25 декември / 7 януари Рождество по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос

Всенощно бдение

Велико повечерие

Стихири на литията, глас 1, от преп. Йоан Дамаскин:

Нека днес се възвеселят небето и земята според пророчеството; ангели и човеци духовно нека тържествуват, защото Бог, раждайки се от Девата Се яви в плът на тия, които седяха в тъмнина и сянка; пещерата и яслите Го приеха, пастирите проповядват чудото; мъдреци от изток във Витлеем дарове принасят; а ние да Му принесем макар и с недостойни уста хвала по ангелски: „Слава във висините Богу и на земята мир, защото дойде Очакваният от народите, дойде да ни спаси от робството на врага!”.

Небето и земята днес се събраха при родилия Се Христос; днес Бог дойде на земята, а човекът се въздигна в небесата. Заради човека, днес в плът е видим Този, Който е невидим по природа. Затова и ние, славословейки, нека Му възкликнем: „Слава във висините Богу, и на земята - мир, който ни дари Твоето пришествие, Спасителю наш, слава Тебе!”

Днес чувам във Витлеем безплътните да пеят: „Слава във висините Богу, Който благоволи на земята да настане мир!” Сега Девата е по-широка от небесата, защото Светлина възсия за помрачените и възвиси смирените, които като ангелите пеят: слава във висините Богу!

Като видя създадения по Свой образ и подобие човек, погинал поради престъплението, Иисус слезе, прекланяйки небесата и Се всели без изменение в девствената утроба, за да обнови в нея изтлелия Адам, който вика: „Слава на Твоето явяване, Избавителю мой и Боже!”.

Слава, глас 5: Мъдреците - персийските царе, познали ясно родилия Се на земята Цар Небесен, водени от светлата звезда, достигнаха във Витлеем, носейки избрани дарове: злато, и тамян, и смирна; и падайки пред Него, поклониха Му се, защото видяха в пещерата Вечния, лежащ като Младенец.

И ныне, глас 6, от патр. Герман: Днес ликуват всички ангели на небесата и радват се човеците, тържествува цялото творение, заради родилия Се във Витлеем Спасител и Господ; защото прекрати се цялата идолска заблуда и Христос царува во веки!

Стиховни стихири, самогласни, от патр. Герман, глас 2:

Велико и преславно чудо стана днес: Девата ражда и утробата Й не изпитва тление; Словото Се въплъщава и не Се разлъчва от Отца. Ангелите с пастирите славят и ние заедно с тях зовем: „Слава във висините Богу и на земята - мир!”.

Стих: От утроба преди денница родих Те, кле се Господ и няма да се разкае.

Глас 3. Днес Девата ражда Твореца на всичко, Едем Му принася пещерата, а на пребиваващите в тъмнина звездата показва Слънцето - Христа. Мъдреците се поклониха с дарове, просвещавани от вярата и пастирите видяха чудото, докато ангелите възпяваха и казваха: „Слава във висините Богу!”.

Стих: Рече Господ Господу моему: „Седни от дясната Ми страна, докле положа враговете Ти в подножието на нозете Ти.“

Когато Господ Иисус Се роди във Витлеем Иудейски, от изток дойдоха мъдреци и се поклониха на въ-човечилия Се Бог; и като отвориха усърдно своите съкровищници, те Му принесоха драгоценни дарове: чисто злато – като на Цар на вековете; и тамян – като на Бог на всичко; а като на тридневен Мъртвец – смирна за Безсмъртния. Всички народи, елате да се поклоним на Родилия Се за спасението на нашите души.

Слава, глас 4, от преп. Йоан Дамаскин: Весели се, Йерусалиме, тържествувайте всички, които обичате Сион! Днес древните вериги на Адамовото осъждане се разкъсаха и ни се отвори раят; змията беше победена, защото сега видя като Майка на Създателя тази, която някога прелъсти. О, каква дълбина на богатство, премъдрост и знание у Бога! Тази, която донесе смърт на всяка плът и бе оръдие на греха, стана начало на спасението на целия свят чрез Богородица; защото от Нея се ражда Младенец – Всесъвършеният Бог и с раждането Си запечатва девството Й, развързвайки греховните веригите чрез пелените Си и чрез Своето младенчество изцелява Евините скръбни родилни мъки. Затова нека да ликува цялото творение и да играе, защото Христос дойде, за да го обнови и да спаси душите ни.

И ныне: В пещера Се Ти посели, Христе Боже, и ясли Те приеха, а пастирите с мъдреците Ти се поклониха. Тогава се изпълни проповядваното от пророците и ангелските сили се удивяваха, зовейки така: „Слава на Твоето слизане, Единствен Човеколюбче!”.

Тропар, глас 4: Твоето Рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото чрез него тези, които служеха на звездите, от звездата се учеха да се покланят на Теб, Слънцето на правдата, и да познават Теб – Светилото свише. Господи, слава Тебе!

На Утренята, на Бог Господ: тропар на празника – 3.

Първи седален, глас 1: В яслите на безсловесните заради нас Си Се положил, дълготърпеливи Спасителю, ставайки Младенец по Своя воля; пастирите Те възпяха заедно с ангелите, зовейки: „Слава и хвала на Този, Който Се роди на земята и обожи природата на земнородните – Христос, нашия Бог!”. Слава, и ныне, същият.

Втори седален, глас 3: Ти носи в утробата си въплътен Предвечния и Непостижимия, Съ-вечния на невидимия Отец, Богородице, Един от неслитната Троица по Божество. Просия Твоята благодат в света, Всевъзпявана; затова непрестанно викаме: „Радвай се, чиста Дево и Майко!”. Слава, и ныне, същият.

Седален след полиелея, глас 4: Елате, верни, да видим къде Се роди Христос; да последваме, прочее, накъде отива звездата с влъхвите – източните царе. Там ангели пеят непрестанно и пастирите свирят подобаваща песен: „Слава във висините на Този, Който Се роди в пещерата от Девата Богородица във Витлеем Иудейски!”. Слава, и ныне, същият

Прокимен, глас 4: От утроба преди денница родих Те, кле се Господ и няма да се разкае. Стих: Рече Господ Господу моему: „Седни от дясната Ми страна, докле положа враговете Ти в подножието на нозете Ти.“

Стихира след 50 псалом, глас 6: Слава във висините Богу и на земята - мир! Днес Витлеем приема Този, Който седи вечно с Отца; днес ангелите славословят като Бог родения Младенец: „Слава във висините Богу, на земята – мир, между човеците - благоволение!”.

Канони – от св. Козма Маюмски и от св. Иоан Дамаскин, на глас 1.

Катавасии двойни - ирмосите на двата канона.

Песен 1

Ирмос: Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възвисете се! Пей на Господа, цяла земьо, и с веселие Го възпейте, люде, защото Се прослави!

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Създадения по образ Божи човек се подложи на тление заради престъплението и цял погина, лишавайки се от по-добрия божествен живот, но премъдрият Създател го обнови отново, защото Се прослави.

Като видя погиващ човека, когото създаде с ръцете Си, Творецът слиза, прекланяйки небесата и приема цялото му същество, въплъщавайки се истинно от божествената и чиста Дева, защото Се прослави.

Премъдростта, Словото и Силата, Синът и Сиянието на Отца по естество - Христос Бог, тайно от силите, както небесните, тъй и земните, Се въ-човечи и отново ни обнови, защото Се прослави.

Ирмос: Владиката извърши чудо и спаси народа, когато някога пресуши морските вълни, а раждайки Се по Своя воля от Девата, Той проправя за нас проходим път към небето; Него – равен по естество на Отца и Човек като нас, ние славим.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Осветената утроба яви Словото, ясно изобразено от неизгарящата къпина – Бога, съединен с човешки образ, развързващ окаяната Евина утроба от древното горко проклятие; Него ние земните славим!

Звездата ясно показа на мъдреците повито в бедна пещера съществуващото преди слънцето Слово, Което дойде да опрости греховете поради милосърдието Си към нас; те с радост видяха в Него и Човека и Господа.

Песен 3

Ирмос: Нека викнем към Сина, роден нетленно преди вековете от Отца, Който в последните дни Се въплъти безсеменно от Девата - Христа Бога: „Ти въздигна нашата сила, Свят Си Ти, Господи!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Създаденият от земна пръст Адам, който чрез Божественото вдъхване стана причастен на нетленния живот, но чрез излъгването на жената падна в тлението, виждайки сега Христа, роден от Жена, зове: „Свят Си Ти, Който заради мене стана като мен, Господи!”.

Приемайки образа на изваяния от земна пръст човек и обличайки Се в немощната плът Ти й сподели божественото естество; ставайки смъртен, Ти остана Бог и въздигна нашия рог; Свят Си Ти, Господи!

Весели се, Витлееме, царствен граде на князете Иудини, защото Пастирът Израилев, Който е носен на раменете херувимски - Христос, явно от тебе произлезе и въздигайки нашия рог, Се възцари над всички.

Ирмос: Приеми песните на Твоите раби, Благодетелю, като смириш превъзнесената гордост на врага и ни възнеси над греха, Всевиждащ Благий Боже, а нас, които Те възпяваме, утвърди върху непоколебимите основи на вярата.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Пастирският хор се удиви, удостоявайки се по необичаен начин да съзре това, което превишава ума: всеблажения Плод на пречистата Невеста и безплътните войнства, които възпяваха безсеменно въплътилия Се Цар Христос.

Този, Който царува в небесната висота, по Своето милосърдие стана като нас от непознаващата брак Отроковица; бидейки невеществен преди, в последните дни Словото Се облече в плът, за да привлече към Себе Си падналия първосъздаден човек.

Ипакои, глас 8: На Теб - лежащия в ясли Младенец небето принесе първи плодове от езичниците, призовавайки мъдреците чрез звездата и ги изуми не със скиптри и престоли, а с крайна нищета. Защото кое е по-бедно от пещерата? И кое е по-смирено от пелените? Но в тях просия богатството на Твоето Божество; Господи, слава Тебе!

Песен 4

Ирмос: Жезъл от корена Йесеев и Цвят от него Си, о Всехвални Христе; Ти разцъфтя от Девата и дойде от планината, засенчена с гора, въплъщавайки Се от непозналата мъж, но Си остана Бог Невеществен. Слава на Твоята сила, Господи!

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

О, Христе, Когото в древност Йаков пророкува като Очакване на народите, Ти възсия от Иудиното коляно и дойде да отнемеш могъществото на Дамаск и плячката на Самария, превръщайки заблудата в боголепна вяра. Слава на Твоята сила, Господи!

Възсиявайки като Звезда от Йаков, о Владико, Ти изпълни с радост звездобройците, мъдрите тълкуватели на словата на древния прорицател Валаам, доведени при Тебе като начатък от езическите народи и открито ги прие, когато Ти принесоха приятни дарове.

Ти слезе в Девическата утроба като дъжд върху руно, Христе, и като капки, падащи на земята; Етиопия и Тарсис, Аравийските острови, владетелите на Сава и Мидия паднаха пред Теб, Спасителю; слава на Твоята сила, Господи!

Ирмос: В древност пророк Авакум предвъзвести, възпявайки обновлението на човешкия род, като се удостои да види неизказано образа на Христовото Рождество, защото Словото като Младенец произлезе от планината – Девата, за обнова на човеците.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ти дойде като равен на смъртните, Всевишни, доброволно приемайки плът от Девата, за да очистиш отровата на змийната глава, истински Боже, и да изведеш всички от мрачните врати към живоносната Светлина.

Народи, потопени в тление преди, а сега изцяло избавени от поразата на врага, вдигнете се и запляскайте с ръце похвални песни, почитайки едничкия Христа, като Благодетел, дошъл при нас по милостта Си.

От корена Йесеев израснала Девице, Ти надмина пределите на човешката природа, като роди предвечното Слово на Отца, както То Само благоволи да мине през Твоята запечатана утроба с необичайно самоумаление.

Песен 5

Ирмос: Като Бог на мира и Отец на милосърдието, Ти ни прати Ангела на Великия Съвет, даряващ мир. Затова приведени към светлината на богопознанието, посрещайки зората след нощта, славословим Те, Човеколюбче.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ти бе вписан сред робите на кесаря, подчинявайки се на неговото повеление, а нас – робите освободи от врага и греха; обеднявайки изцяло, подобно нам, Христе, Ти обоготвори нашата пръст чрез единението и общението Си с нея.

Ето, Девата зачена, както бе казано в древност, и роди въ-човечилия Се Бог и пребъдва Дева; примирени чрез Нея с Бога ние, грешните, както подобава с вяра Я възпяваме като истинска Богородица.

Ирмос: Ела при нас, помрачените, които след нощта на делата на заблудата сега Ти пеем бодро песен като на Благодетел, о Христе, и ни проправи удобен път, та тръгвайки по него да придобием слава.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Чрез идването Си в плът Владиката навеки прекрати яростната ни вражда с Него, за да съкруши силата на душепагубния звяр и съедини света с невеществените същества, правейки Своя Отец достъпен за творението.

Помраченият преди народ видя Светлината на Сиянието от висините, а Синът привежда езичниците при Бога в наследие, подавайки неизказана благодат там, където грехът процъфтяваше в изобилие.

Песен 6

Ирмос: От утробата си морският звяр изхвърли като младенец Йона цял, какъвто го погълна, а Словото, вселявайки Се в Девата и възприемайки плът, мина през Нея, опазвайки Я нетленна, защото бидейки Сам неподвластен на изтление, Той и Родилата Го съхрани невредима.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Дойде в плът Христос, нашият Бог, Когото Отец от утробата Си ражда преди утринната звезда; Този, Който управлява пречистите небесни Сили, лежи сега в скотски ясли и Се повива с пелени, но така разкъсва заплетените греховни мрежи.

Младо Отроче Се роди от естеството на Адам и на верните се даде Син, но Той е и Отец и Владетел на бъдещия век, и Се нарича Ангел на Великия Съвет; това е крепкият Бог, Който в Своя власт държи цялото творение.

Ирмос: Попадайки в дълбините морски Йона Те молеше да дойдеш и бурята да укротиш; а аз поразен от стрелата на мъчителя, Теб възпявам, о Христе: „Погубителю на злините, скоро дойди при мен, ленивия!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Бог - Слово, Който изначално е от Бога, виждайки нашето естество безсилно да се опази каквото бе отначало, сега го укрепява, понизявайки Се Сам в ново общение с него и отново го явява свободно от страстите.

От чреслата на Авраам за нас дойде, за да въздигне като синове жалко падналите в мрака на съгрешенията; Той обитава в светлина, но сега благоволи да легне в ясли заради човешкото спасение.

Кондак, глас 3, самоподобен: Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непристъпния; ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват, защото заради нас Се роди като Отроче младо предвечният Бог!

Икос: Витлеем отвори Едем, елате да го видим – в тайната намерихме наслада. Елате да получим райските наслади в пещерата; там Се яви Корен ненапоен, даряващ опрощение; там се намери Кладенец неизкопан, от Когото в древност Давид пожела да пие. Там Девата роди Младенеца и веднага утоли жаждата на Адам и на Давид. Затова нека да побързаме и да отидем там, където Се роди като младо Отроче предвечният Бог.

Песен 7

Ирмос: Отроците, възпитани в благочестие, пренебрегвайки нечестивото повеление, не се уплашиха от застрашителния огън, но пееха, стоейки посред пламъка: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Пастирите на полето се удостоиха с поразително светоносно явление, защото славата Господня ги озари и ангел извика: „Запейте, защото Се роди Христос, благословеният Бог на отците!”.

Внезапно, заедно със словото на ангела, небесните войнства запяха: „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение: възсия Христос; благословеният Бог на отците!”.

„Какви са тия слова?” – рекоха пастирите – „Да идем и да видим божествения Христос!”. Стигайки във Витлеем, те Му се поклониха заедно с Родилата Го, пеейки: „Боже на отците ни, благословен Си!”.

Ирмос: Уловени от любовта към Царя на всичко, отроците презряха безбожните заплахи на страшно разгневения тиранин и щом ужасният огън отстъпи от тях, те викнаха към Владиката: „Во веки благословен Си!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Седемкратно усилената с разпалване клокочеща пещ изгаря яростно слугите, но не вреди на юношите, които пламъкът венча по волята на Господа и за благочестието им изобилно ги дари с роса.

Христе – Помощниче, Ти посрами врага на човеците, имайки Своето неизказано Въплъщение като покривало и приемайки сега нашия образ, донесе ни богатството на обожението, за пожелаването на което някога паднахме от висотата в бездните на мрака.

С всемогъществото Си Ти низвергна непристойно буйстващия грях, който разврати света с неудържима гордост; а тези, които той преди увлече, днес Ти спасяваш от неговите мрежи, въплъщавайки Се доброволно, Благодетелю.

Песен 8

Ирмос: Оросяващата пещ показа образа на свръхестественото чудо,защото не изгаря юношите, които прие, така както и огънят на Божеството не изгори утробата на Девата, в която влезе. Затова да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Дъщерята Вавилонска някога взе от Сион пленените Давидови чеда, но сега сама изпраща своите деца – мъдреците с дарове, за да молят приелата в себе си Бога Давидова Дъщеря. Затова нека да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Инструментите не засвириха плачевни песни, защото чедата на Сион не пееха в чуждата земя, но възсиявайки от Витлеем Христос разрушава всяко Вавилонско заблуждение и музикален звън; затова нека да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Вавилон завладя царството и плененото богатство на Сион, а чрез пътеводната звезда Христос привлича към Сион Вавилонските съкровища - царете-звездобройци. Затова нека да запеем песен: „Цялото творение да благославя Господа и да Го превъзнася във всички векове!”.

Ирмос: Старозаветните юноши, стоящи неопалимо сред огъня изобразяват запечатаната утроба на Отроковицата, която ражда свръхестествено; една и съща благодат извърши двете чудеса чрез едната чудодейна сила и кара човеците да ги възпяват.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Избягвайки безчинството да се обожи чрез заблуда, цялото творение с трепет, подобно на юношите в пещта, непрестанно възпява самоумалилото Се Слово, боейки се да не Му при-несе хвала недостойна, бидейки изменчиво, макар и поддържано с мъдрост.

Идваш Ти, о Възкресение на народите, за да върнеш заблуденото човешко естество от хълмовете на пустинята към пасището, изпъстрено с цветя, явявайки се като Човек и Бог по Своя промисъл, та да разрушиш насилствената сила на човекоубиеца.

Песен 9

Не пеем Честнейшую, а припевите на празника:

Величай, душо моя, по-почитаната и по-славната от небесните войнства Дева, Пречистата Богородица.

Ирмос: Тайнство странно и преславно виждам – пещерата е небе, а Девата – херувимски престол; яслите са вместилище, където легна невместимият Христос Бог, Когото в песни величаем.

Величай, душо моя, Бога, Който Се роди по плът от Девата.

Величай, душо моя, Царя, родил Се в пещерата.

Виждайки особеното движение на непознатата нова звезда, явила се неотдавна и светеща по-ярко от небесните светила, мъдреците разбраха, че във Витлеем на земята Се е родил Царят Христос, за нашето спасение.

Величай, душо моя, Бога, Комуто се поклониха мъдреците.

Величай, душо моя, Този, Когото звездата възвести на мъдреците.

„Къде е новороденият царствен Отрок, Чиято звезда се яви? – питаха мъдреците – Къде е, понеже дойдохме да Му се поклоним?”. Тогава безумният богоборец Ирод се смути и в яростта си реши да убие Христа.

Величай, душо моя, Чистата Дева и единствена Богородица, родила Царя Христа.

Мъдреците и пастирите дойдоха да се поклонят на Христа, родил Се в град Витлеем.

Ирод разпита за точното време на явяването на звездата, под чието водителство във Витлеем мъдреците се поклониха на Христа с дарове; насочени към отечеството си от нея, те оставиха подигран жестокия детеубиец.

Припев и ирмос на втория канон:

Днес Девата ражда Владиката в пещерата.

Днес Владиката Се ражда като Младенец от Майката - Дева.

Ирмос: За нас е по-лесно в страх да възлюбим мълчанието, защото то е безопасно, но наистина е трудно с любов да изтъчем хармонични песнопения, о Дево; но Ти, Майко, дай ни сили да изпълним нашето желание.

Днес пастирите виждат Спасителя, повит в пелени и лежащ в ясли.

Днес неосезаемият Владика се повива във вехти пелени, като Младенец.

Днес всяка твар се весели и радва, защото Христос Се роди от Девата Отроковица.

Видели смътните образи и миналите сенки на Словото, явило Се ново от заключените двери, о чиста Майко, ние почитаме истинската Светлина и достойно благославяме Твоята утроба.

Небесните сили възвестяват на света родилия Се Спасител, като Господ и Владика.

Величай, душо моя, властта на Триипостаното неразделно Божество.

Величай, душо моя, Тази, която ни избави от проклятието.

Получили желаното и удостоили се с пришествието Божие, сега христолюбивите люде се утешават с вечното битие, защото то е животворно; подай ни благодат, Пречиста Дево, да се поклоним на сияйната слава!

Светилен: Посети ни свише нашият Спасител, Светило от изток, и ние, пребиваващите в тъмнина и сянка придобихме истината, защото от Девата Се роди Господ. (3)

Хвалитни самогласни стихири на 4, от Андрей Йерусалимски, глас 4:

Веселете се, праведници, радвайте се, небеса! Заиграйте, планини, защото Христос Се роди! Девата седи като Херувимски престол, носейки в лоното си Въплътения Бог – Слово. Пастирите славят Родилия Се, мъдреците принасят дарове на Владиката. Ангелите възхваляват, пеейки: „Непостижими Господи, слава Тебе!”.

Богородице Дево, родила Спасителя, Ти премахна древното Евино проклятие, защото стана Майка по благоволението на Отца, носейки в лоното си Въплътения Бог – Слово. Тази тайна не търпи изследване и само с вяра ние всички я прославяме, зовейки заедно с Теб: „Непостижими Господи, слава Тебе!”.

Елате да възпеем Майката на Спасителя, Която и след раждането Му остана Дева: „Радвай се, одушевен Граде на Царя и Бога Христа, Който в него Се посели и извърши спасение!” Възпяваме Те заедно с Гавриил и Те славим с пастирите, зовейки: „Богородице, моли Въплътилия Се от Тебе за нашето спасение!”.

Отец благоволи и Словото стана плът, и Девата роди въ-човечилия Се Бог; звездата възвестява, мъдреците се покланят, пастирите се удивяват и творението се радва.

Слава, глас 6, от патр. Герман: Когато дойде времето за Твоето пришествие на земята, стана първото преброяване по вселената; тогава Ти пожела да запишеш и имената на вярващите в Твоето раждане. Затова и такова повеление излезе от кесаря, защото вечното и безначално Твое Царство чрез Рождеството Ти се обнови. Затова и ние Ти принасяме като на Бог и Спасител на нашите души нещо повече от веществения данък – богатството на православното богословие.

И ныне, глас 2, от преп. Йоан Дамаскин: Днес Христос Се ражда във Витлеем от Девата, днес Безначалният приема начало и Словото Се въплъщава. Силите небесни се радват и земята с човеците се весели. Мъдреците дарове принасят, пастирите се удивяват на Родилия Се, а ние непрестанно зовем: „Слава във висините Богу и на земята - мир, между човеците - благоволение!”.

В навечерието на Рождество Христово

Царски часове - тук

Велика Празнична Вечерня

На Господи воззвахъ, стихири на 8, глас 2:

Елате да се възрадваме в Господа, изяснявайки настоящото Тайнство: разруши се отделящата ни от Бога стена, прибира се пламенният меч и Херувимът отстъпва от Дървото на живота; и аз се приобщавам към райската храна, от която се лиших заради непослушанието. Защото неизменният Образ на Отца, Образът на Неговата вечност, приема облика на раб, произлизайки от невкусилата брак Майка, без да претърпи при това изменение. Той остана Такъв, Какъвто беше – Бог истинен и прие на Себе си това, което не беше, ставайки Човек поради човеколюбието Си. Към Него нека викнем: „Боже, роден от Девата, помилуй ни!” (2)

С раждането на Господа Иисуса от светата Дева целият свят се просвети: пастирите свиреха на свирала и мъдреците се покланяха, ангелите възпяваха, а Ирод се смути, че в плът яви Се Бог, Спасителят на нашите души. (2)

Твоето Царство, Христе Боже, е Царство на всички векове и Твоето владичество е във всеки род. Въплъщавайки Се от Светия Дух и въ-човечавайки Се от Приснодева Мария, Твоето пришествие запали светлина за нас, Христе Боже. Светлина от Светлина, Сияние на Отца, Ти просвети цялото творение. Всяко дихание Те възхвалява, о Образ на Отческата слава. Вечносъществуващ и Предвечен и Възсиял от Девата, Боже, помилуй ни! (2)

Какво да Ти принесем, Христе, за това, че Се яви на земята като Човек заради нас? Всяко от творенията, създадени от Тебе, благодарност Ти принася; ангелите – песен, небесата – звезда, мъдреците – дарове, пастирите – удивление, земята – пещера, пустинята – ясли, а ние – Майката Дева. Предвечен Боже, помилуй ни! (2)

Слава, и ныне, глас 2, от преп. Касия: Когато Август стана единовластник на земята, прекрати се многовластието сред хората; и с Твоето въ-човечаване от чистата Дева прекрати се идолското многобожие. Градовете на света се подчиниха на едно земно царство и народите повярваха в едно Божествено Господство. Записаха се народите според повелението на кесаря, а ние – верните се записахме в името на Твоята Божественост, о въ-човечил Се Боже наш! Велика е Твоята милост, Господи, слава Тебе!

Вход с Евангелие. Свете тихий... Прокимен на деня и паримии:

Из книга Битие чтение

В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.) И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана. Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.) Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро - ден трети.

Из книга Числа чтение

Дух Божий беше върху Валаама. И произнесе тая своя притча, като каза: колко са хубави твоите шатри, Иакове, твоите жилища, Израилю! Те се разстилат като долини, като градини край река, като алойни дървета, насадени от Господа, като кедри край вода; ще потече вода от ведрата му, и семето му ще бъде като големи води, царят му ще надмине Агага, и царството му ще се въздигне. Бог го изведе из Египет; той е бърз като еднорог, ще погълне враждебните нему народи, ще строши костите им, и със стрелите си ще порази (врага). Прострял се е, лежи като лъв и като лъвица; кой ще го събуди? Благословен да бъде, който те благославя, и проклет - който те проклина! Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израиля; той поразява князете моавски и съкрушава всички Ситови синове. Едом ще бъде завладян, Сеир ще бъде завладян от враговете си, а Израил ще покаже силата си.

Из пророчеството на Михей чтение

В оня ден, казва Господ, ще събера, що е хромо, и ще съединя, що е разгонено, и ония, върху които съм напратил беди. И ще направя хромото остатък и далеко пръснатото – силен народ, и Господ ще царува над тях на планина Сион отсега и довека. Тъй казва Господ: И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Иудини? От тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от край време, от вечни дни. Затова Той ще ги остави до време, докле роди оная, която има да роди; тогава ще се върнат при синовете Израилеви и останалите им братя. Ще застане Той и ще пасе с Господня си-ла, с величието на името на Господа, Своя Бог, - и те ще живеят безопасно, защото тогава Той ще бъде велик до краищата на земята.

Тропар, глас 6: Тайно Се роди в пещера, Спасителю, но небето за Теб на всички проповядва чрез звездата, която сякаш стана му уста, а тя Ти доведе мъдреците, които с вяра Ти се поклониха; заедно с тях помилуй ни!

Стих 1: Основите на Йерусалим са върху светите планини — люби Господ Сионската врата повече от всички Иаковови обиталища. Преславни неща се говореха за тебе, граде Божий. Ще спомена Раав и Вавилон на знаещите ме.

Същият тропар: Тайно Се роди в пещера…

Стих 2: И ето - другородци, и Тир, и люде етиопци, - те се родиха там. Човек ще нарече планина Сион Майка, и в нея се роди Човек и Сам Всевишният я основа.

Изпява се края на тропара: А тя Ти доведе мъдреците, които с вяра Ти се поклониха; заедно с тях помилуй ни!

Стих 3: Господ ще разкаже в писанието на людете и князете онова, що стана в него, защото жилището на всички веселящи се е в Тебе.

Изпява се пак края на тропара: А тя Ти доведе мъдреците...

Слава: А тя Ти доведе мъдреците...

И ныне: А тя Ти доведе мъдреците...

И пак целия тропар, глас 6: Тайно Се роди в пещера, Спасителю, но небето за Теб на всички проповядва чрез звездата, която сякаш стана му уста, а тя Ти доведе мъдреците, които с вяра Ти се поклониха; заедно с тях помилуй ни!

Из пророчеството на Исая чтение

Тъй казва Господ: И ще покара младочка от Иесеевия корен, и клон ще израсне от корена му; и ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие; ще се изпълни със страх Господен, и ще съди, не според както очите Му гледат, и ще решава делата, не според както ушите Му слушат. Той ще съди сиромасите по правда, и делата на страдалците в страната ще решава по истина; с жезъла на устата Си ще порази земята, и с диханието на устните Си ще убие нечестивеца. Пояс на кръста Му ще бъде правдата, и пояс на бедрата Му - истината. Тогава вълк ще живее заедно с агне, и леопард ще лежи заедно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат заедно, и малко дете ще ги кара. Крава ще пасе с мечка, малките им ще лежат заедно, и лъвът ще яде слама като вола. Младенец ще играе над аспидина дупка, и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо.Не ще правят зло и вреда по цялата Ми света планина, защото земята ще бъде пълна с познаване Господа, както водите пълнят морето. И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, - и покоят му ще бъде слава.

Из пророчеството на Варух чтение

Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него. Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля. След това Той се яви на земята и живя между людете. Ето книгата на Божиите заповеди и законът, който пребъдва вечно. Всички, които се придържат о нея, ще живеят, а които я оставят, ще умрат. Обърни се, Иакове, и я вземи, ходи при блясъка на светлината й! Не давай другиму твоята слава, и теб полезното - на чужди народ. Честити сме, Израилю, че знаем, що е благоугодно Богу.

Из пророчеството на Даниил чтение

И рече Даниил на Навуходоносор: Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан; огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен. Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му - от сребро, коремът и бедрата му - медни, пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени. Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби. Тогава всичко заедно се раздроби: желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно; вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана; а камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя. Ето сънят! Ще кажем пред царя, и какво той значи. И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а самó ще стои вечно, понеже ти видя, че камъкът биде откъснат от планината не с ръце и раздроби желязо, мед, глина, сребро и злато. Великият Бог даде на царя да знае, какво ще бъде след това. И верен е тоя сън, и точно е неговото изтълкуване!"

Тропар, глас 6: Ти възсия от Девата, Христе, о духовно Слънце на правдата, и звездата показа Тебе - Невместимия, вместил Се в пещера; мъдреците си научил да Ти се покланят, заедно с тях Те величаем: „Подателю на Живота, слава Тебе!”.

Стих 1: Господ царува, в благолепие Той се облече, облече се Господ в сила и се препаса, понеже утвърди вселената и тя няма да се поклати. Готов е престолът Ти извечно - от века си Ти!

Същият тропар: Ти възсия от Девата, Христе,…

Стих 2: Издигнаха реките, Господи, издигнаха реките гласовете си.

Изпява се края на тропара: Мъдреците си научил да Ти се покланят, заедно с тях Те величаем: „Подателю на Живота, слава Тебе!”.

Стих 3: Ще възземат реките отъпканите свои пътища при гласа на много води, дивни са морските въздигания — дивен е във висините Бог! Твоите свидетелства се показаха твърде верни, на Твоя дом подобава святост, Господи, в дни безчет.

Изпява пак се края на тропара: Мъдреците си научил да Ти се покланят...

Слава: Мъдреците си научил да Ти се покланят, заедно с тях Те величаем: „Подателю на Живота, слава Тебе!”. И ныне: същото.

И пак тропара, глас 6: Ти възсия от Девата, Христе, о духовно Слънце на правдата, и звездата показа Тебе - Невместимия, вместил Се в пещера; мъдреците си научил да Ти се покланят, заедно с тях Те величаем: „Подателю на Живота, слава Тебе!”.

Из пророчеството на Исая чтение

Младенец ни се роди - Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира. Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и довека. Ревността на Господа Саваота ще извърши това.

Из пророчеството на Исая чтение

И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече: искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето. И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа. Тогава Исая рече: слушайте, прочее, доме Давидов! Нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог? Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. Той ще се храни с мляко и мед, докле се научи да отхвърля лошото и да избира доброто. Защото, преди този Младенец да се научи да отхвърля лошото и да избира доброто, Той няма да се подчини на порока, за да избере доброто. И рече ми Господ: вземи си голям свитък и напиши на него с човешко писмо: Магер-шелал-хаш-баз (скоро идва грабежа на плячката). И взех си верни свидетели: свещеник Урия и Захария, сина Варахиев, и пристъпих към пророчицата, и тя зачена и роди син. И рече ми Господ: наречи му име: магер-шелал-хаш-баз; защото, преди да се научи детето да изговаря: тате, мамо, - богатството на Дамаск и плячките самарийски ще бъдат понесени пред асирийския цар. С нас е Бог, разберете, народи, и се покорявайте! Враждувайте, народи, но треперете, и внимавайте вие, всички далечни земи! Въоръжавайте се, но треперете; въоръжавайте се, но треперете! Кройте заговори, но те се рушат; говорете дума, но тя няма да се изпълни, защото с нас е Бог!

Малка ектения

Прокимен, глас 4: Господ ми рече: Син Мой си Ти, Аз днес Те родих. Стих: Искай от Мене и ще Ти дам народите в Твое наследство и в Твое владение – краищата на земята.

Апостолско четиво - Евреи 303 зач.

Алилуя, глас 5: Рече Господ Господу моему: „Седни от дясната Ми страна”. Стих: Жезъл на сила ще ти изпрати Господ от Сион; господствай посред враговете си. Стих: От утроба преди денница родих Те, кле се Господ и няма да се разкае.

От Луки светаго Евангелия чтение

През ония дни излезе от кесаря Августа заповед - да се направи преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град. Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна. А когато бяха те там, дойде й време да роди; и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите. А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си. И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано. 

Нататък по реда на Василиевата света литургия

Царски часове в навечерието на Рождество Христово

Първи час

Псалом 5 *

Чуй внимателно думите ми, Господи, вникни в моя зов; обърни внимание на гласа на моето моление, Царю мой и Боже мой, понеже на Теб ще се помоля, Господи. В ранни зори чуй гласа ми, в ранни зори ще застана пред Тебе и Ти ще ме видиш; понеже Ти си Бог, Който не желае беззаконие, не ще се всели при Тебе вършещият зло, нито беззаконниците ще пребъдат пред очите Ти. Ти мразиш всички, които вършат беззаконие, Ти ще погубиш всички, които говорят лъжа. Господ се гнуси от човек кръвник и измамник. Аз пък по великата Ти милост ще вляза в Твоя дом, на Твоя свят храм ще се поклоня, изпълнен със страх пред Теб. Господи, напъти ме с Твоята правда, заради враговете ми изправи пред Тебе моя път, понеже в устата им няма истина, сърцето им e суетно, зинал гроб е гърлото им, с езиците си мамеха. Съди ги, Боже, нека пропаднат замислите им: по многото им злочестие изхвърли ги, че твърде много Те огорчиха, Господи. И да се развеселят всички, които на Тебе се уповават, навеки ще се възрадват и Ти ще се вселиш в тях; и ще се похвалят с Тебе ония, що любят името Ти. Понеже Ти ще благословиш праведника, Господи, и като с щит си ни увенчал с Твоето благоволение.

Псалом 44

Изля сърцето ми благо слово, делата свои разказвам аз на Царя; езикът ми е перо на книжовник бързописец. По хубост Ти си най-прекрасният от синовете човешки, в устата Ти се изля благодат, затуй Те благослови навеки Твоят Бог. Препаши меча си на бедрото си, о Силний, в Твоята красота и Твоята хубост, и лъка си изопни и процъфтявай и царувай чрез истина, кротост и правда - и дивно ще те настави Твоята десница. Стрелите Ти са наострени, Силний, народите пред Теб ще паднат, (те са) в сърцето на враговете царски. Престолът Ти, Боже, е за вечни векове; жезъл на правдата е жезълът на Твоето царство. Ти възлюби правдата и намрази беззаконието, затуй Те помаза, Боже, Твоят Бог с елея на радост повече от Твоите причастници. На смирна, алое и касия лъха от Твойте одежди, из чертози от слонова кост, из които Те веселят дъщерите на царе в Твоя чест; отдясно на Тебе застана Царицата в позлатени одежди, облечена и богато украсена. Чуй, дъще, и виж и наклони ухото си и не си спомняй Твоя народ и дома на баща си, и силно ще пожелае Царят твоята хубост, защото Той е твой Господ и на Него ще се поклониш. И дъщерите на Тир ще Му се поклонят с дарове; пред лицето Ти ще се молят люде богати. Всичката слава на царската дъщеря е вътре; тя е в одежди със златни ресни, пъстро украсена. Подире й ще доведат при Царя девици, нейните близки при тебе ще доведат; ще ги доведат с веселие, с радост, в царския храм ще ги въведат. Наместо отците ти синове ти се народиха - ще ги туриш князе по цяла земя. Ще споменавам Твоето име от рода в род, затуй и народите ще Те прославят навеки и през всички векове.

Псалом 45

Бог е наше прибежище и сила, помощник в скърбите, които се сипят безчет върху нас. Затуй не ще се уплашим, когато земята се клати и планините се местят в сърцето морско. Забучаха и се развълнуваха водите им, планините се развълнуваха от Неговата мощ. Речните потоци веселят Божия град, Всевишният освети Своето селение. Бог е посред него и не ще се помръдне — ще му помогне Бог от ранна сутрин. Смут обзе народите, разклатиха се царствата — Всевишният издаде гласа Си и земята потрепери. Господ на силите е с нас, нашият Закрилник, Бог на Иакова. Дойдете и вижте делата Божии, чудесата, които Той извърши на земята! Той прекратява войните докрай земя, Той ще строши лъковете и ще сломи оръжията и щитовете с огън ще изгори. Замълчете и разберете, че Аз съм Бог: ще бъда превъзнасян сред народите, ще бъда превъзнасян. Господ на силите е с нас, нашият застъпник е Бог на Иакова.

Слава, и ныне: Алилуя, алилуя, алилуя, слава Тебе, Боже (3), Господи, помилуй (3)

Слава, тропар на предпразненството, глас 4: Някога, заедно със стареца Йосиф, като произхождаща от семето Давидово, Мариам се записа във Витлеем, носейки в утробата си безсеменния Плод; настана Й време да роди, а нямаше място в страноприемницата; но пещерата се оказа като приятен чертог за Царицата. Христос се ражда, за да възкреси падналия образ.

И ныне, Богородичен: Как да Те наречем, о Благодатна? Небе ли, защото от Тебе възсия Слънцето на правдата? Рай ли, защото от Тебе разцъфтя Цветът на нетлението? Дева ли, защото си останала нетленна? Чиста Майка ли, защото си носила на светите си обятия Сина, Бога на всичко? Него моли да се спасят душите ни.

Тропари, творение на св. Софроний Йерусалимски, глас  8:

Витлееме, приготви се; благоукрасете се, ясли; и ти, пещера, приеми: Истината дойде; сянката премина и Бог сред човеците се яви от Девата, приемайки нашия образ и обожвайки това, в което се облече. Така Адам се обновява, зовейки заедно с Ева: „Благоволение на земята се яви, за да спаси нашия род!”.(2)

Сега бърза да се изпълни пророческото предсказание, което тайнствено гласи: „И ти, Витлееме, земьо Иудина, никак няма да се наречеш най-малък сред воеводствата, като приготвящ пещерата; защото от тебе ще ми излезе Предводител на народите в плът от Девата Отроковица - Христос Бог, Който ще пасе Своя народ, новия Израил.” Нека всички Го възвеличим! (2)

Слава, глас 8: Тъй казва Йосиф на Девата: „Марийо, какво е това нещо, което виждам в Тебе? Недоумявам и се удивявам, и умът ми е поразен, затова бърже тайно се уедини от мене. Марийо, какво е това, което виждам у Тебе? За честта – срам, за веселието – скръб, вместо да се хваля, Ти укор ми донесе. Затова вече не мога да търпя присмеха на човеците; защото от свещениците на Господния храм аз Те приех непорочна, а що за гледка е това?” И ныне, същият.

Прокимен, глас 4: Господ ми рече: Син Мой си Ти, Аз днес Те родих. Стих: Искай от Мене и ще Ти дам народите в Твое наследство и в Твое владение – краищата на земята.

Из пророчеството на Михей чтение

Тъй казва Господ: И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Иудини? От тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от край време, от вечни дни. Затова Той ще ги остави до време, докле роди оная, която има да роди; тогава ще се върнат при синовете Израилеви и останалите им братя. Ще застане Той и ще пасе с Господня сила, с величието на името на Господа, Своя Бог, - и те ще живеят безопасно, защото тогава Той ще бъде велик до краищата на земята.

Из посланието на св. ап. Павел до Евреите чтение

Братя, Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците, в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил. Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих". И пак: "Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син"? Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: "да Му се поклонят всички Ангели Божии". За Ангелите е казано: "Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък"; а за Сина: "Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство. Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници". И пак; "в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха; ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат". 

От Матея светаго Евангелия чтение

А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Йосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго. А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил", което ще рече: с нас е Бог. Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус. 

Стихове от Часослова: Стопи моя направи... Трисветое...

Кондак, глас 3: Девата днес идва в пещерата, за да роди неизказано Предвечното Слово; ликувай, вселено, чувайки за това и прослави с ангелите и пастирите Този, Който заради нас пожела да се яви като Отроче младо - Предвечния Бог.

Господи, помилуй. (40). 
Молитвата от Часослова Христе Боже, Комуто всяко време и във всеки час...
  и нататък, до края на Първи час.

Трети час

Псалом 66

Боже, смили се над нас и ни благослови, озари ни с лицето Си и ни помилвай, за да познаем на земята Твоя път и сред всички народи - Твоето спасение. Нека Те прославят народите, Боже, нека Те прославят всички народи, да се развеселят и да се възрадват народите, понеже Ти право съдиш човеците и ще напътстваш народите на земята. Нека Те прославят народите, Боже, нека Те прославят всички народи. Земята даде своя плод — благослови ни, Боже, Боже наш. Благослови ни, Боже! И нека се боят от Него всички земни краища.

Псалом 86

Основите му са върху светите планини — люби Господ Сионската врата повече от всички Иаковови обиталища. Преславни неща се говореха за тебе, граде Божий. Ще спомена Раав и Вавилон на знаещите ме и ето — другородци, и Тир, и люде етиопци, — те се родиха там. Човек ще нарече планина Сион Майка, и в нея се роди Човек и Сам Всевишният я основа. Господ ще разкаже в писанието на людете и князете онова, що стана в него, защото жилището на всички веселящи се е в Тебе.

Псалом 50

Помилуй ме, Боже, по великата Си милост и по многото си щедрости очисти беззаконието ми. Всецяло ме умий от беззаконието ми и от моя грях очисти ме, защото беззаконието си аз зная и грехът ми е винаги пред мене. Пред Тебе едничкия съгреших и зло пред Тебе сторих: за да бъдеш праведен Ти в словата Си и да победиш, кога съд отсъждаш. Но ето, в беззакония съм заченат и в грехове ме е родила майка ми, и ето, Ти обикна истината и ми разкри незнайни тайни на Твоята премъдрост. Ще ме поръсиш с исоп и ще се очистя, ще ме умиеш и по-бял от сняг ще бъда. Ще ми даруваш да чуя с ушите си радост и веселие и ще се зарадват смирените кости. Отвърни лицето Си от греховете ми и всички мои беззакония очисти! Сърце чисто създай в мене, Боже, и дух прав обнови вътре в мен. Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнемай от мене! Възвърни ми радостта за Твоето спасение и ме утвърди с Твоя царствен Дух. Ще науча беззаконните на Твоите пътища и нечестивите ще се обърнат към Тебе. Избави ме от вина за пролятата кръв, Боже, Боже на моето спасение — тогава ще се зарадва езикът ми на Твоята правда. Господи, отвори устните ми и устата ми ще възвестят похвала за Тебе, защото ако да би поискал жертва, дал бих; но към всесъжения не благоволиш, жертва пред Бога е дух съкрушен - сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре. Стори добро, Господи, на Сион по Твоето благоволение, и да се съзидат стените на Йерусалим. Тогава ще благоволиш към праведна жертва, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.

Слава, и ныне, Алилуя, алилуя, алилуя, слава Тебе, Боже (3), Господи, помилуй (3)

Слава, тропар на предпразненството, глас 4: Някога, заедно със стареца Йосиф, като произхождаща от семето Давидово, Мариам се записа във Витлеем, носейки в утробата си безсеменния Плод; настана Й време да роди и нямаше място в страноприемницата; но пещерата се оказа като приятен чертог за Царицата. Христос се ражда, за да възкреси падналия образ.

И ныне, Богородичен: Богородице, Ти си Лоза истинска, от Която израсна за нас Плода на живота; на Тебе се молим: моли се, Владичице, заедно със светите апостоли, да бъдат помилвани душите ни.

Глас 6: Този е нашият Бог и никой не може да се сравни с Него, роден от Девата и живял с човеците; в бедни ясли Синът Единороден лежи като човек и с пелени се повива Господа на Славата; и звездата насочва мъдреците да Му се поклонят, а ние пеем: „Света Троице, спаси нашите души!”. (2)

Глас 8: Когато ангелските войнства съзерцаваха с трепет тайната преди Твоето раждане, Господи, те се удивяваха, защото като Младенец благоволи да се родиш Ти, Който със звезди небето украси; и в ясли на безсловесни легна Ти, Който държиш в ръка всички земни краища. Така, чрез Твоя промисъл се прояви милосърдието Ти, Христе. Велика е Твоята милост, слава Тебе! (2)

Слава, глас 3 : Йосифе, кажи ни как Девата, Която взе от Светилището, сега непразна водиш във Витлеем? „Аз - рече - пророците изследвах и като приех вест от ангела се уверих, че Мария ще роди неизказано Бога; Нему на поклонение мъдреци от Изток ще дойдат и ще Му послужат с драгоценни дарове.” Господи, Който се въплъти заради нас, слава Тебе! И ныне, същият.

Прокимен, глас 4: Младенец ни се роди, Син ни се даде. Стих: Владичеството Му бе на рамото Му.

Из пророчеството на Варух чтение

Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него. Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля. След това Той се яви на земята и живя между людете. Ето книгата на Божиите заповеди и законът, който пребъдва вечно. Всички, които се придържат о нея, ще живеят, а които я оставят, ще умрат. Обърни се, Иакове, и я вземи, ходи при блясъка на светлината й! Не давай другиму твоята слава, и теб полезното - на чужди народ. Честити сме, Израилю, че знаем, що е благоугодно Богу.

Из посланието на св. ап. Павел до Галатяни чтение

Братя, преди да дойде вярата бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие. И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра; а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател. Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса; всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса. Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници. 

От Луки светаго Евангелие чтение

През ония дни излезе от кесаря Августа заповед - да се направи преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град. Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна. А когато бяха те там, дойде й време да роди; и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите. А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си. И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано. 

От Часослова: Господ Бог благословен... Трисветое

Кондак, глас 3: Девата днес идва в пещерата, за да роди неизказано Предвечното Слово; ликувай, вселено, чувайки за това и прослави с ангелите и пастирите Този, Който заради нас пожела да се яви като Отроче младо - Предвечния Бог.

Господи, помилуй. (40). 
Молитвата от Часослова Христе Боже, Комуто всяко време и във всеки час...
  и нататък, до края на Третия час.

Шести час

Псалом 71

Боже, Твоето правосъдие дай на царя и Твоята справедливост на царския син, за да съди праведно Твоя народ и Твоите сиромаси — справедливо. Нека планините се сдобият с мир за людете и хълмовете — с правда. Ще съди бедните сред народа и ще спаси сиромашките синове и ще смири клеветника; и ще пребъде заедно със слънцето и преди месечината от рода в род. Ще слезе като дъжд върху руно и като капка, що капва на земята. В дните Му ще възсияе правда и много мир, докле се отнеме месечината. И ще властва от море до море и от реките — до краищата на вселената. Пред него ще паднат етиопците и враговете му пръстта ще лижат. Царете на Тарсис и островите дарове ще му поднесат, царете на Арабия и Сава дарове ще му донесат. И ще му се поклонят всички земни царе, всички народи ще му служат; понеже избави нищия от силния, и сиромаха, комуто нямаше кой да помогне; ще пощади сиромаха и бедняка, и душите на бедните ще спаси, от лихва и от неправда ще избави душите им и скъпоценно е името му пред тях. И жив ще бъде и ще му дадат арабско злато и винаги ще се молят за него, всеки ден ще го благославят. Ще бъде опора за земята върху планинските хребети, по-високо от Ливан ще се въздигне плодът му, и които са от града, ще процъфтят като земната трева. Ще бъде името му благословено во веки, преди слънцето пребъдва името му; и ще бъдат благословени в него всички земни родове, всички народи ще го облажават. Благословен е Господ Бог на Израиля, Който едничък твори чудеса, и благословено е името на славата Му во веки и за вечни векове: и ще се изпълни със славата Му цяла земя, да бъде, да бъде!

Псалом 131

Спомни си, Господи, Давида и цялата му кротост — как се кле той на Господа и даде обещание пред Бога Иаковов: „Няма да вляза под покрива на дома си и не ще легна в постелята си, няма да дам сън на очите си и дрямка на веждите си и покой на клепките си, докле не намеря място за Господа, жилище за Бога Иаковов. Ето, слушахме за това в Ефрат намерихме го всред горските поля. Нека влезем в Неговите жилища, да се поклоним на мястото, където стояха нозете Му: стани, Господи, в Твоя покой — Ти и ковчегът на Твоята светиня. Твоите свещеници ще се облекат в правда и Твоите светии ще се възрадват. Заради Давида Твоя раб не отвръщай лице от Твоя помазаник. Кле се Господ пред Давида в истината и няма да се отрече от нея: от плода на утробата Ти ще поставя (потомък) върху твоя престол; ако синовете ти опазят Моя закон и тези мои откровения, на които ще ги науча, то и синовете им навеки ще седят на твоя престол, понеже Господ избра Сион, благоволи да го направи Свое жилище. Този е моят покой за вечни векове, тук ще се заселя, понеже го избрах. Ще благословя и преблагословя храната му, сиромасите му с хляб ще наситя, свещениците му ще облека в спасение и светиите му с радост ще се зарадват. Там ще въздигна рог за Давид, приготвих светилник за Моя помазаник. Враговете му ще облека в срам, а върху него ще разцъфне Моята светиня.

Псалом 90

Който живее чрез помощта на Всевишния, ще се всели под покрова на Бога небесен. Ще каже на Господа: „Ти си ми застъпник и мое прибежище, Бог мой, на Когото се уповавам.” Понеже Той ще те избави от примката на ловеца и от дума размирна, с плещите Си ще те заслони и под крилете Му ще бъдеш в надежда; с оръжие ще те обгражда Неговата истина. Не ще се уплашиш от нощен страх, от стрели, летящи денем, от ставащото в тъмнината, от случайна беда или пладнешки демон. Ще паднат от страната ти хиляда и десет хиляди — тебе отдясно, ала до теб не ще се приближат. Само с очите си ще гледаш и въздаянието на грешниците ще съзреш, защото Ти, Господи, си мое упование! Всевишния си направил свое прибежище, зло не ще те сполети и рана не ще се доближи до твоето жилище, понеже на ангелите Си за теб ще заповяда — да те пазят във всичките ти пътища: на ръце ще те подемат, та да не препънеш о камък ногата си; ще настъпиш аспида и василиск, ще стъпчеш лъв и дракон. Понеже на Мене възложи надежда — ще го избавя, ще го закрилям, задето позна Моето име. Ще викне към Мене и ще го чуя; с него съм в скърбите, ще го изведа и ще го прославя; с дълголетие ще го изпълня и ще му явя Моето спасение!

Слава, и ныне, Алилуя, алилуя, алилуя, слава Тебе, Боже (3), Господи, помилуй (3)

Слава, тропар на предпразненството, глас 4: Някога, заедно със стареца Йосиф, като произхождаща от семето Давидово, Мариам се записа във Витлеем, носейки в утробата си безсеменния Плод; настана Й време да роди и нямаше място в страноприемницата; но пещерата се оказа като приятен чертог за Царицата. Христос се ражда, за да възкреси падналия образ.

И ныне, Богородичен: Ние нямаме дръзновение заради множеството наши съгрешения, но Ти моли Родилия се от Тебе, Богородице Дево, защото голяма сила има молението на Майката пред добросърдечието на Владиката. Не презирай молбите на грешните, Всечиста, защото милостив е и може да спаси Този, Който пожела да пострада заради нас.

Глас 1: Елате, верни, да се възвисим и да съзрем Божественото слизане свише, явено ни във Витлеем и с очистен ум, в живота си да принесем вместо миро добродетели, подготвяйки с вяра от духовните съкровища настъпването на Рождественските тържества, зовейки: „Слава във висините на Троичния Бог, чрез Когото сред човеците се яви благоволението, избавяйки Адам от първородното проклятие, като Човеколюбец!”. (2) 

Глас 4: Слушай, небе, и внимавай, земьо, да се раздвижат основите ти и преизподнята да се обземе с трепет, защото Бог Творец се облече във вещество от плът, Създалият с могъща ръка цялото творение сега се съзерцава в сътворена утроба. О, каква дълбина на богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими са пътищата Му! (2)

Слава, глас 5:  Елате, христоносни люде, да видим чудото, което поразява и пленява всеки разум и благоговейно възпявайки го, верни, да се поклоним. Днес във Витлеем Девата непразна идва, за да роди Господа, а пред Нея бързат хорове от ангели. И като видя това, Йосиф Обручник зовеше: „Що за необикновено тайнство в Тебе, Дево, става? И как ще раждаш, Ти, неизпитала хомот Телице?” И ныне, същият.

Прокимен, глас 4: От утроба преди денница родих Те, кле се Господ и няма да се разкае. Стих: Рече Господ Господу моему: „Седни от дясната Ми страна”.

Из пророчеството на Исая чтение

И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече: искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето. И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа. Тогава Исая рече: слушайте, прочее, доме Давидов! Нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог? Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. Той ще се храни с мляко и мед, докле се научи да отхвърля лошото и да избира доброто. Защото, преди този Младенец да се научи да отхвърля лошото и да избира доброто, Той няма да се подчини на порока, за да избере доброто. И рече ми Господ: вземи си голям свитък и напиши на него с човешко писмо: Магер-шелал-хаш-баз (скоро идва грабежа на плячката). И взех си верни свидетели: свещеник Урия и Захария, сина Варахиев, и пристъпих към пророчицата, и тя зачена и роди син. И рече ми Господ: наречи му име: Магер-шелал-хаш-баз; защото, преди да се научи детето да изговаря: тате, мамо, - богатството на Дамаск и плячките самарийски ще бъдат понесени пред асирийския цар. С нас е Бог, разберете, народи, и се покорявайте! Враждувайте, народи, но треперете, и внимавайте вие, всички далечни земи! Въоръжавайте се, но треперете; въоръжавайте се, но треперете! Кройте заговори, но те се рушат; говорете дума, но тя няма да се изпълни, защото с нас е Бог!

Из посланието на св. ап. Павел до Евреите чтение

В начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха; ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат". А кому от Ангелите някога Бог е казал: "седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение? Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем. Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата, как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него?

От Матея светаго Евангелие чтение

А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос? А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка: "и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля". Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата и като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна. И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.

От Часослова: Скоро да ни преварят щедростите Твои... Трисветое.

Кондак, глас 3: Девата днес идва в пещерата, за да роди неизказано Предвечното Слово; ликувай, вселено, чувайки за това и прослави с ангелите и пастирите Този, Който заради нас пожела да се яви като Отроче младо - Предвечния Бог.

Господи, помилуй. (40). 
Молитвата от Часослова Христе Боже, Комуто всяко време и във всеки час...
  и нататък, до края на Шестия час.

Девети час

Псалом 109

Рече Господ на моя Господ: седи от дясната Ми страна, докле туря враговете Ти подножие на нозете Ти. Жезъл на сила ще ти изпрати Господ от Сион; господствай посред враговете си. С Тебе е господството в деня на Твоето могъщество, в блясъка на Твоите светии: от утробата преди зорницата Аз Те родих. Закле се Господ и не ще се разкае: Ти си йерей навеки по чина Мелхиседеков. Господ отдясно на Тебе съкруши царе в деня на Своя гняв. Той ще съди сред народите, Той ще ги изпълни с мъртви тела, ще съкруши главите на мнозина на земята. По пътя Той ще пие от потока, затова ще вдигне високо глава.

Псалом 110

Ще Ти възнасям благодарност, Господи, от всичкото си сърце в събранието на праведните и всред множеството. Велики са делата Господни, съвършени във всички Негови повели. Възхвала и великолепие е Неговото дело и правдата Му пребъдва от века и до века. Той е сторил да бъдат запомнени чудните дела Негови; милостив и щедър е Господ. Той даде храна на боящите Му се, Той вечно ще помни Своя завет. Силата на делата Си възвести на Своя народ, за да му даде наследието на народите. Делата на ръцете Му са истина и правосъдие, верни са всичките Му заповеди, утвърдени за вечни векове, сътворени в истина и в правота. Той прати избавление на Своя народ, заповяда навеки Своя завет - свято и страшно е Неговото име. Начало на мъдростта е страхът Господен, всички постъпващи според него се сдобиват с добър разум. Неговата възхвала пребъдва във вечни векове.

Псалом 85

Наклони, Господи, ухото Си и ме чуй, понеже съм беден и сиромах. Запази душата ми, защото съм преизпълнен с благоговение: спаси Твоя раб, Боже мой, който на Тебе се уповава! Помилуй ме, Господи, понеже към Тебе ще викам цял ден. Развесели душата на Твоя раб, понеже към Тебе издигнах душата си. Защото Ти, Господи, си благ и кротък, и много милостив към всички, които Те призовават. Чуй, Господи, молитвата ми; вслушай се в гласа на моето моление! В деня на моята скръб към Тебе викнах, защото Ти ме чу. Няма подобен на Тебе сред боговете, Господи, и няма дела, подобни на Твоите. Всички народи, що си сътворил, ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, и ще прославят Твоето име, защото велик си Ти и вършиш чудеса, Ти си Бог единствен. Насочи ме, Господи, в Твоя път и ще тръгна в Твоята истина; нека се развесели сърцето ми със страха пред Твоето име. Ще те възхвалям, Господи Боже мой, от цялото си сърце и ще прославям името Ти вечно, защото велика е Твоята милост над мен и Ти си избавил душата ми от преизподния ад. Боже, престъпници на закона се надигнаха против мене и сбирщина от могъщи люде поискаха душата ми и не туриха Тебе пред себе си. И Ти, Господи Боже мой, щедър и милостив, дълготърпелив и много милостив и истинен, погледни свише на мене и ме помилуй! Дай Своята мощ на Твоя слуга и спаси сина на Твоята рабиня. Стори с мене знамение за добро, та да видят мразещите ме и да се посрамят, защото Ти, Господи, си ми помогнал и си ме утешил!

Слава, и ныне, Алилуя, алилуя, алилуя, слава Тебе, Боже (3), Господи, помилуй (3)

Слава, тропар на предпразненството, глас 4: Някога, заедно със стареца Йосиф, като произхождаща от семето Давидово Мариам, се записа във Витлеем, носейки в утробата си безсеменния Плод; настана Й време да роди и нямаше място в страноприемницата; но пещерата се оказа като приятен чертог за Царицата. Христос се ражда, за да възкреси падналия образ.

И ныне, Богородичен: Ти, Който заради нас се роди от Девата и претърпя разпятие, Благий, смъртта със смърт разруши и яви възкресение като Бог, не презирай създанията на Твоите ръце; яви човеколюбието Си, Милостиви, приеми родилата Те Богородица, молеща се за нас и спаси, Спасителю наш, отчаяните люде.

Глас 7: Удиви се Ирод, виждайки благочестието на мъдреците, но победен от гняв, разпитваше за времето на станалото; майки се лишаваха от децата си и незрелите по възраст младенци горко бяха пожънати, гърди и млечни извори пресъхваха, велико беше бедствието! А ние, верни, събирайки се благоговейно, нека да се поклоним на Христовото Рождество. (2)

Глас 2: Когато Йосиф, Дево, отивайки към Витлеем, бе покрусен от мъка, Ти към него викна: „Защо си тъй унил и се смущаваш, като ме виждаш непразна, а не знаеш страшното тайнство, което е в Мене? Освободи се от всякакъв страх, като проумееш преславното събитие, защото Бог поради милостта Си слиза на земята сега, като приема плът в Моята утроба. Ще Го видиш да се ражда, както Той благоволи, и изпълнен с радост ще Му се поклониш като на твой Създател, Когото ангелите възпяват непрестанно и Го славословят заедно с Отца и Светия Дух.” (2) 

Слава, глас 6: Днес от Девата се ражда Този, Който в ръката Си държи цялото творение; с пелени, като смъртен се повива Този, Който е неосезаем по природа; в ясли ляга Бог, Който в началото утвърди със слово небесата; с мляко от гърди се храни Този, Който в пустинята изля като дъжд манна за народа; мъдреците призовава Женихът на Църквата; даровете им приема Синът на Девата. Покланяме се на Твоето Рождение, Христе; покланяме се на Твоето Рождение, Христе; покланяме се на Твоето Рождение, Христе! Покажи ни и Божественото Твое Богоявление! И ныне, същият.

Прокимен, глас 4: Човек ще нарече планина Сион Майка, и в нея се роди Човек и Сам Всевишният я основа. Стих: Основите му са върху светите планини.

Из пророчеството на Исая чтение

Младенец ни се роди - Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира. Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и довека. Ревността на Господа Саваота ще извърши това.

Из посланието на св. ап. Павел до Евреите чтение

Братя, както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки: "ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея". И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде". А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема; затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.  Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне. 

От Матея светаго Евангелие чтение

А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби. Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет; и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "от Египет повиках Сина Си". Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците. Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва: "глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма". А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца. Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева. Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей. 

От Часослова: Не ни предавай до край... Трисветое.

Кондак, глас 3: Девата днес идва в пещерата, за да роди неизказано Предвечното Слово; ликувай, вселено, чувайки за това и прослави с ангелите и пастирите Този, Който заради нас пожела да се яви като Отроче младо - Предвечния Бог.

Господи, помилуй. (40). 
Молитвата от Часослова Христе Боже, Комуто всяко време и във всеки час...
  и нататък, до края на Деветия час.

Вечерня на празника - тук

---

[*] Текстът на псалмите е взет от превода на инок Евтимий 

http://ebooks.ucoz.com/files/Psaltir-ebooks.ucoz.com.pdf