Синаксар в светия и Велик Вторник

  

Стих:

Най-великия Вторник ни води десетте девици,

Които чуха присъда от неподкупния Владика.

 В светия и Велик вторник споменаваме притчата за десетте де­ви­ци, защото такива притчи отиващият на страдания Господ, влизайки в Йе­ру­салим, разказвал на Своите ученици; а има и други, които на­со­чвал към юдеите. Притчата за десетте девици Той казал, за да ни под­тик­не към милостиня, а заедно с това учи всички да бъдем готови за смърт­та. Защото много им говорил за девството и за скопци и то­ва не е за удивление, тъй като девството е облечено с много слава и е наистина велико.

Но за да не би някой, като се подвизава в тази добродетел, да не­бре­жи за останалите и най-вече за милостинята, чрез която све­тил­ни­кът на девството ярко засиява, Свещеното Евангелие привежда та­зи притча; и нарича мъдри петте девици, съчетали девството с елей на милостиня, едновременно изобилен и драгоценен; а дру­гите пет – неразумни, защото и те имали девство, но милостиня – не­сравнено по-малко. Затова са и неразумни, понеже след като из­пъл­нили по-голямото, небрежели за по-малкото и с нищо не се раз­ли­чавали от блудниците - онези чрез плътта, а тези чрез бо­гат­ството били победени.

След като изминала нощта на настоящия живот, всички девици за­дремали, т.е. умрели, защото смъртта се нарича сън. И докато спе­ли посред нощ се разнесъл вик. Едните, като взели много елей, влез­ли с Жениха, когато се отворили вратите. А неразумните, имащи недостатъчно елей, след като се събудили започнали да го тър­сят. Мъдрите пожелали да им дадат, но не могли и преди да вля­зат им отговорили, казвайки: да не би да не стигне и нам, и вам; иде­те прочее при продавачите, т.е. бедните, и си купете. Но на­праз­но, защото след смъртта не е възможно. Както и в притчата за бо­га­та­ша и бедния Лазар Авраам открива същото, говорейки: трудно е да преминеш оттук там. Но неразумните, след като дошли не­про­све­тени, така завикали, удряйки по вратата: Господи, Господи, от­во­ри ни. Сам Господ им дал онзи страшен отговор: махнете се от Мен, ре­къл, не ви познавам; как можете да видите Жениха, когато нямате зе­стра - самата милостиня?

Поради това богоносните отци са положили тук притчата за десетте девици, за да ни поучат винаги да бдим и да бъдем готови да посрещнем истинския Жених, вършейки добри дела, а най-вече ми­ло­стиня. Защото неизвестен е денят и часът на смъртта. Така и Йо­сиф ни учи да придобием целомъдрие, а смоковницата да при­на­ся­ме непрестанно духовен плод. Който се подвизава в едно и не­оспо­ри­мо по-велико дело, но небрежи за другите и особено за ми­ло­сти­нята, не ще влезе с Христос във вечното упокоение, но бива върнат назад посрамен. Понеже няма нищо по-печално и преизпълнено със срам от девство, побеждавано от пристрастието към богатството.

Но, о, Женише Христе, причисли и нас към мъдрите девици, на­пра­ви ни причастници на Твоето избрано стадо и ни помилуй. Амин.

Превод - Ловчанска митрополия

Синаксар за Велики Понеделник

       

         Стихове за Йосиф Прекрасни:

Целомъдреният Йосиф 

стана справедлив управник,

раздаващ жито; о, изобилие на блага!

Стихове за изсъхналата смоковница:

Оприличавайки еврейската синагога

на смоковницата, лишена от духовни плодове,

Христос я исшушава с проклятие;

а ние да избегнем нейната съдба.

 В светия и Велик Понеделник спомняме блажения Йосиф Прекрасни и изсъхналата смоковница, тъй като от днес започва седмицата на светите страдания на нашия Господ Иисус Христос, а Негов предобраз е преди всичко Йосиф.

Той бил единадесетият син на патриарх Йаков, роден му от Рахил. Братята, завиждайки му заради някои видения, които имал насън, първоначално хвърлили Йосиф в дълбок ров, но скрили това от баща си, като го излъгали с помощта на окървавената братова одежда, представяйки му, че Йосиф бил изяден от див звяр. Тогава го продали за тридесет сребърника (в книга Битие 37:28: за двайсет златника) в робство на измаилтяните, които пък препродали Йосиф на Пентефрия, началника на евнусите на египетския цар - фараона. А когато жената на Йосифовия господар посегнала на целомъдрения младеж, той не пожелал да извърши с нея беззаконие и като оставил одеждите си в ръцете й, избягал, а тя го оклеветила пред господаря му. Йосиф бил окован във вериги и хвърлен в страшна тъмница. Оттам бил освободен заради разтълкувани от него сънища, бил доведен при царя и поставен за владетел над цялата Египетска земя. Йосиф се разкрил на братята си, когато им продал хляб, и като прекарал в святост цялото време на живота си, умрял в Египет, прославяйки се с велико целомъдрие и с всички останали добродетели.

Той е предобраз на Христа, защото и Христос бе подложен на завист от страна на единоплеменните Си иудеи, бе продаден от ученик за тридесет сребърника, бе затворен в мрачен и тъмен ров — в гроба, и излизайки оттам със Своята власт сега царува над Египет, т.е. над всеки грях, напълно побеждавайки го, владее над целия свят и човеколюбиво ни изкупва с тайнствено хлебораздаване, като Сам Се предаде за нас и ни храни с небесния хляб — Своята животворяща плът. Ето защо днес си спомняме за Йосиф Прекрасни.

Спомняме си и за изсъхналата смоковница, защото светите евангелисти, а именно Матей и Марк, след разказа за влизането на Господа в Йерусалим, добавят: „На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня; и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, понеже още не беше време за смокини, каза й: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна.“ Тази смоковница е образ на иудейското множество, защото като не намери в него достоен плод, а само сянката на Закона, Спасителят и това му отне, правейки го напълно безполезно.

А ако някой каже: защо бездушното дърво, което не съгреши, беше прокълнато и изсъхна? - нека знае, че евреите, виждайки Христос, Който винаги облагодетелствал всички и не причинявал никаква скръб на никого, смятали, че Той има силата само да благодетелства, но да не и причинява зло. Владиката, за да убеди неблагодарните човеци, че има достатъчна сила и да наказва, но не иска, защото е добър, по своето човеколюбие не искал да прояви това спрямо човека и да му причини мъчение, сторил го на неодушевено и безчувствено създание.

Освен това има и едно тайнствено обяснение, дошло до нас от премъдрите старци. Както казва Исидор Пелусийски, смоковницата е дървото на непослушанието, с чиито листа се покрили онези, които съгрешили (Адам и Ева); затова, макар и не веднага, човеколюбиво било прокълнато от Христа, за да не дава повече от плода, станал причина на греха. А че грехът е подобен на смокиня, е очевидно, защото има свойството да услажда като страстта, да се прилепва като греха, а след това да се втвърдява и да произвежда горчивина, като съвестта.

Разказът за смоковницата обаче е поставен тук от отците заради съкрушението, а разказът за Йосиф — защото той е предобраз на Христа. Смоковницата е всяка душа, която не носи никакъв духовен плод, и която Господ, на следващата сутрин, т.е. след този живот, не намирайки покой в нея, изсушава с проклятие и изпраща във вечния огън, а тя стои като някакъв изсъхнал стълб, като заплаха за онези, които не вършат добродетели и не принасят достоен плод.

По молитвите на Йосиф Прекрасни, Христе Боже, смили се над нас.