17/30 януари – памет на преподобния наш отец Антоний Велики

На Великата Вечерня, 1-ви антифон на 1-ва катизма. На Господи, воззвах стихири на преподобния на 8, глас 4, подобен: Свыше званный…:

Когато желанието ти по Бога се разпали, ти се просвети се със зарите на Духа и научи душата си да желае истински и най-силно Неговата любов; тогава, превъзмогвайки плът и кръв ти напусна света и чрез различни въздържания и безмълвие се съедини с Него. Затова изпълни се с благата, за които просеше, и възсия като звезда, озарявайки душите ни, Антоние.(3)

Като прекърши лукавите стрели на бесовете с божествената благодат, ти на всички изясни техните капани чрез твоите поучения, и просветен от сиянието на Духа стана за монасите богоозарен светилник и първо украшение на пустинята, а за болните - опитен и безвъзмезден лекар и най-прекрасен пример за добродетелен живот, отче Антоние. (3)

Чист по душа и сърце, земен ангел и човек небесен, учителю на девството и точно мерило на въздържанието, Антоние блажени, като живееш с твоя Владика и Му принасяш незамлъкващо славословие заедно с ангелите, спасявай празнуващите свещената ти памет със своите непрестанни молитви. (2)

Слава, глас 6: Опазвайки в себе си богообразността и поставяйки ума си като господар над пагубните страсти чрез поста, ти въздигна се според силите си до богоподбието; защото, принуждавайки мъжествено естеството си, ти се потруди да подчиниш низшето на по-доброто и да поробиш плътта на духа; затова се показа като връх на монасите, като гражданин на пустинята и наставник на онези, които се състезават в доброто, Антоние, най-превъзходно правило на добродетелите. И сега на небесата в чистота, лице в лице, а не като през огледало, съзерцаваш Светата Троица, молейки се непосредствено за онези, които те почитат с вяра и любов.

И ныне, Богородичен догматик, глас 6: Кой няма да Те нарече блажена, Пресвета Дево? И кой ли не ще възпее Твоето пречисто Детерождение? Защото Единородният Син, възсиял от Отца извън времето, Същият от Тебе, Чиста, произлезе и неизказано Се въплъти; бидейки Бог по естество, Той по естество стана човек заради нас, но не разделян в две лица, а познаван в две неслитни естества; моли Го, Чиста, Всеблажена, за помилването на нашите души.

Вход. Прокимен на деня и паримии на преподобния.

Стихири на литията, Студитови, самогласни,  глас 2:

Като събра, докато беше на земята, плодовете на въздържанието и потопи всички страстни помисли чрез потоците на твоите сълзи, преподобни Антоние, твоят богоугоден живот стана за всички божествена и почетна стълба, въздигаща към небето; защото обдарен с плодовете на благочестието, ти изцеляваш немощите на страстите на тези, които те призовават с вяра така: Радвай се, светозарна звезда на Изтока и добри пастирю на монасите! Радвай се, преславна и крепка защита на пустинните овци и почитана опора на Църквата! Радвай се, велики наставниче на заблудените! Радвай се, наша похвало и светла радост на вселената!

Нека почетем Антоний, земния ангел и небесния човек, великолепното украшение на света, сладостта на добродетелите и насладата на благата, похвалата на постниците, защото праведно насаден в Божия дом, той като кедър умножи стадото на Христовите овци в святост и правда!    

Преподобни отче, след като още от детинство усърдно се упражняваше в добродетелта, ти стана оръдие на Светия Дух; и като прие от Него дар на чудотворство, увещаваше човеците да отхвърлят насладите; сега пък, бидейки най-чисто озарен от божествената светлина, просвети и нашите помисли, отче Антоние.

Слава, глас 5: Преподобни отче, вслушвайки се в словата на Господнето Евангелие, ти остави света като счете за нищожни богатството и славата; затова към всички силно ти извика: „Възлюбете Бога и ще получите вечна благодат; не предпочитайте нищо друго пред Неговата любов, та кога дойде в славата Си, да намерите покой заедно с всички светии.“ По неговите молитви, Христе, запази и спаси душите ни!

И ныне, същия глас: Облажаваме Те, Богородице Дево, защото от Тебе възсия Слънцето на правдата Христос, Който има велика милост.

Стиховни стихири, глас 5, подобен: Радуйся постническихъ…

Радвай се, отче Антоние, събеседник на ангелските ликове в небесата, защото чрез добродетелите си ти се научи да живееш като ангел на земята и стана като пречисто и неосквернено огледало, отразяващо светозарните лъчи на Пресветия Дух; и така просветен, ти съзерцаваше бъдните неща и ги предсказваше, ръководен от божествената светлина на Христа; моли Го да дари на душите ни велика милост. 

Стих: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии.

Радвай се, ти, който бе първи водач и непобедим поборник на постниците; защото изкоренявайки корените на страстите и отблъсквайки нападенията на демоните, ти мъжествено изобличи тяхната немощ и душепагубната им измама; разкри действието и непобедимата сила на Кръста на Спасителя и като се препаса с него, победи всички, които отхвърляха божественото явяване на Христа в плът. Моли Го да дари на душите ни велика милост. 

Стих: Блажен е човекът, който се бои от Господа, той крепко ще възлюби Неговите заповеди.

Утвърден като сияен стълб на добродетелта, ти се яви като облак, осеняващ жителите на пустинята и водещ богосъзерцателите от земята към небето; с жезъла на Кръста ти разцепи морето на страстите, побеждавайки духовния Амалик и откри сигурен път към небето и нетленното наследство, богоблажени отче, радостно заставайки пред престола на Христа заедно с безплътните. Моли Го да дари на душите ни велика милост.    

Слава, глас 8: Почитаме те като наставник на монашеските множества, отче наш Антоние; защото, следвайки твоите стъпки, ние наистина се научихме право да вървим; блажен си ти, който, след като се потруди за Христа, изобличи властта на врага, събеседниче на ангелите и спътниче на Тивейския Павел. Заедно с тях се моли на Господа да бъдат помилвани душите ни.

И ныне, Богородичен, глас 8: Непознала брак Девице, Която неизказано зачена Бога по плът, Майко на всевишния Бог, приеми молбите на Твоите раби, Всенепорочна, и на всички дай очистване от прегрешенията; приемайки сега нашите моления, моли се всички да се спасим.

Тропар на преподобния, глас 4:

Подражавайки на нрава на ревнителя Илия и следвайки по правите пътеки на Кръстителя, отче Антоние, ти стана жител на пустинята и утвърди вселената с твоите молитви; затова моли Христа Бога да се спасят нашите души.

На Утренята, на Бог Господ тропар на преподобния (2), Слава, и ныне: Богородичен възкресен тропар на 4-ти глас.

Седални след първата катизма, глас 4, подобен: Скоро предвари…: 

Ти последва призива на твоя Господ, остави света и неговите красоти, всеблажени Антоние, усърдно претърпя несгодите на пустинята и мъжествено отблъскваше бесовските пълчища; затова винаги с вяра възпяваме твоята памет. (2)

Слава и ныне, Богородичен, на същия глас: С Твоето божествено Детерождение си обновила погиналото в страстите смъртно естество на земнородните, Пречиста Дево, и си извела всички от смъртта към нетленния живот; затова всички Те възхваляваме както подобава и както си предрекла, о Препрославена.

Седални след втората катизма, глас 5, подобен: Собезначальное Слово…:

С песни да почетем Господния постник, който наистина умъртви всички нападения на страстите с въздържание и твърдо търпение, като напълно посрами противния враг и цялата му гордост; и сега се моли на Господа да бъдат помилвани душите ни.(2)

Слава, и ныне, Богородичен: Страшно е чудото на зачатието и неизразимото раждане от Тебе, пречиста Приснодево, и умът ми се изпълни със страх и удивление; навсякъде достигна Твоята слава, Богородице, за спасението на нашите души.

Полиелей и избран псалом. Седални след полиелея, глас 8, подобен: Премудрости:

Възприемайки пастирското умение, о, стълбе и основа на монасите, ти разумно опасваше своето словесно стадо, защото като възлюби Христовото учение, пося в него словото, преподобни; затова въздигна всички към ревност за ангелски живот, та единомислено да прославят Бога, богоносни Антоние. Моли Христа Бога да даде прошка на греховете на тези, които с любов почитат твоята свята памет.(2)

И ныне, Богородичен, глас 8: Небесната Врата и Кивот, всесвятата Планина, светозарния Облак нека да възпеем, небесната Стълба, духовния Рай, Евиното Избавление, великото Съкровище на цялата вселена, защото чрез Нея се извърши спасението на света и опрощението на древните съгрешения. Затова Й зовем: моли Твоя Син и Бог да дарува опрощение на греховете на тия, които благочестиво се покланят на Твоята пречиста Рожба.

Степенни, 1-ви антифон на 4-ти глас.

Прокимен, глас 4: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. Стих: Какво да въздам на Господа за всичко, което ми е дал?

Стихира след 50 псалом, глас 6:

Преподобни отче, по цялата земя се разчу за твоите подвизи; и като получи награда за трудовете си на небесата, ти погуби демонските пълчища и достигна ангелските чинове, на чиито живот безпорочно подражава. Като имаш дръзновение пред Христа Бога, изпроси мир за нашите души.

Канони – на Богородица, глас 2, с акростих в оригинала: Пея похвала на живоносната Отроковица, от преп. Йоан Дамаскин; и на преподобния, глас 8, с акростих в оригинала: Хубаво е да възхваля божествения Антоний, от преп. Теофан. Катавасии на Сретение Господне. 

Песен 1

Ирмос: По неутъпкан и непривичен морски път премина без да намокри нозе избраният Израил, зовейки: „Да възпеем Господа, защото Се прослави!”.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Невеществената стълба и чудодейно изсъхналия път през морето явиха в древност Твоето Детерождение, Пречиста; затова всички пеем: „Така се то прослави!”.

Силата на Всевишния, съвършената Ипостас и Божията Премъдрост Се въплъти от Тебе, о Пречиста, и беседваше с човеците: така Се Той прослави.

Слънцето на правдата премина през затворените двери на Твоята девствена утроба, чиста Дево, и възсия над света: така Се Той прослави.

Ирмос: Някога Моисеевият чудотворен жезъл с кръстообразен удар раздели морето и потопи колесниците на фараона, спасявайки беглеца Израил, който пеш премина и възпя с песен Бога.

Припев: Преподобни отче Антоние, моли Бога за нас.

Като приел безсмъртието и вечния живот, ти се наслаждаваш на трисияйните зари, отче, затова моли се помрачената ми душа да се озари с благодат, за да те възпея, както подобава.

Бидейки млад по телесна възраст, ти възприе новия път на добродетелта, по който вървеше безопасно и послушен на новия закон на Спасителя, следваше животворните евангелски напътствия, трижди блажен отче.

Слава: Озарен с трислънчевото Сияние, всемъдри, и пламнал от божествено желание, ти разкъса като паяжини свирепостта на демоните, зиналите пасти на дивите зверове и болките от раните, блажений.

И ныне: Имайки дръзновение като Божия Майка пред Единородното Слово, Което Се роди от Тебе, и пред съ-безначалния Отец и единосъщния Дух, не преставай да се молиш да се спасят от беди тези, които Те прославят като Богородица, Всенепорочна.

Песен 3

Ирмос: Лъкът на силните се строши от Твоята власт, Христе, а немощните се препасаха със сила.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Този, Който бидейки Творец на времето е отвъд всяко време, по Своя воля като Младенец се роди от Тебе, Дево.

Нека да възпеем утробата, която е по-широка от небесата, защото чрез нея Адам обитава радостно небето.

Ирмос: О, Христе, Който премъдро утвърди в начало небесата и основа земята върху водите, утвърди и мене върху камъка на Твоите заповеди, защото никой не е свят освен Тебе, единствен Човеколюбче.

Припев: Преподобни отче Антоние, моли Бога за нас.

С непоколебим ум и крепко търпение ти потуши пламъка на страстите, отче Антоние, и се облече в светлата одежда на безстрастието и в дрехата на спасението.

Ти пренебрегна немощната сила на демоните, които дръзваха да те нападат с помисли и приемаха облик на диви зверове; защото имаше могъщ Помощник в битките.

Слава: Изобличавайки началствата и властите на мрака, Антоние, чрез крепко въздържание ти стана богоносец, доблестен победител, слава на постниците и похвала на монасите.

И ныне: Чрез животворното действие на Този, Който Се яви в света чрез Теб, Пречиста, въздигни умъртвения ми ум и го насочи към живота, Ти, Която единствена разруши дверите на смъртта чрез Твоето Детерождение.

Седален, глас 8. Подобен: Премудрости… 

Като привърза душата си към любовта Христова и мъдро намрази всичко земно, отче преподобни, ти се засели в пустините и планините; защото, след като вкуси от плода на съзерцанието, славно посветен в тайните, ти засия като ангел с незалязващи лъчи. Затова, след като мина през мрака на плътта си, ти разпръсна мрака на демоните, Антоние, първоизбран сред монасите. Моли Христа Бога да даде прошка на прегрешенията на онези, които почитат с любов твоята свята памет.(2)

Слава, и ныне, Богородичен, на същия глас: Като всенепорочна Невеста на Твореца, като непознала мъж Майка на Изкупителя, като истинско Вместилище на Утешителя, Всехвална, мен, който поради беззаконията си съзнателно станах истинско обиталище на сквернотата и играчка на бесовете, побързай да ме избавиш от техните злодейства и да ме направиш светла обител на добродетелите, светоносна и нетленна Дево; прогони облака на страстите и ме удостой да бъда причастен на небесните блага и незалязващата светлина чрез Твоите молитви.

Песен 4

Ирмос: Чух, Господи, тайната на Твоя промисъл и прославих непостижимата Ти сила, Човеколюбче.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Ето, Божията Майка като божествена планина се възвиси дори над ангелските сили в дома Господен.

О, Дево, Която единствена роди не според законите на естеството Владиката на всички твари, Ти се сподоби с божествено призвание.

Ирмос: Ти Си моя крепост, Господи, Ти Си и моя сила, Ти Си моя радост и мой Бог, Който без да остави недрата на Отца посети нашата нищета; затова заедно с пророк Авакум Ти викам: „Слава на Твоята сила, Човеколюбче!”.

Припев: Преподобни отче Антоние, моли Бога за нас.

Чрез божествената стълба на добродетелите, отче, ти се изкачи във висините и видя как там Бог с щедра ръка раздава дарове на онези, които с вяра пеят: „Слава на Твоята сила, Човеколюбче!“.

Ти посвети изцяло себе си единствено на Бога, всемъдри Антоние, съединявайки се с Него чрез добродетели и духовни беседи, и бидейки чист, удостояваше се с божествени видения; защото, като остави земята и земните неща, достойно придоби небесната наслада.

Слава: Като очисти ума и душата, отче Антоние, ти изобличи душепагубната измама, хитростите, горчивите заблуди и лъжовните мечтания на враговете; защото като навикна да страдаш и стана опитен, ти обучаваше монашеските множества, о, всеблажени.

И ныне: Умоли Бога, Който Се въплъти от Тебе и неизменно остана такъв, какъвто беше -  единосъщен на Отца, но станал единосъщен и на Тебе, Която Го роди, да даде прошка на прегрешенията и спасение на душите на онези, които с вяра Те възпяват.

Песен 5

Ирмос: Яви Се Въгленът Исаиев и Слънцето възсия от девствената утроба, дарявайки светлината на богопознанието на ония, които тънеха в тъмнина.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Облаци, поръсете със сладостта на веселието живеещите на земята, защото Отрок ни се даде – Той е въплътилият Се от Девата наш Бог, Който предвечно съществува.

Моят живот и плътта ми се обляха в светлина и греховният мрак се разпръсна, когато след изпълване на времената Всевишният безсеменно от Девата Се въплъти.

Ирмос: Защо отхвърли ме от Своето лице, о Светлина неугасима, и покри ме – окаяния - чуждата тъма? Но моля се, обърни ме отново в светлината на Твоите заповеди и изправи моите пътища.

Припев: Преподобни отче Антоние, моли Бога за нас.

Ти стана обител на всевиждащия Бог, Който те поучаваше, просветляваше и умъдряваше, и те удостои да съзерцаваш възлизането към небето на чистите и блажени души, трижди блажен Антоние.

Слава: Христос ти даде благодат да лекуваш различни болести и власт над нечистите духове; защото, след като победи естеството по свръхестествен начин, премъдри отче, ти получи дял от даровете на Духа.

И ныне: Имайки Те за крепостна стена и запазени чрез Твоето застъпничество, ние Те благославяме, хвалейки се с Твоята божествена слава; защото Ти, Пречиста, изливаш радост и веселие за нашите души.

Песен 6

Ирмос: Ти чу молитвените слова на моята страдаща душа, Владико, и ме избави от злочестието, защото Ти единствен Си причина за нашето спасение.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Поробеното от греха човешко естество чрез Тебе, Владичице чиста, получи освобождение, понеже Твоят Син за всички Се принася в жертва като непорочен Агнец.

Всички викаме към Тебе – истинската Богомайка, да избавиш нас – Твоите раби, които прогневихме Твоя Син, защото Ти едничка имаш дръзновение пред Него.

Ирмос: Бездната на моите грехове и бурята на моите прегрешения ме смущават и ме тласкат надолу в дълбините на отчаянието; но както на Петър, протегни и на мен Своята мощна ръка, Кормчио мой.

Припев: Преподобни отче Антоние, моли Бога за нас.

Приемайки подвижническия живот според Божия закон от най-ранното си детство, богомъдри, ти опази го докрай; и като божествен воин получи побéден венец от Царя на всички.

Слава: Имайки те за могъщ молитвеник пред Бога, застъпник, защитник и благочестив ходанай, който споделя нашите грижи, ние се спасяваме от зли обстоятелства, опасности и всякакви беди.

И ныне: Ти наистина въздигна падналото човешко естество, Богородице, приемайки безсеменно в утробата си неизменния Син, Който стана видим, бидейки божествен и равночестен Образ на Отца.

Кондак на преподобния, глас 2, подобен: Вышнихъ ищя…:

Отхвърляйки житейските грижи, ти заживя безмълвен живот и подражаваше във всичко на Кръстителя, преподобни; заедно с него те почитаме, началниче на отците Антоние.

Икос: Чувайки гласа на Христа, ти последва Неговите заповеди и загърбвайки предишния живот, отхвърли грижата за материалните неща, именията, робите, любовта на сестра ти, богоносни Антоние, и отиде сам в пустинята да беседваш в чистота с Бога и да възприемеш благодатен разум; дай го и на мен, та с песни да те възхвалявам, началниче на отците Антоние.

Песен 7

Ирмос: Някога отроците станаха любомъдри витии, защото от богоприятните им души извираше богословие, а от устите им - песен: „Благословен Си, пребожествен и препрославен Боже на нашите отци!”.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Йаков видя нощем смътно, като в загадка, въплътилия Се Бог, но Той от Тебе Се яви в пълна светлина на тия, които пеят: „Пребожествен и препрославен е Бог на нашите отци!”.

Предвещавайки знаците на неизказаното съединение, станало в Тебе, Чиста, с Йаков Се бори Оня, Който драговолно Се съедини с човека - пребожественият и препрославен Бог на нашите отци.

Нечестив е оня, който не Те изповядва за Син на Девата, Един от всевъзпяваната Троица и не зове с несъмнена вяра и език: „Пребожествен и препрославен е Бог на нашите отци!”.

Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки, играейки сякаш на поляна, пееха: „Благословен Си, Боже на нашите отци!”.

Припев: Преподобни отче Антоние, моли Бога за нас.

Страните на лицето ти бяха като стъкленици с благовония, ухаещи подобно на градина със сладкия аромат на добродетелите за онези, които с вяра викат: „Благословен е Бог на нашите отци!“.

Слава: Благодатта на всесветия Дух, обитаващ в тебе, отче, те направи способен да прогонваш злобата на злите духове и да наставляваш монасите, които викат: „Благословен е Бог на нашите отци!“.

И ныне: Да възхвалим Пречистата и Всесвета Мария, защото чрез Нея благодатта на духовните дарби се излива свръхразумно върху нас, като от поток на божествената благост. Нека сега Я облажаваме с благочестиви помисли.

Песен 8

Ирмос: Трижди блажените юноши пренебрегнаха златния идол, съзерцавайки образа на живия Бог и сред огъня пееха: „Всяка твар да възпява Господа и да Го превъзнася во веки!”.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Чрез Тебе, Дево, Този, Който е несравним по благост и сила стана видим на земята и живя между човеците; към Него ние – верните, пеейки зовем: „Всяка твар да възпява Господа и да Го превъзнася во веки!”.

Проповядвайки Те като истинска Богородица ние справедливо Те прославяме, о чиста Дево, защото Ти наистина роди в плът Един от Троицата; Нему, заедно с Отца и Духа, всички ние пеем: „Всяка твар да възпява Господа и да Го превъзнася во веки!”.

Ирмос: Халдейският мъчител седмократно разпали силата на пещта за богопочитателите, но когато ги видя спасени от висшата сила, той викна към Твореца и Избавителя: „Отроци, благославяйте, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!”.

Припев: Преподобни отче Антоние, моли Бога за нас.

Като ангел на земята, който чрез чистота на ума прояви бдителност в молитвата, сила във въздържанията и търпение сред изпитанията, Антоние, ти към Бога викна: „Отроци, благославяйте; свещеници, възпявайте; люде, превъзнайте Го във всички векове!“.

Непрестанно приближавайки се към Бога чрез молитви и моления, преподобни, ти се изкачи във висините, избягвайки дяволските примки и освободен от тиранията им, богомъдри, пееш: „Свещеници, възпявайте; люде, превъзнасяйте Го във всички векове!“.

Слава: Подобно на нов Мойсей, ти извоюва победа над враговете и противниците в пустинята, водейки твоя народ, събранието на подвижниците, към радостта и новия живот; а те викат към Владиката: „Свещеници, възпявайте; люде, превъзнасяйте Го във всички векове!“.

И ныне: Богородителко Пречиста, очисти душевните ми рани и струпеите на греховете, като ги измиеш с изворните струи, бликнали от ребрата на Твоя Син; защото към Тебе викам, към Теб прибягвам и Тебе призовавам, Богоблагодатна.

Песен 9

Ирмос: Ти цял Си желание и сладост, Слове Божий, Сине на Девата, Боже на боговете, Господи, Пресвят сред светиите. Затова Теб и Тази, Която Те роди всички величаем.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Силен жезъл за тленното ни естество бе даден в Твоята утроба, о Пречиста – Бог Слово; Той го възкреси, макар в ада да беше повалено; затова, Пречиста, като Богородица Те величаем.

Тази, Която избра за Своя Майка, Владико, приеми милостиво като молитвеница за нас и нека всичко да се изпълни с Твоята благост, за да можем всички да Те величаем като Благодетел.

Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог Се яви в плът на човеците и Твоята утроба стана по-широка от небесата; затова, Богородице, ангелските войнства и човешките множества Тебе величаят.

Припев: Преподобни отче Антоние, моли Бога за нас.

Настъпи твоя светоносен празник, всеблажени отче Антоние, изпълнен с радост и духовно веселие, изпълнен със Светия Дух, пълен със сладко благоухание и просветление; и като те имаме сега за мерило и законодател на подвижничеството, ние се радваме.

Непрестанно се моли на Спасителя, всечестни отче, да даде на тези, които благоговейно празнуват твоята свещена памет, прошка на прегрешенията, получаване на духовни дарове, божествено застъпничество, спасение на душите и вечна радост.

Слава: След като живя ангелски на земята, ти прие ангелската святост, защото получи дял в боговидното сияние на ангелите; и заедно с тях вечно се радваш като Божи пророк, увенчан мъченик и първенец сред монасите.

И ныне: Безсеменно и без плътско желание, Дево, Ти зачена Словото Божие, Създателя на всичко, и Го роди нетленно, без да изпиташ родилни мъки; затова с език и сърце Те възхваляваме и Те изповядваме като Богородица.

Светилен, подобен: Свете неизменный: 

Ти стана светлина за твоите единомишленици, като ги научи да ходят по светли­те пътеки на благочестието, Антоние, отче на отците, и отново хвърляш пламенни мълнии, изгаряйки демонските пълчища.(2)

Слава, и ныне, Богородичен: С незамлъкващи песни Те облажаваме, Дево, защото си родила Един от Троицата, Богородице, и си носила в божествените си обятия над-същностното и неизменно Слово.

Хвалитни стихири на 4, глас 8, подобен: О, преславнаго чудесе…

Преподобни отче Антоние, * взел на раменете си Христовото иго, * ти храбро потъпкваше вражеските нападения, * и напълни с градове пустинята; * затова всички те почитаме с вяра, * о, всеблажени, * похвало на монасите, * моли непрестанно Христа * да се спасим.(2)

Събрани с вяра, * всички те почитаме, Антоние, * като подвижник на Христа; * защото, радвайки се, ти премина през непроходната пустиня, * и стана неин почетен наставник. * Затова с вяра ти зовем: * „О, всеблажени, похвало на монасите, * моли се за нас на Господа, * да се спасим!“.

Преподобни отче Антоние, * ти се затвори в гробница * заради истинския живот, * и никак не се уплаши от невидимите врагове; * защото, когато дойдоха да ти хлопат и тревожат, * ти ги заглуши с молитвите си * и търпеливо понесе техните нападки, * първоначалниче на пустинята. * Затова всички те почитаме и облажаваме с вяра.

Слава, глас 8: Въздигайки се с колесницата на добродетелите, чудни, ти достигна крепостта на небесния Град чрез подвижническите усилия, обхождайки още от пустинята красотите на небесния Йерусалим; и, получавайки достойни почести заради мъчителните подвизи, ти се радваш заедно с небесните чиноначалия, всеблажени, ставайки наследник на вечните блага и жител на Царството. О, богоносни Антоние, моли Спасителя на всички да дари мир на света и да спаси душите ни.

И ныне, глас 8: Владичице, приеми молитвите на Твоите раби и избави ни от всяка нужда и печал.

Велико славословие и отпуст.

На Литургията, блаженства на 8 – 3-та и 6-та песен от канона на преподобния (първите тропари по два пъти).

След Апостола:

Алилуя, глас 8: Блажен е оня човек, който се бои от Господа - той крепко ще възлюби Неговите заповеди. Стих: Силно на земята ще бъде потомството му.

Причастен: Паметта за праведника пребъдва вечно, алилуя! 

1/14 януари - Обрезание по плът на нашия Господ Иисус Христос и памет на светия наш отец Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска *

На Великата вечерня, 1-ви антифон от 1-ва катизма. На Господи, воззвахъ, 8 стихири - 4 на празника, глас 8, самогласни:

Като слезе при човешкия род, Спасителят се остави да бъде повит с пелени; Той не се погнуси и от обрязването на плътта, осмодневен по Майка и безначален по Отец; на Него, о верни, да запеем: Ти си нашият Бог — помилуй ни! (2)

Не се погнуси Всеблагият Бог с плътско обрязване да се обреже, но Сам Себе Си показа като пример и образец на всички за спасение, понеже Творецът на закона изпълнява закона и предсказанията на пророците за Него; Господи, Който всичко в дланта си държиш и с пелени бе повит — слава на Тебе! (2)

Други стихири, на свети Василий, на 4, глас 4. Подобен: Повикан свише...:

Наречен едноименно на Царството, когато с мъдролюбие и вещина ти се погрижи като пастир за царското свещенство — за светия Христов народ, — отче Василие, тогава с венеца на Царството Си те украси Царят на царуващите и Господ на всички, Който е едно с Родилия Го, вечносъществуващият и еднакво безначален на Отца Син; моли Го да спаси и просвети душите ни. (2)

С одеждите на светителството украсен, ти с радост проповядваше Евангелието на Царството, Василие, и в Църквата изливаше учението на Православието; с него просвещавани, ние богословим и прославяме единия неразделен Бог в три Лица: Отца Вседържителя, Единородния Бог Слово и Божествения Дух — моли Го да спаси и просвети душите ни!

С небесните хорове заедно пребъдваше и с тях се въдворяваше, отче Василие, на техния живот ти ревностно подражаваше чрез светлата чистота на твоето житие, като безплътен докле още живееше в плът заедно със земните люде, които се наслаждаваха на твоето боговдъхновено учение; Христа нашия Бог моли да спаси душите ни от бедите и от мрака на незнанието и да ги просвети!

Слава, глас 8, от Анатолий: Ти бе жаден за премъдрост, преподобний, и за съжителка си избра над всичко съществуващо мисълта за смъртта, с която премина житие прекрасно, понеже с твърдостта на въздържание от плътски страсти се обкова и с поучение в закона божествен опази непоробено душевното си благородство, ти и на духа си покори всичкото плътско мъдруване чрез богатството на добродетелите, ето защо, след като намрази плътта, света и княза на тоя свят, ти стоиш пред Христа: проси от Него за душите ни велика милост.

И ныне, глас 8: Като слезе при човешкия род, Спасителят се остави да бъде повит с пелени; Той не се погнуси и от обрязването на плътта, осмодневен по Майка и безначален по Отец; на Него, о верни, да пеем: Ти си нашият Бог — помилуй ни!

Вход, прокимен на деня, паримии.

На литията, стихири на глас 3, от Герман:

Като прие в душата си чрез чистото си житие Христа — Извора на живота, проповеднико на тайните свещени Василие, ти изля във вселената реки от благочестиви учения, от които верните църковни люде пият и като плод от славещи уста принасят благодарност на Този, Който във вечни векове прослави паметта ти.

Като излято върху тебе миро те помаза благодатта чрез свещени слово и живот да благовестиш Евангелието на Царството небесно, о, явен от Бога Василие: бидейки благоухание на Христа, вселената ти изпълни с благовонно знание за Него, затуй приеми с благоволение гласа на твоите раби и изпроси за почитащите те велики милости.

Облечен в одежда на светител, поборнико на Троицата Василие, ти застана пред престола на съдията, търпейки скърби зарад вярата и като показа страдалческо противостоене, посрами яростта на областния началник, който се гневеше с нечестива власт и те заплашваше с безжалостно разсичане; като яви усърдна и предвидлива разсъдителност, ти, отче, стана мъченик по произволение и венец на победа получи от Христа, Който има велика милост.

Слава, глас 6:Изля се в устните ти благодат, преподобни отче, и ти бе пастир на Христовата Църква, като учеше словесните овце на вяра в Единосъщната Троица — в Единия Бог.

И ныне, глас 8: Като слезе при човешкия род, Спасителят се остави да бъде повит с пелени; Той не се погнуси и от обрязването на плътта, осмодневен по Майка и безначален по Отец; на Него, о верни, да пеем: Ти си нашият Бог — помилуй ни!

Стиховни стихири на светителя, самогласни. Глас 1. Византиева:

О, божествена и свещена пчела на Христовата Църква, всеблажени Василие! Като се въоръжи със жилото на божествено желание, ти прониза хулите на богоомразните ереси и събра в съкровищница сладостта на благочестието за душите на верните. И сега като вървиш из нетленните пасбища на божествения рай, споменавай и нас пред Единосъщната Троица.

Стих: Устата ми ще заговорят премъдрост и размислите на сърцето ми — разум.

Ти съчета у себе си добродетелите на всички светии, отче наш Василие: на Моисея кротостта и на Илия ревността, изповядването на вярата на Петър и богословието на Йоана; и непрестанно като Павел викаше: „Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?“ Затуй заселен с тях ведно, моли да се спасят душите ни.

Стих: Устата на праведния се поучават в премъдрост и езикът му ще изрече праведен съд.

Глас 2. Като опозна естеството на съществуващия свят и като проникна в непостоянството на всички неща, ти намери за единствено неизменчив надсъщностния Създател на всичко, към Него ти всецяло се привърза и отхвърли желанието за преходното, моли и ние да получим божествено желание, проповеднико на свещените тайни Василие!

Слава, глас 6: Ти прие от небето благодатта на чудотворството и с ученията си изобличи измамата на идолослужението; ти, всеблажени Василие, си слава и утвърждение на светителите и огледало на учението на всички преподобни; като имаш дръзновение пред Бога - моли Го да спаси душите ни.

И ныне, глас 8: Не се погнуси Всеблагият Бог с плътско обрязване да се обреже, но Сам Себе Си показа като пример и образец на всички за спасение, понеже Творецът на закона изпълнява закона и предсказанията на пророците за Него; Господи, Който всичко в дланта си държиш и с пелени бе повит — слава на Тебе!

Тропар на светителя, глас 1.

По цялата земя, приела твоето слово, се разчу твоят глас, с който боголепно ти разкри истинската вяра, естеството на всичко съществуващо изясни, човешките обичаи украси, царствени свещенослужителю, отче преподобни, моли Христа Бога да спаси душите ни!

Тропар на Обрезание, глас 1:

Слава, и ныне: Ти, Който седиш на престол огневиден, заедно с безначалния Отец и с Твоя божествен Дух, Си благоволил да Се родиш на земята от Девицата — Твоята Майка, незнаеща мъж, Иисусе; затова и на осмия ден прие обрезание като Човек: слава на Твоята всеблага воля, слава на Твоя промисъл, слава на Твоето снизхождение, едничък Човеколюбче!

На Богъ  Господъ - тропар на празника (2), Слава, на светителя, И ныне - на празника.

Седални след първото четене от Псалтира, глас 5.

Нека всички да възхвалим Василий като царствено украшение на Църквата и като съкровищница на неизчерпаемо учение — с това той ни научи как да почитаме Светата Троица, съединена по Естество, а разделена по Лица.

Глас 1. Подобен: Твоя гроб, Спасителю:

Слава: Премъдри Василие, като стоиш пред Светата Троица, моли се ние, които те възпяваме и почитаме твоята памет, да се сдобием в Съдния ден с благодат, милост и очищение на прегрешенията, та с уста и сърца да прославяме единствения Човеколюбец.

И ныне: Творецът на всичко и Владетелят на света — Този, Който във висините пребъдва с Отца и Духа, — на осмия ден като Младенец се обрязва на земята. Наистина божествени и чудни са делата Ти, защото Ти, о Владико, заради нас Се обряза, понеже Ти Си Завършекът на закона.

Седален след второто четене от Псалтира, глас 8. Подобен: На премъдростта:

Тайното богатство на неизказана премъдрост свише от Бога ти прие и за всички изля водите на Православието, които веселят божествено сърцата на верните, а приказките на неверните заслужено потапят. Затуй и чрез двойните трудове на благочестието ти се яви непобедим поборник на Светата Троица, светителю Василие; моли се на Христа Бога да дари прошка на греховете на ония, които с любов празнуват светата твоя памет.

Глас 3. Подобен: На вярата божествена:

Слава: Като с води ти напои цялата вселена с твоите учения - събраните догмати на благочестието, защото в теб наистина се покоéше Изворът на живота, Василие; като имаш дръзновение пред Него — моли Го, боговдъхновений, да ни дари велика милост.

И ныне, глас 4: Този, Който е по естество невидим, сега по плът е видим, сега несътвореният Бог Слово Се сътворява, като Се ражда от чиста Дева; затуй и по закона заради нас, човеците, Той Се обрязва като осмодневен Младенец — нека Му се поклоним като на наш Спасител.

Седален след полиелея, глас 8. Подобен: На премъдростта:

Със силата на словеса божествени ти срази мрачните ереси, всички Евномиеви дързости потопи, на хората проповядваше, че Дух Светий е Бог и с въздигане на ръцете си умъртви противниците. Изцяло ти прокуди Савелиевата заблуда, всички Несториеви разсъждения показа безсмислени, светителю Василие: моли се на Христа Бога да дари прошка на греховете на ония, които с любов празнуват светата твоя памет.

Слава: Благодатта на твоите божествени слова и тайнствената висота на догматическите ти учения за нас бяха стълба за възкачване към Бога; защото като придоби тръбата на Духа, отче, с нея проповядваше божествените учения. Ето защо и се всели на места с тучен злак, като получи награда за твоите подвизи, преподобни архиерею Василие — моли се на Христа Бога да дари прошка на греховете на ония, които с любов празнуват твоята свята памет.

И ныне: Владетелят и Творецът на всичко съществуващо, Който прие плът от Твоята пречиста утроба, Те показа Застъпница за хората, о Всенепорочна; затова всички към Теб прибягваме и просим очищение на прегрешенията, както и да се избавим от вечните мъки и от всяко зло, причинявано от злобния световен княз. Затова Ти викаме: моли се на Твоя Син и Бог да дари прошка на греховете на ония, които с вяра се покланят на всесветата Твоя Рожба.

1-ви антифон на глас 4.

Прокимен на глас 4: Устата ми ще заговорят премъдрост и размислите на сърцето ми — разум. Стих: Чуйте това, всички народи, отворете слух всички, които живеете по вселената.

След 50-ти псалом, самогласна стихира, глас 6:

Изля се в устните ти благодат, преподобни отче, и ти бе пастир на Христовата Църква, като учеше словесните овце на вяра в Единосъщната Троица — в Единия Бог.

Канон на празника, творение Стефаново, глас 2 и на светителя, от преп. Йоан Дамаскин, глас 2. Ирмосите съвпадат. Катавасии – на Богоявление.

Песен 1

Ирмос: Дойдете, люде, да пеем песен на Христа Бога, Който се прослави, като раздели морето и упътваше народа, спасявайки го от египетското робство.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе!

Осмият от дните, носещ образа на бъдещето, се просветлява и освещава от драговолната Ти нищета, Христе, защото в тоя ден Ти Се обряза по плът според закона.

На осмия ден от Рождеството Си Христос приема обрезание и днес скрива неговата сянка, дарявайки сиянието на новозаветната благодат.

Припев: Светителю отче Василие, моли Бога за нас!

Достойно бе да дойде твоят глас, Василие, у нас, които искаме да почнем твоята възхвала, но, отче, приеми молбите ни и щедро благодат дарявай ни.

Ти шестваше по трънестия път на добродетелите и достигна равния и безпрепятствен възход на небесата и образец на всички се яви, Василие.

Движенията на страстта, що обезсилват плътта, ти възпита чрез жажда за премъдрост, ето защо вселяваш се в царството на нетлението, отче Василие.

Страстите на душата и плътта, ти благовременно посече с меч духовен, о Василие, а себе си принесе в жертва на Владиката.

Слава: След като проникна духом в тайни неизказани, Василие, ти стана ясен тайноведец на Царството Христово, о свещени отче, и ни озари със светлината на Светата Троица.

И ныне: Кой може достойно да изкаже Твоето неизказано зачеване, Всечиста, че Ти роди по плът Бога, Който ни Се яви като Спасител и Господ.

Песен 3

Ирмос: Утвърди ни в Тебе, Господи, Който в древност умъртви греха и Твоя страх всели в сърцата на нас, които Те възпяваме.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе!

Над-естественият въплътен Бог Слово Се обряза, за да отмени закона, и Той ни даде начало на благодатта Божествена и на живот нетленен.

Като Изпълнител на закона Се яви въплътеният Христос, а не като противник Богу, и драговолно Той прие обрязване на осмия ден.

Припев: Светителю отче Василие, моли Бога за нас!

Твоята памет настъпи и просия заедно с Христовото Рождество, чието неизказано тайнство ти, отче, ясно изказа с твоите слова.

Укрепян от страха Господен, който е начало на премъдростта, ти от премъдростта с любов по-прекрасна бе окрилен, о Василие.

Изпълнен със всестранни знания — не само за земния и лесно презираем свят, но много повече за по-прекрасния, ти се показа светлина на света, Василие.

Слава: Василие премъдри, ти показа, че чрез деятелен живот се възхожда към пребожественото съзерцание и го постигна чрез деятелност, сдобивайки се с ясно разбиране на съществуващото.

И ныне: В утробата си Ти безсеменно зачена Бога и неизказано роди Въплътения, Когото не смеят да погледнат силите небесни, Чиста Приснодево!

Кондак на празника, глас 3. Подобен: Девата днес:

Господ на всички днес търпи обрезание и като Благ обрязва греховете людски, и на света спасение дарява, а в небесата радва се и архиереят на Създателя — облеченият в светлина божествен тайноведец Христóв Василий.

Седален на светителя, глас 8. Подобен: На премъдростта:

След като усвои словото на премъдростта и отхвърли игото на писмения закон, на всички ти проповядва словото на благодатта и с твоите слова изглади скрижалите на душите, върху които начерта божествени учения. Затова като премина мрака под облака на покривалото телесно, ти духом просия, светителю Василие: моли Христа Бога да дари прошка на греховете на нас, които честваме с любов светата твоя памет. (2)

Слава, и ныне, на празника, глас 4, подобен: Днес Ти се яви: Понеже Сам Си бездна на човеколюбието, Ти Се облече, о Владико, в рабски образ и прие обрязване по плът, като на всички хора подари великата Си милост.

Песен 4

Ирмос: Чух, Господи вестта за Твоя промисъл и Теб прославих, единствен Човеколюбче.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе!

Край бе положен на обрязването, откакто волно обряза Се Христос, спасявайки с благодатта Си многобройните народи.

Осмият ден, в който Владиката обрязан бе по плът, изобразява бъдещия осми век на вечния живот.

Припев: Светителю отче Василие, моли Бога за нас!

Църквата, Невеста на Христа, се украсява както с Рождеството Му, тъй и със паметта ти, всеблажений.

Водейки бран заради Бога, ти се яви непобедим, като се покоряваше на Неговите повеления във всичко.

Ти даден бе на Църквата от Бога за ограда и твърда стена, о Василие преблажени.

Слава: За Божиите противници ти се яви секира поразяваща и огън, що заблудата пояжда, отче Василие.

И ныне: Чиста Дево, заченала без семе Бога, молим Те винаги да Му се молиш за Твоите раби.

Песен 5

Ирмос: Дарителю на светлината и Създателю на вековете Господи, напътствай ни чрез светлината на Твоите заповеди, понеже друг бог, освен Тебе не познаваме.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе!

Приел неизразимо плът от Девата и Майката, Ти, Господи, не отказа да Се облечеш и в образа човешки като Младенец, и Сам закона Твой законно Ти изпълни.

Израил се оприличи на нощ, понеже бе привързан към сянката на Закона, но произлизайки от него по плът, Христос Се яви, засиявайки като Светлината на света.

Припев: Светителю отче Василие, моли Бога за нас!

Днес Църквата наистина празнува двоен празник — на Обрезанието на Владиката, Който като младенец на земята Се яви, и паметта на Неговия мъдър и преблажен раб Василий.

Твърде неясно описаното от Мойсея на Синай произхождение на всичко ти обясни на всички, черпейки слова от съкровищата Божии, о преблажени Василие.

Слава: Нито Мойсей законодателят, нито живелият преди закона Йосиф дадоха храна, подобна на Храната, Която ти раздаваше: защото ти сам раздаваше Божествената Плът, Василие.

И ныне: На Тебе, що роди Създателя на всички, викаме: радвай се, Чиста, радвай се Ти, от Която светлина изгря за нас, радвай се Ти, Която в себе си побра невместимия Бог.

Песен 6

Ирмос: Бездна на много грехове ме е погълнала, и като подражавам на пророка, Теб зова: Господи, от тлението ме изведи.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе!

Законът бе завършен, откак Христос като младенец, Сам изпълнявайки закона, обрязване прие и клетвата законна изкорени.

Пазенето на съботата и обрязването — предмет на еврейската надменност, бяха мигом отменени от явилия Се Христос, и пролетта на благодатта изгря.

Припев: Светителю отче Василие, моли Бога за нас!

Душите бедни, чезнещи от глад, ти изобилно, о Василие, нахрани и гладните сърца изпълни с всякакво божествено веселие.

Богато ти насити със храна небесна гладните, затуй че словото ти беше хляб ангелски и ти раздаваше го като превъзходен разпределител на пшеница.

Цветът на всяка добродетел трудолюбиво ти като пчела, Василие, събра и станал изкусен в това, ние те наричаме блажен.

Слава: Побърза от света да се отлъчиш и с Бога да живееш. затова като остави непостоянното и тленното, Василие преблажени, ти като мъдър се сдоби със вечното.

И ныне: Спаси от беди Твоите раби, Богородице, защото след Бога всички към Тебе прибягваме като към неразрушима Стена и Застъпница.

Кондак, глас 4. Подобен: Днес Ти се яви:

Ти се яви на Църквата непоклатимо основание, като на всички хора даваше господство неприкосновено, което запечата с твоите учения, небесното разкриващ Василие преподобни.

Икос: На целомъдрието чаша, уста премъдра и на църковните учения основа, Великият Василий духовно всички озарява. Дойдете, прочее, да застанем в Божия дом, с горещи сърца очи да вдигнем, като се наслаждаваме на чудесата му, с лъчите на житието му облени светло, и с чистия му дух прохлаждани, на вярата му нека подражаваме, на пламенността и на смирението му, заради които той стана дом на Божието естество; възпяваме те с тия думи, небесното разкриващ Василие преподобни!

Песен 7

Ирмос: Докато всички служеха на златния истукан на поле Деир, тримата Твои отроци нехаеха за безбожната повеля, но хвърлени посред огъня, оросявани пееха: благословен Си, Боже на нашите отци!

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе!

Светло и пресветло е Рождество Христово, а и днешното тайнство, което изобразява бъдещото обновление, защото по реда на закона Спасителят Се обрязва не като Бог, но като Човек и изпълнение на закона.

Образ на Отца е Синът, а на Сина — Духът, а ти на Духа си непорочно огледало, о Василие, и дом на цялата Света Троица. Благословена е паметта ти и прославящите я се прославят свише.

Припев: Светителю отче Василие, моли Бога за нас!

Ти углъби ума си в непостижимите Божии дълбини и като събра драгоценните бисери на знание духовно, света изпълни с премъдрост и го научи да пее: благословен Си, Боже на нашите отци!

О, какво еднакво вдъхновение на ума има у тази двоица свещена, защото съединени от желание божествено Василий – в Григорий и Григорий – във Василий, като една душа неразделимо пребиваваха в две тела; молете сега Христа за вашето паство.

Баща на сиротите и на вдовиците защитник, на бедните — богатство, на болните — утеха, а на богатите — напътственик, на старите опора беше ти, на младите вразумител, и на монасите — пример за добродетелност, Василие.

Слава: Като очисти своя ум от всяка тинеста нечистота, Василие, и с божествено желание изпълнен, ти проникна чрез Духа в духовните неща; ето защо, възпявайки Светата Троица, ти с дръзновение зовеше: благословен Си, Боже на нашите отци!

И ныне: Като къпина в огнен пламък пророчески видя Те Мойсей на планина Синай, о Чиста, защото Ти без да изгаряш прие непристъпната светлина на Неизречимия, Който, бидейки Един от свещените Ипостаси на Троицата, Се съедини с грубата плът.

Песен 8

Ирмос: Бог Слово, Който с мъдрост неизказана от нищото създаде всичко съществуващо, благославяйте Го, творения, като Господ и превъзнасяйте Го във всички векове.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе!

В осмия ден Владиката като Младенец се обрязва и името Иисус приема, защото Той е на света Спасителят и Господарят.

С осмия ден след Рождество Христово достойно се съчета всеславната памет на светителя, която с вяра почитаме и Господа възпяваме и превъзнасяме во веки.

Припев: Светителю отче Василие, моли Бога за нас!

Господа, Който по неизказан промисъл дарува на света Василий — на благочестието светлина, на богословието тръба, — благославяйте, творения Господни, Господа!

Господа, Който обилно действайки се всели в мъдрия Василий и чрез него изля благочестиво богословие, — благославяйте, творения Господни, Господа!

Като се наслаждаваме на божествените ти слова, Василие, ние тържествуваме в деня на паметта ти и не преставаме да пеем: благославяйте, творения Господни, Господа!

Слава: Ти озари света с лъчи от словеса, Василие, които чрез светлината си ни учат да почитаме като едно божественото естество на Троицата: благославяйте, творения Господни, Господа!

И ныне: Родения преди вековете от Отца и безлетен Бог Слово, Който в последните времена от Девата изгря: благославяйте, творения Господни, Господа!

На 9-та песен не пеем Честнейшую…, а припевите на Обрезание:

Душо моя, величай Господа, Който по плът Се обряза според Закона.

Ирмос: Тебе величаем, Богородице благословена и всечиста, която Бога — Светилник, сияещ преди слънцето и в плът дошъл при нас — Ти въплъти в девствената си утроба. (2)

Душо моя, величай Приемащия обрезание на осмия ден.

Като превъзмогна всички предели да човешкото естество, Христос Се ражда свръхестествено от Девата, и както повеляват предписанията на Закона, по плът Се обрязва и Се явява изпълнител на Закона.

Днес Владиката обрязва Се по плът като Младенец, изпълнявайки Закона.

Като превъзмогна всички предели да човешкото естество, Христос Се ражда свръхестествено от Девата, и както повеляват предписанията на Закона, по плът Се обрязва и Се явява изпълнител на Закона.

Днес по плът Владиката обряза Се и нарече Се Иисус.

Дойдете в святост да тържествуваме славното именуване на Владиката Христос, защото днес Той боголепно Се нарече Иисус; ведно с това и празника на светителя величаем.

Душо моя, величай великия сред йерарсите Василий.

Като вярно Христово агне ти, Василие, последва живоносните стъпки на Първия Пастир, защото живота си предаде на мъчителя, о отче, като великодушно пръв търпеше бедствие заради Църквата, о всеблажений.

Душо моя, величай пресветлия светилникът на вселената.

Като вярно Христово агне ти, Василие, последва живоносните стъпки на Първия Пастир, защото живота си предаде на мъчителя, о отче, като великодушно пръв търпеше бедствие заради Църквата, о всеблажений.

Душо моя, величай Великия Василий от Кесария.

Като видя всесвещеното църковно събрание Христово, украсено от твоето светителство, мъдрий, пагубният мъчител падна като от гръм ударен, защото не можеше да изтърпи зарите на Духа, живеещ в тебе, о Василие.

Душо моя, величай украсителя на Църквата Христова.

Ти се удостои с апостолско седалище, с лика на страдалците Христови, със скинията патриаршеска, с насладата на праведните и радостта на пророците, Василие, защото бе служител на Богородица и тайнозрител на Светата Троица.

Душо моя, величай по-почитаната от войнствата небесни пречиста Дева Богородица.

Единият Господ, Който с води покрива свода наднебесен, морето в пределите му удържа и бездната превръща в суша, като прие от Тебе плът, о Чиста, бърза от Витлеем да дойде на Йордан, за да приеме кръщение по плът.

И последните катавасии на Богоявление със следните припеви:

Душо моя, величай Господа, Който по плът Се обряза според Закона.

Ирмос: Никой език не може да Те възхвали достойно и дори висшият ум е в недоумение как да Те възпее, Богородице, но като Блага, приеми вярата ни, защото знаеш и нашата божествена любов; Ти си защитница на християните и Тебе ние величаем.

Душо моя, величай по-почитаната от войнствата небесни пречиста Дева Богородица.

Ирмос: О, как превишат ума чудесата на Родилия Се от Тебе, Невесто всечиста, Майко благословена! Получили чрез Тебе всесъвършено спасение, ние достойно Те възхваляме, като Благоделка, принасяйки Ти в дар благодарствена песен.

Светилен. Подобен: В светилището духом:

Покривалото на душата си ти, отче, обряза чрез любовта към Премъдростта и се показа на света като слънце чрез чудесата, и мислите на верните ти озари, о богомъдри тайнозрителю на Троицата, мъдри Василие и на Богородица служителю. (2)

Слава, и ныне: По плът обрязва Се Творецът на вековете като осмодневен Младенец, изпълнил Закона; и като Човек с пелени Се повива и с мляко Се храни Този, Който като Бог държи цялото творение с безмерна сила и го управлява с всесилна длан.

Хвалитни стихири на 6, глас 5. Подобен: Радвай се:

Този, Който като Бог от Бога произлезе от Отца без отделяне и като Слово без тление неизказано роди Се, търпи обрязване по плът, пребъдвайки неизменно Бог; ето защо, като изпълни законното, стоейки над Закона, Той всички избавя от законното проклятие и дарява благословение свише. Затуй, като възхваляваме преблагото Му снизхождение, ние възпяваме и с благодарност Го славим и Го молим да дарува на душите ни велика милост. (2)

Бидейки син на Бога по благодат чрез възрождението в божественото кръщение, преподобний, ти изповяда Сина Божий като предвечен Бог и Слово, по естество и наистина единосъщен на Отца и безначален като Него; а зиналите уста на еретиците запуши с блясъка на словата си, затуй и в горното Царство се пресели, където заедно съ-царуваш с Единствения царстващ по естество Христос, Който излива над света богата и велика милост.

Вътре в небесния храм, като светител свещен, ти се засели облечен в деяние и съзерцание — начала на премъдростта, — като в свещена одежда. И сега, като свещенодействаш пред небесния жертвеник, преподобний, и стоиш пред Бога в невеществено богослужение, споменавай милостиво, о Василие всеблажени, нас, които празнуваме свещената и всечестна твоя памет, и моли за нас Христа, даряващ на света велика милост.

Всецяло посветен на Бога и всеотдайно привързан към него от детство, ти с блясъците на премъдростта божествена се озари, смисъла на съществуващия свят изясни, разкривайки със светли и мъдри думи пребожественото дело на познанието и въдворявайки благообразен ред във всичко. Затова те назоваваме божествен проповедник и учител, и светоносен светилник на Църквата, който моли Христа, даряващ на света велика милост.

В Божия страх ти укрепна, като разбра, че той е начало на премъдростта, Василие, ала страха с премъдрост и праведен живот надмогна, отче, чрез любовта се съедини с Бога и много близък с Него стана. Затова като се научи на божествените наредби и съдби, ти изучи човешките обичаи и украси умовете на верните, обяснявайки събраните духовни закони. Прочее, моли Христа да дарува на душите ни велика милост.

Слава, глас 6: Изля се в устните ти благодат, преподобни отче, и ти бе пастир на Христовата Църква, като учеше словесните овце на вяра в Единосъщната Троица — в Единия Бог.

И ныне, глас 8: Като слезе при човешкия род, Спасителят Се остави да бъде повит с пелени; Той не Се погнуси и от обрязването на плътта, осмодневен по Майка и безначален по Отец; на Него, о верни, да запеем: Ти Си нашият Бог — помилуй ни!

Велико славословие. Тропар на светителя, Слава, и ныне – на празника.

На Василиевата литургия, блаженства на 8: от канона на празника — песен 3, и от канона на светителя — песен 6.

Тропари: на празника и на светителя,

Слава - кондак на светителя, И ныне - кондак на празника.

След Апостола:

Алилуя, глас 8: Ти, Който пасеш Израиля: вслушай Се. Стих: Устата на праведния се поучават в премъдрост и езикът му ще изрече прав съд.

Задостойник: О Тебе радуется…

Причастен: „Хвалете Господа от небесата, хвалете Го във висините!“

На светителя: Вечен ще бъде споменът за праведника; от зла мълва не ще се уплаши.

* Превод П. Хинов (+2022)