Свт. Кирил Йерусалимски - Дванадесето огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, върху думите: и Се въплъти... и стана човек; и също върху думите от Исаия: И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече: искай за себе си личба от Господа и прочее (Ис. 7:10). Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил и прочее (Ис. 7:14).]

1. Като възпитаници на чистотата и ученици на целомъдрието с уста изпълнени с чистота да възхвалим Бога, родил Се от Девата. Като се удостоихме да вкусим от месото (Изх. 12:8-9) на духовния Агнец, да вкусим от главата, а същевременно и от краката, като под глава разбираме Божествеността, а под крака имаме предвид човешката същност. Като слушатели на Светото Евангелие да вярваме на Йоан Богослов. Той, като рече: В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог (Йоан 1:1), добави следните думи: И Словото стана плът (1:14). Обаче не е свято дело да Му се покланяме само като на обикновен човек, нито е благочестиво да Го наричаме само Бог, не въчовечил Се. Защото, ако Христос е Бог, което си е истина, но не е приел човешката природа, то ние ще сме чужди на спасението. И така, трябва да Му се покланяме като на Бог и да вярваме, че Той стана човек. Няма полза да се казва, че е бил човек без Божественост; също така няма спасение в това, да не признаваме в Него ведно с Божествеността и човешка природа. Да изповядваме пришествието на Царя и Лекаря. Понеже Царят Иисус, желаейки да лекува, изцери болестта като Се препаса с пояса на човешката природа. Съвършеният Учител на младенците младенчестваше заедно с младенците, за да умъдри неразумните. Хлябът небесен слезе на земята, за да насити гладните.

2. Чедата юдейски обаче като отхвърлиха Дошлия и като очакват оня, който ще дойде за погибел, се отрекоха от истинския Христос и в заблудата си приемат лъжливия. И в този случай се разкрива истината в думите на Спасителя: Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете. (Йоан 5:43). Той между другото предложи тук въпрос към юдеите: вярно или лъжливо е реченото от пророк Исаия, че Емануил ще Се роди от Девица? (виж Исая 7:14). Ако Го обвинят, че е лъжец, в това няма нищо за учудване. Защото при тях е обичайно не само да обвиняват пророците в лъжа, а и да ги пребиват с камъни. Ако пък е прав пророкът, то покажете Емануил и кажете: онзи, който ще дойде, когото очаквате, от Девица ли ще се роди или не? Ако не ще се роди от Девица, то вие обвинявате в лъжа пророка, а ако го очаквате в бъдеще, то защо отхвърляте това, което вече се сбъдна?

3. И така, нека се заблуждават юдеите, понеже те така искат, а Църквата Божия да се прославя. Ние признаваме, че Словото истинно Се въчовечи не от похот мъжка и женска, както казват еретиците, а от Дева и Дух Свети, и стана човек, не призрачно, а истинно. А че наистина стана човек от Дева, изчакай следващата беседа и ще чуеш доказателства. Заблудите на еретиците са многосложни. Едни от тях казват, че Словото изобщо не Се било родило от Девата; а други, че То макар и да Се е родило, но не от Девица, а от жена живяла с мъж; някои пък твърдят, че въчовечилият Се Христос не бил Бог, а някакъв обожествен човек. Те се осмелиха да рекат, че не предвечното Слово стана човек, а някакъв човек като преуспял в делата си, получил увенчаване.

4. Ти обаче си спомни, какво бе казано вчера за Неговата Божественост. Вярвай, че Същият Този Единороден Син Божи Се роди впоследствие от Девата. Повярвай на думите на евангелист Йоан: и Словото стана плът, и живя между нас (Йоан 1:14). Вечното Слово е родено от Отца преди всички векове, а накрая прие заради нас плът. Но мнозина оспорват това и казват: по каква толкова важна причина Бог ще Се понижава до човешка същност, а и може ли Божието естество наистина да има нещо общо с човеците? И възможно ли е Девата да роди без мъж? От тези множество прекословия и разнообразни пререкания, ще разрешим всяко от тях с помощта на Христовата благодат и с молитвите на предстоящите тук.

5. Първо да изследваме, заради какво слезе Иисус? Тук не гледай моята изобретателност в словата, защото човек понякога може да бъде излъган с мъдруване. Но ако по всеки въпрос не чуеш свидетелство от пророците, то не вярвай на думите ми. Ако и за Девата, и за мястото, и за времето, и за начина на раждането не узнаеш от Божественото Писание, не приемай човешко свидетелство. Защото ако за този, който учителства сега, може и да има подозрения, кой обаче, имайки ум, ще заподозре оногова, който е предричал хиляда и повече години по-напред? И така, ако издирваш причината за пришествието Христово, обърни се към първата книга на Писанието. Бог сътвори света за шест дни, но го създаде за човека. Слънцето сияе с пресветли лъчи, обаче е създадено, за да свети на човека, а и всички животни съществуват, за да служат на нас. Тревите и дърветата също заради наша употреба са сътворени. Всички творения са добри, но нито едно от тях не е образ Божи, но само човекът. Слънцето е образувано само с повеление, а човекът - от ръцете Божии. Да сътворим човек по Наш образ, [и] по Наше подобие. (Бит. 1:26) Вещественият образ на земния цар бива почитан, а колко повече се полага на духовния образ Божи? Обаче това най-превъзходно творение, тържествувало в рая, бе изгонено от там по завист от дявола (виж Прем. 2:24). Врагът се радваше за падението на този, на когото завиждаше; нима ти би искал врагът ти да продължава да се радва? Като не се осмели да пристъпи към мъжа заради силата му, той пристъпи към жената, като към по-слаба и която тогава все още бе девица. Защото Адам позна Ева, жена си (4:1) едва след изгонването от рая.

6. Второто коляно на рода човешки се състоеше от Каин и Авел, а Каин бе първият човекоубиец. По-късно, поради умножилата се злоба у човеците, потопът наводни земята (Бит. 6:13); поради беззаконията на жителите содомски от небето падна огън. С течение на времето Бог Си избра Израил, но и той се разврати, и избраният род получи рана. Защото на планината Моисей стоеше пред Бога, докато народът вместо на Бога се покланяше на телеца. Когато Моисей като законодател рече: Не прелюбодействувай (Изх. 20:14), човекът, влизайки в блудилището (виж Чис. 25:8), дръзна да прелюбодейства. След Моисей пратени бяха пророци за лечение на Израиля, но тези лекари плачеха не можейки да прекратят болестите, така че някои от тях казваха: Няма вече милосърдни по земята, няма правдиви между людете (Мих. 7:2); а другаде: Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един. (Пс. 13:3) И още: Клетва и измама, убийство, кражба и прелюбодейство твърде много се разпространиха (Ос. 4:2) и принесоха в жертва синовете Си и дъщерите Си на бесовете (Пс. 105:37); гадателстваха, чародействаха, врачуваха и още: лежат при всеки жертвеник върху дрехи, взети в залог. (Ам. 2:8)

7. Твърде голяма бе язвата прокриваща човечеството. От пети до глава нямаше у тоя народ здраво място... гнойни рани, неочистени... и неомекчени с елей (Ис. 1:6). Затова пророците със сълзи и ридания говореха: Кой ще дари от Сион спасение на Израиля? (Пс. 13:7) и на друго място: Да бъде ръката Ти върху Мъжа на Твоята десница и върху Сина Човешки, когото Ти укрепи за Себе Си! А ние не ще отстъпим от Тебе. (Пс. 79:18,19) Друг пророк се молеше с тези думи: „Господи, наклони небесата и слез (Пс. 143:5), раните на човечеството превишават нашето лекуване: разрушиха Твоите жертвеници… убиха Твоите пророци (3Цар.19:10). Злото, което не е по силите ни да поправим, изисква Ти да го поправиш.“

8. Господ чу молитвата на пророците, Отец не презря нашия загиващ род и изпрати от небесата Лекар – Своя Син, нашия Господ. И ето, един от пророците казва: Господ, Когото вие търсите, иде и внезапно ще дойде (Мал.3:1). Къде ще дойде? В храма Си (Мал.3:1), в който вие с камъни го замеряхте. После друг пророк, като чу за това, му рече: И ти, говорейки за спасението от Бога, възвестяваш това тихо! И ти, благовестейки пришествието Божие за спасение, говориш за това тайно? Възлез на висока планина, благовестителю Сионе... кажи на градовете Иудини. (Ис. 40:9) Какво да каже? Ето, Господ Бог иде със сила. (Ис. 40:10) Сам Господ също така рече: Аз ще дойда и ще се поселя посред тебе. (Зах.2:10) И ще прибягнат към Господа много народи. (Зах. 2:11) „Израилтяните отхвърлиха спасението, извършило се чрез Мен: ще дойда да събера всички народи и езици (Ис.66:18)“. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха (Йоан 1:11). - „Ти идеш и какво ще даруваш на народите?“ - „Ще дойда да събера всички народи и езици и ще туря на тях белег (Ис. 66:18,19). Понеже след Моя подвиг на Кръста, на всеки от Моите войни ще дам царски печат за носене на челото“. Друг пророк пък изрече: Той наклони небесата и слезе: и под нозете Му - мрак. (Пс.17:10) Понеже слизането Му от небесата за хората остана незнайно.

9. Соломон, чувайки тези думи на баща си Давид, когато построи чудния храм и предвидя Идещия в него, с учудване възкликна: нима Бог ще живее на земята? (3Цар. 8:27). Давид пък, предусещайки този въпрос, наистина, казва в надписания „за Соломон“ псалом, където е речено: Ще слезе като дъжд върху руно (Пс. 71:6). Дъждът обозначава Неговия небесен произход, а руното – човешката Му природа. Защото дъждът падайки върху вълните, пада без шум, също както и влъхвите, когато бе още неизвестна тайната на рождеството, си казваха: де е родилият се Цар Иудейски? (Мат. 2:2). И Ирод като се смути разпитваше за Родилия Се: де трябва да се роди Христос? (Мат. 2:4).

10. И Кой е Този слизащ? Давид пак там казва: и ще пребъде заедно със слънцето и преди месечината от рода в род (Пс. 71:5). Друг пророк пък казва: Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ. (Зах. 9:9) Мнозина са царете, за кой цар говориш, пророче? Покажи ни такъв белег, който другите царе нямат. Ако говориш за цар носещ порфира, такова отличително украшение имат и други; ако говориш за цар, съпровождан от войни и седящ на позлатена колесница, то и други имат същото. Покажи ни особен белег на този Цар, Чието пришествие ни възвестяваш. Пророкът в отговор на това казва: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница (Зах. 9:9), а не седнал на колесница. Ето го единственият белег на идещия Цар. От всички царе единствено Иисус, възседнал необяздено осле, при хвалебни възклицания влезе в Йерусалим като Цар. И какво стори така дошлият Цар? Заради кръвта на завета ти Аз ще освободя твоите затворници от рова, в който няма вода. (Зах.9:11)

11. Но и осле би могъл да възседне някой. А ти, пророче, покажи ни по-добре този белег - къде ще застане Този, влязъл в града, Цар; и покажи ни белег не някъде далече от града, така че да не го знаем, но наблизо, очевиден, така че и намирайки се в града да виждаме това място. Пророкът и на това отговаря думайки: И ще застанат нозете Му в оня ден на Елеонската планина, която е пред лицето на Йерусалим към изток (Зах. 14:4). Нима някой, намирайки се в града, не вижда това място?

12. Имаме вече два белега, но искаме да научим и трети. Кажи ни, какво ще стори дошлият Господ? И казва друг пророк: ето, вашият Бог (Ис. 35:4) – и после: Той ще дойде и ще ви спаси. (Ис. 35:4) Тогава ще се отворят очите на слепи, и ушите на глухи ще се отпушат. Тогава хромият ще скочи като елен, и езикът на немия ще пее (Ис. 35:5-6). Нека ни бъде представено и още едно свидетелство. Ти, пророче, говорейки за идещия Господ, ни Го представяш творящ такива знамения, каквито никога не е имало. Какъв още ясен белег ще ни покажеш? Сам Господ влиза в съд със старейшините на Своя народ и с Неговите князе. (Ис. 3:14) Единствен по рода си белег! Господ Се подложи на съд на робите Си – старейшините, и пострада.

13. Юдеите при четене не чуват това, понеже са запушили сърдечните си уши, та да не чуят. Ние обаче нека вярваме в Иисус Христос, въплътил Се и станал човек, тъй като иначе не можем да Го постигнем. Понеже не можехме да Го гледаме и да Му се наслаждаваме в онова Негово състояние, в което Той бе, затова Той направи Себе Си същия като нас, за да можем така да се удостоим да Му се наслаждаваме. Ако не можем да виждаме в цялата му пълнота слънцето, създадено на четвъртия ден, то как можем да видим неговия Творец – Бога? В огън слезе Господ на планина Синай; израилтяните не понесоха това и казаха на Моисея: говори ти с нас, и ние ще слушаме, но да не говори с нас Бог, за да не умрем. (Изх. 20:19). И на друго място: защото има ли някаква плът, която да е чувала... гласа на живия Бог, Който говори изсред огъня, и да е останала жива? (Втор. 5:26). Ако чуването на говорещия Бог причинява смърт, то как да не причини смърт виждането на Самия Бог? И какво чудно има в това? Нали самият Моисей рече: ужасен съм и треперя (Евр. 12:21).

14. И така, ще поискаш ли Дошлият за спасение да стане причина за гибел, понеже хората не могат да понесат явяването Му, или пък ще поискаш Той да сподели с нас Своята благодат? Даниил не понесе видението на Ангела, а ти ли ще съумееш да гледаш Господа на Ангелите? Яви се Гавриил и Даниил падна възнак. А какъв бе явилият се и в какъв вид се яви? Лицето му беше като вида на светкавица (Дан.10:6), а не като слънце, очите му - като запалени светила (Дан. 10:6), а не като пещ огнена; гласът на думите му - като глас на множество люде, а не като глас на дванадесет легиона ангелски. И все пак пророкът падна. Ангелът, пристъпвайки към него, му каза: не бой се, Данииле (Дан. 10:12), изправи се смело, твоите думи бяха чути (пак там). Даниил казва: аз се изправих разтреперан (Дан. 10:11). Но не започна да отговаря преди да го докосне нещо подобно на ръка човешка. Едва когато явилият се се измени в човешки образ (Дан. 10:18), тогава Даниил започна да говори. И какво каза той? От това видение моите вътрешности се обърнаха в мене, у мене няма сила, и дишането спря в мене (Дан. 10:16,17). Ако явяването на Ангела лиши пророка от глас и сила, то явяването на Бога ще остави ли у теб дихание? Докато, казва Писанието, пак не се допря до мене тоя човешки образ (Дан. 10:18), Даниил не дойде на себе си. И така, когато бе показан опитът на нашата немощ, Господ възприе в Себе Си това, от което имаше нужда човекът. Доколкото човек може да слуша само подобно на него лице, то Спасителят възприе в Себе Си подобно на това естество, за да научи по-лесно човеците.

15. Изслушай още една причина. Христос дойде, за да Се кръсти и да освети кръщението; дойде, за да чудодейства, вървейки по морските вълни. Тъй като преди явяването Му в плът морето видя и побягна; Иордан се върна назад (Пс. 113:3), то Господ прие тяло, за да може морето, като види това, да се спре, а Иордан без страх да Го приеме. Това е една причина. Има и друга. Чрез девата Ева дойде смъртта, пак чрез Дева, или по-скоро от Девата, трябваше да се яви и животът, та както онази бе прелъстена от змията, така на Тази да благовести Гавриил. Хората като изоставиха Бога, си направиха идоли в човешки образ. И така, тъй като те се покланяха лъжливо на идола в човешки образ като на Бог, то Бог наистина стана човек, за да унищожи лъжата. Дяволът употребяваше против нас като оръдие нашата плът и Павел знаейки това казва: но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон и прочее. (Рим. 7:23) И така, с каквото оръжие ни побеждаваше дяволът, със същото оръжие бяхме спасени. Господ прие от нас нашето подобие, за да спаси човечеството; възприе нашето подобие, за да дарува на нуждаещия се по-голяма благодат, за да бъде грешното човечество в общение с Бога. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие. (Рим. 5:20) Предстоеше Господ да пострада за нас, но дяволът нямаше да се осмели да пристъпи към Него, ако Го познаваше. Защото, ако [властниците на този век] бяха познали Божията Премъдрост, не биха разпнали Господа на славата (1Кор. 2:8). И така, тялото стана отрова за смъртта, та змеят, надявайки се да го погълне, да повърне и онези, които бе погълнал преди. Смъртта ще бъде погълната навеки и пак: и ще отрие Господ Бог сълзите от всички лица (Ис. 25:8).

16. Нима Христос напразно Се въ-човечи? Нима учението ни е измислица и човешко мъдруване? Не е ли Божественото Писание нашето спасение? И не са ли пророческите предсказания? И така, съхранявай вярно този залог, та никой да не те поколебае. Вярвай в Бога станал Човек. Че бе възможно Той да Се въплъти, това вече е доказано. Ако пък юдеите още не вярват, то да ги попитаме: какво толкова странно възвестяваме ние, като казваме, че Бог стана човек, когато вие казвате, че Авраам гощаваше Господа? Какво толкова странно ви възвестяваме, когато Иаков рече: видях Бога лице с лице, и се запази душата ми (Бит. 32:30)? Същият Господ, Който вкусва храна у Авраам, вкусва и у нас. И така, какво толкова странно възвестяваме? Ние ще представим и двама свидетели, които на планина Синай стояха пред Господа. Моисей беше скрит в пукнатина на скалата и Илия някога също беше в пукнатина на скалата. Те като бяха на планина Тавор заедно с преобразилия Се Господ, говореха в присъствието на учениците за смъртта Му, с която щеше да свърши в Йерусалим. (Лк. 9:31) И така, както вече казах и по-рано, доказа се, че е възможно Той да Се въчовечи. Останалите доказателства нека събере, който желае.

17. Обещал бях в словото си да открия и времето и мястото на явяването на Спасителя. И не бива да излезем упрекнати в лъжа, а още повече трябва наскоро встъпилите в Църквата да пуснем утвърдени. И така, да проучим относно времето, в което е дошъл Господ, понеже това пришествие се случи неотдавна и се подлага на прекословия, и понеже Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки (Евр. 13:8). По този въпрос пророк Моисей рече: Господ, Бог твой, ще ти издигне Пророк изсред тебе, от твоите братя, като мене (Втор. 18:15). Да оставим за после тези думи „като мене“, те ще бъдат изследвани на своето място. Но кога ще дойде този очакван Пророк? Обърни се, казва той, към моите Писания, изследвай пророчеството на Иакова, казано на Иуда: Иудо! тебе ще възхвалят твоите братя (Бит. 49:8) и т.н. Няма да кажем всичко, но: скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят - от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват - не юдеите, а народите (Бит. 49:10). И така, прекратяването на властта у юдеите той постави за белег на пришествието Христово. Ако не бяха под властта на римляните, то Христос още нямаше да е дошъл. Ако имаха княз от племето на Иуда и Давид, то още нямаше да дойде Очакваният. Срам ме е да говоря за техните новоучредени така наречени съвременни патриарси. Какъв е родът им и коя е майка им, оставям това на знаещите. Този Идещ обаче, Надеждата на народите, какъв още признак има? Иаков казва по-нататък: Той вързва о лоза своето осле. (Бит. 49:11). Ето го това осле, за което ясно възвести Захария!

18. Но ти още търсиш и друго свидетелство за времето. Господ Ми каза: Син Мой Си Ти; Аз днес Те родих (Пс. 2:7) и малко по-късно: ще ги поразиш с железен жезъл (Пс. 2:9). И по-рано казах, че железен жезъл ясно е наречено Римското царство, а каквото още остава да се каже за него, си припомняме от пророчеството на Даниил. Той, вещаейки и обяснявайки на Навуходоносор образа на статуята, говори и за цялото видение, отнасящо се до нея, и за Камъка изсечен от планината без човешки ръце и изкуство, Който ще завладее цялата вселена. Твърде ясно също казва: И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ. (Дан. 2:44)

19. Но ние дирим още по-ясно доказателство относно времето на пришествието. Човек, бидейки недоверчив, ако не научи точното изчисление на годините, не вярва на казаното му. И така, колко време и колко години минаха от прекратяването на царете от племето на Иуда до началото на царуването на другородеца Ирод? Ангелът беседвайки с Даниил му говори (забележи, какво казва): И тъй, знай и разбери: от времето, кога излезе заповед за възстановяване на Йерусалим, до Христа Владика са седем седмици и шейсет и две седмици. (Дан. 9:25). Шестдесет и девет седмици правят 483 дни, които в пророчеството се равняват на години. Значи четиристотин осемдесет и три години. И така, думите на Ангела означават, че след изминаването на четиристотин осемдесет и три години от изграждането на Йерусалим и след прекратяването на князете, цар ще бъде някой другородец, по чието време ще Се роди Христос. Дарий Мидянинът завърши строежа на Йерусалим в шестата година от своето царуване, а по летоизчислението на гърците – в първата година от шестдесет и шестата Олимпиада. Олимпиада при гърците се наричат тържествените игри, уреждани през четири години, заради онзи ден, който на всеки четири години от течението на слънцето се състои от три (допълнителни) часа всяка година. (Говорейки за три допълнителни часа в годината вместо за почти шест, св. Кирил изглежда следва разделението на дневния период на дванадесет части, а не на двадесет и четири.  Юдеите са взели това деление или от египтяните, или по-вероятно от вавилонците.- б.пр.) А Ирод започна да царува в сто осемдесет и шестата Олимпиада, в четвъртата й година. Следователно между шестдесет и шестата и сто осемдесет и шестата Олимпиади ще има сто и двадесет Олимпиади и малко отгоре. А пък сто и двадесет Олимпиади съставляват четиристотин и осемдесет години. А останалите три години вероятно се включват във времето между първата и четвъртата година. Сега вече имаш доказателство основано на Писанието, което казва: от времето, кога излезе заповед за възстановяване на Йерусалим, до Христа Владика са седем седмици и шейсет и две седмици. И така, ето ти разяснение на времената, макар че има и различни други тълкувания на предсказаните от Даниил седмици - години.

20. Сега пък изслушай думите на Михей за обещаното място: И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Иудини? От тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от крайвреме, от вечни дни. (Мих. 5:2) Бидейки йерусалимец в разискването за местата, ти отнапред знаеш и какво е писано в сто тридесет и първия псалом: Ето, слушахме за това в Ефрат, намерихме го всред горските поля. (Пс. 131:6). Защото във все още недалечното минало това място е било гористо. Чул си също и че Авакум рекъл на Господа: Господи, свърши делото Си – когато наближат годините, между два живота ще бъдеш разпознат; ще Се проявиш, когато му дойде времето (Авак. 3:2 – според превода на 70-те). Какъв е белегът за идещия Господ, пророче? Той казва: посред два живота… ще Се проявиш, посочвайки с това ясно Господа: „Като дойдеш в плът, Ти ще живееш и ще умреш и като възкръснеш от мъртвите, пак ще живееш“. А от коя страна на Йерусалим ще дойде Той? От изток или от запад, от север или от юг? Кажи ни определено. Той отвръща най-ясно и казва: Бог иде от Теман (Авак. 3:3) (а Теман според изяснението, означава „юг“), и Светият - от планина Фаран. Съгласно с това и псалмопевецът рече: намерихме го всред горските поля. (Пс. 131:6).

21. Още искаме да научим, от кого произлиза Той и как ще произлезе? За това ни говори Исая: Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. (Ис. 7:14) Юдеите възразяват на това (понеже те от древност имат обичая злобно да се противят на истината) като казват, че било писано не Девица, а отроковица (νεανις). Допускайки и това, аз пак намирам истината. Трябва да ги попитаме: девица, когато е насилвана и крещи, призовавайки за помощ, кога го прави - след разтлението или преди разтлението? А пък когато Писанието на едно място казва: сгодената мома (νεανις) и да е викала, не е имало кой да я спаси (Втор. 22:27), нима не говори тук за девица? Но за да разбереш по-ясно, че в Божественото Писание и девицата е наричана отроковица (νεανις), изслушай и писаното в книгата Царства за Ависага Сунамитката: Девицата (νεανις) беше много хубава (3Цар. 1:4). А е известно, че тя като бе избрана, бе доведена при Давид като девица.

22. Но юдеите пак възразяват, че това пророчество било казано на Ахаз за Езекия. Да прочетем думите на Писанието: Искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето. (Ис. 7:11) Тази личба е трябвало да бъде необикновена. Защото личби са извирането на вода от камък, разделянето на морето, връщането на слънцето и тем подобни. Но това, което ще се каже, съдържа най-ясно изобличение против юдеите. Знам, че говоря пространно и слушателите се умориха; прочее, изслушай търпеливо пространното ми слово, понеже се предлага за Христа и предметът му не е маловажен. Исая изрече това пророчество по време на царуването на Ахаз, а Ахаз царува само шестнадесет години. И доколкото в тези години бе изречено пророчеството, то прекословието на юдеите изобличава приемника на царската власт – Езекия, син Ахазов, възцарил се на двадесет и пет години. Защото пророчеството беше през тези шестнадесет години, а Езекия е бил роден от Ахаз девет години преди пророчеството. Каква е била нуждата да се изрича пророчество за този, който вече е бил роден още преди царуването на Ахаз, баща му? Защото пророкът не рече, че е заченала, но че ще зачене Девица, известявайки за това по предвиждане.

23. Ясно видяхме, че от Девата Се роди Господ. А от кой род е била Девицата, това трябва да се покаже: Кле се Господ пред Давида в истината и няма да се отрече от нея: от плода на утробата Ти ще поставя потомък върху твоя престол. (Пс. 131:11). А на друго място: И ще утвърдя во веки потомството му и престолът му - като дните на небето. (Пс. 88:30) и после: Един път се клех пред Моя светия: мигар ще излъжа Давида? (Пс. 88:36). Потомството му навеки ще пребъде и престолът му е като слънцето пред Мен и като месечината, сътворена навеки. (Пс. 88:37-38) Виждаш, че става дума за Христа, а не за Соломон, защото неговият престол не пребъдва като слънце. Ако пък някой ни възрази, че Христос не Се възкачи на Давидовия веществен престол, то да приведем и тези думи: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите (Мат. 23:2), където се говори не за веществено седалище, а за властта на учението. Така и под престола Давидов разбирай не вещественото седалище, а самото Царство. Да ти бъдат свидетели децата, възклицаващи: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините! (Мат.21:9) И слепците казват: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! (Мат. 9:27); и Гавриил ясно свидетелства, казвайки на Мария: и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида (Лк. 1:32); и Павел казва: Помни Господа Иисуса Христа от семето Давидово, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие (2Тим. 2:8); и в началото на Посланието до Римляни казва: роден по плът от Давидово семе (Рим. 1:3). И така, почитай Го като роден от Давид, като вярваш на пророчеството, където е речено: И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, - и покоят му ще бъде слава. (Ис. 11:10)

24. Но юдеите упорито спорят против това. Исая и това предвиди, казвайки: ще бъдат предадени на изгаряне, за храна на огъня. (Ис. 9:5) Защото Младенец ни се роди (Ис. 9:6), на нас, а не на тях, Син ни се даде. А с това показва, че Той отначало бе Син Божи, после ни се даде, а малко по-късно казва: Неговият мир ще е безкрай (Ис. 9:7). Римското царство има край, а царството на Сина Божи е безкрай. И следват тези думи: върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той. И така, Светата Дева произхожда от Давид.

25. Пречистият и Учителят на чистотата следваше да произлезе от чисти чертози. Понеже ако добрият свещенослужител на Иисус се въздържа от жена, то как би могло Самият Иисус да произлезе от мъж и жена? Но Ти, говори Той в псалма, ме изведе из утробата (Пс. 21:10). Вникни щателно в тези думи: изведе из утробата, които показват, че Той Се роди безмъжно, произлизайки от девическа утроба и плът. Защото по друг начин се раждат хората от брачен съюз.

26. Той не Се посрами да приеме плът от тези членове, бидейки Самият Той Творец на членовете. И кой ни каза това? Господ каза на Иеремия: преди да те образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш из утробата, осветих те. (Иер. 1:5) Ако при зачеването човеците се докосват до членовете и не се срамуват, то ще вмени ли за срам за Самия Себе Си сътворяването на светата плът, покривалото на Божеството? Бог и досега образува младенци в утробата, както е писано в книгата на Иов: Не Ти ли ме изля като мляко, и ме сгъсти като отвара, с кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна. (Иов 10:10-11)? Нищо скверно няма в човешкото създание, ако не бъде осквернено с прелюбодеяние и невъздържание. Този, Който сътвори Адам, сътвори и Ева и както мъжкият пол, тъй и женският е сътворен от Божествените ръце. Нито един член в тялото не е сътворен първоначално скверен. Да замлъкнат всички еретици хулещи тялото, или по-скоро хулещи Самия Творец. Но да си спомним думите на Павел: Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас (1Кор. 6:19)? Също така и пророкът говори от името на Иисус: моята плът е от тях (ср. Ос. 9:12), пък другаде е писано: Затова Той ще ги остави до време, докле роди оная, която има да роди. (Мих. 5:3) А какъв е признакът на това, той казва по-нататък: тогава ще се върнат при синовете Израилеви и останалите им братя. И какво е обручението на Девата, светата Невеста? Ще те сгодя за Себе Си във вярност. (ср. Ос. 2:20). И Елисавета разговаряйки с Нея по подобен начин казва: И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа (Лк. 1:45).

27. Но ще ни порицаят и елините и юдеите, като рекат, че е било невъзможно за Христос да Се роди от Дева. Устата на елините ще заградим със собствените им басни, тъй като как вие, които казвате че хвърляни камъни са се превръщали в хора, сега твърдите, че било невъзможно Девица да роди? Вие, баснословещите че от мозък се е родила дъщеря (Атина), защо говорите, че било невъзможно Синът да Се роди от Девствена утроба? Вие, казващите че Бакхус е произлязъл от бедрото на вашия Юпитер, защо отхвърляте нашата истина? Знам, че говоря неща, които сега е неприлично да се слушат, но за да можеш при случай да изобличиш елините, ти предлагам това, обръщайки собствените им басни против тях.

28. На обрязаните пък възразявай така, като ги попиташ: кое е по-трудно, дали да роди безплодна стара жена, нямаща вече обичайното за жените, или да роди млада Девица? Сарра беше безплодна и нямаше обичайното за жените, но роди свръх естеството. И така, ако безплодна да роди е дело свръхестествено, то и Дева да роди е свръхестествено. Или отхвърляй и едното и другото, или приеми и едното и другото. Защото един и същ Бог и първото сътвори и второто устрои. Не ще дръзнеш да кажеш, че едното е било възможно за Бога, а другото невъзможно. И още, какъв природен закон за един час е превърнал човешка ръка в нещо друго, а после пак я е върнал в предишното й състояние? По какъв начин ръката на Моисей побеля като сняг, а после пак се възвърна в предишното си състояние? Ще кажеш, че Бог по Своята воля я е променял. В онзи случай волята Божия може, а нима в този не може? При това, онова знамение е било само за египтяните, а това знамение е сторено за цялата вселена. О, юдеино! Кое е по-трудно, Дева да роди или жезъл да се превърне в животно? Вие вярвате, че правият жезъл на Моисей, като се превърна в змия, уплаши даже хвърлилия го на земята; и този, който преди държа жезъла, побягна от него като от змия, защото това наистина беше змия; побягна Моисей, боейки се не от онова, което бе държал, а се уплаши от това, в което се превърна. Жезълът имаше зъби и змийски очи. И така, щом като в жезъла са се явили зрящи очи, нима от Девическа утроба по воля Божия да не може да се роди Младенец? Ще премълча, че с жезъла на Аарон за една нощ се случи това, което с други дървета се случва след много години. Защото кой не знае, че тояга без кора, дори и посадена сред водите, никога няма да прорастне? Понеже Бог не се съобразява с естеството на дърветата, но е Творец на естеството, така че и безплодният, сух и обелен жезъл процъфтя и израстна и донесе орехови плодове. И така, като дари по свръхестествен начин плод от жезъла за предобразния първосвещеник, не е ли могъл Той да дари раждане на Девата за истинния Първосвещеник?

29. Казаното до тук би трябвало да е достатъчно убедително, но юдеите все още се препират и няма да ги убеди повествованието за жезъла, ако не се убедят от подобни чудеса и свръхестествени раждания. Затова аз ще ги запитам така: в началото Ева от кого се роди? Каква майка я е заченала? Писанието ни казва, че тя е родена от реброто Адамово. И така, щом като е могла Ева да се роди без майка от реброто на мъжа си, нима не би могъл от утробата на Девицата без мъж да се роди Младенец? Женският род е задължен по благодат към мъжете, защото Ева е родена от Адам и не е зачената от майка, но като че е произлязла единствено от мъжа. Но Мария върна този дълг на благодарност, като роди не от мъж, а само от себе си по непорочен начин, чрез Светия Дух, със силата Божия.

30. Да представим и още по-важно доказателство: макар раждането на тела от тела и да е чудно, но като цяло е възможно. Но по-чудно е, че земната пръст стана човек – безформената кал получи обвивки и светлината на очите, това е много по-чудно. Че от еднородната пръст се ражда и якостта на костите и нежният бял дроб и останалите разнообразни членове – това е чудно. Че одушевената кал обхожда вселената, сама се движи, действа – това е чудно. Че калта учи, и говори, и строи, и царува – това е чудно. О, неразумни юдеи! Откъде се роди Адам? Не Бог ли, вземайки земна пръст, образува това чудесно творение? (Бит. 2:7). И ако калта се превръща в око, то Девата ли няма да роди Сина? Ако се случва онова, което е особено невъзможно между людете, то защо да не стане това, което е възможно?

31. Това трябва да си спомняме, братя, тези оръдия да употребяваме за защита. Няма да търпим еретиците учещи, че пришествието било призрачно; ще се отвръщаме и от онези, които казват, че раждането станало от мъж и жена, които дръзват да твърдят, че Той Се е родил от Йосиф и Мария, защото е написано: и прие жена си (Мат. 1:24). Но да си спомним, че и Иаков, преди още да получи Рахил, каза на Лаван: дай ми жена ми (Бит. 29:21). Понеже както тя още преди сключването на брака, само защото е обещана, е наречена жена Иаковова, така и Мария, защото е била сгодена, е наречена жена Иосифова. Забележи предпазливостта на Евангелието, когато казва: А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф и прочее (Лк. 1:26-27). А на друго място, когато беше преброяването и когато тръгна Иосиф да се вписва, какво казва Писанието? Тръгна и Иосиф от Галилея... за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна (Лк. 2:4-5). Тя беше непразна. Впрочем не е казано „с жена си“, а сгодената за него жена. Павел пък рече: Бог изпрати Своя Син, не роден от мъж и жена, но Който Се роди от жена (виж Гал. 4:4), сиреч само от Девата. Понеже доказахме вече по-преди, че и Девицата се нарича жена. От Дева Се роди Творецът на девствените души.

32. Но учудва ли те това събитие? Учуди му се и самата тази, която Го роди. Защото Тя рече на Гавриил: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? (Лк. 1:34). А той отвърна: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. (Лк. 1:35) Чисто и непорочно раждане! Защото където е диханието на Дух Свети, там няма никаква нечистота. Непорочно е раждането на Единородния от Девата, макар еретиците да прекословят на тази истина. Ще ги изобличи Свети Дух, ще Се оскърби от тях силата осенила Всевишния, ще застане против тях Гавриил в съдния ден, ще ги засрамят яслите приели Господа. Свидетели против тях ще са пастирите, благовестили тогава, както и Ангелското воинство хвалещо и възпяващо: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! (Лк. 2:14) Свидетели ще са храмът, в който е бил внесен Той тогава, двете гургулици, принесени за Него, и приелият Го тогава в обятията си Симеон, и присъствалата там пророчица Анна.

33. И така, когато Бог свидетелства, свидетелства ведно и Дух Свети, и Христос казва: Защо искате да Ме убиете? (Йоан 7:19), то да замлъкнат еретиците, противящи се на човешката Му природа. Защото се противят на Тогова, Който рече: попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. (Лк. 24:39) Да се покланяме на родения от Девата Господ, и да познаят девиците венеца на своето състояние, да познае и монашеският чин славата на чистотата, понеже ние не се лишаваме от достойнство за чистота. Макар Спасителят и да е бил девет месеца в утробата, прочее, стана мъж на тридесет и три години. Затова щом Девата прие чест за деветмесечен период, то колко повече ние за период на много години.

34. Всички ние преминаваме попрището на чистотата с помощта на благодатта Божия, момци и девойки, старци и деца (Пс. 148:12). Да не се предаваме на невъздържание, но да хвалим името Христово. Да познаем славата на чистотата, понеже тя е ангелски венец, нещо превишаващо човека. Да пазим тялото, което ще възсияе подобно на слънцето. Заради малко удоволствие, да не оскверним тъй славното тяло. За кратко време, за един час се извършва грехът, а срамът ще трае през много години и навеки. Стараещите се заради чистотата са Ангели живеещи на земята. Девиците имат част заедно с Дева Мария. Да отхвърлят те всяко излишно украшение, всеки нечист взор, всяка небрежна походка, всеки блясък на одеяния и примамката на сладострастието – благовонните миризми. Благовоние за всички да бъде благоуханната, съединена с добри дела молитва и телесната святост, та родилият се от Дева Господ да може да каже и за нас, пазещите чистота мъже, така и за достойните за венец жени: ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ. (2Кор. 6:16; Лев. 26:11-12). На Него слава во веки веков. Амин.

Тринадесето поучение

Свт. Кирил Йерусалимски - Единадесето огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, върху думите: Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Бог истинен, чрез Когото всичко е станало; и също върху думите от Посланието до Евреите: Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците, в последните тия дни говори ни чрез Сина (Евр.1:1–2).]

1. Че имаме надежда в Иисуса Христа, затова достатъчно и доколкото бе възможно беше казано в поучението, преподадено ви вчера. Но не е достатъчно да се вярва в Иисус Христос, почитайки Го наравно с някого от мнозината, наречени в несобствен смисъл христосовци (помазаници); те са предобразни помазаници, а Този е истинният Христос, Който не е встъпил в свещенство изсред човеците по приемственост, а винаги е имал достойнството на свещенството, дадено от Отца. Затова вярата, предпазвайки ни да не търсим сред простите помазаници истинния Христос, добавя: в единия, възвестявайки в Символа на вярата, че вярваме в единия Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния.

2. Сега, като чуваш Сина, разбирай, не Син осиновен, а Син по природа, Единороден, Който няма до Себе Си друг брат. Той Се нарича Единороден, защото по Божествено достойнство и по рождението Си от Отца няма брат, а Го наричаме Син Божи не самоволно, а защото Сам Отец нарече Иисус Христос Син Божи. А името, което се дава от Отец на чедата, е истинно.

3. Господ наш Иисус Христос Се въчовечи, но мнозина не Го познаха. А когато, желаейки да разкрие непознаваемото, попита събралите се ученици: за кого Ме човеците мислят — Мене, Сина Човечески? (Мат. 16:13) (а ги попита така не от тщеславие, а за да им покаже истината, та като живеят заедно с Бога, Единородния Син Божи, да не мислят за Него като за обикновен човек) – и когато учениците Му отвърнаха: едни за Илия, а някои - за Иеремия (Мат.16:14), Той им рече: за онези, които не Ме познават, това е извинително, но вие, апостолите, които с Моето име очиствате прокажени, не може да не познавате Този, с Чиято сила творите чудеса. Докато всички мълчаха (защото това учение е било отвъд човешкото разбиране), тогава Петър, първенствуващ между апостолите и върховен проповедник в църквата, не следвайки измислици и човешки умозаключения, а бидейки просветен в разума от Самия Бог Отец, Му каза: Ти Си Христос, Синът на Живия Бог (Мат. 16:16). И след тези думи последва наричането му блажен. Наистина тези слова са отвъд човешкото разбиране и запечатаха истината за това, че Отец му ги разкри. Защото Спасителят каза: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата (Мат. 16:17). И така, който признава нашия Господ Иисус Христос за Син Божи, има участие в облажаването, а който не Го признава за Син Божи,  е нещастен и беден човек.

4. Прочее, като слушаш, че Христос е Син Божи, не възприемай това в несобствен смисъл, но вярвай, че Той наистина е Син, Син по естество, безначален, не преминал от робство в достойнство на осиновяване, а Син предвечно роден с рождение неизяснимо и непостижимо. Също така като слушаш, че Той е първороден, не мисли, че Той е такъв по човешки. Защото първородните деца на човеците имат и други братя, както е казано в Писанието: Израил е Мой първороден син (Изх. 4:22). Но както първородният син Рувим, така и Израил се лишиха от първородството. Защото първият се възкачи на ложето на баща си, а Израил като изгони Сина на Отца от лозето, Го разпна. Писанието и на други казва: Вие сте синове на Господа, вашия Бог (Втор. 14:1); а също: Аз рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния (Пс. 81:6) – само че рекох, а не родих ви. Те чрез това слово Божие получиха осиновение, каквото преди нямаха. А пък Христос не е бил преди нещо друго, та да стане различен след раждането, а от начало Се роди Син, Син на Отца, подобен във всичко на Родилия Го; роди Се като Живот от Живота, Светлина от Светлината, Истина от Истината, Премъдрост от Премъдростта, Цар от Царя, Бог от Бога.

5. И така, когато чуеш думите на Евангелието: родословие на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов (Мат. 1:1), разбирай тук раждане по плът. Защото Той направи Себе си Син Давидов към края на вековете, а Син Божи е преди всички векове, безначално. В първия случай Той е получил нещо, което е нямал, а тук винаги има каквото има, бидейки роден от Отца. Той има двама отци: Давид по плът и Бог Отец по Божество. Но раждането от Давид и във времето подлежи и на разследване и на родословно изчисление, а раждането по Божество не подлежи нито на време, нито на място, нито на родословно изчисление. Защото рода Му кой ще обясни (Ис. 53:8); Бог е Дух и като Дух и като безтелесен духовно ражда с раждане неизследимо и непостижимо. Самият Син казва за Отца: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих (Пс.2:7), днес тук значи не нещо скорошно, а вечно, безвременно, днес – преди всички векове: из утроба преди денница като роса е Твоето рождение (Пс. 109:3).

6. И така, вярвай в Иисус Христос, Сина на Живия Бог, Сина Единороден, съгласно думите евангелски: Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен (Йоан 3:16); и другаде: Който вярва в Него, не бива съден... а е минал от смърт към живот (Йоан 3:18; 5:24), който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него (Йоан 3:36), защото не е повярвал в Единородния Син Божи, за Когото свидетелствайки Йоан рече: и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца, пълно с благодат и истина (Йоан 1:14). Демоните треперейки пред Него казваха: какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо... Светия Божий, Сине на Всевишния Бог (Лк. 4:34).

7. И така, Той е Син Божи по естество, а не по осиновение, роден от Отца. Всеки, който люби Родилия, люби и Родения от Него (1Йоан. 5:1), а отхвърлящият Родения причинява оскърбление на Родилия. Когато пък слушаш за Бога, че  ражда, не впадай в плътски помисли, не мисли за тленно раждане, за да не станеш нечестив. Бог е Дух и раждането е духовно. От тела се раждат тела и за телесното раждане е нужно известно протичане на време. При това роденото така се ражда несъвършено, а пък Синът Божи Се ражда съвършен. Защото какъвто е Той сега, такъв е изначално, тъй като е роден безначално. Ние като се раждаме, преминаваме от състояние на младенческо неразумие към състояние на разумност. Раждането ти, човече, е несъвършено. Съзряването ти става постепенно. Но за онова Раждане не мисли така и не обвинявай Родилия в слабост. Защото ако Той е родил някой несъвършен и чак във времето Роденият е получил съвършенство, то като мислиш така, обвиняваш Родилия в слабост. Ако пък Роденият е получил нещо с течение на времето, то според теб Родилият не му е дал това нещо изначално.

8. И така не считай, че това раждане е човешко, не го считай такова, както Авраам роди Исаак. Авраам роди Исаак, но роди не тогова, когото би искал да роди, а когото Друг му дарува. Но когато ражда Бог Отец, няма място нито за незнание, нито за размишление. Да се каже, че Той не е знаел Родения от Себе Си, ще е най-велико нечестие; да се каже, че Той размишлявайки във времето най-накрая е станал Отец, ще е също такова нечестие. Защото Бог не е бил преди без Сина и не е станал Отец по-късно във времето, но винаги има Сина, раждайки Го не така, както хората раждат други хора, но така, както Сам Той единствено знае, раждайки Го преди всички векове като истинен Бог.

9. Отец, Богът истинен, роди Сина като Бог истинен подобен на Себе Си, роди не така, както учителят ражда учениците си, не така, както Павел казва на някои верни: аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието (1Кор. 4:15). Тук този, който не е бил син на Павел по естество, е станал син чрез учене от него, а там Синът е по естество, истинен Син, не така, както вие готвещите се сега за просвещение ставате синове Божии. И вие също ставате синове Божии, но по осиновение чрез благодат, както е писано: А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха (Йоан 1:12-13). Макар и ние да се раждаме чрез вода и Дух, но не така, както Христос Се ражда от Отца, Който по време на Неговото Кръщение велегласно рече: Този е Моят възлюбен Син. (Мат. 3:17) Не каза: сега стана Мой Син, а: Този е Моят Син, за да покаже, че и преди действието на Кръщението Той е бил Син.

10. Отец роди Сина не така, както умът в човека ражда словото. Защото умът пребивава в нас неизменен, а словото, като бъде произнесено, се разсейва във въздуха и чезне. Но ние знаем, че роденият Христос е Слово не произнесено, а Слово постоянно пребиваващо и живеещо, не изречено от уста, а вечно, по неизречен начин, като Лице родено от Отца. В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог (Йоан 1:1). Слово седящо отдясно на Отца, разбиращо волята на Отца и по Негов почин действащо във всичко; Слово слязло на земята и възнесло Се, защото устно произнасяното слово нито слиза нито възлиза; Слово говорещо и рекло: Аз говоря това, що съм видял у Моя Отец (Йоан 8:38); Слово могъществено и царстващо над всичко, защото Отец всичко Му е предал в ръцете (Иоан 13:3).

11. Отец роди Сина не така, както би си помислил някой от хората, а така, както единствено Самият Той знае. Защото ние не твърдим по какъв начин Го е родил, но настояваме, че това не е било по познатия начин. И не само ние не знаем за произхода на Сина от Отца, но и всяка сътворена природа. Поговори със земята, и ще те поучи (Иов 12:8). И ако се захванеш да изследваш всичко намиращо се на земята, нищо няма да можеш да кажеш за това раждане. Защото земята не може да говори за същината на Създалия и Образувалия я. И не само земята, но и слънцето не знае това. Защото слънцето, сътворено на четвъртия ден, не знае какво се е случило в трите дни преди него, а без да знае, какво се е случило през трите дни преди него, не може да знае за същината и на Самия Създател. Самите небеса не могат да обяснят това. Защото и небесата по заповед на Отца чрез Христа ще изчезнат като дим (Ис. 51:6). И небесата на небесата няма да узнаят, нито водите, които са по-високо от небесата (Пс. 148:4) няма да го узнаят. И така, за какво да се смущаваш, човече, ако не знаеш това, което не знаят и небесата! И не само небесата не познават това раждане, но и цялото ангелско естество. Защото ако някой, стига това изобщо да беше възможно, като се възкачи на първото небе и като погледне състоянието на намиращите се там Ангели, пристъпи към тях и попита, как Бог е родил Своя Син, мисля, че те биха казали: по-високо над нас има по-големи от нас, тях попитай. Възкачи се сега на второто и третото небе, достигни, ако можеш, до Престолите и Господствата, до Началата и Властите. Ако и до тях би стигнал, което е невъзможно, то и те биха отклонили обяснението и няма да ти кажат, защото не знаят.

12. Винаги съм се чудил на онези дръзки люде, които чрез мнимо благочестие изпадат в нечестие. Защото без да знаят нито Престолите, нито Господствата, нито Началата, нито Властите, се осмеляват да любопитстват за техния Творец. Кажи ми първо ти, дръзки, каква е разликата между Престолите и Господствата? И тогава любопитствай за Христа. Кажи ми, какво е Начало, какво е Власт, какво е Сила, какво е Ангел? И тогава любопитствай за Създателя им. Защото всичко чрез Него стана (Йоан 1:3). Но ти не искаш или не можеш да разпитваш Престолите и Господствата. Кой друг познава дълбините Божии (1Кор. 2:10) освен единствено Дух Светий, изрекъл Божественото Писание? Но и Самият Свети Дух не изясни в Писанието раждането на Сина от Отца. И така, защо любопитстваш за онова, което и Свети Дух не е изрекъл в Писанието? Без да знаеш дори написаното, любопитстваш за онова, което не е написано. В Божественото Писание се намират много предмети за разискване, а ние не разбираме написаното. Поради що да любопитстваме за онова, което не е написано? Достатъчно ни е да знаем, че Бог роди само един Син.

13. Не се срамувай да признаеш незнанието си, защото споделяш незнанието с Ангелите. Единствен Родилият знае Родения, а Родилият Се от Него познава Родилия. Родилият знае Кого е родил, а Светият Дух Божи свидетелства в Писанието, че Родилият Се е Бог безначален. Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух. (1Кор. 2:11). Както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си (Йоан 5:23), защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска. (Йоан 5:21) И Родилият от нищо не Се е лишил, и Роденият няма никакъв недостатък (знам, че многократно съм ви говорил за това, но го повтарям заради вашето утвърждение), и Родилият няма Свой Отец, и Роденият няма брат, и Родилият не Се е изменил в Син, и Роденият не е станал Отец. От Един само Отец Се роди единствен Единородния Син, нито има двама неродени, нито двама единородни. Един е нероденият Отец (нероден е Този, Който Сам няма Отец) и един е Синът, вечно раждащ Се от Отца, родил Се не във времето, а роден преди вековете, не постепенно израствал, а роден Такъв, какъвто е Той сега.                                                                                                       

14. И така, вярваме в Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове, Бог истинен, понеже истинният Бог не ражда лъже-бог, както вече беше казано. При това Той Го роди не след предварително размишление, но Го ражда извечно, несравнимо по-бързо, отколкото у нас се раждат думи и мисли. Защото ние, произнасяйки думите във времето, употребяваме за това време, но раждането извършвано от силата Божия няма време. Бог, както вече бе многократно казано, не е привел Своя Син от небитие в битие, не е осиновил някое лице, което преди не е било Син; но бидейки вечен Отец, Той вечно и неизречено ражда само един Син, Който няма брат. Няма две начала, но едно е Началото, Отец – главата на Сина. Защото Отец роди Бог истинен и Му се нарече име Емануил. А Емануил значи: с нас е Бог (Мат.1:23).

15. Пък ако искаш да знаеш, че Родилият Се от Отца и след въчовечаването Си е Бог, то изслушай словата на пророка: Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него. Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля. След това Той се яви на земята и живя между людете (Варух 3:36-38). Виждаш ли, че Бог Се въчовечи след законодателството Моисеево? Приеми и друго свидетелство за Божествеността на Христа, наскоро прочетено: Твоят престол, Боже, е вечен (Пс. 44:7). А за да не помисли някой, че поради явяването Му в плът Той е получил достоянието на Божеството с течение на времето, ясно се казва: Ти обикна правдата... затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници. (Евр.1:9) Виждаш ли, че Христос Бог е помазан от Бога Отца?

16. Искаш ли да узнаеш и третото свидетелство за Божествеността на Христа? Изслушай словата на Исая: печалбите на египтяни и търговията на етиопци (Ис.45:14), и по-нататък: ще те последват, във вериги ще дойдат, ще паднат пред тебе ничком и ще те молят, думайки: само ти имаш Бог, и няма друг бог. Наистина, Ти Си Бог съкровен, Бог Израилев, Спасител. (Ис. 45:14-15) Виждаш ли, че Бог Син има в Самия Себе Си Бога Отца, когато говори почти същото, което каза и в Евангелието: Аз Съм в Отца, и Отец е в Мене. (Йоан 14:10)? Не рече: Аз Съм Отец, но: Аз Съм в Отца, и Отец е в Мене. А другаде не каза: Аз и Отец Сме едно и също, но: Аз и Отец едно Сме (Йоан 10:30), за да не отделяме Единия от Другия и да не Ги смесваме чрез Сино-Отчество. Те Са едно по достойнството на Божеството, доколкото Бог роди Бога; едно Са по царствена власт, понеже Отец не царства над едни, а Синът над други (като Авесалом, въстана против баща си), а над които царства Отец, над същите царства и Синът;  едно Са, тъй като помежду Им няма никакво разногласие или разстояние, защото волята на Отца не е различна от волята на Сина;  едно Са, тъй като творенията на Христа не са различни от тези на Отца;  едно Са, понеже едно е сътворението, сътворение от Отца чрез Сина: защото Той каза - и се създадоха, заповяда - и се сътвориха (Пс. 148:5), казва псалмопевецът. Говорещият говори на Слушащия и Заповядващият заповядва на Намиращия Се с Него.

17. И така, Синът е Бог истинен, имащ Сам в Себе Си Отца, но не изменил Се в Отец. Защото не Отец Се въчовечи, а Синът. Да изясним истината по-свободно. Не Отец пострада за нас, но Отец изпрати Пострадалия за нас. Няма да казваме, че Той някога не е съществувал и не е бил Син; нито ще допускаме Сино-Отчество, но ще тръгнем по царския път без да се отклоняваме нито наляво, нито надясно. Няма да наричаме Сина Отец, като си мислим да Му въздадем с това чест; нито ще почитаме Сина като която и да е от тварите, мислейки си с това да отдадем чест на Отца. Трябва да се покланяме на един Отец чрез единия Син и да не разделяме поклонението. Да бъде проповядван един Син преди всички векове, седящ отдясно на Отца, получил това седалище не във времето, след страданието в мярата на усъвършенстване, а имащ това седалище от вечност.

18. Който е видял Сина, видял е Отца (Йоан 14:9), понеже Синът във всичко е подобен на Родилия Го, тъй като е роден живот от живот, светлина от светлина, сила от сила, Бог от Бог. Божествените свойства в Сина ни най-малко не са различни. Затова удостоилият се да съзре Божествеността на Сина, се наслаждава от съзерцаването на Родилия Го. Това не са мои думи, а думи на Единородния Син: толкова време Съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца (Йоан 14:9). Накратко, ние не бива да ги разделяме, нито да ги смесваме. Не казвай, че Синът уж някога бил отчужден от Отца и не слушай тези, които казват за Отца, че Той уж по някое време бил Отец, а в друго Син. Такова учение е чуждо, нечестиво, не е учение на Църквата. Отец ражда Сина, пребивава Отец и не Се изменя. Той ражда Премъдростта, но Сам Той не остава без премъдрост; ражда Сила, но не Се обезсилва; ражда Бог, но Самият Той не Се лишава от Божество и нищо не губи, не Се смалява, не Се изменя, а също така и Роденият няма никакъв недостатък. Съвършен е Родилият, съвършен е и Този, Когото роди. Родилият е Бог и Роденият е Бог. Той, Бог на всичко, впрочем почита Отца като Свой Бог. Защото не Се посвени да каже: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог (Йоан 20:17).

19. Но за да не помислиш, че Той в един и същи смисъл е Отец на Сина и на тварите, затова Христос тук направи разграничение. Не каза: възлизам при нашия Отец, за да не излезе общност между тварите и Единородния, а каза: при Моя Отец и при вашия Отец; едно е при Моя, Отец по естество, друго е – при вашия, по осиновяване; и пак: при Моя Бог и вашия Бог; едно е при Моя, тъй като Аз Съм Син истинен и Единороден, друго е – при вашия, тъй като вие сте твари. И така, Синът Божи е истинен Бог, неизказано роден преди вековете. Многократно ви говоря все за едно и също, за да се запечата това в ума ви. Че Бог има Син, вярвай в това, а как Го има, не любопитствай. Защото няма да постигнеш това с изследвания. Не се превъзнасяй извънмерно, за да не паднеш. Каквото ти е заповядано, за него размисляй. (Сир.3:22) Кажи ми първо, Кой е Родилият и тогава разузнавай, какво е родил Той. Ако не можеш да си представиш естеството на Родилия, не любопитствай за свойствата на Родения.

20. За благочестието ти е достатъчно да знаеш, както казах, че Бог има един само Син, единствен роден по естество, Който не е започнал съществуването Си, когато Се е родил във Витлеем, а преди всички векове. Изслушай словата на пророк Михей: И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Иудини? От тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от край време, от вечни дни. (Мих. 5:2) Не гледай на Него като на сега родил Се във Витлеем, а Му се покланяй като на предвечно роден от Отца. Не слушай, ако някой ти каже, че началото на Сина е временно, но знай, че началото Му е безвременно – Самият Отец. Началото на Сина е безвременно, непостижимо, безначалният Отец, Изворът на реката на истината, Отец на Единородния, родил Го така, както единствено Той знае. Ако пък искаш да узнаеш, че нашият Господ Иисус Христос е и Цар вечен, вслушай се пак в словата на Самия Него: Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва. (Йоан 8:56). После, когато юдеите приеха тези думи с огорчение, Той, за тяхно още по-голямо огорчение рече: преди Авраам да е бил, Аз Съм (Йоан 8:58). На друго място, обръщайки Се към Отца, Той казва: И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. (Йоан 17:5). Ясно каза, че „преди свят да бъде, имах у Тебе слава“. Също така, като рече: защото Ме възлюби, преди свят да се създаде (Йоан 17:24), ясно казва: „Аз имах у Тебе вечна слава“.

21. И така, вярваме в Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове; чрез Него е създадено всичко... било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти (Кол.1:16); всичко чрез Него стана (Йоан 1:3) и няма нищо от сътвореното, което да е иззето от Неговата власт. Да замлъкне всяка ерес, въвеждаща различни създатели и светотворци. Да замлъкне езикът хулещ Христа, Сина Божи. Да замлъкнат казващите, че слънцето е Христос, защото Той е Създателят на слънцето, а не е видимото слънце. Да замлъкнат тези, които искайки да отнемат достойнството на Единородния, казват, че светът е творение на Ангелите. Понеже всичко... видимо и невидимо; било Престоли, било Господства (Кол.1:16), или както и да се нарича, всичко чрез Христа и за Христа е създадено. Той царства над всичко сътворено от Него, царства без да е откраднал чужда собственост, а над собствените Си творения царства, както каза евангелист Йоан: Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. (Йоан 1:3). Всичко чрез Него е създадено, понеже Отец твори чрез Сина.

22. Иска ми се да ви предоставя и пример за казаното, но знам, че ще е слаб. Защото какво от видимите неща може да послужи за пример за обяснение на Божествената и невидима сила? Впрочем, от слабите за слабите нека и примерът ми да е слаб. Все едно някой цар, който има син, и той цар, като пожелал да уреди някой град, поръчал на своя син и съуправник градоустройството и той, като получил плана,  отишъл да довърши на дело начертаното на ум; така, когато Отец пожела да създаде всичко, Синът по почин на Отца устрои всичко, така че поради този почин напълно се съхранява властта на Отца, а същевременно Синът има власт над Своите творения, така че Синът царува над тварите, сътворени не от някой друг, а от Самия Него. Понеже не Ангелите, както казах, са създали света, а Единородният Син, роден преди всички векове, както е речено: Всичко чрез Него стана, без да се изключва нито една Негова твар. И това казано от мен, по благодатта Христова, засега е достатъчно.

23. Да завършим сега нашето слово, като се обърнем пак към Символа на вярата. Всичко сътвори Христос – и Ангелите, и Архангелите, и Господствата, и Престолите, не защото Отец и Сам не би могъл да създаде тварите, а защото е пожелал Синът да царува над сътвореното от Него, Сам Той показвайки Му образеца на творението. Защото Единородният въздавайки чест на Своя Отец, рече: Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори; защото, което твори Той, това твори също и Синът (Йоан 5:19), а също: Моят Отец досега работи, и Аз работя (Йоан 5:17), така че няма нищо противоположно в извършваните дела. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое (Йоан 17:10), казва в Евангелието Господ и същото може ясно да се види в Стария и Новия Завети. Защото Този, Който рече: да сътворим човек по Наш образ, [и] по Наше подобие (Бит. 1:26), без съмнение е разговарял с някой намиращ се заедно с Него. Но много по-ясно го изказа псалмопевецът: Той [каза — и се създадоха,] заповяда — и се сътвориха (Пс.148:5). Отец повелил и рекъл, а Синът по Негов почин всичко сътворил. За което и Иов тайнствено изрече: Той Сам простира небесата и ходи по морското висине (Иов 9:8), показвайки с това на разбиращите, че ходилият по морето по време на пребиваването Си на  земята, преди това е бил Творец на небесата. А на друго място Господ казва: или си взел глина от земята, та си създал живо същество, и си я положил със силата на словото на земята? (Иов 38:14 – по превода на 70-те); и по-нататък: Отваряли ли са се за тебе вратите на смъртта, и видял ли си ти вратата на смъртната сянка? (Иов 38:17), показвайки с това, че Същият, Който по човеколюбието Си слезе в ада, в началото създаде човека от глина.

24. И така, Христос е Единородният Син Божи и Творецът на света. В света беше, и светът чрез Него стана (Йоан 1:10); и: дойде у Своите Си (Йоан 1:11), както ни учи Евангелието. Христос е Творец не само на видимите, но и на невидимите по заповедта на Отца. Понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено; Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи (Кол. 1:16-17). Ако отвориш дума и за самите векове, то и техен Творец по почин на Отца е Иисус Христос. Защото в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете. (Евр.1:2). Да Му бъде слава, чест, сила, с Отца и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Дванадесето поучение

Свт. Кирил Йерусалимски - Десето огласително поучение

[До тези, които се подготвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, върху думите: И в единия Господ Иисус Христос; и също върху думите от Първото послание до Коринтяните: Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него. (1Кор. 8:5–6)]

1. Тези, които са се научили да вярват в единия Бог Отец Вседържителя, трябва да вярват и в Единородния Му Син, понеже който отрича Сина, няма и Отца (1Йоан. 2:23). Аз съм вратата, - казва Иисус (Йоан 10:9), - никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене (Йоан 14: 6). Отхвърлиш ли тази врата, за теб ще е закрито познанието на Отца. И нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. (Мат.11:27) Ако пък отхвърляш Тогова, Който открива, то пребиваваш в незнание. В Евангелието е речено: който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него (Йоан 3:36). Защото Отец се гневи на отхвърлянето на Единородния Си Син. Тежко е за царя, когато е обезчестяван прост войн, гневът му се усилва, когато бъде обезчестен някой от избраните му телохранители или другари. Оскърби ли някой обаче Единородния Син на Царя, кой тогава ще измоли прошка от Отца, разгневен заради Единородния Син?

2. Така че иска ли някой да бъде благочестив почитател на Бога, да се поклони на Сина, иначе Отец не ще приеме служението му. Тъй възгласи Отец от небесата: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение (Мат. 3:17). Благоволението на Отца е в Сина; ако нямаш любов към Него, няма да имаш и живот. Не следвай юдеите, коварно утвърждаващи, че един е само Бог, но признавайки единия Бог, знай, че има и Единороден Син Божи. Не аз пръв казвам това, но псалмопевецът от лицето на Сина говори: Господ Ми каза: Син Мой Си Ти (Пс. 2:7). И така, не слушай думите на юдеите, а словата на пророците. Учудва ли те, че те отхвърлят реченото от пророците?  Та те пребиваха пророците с камъни и ги умъртвяваха.

3. Вярвай в Единия Господ Иисус Христос, Единородния Син Божи; в Единия, казваме, заради Единородното Синовство; в Единия, за да не помислиш, че е имало и друг; в Единия, за да не разпространяваш върху мнозина синове Неговите различно изобразявани действия. Той Се нарича Врата, но не мисли за дървена врата, а за Врата разумна, жива, разпознаваща влизащите. Той Се нарича Път, но не потъпкван с крака, а водещ към Небесния Отец. Нарича Се Агнец (Деян. 8:32), но не безсловесен, а очистващ света от греховете със Своята пречиста Кръв; Агнец, воден пред стригачите Си и знаещ, кога да не отваря уста Си (Ис. 53:7). Този Агнец Се нарича и Пастир, Който казва за Себе Си: Аз съм добрият пастир (Йоан 10:11); Агнец по човешко естество, Пастир по Божествено човеколюбие. А искаш ли да знаеш, какво са словесни овци? За това Спасителят говори на апостолите: Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци (Мат. 10:16). Още, Той Се нарича и Лъв, но не такъв, който поглъща човеци, а чрез това име като че указва Своята царствена, крепка и неизменяема същина. Нарича Се Лъв противно на онзи лъв, нашия враг, който реве и поглъща прелъстените. Защото дошлият Спасител, без да изменя кроткото Си естество, като силен Лъв от коляното Иудово спасява вярващите, а враговете потъпква. Нарича Се Камък, но не бездушен, какъвто издира ръцете човешки, а Камък краеъгълен, тъй че който вярва в Него, няма да се посрами (Ис. 28:16).

4. Той Се нарича Христос (Помазаник), помазан не от човешки ръце, а Когото Отец предвечно помаза (Деян. 4:27) за първосвещенство по-висше от човешкото (Евр. 7:3). Нарича Се Мъртвец, Който не остана в ада като всички останали мъртъвци, а Който единствен е хвърлен между мъртвите (Пс. 87:6). Нарича Се Син Човешки, Който не е получил битието Си от земята като всеки от нас, а Който иде на небесните облаци (Мат. 24:30) да съди живите и мъртвите. Нарича Се Господар (Лука 2:11) не в обикновения смисъл, както биват наричани човеци, а като притежаващ естествено и вечно владичество. Нарича Се по самата Си същност Иисус (Спасител), получавайки това име от спасителното изцерение. Нарича Се Син не по осиновяване, а по естествено рождение. Много имена има нашият Спасител. И така, да не се подведеш от множеството имена и да мислиш, че има мнозина синове, както еретиците говорят, че един бил Христос, друг Иисус, друг бил Вратата и така нататък; вярата обаче те предупреждава, казвайки правилно: вярвам и в Единия Господ Иисус Христос, защото макар и да са много имената, едно е Лицето.

5. По различен начин Спасителят служи всекиму за полза. За искащите веселие е Лоза; за търсещите вход става Врата; за желаещите да възнесат молитви е Архиерей Ходатай; за съгрешаващите е Агнец, Който да Се принесе за тях в жертва. За всички Той е всичко, Самият Той пребиваващ по естеството Си такъв какъвто е. Защото пребивавайки неизменен и имайки непреложно достойнство на истинен Син, Той като някакъв благ лечител и състрадателен Учител снизхожда към нашите немощи. Бидейки Господ по самата истина, Той не е получил господство по преимущество, а притежава естествено право на владичество; не в обикновен смисъл като нас се нарича господар, а е наистина Господ, понеже по волята на Отца притежава Своите творения. Защото ние имаме власт над хора равни и подобни на нас, а понякога и над по-стари, така че често млад господар притежава стари роби. Не такова е владичеството на нашия Господ Иисус Христос. Първо Той е сътворил всичко по волята на Отца, а чак после притежава Своите творения.

6. Христос е Господ родил ни Се в града Давидов (Лк.2:11). А искаш ли да знаеш, че Христос ведно с Отца е бил Господ още преди да приеме човешко естество? За да можеш не само на вяра да приемеш тези думи, но и да имаш доказателство за тях от Ветхия Завет, отвори първата книга Битие, където Бог рече: да сътворим човек, не по Мой образ, а по Наш образ (Бит.1:26), а след сътворението на Адам Писанието свидетелства: И сътвори Бог човека... по Божий образ го сътвори. (Бит. 1:26) Защото не само в Отца Писанието припознава достойнството на Божеството, но го присвоява и на Сина, за да покаже, че човек е творение не само на Бог Отец, а и на Господ наш Иисус Христос, тъй като и Той е истинен Бог. Този Господ, творящ заедно с Отца, Му е съдействал и при наказанието на Содом, както казва Писанието: Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето. (Бит. 19:24). Този Господ Се яви също и на Моисей (Изх. 3:2,6; 34:5-6), доколкото той е можел да Го види. Защото човеколюбивият Господ винаги снизхожда към нашите немощи.

7. А за да узнаеш, че Той е Същият, Който Се бе явил на Моисей, изслушай и свидетелството на Павел: защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос. (1Кор. 10:4) И на друго място: с вяра Моисей напусна Египет; и пак там казва: и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища (Евр. 11:27, 26). Този Моисей Му говори: открий ми пътя Си. (Изх. 33:13) Виждаш, че и пророците тогава са виждали Христа, но само доколкото всеки от тях е съумявал да вмести. Открий ми пътя Си, за да Те позная. Бог обаче казва: не може човек да Ме види и да остане жив. (Изх. 33:20). Така че, доколкото нито един от живите не може да види Божественото лице, затова Той прие човешко лице, за да може гледайки го да бъдем живи. А когато и него възжела да покаже в някаква слава, когато лицето Му светна като слънце (Мат.17:2), учениците паднаха в страх; ако просветилото се телесно лице, впрочем не с такава светлина, каквато би могъл да покаже Действащият тук, а с каквато са могли да понесат учениците, ги е уплашило толкова, че не са могли да я търпят, то кой би могъл да погледне към славата на Божеството? Велико нещо искаш, Моисее, казва Господ, но Аз приемам силното ти желание и това, което ти каза, ще сторя (Изх.33:13), но само колкото съумееш да понесеш: Аз ще те туря в пукнатината на скалата (Изх. 33:22). Защото колкото си малък, в толкова малко пространство и ще се намираш.

8. С това, което ще ти се каже сега, трябва да се утвърдиш против юдеите. Защото смятам да докажа, че Господ Иисус Христос е бил с Отца. И тъй рече Господ на Моисея: Аз ще направя да мине пред тебе всичката Ми слава и ще провъзглася името на Господа пред тебе. (Изх.33:19) Щом Той Сам е Господ, кой друг Господ иска да призове? Виждаш ли как Той прикрито е преподавал благочестивото учение за Отца и Сина? После по-нататък със също такива думи е писано: И слезе Господ в облак, и се спря там близо до него и провъзгласи името Господне. И премина Господ пред лицето му и извика: Господ, Господ, Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний, Който пази (правдата и показва) милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях. (Изх. 34:5-7). После Моисей, като се преклони пред Господа призоваващ Отца, рече: нека дойде Господ между нас. (Изх. 34:9).

9. Като чу това първо доказателство, изслушай друго, също толкова ясно: Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна. (Пс. 109:1). Господ казва това на Господ, не на роб, а на Гоподаря на всичко, на Своя собствен Син, защото всичко покори под нозете Му; а щом се казва, че „всичко е Нему покорено“, очевидно е, че (Му е покорено всичко) освен Оногова, Който е подчинил Нему всичко, за да бъде Бог всичко у всички (1Кор. 15:27,28). Единородният Син е Господ на всички, Син послушен на Отца, не заграбил господството, а получил го естествено от Самовластния. И Синът не е заграбил, и Отец не е отказал да даде. Синът Сам рече: Всичко Ми е предадено от Моя Отец (Мат.11:27), но не като на нямал го преди, и Аз го съхранявам щателно, без нищо да отнемам от Подалия го.

10. И така, Синът Божий е Господ, Господ, Който Се роди във Витлеем юдейски, както Ангелът е възвестил на пастирите: ето, благовестя ви голяма радост... защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. (Лк. 2:10-11). Другаде един от апостолите казва за Него: Той прати на синовете Израилеви словото, като благовестеше мир чрез Иисуса Христа, Който е Господ на всички (Деян. 10:36). Когато пък казва „на всички“, то никого не изключва от Неговото владичество, било то Ангели, или Архангели, или Начала, или Власти (Кол. 1:16; Еф. 1:21), или други споменати от апостолите твари, - всички те са под владичеството на Сина. Той е Господ на Ангелите, както е писано в Евангелието: Тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха (Мат. 4:11), защото не е казано, че са Му помагали, а: Му служеха, което означава робско състояние. Когато Той пожела да Се роди от Дева, тогава Му служеше Гавриил, встъпил в своето достойнство за служение Нему. Когато Той пожела да отиде в Египет, за да съкруши ръкотворните египетски богове, пак Ангел се явил на сън на Йосиф. След Неговото разпятие и възкресение Ангел благовестил на жените като добър служител казвайки им: Идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея... На, казах ви (Мат. 28:7). Все едно им е казал: аз не наруших заповедта, потвърждавам, че това ви е казано, понеже ако пренебрегнете това, няма аз да съм виновен, а пренебрегналите го. И тъй, Този Иисус Христос е един Господ, та за Него и днешното четиво казва: Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята... и прочее, - ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него. (1Кор. 8:5–6)

11. Иисус и Христос са две наименования. Иисус, защото спасява, а Христос, защото свещенства; и предвиждайки това божественият пророк Моисей е дал тези две имена на двама мъже из средата на всички избрани: единия – приемника на своята власт Навин, той преименува Иисус; а другия – своя брат Аарон, нарече Христос, за да бъдат представени в двамата избрани мъже първосвещеническото и царското достойнство на единия Иисус Христос, Който има да дойде. Защото Христос е Първосвещеник също като Аарон. Понеже не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: Ти Си свещеник навеки по чина Мелхиседеков. (Евр. 5:5-6). А Иисус Навин Го предобрази по много начини. Защото той, приемайки управлението над народа, го начена от Йордан, откъдето и Христос, като Се кръсти, започна да проповядва Евангелието. Навиновият син определи дванадесет мъже за разделение на наследието, а пък Иисус прати по цялата вселена дванадесет апостоли, проповедници на истината. Предобразяващият Иисус спаси повярвалата блудница Раав, а истинният Иисус рече: митарите и блудниците преварват ви в царството Божие. (Мат. 21:31). от едно възклицание на народа пред предобраза Иисус Навин паднаха стените на Йерихон, а вследствие на думите Иисусови: няма да остане тук камък върху камък (Мат. 24:2) падна юдейският храм, който бе противоположност на нашия. Не тези думи бяха причината за падането, но причина беше грехът на законопрестъпниците.

12. Един е Господ Иисус Христос, чудно име, за Когото прикрито са предвъзвестили пророците; пророк Исаия казва: твоят Спасител иде... и отплатата Му — пред Него (Ис. 62:11). А Иисус у евреите означава Спасител, защото пророческата благодат, предвиждайки убийците на Господа – юдеите, прикри това име, за да не би те, като го разпознаят ясно, да побързат да сторят нещо по зъл умисъл. Ясно е, че Той е наречен Иисус не от хората, а от Ангела, който дойде не по своя воля, а бе изпратен от силата Божия и рече на Йосиф: Не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус. (Мат. 1:20-21) И веднага изявява причината за това име, казвайки: защото Той ще спаси народа Си от греховете му. (Мат. 1:21) Размисли как Той би могъл да има Свой народ още преди да Се роди, ако не е бил Господ преди рождението Си? И ето, пророкът от Негово име казва: от майчина Ми утроба нарече името Ми (Ис. 49:1), понеже Ангелът предвъзвести, че ще му нарекат име Иисус. И отново говори за злодеянието на Ирод: със сянката на ръката Си Ме покриваше. (Ис. 49:2)

13. И така, Иисус за евреите означава Спасител, а на гръцки език – Сотир (Лекар). Понеже Той е Лекар на душите и телата и Церител на духовете, Церител на слепите с чувствените си очи и ведно с това Просветител на умовете. Лекар на видимите сакати и Пътеводител на грешниците към покаяние. Той казва на разслабения: недей греши вече (Йоан 5:14) и вземи одъра си и ходи (Йоан 5:8). Защото, тъй като тялото било разслабено поради душевния грях, то Той първо изцели душата, за да даде и на тялото изцеление. И така, ако нечия душа страда от грехове, ето й Лекар. А ако някой от вас е маловерен, нека Му каже: помогни на неверието ми. (Марк 9:24) Ако някой е засегнат и от телесни болести, да не се отчайва, а да дойде при Него, защото Той и тях лекува, та да научи, че Иисус е Христос.

14. Юдеите признават, че Той е Иисус, но изобщо не признават, че е Христос. Ето затова апостолът казва: Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? (1Йоан. 2:22). Христос е Първосвещеник имащ свещенство, което не преминава към другиго (Евр.7:24), Който не във времето е започнал свещенството си, нито има друг приемник в първосвещенството, както ти чу, когато в неделния ден в събранието предложихме поучение за думите „по чина  Мелхиседеков“ (Пс. 109:4). Не по плътска приемственост е получил той първосвещенството, нито с предварително приготвен елей, а е предвечно помазан от Отца и затова повече превъзхожда другите, понеже с клетва е утвърдено свещенството Му: защото ония бяха станали свещеници без клетва, а Тоя — с клетва, чрез Оногова, Който Му казва: кле се Господ и няма да се разкае. (Евр. 7:21). Достатъчно бе за утвърждението и само произволението на Отца, обаче образът на утвърждението е двояк; към произволението е добавена клетва, та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние (Евр. 6:18), приемайки Иисус Христос, Сина Божий.

15. Този дошъл Христос юдеите отхвърлиха, а бесовете изповядаха. Впрочем Той не бе скрит от праотеца Давид, който рече: ще поставя светило на Моя помазаник. (Пс. 131:17) Някои под светилник разбират пророческата светлина, а други – приетата от Девата плът, според следните думи на апостола: но това съкровище ние носим в глинени съдове. (2Кор. 4:7). Не бе скрит Той и от онзи пророк, който казва: Той е, Който... обявява на човека намеренията му. (Ам. 4:13). Познаваше Го и Моисей, познаваше Го и Исаия, познаваше Го и Йеремия. Всеки пророк Го знаеше. Познаха Го и бесовете. А Той ги мъмреше и не оставяше да казват, че знаят, както е казано, че Той е Христос (Лк. 4:41). Първосвещениците не Го познаха, а бесовете Го изповядваха. Първосвещениците не Го познаха, а самарянката Го проповядваше думайки: дойдете и вижте един Човек, Който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос? (Йоан 4:29)

16. Този Иисус Христос е Първосвещеникът на бъдещите блага (Евр. 9:11), Който по богатството на Своето Божество дари на всички нас Своето име. Човешките царе не приобщават човеците към царското си име, Иисус Христос обаче, бидейки Син Божи, ни удостои с името християни. Но някой ще каже: името „християнин“ е ново и не се  е използвало преди, а всичко новооткриващо се поради самата си новост най-често се отхвърля. В този случай пророкът ни предупреждава, казвайки: а рабите Си ще назове с друго име, с което, който се благославя на земята, ще се благославя с Бога на истината (Ис. 65:15-16). Да попитаме юдеите, работите ли вие на Господа или не? И така, покажете ни вашето ново име. Вие се наричахте юдеи и израилтяни по времето на Моисей и на другите пророци и след връщането ви от Вавилон и даже до днешен ден. Къде е, прочее, новото име? Ние обаче, понеже работим за Господа, носим ново име. Ново, и при това такова, с което се благославя на земята. Разнесе се по цялата вселена това име; защото юдеите се разпростират до някои страни, а християните - до края на вселената. Защото се възвестява името на Единородния Син Божи.

17. Искаш ли да знаеш, че апостолите са знаели и проповядвали името Христово, а още повече са имали в себе си Самия Христа? Павел говори на слушащите го: вие търсите доказателства за Христа, Който говори в мене. (2Кор. 13:3). Павел провъзгласява Христа казвайки: Защото не себе си проповядваме, а Христа Иисуса Господа; колкото пък за нас, ние сме ваши слуги заради  Иисуса. (2Кор. 4:5) Кой казва това? Този, който преди Го е преследвал. Велико чудо! Този, който по-рано преследваше, сега провъзгласява Христа. Заради какво? С пари ли е бил примамен? Но няма кой да го е примамил така; или пък, като Го е видял на земята, да се е прилепил към Него? Но тогава Той вече се бе възнесъл на небето. Излязъл да гони, след три дни гонителят вече проповядва в Дамаск - с каква сила? Някои за потвърждаване на делото си привикват свои свидетели, аз обаче ти представих свидетел, който преди бе враг. Да не би още да се съмняваш? Важно е и свидетелството на Петър и Йоан, но за някои то ще е подозрително; защото те са били свои хора на Христа. Но когато този, който преди е бил враг, умира за Него, то кой още ще се усъмни в истината?

18. Говорейки за тези неща аз наистина се изумявам на усмотрението на Светия Дух, че Той на другите апостоли е определил да напишат малък брой послания, а на Павел, който преди е бил гонител, даде дарове и сила да напише четиринадесет послания. Защото не затова е отказал Той на Петър или Йоан този дар, защото са били по-долни - да не бъде. Но за да не подлежи учението на съмнение даде на бившия враг и гонител силата да напише повече, та всички по този начин да повярваме. И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който преди гонеше в Йерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ни заведе вързани при първосвещениците? (Деян.9:21) Не се чудете, казва Павел, аз знам, че мъчно е да се рита против ръжен (Деян. 9:5), знам, че съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия (1Кор. 15:9), обаче без да зная, вършех това в неверие. (1Тим. 1:13) Защото мислех, че проповедта за Христа е нарушение на закона и не знаех, че Той дойде да изпълни закона, а не да разруши: а с вяра и любов в Христа Иисуса се преумножи благодатта на нашия Господ. (1Тим. 1:14)

19. Много са, възлюбени, истинните свидетелства за Христа: Отец свидетелства от небесата за Сина, свидетелства и Дух Светий слизащ в телесен вид на гълъб (Лк. 3:22). Свидетелства Архангел Гавриил, благовестейки на Мария, свидетелства Дева Богородица, свидетелства блаженото място на яслите, свидетелства Египет, приел Владиката още като младенец по плът. Свидетелства Симеон, приел Го в обятията си и рекъл: сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи. (Лк.2:29-31) Свидетелства за Него и пророчицата Анна, най-благоговейна постница и подвижница. Свидетелства Йоан Кръстител, най-великият от пророците, начеващ Новия Завет и някак си съединяващ в себе си двата Завета – Стария и Новия. Свидетелства изсред реките Йордан, изсред моретата свидетелства Тивериадско море, свидетелстват слепците, свидетелстват хромите, свидетелстват възкръсналите мъртъвци, свидетелстват бесовете казвайки: какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо! ... Знаем Те, кой си Ти, Светия Божий. (Марк 1:24) Свидетелстват ветровете, утихнали по Неговата повеля, свидетелстват петте хляба, умножени за насищане на петте хиляди души, свидетелства светото дърво на Кръста и досега видимо у нас и посредством тези,  които с вяра взимат частици от него, изпълнило от тук вече почти цялата вселена. Свидетелства онази палма, която бе в долината и даде клонки на всички възхваляващи тогава Господа (Йоан 12:13). Свидетелства Гетсимания, където и досега се посочва скалата, край която Юда предаде Христос; свидетелства издигащата се високо свята Голгота; свидетелстват най-светият гроб и камъкът, който и досега лежи на мястото си; свидетелства сияещото сега слънце, което помръкна по време на страданията на Спасителя; свидетелства тъмата, настанала от шестия час до деветия; свидетелства светлината просияла от деветия час до вечерта; свидетелства светата планина Елеонска, от която Той Се възнесе към Отца; свидетелстват и дъждоносните облаци, приели Владиката; свидетелстват също така приелите Господа небесни порти, за които говори псалмопевецът: Повдигнете, князе, портите си, повдигнете вечните порти и ще влезе Царят на славата! (Пс. 23:7). Свидетелстват и онези предишни врагове, сред които и блаженият Павел, който не дълго враждува, но много време Му послужи; свидетелстват дванадесетте апостоли, проповядвали истината не само с думи, а и с мъченията и със смъртта си; свидетелства сянката на Петър, изцелявала болните с името Христово; свидетелстват кърпите и убрусите (Деян. 19:12), които по подобен начин, със силата Христова, изцерявали тогава чрез Павел; свидетелстват персийците и готите и всички обърнати изсред езичниците; свидетелстват бесовете и досега изгонвани от верните.

20. При толкова различни и толкова много свидетели нима още не вярваш в Христа, за Когото те свидетелстват? И така, който преди е бил в неверие, сега да повярва, а пък който преди е бил верен, още повече да умножи вярата си, вярвайки в нашия Господ Иисус Христос и да узнае чие име носи. Наричаш се християнин - пази това име, за да не бъде похулен чрез тебе нашият Господ Иисус Христос, Синът Божий, но да светят добрите ти дела пред човеците, така че като ги виждат, да прославят в Христа Иисуса, нашия Господ, и Небесния Отец (Мат. 5:16), на Когото слава сега и във вечни векове. Амин.

Единадесето поучение