Синаксар за 7-ма Неделя след Пасха – на отците от Първия вселенски събор

Стихове: Избрано събрание на лъчевидните светилници, просвети моите мисли.

Арий нарече Сина чужд на същността на Отца, и самият той стана чужд на Божията слава.

В този ден, седмата неделя след Пасха, празнуваме паметта на 318-те богоносни отци от Първия вселенски събор в Никея по следната причина. 

Понеже, възприемайки нашата плът, Господ Иисус Христос по неизказан начин изпълнил целия Си промисъл за нас и пак Се върнал на Престола на Отца, то светите мъже, желаейки да покажат, че Божият Син наистина е станал съвършен Човек, и като такъв, а едновременно и като Бог, Се е възнесъл и е седнал отдясно на величието на Отца във висините, се събрали на този първи вселенски събор и изповядали, че Той е единосъщен и равночестен на Бога Отца. Те установили тази неделя след славното Възнесение, разширявайки празника с паметта за Събора на толкова много отци, които проповядвали че в плът на истински Човек на небето Се е възнесъл истинският Бог.

Този събор се състоял при император Константин Велики, в двадесетата година от неговото управление. След прекратяване на гоненията, той управлявал първо в Рим, а след това през 5838-ма година от сътворението на света създал всеславния Константинопол, наречен на негово име.

Тогава започнали събитията, свързани с Арий. Той произхождал от Либия. Отишъл в Александрия, където бил ръкоположен за дякон от свещеномъченик Петър Александрийски и тогава уж започнал да се противопоставя на нечестивия Савелий (който твърдял, че в Божеството има едно Лице, Което се проявява веднъж като Отец, друг път като Син, а понякога като Свети Дух), но похулил Божия Син, обявявайки Го за твар, създадена от нищо и чужда на Божественото достойнство, която се нарича Премъдрост и Слово Божие само в преносен смисъл.

Докато Арий богохулствувал по подобен начин, великият Петър видял Христос на светия престол във вид на Младенец, облечен в разкъсана дреха. Той му казал, че Арий я е разкъсал и тогава епископът отлъчил последния от свещения чин.

Когато след Петър Александрийската катедра приел Ахил, той, въпреки обещанията си, възстановил Арий и освен това го посветил в свещенически сан и го поставил начело на Александрийската школа. След смъртта на Ахил, Александрийски патриарх станал Александър и разбирайки, че Арий още богохулства и то повече от всякога, той го низвергнал и отлъчил от Църквата чрез събор. Според Теодорит, Арий учел, че Христос има променлива природа и бил първият, който избълвал богохулството, че уж Господ е приел плът без душа и ум. В същото време Арий, пише Теодорит, след като съблазнил мнозина в своето нечестие, се сближил с епископите Евсевий Никомидийски, Павлин Тирски, Евсевий Кесарийски и други и се противопоставил на Александър. Той пък, като известил писмено по цялата вселена за Ариевото богохулство и неговото низвержение, подтикнал мнозина към отхвърлянето му.

И тъй като Църквата била обхваната от смут и мнозина, които искали да станат християни били възпирани поради тези спорове, Константин Велики устроил така, че да събере от цял свят отците в Никея и сам пристигнал там. И когато всички отци седнали, самият Константин, принуден от тях, също седнал на събора, но не на царския престол, а на място с по-ниско достойнство. И били повдигнати обвинения срещу Арий, който заедно с всички негови съмишленици бил анатемосан, а Словото Божие било провъзгласено от светите отци за единосъщно, равночестно и единославно с Отца. Отците съставили и светия Символ на вярата до думите: „И в Светия Дух...” (а нататък го допълнил Втория събор). Освен това Първият събор определил кога и как трябва да празнуваме Пасхата Господя - не заедно с евреите, както бил обичаят преди това. Отците също определили и двадесет правила, свързани с църковното устройство. А накрая великият и равноапостолен Константин подписал Символа на вярата с червени букви.

От присъствалите свети отци, 232-ма били епископи и 86 свещеници, дякони и монаси - общо 318 мъже. Най-известните от тях били Римският архиепископ Силвестър и Константинополският Митрофан, който бил болен (тези двамата присъствали задочно, чрез свои представители), Александър Александрийски с Атанасий Велики, тогава архидякон, Евстатий Антиохийски, Макарий Йерусалимски, Осий, епископ на Кордоба, Пафнутий Изповедник, Николай Мироточиви, Спиридон Тримитундски, който кръстил там някакъв философ, побеждавайки го в спор, като посочил трите свойства на слънцето. И когато по време на събора двама от отците-архиереи се упокоили в Господа, Константин Велики, като положил постановлението на светия Събор в ковчезите им и внимателно ги заключил, открил, че по неизказаните Божии съдби и те са го одобрили и подписали.

В края на събора, когато вече Цариград бил напълно завършен, Константин Велики призовал всички тези свети мъже и те, като обиколили целия град, се молили усърдно да се утвърди и да царува над останалите градове и чрез царски указ го посветили на Майката на Бога Слово. И после всеки от светиите се върнал у дома си.

Но още преди кончината на Константин Велики, когато той управлявал съвместно със сина си Констанций, Арий дошъл при царя, заявявайки, че е оставил всички заблуди и иска да се съедини с Божията Църква. Но той написал своето богохулство на плочка и тайно я окачил на врата си, и сякаш подчинявайки се на Събора, биел с в гърди, удряйки плочката и казвал, че приема това изповедание. И царят, разбира се, наредил на Константинополския патриарх да приеме Арий в общение. Тогава патриарх след Митрофан бил Александър, който, знаейки злия нрав на този човек, се съмнявал и молел Бог да му открие дали е Негова воля да влезе в общение с Арий. Когато наближило време за съслужението, молитвата му станала особено гореща. Междувременно Арий, който се отправил към църквата, недалеч от тържището усетил болки в стомаха и влязъл в градската тоалетна и там се пръснал, изсипвайки всичката си вътрешност, по подобие на Юда за еднаквото предателство на Бога Слово. И така, този, който откъсна Божия Син от същността на Отца, самият той бил разкъсан и намерен мъртъв. Така Божията Църква се спасила от неговата пагубна заблуда.

По молитвите на светите 318 отци от Първия събор, Христе Боже наш, помилуй ни. Амин.

 

Синаксар за Възнесение Господне

Стихове: Ти седна отдясно на Отца, Слове, 

И преподаде на учениците най-твърда вяра.

В този ден, четвъртък на шестата седмица след Пасха, празнуваме Възнесението на Господа, Бога и Спасителя наш Иисус Христос. 

Още преди Своите страдания, Господ обещал на учениците Си идването на Всесветия Дух, като казал: „За вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не си замина, Утешителят няма да дойде при вас“ (Йоан 16:7), и пак: „Когато Той дойде... ще ви упъти на всяка истина“ (Йоан 16:13). А след като възкръснал от мъртвите, Той им Се явявал в продължение на четиридесет дни, не постоянно, а от време на време, споделяйки храна и питие с тях, уверявайки ги във възкресението като най-достоверно дело. Накрая, възвестявайки им тайните на Царството Божие, Той им заповядал да не напускат Йерусалим, но пребивавайки там, да чакат идването на Всесветия Дух, за да бъдат кръстени от Него, тъй като преди това били кръстени само с вода от Йоан Кръстител, въпреки че по-късно Епифаний Кипърски казва, че Йоан Богослов е кръстил Божията Майка, а Петър и същият Йоан са кръстили другите апостоли.

Господ заповядал на апостолите да останат в Йерусалим, та проповядването на Евангелието първо да се утвърди именно там, а не като се оттеглят на други места, да дадат лесно повод да бъдат наклеветени като лъжци. Но това било необходимо за тях и защото, подобно на войници тук да се подготвят с оръжията на Духа и след това да влязат в битка с враговете на Христа. Но когато настъпило времето на Възнесението, Той ги извел на Елеонската планина, която се нарича така, защото там са засадени много маслинови дървета, и беседвал с тях за проповядването на Евангелието по всички земни краища и за Своето непостижимо вечно Царство в бъдещия век. И като видял, че в присъствието на Неговата Пречиста Майка те щели да Го попитат какво да правят, Той насочил вниманието им към ангелите, които да им обяснят Неговото възнесение на Небето.

И пред очите на учениците Той бил взет от тях, и облак Го закрил. Придружаван от ангели, които, чудейки се на обагреното Му с кръв тяло (вж. Исая 63:2), си заповядвали един на друг да повдигнат небесните порти (вж. Пс. 23:7), Той Се възнесъл на небето и седнал отдясно на Отца, обожвайки самата Си плът и, осмелявам се да кажа, правейки я богоподобна. Защото чрез плътта Му се премахна древната вражда и ние се помирихме с Бога.

Ангелите, приближавайки се в човешки образ към апостолите, казали: “Мъже галилейци! Защо стоите и учудено гледате към небето? Този, Когото виждате в плът, Бог Иисус, ще дойде пак така, тоест в плът, но не по същия начин, в бедност и тишина, а в голяма слава и придружен от ангели, както Го виждате сега.” (вж. Деяния 1:11). Тогава апостолите, като престанали да се взират към небето, се върнали от Елеонската планина, защото тя е много близо до Йерусалим – на две хиляди и четиридесет крачки, които съставляват съботния път. Тъй било законодателно постановено при Моисей - толкова крачки да могат да се извървяват в събота, тъй като скинията на свидетелството била на същото разстояние от еврейския лагер. Било позволено на поклонниците да ходят там в събота, но не и да удължават прехода си повече, поради което този път е наречен „съботен“. Затова някои смятат, че Възнесение Христово също е станало в събота, но по-скоро това е неправдоподобно.

След като се върнали, апостолите се качили в горницата, където останали с жените мироносици и Майката на Словото, като посветили цялото време на пост, молитви и моления и очаквали, според обещанието, идването на Светия Дух (Деяния 1:14).

Възнесъл Се в слава, Христе Боже наш, помилуй ни. Амин.