Целомъдреният Йосиф
стана справедлив управник,
раздаващ жито; о, изобилие на блага!
Стихове за изсъхналата смоковница:
Оприличавайки
еврейската синагога
на смоковницата,
лишена от духовни плодове,
Христос
я исшушава с проклятие;
а ние да
избегнем нейната съдба.
Той бил единадесетият син на патриарх Йаков,
роден му от Рахил. Братята, завиждайки му заради
някои видения, които имал насън, първоначално хвърлили Йосиф в дълбок ров, но скрили
това от баща си, като го излъгали с помощта на окървавената братова одежда,
представяйки му, че Йосиф бил изяден от див звяр. Тогава го продали за тридесет
сребърника (в книга Битие 37:28: за двайсет златника) в робство на
измаилтяните, които пък препродали Йосиф на Пентефрия, началника на евнусите на
египетския цар - фараона. А когато жената на Йосифовия господар посегнала на
целомъдрения младеж, той не пожелал да извърши с нея беззаконие и като оставил
одеждите си в ръцете й, избягал, а тя го оклеветила пред господаря му. Йосиф
бил окован във вериги и хвърлен в страшна тъмница. Оттам бил освободен заради разтълкувани
от него сънища, бил доведен при царя и поставен за владетел над цялата
Египетска земя. Йосиф се разкрил на братята си, когато им продал хляб, и като
прекарал в святост цялото време на живота си, умрял в Египет, прославяйки се с велико
целомъдрие и с всички останали добродетели.
Той е предобраз
на Христа, защото и Христос бе подложен на завист от страна на единоплеменните Си
иудеи, бе продаден от ученик за тридесет сребърника, бе затворен в мрачен и
тъмен ров — в гроба, и излизайки оттам със Своята власт сега царува над Египет,
т.е. над всеки грях, напълно побеждавайки го, владее над целия свят и
човеколюбиво ни изкупва с тайнствено хлебораздаване, като Сам Се предаде за нас
и ни храни с небесния хляб — Своята животворяща плът. Ето защо днес си спомняме
за Йосиф Прекрасни.
Спомняме
си и за изсъхналата смоковница, защото светите евангелисти, а именно Матей и
Марк, след разказа за влизането на Господа в Йерусалим, добавят: „На другия
ден, когато излязоха от Витания, Той огладня; и видя край пътя една смоковница,
отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, понеже още не
беше време за смокини, каза й: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И
смоковницата веднага изсъхна.“ Тази смоковница е образ на иудейското множество,
защото като не намери в него достоен плод, а само сянката на Закона, Спасителят
и това му отне, правейки го напълно безполезно.
А ако
някой каже: защо бездушното дърво, което не съгреши, беше прокълнато и изсъхна?
- нека знае, че евреите, виждайки Христос, Който винаги облагодетелствал всички
и не причинявал никаква скръб на никого, смятали, че Той има силата само да
благодетелства, но да не и причинява зло. Владиката, за да убеди неблагодарните
човеци, че има достатъчна сила и да наказва, но не иска, защото е добър, по
своето човеколюбие не искал да прояви това спрямо човека и да му причини
мъчение, сторил го на неодушевено и безчувствено създание.
Освен
това има и едно тайнствено обяснение, дошло до нас от премъдрите старци. Както
казва Исидор Пелусийски, смоковницата е дървото на непослушанието, с чиито
листа се покрили онези, които съгрешили (Адам и Ева); затова, макар и не веднага,
човеколюбиво било прокълнато от Христа, за да не дава повече от плода, станал причина
на греха. А че грехът е подобен на смокиня, е очевидно, защото има свойството
да услажда като страстта, да се прилепва като греха, а след това да се
втвърдява и да произвежда горчивина, като съвестта.
Разказът
за смоковницата обаче е поставен тук от отците заради съкрушението, а разказът за
Йосиф — защото той е предобраз на Христа. Смоковницата е всяка душа, която не
носи никакъв духовен плод, и която Господ, на следващата сутрин, т.е. след този
живот, не намирайки покой в нея, изсушава с проклятие и изпраща във вечния огън,
а тя стои като някакъв изсъхнал стълб, като заплаха за онези, които не вършат добродетели
и не принасят достоен плод.
По
молитвите на Йосиф Прекрасни, Христе Боже, смили се над нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар