[До тези, които се готвят в Йерусалим за просветление, казано без подготовка, за думите от Символа на вярата: Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. А също и върху думите на Иов: кой е тоя, който омрачава Провидението с думи без смисъл? и така нататък. (Иов 38:2)]
1. Невъзможно е да
се види Бог с телесните очи, тъй като безплътното не може да бъде обект на
телесно зрение и за това свидетелства и Самият Единороден Син Божи, Който
казва: Бога никой никога не е видял (Йоан 1:18). Дори някой,
въз основа на написаното в Йезекиил да ни възрази, нека обаче видим какво казва
точно Писанието? Йезекиил видя подобието на славата Господня, а не самия
Господ; подобие на Славата, а не самата Слава, каквато е сама по себе
си. И като видя само подобие на Славата, а не самата Нея, той падна на
земята от страх. Ако видимото подобие на Славата доведе пророците до страх
и трепет, тогава, разбира се, този, който се осмели да види самия Бог, би
загубил живота си, както се казва: човек не
може да Ме види и да остане жив (Изх. 33:20). Ето защо Бог, за да
не ни погуби, по Своето неизразимо човеколюбие разпростря небето, за да покрие Своето
Божество. Това не са мои думи, но пророкът каза: О, да беше Ти
раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти (Исая
64:1). И защо се учудваш, че Йезекиил, като видя подобието на Славата,
падна, а когато Даниил видя Гавриил, служителя Господен, внезапно се ужаси и
падна по лице, и докато Ангелът не прие върху себе си подобие на човек,
пророкът не посмя да отговори? И така, щом появата на Гавриил привежда в трепет
пророците, няма ли всички да загинат, ако видят самия Бог в Неговата същност?
2. И така, не е
възможно да се види същността Божия с телесните очи, но е възможно да се
издигнем от Божествените дела към съзерцанието на Всемогъществото, както казва
Соломон: защото от величието на хубостта у създанията ще се познае
сравнително Виновникът на тяхното битие. (Прем. 13:5). Той не каза, че
Творецът може да бъде съзерцаван сред създанията, но добави, че се познава сравнително, тъй
като Бог Се явява на всеки толкова, колкото повече човек се занимава със
съзерцание на тварите; и колкото повече издига сърцето си чрез съзерцанието,
толкова повече той съзерцава Бога.
3. Искаш ли да знаеш,
че да се постигне Божието естество е невъзможно? Тримата младежи, които славеха
Бога в огнената пещ, ще ти кажат за това: Благословен Си Ти, Който виждаш
бездната, Който седиш над Херувимите (Дан. 3:54). Кажи ми какво е
естеството на херувимите и тогава помисли за Този, Който седи върху тях. Въпреки
че пророк Йезекиил им дава възможно описание като казва, че всеки има
четири лица: на човек, на лъв, на орел и на телец, и всеки има шест крила, и
имат очи отвсякъде, и под всеки има колело от четири части (вж. Йез. 1:6,
10:12; 1:15, 17; Ис. 6:2), обаче, четейки това описание, направено от
пророка, не можем да го разберем; щом не можем да разберем престола, за
който пророкът говори, то можем ли да разберем невидимия и неизразим Бог, Който
седи върху него? Невъзможно е да се изследва природата на Бога, но може да
Му се изказват славословия за Неговите видими творения.
4. Това ви се казва,
защото следва учението на вярата, в което ние твърдим: Вярваме в единия Бог, Отец Вседържител, Творец
на небето и земята, на всичко видимо и невидимо, така че да помним, че
Отецът на нашия Господ Иисус Христос е заедно с това Същият, Който е сътворил
небето и земята; и за да се оградим от заблужденията на безбожните
еретици, които дръзнаха нечестиво да проповядват за премъдрия Художник на целия
този свят и които, въпреки че виждат с телесните си очи, са лишени от духовно
зрение.
5. Какво могат да опорочат
те в това велико Божие дело? Съзерцавайки небесната шир, те трябваше да бъдат
поразени от учудване, трябваше да се поклонят на Този, Който постави
небето като шатра (Ис. 40:22) и от течната водна същност направи
твърдата структура на небесата; защото Бог каза: Да бъде твърд посред водите. (Бит.
1:6) Бог проговори веднъж и небесният свод се появи и не се разрушава; небето е
направено от вода, а разположените в него слънце, луна и звезди са от огнена
природа. Как се движат тези огнени вещества във водата? Ако някой се съмнява в
това поради противоположната природа на огъня и водата, нека си спомни огъня,
който пламна по време на градушката при Моисей в Египет, и в същото време да
види премъдрото Божие устроение. Защото, тъй като впоследствие беше необходима
вода за обработване на земята, Бог създаде водно небе нависоко с цел, че ако
земната страна има нужда от напоителен дъжд, небето да бъде готово за това.
6. Също така, не
трябва ли да се удивляваме и когато погледнем устройството на слънцето? Бидейки
привидно такъв малък съд, то вместява голяма сила, защото, появявайки се на
изток, разпространява светлината си на запад. Описвайки сутрешното му възхождане,
псалмопевецът казва: и излиза като жених от своя брачен чертог. (Пс.
18:6) Той описа приятната и умерена светлина на първото му появяване за човека,
тъй като както по време на обедното му шествие често се крием от жегата, така,
напротив, по време на изгряването му то, подобно на излизащ младоженец, доставя
удоволствие на всички. И виж мъдрия му порядък, или, по-добре, не на него, а на
Този, Който по Своята заповед определи хода му; как то, издигайки се по-високо
през лятото, прави дните по-дълги и по този начин осигурява на хората удобно
време да вършат работите си, а през зимата съкращава хода си, така че времето
на студа да не трае дълго, а междувременно нощите, като са по-дълги, дават
време на хората да си починат и помагат на земята да отгледа плодовете си. Виж
също в колко правилно съответствие са дните един с друг; през лятото се удължават,
а през зимата съкращават; през пролетта и есента се наблюдава еднаква степен на
продължителност; и нощите също имат подобен на тях ход, както и псалмопемвецът
казва за тях: Ден на ден отпраща слово и нощ на нощ вещае мъдрост (Пс.
18:3). Защото те едва ли не викат към еретиците, които нямат уши, и всъщност
проповядват с благоустройството си, че няма друг Бог освен Създателя, Който
разполага с времената и устройва всичко.
7. Нека никой не се
съгласява с тези, които казват, че един е създател на светлината, а друг на
тъмнината, но нека си спомни думите на Исая: Аз създавам светлината и творя
тъмнината (Ис. 45:7). Защо, човече, се възмущаваш от това, защо прекарваш с
досада времето, което ти е дадено за почивка? Робът не би получил почивка
от своите господари, ако тъмнината не би донесла непременно със себе си определено
време за това. Колко често, след като сме работили усилено през деня, ние
подновяваме силата си през нощта, а тези, които вчера са били изтощени от
работа, стават сутрин със сила след нощна почивка. И за мъдростта, кое време е
по-ценно от нощта? Защото по нейно време най-вече мислим за Бога; най-вече
нощем ние се занимаваме с четене и разсъждение над Божествените Писания. И
кога умът ни е по-добре настроен за псалмопение и молитва? Не е ли през нощта? По
кое време най-често си спомняме собствените си грехове? Нали през нощта? И
така, нека не приемаме нечестивото учение, че има друг създател на мрака,
защото опитът показва, че и той е добро и много полезно нещо.
8. Те трябваше да се
почудят и удивят, гледайки не само устройството на слънцето и луната, но и
правилното разположение на звездите, безпрепятственото им движение и благовременното
издигане на всяка от тях; как някои от тях показват лятото, а други зимата, и как
други означават времето на сеитба, докато трети означават идващото време за
плаване, и човек, седейки в кораб, плава по неизмеримите вълни и управлява
кораба, като наблюдава звездите. Писанието говори добре за тези действия:
и да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да
отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години (Бит.
1:14), а не за гадаене по звездите и празни наблюдения за раждащите се. Виж
колко благоприятно за нас Бог явява дневната светлина в нейното постепенно
нарастване, защото виждаме, че слънцето не изгрява внезапно, но го предшества
малка светлина, така че зеницата на окото, като свикне с нея, да може да понесе
големите лъчи и как с лунната светлина смекчава мрака на нощта.
9. Дъждът има ли
баща? Или кой ражда капките на росата? (Иов 38:28). Кой сгъстява въздуха в
облаците и им заповядва да носят дъждовни води? Понякога Той довежда златозарни
облаци от север, понякога ги превръща в еднакъв цвят и отново ги променя в
различни, кръгли и други форми. Чия мъдрост може да преброи облаците? Както е казано
за това у Иов: Разумяваш ли равновесието на облаците? (Иов 37:16) И също:
Кой може да преброи облаците със своята мъдрост и да удържи съдовете
на небето? (Иов 38:37); и още: облакът под тях се не
разтваря (Иов 26:8). Голяма е тежестта на водата в облаците и те
не се разкъсват, но водите падат на земята в съвършен порядък. Кой извежда
ветровете от скривалищата им? (Пс. 134:7) Кой , както казахме
преди, ражда капките на росата? Из чия утроба излиза ледът? (Иов
38:28-29). Същността му е водна, а свойствата му са като на камък. И освен
това водата понякога става сняг, подобно на вълна, понякога пада в тъмнината
като пепел, понякога се превръща в каменно вещество - защото Бог устройва от
нея каквото поиска. Еднородно е естеството й, а действието й - разнообразно. Водата
в лозята става вино, което весели сърцето на човека; в маслиновите дървета -
масло, което помазва лицето на човека; превръща се и в хляб, който укрепва човешкото
сърце, и във всякакви плодове.
10 . И какво? Трябва
ли Създателят да бъде хулен за това или е по-добре да Му се поклоним? И досега
още не съм заговорил за скритите дела на Неговата премъдрост. Погледни пролетта
и цветята от всякакъв вид, които въпреки многото си сходства са различни; виж
колко е червена розата и колко е бяла лилията: те са от един дъжд и от същата
земя. Кой ги разнообрази? Кой ги създаде? Помисли каква грижа се наблюдава:
едно вещество на дървото се превръща в кора, а отчасти в различни плодове, но Художникът
е само един. В една лоза част отива в клоните, част в издънките, част в
листата, част в грозда и част в плодовете. Възхити се и на голямата дебелина на
възлите, които обикалят тръстиката, както ги е направил Художникът. От една и съща
земя произлизат влечуги, диви животни, добитък, дървета, храна, злато, сребро,
мед, желязо и камъни. Една е природата на водата, но от нея се раждат риби
и птици; и както едните плуват във водите, така другите летят във въздуха.
11. Тъй и
това огромно и ширно море - в него има безчет същества. (Пс. 103:25). Кой може да опише красотата на рибите, плуващи
в него? Кой може да каже размера на китовете и свойствата на земноводните,
според които те живеят както на твърда земя, така и във водите? Кой може да
каже дълбочината и ширината на морето или прекомерния прилив на вълните? Но то
стои в собствените си граници, защото Бог каза: дотука ще дойдеш и няма да
преминуваш, и тука е границата на гордите твои вълни. (Иов 38:11) То се
подчинява на повелението, което лежи върху него: когато се втурва на вълни към
бреговете, то оставя определена ясна линия върху тях, сякаш показва на зрителя,
че не е престъпило границите си.
12. Кой може да
изследва природата на небесните птици? Някои от тях имат език, способен да
пее, други са изпъстрени с различни цветове, трети, издигнали се на височина,
стоят неподвижно във въздуха, например ястребът. Защото по Божествена заповед хвърчи
ястребът и насочва крила си към пладне (Иов 39:26). Кой човек може да види летящия
високо орел? Ако не можеш да видиш и най-безсловесната птица, която лети
високо, тогава как искаш да разбереш Създателя на всички неща?
13.
Кой човек знае имената на всички животни? Или кой може да изследва учението
за природата на всяко от тях? Ако не знаем дори имената на животните, тогава
как можем да разберем техния Създател? Бог изрече еднократна заповед: да
произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове
според рода им. (Бит. 1:24-25), и от една заповед, от един
източник, възникнаха животни с различни качества: кротката овца и месоядният
лъв; безсловесни с различни инстинкти, които изобразяват различните нагласи у
хората, като: лисицата, символ на коварството сред хората, змията – на тези,
които хвърлят отрова върху приятели, цвилещият кон – на похотливите младежи,
трудолюбивата мравка назидава мързеливия и небрежния. Защото онзи, който
прекарва младостта си в безделие, се увещава от неразумните животни, бидейки изобличаван
от думите на Божественото Писание: Иди при мравката, ленивецо, виж нейната
работа и бъди мъдър. (Прит. 6:6) Защото, виждайки как тя предварително
събира храна за себе си, подражавай й и събирай за себе си плодовете на добрите
дела за бъдещия живот, бидейки изобличаван от тези слова: иди и при
пчелата и разбери колко е трудолюбива. (Прит. 6:8) Как тя, облитайки
всякакви цветя, произвежда мед за твоя полза, така че и ти, препрочитайки
всички Божествени Писания, да постигнеш своето спасение и, насищайки се с него,
да кажеш: Как сладки са за гърлото ми Твоите слова - по-сладки от мед са в
устните ми. (Пс. 119:103)
14. Не е ли Художникът
достоен за прослава? Като не познаваш природата на всички същества, то
нима затова те са лоши? А можеш ли да знаеш действието на всички
растения? Или да разбереш напълно ползата от всяко животно? Дори от отровни
змии се извличат лекове за изцеление на хората. Но ти ще ми кажеш: змията е
страшна - бой се от Господа и тя няма да може да ти навреди. Скорпионът е опасен
- бой се от Господа и той няма да те нарани. Лъвът е кръвожаден - бой се от
Господа и той ще седи с тебе, както с Даниил. Наистина човек трябва да се
удивлява на действията на животните: как едни от тях имат остри жила, например
скорпионът, други имат сила в зъбите си, трети използват ноктите си в битка, а василискът
има сила в погледа си. И така, от различните творения направи извод за силата
на Твореца.
15. Но може би не
знаеш тези неща и не искаш да се занимаваш с тварите, които са различни от теб.
Тогава влез в самия себе си и от собствената си природа познай Художника. Има
ли нещо в твоето тяло, което е направено така, че да е достойно за укор?
Господствай над себе си и няма да имаш нито един негоден член. Първоначално Адам беше
гол в рая с Ева, но не беше изгонен заради членовете си. Защото не те са причина
на греха, а онези, които използват членовете си за зло; Творецът на членовете
е премъдър. Кой подготви обширни утроби за раждане? Кой оживява бездушния плод
в тях? Кой ни връзва със сухожилия и кости, облича ни с кожа и плът и, щом
бебето се роди, произвежда мляко от зърната? Как едно бебе израства в младеж,
след това в юноша, после в мъж и накрая в старец? И въпреки това никой не
забелязва тази непрекъсната промяна. Как храната частично се превръща в кръв,
частично се отделя и частично се превръща в тяло? Кой постоянно движи
сърцето? Кой мъдро е защитил нежността на очите с клепачи? В своите дебели
книги, лекарите едва обясняват разнообразната и удивителна структура на очите. Кой
с едно единствено духване предава дъх на цялото тяло? Виждаш ли, човече,
Художника? Виждаш ли премъдрия Творец?
16 . И така, ето
какво ти предложих в словото си, оставяйки незасегнати много други неща,
особено свързани с невидимия свят на безплътните, както за да намразиш онези,
които хулят мъдрия и добър Творец, така и за да можеш от това, което бе казано
и прочетено и от това, което сам можеш да откриеш и узнаеш, запленен от
красотата на създанията и разпознавайки Причинителя на красотата (Прем. 13:3),
да прекланяш колене с благоговение пред Автора на всички неща, сетивни и духовни,
видими и невидими, и с чистота и с благославящ език, с немлъкващи уста и сърце
да възпяваш Бога, казвайки: Колко величествени са делата Ти, Господи! Всичко
с премъдрост Ти си създал. (Пс. 103:24) Защото Твои са честта, славата и
величието сега и во веки веков. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар