събота, 26 април 2014 г.

Неделя Антипасха - Уверение на св. ап. Тома

Вечерня на празника - тук

Утреня на празника
Първи седален, глас 1: Когато поради страх от иудеите учениците се криеха, събрани на Сион, Ти влезе през заключените двери, пред тях застана, Благий, и радост им донесе; Ти им показа раните на Своите ръце и пречистите ребра, казвайки на неповярвалия ученик: „Подай си ръката и виж, че това Съм Аз, Който пострадах за тебе!”. Слава, и ныне (същият)
Втори седален, глас 1: Застана ти, Животе, пред учениците Си при заключени врати и показвайки им ребрата и ръцете и нозете Си, Христе, Ти ги увери в Своето възкресение от гроба. Но Тома тогава не беше там, затова казваше: „Докато не Го видя, не вярвам на вашите слова!”. Слава, и ныне (същият)
Седален след полиелея, глас 1: „Като виждаш Моите ребра и раните от гвоздеите, о Тома, защо не вярваш в Моето възкресение?” – говореше Господ, Който възкръсна от гроба и по неизразим начин Се яви на апостолите. А Близнакът, като повярва, извика към Твореца: „Ти Си мой Бог и Господ!”. Слава, и ныне (същият)
Канон на празника, творение на преп. Йоан Дамаскин
Песен 1
Ирмос: Нека с победна песен да възпеем, люде, Този, Който избави Израил от горчивото робство на фараона и го преведе със сухи нозе по дъното на морската дълбина, защото Се прослави.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Днес е пролет за душите, защото Христос като слънце възсия от гроба на третия ден и прогони мрачната зима на нашите грехове. Нека Го възпеем, защото Се прослави.
Царицата на годишните времена - пролетта, като бляскава свита на светоносния Възкресен ден - Цар на всички дни, весели избрания народ на Църквата, непрестанно възпявайки възкръсналия Христос.
Нито вратите на смъртта, ни гробните печати, ни ключалките на вратите Ти се възпротивиха, о Христе, но възкръсвайки, Ти застана сред Своите приятели, Владико, дарявайки им мир, който превъзхожда всеки ум.
Песен 3
Ирмос: Утвърди ме на непоклатимия камък на Твоите заповеди, Христе, и ме просвети със светлината на Твоето лице, защото няма по-свят от Тебе, Човеколюбче.
Правейки ни нови вместо вехти и вместо тленни – нетленни чрез Твоя Кръст, Христе, Ти ни заповяда достойно да живеем в обновен живот.
Заключен в гроба с изобразимата Си плът, Ти възкръсна, неописуеми Христе, и при заключени врати застана пред Своите ученици, о Всесилни.
Раните, които доброволно претърпя заради нас, Христе, Ти запази за Своите ученици и им ги показа като свидетелство на славното Си възкресение.
Ипакои, глас 6: Както дойде посред Своите ученици, Спасителю, дарявайки им мир, така и при нас ела и ни спаси.
Песен 4
Ирмос: Велика е тайната на Твоето домостроителство, Христе! Провиждайки го свише в божествено съзерцание, Авакум викаше към Тебе: „Ти излезе за спасението на Твоя народ, Човеколюбче!”.
Христос вкуси жлъчка, изцелявайки древното греховно вкусване, а сега – с медна пита дарява просвещение и Своето сладостно причастие на праотеца.
Радваш Се на изпитанието, Човеколюбче, затова повеляваш на Тома да провери, показвайки на невярващия Своите ребра, за да увериш така света в Твоето възкресение на третия ден, Христе.
Почерпвайки богатство от неизчерпаемата съкровищница – прободеното с копие Твое божествено ребро, Благодетелю, Близнакът с премъдрост и знание изпълва света.
Възхваля се твоя всеблажен език, Близначе, защото от божественото осезание той се изпълва с благодат и пръв благочестиво проповядва Подателя на живота Христа, като Бог и Господ.
Песен 5
Ирмос: Бодърствайки нощем Те възпяваме, Христе, съ-безначален на Отца и Спасител на нашите души, подай мир на света, Човеколюбче!
Заставайки пред Своите скърбящи приятели, със Своето явяване Спасителят прогонва скръбта и ги кара да ликуват за Неговото възкресение.
О, наистина похвално е страшното начинание на Тома, защото той дръзновено докосна ребрата, озаряващи с божествен огън.
Неверието на Тома по Твоя промисъл роди вярата в нас, Христе, защото чрез Твоята премъдрост Ти всичко правиш за полза като Човеколюбец.
Песен 6
Ирмос: Ти спаси пророка от кита, Човеколюбче; моля се и мен да изведеш от дълбината на греха.
Ти не остави, Владико, Тома да потъне в дълбината на неверието и му протегна ръцете Си за уверение.
Нашият Спасител казваше: „Пипнете и Ме вижте, че имам плът и кости, Аз не Се измених!”.
Тома, който не беше при първото Ти идване, се докосна до ребрата Ти и повярва, придобивайки познание, Спасителю наш.
Кондак, глас 8: С любопитна десница жизнеподателните Ти ребра Тома докосна, Христе Боже, и когато Ти влезе през заключените двери, той с другите апостоли викаше към Тебе: „Господ мой и Бог мой!”.
Икос: Кой съхрани ръката на ученика неопалима тогава, когато той пристъпи към огнените Господни ребра? Кой й даде дръзновение и тя можа да се докосне до пламенната кост? Това стори Самият Господ! Та нали, ако реброто не се бе подложило на силата на тленната ръка, как тя би могла да се докосне до онова, което разклати небесното и земното чрез страданията? Тая благодат се даде на Тома, за да се увери и да викне към Христа: „Ти Си Господ мой и Бог мой!”.
Песен 7
Ирмос: Когато музиката, звучаща в хармония, призоваваше народите да служат на златния образ, чедата на Давид, пеейки отеческите песни от Сион, разрушиха нечестивата заповед на тирана и претвориха пламъка в роса, възпявайки с песен: „Превъзнасян Боже на нашите отци, благословен Си!”.
Като пръв и господар на дните е този светоносен Ден, в който новият и божествен род подобава да се радва с трепет, защото той носи в себе си образа на бъдещия век, като завършек на Осмия ден. Превъзнасян Боже на нашите отци, благословен Си!
Единствен дързък бе Тома Близнак и с недоверчивата си вяра ни облагодетелства, раз-пръсквайки мрачното незнание по краищата на света с вярното неверие, а сам на себе си сплете венец, възгласяйки открито: „Ти Си Господ - превъзнасяният Бог на нашите отци, благословен Си!”.
Не напразно се усъмни в Твоето възкресение Тома и не бе отхвърлен, но Ти искаше да явиш несъмнено възкресението за всички народи, Христе. Затова със своето неверие той всички увери и ги научи да Ти викат: „Ти Си Господ - превъзнасяният Бог на нашите отци, благословен Си!”.
Влагайки със страх ръка в живоносните Ти ребра, Христе, в трепет Тома усети двойното действие на двете естества, неслитно съединени в Теб, Спасителю, и с вяра викаше така: „Ти Си Господ - превъзнасяният Бог на нашите отци, благословен Си!”.
Песен 8
Ирмос: Възпявайте Господа, Който в огнения пламък на горящата пещ съхрани младежите и във вид на Ангел слезе при тях, и Го превъзнасяйте във всички векове!
Желаейки да види Твоя радостен лик, Владико, в началото Тома не повярва, но удостоен със съзерцание на Твоето лице, наричаше Те Бог и Господ, Когото превъзнасяме във всички векове.
Възпявайте Господа, Който понесе Томиното неверие, показа му Своите ребра и бе докоснат от неговата ръка; Него превъзнасяйте во веки.
Твоето дивно съкровище, скрито от нас, Тома ни разкри и богословствайки с богоносен език, казваше: „Възпявайте Христа и Го превъзнасяйте во веки!”.
Песен 9
Ирмос: Теб - светлия светилник и Майка Божия, предивна слава и най-висша от всички твари, ние с песни величаем.
Твоя пресветъл и сияещ ден, Христе, всесветлата Ти благодат, в която украсен Ти застана пред Своите ученици, ние с песни величаем.
Тебе, Който от тленна ръка бе докоснат в реброто и Който не я изгори с огъня на невещественото божествено естество, ние с песни величаем.
Тебе, Христе, възкръснал като Бог от гроба, невидели с очи, но повярвали със сърдечна любов, ние с песни величаем.
Светилен, глас 1: Като провери с ръка раните на Моите членове, Тома, повярвай в Мене, Който приех заради тебе рани, с учениците бъди единомислен и проповядвай живия Бог. (2)
Слава и ныне, глас 1: Днес пролетта благоухае и новото творение ликува; снемат се ключалките на дверите и на неверието днес, когато приятелят Христов Тома зове: „Господ мой и Бог мой!”.
Хвалитни стихири на 4, глас 1:
Както при Твоето страшно възкресение от гроба, Подателю на живота, Ти не счупи гробните печати, така сега влезе през заключени врати при Твоите преславни апостоли, Христе, изпълвайки ги с радост и дарявайки им Твоя прав Дух по безкрайната Си милост. (2)
Тома, наричан Близнак не бе дошъл, когато Ти Се яви на Своите ученици, Господи. Затова той не повярва на Твоето възкресение и към тия, които Те бяха видели викаше: „Ако не сложа пръста си ребрата Му и в раните от гвоздеите, няма да повярвам, че е възкръснал!”.
 „Щом искаш дай си ръката – каза Христос на Тома – и я вложи в ребрата Ми и познай, че имам кости и земно тяло и не бъди невярващ, но увери се заедно с останалите!”. А той извика: „Ти Си Бог мой и Господ, слава на Твоето възкресение!”.
Слава, глас 6: Осем дни след Твоето възкресение, Иисусе Царю, Единородни Слове на Отца, Ти Се яви на Своите ученици през заключените двери, дарявайки им Своя мир, и на невярващия ученик Ти показа белезите от раните: „Ела и се докосни до ръцете и нозете Ми и до нетленните Мои ребра!”. А той, като повярва, викна към Тебе: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.


петък, 18 април 2014 г.

Утреня на Велика Събота - Опело Христово

На Бог Господ, тропaри, глaс 2:

Благообразният Йосиф от Кръста сне пречистото Ти тяло, с плащаница чиста го обви и с благоухания в нов гроб го положи.

Слава: Когато Ти Се понизи до смърт, безсмъртни Животе, тогава Ти умъртви ада със сиянието на Божеството; когато Ти и мъртвите от преизподнята възкреси, всички сили небесни викнаха: „Подателю, на живота, Христе Боже наш, слава Тебе!”

И ныне: На жените мироносици при гроба яви се ангел, говорейки: „Мирото подобава за мъртвите, а Христос на тлението е неподвластен!”.

И започва пеенето на похвалите от Надгробен плач, като преди всяка от тях напевно се четат стиховете от 118 псалом *

Благословeн Си, Господи, научи ме на Твоите наредби.

Стихове на 1-ва статия

1 Блажени са непорочните в пътя, които ходят в закона Господен.

2 Блажени са, които изучават Неговите свидетелства — от все сърце ще Го потърсят

3 понеже ония, които вършат беззакония, не ходиха в Неговите пътища.

4 Ти си заповядал усърдно да пазим Твоите заповеди —

5 о, да се изправеха моите пътища, за да опазя Твоите наредби,

6 тогава не ще се посрамя, когато имам пред очи всички Твои заповеди.

7 Ще Те хваля в правота на сърцето, когато се науча на съдбите на Твоята правда.

8 Твоите наредби ще опазя — не ме оставяй съвсем.

9 Как ще изправи младият своя път? Като пази Твоите слова.

10 От все сърце Те подирих — не ме отхвърляй от Твоите заповеди.

11 В моето сърце скътах Твоите слова, за да не съгреша пред Тебе.

12 Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби.

13 С устните си възвестих всички съдби на Твоите уста.

14 На пътя на Твоите свидетелства се насладих като на пълнота от богатства.

15 Над Твоите заповеди ще размишлявам и ще разбера Твоите пътища.

16 С праведните Ти наредби ще се поучавам и не ще забравя Твоите слова.

17 Въздай на Твоя раб, дай ми живот и ще опазя Твоите слова.

18 Отвори очите ми и ще разбера чудесата, скрити в Твоя закон.

19 Пришълец съм аз на земята, не крий от мене Твоите заповеди.

20 Душата ми обикна да жадува за Твоите съдби по всяко време.

21 Ти си укорил гордите, проклети са отклоняващите се от Твоите заповеди.

22 Отнеми от мене хула и унижение, понеже Твоите свидетелства аз търсех,

23 понеже седнаха князе и мене клеветяха, а Твоят раб размисляше върху праведните Ти наредби;

24 понеже Твоите свидетелства са мое поучение и Твоите наредби са мои съветници.

25 Прилепна доземи душата ми — дай ми живот по Твоето слово.

26 Разгласих пътищата си и Ти ме чу — научи ме на Твоите наредби.

27 Пътя на Твоите наредби вложи в разума ми и ще размислям над Твоите чудеса.

28 Задряма душата ми от униние — утвърди ме в Твоите слова.

29 Отдалечи от мене пътя на неправдата и чрез Твоя закон ме помилвай.

30 Избрах пътя на истината и Твоите съдби не забравих.

31 Привързах се към Твоите свидетелства, Господи, не ме посрамяй.

32 По пътя на заповедите Ти тичах, когато Ти разшири сърцето ми.

33 Постави ми за закон, Господи, пътя на Твоите наредби и аз винаги ще го търся.

34 Вразуми ме и аз ще изследвам Твоя закон и ще го пазя от цялото си сърце.

35 Напъти ме по пътеката на Твоите заповеди, понеже нея аз пожелах.

36 Склони сърцето ми към Твоите свидетелства, а не към алчност.

37 Отвърни очите ми, та да не виждат суета — в Твоя път ми дай живот.

38 Постави Твоето слово у Твоя раб за страх пред Теб.

39 Снеми от мене укора, от който се боя, понеже Твоите съдби са благи.

40 Ето, зажадувах за Твоите заповеди, в Твоята правда дай ми живот.

41 И нека дойде върху мен Твоята милост, Господи, Твоето спасение по думата Ти.

42 И ще отвърна на хулещите ме със слово: понеже на Твоите слова се уповавах.

43 И не отнемай от устните ми думите на истината докрай, понеже на Твоите съдби се уповавах

44 И ще опазя Твоя закон винаги, навеки и за вечни векове.

45 И ходих в широта, понеже Твоите заповеди подирих,

46 И говорех пред царе за Твоите свидетелства и не се срамувах,

47 И размислях над Твоите заповеди, които обикнах дълбоко,

48 и въздигах ръцете си към Твоите заповеди, които обикнах, и над Твоите наредби аз размишлявах.

49 Спомни си думите Си към Твоя раб, на които ми даде да се уповавам —

50 Това ме утеши в моето страдание, понеже Твоето слово ми даде живот.

51 Горделивците вършеха безброй беззакония, ала от закона Ти аз не се отклоних.

52 Спомних си съдбите Ти от древност, Господи, и се утеших.

53 Унилост ме обзе поради грешниците, които изоставят Твоя закон.

54 В песни изливах Твоите наредби на мястото на странството ми.

55 Нощем си спомних Твоето име, Господи, и опазих Твоя закон.

56 Това ми бе, понеже търсих Твоите наредби.

57 Ти си моят дял, Господи — казах, че ще спазвам Твоите заповеди!

58 Пред лицето Ти се помолих от цялото си сърце: помилвай ме по Твоето слово.

59 Мислех върху Твоите пътища и обръщах стъпките си към Твоите свидетелства.

60 Приготвих се и не се смутих, та да опазя Твоите заповеди.

61 Въжетата на грешниците ме обвиха, но аз не забравих Твоя закон.

62 В полунощ ставах, за да Ти благодаря заради съдбите на Твоята правда.

63 Съобщник съм на всички, които се боят от Тебе и пазят Твоите заповеди.

64 Твоите милости, Господи, изпълват земята — научи ме на Твоите наредби.

65 Ти стори добро на Твоя раб, Господи, по Твоето слово —

66 Научи ме на доброта, благонравие и знание, понеже повярвах на Твоите заповеди.

67 Преди да бъда смирен, аз съгрешавах, затова пазя Твоето слово.

68 Благ си Ти, Господи, и с Твоята благост научи ме на Твоите наредби.

69 Умножи се срещу мен неправдата на гордите, ала аз с цялото си сърце изучавам Твоите заповеди.

70 Втвърди се като съсирено мляко сърцето им, а пък аз се вглъбявах в Твоя закон.

71 Добре ми е, че си ме смирил, та да се науча на Твоите наредби.

72 Добър е за мен законът на Твоите уста, по-добър от хиляди късове злато и сребро.

Слава Отцу и Сину и Светому Духу... И нине и присно и во веки веков. Амин.

Малка ектения, каждение.

Стихове на 2-ра статия

73 Твоите ръце ме сътвориха и ме създадоха — вразуми ме и ще се науча на Твоите заповеди.

74 Ония, които се боят от Тебе, ще ме видят и ще се развеселят, понеже се уповавах на Твоите слова.

75 Разбрах, Господи, че твоите съдби са правда и че Ти справедливо си ме смирил.

76 Но нека милостта Ти да ми бъде за утешение, според думата Ти към Твоя раб!

77 Нека се излеят върху мене Твоите щедрости и жив ще бъда, защото над Твоя закон аз размислям.

78 Нека се посрамят гордите, понеже неправедно постъпваха с мен беззаконно - аз пък ще се вглъбявам в Твоите заповеди.

79 Да ме обърнат ония, които се боят от Тебе и познават Твоите откровения.

80 Нека сърцето ми бъде непорочно в Твоите наредби, за да не се посрамя.

81 Чезне душата ми за Твоето спасение, на Твоите слова се уповавах.

82 Очите ми се стопиха в очакване на словото Ти, думайки: кога ще ме утешиш?

83 Понеже станах като мях на мраз — Твоите наредби не забравих.

84 Колко са дните на Твоя раб? Кога ще извършиш съд над ония, които ме преследват?

85 Разправяха ми рушителите на закона своите мисли, но не приличат те на Твоя закон, Господи;

86 Всички Твои заповеди са истина. Неправедно ме гонят, помогни ми!

87 Без малко не ме погубиха на земята, ала аз не оставих Твоите заповеди.

88 Дай ми живот по милостта Си и ще опазя свидетелствата на устата Ти.

89 Навеки словото Ти, Господи, пребъдва на небето.

90 От рода в род е Твоята истина; Ти си основал земята и тя пребъдва.

91 Денят настава по Твоята наредба, защото всичко на Тебе служи,

92 Ако не бе Твоят закон утеха за мене, погинал бих в моето унижение.

93 Во веки не ще забравя Твоите наредби, понеже в тях Ти ми даде живот.

94 Твой съм аз — спаси ме, понеже търсих Твоите наредби!

95 Грешниците ме причакваха, та да ме погубят, но аз разбрах Твоите откровения.

96 На всяко съвършенство аз видях предел, ала Твоята заповед е безмерно широка.

97 Как възлюбих Твоя закон, Господи — всеки ден размислям над него.

98 Ти си ми дал повече мъдрост от враговете ми чрез Твоята заповед, понеже тя е моя навеки.

99 Разбирам по-добре от всички, които ме учат, понеже Твоите откровения са мое поучение.

100 Разбирам по-добре от старците, понеже търсих Твоите заповеди.

101 От всички пътища на злото удържах нозете си, за да опазя Твоите слова;

102 От Твоите съдби не се отклоних, защото Ти си ги поставил закон за мене.

103 Как сладки са за гърлото ми Твоите слова - по-сладки от мед са в устните ми.

104 От Твоите заповеди получих разум, затова намразих всички неправедни пътища.

105 Светилник за нозете ми е Твоят закон и светлина над пътеките ми.

106 Клех се и твърдо реших да опазя съдбите на Твоята правда.

107 Докрай се смирих - Господи, оживи ме по Твоето слово.

108 Благоволи към волните приношения на устните ми, Господи, и научи ме на Твоите съдби.

109 Душата ми е всякога в Твоите ръце и Твоя закон аз не забравих.

110 Поставиха ми грешниците примка, ала от Твоите заповеди аз не се отклоних.

111 Наследих Твоите откровения вовеки, понеже те са радостта на моето сърце.

112 Склоних сърцето си да изпълнявам Твоите наредби вовеки за въздаяние.

113 Престъпващите закона Ти намразих, а Твоя закон аз обикнах.

114 Помощник мой и застъпник мой си Ти — на Твоите слова аз се уповавах.

115 Махнете се от мен, лукави люде, и аз ще изучавам заповедите на моя Бог.

116 Подкрепи ме по Твоето слово и ще бъда жив, и не ме оставяй посрамен в надеждата ми.

117 Помогни ми и ще намеря спасение и ще размислям всякога над Твоите наредби.

118 Ти си презрял всички отстъпници от Твоите наредби, понеже тяхното мислене е неправедно.

119 За престъпници считах всички грешници на земята, затова обикнах Твоите откровения.

120 Прикови към Твоя страх плътта ми, защото се боя от Твоите съдби.

121 Извърших съд и правда - не ме предавай на моите гонители!

122 Приеми Твоя раб с добро, та да не ме клеветят гордите.

123 Чезнеха очите ми за Твоето спасение и за словото на Твоята правда —

124 Постъпи с Твоя раб по Твоята милост и на Твоите наредби ме научи.

125 Твой раб съм аз - вразуми ме и ще узная Твоите откровения.

126 Време е Господ да действува - разориха Твоя закон.

127 Затова обикнах Твоите заповеди повече от злато и топаз;

128 Затова се насочвах към всички Твои заповеди, намразих всички неправедни пътища.

129 Дивни са Твоите откровения - затова душата ми ги изучаваше.

130 Разкриването на Твоите слова просвещава и вразумява младенци.

131 Отворих устата си и привлякох дух, защото за Твоите заповеди жадувах.

Слава Отцу и Сину и Светому Духу... И нине и присно и во веки веков. Амин.

Малка ектения, каждение.

Стихове на 3-та статия

132 Погледни на мене милостиво и ме помилвай според съда на любещите Твоето име.

133 Изправи стъпките ми по Твоето слово и нека не ме обладава никакво беззаконие.

134 Избави ме от човешката клевета и ще опазя Твоите заповеди.

135 Озари с лицето Си Твоя раб и ме научи на Твоите наредби.

136 От очите ми избликнаха водни извори, понеже не опазих Твоя закон.

137 Праведен си Ти, Господи, и прави са Твоите присъди —

138 Ти си дал като твърда заповед правдата на Твоите откровения и Твоята истина.

139 Ревността по Тебе ме разтапя, понеже враговете Ти забравиха Твоите слова.

140 Пречисто е Твоето слово, затова и го обикна Твоят раб.

141 Най-малък съм аз и презрян, ала не забравих Твоите наредби.

142 Твоята правда е правда вовеки и Твоят закон е истина.

143 Скърби и нужди ме обзеха - с Твоите заповеди се поучавам.

144 Правда вовеки са Твоите откровения - вразуми ме и ще бъда жив.

145 Викнах от все сърце: чуй ме, Господи, ще търся Твоите наредби.

146 Викнах ти: спаси ме и ще опазя Твоите откровения.

147 Изпреварих зората и викнах, на Твоите слова се уповавах.

148 Побързаха очите ми към утрото, за да се поучават с Твоите слова.

149 Чуй моя глас, Господи, по Твоята милост - по Твоята съдба дай ми живот.

150 Приближиха се ония, които беззаконно ме преследват, ала от Твоя закон те се отдалечиха.

151 Близко си Ти, Господи, и всички Твои пътища са истина.

152 Отначало познах от Твоите откровения, че Ти навеки си ги основал.

153 Виж моето унижение и ме избави, защото Твоя закон аз не забравих.

154 Съди моето дело и ме избави, заради Твоето слово дай ми живот.

155 Далече е спасението от грешниците, понеже не потърсиха Твоите наредби.

156 Много са Твоите щедрости, Господи, дай ми живот по Твоята съдба.

157 Много са гонителите и притеснителите ми, но от Твоите откровения аз не се отклоних.

158 Виждах постъпващите неразумно и чезнех, понеже не пазеха Твоите слова.

159 Виж, че обикнах Твоите заповеди — Господи, по милостта Си ми дай живот.

160 Начало на Твоите слова е истината и вечни са всички съдби на Твоята правда.

161 Князете ме гонеха без вина, но сърцето ми се боеше от Твоите слова.

162 Ще се радвам на Твоите слова като човек, който придобива огромна печалба.

163 Неправдата аз намразих и с погнуса отхвърлих, а Твоя закон възлюбих.

164 Седем пъти на ден Те хвалих за съдбите на Твоята правда.

165 Много мир има за обичащите Твоя закон и няма за тях съблазън.

166 Жадувах за Твоето спасение, Господи, и Твоите заповеди възлюбих.

167 Опази душата ми Твоите откровения и дълбоко ги обикна.

168 Опазих Твоите заповеди и Твоите откровения, понеже всички мои пътища са пред Тебе, Господи.

169 Нека стигне пред Тебе молбата ми, Господи, по Твоята дума вразуми ме!

170 Нека влезе при Тебе молението ми, Господи, по Твоята дума избави ме!

171 Устата ми ще избликнат песен, когато Ти ме научиш на Твоите наредби.

172 Езикът ми ще възвести Твоите слова, понеже всички Твои заповеди са правда.

173 Да ми бъде Твоята ръка за спасение, защото Твоите заповеди избрах.

174 Зажадувах за Твоето спасение, Господи, и Твоят закон е мое размишление.

175 Жива ще бъде душата ми и ще Те възхвали и Твоите съдби ще ми помогнат.

176 Заблудих се като погинала овца: потърси Твоя раб, защото не забравих Твоите заповеди.

Слава Отцу и Сину и Светому Духу... И нине и присно и во веки веков. Амин.

Благословeн Еси Господи... Ангелский соборъ...

Седален, глас 1:

Изпросеното от Пилат свещено тяло Йосиф помазва с миро и го полага в нов гроб с чиста плащаница и божествени аромати. Затова подранили жените-мироносици викаха: „Покажи ни, както предрече, Христе, възкресението!”.

Слава: „Покажи ни, както предрече, Христе, възкресението!”.

И ныне: Ужасиха се ангелските ликове, съзерцавайки Седящия в недрата на Отца - как като мъртъв в гроба се полага Безсмъртния, Този, Когото ангелските чинове окръжават и славят заедно с мъртвите в ада като Създател и Господ.

Псалом 50. Канон, творение на преп. Козма Маюмски, Марк, еп. Идрунтски и преп. Касия Константинополска, глас 6. Акростих на гръцкия оригинал: И днес възпявам Великата Събота. Катавасии: Волною морскою...

Песен 1

Ирмос: Този, Който в древност покри с морските вълни преследващия мъчител, сега е скрит под земята от децата на спасените тогава, а ние като млади девици нека да възпеем Господа, защото славно Се прослави.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Господи Боже мой! Ще Ти запея погребално песнопение и надгробна песен, защото чрез Твоето погребение Ти ми отвори входовете на живота и чрез Твоята смърт Ти умъртви ада и смъртта.

Всички надземни и подземни твари се потресоха при Твоята смърт, съзерцавайки Тебе, моя Спасител, едновременно горе на престола и долу в гроба, защото непонятно е за ума как Ти яви Се като мъртъв, Началниче на живота.

За да изпълниш всичко с Твоята слава, Ти слезе в дълбините на земята и за Тебе не остана скрито моето естество, което бе в Адам; и погребан Ти обновяваш мене – тленния, Човеколюбче.

Песен 3

Ирмос: Ти, Който цялата земя постави на водите без опора, сега висиш на Лобното място, а съзерцавайки Те творението, обхванато от голям страх, възклицава: „Никой не е свят освен Тебе, Господи!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Знаците на Твоето погребение Ти показа в множество видения, а сега Своите тайни, Владико, Ти богочовешки яви и на намиращите се в ада, които викат: „Никой не е свят освен Тебе, Господи!”.

Ти разпростря Своите длани и съедини това, което преди беше разделено, а чрез обличането в плащаница и погребални повивки, Спасе, Ти освободи и окованииците, които викат: „Никой не е свят освен Тебе, Господи!”.

Ти, бидейки Невместим, доброволно бе задържан от гроба и печатите, но чрез божествените действия Си явил Своята сила на тия, които Те възпяват: „Никой не е свят освен Тебе, Господи!”.

Седален, глас 1:

Войниците, които пазеха Твоя гроб, Спасителю, паднаха като мъртви от блясъка на явилия се ангел, който възвести на жените възкресението. Славим Тебе – Унищожителя на тлението! Покланяме се на Тебе, Който възкръсна от гроба, единствен Боже наш. Слава, и ныне (същият).

Песен 4

Ирмос: Провиждайки Твоето божествено понизяване на Кръста, Авакум в страх зовеше: „Ти разруши властта на силните, Благий, приобщавайки се към намиращите се в ада, като  Всесилен!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Днес Ти освети седмия ден, който в древност благослови с почивка от делата Си; защото в почивка съботна пресъздаваш и обновяваш всичко, Спасе мой, и към Себе Си го призоваваш.

Когато Ти с висша сила удържа победа, душата Ти се отдели от тялото, но чрез Своето могъщество, о Слове, Ти разкъса веригите на ада и смъртта.

Срещайки се с Тебе огорчи се адът и погина от страх пред Твоя образ, защото видя Човек обóжен, уязвен от рани, но всесилен.

Песен 5

Ирмос: Исая видя незалязващата светлина на Богоявлението, Христе, което стана поради Твоето милосърдие и бодърствайки през нощта той викаше: „Ще възкръснат мъртвите, ще станат намиращите се в гробовете и ще се възрадват всички родени на земята!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Ти претворяваш земните, Създателю, като Сам обличаш Се в земна пръст, и плащаницата и гробът явяват тайнството, което е в Тебе, Слове; защото благородният Ариматеец изпълнява промисъла на Раждащия Те Отец, Който славно в Теб ме обновява.

Чрез смъртта Си Ти изменяш смъртното, чрез погребението - тленното; но Ти пребъдваш неизменен, както подобава на Бог, правейки безсмъртно онова, което възприе, защото нито плътта Ти видя тление, Владико, ни душата Ти остана в ада.

Произлязъл от безбрачната Девица и прободен в ребрата, Ти чрез Нея, Творче мой, извърши обновлението на Ева и стана нов Адам, Който свръхестествено заспа животворен сън и въздигна живота от сън и тление, като Всесилен.

Песен 6

Ирмос: Иона бе погълнат, но не и удържан в утробата на кита, защото бидейки предобраз на Теб – пострадалия и погребания, той излезе от звяра като от чертог и викна към стражите на Твоя гроб: „Напразно пазите, защото Самата Милост сте оставили!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Ти бе умъртвен, но не Се раздели с плътта, към която беше приобщен, о Слове; макар че Твоят храм се разруши по време на страданията, но и тогава една бе Ипостаста на божеството и на плътта Ти, защото и в двете естества Ти пребъдваш един Син, Слово Божие, Бог и Човек.

Смъртоносно за човеците, но не за Бога бе Адамовото прегрешение, защото макар и да пострада естеството на Твоята плът, създадена от пръст, но безстрастно остана Божеството, а тленното в Себе Си Ти претвори в нетленно и Възкресението яви като извор на нетленния живот.

Царува адът над рода човешки, но не во веки бе неговата власт, защото Ти, Могъщи Боже, положен в гроба, с живоначална длан разби ключалките на смъртта и възвести на от века пленените от нея истинското избавление, ставайки Спасителю, първороден измежду мъртвите.

Кондак, глас 6:

Заключилият бездната лежи мъртъв и обвит с плащаница и смирна; в гроба Се полага като смъртен Безсмъртният. Жените дойдоха да Го помажат с миро и плачейки горчиво викаха: „Тая Събота е преблагословена, в нея Христос заспа, за да възкръсне на третия ден!”.

Икос: Тоя, Който всичко поддържа бе издигнат на Кръста и цялото творение ридае, виждайки Го гол, висящ на Дървото; слънцето скри лъчи и звездите - светлината си, а земята се разтресе в страх велик, морето побягна и камъните се разпаднаха; много гробове се отвориха и възкръснаха телата на свети мъже. Долу адът стене, а иудеите замислят да оклеветят Христовото възкресение, но жените викат: „Тая Събота е преблагословена, в нея Христос заспа, за да възкръсне на третия ден!”.

Синаксар

Песен 7

Ирмос: О, неизказано чудо! Този, Който избави от пламъка благочестивите юноши в пещта сега в гроба мъртъв, бездиханен Се погребва за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Уязви се адът, приемайки в утробата си Този, Който бе прободен с копие в реброто, и стене поглъщан от божествения огън за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.

О, гроб чуден и пребогат, който прие в себе си сякаш спящ Твореца и така стана божествена съкровищница на живота, за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.

Според закона на смъртните Животът на всичко приема полагане в гроб и го прави извор на Възкресението за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.

Божеството на Христа едно и също бе в ада, в гроба и в Едем, неразделно с Отца и Светия Дух за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.

Песен 8

Ирмос: Ужасява се небето в трепет и се разтърсват земните основи, защото към мъртвите Се причислява Този, Който живее във висините и Се затваря в тесен гроб; благославяйте, Го отроци, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Разруши се Пречистият храм, но със Себе Си Той съ-въздигна падналата скиния, защото вторият Адам, живеещ във висините, слезе даже до адските дълбини при първия; благославяйте Го, отроци, свещеници възпявайте, люде превъзнасяйте Го във всички векове.

Изчезна дръзновението на учениците, но не и на Йосиф от Ариматея, който видя Всевишния Бог мъртъв и гол и Го изпроси и погреба, викайки: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

О, необикновени чудеса! О, благост! О, неизказано търпение! Доброволно под земята Се запечатва Този, Който живее във висините и неправедно като лъжец се обвинява Самия Бог: Благославяйте Го, отроци, свещеници възпявайте, люде превъзнасяйте Го във всички векове.

Богородицу и Матер света... и ирмоса на 9-та песен:

Песен 9

Ирмос: Не плачи за Мене, Майко, гледайки Ме в гроба - Твоя Син, Когото зачена безсеменно в утробата, защото ще възкръсна и ще Се прославя и ще възнеса със слава като Бог тия, които непрестанно с вяра и любов Те величаят.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Когато свръхестествено Те раждах без родилни болки Аз бях прославена, о Сине безначални; а сега виждайки Те, Боже Мой, бездиханен, мъртъв, страшно се терзая от меча на скръбта; но възкресни, за да се възвелича и Аз.

Земята Ме покрива по Моя воля, но треперят вратарите на ада, виждайки Ме, Майко, облечен в окървавената одежда на отмъщението, защото поразявайки на Кръста враговете като Бог, Аз пак ще възкръсна и ще Те възвелича.

Нека да се радва творението и да се веселят всички земнородни, защото адът е пленен; нека жените с аромати Ме посрещнат, защото ще възкръсна на третия ден и ще избавя Адам и Ева с целия им род.

Ексапостиларий: Свят Господ Бог наш...

Хвалитни стиховни на 4, глас 2:

Днес гробът удържа Оня, Който държи в ръката Си цялото творение; камък покрива Оня, Който покрива с добродетелта Си небесата. Спи Животът и адът трепери и Адам от окови се освобождава. Слава на Твоя промисъл, според който извършвайки всичко, Ти ни дари с вечния съботен покой - Твоето всесвято Възкресение от мъртвите.

Каква е тази гледка? Какво е това сегашно упокоение? Царят на вековете, завършвайки промисъла Си чрез Своето страдание, в гроба почива с почивка съботна, давайки ни нов съботен покой. Нему да речем: „Стани, Боже, съди земята, защото Ти царуваш во веки, имайки безмерно велика милост!”.

Елате да видим нашия Живот как лежи в гроба, за да оживотвори лежащите в гробовете. Елате днес да видим спящ Произлезлия от Иудиното коляно и пророчески да Му запеем: „Легнал и заспал Си като лъв и кой ще Те пробуди, о Царю? Но възкръсни самовластно Ти, Който доброволно отдаде Себе Си за нас, Господи, слава Тебе!”.

Глас 6: Изпроси Йосиф тялото Иисусово и Го положи в новия си гроб; защото подобаваше Му да излезе от гроба като от царски чертог. Съкрушил властта на смъртта, и отворил за човеците райските врати, Господи, слава Тебе!

Слава, глас 6: Великият Мойсей тайнствено предизобрази днешния ден, казвайки: „И благослови Бог седмия ден”, защото това е благословената Събота. Това е ден за покой, в който Си почина от всички Свои дела Единородният Син Божи. Чрез промислителната смърт Той по плът бе в съботен покой и връщайки Се към това, което беше чрез Възкресението, Той ни дари вечен живот, като единствен благ и Човеколюбец.

И ныне: Преблагословeнна еси Богородице Дево:

Велико славословие. След шествието с Плащаницата:

Тропар, глас 2:

Благообразният Йосиф от Кръста сне пречистото Ти тяло, с плащаница чиста го обви и с благоухания в нов гроб го положи.

Тропар на пророчеството, глас 2:

Христе, Който държиш краищата на вселената, Ти благоволи да бъдеш задържан в гроб, за да избавиш човеците от пропадането в ада и възкръсвайки ни оживи, като безсмъртен Бог!

Прокимен, глас 4: Възкресни, Господи, помогни ни и ни избави заради Твоето име. Стих: Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали.

Паримия. Апостол до Коринтяни, зач. 133, 206. (1Кор. 5:6-8, Гал. 3:13-14)

Алилуя глас 5: Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му тия, които Го мразят. Стих: Разнеси ги, както се дим разнася. както се топи восък от огън. Стих: Тъй нечестивците да загинат от лицето Божие, а праведниците да се развеселят.

Евангелие – Мат. 27:62-66.

Стихира при целуване на св. Плащаница, глас 5:

Елате да прославим приснопаметния Йосиф, който отиде през нощта при Пилат и изпроси Живота на всички: „Дай ми Този Странник, Който нямаше къде глава да подслони; дай ми Този Странник, Когото лукавият ученик предаде на смърт; дай ми Този Странник, към Когото Майката, виждайки Го да виси на Кръста, с ридания викаше и майчински възкликваше: „Горко Ми, Чедо Мое! Горко Ми, Моя Светлина и възлюбен Плод на Моята утроба! Защото предсказаното от Симеон в храма, днес се сбъдна: меч прониза сърцето Ми, но Ти претвори плача Ми в радост с Възкресението!”. Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покланяме се на Твоите страдания, Христе, и на Твоето свято Възкресение!

 

* Текстът на псалома е от превода на Псалтира на новобългарски език, дело на Петко Хинов 

четвъртък, 17 април 2014 г.

Утреня на Велики Петък с 12-те евангелски четива на Христовите страдания


ПОСЛЕДОВАНИЕ НА СВЕТИТЕ И СПАСИТЕЛНИ СТРАДАНИЯ НА НАШИЯ ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС
ВЕЛИКИ ПЕТЪК

Привечер на Велики Четвъртък – Малко повечерие с трипеснец на преп. Андрей Критски от Триода. На Утренята (служи се в четвъртък вечерта), след обичайното начало, вместо Бог Господъ се пее 4 пъти трикратно Алилyяглас 8 със стихове: 
Стих: Още от нощта бодърства духът ми към Тебе, Боже, защото Твоите повеления са светлина на земята. Алилуя (3)
Стих: На правда се научете, жители на земята. Алилуя (3)
Стих: Ревност ще покрие нанаучения народ. Алилуя (3)
Стих: Прибави им бедствия, Господи, прибави бедствия на гордеещите се на земята. Алилуя (3)

Тропар, глас 8:
Когато славните ученици при умиването на нозете на вечерята се просвещаваха, тогава нечестивият Иуда, обхванат от сребролюбие, се помрачаваше и Тебе – праведния Съдия предава на беззаконните съдии. Виж сега и ти, любителю на богатства, този, който се обеси заради тях! Бягай от ненаситната душа, която дръзна да стори такова нещо против Учителя! Господи, Който Си благ към всички, слава Тебе!(3)
Малка ектения. 1-во Евангелие.
Антифони, по два пъти всеки. Антифон 1:
Глас 8: Началниците на народа се събраха против Господа и Неговия Помазаник.
Законопрестъпно слово произнесоха срещу Ми, Господи, Господи, не Ме оставяй.
Нека отдадем на Христа нашите чисти чувства и като Негови приятели да пожертваме живота си заради Него; и нека не се отегчаваме с житейски грижи като Иуда, но да викнем от дълбината на душата си: „Отче наш, който Си на небесата, избави ни от лукавия!”.
Слaва: Бидейки Дева невкусила брак, Ти роди и остана Девица, Майко Неневестна, Богородице Марийо; моли Христа нашия Бог да се спасим. И ныне (същият)
Антифон 2:
Глас 6: Побърза Иуда да каже на беззаконните книжници: „Какво ще ми дадете, за да ви Го предам?”. И докато те заговорничеха срещу Тебе, Ти невидимо стоеше сред тях; Сърцеведче Господи, пощади нашите души.
Нека послужим на Бога с милосърдие, както стори Мария на вечерята и да не ни обладае сребролюбието като Иуда, за да бъдем завинаги с Христа Бога.
Слaва:  Не преставай да молиш Този, Когото неизказано роди, като Човеколюбец да спаси от беди тия, които прибягват към Тебе, Богородице. И ныне (същият).
Антифон 3:
Глас 2: Еврейските деца, Човеколюбче, заради възкресението на Лазаря, Ти викаха „Осанна”, а беззаконният Иуда не пожела да се вразуми.
На Твоята вечеря, Христе Боже, Ти предрече на Своите ученици: „Един от вас ще Ме предаде!”, а беззаконният Иуда не пожела да се вразуми.
Когато Йоан попита: „Господи, кой ще Те предаде?”, Ти чрез хляба го посочи, а беззаконният Иуда не пожела да се вразуми.
Чрез трийсет сребърника и лъжовна целувка иудеите искаха да Те убият, а беззаконният Иуда не пожела да се вразуми.
Като уми нозете на Своите ученици, Христе Боже, Ти им заповяда: „Правете така, както виждате Мене да правя”, а беззаконният Иуда не пожела да се вразуми.
„Бдете и се молете да не паднете в изкушение”, говореше Ти на Своите ученици, Христе Боже, а беззаконният Иуда не пожела да се вразуми.
Слaва: Спаси от беди твоите раби, Богородице, защото всички подир Бога към Тебе прибягваме, като към неразрушима стена и Застъпница. И ныне (същият) 
Малка ектения.
Седален, глас 7: Знаейки предателския замисъл, Ти насити на Твоята вечеря учениците Си и изобличи на нея Иуда, макар да знаеше, че е непоправим, но с това искаше на всички да покажеш, че Ти Се предаваш доброволно, за да отнемеш от врага света. Дълготърпеливи Господи, слава Тебе! 
Слaва, стих: За да отнемеш от врага света; Дълготерпеливи Господи, слaва Тебе!
И ныне (отново целия седален).
Чете се 2-ро Евангелие.  

Антифон 4:
Глас 5: Днес Иуда изоставя Учителя и приема дявола, заслепява се от страстта на сребролюлюбието и отпада от светлината помраченият; защото как може да вижда този, който продаде Светилото за трийсет сребърника? Но Пострадалият за света възсия за нас. Към него нека викнем: „Господи, Който пострада и състрадаваш на човеците, слава Тебе!”.
Днес Иуда се представя за благочестив и става чужд на дарованията; бидейки ученик, става предател, с дружеска целувка покрива коварството и безразсъдно предпочита сребролюбието пред любовта на Владиката, ставайки слуга на беззакония синедрион. Ние пък, имайки за спасение Христа, нека Го прославим.
Глас 1: Нека като братя в Христа да придобием братска любов и да не оставаме безсърдечни спрямо ближните, за да не бъдем осъдени като немилостивия раб за сребърници и да не се разкайваме, подобно на Иуда, без никаква полза.
Слaва:  Преславни неща се говореха за Теб навсякъде, че си родила по плът Твореца на всичко, всевъзпявана и непознала брак Богородице Марийо. И ныне (същият).
Антифон 5:
Глас 6: Ученикът договаряше цената на Учителя и за тридесет сребърника продаде Господа с лъжлива целувка, предавайки Го на смърт в ръцете на беззаконниците.
Днес Творецът на небето и земята говореше на Своите ученици: „Приближи часът и ето идва Иуда, който Ме предава; нека никой да се не отрече от Мене, когато Ме види на Кръста между двамата разбойници, защото Аз страдам като човек, а спасявам като Човеколюбец тия, които вярват в Мене.”
Слaва: Ти неизказано зачена в последните дни и роди Своя Създател! Моли Го да се спасят нашите души. И ныне (същият). 
Антифон 6:
Глас 7: Днес Иуда бди, за да предаде Господа, Предвечния Спасител на света, Който с пет хляба насити множество народ. Днес беззаконникът се отрича от Учителя; бидейки ученик той Владиката предаде и за сребро продаде Този, Който насити човека с манна.
Днес иудеите приковаха на Кръста Господа, Който с жезъл разсече морето и ги преведе през пустинята. Днес с копие прободоха в ребрата Този, Който някога заради тях порази с язви Египет и с оцет напоиха Христа, Който им изля от небето манна за храна.
Господи, отивайки на доброволно страдание, Ти викаше към Своите ученици: „Ако и един час не можахте да бодърствате с Мене, как тогава обещавате, че ще умрете за Мене? Поне погледнете Иуда, че не спи, а бърза да Ме предаде на беззаконниците. Станете, прочее и се помолете, щото никой да не се отрече от Мене, когато Ме съзре на Кръста!”. Дълготърпеливи Господи, слава Тебе!
Слaва:  Радвай се, Богородице, вместила в утробата си Невместимия дори от небесата. Радвай се, Дево, за Която проповядваха пророците и чрез Която за нас възсия Емануил. Радвай се, Майко на Христа Бога! И ныне (същият)
Малка ектения.
Седален, глас 7Кое те направи предател на Спасителя, о Иудо? Нима от апостолския чин Той те отдели? Или те лиши от дара на изцелението? Нима вечеряйки с другите, Той те изгони от трапезата? Нима техните нозе уми, а твоите подмина? О, колко благодеяния забрави, затова сега твоят неблагодарен нрав се изобличава, а се проповядва Неговото безмерно дълготърпение и велика милост. Слава и ныне (същият).
Чете се 3-то Евангелие. 
Антифон 7:
Глас 8: Господи, претърпявайки всичко, Ти викаше към заловилите Те беззаконници така: „Макар че поразихте Пастиря и разпръснахте дванайсетте овце, Моите ученици, Аз можех да изправя срещу вас повече от дванайсет легиона ангели. Но дълго търпя, за да се изпълни всичко от века скрито и тайнствено, що ви открих чрез Моите пророци!”. Господи, слава Тебе!  
Отричайки се за трети път, Петър тозчас проумя реченото му и Ти принесе сълзи на покаяние: „Боже, бъди милостив към мене и ме спаси!”.
Слaва: Като спасителна врата и рай прекрасен, като облак на вечната Светлина всички нека да възпеем светата Дева, казвайки Й: „Радвай се!”. И ныне (същият).
Антифон 8:
Глас 2: Кажете, беззаконници, какво чухте от нашия Спасител? Не изясни ли Той Закона и ученията на пророците? Как замислихте да предадете на Пилат Този, Който е от Бога, Бог-Слово, Изкупителя на нашите души?
„Да бъде разпнат!” - викаха тези, които винаги се наслаждаваха на Твоите дарове; убийците на праведните просеха вместо Благодетеля злодея да им пуснат; а Ти, Христе, мълчеше търпейки тяхното безчинство и желаейки да пострадаш и да ни спасиш, като Човеколюбец.
Слaва: Няма у нас дръзновение заради множеството наши съгрешения, но Ти моли Родения от Тебе, Богородице Дево, защото голяма сила има молитвата на Майката пред добросърдечието на Владиката. Не отхвърляй молбите на грешниците, Всечиста, защото милостив е и може да спасява Този, Който благоволи да страда заради нас. И ныне (същият).
Антифон 9:
Глас 3: Определиха тридесет сребърника, цената на Оценения, Когото оцениха сред синовете Израилеви. „Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта немощна, затова бдете!”.
Дадоха Ми жлъчка за храна и Ме напоиха в жаждата Ми с оцет, но Ти, Господи, въздигни Ме и Аз ще им въздам.
Слaва: Ние, призваните от езичниците, възпяваме Те, Богородице Пречиста, защото Ти роди Христа нашия Бог, Който чрез Теб освободи от проклятието човеците. И ныне (същият).
Малка ектения.
Седален, глас 8:  О, как Иуда, някога Твой ученик, замисли против Теб предателство! Споделяйки с Теб вечерята лъстиво, злият неправедник отиде и каза на свещениците: „Какво ще ми дадете, за да ви предам Тоя, Който наруши Закона и оскверни съботата?”. Дълготърпеливи Господи, слава Тебе! Слaва, и ныне (същият).
Чете се 4-то Евангелие.
Антифон 10:
Глас 6: Облеченият в светлината като в дреха, стоеше гол пред съда и прие плесница от ръцете, които създаде, а беззаконният народ прикова на Кръста Господа на славата. Тогава завесата на храма се раздра, помръкна слънцето, не понесло да гледа оскърбяван Бога, пред Който трепери цялото творение. Нека Му се поклоним!
Ученикът се отрече, а разбойникът извика: „Помени ме, Господи, в Твоето  Царство!”.
Слaва: Ти благоволи да носиш плът от Девата заради Твоите раби, Господи; умиротвори света, за да Те славословим единодушно, Човеколюбче. И ныне (същият).
Антифон 11:
Глас 6: За благодеянията, които Ти, Христе, направи на рода еврейски, осъдиха Те на разпятие и с оцет и жлъч Те напоиха. Но въздай им, Господи, според делата им, защото не разбраха Твоето снизхождение.
Евреите не се задоволиха само с предателството, Христе, но кимаха с глави, принасяйки хули и ругателства. Но въздай им, Господи, според делата им, защото не разбраха Твоето снизхождение.
Нито разтреслата се земя, нито разпадналите се камъни убедиха евреите, нито дори завесата на храма, ни възкресението на мъртвите. Но въздай им, Господи, според делата им, защото напразно замислиха против Тебе зло.
Слaва: Ние познахме Бога, Който от Теб Се въплъти, Богородице Дево, единствена чиста, единствена благословена, затова Те величаем непрестанно с песни. И ныне (същият).
Антифон 12:
Глас 8: Тъй говори Господ на иудеите: „Народе Мой, какво ви сторих или с какво ви досадих? Слепците ви просветих, прокажените очистих, лежащия на одър човек, въздигнах. Народе Мой, какви неща ви сторих и как Ми се отплатихте? За манната - жлъчка, за водата - оцет; вместо да Ме възлюбите, на Кръста Ме приковахте. Няма повече да ви търпя – ще призова Моите езичници и те ще Ме прославят с Отца и Духа и ще им даря живот вечен!”.
Днес храмовата завеса се раздира за изобличение на беззаконниците и слънцето скрива своите лъчи, виждайки Владиката разпъван.
Законодатели Израилеви, иудеи и фарисеи, апостолският лик зове към вас: „Ето Храмът, Когото вие разрушихте, ето Агнецът, Когото разпнахте и предадохте на гроб; но Той възкръсна със Своята власт. Не се заблуждавайте, иудеи, защото Той е Който ви спаси в морето и ви нахрани в пустинята. Той е Живот, Светлина и Мир за света!”.
Слaва: Радвай се, Врата на Царя на славата, през която премина единствено Всевишният и я остави затворена както преди, за спасението на нашите души. И ныне (същият).
Малка ектения.
Седален, глас 8 Когато застана пред Каиафа, Боже, и бе предаден на Пилат, о Съдия, силите небесни се разклатиха от страх; когато Се въздигна на Дървото между двамата разбойници Ти, Безгрешний, бе причислен към беззаконници, за да спасиш човека. Незлобив Господи, слава Тебе! Слaва, и ныне (същият)
Чете се 5-то Евангелие.
Антифон 13:
Глас 6: Събранието на иудеите изпроси от Пилат да Те разпъне, Господи. И като не намериха в Теб вина, освободиха виновния Варава, а Тебе Праведника осъдиха, наследявайки греха на скверното убийство. Но дай им, Господи, въздаянието Си, защото напразно замислиха против Тебе зло.
Този, пред Когото всичко се ужасява и трепери, и Когото възпява всеки език - Христа, Божията Сила и Божията Премъдрост – Него свещениците биха по лицето и дадоха Му жлъчка; а Той благоволи да претърпи всичко, за да ни спаси от беззаконията ни чрез Своята кръв, като Човеколюбец.
Слaва: Богородице, родила неизказано Словото - своя Създател, моли Го да спаси душите ни. И ныне (същият).
Антифон 14:
Господи, Ти прие за спътник разбойника, осквернил с кръв ръцете си, и нас към него причисли като благ и Човеколюбец.
Малко думи изрече разбойникът на кръста, но голяма вяра придоби, в един миг се спаси и отваряйки дверите на рая, пръв влезе в него; Господи, Който прие неговото покаяние, слава Тебе!
Слaва: Радвай се Ти, Която чрез ангела прие Радостта за света; радвай се Ти, Която роди своя Творец и Господ; радвай се Ти, Която се удостои да станеш Майка на Христа Бога. И ныне (същият)
На следващия антифон се изнася Кръста от св. Олтар.
Антифон 15:
Глас 6: Днес виси на Дърво Този, Който постави земята над водите; трънен венец се полага на Оня, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница Се облича Оня, който облича небето с облаци; плесница приема Оня, Който в Йордан освободи Адам; с гвоздеи Се приковава Жениха на Църквата; с копие Се пронизва Сина на Девата. Покланяме се на Твоите страдания, Христе. Покланяме се на Твоите страдания, Христе. Покланяме се на Твоите страдания, Христе. Покажи ни и Твоето славно Възкресение!
Не ще празнуваме като иудеите, защото нашата Пасха - Христос бе заклан за нас; но нека се очистим от всяка сквернота и искрено да Му се помолим: „Възкресни, Господи, спаси ни като Човеколюбец!”.
Твоят Кръст, Господи, е живот и възкресение за Твоите люде и надявайки се на него, ние възпяваме Тебе – разпнатия наш Бог: „Помилуй нас!”.
Слaва: Виждайки Те да висиш на Кръста, Христе, Тази, Която Те роди викаше: „Какво дивно тайнство виждам, Сине Мой? Как прикован по плът на дървото умираш Ти, Който Си Подател на живота?”. И ныне (същият).
Малка ектения.
Седален, глас 4Изкупил Си ни от проклятието на закона с Твоята драгоценна Кръв; приковавайки Се на Кръста и прободен с копие, Ти източи за човеците безсмъртие. Спасителю наш, слава Тебе! Слава и ныне (същият).
Чете се 6-то Евангелие. 
Во царствии Твоeмъ помяни нaсъ Господи, егда приидеши во царствіи Твоeмъ.
Блажени нищіи духомъ, яко техъ есть царство небеcное.
Блажени плaчущіи, яко тии утешатся.
Блажени кротцыи, яко тии наследятъ зeмлю.
Заради дърво изгонен бе Адам от рая, а чрез Кръстното дърво разбойникът в рая се посели; единият, вкусвайки плода, отхвърли заповедта на Твореца, а другият, разпънат заедно с Теб, изповяда Те за Бог, явил се в човешко естество, викайки: „Помени ме в Твоето Царство!”.
Блажени алчущии и жaждущии прaвды, яко тии наситятся.
Беззаконниците купиха от ученика Твореца на Закона и като законопрестъпник Го представиха пред съдилището на Пилат, викайки против Този, Който им даде манната в пустинята: „Разпни Го!”. А ние подражавайки на праведния разбойник с вяра зовем: „Помени и нас, Спасителю, в Твоето Царство!”.
Блажени милоcтивии, яко тии помиловани бyдутъ.
Тълпата богоубийци, иудейското беззаконно племе, неистово крещеше към Пилат с думите: „Разпни невинния Христа и по-добре Варава ни пусни!”. А ние с вопъла на благоразумния разбойник викаме към Него: „Помени и нас в Твоето Царство!”.
Блажени чистии сeрдцемъ, яко тии Бога узрятъ.
Живоносните Твои ребра са подобни на извора, изтичащ от Едем, който напоява Твоята Църква като духовен рай, Христе, и се разделя оттук на четири потоци, които са Евангелията, напоявайки света, веселейки творението и учейки народите вярно да се покланят на Твоето Царство.
Блажени миротв0рцы, яко тии синове Божіи нарекyтся.
Разпна Се заради мене, за да ми източиш опрощение; прободен бе в ребрата, за да ме потопиш в струите на живота; прикован бе с гвоздеи, та уверявайки се аз чрез дълбината на Твоите страдания във висотата на Твоето могъщество да зова към Тебе: „Подателю на живота, слава на Твоя Кръст и на страданието Ти, Спасителю!”.
Блажени изгнaни прaвды рaди, яко техъ есть царство небcное.
Виждайки Твоето разпятие, Христе, цялото творение се разтрепери, основите на земята се разтресоха от страх пред Твоето могъщество; светилата се скриха и завесата на храма се раздра, планините се разклатиха и камъните се разпаднаха; а верният разбойник възкликва заедно с нас към Теб, Спасителю: „Помени ни в Твоето Царство!”.
Блажени есте, егда пон0сятъ вaмъ, и изженyтъ, и рекyтъ всякъ з0лъ глаг0лъ на вы лжyще мене рaди.
Ти на Кръста чрез копието разкъса нашата присъда и причислен към мъртвите, Ти свърза тамошния мъчител, избавяйки всички от оковите на ада с Твоето възкресение, чрез което се просветихме, човеколюбиви Господи, и зовем към Тебе: „Помени и нас в Твоето Царство!”.
Рaдуйтеся и веселитеся, яко мзда вaша многа на небесехъ.
Въздигнат на Кръста и унищожил силата на смъртта, Господи, Ти като Бог заличи нашата присъда; с покаянието на разбойника, единствен Човеколюбче, дари и нас, които с вяра Ти служим, Христе Боже наш, и зовем: „Помени и нас в Твоето Царство!”.
Слава: Нека, верни, с едно сърце и с една уста да се помолим и достойно славословие на Отца и Сина и Светия Дух да въздадем, едно Божество, съществуващо в три Лица, пребъдващо неслитно, просто, неразделно и непристъпно, чрез Което се избавяме от огненото наказание.
И ныне: Принасяме Ти в ходатайство Твоята Майка, Христе, Която по плът Те роди безсеменно и след раждането наистина пребъдва нетленна Дева; Владико Многомилостиви, дари с прощение на съгрешенията тия, които непрестанно Те призовават: „Помени и нас в Твоето Царство!”.
Малко каждение. Малка ектения.
Прокимен, глас 4: Разделиха помежду си дрехите Ми и за одеждата ми хвърлиха жребие. Стих: Боже, Боже мой, чуй ме, защо си ме оставил?
Чете се 7-мо Евангелие. 
50 псалом
Чете се 8-мо Евангелие. 
Канон трипеснец от св. Козма Маюмски, глас 6
Песен 5
Ирмос: Към Теб от ранно утро прибягвам, Слове Божий, Който по Своето милосърдие без изменение Сам Себе Си понизи и до страдания безстрастно Се смири; дай мир на мене - падналия, Човеколюбче.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Сега с умити нозе и очистени с причастието на божественото тайнство, Твоите служители, Христе, тръгнаха с Тебе от Сион към великата Елеонска планина, възпявайки Те, Човеколюбче. „Вижте, приятели, – рече Ти – и се не бойте, защото сега се приближи часът да бъда взет и умъртвен от ръце на беззаконници. Всички вие ще се разбягате и Сам ще Ме оставите, но отново ще ви събера, за да проповядвате за Мен – Човеколюбеца.” 
Малка ектения.
Кондак, глас 8: Елате да възпеем Разпнатия заради нас! Като Го видя на Кръста Мария казваше: „Макар да търпиш разпятие, Ти Си Син Мой и Бог Мой!”.
Икос: Агницата Мария, виждайки своя Агнец, воден на заколение, терзаейки се, следваше Го с другите жени и викаше така: „Къде отиваш, Чедо Мое? За къде бързаш? Отново ли за друга сватба в Кана, за да им превърнеш водата във вино? Да дойда ли с Тебе, Чедо, или по-добре да Те почакам? Отрони Ми дума, Слове Божий! Не минавай мълчешком край Мене Ти, Който Ме опази чиста, защото Ти Си Син Мой и Бог Мой!”.
Синаксар
Песен 8
Ирмос: Божествените юноши изобличиха мерзкия богопротивен идол, а неистовстващият против Христа синедрион на беззаконниците напразно замисля да убие Този, Който държи в ръката Си живота и Когото благославя цялото творение, прославяйки Го во веки.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Христе, Ти рече на учениците Си: „Прогонете съня от очите си сега и бодърствайте в молитва, за да не паднете в изкушение, най-вече ти, Симоне, защото на най-силния се пада най-голямо изпитание; познай, Петре, Мене Когото благославя цялото творение и прославя во веки.”
 „Скверно слово никога не ще Ти кажа аз, Владико, с тебе ще умра като благоразумен, дори и всички да се отрекат - възкликна Петър - не плът и кръв, но Твоят Отец откри ми Тебе, Когото благославя цялото творение и прославя во веки.”
„Цялата дълбочина на Божествената Премъдрост и разум ти не си изследвал и не си постигнал бездните на Моите съдби, човече, - рече Господ; - затова бидейки плът, не се хвали, защото три пъти ще се отречеш от Мене, Когото благославя цялото творение и прославя во веки.”
 „Сега не искаш да приемеш, Симоне Петре, но скоро ще се убедиш в това, що рекох; и само една слугиня, прибилижавайки се към теб, ще те изплаши - рече Господ - но ридаейки горчиво отново ще намериш Мене Милостивия, Когото благославя цялото творение и прославя во веки.”
Песен 9
Ирмос: По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, същинска Богородица Те величаем.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Богомерзкото пагубно сборище, синагогата на лукавите богоубийци застана пред Теб, Христе, и като престъпник Те повлякоха, Създателю на всичко, Тебе ние величаем.
Нечестивците, неразбиращи Закона и напразно изучаващи пророческите изречения Те повлякоха неправедно като овца на заколение; Тебе, Владиката на всичко, ние величаем.
Свещениците и книжниците, подтиквани от своята завистлива злоба, предадоха на смърт Дадения на народите Живот, Който по Свойто естество е Подател на живота; Него ние величаем.
Обкръжиха Те мнозина като псета и започнаха плесници да Ти удрят, о Царю, разпитваха Те и лъжливо свидетелстваха срещу Тебе, но Ти всичко претърпя и всички спаси.
Малка ектения.
Ексапостиларий:  Благоразумния разбойник в един миг Ти, Господи, удостои с рая; и мене просвети с Кръстното дърво и ме спаси. (3)
Чете се 9-то Евангелие. 
Хвалитни стихири на 4, самогласни, глас 3:
Две зли дела извърши първородният Ми син Израил: той изостави Мене, Извора на живата вода и си изкопа кладенец разбит; Мен разпъна на Дървото, а Варава изпроси и освободи. Ужаси се от това небето и слънцето скри своите лъчи. А ти, Израилю, не се засрами, но на смърт Ме предаде. Прости им, Отче Светий, защото не осъзнават какво извършиха. (2)
Студитова: Всеки член на Твоята свята плът претърпя безчестие заради нас: главата - тръни, лицето - заплюване, страните - плесници, устата - вкус на разтворена в оцета жлъчка, ушите – нечестиви хули, гърба - бичуване и ръката - тръст, цялото тяло – разпъване на Кръста, ръцете и краката - гвоздеи и ребрата - копие. Пострадал за нас и освободил ни от страдания, слязъл при нас по Своето човеколюбие и възнесъл ни, всесилни Спасителю, помилуй ни!
Византиева: Виждайки Твоето разпятие, Христе, цялото творение се разтрепери, основите на земята се разтресоха от страх пред Твоето могъщество, защото днес когато Ти бе издигнат, погина родът еврейски, завесата на храма се раздра на две и мъртвите възкръснаха от гробовете;  а като видя чудото стотникът се ужаси. Твоята Майка, стоейки пред Теб, ридаеше с майчина скръб и викаше: „Как да не заридая и как да не се бия в гърди, виждайки Те осъден и гол да висиш на Кръста?”. Разпнат и погребан и възкръснал от мъртвите, Господи, слава Тебе!
Слава, глас 6: Съблякоха Ми дрехите и Ме облякоха в багреница, възложиха на главата Ми венец от тръни и в дясната Ми ръка дадоха тръст, за да ги разбия като грънчарски съдове.
И ныне, глас 6: Подложих гърба Си на бичуване и не скрих лицето Си от оплюване, застанах пред съда на Пилат и претърпях Кръст за спасението на света.
Чете се 10-то Евангелие. 
Ежедневно славословие. Просителна ектения.
Чете се 11-то Евангелие. 
Стиховни стихири:
Глас 1: Цялото творение се измени от страх, виждайки Теб, Христе, висящ на Кръста, слънцето помръкна и се разклатиха земните основи, всичко на Твореца състрадаваше. Господи, Който доброволно всичко претърпя заради нас, слава Тебе!
Стих: Разделиша ризы моя себе, и о одeжди моeй метaша жрeбій.
Глас 2: Защо злочестивият и беззаконен род замисля суетни неща? За какво осъди на смърт Живота на всичко? Велико е чудото, защото Творецът на света Се предава в ръцете на беззаконници и Човеколюбецът Се издига на Дървото, за да освободи окованите в ада, които зоват: „Дълготърпеливи Господи, слава Тебе!”.
Стих: Дaша въ снедь мою жeлчь, и въ жaжду мою напоиша мя оцта.
Гледайки Те днес на Кръста да висиш, о Слове, непорочната Дева ридаеше от дъното на майчината си утроба, горчиво страдаше в сърцето си и стенеше мъчително от дълбината на душата си в съкрушение. Затова, удряйки се в гърди, жално викаше: „Горко Ми, божествено Чедо! Горко Ми, Светлина на света! Защо Се скри от Моите очи, Агънче Божи?”. Затова и безплътните войнства, обхванати от трепет, възгласиха: „Непостижими Господи, слава Тебе!”.
Стих: Бог же царь нaшъ прeжде века, содела спасeніе посреде земли.
Виждайки Теб – Бога и Създателя на всичко да висиш на Дървото, Христе, Тази, Която Те роди безсеменно горко плачеше: „Сине Мой, къде се скри красотата на Твоето лице? Не мога да търпя да Те гледам неправедно разпъван; но побързай, възкресни, за да мога и Аз да видя Твоето възкресение от мъртвите в третия ден!”.
Слава, глас 8: Господи, когато Се издигаше на Кръста страх и трепет обзе цялото творение. Ти забраняваш на земята да погълне разпъващите Те, но на ада повеляваш да отпусне окованите в него, за да обновиш човеците. Ти Си Съдия на живите и мъртвите и дойде да дариш живот, а не смърт. Човеколюбче, слава Тебе!
И ныне, глас 6: Вече натопено е перото на неправедните съдии за подписване на присъдата, съден е Иисус и осъжда Се на Кръст. Страда творението, виждайки на Кръста Господа. Но слава Тебе, благи Господи, страдащ заради мене с телесното Си естество!
Чете се 12-то Евангелие.
Благо есть... Трисветое, Отче нaшъ...
Тропар, глас 4: Изкупил Си ни от проклятието на закона с Твоята драгоценна Кръв; приковавайки Се на Кръста и прободен с копие, Ти източи за човеците безсмъртие. Спасителю наш, слава Тебе!
Сугуба ектения. И отпyст.