сряда, 1 май 2013 г.

Богослужебни текстове от Страстната седмица - Велики Четвъртък


Велики Четвъртък

Тропар на Утренята:
Когато славните ученици при умиването на нозете на вечерята се просвещаваха, тогава нечестивият Иуда, обхванат от сребролюбие, се помрачаваше и Тебе – праведния Съдия предава на беззаконните съдии. Виж сега и ти, любителю на богатства, този, който се обеси заради тях! Бягай от ненаситната душа, която дръзна да стори такова нещо против Учителя! Господи, Който Си благ към всички, слава Тебе!
Канон от преп. Козма Маюмски
Песен 1
Ирмос: С удар се разсича Червеното море и пресъхва дълбината, повдигаща вълни; тя стана проходима за невъоръжения народ и едновременно с това се превърна в гроб за въоръжената войска. И песен боголепна се запя: „Славно Се прослави Христос, нашият Бог!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Причинителката и Подателката на живота – безпределната Божия Премъдрост Си създаде храм от Чистата и непознала мъж Майка, защото нашият Бог Христос, обличайки се в телесен храм славно Се прослави.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Като посвещава в тайните Своите приятели, истинската Божия Премъдрост приготвя насищаща душите трапеза и налива чаша с безсмъртие за верните. Да пристъпим и ние благочестиво и да викнем: „Христос, нашият Бог славно Се прослави!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Да чуем, верни, зовящата ни с възвишена проповед несътворена и единосъщна на Отца Божия Премъдрост, защото Тя зове: „Вкусете и познайте, че Аз съм Христос и викнете: „Христос, нашият Бог славно Се прослави!”.
Песен 3
Ирмос: Бидейки Господ и Създател на всичко, безстрастният Бог обедня и съедини със Себе Си създанието Си, и като стана Сам Пасха за тия, за които желаеше да умре, предварително Сам Себе Си предложи като ястие, казвайки: „Яжте Моето тяло и се утвърдете чрез вярата!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Със спасителната за целия човешки род Твоя Чаша, Благий, Ти напои Твоите ученици, като я изпълни с веселие; защото Сам над Себе Си свещенодействаш, викайки: „Пийте Моята кръв и се утвърдете чрез вярата!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
„Безумен е оня, който сред вас е предател – каза Ти на Своите ученици, Благий, и предрече – той няма да разбере словата Ми и като неразумен никога не ще ги приеме; но вие пребъдете в Мен и се утвърдете чрез вярата!”.
Седален, глас 1
Творецът на езерата, изворите и моретата ни научи на най-голямо смирение, като Се препаса с убрус и уми нозете на учениците, смирявайки Се поради изобилието на Своето добросърдечие и ни изведе от пропастта на злобата, единственият Човеколюбец.
Слава, глас 3: Като се смири поради добросърдечието Си, Ти уми нозете на Твоите ученици и ги насочи по божествения път; Петър първоначално не искаше да го умиеш, но после се подчини на божественото Твое повеление и умиван Теб усърдно молеше да ни дариш велика милост.
И ныне, глас 4: Докато вечеряше с Твоите ученици, Ти тайнствено яви, Владико, всесветото Твое заколение, чрез което се избавихме от тлението ние, почитащите Твоите свети страдания.
Песен 4
Ирмос: Като предвидя неизказаното Твое тайнство, Христе, пророкът викна: „Ти приготви крепка любов чрез силата Си, щедри Отче, защото изпрати единородния Си Син, Благий, за очистването на света!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Отивайки на страданията, чрез които за всички Адамови потомци източи безстрастие, Христе, Ти рече на Своите приятели: „Пожелах с вас да се причастя на тая Пасха, защото Мен – Единородния Си Син, Отец изпрати за очистването на света.”
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Причастявайки се от чашата, Христе Безсмъртни, Ти извика към учениците: „Няма вече да пия от плода на лозата в тоя живот с вас, защото Мен – Единородния Си Син, Отец изпрати за очистването на света.”
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
„Но казвам ви, че ново свръх-разумно Питие ще пия в Моето Царство – рече Ти, Христе на Твоите приятели – когато заедно с вас ще бъда там като Бог сред богове, защото Мен – Единородния Си Син, Отец изпрати за очистването на света.”

Песен 5

Ирмос: Свързвани с връзките на любовта, апостолите се подчиниха на Христа, Който владичества над всички и приеха умиване на прекрасните си нозе, чрез които благовестиха на целия свят.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Премъдростта Божия, Която поддържа неудържимата и възвисената във въздуха вода, и Която обуздава бездните и укротява моретата, сега влива вода в умивалника и Владиката умива нозете на рабите Си.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Владиката дава пример за смирение на учениците Си - Този, Който облича небето с облаци сега се препасва с кърпа и колена прекланя Този, в Чийто ръце е диханието на всичко съществуващо, за да умие нозете на рабите Си.
Песен 6
Ирмос:  Попаднах сред най-дълбоките води на греховете и не понасяйки повече вълненията им, като Йона зова към Теб, Владико: „От тлението ме избави!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
„Господ и Учител Ме наричате, ученици, и наистина такъв Съм Аз – рече Ти, Спасителю - затова подражавайте на примера, който ви дадох.”
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
„Онзи, Който няма никаква сквернота не се нуждае от умиване на нозете; и вие, ученици, сте чисти, но не всички, защото един от вас в миг ще се отклони в неистово безчинство.

Кондак, глас 2: 

Взимайки хляба в ръце, предателят тайно ги протяга и взима цената на Този, който създаде човека с ръцете Си; и непоправим остана Иуда, раб и лъжец.

Икос: 
Нека всички да се приближим със страх към тайнствената трапеза и с чисти души хляба да приемем, оставайки заедно с Владиката, за да видим как Той мие нозете на учениците и ги избърсва с кърпа, и да правим така, както видяхме, покорявайки се един на друг и един другиму нозете да умиваме, защото Христос заповяда на Своите ученици да правят така; но не послуша това Иуда, раб и лъжец.

Песен 7

Ирмос: Отроците във Вавилон не се уплашиха от пламъка в пещта, но хвърлени сред огъня и оросявани възпяваха: „Благословен Си, Господи, Боже на нашите отци!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Кимайки с глава, Иуда замисляше злодеянието си и търсеше удобно време, за да предаде на осъждане Съдията, Който е Господ на всички и Бог на нашите отци.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
„Един от вас ще Ме предаде” - рече на приятелите Си Христос; а те, като забравиха веселието, обхванати от скръб и страх запитаха: „Кажи ни кой е, Боже на нашите отци?”
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
„Този, който с Мен дръзко слага ръка в блюдото; за него щеше да е по-добре изобщо да не влиза през вратите на живота!” – така предателя посочи Христос, Бог на нашите отци.

Песен 8

Ирмос: За отеческите закони търпяха беди блажените юноши във Вавилон, но като презряха царската безумна заповед сред неопалващия огън за Владиката пееха достойна песен: „Възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Апостолите - блажени съ-трапезници на Словото в Сион, тръгнаха след Него като агнета след пастир и съединени неразлъчно с Христа, хранени с божественото слово, те с благодарност викаха: „Възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Като доброволно забрави закона на любовта, злославният Искариот приготви за предателство нозете си, които Ти уми; и вкусвайки от Хляба – Твоето божествено Тяло, той вдигна пета срещу Тебе, Христе, и не пожела да призове: „Възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Безсъвестният Иуда прие Тялото, което опрощава греха и божествената Кръв, която се пролива за света; но не се засрами да пие това, що продаде за цена, не се отврати от злото и не пожела да призове: „Възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.

Песен 9

Ирмос: Елате, верни, с възвишени умове да се насладим на гостоприемството на Владиката и на безсмъртната трапеза в горницата и да чуем възвишено слово от Словото, Което ние величаем.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Словото рече на учениците: „Идете и пригответе в горницата Пасхата, която утвърждава умовете, посвещавани от Мене в тайнството чрез безквасното истинно слово и величайте ненарушимата благодат.”
 Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Отец ражда преди вековете Мен – Творческата Премъдрост; като начало на Своите пътища Той Ме създаде за делата, които сега тайнствено се извършват, защото бидейки Слово несъздадено по естество, с тези слова Аз правя Свое това, което сега възприех.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Понеже не призрачно Съм Човек по природа, съединеното с Мене естество се обоготворява поради взаимообщението на естествата; затова познайте Мен, единия Христос, Който спасявам това, от което, в което и което Съм.
Светилен: 
Виждам Твоя чертог украсен, Спасителю мой, но одежда нямам, за да вляза в него. Просвети одеянието на моята душа, Подателю на светлината, и ме спаси.
Хвалитни стихири:
Иудейското сборище се събира, за да предаде на Пилат Създателя и Твореца на всичко. О, беззаконници! О, неверници! Те приготвят съд за Този, Който иде да съди живи и мъртви; Изцеряващия страстите те приготвят за страдания; дълготърпеливи Господи, велика е Твоята милост, слава Тебе!
Беззаконният Иуда, който на вечерята топи с Тебе в блюдото, сега протяга ръце към беззаконниците, за да вземе сребърниците; той изчисли цената на мирото, но не се побоя да продаде Тебе, Безценния; той даде да му умиеш нозете, но на беззаконниците с целувка измамно Те предаде, Владико; той бе отхвърлен от апостолския лик и захвърли тридесетте сребърника, без да познае Твоето тридневно възкресение, чрез което, Господи, помилуй ни!
Лукавият предател Иуда с измамна целувка предаде Спасителя Господа и продаде на иудеите като роб Владиката на всичко; и като овца на заколение бе поведен Агнецът Божи, Синът на Отца, Многомилостивият.
По делата си се разкри Иуда – раб и лъжец, ученик и предател, приятел и дявол; следвайки подир Учителя, замисляше как да Го предаде и си казваше: „Ще Го предам и ще припечеля събраното съкровище.”. Той искаше и мирото да продаде и чрез измама Иисус да залови; с целувка предаде Христа, Който отиде като овца на заколение; Той е Агнецът Божий, Който единствен е добросърдечен и Човеколюбец.
Слава, и ныне, глас 2: Агнецът, Когото Исая проповядваше, отива на доброволно заколение и подлага плещите Си на бичуване, страните Си на удари, не отвръщайки лицето Си от срама на заплюването и се осъжда на ужасна смърт; Безгрешният приема всичко доброволно, за да даде на всички възкресение от мъртвите.
Стиховни стихири:
Днес се събра против Христа лукавото сборище и замисли против Него напразен заговор – да предаде Невинния на смърт пред Пилат. Днес с припечеленото Иуда си надява на врата бесило и се лишава, както от временния, тъй и от божествения вечен живот. Днес Каиафа неволно пророкува, казвайки: „По-добре е Един да умре за народа”. Та нали наистина Той дойде, за да пострада за нашите грехове и да ни освободи от робството на врага, като благ и Човеколюбец.
Днес Иуда слага маската на нищелюбието и тъй разкрива истинското си користолюбие, защото той не е загрижен за бедните и продава не мирото на грешницата, а Мирото небесно и скрива получените за Него сребърници. Бърза той да иде при беззаконните иудеи и им казва: „Какво ще ми дадете, за да ви Го предам?” О, сребролюбие предателско! Евтино продава Непродаваемия и извършва сделката според желанието на купувачите; не се скъпи за цената, но продава като избягал роб, защото обичай на крадците е да захвърлят ценното. Сега ученикът хвърли на псетата Светинята, защото неистовото му сребролюбие го накара да беснува против Своя Владика. Да бягаме от такова изкушение, зовейки: „Дълготърпеливи Господи, слава Тебе!”.
От преп. Йоан Дамаскин: Нравът твой е пълен с коварство, беззаконни Иудо, защото страдайки от сребролюбие, ти стана човеконенавистник. Щом си обичал богатството, защо дойде при Оня, Който учеше на бедност? Ако си Го обичал, защо продаде Безценния, като Го предаде на убиване? Ужаси́ се, слънце, заплачи, земьо, и разтърсена призови: „Благий Господи, слава Тебе!”.
От патр. Методий: Нека вече никой непосветен в тайните, о верни, да не пристъпва към Господната вечеря и да не се приближава към трапезата с коварство, като Иуда; защото той, като прие залъка, против Хляба въстана; имаше вид на ученик, а на дело стана убиец; заедно с иудеите се радваше, макар да беше един от апостолите; ненавиж-дайки целуваше, целувайки продаваше Изкупилия ни от проклятието - Бога и Спасителя на нашите души.
Слава: Нравът твой...
И ныне, глас 5, от преп. Козма Маюмски:  Посвещавайки в тайните Твоите ученици, Господи, Ти ги учеше така: „О, приятели, гледайте никакъв страх да не ви разлъчи от Мен, защото макар и да страдам, правя го за света. Да не се съблазните поради Мене, защото Аз не дойдох, за да Ми служат, но да послужа и да положа душата Си като изкупление за света. Ако сте Мои приятели, подражавайте Ми: оня, който иска да бъде пръв, нека бъде последен, господарят да бъде като слуга. Пребъдете в Мене, за да принесете грозд, защото Аз съм Лозата на живота.”