четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Не на Хелоуин


Хелоуин – "веселият празник на тиквата" (Halloween)

По това време на годината светското общество, в което живеем, се готви за празника Хелоуин. Мнозина не знаят неговите духовни корени и история, и защо той е в противоречие с ученията на Църквата.
Празникът Хелоуин датира от предхристиянски времена сред келтските племена от Великобритания, Ирландия и Северна Франция. Тези езичници вярвали, че животът се ражда от смъртта. Затова празнували началото на „новата година“ през есента (в нощта на 31 октомври срещу 1 ноември), когато, както смятали, започвал сезонът на студа, тъмнината, разрухата и смъртта. Келтите считали божеството ​​Samhain за господар на смъртта (Сатана) и именно него почитали при празнуването на своята нова година.
От православно–християнска гледна точка, можем да видим много дяволски вярвания и практики, свързани с този празник, които съществуват и до днес. В навечерието на празника, друидите, които били жреците на келтския култ, нареждали на своите хора да загасят всички домашни огнища и светлини. През нощта се палел огромен огън от дъбови клонки (дъбът се считал за свещен от келтите) и в този огън били изгаряни жертви (включително човешки), за да се умилостиви и приласкае Samhain, господарят на смъртта. Вярвало се и че Samhain, удовлетворен от жертвите, позволява на душите на мъртвите да се върнат по домовете си за празника на този ден. Именно от това вярване идва и практиката днешните празнуващи да се скитат в тъмното, облечени в костюми на призраци, вещици, зли духове, феи и др. Живите влизат в общение с мъртвите чрез този ритуален акт на подражание, чрез маскиране и обикаляне в тъмната нощ, тъй както душите на мъртвите обикалят наоколо (според това езическо вярване).
Репликата „Пакост или лакомство“ също е неразделна част от тази верова и култова система. Вярвало се, че душите на мъртвите, които се намират в света на мрака, тлението и смъртта, и следователно са в пълно общение и подчинение на Samhain, изпитват страхотен глад при тяхното празнично посещение. Така възникнала тази форма на просия, която също е ритуално действие и имитация на това, което келтите вярвали, че правят душите на мъртвите при тяхното празнично посещение. С това е свързано и убеждението, че ако душите на мъртвите и техните имитатори не бъдат умилостивени с „лакомство“, т.е. жертви, тогава гневът на Samhain ще се излее чрез „пакости или номера“, т.е. проклятия. Такова е истинското значение на този езически празник.
След казаното дотук е очевидно, че за православния християнин участието в този празник на всякакво ниво е невъзможно и представлява идолопоклонство, водещо до пълно предателство спрямо Бога и Църквата. Като православни християни, ние не сме поклонници на смъртта, а празнуваме Възкресението на нашия Господ Иисус Христос. Ако участваме в ритуалното имитиране на мъртвите, скитащи се в тъмното и просещи лакомства или пък даваме сладкиши на маскираните деца, то тогава ние умишлено търсим общение с мъртвите, чиито господар, в системата на езическия келтски култ е Samhain, тоест самият Сатана. Следователно тези лакомства се предлагат на Сатана, а не на децата. Има и други практики, свързани с Хелоуин, от които трябва да стоим настрана, като магии, гадаене, хазартни игри, магьосничество или глупавото правене на тиквени фенери и поставянето в тях на запалени свещи. Тиквата (а в миналото - и други зеленчуци) е използвана от келтите за имитация на мъртвите, които пренасят новата светлина (от огъня със свещения дъб)  до дома, където тиквеният фенер се оставял да гори през нощта. Този „свещен фенер“ не е нищо повече от имитация на кандилото - истински святата светлина, която запалваме пред иконата на Христа и светиите.
Светите отци от първото хилядолетие, когато Църквата на Запад все още е православна, противопоставят на този езически келтски празник празника на Всички светии. Оттам идва и терминът Halloween. Думата Halloween има своя корен в старо-английското All Hallow E'en, т.е. навечерието, посветено на всички, които са свети (осветени). За съжаление, поради липса на знание и правилно разбиране, езическият келтски празник, отбелязван в същия ден от Западната Църква като празник на Всички светии, става популярен като Хелоуин. Хората, които останали езичници и следователно анти-християни, реагирали на опита на Църквата да измести празника им, започвайки да празнуват тази нощ с още по-голяма ревност. Много от техните практики включвали оскверняване и подигравка с църковното благоговение към светите мощи. Светини като кръстове и запасни св. Дарове били крадени и използвани за светотатства. Просията на Хелоуин се превърнала в преследване и тормоз за християните, които заради убежденията си не можели да участват като дават подаяния на слугите на господаря на смъртта.
В съвременното западно общество може да се види, че опитът на Западната Църква да замени този езически празник с християнски се е провалил. Как тогава нещо толкова явно противоречащо на Светата Православна вяра се възприема така добре сред християнски народи? Отговорът е в духовната апатия и безразличие, които са духовните корени на атеизма и загърбването на Бога. Днешното общество настоява, че Хелоуин и други подобни празници, независимо от техния очевиден езически и идолопоклоннически произход, са безвредни и нямат никакви последици. При внимателно разглеждане става ясно, че тези езически празници са източник на разорение на всякаква духовна основа и води до неверие и пълен атеизъм. Хелоуин иска да удари в самите темели на Църквата, която е основана върху кръвта на мъчениците, отказали да участват в каквато и да е форма на идолопоклонство, дори с цената на живота си.
Светата Църква заема твърда позиция в противодействието на всякакви такива езически  тържества. Христос ни учи, че Бог е Съдията на всички наши действия и убеждения и че ние сме или ЗА БОГА или ПРОТИВ БОГА, няма средно положение.
Днес сме свидетели на възраждането на сатанински култове; чуваме и за сатанински ритуали, извършвани в нощта на Хелоуин. Сатанисти отвличат деца за своите ритуални жертвоприношения. Навсякъде Сатана се стреми да впримчи колкото се може повече невинни хора. Вестникарските будки са пълни с материали за спиритизма, свръхестествени явления, сеанси, пророчества и всякакви демонично вдъхновени произведения. В Детройт, Мичиган тази нощ била определена от поклонници на Сатана като „Дяволска“, и затова те палели и опожарявали къщи и улици в целия град, изгаряйки дори живи хора.
Всички тези злини служат на Сатана, защото не са плод на Светия Дух, а на духа на този свят. Хелоуин НЕ е детски празник! Това е най-тържествен ден за вещици, магьосници и демонопоклонници по целия ​​свят, в който те се опитват да нарушат молитвеното бдение на християнина за Всички Светии (според западния календар). Замислете се къде изпращате децата си в тази нощ, когато се вихрят всички тези зли сили, на всичко отгоре маскирани като малки демони, таласъми, вещици и извънземни? Идеята „пакост или лакомство“ е вредна, като в най-добрия случай учи децата да просят или да заплашват с непослушание срещу награда; а в най-лошия, представлява духовна опасност и пресъздава сатанински култови практики от миналото. Освен това, колко деца са били сериозно наранени или дори убити от бръснарски ножчета, игли и отрови, поставени в сладкишите за Хелоуин!
Трябва също така да избягваме т. нар. Хелоуин партита и тържества, както и да не украсяваме тематично домовете си. Ако нашите деца посещават училища, които организират такива тържества, независимо в кой ден, те не бива да участват. Днес, училищата открито прегръщат този езически и зловреден празник като нещо забавно и интересно и целия месец посвещават на Хелоуин мероприятия. Поради това, православните деца, които не се обучават у дома, трябва да се държат извън училище през месец октомври, или най-малко през последната седмица на този месец.
В деня преди Хелоуин, Православната Църква чества празника на св. ап. и  ев. Лука, а на самия ден е паметта на преподобния наш отец св. Иван Рилски, Чудотворец и Божият дом - храмът е най-сигурното място, където можем да бъдем. Хелоуин е време на страх и трепет. За децата ни няма да е зле да научат, че „начало на мъдростта е страхът от Бога“, както е казал премъдрият Соломон (Притчи 9:10). Страхът от злото е естествена и добра защита за нас срещу всички нападения. Страхът е от жизненоважно значение за нашето спасение. Страхът ще ни предпази и от Антихриста. Хелоуин не е игра!

Мисионерски лист # Покров Богородичен, РПЗЦ, Лос Анжелис, Калифорния
Редактирано от

+ протойерей Атанасиос, храм „Света Троица“ ИПЦА , Аркдейл, Уисконсин

Проповед за Неделята на светите отци от Седмия вселенски събор

В името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин.

Днес отбелязваме Неделята на отците на Седмия вселенски събор. Ще припомним, че не много отдавна (в края на юли по гражд. календар) почетохме отците на първите шест Вселенски събора, но не и от Седмия събор, запазвайки този специален ден за тяхното честване. Това не е защото останалите шест  са с по-малко значение, отколкото седмият; точно обратното: има много еретици в наше време, които попадат под анатемите на първите шест събора - включително т.нар „нехалкидонци“, а всъщност монофизити, които приемат учението на  Евтихий, както и Свидетелите на Йехова и мормоните, които отричат ​​божествеността на Господ Иисус Христос и божествеността на Светия Дух. А Седмият събор представлява нещо уникално, нещо различно от другите, защото еретиците от онзи период се опитали да разрушат основата на богословието като превратно отъждествили почитането на светите икони с идолопоклонство. Чрез отхвърляне учението за светите икони, се отхвърлят и догматите на вярата.

Свети Йоан Дамаскин пише: „Покажи ми иконите си и така ще разбера каква е вярата ти“. Защо е така? Защото нашите икони дават видима форма на невидимия Бог. Чрез иконите се изповядва реалността на Боговъплъщението. Те потвърждават, че Бог наистина стана човек. В древни времена на евреите било забранено да правят каквото и да е изображение на Бога, за да се предпазят от идолопоклонството на съседните им народи. Тъй като Бог тогава все още не се бил разкрил на човечеството в каквато и да е видима форма, всеки опит да се направи Негово изображение бил продукт на нечие въображение. По същество, именно това е идолопоклонството. Идолопоклонството дава видима форма на нещо, което човек мислено си представя. Но може ли безграничният Бог да се побере в границите на нашето въображение? В никакъв случай. Всеки образ, който човек използва, за да даде форма на идеите си, е ограничен от капацитета на ограничения му ум. Но Бог е абсолютно неограничен. Затваряйки Го в кутията на нашия ум, ние разрушаваме това, което Той е по природа.

Ето защо въплъщението на Господ Иисус е толкова дълбинно и съществено събитие. Бог се ограничава, приемайки човешка плът. Той не се превърна в нещо ново; напротив, Той съедини със Себе Си нашата човешка природа, като същевременно запази Своята Божествена природа непокътната и пълна. Няма събитие в човешката история, което може да се сравни с това дело. Създателят на всичко смири Себе Си, като прие образ на раб, като прие образа на собственото Си творение. Невидимият Бог стана видим заради мен. Едва сега, едва след това Въплъщение ние сме в състояние да Го изобразяваме в тази Негова земна форма.

Ето защо иконите са толкова важни. Те потвърждават по осезаем начин средствата за нашето спасение. Ето защо православните християни толкова решително държат на иконите. Ето защо ги поставяме на толкова много места в къщите си, на работното място, в колите си, и разбира се навсякъде в нашите храмове. Това е и причината, поради която призванието на иконографа е сравнимо със свещенството, защото точно както свещеникът изповядва Въплъщението на Господа чрез служенето на Божествената Литургия, така и иконографът потвърждава тази реалност чрез средството на багрите.

Ние, православните християни, познаваме чудотворната сила на светите икони. Почитта ни към тях е толкова  дълбока, че сме готови по-добре да дадем живота си, отколкото да унищожим или оскверним свещените образи. Пример за това виждаме в изповедничеството на православните християни от остров Хиос, които по времето на турското иго, след потушаването на един техен бунт, били накарани да избират – или да стъпчат с краката си иконите на Христа и Пресвета Богородица и да останат живи или ако не го сторят, да бъдат обезглавени. Никой от тях не посмял да стъпи върху светите икони и клането спряло едва тогава, когато богомерзките мохамедани се сетили, че ако избият цялото население, няма кой да им плаща данъците. И тъй, за тези православни християни стъпкването на иконите на Христа и Богородица било равносилно на отречение от вярата, защото между образа (иконата) и първообраза (личността на Христа, Богородица, светиите) има неразрушима връзка.

А какво възниква у нас, когато видим римокатолическо изображение на Разпятието? Повечето западни изображения на Кръста са сред най-отчайващите, окървавени и травмиращи изображения, които човешкият ум може да роди. Но това не бива да ни учудва, защото какво друго изображение можем да очакваме от хора, които вярват, че Бог Отец е излял гнева Си върху Своя Син на Кръста? Наистина: „Покажи ми иконите си и ще ти кажа каква е вярата ти“!

Какво да кажем пък за типичната протестантска църква? Има ли там икони? Не, никакви, защото протестантите вярват, че иконите са идоли. Отново, „покажи ми иконите си, за да разбера каква е вярата ти“. Няма икони, няма и вяра. Какво виждаме там? Една обикновена зала. В мормонските храмове дори няма да намерите и най-обикновен кръст, по-скоро, ще видите всякакви масонски символи.

Затова нека подражаваме на нашите предци във вярата - благочестивите православни християни, като пристъпваме към светите икони с благоговение и любов към изобразените на тях и така да се удостоим със спасение чрез благодатта и любовта на нашия Господ Иисус Христос. Амин.

Йоан, еп. на Колорадо Спрингс и Южните щати 

неделя, 12 юли 2015 г.

Увещание на един епископ до негова духовна дъщеря, удостоила се с дара на св. Кръщение

Скъпа N., Бог да те благослови!

Молим се Бог да просвети лекарите, които ще те лекуват, за да ти помогнат по най-добрия възможен начин. … Моля те, бъди внимателна в избора си на лекар. Древните канони забраняват на християните да се лекуват при лекари иудеи, защото има случаи на злонамерена небрежност. Лично не съм го преживявал, но като вземем предвид твоето обръщане в християнството, съществува вероятност да станеш обект на нечия завист или гняв.

Но да оставим настрана временните опасения и да благодарим на нашия Господ за спасението, с което те дари. Ти премина дълъг път, изпълнен с болезнени провали и препятствия. Мнозина се отчайват, сблъсквайки се с такова бесовско противопоставяне, но твоята любов към истината, слава Богу, надделя.

С молитва чакам следващата ти среща с невярващите ти деца. Нека да те видят сега. Може би Бог ще отвори умовете и сърцата им, за да се обърнат към Него. Макар Православието да е било нещо чуждо и непознато за тях, сега ще го съзрат у човек, когото обичат и уважават. Те не ще могат лесно да отхвърлят това така очевидно за тях свидетелство.

Когато човек получи благодатта на светото Кръщение, Бог му изпраща седем ангели. Всеки ден по един от тях ще си тръгва от теб, отнасяйки в рая молитвите, които си отправила в този ден към Бога. На седмия ден, последният ангел ще остане с теб до края на живота ти. Той е твоят ангел пазител. Затова те моля да не ни забравяш в молитвите си, особено през следващата седмица, за да се смили Бог и над нас.

Светото Кръщение дава на всички, които го приемат опрощение на греховете им. Въпреки това, не всички получават еднаква благодат в допълнение към този щедър дар. Колкото по-ревностно човекът пристъпва към светото Кръщение, колкото по-големи са любовта и вярата му, толкова повече е благодатта, която получава. Затова възраствай в Божията любов, умножавайки дара на благодатта, която е буквално вътре в сърцето ти.

Щом човек се роди на този свят и започне да съгрешава още от младини, според мярата на греховете си отстъпва част от свободата си на дявола. Ако продължи да се движи в тази посока до краен предел, дяволът получава възможност да влезе в сърцето на  човека, да го тиранизира и да остане там. Това става с обсебените, бесноватите люде. Дяволът придобива власт над тях и може да ги принуждава да правят неща против волята им. Дяволът има свободен достъп до вътрешната част на сърцето им.

Когато обаче човек получи благодатта на светото Кръщение, дяволът бива изгонен от вътрешните кътчета на сърцето в неговите външни части. Точно това се случи и с теб сега. От външните части на сърцето дяволът може да ти говори, но не може да те тиранизира и владее; той не може да те принуди да направиш нещо. Причината да не може да влезе във вътрешните кътчета на сърцето ти е, че там, в буквален смисъл, вече се намира нетварната божествена светлина. Когато говоря за сърцето, имам предвид точно този орган, който бие в гърдите ти. Сърцето, а не главата, е средоточието на личността. Душата ти живее в тялото ти, но най-вече е съсредоточена в сърцето.

Затова колкото по-често се молиш и спазваш заповедите, толкова повече благодатта, която получи в светото Кръщение се усилва. Ако продължиш да я увеличаваш, ще отблъскваш дявола все по-далеч и по-далеч от себе си. Точно това трябва да правиш. Продължавай да усилваш благодатта на Светия Дух в сърцето си. Продължавай да обичаш Бога като дъщеря, която обича баща си. Бъди покорна на съвестта си. Каквото ти казва да правиш – прави, и каквото ти забранява - недей. Ако ти се случи да се двоумиш, имаш архиепископ N., о. N. и мен окаяния, за да ти помогнем да различиш правилния път.

Днес ти получи всичко необходимо за вечния живот. Всичко, което трябва да направиш е да запазиш това, което Бог ти даде.

Когато Господ дойде при второто Си пришествие, нетварната светлина на Неговата божественост ще блесне навсякъде в един миг. Тази светлина ще освети и очисти тези, които Го обичат и същевременно ще изгори онези, които Го мразят. Чрез тайнството на светото Кръщение тази  светлината сега е в теб. Когато Бог дойде, Той ще види в теб Своята божествена енергия и затова ще те възлюби, защото в действителност ти си част от Него, чрез причастността си на тази благодат. Ти също ще възлюбиш Бога, защото Божията любов вече е в твоето сърце. Ония пък, които са лишени от тази светлина, са лишени и от Божията любов.

Имам още много да ти пиша, но това е достатъчно за сега. След няколко часа о. N ще си замине, но ти не тъжи твърде много; с Божия помощ пак ще се видите.

С много любов в Христа

+ Епископ N

вторник, 30 юни 2015 г.

19 юни / 2 юли - Утреня на св. ап. Иуда Тадей, брат Господен и свт. Йоан Шанхайски и Сан-Франциски Чудотворец



На Бог Господ, тропар, глaс 1:
Знаейки те като сродник на Христа и крепък мъченик, о Иудо, свято те възхваляваме като победил заблудата и опазил вярата; затова днес празнуваме всесветата ти памет и приемаме опрощаване на греховете по твоите молитви.
Слава, глас, 5: Грижата ти за паството в неговото странстване - ето предобраз на непрестанно възнасяните ти молитви за целия свят; тъй вярваме, познавайки твоята любов, светителю и чудотворче Йоане! Цял от Бога осветен чрез свещенодействието на пречистите Тайни, с които сам постоянно се укрепваше, ти бързаше при страдащите, най-отраден наш целителю; сега побързай в помощ и на нас, които те почитаме от все сърце.
И ныне: Радвай се, Двер Господня, през Която никой не може да премине; радвай се, Стена и Покров на тия, които прибягват към Тебе; радвай се, тихо Пристанище и Дево, непознала брак, родила по плът своя Творец и Бог; не преставай да се молиш за възпяващите и покланящите се на Родилия Се от Тебе.
Първи седални, глас 6:
Днес православните се радват, ликуват и радостно зоват, величаейки новия светилник, сияещ с равна слава на древните светители, възсиял на света в последните времена и просветил всички земни краища – пречудният Йоан, съ-постник на преподобните и събеседник на светителите, равен по сила на изповедниците и венец и украшение на безсребърните целители, който винаги се моли за нашите души.
Слава: О, светителю пречуден, милостив застъпник наш, бързо погледни към нас – грешните, потънали в светската суета, и ни въздигни за борба със страстите и похотите, та молейки се ежечасно да сторим истинско покаяние, проявено в оставяне на греховния живот и прекарване остатъка от дните ни в добродетели.
И ныне: Изнемогва словото, излизащо от тленни устни, да възпява Твоите величия, Владичице, и да слави Твоите чудеса във всеки род, затова с кратки думи и голямо упование Ти зовем с архангелския поздрав: „Радвай се, Благодатна!”.
Втори седални, глас 7:
Не скърби ти, руско разсеяние, оскъдняващо по всички земни краища и народи! Защото коя църква може сега да се похвали с такива и толкова светилници на вярата, които от тебе възсияха? Не се ли събират сега от всички краища при мощите на светителя Йоан, за да получат благословение и да изпросят застъпничеството на неговата велика милост?
Слава: „Затова бди ти, руско разсеяние – викал си светителю – да не би приемайки от Бога таланта – съкровището на православната вяра, да го скриеш безсрамно в земята на страстите! Защото Бог те призова да светиш на всички народи с чиста вяра и непорочно житие; ако пък пренебрегнеш това и не принесеш покаяние и не опазиш вярата неповредена, ще те постигне небесния гняв и ще изчезнеш като дим от лицето на земята.
И ныне: Божествената Премъдрост на Отца и Словото, изречено преди вековете, неотлъчно от Божествената слава, от Тебе, Богомайко, възприема нашата нищета и нетленно се облича в образ на раб, та да възведе към първоначалната слава и по-доброто блаженство падналите в древност; затова, Владичице, като избавени чрез Тебе, ние непрестанно Тебе облажаваме.
Седални след полиелея, глас 4:
Бидейки горещ ревнител на прославата на древните светии, незнайни на Изток и забравени на Запад, ти вървя по техните стъпки и покриван от тяхното застъпничество, след смъртта си стана им съгражданин, а ние сега прибягваме към твоята закрила: „Не отхвърляй нас бедните, отче Йоане, но ни въведи в това свято събрание, та като работниците от единадесетия час, да влезем последни сред тържествуващите първородни светии на Църквата.“
Слава, глас 3: Отче светителю Йоане, в дните на своя земен живот ти ограждаше с Кръстното знамение и постоянната молитва паството си от страшните бури, а сега, живеейки на небесата, не преставай да бдиш над всички верни, ограждайки ги от ветровете на пагубните ереси, като ни подтикваш към бдение, та да се уподобим на разумните девици и да посрещнем Жениха Христа в полунощ и да влезем в Неговия нетленен чертог.
И ныне: Събрани днес празнуваме тържеството на дивния светител Йоан, който въздигна храм, посветен на Теб, Владичице, защото Ти си радост за всички скърбящи и помощ и изцеление на немощните; към Теб прибягваме, имайки и него за застъпник: помогни на нас, които страдаме от немощи и сме обременени с много грехове, та чрез Твоите молитви да се сдобием с милост от Твоя Син и наш Бог.
Степенни антифони на 4-ти глас. Прокимен, глас 4: Почетна е пред Господа смъртта на неговите светии. Стих: Какво да въздам на Господа за всичко, що ми въздаде?
Стихира след 50 псалом, глас 6:
Избраник Отчий, верен служителю на Словото и преизпълнен съсъде на Светия Дух, ти утвърди върху камъка на Христовите заповеди дома на твоята душа и като задухаха ветровете на изкушенията не падна твоя вътрешен храм; затова ти се даде власт да запрещаваш вихър и трус, но и нас сега огради от вълните на житейското море, бушуващо със свойте срамотии, и ни отведи към тихото пристанище.
Канони – на апостола, глас 5 и на светителя, глас 4
Песен 1
Ирмос: Христос, Който съкрушава в битката с издигната ръка, разлюля коне и ездачи в Червено море и спаси Израиля, който пее победна песен.
Припев: Свети апостоле Иудо, моли Бога за нас.
Съзерцателю на небесните тайни, премъдри Иудо, като ученик на Спасителя и причастник на истинския живот раздвижи моя език и словото ми насочи за твоя възхвала, всеблажени.
Като понесе ярема на Спасителя, апостоле, и обработваше земята на човешките души, обновявайки ги с благодат, ти пося семената на вярата и принесе много плод на Бога, Който те призова, преславни.
Ти прие за учител въплътилото Се Слово и просветен от Неговите лъчи, боговидецо, се изпълни със светлина, съ-образна с лъчите на Първоначалната Светлина, о преславни.
Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.
Нека да се проповядва вярата в свръх-разумното чудо, Богородице Пречиста – Ти роди непостижимия Бог Слово, Който Се облече в човешката природа.
Ирмос: По дъното на Червено море в древност премина със сухи стъпала Израил и чрез кръстообразно извисените ръце на Мойсей в пустинята обърна в бягство войнството на Амалик.
Припев: Светителю отче Йоане, моли Бога за нас.
Благо е да се възпяват Божиите угодници, сред които радостно сияе свети Йоан, утешител и лекар за призоваващите го, който чрез твърде отрудения си живот ни учи да се грижим за изпадналите в беди.
О, желание на боголюбивото сърце! Ти пожела още от детска възраст да бъдеш поборник на истината, защото се заплени от разказите за множество дивни светии, непощадили живота си за Божията правда.
Слава: Временно ти бе в двоумение дали воинския или светския път да избереш, но в душата ти назряваше по-силното желание целия себе си да предадеш в служение на светата Христова Църква.
И ныне: Величае душата Ти, Владичице, нашия Господ и се радва Твоят дух в Бога своя Спасител и Син! И как бихме посмели да пеем Твоята песен, ако Ти сама не бе благоволила пророчески да кажеш, че ще Те облажават всички родове.
Песен 3
Ирмос: Чрез Твоята заповед Ти постави земята върху нищо и без опора я въздигна, макар и с неудържима тежест, Христе; върху непоклатимия камък на Твоите заповеди утвърди и Твоята Църква, единствен Благий и Човеколюбче.
Припев: Свети апостоле Иудо, моли Бога за нас.
Благолепието на учениците Христови е по-горе всяко величие, защото те Му бяха приятели и близки, сродници и съ-трапезници и съзерцатели на Божиите тайни.
Твоите братя те възхвалят, Иудо, защото ти бе брат на наистина явилото Се в плът предвечно Слово, което възсия от Вечносъществуващия нероден Отец.
Умъртвявайки на земята своите телесни членове, ти живя с Живота на всички – Христа и стана предвестник на живоносния живот за цялата вселена, проповядвайки живите слова.
Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.
Ето, Ти си блажена повече от всички, Пречиста, защото над всички си по святост и си превъзнесена над всичко, дори над ангелските сили, бидейки Божия Майка.
Ирмос: Весели се за Тебе Твоята Църква, Христе, зовейки: „Ти Си моя сила, Господи, прибежище и утвърждение!”.
Припев: Светителю отче Йоане, моли Бога за нас.
С веселие извършваме твоята памет, архипастирю наш и наставниче, и се покланяме на твоите честни и нетленни мощи, просейки твоите молитви.
Ти възприе ангелския образ на монашеството и се облече във всеоръжието Божие, и опълчвайки се против поднебесните духове на злобата, ги побеждаваше.
Слава: Ти не предаваше очите си на много сън, ни за почивка лягаше на одър, уподобявайки се на древните отци, о подвижниче!
И ныне: Богоизбрана Отроковице, доведена в храма Господен и възпитана в неговата Светая Светих, Ти наистина си по-горе от всички, Дево чиста.
Кондак на апостола, глас 2:
Бидейки Павлов събеседник, о апостоле, ти заедно с него ни възвести проповедта на божествената благодат, тайнословесни Иудо блажени. Затова ти и зовем: „Непрестанно се моли за всички нас!”
Седален на апостола, глас 8:
Бидейки избран брат на родилия Се Господ, блажени Иудо, ти бе изпратен от Него като апостол по всички краища, о премъдри, посявайки словото на вярата у всички и просвещавайки поробените в тъмата на незнанието от лукавия миродържец. Затова ти и зовем: „Моли Христа Бога да дари прошка на греховете на тия, които с любов почитат твоята памет.”
Седални на светителя, глас 4:
Твоята молитва, отче Йоане, бе като огнен стълб до небесата, пътеводител на новия Израил в житейското странстване, затова на почитащите те дарувай търпение и насади в сърцата ни благодарност към Господа, за да не се оприличим на древните роптаещи израилтяни, любители на египетското месо и да бъдем осъдени като тях, но да се сподобим с наслада от нетленните блага на Обетованата земя.
Слава: С твоите молитви, отче Йоане, вдигни верните от греховния сън, обърни неверните към покаяние, съедини с истинската Църква тия, които по заблуда следват лъжепастирите, та всички заедно православно да възпеем прославилия те Подател на живота Христа.
И ныне: Ти си нам утвърждение, Богомайко, и свето убежище, в което придобиваме дръзновение към Господа.
Песен 4
Ирмос: Постигайки с пророческия взор божественото Твое принизяване[1], Христе, Авакум с трепет викаше към Тебе: „За спасение на Своя народ и да спасиш Твоите помазаници Си дошъл”.
Припев: Свети апостоле Иудо, моли Бога за нас.
Възлюбен бе великият апостол на Спасителя и се сподоби с явяване на Духа, виждайки с очите си Неговата светлина и красота.
Бидейки изпълнен с даровете на благодатта, подадени от Бога, апостоле, упътвай към спасителното пристанище тия, които те възпяват.
Препасан с непобедимата сила на Пресветия Дух, служителю на неизказаните тайни, ти прогонваш духовете на лукавството със словото на благодатта.
Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.
Неизказано заченала Твоя Творец и Бог, Всенепорочна, моли Го да ни спаси от беди и да дари спасение на тия, които Те възпяват, Владичице.
Ирмос: Виждайки Те издигнат на Кръста, о Слънце на правдата, Църквата застана в благолепие и подобаващо запя: „Слава на Твоята сила, Господи!”.
Припев: Светителю отче Йоане, моли Бога за нас.
Ти бе в подвизите всеотдаен, свети Йоане, източник на чудеса, поборник на Православието и истински светител.
 „Ако искате да видите жив светия, люде, побързайте към град Битоля и вижте там отец Йоан!” - тъй говореше сръбският архипастир Николай, възхитен от нрава и делата Йоанови.
Слава: Карпато - руските юноши, питомци на битолската семинария, с велико умиление разказваха за тебе, за строгостта към себе си и за всеотдайната любов към тях, заради която ти ги осеняваше с кръстното знамение докато спят, грижейки се за техния покой.
И ныне: Пречиста Майко на нашия Господ и Дево, милваща и най-грешните свои раби, като пребогата съкровищница на милосърдието обнови нас - безмерно обеднелите, Застъпнице и Радосте на всички скърбящи!
Песен 5
Ирмос: Към Теб, Облечения в светлина като в дреха, от рано устремен съм и Те зова: „Христе, просвети помрачената ми душа, като единствен добросърдечен!”.
Припев: Свети апостоле Иудо, моли Бога за нас.
Като остави сянката на Закона, ти светло проповядва образа на истината, придобивайки за Наставник Самата Истина Христа.
Като изпълни повелението на Словото, апостоле, ти научи всички народи със своите учения и ги кръщаваше чрез призоваване на Светата Троица.
Като дъжд небесен, като роса свише бе твоето божествено говорене, богопроповедниче, което разпръсна мъглата на многобожието с проповедта за единия Бог.
Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.
Умъртви моите страсти, Богородице, и укрепи душата ми, умъртвена от греховни сласти, Майко на истинското Възкресение.
Ирмос: Ти, Господи мой, със светлина дойде в света, о свята Светлина, извеждайки от тъмнината на незнанието тия, които с вяра Те възпяват.
Припев: Светителю отче Йоане, моли Бога за нас.
Истински подражател на Христа си бил, светителю, полагайки душата си за своето паство, и непосрамен си се представил пред Началника на пастирите.
Дар на изцеления ти се даде още в свещенството, в дните на светителството ти го преумножи, а сега го усъвършенстваш във вечния живот.
Слава: На преподобния Охридски Наум си бил съ-работник в изцеленията, посещавайки с неговата свята икона домовете на страдащите хора.
И ныне: Богородице Дево, блага Помощнице за вселената, Целителко на нашите души и тела, чуй нас, които и в този ден молитвено Те призоваваме.
Песен 6
Ирмос: Укроти, Владико Христе, бушуващите бурни и душепагубни вълни на страстите и от тлението ме изведи, като добросърдечен.
Припев: Свети апостоле Иудо, моли Бога за нас.
Сияейки светло с учението и с деятелен живот, апостоле Христов, ти просвети намиращите се в дълбината на незнанието.
На всички човеци ти изпращаш своето светозарно послание, изпълнено с учението на Духа, пречудни апостоле.
Боговидецът разказва за небесните неща и със слова разкрива Божията слава и чудесата на Явилия Се заради нас в плът Господ.
Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.
Пресвета Владичице, Богомайко, избави ме от тлението и укроти нападенията на страстите, понеже роди Извора на безстрастието – Христа.
Ирмос: Предизобразявайки тридневното Ти погребение пророк Йона в кита викна, молейки се: „Избави ме от тлението, Иисусе, Царю на силите!”.
Припев: Светителю отче Йоане, моли Бога за нас.
Чудни светителю, Владиката Христос те направи строител и учител на Своята Свята Църква, облагодетелстван с даровете на утешението и изцеленията.
И в домовете на страдащите и в болниците при недъгавите, където те пращаше Господ, ти бързаше да отидеш като подател на Неговите Пречисти Тайни.
Слава: За здравето на боледуващите младенци ти бе ходатай, свети Йоане, превръщайки скръбта в душите на родителите им в радост и на хората от всяка възраст ти се показа като желан помощник.
И ныне: За Тебе, Богородице Дево, всички светии радостно празнуват и ние – многогрешните Твои раби на Теб се уповаваме; весели се и радвай се, Майко на Христа Вседържителя. 
Кондак на светителя, глас 4: Като последва Началника на пастирите Христа, ти стана най-изряден сред светителите, защото спаси твоите овци от издевателствата на безбожниците и мирен пристан им осигури; имайки постоянна грижа за паството си, ти лекуваше душевните и телесните недъзи, а сега и за нас, които падаме пред твоите честни мощи, моли Христа Бога, отче Йоане, да се спасят нашите души в мир.
Икос: Сега с нас се радват небесата и ликовете на светиите приемат ново и преславно украшение: апостолите целуват всемирния проповедник, древните мъченици дивно възхваляват прославилия тяхната памет, светителите събеседват с равния в слова и премъдрост, преподобните се удивяват на пребъдващия в бдения подвижник, светите царе почитат дивния молитвеник за възстановяването на православното царство, безсребърниците споделят нетленната и неделима отплата с неприемащия отплата целител. Колкото славно бе твоето служение, отче Йоане, толкова и множество венци ти се изплетоха, но моли се заедно с ликовете на светиите на Христа Бога за нас, които падаме пред твоите свети мощи, да се спасят нашите души в мир.
Песен 7
Ирмос: Превъзнасяният Господ на отците угаси пламъка и ороси отроците, които стройно пееха: „Благословен Си, Боже!”.
Припев: Свети апостоле Иудо, моли Бога за нас.
Нека всички единогласно да възпеем Иуда – боговидеца, и да речем: „Боже, благословен Си!”
Движеният от Духа боговдъхновен твой език, апостоле, обърна света чрез проповедта за Христа, Комуто всички пеем: „Боже, благословен Си!”
Господ те дари с небесното наследство и с пресветъл престол, на който почивайки, божествено възпяваш: „Боже, благословен Си!”
Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.
С уста и разум радостно Те проповядваме като Богородица, Владичице, защото ти роди Бога, Комуто всички пеем: „Боже, благословен си!”
Ирмос: Отроците Авраамови, хвърлени в персийската пещ и разпалвани повече от любовта към благочестието, отколкото от пламъка, викаха: „Благословен Си Ти в храма на Твоята слава, Господи!”.
Припев: Светителю отче Йоане, моли Бога за нас.
Благодатта наистина те направи син на светлината и деня, защото всеки ден, укрепяван и обожествяван със светите Тайни, ти утвърди своето сърце в Господа.
Бързайки при страдащите, ти винаги полагаше душата си за своите овци, затова ти се даде дара на чудотворство, та чрез твоите молитви немощните да се препашат със сила и бедните на добродетели да се вдигнат от гноището на страстите.
Слава: За людете от твоето паство ти просия като пресветъл лъч, отче Йоане, когато се смутиха душите им по време на Божия гняв, но Господ Си спомни Своята милост и чрез тебе утеши смирените.
И ныне: Всички ние се лишихме от православно отечество, Владичице, когато над него преминаха вълните на гнева Господен, понеже се оказахме напразни и лъжливи пазители на Православието; но когато дойде денят на смъртта ни, нека да си спомним Господа и чрез Тебе нашата молитва и песен да стигне до Него.
Песен 8
Ирмос: Отроците в пещта с песен на всемирно ликуване пееха на Тебе - Всесъздателя: „Всички творения, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Припев: Свети апостоле Иудо, моли Бога за нас
Ти възприе доброто име: за народите – богатство, за царете – почит, апостоле, зовейки: „Всички творения Господни, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте во веки!”
Ти възприе изцяло слязлата светлина на Утешителя, блажени, зовейки: „Всички творения Господни, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте во веки!”
Ти възненавидя тленните неща и пожела славата на небесните, апостоле, затова зовеше: „Всички творения Господни, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте во веки!”
Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.
Елате да възпеем красотата на Йаков, пречистата Мария, и единодушно да възпеем: „Всички творения Господни, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте во веки!”
Ирмос: Простирайки ръце, Даниил затвори челюстите на лъвовете в рова; а препасани с добродетели отроците – подвижници на благочестието, угасиха огнената сила и викаха: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.
Припев: Светителю отче Йоане, моли Бога за нас.
Твоето сърце бе обърнато към всички, които с любов се молят, светителю Йоане, и които спомнят подвига на твоя многотруден живот и безболезненото и леко твое упокоение, верен служителю на пречистата Одигитрия.
Нищо не можеше да ти попречи, добри пастирю, да посещаваш в болниците твоите чеда, ни дъжд, ни буря, ни нощната тъма, понякога без да бъдеш призован, но духом предвиждайки нуждите им, подкрепян и упътван от Господа, та всички да прославят Бога на нашите отци.
Слава: Когато православните царства на земята паднаха и бяха предадени на забвение, ти не престана да просиш победи за благоверните царе неизменно според древните песнопения, защото властта им е наистина благословена от Бога на нашите отци.
И ныне: Душата Ти величае нашия Господ, Владичице, и духът Ти се радва за Спасителя Бога и Твой Син. И как бихме смели да пеем Твоята песен, ако Ти сама не бе благоволила да пророчестваш, че ще Те облажават всички родове.
Катавасии: Отверзу..., пеем Честнейшую...
Песен 9
Ирмос: Ликувай, Исая! Девата зачена в утробата и роди Син Емануил, Бог и Човек, Изток е името Му; Него величаейки, Девата възхваляваме.
Припев: Свети апостоле Иудо, моли Бога за нас
Сияещ в светлината на Духа, славни апостоле, ти за всички пръскаш зари на свръхестествени чудеса, като ученик на Емануил; Него величаем и тебе облажаваме.
О апостоли, боговидци, видели Единородния, Който Се понизи в плът заради нас, като предстоите заедно с ангелските чинове усърдно Го молете да спаси нашите души.
Припев: Пресвета Богородице, спаси нас.
Раждайки Твореца на света, Пречиста, Ти понесе в себе си по несравним начин превъзнасяния Бог, у Когото е началото на всичко; затова се покланяме на Родилия се от Тебе и Те прославяме.
Ирмос: Крайъгълен камък Се отсече от Теб не с човешка ръка, Дево, девствена Планино; Той бе Христос, Който събра разделените естества; затова с радост, Богородице, Те величаем.
Припев: Светителю отче Йоане, моли Бога за нас.
От твоето милостиво застъпничество верни и неверни се ползваха и приемаха благодатни дарове, а ти, раздавайки несвидно изцеления, не оставяше заблудените да пребъдват в тъмнината на прелестта, но ги учеше православно да възпяват единствения Цар на славата във всички векове.
По чуден начин Господ избави своите прогонени люде, въздигайки те като рог на спасение, светителю Йоане, но ти и сега ни опази от невидимите наши врагове и от ръцете на тия, които ни ненавиждат.
Слава: Насочи пътищата ни към Божието Царство, понеже през целия си живот ти служеше на Бога с подвижничество и правда, настави разума на твоите люде към спасение и просвети седящите в тъма и сянка смъртна, отче блажени Йоане, та пеейки с радост да извършим твоята памет.
И ныне: Насочи нозете ни по мирен път, Пречиста Владичице, която дари човеците с истинския Мир – Твоя Син, Който чрез Кръста премахна враждата и съкруши победно древния враг.
Ексапостиларии:
Ти насочи прекрасните твои нозе към небесните селения, апостоле Иудо, и радостно застана пред Троицата, съзерцавайки Сина и Божествения Дух в Отца; затова с вяра празнуваме пресвещената и божествена твоя памет.
Слава: Йоане, прекрасно слънце на руската диаспора, бидейки близо до залеза на своя земен живот, ти видя изгрева на новото слънце и благослови богословесния светител Филарет, който пропъди от Църквата икуменическите вълци. Затова, като два ангела на руското разсеяние и пресветли светилници на руската църква, непрестанно молете Господа да ни утвърди в православието.
И ныне: Ние с Тебе се хвалим, Богородице, и пред Бога Тебе имаме за Застъпница; простри Твоята непобедима ръка и съкруши нашите врагове, като дадеш на своите раби помощ от Светия Бог.
Хвалитните на 6, глас 5:
Наричаме те планина, от която тече насладата от божествения разум, апостоле Иудо, река на мира, извираща от духовния и невеществен Извор, която поглъща морето на безбожието и напоява тайнствено сърцата и помислите на благочестивите; доброгласна тръба, разгласяваща явяването на божественото Слово, Което избавя света. Моли Го сега и винаги да дари вселената с единомислие, мир и велика милост.

Блажени Иудо, твоите братя те възхвалиха, понеже ти стана брат Божи и боголепна обител на Духа. Просветен с Неговото сияние, ти стана въглен, изгарящ измамата и просвещаващ всички верни със сиянията на чистото учение. Затова те и почитаме като незалязваща звезда и празнуваме твоята свята памет, зовейки към теб с вяра: „Винаги моли Христа да дари вселената с единомислие, мир и велика милост!”

Глас 2: Като остави земните неща, ти последва Христа и приемайки чрез духването Светия Дух бе изпратен от Него сред погиващите народи, за да обръщаш човеците към светлината на богопознанието, апостоле Иудо; и завършвайки божествените си подвизи със страдания и различни мъки, ти предаде своята душа на Христа. Моли Го, всеблажени, да ни дари с велика милост.
Глас 4: Да побързаме за молитва, верни, и песен да принесем на Господа – нашия Бог, в чисто сърце, като в тимпан хвала отправяйки към новия Му преславен угодник Йоан, всемирния светител, утвърдил крепко Православието и посрамил лукавството на отстъпниците; пред него падаме с упование, просейки да се съхраним в Православието и да се спасят нашите души.
Нека всяка твар с псалми да възхвали Бога, Който е дивен в своите светии, защото в края на времената Той ни изпрати чудно утешение – всемирния светител Йоан, крепко утвърждение на истината, той остана непоклатим посред бурите на всякакви лъжи, избавяйки всички от мрака на прелестта и привеждайки ни към спасение.
Чуден изворе на изцеления, изцели нас падналите в грехове, Йоане дивни целителю, изцелявайки недъзите на нашите души и тела, та с надежда да зовем: „Господ те изпрати на Църквата като Божи угодник, за да спаси от беди Своя народ!”
Слава, глас 4: Изповядваме твоето дивно застъпничество, не крием твоите чудеса, станали с нас, ходатаю наш пред Господа, светителю Йоане, чрез които учиш на православно упование нас – маловерните, униващите и роптаещите; затова дай младенческа простота на нашите сърца и така спасявай от тоя развратен род всички, които достойно почитат твоята памет.
И ныне, глас 4: Свещ неугасима, Престол предивен, Пречиста Владичице, моли да се спасят нашите души.
Велико славословие





[1] В гръцкия текст е употребена думата κένωσιν, а в славянския превод и3стощaніе. На български трябва да се разбира като понизяване, смиряване, умаляване на Бога, Който снизхожда от Своето божествено достойнство и става Човек.

събота, 27 юни 2015 г.

15 / 28 юни - свт. Ефрем българин, патриарх сръбски и св. вмчк Лазар, княз сръбски




На Великата вечерня, на Господи воззвахъ: стихири, глас 4. Подобен: Званный свыше:
Озаряван от светлината на три-сияйното Божество, когато свещената ти душа се разпали от божествено желание, ти с любов тръгна след своя Владика Христа, желаейки да се насладиш на Неговата любов. Затова като счете светската любов за нищо и взе на рамо Христовия кръст, потърси Господа, съединявайки се с Него чрез пост и молитви. Моли Го, свещени отче Ефреме, да просвети и спаси нашите души.
Желаейки небесното осиновяване ти пренебрегна привързаността към временното и подражавайки на странстването и смирението на Владиката, достигна до Атонската планина, отче преподобне, където с пост, послушание и смирение умъртви плътското мъдруване и стана избран съсъд на Божествения Дух, като претвори сърцето си в Негов храм. Моли Го да просвети и спаси нашите души.
Бог, Който всичко предузнава, като прозря чистотата и смирението на твоята душа, отче и светителю Ефреме, те постави на свещника на Своята Църква като велико светило и те връчи на Своето стадо като велик архиерей и пастир, защото подвизавайки се, ти стана доброволен мъченик. Затова и сега моли своя Владика Христа да съхрани без съблазни Църквата и нейните чеда от всякакви ереси и да просвети и спаси нашите души.
Други стихири, глас 8. Подобен: О, преславнаго чудесе:
О, какво преславно чудо! Днес ангелите в небесата и човеците на земята ликуват заради паметта на новия Лазар. Ангелите го увенчават като победител, а човеците му принасят в похвала песен и с удивление говорят: „О, как завърши житейския си път! О, как неизразимо е твоето веселие, премъдри княже Лазаре, на което наистина се удостои причастник да станеш.“
О, какво дивно чудо! Защото как да те наречем, чудни Лазаре? Праведник ли, защото опази на земята Божиите заповеди? Мъченик ли, защото несправедливо бе отсечена твоята глава? Но и в двата подвига ти на Бога угоди добре и придоби съжителство с ангелите. О, как неописуемо е твоето жилище, Лазаре, в което те всели Христос, като достоен мъченик!
О, какво преславно чудо! О, какво прославление на Всевишната десница в дивното изменение, което с тебе стори Господ, пребогати Лазаре! Той и след смъртта ти те прослави като Свой угодник, защото яви лежащото в гроба твое тяло не тленно, но благоуханно, уверявайки всички какви почести си получил и каква слава си придобил на небесата.
Слава, глас 3: Благодатта на Светия Дух се изля в твоите уста, преподобни отче наш, светителю Ефреме, и така ти стана пастир на Църквата Христова, учейки словесните овци да вярват в Единосъщната Троица като в Бог Един. Моли Му се непрестанно за всички, които с любов почитат твоята памет.
И ныне, Богородичен догматик, глас 3: Как да не се удивяваме на Твоята Богочовешка Рожба, Всепочитана? Защото без да познаеш мъж, Всенепорочна, Ти роди без баща по плът Сина, Който преди вековете от Отца е роден без майка, като не претърпя никакво изменение или смешение, или разделяне, но запази в пълнота свойствата на двете естества. Затова, Майко Дево, Владичице, моли Го да се спасят душите на тия, които православно Те изповядват като Богородица.
Вход. Прокимен на деня и паримии светителски
На литията, стихири, глас 5:
Елате, събори на сръбския и българския род, събери се днес, цяло християнско множество на богоименните Божии народи, заедно да възхвалим Христовия възлюбен Ефрем, гражданина на пустинята, великото украшение на светителите, премъдрия наставник на монасите, прекрасната похвала на пустинниците! Защото като прие божествената ревност в сърцето си и като остави всичката измама на тоя свят, той последва Христа и се подвизаваше в постнически трудове, мъжествено побеждавайки демонските язви чрез непобедимите оръжия на Светия Дух. И така като се изкачи на стълбицата на добродетелите, достигна небесните обители, където сияе заедно с ангелските ликове и непрестанно молителства за нашите души.
Радвай се, премъдри светителю Ефреме, който прекоси морето на страстите и светските съблазни взел вярата за жезъл и стъпил на надеждата като на твърда скала; а възлизайки на планината на безсмъртието се съедини с Бога чрез любовта и божественото желание и оттам като облак дъждоносен напои своите люде с православните учения; затова моли се да се съхранят в мир тия, които те почитат с любов.
Глас 1: Елате, почитатели на празниците, защото новият Лазар с висок глас днес ни сбира на духовна трапеза; нека усърдно се съберем и с веселие да почетем кончúната му, славейки го като Божий угодник.
Слава, глас 5: Да затръбим доброгласни песни, бидейки събрани днес от Божествения Дух за всепочитания празник на Христовия угодник благоверния Лазар; всички почитатели на празниците са призовани да въздадат похвала и с любов да възпеят неговата памет. Царе и князе, съберете се и се възхитете на новопросиялия с подвиг и житие и възхвалете любителя на целомъдрието, непоколебимия стълб на Православието, църковния строител, щедрия благотворител на бедните, твърдия защитник на Православието, който бе украсен с всяка добродетел още преди страданията си и се подвизаваше с добрия подвиг, пътя си завърши и достигна до жилището на тия, които са угодили Богу; той е похвала и украшение на управниците, наш закрилник и застъпник, затуй нека го похвалим с песни доброгласни и да кажем тъй: „Като стоиш винаги пред Троичния Бог, Лазаре, моли да се избавим от всякакви беди чрез твоите молитви.“   
И ныне: Ти си храм и врата, палат и царски престол, Всепочитана Дево, чрез Която моят Избавител, Христос Господ се яви на спящите в тъмнина като Слънце на правдата, желаейки да просвети тия, които по Свой образ създаде с ръката Си; затова, Всевъзпявана, като имаш пред Него майчинско дръзновение, непрестанно моли да се спасят нашите души.
На стиховните:
Слава, глас 4: Днес Православната Църква тайнствено ликува, обличайки се в нова одежда от порфира и висон – новия Лазар, и така облечена, украсена вика: „Славата ми величае Господа, Който ми дари такъв прекрасен син.“ И пак с дръзновение да викнем: „Христе Боже, Който прослави Своя страдалец, умири света и спаси нашите души.“  
И ныне: Вслушай се в молението на Твоите раби, Всенепорочна, и прекрати страшните беди, които връхлитат срещу нас, и ни избави от всяка скръб; защото Тебе имаме за единствена твърда и надеждна опора и Твоето застъпничество придобихме; да не се посрамим, Владичице, като Те призоваваме, но побързай да чуеш молбата на викащите с вяра към теб: „Радвай се, Владичице, Помощница на всички, Радост и Покров, и Спасение на нашите души!”.
Тропар на светителя, глас 8: Великото украшение на патриарсите и светителите, примера на монасите, славата на пустинниците, подателя на милости, светилника на разума, елате, верни, да възхвалим – учителя на кротостта, боговъзлюбения, премъдрия архипастир, великия светител и отец Ефрем, патриарха сръбски, звездата, която просвещава помрачените и озарява всички верни. Затова, като прибягваме към ковчега с неговите мощи, целуваме го с любов и викаме: „О, Ефреме, който си сред светиите, непрестанно моли Христа Бога да се спасят нашите души.“ 
Тропар на благов. княз, глас 3: Пожелавайки красотата на славата Божия, на земята ти угоди на Бога и дадения ти талант добре умножи, като се подвизава дори до кръв. Затова и за страданията си получи награда като мъченик от Христа Бога; моли Го да се спасят тия, които те възпяват, Лазаре.
Седални на светиите:
Глас 3: Ти бе стълб и твърдина на православната вяра, утвърждавайки Църквата със свещените учения и полагайки душата си за своето стадо, блажени Ефреме; затова и те почитаме като пастир и наставник, опазвани чрез твоите молитви, преподобни отче.
Глас 8: Истински любител на Премъдростта, ти от младини Я пожела, отче, и счете всичко в тоя свят за плява; и така откривайки на всички дълбината на божествения разум, разхлаждаше зноя на страстите и извличаше от пропастта на отчаянието. Затова моли Христа Бога да даде прошка на греховете на тия, които с любов почитат твоята памет.
Глас 1: Върху камъка на непоколебимата вяра ти утвърди своите нозе, богомъдри Лазаре, и силната буря никак не те разколеба, но преминавайки през нея невредимо, въздигна се към Бога, Комуто стана съжител и радостно зовеш: „Слава на милосърдието Ти, Спасе, слава на Царството Ти, слава на Твоя промисъл, единствен Човеколюбче.“
Слава, глас 3: С красотата на твоето житие и страданието в скърбите, ти ангелите удиви и възвесели човеците; затова смъртта за тебе стана покой и премина към вечното веселие, Лазаре премъдри. Пребъдвайки в него, проси от Христа за нас велика милост.
И ныне, Богородичен, глас 3: Красоте девства, Твоего…
Канони на светителя, глас 4, и на княза-мъченик, глас 4.
Песен 1
Ирмос: Ще отворя устата си и тя ще се изпълни с Дух и ще изрека слово за Царицата Майка! Ще се явя светло тържествуващ и ще възпея с радост Нейните чудеса.
Припев: Светителю отче Ефреме, моли Бога за нас.
От младини ти бе любител на божествените Христови заповеди, отче, и насочваше стъпките си според техния закон, озарявайки душата си в Троичната светлина; затова, светителю, моли да се просвети моя ум, който усърдно желае да похвали светата ти памет.
Още от младини със старческа мъдрост Христос те дари, защото усърдно Го пожела и повече от всяко богатство пазеше Неговите заповеди и слова; ти пренебрегна житейските наслади и затова Вечносъществуващият те обогати.
Ти бе единонравен на апостолите и стана верен пример за преподобните, божествено украшение на архиереите, на бедните и оскърбените застъпник, отче всесвещени Ефреме.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.
Като приела в утробата Си божествения Огън, пренепорочна Майко Божия, изгори тръните на моите страсти с росата на Твоето милосърдие, та в тишината на безсмъртието да прославя Твоя Син и мой Бог.
Ирмосите на втория канон са същите като на първия.
Припев: Свети мъчениче княже Лазаре, моли Бога за нас.
Ликувайки вечно с ангелските ликове пред Божествения Престол и изпълван със световидни зари, моли да се озари и моята помрачена душа, та да мога да възпея паметта ти както подобава.
Макар и да не знаем как достойно да те възхвалим, но според силите си изплитаме песен за славната ти памет, проповядвайки твоето житие и страдание; а ти като любещ отец приеми ни като чеда, макар и с недостойна похвала.
Слава: Като начало на добродетелния си живот от младини положи страха Господен, Лазаре, и от него наставляван по правия път, ти влезе в дворите Господни.
И ныне: Знаейки Те като превъзхождаща ангелските сили ние, верният Божи народ прославяме Спасителя и Бога, Всевъзпявана Дево, и славейки Те от душа като Богородица се молим: „Избави от нашествията на враговете тия, които Те възпяват!“.
Песен 3
Ирмос: Богородице, жив и изобилен Изворе, Твоите певци, събрани в хор, духовно укрепи в божествената Твоя слава и ги удостой с венците на славата.
Припев: Светителю отче Ефреме, моли Бога за нас.
Разпалван от желание към божествената любов ти се посели в пустинята като в тихо пристанище, където с непоколебимо подвизаване посече тръните на страстите и прие духовното семе в душата си като плодородна земя, насищайки благочестивите души с ангелския хляб на словото Божие.
Със своите учения щедро напъти монашеските множества по небесната пътека, преподобни отче, и въздигайки ги към духовния град, своя личен пример им остави. 
Като достоен светител седна на велик престол и Бога прослави със смирение, Ефреме, разкривайки на всички нетленното богатство, като прекрасен проповедник на благочестието и всепочитан съсъд на Светата Троица.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.
Теб, родилата Твореца на всичко като истинска Божия Майка и присъединила към Себе Си множествата на преподобните, молим: „Моли да се утвърдят умовете ни в любовта на Твоя Син и наш Бог.“
Припев: Свети мъчениче княже Лазаре, моли Бога за нас.
От пелени изпълнен с божествен разум и благодат, изобилствайки във всички добродетели, ти на бедните и сиромасите раздаде своето богатство; затова Христос с големи богатства те обогати на небесата.
Уподобявайки се на Авраам в обичта към странници, десницата си щедро бе разтворил – приемаше ги заедно с болни и бедни и така се удостои да приемеш и Бога у себе си, Лазаре.
Слава: Ти украси с добродетели земния си славен дом, достоблажени Лазаре, желаейки да получиш вечните блага, премъдри, и затова се сподоби с Царството Небесно.
И ныне: О, Всенепорочна Дево, достойно наричана Владичица, придобивайки смелост и помощ чрез Твоите молитви, храбрият воин на Твоя Син и Бог победи безбожния първоначалник, а за себе си измоли мъченическа слава.  
Кондак, глас 8. Подобен: Взбранной:
Като прекрасен учител на благочестието и премъдър предстоятел на архиереите, наставник и правило на монашестващите, елате, църковни чеда, да се съберем и почетем паметта му с песни, казвайки: „Радвай се, отче Ефреме, усъвършенствал духа си с дела и съзерцания!“.
Кондак, глас 8. Подобен: Взбранной:
Всеизряден храбрец на благочестието и непосрамен мъченик за истината, по чест и дълг те възхвалява твоето стадо, богомъдри, но като имаш дръзновение пред Христа Бога, изпроси смирение за тия, които те славят, за да ти зовем така: „Радвай се, приснопаметни Лазаре!“.
Икос: Твоето отечество и паство те има като жив и подир смъртта, дар прескъп и богатство нескончаемо, велик закрилник и силен защитник, о благолюбезни Лазаре! Затова и в деня на твоята кончúна ти принасяме достохвални песни и като те величаем викаме към тебе така: „Радвай се, чедо на благочестив баща; радвай се, придобивко на благоговейна майка. Радвай се, че от младини си последвал Божиите заповеди; радвай се, непоколебими стълбе на Православието. Радвай се, строителю и украсителю на светите църкви; радвай се, обилно милосърдие за бедните. Радвай се, добри пастирю, положил душата си за народа Божи; радвай се, че проля кръвта си за благочестието. Радвай се, че заради това се причисли към мъчениците и заживя с тях; радвай се, че с теб се хвалят православните. Радвай се, че твоята слава стигна краищата на вселената; радвай се, наш застъпниче и избавителю. Принасяме ти тия похвали като наистина достоен и те молим: възнагради тия, които те прославят и ни избави от всякакви беди, за да ти зовем: „Радвай се, приснопаметни Лазаре!“.  
Седален, глас 1. Подобен: Гроб Твой, Спасе:
Като прослави живота си с добродетели, приобщи се към блаженството, надвишаващо ума, Ефреме отче; като ангел в плът пребъдваше над земните неща и осияван от безстрастно съвършенство направи световидна своята душа; така и монашеските множества научи на ревност към ангелското житие. Затова възпявайки те като украшение на преподобните и слава на светителите, ние те  облажаваме.
Слава, и ныне, Богородичен: Насочи в пътя на покаянието нас, лутащите се в безпътица и прогневяващи преблагия Бог, непознала брак благословена Марийо, прибежище за отчаяните човеци и Божие вместилище.
Песен 4
Ирмос: Седящ в славата на божествения престол, на облак лек дойде Пребожественият Иисус, носен на нетленната длан – Богородица, и спаси ония, които викат: „Слава на Твоята сила, Христе!”.
Припев: Светителю отче Ефреме, моли Бога за нас.
Чрез добродетелите придоби в сърцето си Бисера на божественото съкровище – Пресветлия Христа и щедро Го раздаваше на стичащите се при теб с гореща вяра, като учител на Православието и най-горещ защитник.
Бидейки любител на истинското любомъдрие придоби за цял живот като съжителка добродетелта на смиреномъдрието, затова с живата вода от извора на твоите сълзи угаси пламъка на страстите, водейки идващите при тебе към земята на безсмъртието.
Сподоби се с милост от Този, Който заради мнозина странства по земята и като пазител на Неговите заповеди към всички разпростря милосърдието си. Затова и сега моли се, светителю блажени, да получим милост от Христа в Деня на съда. 
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.
Ти покри дълга на прамайката ни Ева, о Всевъзпявана, раждайки пребезначалното Слово, Единия от Троицата, имащ две воли, но една Ипостас. Моли Го, пречиста Отроковице, да дари опрощение на моите грехове.
Припев: Свети мъчениче княже Лазаре, моли Бога за нас.
Сам стана храм на Бога, като Му съгради благолепен храм, хвърлящ всички в удивление и обогатен с всяко изобилие, в който събра монашеските ликове, премъдри Лазаре.
Поверения ти талант на държавната власт не закопа в земята като ленивия раб, Лазаре, но го умножи стократно и като верен слуга го принесе на своя Владика. 
Слава: Ти се просвети, уподобявайки се в мъдрост и разум на прекрасното житие на многострадалния Иов и украсен със смирено сърце, сияещ с възвишен живот, постигна най-голяма святост, Лазаре.
И ныне: Ние верните Те славим като Майка Божия и падайки пред Теб се молим, обнадеждени от Твоята чистота: „Владичице, моли се заедно със светия благоверен мъченик за тия, които Те почитат, защото Ти всичко можеш, като родила Христа, Богоблажена!“.
Песен 5
Ирмос: Изуми се всичко от Твоята божествена слава, защото Ти, непознала брак Дево, носи в Твоята утроба Всевишния Бог и роди надвременния Син, Който дарява с мир всички, които Те възпяват.
Припев: Светителю отче Ефреме, моли Бога за нас.
Вникнал си в дълбината на божествените писания и си почерпил оттам благодатта на Духа, допирайки устни до чашата на премъдростта, преподобни отче, и така на всички си открил божествения разум като същински съзерцател на видения духовни.
Не на пясък, а на твърдата основа на своите добродетели постави духовното си здание и с търпение и крепки подвизи разкъса като паяжина вражеските мрежи.
С одеждата на свещенството и с чисти богосъзерцания просвети пресветлата си душа, като я превърна в обител на Пребожествената Троица и научи стадото си да се пази от алчността, а със словата си уби страстта на сребролюбието.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.
Всички нека да възпеем Богородица като одушевен Божи кивот, наша надежда и Застъпница пред Бога, Която прилежно се моли да се спасят душите ни от мрежите на врага.
Припев: Свети мъчениче княже Лазаре, моли Бога за нас.
Подражавайки на целомъдрената чистота и божественото житие на прекрасния Йосиф, ти бе милостив към бедните, хранейки ги с пшеница и като я пося в браздите, изсъхнали от нищета, накрая пожъна със снопи плодовете на веселието.
Заради милосърдието ти на земята и заради справедливостта ти те очакваше нетленна придобивка, която стана възмездие за твоите трудове и сега радвайки се живееш заедно с ликовете на праведниците и мъчениците.
Слава: Угнетените от страшна нищета, пленниците и бедстващите във всевъзможни нужди тръбят по цялата вселена за непостижимата бездна на твоите милости, досточудни Лазаре.
И ныне: Ти роди безсеменно Словото Божие, непознала брак Богородице, защото Той така благоволи; заради Него, проповядвайки Го като Бог, мъжествено и с голямо желание пострада славният мъченик Лазар.
Песен 6
Ирмос: Елате да празнуваме божествения и всепочитан празник на Богомайката, богомъдри, и с ръце да запляскаме, славейки родения от Нея Бог.
Припев: Светителю отче Ефреме, моли Бога за нас.
Трите части на душата си откърмил с божествената мъдрост, блажени отче: разумната - с правда и премъдрост, гневливата – с крепко мъжество, а желателната с целомъдрие, от които няма нищо по-потребно в живота.
Ти пресече морето на страстите както великият Мойсей пресече Червено море и потопи духовния фараон, който е тиранията на греха; затова, блажени, ти преведе Христоименните люде към земята на безсмъртието, а погубителя Амалик, сиреч смъртоносното високоумие погуби със смирението. И така не преставай да се молиш, светителю, да се спаси твоето стадо от душепагубните мисли и желания.
Като на колесница с четири коня седна ти, свещени отче, и чрез божествените добродетели премина в селенията божествени, поваляйки духовете на лукавството с непрестанно богосъзерцание.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.
Радвай се, осветено Селение на Всевишния, защото заради Тебе,  Богородице,  радост се даде на тия, които викат: „Благословена си между жените, пренепорочна Владичице!“.
Припев: Свети мъчениче княже Лазаре, моли Бога за нас.
О, какъв премъдър търговец си бил, свети Лазаре, защото временната слава ти замени за вечната и сега в нея живееш и се молиш за нас.
Кой не ще се удиви на твоето житие, Лазаре, защото като благоразумна пчела си събрал множество цветовидни добродетели и украсен с тях ти и нас правиш да благоухаем.
Слава: Според чудния си живот ти достойно се сподоби да получиш от Христа Бога нетленна слава, в която и сега пребъдваш, радвайки се облечен в одеждата на добродетелите.
И ныне: Майко Приснодево, като пречиста Те възлюби Пречистото Слово и се въплъти от Тебе, обновявайки човека и Своя угодник Лазар прослави с чудеса.
Песен 7
Ирмос: Богомъдрите отроци не почетоха творението повече от Твореца, но като потъпкаха мъжествено застрашаващия ги огън, радостно възпяха: „Благословен Си Ти, преславният Господ и Бог на нашите отци!”.
Припев: Светителю отче Ефреме, моли Бога за нас.
Богатеейки с мъдрост в младостта, а в старостта с разум, отче, ти разцъфтя като палма и принесе духовни плодове, с които насити множествата на благочестивите, учейки ги да пеят: „Благословен е Бог на нашите отци!“.
Със своите учения ти украси великия сръбски църковен престол, защото от устата ти се лееше духовна река, напоявайки благочестивите синове на Църквата и ги учеше заедно да пеят: „Благословен е Бог на нашите отци!“.
Като свещенолепно освободи душата си от страстите и последва апостолските учения, ти отвърна монашеските множества от ересите и ги приведе към православната вяра, учейки ги да зоват: „Благословен е Бог на нашите отци!“.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.
Тримата отроци в пещта предизобразиха Твоята девствена утроба, Отроковице, когато с девствените си тела победиха огъня; а Божественият Огън Иисус Христос не изгори Твоето пречисто лоно и затова Му пеем: „Благословен е Бог на нашите отци!“.
Припев: Свети мъчениче княже Лазаре, моли Бога за нас.
Грижейки се усърдно за божествената вяра ти обнови множество свети храмове, а още повече въздигна от основи за славословие на Господа и така и себе си превърна в дом на Светия Дух викайки: „Благословен е Бог на нашите отци!“.
Украсена стълба, стигаща до небесата на земята построи като изкусен майстор, Лазаре, а стъпалата й бяха твоите добри дела, по които стигна там, където най-много желаеше да бъдеш, викайки: „Благословен е Бог на нашите отци!“.
Слава: На бляскавите добродетели и преди страданията беше извършител, а още по-красив стана след чудните ти подвизи; затова те почитаме като угодник Божи, викайки: „Благословен е Бог на нашите отци!“.
И ныне: Чрез Твоя Плод – Христос Адам от тлението бе избавен, защото нетленно Ти роди; затова и мене злият от тлението избави, Отроковице, по молитвите на Твоя Лазар, о Владичице.
Песен 8
Ирмос: Благочестивите отроци в пещта бяха спасени от Отрока на Богородица; тогава в предобраз, а сега в действителен вид Той събира цялата вселена да Ти пее: „Господа възпявайте, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Припев: Светителю отче Ефреме, моли Бога за нас.
Дългите ти борби, крепките ти подвизи и свещените ти пости, Богоносни отче, които мъжествено понесе изпълниха близо деветдесетте лета на твоя живот и затова сега непрестанно викаш: „Господа възпявайте, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Като достоен служител на тайните Христови с любов се причасти с Тялото и Кръвта Господни, изричайки слово приснопаметно: „Слава на Бог Троица за всичко!“ И предаде в ръцете Му душата си, научавайки ни да зовем: „Господа възпявайте, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Припев: Благославяме Отца и Сина и Светия Дух, Господа.
Пребожествената Троица в Единица и Единия Бог в Троица, во веки пребъдващото Царство да възпеем, верни, и Неговия премъдър служител Ефрем да облажим и научени от него нека викнем: „Господа възпявайте, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
И ныне: Като Майка на истинското Слово разпръсни мъглата на моите страсти и просвети помрачения ми ум, та от чисто сърце да викна към Твоя Син: „Господа възпявайте, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
Припев: Свети мъчениче княже Лазаре, моли Бога за нас.
Достолепно украсен със слънцеобразно зарево и облечен в багреница, обагрена с кръвта ти, кръст в ръката си държиш и пред прославилия те Христа стоиш; затова те молим: заради твоите трудове во веки Го умолявай за нас.  
Чуй молбите и песнопенията на твоите люде, обърни внимание на въздишките на твоето стадо като родолюбец и с гняв се възпротиви на воюващите против нас, защото знаем колко силна е усърдната молитва на праведника.
Не отхвърляй нашите слаби и нищожни молитви, жителю на Горното Царство Лазаре, но както приживе грижи се за своето стадо и изпроси смирение за тия, които те възхваляват.
Нека да се радва днес божественото множество, защото от запад изгря пресветла звезда, сияеща в последното време с досточудните лъчи на своите подвизи и озаряваща верните - пребогатият Лазар; затова тържествувайки зовем: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!“.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.
Принасяме Ти ангелския глас, Богоневесто: „Радвай се, Помощнице на човеците, които с вяра Те почитат, изпълнение на пророчествата, боголепно украшение на апостолите и мъчениците“.
Песен 9
Ирмос: Нека всеки, роден на земята да ликува, просвещаван от Духа; да тържествува и естеството на безплътните умове, почитайки свещеното тържество на Богомайката и да зове: „Радвай се, Всеблажена Богородице, чиста Приснодево!”.
Припев: Светителю отче Ефреме, моли Бога за нас.
Като божествено съкровище твоите духовни чеда прегърнаха мощите ти с веселие и сълзи, светителю блажени, а заедно с тях началникът на отците и пастирът на пастирите Сава като Давид пред кивота радостно зовеше: „Тебе величаем Трисвяти Боже!“.
Приемайки с веселие светите твои мощи, преподобни отче, великата сръбска църква вика: „Душата ми величае Господа, защото ми даде за жених истински пастир и нескончаемо богатство от поучения“.
Като придоби пред Бога велико дръзновение, отче, моли Му се за твоите чеда, които те почитаме с любов както подобава, да се избавим от всякакви ереси, падения и затруднения, а в съдния Ден – от страшната отсъда и вечното мъчение.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.
Обеднялото откъм добродетели мое сърце покажи плодоносно, Дево Пречиста, като родена от безплодни родители и моли Този, Който всичко претворява с непостижимо действие да просвети и моята душа, за да Те възпявам, Всевъзпявана.
Припев: Свети мъчениче княже Лазаре, моли Бога за нас.
Радвайки се във всепразничния ден на твоята кончúна, днес Църквата на верните от всички околности се сбира да празнува, сдобила се с храбър застъпник и пазител; опази я с твоето покровителство, за да те величаем. 
Като украси душата си с божествени хубости с голямо дръзновение в слава предстоиш пред прекрасния Бог - Слово; затова те молим: милостиво свише опазвай нас, които те възпяваме и изпросвай победи за отечеството ни против враговете, за да те облажаваме.
Събрания на верните, които сега сме се събрали на тържеството на достохвалния Лазар, нека да се насладим, виждайки изпълнението на пророческите слова: „Праведниците живеят во веки и от Господа им е прославата.“ Затова Го величаем.
Слава: Придобивайки твоето тяло като многоценно и неоскъдно съкровище, твоят храм, украсен с тебе се весели и вика: „Славата ми величае Господа, Който ми дари украшение, покров и закрила от враговете!“.
И ныне: Мъченикът Лазар Те знаеше като истинска Богородица и проповядваше родения от Тебе Бог и от любов към Него се опълчи против безбожното агарянско множество, пострадвайки дори до смърт; затова Те величаем, Богородице.
Светилен. Подобен: Духом во святилище:
Днес за нас възсия светоносно утро – паметта на мъдрия светител Ефрем, която весели душите на верните. Затова заедно с Отца и Духа възпяваме Христа, нашия Бог, Който изведе всички ни от тъмнината.
Слава: Твоето Отечество, което те роди се хвали с пелените ти, украсява се с подвизите и страданията ти, новомъчениче Лазаре; сияе и Църквата на Спасителя и Бога, придобивайки богатото съкровище на твоите свети мощи; а ние верните, като празнуваме твоята памет, молитвено зовем: „Избави тия, които те почитат от всякакви беди чрез твоите молитви!“.
И ныне: Приеми молитвата на Твоя народ, Всечиста Майко на Словото Божие, защото вярно Те слави като Богородица и пазú Твоето стадо в безопасност от противниците, за да те прославя непрестанно като непосрамваща Застъпница; защото друга Помощница освен Тебе нямаме, Владичице.
Хвалитни стихири, глас 1. Подобен: Небесных чинов:
Небесният свод се украсява със звезди, а твоят ум, преподобни Ефреме, осияван с божествени лъчи събра множество от добродетели. Затова с твоя богословесен език, като животворна вода на Духа, напояваш сърцата, изтощени от грехове и ни избавяш от дълбината на отчаянието, премъдри отче, възвестявайки ни Божието милосърдие.
Навлизайки в здрача на богословието, светителю, ти просвети с богосъзерцание своята душа, втори Моисее, и като озари и нас с твоите богословски поучения ни изведе от тъмнината на незнанието и страстите, насочвайки ни към богопознанието и безсмъртието; затова моли своя Владика Христа да просвети тия, които те възпяват.
Стих: Праведникът ще разцъфне като палма и като ливански кедър ще се размножи.
Глас 4. Подобен: Яко добля:
Да се съберем и достойно да похвалим доблестния изпълнител на Божиите заповеди новия Лазар, най-сладък израстък от добър корен, славен в земното владичество, но още по-прекрасен в добродетелите, защото всички тях обилно прояви и сега заедно с ангелите пред Христа стои, молейки се за тия, които почитат с любов неговата памет.
Стих: Насадените в дома Господен, в дворите на нашия Бог ще процъфтят.
Нека облажим храбрия и мъжествения в битките, най-твърдия диамант, истинския защитник на Православието, непоколебимия стълб на благочестието, чудния Лазар, следовника и подражателя на древния Авраам, който стана и мъченик заради истината, а сега пред Христа стои, молейки за нас.
Слава, глас 3: Днес просия божествената твоя памет, светителю Ефреме, като слънце, което сияе със светозарни лъчи и ни разкрива образа на добродетелите, разпръсвайки едновременно с това мъглата на ересите. А там, в незалязващата Светлина, съзерцавайки ясно Светата Троица, моли непрестанно за нас, да се избавим от мъките в Деня на съда.

И ныне: Преблагословенна еси, Богородице Дево…