неделя, 23 юни 2013 г.

Петдесетница - Велика Вечерня на Свети Дух


В Неделя на Петдесетница вечерта - 


Велика Вечерня с коленопреклонните молитви 
Преславно чудо днес видяха всички народи в града Давидов, когато Дух Свети слезе в огнени езици, както повествува богословесният Лука, пишейки: „Когато бяха събрани Христовите ученици биде шум като че от бурен вятър и напълни къщата, в която седяха, и всички наченаха да говорят непознати слова, непознати учения, необичайни наставления за Светата Троица.” (2)
Дух Свети е бил винаги, и е и ще бъде; нито има начало, не ще има и край, но винаги е заедно с Отца и Сина и към Тях Се причислява: Живот и Животворящ, Светлина и Подател на светлина, Сам благ и Извор на благост. Чрез Него се познава Отец и се прославя Сина, и от всички се постига едната сила, единия порядък, едното поклонение на Светата Троица. (2)
Дух Свети е светлина, живот и жив разумен Извор. Дух на премъдрост, Дух на разум, благ, прав, мислещ, владичестващ, очистващ съгрешенията; Бог и Творец на богове по благодат; Огън, изхождащ от Огъня; говорещ, действащ, разпределящ дарованията. Чрез Него се увенчаваха всички пророци и божествените апостоли с мъчениците. Това е нещо странно за слуха и за съзерцанието: Огън, разделящ Се за раздаване на дарованията! (2)

Слава и ныне, глас 6: Царю Небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който Си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и Се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благи, нашите души.

Велик прокимен, глас 7: Кто Богъ вeлій яко Богъ нaшъ? Ти еси Богъ творяй чудеса.
Стихъ 1: Сказaлъ єси въ людехъ силу твою. Кто Богъ вeлій:
Стихъ 2: И рехъ: ныне начaхъ, сія измена десницы Вышняго. Кто Богъ вeлій:
Стихъ 3: Помянyхъ дела Господня, яко помяну от начaла чудеса Твоя. Кто Богъ вeлій:

И първите коленопреклонни молитви със съответните прошения от 
Паримийника.
Ектения: Рцeмъ вси... и вторите коленопреклонни молитви.
Спод0би Господи... и третите коленопреклонни молитви.
Ектения: Исп0лнимъ вечeрнюю молитву нaшу...

Стиховни стихири, глас 3:
Сега явно знамение за всички станаха езиците, защото иудеите, от които е по плът Христос, падайки в недъга на неверието, отпаднаха от Божията благодат, а ние – призваните от езичниците, се сподобихме с божествената светлина, утвърдени от словата на учениците, които известяваха за славата на Благодетеля на всички - Бога. Заедно с тях, прекланяйки сърца и колена, с вяра да се поклоним на Светия Дух, утвърдени в Спасителя на нашите души.
Сега Духът Утешител Се изля над всяка плът, започвайки от лика на апостолите, и от тях по причастие Той простря благодатта над верните; Той удостовери Своето властно пришествие в огнен вид, раздавайки на учениците езици за песнопения и слава Божия. Затова, просвещавани разумно в сърцата и утвърдени във вярата от Светия Дух, молим се за спасението на нашите души.
Сега апостолите се обличат свише със силата Христова, защото Утешителят ги обновява, обновявайки Се Сам в тях чрез тайнственото обновление на разума. Проповядвайки с необикновени и възвишени гласове, те ни учат да почитаме вечносъществуващото и просто Три-ипостасно Естество на Благодетеля на всички - Бога. Затова, просветени с техните учения, нека се поклоним на Отца, Сина и Духа, молейки се за спасението на нашите души.
Слава и ныне, глас 8: Елате, народи, да се поклоним на Три-ипостасното Божество – на Сина в Отца със Светия Дух; защото Отец извън времето ражда съ-вечния и съ-престолен Син и Дух Свети е в Отца, прославян със Сина; една Сила, една Същност, едно Божество. Покланяйки Му се, всички казваме: „Свети Боже, Който всичко Си сътворил чрез Сина при съдействието на Светия Дух! Свети Крепки, чрез Когото познахме Отца и чрез Когото Дух Свети дойде в света! Свети Безсмъртни Утешителю – Душе, Който от Отца изхождаш и почиваш в Сина! Троице Свята, слава Тебе!”
Тропар, глас 8:
Благословен Си, Христе Боже наш, Който риболовците показа премъдри, изпращайки им Светия Дух, и чрез тях улови вселената, Човеколюбче, слава Тебе!

Канони на Утренята - тук
Вечерня - тук


събота, 1 юни 2013 г.

5-та Неделя след Пасха - на Самарянката

Из богослужението на празника

Стихири на Господи воззвах:
При извора в шестия час дойде Ти, Който Си Извор на чудеса, за да уловиш плода на Ева; защото в този час Ева излезе от рая, излъгана от змията. И ето, приближи се самарянката, за да напълни вода и като я видя, Спасителят й рече: „Дай ми вода да пия и Аз ще те наситя с жива вода!”. И като изтича в града, целомъдрената възвести веднага на народа: „Елате да видите Христа Господа, Спасителя на нашите души!”.
Щом Господ дойде на кладенеца, самарянката молеше Добросърдечния: „Дай ми водата на вярата и ще приема радостта и избавлението на купелните водни струи!”. Подателю на живота, Господи, слава Тебе!
Съ-безначалният и съ-вечен Син и Слово на Отца, Изворът на изцеленията дойде на извора и жена от Самария се появи, за да си налее вода. Като я видя, Спасителят й каза: „Дай ми вода да пия и иди, повикай мъжа си!”. А тя пък, мислейки, че разговаря с човек, а не с Бог искаше да се прикрие и рече: „Нямам мъж!”. И Учителят и каза: „Право рече, че нямаш мъж, защото петима мъже си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж.” А тя поразена от словата Му побягна към града и на народа викаше: „Елате, вижте Христа, Който дава на света велика милост!”.
Слава, глас 6: При кладенеца на Йаков Иисус намери самарянката и поиска от нея вода – Той, Който с облаци покрива земята! О, чудо! Носеният от херувимите беседваше с жена - блудница; вода просеше Поставилият земята върху водите; вода искаше Този, Който изпълва с води езера и извори, желаейки наистина да привлече оплетената от неприятеля - враг и да напои с жива вода нея - тежко изгаряната от срамни дела, като единствен Добросърдечен и Човеколюбец.
Слава на стиховните, глас 8: 
Когато по неизказания Твой промисъл, Христе Боже, Ти Се яви в плът, самарянката чу Твоето слово, Човеколюбче, остави при кладенеца стомната си и се затича да каже на намиращите се в града: „Елате, вижте Сърцеведеца, не е ли Той очакваният Христос, Който има велика милост!”.
Кондак, глас 8: 
Дошлата с вяра на кладенеца самарянка видя Теб – Водата на премъдростта и като се напои обилно с Нея, тя навеки наследи небесното Царство и придоби вечната слава.
Икос: Нека чуем какво ни учи Йоан за свещените тайни, извършени в Самария: как Господ беседва с жена, просейки от нея вода, макар Сам Той, Който е съ-престолен на Отца и Духа, да е събрал водите в техните вместилища, защото Той дойде да потърси Своя образ, като Бог прославен навеки.
Ексапостиларий:
В Самария дойде, всесилен мой Спасителю, и беседвайки с жената, поиска вода да пиеш Ти, Който източи за евреите вода от твърдата скала. Така Ти я приведе към вярата в Тебе и сега тя се наслаждава вечно на живота в небесата.
Хвалитни стихири:
Да ликуват днес радостно небето и земята, защото Христос Се яви в плът като човек, за да избави от проклятието Адам с целия му род. И дивно Се прослави с чудеса, идвайки в Самария; като беседваше с жената, поиска й вода, макар облаците да изпълва с води. Затова нека всички верни да се поклоним на доброволно Обеднелия по Своето добросърдечно произволение.
Тъй казва Господ на самарянката: „Ако познаваше дара Божи и Кой ти казва: дай ми вода да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал да пиеш, така че да не ожаднееш никога!”.

Слава, глас 6: Живоначалният Извор Иисус, нашият Спасител, достигайки до извора на патриарха Йаков, поиска да пие вода от жената - самарянка, а когато тя Му рече, че иудеите не общуват със самаряните, мъдрият Създател я привлече със сладостни слова към просба за вечно живата вода, която тя прие и на всички проповядва, казвайки: „Елате и вижте Оня, Който вижда съкровените неща; Той е Бог, дошъл в плът, за да спаси човека!”.