Света Ирина Хрисоваланти (Кападокийска) се родила в средата на
IX-ти век в Мала Азия. Баща й Филарет бил патриций на Кападокия и главен
военачалник. Той бил любимец на византийския император Теофил и доверено лице
на неговата съпруга императрица Теодора. Майката на Ирина била красива жена, почитана
в цялата страна заради добродетелния й живот. Семейството имало две дъщери -
Калиника и Ирина. Калиника се родила през 825 г., а три години по-късно, през
828 г., се родила Ирина. Скоро Филарет загубил своята млада жена, затова двете дъщери
трябвало възпитава Патриция София, старшата сестра на генерала.
След смъртта на император Теофил, неговата съпруга Теодора встъпила
на престола, тъй като техният син Михаил бил още непълнолетен. Теодора била дълбоко
вярваща и често участвала в църковните дела на империята. По нейна инициатива
Константинополската църква окончателно възстановила почитанието на светите икони.
Когато нейният син Михаил достигнал пълнолетие, Теодора решила да го ожени и помолила
Филарет да доведе в Константинопол неговата неомъжена дъщеря за женитба с
Михаил. Тя търсела подходяща невеста за младия император, а нейната красота и
добродетелност я правели подходяща за тази цел. Филарет незабавно изпратил съобщение
на своята сестра София да прати Ирина в Константинопол, която тогава била 15-годишна.
Щял да я съпровожда патрицият генерал Никифор, брат на починалата съпруга на
Филарет. Новината, че Ирина ще се омъжва за императора и ще носи имперската корона
се разпространила мълниеносно по цяла Кападокия. Единствена, която оставала хладна
и равнодушна към всичко това, била Ирина. От самото начало тя жадувала за монашески
живот и в мислите й нямало мечти да става царица в Константинопол.
При преминаването през планината Олимп в Мала Азия, Ирина помолила
царските чиновници да й разрешат да се срещне с Йоаникий Велики, пустиножител
по тези места, и да получи неговото благословение. Тя била чувала, че преп. Йоаникий
е свят чудотворец, който се среща само с достойните да го видят, а за другите
оставал невидим. Царските чиновници се съгласили. Преподобният Йоаникий ги видял
от върха на планината и с със своя дар на прозорливост разбрал какво бъдеще
очаква девицата. Когато тя се приближила, той казал: „Добре дошла, Божия рабиньо
Ирина. Отивай в Константинопол и иди в манастира „Хрисоваланту”. Неговите монахини
имат нужда от тебе”. Ирина се удивила на тези думи, паднала на колене и го помолила
да я благослови и да й даде духовни наставления.
Когато Ирина пристигнала в Константинопол, живеещите там нейни
роднини, заемащи държавни постове, я посрещнали тържествено. Обаче Всемогъщият Цар
на царете Господ предопределил Ирина за Своето Небесно Царство и устроил така,
че младият император още до пристигането й се оженил за друга девойка – Евдокия
от Декаполис. Ирина не се разстроила от случилото се, а напротив, зарадвала се
от този обрат на събитията и само чакала възможност да поговори с баща си, за
да я благослови да поеме по пътя на монашеството.
Скоро се появила нова възможност за нейно встъпване в брак.
Филарет бил изпратен с мисия в Адрианопол, където се срещнал с префекта на града,
който имал син. Филарет решил, че е добре да уреди брак за дъщеря си. След разговора
двамата бащи дали дума да сгодят децата си. Ирина, обаче, съобщила на своя баща
окончателното си решение да отиде в манастир. Последвал конфликт между бащата и
дъщерята, след което крехката Ирина заболяла тежко и животът й бил в опасност.
Когато здравето й се възстановило, Филарет разбирайки че Ирина е приела жизнено
важно решение, сам отишъл заедно с нея в женския манастир на Светите архангели
Михаил и Гавриил, наречен Хрисоваланту, в покрайнините на Константинопол, за да
я даде там. Ирина освободила своите слуги и раздала на нуждаещите не се само
скъпоценностите, които имала от своите родители, но и получените от императора
дарове.
Тя постъпила в манастира, подчинила се на неговите правила,
постригала своите руси коси и облякла власеница, била кротка и смирена с
монахините и им служила във всичко, без да обръща внимание на факта, че има
знатен произход. Тя не пропускала нито една църковна служба, често в килията си
четяла житията на светиите, за да им подражава и призовавала монахините да
правят същото.
Веднъж, прочитайки житието на Арсений Велики, тя забелязала, че
той се молел непрестанно от вечерта до следващото утро с вдигнати съм Бога ръце
и това така й се понравило, че решила и тя да прави така. Помолила игуменията
да й благослови такъв молитвен подвиг. Отначало игуменията отказала, считайки,
че това много ще я изтощава, но като видяла нейната решимост, се съгласила.
Ирина започнала този молитвен подвиг още преди да измине и година
от пребиваването й в манастира, но Божията благодат й давала сили и тя се
молила с издигнати към небесата ръце, по подобие на пророка Моисей, от вечерта
до следващото утро, а понякога от утрото до вечерта в продължение на цяла
седмица, а понякога и от вечер до вечер пребъдвайки неподвижна.
Минали три години откакто Ирина се молила така. Виждайки това,
сатаната решил да я отклони от този подвиг, но не му се отдало, защото Ирина
напълно била отхвърлила плътските наслади, славата и богатството. Тя носела едно
единствено расо, което обличала на Пасха. На следващата Пасха го дарявала на
някой беден. Ядяла веднъж на ден – хляб, вода и малко плодове. Презирала
славата и не се гнусяла и от най-тежките работи в манастира.
И понеже дяволът не могъл да я отклони от избрания от нея път, започнал
да й припомня миналите удоволствия. Но както и да се стараел, Ирина улавяла
неговите внушения, изповядвала ги на игуменията и така се избавяла от съблазънта,
продължавайки своята борба.
Една нощ пред нея застанал страшен бяс и започнал да я оскърбява:
„С мен ли ще се бориш, нещастна жено?! Почакай малко и ще познаеш моята сила!”.
Но светицата се прекръстила и демонът изчезнал. На другия ден той отново се опитал
да овладее ума й. Тя паднала ничком и със сълзи на очи започнала да проси помощ
от Бога, от Пречистата Му Майка и от светите Архангели. Дни и нощи тя прекарала
в молитви и сълзи докато Божието сияние не я озарило и не я освободило от
нечистите помисли.
Множество жени ежедневно я посещавали и тя ги учила със своя
кротък, мек нрав. Мнозина се отказвали от светския живот и оставали в
манастира. Демонските сили не смеели повече да я изкушават и в страх бягали от
нея като от огън.
В това време заболяла игуменията. Всички монахини се събрали в килията
й и плачели, знаейки, че е дошъл краят й, а тя била много добродетелна. Преди
смъртта си тя им рекла: „Не съжалявайте за мен, защото ще си имате добра
игумения, по-способна и по-благоразумна, нея слушайте – нашата сестра Ирина”.
Изричайки това в предсмъртния си час и обръщайки се към Бога с думите: „Помилуй
ме, Господи Боже”, тя предала душата си на Господа.
Света Ирина не присъствала в този момент и не чула последните
слова на игуменката, а монахините не й разказали нищо. След погребението на игуменката, монахините започнали да молят Бога
да ги вразуми в избора на такава настоятелка, която ще Му бъде угодна.
Патриарх по това време бил св. Методий Изповедник, който претърпял
много страдания от гонителите на Православието – иконоборците. Той бил изпълнен
с Дух Свети, имал дар на чудотворство и пророчество. Ирина не искала да отиде с
монахините, когато се готвели да отидат при патриарха, но те я убедили и я
взели със себе си. Когато се поклонили на патриарха, той ги попитал коя
предлагат да заеме мястото на игуменка. Те отвърнали, че той с Божия помощ
трябва да им укаже най-достойната. Тогава патриархът казал: „Знам, че всички
вие желаете игуменка да стане сестра Ирина и вие имате добро мнения за нея, а и
Богу е угодна, и се радвам, че Господ ми откри добрите дела на Своята рабиня.”
Свети Методий посветил Ирина в сан на дякониса на Великата Христова
Църква, защото била чиста и непорочна, и после я поставил за игуменка. Наставяйки
я как да води монахините към спасение на душите, той ги пуснал да си вървят с
благословение.
Монахините се върнали с голяма радост, само Ирина плакала, считайки
се по своето смирение за недостойна да бъде старша над всички. Успокоявайки я,
монахините й казвали: „Не се тревожи, с Божията помощ ще положим всички сили
винаги да пребъдем в послушание към тебе.”
Когато се върнали в манастира, те благодарили на Бога и радостно съпроводили
Ирина до килията й. Останала сама, тя паднала на пода и почнала да моли Бога да
я укрепи в носенето на възложения й кръст на настоятелското служение.
Ирина отдавала всички свои сили в молитви, пост и покаяние, не
давайки никакъв покой на своето тяло и Бог я озарявал и напътствал в доброто изповедание.
С майчинска любов мъдрата Ирина учила на това и своите духовни чеда.
Тя отдавала много голямо значение на изповедта и всяка сутрин
приканвала сестрите да се изповядват. Често я посещавали и миряни, за да търсят
нейното духовно ръководство. Ирина се молила да й се даде дар на прозорливост,
за да узнава какво крие изповядващия се в сърцето си.
Веднъж когато Ирина отивала рано да се помоли в църквата, тя
видяла пред себе си ангел и чула от него следното приветствие: „Радвай се, Ирино,
рабиньо на Всевишния. Той ме прати тебе на помощ, в отговор на твоята молба. Винаги
ще бъда до теб, за да ти показвам какви тайни крият човешките сърца.”
От този момент ангелът стоял винаги до нея и й разкривал вътрешния
свят на хората, които идвали за съвет при нея. И наистина, тя изправяла
грешките и давала мъдри съвети с такъв тънък духовен усет, че всички монахини и
миряни от всяко съсловие постоянно се стремели към нея за изправяне на своите
грехове.
Една нощ, когато тя се молила в килията си с вдигнати към небесата
ръце, бесовете почнали да викат и да я плашат, за да я отвлекат от молитвата,
но не постигнали нищо. Тогава един от тях й казал: „Докога ще ни измъчваш и с
молитвите си ще ни причиняваш страдания?” Но света Ирина не се уплашила и не
помръднала от мястото си. Тогава демонът взел свещ и запалил покривалото на
главата й. Огънят бързо се разпространил не само по одеждата й, но и по тялото
й. Щяла да изгори жива, но от съседна килия изскочила монахиня, която също се
молила в този момент. Усетила мирис на изгоряло и излязла да види какво става.
Тя започнала да гаси огъня и избутала светицата от мястото й, която спуснала
ръце и казала: „Защо направи това, чедо мое? Защо ме лиши от такива блага? Не
бива да мислим за човешките неща, а за Божиите. До тази минута до мен стоеше
ангел и ми плетеше венец от различни цветя и когато се канеше да ми го постави
на главата, дойде ти и попречи на това и ангелът изчезна.”.
Като чула това монахинята заплакала. Когато започнала да сваля
полуизгорялата одежда от светата, от нея се носело дивно благоухание. Целият
манастир се изпълнил с този аромат и монахините го усещали още много дни, което
много ги удивлявало. И понеже друго покривало тя нямала, една монахиня и
донесла своето, а Всеблагият Бог на следващия ден изцелил изгорените места по
тялото й и умножил Своите дарове върху нея.
Света Ирина усилила още повече своите молитвени подвизи. По време
на Великия Пост, до Пасха, тя изобщо не ядяла хляб, а само веднъж седмично
вкусвала малко плодове и пиела немного вода. По време на големи празници не
спяла по цяла нощ, а се молила в уединение и пеела псалми.
Старицата Ирина обичала да излиза нощно време от килията си и да
се моли под открито тебе. В една такава нощ друга монахиня също извършвала
нощно бдение навън. Скрита зад килията на света Ирина, видяла как двата много високи
кипариса от двете страни на входа на храма се навели пред светицата и сякаш се
молели заедно с нея. Самата света Ирина не се докосвала до земята, а се
издигала на около метър от нея. Когато завършила молитвата си, старицата
прекръстила двата кипариса и те се върнали в обичайното си положение. Удивената
монахиня изпитала едновременно страх и възхищение, но нищо не казала на другите
сестри. На следващата нощ, монахинята отново дошла при килията на светицата и
всичко се повторило отново и така три нощи поред. В последната нощ монахинята
внимателно, за да не я забележи игуменията, се приближила до кипарисите и на
самите им върхове завързала бели кърпички и се върнала в килията си.
На сутринта, когато монахините видели завързаните за кипарисовите
върхове кърпички много се учудили кой е могъл да се качи толкова високо и се
питали защо е вързал тези кърпички. Монахинята, която станала свидетел на това
чудо, разказала цялата истина. В туй време, към тях се приближила света Ирина и
когато узнала какво е станало и как тайната, която пазела в продължение на
много години станала известна на всички, направила остра забележка на
монахинята. Тя наложила забрана на всички в манастира, ако видят някакво чудо,
да го пазят в тайна до края на дните си. Затова много чудеса на светицата
останали неизвестни.
Веднъж, в деня на свети Василий Велики, след вечернята, светата
прекарала в молитва цялата нощ. На разсъмване света Ирина чула глас, който й
казал: „Възвестявам ти, че идва кораб с особени плодове, от които като вкусиш,
ще се възрадва душата ти.” След Божествената Литургия светата казала на
монахинята – вратарка да отвори дверите на манастира и да доведе човека, който
чака зад тях.
И наистина там чакал човек, който имал да й разкаже удивителна
история. Той бил моряк на кораб от Патмос. Корабът отплувал от северната част
на острова към друг град, и когато вече били на няколко метра от брега, той и
другите моряци видели почтен старец, който им викал да спрат. Но това било
невъзможно заради силния вятър, отнасящ кораба към открито море. Тогава
старецът завикал с всички сили корабът да спре. Корабът спрял сам и старецът
тръгнал към тях по водата. Той застанал пред удивените моряци и подал на
капитана три ябълки с думите: „Като пристигнете при царя, дайте ги на патриарха
и му кажете, че този дар му го праща Сам Господ чрез Своя раб Йоан. Това са
ябълки от рая.” После дал други три ябълки на боцмана добавяйки: „А тези предай
на игуменията Ирина Хрисовалантска и й кажи, че това са плодовете от райската
градина, за които мечтаеше нейната чиста душа.” Благославяйки кораба и екипажа
старецът изчезнал и пътят им продължил. Като завършил своя разказ, морякът се
поклонил на Ирина и й подал ябълките. Тя ги взела с радостни сълзи и благодарила
на свети апостол и евангелист Йоан. А в килията си на колене благодарила на
Господа Иисуса за изпратения от Него добър знак към Неговата рабиня, приемайки
този Божествен дар, като покана в Небесното Царство.
Когато настъпил Великият пост, тя разрязала едната ябълка на тънки
парченца и яла по едно всеки ден, въздържайки се от всякаква друга храна, дори
и от вода. На Велики Четвъртък, след като всички монахини се причастили, света
Ирина разрязала и втората ябълка и дала по едно парче на всяка сестра. И едва
тогава им разказала историята за тоя чуден дар. Третата ябълка, Ирина запазила
за последните дни от своя земен живот.
На Велики Петък, в деня на Христовото разпятие, света Ирина във
видение съзряла по време на службата как в църквата влезли множество младежи,
облечени в сияещи белоснежни одежди. С гусли в ръце те възпявали Господа Бога с
пресладка мелодия и с благовонно миро ръсели светия престол. Манастирът се
изпълнил с дивно благоухание. Сред тях стоял един висок красив Мъж, Чието лице
сияело като слънце и всички останали Му се кланяли с благоговение. Той поднесъл
красива, скъпа покривка, за да се покрие светия Престол. След това ангелите
запели „Слава във висините Богу...” и се издигнали към небето.
Веднъж една болна монахиня помолила света Ирина да я изцели
телесно. Тогава Ирина повикала всички монахини и казала: „Повярвайте ми, че ако
ми беше по силите, щях да помоля Бога всички ние да боледуваме през всички дни
на нашия земен живот. Защото узнах как се лекува душата от болестта на тялото,
когато славиш и благодариш на Бога, признавайки, че справедливо се мъчиш.”
Веднъж зли и завистливи люде оклеветили пред царя един от роднините
на света Ирина, че искал да го убие.
Царят го затворил в тъмницата и се канел да го хвърли в морето. Близките на
затворника отишли при света Ирина, молейки я да го спаси от неминуема гибел. Тя
ги отпратила с утешителни слова с надежда в Божията помощ и започнала да се
моли в килията си. На сън царят видял страшната Ирина, която му заповядала да
освободи затворника. Царят я попитал коя е и как се е озовала в двореца му, а
тя отвърнала, че е игуменката на манастира Хрисоваланту и се нарича Ирина. След
това го ударила по хълбока. От болка царят се събудил и като я видял, че и на
яве продължава да стои пред него и да го укорява, много се уплашил. След малко
тя изчезнала. Царят попитал слугите си дали са видели монахинята, която току що
излязла от покоите му. Когато охранителите го уверили, че всички врати за
заключени, царят разбрал, че е получил видение от Бога и на сутринта заповядал
да му доведат затворника. Попитал го дали познава игуменката на Хрисоваланту.
Той отвърнал, че е неин роднина. Царят го попитал дали би дошла дойде при него
в двореца, а човекът отвърнал, че тя не излиза от манастира.
Тогава царят изпратил свитата си заедно с един художник, който да
нарисува лика на светицата, за да се убеди царят доколко прилича тя на
монахинята от видението. Света Ирина предвидяла всичко това. Когато знатните
гости дошли, тя ги поканила в храма. Но щом те се поклонили вътре, ярка
светлина от лицето на светицата ги заслепила. Тя им казала да не се страхуват
от нея, защото й тя е немощен човек като тях и добавила: „Не е трябвало
невярващият цар да ви прави този труд. Отново ще повторя това, което му казах и
на сън – нека пусне невинния.”
Знатните гости обещали, че ще предадат това на царя и я помолили
да им даде духовни наставления, докато художникът изпише нейния облик. Така и
направили. Като се върнали, предали на царя думите на светицата. Когато видял
нейния образ, ослепила го мълния и той в ужас завикал: „Боже, помилуй и запази
душата ми!”. Като видял образа й, той познал, че тя е същата, която му се я
вила на сън и веднага заповядал да освободят затворника. След това написал
писмо на света Ирина, в което й съобщил, че е освободил нейния роднина и просел
от нея прошка. Също така я молел да дойде и да го благослови или да му позволи
да отиде при нея в манастира. Светата отговорила, че няма нужда да се срещат,
след като при него са патриархът и духовните отци, нека да слуша тях. Оттогава
царят често й пращал дарове, а Ирина му помагала със своите съвети.
За своята блажена кончина света Ирина узнала от ангел, който й се
явил на 26 юли и й казал, че на 28 юли следващата година, след празника на
великомъченика Пантелеимон, тя ще застане пред Божия Престол.
Старицата започнала старателно да се готви за напускането на
земния живот. Тя устроила манастирските дела и посочила достойна приемница.
Една седмица преди великия за нея ден, тя постила, хранейки се само с райската
ябълка и всеки ден приемала Светите Тайни. На разсъмване в неделя, света Ирина
за последен път приела участие в службата, причастила се, прегърнала всяка от
сестрите и от всяка поискала прошка, а след това застанала на колене пред
Царските двери с издигнати ръце и започнала да се моли за последен път на
Господа, да приеме в душата й.
След това се оттеглила в килията си, където тихо и спокойно починала
на леглото си. Когато монахините влезли в килията й и я наобиколили в
благоговейна тишина, те видели усмивката й. По тази небесна усмивка всички
разбрали, че душата й е намерила блаженство. Света Ирина Хрисовалантска предала
душата си на Господа в дълбока старост, на 28 юли, 921 г. На погребението й се
събрали хиляди хора от цял Константинопол. Патриархът благословил да я погребат
в параклиса на великомъченик Теодор.
Света Ирина винаги се изобразява в игуменски одежди, държаща в дясната
си ръка три райски ябълки. Ангелът, който й помагал в делото на спасението, стои
пред нея със свитък, на който пише: „Радвай се, Ирино, рабиньо на Всевишния
Бог...”. До светицата се изобразяват два наведени кипариса, на чиито върхове са
завързани бели кърпички. Често рисуват й фигурата на криещата се монахиня,
която видяла това чудо, докато света Ирина се молела.
В наше време целият православен свят почита преподобната Ирина.
Една от нейните чудотворни икони е нарисувана през 1918-та г. на Света Гора от
иконописецът монах Нектарий, който след година претърпял мъченическа смърт по
време на клането в Смирна. През 1926-та иконата попаднала у един светогорски
отец, който после я подарил на своята духовна дъщеря игумения Мелетия при
постригването й във велика схима.
Скоро старицата Мелетия придобила парче земя в Ликовриси, Атика,
за строеж на манастир. При изливането на основите, един от строителите на име
Михаил Герасиму, видял наяве със собствените си очи висока и прекрасна монахиня,
която го попитала: „Какво строите тук? За кого го строите?”. Майсторът удивен я
попитал: „А вие коя сте?”. „Аз съм Ирина!” – отговорила тя и правейки няколко
крачки встрани, описала с дясната си ръка кръг и казала: „На това място постави
основите на храма.” Посоченото място било на няколко метра от първоначално
избраното. След това тя изчезнала.
Удивен от видяното, майсторът съобщил на старицата Мелетия, която
също била поразена от неочакваното явяване на неизвестната монахиня, която по
описанията на строителя не приличала на никоя от нейните монахини.
В същия ден, преподобната Ирина се явила и на една от монахините
на име Паисия, която тогава била на 13 години. На нея също казала: „Нека тук
положат основите на храма. Аз съм Ирина.”. Изумена от видението, монахинята предала
всичко на игуменката Мелетия.
На другия ден пред игумения Мелетия монахинята Паисия и майсторът
посочили отделно един от друг едно и също място за строежа на църквата, което
им било указано от явилата се монахиня. И макар че планът бил друг, положили
основите там където посочила непознатата монахиня.
Когато духовният й отец дошъл да положи основния камък, Мелетия му
разказала за явяването на монахиня по име Ирина. Тогава той й рекъл: „И аз
мислех да ти кажа, че би било добре, ако се съгласиш да посветиш този храм на
света Ирина Хрисовалантска, чиято икона ти подарих.” И така храмът бил посветен
на преподобната Ирина.
В манастира в Ликовриси, Атика като съкровище се пази чудотворната
икона на светицата, която е превърнала тази света обител в убежище за всички
страдащи и лечебница за всички болни. И до днес света Ирина върши чудеса и
помага на нуждаещите се. Тя особено помага на несправедливо страдащите и
внушава на съдиите да взимат справедливи решения. Тя премахва раздори между
враждуващи и изпълва душите им с любов. Също така, света Ирина помага и на
бездетни родители, при тежки раждания и неизлечими болести.
По нейните свети молитви, Господи Иисусе Христе, помилуй ни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар