Светоотеческо слово

Да сверим духовния си живот с наставленията на преп. Симеон Нови Богослов. Много полезно четиво, подтикващо към покаяние и изповед...

Преп. Симеон Нови Богослов, фрагмент от Слово 48

Християнин, който не вярва в Христа, какъв християнин е той? Оня, който вярва в Христа, изпълнява Неговите заповеди, а който не изпълнява Неговите заповеди, той и не вярва в Него.

А тези които се именуват християни, но не живеят по Неговия закон и заповеди, да знаят, че те още не са повярвали в Христа, макар и да го изповядват като Бог.

Защото, който истински вярва в Христа, той не бива да живее беззаконно и да нарушава Божиите заповеди, както и този, който вижда пред себе си пропаст няма да се хвърли в нея, освен ако си е загубил ума.

И така, добра е вярата, ако придобие и дела, иначе както тялото без душа е неподвижно и недействено, така и вярата без дела е мъртва: „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а дела няма? Може ли да го спаси вярата? Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна и някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и се насищайте, пък не им даде що е потребно за тялото, каква полза? Тъй и вярата - ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“ (Йак.2:14-17). Като чуеш това, брате мой, остави своето нехайство и се погрижи заедно с вярата да имаш и дела. Който има вяра заедно с дела, той е по-добър даже и от този, който върши знамения и чудеса.

Защото каква придобивка и каква полза от чудесата и знаменията ще има този, който ги извършва, ако той бъде изгонен от Небесното Царство и наследи геената и неугасимия огън? Нима който върши знамения може да се спаси само заради тези знамения и изцеления без да има дела, които да го направят праведен? Никак!

Слушайте тогава какво говори Господ: „Мнозина ще ми кажат в оня ден: Господи, Господи, не в Твое име ли пророкувахме и не в Твое име ли бесове изгонвахме? Не в Твое име ли много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не Съм ви познавал, махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.“(Мат. 7:22-23). Виждаш, че и тези, които вършат знамения и имат дар на пророчество няма да получат никаква полза от това без дела.  

Оня, който истински вярва, няма да се пристрасти към парите, защото е уверен, че Бог няма да остави вярващите в Него, но има за тях грижа, както е казал Господ: „защото вашият небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това, но първом търсете царството на Бога и Неговата правда и всичко това ще ви се придаде“(Мат. 6:32-33)

Оня, който вярва, той подпомага нуждаещите се, защото е уверен, че стократно ще получи за това и ще наследи живот вечен.

Който вярва, той не се гордее, но подражавайки на Господа с труд постига смирението.

Който вярва, той не се смее безумно, но плаче и ридае за своите грехове.

Тези, които вярват не са гневливи и заядливи, но имат кротост, подражавайки на Господа, Който е казал: „Поучете се от Мене, понеже Съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:29)

Който вярва, мрази лъжата и обича истината, защото Бог обикна правдата и намрази беззаконието (Пс. 44:8)

Които вярват, те не само не се карат помежду си, но умиротворяват и тези, които са скарани като подражават на Господа, защото и Той същото е направил за „вас, които някога бяхте отстранени от Бога и Негови врагове, поради разположение към лоши дела“ (Кол. 1:21).

Вярващият понася без ропот всяко изкушение, бидейки уверен, че за такова търпение ще получи нетленен венец, както говори апостол Йаков, брат Господен: „Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото след като бъде изпитан ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат“ (Йак.1:12).

Който вярва, той не се гневи, но е дълготърпелив, спазвайки заповедта на Господа, Който заповядва съвсем да не се гневим (Мат. 5:22).

Който вярва, той е целомъдрен и не се осквернява нито с блудство, нито с прелюбодеяние, нито с други нечистотии, но пази чистота и целомъдрие, защото е уверен, че които оскверняват телата си не ще се спасят, както е писано: „а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог“ (Евр. 13:4).

Вярващият не се противи на брата си, но на всички служи и не роптае, а пребивава в Божие търпение, вярвайки че с това ще получи по голяма награда, както говори Господ: „но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде роб“ (Мат. 20:26-27).

Който вярва, той не престъпва клетвата си и въобще не произнася клетва с устата си, като се подчинява на Господа, Който е казал: „да не се кълнете никак“ (Мат.5:34).

Който вярва, той не е ленив за молитва и не е безгрижен за църковните служби, но всякога внимава за себе си и се моли непрестанно.

Който вярва, никога не осъжда, вярвайки че всички ще бъдем наказани заради греховете си и всички ще бъдем съдени от Бога, защото с какъвто съд човек съди другите, с такъв ще бъде сам съден.

Който вярва, той не върви по широкия и просторен друм, водещ към погибел, но върви по тесния и прескръбен път, вярвайки че като поскърби по него малко, вечно ще се радва с Господа и всички светии.

Който вярва, той не остава неразкаян в своите грехове, но ако и да съгреши като човек, кае се, съкрушава се и плаче за греховете си като се старае да не греши повече.

Който вярва, той не обича да гуляе и не пиянства, избягва срамни и неприлични песни и веселби, но всякога помни смъртта. Такъв човек мисли за страшния Ден на съда и като си спомня всичко това, моли се, пости, от всичко се въздържа и преди смъртта бърза да се приготви как да отговори и какъв отчет ще даде пред Царя на славата.

Вярващият обича Господа и мрази всяко зло противно Нему.

Които вярват, те нямат вражда и омраза против своя брат и не въздават зло за зло, но обичат тези, които ги мразят и правят добро на ония, които им вършат зло; благославят ония, които ги проклинат, понасят тези, които им правят беди и нещастия и се радват когато ги оскърбяват и не взимат под внимание никакво зло, защото имат любов неподправена, чиста и истинска, каквато имал и свети апостол Павел, свидетелствайки за себе си: „Истина говоря в Христа, не лъжа – свидетелства ми моята съвест чрез Духа Светаго, че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът“(Рим. 9:1-3).

Това е явил и пророк Мойсей, който е казал на народа: „Вие сторихте голям грях, затова аз ще възляза при Господа и дано да загладя греха ви. Мойсей се върна при Господа и каза: „О, Господи, тоя народ направи голям грях! Направи си бог от злато, прости им техния грях; ако ли не, заличи и мене от книгата Си, в която си ме записал.“ (Изх. 33:30-32). Такова разположение имал и Давид, защото говори: „Дълго живя душата ми с ония, които мразят мира“ (Пс.119:6). Виждаш каква любов обземала тези, които имали истинска вяра.

Който вярва, той никакво дело не върши с лицемерие, но всичките си работи прави за Господа и пред Господа, защото към Него е приковал очите на душата си и от Него единствено вярва, че ще получи въздаяние за своите дела.

Който вярва, той не нарушава божествените слова, но като верен работник Божий с готовност извършва всяко дело посочено от тях.

Който вярва, той не ласкае и не гледа на лице, но беседва и прави всичко друго според истината и справедливостта, защото вярва на казаното от пророка: „Горко на ония, които злото наричат добро и доброто зло, тъмнината считат за светлина и светлината за тъмнина, горчивото считат за сладко и сладкото за горчиво“ (Ис. 5:20).

Които вярват, не се гордеят и не мислят високо за себе си, не се увличат от похвали и неискрени думи. Знаеш ли какво казва Господ чрез устата на пророка: „Народе мой, твоите вождове те въвеждат в заблуда и са развалили пътя по който вървиш“ (Ис. 3:12).

Който вярва, той не одобрява никакво зло, но даже и до смърт стои до Христа и истината. Не се страхува като тези които, щом видят да се извършват зли и беззаконни дела пред очите им, се приближават и им стават съучастници и всички погиват заедно. Така загина и първосвещеник Илий заедно с беззаконните си синове, понеже не им се противопостави. Пророкът нарича такива безгласни псета.

Който вярва, той всякога говори истината и от неговата уста не излиза никаква лъжа, защото тези, които говорят лъжа са синове на дявола.

Който вярва, не дава заем с лихва, а прави добрини и е милосърден, вярвайки че милостивите ще бъдат помилвани, а лихварите ще бъдат предадени в ада при незаспиващия червей.

Който вярва, той не се причастява недостойно с пречистите Тайни, но очиства себе си от всякаква сквернота като чревоугодие, злопаметство, зли дела и срамни думи, безумен смях, скверни помисли, всяка нечистота, всякакво вътрешно греховно движение и по такъв начин приема Царя на славата. А тези, които се причастяват недостойно с пречистите Тайни, в тях стремително се втурва дяволът и влиза в техните сърца, както се е случило с Юда, когато се причастил на Господнята вечеря. Затова говори и божественият Павел: „Но нека човек да изпитва себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата, защото който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста.“ (1Кор. 11:28-30).

Който вярва, той не оклеветява и не осъжда своите братя християни, но повече ги хвали, защото тези, които хвалят другите ще бъдат похвалени от светите ангели в Небесното Царство. Уви и горко на тези, които осъждат и оскърбяват другите като зли, защото ще бъдат хвърлени със злите бесове във външната тъмнина, където ще има плач и скърцане със зъби.

Който вярва, той върви по правите пътеки на Божиите заповеди, не се отклонява нито надясно, нито наляво, никого не развращава със своите слабости, защото който развращава другите е по лош и от дявола. Защото Бог говори чрез устата на пророк Авакум: „Горко на тебе, който поднасяш на ближния си питие, смесено с твоя злоба и го опиваш, за да видиш срамотите му.“ (Ав. 2:15).

Който истински вярва, той не само с уста и език вярва, но и със сърце и делата му са открити за всички, защото „не може се укри град, който стои навръх планина“. (Мат. 5:14)

Този, който вярва истински, изпълнява Господните заповеди, а който вярва само на думи, той няма добри дела. За такива говори Господ чрез пророка: „Този народ се приближава към Мене с устата си и с езика си Ме почита, а сърцето му стои далеч от Мене“ (Ис. 29:13).

И така, брате мой, когато видиш, че си преизпълнен с лоши дела, оскъден си и празен откъм доброто, как можеш да се наричаш ти вярващ? Затова, ако си вярващ, бягай от греха, с плач и стенание се окайвай като осъждаш сам себе си.

Остави злите дела, с които си живял досега и приеми подвига на покаянието и изправлението. Така с добри дела да се явиш пред Царя на славата в оня страшен Ден на съда, в който Той ще въздаде всекиму според делата.

Из Наставления за духовен живот. СИ, 2001. Съставител и преводач: Йоаникий, митр. Сливенски