Синаксар в светия и Велик Вторник

  

Стих:

Най-великия Вторник ни води десетте девици,

Които чуха присъда от неподкупния Владика.

 В светия и Велик вторник споменаваме притчата за десетте де­ви­ци, защото такива притчи отиващият на страдания Господ, влизайки в Йе­ру­салим, разказвал на Своите ученици; а има и други, които на­со­чвал към юдеите. Притчата за десетте девици Той казал, за да ни под­тик­не към милостиня, а заедно с това учи всички да бъдем готови за смърт­та. Защото много им говорил за девството и за скопци и то­ва не е за удивление, тъй като девството е облечено с много слава и е наистина велико.

Но за да не би някой, като се подвизава в тази добродетел, да не­бре­жи за останалите и най-вече за милостинята, чрез която све­тил­ни­кът на девството ярко засиява, Свещеното Евангелие привежда та­зи притча; и нарича мъдри петте девици, съчетали девството с елей на милостиня, едновременно изобилен и драгоценен; а дру­гите пет – неразумни, защото и те имали девство, но милостиня – не­сравнено по-малко. Затова са и неразумни, понеже след като из­пъл­нили по-голямото, небрежели за по-малкото и с нищо не се раз­ли­чавали от блудниците - онези чрез плътта, а тези чрез бо­гат­ството били победени.

След като изминала нощта на настоящия живот, всички девици за­дремали, т.е. умрели, защото смъртта се нарича сън. И докато спе­ли посред нощ се разнесъл вик. Едните, като взели много елей, влез­ли с Жениха, когато се отворили вратите. А неразумните, имащи недостатъчно елей, след като се събудили започнали да го тър­сят. Мъдрите пожелали да им дадат, но не могли и преди да вля­зат им отговорили, казвайки: да не би да не стигне и нам, и вам; иде­те прочее при продавачите, т.е. бедните, и си купете. Но на­праз­но, защото след смъртта не е възможно. Както и в притчата за бо­га­та­ша и бедния Лазар Авраам открива същото, говорейки: трудно е да преминеш оттук там. Но неразумните, след като дошли не­про­све­тени, така завикали, удряйки по вратата: Господи, Господи, от­во­ри ни. Сам Господ им дал онзи страшен отговор: махнете се от Мен, ре­къл, не ви познавам; как можете да видите Жениха, когато нямате зе­стра - самата милостиня?

Поради това богоносните отци са положили тук притчата за десетте девици, за да ни поучат винаги да бдим и да бъдем готови да посрещнем истинския Жених, вършейки добри дела, а най-вече ми­ло­стиня. Защото неизвестен е денят и часът на смъртта. Така и Йо­сиф ни учи да придобием целомъдрие, а смоковницата да при­на­ся­ме непрестанно духовен плод. Който се подвизава в едно и не­оспо­ри­мо по-велико дело, но небрежи за другите и особено за ми­ло­сти­нята, не ще влезе с Христос във вечното упокоение, но бива върнат назад посрамен. Понеже няма нищо по-печално и преизпълнено със срам от девство, побеждавано от пристрастието към богатството.

Но, о, Женише Христе, причисли и нас към мъдрите девици, на­пра­ви ни причастници на Твоето избрано стадо и ни помилуй. Амин.

Превод - Ловчанска митрополия