събота, 26 април 2014 г.

Неделя Антипасха - Уверение на св. ап. Тома

Вечерня на празника - тук

Утреня на празника
Първи седален, глас 1: Когато поради страх от иудеите учениците се криеха, събрани на Сион, Ти влезе през заключените двери, пред тях застана, Благий, и радост им донесе; Ти им показа раните на Своите ръце и пречистите ребра, казвайки на неповярвалия ученик: „Подай си ръката и виж, че това Съм Аз, Който пострадах за тебе!”. Слава, и ныне (същият)
Втори седален, глас 1: Застана ти, Животе, пред учениците Си при заключени врати и показвайки им ребрата и ръцете и нозете Си, Христе, Ти ги увери в Своето възкресение от гроба. Но Тома тогава не беше там, затова казваше: „Докато не Го видя, не вярвам на вашите слова!”. Слава, и ныне (същият)
Седален след полиелея, глас 1: „Като виждаш Моите ребра и раните от гвоздеите, о Тома, защо не вярваш в Моето възкресение?” – говореше Господ, Който възкръсна от гроба и по неизразим начин Се яви на апостолите. А Близнакът, като повярва, извика към Твореца: „Ти Си мой Бог и Господ!”. Слава, и ныне (същият)
Канон на празника, творение на преп. Йоан Дамаскин
Песен 1
Ирмос: Нека с победна песен да възпеем, люде, Този, Който избави Израил от горчивото робство на фараона и го преведе със сухи нозе по дъното на морската дълбина, защото Се прослави.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Днес е пролет за душите, защото Христос като слънце възсия от гроба на третия ден и прогони мрачната зима на нашите грехове. Нека Го възпеем, защото Се прослави.
Царицата на годишните времена - пролетта, като бляскава свита на светоносния Възкресен ден - Цар на всички дни, весели избрания народ на Църквата, непрестанно възпявайки възкръсналия Христос.
Нито вратите на смъртта, ни гробните печати, ни ключалките на вратите Ти се възпротивиха, о Христе, но възкръсвайки, Ти застана сред Своите приятели, Владико, дарявайки им мир, който превъзхожда всеки ум.
Песен 3
Ирмос: Утвърди ме на непоклатимия камък на Твоите заповеди, Христе, и ме просвети със светлината на Твоето лице, защото няма по-свят от Тебе, Човеколюбче.
Правейки ни нови вместо вехти и вместо тленни – нетленни чрез Твоя Кръст, Христе, Ти ни заповяда достойно да живеем в обновен живот.
Заключен в гроба с изобразимата Си плът, Ти възкръсна, неописуеми Христе, и при заключени врати застана пред Своите ученици, о Всесилни.
Раните, които доброволно претърпя заради нас, Христе, Ти запази за Своите ученици и им ги показа като свидетелство на славното Си възкресение.
Ипакои, глас 6: Както дойде посред Своите ученици, Спасителю, дарявайки им мир, така и при нас ела и ни спаси.
Песен 4
Ирмос: Велика е тайната на Твоето домостроителство, Христе! Провиждайки го свише в божествено съзерцание, Авакум викаше към Тебе: „Ти излезе за спасението на Твоя народ, Човеколюбче!”.
Христос вкуси жлъчка, изцелявайки древното греховно вкусване, а сега – с медна пита дарява просвещение и Своето сладостно причастие на праотеца.
Радваш Се на изпитанието, Човеколюбче, затова повеляваш на Тома да провери, показвайки на невярващия Своите ребра, за да увериш така света в Твоето възкресение на третия ден, Христе.
Почерпвайки богатство от неизчерпаемата съкровищница – прободеното с копие Твое божествено ребро, Благодетелю, Близнакът с премъдрост и знание изпълва света.
Възхваля се твоя всеблажен език, Близначе, защото от божественото осезание той се изпълва с благодат и пръв благочестиво проповядва Подателя на живота Христа, като Бог и Господ.
Песен 5
Ирмос: Бодърствайки нощем Те възпяваме, Христе, съ-безначален на Отца и Спасител на нашите души, подай мир на света, Човеколюбче!
Заставайки пред Своите скърбящи приятели, със Своето явяване Спасителят прогонва скръбта и ги кара да ликуват за Неговото възкресение.
О, наистина похвално е страшното начинание на Тома, защото той дръзновено докосна ребрата, озаряващи с божествен огън.
Неверието на Тома по Твоя промисъл роди вярата в нас, Христе, защото чрез Твоята премъдрост Ти всичко правиш за полза като Човеколюбец.
Песен 6
Ирмос: Ти спаси пророка от кита, Човеколюбче; моля се и мен да изведеш от дълбината на греха.
Ти не остави, Владико, Тома да потъне в дълбината на неверието и му протегна ръцете Си за уверение.
Нашият Спасител казваше: „Пипнете и Ме вижте, че имам плът и кости, Аз не Се измених!”.
Тома, който не беше при първото Ти идване, се докосна до ребрата Ти и повярва, придобивайки познание, Спасителю наш.
Кондак, глас 8: С любопитна десница жизнеподателните Ти ребра Тома докосна, Христе Боже, и когато Ти влезе през заключените двери, той с другите апостоли викаше към Тебе: „Господ мой и Бог мой!”.
Икос: Кой съхрани ръката на ученика неопалима тогава, когато той пристъпи към огнените Господни ребра? Кой й даде дръзновение и тя можа да се докосне до пламенната кост? Това стори Самият Господ! Та нали, ако реброто не се бе подложило на силата на тленната ръка, как тя би могла да се докосне до онова, което разклати небесното и земното чрез страданията? Тая благодат се даде на Тома, за да се увери и да викне към Христа: „Ти Си Господ мой и Бог мой!”.
Песен 7
Ирмос: Когато музиката, звучаща в хармония, призоваваше народите да служат на златния образ, чедата на Давид, пеейки отеческите песни от Сион, разрушиха нечестивата заповед на тирана и претвориха пламъка в роса, възпявайки с песен: „Превъзнасян Боже на нашите отци, благословен Си!”.
Като пръв и господар на дните е този светоносен Ден, в който новият и божествен род подобава да се радва с трепет, защото той носи в себе си образа на бъдещия век, като завършек на Осмия ден. Превъзнасян Боже на нашите отци, благословен Си!
Единствен дързък бе Тома Близнак и с недоверчивата си вяра ни облагодетелства, раз-пръсквайки мрачното незнание по краищата на света с вярното неверие, а сам на себе си сплете венец, възгласяйки открито: „Ти Си Господ - превъзнасяният Бог на нашите отци, благословен Си!”.
Не напразно се усъмни в Твоето възкресение Тома и не бе отхвърлен, но Ти искаше да явиш несъмнено възкресението за всички народи, Христе. Затова със своето неверие той всички увери и ги научи да Ти викат: „Ти Си Господ - превъзнасяният Бог на нашите отци, благословен Си!”.
Влагайки със страх ръка в живоносните Ти ребра, Христе, в трепет Тома усети двойното действие на двете естества, неслитно съединени в Теб, Спасителю, и с вяра викаше така: „Ти Си Господ - превъзнасяният Бог на нашите отци, благословен Си!”.
Песен 8
Ирмос: Възпявайте Господа, Който в огнения пламък на горящата пещ съхрани младежите и във вид на Ангел слезе при тях, и Го превъзнасяйте във всички векове!
Желаейки да види Твоя радостен лик, Владико, в началото Тома не повярва, но удостоен със съзерцание на Твоето лице, наричаше Те Бог и Господ, Когото превъзнасяме във всички векове.
Възпявайте Господа, Който понесе Томиното неверие, показа му Своите ребра и бе докоснат от неговата ръка; Него превъзнасяйте во веки.
Твоето дивно съкровище, скрито от нас, Тома ни разкри и богословствайки с богоносен език, казваше: „Възпявайте Христа и Го превъзнасяйте во веки!”.
Песен 9
Ирмос: Теб - светлия светилник и Майка Божия, предивна слава и най-висша от всички твари, ние с песни величаем.
Твоя пресветъл и сияещ ден, Христе, всесветлата Ти благодат, в която украсен Ти застана пред Своите ученици, ние с песни величаем.
Тебе, Който от тленна ръка бе докоснат в реброто и Който не я изгори с огъня на невещественото божествено естество, ние с песни величаем.
Тебе, Христе, възкръснал като Бог от гроба, невидели с очи, но повярвали със сърдечна любов, ние с песни величаем.
Светилен, глас 1: Като провери с ръка раните на Моите членове, Тома, повярвай в Мене, Който приех заради тебе рани, с учениците бъди единомислен и проповядвай живия Бог. (2)
Слава и ныне, глас 1: Днес пролетта благоухае и новото творение ликува; снемат се ключалките на дверите и на неверието днес, когато приятелят Христов Тома зове: „Господ мой и Бог мой!”.
Хвалитни стихири на 4, глас 1:
Както при Твоето страшно възкресение от гроба, Подателю на живота, Ти не счупи гробните печати, така сега влезе през заключени врати при Твоите преславни апостоли, Христе, изпълвайки ги с радост и дарявайки им Твоя прав Дух по безкрайната Си милост. (2)
Тома, наричан Близнак не бе дошъл, когато Ти Се яви на Своите ученици, Господи. Затова той не повярва на Твоето възкресение и към тия, които Те бяха видели викаше: „Ако не сложа пръста си ребрата Му и в раните от гвоздеите, няма да повярвам, че е възкръснал!”.
 „Щом искаш дай си ръката – каза Христос на Тома – и я вложи в ребрата Ми и познай, че имам кости и земно тяло и не бъди невярващ, но увери се заедно с останалите!”. А той извика: „Ти Си Бог мой и Господ, слава на Твоето възкресение!”.
Слава, глас 6: Осем дни след Твоето възкресение, Иисусе Царю, Единородни Слове на Отца, Ти Се яви на Своите ученици през заключените двери, дарявайки им Своя мир, и на невярващия ученик Ти показа белезите от раните: „Ела и се докосни до ръцете и нозете Ми и до нетленните Мои ребра!”. А той, като повярва, викна към Тебе: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.


петък, 18 април 2014 г.

Велика събота - канон на Утренята, който се чете и на полунощницата преди Пасхалната Утреня


Канон, творение на преп. Козма Маюмски, Марк, еп. Идрунтски и преп. Касия Константинополска, глас 6. Акростих на гръцкия оригинал: 
И днес възпявам Великата Събота.
Песен 1
Ирмос: Този, Който в древност покри с морските вълни преследващия мъчител, сега е скрит под земята от децата на спасените тогава, а ние като млади девици нека да възпеем Господа, защото славно Се прослави.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Господи Боже мой! Ще Ти запея погребално песнопение и надгробна песен, защото чрез Твоето погребение Ти ми отвори входовете на живота и чрез Твоята смърт Ти умъртви ада и смъртта.
Всички надземни и подземни твари се потресоха при Твоята смърт, съзерцавайки Тебе, моя Спасител, едновременно горе на престола и долу в гроба, защото непонятно е за ума как Ти яви Се като мъртъв, Началниче на живота.
За да изпълниш всичко с Твоята слава, Ти слезе в дълбините на земята и за Тебе не остана скрито моето естество, което бе в Адам; и погребан Ти обновяваш мене – тленния, Човеколюбче.
Песен 3
Ирмос: Ти, Който цялата земя постави на водите без опора, сега висиш на Лобното място, а съзерцавайки Те творението, обхванато от голям страх, възклицава: „Никой не е свят освен Тебе, Господи!”.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Знаците на Твоето погребение Ти показа в множество видения, а сега Своите тайни, Владико, Ти богочовешки яви и на намиращите се в ада, които викат: „Никой не е свят освен Тебе, Господи!”.
Ти разпростря Своите длани и съедини това, което преди беше разделено, а чрез обличането в плащаница и погребални повивки, Спасе, Ти освободи и окованииците, които викат: „Никой не е свят освен Тебе, Господи!”.
Ти, бидейки Невместим, доброволно бе задържан от гроба и печатите, но чрез божествени-те действия Си явил Своята сила на тия, които Те възпяват: „Никой не е свят освен Тебе, Господи!”.
Седален, глас 1: Войниците, които пазеха Твоя гроб, Спасителю, паднаха като мъртви от блясъка на явилия се ангел, който възвести на жените възкресението. Славим Тебе – Унищожителя на тлението! Покланяме се на Тебе, Който възкръсна от гроба, единствен Боже наш. Слава, и ныне – същият.
Песен 4
Ирмос: Провиждайки Твоето божествено понизяване на Кръста, Авакум в страх зовеше: „Ти разруши властта на силните, Благий, приобщавайки се към намиращите се в ада, като Всесилен!”.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Днес Ти освети седмия ден, който в древност благослови с почивка от делата Си; защото в почивка съботна пресъздаваш и обновяваш всичко, Спасе мой, и към Себе Си го призоваваш.
Когато Ти с висша сила удържа победа, душата Ти се отдели от тялото, но чрез Своето могъщество, о Слове, Ти разкъса веригите на ада и смъртта.
Срещайки се с Тебе огорчи се адът и погина от страх пред Твоя образ, защото видя Човек обóжен, уязвен от рани, но всесилен.
Песен 5
Ирмос: Исая видя незалязващата светлина на Богоявлението, Христе, което стана поради Твоето милосърдие и бодърствайки през нощта той викаше: „Ще възкръснат мъртвите, ще станат намиращите се в гробовете и ще се възрадват всички родени на земята!”.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 
Ти претворяваш земните, Създателю, като Сам обличаш Се в земна пръст, и плащаницата и гробът явяват тайнството, което е в Тебе, Слове; защото благородният Ариматеец изпълнява промисъла на Раждащия Те Отец, Който славно в Теб ме обновява.
Чрез смъртта Си Ти изменяш смъртното, чрез погребението - тленното; но Ти пребъдваш неизменен, както подобава на Бог, правейки безсмъртно онова, което възприе, защото нито плътта Ти видя тление, Владико, ни душата Ти остана в ада.
Произлязъл от безбрачната Девица и прободен в ребрата, Ти чрез Нея, Творче мой, извърши обновлението на Ева и стана нов Адам, Който свръхестествено заспа животворен сън и въздигна живота от сън и тление, като Всесилен.
Песен 6
Ирмос: Иона бе погълнат, но не и удържан в утробата на кита, защото бидейки предобраз на Теб – пострадалия и погребания, той излезе от звяра като от чертог и викна към стражите на Твоя гроб: „Напразно пазите, защото Самата Милост сте оставили!”.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 
Ти бе умъртвен, но не Се раздели с плътта, към която беше приобщен, о Слове; макар че Твоят храм се разруши по време на страданията, но и тогава една бе Ипостаста на божеството и на плътта Ти, защото и в двете естества Ти пребъдваш един Син, Слово Божие, Бог и Човек.
Смъртоносно за човеците, но не за Бога бе Адамовото прегрешение, защото макар и да пострада естеството на Твоята плът, създадена от пръст, но безстрастно остана Божеството, а тленното в Себе Си Ти претвори в нетленно и Възкресението яви като извор на нетленния живот.
Царува адът над рода човешки, но не во веки бе неговата власт, защото Ти, Могъщи Боже, положен в гроба, с живоначална длан разби ключалките на смъртта и възвести на от века пленените от нея истинското избавление, ставайки Спасителю, първороден измежду мъртвите.
Кондак, глас 6: Заключилият бездната лежи мъртъв и обвит с плащаница и смирна; в гроба Се полага като смъртен Безсмъртният. Жените дойдоха да Го помажат с миро и плачейки горчиво викаха: „Тая Събота е преблагословена, в нея Христос заспа, за да възкръсне на третия ден!”.
Икос: Тоя, Който всичко поддържа бе издигнат на Кръста и цялото творение ридае, виждайки Го гол, висящ на Дървото; слънцето скри лъчи и звездите - светлината си, а земята се разтресе в страх велик, морето побягна и камъните се разпаднаха; много гробове се отвориха и възкръснаха телата на свети мъже. Долу адът стене, а иудеите замислят да оклеветят Христовото възкресение, но жените викат: „Тая Събота е преблагословена, в нея Христос заспа, за да възкръсне на третия ден!”.
Песен 7
Ирмос: О, неизказано чудо! Този, Който избави от пламъка благочестивите юноши в пещ-та сега в гроба мъртъв, бездиханен Се погребва за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 
Уязви се адът, приемайки в утробата си Този, Който бе прободен с копие в реброто, и стене поглъщан от божествения огън за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.
О, гроб чуден и пребогат, който прие в себе си сякаш спящ Твореца и така стана божествена съкровищница на живота, за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.
Според закона на смъртните Животът на всичко приема полагане в гроб и го прави извор на Възкресението за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.
Божеството на Христа едно и също бе в ада, в гроба и в Едем, неразделно с Отца и Светия Дух за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”.
Песен 8
Ирмос: Ужасява се небето в трепет и се разтърсват земните основи, защото към мъртвите Се причислява Този, Който живее във висините и Се затваря в тесен гроб; благославяйте, Го отроци, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 
Разруши се Пречистият храм, но със Себе Си Той съ-въздигна падналата скиния, защото вторият Адам, живеещ във висините, слезе даже до адските дълбини при първия; благославяйте Го, отроци, свещеници възпявайте, люде превъзнасяйте Го във всички векове.
Изчезна дръзновението на учениците, но не и на Йосиф от Ариматея, който видя Всевишния Бог мъртъв и гол и Го изпроси и погреба, викайки: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.
О, необикновени чудеса! О, благост! О, неизказано търпение! Доброволно под земята Се запечатва Този, Който живее във висините и неправедно като лъжец се обвинява Самия Бог: Благославяйте Го, отроци, свещеници възпявайте, люде превъзнасяйте Го във всички векове.
Песен 9
Ирмос: Не плачи за Мене, Майко, гледайки Ме в гроба - Твоя Син, Когото зачена безсеменно в утробата, защото ще възкръсна и ще Се прославя и ще възнеса със слава като Бог тия, които непрестанно с вяра и любов Те величаят.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 
Когато свръхестествено Те раждах без родилни болки Аз бях прославена, о Сине безначални; а сега виждайки Те, Боже Мой, бездиханен, мъртъв, страшно се терзая от меча на скръбта; но възкресни, за да се възвелича и Аз.
Земята Ме покрива по Моя воля, но треперят вратарите на ада, виждайки Ме, Майко, облечен в окървавената одежда на отмъщението, защото поразявайки на Кръста враговете като Бог, Аз пак ще възкръсна и ще Те възвелича.

Нека да се радва творението и да се веселят всички земнородни, защото адът е пленен; нека жените с аромати Ме посрещнат, защото ще възкръсна на третия ден и ще избавя Адам и Ева с целия им род. 

четвъртък, 17 април 2014 г.

Утреня на Велики Петък с 12-те евангелски четива на Христовите страдания


ПОСЛЕДОВАНИЕ НА СВЕТИТЕ И СПАСИТЕЛНИ СТРАДАНИЯ НА НАШИЯ ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС
ВЕЛИКИ ПЕТЪК

Привечер на Велики Четвъртък – Малко повечерие с трипеснец на преп. Андрей Критски от Триода. На Утренzта (служи се в четвъртък вечерта), след обичайното начало, вместо Бог Господъ се пее четири пъти Аллилyіа... на глас 8 и тропара:
Когато славните ученици при умиването на нозете на вечерята се просвещаваха, тогава нечестивият Иуда, обхванат от сребролюбие, се помрачаваше и Тебе – праведния Съдия предава на беззаконните съдии. Виж сега и ти, любителю на богатства, този, който се обеси заради тях! Бягай от ненаситната душа, която дръзна да стори такова нещо против Учителя! Господи, Който Си благ към всички, слава Тебе!(3)
Малка ектения. 1-во евангелие.
Антифони, по два пъти всеки. Антифон 1:
Глас 8: Началниците на народа се събраха против Господа и Неговия Помазаник.
Законопрестъпно слово произнесоха срещу Ми, Господи, Господи, не Ме оставяй.
Нека отдадем на Христа нашите чисти чувства и като Негови приятели да пожертваме живота си заради Него; и нека не се отегчаваме с житейски грижи като Иуда, но да викнем от дълбината на душата си: „Отче наш, който Си на небесата, избави ни от лукавия!”.
Слaва: Бидейки Дева невкусила брак, Ти роди и остана Девица, Майко Неневестна, Богородице Марийо; моли Христа нашия Бог да се спасим. И ныне (същият)
Антифон 2:
Глас 6: Побърза Иуда да каже на беззаконните книжници: „Какво ще ми дадете, за да ви Го предам?”. И докато те заговорничеха срещу Тебе, Ти невидимо стоеше сред тях; Сърцеведче Господи, пощади нашите души.
Нека послужим на Бога с милосърдие, както стори Мария на вечерята и да не ни обладае сребролюбието като Иуда, за да бъдем завинаги с Христа Бога.
Слaва:  Не преставай да молиш Този, Когото неизказано роди, като Човеколюбец да спаси от беди тия, които прибягват към Тебе, Богородице. И ныне (същият).
Антифон 3:
Глас 2: Еврейските деца, Човеколюбче, заради възкресението на Лазаря, Ти викаха „Осанна”, а беззаконният Иуда не пожела да се вразуми.
На Твоята вечеря, Христе Боже, Ти предрече на Своите ученици: „Един от вас ще Ме предаде!”, а беззаконният Иуда не пожела да се вразуми.
Когато Йоан попита: „Господи, кой ще Те предаде?”, Ти чрез хляба го посочи, а беззаконният Иуда не пожела да се вразуми.
Чрез трийсет сребърника и лъжовна целувка иудеите искаха да Те убият, а беззаконният Иуда не пожела да се вразуми.
Като уми нозете на Своите ученици, Христе Боже, Ти им заповяда: „Правете така, както виждате Мене да правя”, а беззаконният Иуда не пожела да се вразуми.
„Бдете и се молете да не паднете в изкушение”, говореше Ти на Своите ученици, Христе Боже, а беззаконният Иуда не пожела да се вразуми.
Слaва: Спаси от беди твоите раби, Богородице, защото всички подир Бога към Тебе прибягваме, като към неразрушима стена и Застъпница. И ныне (същият) 
Седален, глас 7: Знаейки предателския замисъл, Ти насити на Твоята вечеря учениците Си и изобличи на нея Иуда, макар да знаеше, че е непоправим, но с това искаше на всички да покажеш, че Ти Се предаваш доброволно, за да отнемеш от врага света. Дълготърпеливи Господи, слава Тебе! 
Слaва, стих: За да отнемеш от врага света; Дълготерпеливи Господи, слaва Тебе!
И ныне (отново целия седален).
Чете се второто Евангелие.  

Антифон 4:
Глас 5: Днес Иуда изоставя Учителя и приема дявола, заслепява се от страстта на сребролюлюбието и отпада от светлината помраченият; защото как може да вижда този, който продаде Светилото за трийсет сребърника? Но Пострадалият за света възсия за нас. Към него нека викнем: „Господи, Който пострада и състрадаваш на човеците, слава Тебе!”.
Днес Иуда се представя за благочестив и става чужд на дарованията; бидейки ученик, става предател, с дружеска целувка покрива коварството и безразсъдно предпочита сребролюбието пред любовта на Владиката, ставайки слуга на беззакония синедрион. Ние пък, имайки за спасение Христа, нека Го прославим.
Глас 1: Нека като братя в Христа да придобием братска любов и да не оставаме безсърдечни спрямо ближните, за да не бъдем осъдени като немилостивия раб за сребърници и да не се разкайваме, подобно на Иуда, без никаква полза.
Слaва:  Преславни неща се говореха за Теб навсякъде, че си родила по плът Твореца на всичко, всевъзпявана и непознала брак Богородице Марийо. И ныне (същият).
Антифон 5:
Глас 6: Ученикът договаряше цената на Учителя и за тридесет сребърника продаде Господа с лъжлива целувка, предавайки Го на смърт в ръцете на беззаконниците.
Днес Творецът на небето и земята говореше на Своите ученици: „Приближи часът и ето идва Иуда, който Ме предава; нека никой да се не отрече от Мене, когато Ме види на Кръста между двамата разбойници, защото Аз страдам като човек, а спасявам като Човеколюбец тия, които вярват в Мене.”
Слaва: Ти неизказано зачена в последните дни и роди Своя Създател! Моли Го да се спасят нашите души. И ныне (същият). 
Антифон 6:
Глас 7: Днес Иуда бди, за да предаде Господа, Предвечния Спасител на света, Който с пет хляба насити множество народ. Днес беззаконникът се отрича от Учителя; бидейки ученик той Владиката предаде и за сребро продаде Този, Който насити човека с манна.
Днес иудеите приковаха на Кръста Господа, Който с жезъл разсече морето и ги преведе през пустинята. Днес с копие прободоха в ребрата Този, Който някога заради тях порази с язви Египет и с оцет напоиха Христа, Който им изля от небето манна за храна.
Господи, отивайки на доброволно страдание, Ти викаше към Своите ученици: „Ако и един час не можахте да бодърствате с Мене, как тогава обещавате, че ще умрете за Мене? Поне погледнете Иуда, че не спи, а бърза да Ме предаде на беззаконниците. Станете, прочее и се помолете, щото никой да не се отрече от Мене, когато Ме съзре на Кръста!”. Дълготърпеливи Господи, слава Тебе!
Слaва:  Радвай се, Богородице, вместила в утробата си Невместимия дори от небесата. Радвай се, Дево, за Която проповядваха пророците и чрез Която за нас възсия Емануил. Радвай се, Майко на Христа Бога! И ныне (същият)
Седален, глас 7Кое те направи предател на Спасителя, о Иудо? Нима от апостолския чин Той те отдели? Или те лиши от дара на изцелението? Нима вечеряйки с другите, Той те изгони от трапезата? Нима техните нозе уми, а твоите подмина? О, колко благодеяния забрави, затова сега твоят неблагодарен нрав се изобличава, а се проповядва Неговото безмерно дълготърпение и велика милост. Слава и ныне (същият).
Чете се третото Евангелие. 
Антифон 7:
Глас 8: Господи, претърпявайки всичко, Ти викаше към заловилите Те беззаконници така: „Макар че поразихте Пастиря и разпръснахте дванайсетте овце, Моите ученици, Аз можех да изправя срещу вас повече от дванайсет легиона ангели. Но дълго търпя, за да се изпълни всичко от века скрито и тайнствено, що ви открих чрез Моите пророци!”. Господи, слава Тебе!  
Отричайки се за трети път, Петър тозчас проумя реченото му и Ти принесе сълзи на покаяние: „Боже, бъди милостив към мене и ме спаси!”.
Слaва: Като спасителна врата и рай прекрасен, като облак на вечната Светлина всички нека да възпеем светата Дева, казвайки Й: „Радвай се!”. И ныне (същият).
Антифон 8:
Глас 2: Кажете, беззаконници, какво чухте от нашия Спасител? Не изясни ли Той Закона и ученията на пророците? Как замислихте да предадете на Пилат Този, Който е от Бога, Бог-Слово, Изкупителя на нашите души?
„Да бъде разпнат!” - викаха тези, които винаги се наслаждаваха на Твоите дарове; убийците на праведните просеха вместо Благодетеля злодея да им пуснат; а Ти, Христе, мълчеше търпейки тяхното безчинство и желаейки да пострадаш и да ни спасиш, като Човеколюбец.
Слaва: Няма у нас дръзновение заради множеството наши съгрешения, но Ти моли Родения от Тебе, Богородице Дево, защото голяма сила има молитвата на Майката пред добросърдечието на Владиката. Не отхвърляй молбите на грешниците, Всечиста, защото милостив е и може да спасява Този, Който благоволи да страда заради нас. И ныне (същият).
Антифон 9:
Глас 3: Определиха тридесет сребърника, цената на Оценения, Когото оцениха сред синовете Израилеви. „Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта немощна, затова бдете!”.
Дадоха Ми жлъчка за храна и Ме напоиха в жаждата Ми с оцет, но Ти, Господи, въздигни Ме и Аз ще им въздам.
Слaва: Ние, призваните от езичниците, възпяваме Те, Богородице Пречиста, защото Ти роди Христа нашия Бог, Който чрез Теб освободи от проклятието човеците. И ныне (същият).
Седален, глас 8:  О, как Иуда, някога Твой ученик, замисли против Теб предателство! Споделяйки с Теб вечерята лъстиво, злият неправедник отиде и каза на свещениците: „Какво ще ми дадете, за да ви предам Тоя, Който наруши Закона и оскверни съботата?”. Дълготърпеливи Господи, слава Тебе! Слaва, и ныне (същият).
Чете се четвъртото Евангелие.
Антифон 10:
Глас 6: Облеченият в светлината като в дреха, стоеше гол пред съда и прие плесница от ръцете, които създаде, а беззаконният народ прикова на Кръста Господа на славата. Тогава завесата на храма се раздра, помръкна слънцето, не понесло да гледа оскърбяван Бога, пред Който трепери цялото творение. Нека Му се поклоним!
Ученикът се отрече, а разбойникът извика: „Помени ме, Господи, в Твоето  Царство!”.
Слaва: Ти благоволи да носиш плът от Девата заради Твоите раби, Господи; умиротвори света, за да Те славословим единодушно, Човеколюбче. И ныне (същият).
Антифон 11:
Глас 6: За благодеянията, които Ти, Христе, направи на рода еврейски, осъдиха Те на разпятие и с оцет и жлъч Те напоиха. Но въздай им, Господи, според делата им, защото не разбраха Твоето снизхождение.
Евреите не се задоволиха само с предателството, Христе, но кимаха с глави, принасяйки хули и ругателства. Но въздай им, Господи, според делата им, защото не разбраха Твоето снизхождение.
Нито разтреслата се земя, нито разпадналите се камъни убедиха евреите, нито дори завесата на храма, ни възкресението на мъртвите. Но въздай им, Господи, според делата им, защото напразно замислиха против Тебе зло.
Слaва: Ние познахме Бога, Който от Теб Се въплъти, Богородице Дево, единствена чиста, единствена благословена, затова Те величаем непрестанно с песни. И ныне (същият).
Антифон 12:
Глас 8: Тъй говори Господ на иудеите: „Народе Мой, какво ви сторих или с какво ви досадих? Слепците ви просветих, прокажените очистих, лежащия на одър човек, въздигнах. Народе Мой, какви неща ви сторих и как Ми се отплатихте? За манната - жлъчка, за водата - оцет; вместо да Ме възлюбите, на Кръста Ме приковахте. Няма повече да ви търпя – ще призова Моите езичници и те ще Ме прославят с Отца и Духа и ще им даря живот вечен!”.
Днес храмовата завеса се раздира за изобличение на беззаконниците и слънцето скрива своите лъчи, виждайки Владиката разпъван.
Законодатели Израилеви, иудеи и фарисеи, апостолският лик зове към вас: „Ето Храмът, Когото вие разрушихте, ето Агнецът, Когото разпнахте и предадохте на гроб; но Той възкръсна със Своята власт. Не се заблуждавайте, иудеи, защото Той е Който ви спаси в морето и ви нахрани в пустинята. Той е Живот, Светлина и Мир за света!”.
Слaва: Радвай се, Врата на Царя на славата, през която премина единствено Всевишният и я остави затворена както преди, за спасението на нашите души. И ныне (същият).
Седален, глас 8 Когато застана пред Каиафа, Боже, и бе предаден на Пилат, о Съдия, силите небесни се разклатиха от страх; когато Се въздигна на Дървото между двамата разбойници Ти, Безгрешний, бе причислен към беззаконници, за да спасиш човека. Незлобив Господи, слава Тебе! Слaва, и ныне (същият)
Чете се петото Евангелие.
Антифон 13:
Глас 6: Събранието на иудеите изпроси от Пилат да Те разпъне, Господи. И като не намериха в Теб вина, освободиха виновния Варава, а Тебе Праведника осъдиха, наследявайки греха на скверното убийство. Но дай им, Господи, въздаянието Си, защото напразно замислиха против Тебе зло.
Този, пред Когото всичко се ужасява и трепери, и Когото възпява всеки език - Христа, Божията Сила и Божията Премъдрост – Него свещениците биха по лицето и дадоха Му жлъчка; а Той благоволи да претърпи всичко, за да ни спаси от беззаконията ни чрез Своята кръв, като Човеколюбец.
Слaва: Богородице, родила неизказано Словото - своя Създател, моли Го да спаси душите ни. И ныне (същият).
Антифон 14:
Господи, Ти прие за спътник разбойника, осквернил с кръв ръцете си, и нас към него причисли като благ и Човеколюбец.
Малко думи изрече разбойникът на кръста, но голяма вяра придоби, в един миг се спаси и отваряйки дверите на рая, пръв влезе в него; Господи, Който прие неговото покаяние, слава Тебе!
Слaва: Радвай се Ти, Която чрез ангела прие Радостта за света; радвай се Ти, Която роди своя Творец и Господ; радвай се Ти, Която се удостои да станеш Майка на Христа Бога. И ныне (същият)
На следващия антифон се изнася Кръста от св. Олтар.
Антифон 15:
Глас 6: Днес виси на Дърво Този, Който постави земята над водите; трънен венец се полага на Оня, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница Се облича Оня, който облича небето с облаци; плесница приема Оня, Който в Йордан освободи Адам; с гвоздеи Се приковава Жениха на Църквата; с копие Се пронизва Сина на Девата. Покланяме се на Твоите страдания, Христе. Покланяме се на Твоите страдания, Христе. Покланяме се на Твоите страдания, Христе. Покажи ни и Твоето славно Възкресение!
Не ще празнуваме като иудеите, защото нашата Пасха - Христос бе заклан за нас; но нека се очистим от всяка сквернота и искрено да Му се помолим: „Възкресни, Господи, спаси ни като Човеколюбец!”.
Твоят Кръст, Господи, е живот и възкресение за Твоите люде и надявайки се на него, ние възпяваме Тебе – разпнатия наш Бог: „Помилуй нас!”.
Слaва: Виждайки Те да висиш на Кръста, Христе, Тази, Която Те роди викаше: „Какво дивно тайнство виждам, Сине Мой? Как прикован по плът на дървото умираш Ти, Който Си Подател на живота?”. И ныне (същият).
Седален, глас 4Изкупил Си ни от проклятието на закона с Твоята драгоценна Кръв; приковавайки Се на Кръста и прободен с копие, Ти източи за човеците безсмъртие. Спасителю наш, слава Тебе! Слава и ныне (същият).
Чете се шестото Евангелие. 
Во царствии Твоeмъ помяни нaсъ Господи, егда приидеши во царствіи Твоeмъ.
Блажени нищіи духомъ, яко техъ есть царство небеcное.
Блажени плaчущіи, яко тии утешатся.
Блажени кротцыи, яко тии наследятъ зeмлю.
Заради дърво изгонен бе Адам от рая, а чрез Кръстното дърво разбойникът в рая се посели; единият, вкусвайки плода, отхвърли заповедта на Твореца, а другият, разпънат заедно с Теб, изповяда Те за Бог, явил се в човешко естество, викайки: „Помени ме в Твоето Царство!”.
Блажени алчущии и жaждущии прaвды, яко тии наситятся.
Беззаконниците купиха от ученика Твореца на Закона и като законопрестъпник Го представиха пред съдилището на Пилат, викайки против Този, Който им даде манната в пустинята: „Разпни Го!”. А ние подражавайки на праведния разбойник с вяра зовем: „Помени и нас, Спасителю, в Твоето Царство!”.
Блажени милоcтивии, яко тии помиловани бyдутъ.
Тълпата богоубийци, иудейското беззаконно племе, неистово крещеше към Пилат с думите: „Разпни невинния Христа и по-добре Варава ни пусни!”. А ние с вопъла на благоразумния разбойник викаме към Него: „Помени и нас в Твоето Царство!”.
Блажени чистии сeрдцемъ, яко тии Бога узрятъ.
Живоносните Твои ребра са подобни на извора, изтичащ от Едем, който напоява Твоята Църква като духовен рай, Христе, и се разделя оттук на четири потоци, които са Евангелията, напоявайки света, веселейки творението и учейки народите вярно да се покланят на Твоето Царство.
Блажени миротв0рцы, яко тии синове Божіи нарекyтся.
Разпна Се заради мене, за да ми източиш опрощение; прободен бе в ребрата, за да ме потопиш в струите на живота; прикован бе с гвоздеи, та уверявайки се аз чрез дълбината на Твоите страдания във висотата на Твоето могъщество да зова към Тебе: „Подателю на живота, слава на Твоя Кръст и на страданието Ти, Спасителю!”.
Блажени изгнaни прaвды рaди, яко техъ есть царство небcное.
Виждайки Твоето разпятие, Христе, цялото творение се разтрепери, основите на земята се разтресоха от страх пред Твоето могъщество; светилата се скриха и завесата на храма се раздра, планините се разклатиха и камъните се разпаднаха; а верният разбойник възкликва заедно с нас към Теб, Спасителю: „Помени ни в Твоето Царство!”.
Блажени есте, егда пон0сятъ вaмъ, и изженyтъ, и рекyтъ всякъ з0лъ глаг0лъ на вы лжyще мене рaди.
Ти на Кръста чрез копието разкъса нашата присъда и причислен към мъртвите, Ти свърза тамошния мъчител, избавяйки всички от оковите на ада с Твоето възкресение, чрез което се просветихме, човеколюбиви Господи, и зовем към Тебе: „Помени и нас в Твоето Царство!”.
Рaдуйтеся и веселитеся, яко мзда вaша многа на небесехъ.
Въздигнат на Кръста и унищожил силата на смъртта, Господи, Ти като Бог заличи нашата присъда; с покаянието на разбойника, единствен Човеколюбче, дари и нас, които с вяра Ти служим, Христе Боже наш, и зовем: „Помени и нас в Твоето Царство!”.
Слава: Нека, верни, с едно сърце и с една уста да се помолим и достойно славословие на Отца и Сина и Светия Дух да въздадем, едно Божество, съществуващо в три Лица, пребъдващо неслитно, просто, неразделно и непристъпно, чрез Което се избавяме от огненото наказание.
И ныне: Принасяме Ти в ходатайство Твоята Майка, Христе, Която по плът Те роди безсеменно и след раждането наистина пребъдва нетленна Дева; Владико Многомилостиви, дари с прощение на съгрешенията тия, които непрестанно Те призовават: „Помени и нас в Твоето Царство!”.
Прокимен, глас 4: Разделиха помежду си дрехите Ми и за одеждата ми хвърлиха жребие. Стих: Боже, Боже мой, чуй ме, защо си ме оставил?
Чете се седмото Евангелие. 
50 псалом
Чете се осмото Евангелие. 
Канон трипеснец от св. Козма Маюмски, глас 6
Песен 5
Ирмос: Към Теб от ранно утро прибягвам, Слове Божий, Който по Своето милосърдие без изменение Сам Себе Си понизи и до страдания безстрастно Се смири; дай мир на мене - падналия, Човеколюбче.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Сега с умити нозе и очистени с причастието на божественото тайнство, Твоите служители, Христе, тръгнаха с Тебе от Сион към великата Елеонска планина, възпявайки Те, Човеколюбче. „Вижте, приятели, – рече Ти – и се не бойте, защото сега се приближи часът да бъда взет и умъртвен от ръце на беззаконници. Всички вие ще се разбягате и Сам ще Ме оставите, но отново ще ви събера, за да проповядвате за Мен – Човеколюбеца.” 
Кондак, глас 8: Елате да възпеем Разпнатия заради нас! Като Го видя на Кръста Мария казваше: „Макар да търпиш разпятие, Ти Си Син Мой и Бог Мой!”.
Икос: Агницата Мария, виждайки своя Агнец, воден на заколение, терзаейки се, следваше Го с другите жени и викаше така: „Къде отиваш, Чедо Мое? За къде бързаш? Отново ли за друга сватба в Кана, за да им превърнеш водата във вино? Да дойда ли с Тебе, Чедо, или по-добре да Те почакам? Отрони Ми дума, Слове Божий! Не минавай мълчешком край Мене Ти, Който Ме опази чиста, защото Ти Си Син Мой и Бог Мой!”.
Синаксар
Песен 8
Ирмос: Божествените юноши изобличиха мерзкия богопротивен идол, а неистовстващият против Христа синедрион на беззаконниците напразно замисля да убие Този, Който държи в ръката Си живота и Когото благославя цялото творение, прославяйки Го во веки.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Христе, Ти рече на учениците Си: „Прогонете съня от очите си сега и бодърствайте в молитва, за да не паднете в изкушение, най-вече ти, Симоне, защото на най-силния се пада най-голямо изпитание; познай, Петре, Мене Когото благославя цялото творение и прославя во веки.”
 „Скверно слово никога не ще Ти кажа аз, Владико, с тебе ще умра като благоразумен, дори и всички да се отрекат - възкликна Петър - не плът и кръв, но Твоят Отец откри ми Тебе, Когото благославя цялото творение и прославя во веки.”
„Цялата дълбочина на Божествената Премъдрост и разум ти не си изследвал и не си постигнал бездните на Моите съдби, човече, - рече Господ; - затова бидейки плът, не се хвали, защото три пъти ще се отречеш от Мене, Когото благославя цялото творение и прославя во веки.”
 „Сега не искаш да приемеш, Симоне Петре, но скоро ще се убедиш в това, що рекох; и само една слугиня, прибилижавайки се към теб, ще те изплаши - рече Господ - но ридаейки горчиво отново ще намериш Мене Милостивия, Когото благославя цялото творение и прославя во веки.”
Песен 9
Ирмос: По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, същинска Богородица Те величаем.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Богомерзкото пагубно сборище, синагогата на лукавите богоубийци застана пред Теб, Христе, и като престъпник Те повлякоха, Създателю на всичко, Тебе ние величаем.
Нечестивците, неразбиращи Закона и напразно изучаващи пророческите изречения Те повлякоха неправедно като овца на заколение; Тебе, Владиката на всичко, ние величаем.
Свещениците и книжниците, подтиквани от своята завистлива злоба, предадоха на смърт Дадения на народите Живот, Който по Свойто естество е Подател на живота; Него ние величаем.
Обкръжиха Те мнозина като псета и започнаха плесници да Ти удрят, о Царю, разпитваха Те и лъжливо свидетелстваха срещу Тебе, но Ти всичко претърпя и всички спаси.
Ексапостиларий:  Благоразумния разбойник в един миг Ти, Господи, удостои с рая; и мене просвети с Кръстното дърво и ме спаси. (3)
Чете се деветото Евангелие. 

Хвалитни стихири на 4, самогласни, глас 3:
Две зли дела извърши първородният Ми син Израил: той изостави Мене, Извора на живата вода и си изкопа кладенец разбит; Мен разпъна на Дървото, а Варава изпроси и освободи. Ужаси се от това небето и слънцето скри своите лъчи. А ти, Израилю, не се засрами, но на смърт Ме предаде. Прости им, Отче Светий, защото не осъзнават какво извършиха. (2)
Студитова: Всеки член на Твоята свята плът претърпя безчестие заради нас: главата - тръни, лицето - заплюване, страните - плесници, устата - вкус на разтворена в оцета жлъчка, ушите – нечестиви хули, гърба - бичуване и ръката - тръст, цялото тяло – разпъване на Кръста, ръцете и краката - гвоздеи и ребрата - копие. Пострадал за нас и освободил ни от страдания, слязъл при нас по Своето човеколюбие и възнесъл ни, всесилни Спасителю, помилуй ни!
Византиева: Виждайки Твоето разпятие, Христе, цялото творение се разтрепери, основите на земята се разтресоха от страх пред Твоето могъщество, защото днес когато Ти бе издигнат, погина родът еврейски, завесата на храма се раздра на две и мъртвите възкръснаха от гробовете;  а като видя чудото стотникът се ужаси. Твоята Майка, стоейки пред Теб, ридаеше с майчина скръб и викаше: „Как да не заридая и как да не се бия в гърди, виждайки Те осъден и гол да висиш на Кръста?”. Разпнат и погребан и възкръснал от мъртвите, Господи, слава Тебе!
Слава, глас 6: Съблякоха Ми дрехите и Ме облякоха в багреница, възложиха на главата Ми венец от тръни и в дясната Ми ръка дадоха тръст, за да ги разбия като грънчарски съдове.
И ныне, глас 6: Подложих гърба Си на бичуване и не скрих лицето Си от оплюване, застанах пред съда на Пилат и претърпях Кръст за спасението на света.
Чете се десетото Евангелие. 
Велико славословие. Просителна ектения.
Чете се единадесетото Евангелие. 

Стиховни стихири:
Глас 1: Цялото творение се измени от страх, виждайки Теб, Христе, висящ на Кръста, слънцето помръкна и се разклатиха земните основи, всичко на Твореца състрадаваше. Господи, Който доброволно всичко претърпя заради нас, слава Тебе!
Стих: Разделиша ризы моя себе, и о одeжди моeй метaша жрeбій.
Глас 2: Защо злочестивият и беззаконен род замисля суетни неща? За какво осъди на смърт Живота на всичко? Велико е чудото, защото Творецът на света Се предава в ръцете на беззаконници и Човеколюбецът Се издига на Дървото, за да освободи окованите в ада, които зоват: „Дълготърпеливи Господи, слава Тебе!”.
Стих: Дaша въ снедь мою жeлчь, и въ жaжду мою напоиша мя оцта.
Гледайки Те днес на Кръста да висиш, о Слове, непорочната Дева ридаеше от дъното на майчината си утроба, горчиво страдаше в сърцето си и стенеше мъчително от дълбината на душата си в съкрушение. Затова, удряйки се в гърди, жално викаше: „Горко Ми, божествено Чедо! Горко Ми, Светлина на света! Защо Се скри от Моите очи, Агънче Божи?”. Затова и безплътните войнства, обхванати от трепет, възгласиха: „Непостижими Господи, слава Тебе!”.
Стих: Бог же царь нaшъ прeжде века, содела спасeніе посреде земли.
Виждайки Теб – Бога и Създателя на всичко да висиш на Дървото, Христе, Тази, Която Те роди безсеменно горко плачеше: „Сине Мой, къде се скри красотата на Твоето лице? Не мога да търпя да Те гледам неправедно разпъван; но побързай, възкресни, за да мога и Аз да видя Твоето възкресение от мъртвите в третия ден!”.
Слава, глас 8: Господи, когато Се издигаше на Кръста страх и трепет обзе цялото творение. Ти забраняваш на земята да погълне разпъващите Те, но на ада повеляваш да отпусне окованите в него, за да обновиш човеците. Ти Си Съдия на живите и мъртвите и дойде да дариш живот, а не смърт. Човеколюбче, слава Тебе!
И ныне, глас 6: Вече натопено е перото на неправедните съдии за подписване на присъдата, съден е Иисус и осъжда Се на Кръст. Страда творението, виждайки на Кръста Господа. Но слава Тебе, благи Господи, страдащ заради мене с телесното Си естество!
Чете се дванадесетото Евангелие.
Благо есть... Трисветое, Отче нaшъ...
Тропар, глас 4: Изкупил Си ни от проклятието на закона с Твоята драгоценна Кръв; приковавайки Се на Кръста и прободен с копие, Ти източи за човеците безсмъртие. Спасителю наш, слава Тебе!
Сугуба ектения. И отпyст.