сряда, 24 декември 2014 г.

Светоотеческо слово

Да сверим духовния си живот с наставленията на преп. Симеон Нови Богослов. Много полезно четиво, подтикващо към покаяние и изповед...

Преп. Симеон Нови Богослов, фрагмент от Слово 48

Християнин, който не вярва в Христа, какъв християнин е той? Оня, който вярва в Христа, изпълнява Неговите заповеди, а който не изпълнява Неговите заповеди, той и не вярва в Него.
А тези които се именуват християни, но не живеят по Неговия закон и заповеди, да знаят, че те още не са повярвали в Христа, макар и да го изповядват като Бог.
Защото, който истински вярва в Христа, той не бива да живее беззаконно и да нарушава Божиите заповеди, както и този, който вижда пред себе си пропаст няма да се хвърли в нея, освен ако си е загубил ума.
И така, добра е вярата, ако придобие и дела, иначе както тялото без душа е неподвижно и недействено, така и вярата без дела е мъртва: „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а дела няма? Може ли да го спаси вярата? Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна и някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и се насищайте, пък не им даде що е потребно за тялото, каква полза? Тъй и вярата - ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“ (Йак.2:14-17). Като чуеш това, брате мой, остави своето нехайство и се погрижи заедно с вярата да имаш и дела. Който има вяра заедно с дела, той е по-добър даже и от този, който върши знамения и чудеса.
Защото каква придобивка и каква полза от чудесата и знаменията ще има този, който ги извършва, ако той бъде изгонен от Небесното Царство и наследи геената и неугасимия огън? Нима който върши знамения може да се спаси само заради тези знамения и изцеления без да има дела, които да го направят праведен? Никак!
Слушайте тогава какво говори Господ: „Мнозина ще ми кажат в оня ден: Господи, Господи, не в Твое име ли пророкувахме и не в Твое име ли бесове изгонвахме? Не в Твое име ли много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не Съм ви познавал, махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.“(Мат. 7:22-23). Виждаш, че и тези, които вършат знамения и имат дар на пророчество няма да получат никаква полза от това без дела.  
Оня, който истински вярва, няма да се пристрасти към парите, защото е уверен, че Бог няма да остави вярващите в Него, но има за тях грижа, както е казал Господ: „защото вашият небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това, но първом търсете царството на Бога и Неговата правда и всичко това ще ви се придаде“(Мат. 6:32-33)
Оня, който вярва, той подпомага нуждаещите се, защото е уверен, че стократно ще получи за това и ще наследи живот вечен.
Който вярва, той не се гордее, но подражавайки на Господа с труд постига смирението.
Който вярва, той не се смее безумно, но плаче и ридае за своите грехове.
Тези, които вярват не са гневливи и заядливи, но имат кротост, подражавайки на Господа, Който е казал: „Поучете се от Мене, понеже Съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:29)
Който вярва, мрази лъжата и обича истината, защото Бог обикна правдата и намрази беззаконието (Пс. 44:8)
Които вярват, те не само не се карат помежду си, но умиротворяват и тези, които са скарани като подражават на Господа, защото и Той същото е направил за „вас, които някога бяхте отстранени от Бога и Негови врагове, поради разположение към лоши дела“ (Кол. 1:21).
Вярващият понася без ропот всяко изкушение, бидейки уверен, че за такова търпение ще получи нетленен венец, както говори апостол Йаков, брат Господен: „Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото след като бъде изпитан ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат“ (Йак.1:12).
Който вярва, той не се гневи, но е дълготърпелив, спазвайки заповедта на Господа, Който заповядва съвсем да не се гневим (Мат. 5:22).
Който вярва, той е целомъдрен и не се осквернява нито с блудство, нито с прелюбодеяние, нито с други нечистотии, но пази чистота и целомъдрие, защото е уверен, че които оскверняват телата си не ще се спасят, както е писано: „а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог“ (Евр. 13:4).
Вярващият не се противи на брата си, но на всички служи и не роптае, а пребивава в Божие търпение, вярвайки че с това ще получи по голяма награда, както говори Господ: „но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде роб“ (Мат. 20:26-27).
Който вярва, той не престъпва клетвата си и въобще не произнася клетва с устата си, като се подчинява на Господа, Който е казал: „да не се кълнете никак“ (Мат.5:34).
Който вярва, той не е ленив за молитва и не е безгрижен за църковните служби, но всякога внимава за себе си и се моли непрестанно.
Който вярва, никога не осъжда, вярвайки че всички ще бъдем наказани заради греховете си и всички ще бъдем съдени от Бога, защото с какъвто съд човек съди другите, с такъв ще бъде сам съден.
Който вярва, той не върви по широкия и просторен друм, водещ към погибел, но върви по тесния и прескръбен път, вярвайки че като поскърби по него малко, вечно ще се радва с Господа и всички светии.
Който вярва, той не остава неразкаян в своите грехове, но ако и да съгреши като човек, кае се, съкрушава се и плаче за греховете си като се старае да не греши повече.
Който вярва, той не обича да гуляе и не пиянства, избягва срамни и неприлични песни и веселби, но всякога помни смъртта. Такъв човек мисли за страшния Ден на съда и като си спомня всичко това, моли се, пости, от всичко се въздържа и преди смъртта бърза да се приготви как да отговори и какъв отчет ще даде пред Царя на славата.
Вярващият обича Господа и мрази всяко зло противно Нему.
Които вярват, те нямат вражда и омраза против своя брат и не въздават зло за зло, но обичат тези, които ги мразят и правят добро на ония, които им вършат зло; благославят ония, които ги проклинат, понасят тези, които им правят беди и нещастия и се радват когато ги оскърбяват и не взимат под внимание никакво зло, защото имат любов неподправена, чиста и истинска, каквато имал и свети апостол Павел, свидетелствайки за себе си: „Истина говоря в Христа, не лъжа – свидетелства ми моята съвест чрез Духа Светаго, че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът“(Рим. 9:1-3).
Това е явил и пророк Мойсей, който е казал на народа: „Вие сторихте голям грях, затова аз ще възляза при Господа и дано да загладя греха ви. Мойсей се върна при Господа и каза: „О, Господи, тоя народ направи голям грях! Направи си бог от злато, прости им техния грях; ако ли не, заличи и мене от книгата Си, в която си ме записал.“ (Изх. 33:30-32). Такова разположение имал и Давид, защото говори: „Дълго живя душата ми с ония, които мразят мира“ (Пс.119:6). Виждаш каква любов обземала тези, които имали истинска вяра.
Който вярва, той никакво дело не върши с лицемерие, но всичките си работи прави за Господа и пред Господа, защото към Него е приковал очите на душата си и от Него единствено вярва, че ще получи въздаяние за своите дела.
Който вярва, той не нарушава божествените слова, но като верен работник Божий с готовност извършва всяко дело посочено от тях.
Който вярва, той не ласкае и не гледа на лице, но беседва и прави всичко друго според истината и справедливостта, защото вярва на казаното от пророка: „Горко на ония, които злото наричат добро и доброто зло, тъмнината считат за светлина и светлината за тъмнина, горчивото считат за сладко и сладкото за горчиво“ (Ис. 5:20).
Които вярват, не се гордеят и не мислят високо за себе си, не се увличат от похвали и неискрени думи. Знаеш ли какво казва Господ чрез устата на пророка: „Народе мой, твоите вождове те въвеждат в заблуда и са развалили пътя по който вървиш“ (Ис. 3:12).
Който вярва, той не одобрява никакво зло, но даже и до смърт стои до Христа и истината. Не се страхува като тези които, щом видят да се извършват зли и беззаконни дела пред очите им, се приближават и им стават съучастници и всички погиват заедно. Така загина и първосвещеник Илий заедно с беззаконните си синове, понеже не им се противопостави. Пророкът нарича такива безгласни псета.
Който вярва, той всякога говори истината и от неговата уста не излиза никаква лъжа, защото тези, които говорят лъжа са синове на дявола.
Който вярва, не дава заем с лихва, а прави добрини и е милосърден, вярвайки че милостивите ще бъдат помилвани, а лихварите ще бъдат предадени в ада при незаспиващия червей.
Който вярва, той не се причастява недостойно с пречистите Тайни, но очиства себе си от всякаква сквернота като чревоугодие, злопаметство, зли дела и срамни думи, безумен смях, скверни помисли, всяка нечистота, всякакво вътрешно греховно движение и по такъв начин приема Царя на славата. А тези, които се причастяват недостойно с пречистите Тайни, в тях стремително се втурва дяволът и влиза в техните сърца, както се е случило с Юда, когато се причастил на Господнята вечеря. Затова говори и божественият Павел: „Но нека човек да изпитва себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата, защото който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста.“ (1Кор. 11:28-30).
Който вярва, той не оклеветява и не осъжда своите братя християни, но повече ги хвали, защото тези, които хвалят другите ще бъдат похвалени от светите ангели в Небесното Царство. Уви и горко на тези, които осъждат и оскърбяват другите като зли, защото ще бъдат хвърлени със злите бесове във външната тъмнина, където ще има плач и скърцане със зъби.
Който вярва, той върви по правите пътеки на Божиите заповеди, не се отклонява нито надясно, нито наляво, никого не развращава със своите слабости, защото който развращава другите е по лош и от дявола. Защото Бог говори чрез устата на пророк Авакум: „Горко на тебе, който поднасяш на ближния си питие, смесено с твоя злоба и го опиваш, за да видиш срамотите му.“ (Ав. 2:15).
Който истински вярва, той не само с уста и език вярва, но и със сърце и делата му са открити за всички, защото „не може се укри град, който стои навръх планина“. (Мат. 5:14)
Този, който вярва истински, изпълнява Господните заповеди, а който вярва само на думи, той няма добри дела. За такива говори Господ чрез пророка: „Този народ се приближава към Мене с устата си и с езика си Ме почита, а сърцето му стои далеч от Мене“ (Ис. 29:13).
И така, брате мой, когато видиш, че си преизпълнен с лоши дела, оскъден си и празен откъм доброто, как можеш да се наричаш ти вярващ? Затова, ако си вярващ, бягай от греха, с плач и стенание се окайвай като осъждаш сам себе си.
Остави злите дела, с които си живял досега и приеми подвига на покаянието и изправлението. Така с добри дела да се явиш пред Царя на славата в оня страшен Ден на съда, в който Той ще въздаде всекиму според делата.


Из Наставления за духовен живот. СИ, 2001. Съставител и преводач: Йоаникий, митр. Сливенски

вторник, 23 декември 2014 г.

Св. Игнатий (Брянчанинов) - За поканените на вечерята


Изяснение на литургийното св. Евангелие за Неделя 28 след Петдесетница
Лука 14: 16 - 24


Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина.
Възлюбени братя! Днешното Евангелие ни разказва за един неизвестен човек, дал великолепен пир, на който били поканени много гости. След това Евангелието посочва страшно обстоятелство: във вечерята взели участие не тези лица, които били поканени на нея, но съвсем други. Разкошният пир бил даден вечерта и затова бил наречен Голяма вечеря. Вечер наричаме последните часове от деня преди настъпването на нощта.
Разказът за Голямата вечеря е живописна притча, с която нашият Господ Иисус Христос е изобразил Царството Божие, приготвено от Небесния Отец от създание мира (Мат. 25:34) за Неговите избраници, изобразил е и това по какъв начин било прието благовестието за това Царство от призованото към него човечество.
На всички нас, без изключение, ни предстои смъртта, всички ние трябва да минем през нейните врати във вечността и да пребъдем в нея завинаги. Смъртта е като тясно и задушно антре пред великолепните и обширни чертози. Във вечността за нас е приготвено Царството Божие, извън него е безкрайна мъка, бедствие, което никога няма да престане -плач и ридание, които никога няма да се утешат и да престанат. Ако утре, след седмица или месец ни предстоеше събитие, което трябва да реши нашата земна участ, за наше добро или зло, не бихме ли взели всички мерки, не бихме ли положили всички усилия, всички предпазни средства, за да насочим събитието към благоприятен за нас изход? Да насочим вниманието си към нашата участ във вечността. Да отхвърлим съня и забравата, в която сме потопени, да отхвърлим заслепението, да отхвърлим самозаблудата, представяща на човека неговия живот на земята като безкраен. Да повярваме в най-достоверната истина. Да повярваме, че на всички нас предстои неизбежна смърт. Както е вярно това, че ще умрем, така е необходимо да се погрижим за нашата участ в задгробната страна. С тази цел да разгледаме притчата на нашия Господ за Голямата Вечеря.
Кой устройва вечерята? Светото Евангелие го нарича един човек, тоест неизвестен, неопределен човек. Очевидно е, че това е Бог. Той е заменил Себе Си в притчата със Своя образ - човека. Тъй като хората са забравили Бога, изгубили са истинното познание и правилното разбиране за Него, то Бог, наричайки Себе Си човек, се е нарекъл неизвестен човек: Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина. Множеството поканени означава, че цялото човечество, без никакви изключения, е предназначено от Бога за вечно блаженство. Братя! Всички ние сме призвани! Никой не е забравен! Никой няма нито повод, нито право да се предава на скръб и униние.
Когато настъпило времето на многожеланата трапеза, Устроителят на пира изпраща Своя Раб да повика поканените. И времето на пира, и единствеността на Раба имат дълбоко значение. В гръцкия текст на Евангелието, написан от свети Лука, пред думата „раб" е поставен член, което, според свойството на този език, придава на думата „раб" особено, отделно значение. Тук Раб Божий Господ Иисус Христос е нарекъл преди всичко Самия Себе Си. Другите свети човеци са свети относително (Рим. 4:2), човешката святост е най-малката, според човешките възможности, греховност. Един Божият Раб се представя в притчата като единствен извършител на човешкото спасение; пророците, апостолите, учителите на Църквата са били само служители, оръдия на Словото: Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало (Йоан. 1:3). Времето за покана на призваните е вечерта. Това значи: нашият Господ Иисус Христос слязъл на земята в последните часове от живота на видимия свят. Осемнадесет столетия са минали от времето на това най-щастливо събитие, и животът на света още не се е прекъснал: но за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден (2 Петр. 3:8). Продължава, отсрочва се Божията вечер, за да могат всички поканени да се съберат на Неговата Вечеря, и нито един от избраните да не се лиши от нея.
Така се изобразява в притчата Божият промисъл относно човеците; сега да погледнем към изобразяването на поведението на човеците по отношение на Бога. Всички звани, като наговорени, се извинили и се отказали от вечерята. Що за заговор, що за единодушие в противенето на Бога? Това действие на падението, общо за всички, това е доказателство за благоволението към собственото състояние на падение, доброволно пребиваване в него, това е признак на умъртвяването от греха на душата, неможеща и нежелаеща да се пробуди от смъртния сън, дори от призоваващия глас на Сина Божий. Като причина за нежеланието да дойдат на вечерята поканените изтъкнали своите земни отношения. Един приписал такава важност на своите учебни, служебни и своенравни желания, че сметнал за позволено пренебрегването на Бога, друг се предал на семейни грижи и забравил за Бога, трети, накрая, се увлякъл от страстите, потънал в груби плътски наслаждения и станал напълно чужд на Бога. Не само очевидният грях ни отнема духовното съкровище, отнема ни го всяко земно занимание, всяко земно положение, когато душата бъде изцяло привлечена и прикована към него.
Поканените се отказали от участие във вечерята. Устроителят изпратил същия Раб да събере по градските улици и улички, по пътищата и кръстопътищата сакатите, бедните, хромите и слепите, и да ги уговори и доведе на вечерята.
Поканени Евангелието нарича иудеите, като предварително поканени в християнството посредством закона и пророците; безприютните бедняци и сакати, бродещи по улиците, странниците, трудещи се по пътя или спрели се на кръстопътя, за да изберат път, изобразява езичниците, пребиваващи извън дома, извън Църквата и богопознанието; изброените техни телесни недостатъци трябва да приемаме по отношение на душата. Поканените иудеи решително отказали, поканените след тях езичници едва били убедени да дойдат на вечерята: много столетия, безчислени жертви и цели реки кръв били необходими, докато Словото Божие убеди всички да приемат християнството.
За поканени в християнството трябвало да бъдат признати славните, богатите, учените, благополучните в този свят: даруваните им от Бога преимущества пред другите, свързаното с тези преимущества удобство за Богопознание и Богослужение, без съмнение, изразяват Божието призвание за спасение и висше блаженство... Уви! Гледка, достойна за плач! Поканените остават глухи като камъни към Призоваващия. Изглежда, само поразените от бедствия, болести, нищета и лишения - само сакатите и бедните във веществено отношение са способни да чуят Бога: оказват послушание към Бога, по думите на Апостола, невежите по разум в света, немощните, онези, които са от долен род, унизените в света (1 Кор. 1:27). И тези унизени в света трябва, под ръководството на Словото Божие и с Неговото могъщо съдействие, да проведат най-люта борба със своето падение, с насилие над себе си да се покорят на Бога, с насилие да си доставят спасение. Притчата много вярно изобразява, че бедните, слепите, хромите и сакатите чудният Раб трябвало да уговори и убеди да дойдат на вечерята. Ние сме възприели и обикнали своето падение: тежко ни е да се разделим с него. Собственото ни естество е станало неспособно на добро, и без Спасителя то не може да извърши никакво истинско и неподправено добро: без Мене, е казал Той, не можете да вършите нищо (Йоан. 15:5). Нашето собствено добро е осквернено с примеси на зло. То не може да не бъде такова: неговият източник - естеството на падналото човечество - представлява смес от добро и зло и постоянно ражда от себе си действие, съобразно на него.
Господ е завършил притчата със страшна присъда. Той, прозирайки с всевиждащо око сегашното и бъдещото невнимание към Него от страна на човеците, е казал: мнозина са звани, а малцина - избрани (Лук. 14:24). Милосърдният Бог призовава всички към спасение, но далеч не мнозина Му се подчиняват. Всички ние принадлежим към числото на поканените поради неизказаната Божия любов към нас, но малцина от нас се включват в числото на избраните, защото включването в това число е предоставено на нашата свободна воля. Амин.

събота, 8 ноември 2014 г.

26 октомври / 8 ноември - Св. Великомъченик Димитрий Солунски


Канони на Утренята

Канони – на земетресението, глас 6 и на великомъченика, глас 4
Песен 1
Ирмос: Когато Израил преминаваше пеша през морето като по суша, виждайки потъващ фараона - своя гонител, извика: „Нека възпеем Бога с победна песен!”.
Припев: Слава Тебе, Господи, слава Тебе.
Страшен е Твоят гняв, Господи, но Ти избáви ни от него, като не погреба цялото ни величие в земята; затова винаги Те славим.
Радвайки се винаги за изправлението на всеки, като нищожен лист цялата земя тресеш, Владико, утвърждавайки нас верните в Твоя страх.
Избави от страшното земетресение всички нас и не допускай, Господи, да погине окончателно наследието Ти, което с много злини прогневи Твоето дълготърпение.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Към Теб зовем като раби, Майко Божия, Която състрадателно проявяваш своите обичайни милости към Града и народа и казваме: „Избави ни от страшния трус, да не погинем!“.
Ирмос: По дъното на Червено море в древност премина със сухи стъпала Израил и чрез кръстообразно извисените ръце на Мойсей в пустинята обърна в бягство войнството на Амалик.
Припев: Свети великомучениче Димитрие, моли Бога о нас.
Увенчан с божествения мъченически венец, при Бога ти ликуваш и сияеш озарен с тамошната светлина, изпълван с просветления, великомъчениче досточуден.
Владиката Господ те прие като верен свидетел на Истината, о блажени,  търпеливо сражавал се дори до кръв и твърдост проявил против мъчителите.
Блажени Димитре, ти низвергна на земята изобретателя на злото и го уби с твоето мъченическо копие, укрепяван за това от превишаващата ума сила на Божествената благост.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Този, Който като Бог бе преди без майка, сега без баща стана подобен нам чрез Тебе, Богородице Всехвална, приемайки плътта в съединение със Себе Си по неописуем и свърх-разумен начин.
Песен 3
Ирмос: Никой не е свят като Тебе, Господи Боже мой, Който въздигаш силата на Твоите верни, Благий, и ни утвърждаваш върху камъка на Твоето изповедание.
Припев: Слава Тебе, Господи, слава Тебе.
Земята се терзае, когато ние скланяме към злото и постоянно възбуждаме Твоя гняв към нас, Щедри Царю на всичко, но пощади Твоите раби, Владико.
Разлюля Ти, Господи, земята и пак я утвърди, вразумявайки и обръщайки нашата немощ с желание да се утвърждаваме в Твоя страх, Преблагий.
Да избягваме греха, който ражда горка смърт, страшни трусове и нетърпими язви, братя, и да угодим на Бога с покаяние.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Ти, Богородице Пречиста, Която единствена наистина си блага, моли прилежно Преблагото Слово всички да се избавят от настоящия трус и гнева.
Ирмос: Весели се за Тебе Твоята Църква, Христе, зовейки: „Ти Си моя сила, Господи, прибежище и утвърждение!”.
Припев: Свети великомучениче Димитрие, моли Бога о нас.
Ти счете за нищо заповедта на мъчителите, страстотерпче, защото пред всичко предпочете Божието Слово.
Ти стана световиден свещник в скинията на свидетелството, сияещ с божествена светлина, мъчениче и страстотерпче Димитре.
Твоят град Солун те придоби като свещен и дивен извор на изцеления и неизчерпаемо съкровище и се обогати с божествено веселие.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Лекувайки подложилия се на тление човешки образ, о Пречиста, Бог чрез Тебе в него се облече, оставайки какъвто бе – Човеколюбец. 
Кондак на земетресението, глас 6:
Избави от страшното земетресение всички нас и от нетърпимите наказания заради нашите грехове, Господи; пощади твоя православен народ, когото придоби с Твоята кръв, Владико Господи; и не предавай града на гибел от страшния трус, защото друг Бог освен Тебе не знаем; и викни към тия, които Те възпяват: „Аз Съм с вас и никой не може да бъде против вас!“.
Седален на великомъченика, глас 4:
Като към доблестен страдалец и крепък воин на Всецаря Христа ние викаме с песен: „Радвай се, украшение и красота на мъчениците! Радвай се, светла звезда на Църквата, стена и пристанище на прибягващите към тебе, великомъчениче, славни Димитре! От всяка вреда на противника и беди спасявай всички, които те възпяват.
Слава, и ныне, на земетресението, глас 4:
Ти не презря тия, които много съгрешаваха пред Тебе, но като ги наказа, милостиво ги поправи; с божествен взор земята потресе, дълготърпеливи Владико, но по Своето велико милосърдие не навреди на Твоите раби. Затова с благодарни гласове Те славословим и със страх Те славим. 
Песен 4
Ирмос: „Христос е моята Сила, Бог и Господ!” – така достойно пее светата Църква с разум чист, празнувайки в Господа.
Припев: Слава Тебе, Господи, слава Тебе.
Ти, Господи, тресеш земята, желаейки да се утвърждаваме в истинския страх пред Теб, Владико, ние, които се разтърсваме от нападенията на коварния враг.
С божествено повеление разтърсваш всичко и ужасяваш сърцата на живеещите на земята, Владико, но отслаби вълните на Твоя праведен гняв, Господи.
Ти плашиш с движенето на цялата земя тия, които не носят в ума си Твоя страх, Едничък Многомилостиви, но както обикновено яви на нас Твоите дивни милости.  
Пресветая Богородице, спаси нас.
Знаейки Те като Храм Божи, Владичице, в Твоя свят храм с умиление вдигаме ръце в молитва – виж нашата беда и дай ни Твоята помощ!
Ирмос: Виждайки Те издигнат на Кръста, о Слънце на правдата, Църквата застана в благолепие и подобаващо запя: „Слава на Твоята сила, Господи!”.
Припев: Свети великомучениче Димитрие, моли Бога о нас.
Виждайки как ти победи лъжата на нечестието, превишаващото всичко Слово Божие те увенча със слава, Димитре, а ти пееш: „Слава на Твоята сила, Господи!“.
Като постигна победа над заблудата ти прие победния венец на правдата, Димитре, зовейки към своя Творец: „Слава на Твоята сила, Господи!“.
Направляван от божествената живоносна длан, Димитре, ти достигна до най-тихото пристанище, където сега радвайки се викаш: „Слава на Твоята сила, Господи!“.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Като най-свята от всички творения Ти едничка се удостои да бъдеш Майка Божия, защото раждайки Бога просвети света с благодатта на богопознанието.
Песен 5
Ирмос: Моля Те, Благий, да просветиш с божествената Своя светлина душите на тези, които на ранина Те призовават, Слове Божи, за да Те познаят като истински Бог, призоваващ ги от греховния мрак.
Припев: Слава Тебе, Господи, слава Тебе.
И ти, сърце, затреперú сега, виждайки надигащата се Божия заплаха и викни: „Пощади Твоя народ, Владико Господи, и укроти Своя праведен гняв, Добросърдечни!“.
Народа и града, които придоби с Твоята кръв, Иисусе, не предавай на гибел при смущението на земята от страшното земетресение – така Те моли апостолският лик.
Като се отклонихме с развратен нрав от Твоите прави пътища, Владико, предизвикахме негодуванието на Тебе, Милостивия и Непомнещия злото, но бъди милостив и щедър към Твоите раби.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Сега дойде време за помощ, сега сме в нужда от примирение с Твоя Син и Господ, о Пречиста,  за да пожали нас съгрешилите и да ни избави от надигащия се гняв. 
Ирмос: Ти, Господи мой, със светлина дойде в света, о свята Светлина, извеждайки от тъмнината на незнанието тия, които с вяра Те възпяват.
Припев: Свети великомучениче Димитрие, моли Бога о нас.
Като прие в сърцето си огъня на божествената любов ти угаси огъня на безбожното идолопоклонство, славни Димитре.
Избавяйки ни от беди, яви ни се, Димитре, и покрий с твоите молитви тия, които с вяра и любов те възхваляват.
Всички, които с вяра усърдно идват в твоя храм, Димитре, скоро се избавят от недъзите и душепагубните страсти.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Единосъщното на Отца Слово Божие свръх разумно и неизразимо става Твой Син, Богомайко, единосъщен на Тебе.
Песен 6
Ирмос: Като гледам морето на живота да се вълнува от бурите на изкушенията, аз прибягвам към Твоето тихо пристанище и Ти викам: „Изведи от тлението моя живот, Многомилостиви!”.
Припев: Слава Тебе, Господи, слава Тебе.
Като нямаме дръзновение да въздигаме молитви към Твоята висота, Владико, ние смирените подканяме към горещо моление Твоите
избрани ангели; заради тях избави ни от Твоя гняв.
Сега познахме, че си поискал да ни спасиш, Господи, и не засипа съвсем под земята нас, които много Ти съгрешихме със страшни грехове; затова Те славим с благодарност.
Заповядваш да се разклатят земните основи, Слове, та да престанем да се колебаем в добродетелите и да се утвърдим в Твоя страх.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Свята Божия Невесто, съжали се сега над недоумяващия народ и с Твоите майчински молитви Те молим скоро да прекратиш Божието негодувание против нас.
Ирмос: „Ще Ти принеса жертва с глас на възхвала” - вика към Тебе Твоята Църква, Господи, очистена от бесовската нечистота чрез кръвта, която милостиво изтече от Твоите ребра.
Припев: Свети великомучениче Димитрие, моли Бога о нас.
Събрани заедно възпяваме славната ти и светоносна памет, всеблажени, пълна с чудеса и с дарования на Светия и всепочитан Дух.
Разкъсай веригите на моите съгрешения, Димитре, защото като мъченик непобедим ти имаш дръзновение пред Владиката и бъди ми покров и прибежище.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Като най-чиста лилия и непорочен цвят сред тръни Те намери, Богомайко, Женихът – Словото и в Твоята утроба Се всели. 

Кондак, гл.2:

Чрез струите на твоята кръв, Димитре, Бог обагри Църквата, като ти даде непобедима сила, и да пазиш твоя град невредим, защото ти си негова опора.

Икос: Нека всички, които с вяра сме се събрали да възпеем този велик мъченик Димитър, като Христово оръжие, и заедно с него с песни да помолим Владиката и Твореца на вселената: избави ни от трусове и от всяка нужда, Човеколюбче, по молитвите на Богородица и всички Твои свети мъченици. Защото на Тебе всички се надяваме да се избавим от беди и скърби, тъй като Ти си нашата опора.
В този ден, в двадесет и шестия ден на месец октомври по църковния светоотечески календар, празнуваме паметта на светия славен великомъченик Димитрий Мироточиви. По неговите молитви, Христе Боже наш, помилуй и спаси нас! Амин.
Песен 7
Ирмос: Ангелът направи росоносна пещта за благочестивите отроци, но Божието повеление, изгарящо халдеите, накара мъчителя да вика: „Благословен Си, Боже, на нашите отци!”.
Припев: Слава Тебе, Господи, слава Тебе.
Всевъзпяван Си, Дълготърпеливи Господи, задето не умъртви с труса и страшното тресене на земята Своите раби, но ни уплаши, искайки да прекратим злините и желаейки живот за всички нас.
Нека се откъсне от сърцата ни стенание сърдечно и нека сълзи да пролеем, за да умилостивим Владиката Христа, Който страшно заплашва да ни съкруши с труса заради нашите грехове.
„Горко!“ да викнем и да прострем ръце към Бога, надвишаващ всичко, и да престанем занапред да вършим зло; ето, Спасителят в негодувание разтърсва цялата земя, искайки нас да утвърди.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Погледни, Пречиста, и спаси всички, които Те възпяват, но погиват от Божия гняв и ни избави от великата ярост и страшната заплаха надвиснала сега, заради многото ни прегрешения.
Ирмос: Отроците Авраамови, хвърлени в персийската пещ и разпалвани повече от любовта към благочестието, отколкото от пламъка, викаха: „Благословен Си в храма на Твоята слава, Господи!”. 
Припев: Свети великомучениче Димитрие, моли Бога о нас.
Украсен от божествената слава и благодатта, мъчениче страсторепче, световидно сияеш и просвещаваш тия, които викат: „Благословен Си в храма на Твоята слава, Господи!”. 
Като с багреница украсен със своята кръв и понесъл вместо скиптър кръста, славни мъчениче Димитре, ти сега с Христа царуваш, зовейки: „Благословен Си в храма на Твоята слава, Господи!”. 
Пресветая Богородице, спаси нас.
Препрославена, осветена Майко и Дево, защити всички, които Те почитат като истинска Богородица; благословена си Ти сред жените, Всенепорочна Владичице.
Песен 8
Ирмос: От пламъка Ти източи роса за благочестивите и с вода изгори жертвата на праведника, защото вършиш всичко по Своя воля, Боже, и Тебе превъзнасяме във всички векове.
Припев: Слава Тебе, Господи, слава Тебе.
Смутихме се от праведния Ти гняв, Човеколюбче, и бяхме обзети от пълно отчаяние, виждайки как негодуваш против нас.
Да прострем ръце и взор, о верни, към Едничкия Владика, Който може да спасява и да викнем: „Христе, скоро отклони яростта Си от нас, понеже Си Човеколюбец!“
Хиляди ангели, събранието на мъчениците и ликовете на пророците, апостолите, преподобните и йерарсите Те молят, о Владико – пощади Твоя унижен народ!
Като знаеш нашата немощ, Милостиви, и склонността на всички към падения, ослаби гнева, успокой смущението и по Твоята милост пожали света.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Милостива Богородице, Която роди Милостивия Спасител, погледни бедствието и стенанието на Твоя народ и побързай да ни измолиш милост.
Ирмос: Простирайки ръце, Даниил затвори челюстите на лъвовете в рова; а препасани с добродетели отроците – подвижници на благочестието, угасиха огнената сила и викаха: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.
Припев: Свети великомучениче Димитрие, моли Бога о нас.
Ти помрачи гнева и нападението на врага, бидейки облечен в несъкрушимата Христова сила и ставайки победоносец, славни мъчениче Димитре, си зовял: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.
Като прояви добрата твърдост на мъчениците, ти наследи и мъченическата слава, мъчениче, и като се уми в светия купел, който не може да се оскверни от нови греховни помисли, пронизан с копие зовеше: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.
Множеството твои чудеса са превъзхождащ ума дар, който Христос ти даде явно пред всички, о славни, и за твоята изцеряваща благодат, която надвишава всяко слово, проповядват пред всички нас, които зовем: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Единствената във всички родове Майка и Дева и Пречиста Богородица прославяме с песни, защото Тя е ходатайка за нашето спасение, като родила Избавителя на света, Комуто пеем: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.
Песен 9
Ирмос: За човеците е невъзможно да видят Бога, към Когото и ангелските ликове не дръзват да погледнат, но чрез Теб, Всечиста, въплътеното Слово стана видимо за човеците. Като Го величаем заедно с небесните войнства, ние и Тебе облажаваме.
Припев: Слава Тебе, Господи, слава Тебе.
Ето, всички ние съгрешихме, а земята, която в нищо не е съгрешила, страшно се измъчва, защото вразумявайки ни Човеколюбецът я разтърсва цялата; нека дойдем на себе си и да се погрижим за спасението си.
Бидейки Господ на часовете и годините, Ти поиска в миг един да съкрушиш Твоите раби, но по Своето велико добросърдечие се въздържа, Владико; благодарим Ти, Едничък Човеколюбче, ние, които нямаме оправдание.
Избави от трус, меч, ужасен плен и езически нашествия, от глад и мор и всякакви беди, Милосърдни Христе, Твоя град и всяка страна, която вярно Те възпява.
Безсловесно стене земята и вика: „Защо, човеци, ме осквернявате с множество злини? Защото вас щади Владиката, а само мен ранява! Елате на себе си и умилостивете Бога с покаяние!“.
Пресветая Богородице, спаси нас.
Като неизпитала родилни болки, Дево, избави ни от страданието и скърбите на тежкото земетресение, като прекратиш негодуванието на Владиката с Твоите майчински ходатайства, зарадвана от Бога Владичице.
Ирмос: Крайъгълен камък Се отсече от Теб не с човешка ръка, Дево, девствена Планино; Той бе Христос, Който събра разделените естества; затова с радост, Богородице, Те величаем.
Припев: Свети великомучениче Димитрие, моли Бога о нас.
Разкъсай оковите на прегрешенията на тия, които те възпяват, страстотерпче, прекрати нападенията на страстите, укроти вълните на ересите и накарай да утихне бурята на изкушенията чрез твоите молитви.
Насочи по правите пътеки на Царството Небесно твоето свещено паство, венценосче мъчениче Димитре, към спасителното пасище и вечното упокоение.
Моли Подателя на Живота Господа и Царя на силите да получим венците на славата и като достигнем Небесното Царство да те възпяваме, мъчениче Димитре.
Пресветая Богородице, спаси нас.

Като корен, извор и причина на нетлението всички верни уверено Те почитаме с хваления, защото Ти ни източи Ипостасното Безсмъртие.

Останалата част от Утренята - тук

събота, 25 октомври 2014 г.

13 / 26 октомври - Св. Вмчца Злата Мъгленска




Стенопис от параклиса Св. Йоан Предтеча, с. Кралев дол


Житие и страдание на Св. Великомъченица Злата Мъгленска 

   Тази дева - мъченица и непорочна невеста на Небесния Цар Христос Бог - Злата ( В църковна употреба се среща и името Хриса - гръцки превод на Злата) - бе родом от едно село на име Слатино от Мъгленската епархия (Мъглен - средновековен български град, епископско седалище в Южна Македония (днешна Гърция), съществувал до XVIII век) в България. Бедна по произход (защото беше дъщеря на един неизвестен сиромах християнин, който освен нея имаше още три дъщери), Злата беше богата със своето предизбрание и с природната си красота. Предизбрана от Бога заради горещата си вяра в Него, заради своето девство и целомъдрие, тя също беше надарена и с природна красота, която стана повод да завърши живота си със славна и добропобедна мъченическа кончина.
    Един от тамошните турци видя нейната необикновена хубост и се уязви в сърцето си от сатанинска страст към нея - дебнеше да намери сгодно време за да осъществи злото, което замисляше. И ето - един ден, когато Злата излезе с някои жени вън от селото да събира дърва, онзи агарянин разбра това, сговори се с други турци и отиде там, хвана я и я отвлече у дома си. Най-напред той започна да обсипва светата дева с много обещания и клетви - с една - единствена цел: да я подмами, да разколебае волята и и да я обърне към своята вяра. Заричаше и се, че ако тя се потурчи, ще я вземе за своя жена. Сетне започна да я заплашва, че ако не се вслуша в думите му, ще я подложи на големи мъчения. Но Злата - наистина златна по име и на дело - макар внезапно попаднала в беда, никак не се уплаши като чу това, но призова в ума си на помощ името Христово и с голямо мъжество и дръзновение отговори:
    - Аз вярвам в моя Господ Иисус Христос и на Него се покланям. Само Той е мой Жених и няма да се отрека от Него никога, дори да ми причините хиляди страдания и да раздробите тялото ми на късове!
    А турците, като чуха това и размислиха, че сами няма да успеят да склонят Злата, прибягнаха към други средства. Знаеха, че жените умеят по-добре от мъжете да измамват, и предадоха св. Злата на своите жени: заръчаха им да си послужат с всякакви средства и с всякакви хитрости, за да я убедят. Те незабавно взеха при себе си мъченицата и какво ли не направиха, какви ли коварства не употребиха, с какви ли магии не си послужиха за да я надвият! Така цели шест месеца се мъчеха да обърнат светата девица към своето зловерие, но усилията им останаха напразни - тя стоеше неизменна във верността си на Господа, утвърдена върху непоклатимата скала на Христовата вяра.
    Тогава повикаха родителите и сестрите на мъченицата, и със страшни заплахи им заповядаха да склонят дъщеря си да се потурчи. Ако ли не сторят това, зарекоха се, че нея ще убият, а тях жестоко ще мъчат и ограбят. И така, родителите и сестрите и дойдоха при нея (защото страхът ги принуждаваше да вършат това, което не искаха) и направиха всичко, каквото можеха, за да смекчат нейната по-твърда и от диамант душа. Плачеха и нареждаха:
    - Пресладка дъще, смили се над самата себе си и над нас, твоите родители и сестри, защото заради теб всички ни заплашва гибел! Отречи се от Христа поне привидно, за да избавиш и себе си и нас, а Христос е милостив и ще ти прости този грях, сторен по принуда и насилие.
    Тук нека всеки от нас размисли колко силна и трудна беше борбата, която дяволът подигна, за да разколебае мъченицата. Но дерзайте, възлюбени! Силата Христова победи и в тази борба, и разруши дяволските козни. Разумната и крепкодушна Злата, чието сърце гореше от любов към Христа, се издигна над плътта и кръвта, над законите и пределите на естеството. Тя се обърна към своите родители и сестри, и изрече следните достойни за удивление премъдри слова:
    - Вие, които ме принуждавате да се отрека от Христа - истинския Бог, не сте вече мои родители и мои сестри! Вместо вас Баща ще ми бъде моят Господ Иисус Христос, майка - Пресветата Владичица Богородица, а сестри и братя - всички Светии.
    Удивително и непобедимо мъжество! Каква любов към Бога, истинска любов към Бога и мъдър разум, достоен за небесни похвали! Наистина, над светата дева се изпълни словото на св. цар Давид: "Баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме" (Пс.26:10)!
    Когато друговерците и най-вече онзи зъл похитител на девицата видяха, че усилията им са напразни, и че не можаха да отвърнат Злата от Христовата вяра нито с хитростите, нито с другите средства, които бяха употребили, оставиха накрая ласките и думите настрана, и започнаха да мъчат светата дева. Най-напред цели три месеца всеки ден я биеха с тояги, после деряха ремъци от кожата и и ги оставяха да висят пред очите и, та дано се уплаши, като ги гледа. Кръвта подобно на река се лееше от девическото тяло на мъченицата и обагряше земята около нея. Накрая пробиха главата и с нажежен ръжен - от едното ухо до другото, така че от носа и устата и излезе дим.
    С каква твърдост, с какво упование на Господа Христовата мъченица понасяше тези страшни и нечовешки мъчения! Те биха сломили и най - крепките мъже, но тя с голямо мъжество търпеше всичко, укрепявана от силата на Кръста и от своята сърдечна любов към Христа.
    Блаженият Симеон Метафраст казва: "Душа, свързана с връзките на любовта към Бога, смята страданията за нищо, но сред скърбите се наслаждава и сред злостраданията разцъфтява". Света Злата чу, че някъде наблизо се намира отец Тимотей - проигумен на почитаната светогорска обител Ставроникита и неин духовен старец (който ни и разказа за нейното мъченичество - мъж почтен и достоен за доверие) - тя му извести чрез един християнин да моли Бога за нея, та да се удостои богоугодно да завърши пътя на своето мъченичество.
    А онези свирепи и жестокосърдечни, или по-добре да кажем - озверени и демоноподобни хора, не се наситиха на всички мъчения, на които подложиха светата дева, но се чудеха как е останала жива и не е умряла. А в злите им сърца се раждаха все нови изчадия на адската злоба. Те не можеха да се примирят с мисълта, че са победени от едно момиче и страшно се разяриха - окачиха Христовата агница на една дива круша, нахвърлиха се върху нея с ножовете си и режеха на късове светото и тяло.
    Така прекрасната Злата, изпитана и блеснала като злато, очистено в горнилото на мъченията, предаде светата си душа в ръцете на своя безсмъртен Жених и прие двойния венец на девството и мъченичеството (Св. Злата е пострадала заради Христа в 1795 г., на 13 октомври по стар стил). Сега тя тържествува и се радва в Небесните обители заедно с мъдрите деви и с всички удостоени с награда от Бога. Застанала отдясно на Христа - своя Небесен Жених, тя царува заедно с Него във вечни векове. А многострадалните девически мощи на мъченицата някои от християните тайно взеха и погребаха с почит и благоговение.
    По нейните молитви дано и ние бъдем удостоени с Небесното Царство! Амин.

Препечатано от manastir.narod.ru

петък, 24 октомври 2014 г.

сряда, 13 август 2014 г.

Св. Григорий Богослов СЛОВО 16, в памет на светите мъченици Макавеи (1/14 август)


Какво да кажем за Макавеите? Това събрание е за тях. И макар малцина да ги честват, понеже са се подвизавали преди Христа, те все пак са достойни, за да бъдат чествани от всички, защото са търпели за отеческите закони. Щом станаха мъченици преди Христовите страдания, какво ли не биха извършили, ако бяха подложени на гонение след Христа и бяха станали подражатели на Неговата смърт за нас? Щом и без такъв образец проявиха толкова доблест, не биха ли се оказали още по-мъжествени, ако биха страдали, гледайки Христовия пример?
Но съществува и тайнствено и съкровено учение (което за мен и за всяка боголюбива душа е доста вероятно), според което никой от достигналите до съвършенство преди Христовото пришествие не е направил това без вяра в Христа. Защото Словото, макар  да се откри ясно едва впоследствие, в определено време, все пак бе познато на чистите умове и преди това, както показват мнозина прославени преди Христа.
Затова не бива да принизяваме и Макавеите за това, че са страдали преди Христа. Но понеже пострадаха по кръстния закон, затова са и достойни за похвали и трябва да бъдат почетени със слово - почетени не с цел увеличаване на собствената им слава (словото ще прибави ли слава на тези, чиито дела са славни?), а за да се прославят възхваляващите и за да подражават на добродетелите им слушащите, намирайки във възпоменанието за тях подбуда за себе си за подобни подвизи.
Кои и откъде са били Макавеите, от чие ръководство и наставничество са се ползвали в началото, за да достигнат до такава доблест и слава, че са почетени с тези ежегодни тържества и събрания и в душата на всеки се пази слава за тях, която превъзхожда видимата прослава - всичко това ще покаже на любознателните и трудолюбиви хора съчинената за Макавеите книга, която любомъдърствайки за това, че разумът е самовластен над страстите и господар на склонностите към едното и към другото, тоест към добродетелта и порока, като доказателство за това, заедно с немалобройните други свидетелства, посочва и подвизите на Макавеите. А за мен ще бъде достатъчно да кажа следното.
Тук Елеазар е начатък на пострадалите преди Христа (както Стефан е пръв сред страдалите след Христа), свещеник и старец, беловлас по коса, беловлас и по мъдрост, който по-рано принасял жертви и молитви за народа, а сега принася самия себе си в най-съвършена жертва на Бога за очистване на целия народ. Благо знамение е това предначало на подвига! Същевременно и гръмогласно, и безмълвно назидание! Но той довежда и седмина младежи - плод на собствените му наставления, в жертва жива, света и благоугодна Богу (Рим. 12:1), жертва, която е по-свята и по-чиста от цялото старозаветно свещенодействие. Защото това - добродетелите на синовете да бъдат вменявани на бащата е най-законно и най-справедливо.
Там синовете, мъжествени и велики по дух, благородни деца от благородна майка, ревностни подвижници за истината, достойни за времена, различни от Антиоховите, истински ученици на Моисеевия закон, точни пазители на отеческите нрави, представляващи едно от уважаваните от евреите числа - числото, отличено с тайнството на покоя през седмия ден, дишат едно, имат за цел едно, знаят един път в живота - да умрат за Бога! Те са също толкова братя по душа, както и по плът, съревновават се помежду си в желанието за смърт (дивна гледка!); отнемат си един от друг мъченията като някакви съкровища, защитават твърдо възпитателя, тоест закона, не толкова се боят от приготвените им мъчения, колкото желаят онези, които още не виждат; страхуват се само от едно - да не би мъчителят да прекрати изтезанията и по този начин някой от тях да остане неувенчан, да се раздели против волята си с братята и да стане лош победител, като избегне, за нещастие, страданията.
Там добрата и мъжествена, и едновременно чедолюбива и боголюбива майка търпи в майчиното си сърце невероятни по природа терзания. Тя не жали за страдащите си синове, а се измъчва от опасението, че синовете ѝ няма да страдат; не толкова скърби за отишлите си, колкото желае и останалите да се присъединят към тях; безпокои се повече за последните, отколкото за представилите се; защото на едните все още им предстои борба с неизвестен край, а другите кончината ги е поставила в безопасност; едните вече е поверила на Бога, а за другите още се безпокои, как Бог ще ги приеме.
Каква мъжествена душа в женско тяло! Какво чудно и великодушно усърдие! Наистина - Авраамова жертва, и ако не е дръзко да се каже, даже повече от Авраамовата! Авраам с готовност принася един син, наистина - еднороден, роден по обещание - син, за когото бе дадено обещание и (което е по-важно) който бе определен да бъде начатък и корен не само на рода, но и на подобните жертви. А тя освети за Бога цял народ от синове, надмина и майките, и жреците по число на готовите за заколение жертви всесъжение на мислените свещеноприношения, бързащи към олтара. Посочваше гърдите си, напомняше им за кърменето, засвидетелства се с побелелите си коси, използваше старостта като ходатайство за молбите си не за да спаси децата си от смърт, а за да ги подтикне към страдания; защото считаше за опасност за тях не смъртта, а забавянето на смъртта. Нищо не я разколебаваше, нищо не я довеждаше до малодушие, не я лишаваше от радост - нито приготвените дървени стеги, нито колелата, нито скрипците, нито скелетата, нито остротата на железните нокти, нито наточените мечове, нито врящите котли, нито накладеният огън, нито страшният мъчител, нито стичането на народ, нито стоящата наоколо стража, нито насъбралите се сънародници, нито разкъсването на членове, нито одирането на плът, нито потоците кръв, нито погубваната младост, нито сегашните ужаси, нито очакваните страдания.
И това, което при подобни случаи за другите е най-тежко, тоест продължителността на бедствието, за нея бе най-леко. Тя се наслаждаваше на гледката, колкото и да продължаваха страданията, не само поради разнообразието на прилаганите изтезания (с които всички заедно ѝ въздействаха по-малко, отколкото на друг би му подействало някое отделно изтезание), но и поради това, че гонителят опитва всички словесни похвати - ту ругаеше, ту заплашваше, ту ласкаеше. Защото, към какви ли средства не прибягна той, за да постигне желаното?
Но отговорите на младежите към мъчителя според мен показват толкова мъдрост и мъжество, че както добродетелите на другите, взети заедно, са малки в сравнение с тяхното търпение, така и самото им търпение е малко в сравнение с благоразумните им думи. И единствено на тях им бе присъщо да страдат така и да отговарят с такова любомъдрие на заплахите на мъчителя, на всичко, с което ги заплашваха и което ни най-малко не надви нито мъжествените синове, нито още по-мъжествената им майка.
Като се извиси над всички и като съедини силата на духа си с майчината си любов, тя поднася себе си като прекрасен погребален дар на децата си; и сама последва тръгналите си преди нея. И при това - как? Доброволно отива на страдания, без дори да допусне някое нечисто тяло да докосне чистата ѝ и мъжествена плът. И какви надгробни слова произнася! Прекрасни, даже най-прекрасни сред прекрасните бяха отговорите на синовете към мъчителя. Защото не са ли прекрасни думите, въоръжавайки се с които, те победиха мъчителя? Но още по-прекрасни са думите на майката, първо - увещателните, и после - надгробните.
И тъй, какво казаха синовете? Сега е доста подходящ момент да възстановя това в паметта ви, за да имате от онези времена образец както на подвижничество, така и на мъченически слова. Всеки от братята казваше по нещо свое, щом думите на гонителя, поредното страдание и душевната ревност го подбуждаха да говори.
Но ако сведем всичките им слова към едно, то те казваха така: “Антиохе и всички вие, които стоите тук! Ние имаме един цар - Бога, от Когото сме получили битие и при Когото ще се завърнем; един законодател - Моисей, на когото (заклеваме се в това заради бедствията, които той е претърпял за добродетелта и заради многото му чудеса) не ще изменим и не ще му нанесем безславие, дори да ни заплашва друг Антиох, който да би бил по-свиреп и от теб. За нас съществува едно безопасно прибежище - да спазваме заповедите и да не нарушаваме закона, от който сме оградени като от стена. Имаме една слава - заради славата на нашия закон да презираме всяка слава; едно богатство - благата, на които се надяваме. А за нас няма нищо страшно, освен едно - да се уплашим от нещо повече, отколкото от Бога. С такива мисли и с такова оръжие излизаме на война. С такива младежи си имаш работа. Макар и светът, и родната земя, и приятелите, и сродниците, и връстниците, и този велик и славен храм, и отеческите празници, и тайнствата, и всичко, което считаме за наше предимство пред другите народи, да са силно желани за нас, все пак не са по-силно желани от Бога и от страданията за доброто дело. Не, не си и помисляй това! Защото за нас съществува друг свят, който е по-висш и по-постоянен от видимия. Нашето отечество е горният Иерусалим, който никакъв Антиох не ще се осмели да държи под обсада и не ще се надява да превземе; толкова силен и непобедим е той! Нашите роднини са Божието вдъхновение и всички доблестно родени. Нашите приятели са пророците и патриарсите, служещи ни за образец по благочестие. Наши връстници са всички бедстващи сега и наши съвременници в търпението. А храм ни е великолепното небе. И празникът ни е присъствието на хора на ангелите. Имаме едно велико, даже много велико и скрито за мнозина тайнство - Бог, Който е целта и на тукашните тайнства.
И тъй, не ни примамвай повече с обещания за маловажни и нищо неструващи неща. Безчестното не ще ни придаде чест; вредното не ще ни обогати; не ще се решим на такава жалка търговия. Престани със заканите си. В противен случай самите ние ще започнем да те заплашваме, за да изобличим безсилието ти и да покажем какви мъчения са приготвени при нас за теб. Защото имаме и огън, с който мъчим гонителите. Не мислиш ли, че се бориш с народи, градове и с най-изнежени царе, някои от които ще победят, а други може би ще си останат победени, защото за тях това не представлява опасност? Опълчваш се против Божия закон, против благонаписаните каменни плочи, против отеческите ни постановления, получили важност и поради голямото си значение и поради древността си, опълчваш се против седем братя, които живеят сякаш с една душа и ще те опозорят със седем победни паметници. Не е кой знае какво да ги победиш; но е голям срам да претърпиш поражение от тях. Ние сме потомци и ученици на онези, които бяха водени от огнен и от облачен стълб, за които морето се раздели на две, реката спря, слънцето се спря, валя хляб като дъжд, вдигането на ръцете им обръщаше в бягство хиляди врагове, побеждавайки ги с молитва, пред които се укротяваха зверове, които оставаха недосегаеми за огъня, пред чието мъжество се удивляваха и отстъпваха царете.
Ще кажем нещо, което е известно и на самия теб. Ученици сме на Елеазар, чието мъжество ти е известно от опит. Първо извърши подвигът си бащата, сега започват борба децата; жрецът вече замина, след него ще тръгнат и жертвите. Ти плашиш мнозина, но ние сме готови на още повече. А и какво ли ще ни сториш със заплахите си, горделивецо? Какво зло ще ни причиниш? Никой не ще надмине по сила готовия на всички страдания. Защо се бави народът? Защо не пристъпват към действие? Защо да чакат милостива заповед? Къде са мечовете? Къде са оковите? Нека разпалят още по-силно огъня, да пуснат най-силни зверове, да приготвят най-съвършени уреди за мъчения, така че всичко да бъде по царски и да струва скъпо! - Аз съм първородният; принеси в жертва първо мен. - Аз съм най-малкият от братята; по-добре промени реда. - Не, нека някой от средните да бъде първата жертва, така че всички да бъдем почетени еднакво. Но ти ни щадиш и чакаш да променим мисълта си. Пак и неведнъж ти повтаряме същите думи: не ще вкусим нечисто, не ще се съгласим. По-скоро ти ще уважиш нашите установления, отколкото ние да се покорим на твоите. Накратко казано: или изобрети нови мъчения, или се убеди, че презираме тези, които си ни приготвил”.
Така говореха братята на мъчителя. А как се убеждаваха те един друг! И каква гледка представляваха - наистина прекрасна и свещена! За боголюбивите души тя бе по-приятна от всичко друго, което може да се види и да се чуе. Самият аз, само при спомена за това, се изпълвам с удоволствие, мислено съзерцавам пред себе си подвижниците и се наслаждавам на разказа за тях. Те се прегръщаха и целуваха един друг. За тях настъпи празник, сякаш подвизите вече бяха извършени. “Да тръгваме, братя - призоваваха се те, - да тръгваме, да побързаме към мъченията, докато мъчителят все още гори от гняв против нас, за да не изгубим спасението, ако той се смекчи. Пирът е готов; да не се лишаваме от него. Прекрасно е да се видят братя, които живеят наедно (Пс. 132:1), заедно се веселят и взаимно си служат за щит. Но още по-прекрасно е, ако бедстват заедно заради добродетелта. Ако би било възможно да се подвизаваме с оръжие в ръце за отеческите постановления, то и в този случай смъртта би била похвална. Но тъй като обстоятелствата не налагат това, нека принесем в жертва самите тела. А защо и да не ги пожертваме? Ако не умрем сега, нима никога няма да умрем? Нима никога няма да отдадем дължимото на природата? По-добре да превърнем в дар онова, което ще трябва да отстъпим по необходимост. Да надхитрим смъртта. Да превърнем общото за всички в своя лична собственост и да си купим живот на цената на смъртта. Нека нито един от нас да не бъде животолюбив и малодушен. Нека мъчителят, като се препъне в нас, да се отчае и за другите. Нека той самият да определи реда кой след кого да страда; ако някой бъде последен в редицата на гонените, това не ще причини различие в пламенността на нашето усърдие. Първият от пострадалите да бъде за другите път, а последният - печат на подвига. Нека всички с еднаква твърдост да решим в сърцата си, целият ни дом да спечели венци, гонителят ни да няма нищо свое в нас и да не може с горделива злоба да се похвали с победа над всички, като победи един. Да докажем, че сме братя помежду си не само по рождение, но дори и в смъртта. Да пострадаме всички като един и всеки от нас да пострада еднакво за всички. Приеми ни, Елеазаре. Последвай ни, майко. Погреби великолепно мъртъвците си, Иерусалиме, стига да остане нещо за гроба. Разказвай за нас на следващите поколения и показвай на почитателите си свещеното място на погребението на едноутробните”.
Така говореха и действаха те. Така по старшинство по възраст се окуражаваха взаимно, както глиган точи зъбите си един в друг. Всички те запазваха еднаква ревност за удоволствие и удивление на съплеменниците си, за страх и ужас на враговете. И макар да се бяха опълчили смело против целия народ, враговете бяха толкова посрамени от единодушието на седемте подвизаващи се за благочестието братя, че вече губеха приятната надежда да надвият и останалите.
А мъжествената и наистина достойна за такива доблестни синове майка, тази велика и висока по дух възпитаничка на закона, разкъсвана от две силни движения на сърцето, усещаше в себе си смесица от радост и страх - от радост - поради мъжеството на синовете ѝ и поради всичко, което виждаше, от страхпоради неизвестността на бъдещето и поради изключително тежките мъчения. И като птица, която вижда, че змия пълзи към малките ѝ или че някой друг замисля нещо лошо против тях, тя летеше наоколо, размахваше криле, умоляваше, споделяше страданията на децата си. И какво ли не говореше, какво ли не правеше, за да ги въодушеви за победа. Ту грабваше капка кръв, ту вдигаше откъснати части от тялото, ту благоговейно падаше коленопреклонно пред останки; събираше телесните части на един син, а друг предаваше на мъчителите и подготвяше трети за подвиг. Казваше на всички: “Прекрасно, деца! Прекрасно, доблестни мои подвижници, почти безплътни в плът, защитници на закона на побелялата ми коса и на светия град, който ви възпита и ви издигна на такава висота на добродетелите! Още малко и ще победим! Мъчителите се умориха - единствено от това се боя. Още малко и аз ще стана блажена сред майките, а вие - блажени сред младежите! Но на вас ви е жал да се разделите с майка си? Не ви напускам, обещавам ви това. Не мразя децата си”.
И щом видя, че всички напуснаха живота и със смъртта си я избавиха от безпокойства, тогава тя със светъл взор вдига глава и подобно на олимпийски победител, като вдигна ръце с добър дух, високо и тържествено казва: “Благодаря Ти, Отче Свети! Благодаря ти, наставниче наш, законе! Благодаря ти, наш отче и съратниче на чедата си, Елеазаре! Благодаря, че плодът на родилните ми болки е приет и станах майка, най-свещената сред майките! У мен не остана нищо за света. Всичко е дадено на Бога - цялото ми съкровище, всичките надежди на старостта ми. Каква висока почест за мен! Колко прекрасно са осигурени старините ми! Сега съм възнаградена за отглеждането ви, деца - видях как се подвизавахте за добродетелта, бях удостоена да видя всички ви увенчани. Дори гледам на мъчителите ви като на благодетели. Готова съм да засвидетелствам благодарността си към мъчителя за разпореждането, според което съм запазена последна за страдания, та след като най-напред изведа на арената родените от мен и след като извърша мъченически подвиг във всекиго от тях, след принасянето на всички жертви да си тръгна оттук в пълна безопасност. И няма да скубя косата си, да раздирам дрехите си, да разкъсвам с нокти плътта си, няма да се подбуждам към сълзи, да викам оплаквачи, да се затварям в тъмно усамотение, така че дори и въздухът да тъгува заедно с мен, няма да чакам утешители и да предлагам хляб на скръбта. Всичко това приляга на малодушните майки, които са майки само по плът, чиито деца умират, без да оставят добра дума след себе си. А вие, мили деца, не сте умрели, а сте принесени в дар на Бога; не се разделихте завинаги с мен, а само временно се преселихте; не сте пръснати, а сте събрани заедно; не ви отмъкна звяр, не ви погълна вълна, не ви погуби разбойник, не ви налегна болест, не ви унищожи война и не ви сполетя някакво друго бедствие, повече или по-малко тежко измежду обичайните за хората. Бих започнала да плача и даже горчиво да плача, ако бе ви се случило нещо подобно. Тогава бих доказала чедолюбието си със сълзи, както сега го доказвам с това, че не проливам сълзи. Нещо повече. Ако вие, за ваша вреда, се бяхте спасили от мъчението, ако мъчителите бяха възтържествували над вас и бяха надделели над поне един от вас, както сега самите гонители са победени от вас, тогава действително бих почнала да ви оплаквам. А това, което стана сега, е похвала, радост, слава, ликуване и веселие за останалите. Но и аз се принасям в жертва непосредствено след вас. И аз ще бъда сравнена с Финеес, прославена заедно с Анна. Даже още повече, защото Финеес се е подвизавал сам, а вие се проявихте като многобройни палачи на блудници, като поразихте не плътско, а духовно прелюбодейство.
И Анна посветила на Бога един син, даден също от Бога, при това - наскоро роден; а аз осветих седмина възмъжали, и при това - самопожертвали се доброволно. Нека надгробното ми слово бъде допълнено от Иеремия, който не оплаква, а възхвалява преподобната кончина! Светнахте повече от сняг, сгъстихте се повече от мляко, сонмът ви - родени и принесени в дар на Бога - стана по-хубав от сапфир (срв.: Плач. Иер. 4:7)! Какво още? Присъедини и мен към децата ми, мъчителю, ако и от враговете може да се очаква милост. Присъедини и мен - тази борба ще бъде за теб по-славна. О, как бих желала да претърпя всички мъчения, които те претърпяха, кръвта ми да се смеси с тяхната кръв и старческата ми плът - с тяхната плът! Заради децата си обичам дори самите оръдия на техните страдания. Но ако това не стане, нека поне прахът ми да се смеси с техния прах и да ни приеме един гроб! Не завиждай на равночестната кончина на тези, които са равночестни по доблест. Прощавайте майки, прощавайте, деца! И вие, майки, възпитавайте така родените от вас, и вие, деца, се възпитавайте така! Дадохме ви прекрасен пример как да се подвизавате с добър подвиг”.
Така каза тя и се присъедини към синовете си. “Но как?” - ще попитате. Като се затече към кладата, на която бе осъдена, като към брачно ложе. Не изчака някой да я качи на нея, не позволи нечисто тяло да докосне чистата ѝ и мъжествена плът.
Така се наслади Елеазар на свещенството; така сам бе посветен и посвети другите в небесните тайнства - не с външни поръсвания, а със собствената си кръв, освети Израиля и направи последния ден от живота си заключително тайнство!  Така синовете се насладиха на младостта; не робувайки на сластолюбието, а превъзмогвайки страстите, очистиха тялото и се представиха в безстрастния живот! Така майката се наслади на многодетността, така се украси с децата си, докато те бяха живи, и почина заедно с отишлите си! Представи родените за света на Бога, по броя на подвизите им отново изброи родилните си мъки и научи старшинството на децата си от реда, в който те умираха. Защото се подвизаваха всички - от първия до последния, и както вълна следва след вълна, така и те проявиха един след друг доблест и всеки отиваше на страдания по-готов от предишния, вече укрепен от примера на пострадалите преди него. И затова мъчителят се радваше, че тя не бе майка на по-голям брой деца; защото в такъв случай би останал още по-безсрамен и победен. И едва сега, когато срещна невъоръжени младежи, които, като се въоръжиха единствено с благочестието си, бяха готови да претърпят всичко с по-голяма ревност от тази, с която самият той се готвеше да ги подложи на страдания, той за първи път разбра, че не може да надвие всичко с оръжие.
Тази жертва бе по-благоразумна и по-величествена от Иефтаевата; защото тук нито пламенност на обета, нито желание за неочаквана победа правеха приношението необходимо, както там; напротив, жертвоприношението бе напълно доброволно и очакваните блага бяха единствената награда за него. Този подвиг с нищо не е по-долу от подвизите на Даниил, когото предадоха да бъде изяден от лъвове и победи зверовете с вдигане на ръцете; той не отстъпва на мъжеството на момците в Асирия, които ангел поръси в пламъка, когато те не се съгласиха да нарушат отеческия закон и не се докоснаха до скверните и неосветени ястия. А по усърдие той не е по-маловажен и от жертвите, които впоследствие са принесени за Христа.
Защото страдалите за Христа, както казах в началото на словото, имаха пред очите си Христовата кръв и техен водач в подвизите бе Сам Бог, Който донесе за нас толкова велик и чуден дар. А Макавеите нямаха пред себе си нито много, нито подобни примери на доблест. Цяла Иудея се удивляваше на търпението им. Тя се радваше и тържествуваше, сякаш сама бе увенчана тогава. Защото и на нея ѝ предстоеше подвиг, който даже бе най-големият от подвизите, пред които Иерусалим някога е бил изправян - или да види в този ден потъпкването на отеческия закон, или да се прослави. Участта на целия еврейски род зависеше от подвига на Макавеите и се намираше сякаш на острието на меча. Самият Антиох бе изумен. Така заплахите му се превърнаха в удивление. Защото и враговете умеят да се удивляват на великите подвизи, щом гневът отмине и делото само оправдае себе си. Затова той се оттегли, без да постигне успех, и както много хвалеше баща си Селевк за уважението му към иудейския народ и за щедростта му към храма, така силно упрекваше Симон, който го бе подтикнал към войната, считайки го за виновник за безчовечността и безславието.
Нека и свещениците, и майките, и децата да подражаваме на Макавеите; свещениците - в чест на Елеазар, духовния отец, показал превъзходен пример и със слово, и с дело; майките - в чест на мъжествената майка, да се окажат истински чедолюбиви и да представят чедата си на Христа, така че самият брак да се освети от тази жертва; децата да почетат светите юноши и да посвещават времето на младостта не на срамни страсти, а на борба със страстите, на мъжествено воюване против ежедневния ни Антиох, който воюва посредством всичките ни членове и ни гони по най-различен начин. Защото желая да има подвижници за всяко време и случай, от всеки род и възраст, подложени и на явни нападения, и на тайни навети от враговете. Желая да се ползвате от древните сказания, но да се ползвате и от новите, и подобно на пчели, да събирате отвсякъде най-полезното в състава на единния сладък вощен мед, така че и чрез Стария, и чрез Новия Завет в нас да се прославя Бог, прославян в Сина и в Духа, познаващ Своите и познаван от Своите Си, изповядван и изповядващ, прославян и прославящ в Самия Христа, комуто слава во веки. Амин.

ТВОРЕНИЯ на Светителя Григорий Богослов - Том 1 (част 2)

Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон, 2009 г.