6/19 януари - Богоявление. Кръщение Господне

Вечерня на празника - тук

Всенощно бдение

Велико повечерие:

След първото Трисветое – тропaр прaзника.

След второто Трисветое – кондaк на празника.

След Слава вышнихъ Богу... - стихири на литията, глас 4, от преп. Козма Маюмски:

Този, Който Се облича в светлината като в дреха, заради нас благоволи да стане като нас и днес Се облича в Йорданските струи, не защото Сам Се нуждае от очистване, а защото в Себе Си за нас устройва ново раждане. О, чудо! Христос Бог без огън претопява и без разрушение възсъздава, спасявайки тия, които се просвещават в Него - Спасителят на нашите души.

Виждайки да вървиш към него Ти, Който очистваш греховете на света в Дух и огън, Кръстителят се ужаси и разтреперан викаше така: „Не смея да се докосна до Твоята пречиста глава, но освети ме с Твоето божествено явяване, Владико, единствен Човеколюбче!”

Елате да подражаваме на мъдрите девици, елате да срещнем явилия Се Владика, защото Той дойде като Жених при Йоан. Като Те видя Йордан се уплаши и се спря, а Йоан викна: „Не смея да се докосна до главата на Безсмъртния!” Светият Дух слезе във вид на гълъб, за да освети водите и се чу глас от небето: „Този е Моят Син, Който дойде да спаси човешкия род!” Господи, слава Тебе!

Кръщава Се Христос и излиза от водите, за да възведе със Себе Си света и вижда отворените небеса, които Адам затвори за себе си и за своите потомци; и за божествеността на Христа свидетелстват Духът, Който слиза над Себеподобния Си и Гласът от небето, защото Засвидетелстваният е Спасителят на нашите души.

Трепереше ръката на Кръстителя, когато се докосна до пречистата Ти глава, Йордан се върна обратно, не дръзвайки да Ти служи, защото как реката, която се уплаши от Иисус Навин да не се уплаши от своя Творец? Но Ти изпълни целия Си промисъл, Спасителю наш, за да спасиш света със Своето явяване, единствен Човеколюбче.

Слава, глас 8: Господи, желаейки да изпълниш това, което бе определил от века, Ти прие служители на Твоята тайна от цялото творение: от ангелите – Гавриил, от човеците – Девата, от небесата – звездата и от водите – Йордан, в когото изтреби беззаконието на света, Спасителю наш, слава Тебе!

И ныне, глас 8: Днес творението се просвещава, днес всичко се весели, небесното заедно със земното, ангелите и човеците се съединяват, защото където е пришествието на Царя, там се сбира и целият порядък. Затова нека се стечем на Йордан и да видим всички как Йоан потапя главата на Неръкотворния и Безгрешния; и нека заедно с апостолите да възкликнем: „Яви се Божията благодат, спасителна за всички човеци, която озарява и дарява на верните велика милост!”.

Стихири на стиховните, самогласни, глас 2:

Виждайки Те на река Йордан да отиваш към него, Йоан рече: „Христе Боже, защо идваш при Своя раб, Господи, като нямаш никаква нечистота? В чие име да Те кръстя? На Отца ли? Но Ти Го носиш Сам в Себе Си! На Сина ли? Но това Си Ти Самият въплътен! На Светия Дух ли? Та Ти можеш да Го преподаваш на верните чрез духването на устата Си! Боже, Който ни Се яви, помилуй ни!

Стих: М0рето видя и побягна, а Йордан се върна назад.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха, защото и херувимите не могат да гледат Твоята слава, нито серафимите да я съзерцават, но предстоейки със страх едните Те носят, а другите славят Твоята сила. Заедно с тях, Милостиви, ние възвестяваме хвала на Тебе, казвайки: „Боже, Който ни Се яви, помилуй ни!”.

Стих: Какво ти е, море, че побягна? И ти, Йордане, защо се върна назад?

Днес Творецът на небето и земята идва в плът на Йордан, просейки кръщение, за да очисти света от вражеската измама и от раб Се кръщава безгрешният Владика на всичко и чрез водата дава очистване на човешкия род. Нека към него да извикаме: Боже, Който ни Се яви, помилуй ни!

Слава, и ныне, глас 6, от преп. Теофан Начертани: Светлият светилник, запален от безплодната, виждайки в Йордан възсиялото от Девата Слънце да иска кръщение, в страх и радост викаше към Него: „Ти ме освети, Владико, с Твоето божествено явяване!”.

Тропар, глас 1:

При Твоето кръщение в Йордан, Господи, откри се поклонението на Троицата, защото гласът на Родителя свидетелстваше за Тебе, наричайки Те възлюбен Син и Духът във вид на гълъб потвърждаваше истинността на думите. Явил Се, Христе Боже, и просветил света, слава Тебе! (3)

Празнична Утреня

На Бог Господ: тропар на празника – 3.

Първи седални, глас 3. Подобен: Красоте девства:

Когато дойде на Йордан и Се кръсти от Предтечата, Спасителю Христе, Ти бе засвидетелстван като възлюбен Син и Се яви като съ-безначален на Отца, а Светият Дух над Тебе слезе и просветени от Него ние викаме: „Слава на Троичния Бог!”.

Слава, и ныне, глас 4: Йорданските струи Си осветил, съкрушил си силата на греха, Христе Боже наш, преклонил Си Се под ръцете на Предтечата и си спасил човешкия род от измамата; затова Те молим да спасиш нашите души.

Втори седални, глас 5. Подобен: Собезначaльное сл0во:

Слове Божий, преславно облечен в светлина, потапяйки Се в Йорданските струи Ти обнови Адамовото естество, съкрушено от лукавото непослушание; затова Те възхваляваме и всички славословим Твоето свето явяване.

Слава, и ныне, глас 4: „Реко Йорданска, защо се удиви, като видя Невидимия гол?”. „Видях Го и се разтреперих, рече, защото как да не се уплаша и да не се скрия от Него? Ангелите се уплашиха, като Го видяха, ужаси се небето, земята затрепери и морето заедно с всичко видимо и невидимо притихна. Христос Се яви на Йордан, за да освети водите.”

Седален след полиелея, глас 4. Подобен: Удивися Иосифъ:

Елате, верни, да видим къде Се кръсти Христос; да тръгнем, прочее, към река Йордан, към гласа на викащия в пустинята и да видим там Създателя на Адам, върху Когото, по неизказаното Му добросърдечие, рабът полага ръката си и да викнем със силен глас към Него: „Ти дойде и Се яви на Йордан, за да осветиш водите!”. Слава, и ныне, същият.

Степенни, 1-ви антифон на глас 4.

Прокимен, глас 4: Морето видя и побягна, а Йордан се върна назад. Стих: Какво ти е, море, че побягна? И ти, Йордане, защо се върна назад?

Празнично евангелие. След 50 псалом вместо Молитвами пеем:

Слaва: Днес нека всичко се възрадва, Христос Се яви в Йордан. И ныне: същото.

Стихира след 50 псалом, глас 6:

Бог Слово Се яви в плът на рода човешки и дойде да Се кръсти в Йордан, а Предтечата Му рече: „Как ще простра ръка, за да се докосна до главата на Този, Който всичко държи? Макар да Си Младенецът на Мария, но аз зная, че Ти Си Предвечният Бог! Ходиш по земята, възпяван от серафимите, а аз Твоят раб, не съм се научил да кръщавам Владика!”. Непостижими Господи, слава Тебе!

Канони – от св. Козма Маюмски и от св. Иоан Дамаскин, на глас 2.  Катавасии двойни - ирмосите на двата канона.

Песен 1

Ирмос: Силният в битки Господ откри дъното на дълбината и по суша поведе Своя народ, покривайки в бездната противниците, защото Се прослави.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Господ – Царят на вековете обновява в Йорданските струи подложилия се на тление Адам и съкрушава главите на криещите се там змии, защото Се прослави.

Въплътилият Се от Девата Господ, Който облече невеществения огън на Божеството във веществената плът, днес се покрива от Йорданските струи, защото Се прослави.

Господ, Който умива нечистотата на човеците, приемайки очистване в Йордан заради тези, на които Сам пожела да Се уподоби, оставяйки какъвто беше, просвещава намиращите се в тъмнина, защото Се прослави.

Ирмос: Преминава Израил по бурните морски вълни, които внезапно се оказаха суша, а Червеното море покри египетските конници като воден гроб чрез крепката сила на Господнята десница.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Сега на човеците Се яви светоносното Утро от пустинята при водите на Йордан – Ти, Царю на слънцето преклони шия, за да избавиш нашия родоначалник от мрачната страна и да очистиш творението от всяка сквернота.

Безначално Слово, Ти наново претворяваш погиналия чрез заблудата, погребвайки го със Себе Си в струите, неизказано приемайки властния Отечески глас: „Този е Моят възлюбен Отрок, равен на Мен по естество!”.

Песен 3

Ирмос: Господ, Който дава сила на нашите царе и издига рога на Своите помазаници, Се ражда от Девата и идва за кръщение; Нему, верни, да зовем: „Никой не е свят като нашия Бог, нито е праведен някой освен Тебе, Господи!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Някога безплодна и бездетна Христова Църкво, весели се днес, защото от вода и Дух синове ти се родиха и с вяра викат: „Никой не е свят като нашия Бог, нито е праведен някой освен Тебе, Господи!”.

С висок глас Предтечата вика в пустинята: „Приготвяйте пътищата на Христа и прави правете пътеките за нашия Бог, като зовете с вяра: Никой не е свят като нашия Бог, нито е праведен някой освен Тебе, Господи!”.

Ирмос: Ние, които се избавихме от древните мрежи, разкъсани от челюстите на ненаситните лъвове, нека се възрадваме и да отворим уста, сплитайки сладкопесенни слова за Словото, Което е най-сладък дар за нас.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Този, който в началото насади смъртта в творението, явявайки се във вид на зловреден звяр, сега се помрачава от пришествието в плът на Владиката, сблъсквайки се с Него като с утро, явило се да съкруши вражеската му глава.

Владиката влече към Себе Си богосътвореното естество, погребано в утробата на мъчителя и отново го ражда, завършвайки Своето велико дело с възстановяване на земния род, защото Той дойде, желаейки да го очисти.

Ипакои, глас 5:

Когато с Твоето явяване Ти всичко просвети, тогава соленото море на неверието побягна и Йордан, течащ надолу назад се върна, въздигайки ни към небето; но чрез висотата на Твоите божествени заповеди запази ни, Христе Боже, по молитвите на Богородица, и ни помилуй.

Песен 4

Ирмос: Чух Твоя глас, Господи, когото Ти нарече „глас на викащия в пустинята”, когато Ти загърмя над много води, свидетелствайки за Своя Син, и цял изпълнен със снизходилия Дух той извика: „Ти Си Христос, Божия Мъдрост и Сила!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

„Виждал ли е някой слънцето - светло по природа, очиствано да бъде?”, вика проповедникът. „Как аз с вода да Те умия, Сияние на славата и Образ на вечния Отец и бидейки трева как да се докосна до Твоето Божество, защото Ти Си Христос, Божия Мъдрост и Сила!”.

„Мойсей прояви боговдъхновено благоговение, с което се изпълни при срещата с Тебе, защото когато той разбра, че Ти му говориш от къпината, веднага лицето си покри; а аз как открито към Тебе да погледна или как да възложа ръката си на Тебе? Защото Ти Си Христос, Божия Мъдрост и Сила!”.

„Имайки душа разумна и почетен с дара на словото, боя се от неодушевените неща, защото ако Те кръстя, ще ме изобличи димящата от огън планина и морето, разделило се на две и този Йордан, който се върна назад, защото Ти Си Христос, Божия Мъдрост и Сила!”.

Ирмос: Очистен от огъня на тайнственото видение и възпявайки обновлението на човеците, пророкът извисява глас в Духа, разкриващ въплъщението на неизказаното Слово, Което съкрушава мощта на силните.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Всесветло Слово, изпратено от Отца, Ти дойде да разпръснеш пагубния нощен мрак и да изтръгнеш корена на човешките грехове и да изведеш заедно със Себе Си светлисинове от струите Йордански при Твоето кръщение, Блажени.

Съзирайки Самото преславно Слово, проповедникът открито вика към творението: „Този е, Който съществува преди мен, но подир мен прие плът и възсия съ-образен на нас с божествена сила, за да унищожи нашия ненавистен грях!”.

Привеждайки ни към Своето животворно пасище, Бог - Слово улавя змиите в гнездата им, разкъсвайки многото им мрежи и свързва оня, който порази в петата целия човешки род, спасявайки творението.

Песен 5

Ирмос: Началникът на живота Иисус идва, за да премахне осъждането на първосъздадения Адам; като Бог Той не се нуждае от очистване, но падналия очиства в Йордан, където убивайки враждата дарява мир, превъзхождащ всеки ум.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Когато безбройни множества се събраха при Йоан, за да се кръстят, той застана посред тях и им рече: „Кой, непокорни, ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Принесете на Христа достойни плодове, защото Той Се явява сега и дарява мир!”.

Заставайки посред Земеделецът и Създателят, като един от всички, вниква в сърцата и взимайки в ръка очистителната лопата премъдро разделя всемирното гумно, изгаряйки безплодната плява, а доброплодното жито дарява с вечен живот.

Ирмос: Умити с очищението на Духа от отровата на тъмния и скверен враг, ние стъпихме на нов и безопасен път, водещ към непристъпната радост, достъпна само за примирените с Бога.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Виждайки в мрака на съгрешенията и в неразкъсваеми окови този, комуто даде образ с пръстите Си, Създателят го вдигна и го сложи на раменете си, умивайки го сега в многоводните бездни от древния позор на Адамовото падение.

Нека с благочестие усърдно се сберем при пречистите извори на спасителния Поток и да съзрем Словото, въплътило Се от нетленната Девица, носещо почерпала за утоляване на божествената жажда, изцелявайки сладко недъга на света.

Песен 6

Ирмос: Гласът на Словото, светилникът на Светлината, утринната звезда – Предтечата на Слънцето вика в пустинята към всички люде: „Покайте се и се очистете, защото ето, дойде Христос, Който избавя света от тлението!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Христос, Чийто ремък, тоест съединението на Словото с това, което прие от нас, както учи Предтечата, е невъзможно да се развърже, роден нетленно от Бог - Отец, Се въплъщава нескверно от Девата и избавя земнородните от заблудата.

Във вечния огън Христос кръщава непокорните, които не Го признават за Бог, а в Духа чрез водата обновява тия, които разбират Неговото Божество, избавяйки ги от съгрешенията.

Ирмос: С всерадостен глас Отец яви Въжделения, Когото изведе от утробата Си: „Наистина Този, Който Се явява сега е Моят светозарен Син, Чието естество е като Моето и Който произлезе от човешкия род – Моето живо Слово и заедно с това – Човек по промисъл!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Пророкът, който по странен начин пребиваваше в утробата на морския лъв, на третата вечер от него излезе, предвещавайки на всички спасението от змията – човекоубиец чрез възобновяването в последните времена.

Когато се отвориха светлите небесни сводове, тайнозрителят видя изхождащият от Отца и пребиваващ върху пречистото Слово Дух да слиза като гълъб в неизказан образ и на людете указва да тичат при Владиката.

Кондак, глас 4:

Явил Си Се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, осени нас, които разумно Те възпяваме: „Дойде и Се яви Ти, Който Си непристъпната Светлина!”.

Икос: В езическа Галилея, в Завулонската страна и в земята Нефталимова, както каза пророкът, възсия голяма светлина – Христос. На помрачените Се яви светло Сияние от Витлеем, и по-точно от Мария – Господ, Слънцето на правдата, разпръсква лъчи по цялата вселена. Затова вие, голи, които сте от Адама, елате всички да се облечем в Него, за да се сгреем, защото Той облича голите и просвещава помрачените. Дойде и Се яви Ти, Който Си непристъпната Светлина!

Песен 7

Ирмос: Благочестивите отроци, хвърлени в огнената пещ, бяха съхранени невредими от шумния росоносен вятър и от слизането на Божия Ангел; затова оросявани сред пламъка те с благодарност пееха: „Всевъзпяван Господи и Боже на отците ни, благословен Си!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Като на небето с трепет и учудване стояха ангелските войнства над Йордан, съзерцавайки тъй дивното снизхождане на Бога – как Този, Който държи горните води, сега стоеше във водите, облечен в плът, Бог на нашите отци.

В древност облакът и морето предизобразиха чудото на божественото кръщение – чрез тях древният подзаконен народ, пътувайки се кръсти, като морето бе образ на водата, а облакът – на Духа. Получавайки в тях съвършенство ние викаме: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Всички ние, верните, богословствайки за Този, от Когото получихме съвършенство, заедно с ангелите непрестанно ще славим Отца, Сина и Светия Дух, защото това са Ипостасите на единосъщната Троица, но Бог един, Когото възпяваме: „Господи и Боже на отците ни, благословен Си!”.

Ирмос: Този, Който укроти високия пламък на пещта, обхванал благочестивите юноши, изгори главите на змиите в струите Йордански и трудно разпръскващата се мъгла на греха Той цялата изчиства с росата на Духа.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ти прекрати страшния Асирийски пламък, който Теб изобразяваше, като го превърна в роса; така и сега, Христе, Ти облече Се във вода, изгаряйки скрития злобен враг, който ни отклонява по хлъзгавия греховен път.

В древност при разделянето на Йордан народът Израилски премина по суша, предизобразявайки Теб Всесилния, Който сега стремително наставяш цялото творение на нетленния и по-добър път.

Знаем, че Ти преди милостиво напрати всепагубния потоп за всеобщо изтребление, о Боже, Който вършиш велики и дивни неща! А сега Христе, Ти потопи греха по Своето добросърдечие за човешкото спасение.

Песен 8

Ирмос: Вавилонската пещ, която източи роса яви преславна тайна – Йордан щеше да приеме в струите си невеществения Огън и да вмести кръщаващия Се по плът Творец, Когото благославят людете и Го превъзнасят във всички векове.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

„Остави всеки страх - рече Избавителят на Предтечата - и Ми се покори, пристъпи към Мен като към Благ, защото такъв Съм по природа, подчини Се на повелението Ми и кръсти Мен – Снизходилия, Когото благославят людете и превъзнасят във всички векове.

Щом чу словата на Владиката, Предтечата с трепет простря ръка, но докосвайки главата на своя Създател, викна към Кръщаващия Се: „Освети ме, защото Ти Си Бог мой, Когото благославят людете и Го превъзнасят във всички векове!”.

На Йордан се яви Троичният Бог, Който е Естество свръх-божествено; Отец възгласи: „Този, Който Се кръщава е Моят Син възлюбен”, а Духът дойде при Равния на Себе Си, Когото благославят людете и Го превъзнасят във всички векове.

Ирмос: Творението вече е свободно, а тези, които преди бяха помрачени, сега са синове на светлината; само владетелят на тъмнината стене. Затова сега цялото преди окаяно наследие на народите, нека усърдно да благослови Причинителя на всичко това.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Тримата боговидни юноши, оросявани в огъня, ясно явиха съединението с човешката природа на Висшето Естество, пресветло сияещо в Трите Ипостаси, сякаш изгарящо с роса всяка пагубна заблуда.

Нека да се облече в бяло всяко земно естество, въздигано сега от падението към небето, защото чрез Словото, Което всичко държи, очистено във водните струи то избегна предишните прегрешения и пресветло се уми.

Песен 9

Не пеем Честнейшую, а припевите на празника:

Величай, душо моя, по-почитаната от небесните войнства Дева, Пречистата Богородица.

Ирмос: Никой език не може да Те възхвали достойно и дори висшият ум е в недоумение как да Те възпее, Богородице, но като Блага, приеми вярата ни, защото знаеш и нашата божествена любов; Ти си защитница на християните и Тебе ние величаем.

Втори път се изпяват същите припев и ирмос.

Величай, душо моя, Този, Който проси кръщение от Предтечата.

Давиде, ела духом при просвещаваните и запей: „Пристъпете сега към Бога с вяра и се  просветете; този нищият – падналият Адам, викна и ето, идвайки, чу го Господ и обнови тленния в Йорданските струи!”.

Величай, душо моя, Този, Който дойде да Се кръсти в Йордан.

Повтаря се предния тропар.

Величай, душо моя, Засвидетелствания от Отеческия глас.

„Умийте се и се очистете – говори Исая – махнете лукавството пред Господа; жадуващи, идете при живата вода, защото Христос поръсва с водата на обновлението тия, които пристъпват към Него с вяра и кръщава с Духа за неостаряващ живот.”

Величай, душо моя, Единият от Троицата, който преклони глава и прие кръщение.

Повтаря се предния тропар.

Пророче, ела при Мен, простри ръката си и скоро Ме кръсти.

Да се опазим, верни, с благодатта и печата на Духа, защото както в древност евреите избягнаха гибелта чрез намазването с кръв на праговете си, тъй и този божествен купел на новорождението ще стане за нас изход; тогава ще видим и назалязващата светлина на Троицата.

Пророче, остави сега и кръсти Мене, Който желая това, защото дойдох да изпълня всяка правда.

Повтаря се предния тропар.

Припев и ирмос на втория канон:

Днес Владиката прекланя глава под ръката на Предтечата.

Ирмос: О, как превишат ума чудесата на Родилия Се от Тебе, Невесто всечиста, Майко благословена! Получили чрез Тебе всесъвършено спасение, ние достойно Те възхваляме, като Благоделка, принасайки Ти в дар благодарствена песен.

Днес Йоан кръщава Владиката в струите Йордански.

Това, което Мойсей видя в къпината сега ние съзряхме да става по небивали закони, защото огненосната Дева съхранена остана, раждайки светоносния Благодетел, явил се сега в Йорданските струи.

Днес Владиката погребва във водите греха човешки.

Повтаря се предния тропар.

Днес Владиката е засвидетелстван свише, като Син възлюбен.

Ти помазваш човешката природа с общението на Духа, Безначални Царю, за да я дариш със съвършенство, и очиствайки я с чистите струи посрамваш надменната сила на тъмата, като сега й даваш безкрайния живот.

Днес Владиката дойде, за да освети естеството на водата.

Повтаря се предния тропар.

Днес Владиката приема кръщение от ръката на Предтечата.

Потретя се предния тропар.

И пак двата ирмоса с припевите им.

Светилен:

Яви Се Спасителят – Благодат и Истина в струите Йордански и просвети спящите в тъмнина и сянка, защото дойде и Се яви непристъпната Светлина. (3)

Хвалитни стихири на 4, от патр. Герман, глас 1:

Като Светлина от Светлина възсия за света Христос, нашият Спасител, явилият Се Бог, нека Нему, люде, да се поклоним.

Как, Христе, достойно да Те почетем като Владика ние, Твоите раби? Защото Ти всички нас във водите обнови.

Кръщавайки се в Йордан, Спасителю наш, Ти освети водите му, приемайки възложената ръка на Своя раб и изцелявайки страданията на света; велико е тайнството на Твоето явяване, Човеколюбче, Господи, слава Тебе!

Яви се истинската Светлина и на всички дарява просвещение. Заедно с нас Се кръщава Христос, Който е по-горе от всяка чистота; Той изпраща освещение на водите и това става за очистване на душите; на земята се явява, а е умопостигаемо по-горе от небесата. Чрез умиването – спасение, и чрез водата – Дух; чрез потапянето става нашето възхождане към Бога. Чудни са Твоите дела, Господи, слава Тебе!

Слава, глас 6, от Анатолий: В Йорданските води Се облече, Спасителю, Който Се обличаш в светлината като в дреха и глава склони пред Предтечата Ти, Който с педя Си измерил небесата, за да обърнеш света от заблудата и да го спасиш, като Човеколюбец.

И ныне, глас 2, от същия: Днес Христос дойде да Се кръсти в Йордан, днес Йоан се докосва до главата на Владиката. Силите небесни се удивиха, като видяха преславното тайнство, морето видя и побягна, а Йордан се върна назад. А ние просветили се зовем: „Слава на явилия Се Бог, Който стана видим на земята и просвети света!”

Велико славословие.

На Литургията, антифон 1:

Стих 1: При излизането на Израил от Египет - на дома Иаковов отсред народа варварски. Молитвами…

Стих 2: Бе Иудея Негово светилище и Израил - Негово владение. Молитвами…

Стих 3: Морето видя и побягна, Йордан назад се върна. Молитвами…

Стих 4: Какво ти е, море, та побягна? И на теб, Йордане, че се върна назад? Молитвами…

Слaва, и  ныне: Молитвами…

Антифон 2:

Стих 1: С любов се изпълних, понеже Господ ще чуе гласа на моето моление. Спаси ни, Сине Божий, во Иoрдaне крестивыйся, поющыя Ты: Алилyия.

Стих 2: Понеже Той наклони ухото Си към мен и във всички мои дни аз Него ще призовавам. Спаси ни, Сине Божий, во Иoрдaне крестивыйся, поющыя Ты: Алилyия.

Стих 3: Обзеха ме смъртни болки, адски бедствия ме налетяха, скръб и страдание намерих и името на Господа призовах. Спаси ни, Сине Божий, во Иoрдaне крестивыйся, поющыя Ты: Алилyия.

Стих 4: Милостив е Господ и праведен и милост излива нашият Бог. Спаси ни, Сине Божий, во Иoрдaне крестивыйся, поющыя Ты: Алилyия.

Слaва, и ныне. Единор0дный Сине и Слове Божий…

Антифон 3:

Стих 1: Благодарете на Господа, защото е благ, защото е вечна милостта Му! Тропар: Во Йoрдaне…

Стих 2: Нека рече сега домът Израилев, че Той е благ и е вечна милостта Му. Тропар: Во Йoрдaне…

Стих 3: Нека рече сега домът Ааронов, че Той е благ и е вечна милостта Му. Тропар: Во Йoрдaне…

Стих 4: Нека рекат сега всички, които се боят от Господа, че Той е благ и е вечна милостта Му. Тропар: Во Йoрдaне…

Входен стих:

Благословен Идещият в името Господне, благословяме ви от дома Господен, Бог Господ ни се яви.

След Апостола:

Алилуя, глас 4: Принесете на Господа, синове Божии, принесете на Господа овни, синове. Стих: Господният глас е над водите: Бог на славата разнесе гръм, Господ е над многото води.

 

7 януари / 25 декември - Рождество по плът на нашия Господ Иисус Христос

Канони на празничната Утреня, 

от преп. Козма Маюмски и преп. Йоан Дамаскин, глас 1:

Песен 1 

Ирмос: Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възвисете се! Пей на Господа, цяла земьо, и с веселие възпейте, люде, защото Се прослави!

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Създадения по образ Божи човек се подложи на тление заради престъплението и цял погина, лишавайки се от по-добрия божествен живот, но премъдрият Създател го обнови отново, защото Се прослави.

Като видя погиващ човека, когото създаде с ръцете Си, Творецът слиза, прекланяйки небесата и приема цялото му същество, въплъщавайки се истинно от божествената и чиста Дева, защото Се прослави.

Премъдростта, Словото и Силата, Синът и Сиянието на Отца по естество - Христос Бог, тайно от силите, както небесните, тъй и земните, се въ-човечи и отново ни обнови, защото Се прослави.

Ирмос: Творящият чудеса Владика спаси народа, когато някога пресуши морските вълни, а раждайки се по Своя воля от Девата, Той проправя за нас проходим път към небето; Него – равен по естество на Отца и Човек като нас, ние славим.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Осветената утроба яви Словото, ясно изобразено от неизгарящата къпина – Бога, съединен с човешки образ, развързващ окаяната Евина утроба от древното горко проклятие; Него ние земните славим!

Звездата ясно показа на мъдреците съществуващото преди слънцето Слово, Което дойде да опрости греховете, повито в бедна пещера, заради милосърдието Си към нас; те с радост видяха в Него и Човека и Господа.

Песен 3 

Ирмос: Към родения нетленно преди вековете от Отца Син и в последните времена от Девата въплътил Се безсеменно Христос Бог да извикаме: „Въздигна Ти нашата сила, Свят Си Ти, Господи!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Създаденият от земна пръст Адам, който чрез Божественото вдъхване стана причастен на нетленния живот, но чрез излъгването на жената падна в тлението, виждайки сега Христа, роден от Жена, зове: „Свят Си Ти, Който заради мене стана като мен, Господи!”.

Приемайки образа на изваяния от земна пръст човек и обличайки Се в немощната плът Ти й сподели божественото естество; ставайки смъртен, Ти остана Бог и въздигна нашия рог; Свят Си Ти, Господи!

Весели се, Витлееме, царствен граде на князете Иудини, защото Пастирът Израилев, Който е носен на раменете херувимски - Христос, явно от тебе произлезе и въздигайки нашия рог, Се възцари над всички.

Ирмос: Приеми песните на Твоите раби, Благодетелю, като смириш превъзнесената гордост на врага и ни възнеси над греха Ти, Който всичко виждаш, и утвърди възпяващите Те непоколебимо върху основите на вярата.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Пастирският хор се удиви, удостоявайки се по необичаен начин да съзре това, което превишава ума: всеблажения Плод на пречистата Невеста и безплътните войнства, които възпяваха безсеменно въплътилия Се Цар Христос.

Този, Който царува в небесната висота, по Своето милосърдие стана като нас от непознаващата брак Отроковица; бидейки невеществен преди, в последните дни Словото Се облече в плът, за да привлече към Себе Си падналия първосъздаден човек.

Ипакои, глас 8: На Теб - лежащия в ясли Младенец небето принесе първи плодове от езичниците, призовавайки мъдреците чрез звездата и ги изуми не със скиптри и престоли, а с крайна нищета. Защото кое е по-бедно от пещерата? И кое е по-смирено от пелените? Но в тях просия богатството на Твоето Божество; Господи, слава Тебе!

Песен 4 

Ирмос: Жезъл от корена Йесеев и Цвят от него Си, о Всехвални Христе; Ти разцъфтя от Девата и дойде от планината, засенчена с гора, въплъщавайки Се от непозналата мъж, но Си остана Бог Невеществен. Слава на Твоята сила, Господи!

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

О, Христе, Когото в древност Йаков пророкува като Очакване на народите, Ти възсия от Иудиното коляно и дойде да отнемеш могъществото на Дамаск и плячката на Самария, превръщайки заблудата в боголепна вяра. Слава на Твоята сила, Господи!

Възсиявайки като Звезда от Йаков, о Владико, Ти изпълни с радост звездобройците, мъдрите тълкуватели на словата на Валаам, древния прорицател, доведени при Тебе като начатък от езическите народи и открито ги прие, когато Ти принесоха приятни дарове.

Ти слезе в Девическата утроба като дъжд върху руно, Христе, и като капки, падащи на земята; Етиопия и Тарсис, Аравийските острови, владетелите на Сава и Мидия паднаха пред Теб, Спасителю; слава на Твоята сила, Господи!

Ирмос: В древност пророк Авакум предвъзвести, възпявайки обновлението на човешкия род, като се удостои да види неизказано образа на Христовото Рождество, защото Словото като малък Младенец произлезе от планината – Девата, за обнова на човеците.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ти дойде като равен на смъртните, Всевишни, доброволно приемайки плът от Девата, за да очистиш отровата на змийната глава, истински Боже, и да изведеш всички от мрачните врати към живоносната Светлина.

Народи, потопени в тление преди, а сега изцяло избавени от поразата на врага, вдигнете и запляскайте с ръце похвални песни, почитайки едничкия Христа, като Благодетел, дошъл при нас по милостта Си.

От корена Йесеев израснала Девице, Ти премина пределите на човешката природа, като роди предвечното Слово на Отца, както То Само благоволи да мине през Твоята запечатана утроба с необичайно самоумаление.

Песен 5 

Ирмос: Бог Си на мира и Отец на милосърдието, Ти ни прати Ангела на Великия Съвет, даряващ мир. Затова приведени към светлината на богопознанието, посрещайки зората след нощта, славословим Те, Човеколюбче.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Ти бе вписан сред робите на кесаря, подчинявайки се на неговото повеление, и нас – робите освободи от врага и греха; обеднявайки изцяло, подобно нам, Христе, Ти обоготвори нашата пръст чрез единението и общението Си с нея.

Ето, Девата зачена, както бе казано в древност, и роди въ-човечилия Се Бог и пребъдва Дева; чрез Нея примирени с Бога ние, грешните, както подобава с вяра Я възпяваме като истинска Богородица.

Ирмос: Ела при нас, помрачените, които след нощта на делата на заблудата сега Ти пеем бодро песен като на Благодетел, о Христе, и ни открий удобен път, та тръгвайки по него да придобием слава.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Чрез идването Си в плът Владиката навеки прекрати яростната ни вражда с Него, за да съкруши силата на душепагубния звяр и съедини света с невеществените същества, правейки Своя Отец достъпен за творението.

Помраченият преди народ видя Светлината на Сиянието от висините, а Синът привежда езичниците при Бога в наследие, подавайки неизказана благодат там, където грехът процъфтяваше в изобилие.

Песен 6 

Ирмос: От утробата си морският звяр изхвърли като младенец Йона цял, какъвто го погълна, а Словото, вселявайки Се в Девата и възприемайки плът, мина през Нея, опазвайки Я нетленна, защото бидейки Сам неподвластен на изтление, Той и Родилата Го съхрани невредима.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Дойде в плът Христос, нашият Бог, Когото Отец от утробата Си ражда преди утринната звезда; Този, Който управлява пречистите небесни Сили, лежи сега в скотски ясли и Се повива с пелени, но така разкъсва заплетените греховни мрежи.

Младо Отроче Се роди от естеството на Адам и на верните се даде Син, но Той е и Отец и Владетел на бъдещия век, и Се нарича Ангел на Великия Съвет; това е крепкият Бог, Който цялото творение държи в Своя власт. 

Ирмос: Попадайки в дълбините морски Йона Те молеше да дойдеш и бурята да укротиш; а аз поразен от стрелата на мъчителя, Теб възпявам, о Христе: „Погубителю на злините, скоро дойди при мен, ленивия!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Бог - Слово, Който изначално е от Бога, виждайки нашето естество безсилно да се опази каквото бе отначало, сега го укрепява, понизявайки Се Сам в ново общение с него и отново го явява свободно от страстите.

От чреслата на Авраам за нас дойде, за да въздигне като синове жалко падналите в мрака на съгрешенията; Той обитава в светлина, но сега благоволи да легне в ясли заради човешкото спасение.

Кондак, глас 3, самоподобен: Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непристъпния; ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват, защото заради нас Се роди като Отроче малко предвечният Бог!

Икос: Витлеем отвори Едем, елате да го видим – в тайната намерихме наслада. Елате да получим райските наслади в пещерата; там Се яви Корен ненапоен, даряващ опрощение; там се намери Кладенец неизкопан, от Когото в древност Давид пожела да пие. Там Девата роди Младенеца и веднага утоли жаждата на Адам и на Давид. Затова нека да побързаме и да отидем там, където Се роди като Отроче малко предвечният Бог.

Песен 7 

Ирмос: Отроците, възпитани в благочестие, пренебрегвайки нечестивото повеление, не се уплашиха от застрашителния огън, но пееха, стоейки посред пламъка: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Пастирите на полето се удостоиха с поразително светоносно явление, защото славата Господня ги озари и ангел извика: „Възпейте, защото Се роди Христос, благословеният Бог на отците!”.

Внезапно, заедно със словото на ангела, небесните войнства запяха: „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение: възсия Христос; благословеният Бог на отците!”.

„Какви са тия слова?” – рекоха пастирите – „Да идем и да видим божествения Христос!”. Стигайки във Витлеем, те Му се поклониха заедно с Родилата Го, пеейки: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Ирмос: Уловени от любовта към Царя на всичко, отроците презряха безбожните заплахи на страшно разгневения тиранин и щом ужасният огън отстъпи от тях, те викнаха към Владиката: „Во веки благословен Си!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Седемкратно усилената с разпалване клокочеща пещ изгаря яростно слугите, но не вреди на юношите, които пламъкът венча по волята на Господа и за благочестието им изобилно ги дари с роса.

Христе – Помощниче, Ти посрами врага на човеците, имайки Своето неизказано Въплъщение като покривало и приемайки сега нашия образ, донесе ни богатството на обожението, за пожелаването на което някога паднахме от висотата в бездните на мрака.

С всемогъществото Си Ти низвергна непристойно буйстващия грях, който разврати света с неудържима гордост; а тези, които той преди увлече, днес Ти спасяваш от неговите мрежи, въплъщавайки Се доброволно, Благодетелю.

Песен 8 

Ирмос: Оросяващата пещ показа образа на свръхестественото чудо,защото не изгаря юношите, които прие, така както и огънят на Божеството не изгори утробата на Девата, в която влезе. Затова да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Дъщерята Вавилонска някога взе от Сион пленените Давидови чеда, но сега сама изпраща своите деца – мъдреците с дарове, за да молят приелата в себе си Бога Давидова Дъщеря. Затова нека да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Инструментите не засвириха плачевни песни, защото чедата на Сион не пееха в чуждата земя, но възсиявайки от Витлеем Христос разрушава всяко Вавилонско заблуждение и музикален звън; затова нека да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Вавилон завладя царството и плененото богатство на Сион, а чрез пътеводната звезда Христос привлича към Сион Вавилонските съкровища - царете-звездобройци. Затова нека да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Ирмос: Старозаветните юноши, стоящи неопалимо сред огъня изобразяват запечатаната утроба на Отроковицата, която ражда свръхестествено; една и съща благодат извърши двете чудеса чрез едната чудодейна сила и кара човеците да ги възпяват.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Избягвайки безчинството да се обожи чрез заблуда, цялото творение с трепет, подобно на юношите в пещта, непрестанно възпява самоумалилото Се Слово, боейки се да не Му принесе хвала недостойна, бидейки изменчиво, макар и поддържано с мъдрост.

Идваш Ти, о Възкресение на народите, за да върнеш заблуденото човешко естество от хълмовете на пустинята към пасището, изпъстрено с цветя, явявайки се като Човек и Бог по Своя промисъл, та да разрушиш насилствената сила на човекоубиеца.

Песен 9

Величай, душо моя, по-почитаната и по-славната от небесните войнства Дева, Пречистата Богородица. 
Ирмос: Тайнство странно и преславно виждам – пещерата е небе, а Девата – херувимски престол; яслите са вместилище, където легна невместимият Христос Бог, Когото в песни величаем.

Величай, душо моя, Бога, Който Се роди по плът от Девата.

Величай, душо моя, Царя, родил Се в пещерата.

Виждайки особеното движение на непознатата нова звезда, явила се неотдавна и светеща по-ярко от небесните светила, мъдреците разбраха, че във Витлеем на земята Се е родил Царят Христос, за нашето спасение.

Величай, душо моя, Бога, Комуто се поклониха мъдреците.

Величай, душо моя, Този, Когото звездата възвести на мъдреците.

„Къде е новороденият царствен Отрок, Чиято звезда се яви? – питаха мъдреците – Къде е, понеже дойдохме да Му се поклоним?”. Тогава безумният богоборец Ирод се смути и в яростта си реши да убие Христа.

Величай, душо моя, Чистата Дева и единствена Богородица, родила Царя Христа.

Мъдреците и пастирите дойдоха да се поклонят на Христа, родил Се в град Витлеем.

Ирод разпита за точното време на явяването на звездата, под чието водителство във Витлеем мъдреците се поклониха на Христа с дарове; насочени към отечеството си от нея, те оставиха подигран жестокия детеубиец.

Днес Владиката Се ражда като Младенец от Майката - Дева. 

Ирмос: За нас е по-лесно в страх да възлюбим мълчанието, защото то е безопасно, но наистина е трудно с любов да изтъчем хармонични песнопения, о Дево; но Ти, Майко, дай ни сили да изпълним нашето желание.

Днес пастирите виждат Спасителя, повит в пелени и лежащ в ясли.

Днес неосезаемият Владика се повива във вехти пелени, като Младенец.

Видели смътните образи и миналите сенки на Словото, явило Се ново от заключените двери, о чиста Майко, ние почитаме истинската Светлина и достойно благославяме Твоята утроба.

Днес всяка твар се весели и радва, защото Христос Се роди от Девата Отроковица. 

Небесните сили възвестяват на света родилия Се Спасител, като Господ и Владика.

Величай, душо моя, властта на Триипостаното неразделно Божество. 

Величай, душо моя, Тази, която ни избави от проклятието.

Получили желаното и удостоили се с пришествието Божие, сега христолюбивите люде се утешават с вечното битие, защото то е животворно; подай ни благодат, Пречиста Дево, да се поклоним на сияйната слава!