В името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин.
Днес, в неделята на св. Мария Египетска, отбелязваме петата неделя от началото на Великия Пост. Остават само две седмици до Пасха. За някои, постът приключи много бързо, но за вас, които продължавате пътуването, ние се молим Бог да ви укрепи да довършите краткото време, което остава по начин, приятен за Този, Който ни призова към живот в молитва и пост. Наградата за нашия труд е близо.
В тази последна неделя от Великия Пост, св. Мария Египетска ни се представя като свръхчовешки пример за това, какво представлява истинската православна духовност. Тя не е била епископ, нито свещеник. Тя никога не е чела служби в църквата, никога не се е учила да пее. Никого не е напътствала духовно през живота си. Никой не е намерил вдъхновение от нейния пример; тъкмо напротив. Тя е била скрита от света. Ако не беше достохвалният добродетелен преп. Зосима, може би никой нямаше да знае, че дори е живяла.
Св. Мария паднала в бездната на покварата. Заживяла блуден живот (ако това може да се нарече изобщо живот), още когато била девойка. По всичко личало, че нямало надежда тя да се отвърне от такъв живот. Седемнадесет години прекарала тя в това злочестие. Дори капка от спасителната Божия благодат не достигала до сърцето й през това време. И на ум не й минавало да се покае дори за едно от своите дела, да не говорим за целия си живот. Тя тръгнала за Йерусалим не поради благочестие, а водена от своята развратност. Дори до самото й отиване до храма на Възкресението, никаква покайна мисъл не обземала ума й. Виждайки, че всички хора вървят в тази посока, тя ги последвала. Опитала се да влезе в църквата, като всички останали. Направила няколко опита да влезе в църквата преди силите й да я напуснат съвсем и се принудила да се облегне на стената в църковния притвор. Тук тя застанала пред иконата на Света Богородица. Именно тук светлината на Божията благодат започнала да смекчава каменното й сърце. Тя разбрала, че е възпрепятствана да влезе в църквата от Бога поради греховния си живот.
Това била повратната точка в живота на св. Мария. След като дала обет и обещала никога повече да не осквернява себе си в мрежите на блудството, тя се помолила на Богородица да ходатайства, за да й се даде възможност да влезе в църквата. Бог чул молитвите на Своята Пресвята Майка и наистина св. Мария се поклонила на мястото, където стояли нозете Му, съзерцавайки Светия Кръст.
"Премини Йордан и ще намериш чуден покой", чула тя глас от висините.
Св. Мария изпълнила обещанието си към Бога и Той изобилно изпълнил Своите обещания към нея. През следващите седемнадесет години, св. Мария заживяла сама в пустинята. Ние не можем да си представим изкушенията, които тя претърпяла в пустинята. Освен, че денем и нощем търпяла несгодите от природните стихии, тя била нападана духовно от демоните, които й припомняли всичко, което оставила в Египет. Тя си спомняла храните, на които някога се наслаждавала - месото, рибата и виното, както и развратните песни и желанието за прегръдки. Душата й неизразимо се измъчвала от тези неща, така че на моменти тя падала на земята и лежала неподвижно по цяло денонощие, молейки Богородица да й дойде на помощ. И действително, утешение й се давало чрез посещение от нетварната светлина.
Св. Мария издържала седемнадесет години на подобни изкушения сякаш, за да се възстанови от седемнадесетте години, които преживяла в грях. След това тя била прославена от Бога с дарби, които много малко хора постигат, дори и тези, които се посвещават в служба на Църквата още от младостта си. Св. Мария поддържала света със своите молитви. В такива моменти тя се издигала над земята от Божията сила. Имала дар да ходи по вода. Била й дадена благодат да преминава големи разстояния почти мигновено. Наистина, тя намерила славния покой, обещан й от Богородица.
Бог прославил Своята рабиня заради нейната голяма любов. Именно тази нейна любов я накарала да се предаде изцяло на молитвите на Богородица по време на своите най-големи страдания. Затова никой от нас не бива да мисли, че Бог ни мрази, дори и да сме дълбоко оплетени в мрежите на греха. Бог е любов и Той никога не спира да ни дава Своята любов. Бог мрази греховете, които ни отделят от Него и прави всичко да ни освободи от греха. Щом Той пожела да даде живота Си на Кръста за нас, когато бяхме още под робството на врага, то колко повече ще действа сега, за да ни избави? Там където грехът се умножи, благодатта се яви в голямо изобилие, пише св. ап. Павел. Св. Мария е най-ярък пример за тази истина.
По нейните свети молитви, нека Господ Бог се смили над нас и ни спаси. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар