понеделник, 26 септември 2011 г.

14/27 септември - Всемирно Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен




На Великата вечерня 

На „Господи воззвах” стихири на 8, глас 6. 

Въздигнатият Кръст повелява на цялото творение да възпява пречистото страдание на Разпнатия върху него, защото Този, Който на него умъртви нашия убиец, Той мъртвите оживи и ги украси и ги удостои да живеят на небесата като Милосърден, поради премного Си щедрости. Затова, радвайки се, нека Името Му да прославим и да възвеличим крайното Му снизхождение. (3) 

Мойсей те предизобрази, като издигна високо ръцете си и победи мъчителя Амалик, Кръсте скъпоценен, който си похвала за верните, твърдина за страдалците, украшение за апостолите, защитник на праведните и спасение за всички преподобни. Затова, виждайки те възвисен, цялото творение се радва и тържествува, славейки Христа, Който чрез теб разделеното събра по Своята велика благост. (3) 

Пречестен Кръсте, когото радостно окръжават ангелските чинове, днес възвеличаван, ти по божествена заповед въздигаш всички прогонени поради похищението на забранената храна и предали се на смъртта; затова ние верните, целувайки те със сърца и устни, черпим освещение, зовейки: „Превъзнасяйте, Христа, преблагия Бог, и се покланяйте на Неговото божествено подножие!” (2) 

Слава, и ныне, глас 2: Елате, всички народи, да се поклоним на благословеното Дърво, чрез което настана вечната правда; защото този, който чрез дървото прелъсти праотеца ни Адам, чрез Кръста се излъга; и низвергнат падна с неудържимо падение завладелият с насилие царското здание. Чрез Кръвта Божия змиината отрова се отмива и унищожава се проклятието от праведното осъждане, когато Праведникът бе осъден от неправедния съд. Защото на Кръстното Дърво подобаваше да изцери дървото и страданието на Безстрастния на Дървото да унищожи страстите на осъдения. Но слава, Христе Царю, на Твоя премъдър промисъл за нас, чрез който Ти спаси всички, като благ и Човеколюбец. 

Стихири на литията самогласни от Андрей Йерусалимски, глас 1: 

Днес светозвучното слово на Давид наистина прие изпълнение, защото ето, ние явно се покланяме на подножието на Твоите пречисти нозе и надявайки се на осенението на Твоите криле, Всещедрий, викаме към Тебе: „Да се отпечата върху нас светлината на Твоето лице! Възнеси силата на Твоите православни люде чрез прославлението на Твоя Кръст, Христе многомилостиви!”. 

Насаденото на Лобното място Дърво на истинския живот, на който Царят на вековете извърши спасение посред земята, днес се въздига и освещава нейните краища и се обновява храмът на Възкресението. Радват се ангелите на небесата и веселят се човеците на земята, зовейки като Давид така: „Превъзнасяйте Господа нашия Бог и се покланяйте на подножието на нозете Му, понеже свят е Този, Който дава на света велика милост!”. 

Предизобразявайки Твоя Кръст, Христе, когато на внуците си даваше благословение, патриарх Йаков кръстоса ръцете си върху главите им. Ние пък днес, въздигайки Кръста, зовем: „Дай на христолюбивите царе победи, както даде някога на Константин!” 

От Теофан Начертани, глас 2: Божественото съкровище, скрито в земята – Живоносният Кръст, в небесата се яви на благочестивия цар и победата над враговете ясно за разума изобрази. Той пък, радвайки се с вяра и любов и стремейки се към възвишени съзерцания, с най-голямо усърдие го извади от земните недра за избавление на света и спасение на нашите души. 

От Киприан Студит: Кръстосаните ръце на патриарх Йаков при благославянето на чедата предизобразяваха могъщото знамение на Твоя Кръст. И ние, имайки го за несъкрушим пазител, всесилно прогонваме демонските пълчища; и съкрушавайки гордостта на Велиара, обръщаме в бягство всегубителната сила на най-големия ни враг Амалик. И сега същия Кръст, въздиган с благочестиви мисли, ние верните принасяме на Твоята благост като умилостивение за греховете, зовейки с многократен възглас: „Господи, помилуй!” Ти, Който Се въплъти от Девата, смили Се над разумното създание на Твоите ръце, Благий! 

От Лъв Мъдри: Ти си мой могъщ покров, тричастен Кръст Христов, освети ме с твоята сила, та с вяра и любов да ти се покланям и славя. 

Глас 4: Да запляскаме днес на песенното тържество и с радостни лица и ясен език да възкликнем: „Христе, Който заради нас прие осъждане, оплюване и рани, и в багреница се облече, и на Кръста Се въздигна, и виждайки това слънцето и луната скриха светлината си и земята от страх се тресеше, и храмовата завеса се раздра на две! Ти и сега ни дарувай Твоя всепочитан Кръст за пазител и хранител и прогонител на демоните, та всички, като го целуваме да му зовем: „Спаси ни, Кръсте, с твоята сила! Освети ни с твоята светлина, свещени Кръсте и укрепи ни с твоето въздигане, защото си ни даруван като светлина и спасение за нашите души!”. 

От Анатолий: Искрящият в звезди твой образ, Кръсте, предвъзвести победата на славния благочестив цар, а майка му Елена, откривайки те, те яви на целия свят; и въздигайки те днес ние – хоровете на верните зовем: „Просвети ни с твоята светлина, живоносен Кръсте! Освети ни с твоята сила, всесвещен Кръсте! Укрепи ни с твоето въздигане, въздиган против опълченията на враговете!” 

Слава, и ныне, глас 4: Мойсей, предначертавайки действието на светия Кръст, Христе, обърна в бягство враждебния Амалик в Синайската пустиня, защото когато протягайки ръце, той изобрази образа на Кръста, тогава народът се укрепи; а сега над нас се сбъдна това пророческо действие – днес Кръстът се въздига и демоните бягат; днес цялото творение се освободи от тлението, защото чрез Кръста за нас възсияха всички дарования; затова, радвайки се, всички ние падаме пред Тебе, казвайки: „Колко са величествени Твоите дела, Господи! Слава Тебе!”. 

Стиховни стихири, самоподобни, глас 5: 

Радвай се, живоносен Кръсте, непобедима победа за благочестието, райска двер, утвърждение на верните, ограда на Църквата, чрез който се премахна и унищожи проклятието, победена бе силата на смъртта и ние се възнесохме от земята към небето; ти си оръжие непобедимо против бесовете, слава на мъчениците, истинско украшение на преподобните, пристанище на спасението; ти даваш на света велика милост. 

Стих: Превъзнасяйте Господа, нашия Бог, и се покланяйте в подножието на нозете Му, защото то е свято. 

Радвай се, всепочитан Господен Кръсте, чрез който човечеството се освободи от проклятието, истинско знамение на радостта, което при своето въздигане прогонваш враговете; помощ наша, царско могъщество, сила на праведните, благолепие на свещениците; като те изобразяваме, ти от бедствията ни избавяш; силен жезъл, чрез който сме опасвани; оръжие на мира, което със страх окръжават ангелите; божествена слава на Христа, Който дава на света велика милост. 

Стих: Ала Бог е нашият Цар преди вековете, Той извърши нашето спасение посред земята. 

Радвай се, наставниче на слепите, лекарю на немощните, възкресение на всички починали, който въздигна нас – падналите в тлението, скъпоценен Кръсте, чрез който се унищожи проклятието и процъфтя нетлението и ние, земните се обожихме; и дяволът окончателно бе низвергнат! Като те виждаме днес, издиган от архиерейски ръце, ние превъзнасяме Този, Който на теб бе въздигнат и ти се покланяме, черпейки обилно велика милост. 

Слава, и ныне, глас 8, от Йоан Дамаскин: Ние грешните днес се покланяме на честния Твой Кръст, Христе Боже, който в древност Мойсей сам предизобрази и поваляйки Амалик, обърна го в бягство и на който певецът Давид, наричайки го Твое подножие, повеляваше да се покланяме, и с недостойни усти възпяваме Тебе, Който благоволи да се приковеш на него и Ти се молим: „Господи, заедно с разбойника удостой ни с Твоето царство!”. 

Тропар, глас 1: 

Спаси, Господи, Твоя народ и благослови наследството Си, като даруваш на православните християни победи над враговете и запазваш с Кръста Си Твоя народ. (3)

Утреня на празника - тук 

вторник, 20 септември 2011 г.

8/21 септември - Рождество на Пречистата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария


Велика вечерня
На Господи воззвaхъ - 8 самогласни стихири, глас 6, от патр. Сергий
Днес Бог, Който почива на разумни Престоли, подготви за Себе Си свят престол на земята; Този, Който утвърди небесата с мъдрост, устрои одушевено Небе по Своето човеколюбие, защото от безплодния корен Той ни даде да израсте живоносно растение – Своята Майка. Боже на чудесата и на безнадеждните надежда, Господи, слава Тебе!
Това е ден Господен, радвайте се, люде, защото Чертогът на Светлината и Книгата на Живото Слово излезе от утробата и Родилата се е Двер, обърната на Изток, която очаква влизането на Великия Свещеник – единствената, която въвежда във вселената единия Христос за спасение на нашите души.
Макар и по божествена воля знаменитите безплодни жени да заченаха деца, но Мария богоприлично просия повече от всички родени, защото самата Тя, раждайки се чудно от бездетна майка, роди свръхестествено по плът Бога на всички от безсеменна утроба – единствената Двер на Единородния Син Божи. Минавайки през нея, Той я запази затворена и устройвайки мъдро всичко, както знае Сам, стори спасение за всички човеци.
Днес безплодните врати се отварят и излиза девствената божествена Двер; днес благодатта започва да принася първи плодове, явявайки на света Божията Майка, чрез Която земното с небесното се свързва за спасението на нашите души.
Днес се проповядва всемирната радост, днес задухаха ветрове, предвестници на спасението; прекратява се безплодието на нашето естество, защото безплодната се оказва майка на Тази, Която остава Девица и след раждането на Създателя. От Нея Този, Който е Бог по естество приема чуждото на Себе Си и чрез плътта извършва спасението на заблудените – Христос Човеколюбецът и Изкупителят на нашите души. (2)
Днес неплодната Ана ражда Божията Отроковица, предизбрана от всички родове за обител на Царя на всички и Твореца, Христа Бога, за изпълнение на Божествения промисъл, чрез който ние, родените на земята, бяхме възсъздадени и обновени от тление за безкраен живот.
Слава и ныне: първата стихира
На литията: стихири глас 1, самогласни [от Стефан светоградец]
Днес настана началото на нашето спасение, люде, защото ето – яви се предназначената от древни родове Майка и Дева и вместилище Божие, раждайки се от неплодната; разцъфна цвят от Йесей и клон от корена му. Нека се радва праотецът Адам и Ева да се весели с радост, защото ето – създадената от реброто Адамово ясно облажава своята Дъщеря и Внучка и казва: „Роди се моето избавление, заради което ще се освободя от адските окови!” Нека се радва и Давид, свирейки на гусла и да благославя Бога, защото ето – Девата излиза от неплодната утроба за спасението на нашите души.
Глас 2: Елате, всички любители на девството и ревнители на чистотата, елате и приемете с любов Похвалата на девството, течащия от твърда скала Извор на Живота и от бездетната – Къпината на невеществения Огън, Който очиства и просвещава нашите души.
От патр. Анатолий: Какъв е този празничен шум? Йоаким и Ана тайнствено тържествуват, казвайки: „Радвайте се с нас днес, Адаме и Ево, защото за вас, които в древност затворихте с престъплението си рая, нам се дари най-славен плод – Божията Отроковица Мария, която отваря входа му за всички!”.
Днес от неплодната утроба на славната Ана произлезе тази, която бе предназначена да бъде Царица на всички, Божията Обител, божествен съсъд на вечното Същество, от която стъпкан бе безсрамният ад и майката на всички родове Ева се въвежда в неизменния живот; нека достойно да я призовем: „Блажена си Ти между жените и Плодът на Твоята утроба е благословен!”
Слава и ныне, глас 8, от патр. Сергий: В знаменития ден на нашия празник нека засвирим на духовна лира, защото от Давидовото семе днес се ражда Майката на Живота, Която разпръсва тъмнината; Адамово обновление и Евино призоваване към спасение, Извор на нетлението, прекратяване на тлението. Чрез Нея ние се обожихме и сме избавени от смъртта, затова нека заедно с Гавриил да я призовем, верни: „Радвай се, Благодатна, с Тебе е Господ, Който чрез Теб ни дава велика милост!”
Стиховни стихири, глас 4, самогласни:
От патр. Герман: Всемирна радост от праведните възсия за нас, от Йоаким и Ана – всевъзпяваната Дева, Която заради преголямата си чистота става одушевен Храм Божи и се явява наистина единствена Богородица; по Нейните молитви, Христе Боже, дай мир на света и за душите ни велика милост.
По ангелското предсказание днес от праведните Йоаким и Ана произлезе Плод пречист – Девата, Небе и Престол на Бога, вместилище на чистотата, възвестяваща радост за целия свят, Застъпница за нашия живот, отмяна на проклятието и даруване на благословения. Затова в деня на Твоето рождение, о Дево Богопризована, изпроси мир за света и за душите ни велика милост.
Неплодната и бездетна Ана нека днес радостно да пляска с ръце, всичко земно да сияе, царете да ликуват, свещениците да се веселят в благословенията и целият свят да тържествува, защото Царицата и непорочната Невеста на Отца произраства от корена Йесеев. Жените вече няма да раждат децата в мъки, защото радост разцъфтя и Животът на всички човеци се посели в света. Вече не ще връщат даровете на Йоаким, защото риданието на Ана се превърна в радост и тя говори тъй: „Радвай се с мен, цял избран Израилю, защото ето – Господ ми даде одушевения Дворец на Своята божествена слава за общо веселие и радост, и за спасение на нашите души!”
Слава и ныне, глас 8, от патр. Сергий: Елате, всички верни, да се притечем при Девата, защото се ражда Тази, Която още преди зачатието е предвидяна от Бога за наша Майка, Съсъд на девството, Ааронов прораснал жезъл от корена Йесеев, от пророците възвестен и разцъфнал цвят на праведните Йоаким и Ана. Ето, Тя се ражда и с Нея светът се обновява; Тя се ражда и в своето благолепие Църквата се украсява; Тя е свят Храм, вместилище на Божеството, девствен Съсъд, царски Чертог, в който се извърши преславното тайнство на неизказаното съединение на съчеталите се в Христа естества; като Му се покланяме, ние възпяваме раждането на Всенепорочната Дева.
Отпустителен тропар на празника, глас 4:
Твоето рождество, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос Бог наш, и като унищожи проклятието, даде благословение, а като обезсили смъртта, дарува ни живот вечен. (3)

петък, 9 септември 2011 г.

29 август / 11 септември Отсичане главата на светия Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Йоан

На Великата вечерня, на Господи воззвах, 8 самогласни стихири, глас 6, от Йоан монах:

На рождения ден на безсрамния Ирод се изпълни клетвата, дадена на скверната танцьорка: защото отсечената Предтечева глава донесоха на блюдо като ястие пред излегналите се на пира гости. О, мерзък пир, изпълнен с неблагочестиви деяния и убийство! Ние пък достойно почитаме Кръстителя, като най-велик сред родените от жени и го облажаваме. (2)

Игра последователката на вселукавия дявол и в награда взе твоята глава, Предтечо. О, пир, изпълнен с кръв! По-добре да не беше се клел, Ироде беззаконни, потомък на лъжата! Но дори и дал клетва, да не беше я изпълнил, защото по-добре неудържайки на думата си да получиш живот, отколкото да направиш, както обеща и да отсечеш главата на Предтечата. Ние пък достойно почитаме Кръстителя, като най-велик сред родените от жени и го облажаваме. (2)

Не ти подобаваше, о Ироде, заради сатанинското желание и разпалената блудна страст да осъдиш на смърт изобличителя на прелюбодеянието; не биваше заради клетвата да даваш всечестната му глава на беззаконната жена в отплата за танцуването. О, как дръзна да извършиш такова убийство! И как не изгоря скверната танцьорка, носейки на блюдо главата посред празненството! Ние пък достойно почитаме Кръстителя, като най-велик сред родените от жени и го облажаваме. (2)

Пак беснее Иродиада, отново тя е в смут. О, коварен танц и пир лъстив! Посечен бе Кръстителят и Ирод бе в смущение. Господи, по молитвите на Твоя Предтеча подай мир на нашите души. (2)

Слaва, глaс 6, първата стихира: На рождения ден на безсрамния Ирод…

И ныне, Богородичен догматик, глас 6: Кой няма да Те ублажи, Пресвета Дево? И кой ли не ще възпее твоето пречисто детерождение? Защото Единородният Син, възсиял от Отца извън времето, Същият от тебе, Чиста, произлезе и неизказано Се въплъти; бидейки Бог по естество, Той по естество стана човек заради нас, но не разделян в две лица, а познаван в две неслитни естества; Него моли, Чиста, Всеблажена, за помилването на нашите души.

Вход. Прокимен на деня. Паримии на празника:

Из пророчеството на Исая чтение

Така казва Господ: Утешавайте, утешавайте Моя народ, казва вашият Бог; говорете на Иерусалим, що му е по сърце, и възвестявайте му, че времето на неговата борба се изпълни, че за неправдата му е дадено удовлетворение, защото от ръката Господня получи двойно за всички свои грехове. Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог; всякой дол да се изпълни, и всяка планина и хълм да се снишат; кривините да се изправят, и неравните пътища да станат гладки; и ще се яви славата Господня, и всяка плът ще види (спасението Божие); защото устата Господни изрекоха това. Възлез на висока планина, благовестителю Сионе! възвиси силно гласа си, благовестителю Иерусалиме! възвиси, не бой се, кажи на градовете Иудини: ето вашия Бог! Аз, Господ, ще ги чуя, Аз, Бог Израилев, няма да ги оставя. Ще отворя реки навръх планини, и извори сред долини; пустинята ще направя езеро и сухата земя – водни извори. Росете, небеса, отгоре, и облаците да изливат правда; да се разтвори земята и да принася спасение, и да произрастя заедно правда. Аз, Господ, творя това. С радостен глас разгласяйте и проповядвайте това, разпространявайте тая вест до край-земя; казвайте: „Господ изкупи Своя раб Иакова“. И не жадуват те в пустините, през които ги водѝ. Развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж, казва Господ.

Из пророчеството на Малахия чтение

Така казва Господ Вседържител: Ето, Аз пращам Ангела Си пред Твоето лице, и той ще приготви пътя Ти пред Тебе, и внезапно ще дойде в храма Си Господ, Когото вие търсите. И кой ще издържи деня на дохождането Му? Защото Той е като огън, който разтопява, и като луга, която очистя; и ще ги претопи като злато и като сребро. И ще дойда при вас за съд и ще бъда бърз изобличител на магьосници и прелюбодеи, и на ония, които се кълнат лъжливо  в Мое име и задържат заплатата на наемника, притесняват вдовица и сираче и отблъсват пришълец, и от Мене се не боят, казва Господ Саваот. Защото Аз съм Господ, Аз се не изменям; затова вие, синове Иаковови, не бидохте унищожени. Обърнете се към Мене, и Аз ще се обърна към вас, казва Господ Вседържител и блажени ще ви наричат всички народи. И те ще бъдат Мои, казва Господ Саваот, Моя собственост в оня ден, който ще приготвя, и ще ги милувам, както милува човек сина си, който му служи. И тогава отново ще видите разликата между праведник и нечестивец, между оня, който служи Богу, и оня, който Му не служи. Помнете закона на Моисея, Моя раб, който Аз му заповядах на Хорив за целия Израил, както и правилата и наредбите. Ето, Аз ще пратя при вас пророка Илия, преди да настъпи денят Господен – велик и страшен. И той ще обърне сърцата на бащите към децата, и сърцата на децата към бащите им, та, след като дойда, да не поразя земята с проклятие, казва Господ Вседържител, Светият израилев Бог.

Из Премъдрост Соломонова чтение

Праведникът и да умре рано, ще бъде в покой,  умирайки, ще осъди живите нечестивци, защото те ще видят свършека на мъдрия и не ще разберат, какво е отредил Господ за него и защо го е поставил в безопасност; и след това ще бъдат безчестен труп и позор между умрелите навеки, защото Той ще ги повали да паднат ничком безгласно, — ще ги разтърси от основи, и те най-сетне ще запустеят, ще бъдат в скърби, и споменът им ще загине; съзнавайки греховете си, те ще застанат със страх, и техните беззакония ще ги осъдят в лицето им. Тогава праведникът ще застане с голяма смелост пред лицето на ония, които са го оскърбявали и презирали неговите подвизи; а те, като видят, ще се смутят от голям страх и ще се слисат от неочакваното негово спасение и, като се разкайват и въздишат от притеснение на духа, ще думат в себе си: това е оня същият, който беше някога си за присмех и за приказна гавра помежду ни. Безумни, ние смятахме живота му за лудост и смъртта му — безчестна! А как е причислен към Божиите синове, и жребият му е със светиите? И тъй, ние сме се отклонили от пътя на истината, и светлината на правдата не ни е светила, и слънце не ни е озарявало. Ние се изпълнихме с беззаконни и гибелни дела, ходихме по непроходни пустини, а Господния път не познахме“.

На литията, стихири самогласни, от патриарх Герман, глас 1:

Как да те наречем, пророче? Ангел, апостол или мъченик? Ангел, защото като безплътен си живял; апостол, защото си научил народите; мъченик, защото твоята глава за Христа бе отсечена. Него моли да помилва нашите души.

Днес спомняме отсечената глава на Предтечата, от която някога на блюдото течеше кръв, а сега по краищата на земята се изливат изцеления.

Днес нечестивата по нрав майка на убийството, която от незаконна връзка роди своята всескверна дъщеря, използва хитро против най-великия по Божие избиране пророк убийствен замисъл; защото, когато ненавистникът Ирод вдигна пир по случай своето беззаконно рождение, тя я подучи с клетва да поиска източващата чудеса свещена глава на Божия проповедник; така и стори безумният, давайки й я в награда за женския танц, поради клетвата си. Обаче служителят на тайната на Христовото пришествие не спря и след смъртта си да изобличава богомерзката им връзка, но викаше: „Не ти подобава да прелюбодействаш с жената на брат си Филип!” О, ден рожден, убил пророка и пир, изпълнен с кръв! Ние пък с благочестиви помисли за посичането на Предтечата, облечени в бяло, ще празнуваме, радвайки се като в знаменит ден и ще го помолим Троичния Бог да умилостиви, за да ни избави от скверните страсти и да спаси душите ни.

Глас 4: Ден рожден неблагочестив и най-безсрамен пир свика Ирод, защото услаждайки се от женско разпътство и подтикван от нечестива страст към жена, той отсече главата на Предтечата, но не отсече пророческия език, който изобличаваше неговото безумие. Проливайки невинна кръв, той искаше да прикрие греха беззаконен, но и така не спря гласа, зовящ всички към покаяние. Веселейки се той извърши убийство, а ние ще празнуваме с любов блаженото заколение на Кръстителя Йоан, защото той пръв слезе в ада, за да проповядва на пребиваващите в тъмнина и сянка смъртна за Живота – свише Изгряващото Слънце, Христос, нашия Бог, Който е единствен Многомилостив.

Елате, люде, да възхвалим Пророка и мъченика, Кръстителя на Спасителя, защото той се яви като ангел в плът и Ирода изобличи и го осъди за извършеното най-беззаконно прелюбодеяние. И заради беззакония танц се отсича свещената глава на този, който благовести на пребиваващите в ада за възкресението на мъртвите и прилежно се моли на Господа за спасението на нашите души.

Елате, люде, да възхвалим Пророка и мъченика, Кръстителя на Спасителя, защото бягайки от света, той се посели в пустинята, хранейки се с див мед и акриди и изобличи царя, вършещ беззаконие; а утешавайки нашето малодушие, той каза: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно!”.

Слава, глас 5, от Йоан монах: Замисляйки да избегне изобличението за беззаконното си дело, Ирод предаде на беззаконната жена твоята глава, Предтечо, защото не разбра окаяният, че опозорява себе си, позволявайки да я донесат на блюдо. Но като деятелен учител на чистота и спасителен наставник на покаянието моли се, Кръстителю Христов, да се избавим от скверните страсти.

И ныне, същия глас: Възпейте, люде, Майката на нашия Бог, възпейте Я, защото днес предава всесветлата си душа в пречистите ръце на Този, Който безсеменно Се въплъти от Нея и Когото Тя моли непрестанно да дари на вселената мир и велика милост.

Стиховни стихири, самогласни, глас 2:

Проповедниче на покаянието, Кръстителю Йоане, с отсичането на твоята глава ти земята освети, защото изясни закона Божий на верните и изтреби беззаконието. Като предстоиш пред престола на Небесния Цар Христа, моли Го да помилва нашите души.

Стих: Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански.

Заради Закона Господен отсякоха главата ти, о всесвети Йоане! Ти изобличи с непорочно дръзновение нечестивия цар, вършещ беззаконие; затова ти се удивяват ангелските войнства, ликовете на апостолите и мъчениците те славят; почитаме и ние твоята ежегодна памет, всеславни, като прославяме увенчалата те Свята Троица, Предтечо блажени.

Стих: Ще се развесели праведникът в Господа и ще се уповава Нему.

Роденият от пророка пророк и станалият най-велик сред пророците, осветен от майчината си утроба за служение на Господа, днес бе обезглавен от беззаконния цар, и изобличавайки ясно преди отсичането и след това непристойно игралото момиче, той посрами пълчището на греха. И затова зовем: „Кръстителю Йоане, имайки дръзновение, усърдно се моли за нашите души!”.

Слава, глас 8: Предтечо на Спасителя, ти царя изобличаваше, за да не върши беззакония, затова танцът на беззаконната жена накара Ирод да отсече твоята глава; но затова от изгрев слънце до залез се възхвалява твоето име. Имайки дръзновение, усърдно се моли за нашите души.

И ныне, Богородичен: Непознала брак Девице, която неизказано зачена Бога по плът, Майко на всевишния Бог, приеми молбите на Твоите раби, Всенепорочна, и на всички дай очистване от прегрешенията; приемайки сега нашите моления, моли се всички да се спасим.

На благославянето на хлябовете, тропар на Предтечата (2) и Богородице Дево (1)

Утреня на празника - тук

четвъртък, 8 септември 2011 г.

15/28 август ВСЕБЛАЖЕНО УСПЕНИЕ НА ПРЕНЕПОРОЧНАТА ВЛАДИЧИЦА НАША БОГОРОДИЦА И ПРИСНОДЕВА МАРИЯ (обновено)


На Великата вечерня, 1-ви антифон на 1-ва катизма. На Господи воззвах, стихири на 8, глас 1:

О, дивно чудо! В гроб се полага Източника на Живота и гробницата става стълба към небето; весели се, Гетсимания, свята Богородична обител! Да викнем, верни, имайки Гавриил за предводител: „Благодатна, радвай се, с Теб е Господ, Който чрез Тебе дава на света велика милост!” (3)

Дивни са Твоите тайни, Богородице! Ти се яви Престол на Всевишния, Владичице, и днес се пресели от земята на небето. Прекрасна е Твоята слава, сияеща с божествени чудеса. Девици, възвисете се нагоре заедно с Майката на Царя. Благодатна, радвай се, с Теб е Господ, Който чрез Тебе дава на света велика милост! (3)

Власти и престоли, началства и господства, сили и херувими и страшните серафими славят Твоето успение; радват се и земните човеци, украсени с Твоята божествена слава; царе пред Тебе падат в преклонение и заедно с архангелите и ангелите пеят: „Благодатна, радвай се, с Теб е Господ, Който чрез Тебе дава на света велика милост!” (2)

Слава и ныне, глас 1: По Божия повеля богоносните апостоли, понесени отвсякъде на облаци, дойдоха при пречистото и живоначално Твое тяло и го целуваха с любов. А върховните небесни сили, дошли със своя Владика, бяха обзети от боязън докато съпровождаха в неземно шествие пречистото и приелото Бога Твое тяло и невидимо зовяха към по-горните небесни чинове: „Ето, дойде Царицата на всички, Божията Отроковица; вдигнете портите си и приемете над света Майката на вечно-съществуващата Светлина, защото чрез Нея се извърши спасението на всички родове човешки; не можем да гледаме към Нея и невъзможно ни е да Й въздадем достойна почит, защото достойнството Й надхвърля всяка мисъл!” Затова, пречиста Богородице, пребъдвайки с живоносния Цар и Твоя Рожба, непрестанно Го моли да запази и спаси Твоя нов народ от всяко вражеско нападение, защото Твоето покровителство придобихме и Тебе бляскаво прославяме во веки!

Вход. Прокимен на деня и паримии на празника.

Стихири на литията, самогласни, глас 1:

На очевидците и служителите на Словото подобаваше да видят и успението по плът на Неговата Майка, защото това бе последното извършено над Нея тайнство; та да видят не само възхождането на Спасителя от земята, но и да свидетелстват за преселването на Родилата Го. Затова пренесени отвсякъде и събрани чрез божествената сила, те достигнаха Сион и изпратиха Отиващата на небето, Която е по-възвишена от херувимите; заедно с тях и ние Й се покланяме, като молитвеница се за нашите души.

От Анатолий, глас 2: По-въздигнатата от небесата и по-славната от херувимите, превъзхождащата по чест цялото творение, Тази, Която заради превеликата си чистота стана обител на вечното Същество, днес предава пресветата си душа в ръцете на своя Син и заедно с Нея се изпълва с радост цялата вселена и нам се дарява велика милост.

От Йоан Дамаскин, глас 2: Всенепорочната Невеста и Майка на Този, у Когото е благоволението на Отца, предназначена от Бога да стане Негово жилище при неслитното Му съединение с човешката природа, днес предава на Твореца и Бога пречистата си душа, която безплътните сили боголепно приемат и към живота се преселва Тази, Която е истинска Майка на Живота, светилник на непристъпната Светлина, спасение на верните и упование за нашите души.

От патриарх Герман, глас 3: Елате, всички земни краища, да възхвалим свещеното преселване на Богомайката, защото Тя предаде в ръцете на своя Син непорочната си душа; затова чрез нейното успение светът се оживотвори и заедно с безплътните сили и апостолите бляскаво празнува в псалми, химни и песни духовни!

Слава, глас 5, от Теофан Начертани, еп. Никейски: Ела, събрание на любителите на празници, елате да се съберем в хор, елате да увенчаем с песни Църквата за упокоението на Божия Кивот; защото днес небето простира недрата си, за да приеме Тази, която роди Невместимия от целия свят; и земята, като отдава Източника на Живота се украсява с благословение и благолепие. Ангелите се събират в хор с апостолите, съзерцавайки с трепет Преселващата си от живота към живота, Родилата Началника на живота. Нека всички й се поклоним, молейки се: „Не забравяй, Владичице, близкото си родство с нас, които с вяра празнуваме всесветото Твое успение!”.

И ныне, глас 5: Възпейте, люде, Майката на нашия Бог, възпейте Я, защото днес Тя предава всесветлата си душа в пречистите ръце на Този, Който безсеменно Се въплъти от Нея и Когото Тя моли непрестанно да дари на вселената мир и велика милост.

Стиховни стихири, самогласни, глас 4:

Елате да възпеем, люде, пресветата чиста Дева, от която неизказано се роди въплътеното Словото на Отца, и зовейки Я да кажем: „Благословена си Ти между жените, блажена е утробата, вместила Христа!”. Предавайки пречистата си душа в Неговите свети ръце, моли се, Пречиста, за спасението на нашите души.

Стих: Стани, Господи, в Твоя покой - Ти и ковчегът на Твоята светиня.

Нека днес запеем, люде, Давидова песен на Христа Бога: „Ще се доведат при Царя, рече той, девици след нея, ще се доведат във веселие и радост.” Защото Тази, която е от Давидово семе и заради която ние се обожихме, в ръцете на своя Син и Владика славно и неизразимо се предава; възпявайки я като Майка Божия, ние викаме и казваме: „Спаси от всякаква злина нас, които Те изповядваме за Богородица и избави от беди душите ни!”.

Стих: Кле се Господ пред Давида в истината и няма да се отрече от нея.

Всепочитаното Ти успение, всесвята Дево чиста, ангелските множества на небесата и ние, родът човешки на земята прославяме, защото Ти стана Майка на Твореца на всичко, Христа Бога. Непрестанно Го моли за нас, които след Бога надеждата си на Тебе възложихме, Богородице всехвална и непознала брак.

Слава, и ныне, глас 4: Когато Ти, Богородице Дево, отиде при Родилия Се неизказано от Тебе, там присъстваше братът Божий и първи свещеноначалник Йаков, а също и най-почетният първовърховен апостол и началник на богословите Петър; и целият божествен апостолски лик по най-ясен начин богословстваше, възпявайки божественото и страшно тайнство на домостроителството на Христа Бога. И погребвайки Твоето живоначално и приело Бога тяло, те се радваха, Всевъзпявана; а свише всесветите и най-главни ангелски Сили, поразени от чудото, прикланяйки се едни към други казваха: „Повдигнете портите си и приемете Тази, Която роди Твореца на небето и земята! Нека възпеем в славословия свещеното и свято тяло, което вмести Невидимия за нас Господ!”. Затова и ние, като празнуваме Твоята памет, зовем към Теб, Всехвална: „Въздигни силата на християните и спаси нашите души!”.

На петохлебието, тропар, глас 1:

При раждането на Христа Ти девството си съхранила и след смъртта света не си оставила, Богородице; Ти премина към живота, като Майка на Живота и чрез Твоите молитви избавяш от смърт нашите души. (3)

На утренята, на Бог Господ: тропар на празника, три пъти. 

Седален след първата катизма, глас 1:

Всепочтеният лик на премъдрите апостоли по чудесен начин се събра да погребе със слава Твоето пречисто тяло, всевъзпявана Богородице; заедно с тях и ангелското множество запя, благоговейно възхвалявайки Твоето успение, което ние празнуваме с вяра. Слава, и ныне, същият.

Седален след втората катизма, глас 3:

При раждането на Христа от Тебе зачатието бе безсеменно, а при Твоето успение – мъртвостта е без тление; чудо с чудо се съедини в двойно чудо, Богородице! Защото как Ти, Която не си познала мъж, кърмиш Младенец, Пречиста? И как Ти, Божията Майка, макар и мъртва благоухаеш с миро? Затова заедно с ангелите Ти зовем: „Радвай се, Благодатна!”. Слава, и ныне, същият.

Полиелей, величание и избран псалом. Седален след полиелея, глас 4:

Възкликни, Давиде! Какъв е този празник, който в древност ти възпя в книгата на псалмите? Защото Христос, роден безсеменно от твоята Дъщеря - Божията Отроковица и Дева, Я пренесе в Своите обители. Затова ликуват майки и дъщери и невести Христови, викайки: „Радвай се, Ти, Която се пресели в горното Царство!”. Слава и ныне, същият.

Степенни, първи антифон на 4-ти глас

Прокимен, глас 4: Ще възпявам Твоето име от род в род. Стих: Чуй, Дъще, и виж и приклони ухото си.   

Стихира след 50 псалом, глас 6:

Когато наближи упокоението на пречистото Ти тяло, тогава апостолите, събрани около одъра Ти с трепет гледаха към Тебе; и съзерцавайки тялото Ти, бяха обзети от благоговение, а Петър със сълзи викаше към Тебе: „О, Дево, виждам Теб, Която си живот за всички, да лежиш сега и се удивлявам, защото в Тебе се всели Насладата на вечния живот!”. Но, о Пречиста, моли усърдно Твоя Син и Бог да запази невредимо Твоето паство.

Канони от св. Козма Маюмски, глас 1 и от св. Климент Охридски, глас 4 (взет с известни корекции от изданието „Св. Климент Охридски, Слова и служби”. Университетско издателство, С. 2009.) Катавасии: ирмосите на каноните.

Песен 1

Ирмос: Преукрасена с божествена слава, Дево, Твоята свещена и славна памет събра всички верни за веселие и водени от Мариам с песни и тимпани те възпяват Твоя единороден Син, защото славно се прослави.

Припев и на двата канона: Пресвета Богородице, спаси ни.

Невеществените чинове окръжаваха божественото Твое тяло на Сион, а апостолското множество внезапно се събра от краищата на земята и пред Теб застана, Богородице; заедно с тях и ние, Чиста, Твоята свещена памет славим.

Ти получи почести за победата над естеството, Чиста, защото носи в утробата си Бога; но подражавайки на Твоя Творец и Син, Ти свръхестествено се подчиняваш на законите на естеството, затова и умирайки, възкръсваш за вечен живот със своя Син.

Ирмос: Ще отворя уста и тя ще се изпълни с Дух Свети, ще изрека слово за Царицата Майка и в светло тържество ще възпея Нейното успение.

Веселете се, небеса, приели Божията обител – единствената свята Дева, всевъзрадваната, която днес напуска света и се въздига към вишните жилища.

Пресветъл облак събира апостолите от всички земни краища, за да видят, Богородице, пресветото Ти успение, което ние днес радостно почитаме.

Възвеселете се, всички родове, патриарси и пророци, защото Давидовата внучка днес остави земния свят и се въздига в небесата, отваряйки вечните двери на рая.

Песен 3

Ирмос: О, Христе, Божия Премъдрост и Сила, Който твориш и поддържаш всичко, утвърди Църквата непоколебима и непоклатима, защото само Ти Си свят и сред светиите почиваш.

Знаейки Те, като смъртна жена, но и свръхестествено като Майка Божия, Всенепорочна, славните апостоли с трепетни ръце се докосваха до Тебе, сияеща в слава, гледайки Те, като приела Бога скиния.

Божието правосъдие постигна наглите ръце на дръзкия Атоний, като ги подложи на посичане и така заради славата на Божеството съхрани честта на одушевения Кивот, в който Словото стана плът.

Ирмос: Богородице, жив и изобилен Изворе, твоите певци, събрани в хор, духовно утвърди и в твоята божествена памет ги удостой с венците на славата.

Радостно се весели всяка твар, почитайки днес светлото успение на Господарката. Избави ни, Владичице, от греховете ни!

Отхранена в Светая Светих с вечната храна и родила Хранителя на света, днес към Него се отправяш и с милостта си земните човеци от страдания избавяш.

Ликът на богословите от краищата на вселената, а ангелското множество – отгоре, отиваха в Сион, събрани от всесилната воля, за да послужат достойно на Твоето погребение, Владичице.

Ипакои, глас 8: Облажаваме Те всички родове, Богородице Дево, защото невместимият наш Бог Христос благоволи в Тебе да се вмести. Блажени сме и ние, имайки Тебе за закрилница, защото ден и нощ се молиш за нас и с Твоите молитви скиптрите на царствата се утвърждават. Затова, възпявайки Те, викаме към Тебе: „Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе!”.

Песен 4

Ирмос: Словата и загадките на пророците предвъзвестиха Твоето въплъщение от Девата, Христе, и сиянието на Твоя блясък, което ще се яви като светлина за народите; и бездната с радост зове към Теб: „Слава на Твоята сила, Човеколюбче!”.

Вижте, народи, и се удивете, защото святата и най-славна Божия Планина се въздига високо в небесните обители; земното Небе – Богородица се вселява в нетленната и небесна обител.

Твоята смърт стана преход към вечния и по-добър живот, Пречиста, пренасяйки Те от временния към наистина божествения и непреходен живот, Пренепорочна, та с веселие да съзерцаваш Твоя Син и Господ.

Вдигнаха се небесните врати, ангелите запяха и Христос прие девственото съкровище на Своята Майка; херувимите Я въздигнаха с веселие, а серафимите Я славят с радост.

Ирмос: Съзерцавайки неизследимия Божи съвет, за Твоето, Всевишни, въплъщение от Девата, пророк Авакум зовеше: слава на Твоята сила, Господи.

Ангелските войнства в трепет се дивят на чудото и сега покриват Твоето пресвето тяло, Пречиста Богородице, и на небето го отнасят.

Запей сега духовни песни, Давиде, пророкувайки за Йакововота красота, в която като дъжд слезе Владиката на всичко Христос и сега я пренася на небесата.

Мойсей видя страшното чудо на Твоето раждане, Пречиста, в предобраза на неизгарящата в божествения огън къпина на Синай.

Песен 5

Ирмос: Изповядваме божествената и неизразима красота на Твоите добродетели, Христе, защото Ти възсия от вечно-съществуващата Слава като съ-вечно и ипостасно Сияние и въплъщавайки Се от девствената утроба, за намиращите се в тъмнина и сянка Ти възсия като Слънце.

Апостолският лик, носен сякаш на облаци, се събра от краищата на земята в Сион, за да послужи на Тебе, Дево – Облак лек, от който за намиращите се в тъмнина и сянка изгря Всевишният Бог, като Слънце на правдата.

По-звучни от тръби бяха боговдъхновените езици на богословстващите мъже, които към Богородица зовяха, пеейки чрез Духа надгробна песен: „Радвай се, нетленен Източник на живоначалното и спасително за всички Божие въплъщение!”.

Ирмос: Всички твари се изумиха при Твоето почетно успение; защото Ти, невкусилата брак Девица, се представи от земята към вечните обители и безкрайния живот, дарявайки спасение на всички, които Те възпяват.

Разцъфналият Ааронов жезъл, Дево, е предобраз на безсеменно прорасналия прекрасен Плод на Твоята пречиста утроба; Него днес безплътните войнства почитат и Тебе облажават.

Йаков Те видя като стълба, Дево, по която Божието Слово слезе в утробата Ти безсеменно и Те запази нетленна и след раждането, а сега в небесата Те пренася.

В древност пророкът Те предрече като сенчеста планина и закрилница, от която изгря Слънцето на правдата, Пресвета Владичице, Което с раждането Си от Тебе просвети целия свят, за да Те възвеличава.

Песен 6

Ирмос: Огънят в утробата на обитаващия морските дълбини кит бе предобраз на Твоето тридневно погребение, на което Йона стана пророк, защото спасен, преди да бъде пратен невредим, той зовеше: „Жертва ще Ти принеса с хвалебен глас, Господи!“

Бог, Царят на всичко, яви върху Тебе свръхестественото, защото както при раждането Си Той Те запази Девица, така и в гроба тялото Ти нетленно опази и го прослави с божествено преселение, въздавайки Ти чест, като Син на Майка.

Твоята Рожба наистина Те постави в Светая Светих, Дево, като светъл светилник на невеществената Светлина, като златна кадилница на божествения Въглен, като съд с манна и жезъл, като скрижал от Бога написан, като свят кивот и трапеза на живия Хляб.

Ирмос: Божествения и почитан от всички празник на Богомайката елате да празнуваме, богомъдри, и с ръце да запляскаме, славейки Родения от Нея Бог.

Облаците се уподобиха на ангелски сили и събраха днес апостолите, за да почетат Твоето преселване, Владичице.

Елате, христолюбци, да съставим хор почетен и единогласно да възпеем пресветата Божия Майка, Която днес се пренася в небесата.

Чудо на чудесата става днес – предвечното Слово, безсеменно станало в Тебе плът и запазило Те божествено чиста и нетленна, днес Те преселва в небесата.

Кондак, глас 2: Гробът и смъртта не смогнаха да удържат неуморната в молитви Богородица и неизменната надежда в застъпничествата, защото като Майка на Живота към живота Я пренесе Този, Който Се всели в Нейната вечно девствена утроба.

Икос: Огради моите помисли, Христе мой, защото дръзвам да възпея Стената на света - пречистата Ти Майка; укрепи ме в кулата словото и ме защити при тежки помисли, защото Ти изпълняваш прошенията на тия, които викат и просят с вяра; затова ми дай език безупречен и разум непосрамен, защото всеки съвършен дар идва от Тебе, Който се всели във вечно девствената утроба.

Песен 7

Ирмос: Съпротивлявайки се на жестоката ярост и огъня, божествената любов угаси огъня с роса и се надсмя над яростта, правейки боговдъхновена и духовна триструнна лира от преподобните юноши, които в отговор на музикалните инструменти посред пламъка пееха: „Препрославен Боже наш и на отците ни, благословен Си!”.

Изработените от Бога скрижали, изписани от Божествения Дух, Мойсей строши с гняв; но неговият Владика, запазвайки невредима Своята Родителка, сега Я всели в небесните обители. Тържествувайки с Нея, към Христа зовем: „Препрославен Боже наш и на отците ни, благословен Си!”.

С кимвали от чисти уста и с мелодичната лира на сърцето, с благозвучната тръба на възвишения ум, пляскайки усърдно с ръце в този знаменит и избран ден на преселването на Чистата Дева зовем: „Препрославен Боже наш и на отците ни, благословен Си!”.

Събери се, боговдъхновен народе, защото Обителта на Божията слава от Сион се пренася към небесното жилище, където звучи чистият глас на празнуващите, гласът на неизказаната радост и с веселие всички зоват към Христа: „Препрославен Боже наш и на отците ни, благословен Си!”.

Ирмос: Богомъдрите отроци не почетоха творението повече отколкото Твореца, но мъжествено потъпкаха застрашаващия ги огън и радостно запяха: „Всехвални Господи и Боже на отците ни, благословен Си!”

Чудни неща днес удивяват творението, защото ангелите неспирно с несекващи гласове почитат Твоето преселване, Владичице, и на небето Те възнасят.

Събери ни, Владичице, от всички краища, както някога събра апостолите на Твоето представяне и не си спомняй нашите прегрешения, единствена Премилостива.

Приеми, Владичице, молебна песен от устата на грешните, които светло празнуват Твоето успение, имайки само Тебе за помощница.

Песен 8

Ирмос: Всемогъщият Божи Ангел направи огъня разхлаждащ светите отроци, но изгарящ злочестивите; Той направи Богородица живоначален Извор, от Който блика разорение на смъртта и живот за тия, които пеят: „Ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове!”.

Цялото множество на богословите съпровождаше Божия Кивот на Сион, зовейки с такива слова: „Къде отиваш сега, Скинио на Живия Бог? Не преставай да се грижиш за тия, които с вяра пеят: „Ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове!”.

Отивайки си, Всенепорочната вдигна ръцете, с които бе прегръщала въплътения Бог и като Майка с дръзновение каза на Този, Когото роди: „Тези, които Ми повери, во веки запази, защото те Ти пеят: „Ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове!”.

Ирмос: Благочестивите отроци в пещта бяха спасени от Отрока на Богородица; тогава Той бе предизобразен, а сега в действителен вид събира цялата вселена, за да пее: „Господа възпявайте, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.

Безплътните чинове днес, заедно с апостолите светло тържествено изпращат богоносното тяло на Божията Майка в небесните селения; подобно на тях и ние в един глас Я величаем непрестанно.

Песни Ти принасяме, Пречиста, и възхваляваме Твоето успение, с което ни очисти от грехове и страсти; покори враговете на нашия владетел, за да Те величаем непрестанно.

Имайки само Тебе за покров и застъпница, Пречиста, падаме пред Теб пленени от грехове и просим прошка за безбройните злини, като почитаме днес Твоето успение, чрез което се избавихме от всякакви беди.

Песен 9

Припев: Всички родове Те облажаваме, единствена Богородице.

Ирмос: В Тебе, Дево чиста, се превъзмогват пределите на естеството, защото раждането остава девствено и смъртта се сгодява за живота; Дева след раждането и жива след смъртта, Богородице, Ти винаги спасяваш Твоето наследие.

Изумяваха се ангелските сили, съзерцавайки на Сион своя Владика, приемащ в ръцете Си женската душа; защото Той, както подобаваше на Син зовеше Тази, която пречисто Го роди: „Ела, Пречиста, и бъди прославена с Твоя Син и Бог!”.

Апостолският лик приготви за погребение Твоето приело Бога тяло и гледайки към него в страх, със силен глас зовеше: „Възхождайки в небесните чертози при Твоя Син, винаги спасявай, Богородице, Твоето наследие!”

Припев: Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.

Ирмос: Нека всички родени на земята радостно се веселят, просвещавани от Духа, нека тържествува естеството на безплътните умове, почитайки свещеното преселване на Богомайката и да зове: „Радвай се, всеблажена Богородице, чиста Приснодево!”.

Бог Те показа на законодателя в Синай като къпина, Дево, а Ти безсеменно Го понесе неизгарящо в утробата си, затова Те величаем.

Озари ни със светлината на Твоето лице, Пречиста, защото почитаме Твоето свято преселване, с което Ти премина от смъртта към Живота, безсеменно от Тебе процъфтял.

Избави ни, Пречиста, с молитвите си! Ти роди безсеменно Вечния Живот и към Него преминаваш и оставяйки света преселваш се във вечните селения, с които сподоби и нас, които Тебе величаем.

Марийо, пречиста Владичице, избави ни с молитвите си от всякакви беди; днес почитаме Твоето пречисто успение, Дево, и подобаващо Те величаем.

Светилен, глас 3

Апостоли, събрани тук от краищата на земята, погребете тялото Ми в Гетсимания и Ти, Сине и Боже Мой, приеми духа Ми! (3)

Хвалитни стихири на 4, глас 4.

Небесата се радват на Твоето славно успение, възрадваха се и ангелските войнства, а цялата земя се весели, пеейки Ти надгробна песен, Майко на Владетеля на всичко, не познала брак Всесвята Дево, избавила рода човешки от прародителското осъждане! (2)

От земните предели се събраха по Божествена заповед избраните от апостолите на Твоето погребение и съзерцавайки Те как се въздигаш от земята към небето с Гаврииловите слова радостно викаха към Тебе: „Радвай се, Ти, Която носиш Бога на всичко! Радвай се, Единствена съединила земното с небесното чрез раждането на Христа!”.

Родила Живота, Ти премина към безсмъртния живот в Твоето свещено успение, когато Те съпровождаха копиеносни ангели, началства и сили, апостолите, пророците и цялото творение, а Твоят Син с нетленни ръце приемаше непорочната Ти душа, Дево – Майко, Божия Невесто.

Слава, и ныне, глас 6: На Твоето безсмъртно успение, Богородице, Майко на Живота, облаци пренесоха по въздуха апостолите и макар пръснати по света, те заедно се събраха пред пречистото Ти тяло и като го погребаха благоговейно, с Гаврииловия възглас Те възпяха: „Радвай се, Благодатна Дево, Майко непознала брак, Господ е с Тебе!”. Заедно с тях моли Твоя Син и наш Бог за спасението на нашите души.

Велико славословие.