вторник, 25 март 2014 г.

Актуално: Накратко за новото старостилно "обединение" в Гърция

Архиепископ Григорий (Денвърски)
Genuine Orthodox Church of America

Важна новина от света на еретичното и схизматично „Православие” тази седмица е унията между два старостилни гръцки синода - Синода на Калиник (ГОХ) и Киприянитите („Синод на противостоящите”). Тази уния оформя сега най-голямата група старостилци в световен мащаб, с над двадесет епископи.
При всичките разделения сред истинно - православните християни в Гърция днес, първата реакция на тази новина би следвало да е, че това е нещо положително. В продължение на десетилетия старостилците в Гърция търпят опустошителните действия на недостойни, себелюбиви йерарси и само в редки случаи някой праведен йерарх е изпъквал сред тях. За съжаление, този нов съюз не е отклонение от неканоничните действия, които характеризират и двата синода, а просто продължаване на курса, който те следват в продължение на години, курс, който противоречи на Преданието и каноните на Църквата.
Все повече и повече в наше време виждаме йерарси, които се представят за православни, а в същото време или не разбират или много малко разбират какви всъщност са епископските обети. В заключението на Апостолските постановления, откриваме следното съвсем уместно увещание:
„Нека тези канонични правила бъдат установени от нас за вас, о, епископи, и ако продължите да ги спазвате, ще бъдете спасени и ще имате мир; но ако им бъдете непокорни, ще бъдете наказани и вечно ще воювате едни с други, и ще се подложите на наказание, съответно на вашето неподчинение.”
Настоящата катастрофа, пред която са изправени тези два синода е, че никой от тях не се е кае за своята ерес или неканонични практики. Те правят един административен, безпринципен съюз, който не се основава на каноните и догматите на вярата . Киприанитите разпускат своята структура и независима йерархия, подчинявайки се на ръководството на Архиепископ Калиник Атински, без обаче да се откажат от самата ерес на своя основател митрополит Киприан (Куцумбас), заради която той бе низвергнат. От друга страна, Калиник приема Киприянитите в общение без да им изисква каквото и да е покаяние, единствено с оглед засилването на административната власт на своя синод. Той явно не осъзнава, че е невъзможно единство в Христа въз основа на такива земни съображения.
Има единство, което е неугодно на Христа, и разделение, което Му е угодно. Когато еретиците се обединяват в ереста, това е противно на Господа, защото те се обединяват във враждата против Него. От друга страна, когато тези, които любят Бога се отделят от тези, които не Го обичат, такава ревност Му е угодна, защото Христос е нашата първа Любов, Този, Който ни е създал и ни е разкрил светлината на Своята истина.
Самият Архиепископ Калиник има голяма нужда от покаяние за ръкополагането на епископи, които са идентични в практиките си с Кириянитите. И двата синода в определена степен са паднали в ереста на икуменизма. Така виждаме, че два неканонични синода сега се обединяват един с друг.
Проблемът, пред който гръцките старостилци са изправени в продължение на много години е неспособността им точно да определят границите на Църквата. За много техни духовници бе достатъчно да увещават духовните си чеда да се въздържат от общение с всяка енория, която е приела новия календар. На практика това означава, че човек трябва да се черкува във възможно най-близката старо - календарна енория, без оглед на това кой е епископът на тази енория. Някои духовници считат за отговорност на лицата, които пристъпват към Светата Чаша, да преценяват дали го правят достойно, т.е. дали действително са част от Църквата, а не отчитат собствената си отговорност да внимават на кого преподават светите тайнства.
Това нехайство не само се проявява по отношение на критериите за това кой е истински православен християнин, но също така и по отношение на самите новостилци. Някои епископи считат, че икономията представлява метод за решаване на въпроса дали да допускат или не новокалендарци до светите тайнства в собствените си църкви. По определение икономията е добро управление на дома, тоест на Църквата; затова тя няма нищо общо с тези, които са извън Църквата, но носи полза само в регулирането живота на верните. Казвайки на новокалендарците, че те са достойни за получаване на светите тайнства „по икономия”, независимо дали са склонни към изповядването на истинската вяра в някакъв бъдещ момент, е много лоша услуга за самите тях.
Споменатата практика е дълбоко вкоренена както у Калиниковците, така и при Киприянитите. Дали я оправдават като упражняване на икономия или като израз на тяхната т. нар. „умерена” еклисиология е маловажно. Важното е, че границите на Църквата продължават да се размиват за сметка на земен успех и изгода.

Това е причината, поради която християните в Гърция продължават да страдат от лошите последици, за които предупреждават споменатите по-горе Апостолски постановления. Докато епископите не признаят върховната власт на каноните пред тяхното лично тълкуване на приложимостта на каноните и преданията, те безкрайно ще се лутат сред непроходимата пустиня от своите неканонични действия и грехове. Ние се молим Бог да се смили над невинните души, попаднали под тяхна власт и бързо да ги избави от тези лъжливи пастири, които пояждат паството, хранейки не него, а самите себе си.