петък, 24 февруари 2023 г.

Синаксар в събота на Сирната седмица - памет на всички преподобни отци и майки, просияли в постнически подвиг

Стих: Вечна да бъде паметта на душите на праведните! Като непоклатим скъпоценен камък, в дар принасям тези слова.

В този ден празнуваме паметта на всички светии, мъже и жени, просияли в пост, защото богоносните отци, след като ни научиха чрез предишните празници и постепенно ни подготвиха за предстоящето пътуване, отклониха ни от пиршествата и преяждането, напътиха ни чрез страха от бъдещия Съд, и като ни очистиха подобаващо през сирната седмица, своевременно предлагайки ни двата еднодневни поста – в срядата и петъка, когато уставът на църковната служба напълно съответства на великопостния, като например не се извършва Божествената Литургия, а единствената трапеза, макар и не постна, се разрешава едва след вечернята – така напълно ни насърчават и за самия Велик пост.

И ето, те ни представят всички преподобни мъже и жени, живели многострадално и в големи трудове, с надеждата да ни утвърдят в паметта за тях и техните борби, така че ние, имайки техния пример и ръководство, да се укрепим в предстоящото поприще и, примейки от тях помощ и съдействие, да предприемем духовни подвизи, помнейки, че и те са били човеци със същото естество като нашето. Както военачалниците, когато армията е вече построена и разгърната в бойна готовност, вдъхновяват войниците си с речи, примери и спомени за древните мъже, които храбро са се сражавали и са проявявали мъжество, та те, укрепени от надеждата за победа, да се подготвят всеотдайно за битката, - така и сега нашите богоносни отци постъпват мъдро по същия начин. Защото чрез примера на живелите в святост, окуражавайки мъжкия и женския пол за духовни подвизи, те привеждат и единия и другия до  попрището на Поста, та и ние, гледайки на техния похвален и свят живот, като на първообраз, да се упражняваме, колкото имаме сили, в многобройните и разнообразни добродетели - най-вече в любовта и в разумното въздържание от безчестни дела и постъпки. Защото и самият пост е не само избягване на храна, но и укротяване на езика, гнева, очите, или просто казано - отказ и отчуждаване от всякакъв вид зло.

Поради тази причина светите отци установиха тук настоящето възпоменание на всички светии, като насочват вниманието ни към онези, които угодили на Бога с въздържание, както и с други добри и благородни дела, насърчавайки и нас по техния пример да навлезем в полето на добродетелите и да се въоръжим смело срещу страстите и бесовете. Така те ни учат, че ако проявим същото усърдие като тях, то няма да има пречка да постигнем същото, което и те са постигнали, и да получим еднаква награда с тях, защото и те са част от нашето естество.

За самата сирна седмица някои казват, че е въведена от император Ираклий, а преди това в нея се ядяло месо. След шестгодишна война с цар Хозрой и персийците, той дал обет на Бога, че ако надделее над тях, ще установи тази седмица и ще я направи междинна между Поста и изобилието от храна, както и направил.

Но дори и така да е станало, мисля, че тя е замислена от отците като вид пречистване, така че ние, лишени изведнъж от месото и многото ядене и приведени към крайно въздържание, да не се отегчим твърде много, а и телесното ни състояние да не бъде увредено, а бавно и постепенно, лишавайки се от мазните и приятни храни, да приемем юздата на поста, подобно на непокорни коне, с постепенно намаляване на дажбата. Защото както въздействаха на душата чрез притчи, така отците замислиха и това, което е необходимо по отношение на тялото, постепенно премахвайки всички пречки пред поста.

По молитвите на всички преподобни отци, Христе Боже наш, помилуй ни. Амин.

понеделник, 13 февруари 2023 г.

Синаксар в Събота месопустна

Стихове: Не Си спомняй прегрешенията на мъртвите, о, Слове!

Благите Ти милости не умъртвявай.

На този ден, събота преди неделята на Страшния съд, божествените отци установиха да се поменава паметта на всички от века починали православни християни, поради следните причини.

Първо, понеже мнозина често умират преждевременно в чужди страни, както и в морето, в непроходими планини, по стръмнини и пропасти, от мор, войни, пожари, студ и от всякакви други видове смърт, или пък, бидейки бедни и нуждаещи се, не са получили установеното заупокойно псалмопение и опело, божествените отци, по приемство от светите апостоли, човеколюбно определиха Православната Съборна Църква да ги възпоменава, та всеки, който поради някакво обстоятелство не е получил отделно определените изходни молитви, впоследствие да бъде включен в общо възпоменание. Те също така изтъкнаха, че всичко, което се прави в полза на починалите, е от голяма полза за тях. Затова Божията Църква почита паметта на починалите души по този начин.

На второ място, тъй като отците възнамеряваха да поставят паметта за Второто Христово пришествие на следващия ден, счетоха за съвсем уместно душите на починалите да бъдат възпоменавани на предишния ден, сякаш за да се измоли от всевишния и незаблудим Съдия да Се отнесе към тях според обичайното Си милосърдие и да им дари обещаната наслада.

От друга страна, желаейки да посветят идващата неделя на изгонването на Адам от рая, отците поставиха днешния ден като напомняне за смъртта и края на всеки човек, а изгонването на Адам - като начало на този скръбен път, който води до последния ден, когато ще бъде изпитанието на всичко, що сме сторили през живота си, пред неподкупния Съдия, та ужасени от спомена за него, да станем по-склонни към подвизаване във времето на Поста.

А в събота винаги почитаме паметта на душите, защото „събота“ на еврейски означава „покой, почивка“. И тъй като мъртвите са се упокоили от житейските и всички други дела, ние се молим за тях особено в деня за покой от всекидневието, а това е установено за всяка събота. Но в тази събота ние ги възпоменаваме общо, като се молим за всеки починал в православното благочестие.

И божествените отци, знаейки, че възпоменанието за мъртвите, тоест милостинята и службите, им носят голяма полза и облекчение, заповядаха на Църквата да прави това както поотделно за всеки, така и за всички заедно, след като получили такава заповед от апостолите, както вече бе казано и както свидетелства и свети Дионисий Ареопагит.

Това, че молитвите за душите на мъртвите им носят полза, е известно и от много други свидетелства, като например от разказа на свети Макарий, който намерил на пътя сухия череп на един нечестив езичник и го попитал дали намиращите се в ада понякога изпитват облекчение. А черепът отговорил: „Те изпитват голямо облекчение, когато ти, отче, се молиш за мъртвите.“ Защото Макарий Велики вършел това и се молел Богу да разбере дали има някаква полза за починалите. Също и свети Григорий Двоеслов, папа Римски, спасил цар Траян с молитва, макар да чул после заповед от Бога никога да не се моли за нечестивите повече. Също се разказва, че и богоненавистният импертор Теофил, иконоборецът, бил избавен и спасен от мъченията по молитвите на царица Теодора и на светите отци изповедници. И свети Григорий Богослов в похвалното си слово за своя брат Кесарий също посочва молитвите за починалите като велико благо.

Великият Йоан Златоуст в тълкованието си на Посланието до Филипяни казва: „Като помислим и за ползата на отминалите при Господа, нека раздадем съответна милостиня и приноси, защото това им носи голяма изгода, несъмнена полза и помощ. Защото не без цел и неслучайно е законоположено и предадено на Църквата Божия от премъдрите Христови ученици, по време на светата Литургия свещеникът да поменава и починалите във вярата.“ И още: „Когато се разпореждате с имуществото си, вземете мерки, заедно с вашите деца и роднини, завещанието ви да включва и името на вашия Съдия като Съ-наследник, и нека не липсва споменаването и на бедните, на които аз съм поръчител.“

И Атанасий Велики казва: „Даже и ако от някой починал в благочестието нищо не е останало и костите му напълно са се разпаднали, не се отказвай да се молиш на Бога за него и да носиш на гроба му елей и свещи, защото това е приятно Богу и носи велика отплата: ако починалият е бил грешник – да му се опростят прегрешенията; ако пък е праведник – да му се увеличи наградата. Ако ли някой е бездомен и бездетен, нямайки кой да се погрижи за тези неща, тогава Бог, праведният и човеколюбивият, ще въздаде на такъв заради бедността, както знае, със съразмерна милост.“ Но онзи, който принася жертва за такива, също се присъединява към наградата като човек, който е показал любов към спасението на ближния си, както онзи, който помазва друг с благоуханно миро пръв усеща неговия аромат. А онези, които не изпълняват завещанията и волята на починалите със сигурност ще бъдат осъдени.

До Второто Христово пришествие, каквото и да се прави в полза на починалите, както казват божествените отци, е от полза, особено за онези от тях, които, бидейки сред живите, са направили поне малко добро и са излезли от този живот с покаяние и изповед. И макар божествените Писания да казват някои неща (както и трябва) за вразумление и изправление на мнозина, но в повечето случаи човеколюбието на Бога побеждава. Ако везната на добрите и срамните дела е равна, човеколюбието надделява, а ако везната е наклонена с малко към злото, тогава надделява Неговата ненадмината благост.

Необходимо е да се знае, че в отвъдния живот всички се познават - както тези, които приживе са се познавали, така и тези, които никога не са се виждали (както казва божественият Златоуст, извеждайки това от притчата за богаташа и Лазар). Те ще се познават не физически, защото всички ще са на една възраст и ще са загубили своите черти по рождение, а чрез духовното око на душата, както казва свети Григорий Богослов в похвалното си слово за Кесарий: „Тогава ще видя Кесария светъл и славен, какъвто ти, най-любими брате, много пъти си ми се явявал насън.“ А великият и почитан Атанасий, ако и да не говори за това в словото си пред управителя Антиох, в своето „Слово за починалите“ казва, че на светиите още преди общото възкресение е дадено да се познават и да се радват заедно, а грешниците са лишени и от това. На мъчениците също е дадено да наблюдават нашите дела и дори да ни посещават. Прочее, всички ще се познаят тогава, когато на всеки човек ще се открият скритите тайни.

Нека се знае, че душите на праведните сега пребивават на определени места, отделно от душите на грешниците: първите се радват с надеждата (за блаженство), а другите скърбят в очакване на вечни мъки. Защото светиите още не са получили обещаното (блаженство), както казва божественият апостол, защото Бог е предопределил нещо по-добро за нас, така че те без нас да не достигнат съвършенство (Евр. 11:39-40).

Трябва да се има предвид и че не всички, които падат от планински стръмнини, или погиват в огън, в море и в други смъртоносни бедствия, или погиват от студ и глад, понасят това по Божие повеление. Защото Божиите съдби са такива, че едни от тях са по благоволение, други - по допущение, а трети - за изпитание, за наказание или за поука. А Бог по Своето предзнание вижда и знае всичко и всичко е по Негова воля, както се казва и за врабчетата в Светото Евангелие (Матей 10:29).

Но Бог не предопределя, че един ще умре например от удавяне, а друг - от естествена смърт, или един – на старини, а друг – като младенец, но веднъж завинаги е определил всеобщия човешки срок и различните видове смърт. В рамките на тези срокове се проявяват различните начини на умиране, без Бог да ги определя точно от начало, а само по предзнание; но Божият промисъл определя времето и начина на смъртта за всеки според начина му на живот.

Макар свети Василий Велики да споменава за срок на живота, той го прави, позовавайки се на реченото: „Пръст си, и в пръстта ще се върнеш (Битие 3:19). А апостолът, пишейки на коринтяните, казва: „понеже се причастявате недостойно, затова мнозина от вас са немощни и болни, а и немалко умират.“ (1 Кор. 11:30) Така и Давид възкликва: „Не ме грабвай в половината на дните ми“ (Псалм 101:25), а също и: „Ето, отредил Си ми дни“ (Псалм 38:6). И Соломон: "Сине, почитай баща си и майка си, за да бъдат годините ти много“ (срв. Притчи 4:10), а също и: „Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време?“ (Екл. 7:17). А в книгата на Иов Бог казва на Елифаз: „ако не беше Иов, щях да ви погубя“ (вж. Йов 42:8).

Затова очевидно е, че няма определен край на живота, и ако някой говори за такъв, той трябва да се разбира по Божия воля, защото Бог добавя на когото пожелае, а на друг отнема, като прави всичко за полза. И когато Бог пожелае, Той устройва и начина и времето на смъртта. Според свети Атанасий Велики пределът на живота за всеки е по волята и промисъла Божи: „Чрез дълбините на Твоите решения Ти ще изцелиш всичко, Христе.“ А според думите на свети Василий Велики смъртта настъпва, когато свърши времетраенето на живота, а краят е по Божия воля. Защото, ако времето на живота е предварително определено, защо имаме нужда от Бог или лекар? И защо се молим за децата ни?

Необходимо е да се знае, че когато умират кръстени деца, те влизат в райската наслада, но децата, непросветени чрез кръщението, и тези на езичниците не попадат там, но и в геената не отиват.

Душата, която излиза от тялото, вече не я интересува нищо тукашно, но завинаги се грижи за това, което следва отвъд.

Поменаваме починалия на третия ден, защото тогава външният вид на човека се променя; на деветия ден - защото тогава се разтваря цялото телесно здание и остава само сърцето; а на четиридесетия ден - защото тогава загива самото сърце. Същото движение, но в обратен ред, се извършва и при раждането: на третия ден се оформя сърцето, на деветия ден се образува плътта, а на четиридесетия ден се запечатва окончателната форма на човека.

Приеми, Господи Христе, душите на починалите в селенията на праведните и Се смили над нас, защото само Ти едничък Си безсмъртен. Амин.