за нас проходим път към небето; Него – равен по естество на Отца и Човек като нас, ние славим.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Осветената утроба яви Словото, ясно изобразено от неизгарящата къпина – Бога, съединен с човешки образ, развързващ окаяната Евина утроба от древното горко проклятие; Него ние земните славим!

Звездата ясно показа на мъдреците съществуващото преди слънцето Слово, Което дойде да опрости греховете, повито в бедна пещера, заради милосърдието Си към нас; те с радост видяха в Него и Човека и Господа.

Песен 3 
Ирмос: Към родения нетленно преди вековете от Отца Син и в последните времена от Девата въплътил Се безсеменно Христос Бог да извикаме: „Въздигна Ти нашата сила, Свят Си Ти, Господи!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Създаденият от земна пръст Адам, който чрез Божественото вдъхване стана причастен на нетленния живот, но чрез излъгването на жената падна в тлението, виждайки сега Христа, роден от Жена, зове: „Свят Си Ти, Който заради мене стана като мен, Господи!”.

Приемайки образа на изваяния от земна пръст човек и обличайки Се в немощната плът Ти й сподели божественото естество; ставайки смъртен, Ти остана Бог и въздигна нашия рог; Свят Си Ти, Господи!

Весели се, Витлееме, царствен граде на князете Иудини, защото Пастирът Израилев, Който е носен на раменете херувимски - Христос, явно от тебе произлезе и въздигайки нашия рог, Се възцари над всички.

Ирмос: Приеми песните на Твоите раби, Благодетелю, като смириш превъзнесената гордост на врага и ни възнеси над греха Ти, Който всичко виждаш, и утвърди възпяващите Те непоколебимо върху основите на вярата.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Пастирският хор се удиви, удостоявайки се по необичаен начин да съзре това, което превишава ума: всеблажения Плод на пречистата Невеста и безплътните войнства, които възпяваха безсеменно въплътилия Се Цар Христос.

Този, Който царува в небесната висота, по Своето милосърдие стана като нас от непознаващата брак Отроковица; бидейки невеществен преди, в последните дни Словото Се облече в плът, за да привлече към Себе Си падналия първосъздаден човек.

Ипакои, глас 8: На Теб - лежащия в ясли Младенец небето принесе първи плодове от езичниците, призовавайки мъдреците чрез звездата и ги изуми не със скиптри и престоли, а с крайна нищета. Защото кое е по-бедно от пещерата? И кое е по-смирено от пелените? Но в тях просия богатството на Твоето Божество; Господи, слава Тебе!

Песен 4 
Ирмос: Жезъл от корена Йесеев и Цвят от него Си, о Всехвални Христе; Ти разцъфтя от Девата и дойде от планината, засенчена с гора, въплъщавайки Се от непозналата мъж, но Си остана Бог Невеществен. Слава на Твоята сила, Господи!

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

О, Христе, Когото в древност Йаков пророкува като Очакване на народите, Ти възсия от Иудиното коляно и дойде да отнемеш могъществото на Дамаск и плячката на Самария, превръщайки заблудата в боголепна вяра. Слава на Твоята сила, Господи!

Възсиявайки като Звезда от Йаков, о Владико, Ти изпълни с радост звездобройците, мъдрите тълкуватели на словата на Валаам, древния прорицател, доведени при Тебе като начатък от езическите народи и открито ги прие, когато Ти принесоха приятни дарове.

Ти слезе в Девическата утроба като дъжд върху руно, Христе, и като капки, падащи на земята; Етиопия и Тарсис, Аравийските острови, владетелите на Сава и Мидия паднаха пред Теб, Спасителю; слава на Твоята сила, Господи!

Ирмос: В древност пророк Авакум предвъзвести, възпявайки обновлението на човешкия род, като се удостои да види неизказано образа на Христовото Рождество, защото Словото като малък Младенец произлезе от планината – Девата, за обнова на човеците.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ти дойде като равен на смъртните, Всевишни, доброволно приемайки плът от Девата, за да очистиш отровата на змийната глава, истински Боже, и да изведеш всички от мрачните врати към живоносната Светлина.

Народи, потопени в тление преди, а сега изцяло избавени от поразата на врага, вдигнете и запляскайте с ръце похвални песни, почитайки едничкия Христа, като Благодетел, дошъл при нас по милостта Си.

От корена Йесеев израснала Девице, Ти премина пределите на човешката природа, като роди предвечното Слово на Отца, както То Само благоволи да мине през Твоята запечатана утроба с необичайно самоумаление.

Песен 5 
Ирмос: Бог Си на мира и Отец на милосърдието, Ти ни прати Ангела на Великия Съвет, даряващ мир. Затова приведени към светлината на богопознанието, посрещайки зората след нощта, славословим Те, Човеколюбче.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Ти бе вписан сред робите на кесаря, подчинявайки се на неговото повеление, и нас – робите освободи от врага и греха; обеднявайки изцяло, подобно нам, Христе, Ти обоготвори нашата пръст чрез единението и общението Си с нея.

Ето, Девата зачена, както бе казано в древност, и роди въ-човечилия Се Бог и пребъдва Дева; чрез Нея примирени с Бога ние, грешните, както подобава с вяра Я възпяваме като истинска Богородица.

Ирмос: Ела при нас, помрачените, които след нощта на делата на заблудата сега Ти пеем бодро песен като на Благодетел, о Христе, и ни открий удобен път, та тръгвайки по него да придобием слава.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Чрез идването Си в плът Владиката навеки прекрати яростната ни вражда с Него, за да съкруши силата на душепагубния звяр и съедини света с невеществените същества, правейки Своя Отец достъпен за творението.

Помраченият преди народ видя Светлината на Сиянието от висините, а Синът привежда езичниците при Бога в наследие, подавайки неизказана благодат там, където грехът процъфтяваше в изобилие.

Песен 6 
Ирмос: От утробата си морският звяр изхвърли като младенец Йона цял, какъвто го погълна, а Словото, вселявайки Се в Девата и възприемайки плът, мина през Нея, опазвайки Я нетленна, защото бидейки Сам неподвластен на изтление, Той и Родилата Го съхрани невредима.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Дойде в плът Христос, нашият Бог, Когото Отец от утробата Си ражда преди утринната звезда; Този, Който управлява пречистите небесни Сили, лежи сега в скотски ясли и Се повива с пелени, но така разкъсва заплетените греховни мрежи.

Младо Отроче Се роди от естеството на Адам и на верните се даде Син, но Той е и Отец и Владетел на бъдещия век, и Се нарича Ангел на Великия Съвет; това е крепкият Бог, Който цялото творение държи в Своя власт. 

Ирмос: Попадайки в дълбините морски Йона Те молеше да дойдеш и бурята да укротиш; а аз поразен от стрелата на мъчителя, Теб възпявам, о Христе: „Погубителю на злините, скоро дойди при мен, ленивия!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Бог - Слово, Който изначално е от Бога, виждайки нашето естество безсилно да се опази каквото бе отначало, сега го укрепява, понизявайки Се Сам в ново общение с него и отново го явява свободно от страстите.

От чреслата на Авраам за нас дойде, за да въздигне като синове жалко падналите в мрака на съгрешенията; Той обитава в светлина, но сега благоволи да легне в ясли заради човешкото спасение.


Кондак, глас 3, самоподобен: Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непристъпния; ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват, защото заради нас Се роди като Отроче малко предвечният Бог!

Икос: Витлеем отвори Едем, елате да го видим – в тайната намерихме наслада. Елате да получим райските наслади в пещерата; там Се яви Корен ненапоен, даряващ опрощение; там се намери Кладенец неизкопан, от Когото в древност Давид пожела да пие. Там Девата роди Младенеца и веднага утоли жаждата на Адам и на Давид. Затова нека да побързаме и да отидем там, където Се роди като Отроче малко предвечният Бог.

Песен 7 
Ирмос: Отроците, възпитани в благочестие, пренебрегвайки нечестивото повеление, не се уплашиха от застрашителния огън, но пееха, стоейки посред пламъка: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Пастирите на полето се удостоиха с поразително светоносно явление, защото славата Господня ги озари и ангел извика: „Възпейте, защото Се роди Христос, благословеният Бог на отците!”.

Внезапно, заедно със словото на ангела, небесните войнства запяха: „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение: възсия Христос; благословеният Бог на отците!”.

„Какви са тия слова?” – рекоха пастирите – „Да идем и да видим божествения Христос!”. Стигайки във Витлеем, те Му се поклониха заедно с Родилата Го, пеейки: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Ирмос: Уловени от любовта към Царя на всичко, отроците презряха безбожните заплахи на страшно разгневения тиранин и щом ужасният огън отстъпи от тях, те викнаха към Владиката: „Во веки благословен Си!”.


Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Седемкратно усилената с разпалване клокочеща пещ изгаря яростно слугите, но не вреди на юношите, които пламъкът венча по волята на Господа и за благочестието им изобилно ги дари с роса.

Христе – Помощниче, Ти посрами врага на човеците, имайки Своето неизказано Въплъщение като покривало и приемайки сега нашия образ, донесе ни богатството на обожението, за пожелаването на което някога паднахме от висотата в бездните на мрака.

С всемогъществото Си Ти низвергна непристойно буйстващия грях, който разврати света с неудържима гордост; а тези, които той преди увлече, днес Ти спасяваш от неговите мрежи, въплъщавайки Се доброволно, Благодетелю.

Песен 8 
Ирмос: Оросяващата пещ показа образа на свръхестественото чудо,защото не изгаря юношите, които прие, така както и огънят на Божеството не изгори утробата на Девата, в която влезе. Затова да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Дъщерята Вавилонска някога взе от Сион пленените Давидови чеда, но сега сама изпраща своите деца – мъдреците с дарове, за да молят приелата в себе си Бога Давидова Дъщеря. Затова нека да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Инструментите не засвириха плачевни песни, защото чедата на Сион не пееха в чуждата земя, но възсиявайки от Витлеем Христос разрушава всяко Вавилонско заблуждение и музикален звън; затова нека да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Вавилон завладя царството и плененото богатство на Сион, а чрез пътеводната звезда Христос привлича към Сион Вавилонските съкровища - царете-звездобройци. Затова нека да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Ирмос: Старозаветните юноши, стоящи неопалимо сред огъня изобразяват запечатаната утроба на Отроковицата, която ражда свръхестествено; една и съща благодат извърши двете чудеса чрез едната чудодейна сила и кара човеците да ги възпяват.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Избягвайки безчинството да се обожи чрез заблуда, цялото творение с трепет, подобно на юношите в пещта, непрестанно възпява самоумалилото Се Слово, боейки се да не Му принесе хвала недостойна, бидейки изменчиво, макар и поддържано с мъдрост.

Идваш Ти, о Възкресение на народите, за да върнеш заблуденото човешко естество от хълмовете на пустинята към пасището, изпъстрено с цветя, явявайки се като Човек и Бог по Своя промисъл, та да разрушиш насилствената сила на човекоубиеца.

Песен 9
Величай, душо моя, по-почитаната и по-славната от небесните войнства Дева, Пречистата Богородица. 
Ирмос: Тайнство странно и преславно виждам – пещерата е небе, а Девата – херувимски престол; яслите са вместилище, където легна невместимият Христос Бог, Когото в песни величаем.

Величай, душо моя, Бога, Който Се роди по плът от Девата.
Величай, душо моя, Царя, родил Се в пещерата.
Виждайки особеното движение на непознатата нова звезда, явила се неотдавна и светеща по-ярко от небесните светила, мъдреците разбраха, че във Витлеем на земята Се е родил Царят Христос, за нашето спасение.

Величай, душо моя, Бога, Комуто се поклониха мъдреците.
Величай, душо моя, Този, Когото звездата възвести на мъдреците.
„Къде е новороденият царствен Отрок, Чиято звезда се яви? – питаха мъдреците – Къде е, понеже дойдохме да Му се поклоним?”. Тогава безумният богоборец Ирод се смути и в яростта си реши да убие Христа.

Величай, душо моя, Чистата Дева и единствена Богородица, родила Царя Христа.
Мъдреците и пастирите дойдоха да се поклонят на Христа, родил Се в град Витлеем.
Ирод разпита за точното време на явяването на звездата, под чието водителство във Витлеем мъдреците се поклониха на Христа с дарове; насочени към отечеството си от нея, те оставиха подигран жестокия детеубиец.

Днес Владиката Се ражда като Младенец от Майката - Дева. 
Ирмос: За нас е по-лесно в страх да възлюбим мълчанието, защото то е безопасно, но наистина е трудно с любов да изтъчем хармонични песнопения, о Дево; но Ти, Майко, дай ни сили да изпълним нашето желание.

Днес пастирите виждат Спасителя, повит в пелени и лежащ в ясли.
Днес неосезаемият Владика се повива във вехти пелени, като Младенец.
Видели смътните образи и миналите сенки на Словото, явило Се ново от заключените двери, о чиста Майко, ние почитаме истинската Светлина и достойно благославяме Твоята утроба.

Днес всяка твар се весели и радва, защото Христос Се роди от Девата Отроковица. 
Небесните сили възвестяват на света родилия Се Спасител, като Господ и Владика.
Величай, душо моя, властта на Триипостаното неразделно Божество. 
Величай, душо моя, Тази, която ни избави от проклятието.
Получили желаното и удостоили се с пришествието Божие, сега христолюбивите люде се утешават с вечното битие, защото то е животворно; подай ни благодат, Пречиста Дево, да се поклоним на сияйната слава!