четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Не на Хелоуин


Хелоуин – "веселият празник на тиквата" (Halloween)

По това време на годината светското общество, в което живеем, се готви за празника Хелоуин. Мнозина не знаят неговите духовни корени и история, и защо той е в противоречие с ученията на Църквата.
Празникът Хелоуин датира от предхристиянски времена сред келтските племена от Великобритания, Ирландия и Северна Франция. Тези езичници вярвали, че животът се ражда от смъртта. Затова празнували началото на „новата година“ през есента (в нощта на 31 октомври срещу 1 ноември), когато, както смятали, започвал сезонът на студа, тъмнината, разрухата и смъртта. Келтите считали божеството ​​Samhain за господар на смъртта (Сатана) и именно него почитали при празнуването на своята нова година.
От православно–християнска гледна точка, можем да видим много дяволски вярвания и практики, свързани с този празник, които съществуват и до днес. В навечерието на празника, друидите, които били жреците на келтския култ, нареждали на своите хора да загасят всички домашни огнища и светлини. През нощта се палел огромен огън от дъбови клонки (дъбът се считал за свещен от келтите) и в този огън били изгаряни жертви (включително човешки), за да се умилостиви и приласкае Samhain, господарят на смъртта. Вярвало се и че Samhain, удовлетворен от жертвите, позволява на душите на мъртвите да се върнат по домовете си за празника на този ден. Именно от това вярване идва и практиката днешните празнуващи да се скитат в тъмното, облечени в костюми на призраци, вещици, зли духове, феи и др. Живите влизат в общение с мъртвите чрез този ритуален акт на подражание, чрез маскиране и обикаляне в тъмната нощ, тъй както душите на мъртвите обикалят наоколо (според това езическо вярване).
Репликата „Пакост или лакомство“ също е неразделна част от тази верова и култова система. Вярвало се, че душите на мъртвите, които се намират в света на мрака, тлението и смъртта, и следователно са в пълно общение и подчинение на Samhain, изпитват страхотен глад при тяхното празнично посещение. Така възникнала тази форма на просия, която също е ритуално действие и имитация на това, което келтите вярвали, че правят душите на мъртвите при тяхното празнично посещение. С това е свързано и убеждението, че ако душите на мъртвите и техните имитатори не бъдат умилостивени с „лакомство“, т.е. жертви, тогава гневът на Samhain ще се излее чрез „пакости или номера“, т.е. проклятия. Такова е истинското значение на този езически празник.
След казаното дотук е очевидно, че за православния християнин участието в този празник на всякакво ниво е невъзможно и представлява идолопоклонство, водещо до пълно предателство спрямо Бога и Църквата. Като православни християни, ние не сме поклонници на смъртта, а празнуваме Възкресението на нашия Господ Иисус Христос. Ако участваме в ритуалното имитиране на мъртвите, скитащи се в тъмното и просещи лакомства или пък даваме сладкиши на маскираните деца, то тогава ние умишлено търсим общение с мъртвите, чиито господар, в системата на езическия келтски култ е Samhain, тоест самият Сатана. Следователно тези лакомства се предлагат на Сатана, а не на децата. Има и други практики, свързани с Хелоуин, от които трябва да стоим настрана, като магии, гадаене, хазартни игри, магьосничество или глупавото правене на тиквени фенери и поставянето в тях на запалени свещи. Тиквата (а в миналото - и други зеленчуци) е използвана от келтите за имитация на мъртвите, които пренасят новата светлина (от огъня със свещения дъб)  до дома, където тиквеният фенер се оставял да гори през нощта. Този „свещен фенер“ не е нищо повече от имитация на кандилото - истински святата светлина, която запалваме пред иконата на Христа и светиите.
Светите отци от първото хилядолетие, когато Църквата на Запад все още е православна, противопоставят на този езически келтски празник празника на Всички светии. Оттам идва и терминът Halloween. Думата Halloween има своя корен в старо-английското All Hallow E'en, т.е. навечерието, посветено на всички, които са свети (осветени). За съжаление, поради липса на знание и правилно разбиране, езическият келтски празник, отбелязван в същия ден от Западната Църква като празник на Всички светии, става популярен като Хелоуин. Хората, които останали езичници и следователно анти-християни, реагирали на опита на Църквата да измести празника им, започвайки да празнуват тази нощ с още по-голяма ревност. Много от техните практики включвали оскверняване и подигравка с църковното благоговение към светите мощи. Светини като кръстове и запасни св. Дарове били крадени и използвани за светотатства. Просията на Хелоуин се превърнала в преследване и тормоз за християните, които заради убежденията си не можели да участват като дават подаяния на слугите на господаря на смъртта.
В съвременното западно общество може да се види, че опитът на Западната Църква да замени този езически празник с християнски се е провалил. Как тогава нещо толкова явно противоречащо на Светата Православна вяра се възприема така добре сред християнски народи? Отговорът е в духовната апатия и безразличие, които са духовните корени на атеизма и загърбването на Бога. Днешното общество настоява, че Хелоуин и други подобни празници, независимо от техния очевиден езически и идолопоклоннически произход, са безвредни и нямат никакви последици. При внимателно разглеждане става ясно, че тези езически празници са източник на разорение на всякаква духовна основа и води до неверие и пълен атеизъм. Хелоуин иска да удари в самите темели на Църквата, която е основана върху кръвта на мъчениците, отказали да участват в каквато и да е форма на идолопоклонство, дори с цената на живота си.
Светата Църква заема твърда позиция в противодействието на всякакви такива езически  тържества. Христос ни учи, че Бог е Съдията на всички наши действия и убеждения и че ние сме или ЗА БОГА или ПРОТИВ БОГА, няма средно положение.
Днес сме свидетели на възраждането на сатанински култове; чуваме и за сатанински ритуали, извършвани в нощта на Хелоуин. Сатанисти отвличат деца за своите ритуални жертвоприношения. Навсякъде Сатана се стреми да впримчи колкото се може повече невинни хора. Вестникарските будки са пълни с материали за спиритизма, свръхестествени явления, сеанси, пророчества и всякакви демонично вдъхновени произведения. В Детройт, Мичиган тази нощ била определена от поклонници на Сатана като „Дяволска“, и затова те палели и опожарявали къщи и улици в целия град, изгаряйки дори живи хора.
Всички тези злини служат на Сатана, защото не са плод на Светия Дух, а на духа на този свят. Хелоуин НЕ е детски празник! Това е най-тържествен ден за вещици, магьосници и демонопоклонници по целия ​​свят, в който те се опитват да нарушат молитвеното бдение на християнина за Всички Светии (според западния календар). Замислете се къде изпращате децата си в тази нощ, когато се вихрят всички тези зли сили, на всичко отгоре маскирани като малки демони, таласъми, вещици и извънземни? Идеята „пакост или лакомство“ е вредна, като в най-добрия случай учи децата да просят или да заплашват с непослушание срещу награда; а в най-лошия, представлява духовна опасност и пресъздава сатанински култови практики от миналото. Освен това, колко деца са били сериозно наранени или дори убити от бръснарски ножчета, игли и отрови, поставени в сладкишите за Хелоуин!
Трябва също така да избягваме т. нар. Хелоуин партита и тържества, както и да не украсяваме тематично домовете си. Ако нашите деца посещават училища, които организират такива тържества, независимо в кой ден, те не бива да участват. Днес, училищата открито прегръщат този езически и зловреден празник като нещо забавно и интересно и целия месец посвещават на Хелоуин мероприятия. Поради това, православните деца, които не се обучават у дома, трябва да се държат извън училище през месец октомври, или най-малко през последната седмица на този месец.
В деня преди Хелоуин, Православната Църква чества празника на св. ап. и  ев. Лука, а на самия ден е паметта на преподобния наш отец св. Иван Рилски, Чудотворец и Божият дом - храмът е най-сигурното място, където можем да бъдем. Хелоуин е време на страх и трепет. За децата ни няма да е зле да научат, че „начало на мъдростта е страхът от Бога“, както е казал премъдрият Соломон (Притчи 9:10). Страхът от злото е естествена и добра защита за нас срещу всички нападения. Страхът е от жизненоважно значение за нашето спасение. Страхът ще ни предпази и от Антихриста. Хелоуин не е игра!

Мисионерски лист # Покров Богородичен, РПЗЦ, Лос Анжелис, Калифорния
Редактирано от

+ протойерей Атанасиос, храм „Света Троица“ ИПЦА , Аркдейл, Уисконсин

Проповед за Неделята на светите отци от Седмия вселенски събор

В името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин.

Днес отбелязваме Неделята на отците на Седмия вселенски събор. Ще припомним, че не много отдавна (в края на юли по гражд. календар) почетохме отците на първите шест Вселенски събора, но не и от Седмия събор, запазвайки този специален ден за тяхното честване. Това не е защото останалите шест  са с по-малко значение, отколкото седмият; точно обратното: има много еретици в наше време, които попадат под анатемите на първите шест събора - включително т.нар „нехалкидонци“, а всъщност монофизити, които приемат учението на  Евтихий, както и Свидетелите на Йехова и мормоните, които отричат ​​божествеността на Господ Иисус Христос и божествеността на Светия Дух. А Седмият събор представлява нещо уникално, нещо различно от другите, защото еретиците от онзи период се опитали да разрушат основата на богословието като превратно отъждествили почитането на светите икони с идолопоклонство. Чрез отхвърляне учението за светите икони, се отхвърлят и догматите на вярата.

Свети Йоан Дамаскин пише: „Покажи ми иконите си и така ще разбера каква е вярата ти“. Защо е така? Защото нашите икони дават видима форма на невидимия Бог. Чрез иконите се изповядва реалността на Боговъплъщението. Те потвърждават, че Бог наистина стана човек. В древни времена на евреите било забранено да правят каквото и да е изображение на Бога, за да се предпазят от идолопоклонството на съседните им народи. Тъй като Бог тогава все още не се бил разкрил на човечеството в каквато и да е видима форма, всеки опит да се направи Негово изображение бил продукт на нечие въображение. По същество, именно това е идолопоклонството. Идолопоклонството дава видима форма на нещо, което човек мислено си представя. Но може ли безграничният Бог да се побере в границите на нашето въображение? В никакъв случай. Всеки образ, който човек използва, за да даде форма на идеите си, е ограничен от капацитета на ограничения му ум. Но Бог е абсолютно неограничен. Затваряйки Го в кутията на нашия ум, ние разрушаваме това, което Той е по природа.

Ето защо въплъщението на Господ Иисус е толкова дълбинно и съществено събитие. Бог се ограничава, приемайки човешка плът. Той не се превърна в нещо ново; напротив, Той съедини със Себе Си нашата човешка природа, като същевременно запази Своята Божествена природа непокътната и пълна. Няма събитие в човешката история, което може да се сравни с това дело. Създателят на всичко смири Себе Си, като прие образ на раб, като прие образа на собственото Си творение. Невидимият Бог стана видим заради мен. Едва сега, едва след това Въплъщение ние сме в състояние да Го изобразяваме в тази Негова земна форма.

Ето защо иконите са толкова важни. Те потвърждават по осезаем начин средствата за нашето спасение. Ето защо православните християни толкова решително държат на иконите. Ето защо ги поставяме на толкова много места в къщите си, на работното място, в колите си, и разбира се навсякъде в нашите храмове. Това е и причината, поради която призванието на иконографа е сравнимо със свещенството, защото точно както свещеникът изповядва Въплъщението на Господа чрез служенето на Божествената Литургия, така и иконографът потвърждава тази реалност чрез средството на багрите.

Ние, православните християни, познаваме чудотворната сила на светите икони. Почитта ни към тях е толкова  дълбока, че сме готови по-добре да дадем живота си, отколкото да унищожим или оскверним свещените образи. Пример за това виждаме в изповедничеството на православните християни от остров Хиос, които по времето на турското иго, след потушаването на един техен бунт, били накарани да избират – или да стъпчат с краката си иконите на Христа и Пресвета Богородица и да останат живи или ако не го сторят, да бъдат обезглавени. Никой от тях не посмял да стъпи върху светите икони и клането спряло едва тогава, когато богомерзките мохамедани се сетили, че ако избият цялото население, няма кой да им плаща данъците. И тъй, за тези православни християни стъпкването на иконите на Христа и Богородица било равносилно на отречение от вярата, защото между образа (иконата) и първообраза (личността на Христа, Богородица, светиите) има неразрушима връзка.

А какво възниква у нас, когато видим римокатолическо изображение на Разпятието? Повечето западни изображения на Кръста са сред най-отчайващите, окървавени и травмиращи изображения, които човешкият ум може да роди. Но това не бива да ни учудва, защото какво друго изображение можем да очакваме от хора, които вярват, че Бог Отец е излял гнева Си върху Своя Син на Кръста? Наистина: „Покажи ми иконите си и ще ти кажа каква е вярата ти“!

Какво да кажем пък за типичната протестантска църква? Има ли там икони? Не, никакви, защото протестантите вярват, че иконите са идоли. Отново, „покажи ми иконите си, за да разбера каква е вярата ти“. Няма икони, няма и вяра. Какво виждаме там? Една обикновена зала. В мормонските храмове дори няма да намерите и най-обикновен кръст, по-скоро, ще видите всякакви масонски символи.

Затова нека подражаваме на нашите предци във вярата - благочестивите православни християни, като пристъпваме към светите икони с благоговение и любов към изобразените на тях и така да се удостоим със спасение чрез благодатта и любовта на нашия Господ Иисус Христос. Амин.

Йоан, еп. на Колорадо Спрингс и Южните щати