Стих: Вечна да бъде паметта на душите на праведните! Като непоклатим скъпоценен камък, в дар принасям тези слова.
В този ден празнуваме паметта на всички светии, мъже и жени,
просияли в пост, защото богоносните отци, след като ни научиха чрез предишните
празници и постепенно ни подготвиха за предстоящето пътуване, отклониха ни от
пиршествата и преяждането, напътиха ни чрез страха от бъдещия Съд, и като ни
очистиха подобаващо през сирната седмица, своевременно предлагайки ни двата
еднодневни поста – в срядата и петъка, когато уставът на църковната служба
напълно съответства на великопостния, като например не се извършва Божествената
Литургия, а единствената трапеза, макар и не постна, се разрешава едва след
вечернята – така напълно ни насърчават и за самия Велик пост.
И ето, те ни представят всички преподобни мъже и жени, живели
многострадално и в големи трудове, с надеждата да ни утвърдят в паметта за тях
и техните борби, така че ние, имайки техния пример и ръководство, да се укрепим
в предстоящото поприще и, примейки от тях помощ и съдействие, да предприемем
духовни подвизи, помнейки, че и те са били човеци със същото естество като
нашето. Както военачалниците, когато армията е вече построена и разгърната в
бойна готовност, вдъхновяват войниците си с речи, примери и спомени за древните
мъже, които храбро са се сражавали и са проявявали мъжество, та те, укрепени от
надеждата за победа, да се подготвят всеотдайно за битката, - така и сега нашите
богоносни отци постъпват мъдро по същия начин. Защото чрез примера на живелите в
святост, окуражавайки мъжкия и женския пол за духовни подвизи, те привеждат и
единия и другия до попрището на Поста,
та и ние, гледайки на техния похвален и свят живот, като на първообраз, да се
упражняваме, колкото имаме сили, в многобройните и разнообразни добродетели - най-вече
в любовта и в разумното въздържание от безчестни дела и постъпки. Защото и самият
пост е не само избягване на храна, но и укротяване на езика, гнева, очите, или
просто казано - отказ и отчуждаване от всякакъв вид зло.
Поради тази причина светите отци установиха тук настоящето
възпоменание на всички светии, като насочват вниманието ни към онези, които угодили
на Бога с въздържание, както и с други добри и благородни дела, насърчавайки и
нас по техния пример да навлезем в полето на добродетелите и да се въоръжим
смело срещу страстите и бесовете. Така те ни учат, че ако проявим същото
усърдие като тях, то няма да има пречка да постигнем същото, което и те са
постигнали, и да получим еднаква награда с тях, защото и те са част от нашето естество.
За самата сирна седмица някои казват, че е въведена от император
Ираклий, а преди това в нея се ядяло месо. След шестгодишна война с цар Хозрой
и персийците, той дал обет на Бога, че ако надделее над тях, ще установи тази
седмица и ще я направи междинна между Поста и изобилието от храна, както и направил.
Но дори и така да е станало, мисля, че тя е замислена от
отците като вид пречистване, така че ние, лишени изведнъж от месото и многото
ядене и приведени към крайно въздържание, да не се отегчим твърде много, а и
телесното ни състояние да не бъде увредено, а бавно и постепенно, лишавайки се
от мазните и приятни храни, да приемем юздата на поста, подобно на непокорни
коне, с постепенно намаляване на дажбата. Защото както въздействаха на душата
чрез притчи, така отците замислиха и това, което е необходимо по отношение на
тялото, постепенно премахвайки всички пречки пред поста.
По молитвите на всички преподобни отци, Христе Боже наш,
помилуй ни. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар