Св. Йоан Златоуст. За пророчеството на Христа за второто Му пришествие.

 Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е - не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. Ето, казах ви отнапред. И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте; защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески; защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите. (Мат. 24:23–28)

След като завършва предсказанието за Йерусалим, Христос вече преминава към Своето пришествие и говори на учениците за знамения, полезни не само за тях, но и за нас, и за всички, които ще бъдат след нас.

„Тогава“ – но кога? Тук думата „тогава“, както често съм казвал, не означава последователен ред във времето на споменатите по-горе събития. Когато Христос искал да покаже последователността на времето, казал: „Веднага след скръбта на онези дни“ (Мат. 24:29). Тук обаче не е така. Той употребява думата „тогава“, като с нея посочва не това, което ще се случи непосредствено след тези събития, а онова време, когато ще трябва да се изпълнят събитията, за които Той иска да каже.

Така и когато евангелистът казва: „В онези дни идва Йоан Кръстител“ (Мат. 3:1), той не говори за времето, което непосредствено е последвало предходните събития, а за време, което настъпило много години по-късно и в което се случило онова, за което възнамерявал да разкаже. След като разказва за раждането на Иисус, идването на влъхвите и смъртта на Ирод, той веднага казва: „В онези дни идва Йоан Кръстител“, макар между тези събития да са изминали тридесет години. В Писанието обикновено се използва този начин на повествование.

Така и тук, като пропуска целия промеждутък от време между разрушаването на Йерусалим и началото на края на света, Христос говори за времето, което ще настъпи малко преди края на света. „Тогава – казва Той – ако някой ви каже: Ето, тук е Христос, или там – не вярвайте.“ 

Говорейки за признаците на Своето второ пришествие и за чудесата на измамниците, Той същевременно предупреждава учениците относно мястото. Той няма да се яви тогава така, както се явил при първото Си пришествие във Витлеем – в едно малко кътче на вселената, когато в началото никой не знаел за това; но ще се яви открито и с цялата Си слава, така че няма да има нужда някой да известява за Него. Това е немалък признак, че Той няма да дойде тайно.

Забележи, че тук Той не говори нищо за войната – по този начин отделя предсказанието за Своето пришествие от предходното – а говори за онези, които ще се стараят да прелъстяват. Едни от тях, които били по времето на апостолите, прелъстили мнозина: „Ще се появят лъжехристосовци и лъжепророци“, казва Той, „и мнозина ще прелъстят“. А други, които ще се появят преди Неговото второ пришествие, ще бъдат още по-лоши от първите:„И ще дадат – казва Той – големи знамения и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.“

Тук Той има предвид и антихриста, и онези, които ще му служат. За него и Павел говори по същия начин. След като го нарича „човека на греха, сина на погибелта“, добавя: „Онзи, чието пришествие е по действие на сатаната, с всякаква сила и знамения и лъжливи чудеса, и с всякаква неправедна измама за погиващите“ (2 Сол. 2:3, 9–10).

Виж как Христос предупреждава: „Не излизайте“, казва Той, в пустинята; не влизайте във вътрешните стаи. Не казва: „Отдалечете се и не вярвайте“, а: „Не излизайте и не влизайте.“ Тогава измамата ще бъде голяма поради прелъстителните знамения.

След като казва по какъв начин ще дойде антихристът, тоест на определено място, Христос говори и за начина, по който Самият Той ще дойде. Как ще дойде? „Както светкавицата излиза от изток и се вижда чак до запад, така ще бъде и пришествието на Сина Човешки; защото, където бъде трупът, там ще се съберат орлите.“ (Мат. 24:27–28)

А как блести светкавицата? Тя не се нуждае от вестител, не се нуждае от проповедник, но в един миг се явява в цялата вселена – както за онези, които седят в домовете си, така и за онези, които се намират във вътрешните стаи на дома. Такова ще бъде и Христовото пришествие – внезапно ще се яви навсякъде поради сиянието на славата Си.

След това Христос говори за друго знамение: „Където бъде трупът, там ще се съберат орлите“, като с това показва множеството ангели, мъченици и всички светии.

След това говори за страшните знамения. Какви са те? „Веднага след скръбта на онези дни – казва Той – слънцето ще помръкне.“ (Мат. 24:29) За каква скръб на дните говори Той? За скръбта на дните на антихриста и лъжепророците. Наистина, тогава ще има голяма скръб, когато ще има толкова много измамници. Но тя няма да продължи дълго. Ако и юдейската война е била съкратена заради избраните, то още повече ще бъде съкратено това изкушение заради тях. Затова Христос не казва просто „след скръбта“, а „внезапно, след скръбта на онези дни, слънцето ще помръкне“, защото всичко това ще се случи почти едновременно.

Лъжепророците и лъжехристосовците ще се появят, ще предизвикат смут и веднага след това ще дойде Самият Христос. Тогава вселената ще бъде обхваната от огромно смущение. Как ще дойде Той? Така, че самото творение вече ще се преобрази. „Слънцето ще помръкне“ – не защото ще бъде унищожено, а защото ще бъде надминато от светлината на Неговото пришествие. „И звездите ще паднат“, защото каква нужда ще има вече от тях, когато няма да има нощ? „И небесните сили ще се разклатят“ – и съвсем справедливо: виждайки толкова велика промяна.

Ако те толкова са се ужасили и удивили, когато били сътворени звездите – „Когато бяха създадени звездите“, казва Господ, „от радост възхвалиха Мен с висок глас всички Мои ангели“ (Иов 38:7) – то как да не се ужасят и разтреперят още повече, когато видят, че всичко се преобразява, техните съслужители са подложени на наказание, цялата вселена предстои пред страшния съд и всички, съществували от Адам до Христовото пришествие, трябва да дадат отчет за всичките си дела?

„Тогава ще се яви знамението на Сина Човешки на небето“ (Мат. 24:30) – тоест кръстът, който е по-светъл от слънцето; защото слънцето помръква и се скрива, а кръстът се явява. Той не би се явил, ако не беше много по-светъл от слънчевите лъчи. Но защо се явява това знамение? За да посрами напълно безсрамието на юдеите. Христос ще дойде на този съд, носейки най-великото оправдание – кръста, показвайки не само раните, но и позорната смърт.

„Тогава ще заплачат всички земни племена.“ Няма да има нужда от изобличение, след като видят кръста; и те ще заплачат, защото не са получили никаква полза от Неговата смърт, а са разпнали Онзи, Комуто е трябвало да се поклонят.

Виждаш ли колко страшно представя Христос Своето пришествие? Как е ободрил сърцата на учениците? Затова Той първо представя печалните знамения, а след това радостните, за да ги утеши и успокои. Отново напомняйки им за страданието и възкресението, Той представя кръста в най-блестящ образ, за да не се срамуват и да не скърбят, понеже Той ще дойде, носейки го като знамение. На друго място в Писанието се казва: „Ще погледнат към Него, Когото прободоха“ (Зах. 12:10). Затова племената ще заплачат, виждайки именно Онзи, Когото са проболи. 

След като напомня за кръста, Христос добавя: „Ще видят Сина Човешки, идващ“ – не на кръста, а „на небесните облаци със сила и голяма слава“ (Мат. 24:30). Като чуеш за кръста, отново не си представяй нещо печално: Христос ще дойде със сила и голяма слава. А кръста ще донесе, за да бъде грехът на юдеите сам по себе си осъден – подобно на човек, който, след като е бил ударен с камък, би посочил самия камък или окървавените си дрехи.

Той ще дойде на облак, както и се възнесъл; и, виждайки това, „ще заплачат“племената. Но бедствията им няма да се ограничат само с плача. Този плач ще бъде и за да произнесат сами над себе си присъдата и сами да се осъдят. Същевременно още „ще изпрати Своите ангели с гръмогласна тръба и ще съберат Неговите избрани от четирите ветрища, от единия край на небесата до другия“ (Мат. 24:31).

Когато чуеш това, представи си мъчението на онези, които ще останат. Те ще понесат не само онова наказание, но и това. И както по-горе Христос казва, че те ще възкликнат: „Благословен е Идещият в името Господне“ (Мат. 23:39), така и тук казва, че „ще заплачат“.

По-рано Христос им говори за жестоки войни; но за да знаят, че след бедствията на настоящия живот ги очакват мъчения и в бъдещия, Той ги представя и като плачещи, и като отделени от избраните, и като предавани на геената. И с това отново ободрява Своите ученици, показва от какви злини ще бъдат избавени и на какви блага ще се наслаждават.

Св. Йоан Златоуст. За това, че пророчеството от Матей 24:16-18 се отнася за разрушението на Йерусалим от римляните, а не за края на света

Тогава онези, които се намират в Юдея, да бягат в планините; и който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си; и който е на нивата, да не се връща да вземе дрехите си. (Мат. 24:16–18)

След като каза за бедствията, които ще постигнат града, за изкушенията на апостолите и за това, че те ще бъдат непобедими и ще преминат през цялата вселена, Спасителят отново говори за бедствията на юдеите и показва, че когато апостолите, след като просветят цялата вселена, ще се прославят, тогава юдеите ще бъдат сполетени от бедствия.

Но виж как Той говори за войната, представяйки нейната жестокост с думи, които на пръв поглед изглеждат незначителни: „Тогава – казва Той – онези, които се намират в Юдея, да бягат в планините.“

„Тогава“ – но кога? „Когато всичко това се случи, когато видите мерзостта на запустението на святото място.“

От това заключавам, че Той говори за войските. „Тогава бягайте“ – казва Той. Вече няма да имате никаква надежда за спасение. Понеже често се е случвало юдеите, по време на жестоки войни, отново да се укрепяват – например при Сенахирим и Антиох, когато, макар войските да нападнали града и храмът да бил превзет, Макавеите, устремили се срещу враговете, обърнали хода на събитията – за да не очакват и сега някаква подобна промяна, Той отнема от тях всякаква надежда.

Добре ще бъде, казва Той, ако някой се спаси дори гол. Затова и на намиращия се на покрива не позволява да влезе в къщата, за да вземе дрехите си – показвайки неизбежността на бедствието, неговата прекомерна жестокост и огромното нещастие, както и това, че онзи, който попадне в него, непременно ще загине.

По същата причина добавя, че и намиращият се на нивата да не се връща да вземе дрехите си. Ако дори онези, които са в къщата, трябва да бягат от нея, още по-малко трябва да се връщат онези, които вече са извън нея. „Горко на бременните и на кърмачките“ (Мат. 24:19) – на първите, защото, обременени от бременността и поради слабостта си, няма да могат лесно да бягат; а на вторите – защото, свързани с връзките на състраданието към децата си, няма да могат да спасят заедно със себе си и кърмачетата. Парите лесно могат както да бъдат пренебрегнати, така и да бъдат запазени, същото се отнася и за дрехите. Но как може човек да избегне онова, с което го свързва самата природа? Как може бременната жена да бяга леко? Как може кърмачката да остави детето си?

След това, отново показвайки величината на бедствието, казва: „Молете се да не се случи бягството ви през зимата или в събота; защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била от началото на света досега и няма да бъде.“ (Мат. 24:20–21)

Виждаш ли, че Той говори на юдеите и предсказва бедствията, които ще ги постигнат? Апостолите не спазвали съботата и не се намирали в Йерусалим по времето, когато Веспасиан извършил това, тъй като повечето от тях вече били починали. А ако някой от тях все още бил жив, той тогава се намирал в други части на вселената.

Но защо казва: „нито през зимата, нито в събота“? През зимата – поради трудността на времето; в събота – поради изискването на закона. Бягството било необходимо и то възможно най-бързо, но юдеите по онова време не смеели да бягат в събота от уважение към закона, а през зимата бягството било трудно. Затова Христос казва: „Молете се. Защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била от началото на света досега и няма да бъде.“

Нека никой не мисли, че това е казано с преувеличение. Нека прочете съчиненията на Йосиф Флавий и ще разбере истинността на тези думи. Никой не може да каже, че Йосиф, като вярващ, е преувеличил описанието на тези бедствия, за да потвърди казаното. Той е бил юдей, и то твърде строг юдей, ревнител и един от онези, които са живели след идването на Христос. Какво казва той? Че тези бедствия надминали всяко описание на бедствия и че подобна война никога не се е случвала с нито един народ. Такъв бил гладът, по думите му, че самите майки с ненаситност изяждали децата си и поради това между тях възниквала жестока борба, а при мнозина дори коремите на мъртвите били разкъсвани.

Бих попитал сега самите юдеи: защо върху тях се излял толкова велик и непоносим Божий гняв, превъзхождащ всички бедствия, които дотогава били сполетявали не само Юдея, но и цялата вселена? Не е ли очевидно – заради това, че дръзнали да разпнат Христа и вследствие на Неговото предсказание? Всички могат да потвърдят това, а заедно с всички и преди всички – самата истина на събитията.

Забележи необикновената жестокост на бедствията: в сравнение не само с бедствията, които вече са се случили, но и с онези, които ще настъпят във всички последващи времена, те се оказват най-жестоките от всички. Наистина никой не може да посочи подобни бедствия нито в цялата вселена, нито в цялото време – било минало, било бъдещо.

И това е справедливо. Никой от хората, живели преди или след това, не се е осмелявал на престъпление толкова беззаконно и ужасно. Затова Христос казва:„Ще бъде голяма скръб, каквато не е била от началото на света досега и няма да бъде. И ако не се съкратят онези дни, не би се спасила нито една плът; но заради избраните онези дни ще се съкратят.“ (Мат. 24:21–22)

С това Той показва, че юдеите са заслужавали още по-голямо наказание от това, а под „дни“ разбира дните на войната и обсадата. Следователно смисълът на думите Му е следният: ако войната на римляните против града беше продължила по-дълго, всички юдеи щяха да загинат (под „всяка плът“ Той тук разбира юдеите), както намиращите се извън града, така и онези вътре в него. Те не само воювали против онези, които се намирали в Юдея, но и изгонвали и преследвали разпръснатите навсякъде заради омразата към тях.

А за кои избрани говори тук Христос? За вярващите (християните), които се намирали сред юдеите. За да не кажат юдеите, че тези бедствия са се случили заради евангелската проповед и поклонението на Христа, Той показва, че вярващите не само няма да бъдат причина за тези злини за тях, но, напротив, ако тях ги нямаше, всички те напълно биха погинали.

Ако Бог беше допуснал войната да продължи, не би се запазил и остатъкът от юдеите; но за да не погинат заедно с невярващите юдеи и вярващите сред тях, Той скоро прекратил сражението и сложил край на войната. Затова Христос казва: „Но заради избраните онези дни ще се съкратят.“ Той казал това и за да утеши вярващите, които се намирали сред юдеите, и да ги успокои, за да не се страхуват, че ще погинат заедно с тях.

Ако тук Божието промишление за вярващите е толкова велико, че заради тях и други биват спасени и дори остатъкът от невярващите юдеи се запазва заради християните, тогава каква чест ги очаква при раздаването на венците? С тези думи Христос утешавал вярващите, за да не скърбят заради собствените си опасности, понеже и невярващите понасят същите бедствия, при това без никаква полза, дори със загубата на живота си. И не само ги утешавал, но още по таен и незабележим начин ги отвличал от юдейските обичаи. 

Наистина, ако промяна към по-добро вече няма да има и храмът няма да съществува, очевидно е, че и законът ще бъде отменен. Впрочем, Той не казал това ясно, а само намекнал за него, като говорил за пълната гибел на юдеите. Не го казал ясно, за да не порази учениците преди времето.

Затова не говорил за това и от самото начало; но, след като предварително оплакал града, накарал учениците да Му покажат камъните и да Му зададат въпрос, за да им предвъзвести под формата на отговор на въпроса всичко бъдещо. Забележи премъдрото разпореждане на Духа в това, че Йоан не е написал нищо за тези събития, за да не изглежда, че пише въз основа на самото повествование за случилото се (а той дълго време живял и след разрушаването на Йерусалим); но за това пишат онези, които умрели преди това разрушение и не са видели нито едно от тези събития, така че отвсякъде сияе силата на пророчеството.

Беседа 76 върху Евангелието според Матей

30 юли (12 август) - ВЪЗПОМЕНАНИЕ НА ПРЕПОДОБНАТА НАША МАЙКА АНГЕЛИНА, сръбска деспотица

Тази света и преподобна Ангелина била дъщеря на благочестивия и православен албански княз Ариянит от Елбасанския край, а също и снаха на славния Георги Скендербег. Жителите на тази област, наричана още и Скендерия, били християни, предимно православни, защото по онова време все още не били подчинени на агарянското робство, и тяхното отечество се славело с победата на вярата и оръжието.

В двореца на княз Ариянит растяла младата му дъщеря Ангелина в страх Божи и благочестие, насочвайки своята воля и всички свои духовни дарове към изпълнение на Божията воля. Името на майка ѝ не е известно, но и тя несъмнено била много благочестива и добродетелна, щом така по християнски прекрасно възпитала дъщеря си в евангелското учение и поведение. Още от детството върху света Ангелина се виждал пръстът на Божието Провидение, който я подготвял за подвизите, които ѝ предстояли в бъдещия живот.

По това време в албанските земи дошъл като изгнаник сръбският деспот Стефан Слепи, вторият син на деспот Георги Бранкович (1427–1456 г.). Него и по-големия му брат Григорий турците през 1441 г. затворили и ослепили, а след 1444 г. ги върнали слепи в бащиния им дом. След смъртта на техния баща, деспот Георги, известно време управлявал Сърбия най-малкият им здрав брат Лазар, а след това деспот станал този блажен страдалец Стефан (докато по-големият му брат, слепият Григорий, се замонашил в Хилендар, където като монах Герман починал на 16 октомври 1459 г. и бил погребан).

Два месеца преди падането на сръбската столица Смедерево (то паднало в турски ръце в сряда, 20 юни 1459 година, и с това престанала да съществува Сръбското деспотство), поради общото разединение и разпокъсаност на сръбския народ, „някои хора, управлявани от дявола, разпространявали лъжа, че уж деспот Стефан е извършил някакво зло, и го изгонили далеч от отечеството му, за да понесе така в чужбина много беди и неволи“. Праведният Стефан тогава се оттеглил при своята сестра Екатерина, Целйската графиня, а от нея отишъл в Дубровник, а оттам в Албания, за да потърси там безопасно убежище.

Когато пристигнал в Албания, върху него се изпълнило словото Господне: „Господ пази пришълеца“ (Пс. 145:9), защото княз Ариянит го приел усърдно като брат и приятел. И понеже пребиваването на деспота при него се продължило дотолкова, че той станал като член на дома, честната княжеска дъщеря Ангелина обикнала в сърцето си слепия Стефан, както някога Косара праведния св. княз Йоан Владимир (памет на 22 май), и поискала от родителите си благословение за брак със Стефан. Родителите дали своето съгласие и благословение и Ангелина се венчала със Стефан (в Скадър през 1461 г.), понеже в душата си желаела във всичко да споделя съдбата на изгнания праведник, слепия деспот Стефан.

От този благословен от Бога и родителите им брак им се родили синовете Георги (Джордже) и Йоан, и дъщерята Мара. Докато децата растели в добри нрави и възпитание, върху тях се стоварили ново зло и ново нещастие. Безбожните агаряни нападнали и тази християнска земя и пред себе си убивали и унищожавали всичко. Поради това Стефан и Ангелина се оттеглили с децата си в Италия, в областта Фриули на север (района на Триесткия залив). Там блаженият и праведен деспот Стефан се упокоил в Господа (9 октомври 1476 г.) и бил прославен от Бога чрез явяването на светлина на гроба му и чрез нетленността на тялото му. 

Праведната и вярна негова съпруга, блажената Ангелина, останала вдовица и била принудена да търпи лишения в основните потребности на живота, защото и нея, и осиротелите ѝ деца притискали както бедността, така и чуждата земя. За да облекчи положението на децата си, тя се обърнала с молба към унгарския крал Матияш, който се смилил и дал на нея и на синовете ѝ за владение сремския град Купиново на Сава. Вземайки със себе си нетленните мощи на своя съпруг Стефан, света Ангелина с децата си дошла през Виена и Буда в Купиново и там, в църквата на свети апостол и евангелист Лука, с чест положила мощите на Стефан (15 февруари 1486 г.).

Унгарският крал Матияш бил дал на по-големия син на Ангелина, Георги, титлата деспот и някои области в Срем, но той скоро се отказал от това в полза на по-малкия си брат Йоан и сам се замонашил (през 1495 г.) в манастира в Купиново, като при монашеството получил името Максим. Но скоро след това младият деспот Йоан починал (1502 г.) и света Ангелина и Максим, заедно с мощите на Стефан и Йоан, се преселили при влашкия войвода Йоан Радул, където свети Максим бил ръкоположен за митрополит Влахозапланински. Там Максим помирил войводата Радул с молдовския войвода Богдан и заедно с майка си, света Ангелина, извършили в тези краища много добри дела.

Няколко години по-късно света Ангелина се върнала със сина си Максим в Срем. Свети Максим станал Белградски и Сремски митрополит и заедно със своята майка Ангелина издигнал по склоновете на Фрушка гора в Срем светия манастир Крушедол и го посветил на Благовещението на Пресвета Богородица. Там свети Максим пренесъл от Белград своята епископска катедра и по този начин възстановил Сремската архиепископия. Скоро и той починал в Господа (през 1516 г., на 18 януари, когато се празнува и неговата памет) и бил погребан в своята задужбина Крушедол.

Преподобната наша майка Ангелина приела тук, в Срем, светия и ангелски монашески чин в женския манастир край Крушедол, като при монашеството запазила същото име Ангелина (което означава: Ангелска). Още от началото на земния си живот тя усърдно се подвизавала за спасението на душата си, но сега прибавила труд към труд и подвиг към подвиг. Цялата се посветила на молитвата, на делата на милосърдието и на възстановяването на светите храмове и Божиите манастири в Срем.

Заради всички тези свои многобройни дела тя, като съвършена християнка, съпруга, майка и монахиня, с право получила от народа името „Майка Ангелина“. Като поживяла така свято и богоугодно, тя най-сетне се упокоила от своите трудове и мирно заспала в Господа на 30 юли 1520 година.

Била погребана в женския манастир край Крушедол, а когато след няколко години нейното свято тяло било „явено“ (открито като нетленно), светите ѝ мощи били пренесени в църквата на Крушедолския манастир и положени в същия ковчег с мощите на нейния свет син Йоан, деспота.

Тези свети и чудотворни мощи на „Сремските светители“ Бранковичи турците заедно с Крушедолския манастир изгорили през 1716 г., като оттогава се е запазила само лявата ръка на Света Майка Ангелина.

Службата на тази света сръбска Майка била написана скоро след явяването на нейните чудотворни мощи от един от обитателите на Крушедолския манастир. В този свят манастир в деня на нейната памет, 30 юли, се провеждат голям празник и народен събор.

По молитвите на Света Майка Ангелина нека Всемилостивият Господ помилва и нас и ни удостои с участ в делото на Неговите светии. Амин.

Превод от: Ава Jустин. Житиa светих за jyл.

Св. Йоан Златоуст. Сравнение на нравите от апостолското време със съвременните и против браковете заради пари.

В апостолските времена… и мъжете бяха мъже, и жените – жени, а днес всичко е наопаки: жените са усвоили нравите на блудниците, а мъжете по нищо не са по-добри от необуздани коне. Нима не сте чували, че мъже и жени пребивавали заедно в горницата, и такова събрание било достойно за небесата? И съвсем справедливо, защото и жените по онова време водели живот благочестив и подвижнически, а мъжете пазели чистота и целомъдрие.

Чуйте какво казва жената, която търгувала с багреница: „Ако сте признали, че съм вярна на Господа, влезте в дома ми и живейте [при мен]“ (Деян. 16:15). Чуйте за жените, които, ръководени от мъжки помисли, навсякъде ходели с апостолите: за Прискила, Персида и за други, от които днешните жени са толкова далеч, колкото мъжете са далеч от онези мъже.

Тогава жените, макар и да обикаляли чужди страни, не си навличали лоша слава; а днес дори онези, които се възпитават във вътрешните покои, едва избягват подобно подозрение. И това произлиза от прекомерните украшения и изнежеността. За онези жени било дело разпространяването на проповедта, а днешните жени се грижат да изглеждат благопристойни, красиви и приятни на вид. Ето тяхната слава, ето тяхното спасение! А за някакви възвишени и важни дела те и насън не помислят.

Коя жена е положила старание да направи мъжа си по-добър? Кой мъж се е погрижил за поправянето на жена си? Няма нито един. Напротив, жената има само една грижа – за златните украшения, облеклото и другите накити, а също и за умножаването на имуществото; а мъжът, освен за тези неща, е зает и с много други грижи, и всички те са житейски.

Кой, възнамерявайки да встъпи в брак, се е постарал да узнае характера и поведението на девицата? Никой. Напротив, всеки веднага разпитва за парите, за имота, за това колко и какви домашни вещи има – съвсем така, сякаш иска да купи нещо или да сключи някакъв обикновен търговски договор. Затова и брака наричат с това име. Чувал съм мнозина да казват: „Еди кой си сключи договор с еди коя си“, тоест, ожени се. Така се подиграват с Божиите дарове: женят се и се омъжват, сякаш продават и купуват нещо. А писмените брачни договори се сключват с много по-голяма предпазливост, отколкото договорите за покупко-продажба.

Погледнете как древните встъпвали в брак и им подражавайте. Как са встъпвали? Те търсели у невестата добро поведение и нрави, както и душевно съвършенство; затова нямали нужда от писмени договори, от осигуряване чрез хартия и мастило. Вместо всичко това им били достатъчни душевните качества на невестата.

И тъй, умолявам и вас да търсите не пари и богатство, а добро поведение и кротост. Търси девица, която се бои от Бога и е благоразумна, и това ще бъде за теб по-добро от безбройни съкровища. Ако търсиш онова, което е угодно на Бога, ще получиш и това; но ако, оставяйки първото, се втурнеш след последното, няма да получиш и него.

Но, ще кажеш ти, еди-кой си забогатя чрез жена си. Не те ли е срам да привеждаш такива примери? Чувал съм от мнозина следните думи: „По-добре бих предпочел да търпя крайна бедност, отколкото да получа богатство от жена си“. И наистина, какво може да бъде по-неприятно от такова богатство? Какво може да бъде по-тежко от такова изобилие? Какво е по-позорно от това да станеш по този начин известен и да дадеш повод на всички да говорят за теб: „Тоя забогатя от жена си“?

Не говоря вече за домашните неприятности, които неизбежно трябва да произлязат от това; не говоря за надменността на жената, за раболепието на мъжа, за караниците, за укорите от страна на слугите, когато те ще казват: „Просяк, дрипльо, низък и от низко потекло; с какво дойде? Нима всичко не принадлежи на господарката?“ Но ти не се безпокоиш, че така говорят за теб – защото вече не си свободен. Онези, които са свикнали да ядат чужд хляб, чуват за себе си още по-лоши отзиви и не се наскърбяват; също и тези – и дори вменяват подобен позор в своя похвала. И когато ние им говорим това, те отговарят: „Само да е приятно и сладко, пък макар и да умра“.

О, дяволе! Какви поговорки е въвел той в света – те са способни напълно да покварят живота на такива хора! Разгледай самите тези пагубни, дяволски думи, с каква погибел са изпълнени. Защото те не казват нищо друго, освен следното: „Не мисли за честност, за справедливост; отхвърли всичко това, търси само едно – удоволствието; каквото и да ти струва, добивай го; дори всички, които срещаш, да плюят върху теб, дори да хвърлят кал в лицето ти, дори да те гонят като куче – търпи всичко“. Ако свинете и нечистите кучета можеха да говорят, биха ли казали нещо по-лошо от това? Разбира се, че и те не биха казали онова, което дяволът внушава на хората да говорят, сякаш са обезумели.

Сега разбрахте безсмислието на тези думи. Затова ви умолявам да се отдалечавате от такива поговорки и да избирате от Писанията изречения, противоположни на тях. Кои са тези изречения? „Не ходи – казано е – след похотите си и се въздържай от желанията си“ (Сир. 19:30). А относно блудницата има също противоположно изречение в Притчите: „[Не се вслушвай в ласкателната жена], защото мед капят устните на чужда жена и речта ѝ е по-мека от елей; но последствията от нея са горчиви като пелин, остри като меч двуостър“ (Притч. 5:3–4).

На тези изречения нека обръщаме внимание, а не на онези. Именно от онези изречения се раждат низки помисли, свойствени на роби; от тях хората се превръщат в неразумни животни, защото навсякъде търсят само удоволствието, следвайки онази поговорка, която и без нашите думи, сама по себе си, заслужава присмех.

След смъртта каква печалба ще ти остане от наслажденията? И тъй, престанете да се подлагате на присмех и да разпалвате неугасимия огън на геената, и като измием гнойта от очите си, макар и късно, нека погледнем както подобава към бъдещето, за да прекараме и настоящия живот благопристойно, във всяка чистота и благочестие, и да се удостоим с бъдещите блага по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, Комуто е славата во веки веков. Амин.

Из Беседа 73 върху Евангелието според Матей