неделя, 26 юни 2016 г.

Защо не можем да и не бива да сме в общение с йерархията на официалното "православие"


СВЕЩЕНОТО ПРЕДАНИЕ НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА ЗА ОТНОШЕНИЕТО Й КЪМ ЕРЕТИЦИТЕ, ТАЙНСТВАТА ИМ И ТЕЗИ, КОИТО ОСТАВАТ В ОБЩЕНИЕ С ТЯХ

Св. Игнатий Богоносец: „Където е епископът, там трябва да бъде и народът, така както където е Иисус Христос, там е и вселенската Църква” (Послание до Смирненци, VIII).тоест общението с православния епископ прави миряните част от Църквата; по същия начин общението с еретически епископ води до отпадане от Църквата на общуващите с него миряни.

Св. Игнатий Богоносец:: „Затова трябва да се съгласувате с мисленето на епископа.” Вярата на епископа е критерий за Православие, всички са длъжни да бъдат съгласни във вярата епископа – тоест не можеш да се оправдаваш, че ти лично не си еретик, ако твоят епископ е такъв.

Св. Киприян Картагенски: „Епископът е в Църквата и Църквата е в епископа, затова който не е в единение с епископа, той не е и в Църквата.”

Но когато епископите изпадат в ерес – те престават да бъдат водачи на Църквата, а тези които остават православни знаят, че „еретиците не са насаждение на Отца, но зъл произрастък, принасящ смъртоносен плод, който вкуси от него незабавно умира” (св. Игнатий Богоносец, Послание до Тралийци, ХІ)

Св. ап. Павел, Послание до Тит 3:10: „От еретик, след като го вразумиш веднъж и дваж, се отвръщай” – православните не трябва да се оскверняват с общение с еретици, но трябва да го избягват като „змийна отрова, която не нанася вреда на тялото, но очерня дълбината на душата”. (Св. Григорий Богослов, Слово 33.)

Св. Киприян Картагенски: „Онзи, който отделя себе си от свръзките на Църквата, като не пази единството на духа и съюза на мира,... не може да има нито власт, нито чест на епископ” (Писмо 43, към Антониан) – епископът, който е станал еретик или има приемство от еретици не е истински епископ, а лъже-епископ.

Епископът – еретик е много по-опасен от обикновения мирянин, защото той веднага осквернява цялата си църква. Увещавайки народа да не общува с никакви еретици и разколници, представящи се за епископи, св. Киприан пише: „Не мислете, че няма да се оскверните от общението и от порочната жертва, която той принася”.
2-ро правило на Антиохийския събор: „...Не се позволява да се общува с отлъчени от общение, нито да става събиране и молене вкъщи заедно с такива, които са вън от църковно общение; ония, които странят от събрания в една църква, не трябва да се приемат и в друга. А ако се окаже, че някой епископ, презвитер или дякон или който и да е от клира се съобщава с отлъчени от общение, нека бъде и сам вън от общение като такъв, който създава безчинство в църковния ред.”

Аксиома на православното учение за Църквата: „Верните не могат да се спасяват отделно от своя епископ, както тялото не може да живее отделно от главата си”.

26-те Зографски мъченици защо не продължиха да поменават Цариградския патриарх, а категорично отказаха да са в общение с него и униатската му църква? – Заради ереста му, защото ако бяха останали в общение с него, смятайки че църковните въпроси са работа само на епископите, щяха и те да отпаднат от Православието.

Св. Григорий Богослов: „Затова както окото трябва да е чисто, за да се движи тялото правилно, а когато е нечисто и тялото се движи неправилно; така и заедно с предстоятеля на Църквата, какъвто е той, такава ще бъде и Църквата – или ще е подложена на опасност, или ще се спасява.” (Писмо 34, До жителите на Кесария) „Светилник на тялото е окото” (Мат. 6:22)..., а светилник на Църквата е епископът.

Св. Киприян Картагенски: „Към  вината и наказанието се приобщават всички, които поради нечестиво
безрасъдство са в общение с разколници... и се съединяват с виновните за наказание онези, които се оскверняват с техния грях (Писмо 62, До Магн) – тоест който се причастява на литургия, където се поменава епископ - еретик, той се причастява от самия еретик, даже ако служещия литургията свещеник е „формално” православен.

Св. Василий Велики: „Не признавам за епископ и не причислявам към йереите Христови оня, който от осквернени ръце за разорение на вярата е възведен в началство. Такова е моето решение!” (Писмо 231, До никополските презвитери)

Св. Василий Велики: „Главното за християнина е да каже анатема на ереста и да прекрати всяко общение с еретиците” (Писмо 109, До презвитерите .в Тарс), „за да бъде Църквата Божия чиста и да няма в себе си примесени плевели” (Писмо 110, До Кириак).

Св. Василий Велики: „Ако някои твърдят, че изповядват напълно Православната вяра, но се намират в общение с тези, които й противоречат, ако след предупреждение не прекратят това общение с тях, то такива не бива са бъдат считани за братя” (Patrologia Orientalis. Vol.17, p. 303.)

„Свещенодействията на еретиците са празни и лишени от благодатта на освещението” - гласи Пидалиона

Правила на светите апостоли
Правило 10. Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен.
Правило 11. Ако някой, който се брои в клира, се помоли с низвергнат, и сам нека бъде низвергнат.
Правило 30. Епископ, който си послужи със светски власти и чрез тях получи епископска власт в църквата, да се низвергне и отлъчи, както и всички ония, които се съобщават с него.
Правило 45. Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат.

46 правило: „Заповядваме да се низвергват епископ или презвитер, които са приели кръщение или жертва на еретици, понеже: какво съгласие може да има между Христа и велиара? Или какво общо има верният с неверния?”
Тълкувания:
Зонара: Ако някой епископ или презвитер приеме кръстен от еретици... трябва да бъде низвергнат защото дава подозрение, че или мъдрува като тях, или пък до тогава не е бързал да поправи зломислието им.
Аристин: Епископ или презвитер, който не порицава кръщение, извършено от еретици, но го признава..., се низвергва...
Еп. Никодим Милаш: Според учението на Църквата, всеки еретик се намира вън от Църквата, а вън от нея не може да има... истинско кръщение...и изобщо никакви истински тайнства.
Протопр. Георги Граббе (еп. Григорий): Това правило като че директно е насочено срещу съвременните икуменисти, които признават кръщението на всички еретици, извършено даже от крайни протестанти. Такова учение сега се усвоява и от католическия икуменизъм... В коментара си на това правило еп. Йоан Смоленски пише: “Апостолското правило посочва едно важно основание за отхвърляне на еретическите свещенодействия: това, че в ересите няма и не може да има свещенство, а само лъже-свещенство. Това става защото с отделяне на другомислещите от Църквата в тях се прекъсва апостолското приемство на свещеноначалието, единствено истинското, а заедно с това се пресича и приемството на благодатните дарове на Св. Дух в тайнството свещенство; следователно служителите на ереста, тъй катонямат върху себе си благодат, не могат и да я преподават и на другите,... не могат и да направят истински и спасителни извършваните от тях обреди. Затова еретиците се кръщават, когато стават православни.” (Протопр. Григорий Граббе. Книга правилъ. Част І, Монреал, 1971, с.  52-53.) 

47 правило: “Епископ или презвитер, ако отново кръсти някого, който е действително кръстен (т.е. кръстен е в истинската Христова Църква), или не кръсти осквернен от нечестиви (т.е. от еретици), да бъде низвергнат понеже се е надсмял над Кръста и смъртта Господни и не е различил свещеници от лъже-свещеници”
Тълкувания:
Зонара: Едно кръщение е предадено на християните. И така, който има кръщение според преданието на божествените апостоли и отци (защото това означава “действително”, слав. – по истине, гр. – kata alitheian), нечестиво е отново да се прекръщава. Също нечестиво е да не се прекръщават кръстените, които правилото нарича осквернени, защото еретическото кръщение е нечисто и подхвърля на голяма отговорност. Затова правилото и повелява да се подхвърлят такива на низвержение – един за туй, че въпреки църковното предание е извършил две кръщения, а друг за туй, че не е умил с божествената баня човека, осквернен с беззаконно кръщение... те се считат достойни за низвержение защото не различават благочестивите (православни) свещеници от лъже-свещениците (еретици)...
Еп. Никодим Милаш: ...От истинското кръщение, правилото различава лъжливото кръщение, което не е извършено от православен свещеник според учението на Църквата и което не само не очистя човека от греха, но напротив, осквернява го.

50 правило: “Епископ или презвитер, който извърши не три потапяния на едното тайнство, а едно потапяне в смъртта на Господа, да бъде низвергнат, защото Господ не е казал: “кръщавайте в Моята смърт”, а “идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух.”
Тълкувания:
Зонара: Трите потапяния правилото тук нарича три кръщения в едно тайнодействие, т. е. в едно кръщение. ... А да се потапя кръщаваният в светата купел един път... е нечестиво.
Славянская кормчая: Во святомъ крещении крестящихся погружати, а не обливати.
Еп. Никодим Милаш: В това правило се предписва да се извършва кръщението посредством трикратно потапяне на кръщавания във вода, и духовно лице, което не извършва по този начин кръщението, трябва да бъде низвергнато от сана си... Да се употребява при кръщението вместо потапяне обливане е строго забранено, освен при случаи на болест. Църквата строго е следила кръщението в обикновени случаи да се извършва само чрез потапяне, а не чрез обливане, та е забранявала дори да се приемат в клира лица, лица некръстени чрез потапяне, поради някои изключителни обстоятелства (Правило 12 на Неокес. събор).

65 правило. Клирик или мирянин, който се моли в иудейска или еретическа синагога, да бъде низвергнат от свещен чин и отлъчен от църковно общение.

68 правило: “Епископ, презвитер или дякон, който приеме от някого второ ръкоположение, да бъде низвергнат от свещен чин, както той така и оня, който го е ръкоположил, освен ако се установи, че е ръкоположен от еретик; понеже кръстени и ръкоположени от такива не могат да бъдат нито верни, нито служители на Църквата.”
Тълкувания:
Зонара: ...Ръкоположеният два пъти и оня, който го е ръкоположил, подлежат на низвержение, освен ако първото ръкоположение е било от еретици; защото нито кръщението на еретиците може да направи някого християнин, нито ръкоположението им ще го направи клирик. И така, ръкоположените от еретици отново да се ръкополагат няма опасност.
Валсамон: ...А тъй като ръкоположението и кръщението на еретици не прави ни клирици, ни верни, определено е без страх да се ръкополагат и да се кръщават ръкоположените или кръстените от еретици, защото станалото у тях се счита за нестанало.
Еп. Никодим Милаш: ...Правилото допуска изключение само в оня случай, когато ръкоположението е било извършено от еретически епископ и поради това е недействително 

Кръщението на еретиците не е нищо повече от „осквернена вода”(преп. Никодим Светогорец, Пидалион, с. 91) „окови на нечестието” (Апостолски Постановления, кн. 6, гл. 15).

Св. Киприян Картагенски: „Кръщението чрез потапяне е всеобщо и установено” (Писмо 59. Migne, PL, t. 4, col. 369)

Св. Кирил Йерусалимски: „При потапянето във водата нищо не се вижда, подобно на нощта; но при изваждането от водата вие сте като в ден.” (Тайноводствени слова 2, 4. Migne, PG, t. 33, col. 1069).

„Дидахи” („Учение на 12-те апостоли”): „Ако нямаш течаща вода, кръсти в друга вода; ако не можеш да кръстиш в студена, кръсти в топла. Ако нямаш нито едното (т.е. вода), нито другото (топла вода), излей върху главата три пъти вода” - съвсем ясно се говори за изключение в практиката на кръщението, което само при недостиг на вода или при болест на кръщавания, т.е само при нужда, може да се извърши чрез обливане.

Св. Киприян Картагенски: „Само при изключителни случаи (при болест) се допуска кръщение чрез обливане или поръсване.”  (Писмо 69, 12).

Преп. Теодор Студит: „Евхаристията на еретиците е отровен хляб” (Творения. Т.2. СПб. 1908. Ч.2, с. 532.)

Блаж. Иероним Стридонский: Причастието на еретиците е храна на демоните!

Преп. Иоанн Дамаскин: „С всички сили да се пазим, нито ди приемаме причастие на еретици” – срв. Апост. 46, защото: „Еретическата евхаристия съединява с дявола..., помрачава..., убива” (Преп. Теодор Студит. Творения. Т.2. Ч.3, с. 742-743.)

Преп. Теодор Студит: „Наистина, откакто е въведена ереста, то отлетял е Ангелът – хранител от техните храмове и те са станали обикновени постройки” (Творения. Т.2. Ч.3, с. 622-626.)

Правило на Тимотей Александрийски:
Въпрос 9
Трябва ли свещенослужител да се моли в присъствие на ариани или на други еретици; или ще му бъде ли във вреда, когато в тяхно присъствие извършва молитва или свещенодействие?
Отговор
През време на литургията дяконът, пред самото време на целуването, възглася: които сте вън от общение, излезте. Затова такива не трябва да присъстват, ако не обещаят, че ще се покаят и че ще напуснат ереста.

Правила на Лакодикийския събор:
Правило 6
Да не се допускат еретици да влизат в Божия дом, докато са още в ереста си.
Правило 9
На църковни лица не се позволява да отиват на молитва или за лекуване на гробища на всякакви еретици, или в така наричани у тях мъченически места. А ония, които отиват, ако са верни, нека бъдат лишени от църковно общение за известно време. Ония пък, които се каят и изповядват греха си, нека бъдат приемани в общение.
Правило 32
Не се позволява да се приемат благословения от еретици, понеже те са повече пустословия, отколкото благословения.
Правило 33
Забранява се моленето с еретик или с разколник.

Правило 15 на Двукратния Константинополски събор 861 г.

Презвитер, епископ или митрополит, ако се осмели да прекъсне общение с патриарха си и не споменава, според както е определено и установено, името му на божествени служби, а преди съборно решение и окончателното му осъждане произведе разкол, да бъде съвършено изключен от свещенство, ако се докаже тази беззаконна постъпка. Впрочем това е определено и потвърдено относно ония, които само под предлог на някои обвинения отстъпват от предстоятелите си и произвеждат разколи, като рушат единството на църквата. Защото ония, които се отделят от общение със своя предстоятел поради някои ереси, осъдени от светите събори или от отците, т.е. когато той открито проповядва ерес и явно учи това в църквата, такива не само не ще подлежат на каноническо наказание за това, че преди да има съборно решение са се отделили от такъв епископ, а, напротив, ще заслужат чест, която се пада на православни, понеже те не са осъдили епископи, а лъжеепископи и лъжеучители, и не са разсекли с разкол единството на църквата, а, обратно, побързали са да освободят църквата от разколи и разцепвания.