четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Проповед за Неделята на светите отци от Седмия вселенски събор

В името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин.

Днес отбелязваме Неделята на отците на Седмия вселенски събор. Ще припомним, че не много отдавна (в края на юли по гражд. календар) почетохме отците на първите шест Вселенски събора, но не и от Седмия събор, запазвайки този специален ден за тяхното честване. Това не е защото останалите шест  са с по-малко значение, отколкото седмият; точно обратното: има много еретици в наше време, които попадат под анатемите на първите шест събора - включително т.нар „нехалкидонци“, а всъщност монофизити, които приемат учението на  Евтихий, както и Свидетелите на Йехова и мормоните, които отричат ​​божествеността на Господ Иисус Христос и божествеността на Светия Дух. А Седмият събор представлява нещо уникално, нещо различно от другите, защото еретиците от онзи период се опитали да разрушат основата на богословието като превратно отъждествили почитането на светите икони с идолопоклонство. Чрез отхвърляне учението за светите икони, се отхвърлят и догматите на вярата.

Свети Йоан Дамаскин пише: „Покажи ми иконите си и така ще разбера каква е вярата ти“. Защо е така? Защото нашите икони дават видима форма на невидимия Бог. Чрез иконите се изповядва реалността на Боговъплъщението. Те потвърждават, че Бог наистина стана човек. В древни времена на евреите било забранено да правят каквото и да е изображение на Бога, за да се предпазят от идолопоклонството на съседните им народи. Тъй като Бог тогава все още не се бил разкрил на човечеството в каквато и да е видима форма, всеки опит да се направи Негово изображение бил продукт на нечие въображение. По същество, именно това е идолопоклонството. Идолопоклонството дава видима форма на нещо, което човек мислено си представя. Но може ли безграничният Бог да се побере в границите на нашето въображение? В никакъв случай. Всеки образ, който човек използва, за да даде форма на идеите си, е ограничен от капацитета на ограничения му ум. Но Бог е абсолютно неограничен. Затваряйки Го в кутията на нашия ум, ние разрушаваме това, което Той е по природа.

Ето защо въплъщението на Господ Иисус е толкова дълбинно и съществено събитие. Бог се ограничава, приемайки човешка плът. Той не се превърна в нещо ново; напротив, Той съедини със Себе Си нашата човешка природа, като същевременно запази Своята Божествена природа непокътната и пълна. Няма събитие в човешката история, което може да се сравни с това дело. Създателят на всичко смири Себе Си, като прие образ на раб, като прие образа на собственото Си творение. Невидимият Бог стана видим заради мен. Едва сега, едва след това Въплъщение ние сме в състояние да Го изобразяваме в тази Негова земна форма.

Ето защо иконите са толкова важни. Те потвърждават по осезаем начин средствата за нашето спасение. Ето защо православните християни толкова решително държат на иконите. Ето защо ги поставяме на толкова много места в къщите си, на работното място, в колите си, и разбира се навсякъде в нашите храмове. Това е и причината, поради която призванието на иконографа е сравнимо със свещенството, защото точно както свещеникът изповядва Въплъщението на Господа чрез служенето на Божествената Литургия, така и иконографът потвърждава тази реалност чрез средството на багрите.

Ние, православните християни, познаваме чудотворната сила на светите икони. Почитта ни към тях е толкова  дълбока, че сме готови по-добре да дадем живота си, отколкото да унищожим или оскверним свещените образи. Пример за това виждаме в изповедничеството на православните християни от остров Хиос, които по времето на турското иго, след потушаването на един техен бунт, били накарани да избират – или да стъпчат с краката си иконите на Христа и Пресвета Богородица и да останат живи или ако не го сторят, да бъдат обезглавени. Никой от тях не посмял да стъпи върху светите икони и клането спряло едва тогава, когато богомерзките мохамедани се сетили, че ако избият цялото население, няма кой да им плаща данъците. И тъй, за тези православни християни стъпкването на иконите на Христа и Богородица било равносилно на отречение от вярата, защото между образа (иконата) и първообраза (личността на Христа, Богородица, светиите) има неразрушима връзка.

А какво възниква у нас, когато видим римокатолическо изображение на Разпятието? Повечето западни изображения на Кръста са сред най-отчайващите, окървавени и травмиращи изображения, които човешкият ум може да роди. Но това не бива да ни учудва, защото какво друго изображение можем да очакваме от хора, които вярват, че Бог Отец е излял гнева Си върху Своя Син на Кръста? Наистина: „Покажи ми иконите си и ще ти кажа каква е вярата ти“!

Какво да кажем пък за типичната протестантска църква? Има ли там икони? Не, никакви, защото протестантите вярват, че иконите са идоли. Отново, „покажи ми иконите си, за да разбера каква е вярата ти“. Няма икони, няма и вяра. Какво виждаме там? Една обикновена зала. В мормонските храмове дори няма да намерите и най-обикновен кръст, по-скоро, ще видите всякакви масонски символи.

Затова нека подражаваме на нашите предци във вярата - благочестивите православни християни, като пристъпваме към светите икони с благоговение и любов към изобразените на тях и така да се удостоим със спасение чрез благодатта и любовта на нашия Господ Иисус Христос. Амин.

Йоан, еп. на Колорадо Спрингс и Южните щати 

Няма коментари:

Публикуване на коментар