Защо не можем да и не бива да сме в общение с йерархията на официалното "православие"

СВЕЩЕНОТО ПРЕДАНИЕ НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА ЗА ОТНОШЕНИЕТО Й КЪМ ЕРЕТИЦИТЕ, ТАЙНСТВАТА ИМ И ТЕЗИ, КОИТО ОСТАВАТ В ОБЩЕНИЕ С ТЯХ

Св. Игнатий Богоносец: „Където е епископът, там трябва да бъде и народът, така както където е Иисус Христос, там е и вселенската Църква” (Послание до Смирненци, VIII). – тоест общението с православния епископ прави миряните част от Църквата; по същия начин общението с еретически епископ води до отпадане от Църквата на общуващите с него миряни.

Св. Игнатий Богоносец:: „Затова трябва да се съгласувате с мисленето на епископа.” Вярата на епископа е критерий за Православие, всички са длъжни да бъдат съгласни във вярата епископа – тоест не можеш да се оправдаваш, че ти лично не си еретик, ако твоят епископ е такъв.

Св. Киприян Картагенски: „Епископът е в Църквата и Църквата е в епископа, затова който не е в единение с епископа, той не е и в Църквата.”

Но когато епископите изпадат в ерес – те престават да бъдат водачи на Църквата, а тези които остават православни знаят, че „еретиците не са насаждение на Отца, но зъл произрастък, принасящ смъртоносен плод, който вкуси от него незабавно умира” (св. Игнатий Богоносец, Послание до Тралийци, ХІ)

Св. ап. Павел, Послание до Тит 3:10: „От еретик, след като го вразумиш веднъж и дваж, се отвръщай” – православните не трябва да се оскверняват с общение с еретици, но трябва да го избягват като „змийна отрова, която не нанася вреда на тялото, но очерня дълбината на душата”. (Св. Григорий Богослов, Слово 33.)

Св. Киприян Картагенски: „Онзи, който отделя себе си от свръзките на Църквата, като не пази единството на духа и съюза на мира,... не може да има нито власт, нито чест на епископ” (Писмо 43, към Антониан) – епископът, който е станал еретик или има приемство от еретици не е истински епископ, а лъже-епископ.

Епископът – еретик е много по-опасен от обикновения мирянин, защото той веднага осквернява цялата си църква. Увещавайки народа да не общува с никакви еретици и разколници, представящи се за епископи, св. Киприан пише: „Не мислете, че няма да се оскверните от общението и от порочната жертва, която той принася”.

2-ро правило на Антиохийския събор: „...Не се позволява да се общува с отлъчени от общение, нито да става събиране и молене вкъщи заедно с такива, които са вън от църковно общение; ония, които странят от събрания в една църква, не трябва да се приемат и в друга. А ако се окаже, че някой епископ, презвитер или дякон или който и да е от клира се съобщава с отлъчени от общение, нека бъде и сам вън от общение като такъв, който създава безчинство в църковния ред.”

Аксиома на православното учение за Църквата: „Верните не могат да се спасяват отделно от своя епископ, както тялото не може да живее отделно от главата си”.

26-те Зографски мъченици защо не продължиха да поменават Цариградския патриарх, а категорично отказаха да са в общение с него и униатската му църква? – Заради ереста му, защото ако бяха останали в общение с него, смятайки че църковните въпроси са работа само на епископите, щяха и те да отпаднат от Православието.

Св. Григорий Богослов: „Затова както окото трябва да е чисто, за да се движи тялото правилно, а когато е нечисто и тялото се движи неправилно; така и заедно с предстоятеля на Църквата, какъвто е той, такава ще бъде и Църквата – или ще е подложена на опасност, или ще се спасява.” (Писмо 34, До жителите на Кесария) „Светилник на тялото е окото” (Мат. 6:22)..., а светилник на Църквата е епископът.

Св. Киприян Картагенски: „Към  вината и наказанието се приобщават всички, които поради нечестиво

безрасъдство са в общение с разколници... и се съединяват с виновните за наказание онези, които се оскверняват с техния грях (Писмо 62, До Магн) – тоест който се причастява на литургия, където се поменава епископ - еретик, той се причастява от самия еретик, даже ако служещия литургията свещеник е „формално” православен.

Св. Василий Велики: „Не признавам за епископ и не причислявам към йереите Христови оня, който от осквернени ръце за разорение на вярата е възведен в началство. Такова е моето решение!” (Писмо 231, До никополските презвитери)

Св. Василий Велики: „Главното за християнина е да каже анатема на ереста и да прекрати всяко общение с еретиците” (Писмо 109, До презвитерите .в Тарс), „за да бъде Църквата Божия чиста и да няма в себе си примесени плевели” (Писмо 110, До Кириак).

Св. Василий Велики: „Ако някои твърдят, че изповядват напълно Православната вяра, но се намират в общение с тези, които й противоречат, ако след предупреждение не прекратят това общение с тях, то такива не бива са бъдат считани за братя” (Patrologia Orientalis. Vol.17, p. 303.)

„Свещенодействията на еретиците са празни и лишени от благодатта на освещението” - гласи Пидалиона

Правила на светите апостоли

Правило 10. Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен.

Правило 11. Ако някой, който се брои в клира, се помоли с низвергнат, и сам нека бъде низвергнат.

Правило 30. Епископ, който си послужи със светски власти и чрез тях получи епископска власт в църквата, да се низвергне и отлъчи, както и всички ония, които се съобщават с него.

Правило 45. Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат.

46 правило: „Заповядваме да се низвергват епископ или презвитер, които са приели кръщение или жертва на еретици, понеже: какво съгласие може да има между Христа и велиара? Или какво общо има верният с неверния?”

Тълкувания:

Зонара: Ако някой епископ или презвитер приеме кръстен от еретици... трябва да бъде низвергнат защото дава подозрение, че или мъдрува като тях, или пък до тогава не е бързал да поправи зломислието им.

Аристин: Епископ или презвитер, който не порицава кръщение, извършено от еретици, но го признава..., се низвергва...

Еп. Никодим Милаш: Според учението на Църквата, всеки еретик се намира вън от Църквата, а вън от нея не може да има... истинско кръщение...и изобщо никакви истински тайнства.

Протопр. Георги Граббе (еп. Григорий): Това правило като че директно е насочено срещу съвременните икуменисти, които признават кръщението на всички еретици, извършено даже от крайни протестанти. Такова учение сега се усвоява и от католическия икуменизъм... В коментара си на това правило еп. Йоан Смоленски пише: “Апостолското правило посочва едно важно основание за отхвърляне на еретическите свещенодействия: това, че в ересите няма и не може да има свещенство, а само лъже-свещенство. Това става защото с отделяне на другомислещите от Църквата в тях се прекъсва апостолското приемство на свещеноначалието, единствено истинското, а заедно с това се пресича и приемството на благодатните дарове на Св. Дух в тайнството свещенство; следователно служителите на ереста, тъй катонямат върху себе си благодат, не могат и да я преподават и на другите,... не могат и да направят истински и спасителни извършваните от тях обреди. Затова еретиците се кръщават, когато стават православни.” (Протопр. Григорий Граббе. Книга правилъ. Част І, Монреал, 1971, с.  52-53.) 

47 правило: “Епископ или презвитер, ако отново кръсти някого, който е действително кръстен (т.е. кръстен е в истинската Христова Църква), или не кръсти осквернен от нечестиви (т.е. от еретици), да бъде низвергнат понеже се е надсмял над Кръста и смъртта Господни и не е различил свещеници от лъже-свещеници”

Тълкувания:

Зонара: Едно кръщение е предадено на християните. И така, който има кръщение според преданието на божествените апостоли и отци (защото това означава “действително”, слав. – по истине, гр. – kata alitheian), нечестиво е отново да се прекръщава. Също нечестиво е да не се прекръщават кръстените, които правилото нарича осквернени, защото еретическото кръщение е нечисто и подхвърля на голяма отговорност. Затова правилото и повелява да се подхвърлят такива на низвержение – един за туй, че въпреки църковното предание е извършил две кръщения, а друг за туй, че не е умил с божествената баня човека, осквернен с беззаконно кръщение... те се считат достойни за низвержение защото не различават благочестивите (православни) свещеници от лъже-свещениците (еретици)...

Еп. Никодим Милаш: ...От истинското кръщение, правилото различава лъжливото кръщение, което не е извършено от православен свещеник според учението на Църквата и което не само не очистя човека от греха, но напротив, осквернява го.

50 правило: “Епископ или презвитер, който извърши не три потапяния на едното тайнство, а едно потапяне в смъртта на Господа, да бъде низвергнат, защото Господ не е казал: “кръщавайте в Моята смърт”, а “идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух.”

Тълкувания:

Зонара: Трите потапяния правилото тук нарича три кръщения в едно тайнодействие, т. е. в едно кръщение. ... А да се потапя кръщаваният в светата купел един път... е нечестиво.

Славянская кормчая: Во святомъ крещении крестящихся погружати, а не обливати.

Еп. Никодим Милаш: В това правило се предписва да се извършва кръщението посредством трикратно потапяне на кръщавания във вода, и духовно лице, което не извършва по този начин кръщението, трябва да бъде низвергнато от сана си... Да се употребява при кръщението вместо потапяне обливане е строго забранено, освен при случаи на болест. Църквата строго е следила кръщението в обикновени случаи да се извършва само чрез потапяне, а не чрез обливане, та е забранявала дори да се приемат в клира лица, лица некръстени чрез потапяне, поради някои изключителни обстоятелства (Правило 12 на Неокес. събор).

65 правило. Клирик или мирянин, който се моли в иудейска или еретическа синагога, да бъде низвергнат от свещен чин и отлъчен от църковно общение.

68 правило: “Епископ, презвитер или дякон, който приеме от някого второ ръкоположение, да бъде низвергнат от свещен чин, както той така и оня, който го е ръкоположил, освен ако се установи, че е ръкоположен от еретик; понеже кръстени и ръкоположени от такива не могат да бъдат нито верни, нито служители на Църквата.”

Тълкувания:

Зонара: ...Ръкоположеният два пъти и оня, който го е ръкоположил, подлежат на низвержение, освен ако първото ръкоположение е било от еретици; защото нито кръщението на еретиците може да направи някого християнин, нито ръкоположението им ще го направи клирик. И така, ръкоположените от еретици отново да се ръкополагат няма опасност.

Валсамон: ...А тъй като ръкоположението и кръщението на еретици не прави ни клирици, ни верни, определено е без страх да се ръкополагат и да се кръщават ръкоположените или кръстените от еретици, защото станалото у тях се счита за нестанало.

Еп. Никодим Милаш: ...Правилото допуска изключение само в оня случай, когато ръкоположението е било извършено от еретически епископ и поради това е недействително 

Кръщението на еретиците не е нищо повече от „осквернена вода”(преп. Никодим Светогорец, Пидалион, с. 91) „окови на нечестието” (Апостолски Постановления, кн. 6, гл. 15).

Св. Киприян Картагенски: „Кръщението чрез потапяне е всеобщо и установено” (Писмо 59. Migne, PL, t. 4, col. 369)

Св. Кирил Йерусалимски: „При потапянето във водата нищо не се вижда, подобно на нощта; но при изваждането от водата вие сте като в ден.” (Тайноводствени слова 2, 4. Migne, PG, t. 33, col. 1069).

„Дидахи” („Учение на 12-те апостоли”): „Ако нямаш течаща вода, кръсти в друга вода; ако не можеш да кръстиш в студена, кръсти в топла. Ако нямаш нито едното (т.е. вода), нито другото (топла вода), излей върху главата три пъти вода” - съвсем ясно се говори за изключение в практиката на кръщението, което само при недостиг на вода или при болест на кръщавания, т.е само при нужда, може да се извърши чрез обливане.

Св. Киприян Картагенски: „Само при изключителни случаи (при болест) се допуска кръщение чрез обливане или поръсване.”  (Писмо 69, 12).

Преп. Теодор Студит: „Евхаристията на еретиците е отровен хляб” (Творения. Т.2. СПб. 1908. Ч.2, с. 532.)

Блаж. Иероним Стридонский: Причастието на еретиците е храна на демоните!

Преп. Иоанн Дамаскин: „С всички сили да се пазим, нито ди приемаме причастие на еретици” – срв. Апост. 46, защото: „Еретическата евхаристия съединява с дявола..., помрачава..., убива” (Преп. Теодор Студит. Творения. Т.2. Ч.3, с. 742-743.)

Преп. Теодор Студит: „Наистина, откакто е въведена ереста, то отлетял е Ангелът – хранител от техните храмове и те са станали обикновени постройки” (Творения. Т.2. Ч.3, с. 622-626.)

Правило на Тимотей Александрийски:

Въпрос 9

Трябва ли свещенослужител да се моли в присъствие на ариани или на други еретици; или ще му бъде ли във вреда, когато в тяхно присъствие извършва молитва или свещенодействие?

Отговор

През време на литургията дяконът, пред самото време на целуването, възглася: които сте вън от общение, излезте. Затова такива не трябва да присъстват, ако не обещаят, че ще се покаят и че ще напуснат ереста.

Правила на Лакодикийския събор:

Правило 6

Да не се допускат еретици да влизат в Божия дом, докато са още в ереста си.

Правило 9

На църковни лица не се позволява да отиват на молитва или за лекуване на гробища на всякакви еретици, или в така наричани у тях мъченически места. А ония, които отиват, ако са верни, нека бъдат лишени от църковно общение за известно време. Ония пък, които се каят и изповядват греха си, нека бъдат приемани в общение.

Правило 32

Не се позволява да се приемат благословения от еретици, понеже те са повече пустословия, отколкото благословения.

Правило 33

Забранява се моленето с еретик или с разколник.

Правило 15 на Двукратния Константинополски събор 861 г.

Презвитер, епископ или митрополит, ако се осмели да прекъсне общение с патриарха си и не споменава, според както е определено и установено, името му на божествени служби, а преди съборно решение и окончателното му осъждане произведе разкол, да бъде съвършено изключен от свещенство, ако се докаже тази беззаконна постъпка. Впрочем това е определено и потвърдено относно ония, които само под предлог на някои обвинения отстъпват от предстоятелите си и произвеждат разколи, като рушат единството на църквата. Защото ония, които се отделят от общение със своя предстоятел поради някои ереси, осъдени от светите събори или от отците, т.е. когато той открито проповядва ерес и явно учи това в църквата, такива не само не ще подлежат на каноническо наказание за това, че преди да има съборно решение са се отделили от такъв епископ, а, напротив, ще заслужат чест, която се пада на православни, понеже те не са осъдили епископи, а лъжеепископи и лъжеучители, и не са разсекли с разкол единството на църквата, а, обратно, побързали са да освободят църквата от разколи и разцепвания.

11/24 май - Служба на Св. равноапостолни Методий и Кирил, първоучители славянски

На Господи воззвах, глас 2:

С какви похвални венци да увенчаем богомъдрите учители, велегласните проповедници на Светата Троица, които просветиха със светлината на Евангелието славянските народи, тънещи в тъмата на незнанието и смъртната сянка? Чрез тях и ние, като дива маслина се присадихме към доброплодния корен на Православието и приехме от Христа Бога мир и велика милост.

С какви похвални песни да възпеем богомъдрите учители – Методий пустинолюбителя, който чрез безмълвието се обогати с плодовете на Светия Дух, и златословесния Кирил, който чрез стремежа към любомъдрието придоби небесната Премъдрост и посрами безумните слова на неразумните агарянски мъдреци? Чрез тия двама братя, Христос, нашият Бог, ни дари с велика милост.

С какви песнословни украшения да възхвалим богомъдрите учители – Методий, който презря всички красоти на този свят заради любовта Христова и в ангелски образ се причисли към войнството на Небесния Цар, и Кирил, който от детинство избра за съжителка Премъдростта и умножи дадените от Бога таланти за Негова слава? Чрез тях и ние познахме вечносъществуващата Троица – Отца и Сина и Светаго Духа като Бог Един и имаме от Христа Бога велика милост.

С какви духовни песни да възвеличим богомъдрите учители, които заради спасението на славянските народи, апостолски се потрудиха за просвещаването им със светлината на богопознанието, чиято затворена врата отворихте за нас с изобретяването на славянските писмена; и влизайки през нея, ние разбираме тайнството на Евангелието Христово и приемаме от Христа Бога мир и велика милост. 

Слава, глас 6: Елате, любители на празниците, да възпеем с похвални песни апостолските единомишленици, похвалата за йерарсите, просветителите и горещите застъпници на славянските народи, и да кажем: „Радвай се, Кириле, изкована от злато тръба на богословието, изяснил тайнството на Светата Троица чрез подобието на слънцето и така затворил злохулните мохамедански уста! Радвай се с него и ти, Методие, подвизавал се единомислено с Кирил в молитвите и трудовете!“. И сега, о, отци всеблажени, непрестанно се молете на Христа Бога за нас, които с любов ви величаем! И ныне, на празника.

На литията:

Слава глас 6: Празнувайки благочестиво паметта на нашите просветители, о, люде, нека викнем с благодарност: „Радвайте се, светилници пресветли, озарили славянските страни със светлината на богопознанието; радвайте се, добри пастири, събрали в едно разпръснатите в дебрите на неверието словесни овци и привели ги към Пастиреначалника Христа; Него величаейки, ние вас облажаваме!”.

Стиховни стихири, глас 8. Подобен: О преславнаго чудесе…

Равноапостолни учители Кириле и Методие, със светлината на вашия живот просияхте като небесни звезди на църковното небе и с мрежите на вашето учение уловихте за Христа славянските народи, и така се устремихте към непристъпната Светлина, където сега пребъдвате заедно със ангелите; затова принесете молитва пред Господа за нас, които празнуваме вашата свята памет.

Стих: Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват.

Дойдете любители на празниците, да възвеличим учителите, равнопрестолни на апостолите и слава на славяните, чрез които се освободихме от бесовската измама и приехме светлината на Христовото благовестие, познахме предвечното Слово и се избавихме от греховния мрак.

Стих: Устата на праведния се поучават в премъдрост и езикът му ще изрече прав съд.

Богомъдри Кириле и боголюбиви Методие, апостоли и първоучители на славянската Църква, застъпници на верните, ревнители на благочестието и сладкогласни инструменти на Светия Дух, като имате сега голямо дързновение пред Началника на пастирите – Христос, молете Го за нас, които празнуваме вашата  всепочитана памет, да издигне от тлението нашия живот като Многомилостив. 

Слава, глас 8: Радвай се, свещенна двоице, която ни озари със светлината на богопознанието - Кириле, живоносни изворе на духовна мъдрост, който напои измъчваните от жажда славянски народи, и Методие, чиста обител на молитвата, в която израстна семето на благовестието. Като стоите пред Христос в слава, усърдно Му се молете, та заедно с вас да Го величаем и превъзнасяме във всички векове. И ныне, на празника.

Тропaр, глaс 4:

Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, молете Владиката на всички да утвърди славянските народи в православие и единомислиe, да умири света и да спаси нашите души.

Първи седален, глас 3:

Кириле и Методие, молете усърдно живоначалната Троица, Която непрестанно славят ангелските сили и Която велегласно проповядвахте сред народите и пред Която сега стоите в непристъпна светлина, да ни дари опрощение на дълговете и да избави от вечното осъждане нас, които с любов почитаме вашата памет. Слава и ныне, на празника.

Втори седален, глас 5:

Нека днес се радват славянските народи, празнувайки светло свещената памет на богомъдрите учители, защото чрез тях се начена да се извършва божествената литургия и цялото църковно служение на сродните нам славянски езици и така ни се даде неизчерпаемия извор на водата, течаща към вечния живот; пиейки от нея няма да престанем да ви величаем, Кириле и Методие. А вие, радвайки се в славата на светиите, молете се усърдно да се спасят нашите души. Слава и ныне, на празника.

Полиелей, величание:

Величаем ви, свети равноапостолни Методий и Кириле, които просветихте всички славянски страни със своите учения и към Христа ги приведохте.

Избран псалом, светителски

Седален след полиелея, глас 4:

Елате велегласно с хвалби да почетем нашите просветители, защото те нахраниха с манната на богомъдрото учение славянските народи, които дотогава погиваха от глад по словото Божие и ги просветиха подобно слънчев лъч, превеждайки им Благовестието на сина на гърма на сроден тям език. И ние, приемайки от тях озарение, с благодарност им зовем: „Радвайте се, Кириле и Методие винаги прославяни!”

1-ви антифон на 4-ти глас,

Прокимен, глас 4: Твоите свещеници ще се облекат в правда и Твоите преподобни ще се възрадват. Стих: Чуйте това, всички народи, отворете слух всички, които живеете по вселената.

Стихира след 50 псалом, глас 6:

Елате, любители на празниците, да възпеем с похвални песни апостолските единомишленици, похвалата за йерарсите, просветителите и горещите застъпници на славянските народи, и да кажем: „Радвай се, Кириле, изкована от злато тръба на богословието, изяснил тайнството на Светата Троица чрез подобието на слънцето и така затворил злохулните мохамедански уста! Радвай се и ти с него, Методие, подвизавал се единомислено с Кирил в молитвите и трудовете!“. И сега, о, отци всеблажени, непрестанно се молете на Христа Бога за нас, които с любов ви величаем!

Канон, глас 3:

Песен 1

Ирмос: Господ, Който в древност с божествена заповед събра водите в едно и за израилския народ раздели морето - Той е нашият препрославен Бог; Него възпяваме, защото Се прослави.

Припев: Свети първоучители Кириле и Методие, молете Бога за нас.

Желаейки да отхвърлиш светската суета, преподобни Методие, ти остави всички хубости на тоя свят и воювайки в ангелски образ с невидимите врагове послужи на единия Бог, възпявайки Го с радост: „Него единствен възпяваме, защото Се прослави!”

От пелени ти се показа като избран съсъд, Кириле блажени, и беше чужд на юношеските падения, възлюбвайки божествената Мъдрост; и така просветен с ученията на православната Църква, сам стана за мнозина учител и просветител.

Слава: Обилно напоени с водата на вашите учения, славянските страни и до днес принасят на Владиката Христа благоприятни плодове. Затова ви облажава светата Църква и зове: „Избавете ни от беди, угодници Христови!”

И ныне: Водите на греха нахлуха в моята душа, Владичице, и затънах в тинята на страстите, но към Тебе прибягвам, Всенепорочна, усмири бурята на нечистите ми помисли и ме дари с мирно устроение.

Песен 3

Ирмос: Всевишни Вседържителю, Който от небитие изведе цялото творение, сътворявайки го чрез Словото и усъвършенствайки го чрез Духа, утвърди ме в Твоята любов.

Като вложи в сърцето си Господните слова: „Който иска да върви след Мене, нека вземе кръста си...”, ти възложи на плещите си кръста на монашеския живот, преподобни Методие, и последва Христа; моли Го и мене – хладния да утвърди в Своята любов.

Този, Който в древност показа на Йаков в сънно видение стълбата, възлизаща на небесата, Той Същият и тебе, свети Кириле, още като младенец в дивен сън те сгоди с девицата София, а Тя бе седящата на Божия престол Премъдрост, Която те утвърди в любовта на Всевишния.

Слава: Бог всичко сътвори от нищо и вас, отроци достойни за удивление от майчина утроба, освети като избрани Свои съсъди, за да понесете името му пред народите. Затова празнувайки свещената ви памет, молим ви, Кириле и Методие, колебаещите се наши умове да утвърдите в правата вяра.

И ныне: Като дарила мир на света и родила Началника на тишината, укроти вълните на моите страсти, Пречиста, и ме утвърди на камъка на безстрастието.

Кондак, глас 3:

Нека почетем свещената двоица наши просветители, които с превода на божествените писания ни откриха извора на богопознанието; от него и до днес черпим неоскъдно и ви облажаваме, Кириле и Методие, които стоите пред престола на Всевишния и горещо се молите за нашите души.

Икос: Просиялите в добродетели проповедници на благочестието, истинските стълбове и основи на Църквата, тръби на божествените Христови догмати, богоносните отци Методий и Кирил, елате, верни, да възхвалим. Защото те отблъснаха от нас мрака на незнанието и изгориха нечестието на ересите с огъня на Духа; превеждайки Писанията, те претвориха славянския род от дива в благоплодна маслина и чрез божественото кръщение го приведоха във вярата Христова, изпълвайки вселената с множество чудеса. Затова днес те като венценосци предстоят пред Вседържителя Бога и ние викаме към тях: „Божествени отци и равноапостоли, чрез своето застъпничество дарете на всички славянски народи твърдост в правоверието и единомислие и горещо се молете за нашите души!”

Седален, глас 4:

Светата и единосъщна Троица ти уподоби на слънцето, Кириле боговдъхновени, посочвайки, че то е сътворено на небето, за да бъде видим образ на Светата Троица, казвайки: „Подобие на Бог Отец е слънчевият кръг, който няма начало, нито край; и както от слънчевия кръг извират лъчите на светлината, просветлявайки света, така от Бог Отец Се ражда Синът – Сиянието на Отца; а топлината, която оживотворява вселената, изливаща се от същия кръг заедно с лъчите, е подобие на Светия Дух, Който изхожда от Същия Отец.” Слушайки твоето дивно учение и ние се покланяме на Единия Бог – Троица, облажавайки и твоята памет, всеблажени отче.

Песен 4

Ирмос: Ти яви Своята велика любов към нас, Господи, предавайки на смърт Единородния Си Син; затова с благодарност Ти зовем: слава на Твоята сила, Господи.

Положил си спазването на заповедите като крайъгълен камък, върху който изгради храма на своята душа, преподобни Методие, правейки я обител на Светия Дух; аз пък, бидейки обиталище на греха, към теб прибягвам, всеблажени, очисти ме с росата на твоите молитви, за да викам с благодарност: „Слава на Твоята сила, Господи!”

 „Дай ми да разбера кое е угодно на Тебе, Владико” – викаше ти, блажени Кириле, когато с младия цар се обучаваше на книжната наука. Заради това, заедно с външната философия, ти свише прие духа на Премъдростта и страха Божи, но счете за нищо земната мъдрост, викайки: „Слава на Твоята сила, Господи!”

Слава: Ти положи като печат върху своето сърце любовта към своя Създател, всеблажени. Затова отхвърли земната невеста и славата на тоя свят, Кириле, и като птица бягаща от мрежите на ловците, ти достигна в тихото пристанище на монашествуващите и се облече в дрехата на радостта, пеейки с Методий: „Слава на Твоята сила, Господи!”

И ныне: Като положа пред себе си моите беззакония и неправди виждам, че те са повече от морския пясък. Към Тебе прибягвам, Всенепорочна, изцели раните на моята душа, за да викна с благодарност към Родения от Тебе: „Слава на Твоята сила, Господи!”

Песен 5

Ирмос: Като видя образно Бога, превъзнесен на престол и носен от ангелите на славата, Исая викаше: „О, окаяният аз, защото видях въплъщаващия Се Бог, незалязващата Светлина, Която просвещава света!”

Като благоуханна лилия ти разцъфна в пустинята, преподобни Методие, украсявайки душата си с молитви, бдения и пост и като поживя равноангелно на земята, сега с ангелите светло съзерцаваш незалязващата Светлина, Която просвещава света.

Молейки се в пустинята на Оня, Който е носен от ангелите на славата, Кириле, ти бе върнат в царствения град, защото така бе потребно и украси се със сана на свещенството, за да покажеш пътя на спасението на човеците, просвещавайки ги със светлината на ученията и принасяйки безкръвната жертва за всички на незалязващата Светлина, Която просвещава света.

Слава: Като неизчерпаем извор на Премъдростта се яви ти, богоносни Кириле, когато бе изпратен от царя за прение със сарацините, хулещи Пресветата Троица, защото те не можаха да те потопят с мътните води на злото си учение, понеже ти свише беше озарен от незалязващата Светлина.

И ныне: Бидейки като безплодно дърво, как не се боя от страшното посичане, о окаяният аз? Скоро се притечи към Богоблагодатната, душо моя, защото, ако Тя не се застъпи за тебе, няма да видиш незалязващата Светлина, Която озарява света!

Песен 6

Ирмос: Обгърна ме греховната бездна и изнемогва духът ми; но простри, Владико, Своята силна ръка и както Петър ме спаси.

„Ето, Божието естество е като морската бездна, непостижимо за ума и неизречимо със слова”, - рекъл си на мохамеданите, премъдри Кириле – „и който иска да преплува тая бездна без светото Евангелие потъва, не знаейки да пее: „Владико, както Петър ме спаси!”.

Потънали в бездната на лъжливия разум, мохамеданите тайно ти предложиха смъртоносна отрова, но Христос, Който в Евангелието каза: „Дори и нещо смъртоносно да изпиете, няма да ви навреди”, те запази жив и те върна с чест в царствения град. А ти, достойно облажаван от царя и патриарха, не се възгордя, но не престана да пееш: „Владико, както Петър ме спаси!”

Слава: Божественият Дух в древност рече: „Отделете ми Варнава и Савел за делото, за което ги призовах!” Подобно и вас, преподобни отроци, Той повели да ви изпратят в славянските страни и така людете, седящи в тъмнина и смъртна сянка, да се просветят с вашите учения и да викнат: „Владико, както Петър Ти ни спаси!”

И ныне: Обгърна ме последната бездна на греховете и цял съм в трепет, ужасен от безконечното потъване! Затова Ти принасям молитва, Пренепорочна, помилвай моята страстна душа, простри ръката си като блага и както Твоя Син спаси Петър, така и мен, Владичице, спаси.

Кондак и икос на празника

Песен 7

Ирмос: В древност отроците не се поклониха на златния персийски идол, но посред пещта пееха: „Боже на отците ни, благословен Си!”

В началото, пребъдвайки сам с Единия Бог, ти превърна душата си в богонасаден рай, Методие, а после, отивайки на апостолска проповед заедно с богомъдрия Кирил, ти се потруди и в славянските страни, където като неизгарящи от огъня на нечестието отроци възпявахте: „Боже на отците ни, благословен Си!”

Иудеи и сарацини ти обори, премъдри Кириле, и хазарската страна просвети със светото кръщение, освобождавайки множество пленници и претворявайки в безводната пустиня горчивата вода в сладка. А людете, спасени чрез теб, възпяваха: „Боже на отците ни, благословен Си!”

Слава: Били сте избрани съсъди, отроци преподобни, да понесете името Господне пред народите, затова и други славянски страни пожелаха да се озарят от вашите учения. А вие, предпочели да замените насладата от безмълвието с апостолските трудове, та да придобиете за Христа множество души, задно с тях възпейте: „Боже на отците ни, благословен Си!”

И ныне: Съсъд изпълнен със страсти съм аз, пресвета Богородице Дево, и се боя от вечната смърт и огненото наказание. Но Ти, Пречиста, спаси ме загиващия, препаши със сила моя дух, та като разкъсам греховните вериги да възпея с благодарност: „Родителко на Избавителя на пленените, благословена си!”

Песен 8

Ирмос: Веществения огън с невеществен пламък изгориха богосъзерцателните отроци и пееха: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”

Винаги озаряван от нетварната светлина на благодатта, ти прие сана на свещенството, блажени Кириле, и чрез подкрепящия те Дух Свети, ти извая славянските букви, за да се просветят народите, имайки преведени на сроден език боговдъхновените книги и да възпеят: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”

Неземните слова на сина на гърма: „В начало бе Словото”, като начало на нашата вяра гръмко първо възвестихте, о отци всехвални. После сладкогласния псалтир преведохте със славянски думи, чрез които и днес светата Църква, радвайки се вика: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”

Слава: Обогатихте ни с невеществени съкровища, о дивни отци, защото божествената литургия на славянските езици започна от вас да се извършва. Бидейки причастни на тая благодат и до днес ние възпяваме Бога, казвайки: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”

И ныне: Обгърна ме огънят на изкушенията и злите беди, но към Тебе прибягвам, Богородице Дево, не пренебрегвай моленията на Твоя раб, избави ме от задържащите ме в плен страсти, та благославяйки да Те славословя и да превъзнасям името Ти во веки.

Песен 9

Ирмос: Теб – неизгарящата къпина и свята Дева, Майка на Светлината и Богородица, надежда за всички нас, ние величаем.

Кой може по достойнство да те възхвали, Методие всеславни? Кой ще изброи подвизите и трудовете ти, които по апостолски понесе заради спасението на заблудените човеци, Кириле? Но ние, които от вас се научихме да славим всевишния Бог на сродни нам езици, единодушно и вас заедно с Него величаем.

Когато извърши делото и премина попрището на живота, Кириле блажени, свише ти получи известие за своята кончина, която прие и радостно запя: „За тия, които ми рекоха: „Да влезем в дворите Господни” се възвесели духът ми!”. И жадуващ за небето, с душа се възнесе там, където заедно с небесните сили винаги възпяваш единосъщната Троица.

Слава: Приемайки епископството на моравската църква, преподобни Методие, ти понесе много трудове и подвизи, възвестявайки светата вяра и претърпя много беди и гонения; а сега заедно със свети Кирил, радвайки се на небето, молете се за нас, та винаги да ви величаем като наши застъпници и ходатаи.

И ныне: По-висша от ангелите и по-почитана от херувимите, чрез посредничеството на светите Кирил и Методий, смили се над нашето смирение, молим Те, и изведи ни от греховната дълбина, избави ни от вечното осъждане, та заедно с тях Тебе, Майко на Светлината и Богородице, надеждо за всички нас, да величаем.

Светилен, глас 3:

Свети учители, празнувайки вашата светла памет, ние - народите, които обогатихте със съкровищата на благовестието, молим ви усърдно: утвърдете ни върху камъка на вярата Христова и запазете в мир живота ни. Слава и ныне, на празника.

Хвалитни, глас 4:

Кириле и Методие богомъдри, следвайки апостолските стъпки и тръгвайки единомислено да търсите заблудените души, вие като бързо летящи орли обиколихте славянските страни, които озарихте със светлината на богопознанието и преведохте нашите души към Човеколюбеца Иисуса; молете Го да избави от смърт и напасти тия, които с вяра почитат вашата всечестна памет!

Работници на Христовото лозе, насадители на благочестие-то, трудейки се с усърдие вие намерихте като загубената драхма славянските народи и ги връчихте на Човеколюбеца Иисуса в съкровищницата на вечния живот, където се радвате заедно с ангелите; молете Го да избави от смърт и напасти тия, които с вяра почитат вашата всечестна памет!

Поборници на Светата Троица и наставници на заблудените, оборвайки мохамеданското злословие и посрамвайки иудейското нечестие, побързайте да съхраните Църквата, в която принесохте вашите богоугодни трудове, невредима от вражите нападения и благоугодна за Човеколюбеца Иисуса; молете Го да избави от смърт и напасти тия, които с вяра почитат вашата всечестна памет!

Слава, глас 6: Елате, народи, благочестиво да отпразнуваме паметта на славянските просветители и с благодарност да извикаме: „Радвайте се, пресветли светилници, които озарихте славянските страни със светлината на богопознанието! Радвайте се, добри пастири, които погиващите в дебрите на зловерието словесни овци приведохте към Пастиреначалника Христа и ги събрахте в Неговата кошара!“. Молете Христа Бога всички да се спасим.

И ныне, на празника

5/18 май Св. вмчца Ирина

На Вечернята, стихири на Господи воззвах, глас 1, подобен:  Всехвальни мученицы:

Прекрасно облечена в багреница, обагрена с твоята кръв, всепочитана Ирино, ти побърза към Онзи, Когото пожела - Царя, Създателя и Господаря на всички, от Когото наистина получи побéден венец. С Него царуваш сега като девица и мъченица, о многострадална.

Ти изтърпя яростта на палещия огън и разкъсването на цялото ти тяло, всехвална и всепочитана Ирино, очаквайки небесните награди, които Иисус Сам е приготвил за онези, които Го обичат и горещо Го желаят като най-прекрасен Младоженец на душите им.

Услаждана от Христовата любов,  ти презря боговете на езичниците и техните бездушни истукани, Ирино славна, и на онези, които те гледаха се показа като издигнат стълб на богопознанието, защото пострада, извървя пътя и опази вярата си непорочна.

Тропар, глас 4:

Твоята агница, Иисусе, Ирина зове с висок глас: Теб, Женише мой, обичам, и Тебе търсейки, страдам и се съ-разпъвам и се съпогребвам с Твоето кръщение и страдам заради Тебе, за да живея с Тебе. Но като жертва непорочна приеми ме с любов, пожертвала се за Тебе: по нейните молитви, като Милостив, спаси нашите души.

Канон, глас 4

Песен 1

Ирмос: Ще те възпея, Господи Боже мой, защото ни изведе от египетското робство и покри с водите фараоновите колесници и войски.

Припев: Света великомъченице Ирино, моли Бога за нас.

Ти, Който си венец на страстотерпците, Христе, по молитвите на тази великомъченица дай мир на света и неувяхваща слава на тези, които Те възпяват.

Сияеща със зарите на девството, украсена с красотата на твоето мъченичество, великоименита Ирино, ти предстоиш пред твоя Жених.

Моли твоя Жених, богомъдра Ирино, да бъде милостив към църквите и да даде прошка на съгрешенията на тези, които те почитат.

Пресвета Богородице, спаси нас.

Свята Дево, Ти роди неизказано и свръх-разумно Бога Слово, Който прие плът и стана като нас.

Песен 3

Ирмос: Лъкът на силните изнемогна, а немощните се препасаха със сила, затова в Господа се утвърди моето сърце.

Припев: Света великомъченице Ирино, моли Бога за нас.

Почувствала и приела благодатта на Този, Който изля миро и изпълни с благоухание цялата вселена, ти въздигна ума си към Него, славна мъченице.

Имала си Бога за помощник и защитник в твоите подвизи, премъдра мъченице; затова приемайки венец, победила си мъчителя.

Ти си била непреклонен стълб на добродетелите, обител на благочестието, мъжеството и целомъдрието, всехвална мъченице.

Пресвета Богородице, спаси нас.

Смъртта бе победена, когато се докосна до Родилия се от Теб, Всенепорочна Дево, затова Те наричаме начатък на безсмъртието.

Кондак, глас 4:

Преукрасена с красотите на девството, девице, в страданието си бе най-красива, Ирино, обагрена с твоите изтекли кърви, но потъпкала прелестта на безбожието; затова прие почестите на победата от ръката на твоя Създател.

Седален, глас 8:

Велик покой ти се даде, мъченице, когато ти се раздели с плътта след многото страдания, защото, радвайки се, Женихът те прие в небесата цялата в светлина, блестяща със страданията и те въведе радостна в божествения чертог.

Песен 4

Ирмос: Проповядвайки Твоето явяване и пришествие на земята, Христе Боже, пророкът с веселие зовеше: „Слава на Твоята сила, Господи!”

Припев: Света великомъченице Ирино, моли Бога за нас.

Христос, Който ти даде Своя мир и те видя, че служиш на мира, Ирино едноименна на ми-

ра, те изпълни с мъжествен разум и сила.

Превъзмогвайки с крепко усърдие женската немощ, преблажена мъченице, ти твърдо изобличи служителите на заблудата.

Проявявайки божествено търпение, ти потъпка дързостта на мъчителите, зовейки към своя Жених: слава на Твоята сила, Господи!

С непрестанни песнословия и молитви, богомъдра мъченице, ти възпя Владиката и като отиде при Него, съзерцаваш неизказаната слава.

Пресвета Богородице, спаси нас.

С радостни и весели гласове, Пречиста, ние, които заради тебе се спасихме викаме: Дево всепочитана, радвай се, всевъзпявана Богородице.

Песен 5

Ирмос: Просвети ни, Господи, и ни избави от мъглата на прегрешенията, Благий, като ни даруваш Твоя мир.

Припев: Света великомъченице Ирино, моли Бога за нас.

С мъжествен разум, славна мъченице, ти пред всички изповяда открито Христа Бога и с твърдо слово, страстотерпице, посрами противника - враг.

Пожелала си да последваш Христовите страдания и с гореща вяра си го сторила, подражавайки  в страданията на Владиката, пребогата с добродетели мъченице.

С твоята мъдрост и богословие, славна мъченице, ти приведе към Христа полкове от мъченици, които с истинни слова научи на тайните на вярата.

Пресвета Богородице, спаси нас.

Като научихме тайната за Твоето зачатие и за неизказаната и божествена Твоя Рожба, сега ние благочестиво Те възпяваме с песни, всевъзпявана Богородице Дево.

Песен 6

Ирмос: Предизобразявайки тридневното Ти погребение, пророк Йона в утробата на кита, молейки се викна: избави ме от тлението, Иисусе, Царю на силите!

Припев: Света великомъченице Ирино, моли Бога за нас.

Ти поправи падението на прамайката ни Ева, страстотерпице, потъпквайки силата на врага и побеждавайки неговата гордост чрез божествената благодат.

Притежавайки сила на разума, Ирино, доблестно се съпротиви на мъчителя и се увенча с победен венец от Христа Бога.

В кървите на страданията, чиста мъченице, ти направи още по-прекрасна естествената твоя красота, предавайки се на доблестни подвизи, добра дево.

Пресвета Богородице, спаси нас.

Боговидецът Мойсей разбра тайната на Твоето раждане, Пречиста Богородице, виждайки горящата, но неизгаряща къпина, Приснодево.

Песен 7

Ирмос: Някога във Вавилон отроците Авраамови потъпкаха пламъка на пещта и пеейки зовяха: „Боже на отците ни, благословен си!

Припев: Света великомъченице Ирино, моли Бога за нас.

Като предстоиш увенчана пред престола на твоя Владика, мъченице, запази тези, които с вяра викат: Боже на отците ни, благословен си!

Досточудна мъченице Ирино, ти се удостои да ликуваш в небесните селения, зовейки: Боже на отците ни, благословен си!

Искайки да съзерцаваш красотата на твоя Възлюбен, Ирино, ти претърпя болките от мъченията, зовейки: Боже на отците ни, благословен си!

Пресвета Богородице, спаси нас.

Като следваме словата на Твоите уста, Богомайко, ние с вяра Те облажаваме, викайки към Твоята Рожба: Боже на отците ни, благословен си!

Песен 8

Ирмос: Благочестивите отроци в пещта бяха спасени от Отрока на Богородица: тогава – предизобразяван, а сега – действителен; Той свиква цялата вселена да ти пее: „Всички твари, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!”.

Припев: Света великомъченице Ирино, моли Бога за нас.

Ирино блажена, ти доблестно пострада и победи мъчителя, имайки непобедимо оръжие – силата на твоя Владика, Който ти съдействаше; затова си пеела: възпявайте Господа и Го превъзнасяйте во веки.

Наранена от юношеска любов ти тръгна след своя Жених, носейки на твоето тяло Неговите страдания и рани, мъченице, пеейки: възпявайте, твари, Господа и Го превъзнасяйте во веки.

С твоето търпение в мъките, Ирино увенчана, ти се надсмя над онези, които се надяваха на суетата и безбожието, преславна мъченице, и с вяра пееше: възпявайте, твари, Господа и Го превъзнасяйте во веки.

Пресвета Богородице, спаси нас.

Вселявайки се в Твоята утроба, Богомайко, Божията Премъдрост си създаде храм разумен и одушевен и спаси света, който вика: възпявайте, твари, Господа и Го превъзнасяйте во веки.

Песен 9

Ирмос: Чрез недъга на непослушанието Ева проклятие донесе, а ти, Богородице Дево, чрез процъфтяването на Твоята утроба даде благословение за света; затова всички Тебе величаем.

Припев: Света великомъченице Ирино, моли Бога за нас.

Ликувайки около твоя Възлюбен във висините, добра девице, изпроси мир за тоя свят, Ирино, и прошка на греховете за тия, които с вяра почитат твоята светоносна и свещена памет.

Като мъченица и дева Христос те посели в чертога, където заедно с девиците и с войнствата на мъчениците се радваш, всехвална венценосна Ирино; затова всички тебе облажаваме.

Единственият Цар над всичко и Творец на правдата, отваряйки небесните врати, прие твоята непорочна душа, Ирино, едноименна на божествения мир, затова всички тебе облажаваме.

Пресвета Богородице, спаси нас.

Като имаш пред твоя Син непосрамващо дръзновение, Пренепорочна Дево, помоли Го да изпрати мирно устроение на света и единомислие на всички църкви, та всички да Те величаем.

10/23 февруари - Проповед на празника на св. Харалампий

25 декември / 7 януари Рождество по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос

Всенощно бдение

Велико повечерие

Стихири на литията, глас 1, от преп. Йоан Дамаскин:

Нека днес се възвеселят небето и земята според пророчеството; ангели и човеци духовно нека тържествуват, защото Бог, раждайки се от Девата Се яви в плът на тия, които седяха в тъмнина и сянка; пещерата и яслите Го приеха, пастирите проповядват чудото; мъдреци от изток във Витлеем дарове принасят; а ние да Му принесем макар и с недостойни уста хвала по ангелски: „Слава във висините Богу и на земята мир, защото дойде Очакваният от народите, дойде да ни спаси от робството на врага!”.

Небето и земята днес се събраха при родилия Се Христос; днес Бог дойде на земята, а човекът се въздигна в небесата. Заради човека, днес в плът е видим Този, Който е невидим по природа. Затова и ние, славословейки, нека Му възкликнем: „Слава във висините Богу, и на земята - мир, който ни дари Твоето пришествие, Спасителю наш, слава Тебе!”

Днес чувам във Витлеем безплътните да пеят: „Слава във висините Богу, Който благоволи на земята да настане мир!” Сега Девата е по-широка от небесата, защото Светлина възсия за помрачените и възвиси смирените, които като ангелите пеят: слава във висините Богу!

Като видя създадения по Свой образ и подобие човек, погинал поради престъплението, Иисус слезе, прекланяйки небесата и Се всели без изменение в девствената утроба, за да обнови в нея изтлелия Адам, който вика: „Слава на Твоето явяване, Избавителю мой и Боже!”.

Слава, глас 5: Мъдреците - персийските царе, познали ясно родилия Се на земята Цар Небесен, водени от светлата звезда, достигнаха във Витлеем, носейки избрани дарове: злато, и тамян, и смирна; и падайки пред Него, поклониха Му се, защото видяха в пещерата Вечния, лежащ като Младенец.

И ныне, глас 6, от патр. Герман: Днес ликуват всички ангели на небесата и радват се човеците, тържествува цялото творение, заради родилия Се във Витлеем Спасител и Господ; защото прекрати се цялата идолска заблуда и Христос царува во веки!

Стиховни стихири, самогласни, от патр. Герман, глас 2:

Велико и преславно чудо стана днес: Девата ражда и утробата Й не изпитва тление; Словото Се въплъщава и не Се разлъчва от Отца. Ангелите с пастирите славят и ние заедно с тях зовем: „Слава във висините Богу и на земята - мир!”.

Стих: От утроба преди денница родих Те, кле се Господ и няма да се разкае.

Глас 3. Днес Девата ражда Твореца на всичко, Едем Му принася пещерата, а на пребиваващите в тъмнина звездата показва Слънцето - Христа. Мъдреците се поклониха с дарове, просвещавани от вярата и пастирите видяха чудото, докато ангелите възпяваха и казваха: „Слава във висините Богу!”.

Стих: Рече Господ Господу моему: „Седни от дясната Ми страна, докле положа враговете Ти в подножието на нозете Ти.“

Когато Господ Иисус Се роди във Витлеем Иудейски, от изток дойдоха мъдреци и се поклониха на въ-човечилия Се Бог; и като отвориха усърдно своите съкровищници, те Му принесоха драгоценни дарове: чисто злато – като на Цар на вековете; и тамян – като на Бог на всичко; а като на тридневен Мъртвец – смирна за Безсмъртния. Всички народи, елате да се поклоним на Родилия Се за спасението на нашите души.

Слава, глас 4, от преп. Йоан Дамаскин: Весели се, Йерусалиме, тържествувайте всички, които обичате Сион! Днес древните вериги на Адамовото осъждане се разкъсаха и ни се отвори раят; змията беше победена, защото сега видя като Майка на Създателя тази, която някога прелъсти. О, каква дълбина на богатство, премъдрост и знание у Бога! Тази, която донесе смърт на всяка плът и бе оръдие на греха, стана начало на спасението на целия свят чрез Богородица; защото от Нея се ражда Младенец – Всесъвършеният Бог и с раждането Си запечатва девството Й, развързвайки греховните веригите чрез пелените Си и чрез Своето младенчество изцелява Евините скръбни родилни мъки. Затова нека да ликува цялото творение и да играе, защото Христос дойде, за да го обнови и да спаси душите ни.

И ныне: В пещера Се Ти посели, Христе Боже, и ясли Те приеха, а пастирите с мъдреците Ти се поклониха. Тогава се изпълни проповядваното от пророците и ангелските сили се удивяваха, зовейки така: „Слава на Твоето слизане, Единствен Човеколюбче!”.

Тропар, глас 4: Твоето Рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото чрез него тези, които служеха на звездите, от звездата се учеха да се покланят на Теб, Слънцето на правдата, и да познават Теб – Светилото свише. Господи, слава Тебе!

На Утренята, на Бог Господ: тропар на празника – 3.

Първи седален, глас 1: В яслите на безсловесните заради нас Си Се положил, дълготърпеливи Спасителю, ставайки Младенец по Своя воля; пастирите Те възпяха заедно с ангелите, зовейки: „Слава и хвала на Този, Който Се роди на земята и обожи природата на земнородните – Христос, нашия Бог!”. Слава, и ныне, същият.

Втори седален, глас 3: Ти носи в утробата си въплътен Предвечния и Непостижимия, Съ-вечния на невидимия Отец, Богородице, Един от неслитната Троица по Божество. Просия Твоята благодат в света, Всевъзпявана; затова непрестанно викаме: „Радвай се, чиста Дево и Майко!”. Слава, и ныне, същият.

Седален след полиелея, глас 4: Елате, верни, да видим къде Се роди Христос; да последваме, прочее, накъде отива звездата с влъхвите – източните царе. Там ангели пеят непрестанно и пастирите свирят подобаваща песен: „Слава във висините на Този, Който Се роди в пещерата от Девата Богородица във Витлеем Иудейски!”. Слава, и ныне, същият

Прокимен, глас 4: От утроба преди денница родих Те, кле се Господ и няма да се разкае. Стих: Рече Господ Господу моему: „Седни от дясната Ми страна, докле положа враговете Ти в подножието на нозете Ти.“

Стихира след 50 псалом, глас 6: Слава във висините Богу и на земята - мир! Днес Витлеем приема Този, Който седи вечно с Отца; днес ангелите славословят като Бог родения Младенец: „Слава във висините Богу, на земята – мир, между човеците - благоволение!”.

Канони – от св. Козма Маюмски и от св. Иоан Дамаскин, на глас 1.

Катавасии двойни - ирмосите на двата канона.

Песен 1

Ирмос: Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възвисете се! Пей на Господа, цяла земьо, и с веселие Го възпейте, люде, защото Се прослави!

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Създадения по образ Божи човек се подложи на тление заради престъплението и цял погина, лишавайки се от по-добрия божествен живот, но премъдрият Създател го обнови отново, защото Се прослави.

Като видя погиващ човека, когото създаде с ръцете Си, Творецът слиза, прекланяйки небесата и приема цялото му същество, въплъщавайки се истинно от божествената и чиста Дева, защото Се прослави.

Премъдростта, Словото и Силата, Синът и Сиянието на Отца по естество - Христос Бог, тайно от силите, както небесните, тъй и земните, Се въ-човечи и отново ни обнови, защото Се прослави.

Ирмос: Владиката извърши чудо и спаси народа, когато някога пресуши морските вълни, а раждайки Се по Своя воля от Девата, Той проправя за нас проходим път към небето; Него – равен по естество на Отца и Човек като нас, ние славим.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Осветената утроба яви Словото, ясно изобразено от неизгарящата къпина – Бога, съединен с човешки образ, развързващ окаяната Евина утроба от древното горко проклятие; Него ние земните славим!

Звездата ясно показа на мъдреците повито в бедна пещера съществуващото преди слънцето Слово, Което дойде да опрости греховете поради милосърдието Си към нас; те с радост видяха в Него и Човека и Господа.

Песен 3

Ирмос: Нека викнем към Сина, роден нетленно преди вековете от Отца, Който в последните дни Се въплъти безсеменно от Девата - Христа Бога: „Ти въздигна нашата сила, Свят Си Ти, Господи!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Създаденият от земна пръст Адам, който чрез Божественото вдъхване стана причастен на нетленния живот, но чрез излъгването на жената падна в тлението, виждайки сега Христа, роден от Жена, зове: „Свят Си Ти, Който заради мене стана като мен, Господи!”.

Приемайки образа на изваяния от земна пръст човек и обличайки Се в немощната плът Ти й сподели божественото естество; ставайки смъртен, Ти остана Бог и въздигна нашия рог; Свят Си Ти, Господи!

Весели се, Витлееме, царствен граде на князете Иудини, защото Пастирът Израилев, Който е носен на раменете херувимски - Христос, явно от тебе произлезе и въздигайки нашия рог, Се възцари над всички.

Ирмос: Приеми песните на Твоите раби, Благодетелю, като смириш превъзнесената гордост на врага и ни възнеси над греха, Всевиждащ Благий Боже, а нас, които Те възпяваме, утвърди върху непоколебимите основи на вярата.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Пастирският хор се удиви, удостоявайки се по необичаен начин да съзре това, което превишава ума: всеблажения Плод на пречистата Невеста и безплътните войнства, които възпяваха безсеменно въплътилия Се Цар Христос.

Този, Който царува в небесната висота, по Своето милосърдие стана като нас от непознаващата брак Отроковица; бидейки невеществен преди, в последните дни Словото Се облече в плът, за да привлече към Себе Си падналия първосъздаден човек.

Ипакои, глас 8: На Теб - лежащия в ясли Младенец небето принесе първи плодове от езичниците, призовавайки мъдреците чрез звездата и ги изуми не със скиптри и престоли, а с крайна нищета. Защото кое е по-бедно от пещерата? И кое е по-смирено от пелените? Но в тях просия богатството на Твоето Божество; Господи, слава Тебе!

Песен 4

Ирмос: Жезъл от корена Йесеев и Цвят от него Си, о Всехвални Христе; Ти разцъфтя от Девата и дойде от планината, засенчена с гора, въплъщавайки Се от непозналата мъж, но Си остана Бог Невеществен. Слава на Твоята сила, Господи!

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

О, Христе, Когото в древност Йаков пророкува като Очакване на народите, Ти възсия от Иудиното коляно и дойде да отнемеш могъществото на Дамаск и плячката на Самария, превръщайки заблудата в боголепна вяра. Слава на Твоята сила, Господи!

Възсиявайки като Звезда от Йаков, о Владико, Ти изпълни с радост звездобройците, мъдрите тълкуватели на словата на древния прорицател Валаам, доведени при Тебе като начатък от езическите народи и открито ги прие, когато Ти принесоха приятни дарове.

Ти слезе в Девическата утроба като дъжд върху руно, Христе, и като капки, падащи на земята; Етиопия и Тарсис, Аравийските острови, владетелите на Сава и Мидия паднаха пред Теб, Спасителю; слава на Твоята сила, Господи!

Ирмос: В древност пророк Авакум предвъзвести, възпявайки обновлението на човешкия род, като се удостои да види неизказано образа на Христовото Рождество, защото Словото като Младенец произлезе от планината – Девата, за обнова на човеците.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ти дойде като равен на смъртните, Всевишни, доброволно приемайки плът от Девата, за да очистиш отровата на змийната глава, истински Боже, и да изведеш всички от мрачните врати към живоносната Светлина.

Народи, потопени в тление преди, а сега изцяло избавени от поразата на врага, вдигнете се и запляскайте с ръце похвални песни, почитайки едничкия Христа, като Благодетел, дошъл при нас по милостта Си.

От корена Йесеев израснала Девице, Ти надмина пределите на човешката природа, като роди предвечното Слово на Отца, както То Само благоволи да мине през Твоята запечатана утроба с необичайно самоумаление.

Песен 5

Ирмос: Като Бог на мира и Отец на милосърдието, Ти ни прати Ангела на Великия Съвет, даряващ мир. Затова приведени към светлината на богопознанието, посрещайки зората след нощта, славословим Те, Човеколюбче.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ти бе вписан сред робите на кесаря, подчинявайки се на неговото повеление, а нас – робите освободи от врага и греха; обеднявайки изцяло, подобно нам, Христе, Ти обоготвори нашата пръст чрез единението и общението Си с нея.

Ето, Девата зачена, както бе казано в древност, и роди въ-човечилия Се Бог и пребъдва Дева; примирени чрез Нея с Бога ние, грешните, както подобава с вяра Я възпяваме като истинска Богородица.

Ирмос: Ела при нас, помрачените, които след нощта на делата на заблудата сега Ти пеем бодро песен като на Благодетел, о Христе, и ни проправи удобен път, та тръгвайки по него да придобием слава.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Чрез идването Си в плът Владиката навеки прекрати яростната ни вражда с Него, за да съкруши силата на душепагубния звяр и съедини света с невеществените същества, правейки Своя Отец достъпен за творението.

Помраченият преди народ видя Светлината на Сиянието от висините, а Синът привежда езичниците при Бога в наследие, подавайки неизказана благодат там, където грехът процъфтяваше в изобилие.

Песен 6

Ирмос: От утробата си морският звяр изхвърли като младенец Йона цял, какъвто го погълна, а Словото, вселявайки Се в Девата и възприемайки плът, мина през Нея, опазвайки Я нетленна, защото бидейки Сам неподвластен на изтление, Той и Родилата Го съхрани невредима.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Дойде в плът Христос, нашият Бог, Когото Отец от утробата Си ражда преди утринната звезда; Този, Който управлява пречистите небесни Сили, лежи сега в скотски ясли и Се повива с пелени, но така разкъсва заплетените греховни мрежи.

Младо Отроче Се роди от естеството на Адам и на верните се даде Син, но Той е и Отец и Владетел на бъдещия век, и Се нарича Ангел на Великия Съвет; това е крепкият Бог, Който в Своя власт държи цялото творение.

Ирмос: Попадайки в дълбините морски Йона Те молеше да дойдеш и бурята да укротиш; а аз поразен от стрелата на мъчителя, Теб възпявам, о Христе: „Погубителю на злините, скоро дойди при мен, ленивия!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Бог - Слово, Който изначално е от Бога, виждайки нашето естество безсилно да се опази каквото бе отначало, сега го укрепява, понизявайки Се Сам в ново общение с него и отново го явява свободно от страстите.

От чреслата на Авраам за нас дойде, за да въздигне като синове жалко падналите в мрака на съгрешенията; Той обитава в светлина, но сега благоволи да легне в ясли заради човешкото спасение.

Кондак, глас 3, самоподобен: Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непристъпния; ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват, защото заради нас Се роди като Отроче младо предвечният Бог!

Икос: Витлеем отвори Едем, елате да го видим – в тайната намерихме наслада. Елате да получим райските наслади в пещерата; там Се яви Корен ненапоен, даряващ опрощение; там се намери Кладенец неизкопан, от Когото в древност Давид пожела да пие. Там Девата роди Младенеца и веднага утоли жаждата на Адам и на Давид. Затова нека да побързаме и да отидем там, където Се роди като младо Отроче предвечният Бог.

Песен 7

Ирмос: Отроците, възпитани в благочестие, пренебрегвайки нечестивото повеление, не се уплашиха от застрашителния огън, но пееха, стоейки посред пламъка: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Пастирите на полето се удостоиха с поразително светоносно явление, защото славата Господня ги озари и ангел извика: „Запейте, защото Се роди Христос, благословеният Бог на отците!”.

Внезапно, заедно със словото на ангела, небесните войнства запяха: „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение: възсия Христос; благословеният Бог на отците!”.

„Какви са тия слова?” – рекоха пастирите – „Да идем и да видим божествения Христос!”. Стигайки във Витлеем, те Му се поклониха заедно с Родилата Го, пеейки: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Ирмос: Уловени от любовта към Царя на всичко, отроците презряха безбожните заплахи на страшно разгневения тиранин и щом ужасният огън отстъпи от тях, те викнаха към Владиката: „Во веки благословен Си!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Седемкратно усилената с разпалване клокочеща пещ изгаря яростно слугите, но не вреди на юношите, които пламъкът венча по волята на Господа и за благочестието им изобилно ги дари с роса.

Христе – Помощниче, Ти посрами врага на човеците, имайки Своето неизказано Въплъщение като покривало и приемайки сега нашия образ, донесе ни богатството на обожението, за пожелаването на което някога паднахме от висотата в бездните на мрака.

С всемогъществото Си Ти низвергна непристойно буйстващия грях, който разврати света с неудържима гордост; а тези, които той преди увлече, днес Ти спасяваш от неговите мрежи, въплъщавайки Се доброволно, Благодетелю.

Песен 8

Ирмос: Оросяващата пещ показа образа на свръхестественото чудо,защото не изгаря юношите, които прие, така както и огънят на Божеството не изгори утробата на Девата, в която влезе. Затова да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Дъщерята Вавилонска някога взе от Сион пленените Давидови чеда, но сега сама изпраща своите деца – мъдреците с дарове, за да молят приелата в себе си Бога Давидова Дъщеря. Затова нека да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Инструментите не засвириха плачевни песни, защото чедата на Сион не пееха в чуждата земя, но възсиявайки от Витлеем Христос разрушава всяко Вавилонско заблуждение и музикален звън; затова нека да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Вавилон завладя царството и плененото богатство на Сион, а чрез пътеводната звезда Христос привлича към Сион Вавилонските съкровища - царете-звездобройци. Затова нека да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Ирмос: Старозаветните юноши, стоящи неопалимо сред огъня изобразяват запечатаната утроба на Отроковицата, която ражда свръхестествено; една и съща благодат извърши двете чудеса чрез едната чудодейна сила и кара човеците да ги възпяват.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Избягвайки безчинството да се обожи чрез заблуда, цялото творение с трепет, подобно на юношите в пещта, непрестанно възпява самоумалилото Се Слово, боейки се да не Му при-несе хвала недостойна, бидейки изменчиво, макар и поддържано с мъдрост.

Идваш Ти, о Възкресение на народите, за да върнеш заблуденото човешко естество от хълмовете на пустинята към пасището, изпъстрено с цветя, явявайки се като Човек и Бог по Своя промисъл, та да разрушиш насилствената сила на човекоубиеца.

Песен 9

Не пеем Честнейшую, а припевите на празника:

Величай, душо моя, по-почитаната и по-славната от небесните войнства Дева, Пречистата Богородица.

Ирмос: Тайнство странно и преславно виждам – пещерата е небе, а Девата – херувимски престол; яслите са вместилище, където легна невместимият Христос Бог, Когото в песни величаем.

Величай, душо моя, Бога, Който Се роди по плът от Девата.

Величай, душо моя, Царя, родил Се в пещерата.

Виждайки особеното движение на непознатата нова звезда, явила се неотдавна и светеща по-ярко от небесните светила, мъдреците разбраха, че във Витлеем на земята Се е родил Царят Христос, за нашето спасение.

Величай, душо моя, Бога, Комуто се поклониха мъдреците.

Величай, душо моя, Този, Когото звездата възвести на мъдреците.

„Къде е новороденият царствен Отрок, Чиято звезда се яви? – питаха мъдреците – Къде е, понеже дойдохме да Му се поклоним?”. Тогава безумният богоборец Ирод се смути и в яростта си реши да убие Христа.

Величай, душо моя, Чистата Дева и единствена Богородица, родила Царя Христа.

Мъдреците и пастирите дойдоха да се поклонят на Христа, родил Се в град Витлеем.

Ирод разпита за точното време на явяването на звездата, под чието водителство във Витлеем мъдреците се поклониха на Христа с дарове; насочени към отечеството си от нея, те оставиха подигран жестокия детеубиец.

Припев и ирмос на втория канон:

Днес Девата ражда Владиката в пещерата.

Днес Владиката Се ражда като Младенец от Майката - Дева.

Ирмос: За нас е по-лесно в страх да възлюбим мълчанието, защото то е безопасно, но наистина е трудно с любов да изтъчем хармонични песнопения, о Дево; но Ти, Майко, дай ни сили да изпълним нашето желание.

Днес пастирите виждат Спасителя, повит в пелени и лежащ в ясли.

Днес неосезаемият Владика се повива във вехти пелени, като Младенец.

Днес всяка твар се весели и радва, защото Христос Се роди от Девата Отроковица.

Видели смътните образи и миналите сенки на Словото, явило Се ново от заключените двери, о чиста Майко, ние почитаме истинската Светлина и достойно благославяме Твоята утроба.

Небесните сили възвестяват на света родилия Се Спасител, като Господ и Владика.

Величай, душо моя, властта на Триипостаното неразделно Божество.

Величай, душо моя, Тази, която ни избави от проклятието.

Получили желаното и удостоили се с пришествието Божие, сега христолюбивите люде се утешават с вечното битие, защото то е животворно; подай ни благодат, Пречиста Дево, да се поклоним на сияйната слава!

Светилен: Посети ни свише нашият Спасител, Светило от изток, и ние, пребиваващите в тъмнина и сянка придобихме истината, защото от Девата Се роди Господ. (3)

Хвалитни самогласни стихири на 4, от Андрей Йерусалимски, глас 4:

Веселете се, праведници, радвайте се, небеса! Заиграйте, планини, защото Христос Се роди! Девата седи като Херувимски престол, носейки в лоното си Въплътения Бог – Слово. Пастирите славят Родилия Се, мъдреците принасят дарове на Владиката. Ангелите възхваляват, пеейки: „Непостижими Господи, слава Тебе!”.

Богородице Дево, родила Спасителя, Ти премахна древното Евино проклятие, защото стана Майка по благоволението на Отца, носейки в лоното си Въплътения Бог – Слово. Тази тайна не търпи изследване и само с вяра ние всички я прославяме, зовейки заедно с Теб: „Непостижими Господи, слава Тебе!”.

Елате да възпеем Майката на Спасителя, Която и след раждането Му остана Дева: „Радвай се, одушевен Граде на Царя и Бога Христа, Който в него Се посели и извърши спасение!” Възпяваме Те заедно с Гавриил и Те славим с пастирите, зовейки: „Богородице, моли Въплътилия Се от Тебе за нашето спасение!”.

Отец благоволи и Словото стана плът, и Девата роди въ-човечилия Се Бог; звездата възвестява, мъдреците се покланят, пастирите се удивяват и творението се радва.

Слава, глас 6, от патр. Герман: Когато дойде времето за Твоето пришествие на земята, стана първото преброяване по вселената; тогава Ти пожела да запишеш и имената на вярващите в Твоето раждане. Затова и такова повеление излезе от кесаря, защото вечното и безначално Твое Царство чрез Рождеството Ти се обнови. Затова и ние Ти принасяме като на Бог и Спасител на нашите души нещо повече от веществения данък – богатството на православното богословие.

И ныне, глас 2, от преп. Йоан Дамаскин: Днес Христос Се ражда във Витлеем от Девата, днес Безначалният приема начало и Словото Се въплъщава. Силите небесни се радват и земята с човеците се весели. Мъдреците дарове принасят, пастирите се удивяват на Родилия Се, а ние непрестанно зовем: „Слава във висините Богу и на земята - мир, между човеците - благоволение!”.