23 юни (6 юли) - Служба на светия наш отец Марк Евгеник, Изповедник, митрополит Ефески

На великата вечерня, на Господи воззвахъ, стихири от Йоан Евгеник, на 8, глас 4, подобен: Звани свыше…:

Просветлен още от утробата на майка си, о, Марко, когато ти благоразумно позна непостоянството, покварата и суетата на земните радости, тогава, презирайки света и всичките му красоти, побърза да приемеш божествената схима, превръщайки скръбта в наслада, бдението - в радост и покой, постелята на пода и всенощното стоене – в наистина приятно наслаждение, поста – в сладост и въздържанието – във веселие. (2)

Да възхвалим както подобава Марк, последния воевода на Църквата, силно звучащата тръба, божествения гръм, учителя по благочестие, най-превъзходния тълкувател на съвършенството на свещените догмати на вярата, който като владика и учител богословстваше за произхождението на Светия Дух, непобедимия борец и поддръжник на светите събори и най-светия Символ на вярата. 

О, велик фар на целия свят, когато величествено се надигна като исполин от изток, за да вървиш по пътя Господен в светла радост, ти отплава на запад и излъчвайки свещените си лъчи за просветляване на верните, като светкавица унищожи напълно отстъпниците, въвели беззаконната и неканонична новост в най-светия и най-свещен Символ на вярата, щом не пожелаха да се покаят.

И стихири на същия глас, от ритора Мануил, подобен: Яко добля…:

Ти бе най-свещен храм на Светия Дух, о, всехвални Марко, озарил целия си ум с блясъка на добродетелите. Затова, стоейки сега заедно с ангелите пред твоя Създател, моли се онези, които вярно честват твоята всепочитана памет, да се избавят от тлението и бедите. (2)

След като умножи таланта, който получи от ръцете на Създателя на всичко, винаги възпяван отче преподобни, ти мъдро влезе в радостта на своя Господ като добър слуга и най-верен служител; а сега се моли ония, които празнуват твоята всепочитана памет, да се избавят от тлението и бедите. 

Да възхвалим Марк, който прогласи до краищата на света, че Светият Дух произхожда от ипостаста на Отца, а не от тази на Сина; защото не може да има две причини, но една е Причината и на Сина и на Духа - Отец, Който е Източникът на цялото Божество и единствен е без причина.

Слава, глас 1, от Йоан Евгеник: Като гледаме твоя равноангелен живот, богоносни Марко, виждаме, че си като образа на първия човек преди престъплението, с малко понизен спрямо ангелите; защото, поправяйки удара на безчестието вследствие от престъплението, като се прилепи към това, което е по образа на Бога чрез съвършено придържане към заповедите, ти побърза повече от всички към това, което е по Негово подобие; и пред управници, тирани и целия свят се украси съвършено с добрата вероизповед и с богословието на нашата благочестива вяра. Затова, човешкото естество, хвалещо се с твоите красоти, и целият свят, чудейки се на твоите учения, и Христовата Църква, украсена с твоите най-мъдри божествени наставления, заедно ти принасят радост; а ние, утвърдени от теб, усърдно ти зовем: моли се да бъдем запазени в твоето добро изповедание.

И ныне, Богоородичен догматик, глас 1 „Всемирную славу…“: Нека да възпеем Тази, Която е слава за целия свят, просияла от човеците и родила Владиката, небесната Врата - Дева Мария, Песен на безплътните сили и Украшение на верните, защото Тя стана Небе и Храм на Божеството. Разрушавайки преградата на враждата, Тя донесе мир и отвори Царството; имайки Я за основа на вярата, ние имаме за наш Помощник Родения от Нея Господ. И тъй, дерзайте, люде Божии, дерзайте, защото Той ще победи враговете, като Всесилен.

Вход. Прокимен на деня. Паримий:

Из Притчи Соломонови - чтение.

Споменът за праведника ще пребъде благословен, и благословение Господне почива върху главата му. Блажен човек, който е придобил мъдрост, и смъртен, който е познал разум. По-добре е нея да купуваш,  отколкото съкровища - злато и сребро. Тя е по-скъпа от драгоценни камъни, и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея. В десницата й е дългоденствие, а в левицата й - богатство и слава; от устата й излиза правда; закон и милост носи на езика си. И тъй, деца, послушайте ме, понеже ще говоря нещо важно и устата ми ще изрекат правда: блажен оня човек, който пази моите пътища; моите извори са извори на живота, и утвърждава се от Господа намерението. Заради това ви моля, и към синовете човешки е моят глас! Аз, премъдростта, изнамерих съвета, и разума и смисъла аз създадох. Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата. Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще намерят благодат. Разберете, кротки, що е лукавство, и вие, прости, научете се на разум. Послушайте ме пак, понеже ще говоря нещо важно и устата ми ще изрекат правда защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми; всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство; те всички са ясни за разумните и справедливи за ония, които са придобили знание. Уча ви на истината, за да бъде вашата надежда у Господа, и да се изпълните с дух.

Из Премъдрост Соломонова - чтение.

От устата на праведника тече мъдрост, и устите на мъдрите хора знаят благоприятното. Устите на мъдрите се поучават в премъдрост и правдата ги избавя от смърт. Праведник и да умре, надеждата му няма да погине. Праведен син се ражда за живот и от своите добрини ще приеме плода на правдата. Светлината на праведните пребъдва винаги, и от Господа ще получат благодат и слава. Езикът на мъдрите познава доброто и в сърцето им почива мъдрост. Господ обича правите по сърце и всички непорочни в пътя си са Нему приятни. Мъдростта Господня просвещава лицето на разумния и намира тези, които я желаят, преди още те да са я потърсили. Който я търси от ранно утро, няма да се умори, и който стои буден заради нея, скоро ще се освободи от грижи, защото тя сама обикаля и търси достойните за нея и благосклонно им се явява. На мъдростта никога няма да надделее злобата. Заради това и станах любител на нейната красота, възлюбих я и я потърсих от младостта си и я пожелах за невеста, понеже Владиката на всички я възлюби. Тя е посветена в тайните на Божия ум и е избирателка на делата Му. Плодовете й са добродетели: тя научава на целомъдрие и на разсъдливост, справедливост и храброст, от които нищо по-полезно няма за людете в живота. Ако някой желае голяма опитност, мъдростта знае отдавна миналото и налучква бъдното, знае тънкостта на думите и разрешението на загадките, предузнава личбите и чудесата и сетнините от годините и времената, и за всички е съветница на добро, защото има безсмъртие в нея и, в общение с думите й - добра слава. Аз се обърнах към Господа и Нему се молих и думах от все сърце: Боже на отците и Господи на милостта, Който си направил всичко със словото Си и Който си устроил с премъдростта Си човека, за да владее над създадените от Тебе твари и да управлява света свето и справедливо. Дарувай ми приседналата до Твоя престол премъдрост и недей ме отхвърля изсред децата Си, защото аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня; прати я от светите небеса, прати я от престола на славата Си, за да ми спомага в трудовете ми, и за да зная, какво е благоугодно пред Тебе; защото тя всичко знае и разбира, и мъдро ще ме ръководи в делата ми и ще ме запази в славата си, и защото нетвърди са помислите на смъртните, и погрешни са техните помисли.

Из Премъдрост Соломонова - чтение.

Когато праведника бива прославян, народът се весели. Безсмъртен е споменът за праведника; той се признава и от Бога и от людете; и душата му е угодна Господу. Затова възлюбете, мъже, мъдростта, и ще бъдете живи, пожелайте я, и ще бъдете научени. Нейно начало е любовта и спазването на закона. Почетете премъдростта, за да царувате до-века. Ще възвестя вам и няма да скрия от вас Божиите тайни. Бог е ръководител към мъдрост и изправител на мъдрите и на всяко разбиране и дело - художник, и към разбиране на всичко ще те научи мъдростта. В нея има дух разумен и свет и сияние на вечната светлина и образ на Божията благост. Тя приготвя Божиите приятели и пророци. Тя е по-благолепна от слънцето и превъзхожда много звездите; в сравнение със светлината тя е по-горе. Тя спаси от неволя ония, които й служеха, и ги научи на правите пътища. Даде им да имат разум свет и ги запази от враговете им и им подаде силна борба, за да разберат всички, че благочестието е по-силно от всичко. И на премъдростта никога няма да надвие злобата, нито злите ще избегне изобличението на съда. Защото си казаха, мислейки неправедно: да притесняваме праведника, да не пожалим неговата честност и да не се срамим от многогодишните седини на старостта му. Силата ни да бъде закон; да уловим праведния, защото той не ни е угоден и се противи на делата ни, укорява ни за отпадане от закона и ни изобличава за съгрешения против нашето учение. Говори ни, че има познание за Бога, и нарича себе си син на Господа. Той е нам изобличение за нашите помисли и ни е тежко да го слушаме, защото неговият живот не е като живота на другите и пътищата му се различават от нашите; той ни смята за гнусота и страни от нашите пътища като от нечистотии, и облажава края на праведните. Да видим дали думите му са прави, и да изпитаме дали са верни спрямо него. Да го изпитаме с обиди и мъки, за да узнаем смирението му и да видим кротостта му; да го осъдим на безчестна смърт, защото, според думите му, имало кой да се грижи за него. Тъй умуваха те, и се измамиха, защото злобата им ги бе заслепила, и те не познаха тайните Божии и не разсъдиха, че Ти си едничък Бог, който имаш власт над живота и смъртта, спасяваш във време на скръб и избавяш от всякакво зло, че Ти си щедър и милостив, и даваш на своите светии благодат, и със своята мишца се противиш на горделиви.

Стиховни стихири, от Йоан Евгеник, глас 5, подобен: Радуйся…

Радвай се, звездо на Църквата, за която Христос, Великият пастир и Първосвещеник, проля кръвта Си, Комуто повече от другите си подражавал, о, мъдри, с готовност полагайки душата си за паството по силите си. Ти се потруди със съвършено богословие и духовна мъдрост срещу витиеватите философствания, които обори, като посрами и затвори устите на ораторите, приснопаметни Марко.

Стих: Устата ми ще заговорят премъдрост и размислите на сърцето ми - разумност.

Радвай се, светилниче на целия свят, насочващ онези, които искат да направляват умствения кораб на душата към спокойното пристанище на великото Благо, показвайки им православната вяра като непорочна, услаждайки ги с благодатта и водейки ги към спасителните догмати на основите на вярата! Радвай се, многосветъл светилниче, чрез когото словата на отците се показват неповредени за всички, чиито духовни очи не са се помрачили като тези на отстъпниците. 

Стих: Устата на праведния се поучават в премъдрост и езикът му ще изрече прав съд.

Радвай се, съсъде на Премъдростта, Която възлюби от младини и придоби за Невеста и възлюбена! Радвай се, велика и неизмерима река на Свещеното Писание, безгранична чистота, достъпна  за всички! Радвай се, стъкленице на благоуханното масло на проповедта, която учителите на Църквата заедно изпълниха с учението за святото произхождане на Духа само от Отца, и двуостър меч, който с благодатта на богословието отсече до корен езиците на новаторите! Радвай се, избликнал сладък нектаре!

Слава, глас 6: Всесветият Дух, Който се всели в сърцето ти от детинство и пребиваваше радостно в теб като в тайнствен храм, подкрепяше те да се бориш срещу княза на този свят и да го победиш; Духът те подготви и да се сражаваш за Него посред цялата вселена и да богословстваш благочестиво за светия Му произход от Отца, и да защитаваш светия Символ на вярата, написан от отците по Неговата благодат, утвърждавайки душите на християнския народ по целия свят в истинската вяра, предадена от отците, заплашвайки и посрамвайки чрез силата на твоите богоизречени слова онези, които и преди, и сега са отпаднали от нас. Затова, моли се усърдно за Църквата, молим те, богоносни и вечно възпяван Марко.

И ныне, Богородичен: Моят Творец и Избавител Христос Господ произлезе от Твоята утроба, о, Пречиста, и в мен – човека Се облече и от древното проклятие освободи Адам; затова към Теб, Всечиста, като към Божия Майка и истинска Дева „радвай се” непрестанно зовем с ангелския поздрав: „Радвай се, Владичице, защита, покров, и спасение на нашите души!”.

Тропар на светителя, глас 8:

На Православието наставник и противник на нововъведенията, стълб на вярата, светилник на Църквата и боговдъхновен печат на учителите: о, всемъдри Марко, ти просвети всички със своите писания, духовна арфо, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Слава и ныне, Богородичен възкресен: Иже нас ради…: Ти, Който заради нас Се роди от Дева и разпятие претърпя, Благий, обезоръжи със смърт смъртта и възкресение яви като Бог, не презирай тия, които създал Си с Твоята ръка; яви човеколюбието Си, Милостиви, и приеми родилата Те Богородица, молеща се за нас и спаси, Спасителю наш, отчаяните люде.

На Утренята, на Богъ Господь – тропар на светителя (2), Слава, и ныне, Богородичен.

Първи седални, глас 8, подобен: Премудость и Слово…:

Преизпълвайки устата, сърцето и ума си с Извора на мъдростта, ти източи оттам потоците на учението и давайки на душите да пият от тях, усъвършенства верните и се яви показан като мерило на божествените догмати; защото ти провъзгласи Отца за единствена Причина на Сина и на Духа и Източник на божеството. О, винаги блажени Марко, моли Христа Бога да даде опрощение на прегрешенията на тия, които с любов почитат твоята свята памет. 

Слава, и ныне, Богородичен, глас 8: Зачевайки в утробата си Премъдростта и Словото без да изгориш, Майко Божия, Ти роди на света Този, Който държи целия свят, и в обятията си държеше Този, Който храни всички, Твореца на мирозданието; затова с вяра Те прославям и Те моля, Всесвята Дево, да се избавя от прегрешенията и в Съдния ден, когато застана пред лицето на моя Създател, Владичице Пречиста, ела ми на помощ, защото можеш всичко, каквото поискаш, Всевъзпявана.

Втори седални, глас 8, подобен: Премудость и Слово…:

Като обикна мъдростта подобно на Соломон и подражавайки на целомъдрието на Йосиф, на невинността на Мойсей, на божествената ревност на Илия, на кротостта на Давид, на проповядването на Павел и на богословието свише на Йоан, като мъдър посрами лъжливо мъдрите и като целомъдрен запази себе си най-чист, незлобен и най-кротък, изпепелявайки духовно чрез ревността си предателите на вярата и проповядваше единственото истинско благочестие.

Слава, и ныне, Богородичен: Всесвета Дево, Майко Божия, моля Те изцели душата ми от страшните страсти и дай прошка на моите съгрешения, които аз, окаяният, в безумие извърших, осквернявайки душата и тялото си. Горко ми, какво ще правя в оня час, когато ангелите ще разлъчат душата от страстното ми тяло? Тогава ми бъди помощница и най-гореща застъпница, защото Тебе имам за надежда аз, недостойният Твой раб.

Полиелей. Величание и избран псалом.

Седален след полиелея – един от двата седални по-горе.

Слава, и ныне, Богородичен, глас 8: Небесната Врата и Кивот, всесвятата Планина, светозарния Облак нека да възпеем, небесната Стълба, духовния Рай, Евиното Избавление, великото Съкровище на цялата вселена, защото чрез Нея се извърши спасението на света и опрощението на древните съгрешения. Затова Й зовем: моли Твоя Син и Бог да дарува опрощение на греховете на тия, които благочестиво се покланят на Твоята пречиста Рожба.

Степенни, антифони на 4-ти глас.

Прокимен, глас 4: Почетна е пред Господа смъртта на неговите светии. Стих: Какво да въздам на Господа за всичко, що ми въздаде?

Евангелски чин. Стихира след 50 псалом, глас 6:

Изля се благодат от твоите уста, Марко, отче наш, боговдъхновен светилниче; ти наистина стана светило на Църквата, учейки разумните овчици да вярват в единосъщната Троица като в Едно Божество.

Канон, творение на великия ритор на великата църква Мануил, с акростих в оригинала: Най-знаменития архиерей на Асия, Марк, възпявам. Глас 8.

Песен 1

Ирмос: Някога Моисеевият чудотворен жезъл с кръстообразен удар раздели морето и потопи колесниците на фараона, спасявайки беглеца Израил, който пеш премина и възпя с песен Бога.

Припев: Светителю, отче Марко, моли Бога за нас.

Като стана обител на сиянието на Всевишния заради красотата на твоите добродетели, Марко, ти просвети Христовото паство. Затова, преминал вече в незалязващата светлина, вдъхни озаряващата благодат на Словото над онези, които възпяват твоята божествена памет, о, славни. 

Когато се стремя да те възхваля както подобава, о, блажени, изворът със словата на твоите божествени наставления ми се вижда най-дълбок; и все пак, отче, чрез твоите молитви дай ми благодат и сила, равни на твоята любов. 

Нека се възхвали всепочитания Марк, най-светия храм на Божията благодат, от който се разкриват тайнствени благоухания на всички, живеещи благочестиво, за слава и хвала на нетварната Троица, нашия Бог, Който е един по естество. 

Богородичен: В древност със свещен взор пророците Те предвидяха, Чиста, като духовна Планина, неизгаряща Къпина, непроходима Врата, Стомна и Съсъд с манна, а ние с вяра Те провъзгласяваме за истинска Богородица, Богоневесто.

Песен 3

Ирмос: Творче на небесния свод, Господи и Създателю на Църквата, Ти, Който Си край на желанията, опора на верните, утвърди ме в Твоята любов, единствен Човеколюбче.

О, блажени Марко, ти се яви като сияние от нетварната светлина на Всесъзидателния Дух, озарявайки сърцата на верните с непогрешимите си учения и учейки ни да възпяваме несътворената Троица.

Като светилник на истината възсия на събора, Марко, утвърждавайки, че Светият Дух изхожда от ипостаста на Отца, и с това възрадва събранието на благочестивите.

Да се възхвали днес всепочитания Марк — духовната тръба, сладкогласния инструмент, езика благоуханен, движен от Духа, извора на премъдростта, изпълнен с благодат.

Богородичен: Непостижимо е тайнството, извършено в Теб, Пречиста, понеже роди безсеменно Бога на всичко съществуващо, и след раждането остана Дева. Затова Те почитаме като истинска Богородица.

Кондак, творение на Мануил, глас 4, под.: Явился еси…:

Премъдро сплитайки словата си, блажени, ти затвори устата на хулителите и с богословието си просвети верните да почитат Троицата като една Същност.

Седален, творение на Йоан Евгеник, глас 8, под.: Премудрость и Слово...

Като пчела облетя духовната ливада на рая, събирайки сладостен нектар от писанията на Духа и светите отци, и произведе медена пита на вярата и мед на богопознанието, заради които и царе, и простолюдие с благодарност те възпяват, о, премъдри. Моли Христа Бога да дарува прошка на греховете на тия, които с любов празнуват твоята свята памет.

Слава, и ныне, Богородичен:  Като се оплетох в изкушенията, причинени ми от видими и невидими врагове, вълнувам се от бурята на безчислените мои съгрешения, но прибягвам към пристана на Твоята благост и горещото Ти застъпничество, Чиста Дево, като към мой истински покров. Затова, Богородице Пречиста, моли усърдно Този, Който Се въплъти безсеменно от Тебе, за всички Твои раби, призоваващи Те непрестанно, да им дари опрощение на греховете, задето достойно възпяват Твоята слава.

Песен 4

Ирмос: Чух, Господи, тайната на Твоя промисъл, разбрах Твоите дела и прославих Твоето Божество.

Благодат се изля от устата ти, о, блажени, и озари небесния свод на Църквата с сладостта на богомъдри разсъждения.

Бил си храм на Светия Дух, излъчващ благоуханието на богословието към всички, всесвещенни Марко.

Паметта ти сияе като светило, озаряващо с любов мислите на тия, които възхваляват съвършенството на твоето богословие.

Богородичен: Ти се издигна над небесните сили, о, Чиста, като роди Оногова, Който сътвори всичко и ни избави от измамата.

Песен 5

Ирмос: Защо отхвърли ме от Своето лице, о, Светлина неугасима, и покри ме – окаяния чуждата тъма? Но моля се, обърни ме отново в светлината на Твоите заповеди и изправи моите пътища.

Посред Църквата възпя боговдъхновени песни, учейки, че Отец е единствен Източник на Божеството, Родител на Сина и Изводител на Духа, о, всеславни.

Следвайки словата и богомъдрите разсъждения на отците, о, блажени, ти възвести, че Синът и Духът са равночестни на Отца, понеже и Двамата имат Него за Причина, от Която произхождат.

Богородичен: Радвай се, Йаковова лествице, чрез която Бог слезе и въздигна човешката природа към небесна слава, о, Богоневесто! Радвай се, радост на ангелите, надежда и сигурно прибежище за всички верни!

Песен 6

Ирмос: Очисти ме, Спасе, защото много са беззаконията ми и ме изведи от греховната  дълбина; към Тебе викнах, чуй ме, Боже на моето спасение.

Славен изповеднико, наследявайки от Христовите проповедници неоскъдната вяра, ти я запази непокътната пред лицето на властниците и остана неустрашим от козните на латинските мъдрувания.

Отвърнал се от скверното смешение, блажени, ти се възнесе към състоянието на духовната радост и светлина, където съзерцаваш сиянието на Троичното Слънце, и за нас, недостойните измолваш благодат.

Разяснил си догматите на благочестието и с дръзновение си изобличил ония, които смесват същност и енергия, понеже, о, премъдри, свойството естествено се различава от същността.

Богородичен: Велики дела извърши в Теб Всесилният, о, Пречиста, и Те намери като лилия сред тръни, за да изпълни вселената с благоуханието на Божеството.

Кондак, творение на Йоан Евгеник, глас 8, под. Взбранной Воеводе…:

Приел в сърцето си богомъдрите писания на богословите, всехвални, ти възвести както подобава изхождането на Светия Дух и запечата всесветия Символ на Вярата. Затова възпяваме: Радвай се, богословесни Марко!

Икос: Ангел-предстоятел с трепет възвести на Богородица: Радвай се! А аз, като човек, виждайки те явен свръх-природно като ангел, с любов така ти пея: Радвай се, съсъде на свята чистота! Радвай се, съкровищница на Божията премъдрост! Радвай се, печат на светите богослови! Радвай се, предел на учителите и отците! Радвай се, безкрайна бездна на духовни мисли! Радвай се, широко море от тайнствени писания! Радвай се, светило велико на Църквата! Радвай се, защото посрамваш противно мислещите и до днес! Радвай се, изворе на догматите на вярата! Радвай се, погубителю на новаторските замисли! Радвай се, че чрез тебе ние се утвърждаваме! Радвай се, че чрез теб сияе истината! Радвай се, богословесни Марко!

Песен 7

Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки, играейки сякаш на поляна, пееха: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

С радост си се възкачил към Трислънчевата Светлина и се наслаждаваш на Нейното сияние, понеже на земята ти учеше православно, възвестявайки: Благословен е Бог на нашите отци!

Синът и Духът възсияват отвъд времето от ипостаста на Отца – Единият чрез раждане, Другият чрез изхождане – този догмат утвърди, укрепявайки верните да пеят: Благословен е Бог на нашите отци!

Възвестил си на всички, че Утешителят изхожда единствено от Отца, о, премъдри, и си посрамил гнилите мнения на търгашите със светостта, които не знаят да пеят: Благословен е Бог на нашите отци!

Богородичен: Чрез Плода на Твоята утроба, Богородице, човешката природа бе освободена от древното проклятие и се удостои с благословение; затуй възпява: Благословен е Бог на нашите отци!

Песен 8

Ирмос: Халдейският мъчител седмократно разпали силата на пещта за богопочитателите, но когато ги видя спасени от висшата сила, той викна към Твореца и Избавителя: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Озарен от главата до нозете, о, блажени богоносецо, ти послужи чисто на светото Евангелие като йерарх и наставляваше верните да пеят: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Като слънце от изток възсия, о, преподобни, излъчвайки лъчи на богословие, просвещавайки вселената, и научи верния народ да възпява със страх Светата Троица: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

На всички си възвестил, о, славни, че Ипостасите на Троицата не произхождат една от друга, но Синът и Духът имат една Причина – Бог Отец, от Когото произлизат като от неувяхващ Корен; затова честваме твоята памет във всички векове.

Богородичен: О, преславен Чертог на Владиката, насочи потъмнялата от страстите моя душа към пътеките на добродетелите, та чрез Твоята милост да възпея: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Песен 9

Ирмос: Ние, спасените чрез Тебе, Дево Чиста, изповядваме Те, че си наистина Богородица, като Те величаем с безплътните ликове.

Благодатта на твоите боговдъхновени слова и богословие възрадва Църквата Христова, о, блажени, и сега непрестанно се моли тя да се запази в мир и благочестие.

Сега се наслаждаваш на върховната и божествена светлина, която тъй желаеше,  всеблажени; и чрез твоите молитви направи ни причастници на нейното сияние.

Ревността за Православието, разпалена в твоята чиста душа, изпепели хулите на еретиците, блажени Марко.

Богородичен: О, Пречиста Дево, превъзхождаща небесните сили и приближена най-много до Бога, просветли помрачения ми ум и избави ме от всякакви беди.

Светилен, творение на Мануил, глас 3, под.: Свете неизменный…:

Благодатта на Утешителя, вселила се в тебе, Марко, те яви като божествена река на догматите, потопяваща полковете на еретиците и веселяща всички верни.

Слава, и ныне, Богородичен: Открито възпявайки Те като Владичица на всичко, молим Те, Богородице: бъди ни божествен покров, отблъскващ далеч от нас тъмните стрели на Велиар.

Хвалитни стихири – 4, глас 1, под.: Небесныхъ чиновъ…:

Като обител на всебожествената Троица, премъдри светителю, ти озари Църквата Христова със сиянието на добродетелите и светлината на учението си, и проповядваше произхождането на Светия Дух само от Отца. (2)

С огнените си слова, всеблажени, посрами ония, които смесват Същност и енергия у Бога, понеже Същността се различава от свойството, макар и двете да са нетварни, истинни и вечносъществуващи.

Глас 8, под. О, преславнаго чудесе…: О, преславно чудо! Христос, Изворът на живота, те яви като извор на свещени догмати, които веселят сърцата на благочестивите, пазещи непоколебимо доброто изповедание на отците, за което ти показа ревност във вярата, о, премъдри и божествен Марко.

Слава, глас 1, от Йоан Евгеник: Църквата Христова, облечена в твоето пресветло житие и боговдъхновени слова като в златотъкана одежда, скъпоценен венец и непобедима броня, се радва и се огражда крепко от противниците, о, всепрославени, и ти възнася победни песни като на доблестен победител над враговете – и духовни, и телесни – в Христа, Който ти дарува власт и сила. И като награда за твоя подвиг, тя ти принася песен, и зове с вяра и любов към теб така: моли се непрестанно на Онзи, при Когото се пресели – Бога в три Ипостаси: Отца, и Сина, и Всесветия Дух, Който изхожда от Отца – да запази паството Христово от хищните духовни вълци, та да пребъде навеки в твоето православно изповедание.

И ныне, Богородичен, Велико славословие.

На Литургията, след апостола:

Алилуя, глас 2: Устата на праведния се поучават в премъдрост и езикът му ще изрече прав съд. Стих: Божият Закон е в сърцето му и нозете му няма да се препънат.

Причастен: Паметта за праведника пребъдва вечно, алилуя!

Български мъченически хроники от времето на Руско-турската освободителна война 1877-78 г.

Кланетата в българските земи, особено в районите на Стара Загора и Бургас по време на Руско-турската освободителна война (1877–1878) са едни от най-трагичните и ужасяващи събития в българската история. Те са извършени от отстъпващата османска армия, черкези, башибозук и други нередовни формирования, като част от опитите за сплашване и наказание на българското население за подкрепата му към руските войски и българските опълченци.

Много села са опожарени, а населението – подложено на грабежи, изнасилвания и кланета. Тези събития остават по-слабо документирани, но са част от по-широката картина на страданията на българското население в края на войната.

Старозагорското клане е извършено от 19 до 21 юли 1877 г. от турската редовна армия на евреина Соломон Леви Явиш (Сюлейман паша), с участието на албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани. Турците избиват по-голямата част от цивилното население на Раднево, Стара Загора, Нова Загора и селищата в региона, като официалната цифра за тези над 20 000 зверски изклани българи е силно занижена.

Соломон Леви Явиш е цариградско дьонме /ислямизиран евреин/, европейски възпитаник, бивш професор по литература от Парижката сорбона, който остава печално известен на българското общество с артистичния си псевдоним Сюлейман паша. Той подлага един процъфтяващ град на ритуален холокост. Стара Загора догаря като кандило цели 5 месеца. Едва есенните дъждове угасят жарта.

Мъчениците от Българово (+1878)

Клането в село Българово е едно от най-малко познатите, но дълбоко трагични събития в края на Руско-турската освободителна война. То се случва в началото на 1878 г., когато отстъпващите османски войски, заедно с башибозук и черкези, извършват масови насилия над българското население в района на Айтос и Бургаско. То остава в историята като „второто Баташко клане“ заради мащаба на насилието и символиката на съпротивата срещу насилственото потурчване.

През януари–февруари 1878 г., когато руските войски настъпват към Бургас, отстъпващите османски части, заедно с башибозук и черкези, извършват серия от нападения над християнските села в региона. Българово, разположено недалеч от Бургас, става сцена на особено кърваво клане.

Нещастието в Българово се случва в началото на февруари 1878 г. Татарите и черкезите в района се опитвали да се спасят от руските войски, които настъпвали към бургаското пристанище. Оттам планирали да стигнат до Цариград.

След епичните боеве на Шипка през декември 1877г., турските войски, в стремежа си да се спасят, се оттеглят към морето. По пътя си те разрушават повечето от селищата, през които преминават, а мирното християнското население бива зверски избивано. Особено жестоко бягащите орди се отнесли към населението в бургаския регион, а именно в Карнобат, Айтос и Българово.

Отстъпвайки, ордите палят и рушат по пътя си селищата и са безмилостно жестоки към населението. На 27 януари черкези и башибозуци нахлуват в Карнобат и се заемат с това, което най-добре умеели – да грабят, изнасилват и убиват. Част от българите, укрепили се в къщата на братя Нейчеви, се опитват всячески да окажат отпор на нашествениците, но са слабо въоръжени и малко на брой, и това предрешава изхода от това начинание. Предварително те са обречени на провал и гибел.

Карнобат е освободен на 5 февруари. Заслугата за това е на частите на 18–ти драгунски полк. Руски офицер пише за видяното при влизането в града: „В Карнобат има до хиляда домове, от които в центъра на града изгорели 100“.

Последиците в Карнобатския регион са ужасяващи. Жертвите са 289 човека, разрушени или изгорени са 756 къщи, 50 здания и черкви. Засегнати от турските насилия е българското население и от селата Подвис, Лозарево, Климаш, Костен, Сигмен, Грозден, Скала. Освен църквата в Карнобат, са изгорени и храмовете в селата Костен и Лозарево. При обиколката на село Санджиклар (до с. Грозден) драгуни откриват зверски избити от черкезите обезоръжени българи: „Петнадесет трупа се търкаляха из село и 8 трупа в различни дворове“. Пак там откриват обгорени трупове, на един от които черкезите явно са палили огън върху гърдите.

Карнобат е освободен без кръвопролития или да се оказва някаква съпротива, но в околните села се настаняват големи отряди от башибозуци, които се съпротивляват свирепо на настъпването на руските войски.

Башибозушките отряди не пропускат да насочат атаките си и срещу известното със своите заможни жители село Урум Еникьой (сега Българово). В селото мирно живеели и се разбирали българи и гърци. Те заедно обработвали плодородната земя край селото и продавали земеделския си добив на пазарите в цялата Османска империя.

Уплашени до смърт от слуховете за извършваните издевателства над християнското население в съседните села, около 400 жители на Уруменикьой, българи и гърци, се затварят в църквата „Св. Атанасий”. Там се разиграва неравната борба с насилниците. Цели две денонощия българовци са обсадени в храма, а на третия ден гърците не издържат и се съгласяват да платят голям откуп, за да освободят всички от храма. Това, обаче, се оказва капан. Когато вратите се отварят и хората излизат, подлите черкези започват да колят наред. Избити са всички без капка жал.

Според разказите на старите жители на града, хората се крили две денонощия в църквата. През малките прозорчета накрая гърците дали големия откуп, жълтици в торбички, за да успеят да освободят всички. Всъщност, храмът се затварял отвътре така, че да не може да бъде превзет отвън. Автентичното затваряне се пази и до днес. Точно това е причината, никой от черкезите, които дебнели отвън, да не може да влезе в храма. Вероятно подмамени от обещанието, че всички ще си тръгнат живи и здрави от храма, когато бъде платен откупа, хората отворили вратите, а поробителите точно това чакали.

Между труповете като по чудо остава живо само едно момче, което по-късно разказва за разигралата се трагедия. Зловещите подробности за кървавия акт се предават от уста на уста между поколенията в Българово. Тази зла участ, сполетяла предците им, останала в историята под наименованието „второто Баташко клане”. Подобни зверства са извършени и в други села около Айтос, където цели селища са опожарени, а населението – подложено на грабежи, изнасилвания и убийства. За съжаление, тези събития остават по-слабо документирани в сравнение с Батак или Стара Загора, но паметта за тях се пази в местните общности и църковни хроники.

На 4 февруари „летящият отряд” на полковник Александър Лермонтов настъпва и градчето, в близост до Бургас, е освободено. Войниците на полковник Лермонтов се натъкват на ужасяващата картина в храма на Българово. Те вадят оттам телата на около 400 мъже, жени и деца. Войниците остават потресени от зверствата на черкезите. Наредено е да бъде отслужена заупокойна молитва от военни свещеници и загиналите са погребани в общ гроб.

След месец се слага краят на войната с подписването на Санстефанският мирен договор. Той носи освобождението на българската държава, но хората от Българово не успяват да го дочакат.

Злополучната църква „Св. Атанасий” е издигната в средата на 1854 г. от гръцкото население на селото, но има предание, че църквата в Българово е с над 300 годишна история. В писмените паметници информация за нея се появява преди 170 години, в документите на Сливенската митрополия. Преди да се спомене за нея официално, се знае, че гръцкото население в Урум Еникьой, днешно Българово, е използвало храма.  Тя била украсена с уникални дърворезби и икони от тревненски майстори. Голяма част от тях днес се помещават в Църковно-историческия музей и криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София.

По време на социализма църквата „Св. Атанасий” запустява и дори е осквернена. Местни жители режат дърворезби от иконостаса, за да си правят рамки за огледала. Не остават назад и иманярите, които копаят пред олтара, за да търсят несъществуващо съкровище на загиналите в църквата от башибозушките зверства.

През 1997 г. при започване на строителни работи около храма, строителите се натъкват на зловеща находка. Навсякъде в двора на църквата се разкриват костите на избитите християни преди Освобождението. Бившият кмет на Българово разказва, че там имало пасище за животните. Навсякъде било порутено. Единственото, което се съхранило бил един покрив и част от иконите, прибрани в един сандък в кметството.

Когато строителните машини разкопават мястото, за да се прокара канал, край чешмичката и край дървото започват да се появяват кости, черепи. Кметът разказва, че са ги събирали кост по кост. Има кости, които са директно срязани, а това означава, че тези хора са били буквално съсичани. Много потресаващ е един череп, върху който е оказано насилие с метално острие. В други два черепа са намерени метални пирони. Не е ясно какво се е случвало, защо тези пирони са забивани в главите им.

За да се почете паметта на невинните жертви, по-късно е издигната костница в двора на храма, в която са съхранени костите на трагично загиналите християни от Българово, не пожелали да сменят вярата си и да се потурчат, а останали докрай верни на Христа.

Молитвите им да имаме!

Използвани материали 1, 2, 3, 4

Събота преди Петдесетница - Задушница. В памет на всички от века починали благочестиви християни, нашите отци и братя.

На Вечернята, на Господи воззвах: стихове на 6 - 3 мъченични от Октоиха, глас 6:

Твоите мъченици, Господи, не се отрекоха от Тебе, нито отстъпиха от Твоите заповеди. Заради техните молитви – помилвай ни!

Измъчвани заради Тебе, Христе, те претърпяха много мъки; заради молитвите и молбите им, Господи, запази всички нас.

Претърпелите страдания мъченици и небесни граждани пострадаха на земята като претърпяха много мъчения и приеха на небесата венеца на съвършенството – да се молят за нашите души.

И за починалите, глас 8, под.: Иже во Едемѣ

Като отбелязваме днес поименно паметта на мъртвите, живели благочестиво през всички векове, нека ние, верните, възхваляваме Спасителя и Господа, като Го молим усърдно да дадат добър отговор в часа на съда на Самия наш Бог, Който ще съди цялата земя, и да застанат от дясната Му страна в радост, в частта на праведните, в светлото наследство на светиите, и да бъдат достойни за Неговото небесно Царство.

Изкупил човеците с кръвта Си и чрез Своята смърт избавил ни от горчива смърт, дарявайки ни вечен живот чрез възкресението Ти, Спасителю Господи, упокой всички починали в истинската вяра - по пустини или градове, на сушата или в морето, или където и да е, били те царе, свещеници, архиереи, монаси и миряни от всяка възраст и всяка раса, и ги удостой с Твоето небесно Царство.

Чрез Твоето възкресение от мъртвите, Христе, смъртта вече няма власт над тези, които умират в истинската вяра. Затова искрено Те молим, да дадеш покой в Твоите двори, в лоното на Авраам, на тези, които Ти послужиха, които Ти се покланяха в чистота от Адама досега, нашите отци и братя, приятели и сродници, и всеки човек, който Ти е послужил в живота си вярно, и тези, които са преминали към Тебе по различни начини, Боже, и ги удостой с Твоето небесно Царство.

Слава, глас 8, от св. Йоан Дамаскин: Плача и ридая, когато помисля за смъртта и виждам в гробовете създадената по Божи образ наша красота да лежи безòбразна, безславна и изгубила вид. О, чудо! Каква е тая тайна, която е станала с нас? Как се предадохме на тление? Как се свързахме със смъртта? Наистина, както е писано, това е по заповед на Бога, Който дава упокоение на починалите.

И ныне, Богородичен догматик, глас 6: Кой няма да Те нарече блажена, Пресвета Дево? И кой ли не ще възпее Твоята пречиста Рожба? Защото Единородният Син, възсиял от Отца извън времето, Същият от Тебе, Чиста, произлезе и неизказано Се въплъти; бидейки Бог по естество, Той по естество стана човек заради нас, но не разделян в две лица, а познаван в две неслитни естества; моли Го, Чиста, Всеблажена, за помилването на нашите души.

Вход с кадило. Свете тихий…

Вместо прокимен пеем Алилуя на глас 8. 

            Стих: Блажени ония, които си избрал и приел, Господи. (64:5)

            Стих: Паметта за тях е в род и род. (101:13)

            Сподоби, Господи… Просителна ектения

Стиховни стихири, глас 6:

На мъчениците: Твоят Кръст, Господи, стана за мъчениците непобедимо оръжие, защото макар да съзряха очакващата ги смърт, те предвидиха бъдещия живот и така чрез надеждата си се укрепиха в Тебе. По техните молитви помилвай ни.

За мъртвите. Стих: Техните души ще пребъдват в добро място.

Ти почете с Твоя образ, Спасителю, творението на Своите ръце, като изобрази във веществен вид подобието на разумната природа, на която ме направи причастник, като със самовластието Си, Слове, ме постави да властвам над всичко на земята; затова, Спасителю, упокой рабите Си в земята на живите, в селенията на праведните.

Стих: Блажени, които си избрал и приел, Господи.

За да се отличава достойнството ми от онова на останалите твари, Ти засади в Едем градина, украсена с всякакви растения, направи ме свободен от скръб и грижи, участник в божествения живот, със смесена природа – равен на ангелите, но живеещ на земята; затова, Спасителю, упокой рабите Си в страната на живите, в селенията на праведните.

Слава, глас 6: Начало и състав ми даде Твоята творческа заповед, защото, като пожела да ме съставиш жив от видимо и невидимо естество, Ти създаде тялото ми от земя, а душа ми даде чрез Твоето божествено и животворящо вдъхване. Затова, Господи, упокой рабите Си в страната на живите, в селенията на праведните.

И ныне, глас 6, Богородичен: По молитвите на Родилата Те, Христе, на мъчениците Ти, апостолите, пророците, светителите, преподобните, праведните и всички светии, упокой починалите Твои раби.

Отпустителен тропар, глас 8:

Чрез дълбочината на мъдростта човеколюбно всичко Си устроил, и полезното на всички Си дал, единствени Създателю, упокой, Господи, душите на Твоите раби, защото те възложиха всичкото си упование на Тебе, Твореца, Създателя и наш Бог.

Слава, и ныне: Имаме Те като стена, и пристанище, и молитвеница благоприятна пред Бога, Когото си родила, Богородице безмъжна, на верните спасение.

Сугуба ектения и отпуст.

*** 

Панихида, на която пеем канон за покойниците от преп. Теофан, глас 6:

Песен 1

Ирмос: Когато Израил преминаваше пеша през морето като по суша, виждайки потъващ фараона - своя гонител, извика: „Нека възпеем Бога с победна песен!”.

Припев: Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби.

В небесните чертози доблестните мъченици непрестанно се молят на Тебе, Христе, за верните, които от земята Си преселил, да се удостоят да получат вечните блага.

Ти, Който Си устроил всичко, създаде мен, човека, като съчетано същество от смирение и величие, затова, Спасителю, упокой душите на Твоите раби.

Слава: Ти ме постави в началото като жител и земеделец на рая, но заради нарушаването на Твоята заповед бях изгонен от него, затова, Спасителю, упокой душите на Твоите раби.

И ныне: Този, Който от ребро някога създаде Ева, нашата прамайка, сега от Пречистата Твоя утроба Се облича в плът и така разруши силата на смъртта, Чиста.

Песен 3

Ирмос: Никой не е свят като Тебе, Господи Боже мой, Който въздигаш силата на Твоите верни, Благий, и ни утвърждаваш върху камъка на Твоето изповедание.

Твоите мъченици се състезаваха законно, Животодателю, и украсени от Тебе с венците на победата, дават вечно избавление на починалите верни.

Най-напред като поучи с много чудеса и знамения мене, заблудения, в последните времена като милостив Ти понизи Себе Си и като ме потърси, намѐри ме и ме спаси.

Слава: Удостой преселилите се от непостоянния, покварен свят към Тебе, Благий, да се веселят радостно във вечните жилища, като ги оправдаеш с вяра и благодат.

И ныне: Няма друга непорочна като Тебе, пречиста Богомайко, защото Ти единствена си заченала в утробата истинския, вечен Бог, Който разруши силата на смъртта.

Малка заупокойна ектения.

Седален, гл. 6:

Наистина всичко е суета, земният живот е сянка и сън; защото напразно се тревожи всеки, роден на земята, както казва Писанието; кога придобием света, тогава в гроба ще се вселим, където заедно са царе и бедняци. Затова, Христе Боже, упокой починалите като Човеколюбец.

Слава, и ныне, Богородичен: Пресвета Богородице, не ме оставяй през живота ми, не ме поверявай на човешко застъпничество, но сама се застъпи и ме помилвай.

Песен 4

Ирмос: „Христос е моята Сила, Бог и Господ!” – така достойно пее светата Църква с разум чист, празнувайки в Господа.

Показвайки знак на най-изобилна мъдрост и щедра доброта в раздаването на даровете, Ти, Владико, причисли хора на мъчениците към ангелите.

Удостой преминалите при Тебе да получат Твоята неизказана слава, Христе, там където е жилището на радващите се и гласът на чистата радост.

Слава: Приеми възпяващите Твоята божествена сила, които  прие от земята, като ги направиш чеда на светлината, очиствайки ги от греховната тъмнина, Многомилостиви.

И ныне: Най-чистата Скиния, всенепорочния Храм, всесветия Кивот, девственото Светилище, Йакововото Украшение – Теб Владиката избра за Себе Си.

Песен 5

Ирмос: Моля Те, Благий, да просветиш с божествената Своя светлина душите на тези, които на ранина Те призовават, Слове Божи, за да Те познаят като истински Бог, призоваващ ги от греховния мрак.

Като свещено всесъжение и първоберки на човешката природа, мъчениците, принесени на прославения Бог, винаги ходатайстват за нашето спасение.

Когато раздаваш даровете, удостой, Господи, с небесно пребиваване и Твоите верни раби, които отминаха от тоя свят, давайки им избавление от греховете.

Слава: Ти, Който единствен по природа Си Животворец и неизследима Бездна на истинската благост, удостой починалите с Твоето царство, Милосърдни, единствени Безсмъртни.

И ныне: Този, Който от Тебе, Владичице, Се роди в света и избавя от вратите на ада, Той е сила и песен, и спасение на погиващите, които с вяра Те прославят.

Песен 6

Ирмос: Като гледам морето на живота да се вълнува от бурите на изкушенията, аз прибягвам към Твоето тихо пристанище и Ти викам: „Изведи от тлението моя живот, Многомилостиви!”.

Прикован на Кръста, Ти събра при Себе Си множество мъченици, подражаващи на Твоето страдание, Благий. Затова Те умоляваме: упокой сега тези, които отминаха при Тебе!

Когато дойдеш с Твоята неизказана слава да съдиш целия свят, благоволи, Избавителю, с радост да Те посрещнат в облаците тези, които Си приел от земята като Свои верни слуги.

Слава: Ти Си Извор на живот, Владико, с божествена смелост извеждаш затворниците към свобода; затова и Твоите раби, дошли при Тебе с вяра, всели в насладата на рая.

И ныне: Върнахме се в земята, нарушавайки Божията света заповед, но благодарение на Тебе, Дево, се възнесохме на небето от земята, отърсвайки се от тлението на смъртта.

Малка заупокойна ектения

Кондак, глас 8: Със светиите упокой, Христе душите на Твоите раби, където няма ни болка, нито печал, ни въздишка, но живот безкраен.

Икос: Само Ти единствен Си безсмъртен, сътворил и създал човека; ние земните от земя сме създадени, и в същата земя ще отидем, както заповяда, когато ме създаваше, и ми каза: понеже земя си, и в земята ще отидеш! – там където и всички човеци ще се върнем, надгробното ридание превръщайки в песен: Алилуя.

Песен 7

Ирмос: Ангелът направи росоносна пещта за благочестивите отроци, но Божието повеление, изгарящо халдеите, накара мъчителя да вика: „Благословен Си, Боже, на нашите отци!”.

Изкупени с Твоята кръв от първото престъпление, мъчениците, опръскани със собствената си кръв, ясно изобразяват Твоето заколение. Благословен Си, Боже на нашите отци!

Ти умъртви освирепялата смърт, Христе, най-животворно Слово, и сега приеми упокоилите се във вярата, които пеят и зоват: благословен Си, Боже на нашите отци!

Слава: Най-божествен Владико, Който душа на мен човека даде чрез божественото вдъхване, удостой за Твоето Царство починалите, за да Ти пеят, Спасе: благословен Си, Боже на нашите отци!

И ныне: Ти си по-горе от всички твари, Непорочна, зачевайки Бога, Който строши портите на смъртта и счупи техните ключалки; затова, Чиста, ние верните, с песни Те славим като Божия Майка.         

Песен 8

Ирмос: От пламъка Ти източи роса за благочестивите и с вода изгори жертвата на праведника, защото Ти вършиш всичко по Своя воля, Боже, и Тебе превъзнасяме във всички векове.

Проявявайки твърдост в подвизите, вие се украсихте с венци на победата, Христови мъченици, страдалци, като казвате: през всички векове Те превъзнасяме, Христе.

Верните, които се разделиха с живота си в благоговение и преминаха към Тебе, Владиката, приеми благосклонно, дарявайки покой като милостив на тези, които през всички векове Те превъзнасят.

Слава: Благоволи сега, всички починали по-рано да се въдворят в земята на кротките, Спасителю, вярващите в Тебе, които по благодат Си оправдал, и които Те превъзнасят през всички векове.

И ныне: Всички Те облажаваме, Всеблажена, родила Бог Слово, Който е наистина благословен по природа и стана плът заради нас; Него превъзнасяме през всички векове.

Песен 9

Ирмос: За човеците е невъзможно да видят Бога, към Когото и ангелските ликове не дръзват да погледнат, но чрез Теб, Всечиста, въплътеното Слово стана видимо за човеците. Като Го величаем заедно с небесните войнства, ние и Тебе облажаваме.

Надеждата укрепи хоровете на мъчениците и пламенно ги вдъхнови към Твоята любов, предвещавайки им истински непоклатим бъдещ покой, какъвто удостой, Благий, да получат и починалите верни.

Благоволи, Христе, починалите с вяра да получат светлото и божествено Твое озарение, като единствен милостив дарувай им упокоение в недрата на Авраам, и ги удостой с вечните блаженства.

Слава: Сам Ти по природа Си благ и милосърден, и желаещ милост и Си бездна от благост, Спасителю, затова тези, които си пренесъл от това място на скръб и смъртна сянка, посели ги там, където сияе Твоята светлина.

И ныне: Знаем Те като свята Скиния, Чиста, и като Кивот и Скрижал на закона и благодатта, защото чрез Тебе се дарява опрощение на оправданите чрез кръвта на Въплътилия Се от Твоята утроба, Всенепорочна.

 *** 

На Утренята, вместо Богъ Господь - Алилуия, глас 8:

            Стих: Блажени, които си избрал и приблизил до Твоите двори, Господи! 

            Стих: Душите им ще обитават на добро място.

            Стих: И паметта за тях е в род и род. (101:13)

Тропари, глас 8:

Чрез дълбочината на мъдростта човеколюбно всичко Си устроил, и полезното на всички Си дал, единствени Създателю, упокой, Господи, душите на Твоите раби, защото те възложиха всичкото си упование на Тебе, Твореца, Създателя и наш Бог.

Слава, и ныне: Имаме Те като стена, и пристанище, и молитвеница благоприятна пред Бога, Когото си родила, Богородице безмъжна, на верните спасение.

Катизма 16.

Седални, глас 6:

На арената мъчениците търпяха доблестно раните, причинявани им от мъчителите, докато хоровете на безплътните им държаха венците на победата. Премъдрите удивиха тирани и царе, потъпквайки Велиар чрез изповядването на Христа. Слава на Тебе, Който ги укрепи, Господи!

Стих: Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев.

Като претърпяха страдалчески подвизи и получиха от Тебе победни почести, светиите разрушиха коварствата на баззаконниците и приеха нетленни венци. Чрез тях, Господи, спаси нашите души!

Стих: Викнаха праведните и Господ ги чу и от всички техни скърби ги избави.

Паметта на твоите светии, Господи, се показа като Едемската градина – в нея се радва всяка твар. По техните молитви, подай ни мир и велика милост!

Слава: Настани, Господи, в селенията на избраните и в страната на живите тия, които си приел, като благосклонен Бог, изпълни ги с незалязващата светлина и сподоби ги с Твоите Небесни радости.

И ныне: Наричайки благословена Твоята Майка, Ти доброволно прие страдания; възсиявайки на Кръста пожела да потърсиш Адам и на ангелите рече: „Радвайте се с Мене, защото се намери изгубената драхма!”. Ти, Който всичко мъдро Си устроил, Боже наш, слава Тебе!

Катизма 17 (на две статии)

Преди да се запеят Заупокойните „непорочни“ тропари, свещеникът и дяконът излизат и отиват при тетрапода (панихидната маса). Дяконът кади тетрапода докато се пеят, а накрая и храма.

Заупокойни „непорочни“ тропари, глас 5:

Благословен Си, Господи, научи ме на Твоите наредби. 

Хорът на светиите намери Източника на живота и райската врата. Дано намеря и аз пътя на покаянието, защото съм заблудена овца; призови ме, Спасе, и спаси ме!

Благословен Си, Господи, научи ме на Твоите наредби.

Агнеца Божий проповядвахте и заклани бяхте като агнета, о, светии, и преминахте в неостаряващия и вечносъществуващ живот. Молете Христа усърдно, мъченици, да ни дари с опрощаване на дълговете.

Благословен Си, Господи, научи ме на Твоите наредби.

Всички, които вървяхте по тесния и прискърбен път, в живота взехте игото на кръста и Ме последвахте с вяра, елате да се насладите на почестите и небесните венци, които ви приготвих.

Благословен Си, Господи, научи ме на Твоите наредби.

В древност Ти от нищо ме създаде и ме почете с Твоя божествен образ, но заради престъпването на заповедите ме върна в пръстта, откъдето бях взет. Води ме отново към Твоето подобие и обнови моята първоначална красота.

Благословен Си, Господи, научи ме на Твоите наредби.

Образ съм на неизказаната Твоята слава, въпреки че нося белезите на прегрешенията. Смили се над Твоето създание, Владико, и ме очисти чрез Твоето добросърдечие. И жадуваното отечество дари ми и ме направи отново жител на рая. 

Благословен Си, Господи, научи ме на Твоите наредби.

Упокой, Боже, Твоите раби и ги засели в рая, където е мястото на светиите, Господи, и където праведниците сияят като светила: починалите Твои раби упокой, като презреш всичките им  съгрешения.

Слава: Трисияйното едно Божество благочестиво да възпеем, викайки: свят Си, Отче безначалний, съ-безначални Сине и божествени Душе! Просвети нас, които с вяра Ти служим, и от вечния огън ни спаси!

И ныне: Радвай се, Чиста, родила Бога по плът за спасението на всички и чрез Която човешкият род намери спасение, чрез Тебе да намерим рая, Богородице, чиста и благословена.

Алилуя, алилуя, алилуя. Слава на Тебе, Боже! (3)

Кратка сугуба ектения за починалите с молитвата: Боже на духовете и на всяка плът…

Втори седални, глас 5:

Упокой, Спасе наш, с праведните Твоите раби, и ги всели в Твоите двори, както е писано, като презреш като благ прегрешенията им, волни и неволни, и всички знайни и незнайни грехове, Човеколюбче.

Слава, и ныне: От Девата Си възсиял за света, Христе Боже, та синове на светлината чрез Нея да ни явиш. Помилвай ни!

Псалом 50. Канон, творение на преп. Теодор Студит (+826 г.), с акростих на троичните и богородичните тропари: Недостойнаго Теодора. Глас 8. Катавасии – ирмосите на канона.

Песен 1

Ирмос: Да извисим песен, люде, към нашия чуден Бог, Който освободи Израиля от робството, като победно запеем и викнем: Теб възпяваме, едничък Господи!

Припев: Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев.

Като поменаваме днес паметта на мъртвите от века, да се помолим всички на Христа да избави от вечния огън починалите с вяра и надежда за вечен живот.

Припев: Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби.

С дълбочината на Твоите отсъди, премъдри Христе, Ти определяш края и предела на живота и  смъртта на всеки, затова, Всемилостиви, на съда спаси тези, които са в гробовете във всяка страна.

Ти даваш предел на нашия живот, Господи, затова събудилите се от нощта на този живот яви като синове на невечерния ден: православните свещеници и царе и всички Твои верни люде.

Верните, които вода е покрила, война е пожънала, земетресение е погълнало, убитите от убийци и изгорените от огън, Милостиви, настани в дела на праведните.

Презри всичките ни плътски дългове, Спасителю наш, сторени във всяка възраст от целия човешки род, та да останем неосъдени  пред Твоя съд, когато отговаряме пред Теб, Създателю.

Слава, Троичен: Възпявам трите самоипостасни Лица в едното Естество на Бога: неродения Отец, родения Син и Светия Дух – безначално Царство и власт, едно Божество.

И ныне, Богородичен: Наистина Ти се яви като небе на земята, по-велико от най-високото небе, безмъжна Дево, защото от Теб изгря на света Слънцето, Което господарува с правда.

Песен 2

Ирмос: Вижте, вижте, че Аз Съм вашият Бог, роден преди вековете от Отца, а в последните времена заченат безмъжно от Девата и разрушил греха на праотеца Адам, защото съм Човеколюбец!

Припев: Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев.

Вижте, вижте, че Аз Съм вашият Бог, Който чрез праведен съд е установил границите на живота, приемайки от тлението в нетление всички починали с надежда за вечно възкресение.

Припев: Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби.

Господи, Който приемаш от четирите краища на земята с вяра починалите - в море или на суша, в реки, извори или езера, или в пропасти, станали храна на зверове, птици и влечуги - всички упокой.

Всичко е в Твоята ръка, Господи, и за всичко Ти промисляш, затова кога дойдеш в Твоето пришествие, за да събереш отново и да възкресиш тези, които вече са се разпаднали на четири елемента, прости им всички грехове, съзнателни и несъзнателни.

О, колко страшно ще бъде Твоето второ пришествие, Господи! Защото ще дойдеш на земята като светкавица и ще възкресиш за съд всички, които Си създал; но тогава тези, които са живели с вяра в Тебе, удостой ги да Те посрещнат и да бъдат с Тебе.

Слава, Троичен: Единице всесъвършена, свръхбожествена и триипостасна, неродени Отче и единородни Сине, Свети Душе, Който изхождаш от Отца и се явяваш чрез Сина, една Същност и Естество, Господство и Царство, спаси всички нас.

И ныне, Богородичен: Неизказано е чудото на Твоето раждане, Майко и Дево! Защото как си родила и пак си останала девица? Как си родила Дете, а въобще не си познала мъж? – Стана така, както знае само Словото Божие, Което Се роди от Мене по нов начин, свръхестествено.

Песен 3

Ирмос: Ти утвърди небесата с Твоята ръка, Слове Божий, и чрез просветлението на Твоето истинско познание укрепи сърцата на нас, които се уповаваме на Тебе.

Припев: Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев.

Преминалите житейския път в славата на благочестието, Боже, удостой да се украсят с венците на правдата и да се наслаждават на вечните блага.

Припев: Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби.

Грабнатите неочаквано, изгорените от мълнии, измръзналите от студ и умрелите от всякакво друго бедствие упокой, Боже, когато подложиш всичко на изпитание с огън.

Христе, удостой тези, които са възпитани в православен живот и са преплавали винаги бурното житейско море, да стигнат в нетленното пристанище на Твоя живот. 

Погълнатите от всякакви морски създания или от небесни птици възкреси чрез Твоите наредби в слава, Христе Боже, в последния ден.

Слава, Троичен: В ума си различавам трите Лица в простотата на Божествената Единица, като едновременно с това не смесвам свойствата им; защото подобно на светкавицата, Тройното Сияние се съзерцава в Единство.

И ныне, Богородичен: Непонятно е Твоето чудо, защото Ти роди без мъж и запази девството си, Чиста, и след раждането. Затова ангелското множество и родът човешки възпяват Те во веки.

Седален, глас 5, под.: Собезначальное Слово:

Като претърпя Кръста и смъртта заради нас, умъртви ада и възкреси мъртвите със Себе Си, упокой отминалите от нас, Спасителю, като човеколюбив Бог, и в деня на Твоето трепетно ​​и страшно пришествие, Животворче, удостой ги с Твоето Царство, бидейки Многомилостив.

Слава, същия. И ныне, Богородичен: Покажи Твоята бърза защита и помощ, и милостта си към рабите си, Чиста, укроти вълните на суетните помисли и вдигни падналата ми душа, Богородице, защото зная, Дево, зная, че можеш всичко, каквото поискаш.

Песен 4

Ирмос: Пророкът богопросветено Те видя как искаш да Се въплътиш от единствената Богородица, сенчестата Планина, о, Слове, и със страх славословеше Твоята сила.

Припев: Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев.

Бащи и предци, деди и прадеди, от първите даже до последните, всички починали в спазване на закона и в добрата вяра помени, Спасителю наш.

Припев: Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби.

Напусналите живота с вяра по планини, пътища и пусти места, както монаси, тъй и миряни, юноши и старци, всели при светиите, Христе.

Преминалите неочаквано от скръб и радост, но променили живота си чрез вярата, пострадали в благоденствие или в лоши дни, всички упокой, Спасителю наш.

Упокой, Христе, Спасителю наш, убитите от меч или бързи коне, загиналите от град, сняг или поройни дъждове, смазани от тухли или засипани с пръст.

Слава, Троичен: Дивно е, че Божеството е и Едно и Три; То изцяло е във всяко Лице, защото Отец, Син и Свети Дух приемат поклонение като Бог Един.

И ныне, Богородичен:  С Твоите молитви, Дево, води като кормчия към спасителните пристанища нас, носените от бурните вълни на греха, Родителко на Господа, като ни избавяш от всички беди.

Песен 5

Ирмос: От зори духът ми копнее за Тебе, Боже, защото светлината на Твоите заповеди дойде чрез Твоето пришествие; освети с тях умовете ни, Владико, и ни води по пътя на живота.

Припев: Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев.

Празнувайки днес паметта на всеки един от починалите от векове в благочестие, Господи, усърдно Ти викаме: упокой всички с Твоите светии!

Припев: Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби.

Православно вярващите, които Си приел от всеки род - сред царе, управници или монаси, избави, Милостиви, от вечните мъки.

Ти знаеш какво е полезно за всички създадени от Тебе, Господи, но тези, които Си допуснал да умрат неочаквано от внезапни злополуки, избави от всяко наказание, Боже наш.

От вечно обгарящия огън и от безпросветната тъмнина, от скърцането със зъби и от червея, който непрестанно измъчва, и от всяко наказание избави, Спасителю наш, всички умрели във вярата.

Слава, Троичен: Еднопрестолна, безначална, Триипостасна Единице, единна по природа и разделена по Лица, съедини ни в едно желание за Твоите заповеди.

И ныне, Богородичен: Ти се яви по-висока по чест от огневидните серафими, Чиста, раждайки непристъпния за тях Спасител Иисус, Който чрез въплъщението Си обожи състава на земнородните.

Песен 6

Ирмос: Обзет от много грехове, падам пред Твоите милости; приеми ме както пророк Давид, човеколюбиви Господи, и ме спаси.

Припев: Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев.

Началниче на живота, Който чрез страданията Си прекрати болките на смъртта, Боже наш, упокой починалите от века Твои раби.

Припев: Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби.

Със светиите упокой, Господи, тези, които по неизказаните Твои съдби починаха от отвари и отрови или от задавяне с кост.

Когато дойдеш като Съдия и всичко застане голо пред лицето Ти, тогава пощади, Боже, онези, които вярно Ти послужиха.

Когато Твоят архангел затръби с последната тръба, събуждайки всички за възкресението на живота, тогава, Христе, дай покой на Твоите раби.

Боже, удостой онези, които Си приел от всички векове, верните от всеки човешки род, да Те прославят во веки заедно с Твоите служители.

Слава, Троичен: Богоначалие Трисвято и Еднопрестолно - Отец, Син и Дух Светий, Ти Си моят Бог, Който всичко държиш чрез всемогъщата Си сила.

И ныне, Богородичен: Скачай от радост, праотче Йесее, защото от корена ти поникна Цветето на живота, Което спасява света - Христос Бог, роден от Чистата Отроковица.

Кондак, глас 8:

Със светиите упокой, Христе, душите на Твоите раби, където няма ни болка, нито печал, ни въздишка, но живот безкраен.

Икос: Само Ти единствен Си безсмъртен, сътворил и създал човека; ние земните от земя сме създадени, и в същата земя ще отидем, както заповяда, когато ме създаваше, и ми каза: понеже земя си, и в земята ще отидеш! – там където и всички човеци ще се върнем, надгробното ридание превръщайки в песен: Алилуя.

Синаксар: Нашите най-благочестиви отци наредиха в този ден да си спомним всички онези, които някога са починали в правата вяра и с надеждата за възкресение във вечен живот. Владико Христе, присъедини душите на починалите в жилищата на праведните, и се смили над нас като едничък Безсмъртен. Амин.

Песен 7

Ирмос: Ти, Който в началото основа земята и с Твоето слово утвърди небесата, благословен Си во веки, Господи, Боже на нашите отци.

Припев: Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев.

Почитайки паметта на от века починалите в истинската вяра, викаме: благословен Си во веки, Господи, Боже на нашите отци.

Припев: Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби.

Дай покой, Боже, на благочестивите верни, загинали внезапно, поразени от оръжие желязно, дървено или от камък.

При страшното Твое пришествие, Щедри, постави от дясната си страна с овците всички онези, които приживе православно са Ти служили, Христе, а сега са се преселили при Тебе.

Дай на Твоите раби, Христе, място в събранието на Твоите избраници, за да зоват към Тебе: благословен Си во веки, Господи, Боже на нашите отци.

Ти създаде плътта ни от пръстта на земята, милостиви Спасителю, и чрез Духа я съживи; дай покой, Боже, на тия, които Си приел в непреходния живот.

Слава, Троичен: Нека се възпява Божеството, едно по естество, но тройно по ипостаси - Отец, Син и Свети Дух, три Слънца с единна Светлина.

И ныне, Богородичен: С Давидовите думи Ти пеем в съгласие, Девице, като Те наричаме Божия Планина, защото Словото обитаваше в плът у Тебе, правейки нашето естество богоподобно.

Песен 8

Ирмос: Възхвалявайте Този, Който на светата планина показа славата Си като Господ и в къпината чрез огъня разкри на Мойсей тайната на Приснодевата, като Го превъзнасяте във всички векове.

Припев: Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев.

Разпръснал първо смъртната сянка, Ти изгря от гроба като слънце, Господи на славата; направи синове на възкресението Си всички починали с вяра през всички векове.

Припев: Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби.

Ти, Който знаеш неясните и съкровените неща, кога дойдеш да откриеш делата на мрака и намеренията на нашите сърца, тогава не изисквай дължимото от всички, починали с вяра.

Когато дойдеш да седнеш на престола и призовеш на съд с тръба цялото човечество от краищата на земята, тогава пощади всички нас, Христе, като Милостив.

Починалите с вяра, умрели внезапно в злополуки със силен вик, блъснати, ударени и стъпкани, опрости, о, Господи на славата, во веки.

Благославяме Отца, Сина и Светия Дух, Господа.

Като Единица по същност Те възпявам; като Троица по Лица Те почитам, Отче, Сине и Пресвети Душе, прославяйки силата на безначалното Ти Царство през всички векове.

И ныне, Богородичен: Ти се яви, Дево Богородице, като запечатан извор на жива вода, защото без да познаеш мъж роди Господа, давайки така на верните да пият от водата на безсмъртието във всички векове.

Пеем Честнейшую Херувим…

Песен 9

Ирмос: Нека с непрестанни песни величаем Предсказания на законоположника Мойсей на планината чрез огъня и къпината и Родения от Приснодевата за спасение на нас, верните.

Припев: Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев.

Там, където Твоите светии живеят в радост, Господи, дай да се радват и всички, които са се упокоили с вяра и надежда.

Припев: Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби.

На загиналите под Божия гняв - поразени с мълнии от небето, погълнати от земята, или удавени в морето, на всички верни дай покой, Христе.

Упокой, Боже, всички мъже и жени, от всяка възраст: стари и млади, деца и новородени, които си приел сред Своите верни.

На умрелите от отровни ухапвания, погълнати от змии, стъпкани от коне, удушени или обесени от съседите си, дай покой на всички, които са Ти се покланяли с вяра.

Споменавайки по име всички починали във вярата от всяко поколение и от всички векове, молим Те - нека при Твоето пришествие неосъдно да застанат пред Тебе.

Слава, Троичен: Единият Бог в Троица нека непрестанно се прославя, защото бидейки една Същност, Отец, Син и Дух сияят с Троична светлина.

И ныне, Богородичен: Твоето раждане е свръхразумно, защото Ти роди Съществуващия преди всичко, неизказано отхрани с мляко Хранителя на целия свят и в ръцете си държеше Този, Който поддържа Вселената - Христа, едничкия ни Изкупител, Всенепорочна.

След 9-та песен: Достойно есть…

Светилен, под.: Небо звездами…:

Като поменаваме всички починали в Христа, да си спомним и за последния Ден, о, верни, и винаги да молим Христа за нас и тях. 

Слава, и ныне, Богородичен: Сладост на ангелите, Радост на скърбящите, Застъпница на християните, Дево Майко Господня, защити ни и ни избави от вечните мъки.

Хвалитни стихири, глас 6, под. Отчаянная…:

Страшен е моментът на смъртта и съдът на Владиката, защото там са приготвени неугасим огън, измъчващ незаспиващ червей, скърцане със зъби, външна тъмнина и вечно осъждане. Затова викаме към Спасителя: „Дарувай покой на тези, които Си избрал от временния живот, заради великата Ти милост.“

Оставете житейските копнежи и дойдете, погледнете с ужас в гробовете, и вижте измамата на света. Къде сега е хубостта на телата, славата и богатствата? Къде е житейската гордост? Наистина, всичко е суета. Затова викаме към Спасителя: „Дарувай покой на тези, които Си избрал от временния живот, заради великата Ти милост.“

Този, който някога седеше на престол, сега се погребва, облеченият в царска порфира сега се облича в тление, защото вече не е на престол, а лежи в гроб. Ето, изчезнаха привилегиите царски! Ето, като сън премина човешкият живот! Затова викаме към Спасителя: „Дарувай покой на тези, които Си избрал от временния живот, заради великата Ти милост.“

Всички отминали с надежда за вечен живот и променили житието си по всякакъв начин, Спасителю, от всеки чин и род, от всяка възраст, мъже, жени и новородени младенци, всели в недрата на Авраам и на покойни места, като Човеколюбец, заради великата Ти милост. 

Слава, глас 2: Както цветето изсъхва и преминава като сън, така се разлага всеки човек. Но отново, при звука на тръбата, всички мъртви ще станат като от земетръс, за да Те посрещнат, Христе Боже. Тогава, Владико, онези, които си взел от нас, настани сред Твоите светии, като презреш съгрешенията им, Добросърдечни.

И ныне, глас 6: Ти Си нашият Бог, Който премъдро сътвори всичко, изпрати ни пророците да ни пророчестват за Твоето пришествие и апостолите да проповядват великите Твои дела. Първите пророчестваха за Твоето пришествие, вторите просветиха с кръщение народите. Чрез тях мъчениците пострадаха, придобиха слава и прилежно се молят на Теб – Владиката, заедно с родилата Те Майка. Упокой, Боже, душите, които си приел, а нас сподоби с Твоето Царство, Ти, Който претърпя Кръст заради мен – осъденият, Избавителю мой и Боже.

Всекидневно славословие – чете се

Просителна ектения

Стиховни стихири, глас 6, под. Всю отложивше:

Имайки непостижимо състрадание към нас и неизчерпаем извор на божествено благоволение, Многомилостиви, дошлите при Тебе, Владико, всели в земята на живите, във възлюбените и желани селения, давайки им вечното наследство, защото Ти проля кръвта Си за всички, Христе, и така изкупи целия свят с цена, която ни даде живот. 

Стих: Блажени, които си избрал и приел, Господи.

Претърпял Си животворно умъртвяване, ставайки Извор на живот, и даде на верните вечна наслада чрез божествената Си добросърдечие, Владико, единствен Всещедър и безгрешен. Сега Те молим за починалите с надежда за възкресение, да им даруваш опрощение на прегрешенията, та от всички да се възпява Твоето име, Христе, и така спасени да славим Твоето човеколюбие.

Стих: Техните души ще пребъдват в добро място.

Тебе молим, Христе, Който господаруваш над живите и мъртвите с богоначална власт. Сам упокой с Твоите избрани верните Си раби, отминали при Тебе, Човеколюбче – еднички Благодетелю, в място прохладно, в светлината на светиите, защото обичаш милостта и спасяваш като Бог тези, които Си създал по Свой образ, единствен Многомилостиви.  

Слава, глас 6: Някога в Едем вкусването от дървото донесе горест за Адам, когато змията отровата избълва, и така смъртта влезе и погълна всички родове човешки. Но дойде Владиката, змията стъпка и дари ни възкресение. Затова да извикаме към Него: пощади, Спасителю, онези, които си приел, и със светиите ги упокой, като Човеколюбец.

И ныне, Богородичен, глас 6: Ти се яви като Чиста Девица, обител, достойна за Бога, защото Ти, Пресвята, прие в себе си и роди безмъжно Бога в две естества, но с една Ипостас. Моли се сега на Своя Единороден и Първороден Син, Който Те запази непорочна и след раждането, да упокои душите на починалите във вярата, в светлината на нетлението и блаженството. 

Благо есть…, Трисветое

Тропар, глас 8: Глубиною мудрости…

Чрез дълбочината на мъдростта всичко Си устроил човеколюбно, и на всички полезното Си дал, единствени Създателю, упокой, Господи, душите на Твоите раби, защото те възложиха всичкото си упование на Тебе, Твореца и Създателя и нашия Бог.

Слава, и ныне: Имаме Те като стена, и пристанище, и благоприятна молитвеница пред Бога, Когото си родила, Богородице безмъжна, на верните спасение.

Взето с корекции и допълнения оттук