Неделя втора след Пасха - Антипасха

Томина неделя, в която празнуваме уверяването на светия славен апостол Тома в славното Христово Възкресение

О, прекрасно Томино неверие! 

Вечерня на празника

Стихири на Господи воззвах, глас 1:

През заключените двери при събралите се ученици Ти внезапно влезе, всесилни Иисусе, Боже наш, и като застана посред тях ги дари с мир и ги изпълни със Светия Дух; и им заповяда да не напускат Йерусалим, докато не се облекат със сила отгоре. Затова и Ти зовем: „Просвещение, и възкресение, и мир наш, слава Тебе!"

Осем дни след Твоето възкресение, Господи, Ти Се яви на Своите ученици в мястото, където се бяха събрали и им рече: „Мир вам!” и на невярващия ученик показа ръцете Си и пречистото ребро. А той, като повярва, викаше към тебе: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.

Тома, наричан Близнак, не беше с тях, когато Ти, Христе, влезе при заключени врати, затова и не вярваше на казаното му, когато от неверието го утвърждаваха във вярата. Но Ти не отказа, Благий, да му покажеш пречистото Си ребро и раните по ръцете и нозете Ти; а той, като ги докосна и видя, изповяда Те като Бог, но не безплътен и като Човек, но не обикновен и викна: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.

В осмия ден Спасителят застана пред съмняващите се ученици, там където се бяха събрали и дарявайки им мир, викна към Тома: „Ела, апостоле, и докосни ръцете, в които се забиха гвоздеите!”. О, прекрасно Томино неверие! То приведе сърцата на верните към пълнотата на познанието, а апостолът със страх извика: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.

Глас 2: След Твоето възкресение, Господи, когато Твоите ученици бяха събрани зад заключените двери, Ти застана посред тях и им даде Своя мир. Повярва и Тома, след като видя Твоите ръце и ребра и Те изповяда за Господ и Бог, Който спасява надяващите се на Тебе, Човеколюбче.

При заключени врати Иисус застана пред учениците и ги дари с безстрашие и мир, а после каза на Тома: „Защо не Ми вярваш, че възкръснах от мъртвите? Дай си тук ръката, вложи я в ребрата ми и виж! Прочее, заради твоето неверие всички ще познаят Моите страдания и Възкресение и заедно с теб ще призоват: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.

Слава и ныне, глас 6: Когато дверите бяха заключени, Ти дойде при учениците, Христе. Тогава Тома промислително не беше с тях, защото казваше: „Няма да повярвам, ако не видя и аз Владиката, ако не видя реброто, от което изтекоха кръвта и водата на кръщението, ако не видя раната, от която се изцели дълбоката рана на човека; ако не видя, че Той не е подобен на дух, но има плът и кости!”. Господи, Ти Който победи смъртта и увери Тома, слава Тебе!

Стихири на литията, глас 4:

Господи, в неустоимото сияние на Твоето Божество Ти дойде, когато дверите бяха заключени и заставайки сред Своите ученици разкри ребрата Си и показа белезите от раните на ръцете и нозете Си; така утеши скръбта и унинието им и ясно възгласи: „О, приятели, виждате Ме в плътта, която възприех, затова не Се явявам само като дух!”. А на съмняващия се ученик Ти заповяда с трепет да Те докосне, казвайки му: „Изпитай всичко и ела, не се съмнявай!”. А той, като усети с ръка двете Твои естества, викна със страх, воден от вярата: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.

Глас 8: „Докосни, Тома, ребрата ми с ръка – казва Христос – и ела да усетиш следите от гвоздеите! С вяра изследвай и бъди Ми верен и не бъди невярващ!”. А Тома, когато се докосна с пръст до Владиката, извика силно: „Ти Си мой Бог и Господ! Добросърдечний, слава Тебе!”.

Слава, и ныне, глас 8: През заключени врати при събралите се ученици Се яви Спасителят, застана посред тях и каза на Тома: „Ела и докосни и виж белезите от гвоздеите; протегни ръката си и докосни реброто Ми и не бъди невярващ, но с вяра проповядвай за Моето възкресение от мъртвите!”.

Стиховни стихири, глас 4:

О, преславно чудо! Неверието роди твърда вяра. Защото Тома рече: „Ако не видя, няма да повярвам!”. Но докосвайки ребрата, той богословства за Самия въплътил Се Божи Син; позна Го като пострадал по плът, но Го проповядва като възкръснал Бог и викна със силен глас: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.

О, преславно чудо! Сеното, допряло се до Огъня, се съхрани, защото Тома, влагайки ръката си в огнените ребра на Иисус Христос, Бога, не изгоря от това докосване, но недоверието на своята душа претвори в благоверие и от дълбината на сърцето си горещо викна: „Ти Си мой Владика и Бог мой, Който възкръсна от мъртвите, слава Тебе!”.

О, преславно чудо! Йоан склони глава на гърдите на Словото, а Тома се удостои да се докосне до ребрата Му. И така единият извлече хвърлящата в трепет дълбина на богословието, а другият се удостои да ни въведе в тайната на домостроителството, защото той представи ясно доказателство за възкресението Му, зовейки: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.

Слава, и ныне, глас 5: Велико и несравнимо е множеството на Твоите щедрости, Човеколюбче! Защото Ти претърпя ударите на иудеите, докосването на апостола и щателния разпит на тия, които Те отричаха. Как Се въплъти? Как бе разпнат, о Безгрешни? Но вразуми ни, та като Тома да Ти зовем: „Господ мой и Бог мой, слава Тебе!”.

Тропар, глас 7:

Макар да беше запечатан гробът, Ти - Животът от гроба възсия, Христе Боже, и при заключени врати застана пред учениците, о Възкресение на всички, обновявайки чрез тях правия Дух в нас по великата Си милост. (3)

Утреня на празника - тук

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!

Pascha 2011 from Bishop John on Vimeo.

Велика Събота

Вечерня с изнасяне на св. Плащаница 

(в петък през деня)

На Господи воззвaхъ, стихири на 6, самогласни.

Глас 1: Цялото творение се измени от страх, виждайки Теб, Христе, висящ на Кръста, слънцето помръкна и се разклатиха земните основи, всичко на Твореца състрадаваше. Господи, Който доброволно всичко претърпя заради нас, слава Тебе! (2)

Глас 2: Защо злочестивият и беззаконен род замисля суетни неща? За какво осъди на смърт Живота на всичко? Велико е чудото, защото Творецът на света Се предава в ръцете на беззаконници и Човеколюбецът Се издига на Дървото, за да освободи окованите в ада, които зоват: „Дълготърпеливи Господи, слава Тебе!”.

Гледайки Те днес на Кръста да висиш, Слове, непорочната Дева ридаеше от дъното на майчината си утроба, горчиво страдаше в сърцето си и стенеше мъчително от дълбината на душата си в съкрушение. Затова, удряйки се в гърди жално викаше: „Горко Ми, божествено Чедо! Горко Ми, Светлина на света! Защо Се скри от Моите очи, Агънче Божи?”. Затова и безплътните войнства, обхванати от трепет, възгласиха: „Непостижими Господи, слава Тебе!”.

Виждайки Теб - Бога и Създателя на всичко да висиш на Дървото, Христе, Тази, Която Те роди безсеменно, горко плачеше: „Сине Мой, къде се скри красотата на Твоето лице? Не мога да търпя да Те гледам неправедно разпъван; но побързай, възкресни, за да мога и Аз да видя Твоето възкресение от мъртвите в третия ден!”.

Глас 6: Днес Владиката на творението застава пред Пилат и на Кръст се предава Творецът на всичко, като агнец, воден по Своя воля; с гвоздеи Се приковава и в ребрата Се пробожда и с гъба Се напоява Този, Който изля като дъжд манната; по лицето удрят Изкупителя на света и от собствените Му раби Се поругава Създателят на всичко. О, какво човеколюбие прояви Владиката! За разпъващите Го Той молеше Своя Отец, казвайки: „Прости им този грях, защото не знаят беззаконниците, че вършат неправда!”.

Слава, глас 6: О, как престъпното сборище осъди на смърт Царя на цялото творение без да се засрами от благодеянията, за които Той Самият им напомни, за да ги предпази, казвайки им: „Народе мой, какво ви сторих? Не изпълних ли с чудеса Иудея? Не възкресих ли само с дума мъртъвците ви? Не изцелих ли всяка немощ и болка? Как ми се отплащате? Защо не помните благодеянията, отвръщайки Ми за изцеленията с рани и за живота – с умъртвяване? Провесвате на Дървото своя Благодетел като злодей, Законодателя – като престъпник, Царя на всичко - като осъден!”. Дълготърпеливи Господи, слава Тебе!

И ныне, глас 6: Страшно и преславно тайнство днес се извършва пред очите ни: задържан е Неосезаемият, Освободилият Адам от проклятието е свързан; Изпитващият сърца и утроби е разпитван неправедно; в тъмница е затворен Този, Който затвори бездната; стои пред Пилат Този, пред Когото с трепет предстоят силите небесни; творението с ръката си удря своя Създател; на Дърво е осъден Съдията на живите и мъртвите; на гроб е предаден Разрушителят на ада. Ти, Който всичко търпиш милосърдно и всички спаси от проклятието, незлобив Господи, слава Тебе!

Вход с Евангелие. Свете тихий:

Прокимен, глас 4: Разделиха помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлиха жребие. Стих: Боже мой, Боже мой! Чуй ме, защо си ме оставил?

Паримия от книга Изход.

Прокимен, глас 4: Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят, и обори борещите се с мене. Стих: Вземи щит и броня и дигни се мен на помощ.

И другите две паримии от книга Иов и пророчеството на Исая

Прокимен, глас 6: Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна. Стих: Господи, Боже на моето спасение, денем и нощем викам пред Тебе.

Апостол до Коринтяни, зач. 125 (1:18-2:2)

Алилуя, глас 1: Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата ми. Стих: Позорът съкруши сърцето ми, и аз изнемощях, очаквах състрадание, но го няма; утешители, ала не намирам. Стих: Да им се помрачат очите, та да не виждат.

Евангелие от Матея, зач. 110 (съставно: Мат. 27:1-38, Лк. 23:39-43, Мат. 27:39-54, Ин. 19:31-37, Мат. 27:55-61)

Сугуба ектения. Сподоби Господи… Просителна ектения

При пеенето на стиховните, свещенослужителите изнасят светата Плащаница от олтара и я полагат в средата на храма. Стиховни стихири, подобни:

Глас 2: Когато от Дървото Ариматеецът сне мъртъв Теб - Живота на всички, той със смирна и плащаница Те обви, Христе, и с любов сърдечна искаше да целува нетленното Ти тяло, но сдържайки се поради страх, радостно викаше към Тебе: „Слава на Твоето снизхождение, Човеколюбче!”.

Стихъ: Господ воцарися, в лепоту облечeся.

Когато Ти, Изкупителю, в нов гроб за всички Се положи, самодоволният и надменен ад Те видя и се ужаси, строшиха се ключалките, разбиха се вратите, гробовете се отвориха, мъртвите възкръснаха. Тогава Адам с благодарност радостно викаше към Тебе: „Слава на Твоето снисхождение, Човеколюбче!”.

Стихъ: Ибо утверди вселeнную, яже не подвижится.

Когато в гроба доброволно по плът Ти бе затворен, о Христе, оставайки по божествената Си природа вездесъщ и безпределен, Ти Си заключил дълбините на смъртта и Си опустошил чертозите на ада; тогава Си удостоил тази Събота с Твоето сияние, божествено благословение и слава.

Стихъ: Дому твоему подобaетъ светиня Господи, въ долготу дний.

Когато Силите небесни Те съзерцаваха, Христе, как лъжливо Си обвиняван от беззаконници като измамник и гледаха гробния камък, запечатан от ръцете, които Те прободоха, те се удивляваха на Твоето неизказано дълготърпение; но радвайки се за нашето спасение, викаха към Тебе: „Слава на Твоето снизхождение, Човеколюбче!”.

Слава и ныне, глас 5: Теб – Обличащия Се в светлината като с дреха, Йосиф заедно с Никодим сне от Кръстното Дърво и виждайки Те мъртъв, гол и непогребан, започна да плаче в дълбоко състрадание и с ридания говореше: „Горко ми, пресладки Иисусе! Слънцето Те гледаше висящ на Кръста и се обви в мрак, земята се тресеше в страх и завесата на храма се раздра. Но ето, аз сега виждам Теб, Който заради мен доброволно смърт прие. Как ще Те погреба, Боже мой, или с каква плащаница да Те обвия? С какви ръце ще се докосна до нетленното Ти тяло? Или с какви песни ще запея за Твоята кончина, Милосърдни? Величая Твоите страдания, възпявам и Твоето погребение с Възкресението, зовейки: „Господи, слава Тебе!”.

Тропари, глас 2:

Благообразният Йосиф от Кръста сне пречистото Ти тяло, с плащаница чиста го обви и с благоухания в нов гроб го положи.

На жените мироносици при гроба яви се ангел, говорейки: „Мирото подобава за мъртвите, а Христос на тлението е неподвластен!”.

Утреня на Велика Събота

Възкресяване на праведния Лазар

В петък, на вечернята с Литургия на предварително осветените Дарове, на Господи воззвах, стихири на 10. Самогласна стихира на деня, глас 8:

След като завършихме душеполезната Четиридесетница, * умоляваме Те Човеколюбче, * дай ни да видим и светата седмица на Твоите страдания, * за да можем да прославим в нея Твоите велики дела * и неизказания Ти промисъл за нас, * които единомислено пеем: * „Господи, слава на Тебе”. (2)

Стихира на светите мъченици, глас 8:

О, Господни мъченици, молим ви да се молите за нас на нашия Бог и да изпросите от Него изобилни милости за нашите души и очистване на многото ни прегрешения.

Стихири на праведния Лазар, самогласни, творение на император Лъв Мъдри, глас 6:

Господи, Който доброволно пожела да бъдеш положен в гроб, Ти поиска да видиш гроба на Лазар и запита: Къде сте го положили? И като научи това, което не Ти беше неизвестно, извика към Твоя възлюбен приятел: Лазаре, излез вън! И бездиханният послуша Тебе, Даряващия го с дихание и Спасителя на нашите души. (2)

Господи, Ти дойде на гроба на четиридневния Лазар и проливайки сълзи за него, въздигна четиридневния мъртвец, о животворен житен Клас, и така смъртта бе вързана от Твоя глас, а гробните повивки се развързаха от Твоите ръце. Тогава множеството Твои ученици се изпълни с радост и в един глас викна: благословен Си, Спасителю, помилвай ни. (2)

Господи, Твоят глас разруши царството на ада и властната Ти дума въздигна от гроба онзи, който беше мъртъв вече четири дни, и така Лазар стана първи плод на спасителното преобразяване на света. Всичко за Тебе е възможно, Владико и Царю на всички, дай на Твоите раби опрощение и велика милост.

Господи, искайки да увериш Своите ученици във възкресението Ти от мъртвите, дойде на Лазаревия гроб и като го повика по име, адът бе пленен и отпусна четиридневния мъртвец, който викаше към Тебе: благословени Господи, слава на Тебе.

Господи, като взе Своите ученици, Ти дойде във Витания, за да въздигнеш Лазаря: и просълзи се за него по закона на човешкото Си естество, но като Бог въздигна четиридневния мъртвец, а той към Тебе викна, Спасе: благословени Господи, слава на Тебе.

Слава, глас 8: Застанал пред гроба на Лазар, Спасителю наш, * Ти извика мъртвия и го вдигна като от сън. * Той отърси се от тлението чрез нетленното Ти разпореждане * и по думата Ти излезе вън, обвит в погребалните повивки. * Всичко за Тебе е възможно, всичко на Тебе служи,  Човеколюбче, * всичко Ти се подчинява, * Спасителю наш, слава на Тебе.

И ныне, глас 8: Като завършихме душеполезната Четиридесетница, нека викнем: * Радвай се, граде Витания, отечество Лазарево. * Радвайте се, Марто и Марийо, негови сестри. * Утре Христос ще дойде, за да оживи мъртвия ви брат чрез Своето слово. * Чувайки гласа Му, горчивият и ненаситен ад * ще се разтрепери в страх и ще застене с висок глас * и ще отпусне Лазар, увит в погребалните повивки. * Удивени от чудото, еврейските множества * ще дойдат да посрещнат Христа  с палмови листа и клонки; * и въпреки че бащите им ще Го гледат с презрение, * децата ще Му запеят похвала: * „Благословен е Идещият в Името Господне, Царят Израилев”.

Вход. Свете тихий:

Прокимен, псалом 123, глас 6: Нашата помощ е в Името на Господа, Който сътвори небето и земята. Стих: Ако Господ не беше в нас, нека каже сега Израил.

Паримия от книга Битие 49:33, 50:1–26

Прокимен, псалом 124, глас 4: Надяващите се на Господа са като планина Сион, навеки не ще се поклатят. Стих: Защото няма да остави Господ жезъла на грешниците върху жребия на праведните.

Паримия от Притчи Соломонови 31:8–32

И нататък по реда на светата Литургия на предварително осветените Дарове

На Утренята, тропар на празника, глас 1: 

Уверявайки ни в общото възкресение на мъртвите, преди Твоите страдания Ти въздигна от мъртвите Лазар, Христе Боже. Затова и ние като деца, носещи знаците на победата, на Теб – Победителя на смъртта, пеем: „Осанна във висините, благословен идещия в името Господне!”. (3)

Седални, глас 1:

Смилявайки се над Мартините и Мариините сълзи, Ти заповяда да отместят гробния камък, Христе Боже, и като повика мъртвия го възкреси, Подателю на живота, уверявайки ни във възкресението. Слава на силата Ти, Спасе, слава на Твоята власт, слава на Тебе, Който чрез словото Си всичко сътвори. Слава, и ныне: същият.

Глас 5: Ти, Който си Източник на премъдростта и предзнанието, отивайки във Витания, попита ония, които бяха с Марта: „Къде положихте приятеля ми Лазар?”. И  просълзявайки се за лежащия от четири дни във гроба, Добросърдечни, Ти го възкреси чрез Своя глас, Човеколюбче, понеже Си Животодател и Господ. Слава, и ныне: същият.

Канони от Теофан Изповедник и Козма Маюмски, а след 6-та песен - четверопеснец от Козма Маюмски и Йоан Дамаскин, глас 8 

Песен 1

Ирмос: Да възпеем Господа, Който преведе своя народ през Червено море, защото Той единствен славно Се прослави.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

С божествено повеление Ти възкреси, като Създател и Съкровище на живота умрелия Лазар, Човеколюбче.

Чрез словото Си Ти въздигна четиридневния Лазар, Безсмъртни, разрушавайки мрачния образ на адското царство.

Като възкреси от мъртвите четиридневния Лазар, Владико, Ти на всички разкри познанието на свръхбожественото Божество.

Днес Витания предвъзвестява Възкресението на Жизнеподателя Христа, ликувайки за възкресението на Лазар.

Ирмос: Като мина през морето като по суша и избягна египетското зло, израилтянинът викаше: „Да възпеем нашия Избавител и Бог!”.

Ти, Който сътвори от нищо всяка твар и знаеш дълбините на сърцата, сега като Владика предсказваш на Твоите ученици Лазаровото успение.

Като прие от Девата човешко естество, Ти като Човек попита къде е погребан Лазар, бидейки всезнаещ като Бог.

Слава: Ти наистина възкреси от гроба вече злосмрадния четиридневен мъртвец, вдигайки го сякаш от сън, уверявайки ни, Слове, в Твоето Възкресение.

И ныне: Ангелските чинове и човеците, безневестна Майко, те хвалят непрестанно, защото в обятията носиш техния Създател като Младенец.

Песен 3

Ирмос: Ти си утвърждение на прибягващите към Тебе, Господи, Ти Си светлина за омрачените, и Теб възпява моя дух.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Показвайки двете Твои действия, Ти разкри и двете естества, Спасителю, защото Ти Си Бог и Човек.

Бидейки бездънен Разум, Ти питаш: „Къде положихте мъртвия?” – желаейки да го възкресиш, като Подател на живота.

Ти Си Бог неизобразим и всичко изпълваш, но се яви като изобразим, ставайки Човек.

Ти вдигна Лазар с Твоето божествено слово, Христе; моля Те, вдигни и мене умъртвения от множество прегрешения.

Ирмос: Творче на небесния свод, Господи и Създателю на Църквата, Ти, Който Си край на желанията, опора на верните, утвърди ме в Твоята любов, единствен Човеколюбче.

Заставайки пред гроба във Витания, Чудотворче Господи, Ти се просълзи над Лазар, според както е привично на човешката природа, Иисусе Боже мой, уверявайки всички, че Си възприел истинска плът.

Плачá на Марта и Мария Ти веднага утеши, Спасителю, проявявайки Своето всемогъщество; Ти Сам рече, че Си Възкресението и Животът, Истина и Господ на всичко.

Слава: Ти изведе от тъмния ад обвития в плащаница любим Лазар, Господи, и чрез Твоето всемощно слово разби дверите на царството на смъртта.

И ныне: Ти Се всели в Девата по плът, Господи, и стана видим за всички Човек; нея пък показа като истинска Богородица, помощница на верните, единствен Човеколюбче.

Седален, глас 4: 

С горчиви сълзи, плачейки за своя брат, Лазаровите сестри заедно застанаха пред Христа и рекоха: „Господи, Лазар умря!”. А Той, знаейки това като Бог, като Човек запита: „Къде го положихте?”. И пристъпвайки към гроба, повика четиридневния Лазар. Той веднага стана и се поклони на Възкресилия го.

Слава и ныне, глас 8: Като Творец, имайки предзнание за всичко, Ти предрече на Твоите ученици още преди Витания: „Днес умря нашият приятел Лазар.” И макар да знаеше, попита: „Къде го положихте?”. Просълзен като Човек се помоли на Отца и викна, за да възкресиш от ада четиридневния Лазар, когото обичаше; затова и Ти зовем: „Приеми, Христе Боже, тия, които дръзват да Ти принасят хваление и сподоби всички с Твоята слава!”.

Песен 4

Ирмос: Чух, Господи, тайната на Твоя промисъл, разбрах Твоите дела и прославих Твоето Божество.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Като се помоли, Ти възкреси четиридневния мъртвец, Всесилни, изпълнявайки неизречения промисъл.

На Отца съ-вечното Слово и Бог сега като Човек се моли, макар да е Този, Който приема молитвите на всички.

Твоят глас разруши цялата сила на смъртта, Спасе, и основите на ада се разклатиха от Твоята Божествена сила.

Пресвета Богородице, спаси нас.

Да възпеем Девата, останала девица и след рождеството на Христа Бога, Който избави света от измамата.

Ирмос: Ти си моя крепост, Господи, Ти си моя сила, Ти си мой Бог и моя радост; без да Се отделяш от недрата на Отца, Ти посети нашата нищета, затова заедно с пророк Авакум зова: „Слава на Твоята сила, Човеколюбче!”.

Христе Творче, Ти като пастир избави четиридневния мъртвец от свирепия и ненаситен духовен звяр; така Ти прояви като всесилен Господ всемирната слава на Твоето възкресение.

Като видяха Теб – Живота тия, които бяха с Марта рекоха: „Ако Ти беше тук, Господи – просвещение за всички и Живот, Лазар нямаше да умре.” Ти Си за мъртвите живот, Човеколюбче, защото обръщаш на радост техния плач.

Слава: Бездните боят се от Твоето присъствие, Господи, всички води Ти служат; от Теб треперят адските врати, Христе, и от Твоята сила те се разрушават, всесилни Спасе Човеколюбче, Който възкреси Лазар с Твоя глас.

И ныне: Ти си похвала на верните, Невесто невкусила брак, ти си застъпница и прибежище на християните, стена и пристанище: към твоя Син ти принасяш молби и спасяваш от беди тия, които с вяра и любов те знаят като чиста Богородица.

Песен 5

Ирмос: Защо ме отхвърли от Твоето лице, о незалязваща Светлина, и покри ме, окаяния, чуждата тъма? Но, моля Те, обърни ме и отправи стъпките ми към изпълнение на Твоите заповеди.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Като застана пред Лазаровия гроб, Ти извика и дари живот на Лазаря, понеже Ти Си безсмъртен Живот за всички човеци и като Бог предизобразяваш явно бъдещото възкресение.

С овързани нозе вървеше Лазар, явявайки чудото на чудесата, което стори Христос; на Неговото слово, като на Бог и Владика, се покорява цялото творение.

Христе, Който въздигна изтляващия четиридневен мъртвец Лазар, вдигни и мене – умъртвения сега поради моите грехове и положения в ров – в тъмнината на смъртната сянка, и като добросърдечен ме избави и спаси.

Ирмос: същия

В молитва Ти въздаде слава и благодарение на Отца и утвърждавайки във вярата наобиколилия Те народ, Дълготърпеливи Господи, Ти с повеление въздигна Лазар.

О, каква е божествената сила на Твоята власт, Спасителю! С богоизречени слова Ти съкруши всепоглъщащите двери на смъртта; но избави ме от моите страсти, както избави преди Твоя приятел четиридневния Лазар.

Слава: По молитвите на Лазар, Марта и Мария, сподоби и нас да видим Твоя Кръст и Твоите страдания, Господи, и светоносната царица на дните – Твоето Възкресение, Човеколюбче.

И ныне: Имайки майчино дръзновение пред твоя Син, Пречиста, не презирай молитвите на нас - твоите раби, Владичице, които ти принасяме благопритна жертва.

Песен 6

Ирмос: Иона сам в кита си поставил, Господи, а мене свързания от вражеските мрежи, както него от смъртта, спаси.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Любовта Те отведе във Витания при Лазар, Господи, и него - вече зловонен Ти възкреси като Бог, и от адските окови го спаси.

Марта бе отчаяна, виждайки Лазар от четири дни в гроба, но като Бог Христос възкреси изтляващия и чрез слово го върна към живота.

Ирмос: Очисти ме, Спасе, защото много са беззаконията ми и ме изведи от греховната дълбина; към Тебе викнах, чуй ме, Боже на моето спасение.

Ти Си Бог истинен; знаейки за Лазаровото успение и превъзвестявайки го на Твоите ученици, Ти уверяваш всички в безпределната сила на Своето Божество.

По плът си описуем, о Неописуеми; Ти дойде във Витания и като Човек, Владико, плачеш над Лазар, но като Бог възкресяваш четиридневния мъртвец.

Кондак, глас 2: 

Христос, Който е за всички радост, истина, светлина, живот и възкресение на света, Се яви на човеците и бидейки образ на Възкресението, на всички дарява божествено опрощение.

Икос: Създателят предсказа всичко на учениците, показвайки им, че е всезнаещ Творец на всичко, като рече: „Братя и познати, нашият приятел умря; да отидем и да видим странното погребение и Марийното ридание, и да видим Лазаревия гроб; там желая да сторя чудо, начевайки делото, което ще завърша на Кръста, дарявайки на всички божествено опрощение!”.

Синаксар - тук

Песен 7

Ирмос: Еврейските отроци в пещта дръзновено угасиха пламъка и превърнаха в роса огъня, викайки: „Благословен Си, Господи Боже, во веки!”.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Като Човек Ти се просълзи, Щедри, но като Бог възкреси мъртвеца от гроба; и освободен от ада, Лазар викаше: „Благословен Си, Господи Боже, во веки!”.

Излезе Лазар, завързан в повивки и избегнал бездната на ада и тъмнината чрез словото на Господа, зовеше: „Благословен Си, Господи Боже, во веки!”.

Ирмос: Дошлите някога от Иудея във Вавилон отроци с вярата в Светата Троица победиха пламъка на пещта, пеейки: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Просълзявайки се за приятеля Си, Ти утеши и Мартините сълзи, Щедри Господи, и с доброволните страдания изтри от лицата на Твоите люде всяка сълза; благословен Си, Боже на нашите отци.

О, Съкровище на живота, Ти въздигна мъртвия като от сън и със слово разкъса адската утроба, възкресявайки всички, които пеят: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Зловонният мъртвец, увит в повивки, Владико, Ти въздигна, възкреси и мене свързания с много прегрешения, за да пея: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Песен 8

Ирмос: Когато зазвучаха музикални инструменти безбройно множество се поклони на образа на царя във Вавилон, но тримата отроци не се подчиниха, но възпяваха Господа и Го славословеха во веки.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Като Пастир си потърсил агнето и Си го измъкнал от пагубния звяр – духовния вълк; и макар да бе разложен Лазар, ти го обнови, а той Ти пее: „Пейте и превъзнасяйте Господа во веки!”.

Като Човек Ти търсеше гроба на Лазар, а като Творец възкреси умрелия, чрез Твоята божествена заповед, от която адът се ужаси; затова Ти пеем: „Пейте и превъзнасяйте Господа во веки!”.

Ирмос: Небесният Цар, Когото възпяват ангелските войнства, хвалете и превъзнасяйте във всички векове.

Питаш като Човек, а възкресяваш като Бог чрез слово четиридневния мъртвец; затова Те възпяваме и превъзнасяме във всички векове.

С благодарност Мария Ти принася миро, Владико, както е необходимо преди погребение, възпявайки Те във всички векове.

Като Човек Ти призоваваш Отца, а като Бог въздигаш Лазар; затова Те възпяваме, Христе, и превъзнасяме във всички векове.

Песен 9

Ирмос: Да почетем преславно чистата Богородица, която неопалимо прие в утробата си Божествения огън.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Хората, виждайки ходещия четиридневен мъртвец, се удивиха на чудото и викаха към Избавителя: „Боже, с песни Те възвеличаваме!”.

Предизобразявайки Твоето славно възкресение, Ти въздигна от ада четиридневния мъртвец Лазар, който с песни Те възпява.

Ирмос: Ние, спасените чрез тебе, Дево чиста, признаваме те, че си наистина Богородица, като те величаем с безплътните ликове.

Почитайки Своя Отец и показвайки, че не Си богопротивен, Ти Христе, самовластно възкреси четиридневния.

Като въздигна от гроба четиридневния Лазар, Христе, Ти го направи най-истински свидетел на Твоето тридневно Възкресение.

Като вървеше, плачеше и говореше, Спасителю, Ти показа Своето човешко действие; а Божественото прояви, възкресявайки Лазаря.

Ти неизказано извърши моето спасение, Владико Спасе мой, чрез двете Твои естества и по Твоето самовластно произволение.

Светилни, глас 3:

Чрез Твоето слово, Слове Божи, сега Лазар е върнат към живота и хората с палмови клонки Те почитат, Всемогъщи Господи, защото в края Ти ще погубиш ада чрез Своята смърт.

Слава и ныне: Чрез Лазар Христос вече те разрушава, смърте! И къде е победата ти, аде? Плачът от Витания остава за теб, а ние нека с победни клонки Господа да почетем!

Хвалитни стихири, глас 1:

За човеците Ти Си възкресение и живот, Христе! Ти застана пред гроба на Лазар, Дълготърпеливи, и ни увери, че две са Твоите природи - Бог и Човек, роден от пречистата Дева. Като човек попита: „Къде е погребан?”, а като Бог го възкреси с живоносна заповед на четвъртия ден.

Възкресявайки четиридневния Лазар от ада, Христе, Ти разтърси властта на смъртта преди Твоята смърт и чрез един любим човек предвъзвести освобождението на всички човеци от тлението. Затова като се покланяме на Твоята всесилна власт, зовем: „Благословен Си, Спасителю, помилуй ни!”.

Марта и Мария рекоха на Господа: „Ако Ти беше тук, Господи, Лазар нямаше да умре!”, а Христос – Възкресението на мъртвите, възкреси четиридневния мъртвец; елате, всички верни, да се поклоним на Идващия в слава да спаси нашите души!

Ти разкриваше божествения Си образ на учениците, докато прикриваше Своето величие в тълпата поради смирение; и пак на апостолите, като предзнаещ Бог, предрече смъртта на Лазар. Но в присъствието на много хора във Витания, Ти като човек попита сякаш не знаеше къде е гробът на Твоя приятел и възкресявайки четиридневния мъртвец, яви Своята Божествена власт; всесилни Господи, слава Тебе!

Глас 4: Възкресявайки Своя приятел, който от четири дни бе в гроба, Ти утеши риданието на Марта и Мария, Христе, и на всички показа, че вършиш всичко с божествена сила и свободно произволение. На Теб херувимите непрестанно пеят: „Осанна във висините! Благословен Си, Боже на всичко, слава Тебе!”

Марта рече на Мария: „Учителят е дошъл и те вика.”. А тя отиде бързо, където беше Господ и като Го видя, падна в пречистите Му нозе и като ги целуваше, говореше: „Господи, ако Ти беше тук брат ни нямаше да умре!”.

Глас 8: Ти възкреси мъртвия Лазар от Витания в четвъртия ден; щом застана пред гроба, гласът Ти оживотвори мъртвеца и като въздъхна силно, адът го отпусна в страх. О, какво велико чудо! Многомилостиви Господи, слава Тебе!

Ти изпълни на дело словата: „Аз Съм Възкресението!”, които каза на Марта, Господи, възкресявайки Лазаря; затова се моля и мен – умъртвения от страстите състрадателно да възкресиш!

Слава, глас 2: Велико и преславно чудо стана днес – Христос повика четиридневния мъртвец от гроба и възкреси приятеля! Нека да Го славословим като Бог, Комуто подобава най-голяма похвала, та по молитвите на праведния Лазар да спаси душите ни.

И ныне: Преблагословена си, Богородице, Дево...

 

Пета неделя на Великия Пост - на св. Мария Египетска

В името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин.

Днес, в неделята на св. Мария Египетска, отбелязваме петата неделя от началото на Великия Пост. Остават само две седмици до Пасха. За някои, постът приключи много бързо, но за вас, които продължавате пътуването, ние се молим Бог да ви укрепи да довършите краткото време, което остава по начин, приятен за Този, Който ни призова към живот в молитва и пост. Наградата за нашия труд е близо.

В тази последна неделя от Великия Пост, св. Мария Египетска ни се представя като свръхчовешки пример за това, какво представлява истинската православна духовност. Тя не е била епископ, нито свещеник. Тя никога не е чела служби в църквата, никога не се е учила да пее. Никого не е напътствала духовно през живота си. Никой не е намерил вдъхновение от нейния пример; тъкмо напротив. Тя е била скрита от света. Ако не беше достохвалният добродетелен преп. Зосима, може би никой нямаше да знае, че дори е живяла.

Св. Мария паднала в бездната на покварата. Заживяла блуден живот (ако това може да се нарече изобщо живот), още когато била девойка. По всичко личало, че нямало надежда тя да се отвърне от такъв живот. Седемнадесет години прекарала тя в това злочестие. Дори капка от спасителната Божия благодат не достигала до сърцето й през това време. И на ум не й минавало да се покае дори за едно от своите дела, да не говорим за целия си живот.   Тя тръгнала за Йерусалим не поради благочестие, а водена от своята развратност.   Дори до самото й отиване до храма на Възкресението, никаква покайна мисъл не обземала ума й. Виждайки, че всички хора вървят в тази посока, тя ги последвала. Опитала се да влезе в църквата, като всички останали. Направила няколко опита да влезе в църквата преди силите й да я напуснат съвсем и се принудила да се облегне на стената в църковния притвор. Тук тя застанала пред иконата на Света Богородица.   Именно тук светлината на Божията благодат започнала да смекчава каменното й сърце.   Тя разбрала, че е възпрепятствана да влезе в църквата от Бога поради греховния си живот.

Това била повратната точка в живота на св. Мария. След като дала обет и обещала никога повече да не осквернява себе си в мрежите на блудството, тя се помолила на Богородица да ходатайства, за да й се даде възможност да влезе в църквата. Бог чул молитвите на Своята Пресвята Майка и наистина св. Мария се поклонила на мястото, където стояли нозете Му, съзерцавайки Светия Кръст.

"Премини Йордан и ще намериш чуден покой", чула тя глас от висините.

Св. Мария изпълнила обещанието си към Бога и Той изобилно изпълнил Своите обещания към нея. През следващите седемнадесет години, св. Мария заживяла сама в пустинята.   Ние не можем да си представим изкушенията, които тя претърпяла в пустинята.   Освен, че денем и нощем търпяла несгодите от природните стихии, тя била нападана духовно от демоните, които й припомняли всичко, което оставила в Египет.   Тя си спомняла храните, на които някога се наслаждавала - месото, рибата и виното, както и развратните песни и желанието за прегръдки.   Душата й неизразимо се измъчвала от тези неща, така че на моменти тя падала на земята и лежала неподвижно по цяло денонощие, молейки Богородица да й дойде на помощ. И действително, утешение й се давало чрез посещение от нетварната светлина.

Св. Мария издържала седемнадесет години на подобни изкушения сякаш, за да се възстанови от седемнадесетте години, които преживяла в грях. След това тя била прославена от Бога с дарби, които много малко хора постигат, дори и тези, които се посвещават в служба на Църквата още от младостта си. Св. Мария поддържала света със своите молитви. В такива моменти тя се издигала над земята от Божията сила. Имала дар да ходи по вода.   Била й дадена благодат да преминава големи разстояния почти мигновено.   Наистина, тя намерила славния покой, обещан й от Богородица.

Бог прославил Своята рабиня заради нейната голяма любов. Именно тази нейна любов я накарала да се предаде изцяло на молитвите на Богородица по време на своите най-големи страдания.   Затова никой от нас не бива да мисли, че Бог ни мрази, дори и да сме дълбоко оплетени в мрежите на греха.   Бог е любов и Той никога не спира да ни дава Своята любов. Бог мрази греховете, които ни отделят от Него и прави всичко да ни освободи от греха. Щом Той пожела да даде живота Си на Кръста за нас, когато бяхме още под робството на врага, то колко повече ще действа сега, за да ни избави? Там където грехът се умножи, благодатта се яви в голямо изобилие, пише св. ап. Павел. Св. Мария е най-ярък пример за тази истина.

По нейните свети молитви, нека Господ Бог се смили над нас и ни спаси.   Амин.

25 март/7 април - Благовещение на Пресвета Богородица, Утреня

На Богъ Господь, тропар на празника, глас 4:

Днес е началото на нашето спасение и откриването на предвечната тайна: Синът Божи става Син на Девата и Гавриил благовести благодатта. Затова и ние с него към Богородица да викнем: „Радвай се, Благодатна, Господ е с тебе!”. (3)

Вместо трикратно пеене на тропара, може да се прибавят следните тропари на Божията Премъдрост, глас 8:

Премъдрост на Отца, Сияние на Славата и Образ на Неговата Ипостас, основала в началото небесата и земята, благослови Твоето наследие, запази в мир нашия цар, Църквата, Твоя град и спаси Твоя народ.

Славословим Те, съ-ипостасна Премъдрост на нашия Бог, премъдро възсияла преди утринната звезда, и като пребиваваме в Твоето светилище дай на Твоите раби слова, за да възпяваме премъдростта на Твоите дела.

Първи седален, глас 1:

Великият воевода на безплътните ангели се явява в град Назарет и Ти възвестява, Пречиста, идването на Царя на вековете и Господа, казвайки: „Радвай се, благословена Марийо, непостижимо и необяснимо Чудо, обновление на човеците!”. Слава, и ныне, същият.

Втори седален, глас 3, подобен: Красоте:

Днес цялото творение се радва, защото архангелът Ти казва: „Радвай се, Благословена, всечестна и пречиста Майко на Христа Бога!”. Днес помръква змиината дързост и се разкъсват оковите на прародителското проклятие. Затова и непрестанно Ти зовем: „Радвай се, Възрадвана!”.  Слава, и ныне, същият.

След полиелея, седален, глас 4, подобен: Удивися:

Пратеният от небето Гавриил викна към светата Девица: „Радвай се, защото ще заченеш в утробата предвечния Бог, Който със слово основа краищата на земята!”. Когато Мариам отвърна: „Мъж не познавам, как ще родя Син? Кой е виждал безсеменно рождение?”, тогава ангелът каза на Девата Богородица: „Дух Свети ще слезе върху Ти и силата на Всевишния ще Те осени.”

Слава, и ныне, глас 4: Изпратен бе Гавриил при Дева Мария и възвести Й неизказаната радост, че ще зачене безсеменно и ще остане нетленна. „Ще родиш Син, предвечния Бог, и Той ще спаси Своите люде от беззаконията им. И свидетелства Оня, Който ме прати да Ти кажа: „Благословена, радвай се!”; о Дево, ще родиш и след раждането пак ще пребъдеш девица!”.

Степении, първи антифон на 4-ти глас.

Прокимен, глас 4: Благовестете от ден на ден спасението на нашия Бог. Стих: Възпейте Господа с нова песен, възпявай Господа, цяла земьо.

Стихира след Псалом 50, глас 2, самогласна:

Днес благовести Гавриил на Благодатната: „Радвай се, Майко непознала мъж и невкусила брак! Не се чуди на моя странен вид, нито се смущавай, защото аз съм архангелът. Някога змията прелъсти Ева, а сега аз Ти благовестя радост: ще пребъдеш нетленна и ще родиш Господа, Пречиста.“

Канон от преп. Йоан Дамаскин, глас 4. Катавасии – ирмосите на канона.

Песен 1

Ирмос: Ще отворя уста и тя ще се изпълни с Дух Свети, ще изрека слово за Царицата Майка и с радост тържествувайки ще възпея Нейните чудеса.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Твоят праотец Давид, Владичице, нека Те възпява с духовна лира: чуй, Дъще, радостния глас на ангела, защото той Ти възвестява неизразима радост.

Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.

Рече ангелът: „Викам към Тебе с веселие, наклони ухо и обърни ми внимание, защото възвестявам Божието безсеменно зачатие; Ти придоби благодат пред Бога, каквато никоя друга не получи, Пречиста!”.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Рече Богородица: „Изясни ми, ангеле, смисъла на твоите слова. Как ще стане това, което казваш? Как ще зачена Аз, Която съм млада девица? И как ще стана Майка на Моя Създател?”

Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.

Рече ангелът: „Неверни Ти се струват моите слова, но се радвам, виждайки Твоето основание в предпазливостта; дерзай, Владичице, защото щом Бог иска, лесно стават и най-преславните неща!”.

Песен 3

Ирмос: Богородице, жив и изобилен Изворе, Твоите певци, събрани в хор духовно утвърди и в Твоята божествена слава ги удостой с венците на славата.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Рече Богородица: „Наистина оскъдня владичеството от Иуда и дойде време да се яви Надеждата за всички народи – Христос. Но кажи как Аз ще Го родя, бидейки девица?”

Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.

Рече ангелът: „Желаеш от мене да научиш, Дево, начина на Твоето зачеване, но то е необяснимо; ще го стори Дух Светий, осенявайки Те с творческа сила.”

Пресвета Богородице, спаси ни.

Рече Богородица: „Моята пра-майка Ева, приемайки съвета на змията, се лиши от божествената храна; затова и Аз от твоя странен поздрав се боя, да не падна в същата съблазън.”

Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.

Рече ангелът: „Аз, който предстоя пред Бога, съм пратен да Ти разкрия Божието определение; защо се боиш, Всенепорочна, от мене, който със страх стоя пред Тебе? Защо, Владичице, благоговееш пред мене, като самият аз Те почитам в благоговение?”.

Седален, глас 8, подобен: Свирелей пaстырскихъ:

Словото Божие сега слезе на земята и яви се ангелът пред Девата с думите: „Радвай се, Благословена, защото Ти единствена опазваш печата на чистотата, приемайки в утробата си предвечното Слово и Господа, та като Бог да спаси човешкия род от заблудата.”

Слава, и ныне, глас 8: Пратен от Бога, слезе от небето архистратиг Гавриил и застана пред духовния Град – Пресветата Дева, открито казвайки Й: „Ще приемеш Създателя в утробата си, Дево, и ще Го родиш неизменно в плът. Затова съм пратен да Ти възвестя чудното рождение, Непорочна, и стоя пред Тебе, викайки: Радвай се, Невесто неневестна!”.

Песен 4

Ирмос: Седящият в славата на Престола на Божеството свръх-божествен Иисус дойде на Облак лек, носен от нетленна ръка и спаси зовящите: „Слава, Христе, на Твоята сила!”.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Рече Богородица: „Слушала съм словата на древния пророк Исая за светата Дева, Която ще роди Емануил; но желая да разбера как човешкото естество ще изтърпи смесването с Божеството.”

Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.

Рече ангелът: „Горящата, но неизгаряща къпина показа явно Твоята преславна тайна, всевъзпявана Майко, защото след раждането ще останеш чиста Приснодева!”.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Рече Богородица: „Осветен със сиянието на Бога Вседържителя, проповедниче на истината, кажи Ми, Гаврииле, истинно: как ще родя в плът безплътното Слово, оставайки недокосната в Моето девство?”

Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.

Рече ангелът: „Със страх пред Тебе, както роб пред свойта господарка, предстоя и не смея да Те гледам, Девице; защото Словото на Отца благоволи като дъжд на руно да слезе върху Тебе!”.

Песен 5

Ирмос: Всички твари се изумиха от Твоята божествена слава, защото Ти, невкусилата брак Девица, в утробата си носеше Всевишния Бог и роди неподвластния на времето Син, дарявайки мир на всички, които Те възпяват.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Рече Богородица: „Не мога смисъла на твоите слова да разбера; много чудеса са ставали чрез Божията чудотворна сила, бидейки знамения и образи в Закона и Писанията, но да роди девица без мъж никога не е било.”

Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.

Рече ангелът: „Дивно е, Всенепорочна, Твоето странно чудо, защото Ти единствена ще приемеш Царя на всичко, Който ще Се въплъти в Твоята утроба; Теб предричат словата и тайнствените видения на пророците и предобразите в Закона.”

Пресвета Богородице, спаси ни.

Рече Богородица: „Как Невместимият и Невидимият може да Се всели в девическа утроба, която Сам е сътворил? И как ще зачена Бог Слово, Съ-безначалния на Отца и Духа?”

Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.

Рече ангелът: „Онзи, Който обеща на Твоя праотец Давид да постави от плода на Твоята утроба Син на престола на Своето Царство, Теб единствена избра, о украшение на Йаков, за Свое разумно обиталище!”.

Песен 6

Ирмос: Предизобразявайки тридневното Христово погребение, като се молеше в утробата на кита пророк Йона викна: „Избави ме от гибел, Иисусе, Царю на силите!”.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Рече Богородица: „Приемам радостния глас на твоите слова, Гаврииле, и се изпълвам с божествено ликуване; защото ти възвестяваш безкрайна радост и веселие!”.

Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.

Рече ангелът: „На Теб се даде божествената радост, Богомайко; на Тебе пее „Радвай се!” цялото творение, Богоневесто; понеже Ти едничка си определена за Майка на Божия Син!”.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Рече Богородица: „Нека днес чрез Мен да се премахне присъдата на Ева и дългът й нека Аз да изплатя; нека взетото навремето в дълг, чрез Мен напълно да се върне!”.

Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.

Рече ангелът: „Бог обеща на праотеца Авраам, че от неговото семе ще се благословят всички народи, о чиста Дево; и днес чрез Теб започва изпълнението на обещанието.”

Кондак, глас 8:

На тебе, Богородице, Поборница-воевода, ние, Твоите раби избавени от злини, пеем победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да Ти пеем: „Радвай се, Невесто неневестна!”.

Икос: Първият Ангел бе пратен от небето да каже на Богородица: “Радвай се!” и като видя, че Ти, Господи, едновременно при тоя безплътен глас, се въплъщаваш, стоеше ужасен и викаше към Нея така: „Радвай се Ти, чрез Която ще изгрее радостта; радвай се Ти, чрез Която клетвата ще изчезне! Радвай се Ти, чрез Която падналият Адам бе възвърнат; радвай се Ти, чрез Която Ева се избави от сълзи! Радвай се, Висота, трудно достижима с човешки помисли; радвай се, Глъбино, в която мъчно се прониква и с ангелски очи! Радвай се, защото Ти си Царев престол; радвай се, защото носиш Онзи, Който всичко държи! Радвай се, Звездо, Която явяваш Слънцето; радвай се, Утробо на Божественото въплъщение! Радвай се Ти, чрез Която се обновяват тварите; радвай се Ти, чрез Която се прекланяме на Твореца! Радвай се, Невесто неневестна!

Синаксар:

В 25-я ден на месец март празнуваме Благовещението на Пресветата Владичица наша Богородица и Приснодева  Мария.

Стих: Ангел възвести на Девата Сина – Великия Ангел на най-великия Отчий Съвет. „Радвай се!” рече ангелът на Девата в 25-я ден.

Милостивият Бог, Който обича човека и винаги се грижи за човешкия род като един любящ Отец, виждайки творението на Своите ръце под робството и тиранията на дявола и човека като роб на унизителните страсти, подвласттен на идолопоклонството, пожела да изпрати Своя Единороден Син, нашия Господ Иисус Христос, за да го спаси и избави от ръцете на дявола. Той приготви за дивното раждане чиста и свята Девица, Която да е достойна за такова благословение. Бог повери тайната на един от архангелите – славният Гавриил, който бе пратен в град Назарет да каже на Дева Мария: „Радвай се, Благодатна, Господ е с тебе!”. Когато Тя попита: „Как ще бъде това?”, той Й рече: „Дух Светий ще слезе върху Ти, и силата на Всевишния ще Те осени.” Тогава Тя каза: „Ето рабинята Господня; нека Ми бъде според думата ти”. И едновременно с тези думи Тя свръхестествено зачена в своята чиста утроба Божия Син, Словото, Божията Премъдрост и Сила, чрез осеняването и слизането на Светия Дух върху Нея. Оттогава начена да се изпълнява домостроителната Тайна на Словото Божие за нашето спасение и изкупление. Нему слава и власт во веки. Амин.

Песен 7

Ирмос: Богомъдрите отроци не почетоха творението повече отколкото Твореца, но мъжествено потъпкаха застрашаващия ги огън и радостно запяха: „Всехвални Господи и Боже на отците ни, благословен Си!”.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Рече Богородица: „В светлото Благовещение сега ми възвестяваш невеществената Светлина, съчетана с телесно естество поради велика милост и викаш към Мене с божествено известие: „Благословен е, Пречиста, Плодът на твоята утроба!”.

Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.

Рече ангелът: „Радвай се, Владичице Дево, радвай се, Пречиста, радвай се, Божие Вместилище; радвай се, Свещниче на Светлината, Адамово Обновление и Евино Избавление, радвай се, свята Планина, радвай се сияйно Светилище и Чертог на безсмъртието!”.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Рече Богородица: „Със слизането Си Пресветият Дух очисти душата Ми, освети тялото Ми, направи Ме одушевен Храм - Вместилище на Бога, Богоукрасена Скиния и всечиста Майка на Живота!”.

Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.

Рече ангелът: „Съзерцавам Те като многосветла Свещ и богосътворен Чертог, и сега като Кивот от злато, Богоневесто, приеми Законодателя, Който благоволи чрез Тебе да избави тленното човешко естество!”.

Песен 8

Ирмос: Чуй, Отроковице, Дево Чиста, нека каже Гавриил изначалния истински промисъл на Всевишния: „Бъди готова да приемеш Бога, защото чрез Тебе Невместимият ще заживее сред човеците; затова и радостно зова: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Рече Богородица: „Отстъпва всеки земен ум, който иска да схване чудната вест, която Ми благовестиш - рече Девата - чух твоите слова, но се смущавам и боя се да не Ме отдалечиш от Бога със измама, както Ева някога се прелъсти. Но все пак викам: „Благославяйте, всички дела Господни, Господа и превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.

Рече ангелът: „Ето, свърши Твоето недоумение, Ти право нарече със словата на устата си това трудно за разбиране; приеми го сега и не се съмнявай повече в измама, а повярвай, че е истина; аз пък, радвайки се, викам: „Благославяйте, всички дела Господни, Господа и превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Рече Богородица: „Има за човеците такъв закон, от Бога даден – отново рече Непорочната – от взаимната любов и съчетание на мъж с жена произлиза раждането; но Аз съпружеска наслада изобщо не познавам. Как тогава казваш, ще зачена? Страхувам се да не би измамно да говориш. Но все пак викам: „Благославяйте, всички дела Господни, Господа и превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Свети архангеле Гаврииле, моли Бога за нас.

Рече ангелът: „С Твоите слова, Пречиста, Ти описваш вярно рождението на смъртните човеци; но аз Ти известявам, че истинският Бог от Теб приема плът свръхразумно и неизразимо, по начин известен само Нему; затова радвайки се, викам: „Благославяйте, всички дела Господни, Господа и превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Рече Богородица: „Явяваш се пред Мен като вестител на истината, защото си благовестник на общата за всички радост; и ето, очистих душата и тялото си и нека Ми бъде по думите ти - да се всели в Мене Бог; към Него викам заедно с теб: „Благославяйте, всички дела Господни, Господа и превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Вместо Честнейшую, пеем 9-та песен на канона с припев

Песен 9

Припев: Благовести, земьо, велика радост, хвалете, небеса, Божията слава.

Ирмос: Нека до одушевения Божи Ковчег отсега нататък да не се докосва ръка на непосветени, но устите на верните да не замлъкват, пеейки ангелския възглас и в радост да зоват: „Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе!”.

Неизказано заченала си Бога, Девице, и си превъзмогнала закона на плътта; защото раждайки Ти избегна онова, що е свойствено за майките; затова достойно е да чуеш: „Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе!”.

Как кърмиш, Дево чиста, не може земният език да изрече; понеже Ти показваш нещо непривично за естеството, издигайки се над закона на човешкото рождение; затова достойно е да чуеш: „Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе!”.

За Тебе тайнствено се говори в свещените писания, Майко на Всевишния; когато в древност Йаков видя стълбата, която Те предизобразяваше, той рече: „Това е Дом Божи!”. Затова достойно е да чуеш: „Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе!”.

За тайновидеца Мойсей горящата къпина бе дивно предзнаменование; търсейки неговото изпълнение в последващото време, той рече: „Ще я видя в чистата Девица, която като Богородица нека се възпее: „Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе!”.

Даниил Те нарече духовна Планина, а Исая – Божия Родителка; Гедеон видя Те като Руно, Давид Те назова Светилище, а друг - Врата; Гавриил към Тебе викна: „Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе!”.

И пак припева с ирмоса.

Светилен, глас 2:

Началникът на ангелските сили бе пратен от Бога Вседържителя при чистата Дева, за да благовести странното и тайнствено чудо: понеже Бог като човек безсеменно от Нея се явява като Младенец, възстановявайки целия човешки род; благовестете, люде, обновлението на света.

Слава, и ныне: Скритата от века Божия тайна се открива днес: Бог-Слово става Син на Дева Мария по милосърдието Си и Гавриил провъзгласява радостното благовестие. С него нека да Я призовем: „Радвай се, Майко Господня!”.

Хвалитни стихири на 4, глас 1, подобен: Небеcныхъ чиновъ:

От небесния свод долетя Гавриил в Назарет и се яви пред Дева Мария, казвайки: „Радвай се, понеже ще заченеш Син по-древен от Адам, Твореца на вековете и Избавителя на тия, които Ти зоват: „Радвай се, Всечиста!”.

Вечносъществуващото Слово на пре-безначаналния Отец, без да се разлъчи от небето сега слезе на земята поради великото Си добросърдечие, смилявайки се над нашето падение; Той възприе в Себе Си Адамовата нищета, обличайки се в човешки образ.

От небето Гавриил донесе благовестие на Девата, казвайки: „Радвай се, ще заченеш в утробата си Оня, Който Се вместява в Тебе, но Когото и целият свят не може да вмести; и ще родиш Този, Който от Отца възсия преди утринната звезда!”.

Словото, Което надвишава всяка същност, Се облече в плът от Тебе по волята на Отца и обнови целия човешки род, паднал под древното проклятие; затова заедно с ангела на Тебе всички пеем: „Радвай се, Христова Майко!”.

Слава, и ныне, глас 2: Днес се открива от века скритата тайна и Синът Божи става Син Човешки; приемайки по-долното Той ме дарява с по-доброто. Излъга се в древност Адам и не можа да стане бог, макар да беше пожелал това; сега Бог става Човек, за да направи бог Адам. Нека творението се весели и естеството да се радва, защото в страх архангелът стои пред Девата и Й принася поздрав: „Радвай се!”, в замяна на тъгата; Боже наш, Който поради Своето велико милосърдие стана Човек, слава Тебе.

Велико славословие