вторник, 1 май 2018 г.

Вечерня на Преполовение

Във вторник на 4-та седмица след Пасха, 
на Великата вечерня, на Господи воззвахъ, стихири на 6, глас 4.


Настъпи преполовението на дните, започващи от спасителното Възкресение и завършващи като печат с божествената Петдесетница; то сияе озарено със светлина от две страни, съединявайки двата празника и предвещава настъпването на славното Господне Възнесение. (2)

Чу Сион благовестието за Възкресението Христово и се развесели, а верните му синове се възрадваха, като го видяха; готвейки се да измият сквернотата на Христоубийството чрез Духа, те празнуват радостното преполовение на дните между Пасхата и Петдесетница. (2)

Приближи се изобилното изливане на божествения Дух върху всички, както е писано – настъпилото преполовение на времето след смъртта, погребението и възкресението на Христа проповядва даденото от Него вярно обещание на учениците, откриващо явяването на Утешителя. (2)

Слава, и ныне, глас 6: Събрахме се, за да възпеем тайнствата на Твоите чудеса, Христе, в преполовението на времето между празника на Твоето възкресение и пришествието на Светия Твой Дух; в тоя ден дарувай ни велика милост.

Стиховни стихири, самогласни, глас 1, от преп. Йоан Дамаскин:

Настана преполовението на дните на Петдесетницата, когато Христос разкри полека божествената Своя сила - разслабения укрепи със слово, вдигайки го от одъра и като извърши боголепни чудеса в сътвореното тяло, дари на човеците живот вечен и велика милост.

Стих: Помяни сонмъ Твой, егоже стяжaлъ еси испeрва.
В светилището дойде Ти, Премъдрост Божия, в преполовението на празника, поучавайки и изобличавайки непокорните иудеи, фарисеи и книжници, като им говореше с дръзновение така: „Жадният нека дойде при Мен и да пие, и няма да ожаднее вовеки; който вярва в Моята благост, от неговата утроба ще потекат реки от жива вода!”. О, каква благост и добросърдечие има у Тебе, Христе Боже наш, слава Тебе!

Стих: Богъ же Царъ нaшъ прeжде века, содела спасeние посреде земли.
Глас 2: Когато настъпи преполовението на празника, Иисус влезе в светилището и поучаваше непокорните иудеи, казвайки: „Жадният нека дойде при Мен и да пие жива и вечна вода, и няма да ожаднее вовеки; който вярва в Мене, от неговата утроба ще потекат реки и той ще има светлината на живота!”.

Слава, и ныне, глас 8: На преполовението на празника, когато Ти поучаваше, Спасителю, иудеите говореха: „Как Той знае писанията, без да се е учил?” - не разбирайки, че Ти Си Премъдростта, Която устрои света, слава Тебе!

Тропар, глaс 8: На преполовението на празника, жадуващата моя душа напой с водите на благочестието, защото на всички, Спасе, Си рекъл: „Жадният нека дойде при Мен и да пие!”. Изворе на нашия живот, Христе Боже, слава Тебе. 

Утреня - тук

събота, 28 април 2018 г.

Из Утренята на 4-та Неделя след Пасха, за изцелението на разслабения

Текстове от Цветния триод за вечернята на 4-та неделя след пасха - тук 

Канон от Йосиф Солунски, глас 3
Песен 1
Ирмос: Боже, дивен Творче на славни чудеса, Ти претвори бездната в земя, покри с вода колесниците и спаси народа, който Те възпява като наш Избавител и Бог.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Ти по Своя воля като милосърден претърпя Кръст и със смърт смъртта умъртви, единствен Царю, и творейки знамения и чудеса нас оживотвори.
Нека днес да се възрадваме във възкресението Христово с вяра, люде; пленен бе адът и възвърна бързо намиращите се под неговата власт затворници, които възпяха Божието величие.
Ти някога с божествена сила укрепи разслабения чрез Твоето слово, Христе, и му заповяда да вземе одъра си; изцели и моята душа, която от много време е в немощ.
Някога в къпалнята при Овчи порти слизаше ангел и всяка година изцеляваше по един страдалец; а сега с божественото кръщение Христос очиства безчислени множества.
Припев: Свети архангеле Михаиле, моли Бога за нас.
Началниче на ангелите, архистратиже на горните служители, покрий и запази от всякакви изкушения събралите се в твоя свещен храм, които възпяват Бога.
Слава: Триипостасния, но Един по естество и безначален Бог заедно с безплътните непрестанно възпяваме - Отец, Слово и Дух, с неразделно Царство и власт.
И ныне: Този Твой град, Пречиста, който винаги с вяра Те почита, спасявай от беди, от варварско превземане, междуособни войни, меч и от всяка друга опасност.
Песен 3
Ирмос: Безплодна и бездетна душо, придобий благословен плод и с веселие извикай: „Утвърди се моето сърце, няма свят, няма праведен, освен Тебе, Господи!”.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Като Те видя да висиш на Дървото, Слове, слънцето скри светлината си и цялата земя се потресе, мъртви възкръснаха, когато Ти се причисли към мъртвите, Всесилни.
Когато Ти с душата Си слезе в земната утроба, адът бързо върна душите, които беше завладял, а те възпяха с благодарствена песен Твоята власт, единствен Господи.
Изцели душата ми, която люто страда от много години, Преблагий, както някога изцели разслабения, за да тръгна по Твоите пътища, които Ти показа на любещите Те.
Припев: Свети архангеле Михаиле, моли Бога за нас.
Заедно с небесните сили, Архангеле Божий, помоли се за възпяващите те с вяра, запазвайки и съхранявайки нас, които сме нападани от житейските страсти.
Слава: Нека викнем: „Слава на Отца, Сина и Духа!” – защото Той е Бог един по естество, Когото всички небесни сили със страх прославят, пеейки: „Свят, Свят, Свят!”.
И ныне: Безсеменно беше Твоето зачатие и свръхразумно бе раждането, Дево - Майко чиста, дело страшно, чудо най-велико, почитано от ангелите и прославяно от човеците, Отроковице Владичице!
Седален, глас 3
Една дума стегна крайниците на разслабения, когато прозвуча всемирното слово на Този, Който заради нас Се яви на земята по добросърдечието Си. И тъй болният тръгна, носейки одъра си, макар книжниците да не можеха да понесат гледката на станалото, изпълнени със завист, сковаваща душите им.
Песен 4
Ирмос: В сенчестата планина Авакум провидя Твоята пречиста утроба, Чиста. Затова и викаше: „От Теман ще дойде Бог и Светият – от сенчестата и тучна Планина!”.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Еврейското сборище, разяждано от завист, на Дървото Те разпъна, Господи, но отменяйки осъждането ни на смърт, Ти възкръсна като силен, въздигайки със Себе си света.
„Защо, жени, с благовонно миро търсите неизчерпаемото Миро? – рече на мироносиците ангелът в светли дрехи - Той възкръсна и изпълни целия свят с духовно благоухание!”.
Носейки образ на раб по голямото Си добросърдечие Ти, Слове, Сам дойде и здрав направи оня, който дълги години лежеше, заповядвайки му да вземе своя одър.
Ангел Господен, слизайки всяка година в Овчата къпалня, раздвижваше водата, правейки здрав един единствен, но чрез божественото кръщение Христос спасява безбройни множества.
Припев: Свети архангеле Михаиле, моли Бога за нас.
Началниче на ангелите и наставниче на заблуждаващите се, архистратиже Господен, ела в този час сред нас и принеси молитвите на всички пред Единия Творец и Владика.
Слава: Съединена по естество и разделена по Лица е Светата Троица: Отец е над всяка същност, Синът е съ-вечен и Духът е свят, единствен и всесилен.
И ныне: „О, Пречиста, как с мляко кърмиш? И как роди Младенец, по-древен от Адам? Как в обятията носиш Сина, Който е носен на рамената херувимски?” – „Както Сам Той знае, както само Нему е известно, Този, Който приведе всичко в битие!”.
Песен 5
Ирмос: Със Своята незалязваща светлина, Христе Боже, озари моята смирена душа и ме научи на Твоя страх, защото Твоите заповеди са светлина.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Възнесен на Кръстното дърво Ти въздигна със Себе Си целия свят и причислявайки Се към умрелите, Боже, Ти въздигна мъртвите от века.
Христос възкръсна, както предрече, опустошавайки всички царства на ада и Се яви на апостолите, дарявайки вечната радост.
В бели одежди сияйният ангел се яви на жените и рече: „Не плачете, вашият Живот възкръсна, оживявайки пребъдващите в гробовете мъртъвци!”.
Както вдигна разслабения, Христе, тъй оздрави и моята душа, разслабена от нейните престъпления и помогни ми да ходя по Твоите прави пътища.
Припев: Свети архангеле Михаиле, моли Бога за нас.
Наставниче на ангелите, Михаиле, спаси събиращите се днес в твоя храм люде, които проповядват за великите Божии дела.
Слава: Отец, Син и божественият Дух са равночестна и тричислена Единица, наистина разделена по Ипостаси, но съединена по естество.
И ныне: Твоето безсеменно детерождение – непостижимото Христово раждане, възпяваме, Пречиста, облажавайки Те като Майка на Твореца и Владиката на всичко.
Песен 6
Ирмос: Бездната на страстите, бурята на противните ветрове въстана срещу мене, но скоро, Спасе, ме спаси и избави от гибел, както спаси пророка от звяра.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Доброволно възкачен на Кръста и като мъртвец положен в гроба Ти, Христе, оживи всички мъртъвци, пребъдващи в ада и ги възкреси с божествена сила.
Огорчи се адът, когато Те срещна в преизподнята и възвърна бързо окованите, които възпяваха с неспирни гласове Твоето страшно възкресение, милостиви Спасителю.
Божествените ученици, виждайки Христа – Животът на всички, възкръснал от гроба, с голяма любов, чисти сърца и душевна радост Му се поклониха.
Този, който някога много години лежа на одъра на страданията, но чрез Твоето повеление, Христе, се изцели, сега с песни слави Твоето милосърдие, Подателю на живота.
Припев: Свети архангеле Михаиле, моли Бога за нас.
Наставниче на ангелите Михаиле, като предстоиш пред престола на Владиката, дойди сред нас и насочи ни по пътя на живота, понеже те придобихме за горещ застъпник.
Слава: Заедно със страшните небесни войнства Те почитам като Троица по Лица и Те проповядвам като Единица по природа, безначални Отче, Сине и правий Душе, Боже на всички.
И ныне: Този, Който всичко държи е носен на Твоите обятия, Богородице Дево, избавяйки като Милосърден всички ни от ръцете и робството на лукавия.
Кондак, глас 3
Душата ми, Господи, разслабена тежко от всякакви грехове и противоестествени дела, въздигни чрез Твоята божествена грижа, както някога въздигна разслабения, та спасяван да Ти викам: „Слава, милостиви Христе, на Твоята сила!”.
Икос: Иисусе Боже, Който с ръцете Си обгръщаш краищата на земята и Си съ-безначален на Отца и с Духа Свети владичестваш над всичко, Ти Се яви в плът, за да изцериш недъзите и да прогониш страстите. Ти просвети слепците и чрез божественото Си слово вдигна разслабения, повелявайки му изведнъж да ходи и да вдигне на рамо одъра, на който дотогава лежеше. Затова всички ние заедно с него възпяваме и зовем: „Слава, милостиви Христе, на Твоята сила!”.
Песен 7
Ирмос: Ти ороси пламъка на пещта и запази отроците невредими, благословен Си во веки, Господи, Боже на нашите отци!
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Щом Те съзря разпнат на Дървото, слънцето скри свойта светлина, не можейки да свети над света, когато Ти, Царю на всичко, доброволно идваш, за да просветиш всички народи.
Възкръсна Ти, опразвайки гробовете и пленявайки ада чрез Своята всесилна мощ; затова възпяваме, Христе, Твоето славно и божествено възкресение.
„Защо търсите Живия сред мъртвите? Той възкръсна, няма Го в гроба!” – викаше някога към мироносиците сияещият в божествен образ ангел.
Ти със слово изцели разслабения, лежащ от много време, и му рече: „Вземи одъра си и ходи, възпявайки Божието величие!”.
Припев: Свети архангеле Михаиле, моли Бога за нас.
Михаиле, архистратиже Господен, тия, които с вяра се събират в твоя божествен храм наставлявай в хвалението Божие и покрий от всякакви беди с твоето ходатайство.
Слава: О, Троице, спасявай от всякакви злини тия, които с вяра Те възпяват като Бог на всичко и ги направи причастници на Твоите блага.
И ныне: Ти пребъдваш Дева, раждайки нетленно и свръх разума Оня, Който преди всички векове Се ражда от безначалния Отец; затова Те облажаваме, Пречиста.
Песен 8
Ирмос: Бога, Когото ангелите в небесата безспирно славят, небе на небесата, земя и планини, хълмове и дълбини и цял човешки роде, с песни като Творец и Изкупител благославяйте и превъзнасяйте във всички векове!
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Раздра се завесата на храма при Твоето разпъване, Спасителю, смъртта отдаде погълнатите от нея мъртъвци и адът опустя, виждайки Те в земната преизподня.
Где ти е смърте, жилото? Где ти е, аде, победата? При възкресението на Царя ти бе умъртвен и погина и повече не властваш, защото Силният ти отне тия, които бяха твои затворници.
„Тичайте скоро, възвестете на апостолите за възкресението - говореше явилият се юноша на мироносиците – възкръсна Владиката преславно и заедно с Него - мъртвите от века!”.
Лежащият от много години разслабен викаше: „Избавителю, помилвай мене, измъчения от страданията!”. А Той му заповяда да вземе скоро своя одър и да тръгне изправен.
Припев: Свети архангеле Михаиле, моли Бога за нас.
Като предводител на невеществените сили, Архистратиже, заедно с тях ни изпроси избавление от съгрешенията, изправление на живота и наслаждение на вечните блага.
Благославяме Отца и Сина и Светия Дух, Господа.
Несътворената и неразделна Същност, триипостасното Божество – Отца и Бога безначален, и Сина и Духа Свети да възпеем единогласно със страшната серафимска песен.
И ныне: В древност Исая Те видя като свитък, Приснодево, в който пръстът на Отца изписа вечното Слово, за да спаси от всяко неразумие нас – възпяващите Те със свещени слова.
Песен 9
Ирмос: В къпината на планина Синай Мойсей съзря Теб, заченала в утробата си огъня на Божеството без да изгориш, Даниил Те видя като неразломима планина, а Исая проповядваше за жезъла, разцъфнал от корена Давидов.
Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Иисусе, издиган на Дървото, Ти възнесе със Себе Си и нас и доброволно Се положи в гроба, възкресявайки от гробовете всички мъртви, които възпяха Твоята непостижима власт и непобедимата Ти сила.
Ти възсия най-прекрасен от гроба, като Жених от брачен чертог, най-прекрасний Слове, Ти разпръсна адския мрак и изведе окованите, които заедно зовяха: „Слава на Твоята сила, Иисусе Боже, слава на Твоето възкресение!”.
Въздишки и сълзи заедно с благовонията принесоха жените, идвайки при все светия гроб, но бяха научени да вярват в славното Христово възкресение, което честваме с веселие и духовна радост.
Заповедта Ти бе последвана от телесно оздравяване, Христе, и всички видяха как разслабеният става бързо и вдига одъра си, на който от много години лежеше и как възпява голямата Ти сила.
Припев: Свети архангеле Михаиле, моли Бога за нас.
Достоен за похвала великий архистратиже, като стоиш винаги пред великата Светлина, изпроси ни просвещение и омиротвори нашия живот, който постоянно е разтърсван от непрестанни нападения на дявола и трудности житейски!
Слава: Като Светлина и Светлини, Живот и Животи Те прославям с благоговение, Отче, Слове и Душе Светий, триипостасна Единице, неразделимо Господство, Божество неслитно, и викам с небесните сили: „Свят, Свят, Свят!”.
И ныне: От Твоята светоносна утроба произлезе великото Слънце – Христос и просвети света, Пречиста, със светли сияния, разпръсвайки тъмнината на престъплението; затова Те и възпяваме като причина за всички блага, Божия Невесто.
Светилен, глас 2
Дойде Човеколюбецът и всемилостивият Господ в къпалнята при Овчи порти, за да изцели недъзите; намери там човек, лежащ от много години и му рече: „Вземи си одъра и върви по пътищата на правдата!”.
Слава на хвалитните, глас 8: 
Господи, не къпалнята изцери разслабения, а го обнови Твоето слово, на което не попречи даже многолетния недъг, защото действието се оказа по-бързо от гласа Ти и човекът се освободи от непоносимата тежест, взимайки одъра си за свидетелство на многото Ти милости! Слава Тебе!

четвъртък, 12 април 2018 г.

Слизането на Христос в ада според Новия Завет (свидетелствата на древната Църква)



1. Слизането на Христос в ада според текстовете на Новия Завет (втората половина на първото столетие)

Спираме се на този толкова важен момент в християнската ни вяра, на слизането в ада на богочовешката душа на Господ Иисус Христос, поради две основни причини:

Първата е, че това безспорно историческо събитие, описано ясно в Св. Писание, а и в цялата християнска литература, култ и изкуство през всички векове, отговаря на възраженията на онези, които неправославно твърдят, че човешката душа не съществува като невидима съставност на човека, и че адът е просто неговият гроб.

Слизането на душата на Христос в ада разкрива по безспорен начин, че невидимата душа съществува, както и че има ад – като място на събиране на безплътните души на починалите. Именно в този ад слиза душата на Христос, но не остава затворена там, както свидетелства Св. Писание на много места.

Втората причина да се спрем по-подробно на това събитие е, че то е основен елемент от нашата вяра, повратен момент в човешката история. Дотогава адът е бил мрачното място на смъртта, плен на душите, напускащи тялото след смъртта, свързани с оковите на мрака и мълчанието. Всички хора, следващи пътя на падналия Адам, са били отвеждани свързани чрез смъртта в ада, без никаква възможност за завръщане. Със слизането Си в ада обаче Христос разруши властта на дявола и неговото царство: „А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство” (Евр. 2:14-15). С други думи, в Посланието си към евреите апостолът казва, че хората са станали участници (в смъртта) с плътта и кръвта си, а затова и Христос приема плът и кръв, така че чрез Своята смърт да победи този, който е имал властта на смъртта (сиреч дявола) и да освободи хората, които прекарват целия си живот в робство поради страха от смъртта.

И така, Христос слиза в ада като победител, а не като победен от дявола – свободен, а не завързан (от смъртта). Свободен между мъртвите (Εν νεκροίς ελεύθερος се пее в Пс. 87:5), държейки кръста като победен трофей срещу демоните на мрака (Кол. 2:14-15), а не като оръдие за убийство и средство за мъчителна и позорна смърт. Слиза в ада не като роб, но като Господ и Владетел. Затова и държи ключовете му (Откр. 1:18). Със слизането Си в ада, с присъствието на светлината в пространството на мрака – мракът отстъпва. „И светлината в мрака свети, и мракът не я обзе” (Йоан 1:5).

Както и в земята на живите, „народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина” (Мат. 4:16). И както проповедта на Христос в земята на живите раздели хората, като едни я приеха и чрез вярата се пренесоха в царството на Божия Син, така други я отхвърлиха и избраха дълбокия мрак, защото делата им бяха лукави (Иоан 3:19), така и в ада присъствието на Господа с нетелесната Му душа и проповедта Му към безплътните души са довели до разделение и разрушение на ада, тъй като душите на повярвалите също са били пренесени в царството на Христос, докато други останаха потопени в дълбок мрак и още по-големи мъки. И така Христос, „истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света” (Йоан 1:9), със Своето присъствие не само в земното, но и в отвъдното, изтръгва вярващите и тук, и там от властта на мрака и ги премества в Своето царство (Кол. 1:13).

Въчовечаването и пребиваването на Сина и Слово Божие не само в земята на живите, но и в ада, в този затвор за душите на отвека починалите, и заедно с това унищожаването на ада, е най-разстърсващото събитие в историята на човечеството. Следователно е напълно естествено то да се подчертава особено в живота на Църквата.

За него говорят не само текстовете на Св. Писание – понякога неясно и мистично, а друг път кристално ясно, но и други текстове и слова на християнски учители от първите столетия.

2. Свидетелството на св. Игнатий Богоносец (50-113)[1]

Както по-горе вече казахме, в рамките на настоящото изложение бихме желали да попълним списъка на такива автори и с други ценни текстове – не само от първите столетия, а и от първите десетилетия на Християнската църква.

Ще започнем с един раннохристиянски текст, съставен ок. 100 г., който разказва конкретно за събитието слизане на Христос в ада, но и за пророците, които са Го чакали там, и за Неговата проповед и за единението им с Него чрез вярата.

Авторът споменава това събитие редом с други, както впрочем и ап. Петър в своите послания, смятайки, че това е нещо много известно и безспорно, а затова и не го излага подробно, както би направил, ако ставаше дума за нещо ново или непознато. Текстът, който ще прочетем, е от Послание до филаделфийци на св. Игнатий Богоносец, епископ на Антиохия. Св. Игнатий е живял приблизително във времето от 50 до 113 г., когато е мъченически убит в Рим при имп. Траян. Римските легионери го превеждат завързан през всички улици за назидание и след това го убиват. Светецът предизвиква толкова голямо възхищение с християнското си поведение и с вярата си, че трогва не само християнското множество, наблюдавало пътя му, но също и езичниците, както например известния Лукиан, който пише повестта „Смъртта на Перегрин”, имайки като образец мъченичеството на св. Игнатий. Наистина тъжен е фактът, че има хора, които се смятат за християни, а не знаят нищо за тези светоносни стълбове на вярата ни, които със светия си живот са последвали обичания от тях Господ Иисус Христос дори до мъченическа смърт, а биват лековато клеветени и обявявани за еретици…

Нека обаче сега да се спрем върху самия текст – втория стих от Глава 5 на Послание до филаделфийци от св. Игнатий Богоносец, което той пише от Троада в Мала Азия, малко преди мъченическата си смърт в Рим.

„Нека възлюбим и пророците, поради това, че те предизвестиха за Благовестието, и в него се надяваха, и него чакаха, в което и повярвалите бяха спасени, бидейки в единство с Иисус Христос, защото те са достойновъзлюбени и достойнопочтени светии, засвидетелствани от Иисус Христос и причислени в Благовестието на общата надежда”[2].

Тълкувателите на посланието (гръци и чужди), опирайки се на цялостната позиция на автора, свързват тези думи с надеждата и очакването на пророците не само през земния им живот, но и в ада, където и се изпълва тяхната вяра и спасение. Защото, казва св. Игнатий, пророците са се надявали на Христос и са Го чакали. Къде са Го чакали? В ада – както става ясно от Послание до магнезийци от същия автор (9, 2) където четем:

„Как ще можем да живеем без Него, на Когото и пророците бяха по дух ученици, Когото очакваха като свой учител? А заради това Той, Когото праведно те очакваха, когато дойде, ги възкреси от мъртвите”.[3]

Тук св. Игнатий ясно заявява следното: Пророците са очаквали Иисус Христос като учител. Не са очаквали да Го видят през земния си живот, защото много от тях са били пророчествали, че Той ще дойде стотици години след тях. Следователно са Го очаквали като учител в ада. Още по-ясни стават нещата в следващите думи – че „праведно”, т. е. справедливо са Го чакали, защото, когато е дошъл, ги е извел из мъртвите. Сиреч, очаквали Го като безплътни души, защото, когато е дошъл, ги е възкресил. Къде е дошъл Христос и къде са Го видели и срещнали пророците? Очевидно не на земята, а в ада. Неговата поява и присъствие там обаче са довели до тяхното възкресение. Тези текстове трябва да имат предвид онези, които умишлено или поради незнание твърдят, че учението за душата и за слизането на Христос в ада е еретично учение, появило се около 300 г. Нека изследват отново нещата, защото историята ги опровергава категорично. Истината е, че учението за душата и за слизането на Христос в ада е неразривно свързано с автентичната и божествена християнска вяра, а всичко, което ѝ противоречи, има своите корени в някоя ерес или заблуда.

3. Свидетелството на св. Юстин Мъченик (110-165)[4]

Един друг християнски автор и апологет, живял в периода между 110-165, е Юстин Философ и Мъченик, който умира мъченически през 165 г., при управлението на Марк Аврелий. От многото негови съчинения са запазени само три, от които едно е озаглавено „Диалог с Трифон” и съдържа разговора от среща, проведена между Юстин и еврейския законоучител Трифон, около 135 г. В този диалог Юстин се опитва да убеди с аргументи евреина Трифон в правотата на християнството и най-вече в божествеността на Христос – така, както се разкрива в текстовете на Стария Завет. Той обвинява сънародниците на Трифон Юдеина, че са цензурирали Стария Завет и са премахнали някои стихове, които говорят ясно за Господ Иисус Христос. В този контекст на диалога, в гл. 72, § 4 той пише: „От думите на този Йеремия са „Спомни си Господ Бог за мъртвите на Израил, за онези, които почиват в пръста на земята, и слезе при тях, за да им проповядва Евангелието на спасението”. Това е същият онзи цитат, за който говори и апостол Петър, казвайки, че „бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница” (1 Петр. 3:18-19) и Христос и на мъртвите благовести (1 Петр. 4:6).

И така, вярата в слизането на Христос в ада, Неговата проповед сред починалите от векове, които са се намирали там, и освобождаването на онези, които са били вързани и са повярвали в Христос, приемайки Го като Господ, Изкупител и Спасител, е всеобща за вярващите от раннохристиянската епоха. Именно това казва св. Юстин на законоучителя Трифон, привличайки в своя подкрепа и свидетелствата от пророците.

4. Свидетелството на св. Ириней (140-202 г.)[5]

Нека продължим и към друго, аналогично свидетелство – приблизително от същия период. Говорим за кн. 5, гл. 31 на св. Ириней. Преди обаче да пристъпим към прочита на параграфа, който ни интересува, ще отбележим, че св. Ириней е живеял приблизително от 140 до 202 г., произхождал е от Мала Азия, бил е ученик на епископа на Смирна Поликарп, а по-късно отива във Франция, където и става епископ на християнската община в Лион, като наследник на епископ Потинос, след мъченическата кончина на последния заедно с паството му.

И така, епископ Ириней казва следното: „Сега обаче Христос остана три дни там, където са били мъртвите, както казва за Него пророкът: „Спомни си Светият Господ за неговите мъртви, за почиващите в пръста на земята, и слезе при тях, проповядва им и ги спаси”. А Сам Господ казва: „… защото, както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи” (Мат. 12:40). Но и апостолът казва: „А „възкачи се” що означава, ако не това, че Той е и слязъл по-напред в най-долните места на земята?” (Еф. 4:9). Същото каза и св. цар Давид, пророкувайки за Христос: „защото Твоята милост към мене е голяма: Ти избави душата ми от преизподния ад” (Пс. 85:13).

В тези думи на епископ Ириней се изобразява с агиографски похвати общата вяра на първите християни в слизането на Христос в ада и освобождаването на пленените дотогава там мъртви, доколкото, разбира се, те са повярвали в Христос като Изкупител и Спасител. Вярваме, че този абзац е достатъчно ясен и разбираем и няма нужда от по-нататъшен анализ и тълкуване.

5. Свидетелството на Климент Александрийски (150-215)

Ще приведем още няколко раннохристиянски текста, отнасящи се до нашата тема. Следващият откъс е от Гл. 2 на „Стромати”, както и от Гл. 9 на същото съчинение. „Стромати” е произведение на Климент Александрийски. Климент е живял от 150 г. до 215 и, въпреки прозвището си „Александрийски”, е атинянин. През по-голямата част от живота си обаче е живял и е преподавал в Александрия. „Стромати” е третото произведение от трилогия, имаща за цел първоначално да посъветва, сетне да възпита, а накрая да проповядва християнството – най-вече сред езичниците. Затова и първите две произведения от тази трилогия се наричат „Увещание” и „Педагог”. Откъсът, който ни интересува е от третото произведение, „Стромати”, където се казва следното:

„Пастирът познава хората, както измежду езичниците, така и между юдеите, които са живели не само преди идването на Господа, но и преди Закона – такива, като Авел, Ной и другите угодили на Бога праведници. Той казва, че апостолите и учителите, проповядвали името на Божия Син, когато са починали са проповядвали и на тези, които преди тях са слезли в ада. И след това добавя (пастирът): „Те им дали печата на проповедта. Слезли заедно с тях във водата и пак се изкачили, но апостолите слезли духовно живи и пак живи се изкачили. Починалите преди това обаче, слезли духовно мъртви, а излезли духовно живи”. И тъй, чрез делото на апостолите те бяха оживени и познаха името на Сина на Бога. Така се изкачиха заедно с тях и намериха място в сградата на кулата, и макар да не бяха издялани, бяха вградени в Божия Дом. Защото починаха в правда и голяма чистота. Нямаха само този печат. Защото, когато езичниците, нямащи закон, по природа вършат делата на Закона, тези, въпреки че нямат закон, бяха закон за самите себе си, според апостола (Рим. 2:14)”.

Колко майсторски и образно Климент Александрийски ни описва проповедта на апостолите, като използва и „Пастир” на Ерм (раннохристиянски текст от периода 90-140 г.) – проповед не само към живите, но и към мъртвите в ада! Той ни съобщава, че докато апостолите са слезли в ада живи духовно и, естествено, са излезли също живи, то всички онези праведници и боголюбци, живели преди Закона и по Закона – юдеи и езичници, макар да са слезли в ада духовно мъртви, след като чуват апостолите и тяхната проповед, са повярвали в Христос и са получили печата на спасението, като са били освободени от връзките на ада и смъртта – така те са излезли живи духом от него.

6. Кратко разяснение за духовното възкресение и неговия видим елемент

Някои може би ще попитат: „И къде са отишли след това? Къде са днес?”. На този въпрос ще посветим отделна беседа, тъй като онова, което тогава се е случило с праведниците, не е било окончателното възкресение – сиреч възкресение с телата, но е първото възкресение, отнасящо се до човешката душа, която при своето единение с живота на Христос, се освобождава от смъртта на греха и възкръсва духовно.

За да удостовери това разтърсващо, величествено, но също и невидимо и мистично събитие Господ, когато е слязъл в ада и е възкресил душите на починалите, е дал като видим знак масовото възкресение на много починали праведници, както описва св. ев. Матей: „и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина” (Мат. 27:52-53).

Всички тези хора са пребивавали в ада, но са приели проповедта на Евангелието на спасението, повярвали са в Христос и са били вградени и единени с Христовото тяло, с тържествуващата Църква.

Напълно естествено е автентичното християнско учение да изясни с прости и логични отговори въпросите за Божието правосъдие, както например е в случая, който разглеждаме ние: какво става с праведниците на Стария Завет, каква е тяхната връзка с Христос и с Християнската църква, или, по-лошото – какво става с всички праведни и добри хора, които не са познали Христос по своя път, а са живели без открилата се истина и вяра. Тези въпроси са гордиев възел и причина за богословски безизходици за онези, които отричат съществуването на невидима умна (νοερά) душа, както и слизането на Христос в ада.

7. Още едно свидетелство на Климент Александрийски

Сега ще приведем още един откъс от произведението „Стромати”. Той се съдържа в Кн. 6, гл. 6 и гласи: „За това именно Господ проповядва и на намиращите се в ада. Казва Писанието: „Авадон (разрушителят) казва: Вида Му не видяхме, гласа Му чухме”. Не се има предвид мястото (сиреч ада), което е чуло гласа. Тук става дума за заключените в ада, за предалите себе си на разрушение – тези, които по-късно откликват на Божията сила и глас. Нима тези думи не откриват, че Господ е благовестил и на онези, които са били погубени в потопа, както и на онези, които са били като заключени?”.

И малко по-надолу продължава:

„Така и апостолите, след Господа, са благовестили на намиращите се в ада. Защото мисля, че би трябвало както тук, така и там, най-добрите сред учениците да станат подражатели на Учителя. Така че Онзи (има предвид Христос) е трябвало да върне (от ада) тези измежду евреите, а онези (сиреч апостолите) да върнат (починалите) измежду езичниците. Мисля, че Спасителят действа, защото Неговото дело е да спасява. Това именно е и направил. Които са искали да повярват в Него чрез проповедта, където и да са се намирали, Той ги е привличал към спасението. Поради никаква друга причина Той не е слязъл в ада, освен за да проповядва и там”.

Какво бихме могли да добавим към тези думи на раннохристиянския автор? Нима той не описва с яснота и категоричност слизането на Христос в ада, проповядването на Евангелието там от самия Христос и от апостолите? В думите на този древен автор няма нито сянка от съмнение или недоумение, но напротив – описва това събитие като нещо ясно и безспорно, като сигурна основа на християнската вяра, така, както е предадено от апостолите.

Смятаме, че приведените от нас раннохристиянски свидетелства са достатъчни и че всички те заедно свидетелстват за слизането на Христос в ада и за Неговата проповед там, както и за духовното възкресение на душите на всички мъртви, които са Го приели. Вярата в това е била общоприета от християните в древната Църква, като се започне от апостолите и се разпростре и в следващите години – до днес. Така че придържащите се към друг възглед по този въпрос влизат в противоречие с описаната вяра на раннохристиянската Църква. Те трябва да се запознаят с истинските извори на вярата, с автентичните носители и пазители на тази вяра, които са отците и светците на Църквата, и след това да преосмислят възгледите си, така че да разберат причината за заблудата си. Сиреч да последват съвета на Йоан, който казва: „Помни, прочее, откъде си паднал, и се покай” (Откр. 2:5). Не са прави и онези, които твърдят, че вярата в невидимата душа, живееща и след смъртта, е плод на античната гръцка философия, която уж била усвоена от Християнската църква във времето, когато тя „отпаднала” от истината, ок. средата на 4 в. Напротив, както установихме, това учение е било винаги част от християнската вяра, още от периода на апостолите и края на 1 в., през целия 2 в. и е такова и до днес. С това изложение хвърлихме светлина и върху много обсъждания в еретичните групи въпрос за значението на т. нар. Първо възкресение, с което се надяваме да се занимаем по-късно.

Източник - тук
Автор: Михалис Маврофоракис
Превод: Златина Иванова

* Μαυροφοράκης, Μ. „Ο Άδης και η κάθοδος του Χριστού σ’ αυτόν. Η μαρτυρία τής αρχαίας Εκκλησίας” – Ορθόδοξη ομάδα δογματικής έρευνας (бел. прев.). 

[1] Датировката, посочена от автора, се различава от приеманата от повечето изследователи (бел. прев.).
[2] Цит. по превода на С. Риболов в: Светоотеческо наследство. Изборник, С.: „Омофор” 2001, с. 41 (бел. прев.).
[3] Пак там, с. 26 (бел. прев.).
[4] Повечето изследователи приемат, че светецът е роден ок. 100 г. (бел. прев.).
[5] Повечето изследователи приемат, че светецът е роден ок. 130 г. (бел. прев.).